Енергоспестяващи крушки. Енергоспестяващи сгради. Енергоспестяващи коли. Всичко в новия свят се стреми да пести енергия. Само хората все повече отдаваме енергията си в най-различни посоки. Колкото вещите ни станаха енергоспестяващи, толкова животът ни стана енерго-изхабяващ. И така ставаме все по-изморени. Имаме нужда от все повече почивка. Чувстваме се в постоянна мозъчна мъгла. Заспали. Уморени. А най-лошото е, че започнахме да приемаме това като нещо „нормално“. Казваме си: „Такъв стана животът„. Но животът е такъв какъвто е и ние следва да откриваме начини, по които да живеем по-добре в тези условия. Ето защо за нас по-важно от това да имаме енергоспестяваща крушка в тоалетната си, е да се научим как да имаме енергоспестяващо ежедневие. Т.е. да се научим да пестим енергия в организма си – ментална, физическа и емоционална. Това е единственият начин в една претоварена информационна среда да оставаме продуктивни, будни и съзнателни в живеенето, и постигането на успехите си.

По-долу ви споделям три начина, чрез които хората може да си спестим доста умствена енергия.

1. Принципът на пустотата/неутралност. Всички ние имаме вграден механизъм в себе си, който ако не бъде контролиран – хаби изключително много енергия. Почти никой не забелязва този механизъм, но той действа по всяко едно време и във всеки един от нас. Това са автоматичните ни преценки за добро и лошо – преценки за нас самите, за хората около нас, за обстоятелствата, които ни се случват всяка минута, за света, политиката, съседите ни, колегата, който мляска отсреща и т.н и т.н. Лошото тук е, че ние не просто поставяме преценки, но и ги преживяваме емоционално. Включваме цяла артилерия от фойерверки в главата си когато се ядосаме или пък въртим безполезни истории от нашите преценки с часове в ума си, без изобщо да забележим, че го правим. Накрая се събуждаме… изморени. Защото всичко това ни хаби изключително много енергия. Трябва да се научим възможно най-често да излизаме от света на преценките си на добро и лошо, и да практикуваме принципа на пустотата. Да приемаме всичко като неутрално. Като нещо без присъща природа. Трябва да се разведем с историите си и да се оженим за истината. Истината е, че нещо се е случило. Това е всичко. Добро или лошо го прави историята, която си разказваме. От там и преживяването, което ще си създадем. От там и количеството енергия, което ще изхабим. Хората и ситуациите около вас ще ви дразнят докато се научите да не се дразните. После ще ги виждате като обикновени хора и обикновени ситуации. Когато гледаме на себе си, хората и обстоятелствата неутрално ще разберем, че на много малко неща си заслужава да дадем енергията си, която може да спестим, за да имаме повече фокус и бистрота в съзнанието си.
2. Минимализъм. Всяка вещ около нас отнема от енергията ни. В момента, в който очите ни засекат някоя вещ е все едно светва лампичка в главата ни. Някакъв спомен изскача. Някоя неизказана приказка. Някой спор. Някоя стара любов. Някой телефонен разговор. Или нещо, което дори не знаем, че стои в главата ни като информация. Това се случва за секунди. Несъзнателно. Но една лапичка светва. И после изгася. Енергията е изхабена. За една вещ това може би изглежда малко и незначително, но огледайте сега около вас – колко вещи имате разхвърляни. Приемете всички тях като постоянно светване и изгасване на лампи зад кадъра на главата ви. Всеки път когато погледът ви срещне някоя от тях. Т.е. постоянно. Тогава изхабената енергия е меко казано много. Наистина много. А времето да обслужваме всички тези вещи се добавя към разхода на гориво. Или както в Боен клуб някога ни обърнаха някога внимание:

   
   Нещата, които притежаваш, накрая започват да притежават теб.

3. Непривързаност към драмите в живота ни. Каквото и да се случи стойте далеч от драмата. От своята собствена и тази на хората около вас. Хората обичаме да драматизираме. Да мислим, че нашите проблеми са най-големи. Най-непреодолими. Най-належащи да бъдат споделени и обсъдени. И обсъдени отново. И отново. Понякога хората не търсят решения. Те просто искат да си споделят проблемите, защото така се чувстват по-живи. Може би защото няма какво друго да правят. Но всички тези оплаквания, прехвърляне на отговорност, обвинения, празни приказки, преповтаряния, въртене на едни и същи истории – хаби изключително много енергия и време. В момента, в който се хванете в своя собствена или нечия друга драма, за да се измъкнете използвайте двата си най-ефективни инструмента за това – ляв и десен крак. Просто станете и си тръгнете. Извинете се. Кажете, че имате нужда от малко свеж въздух. Тръгнете си бързо. Цената да останете в своята лична или нечия чужда драма е прекалено висока.

Практикувайки тези три принципа ви гарантирам, че нивото ви на енергия ще се вдигне осезаемо. Ще се чувствате по-будни, по-вдъхновени и някакси – по-светли. По този начин ние излизаме от мозъчната си мъгла и виждаме по-ясно красотата пред себе си. Дори имаме сили да й се порадваме. И най-важното – държим всички лампи, които ни хабят енергия максимално загасени. Тогава единствено ще остане да свети онзи елегантно интригуващ блясък. Блясъкът в очите ни. :)

Let’s do this! :)

Ако искате да разтребите дома си и да опростите ежедневието си, но не знаете откъде да започнете или искате да имате стъпка по стъпка насоки и вдъхновение да го направите – очаквам ви заедно с мен в 90 дневния ми курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ТУК. :) По повод месеца на Минимализма, курсът е намален с – 50% само до 28.03!