3 начина да се справим с хората, от които се чувстваме засегнати или обидени

3 начина да се справим с хората, от които се чувстваме засегнати или обидени

3 начина да се справим с хората, от които се чувстваме засегнати или обидени

Да се чувстваме засегнати и обидени от някого е едно от най-неприятните и изморяващите неща. Стоиш, разказваш си истории, преживяваш ги отново и отново, проектираш себе си в най-различни неразбрани от другия роли, а накрая – денят е свършил без да си обърнал внимание на нещо наистина продуктивно.

Тъпо, нали?

Но това да се чувстваме засегнати от нещо, което е казал или направил някой друг е реална ситуация, която обикновено усещаме наистина нараняваща и има нужда да й обърнем внимание, да я срещнем с разбиране, а не да я потиснем и да я оставим да живее некотролируемо в тялото и в главата ни. Затова днес с вас искам да разгледаме 3 начина, по който малко по-съзнателно да погледнем на тези ситуации и вместо да отдаваме твърде много от времето, енергията, вниманието (а и здравето!) си на тях, да намерим спокойствие и да продължим напред. 

Хората, от които в даден момент може да се почувстваме обидени или засегнати са най-различни: някой, който нахално ни е прередил в магазина; някой, който се е отнесъл грубо с нас на регистратурата, в ресторанта, в офиса; някой, който ни е пресякъл пътя с колата или седи до нас и говори на висок тон неща, които изобщо не искаме да слушаме. Може да е и приятел, който никога не опитва да ни разбере, който ни слага етикети, които на нас не ни харесват, който постоянно закъснява за срещи, който не ни изслушва и не ни помага, когато имаме нужда. И т.н.

В такива ситуации ние започваме да мислим, че тези хора нарушават начина, по който трябва да се държат с нас. И това ни обижда. Засягаме се.

Нормално, всички сме така. Освен може би Садгуру, за който предполагам вече нищо няма значение. :)

Но, ако ние позволяваме да се обиждаме и засягаме постоянно от такива ситуации, ние ще си стоим перманентно ядосани и разгневени. И животът ни няма да бъде кой знае колко красиво преживяване… Затова, ние може да изберем да се справяме по-съзнателно и спокойно с тези ситуации. Точно този момент, за мен е момент, в който никак не съм добра в съзнателното и спокойно справяне с тези ситуации, но мога да споделя 3 начина, които използвам и които наистина много ми помагат. :)

  1. Мисли мащабно. Този слоган не звучи като практика по съзнателност, но е точно такъв! Представете си едно 2 годишно дете, което не получава играчката или сладоледа си на минутата, на която го е поискал. Този проблем представлява цяла Вселена за това дете, защото то няма никаква по-голяма перспектива и… тази ситуация направо го изкарва от релси. Горе долу това представлява светът на едно 2 годишно дете. Като възрастни, ние знаем, че това е много малък проблем и знаем, че има много други неща, които в този момент това 2 годишното дете може да направи, за да се чувства дори още по-добре от имането на тази играчка или сладолед. Това е лесно за нас да го осъзнаем, защото ние имаме по-голяма перспектива. Но когато се почувстваме засегнати от някого, нашата перспектива се смалява. Това малко засягане се превръща в нещо огромно и изцяло ни изкарва извън релси. Точно като 2 годишно дете. Та, ако в този момент си спомним да погледнем през по-голямата си перспектива (мисли мащабно), ние може да видим, че това малко засягане има много малко значение в голямата картина на живота ни. Още повече в картината на живота, които искаме да създадем. Не си струва да се изнервяме за нещо толкова несъществено. Затова, в момента, в който се хванем, че сме потънали в някакво мимолетно подхвърляне от някой друг, припомняме си: мисли мащабно. Разширяваме перспективата си, пускаме обидата, защото нямаме време да носим чужд товар и продължаваме напред. :)
  2. Не приемай нищо лично. Това е много банален съвет, но всеки път когато си спомня да го приложа на практика, се успокоявам. Представете си, че вървите по някакъв път и покрай вас се движат предмети напред и назад. Вие не очаквате от тези предмети да се отнасят по определен начин с вас, защото това са просто предмети. Така че вие вървите напред спокойно, без да се засягате как даден предмет се върти, какво прави или нещо подобно. В живота обикновено е горе-долу същото: другите хора си циркулират около вас и изобщо нямат намерение да ви засегнат. В по-голямата част от времето им, те дори не мислят за вас. Те казват, правят, вървят напред, назад около вас, но по техния си път. И всичко това няма много общо с вас. Затова, отново – не се нагърбваме с товар, който не е наш, пускаме обидата и продължаваме напред.
  3. Мислена прегръдка. Това е за напреднали, почти стигнали Садгуру. :) Трудно е, но е нещо, което може да трансформира изцяло начина, по който се чувстваме към човека, който ни е засегнал и обидил. Ето една примерна ситуация: някой човек казва нещо, което ме засяга. Усещам го сякаш някакво копие се забива в гърдите ми и реагирам изцяло автоматично, инстинктивно. Казвам си: Тъпанар! Как смее?! Няма ли никаква съобразителност за това аз как ще се почувствам?! И т.н. Разбира се, парадокса в тази ситуация е, че аз също нямам съобразителност за това как другия се чувства – само моите чувства имат значение за мен (стеснена перспектива). Та, ако аз забележа тази моя автоматична реакция, ако паузирам и си спомня да опитам да разбера другия, може би това, което ще видя е, че той в този момент е изплашен, уморен, наранен или всичко това заедно. Или мога да видя, че той проявява несъобразителност към мен като механизъм, с който се справя с някакъв негов страх. Или е несъобразителен, защото това е бил преобладаващия начин на отношение към него през целия му живот и той само това познава като „адекватно“ поведение. Или не познава друг начин да комуникира освен критика и слагане на етикети. Когато усетим, че това разбиране към другия се заражда в нас, ние веднага усещаме успокоение в себе си. Започваме дори да изпитваме емпатия към него. В този момент, ментално (а в някои случаи може и физически) го прегръщаме. Т.е. аз проявявам съпричастност към другия човек, защото аз самата знам какво е да се чувстваш несигурен, изплашен, паникьосан. Знам какво е да реагираш нараняващо към друг, без изобщо да разбираш, че го нараняваш. От страх ти да не бъдеш наранен. И си спомням, че това е най-подходящия момент за разбиране и прегръдка. :)

Един приятел често казва: Трудно е да сме заедно. Но е по-хубаво! Харесва ми да си го припомням от време на време. :)

Опитайте тези трикове следващия път, когато се почувствате засегнати или обидени от някого. И усетете как това веднага създава спокойствие в нас. Забелязваме, паузираме, практикуваме, пускаме, усмихваме се и продължаваме напред. Каква невероятна възможност да заякнем усещането си на стабилност вътре в себе си и заедно с това да запазим добри отношенията си с другите, нали? :)

Ако сте готови за практика: очаквам ви в модула за прошка и даване, който започваме от 01.12.2019г. в Програмата за полезни навици. Един месец ще тренираме да прощаваме, да пускаме обидата по-лесно и по-бързо, за да имаме капацитет за нещата, които са наистина важни за нас. :) Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да работите в свое собствено темпо. Цената е 30лв. за целия месец участие и ви очаквам заедно с нас ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *