Навикът за ежедневна благодарност и позитивни утвърждения е един от най-важните полезни навици, които ни помагат да се поддържаме в продуктивно емоционално състояние, за да имаме адекватна мотивация и вдъхновение да изпълняваме целите си.

Благодарността е нещо, което обикновено се свързва с разни духовни стремежи, преживявания и т.н., но аз днес искам да загърбим тези обяснения по „въздушно капков път“ и да обърнем внимание на двете основни насоки, по които чисто научно или по-скоро – през призмата на неврологията и биологията, се обяснява как точно работи навика за ежедневна благодарност. :)

1.Първо – практикуването на благодарност променя настройките на филтриращата система на мозъка, наречена РАС – ретикуларна активираща система. Ние 24/7 възприемаме огромно количество информация от света около нас, но за да не блокира мозъкът ни от цялата тази информация, той има филтрираща система, чрез която преценява кое от цялата възприета информация да стигне до съзнателната му част и ние всъщност да я забележим, осъзнаем. Т.е. – какво забелязваме и какво не забелязваме от света около нас, се контролира от филтъра на ретикуларната активираща система (РАС) на нашия мозък. А нашият мозък преценява какъв филтър да заложи в своята РАС според това какви са доминантните мисли, които въртим в главата си. Когато съзнателно или несъзнателно ние често мислим за дадено нещо – то става доминантна мисъл и за мозъка това е сигнал, че съдържането на тази мисъл ни е важно, затова той пренастройва своята РАС така, че да забелязваме повече от това нещо, за което си мислим. Мозъкът смята, че това ще ни помогне да решим проблемите си. (Да, точно така – мозъкът всъщност изобщо не е лош, а постоянно се опитва да ни помогне!) Баналният пример за това е, че ако си решил да си купуваш бяла кола и продължително време мислиш за това, тогава „изведнъж“ започваш да забелязваш все повече и повече бели коли около теб. Тези коли и преди са били около теб, но понеже твоята РАС не е била настроена към тях (нямал си доминиращи мисли за бяла кола, чрез които мозъка да разбере, че това ти е важно), ти не си ги забелязвал. Сега обаче си започнал да мислиш за това често – т.е. създал си доминантни мисли, което е сигнал за мозъка, че белите коли са ти нещо важно и той веднага префокусира своята РАС, за да започнеш да забелязваш повече бели коли около теб.

Накратко – ти забелязваш в света около теб само това, което е в съответствие с твоите доминантни мисли. Това не е законът на привличането, това е неврология. :)

Проблемът тук е следният – на мозъкът изобщо не му пука дали тези тези твои доминантни мисли са позитивни или негативни, дали са съзнателни или несъзнателни, дали ти помагат или те ограничават. Той просто си върши работата. Но фактът е, че ако ние не полагаме ежедневна грижа за качеството на своите мисли, те винаги ще бъдат негативни. Т.е. доминантните мисли според, които мозъка настройва своята РАС ще бъдат свързани с това: какво ме дразни в света около мен, какво не е наред, какво може да се обърка, кой може да ме прецака и т.н. – това е „фабричният“ фокус на ума – мисли свързани с оцеляването ни. Реално основната задача в длъжностната характеристика на мозъка е да оцелеем. И това е така, не защото мозъкът ни е много гаден, а защото рептилната част на мозъка, която отговаря за оцеляването, е най-старата част в мозъка – това са около 300 мил. год. еволюция, започващи още от ниво риба, земноводно, влечуго, маймуна, прачовек до човек. За сравнение – предната, съзнателна, когнитивна част на мозъка ни, неокортекса е само на около 30 мил. год. – тук еволюционното развитие започва едва от маймуна, прачовек до човек. Т.е. ако е оставен самотек – мозъка винаги клони към оцеляване, към негативност, защото това е най-лесно за него, това са 300 мил. год. еволюция. Затова мързелът е толкова лесен, затова дребнавостта е толкова увличаща :), затова бездействието е толкова лесно, затова отлагането, нищоправенето е толкова лесно. Тези функции са просто присъщи на най-мощната, рептилна част на мозъка, който ежесекундно ни подканя да стоим на едно място като недоразвити, несъзнателни бозайници. Да искаме да сме натурално позитивни, смели и действени без да положим усилие е невъзможно, просто защото съзнателната ни част няма как без усилие да се пребори с 300 мил. години еволюирала негативност. :) За да преодолеем тази негативност ние се нуждаем от инструмент, който всеки ден да ни помага да успокояваме рептилния си мозък и да даваме повече място на съзнателната си част, чрез която вече взимаме съзнателни решения, действаме, развиваме се, успяваме. :)

И, да, познахте! Най-работещият инструмент, чрез който префокусираме своята РАС, най-работещият инструмент да преодоляваме лесната и увличаща негативност, еволюирала милиони години е като просто започнем да практикуваме ежедневна благодарност. Благодарността ни помага да променим качеството на мислите си, да променим доминиращите си мисли и като резултат – да променим филтъра на РАС. Когато всеки ден съзнателно мислим за това какво е хубаво в живота ни, какво е наред, какво работи, какви възможности вече имаме около себе си, за добротата, която ни заобикаля – тогава тези мисли стават доминантните в нашия мозък и за него това е сигнал да префокусира своята РАС и ние да започнем да забелязваме повече от това, за което си мислим – т.е. повече хубави неща, повече възможности, повече доброта. Това автоматично променя целия ни светоглед, увеличава доверието ни света и в нас самите, ставаме по-смели, по-уверени, по-действащи, по-постигащи!

Yes! It is as simple as that! :)

2. Ок! Втората огромна полза от благодарността е, че тя променя емоционалното ни състояние, което променя цялата химия в организма и като резултат променя състоянието на мозъка. Независимо каква емоция изпитваме, ние в момента, в който я изпитваме променяме целия химичен състав на организма. Ако изпитваме гняв, обида, раздразнение, негативност – това е сигнал за мозъка, че ние се намираме в заплашваща ситуация и че трябва да се спасяваме. В реалността може просто някой да ни е пресякъл с кола на пътя и да не е кой знае колко голяма работа, но когато ние в подобна малка или голяма ситуация изберем да стартираме артилерията си от негативни емоции – мозъкът веднага (и наистина имам предвид веднага) влиза във „fight or flyight“ mode – режим на оцеляване. Това означава, че започва да се отделя адреналин и кортизол в тялото. Всякакви храносмилателни функции се прекратяват. Кръвта се изтегля в крайниците, за да може човек да се защитава с тях. Имунната ни система също почти изцяло спира да работи, защото на кой му пука дали ще се разболееш от нещо ако всеки момент може да умреш в тази сегашна, заплашваща (въображаема, но за мозъка изцяло реална) ситуация. (Между другото – ето защо хората, които на ежедневна база изпитват негативни емоции се разболяват по-често – те просто регулярно дават „shut down“ на имунната си система и тук никакви витамини не биха помогнали.) Заедно с това рептиловия мозък, инстинктивността ни е на 100% активирана, а неокортекса, съзнателността ни, адекватното ни и творческо мислене почти изцяло спира („почти“ означава, че зависи от това до колко съзнателен си по принцип :)).

И, да – всичко това се случва само за няколко минути! :) Ти седиш в колата си, дразниш се зверски, че тоя тъпанар ти е пресякал пътя, но това, което се случва в реалността е, че тоя тъпанар изобщо не те е отразил и просто те е подминал, а ти, изпитвайки гняв – прецакваш химията на целия си организъм, прецакваш способността си да мислиш адекватно и прецакваш творческото си състояние, от което реално ние мечтаем, планираме, създаваме, творим. Да стоим в режим на оцеляване – това е цената, която плащаме когато съзнателно или несъзнателно избираме да преживяваме негативни емоции в по-голямата част от ежедневието си.

Алтернативата на всичко това, разбира се, е съзнателно да изберем да преживяваме повече позитивни (или по-скоро правилната дума е „адекватни“) емоции в по-голямата част от ежедневието си. Благодарността ни помага да започнем да забелязваме повече хубави неща около нас, което именно ни кара да изпитваме такива позитивни емоции. Тогава в организма се отделя допамин и серотонин. Това за мозъка означа, че ние сме в сигурна ситуация. В това състояние всички системи работят нормално. Рептиловия мозък е спокоен и така неокортекса има възможност да мисли адекватно, да мечтае, да генерира идеи, да планира, да твори, да създава. Ако някой ви каже, че е загубил умението си да мечтае – това почти на 100% означава, че негативните емоции за него са станали ежедневен навик, дразни се на всяка малка ситуация, което замъглява неокортекса и той не може да упражнява функцията мечтаене. :)

Спасяваме се от всичко това чрез благодарност. Ежедневна благодарност. :) Култивирането на благодарност помага на мозъка ни да се префокусира и така да спрем да отдаваме толкова голямо значение на дребни неща като дупка на улицата, намусен сервитьор, обида от познат или нещо подобно, което преди е могло да ни засегне и да ни вкара в негативни емоции, а сега, след култивирането на благодарност – вече го подминаваме без изобщо да го отчетем, защото нашият фокус е на друго място и това ни се струва абсолютно незначително, дори не го забелязваме. :)  Картината на хубавите неща в главата ни е прекалено голяма и ние просто не отдаваме значение на дребните и дребнави, иначе дразнещи ситуации. Когато тренираш емоцията на благодарност, тогава емоцията на гняв намалява. И постепенно започваш да бъде повече време благодарен, отколкото разгневен. Няма как да си едновременно благодарен и ядосан. :)

Емоционалното ни състояние е навик, който започва първо с това изобщо да започнем да забелязваме какви емоции позволяваме да изпитваме в повечето време. И след това съзнателно всеки ден, поне в 80% от ситуациите да избираме да преживяваме адекватни (или както повечето хора ги наричат „позитивни“) емоции, които поддържат организма и мозъка ни в адекватно и творческо състояние, от което състояние сме способни да живеем по най-смисления начин и да вършим работата си по най-оптималния начин. Благодарността е инструментът, който най-много ни помага тук. :)

Ок, вече разбрахме, че благодарността е начин, чрез който пряко влияем на състоянието на организма и мозъка си.  Затова и в Програмата за навици на тази тема сме отделили цял месец, в който всеки ден упражняваме това умение. Наблюденията ми обаче показват, че благодарността е един от навиците, които хората най-трудно изграждат и поддържат в ежедневието си. Спирачките за него са много –  и при изграждането му, и при поддържането му. Както споменах – борим се с 300 мил. год. еволюрала негативност. :) На мен самата ми отне около 2 години да започна да го практикувам регулярно. Но това, което мога със сигурност да ви кажа е, че ако практикуваме консистентно този навик, ние ще започнем да намираме пространство за благодарност дори и в най-тежките, дори и в най-изпълнените с болка ситуации. И ако това се случи, ако можем да намираме благодарност дори в най-тежките си моменти – това вече наистина е game changer – това носи спокойствие, доверие, смисъл и стремеж да продължаваме напред както нищо друго не би ни дало кураж да продължим.

От 01.04. започнахме да практикуваме навика за ежедневна Благодарност и позитивни утвърждения. Ако искате за един месец да се поупражнявате в това съзнателно да подравнявате фокуса и състоянието си към хубавото и успешното вътре, и около вас – очаквам ви заедно с нас ТУК. :)