Категория: Опознаване на себе си

Овладяване умението да не бягаме от трудностите.

Овладяване умението да не бягаме от трудностите.

снимка: shamshadkhan.com

На всякъде се тръби как хората сме пристрастени към фейсбук, към пощата си, към телефона си, към телевизията, към това да бъдем постоянно заети, към цигарите и т.н. Хвърлете по дяволите всичко това, защото изобщо не е вярно. Това е единствено отразяване на повърхността.

В действителност хората изобщо не се интересуваме кой знае колко от фейсбука си или от това какво дават по телевизията, или от живота на съседите си, или от това да сме постоянно заети. Дори не сме кой знае колко пристрастени към цигарите или алкохола. Това са единствено и само разсейвания, които ни помагат да обслужим една своя доста по-дълбока пристрастеност – пристрастеността ни да бягаме от трудното в живота си.

Очевидно някога, някой ни е научил, че трудното е нещо лошо и ние сме решили, че е по-добре да бягаме от него. Сега се намираме в момент, в който всичките ни личностни проблеми в живота са причинени от това, че сме затънали в навика си да бягаме от трудното. Всички разсейвания, които сме си създали са просто начин да избягаме. Да избягаме от това да кажем нещо, което ни е трудно да изразим. Да избягаме от това да потърсим отговор на труден за нас въпрос. Да избягаме от решение, което ни е трудно да вземем. Да избягаме от истина, която ни е трудно да признаем. Да избягаме от започването на трудна задача, да избягаме от незнанието си какво да правим със себе си, да избягаме от усещането, че може би няма да се справим или да избягаме от страха си, че не сме достатъчно важни, значими, полезни, обичани?!

Разсейваме се и просто забравяме за трудната ситуация. Колко удобно нали? Отваряме фейсбук и си отдъхваме – няколко минути, в които да не мислим за задачата, която трябва да започнем. Или разговорът, който трябва да проведем. Палим цигара и си отдъхваме – няколко минути, в които може да не мислим какво да правим със себе си. Или, че трябва да направим труден избор. Колко удобно, нали?

Няколко секунди след разсейването умът ни вече ни е помогнал и ние сме забравили за трудното. Подтиснали сме го.

След известно време друга трудност възниква. Нова задача. Нов клиент. Чувство на тъга. Желание да направим или кажем нещо. Но е трудно. Тогава до няколко секунди веднага ни възниква нов импулс за разсейване. И отново бягаме без дори да осъзнаваме какво ни се случва. Отново отваряме фейсбук. Отново палим цигара. Звъним на приятел да обсъдим какво ново са докарали в магазина. След известно време, ако изобщо решим да си направим равносметка – намираме себе си в ситуация, в която минимум 80% от времето ни е свързана с несъществени задачи, измислени проблеми, говорене на празни приказки, живеене на безсмислени ситуации.

Намираме себе си в живот изцяло фокусиран в бягане от трудностите. Но не само. По-страшното е, че това всъщност е живот изцяло отдаден на бягане от себе си. Защото бягайки от трудното, ние бягаме от изявяването на себе си. Защото ние откриваме и създаваме най-висшата и светла версия на себе си в справянето с трудни ситуации. В израстването. В реализирането на потенциала си. В преодоляване на съпротивлението да се поддадем на лесното. Във високото изправяне на себе си, въпреки желанието ни да се сринем.

Разбирате ли? Ние всеки ден изгубваме по малко себе си когато избираме да бягаме от трудното. И всеки ден откриваме по малко себе си в преодоляване на трудното. Бягането от страховете ни е лесно и удобно. Всеки го може. Да се справим с тях с любов е трудно. Но ако искаме да живеем истински – трябва да овладеем умението да не бягаме от трудното в живота си. А да израстваме заедно с него. 

Това, което може да направим е да започнем да забелязваме какво се случва с нас. Когато дойде трудната ситуация и ни се прииска да се разсеем – първо трябва да забележим това! И тогава – вместо да се поддадем на импулса си да избягаме – да останем.

Когато ни е трудно да изразим нещо, когато ни е трудно да започнем нещо, когато сме в некомфортна за нас ситуация и изобщо – в момента, в който забележите, че трудното чука на вратата ви – просто си спомнете, че вместо да реагирате на импулса си да се разсеете, да отворите фейсбук, да запалите цигара или буквално да избягате от трудното – спомнете си, че може да останете и да се справите с тази ситуация. Спомнете си, че не е нужно да следваме постоянните си пориви за разсейване и бягство. Спомнете си, че сме тук, за да израстваме чрез трудните, но благословени моменти в живота си.

Не е ли това една прекрасна, освобождаваща мисъл, която може да ни споходи? Че вместо да избягаме – можем да останем. Може да кажем това, което ни е трудно да кажем. Може да направим това, което ни е трудно да направим. Може да наблюдаваме съзнателно импулса си да се разсеем и да останем фокусирани. Може да се почувстваме силни, дори и да ни е трудно да го усетим. Не е ли прекрасно, че още сега – вместо да бягаме от трудното – може да останем заедно с него. Може да се влюбим в него. И да израстем заедно с него.

Ето така даваме поле за изява на себе си. Така реализираме потенциала и любовта си. Като практикуваме умението да не бягаме от трудното в ежедневието си. Това всеки го може.

 

Моята рецепта за пълно щастие :)

Моята рецепта за пълно щастие :)

 

Да ви кажа … малко са ми неприятни статии от сорта: „Елате тука да ви разкажа тайната, която никой до сега не ви е казвал„, затова дори и тази статия да ви прозвучи така, моля приемете я повече като: „Елате тука да ви припомня туй онуй, че май сте го позабравили, а имате нужда да си го припомните.“ :)

Става дума за едно много разпространено, но според мен изцяло невалидно твърдение, че „Пълно щастие няма“. Според мен пълно щастие има, смея да кажа, че аз в момента го живея това пълно щастие и тук ще споделя методите, по които съм го постигнала, за да може ако някой от вас се разпознае в тези думи и реши, че може и той да го направи – ами … да го направи и да станем повече хората с пълно щастие. :)

Единственото, което е нужно, за да е един човек напълно щастлив, е той да бъде цялостно здрав – т.е. по едно и също време да бъде здрав физически, емоционално, духовно и ментално.

Как се постига това цялостно здраве?

Ето моите 3 стъпки:

1.Ако един човек не се чувства изцяло здрав (щастлив), първото което трябва да направи е – да определи в кои области му липсва здраве (щастие) – физическо, емоционално, духовно или ментално.

Всеки от нас се намира в индивидуална за него си ситуация. Ако не се чувстваме цялостно щастливи, това значи, че една или няколко от направленията на нашето здраве са засегнати. За едни куца физическото здраве, за други – духовното, трети не могат да се справят с емоциите си, а четвърти пък са под постоянно напрежение, заради хаотичния вътрешен диалог в ума им. В каквато и ситуация да се намираме – първата крачка към пълно щастие е да седнем и съвсем честно, трезво и точно да определим сами за себе си кое от тези 4 направления ни е ОК и кое има нужда от повече внимание.

2. Когато човек разбере в коя област е нарушено здравето му – трябва да започне да се „самолекува“, така че всички подразделения на неговото здраве да достигнат някакво задоволително ниво:

  • Физическото здраве се самолекува не като спортуваме и спазваме диета, а най-вече като развиваме в себе си качества като уважение, емпатия, търпение и любов към себе си и тялото си.

Ако човек има някакъв физически проблем – независимо дали е само козметичен (килограми например) или дали е по-сериозен (истинска физическа травма), то това се лекува най-трайно и най-добре като човекът започне да уважава тялото си и започне да мисли за него буквално като за свещен храм. Самолекува се като човекът започне да бъде по-емпатичен към себе си и спре вътрешно да се критикува за всяка една грешка. Като спре да очаква от себе си да е на 100% винаги перфектен. Започне и да е по-търпелив към себе си, а не постоянно да напира нещо да се случи от днес за утре – всичко се случва в точното време и ако това значи 2 часа – ОК, но ако значи година – трябва да се научим пак е ОК! После, човекът трябва да започне да обича себе си – да се научи преди всеки друг – да угажда на себе си – дали с хубава храна, дали с приятна музика, дали с благ приятел, дали с парче шоколад, дали с хубава кола или хубав масаж – каквото и да иска душата – дайте й го, без да се оправдавате, че не му е сега времето или пък че пари нямало! И накрая – за да обича себе си, човекът трябва да се научи като му дойде времето да става и да си тръгва от лошото – от вещите, ситуациите и хората, които не го карат да бъде щастлив! Да стане и да си тръгне дори и с риск да остане съвсем сам!

По този начин се самолекува физическото здраве. Противно на може би доста други съвети – ако имате физически болежки, моят съвет е първо да поработите върху уважението, любовта, емпатията и търпението към себе си и чак след това да наблегнете на някакви спортни режими и диети. Защото ако не си изградите уважение, любов, емпатия и търпение към себе си и тялото си – какъвто и спорт да започнете, каквато и диета да следвате, каквито и резултати да постигнете – те ще бъдат краткосрочни. Това съм го наблюдавала хиляди пъти при хиляди хора!

  • Емоционалното здраве се самолекува не чрез учения за емоционална интелигентност, а най-вече чрез физически спорт, които максимално да ни изморява, за да може силата на емоциите да се изхаби чрез физически труд.

Емоциите, които усещаме, независимо дали са положителни или отрицателни – са стресови стойности за организма и трябва да бъдат канализирани и сведени до състояние, в което пак си ги изживяваме, но по много по-здравословен начин. Най-доброто средство за справяне с всякакви емоции е физическия спорт. Физическия спорт и особено този, който е по-натоварващ – изморява доста човек и така му помага да канализира огромната енергия, която емоциите създават. Ако енергията от силни емоции остане не изхабена, тя се натрупва и човек или става прекалено емоционален, или става прекалено агресивен, или потиска емоциите си и става силно депресивен и притеснителен. Възможно най-добрия начин за справяне с емоциите е спорта! :)

Следващият по важност начин за справяне с емоции е изкарването на пари. :) Любимото на доста хора, а и на мен – изкарване на пари! Ако човек е способен да изживява силни емоции на щастие, ентусиазъм, възбуда, вълнение или пък агресия, страх, силно нетърпение или притеснение – т.е. ако човек е с нервна система тип сангвистик или холерик – това е признак, че този човек има способност да изкарва доста пари и ако успее да не изрази инстинктивно (физически) тези емоции, а да ги претвори в конкретни идеи, конкретен план за тяхното осъществяване и ги реализира – най-вероятно в рамките на няколко години ще стане богаташче. :) И това е супер, защото парите са проявление на физическото ни здраве, и са толкова важни колкото и самото ни физическо здраве.;

  • Духовното здраве се самолекува не чрез лични духовни практики, а чрез благодарност и любов към хората около нас. 

Единственото, което трябва да правим тук е да търсим доброто във всеки един човек, с който се срещаме. Трябва да се опитваме да откриваме добрината дори и в най-неприятните ни хора. Ако успеем да видим Бог във всеки човек, който ни заобикаля – тогава ще бъдем изцяло духовно здрави. Но ако все още съдим, критикуваме, делим хората на заслужаващи и незаслужаващи или не може изцяло да простим на някого нещо – трябва да развиваме духовното си здраве по-усърдно като прощаваме и приемаме хората повече;

Ако имате нарушено духовно здраве, т.е. усещането ви за щастие е ниско – в никакъв случай не се отделяйте в изолирани, лични духовни практики. Те единствено и само ще ви накарат да се почувствате още по-самотни и още по-неразбрани. Вместо това търсете общуване с други хора и практикувайте благодарност, приемане и любов към тях, дори и да ви е трудно. Колкото повече духовното ви здраве се повишава, толкова повече ограничавайте кръга си от хора, с които общувате, така че да сте най-вече с тези, които ви подкрепят и мотивират.

Тук смятам и че е важно да отбележа, че ако човек е в момент, в който има чисто психосоматичен проблем – прекалена напрегнатост, паник атаки, аритмия на сърцето, високо или ниско кръвно – в никакъв случай не е препоръчително да се правят каквито и да било типове духовни практики! В момент на такива „заболявания“ съзнанието на човек е много изменено и всяка духовна практика, особено такава която е свързана с прием на повече кислород (например холотропно дишане или интензивни дишания в йога) би довела да още по-голямо изменение на съзнанието, по-силна психологическа болка и от там по-дълбока травма. Най-правилното решение при психосоматични проблеми е много спорт и много добро здравословно хранене, за да се лекува втория мозък на човек – храносмилателната система. Когато съзнанието се успокои (вече не сме тревожни, няма паник атаки или кръвното ни се нормализира) – чак тогава може да се премине към някакви духовни практики!

  • Менталното здраве се самолекува не като се стремим постоянно да учим нови неща, които евентуално да ни помогнат с решение на проблемите ни, а като се учим да си освобождаваме ума от всякаква информация и да не мислим за нищо. Трябва единствено и само да сме внимателни за това, което ни предлага настоящия момент. Т.е. ментално здраве се развива като се учим да бъдем настоящи. Да си настоящ значи само 2 неща:
    • да си с максимално свободен ум от минали и бъдещи мисли за каквото и да било;
    • когато настоящия момент ти каже да действаш – действаш без да мислиш!

Настоящият момент предлага винаги, навсякъде и за всеки човек най-правилната възможност и най-правилното решение. Тъпото обаче е, че 90% от хората имат милиони недовършени задачи, милиарди неизказани думи и билиони нерешени лични отношения, които занимават ума им и така вместо ума им да е свободен и готов за среща с настоящия момент, той е изключително натоварен, стресиран и хаотичен. Всичко това не позволява на хората да видят нито решението, нито възможността, която им се предлага в настоящия момент. А пък, дори и някой път да успеят да чуят настоящия момент да им дава съвсем ясно решение и да им казва „Действай„, те обикновено казват: „Абе точно сега не мога…просто не е моментът, зает съм, имам други неща започнати, имам толкова други ангажименти“ и т.н., и т.н. тъпотии. Ето по точно този начин човек убива настоящия момент и влиза в лоното на миналото или на бъдещето, което е сигурна рецепта за обърканост.

Не си погубвайте моментите хора! За да сте ментално здрави – приключете си всички недовършени ангажименти, оправете си всички отношение, които по някакъв начин ви тревожат, тежат и заемат мисленето ви (независимо с кой и от колко време), и започнете да си поддържайте ума максимално свободен, за да сте в синхрон с настоящия момент и да „чувате и виждате“ решенията,  възможностите и напътствията, които той ви дава. Настоящият момент е най-най-най-правилният ни съветник!

3. Когато човек най-накрая се самоизлекува – т.е. когато физическото, емоционалното, духовното и менталното здраве са на добро ниво, тогава той трябва да започне стриктно да си поддържа това цялостно здраве, за да е напълно щастлив в дългосрочен план. :) 

Поддържаме физическото си здраве като:

  • се храниш с качествена и здравословна храна;
  • тренираш някакъв спорт поне 3 пъти в седмицата;
  • спиш добре от 5 до 8 часа всеки ден (най-добре е да не е нито повече, нито по-малко);
  • ако прецениш – ползваш хранителни добавки за повишаване на физическото си здраве (лично за мен например течния и качествен витамин Д  е задължителна добавка за всеки човек, но разбира се – всеки може да прецени за себе си дали да взима и ако да – какво да взима като добавки);
  • чийтваш на регулярна база – поне 20% от времето – пропускаш някоя тренировка, натъпчеш се с някоя вредна храна, спиш по 12 часа ако така ти е кеф или пък си пускаш всички серии на Биг Брадър една след друга. :) Каквото и да е – просто трябва да пропуснеш да си толкова хахо и да се стремиш да си перфектен в 100% от времето, защото това освен да те направи невротичен и неприятен за разговор човек, друго не ти помага. Чийтинга е задължителен – никога не го пропускайте!

Поддържаме емоционалното си здраве като:

  • наблюдавате се много внимателно и когато някоя емоция ви налегне (независимо дали е положителна или отрицателна), съвсем съзнателно я контролирате до момента, в който тя намалее. Например ако някой супер ви издразни и вътрешно искате да му се развикате, много внимателно наблюдавате желанието си да му се развикате и се опитвате да не се поддадете на тази емоция и да не повишавате тон. Най-добре да кажете на човека, че в момента не искате да говорите за това, да изчакате да ви мине емоцията, да премислите ситуацията и чак след тогава да се върнете към разговора и човека. По този начин малко по малко се учим да контролираме емоциите си и да живеем с тях по по-здравословен начин;
  • стремите се да бъдете неутрални към всеки човек и всяка ситуация – независимо дали определяте нещо като „добро“ или „лошо“ трябва да сте наясно, че тези понятия са истина до толкова до колкото вие изберете да са истина. Един човек или една ситуация никога не са „добри“ или „лоши“ сами по себе си. Единствено и само човек чрез неговия поглед избира да ги определи като добри или лоши. Но това е собствен избор => когато едно нещо ви се стори лошо, трябва да си спомните, че вие винаги имате избора да ви се стори добро. Спомняйте си възможно най-често, че хората и ситуациите около нас са неутрални (пусти, както казват в будизма) и че е абсолютно и изцяло наш избор как да гледаме на тях, независимо за какво става въпрос;
  • чийтвате на регулярна база – позволявате си някой път ако ви идва – просто да избухнете пред някого, да се развикате, да се скарате, да бъдете аругантен даже! Позволявате си ако ви идва да се посамосъжалявате малко, да си поплачете, да си се поядосвате на всеки, на който има да се ядосате и т.н. Позволявате си всичко това в 20% от времето и изразявате всяка емоция с кеф, независимо дали е положителна или не. Е … все пак имайте предвид, че ако в този период нараните словесно някого – след това, като ви мине – задължително трябва да се извините! :) Също така не забравяйте, че в останалите 80% се стремим да бъдем емоционално интелигентни хора и да се справяме здравословно с емоциите си!

Поддържаме духовното си здраве като:

  • бъдете емпатични към другите – спрете да осъждате и критикувате хората, независимо колко ви изглеждат „добри“ или „лоши“. Повярвайте – всеки прави най-доброто на което е способен към настоящия момент и ако това добро не се връзва с вашите очаквания – проблема е във вас, не в другите. Бъдете състрадателни – всеки върви по собствения си път и прави каквото може!;
  • приемете, че хората са различни и спрете да си налагате вашия начин като единствен възможен и правилен начин на живот. Разберете, че всеки път може да бъде правилен, независимо дали ви се струва добър или лош;
  • приемете хората с техните недостатъци. И особено в любимите си хора се научете да виждате красивото, дори и когато не е красиво. Обичайте ги по-силно. В крайна сметка ако изобщо не може да приемете недостатъците им – защо сте допуснали точно те да са ви толкова близки?;
  • давайте, помагайте на другите всеки път когато можете и когато помощта ви е желана, без да съдите кой заслужава помощ и кой не;
  • прощавайте на всеки и всичко. Бързо и с разбиране към човека, че той реагира на нас спрямо неговите вътрешни конфликти и убеждения, а не спрямо това какви сме ние. Не допускайте обида, гняв или вина вътре в себе си. Нито в тялото, нито в сърцето си. Бъдете истински непроницаем човек и използвайте радикална прошка в ежедневието си – към всички и всичко! Това ще държи чисто съзнанието ви!;
  • практикувайте някакви духовни практики от време на време – дишане, йога, медитация, бавно тичане, домашен степер и всичко останало, което би концентрирало вниманието ви върху дъха за известно време;
  • учете се да се справяте здравословно с нещастията в живота си;
  • практикувайте благодарност на ежедневна база като всеки ден си пишете поне 5 неща, за които сте благодарни. Благодарността е толкова силна, устойчива и благодатна практика, че в Програмата за изграждане на полезни навици сме отделили за нея цял месец април, в който ще изграждаме навика за благодарност и утвърждения;
  • чийтвайте на регулярна база – поне 20% от времето пропускайте да бъдете толкова духовни. Теглете една и на медитация, и на дишане, и на толерантност, и на всякакви други тъпотии, вземете си едно пакетче хубав слънчоглед и идете да го изчоплите в парка без никой да ви занимава с глупости! :) После обаче стриктно се върнете към всички точки по-горе, които е нужно да съставляват останалите 80% от времето ви! :)

Поддържаме менталното си здраве като:

  • довършвате си всички недовършени ангажименти;
  • изяснявате си всички нерешени лични отношения с хората;
  • връщате всички неща, които някога сте взели на заем и още не сте върнали;
  • откъснете се от зависимостите си – най-вече алкохол и цигари. След това и от силното кафе и зависимостта от притежание на прекалено много вещи. Всички зависимости ни държат на много ниско ниво и ни пречат да усетим, и изживеем истинската си светлина, сила и потенциал;
  • когато си оправите всички недовършени ангажименти, отношения и зависимости, за да не намерите себе си в нова бъркотия след време – бъдете изключително бдителни за това на какво казвате „да“. Казвайте „да“ само на неща, ситуации и хора, които са полезни за вашето израстване и подобряване качеството ви на живот. Казвайте „да“ и поемайте ангажименти само за това, което наистина ще направите и си спазвайте тези обещания на всяка цена. Когато поемате ангажименти към себе си или другите, независимо колко е малък той – трябва да си го спазите – т.е. веднага трябва да му определите дата и време за изпълнение и да го сложите в графика си, за да си освободите менталния капацитет и да не мислите за него. Всеки поет и неизпълнен ангажимент, всяко казано и неизпълнено „да“ (дори и това да е само да сте обещали да се обадите на някого) увеличава тревожността и хауса в ума ни, отдалечава ни от настоящия момент и може да се разглежда като спънка пред материалното или духовното ни развитие; 
  • на всичко останало се научете да казвате „не“ – независимо дали става дума за много близък приятел, родителите ви, съседа или каквото и да е било друго. Казвайте „не“ без абсолютно никаква свян на всичко и всеки, които дори и малко ви ограбват вниманието, времето или енергията по някакъв начин! Откажете се съзнателно от тези неща и спрете да мислите за тях повече. Приемете, че не съществуват! Припомняйте си често, че всяко „не“, което по някакъв начин толерирате във вашия живот ви отдалечава от пълното щастие!;
  • поддържайте мисли, думи и действия в една посока. Това е вашата лична света троица – колкото по-еднопосочни поддържаме своите мисли, думи и действия – толкова по-стабилни и постоянни ще се усещаме вътрешно, и толкова по-силно ще привличаме това, което искаме в живота си;
  • не мислите за проблемите, а мислите за решенията им. Да мислиш различни идеи за решения на различни проблеми е супер силна гимнастика за ума. Всеки път когато нещо някъде не ви харесва, първата ви мисъл не трябва да е: „Глей колко е зле това„, а трябва да е: „Как аз мога да направя или да помогна това да се направи по-добре„. давайте движение на ума си – мислете за идеи, не за проблеми;
  • спрете да мрънкате, да се оплаквате и да клюкарите! Разберете, че това е изключително увличащо и в момента, в който си позволите да сте в тези негативни състояния, те много бързо разболяват мисленето ви, поглъщат ви и ви дърпат надолу, от където по някое време става трудно да се види дори тунела, камоли пък някаква светлина!;
  • стига сте разправяли на всички колко сте заети и колко нямате време за себе си и развитието си. Ако се чувствате супер заети – направете си точен и ясен план график, задайте си точни и ясни приоритети, сложете си точни и ясни срокове за изпълнение и да приключим най-накрая филма с фалшивата си заетост! :) Нали помните – целта е ума да е свободен, а не зает. Направете си план и оставете плана да мисли вместо вас;
  • виждайте се и общувайте с малко, но качествени лично за вас хора – такива, които ви подкрепят и вдъхновяват. Ограничете контактите си с всички останали, защото без да се усетите много бавно и сигурно те ще ви повлекат надолу. И хайде моля ви – нека не ви е толкова неудобно да отказвате срещи!;
  • изберете си и следвайте поне една цел в живота, която да ви мотивира. Няма значение дали целта, която си поставите ви се струва, че може да я постигнете или не. Важното е да е нещо, за което само като си помислите и да ви изтръпват петите от ентусиазъм. :);
  • направете си план как да изпълните целите си, който да ревизирате периодично. В най-добрия случай е добре да имате план за себе си поне 10 години напред. Това изключително силно ще изчисти визията ви за напред – ще сте наясно къде се намирате и на къде сте тръгнали, което носи силно спокойствие в живота;
  • винаги, винаги, винаги се стремете да държите ума си максимално свободен от мисли, за да „чувате и виждате“ възможността, решението и напътствието, което ви предлага настоящия момент. А когато настоящия момент съвсем ясно ви каже да действате – действате без много да мислите! Бог работи с нас, а не вместо нас!;
  • чийтвайте на регулярна база – поне 20% от времето! Оставете се някой ден на пълно малоумие – избягвайте да взимате каквито и да било решения, не мислете за идеи, планове, възможности и тем подобни. Просто не мислете изобщо, затъпявайте си цял ден с кеф на някой диван или на някой плаж, на някоя пейка, или пък в колата с музиката до дупка. :) Умът е машина за търсене на смисъл, но оставяйте я моля да пофлиртува от време на време с безсмислието. Припомняйте си, че стремежът да бъдеш на 100% перфектен води единствено и само до невротичност и е наистина тъпо занимание.

Ето – ако спазвате тези 3 точки, аз ви гарантирам, че ще бъдете напълно и изцяло щастливи и идеята за пълно щастие не просто ще ви се вижда възможна, а вие всъщност ще я живеете!

Всичко това нито е лесно, нито става за един ден, но пък и нито е трудно, и нито е нужно да бързаме. Единственото, което е нужно е да си подарим необходимото време, да отмятаме точките бавно и съзнателно една по една, и да се забавляваме по пътя. :)

Именно изграждането на цялостно здраве/щастие е целта на Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици. В нея всеки месец и с всеки навик (независимо колко незначителен може да изглежда за някого) работим и директно, и индиректно върху всяка една от горните точни! Заедно с това Програмата е направена така, че от една страна да отговаря на нас самите като индивидуална потребност, а от друга страна – да ни свързва с останалите хора, защото те са нашето най-точно отражение и коректив. :) Така че ако прецените, че искате да се включите заедно с нас в приключението наречено „Изграждане на пълно щастие“ – разгледайте Програмата ни ТУК и ви очакваме да се присъедините към нас – хората, които с осъзнати стъпки си създаваме именно пълно щастие!:)

Защо според мен не е необходимо всеки да намери своята мисия и да бъде „свободен“

Защо според мен не е необходимо всеки да намери своята мисия и да бъде „свободен“

Започвам директно и подред…

Защо според мен не е необходимо всеки да „намери“ своята мисия?

Честно казано, тук няма какво толкова да се пъна в обяснения, защото великият сатирик Кърт Вонегът го е казал съвсем кратко и ясно:

Най–готините хора, които познавам са знаели на 22 год. какво искат от живота. Но някои от най–интересните и на 40 год., все още не знаят. :)

Повлияни от иначе много ценната вълна на личностно развитие, все повече и повече хора започнаха да търсят своето призвание, онази велика страст, онази силна мисия, която … която … знам ли и аз … която да ни направи различни? Защото нали „трябва да сме различни“, трябва да имаме мисия? В същото време като изляза на вън вече всички ми се виждат различни! Едни с кецове с големи подметки, други леко небрежни, трети с бради, четвърти с „нестандартен поглед“, пети дъвчат дъвка. Понякога се чудя къде се дянаха всички обикновени хора. Дали пък не са прекалено заети, за да са различни…знам ли…липсват ми…

Та искам да кажа…какво ако не всеки трябва да е различен?

Какво ако не всеки има една единствена мисия например? Какво ако вашата мисия може да е различна всяка година, различна всеки ден дори или различна към всеки различен човек?

Или пък какво ако имате много и различни мисии едновременно? За някои хора просто пътищата са много! Бива ли те да ги оставят неизвървяни, търсейки „правилния път“?

Или пък какво ако мисията на всеки един от нас е една и съща? Примерно да помагаме – на себе си и на другите? За някой това ще значи да измисли нов продукт, за друг – да лети до Космоса, за трети да сготви топла супа, за четвърти – да е винаги усмихнат и да създава атмосфера, за пети пък, помощта към другите може да се изразява в това да даде една прегръдка, а това да ви кажа – в някои моменти е напълно достатъчно да осмисли цял един живот!

И най-вече…

Какво ако мисията на някои хора е да нямат мисия? Защото това би значело, че мисията му може би е да се научи да търси повече смисъл на всякъде? Или, че е тук, за да изживее своя хаос изцяло?

Защо всеки трябва да има ясна мисия? Това би било все едно да слагаш наравно заека и костенурката и да ги изпитваш на бързо бягане! Не изглежда толкова правилно сякаш, нали?!

Сигурна съм, че всеки, който помага на другите да открият своята мисия го прави с мисълта да помогне, но не е ли по-правилно хората да се учат да опознават себе си и после те сами да решават дали имат или не мисия? Защото иначе ми се струва, че натоварваме хората с вярването, че всеки има, трябва да има и трябва да намери своята мисия сега, и ако не го направи, значи е някой, който … знам ли … който „не струва 2 стотинки“? От това напрежение, което всички, занимаващи се с личностно развитие, несъзнателно създаваме – хората, които не откриват мисията си се започват да се чувстват супер зле! От цялата тази врява за „страст в живота“ доста започнаха да се чувстват непълноценни, което смятам за доста тъпо.

Пак казвам, какво ако мисията на някои хора е да нямат мисия? Това, че аз или ти сме намерили своята (своите мисии!), не значи, че някой друг трябва да е като нас.

Пак казвам – не е ли по правилно да учим хората да опознават себе си? Да си спомнят себе си, да пробват нови неща, да пробват и стари неща, но с нов поглед, да тестват, да експериментират и най-вече те сами да определят „имат или не“ мисия, без да ги натоварваме със своята истина! Защото да ви кажа, то, „намирането“ на мисията според мен не е еднодневно събитие с осигурен обяд. Не е и седмично събитие с осигурени нощувки. Според мен  „намирането“ на мисията е ежедневно „откриване и създаване“ на себе си. Ежедневна проба и грешка, за да видиш кое работи за теб и кое не. Понякога ще се оказва, че всичко работи и че имаме много мисии, но понякога ще се оказва, че нищо не работи и че мисия няма. И това е също толкова ОК, колкото всичко друго – това е един постоянен изследователски процес.

Животът е за да пробваме разни неща и да видим дали работят или не

Рей Бредбъри

Приключвам с тази точка! Разбрахте ме! :)

Но защо пък не всеки трябва да е свободен? 

Може би едно от най-точните определения за понятието свобода, което съм чувала е, че свободата е поемане на пълна отговорност. Пълна отговорност, че всичко си е в твоите ръце, че не зависиш от никой и нищо, и съответно, че ти се справяш с всяка ситуация както сам прецениш за добре, без да се съобразяваш с чужди мнения и напътствия … накратко поемаш пълна отговорност за живота си! Предполагам всеки ще се съгласи с това определение.

 

Но с цялата ми възхита и обич към свободата, не значи ли горното, че ако приемеш свободата ставаш един вид роб на отговорността, защото тя започва да властва върху теб наравно със свободата, нали така?

 

И в този смисъл избирайки да не поемеш пълна отговорност, не е ли също вид свобода? :) Разбира се, че е! Защото се освобождаваш от отговорност. Да – може би си зависим от шефа, от работата, от други хора, от ситуацията и от момента може би, но си свободен от отговорност. Което за много хора, в много моменти хич не е малко.

Кой може да каже кой от горните два вида свобода е правилен? Никой! И в същото време всеки за себе си! Защото всеки си има своята собствена истина.

Аз поддържам мнението, че свобода е да поемеш отговорност и да се оправяш сам – финансово емоционално, духовно и ментално. Но веднага мога да се сетя за поне 10 човека, които работят на заплата и се чувстват супер добре на мястото си. Те откриват своята свобода в голямата корпорация всеки ден, всеки път когато влязат в офиса, с всяка задача, която изпълняват. Да, казвам им, че има и друг вид свобода, т.е. показвам им го, и те са наясно, но в момента избират друго за своя истина и нямат нужда да възприемат моето дигитално разбиране за свобода. Или по скоро аз нямам право да им се сърдя или да им давам ъкъл коя свобода е по-хубава. Това би било натоварващо и огромна загуба на енергия и за двамата! Единственото, което мога да направя е да живея живота си според моите разбирания и ако на някой му харесва и дойде да ме пита как го правя – тогава аз да осъществя мисията, която имаме всички – да му помогна с каквото мога!

В този смисъл, да учиш хората на твоя вид свобода не ми се струва … свободно? Това, което според мен би било хубаво е всеки да споделя своя опит, своя поглед, своята истина и ако някой друг се припознае в нея и реши, че ще му е от помощ – той ще дойде при вас и ще вземе каквото му е нужно. Но не и да налагаш своето разбиране за свобода като единствено такова на всички хора. Това само по себе си не е свобода. Човекът от среща, ако няма и не живее това разбиране за свобода, освен да се почувства тъпак и не достатъчно … знам ли … недостатъчен като цяло, друго не може да се постигне. Казвам всичко това, защото сякаш се надига някаква обществена вълна, която поддържа тенденциозната идея, че свобода значи единствено и само да напуснеш работа и да създадеш свой бизнес. И виждам как всеки, който не живее тази „истина“ започва да спича, защото смята, че „така трябва“ и че той не е „както трябва“. А всъщност забравя да попита първо себе си, какво е неговото лично разбиране за свобода към този настоящ момент и според това си свое разбиране да определя кое „трябва“ и кое не! А не да се чувства зле и веднага да се впуска да търси своите освободители. Защото дори и да са най-добрите обучители, ако тяхната свобода не съвпада с вашата – винаги ще се чувствате затворник дори и на Хаваи с чаша маргарита. И защото пак припомням любимите ми думи на един от най-великите „освободители“ Че Гевара:
Аз не съм освободител. Освободители не съществуват. Хората сами освобождават себе си!
В крайна сметка, моят призив към всички в края на тази статия е: 

 

Потърсете сами своето собствено разбиране за свобода и живейте настоящето изцяло спрямо това разбиране, независимо от другите. Между временно наблюдавайте света около себе си, ситуациите около себе си, хората около себе си и сами, внимателно преценявайте дали и ако да – чий пример да последвате! :)

Така разбирам аз свободата! Ти да си пълноправен Министър на вътрешните си работа. С безкраен мандат.

 

Ако смятате, че искате заедно с нас да бъдете изследовател, да опитвате разни нови, разни стари неща и сам за себе си да определяте що е то свобода и мисия за вас, в този момент – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици! 
Открийте величието в себе си! :)

Открийте величието в себе си! :)

 

 

Днес ви споделям любимата ми реклама на Nike, които винаги са просто уникални в своите послания към света. :)

Ето го и текста на самата реклама:

„Тук няма да ви показваме някакви големи празненства. Нито блестящи речи. Тук ще ви покажем няколко наистина велики атлети.
Някак си сме повярвали, че величието е резервирано само за „избраните“, за супер звездите.
Истината обаче е, че величието е запазено за всеки един от нас. И това не е някакъв опит да се омаловажат успехите на някои хора. Това е опит да се отбележат и поощрят успехите на всеки един от нас.
Защото величието не е само на едно конкретно място. И не е в един конкретен човек. Величието е там, където всеки от нас се опита да го види“.

Разбирате ли…величието е там, където го потърсим. И ако си изградим навика да го търсим в себе си всеки ден – най-вероятно един ден наистина ще го открием. :)

Превърнете величието в свой навик, другари! :)

А ако искате да изграждате този навик заедно с нас – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици. :)

А по-долу може да видите самото видео от рекламата на Nike. :)

https://www.youtube.com/watch?v=zyfU6pTLrOU

 

Екхарт Толе за това как хората несъзнателно и глупаво се опитваме да утвърдим своята формова идентичност

Екхарт Толе за това как хората несъзнателно и глупаво се опитваме да утвърдим своята формова идентичност

 

 

Ето някои начини, по които хората несъзнателно се опитват да утвърдят своята формова идентичност. Ако сте достатъчно осъзнати, ще можете да различите част от несъзнателните модели и при вас:

– искате да получите признание за нещо, което сте направили, или се ядосвате и се разстройвате, ако не получите признание;

– опитвате се да получите внимание, като говорите за проблемите си, за историята на болестта си, или като правите сцена;

– изказвате мнението си, когато никой не ви е питал за него и то с нищо няма да промени настоящата ситуация;

– проявявате по-голям интерес към това, как другият гледа на вас, отколкото на самия човек, т.е. използвате другите като отражения на вашето его или като подсилващи вашето его;

– опитвате се да впечатлите другите с притежания, знания, добър външен вид, високо обществено положение, физическа сила и т. н.;

– временно раздувате егото си чрез гневно реагиране на нещо или някого;

– приемате нещата твърде лично, изпитвате обида;

– изкарвате, че сте прави, а другите грешат чрез безплодни умствени или словесни оплаквания;

– желаете да бъдете забелязани или да изглеждате важни.

След като сте открили някой от тези модели у себе си, предлагам ви да направите следния експеримент. Вижте как ще се почувствате и какво ще се случи, ако отхвърлите този модел. Просто се откажете от него и вижте какво става.

Отказът от утвърждаване кой сте на нивото на формата е друг начин да се генерира съзнателност. Открийте огромната мощ, която протича през вас и се влива в света, когато престанете да изтъквате вашата формова идентичност.

По „Нова земя“ на Екхарт Толе.

Заповядайте в нашата Програма за изграждане на полезни и здравословни навици, където изцяло фокусът е изцяло върху това да бъдем по-съзнателни и наблюдателни за всяка своя мисъл, дума и действие и по този начин да създаваме един пълноценен живот както за себе си, така и за всички около нас. :)

А по долу ви споделям и едно от най-прекрасните лекции на Екхарт Толе – темата е „Да откриеш целта на своя живот.“

https://www.youtube.com/watch?v=Y3QHyrrmvRc

 

Ако ви е писнало от сериозни книги, надникнете заедно с мен в интимния живот на Великите :)

Ако ви е писнало от сериозни книги, надникнете заедно с мен в интимния живот на Великите :)

Ако ви е писнало от работни и сериозни книги, предлагам ви малко разнообразие с „Интимния живот на Великите“ :). Кратка, фактологична и разкриваща знайни и не знайни (поне за мен) великани и техните игри. Започва от Чарли Чаплин, минава през Достоевски, Толстой, Хемингуей, Оскар Уайлд, Марк Твен, Моцарт, Чайковски, Рузвелт, Кенеди, Хитлер, Онасис, Фройд, Юнг, Айнщайн, Ницше и още и още... :)

Изненадващото е, че от толкова разкрепостен живот на тези хора им е останало време да станат велики. Все пак кой мъж в наше време може да се похвали с 200 жени на година? 200!!! :) А за средновековието си е било нещо като норматив!

В крайна сметка обаче повечето от героите имат трагичен край, за който май е способствала именно тази разхайтеност. Общо взето както ние сега търсим как да се справим със стреса, по онова време са търсили как да се справят със сексуалността си.

От средата на 20-ти век нещата започват да се канализират и хората започват да транспоформират енергията си в по-съзидателни неща. Може би затова изиграва роля и Фройд, който тогава дава широка известност на връзката между развитието на личността и сексуалния произход на неврозите. Реално хората тогава са имали нужда точно от това – някой да им обясни какво се случва с тях. За съжаление обаче, по нареждане на Хитлер много голяма част от трудовете на Фройд са изгорени, не задруго, ами защото е евреин. В крайна сметка Хитлер се самоубива, а аутопсията му показва, че има само един тестис :)

Въпреки, че хората вземат да се освестват, борбата продължава, като дори през 1955г. полицията забранява на Елвис Пресли да се движи докато пее, защото се считало, че по този начин въздейства неудържимо на жените! А човека казва, че дори не се чувства секси докато пее :)


Книгата завършва с това как Айнщайн праща послание на Мерилин Монро, в което й благодари, но изобщо не става ясно за какво. :) Бас държа, че повечето от нас дори не са предполагали, че тези двама герои са живяли по едно и също време! Всъщност е било преди около 60 години :).

Книгата е от 1992г => не очаквайте кой знае какъв стил, но пък фактите са си факти :P. В 2, 3 страници получавате систематизирана автобиография за много от великите личности и е доста забавно да погледнем живота им от друга гледна точка :)

Книгата взех назаем от моя позната, но не съм я виждала да се продава. Все пак ако я намерите – препоръчвам ви я като забавно четиво :)

Не трябва да търсиш любовта, а просто да откриеш преградите в себе си, които си издигнал срещу нея

Не трябва да търсиш любовта, а просто да откриеш преградите в себе си, които си издигнал срещу нея

Обожавам мислите, които ме вдъхновяват, независимо дали са мои или нечии други. :) Да си дадеш време и да останеш за малко насаме с една вдъхновяваща за теб мисъл е сякаш си излязъл на първа среща с някой, в който силно си се влюбил от пръв поглед. Винаги е вълнуващо и имаш чувството, че ще излезе нещо наистина велико от тази среща. И понякога става именно така. :)

Аз съм се влюбвала точно 7 пъти от пръв поглед. И по-долу ви споделям в кои мисли за любовта се е случило това :)

„Не трябва да търсиш любовта, а просто да откриеш преградите в себе си, които си издигнал срещу нея.“ Руми

„Сърцето ви ще бъде разбивано толкова пъти, колкото му е необходимо, за да се разтвори.“ Руми

„Любовта не е нещо голямо. Тя е милион малки неща.“ Незнаен автор

„Любовта не кара света да се върти, любовта просто кара това преживяване да си струва“ Елизабет Браунинг

„Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, що за любов е това?!“ Петър Дънов

„Казваш, че обичаш дъжда, но отваряш чадър когато завали. Казваш, че обичаш слънцето, но се криеш на сянка когато изгрее. Казваш, че обичаш вятъра, но затваряш прозорците когато духа. Именно затова ме е страх когато казваш, че също ме обичаш.“ :) Уилям Шекспир

„Любовта е начин да продължим, да оцелеем въпреки смъртта. Религиозното учение се базира на желанието на човек да излезе извън себе си. Дрога се взема по същата причина. Напиваш се заради същото. Това е необходимост да избягаш от себе си, от смъртта, която те очаква. Но само една опияняваща, зашеметяваща любов те изважда от теб самия и те спасява… “ Роса Монтеро

А вие? Колко пъти сте се влюбвали? В себе си? В някоя мисъл? В някоя идея? Или в този настоящ миг? :) И колко прегради сте изградили срещу любовта? Не е ли време да ги премахнете…?

Ако искате да изградите навика да разбирате и обичате повече себе си и света около вас, заповядайте в Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици. :)

Струва ли си да си брутално честен?

Струва ли си да си брутално честен?

Често хората се бием в гърдите за това, че сме „брутално честни“ и казваме едно към едно това, което мислим без никакви заобикалки.

Гордеем се, че сме такива и изобщо не се замисляме дали тази честност ще засегне човека отсреща, дали ще го срути по някакъв начин или дали ще развали нечий отношения. В края на деня, единственото което има значение е, че сме били откровени, дори това да не се е харесало на някой, нали така?

Е, дори и да продължите да мислите, че винаги е по-добре да казвате истината, моля имайте предвид, че честността винаги най-добре се поднася с тактичност. Защото тактичността е изкуството да си изкажеш мнението без с това да си навлечеш враг, да нараниш някого или да съкрушиш нечий дух.

Приканвам ви винаги да търсим начин как да усъвършенстваме своята честност и да я изразяваме, така че вместо да засегнем някого, да го вдъхновим да продължи смело напред. Такъв начин винаги има. Просто го трябва да го потърсим. :)

Ако искате да изградите по-осъзнати и вдъхновяващи отношения с другите и себе си, заповядайте с нас в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Спрете да търсите себе си

Спрете да търсите себе си

Спрете да търсите себе си. Така или иначе, дори и да се намерите, вероятно ще отвърнете глава и ще продължите да търсите, очаквайки, че ще намерите нещо по-добро…И така до безкрай. Защото по-добро или по-лошо няма. И защото каквото и да намерите ще бъде всъщност някоя остаряла версия на вас самите. Все пак „себе си“ не е някоя бутилка от Каменица, която седи в някой бар и те чака. Или пържени картофи със сирене без срок на годност. Ние се променяме всеки ден. И следователно това, което наистина търсиш си ти сега. А „ти сега“ е изборът, който правиш в този момент. И с всеки избор едновременно намираш себе си и създаваш себе си.

Затова вместо да търсите себе си, изучавайте себе си и света, и избирайте кой искате да бъдете във всеки момент.

А ако се чувствате изгубени, значи, че просто в този момент позволявате на някой друг да ви създаде…позволявате някой друг да избере вместо вас – близките, познатите, работата, срещите, навиците, ситуацията, миналото, телевизора, времето…

А ако искате заедно с нас да откривате и създавате себе си едновременно – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Утопия ли е възможността да бъдем винаги щастливи?

Утопия ли е възможността да бъдем винаги щастливи?

Има една доста популярна фраза на Лев Толстой, която се върти из виртуалното пространство по отношение на щастието и тя е:

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!

Четейки я, човек остава с впечатлението, че да бъдеш щастлив е едно иначе просто занимание, което е изцяло в твоите ръце и ако се постараеш, можеш да бъдеш щастлив … винаги.

Нека изследваме до колко това е постижимо.

Представям ви Мансел Айлуърд (човекът на снимката) – директор на центъра по психо-социални изследвания, трудово и физическо здраве в университета по медицина Cardiff. Професор Мансел твърди, че способността ни да се чувстваме щастливи е генетично заложена и че всеки има вродено пределно ниво на щастие, което не може да се преодолее, както не е възможно да станем по-високи например. Изводите на Мансел, че всеки има своя индивидуален праг на щастие са потвърдени и от други учени и психолози, което всъщност реално означава, че едни хора могат да бъдат щастливи с по-малко, докато на други им трябва повече. И това като се замислим е нормално, защото както всеки от нас има собствен праг на болка е логично всеки да си има и свой праг на щастие.

Професор Мансел допълва, че човек трябва да се стреми да достига това свое ниво на щастие с помощта на работата си, тесни връзки със семейството си и наличието на духовни ценности.

Въпросът обаче, който всъщност ни интересува е следния: въпреки, че съществува праг на щастие и той е индивидуален, може ли всеки от нас да съществува на ниво, в което се чувства щастлив винаги?

Няма да ви бавя и направо ще ви кажа – отговорът е не! 

Не можем да се чувстваме постоянно щастливи, но можем да се научим да увеличаваме времето на периодите, през които се чувстваме щастливи.

Защо не можем да се чувстваме постоянно щастливи?

За улеснение на обясненията нека си представим три нива – най-долното ще наречем „нещастие“, над него е „балансът“, а най-горе се шири „щастието“. :)

За нашата нервна система усещането за голямо щастие и усещането за голямо нещастие са пикови, крайни състояния, което ги прави стресови за организма. Именно затова ако при един психически здрав човек настъпи момент на голямо или продължително щастие (стрес), идва момент, в който се включва естествен защитен механизъм, който ни вкарва в период на „нещастие“, с цел да компенсира причинения стрес. Т.е. освен индивидуален праг на щастие, всеки има и определена порция щастие, която може да понесе, след която възниква естествена нужда да си пострадаме (буквално казано), понякога дори и без очевидна причина.

За колко време е нормално да оставаме в състояние на щастие?

Това колко дълго на човек му е заложено да остава в състояние на щастие, се определя най-вече от вида нервна система на човека или иначе казано – от видовете темперамент, които са определени още от Хипократ и са четири типа:

  • Сангвистик – това са хора, откликващи много лесно на всичко, което им привлича вниманието. Увличат се бързо в различни дейности, но и бързо се отказват от тях ако трябва да вложат повече труд. Инициативни, общителни, жизнерадостни, склонни към остроумие. В същото време обаче са доста лабилни – чувствата, настроението, интересите и стремежите им са много променливи.
  • Холерик – холериците са необуздани, невъздържани и нетърпеливи. Речта им е с ярка емоционална окраска и понякога с излишно висок глас. Склонни са да прекъсват събеседника, в разговор грабват инициативата и разпалено държат на своето. Те са много активни, имат бърз психически темп, но и висока неуравновесеност.

Тези два типа (сангвистик и холерик) се характеризират с доста изразени активни и реактивни състояния. Т.е. при тях има високи нива на щастие в сравнително кратък период, след което обаче следва изразен период на „нещастие“, от който отново излизат сравнително бързо. Много от тези хора вярват, че намирайки баланса ще се чувстват по-добре, но истината е, че ако тези типове хора са монотонни (разбирайте балансирани) в продължителен период от време, това би ги направило тотално безразлични към всичко, което ги заобикаля.

  • Флегматик – това са хора бедни на мимика и език на тялото, но се отличават с голямо търпение и самообладание. Те трудно превключват вниманието си от едно нещо на друго, рядко са инициативни и трудно влизат в контакт с нови хора. От друга страна обаче са доста спокойни, уравновесени, постоянни, настойчиви и упорити. Флегматикът е солиден, работи ритмично и без да бърза.
  • Меланхолик – този тип хора се отличават с висока емоционална чувствителност и повишена ранимост. Те са неуверени в себе си, стеснителни, с тиха реч и плахи движения. Дори и незначителна трудност може да ги накара да се предадат или откажат. Лесно се уморяват и са слабо работоспособни. От друга страна обаче са изключително сърдечни, подкрепящи и отдаващи се, което ги прави незаменими приятели, партньори или лоялни служители.

Тези два типа са характеризират с по-нисък праг на щастие от предходните два (т.е. именно те са хората, които без усилие могат наистина да се зарадват на малките неща от живота :)). Също така, тъй като те не са толкова активни и не променят така рязко вниманието си от едно нещо на друго, те са склонни да „намират и остават в баланса“ за по-дълъг период от време и да са задоволени с това, че нито имат щастие, нито имат нещастие. Ако обаче преминат към едно от тези две състояния, те могат да останат там доста дълго време за разлика от сангвистика и холерика, които могат бързо да прескачат от едното в другото.

Всеки един от тези четири типа темпераменти си има своите положителни и отрицателни черти, но по отношение на щастието холерика и сангвистика се характеризират с висок праг на щастие/нещастие, но с кратки периоди на изживяване на тези емоции. Докато меланхолика и флегматика имат нисък праг на щастие/нещастие, но те имат способност да остават по продължително в тези състояния.

Ако искате по-подробно да изследвате какъв тип сте вие и съответно да разберете дали вашата способност да оставате в състояние на щастие е къса или дълга – може да го направите чрез този тест.

Знаейки кой тип сте вие, ще сте наясно с характерните особености на вашата нервна система и ще сте по-толерантни към себе си не само в щастливите, но най-вече в нещастните си периоди :) В крайна сметка и двете състояния са ни генетично заложени и е съвсем естествено, дори красиво да изживяваме всяко от тях.

И все пак, въпреки генетиката и независимо от темперамента си, всеки от нас може да се упражнява и да увеличава периодите и поносимостта си на щастие!

Как може да се научим да увеличаваме времетраенето на периодите, през които се чувстваме щастливи?

Всичко казано до тук значи, че периодите на нещастие са естествен и дори необходим период, и че няма как да сме щастливи винаги. Има обаче нещо, което може да направим, за да сме по-щастливи – да се учим и упражняваме да оставаме в състояние на щастие възможно най-дълго. Това може да се постигне, следвайки следните две стъпки:

  1. Първо като приемем периодите си на нещастие като нещо очаквано, естествено и красиво. И когато тези моменти дойдат, да си дадем време, за да си пострадаме, да се посамосъжаляваме, да ни помързи или каквото друго ни идва да направим, без да смятаме, че това е нещо лошо или ненормално. Най-доброто, което може да се направи в този период е да се отдадем изцяло на негативните си чувства и както Фройд съветва – да ги изживеем по всякакъв начин – чрез плач или всеки друг експресивен начин, който ви идва.
  2. Второто е съзнателно да се стараем да увеличим времето, в което се чувстваме щастливи. Както стана ясно по-горе, за всеки човек, независимо дали всичко върви добре или не, рано или късно възниква вътрешната нужда от това да си пострадаме. Идеята тук е когато усетим началото на периода на нещастие, съвсем съзнателно да си дадем сметка, че той „чука на вратата“ и да се постараем да го забавим като целенасочено си осигуряваме щастие. Например като потърсим неща около нас, за които сме благодарни, като правим дейности, които ни правят щастливи, като спрем да вършим нещата, които ни карат да се чувстваме зле, като поговорим с позитивен приятел, който да ни зареди или нещо друго. Идеята е малко по малко да отлагаме началото на периода на нещастие, което всъщност удължава периода ни на щастие и така започваме да свикваме нашата нервна система да остава по-дълго в състояние на щастие. Имайте предвид, че това е процес, изискващ време и следователно ако започнете с опитите да увеличавате периодите си на щастие, то бъдете търпеливи със себе си и не очаквайте да се справите от първия път. Старайте се да увеличите времето си на щастие, но когато усетите, че наистина имате нужда да компенсирате, изживявайки малко „болка“ – изпълнете стъпка 1 :).

Аз например съм тип холерик – бърза съм в действията си, бързо превключвам вниманието си от един проект в друг, атрактивна съм, но в същото време усещам трудности когато трябва да бъда последователна само в едно нещо, да работя само по един проект или да съм търпелива. Имам силно изразени активни периоди, в които съм супер енергична и усещането ми за щастие е пиково, но съответно имам и изразени негативни периоди, в които понякога дори и без никаква реална причина започвам да си страдам. За мен тези периоди са обикновено един ден на десетина дни, а ако съм по-спокойна – могат да се появят веднъж на месец, два. Това, което правя аз, за да се справя с нещастието е първо да го приема като нещо нормално и да му дам необходимото време, и второ да се стремя съзнателно да разширявам времето, в което оставам щастлива, така че да приуча нервната си система да „издържа на моя висок праг на щастие“ (стрес) за по-дълго време, без да се включват защитните механизми на „душевна болка“.

А не може ли просто да намерим баланса и да заживеем в него?

Отговорът е да – можем. Но трябва да изберем между баланс и щастие.

Тук трябва да направим едно важно уточнение – да живееш в щастие и да живееш в баланс са две различни неща. Балансът е междинно състояние, в което може да се избегне силното, прагово усещане за нещастие, но съответно се избягва и силното усещане за щастие. И както може да се научите да удължавате периодите си на щастие, така може да се научите да се задържате в междинно състояние на баланс, но това значи, че се отказвате от това да стигате прага си…т.е. отказвате се от усещането си за осезаемо щастие.

Т.е. всеки може с практика да намери своя баланс и да се научи да остава за дълго в това състояние (както се учи състоянието на щастие), но балансът е междинно положение, в което няма нито силно усещане за нещастие, нито има силно усещане за щастие. Тази опция е донякъде приемлива и постижима за хората тип меланхолик и флегматик, защото те принципно имат малък праг на щастие и могат лесно да се приучат да не очакват нито малко, нито много и да са доволно щастливи с това. Но за хора сангвистици и холерици – това по-скоро би била прекалено висока цена за плащане, защото за да усещат, че са живи, те обикновено имат нужда да усещат щастието, а съответно и нещастието в пиковите си нива. За тях да останат в междинно положение най-вероятно би довело до тотално безразличие към себе си и света, което би блокирало изцяло капацитета им. Затова за тях по-здравословно би било, вместо да търсят баланса, да се научат да приемат и изживяват пълноценно нещастието си и да се стараят съзнателно да удължават периодите си на щастие.

В крайна сметка – да, балансът е постижим, само че всеки трябва да прецени за себе си дали би платил цената за него. Ако сте готови да живеете в „средата на нито щастие, нито нещастие“ и това да ви задоволява – ОК. Но ако искате да усещате щастието в пълни порции, трябва да се научите да изживявате пълноценно и своето нещастие.

Аз лично към настоящия момент имам нужда от дозите адреналин в пиковите си нива и съответно избирам да се науча да живея здравословно с нещастието си и заедно с това да се уча да удължавам периодите си на щастие. И да ви кажа – истината е, че с практиката и с времето – ако се научим да изживяваме своето нещастие по здравословен начин, то се превръща също в наше своеобразно щастие и идеята за „пълно щастие“ вече изглежда чак така утопия. :) Но … за това може да почетете ТУК.

А сега кажете – какъв тип темперамент сте вие? И какво избирате – да намерите баланса или да изживявате щастието и нещастието си безрезервно? :)

А ако искате заедно с нас да изграждате осъзнатост и увеличаване на щастието – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Ето къде може да срещнете себе си

Ето къде може да срещнете себе си

Всеки човек, в някакъв етап от живота си стига до момент, в който решава, че трябва да „намери себе си“. И с право, защото през години се „обличаме“ с толкова много убеждения, мнения, нагласи, страхове и вярвания, че в един момент тотално „загубваме“ себе си в тях. Диалогът между сърцето и ума започва да става все по-невъзможен, а усещането, че нещо не е наред става все по-силно.

В такива моменти или просто игнорираш случващото се или в крайна сметка започваш наистина „да търсиш себе си“.

Ако сте избрали втория път, по-долу обръщам внимание на местата и моментите, в които съм забелязала, че е най-вероятно да се намерим: :)

Срещаш себе си, когато сутрин излезеш навън с идеята, че днес определено ще „спечелиш деня“ и единственото, на което ти мирише е възможността за нещо красиво. Но когато си легнеш усещаш, че си пропилял тази възможност, защото някак отново си оставил вниманието и енергията ти да отидат в по-несъществени неща.

Срещаш себе си, когато говориш с някой и се опитваш да го убедиш в думите си, а после разбираш, че ти изобщо не си бил прав.

Срещаш себе си, когато заминеш на непознато място с непознати хора и мислиш, че това ще промени ежедневието ти, а после се прибираш в къщи и позволяваш на ежедневието да промени теб.

Срещаш себе си, когато знаеш, че трябва да направиш някой мил жест, да дадеш някои лев на бездомника, стоящ на улицата, да помогнеш на някого в труден момент, но просто подминаваш, защото изобщо не ти е до това… и после се чувстваш виновен.

Срещаш себе си, когато дълго си се подготвял какво да кажеш на важна среща, а когато тя дойде забравяш всички репетиции и говориш единствено от името на емоционалното си състояние.

Срещаш себе си, когато ти се иска да поговориш с някого какво ти е на сърцето, а говориш за всичко останало, но не и за това.

Срещаш себе си всеки път, когато кажеш, че не ти пука за нещо, за което всъщност би дал цялото си същество. Но дори сам на себе си не искаш да признаеш това.

Срещаш себе си, когато се ядосаш, че някой пак не е измил чиниите, а после се сещаш за всичките нещата, които ти никога не правиш за този човек. И ти става мило, че изобщо го има…

Срещаш себе си, когато уж неволно обидиш или нараниш някого, а после разбираш, че си го направил единствено, за да се почувстваш по някакъв начин по-велик от него и тогава вътрешно започваш да се чувстваш много малък.

Срещаш себе си винаги, когато трябва да свършиш или кажеш нещо важно, но веднага се заемаш с нещо съвсем различно, за да избягаш от трудното.

Срещаш себе си винаги, когато заявяваш, че нямаш нужда от помощ, защото можеш да се справяш с всичко сам, а единственото, от което имаш нужда е подкрепа и съчувствие, защото просто нямаш сили да продължиш напред.

Срещаш себе си във всяко обещание, което си си дал и не си спазил, а после си казваш, че това е „за последен път“.

Та искам да кажа…може да срещнеш себе си безброй пъти на ден и дори да не разбереш за това с години наред. Понякога се срещaш в хубавото, но сякаш по-често може да се срещнеш в лошото – там, където не ти се ходи. А пък понякога може да срещнеш себе си дори докато ядеш сладолед по улицата! :)

В крайна сметка – каквото и да правиш, в момента, в който изпиташ притеснение, нервност, обида, отхвърляне, ентусиазъм, някое силно желание – значи си срещнал себе си. Но наистина разбираш за тази среща, когато те хване страх от тебе си. Защото наред с всичко хубаво, когато срещнеш себе си, започваш да виждаш и всичките си недостатъци, болки, обременености. Всичките ти неприятни качества, мисли, модели на поведение, навици. И е адски, адски трудно да ги приемеш. Да приемеш, че това си ти. И че никой не ти е виновен за нищо и никой не ти е длъжен за нищо.

Тогава хората обикновено отвръщат глава и започват отново да търсят себе си, очаквайки, че ще намерят нещо по-добро…

Но ако искаш наистина да намериш себе си, единственото, което може да направиш е да си простиш някои неприятни истини за теб самия и да се приемеш. Защото само когато се приемеш такъв какъвто си е истинският момент на тази среща.

Тогава ти ставаш себе си. 

Това е моментът, в който търсенията приключват, а животът започва.

Ако искате да обръщате повече внимание на местата и моментите, в който намираме себе си ежедневно – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици, където фокусът е върху това да откриваме и създаваме себе си ежедневно. :)

Каквито и здравословни навици да следвате, най-важното е да ги нарушавате!

Каквито и здравословни навици да следвате, най-важното е да ги нарушавате!

Това е част от книгата „Насаме с разделното хранене„

Греховни дни

Истинското значение на думата „грях“ (от гръцкия език: „Hamartama“ и съответния глагол „hamaetanein“) е „пропускам”. Не означава да направиш нещо погрешно или неправилно, а означава семплото „пропускам“, „разсейвам се“. Това е истинският грях – да пропуснеш, да се разсееш.

Подложен на продължително напрежение, стрес и отрицателни емоции, човек започва да се чувства отпаднал, отчаян, нервен, раздразнен и демотивиран. В такива моменти умът ни е в състояние на дисбаланс и силно усещаме нужда от активна почивка. Нужда да си „дръпнем шалтера“ и да се отървем от лудостта на собствения си ум.

Това състояние е съвсем естествено за всеки от нас и умът ни има периодична необходимост да „пропусне“ да бъде толкова активен и да се „разсее“ от външния свят, за да възстановява регулярно вътрешното си равновесие и след това да е в състояние да работи на пълни обороти. Именно способността да се „откъсваме“ и да си почиваме от „шума“ на заобикалящата ни реалност е от главно значение за поддържане на нашето балансирано състояние.

В своята книга „Шлифоващият диаманти“ Геше Майкъл Роуч разказва за будистката практика Tsam. Tsam на тибетски означава граница или разделителна линия. Думата се използва, за да означи умението на човек от време на време да се откъсва от дейността си и в известен смисъл да очертае кръг на усамотение около себе си (т.е. изолиране от работа, хора и всички външни стимули), в който да може да поседи на спокойствие, да не прави нищо, а просто да поразмишлява. Време за откъсване от дейността си в търсене на нов поглед върху същата тази дейност. Може да са няколко часа, но най-добре е да са няколко дни.

За повечето дейни хора в началото подобна практика се оказва затормозяваща. Първата естествена реакция е завладяващото усещане, че си губим времето, защото просто седиш и не правиш нищо. Важното обаче е да гледаме на това откъсване не като на почивка, а като на време за размисъл и време за зареждане с нови източници на вдъховение. Трябва да си припомняме целта на този кръг, а именно да напрегнем нашия ум отвътре, като съвсем целенасочено го лишим от всякаква стимулация отвън. Това е времето, в което не само да позволим на вътрешния си глас да се прояви, но и да чуем и разбрем какво има да ни каже. Тибетците считат, че тишината, мълчанието и отсъствието на всякакъв вид работа форсират вътрешната творческа и съзидателна енергия.

По-късно, когато човек се върне в експреса на дейния живот, част от решенията, които е взел по време на пребиваването си в кръга, може да му се сторят нереалистични и наивни. Точно така един ум, завърнал се в света на шума, реагира на идеите, родени от тишината. Тогава идва време за риск. Защото целият смисъл на „кръга“ е да се завърнем от него готови да изградим един нов свят. А новите светове не се изграждат без известен риск.

Идеята за „откъсване“ от външната среда присъства и в йога, където медитацията е мощно средство за „изключване“ от активността на мисленето и действието с цел съзнанието да си почине и да се зареди с енергия, така че след това да бъдем още по-продуктивни в ежедневието си. Този метод има научно доказани ползи за възстановяване на вътрешното равновесие и за увеличаване капацитета на съзнанието, тъй като чрез медитацията ние способстваме за оросяване на по-голяма част от мозъка (т.е. създаваме повече невронни връзки, следователно започваме да използваме активно по-голяма част от ума си). По този начин се активират нови пътища на мисълта, помагащи на човек да си обяснява въпроси, които до момента не е могъл да разбере, както и да достига до нестандартни и иновативни решения.

Посланието, което изплува на повърхността на тези учения е, че умът работи най-добре тогава, когато е „греховен“ :) – когато пропуска да бъде толкова активен и се разсейва от време на време.

Необходимостта от „изключване” съществува дори и при сърцето. „Повечето хора си мислят, че то работи постоянно, но всъщност след всяко свиване има ясно изразен период на почивка. Когато бие с умерения пулс от седемдесет удара в минута, сърцето работи само девет от двадесет и четирите часа. Общото му времето за почивка е цели петнадесет часа на ден. Резултатът: за двадесет и четири часа сърцето изразходва толкова енергия, колкото е необходима за натоварването на двадесет тона въглища на един метър висока платформа. И върши това невероятно количество работа в продължение на петдесет, седемдесет, дори деветдесет и повече години.“

– Дейл Карнеги

Ако се замислим, във всяка сфера от нашия живот може да срещнем необходимостта от „изключване“ за постигане на по-големи ползи. Ако вплетем тази концепция в контекста на разделното хранене, то една от предпоставките да получим максимални резултати от хранителния си режим е за момент да се „изключим“ от него.  Привидно това „разсейване“ изглежда като безотговорно отношение към изградените ни полезни навици, но всъщност е силен коз за нашия дългосрочен прогрес. Именно такова „разсейване“ са нашите „греховни дни” в разделното хранене или в какъвто и да е режим, който следваме (познати още като cheating days).

Да, взели сме решение да се храним добре и сме приели това да бъде нашият мотив занапред, но средата около нас предлага голямо изобилие, а ние сме човешки същества и понякога имаме нужда да „съгрешим“. Понякога се ядосваме на клиент или на шефа, гаджето ни зареже и страдаме, жената ни е вбесила, прегоряли сме от работа, напрегнати сме до краен предел. Тогава ни се приисква да „теглим една“ и на хранене, и на всичко, и да направим най-нездравословните неща. Добре, направете го :)! В един ден от седмицата пропуснете да бъдете толкова стриктни в храненето си – яжте каквото и както си поискате. Решете, че сряда например е ден за съгрешения и се „разсейте“ изцяло – яжте каквото и както си искате. Направете това изключване, за да постигнете най-добрия си резултат.

Грешките са част от растежа на всяка система и този принцип е валиден и в разделното хранене. В крайна сметка не е важно какво сте яли в сряда, на 01.01.2014г, а с какво се храните в останалите дни от седмицата, месеца, годината. Полезните навици не са такива, които никога не нарушаваме, а такива, които сме приели за част от живота си и ги живеем в по-голямата част от времето си. А в останалата част – на рожден ден, на фирмено парти, на приятелско събиране – разсейте се, ако имате нужда. Хапнете си торта, пиле с картофи, ориз с мляко, баничка или каквото пожелаете.

Ако нямате поводи за „съгрешения“ – създайте си такива! Откъснете се за малко! Хапнете нещо вредно. Ако не сте в добро настроение – позволете си да спите до късно, да не правите нищо, да поплачете примерно, да се самосъжалявате дори. Каквото ви идва отвътре, а не каквото знаете, че трябва да правите.

„Не изисквайте от себе си съвършенство. Ако нещо е съвършено, то растежът му не е възможен. Само несъвършенството може да израства,  да се развива и да се надгражда. Реалността е винаги израстваща, следователно несъвършена.“

– Ошо 

 

Съгрешенията са нашето изключване. Те са необходимите ни несъвършенства в преследване на своя прогрес. Идеята тук е, че „съгрешавайки“ за кратко, ние всъщност забързаме резултатите, към които се стремим :). Звучи парадоксално нали? Парадоксално е, защото всичко в нашия свят е парадоксално. Промяната е единствената постоянната величина в света.

„Единственият начин да навредиш на тялото си, е да не го използваш.”

 – Джак Лалейн

А ако искате заедно с нас да изграждате полезни и здравословни навици, докато изпълнявате и практиката Tsam – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Ако ви е писнало от баналности – прочетете това

Ако ви е писнало от баналности – прочетете това

Когато за пръв път прочетох „Шлифоващият диаманти“ от Геше Майкъл Роуч („геше“ е титла и значи нещо от сорта на „магистър по будизъм“) бях изцяло вдъхновена от начина, по който този човек е успял на практика да обвърже бизнеса и духовността, така че те да изглеждат като едно цяло, а не като отделни аспекти от живота. Най-много, разбира се, ми направи впечатление това, което той казва за химикалката – че ако се замислим, една химикалка представлява едно нещо за човек, но представлява съвсем друго нещо за едно куче. Което значи, че тази химикалка сама по себе си не представлява нищо, до момента, в който някой дойде и й придаде някакъв смисъл, който обаче той сам си определя. И всичко това е валидно не само за химикалката, но за абсолютно всеки от нас и за абсолютно всичко около нас. Всеки човек и всяка ситуация сами по себе си не са нито добри, нито лоши – единствено и само когато някой се появи във или около тях, той избира какво определени да им даде. Това, че нещата нямат присъща природа, будистите наричат „пустота“ и е един от четирите основни принципа в тяхната философия. Геше Майкъл казва, че ако човек разбере само това, той ще намери щастието.

В момента, в който затворих книгата „Шлифоващият диаманти“ искрено пожелах да си поговоря с този човек. И по едно стечение на обстоятелствата след няколко месеца наистина се срещнах с него. :) След това му прочетох повечето книги, ходих на лекция, две, следях youtube клипчетата му. Изобщо … всичко, както си му е реда, когато тръгнеш да издигаш някого в култ. :)

И винаги и навсякъде той говореше за химикалката. За всеки проблем, винаги от нея изхождаше.

Ето и една моя снимка с него от 2013г., където може да видите, че той химикалката си я държи постоянно … за да си му напомня за пустотата на нещата. :)

Geshe Maikal Rouch

Един ден сякаш обаче ми омръзна да слушам за тази химикалка. Гешела (както го наричат всички) постоянно и навсякъде повтаряше едно и също, и сякаш вече нямаше какво ново да науча от него. “Аз това вече си го знам” беше отговорът на всяка негова нова изява и всичко негово вече ми се струваше повече от банално.

Така да се каже – връзката ни приключи!

След около половин година срещнах една негова пряка ученичка и в разговора с нея й споменах, че вече не следя изявите на Геше Майкъл, защото усещам, че нищо ново да не научавам от него. А човек все пак трябва да усвоява нови знания! Да се развива! Да дава на ума си нова информация, която кой знае – може пък да реши най-големите му проблеми! Нали това е целта? Да учим нещо ново, а не да въртим банални филми в главата си.

Тогава тя ми каза, че според будистите, за да може едно послание не просто да бъде чуто, а да стигне до съзнанието на човек по такъв начин, че РЕАЛНО да повлияе на мислите, думите, изборите, действията и живота му като цяло, то той трябва да чуе това послание поне (поне!) 700 пъти.

“По дяволите Гешела, това не беше ми го казал!” ми беше първата мисъл.

Прибирайки се, се почувствах ужасно тъпо, защото когато се върнах назад – да, може би знаех абсолютно всичко за принципа на химикалката, но почти нищо от тази идеология не практикувах в ежедневието си – нито чрез мисленето си, нито чрез думите си, още по-малко чрез действията си. То беше някакво знание, което бях научила, просто си знаех, но не прилагах на практика. Не прилагах, защото не беше залегнало в съзнанието ми като убеждение, което да ръководи действията ми. А не беше залегнало в съзнанието ми, защото въпреки, че ми беше омръзнало да го слушам и го мислех за банално, очевидно не бях го чувала достатъчно пъти, така че количествената маса да превърне това послание от обикновена красива идеология в убеждение, което наистина да ръководи мислите, изборите и действията ми, и съответно най-накрая да получа желаните резултати.

Не знам дали думите на тази жена бяха капката, която за мен превърна идеологията в убеждение, но след нея си поставих за цел наистина да приложа наученото на практика. Резултатите не закъсняха. Малко по малко започнах да критикувам по-малко, да намалявам осъждането към другите и себе си, да изслушвам хората, да забелязвам възможностите, да печеля пари от тях, да създавам стойност за другите хора и да съм полезна и т.н. и т.н.. Неща, които винаги съм искала да изградя, но … все не ми се получаваше, защото постоянно гонех новото и различното и всяко минало знание ми се виждаше банално.

Всъщност всичко това, което преди ми се струваше банално, сега, когато го прилагам на практика и виждам резултатите, е нещо хипер вдъхновяващо, дори и да е послание, което чувам за милиарден път. Защото когато си усетил силата на едно послание чрез собствените си действия и резултати, това послание се превръща в преживяна истина, в изстрадана болка, в поредната подредена част от пъзела на живота ти. Превръща се във важно убеждение и в огромно вдъхновение за напред. Изобщо … когато започнеш да прилагаш в ежедневието си едно послание, което те вдъхновява, то се превръща във всичко друго, но не е и в баналност. (Звучи банално, нали? :) Само за тези, които не са го изживели обаче …)

Ето защо ако дадено послание ви вдъхновява и ентусиазира, но понеже го срещата за хиляден път и ви се струва банално, това единствено и само значи, че не прилагате това послание в живота си. Значи единствено и само, че не живеете това послание. Защото ако го прилагате и изживеете резултатите от него, просто няма как да останете неутрални за него. Няма как да го наречете баналност.

Банални неща не съществуват, драги, съществуват само неизживени истини! :)

Затова…не се дразнете на баналности! Когато чуете нещо, което ви харесва и искате да го имате в живота си като качество, убеждение или каквото и да е друго, независимо за кой път го чувате и независимо, че „вие тия неща си ги знаете“ – отделете му малко време, изследвайте го малко повече, полейте го още веднъж с вниманието си и изчакайте своя „700-тен път“, когато то ще се превърне в непоклатим принцип в живота ви. Ако посланието много ви харесва и го искате в живота си – напишете го на лист и залепете този лист на най-видното място в своя дом! :)

Ще разберете, че сте стигнали своя 700-тен път, когато дори и да чувате това послание за милиарден път, то всеки път ще извиква във вас емоция на радост и ентусиазъм от истината, която носи! :)

Това е и една от целите на Програма за изграждане на навици – да си припомняме още веднъж и още веднъж онези банални може би послания, които обаче ако изградим и наистина живеем в живота си, ще подобрят качеството ни на живот с изключителни стойности. В Програмата всеки ден си повтаряме тези важни послания по различни начини, за да може в един момент от красива идеология те да се превърнат в убеждения, които повлияват всяка наша мисъл, решение и действие, така че да постигнем това, което искаме. :) Заповядайте в Програма за изграждане на навици – приключението на 700-тинте пътища към по-щастлив живот! Може да се регистрирате за 20.00лв на месец ТУК.:)

Проблемите – начинът, по който животът ни кани да се събудим.

Проблемите – начинът, по който животът ни кани да се събудим.

Помислете за последния път, в който сте имали някой наистина голям проблем. Такъв, който непременно изисква да вземете решение в рамките на ден, два или максимум седмица, а ако не го направите агонията в живота ви нараства всеки изминал час и ви кара да се чувствате все по-затънали и объркани.

Едва ли в такава ситуация сте били спокойни, отпуснати или безхаберни за това какво ще се случи. Едва ли сте отлагали прекалено действията, които трябва да предприемете, за да намерите решение. Едва ли сте си позволявали да се разсейвате прекалено много с несъществени неща, с безсмислени разговори, глупави задачи или фейсбук.

Не, в такъв момент ние сме обзети единствено с мисли за нашия проблем и неговото решение! В такъв момент ние сме изключително концентрирани, защото проблемът ни заставя да намерим изход от ситуацията веднага. Вниманието ни е обострено. Изцяло будни сме и в готовност да действаме, защото търсим своето решение навсякъде и постоянно сме нащрек за възможности да го решим. Не спим, не се реем в мисли за миналото, а бъдещето няма значение. Ние просто сме в СЕГА. Ние сме търсачи на решения! Ние сме problem solvers от момента на събуждане докато заспим! Защото проблемът е тук и трябва да намерим решение сега.

И в една такава напрегната ситуация, ако опитаме да се абстрахираме от самия проблем и обърнем внимание само на състоянието, в което се намираме, ще забележим нещо изключително любопитно – в такъв момент, ние сме настоящи повече от всякога! Ние се чувстваме будни, осъзнати, концентрирани, и целенасочени. Впрегнали сме всичките си сетива. Ние се чувстваме ЖИВИ.

Това, което искам да кажа е, че ако оставим проблема на страна, една стресова ситуация ни заставя да бъдем толкова будни, настоящи и устремени, каквито рядко ни се случва да бъдем в живота.

Опитайте да си спомните последния по-кризисен проблем, който сте имате или ако в този момент сте в такава ситуация, обърнете внимание – усещането ни за присъствие, живот, готовност за действие е на едно много високо ниво. Ниво, на което понякога дори не сме си представяли, че може да постигнем.

По дяволите – ще си каже някой – откъде това усещане за кипящ живот в този ад на проблеми?!?!

Смятам, че добър отговор на този въпрос е, че Вселената ни праща проблеми, за да ни събуди? За да ни напомни усещането за будност, целенасоченост, готовност за действие, което може би сме занемарили и забравили. Без проблемите ние обикновено се успиваме и често започваме да живеем в летаргия. Не е това, за което сме дошли на този свят! И когато го забравим – проблемите идват, за да ни го напомнят. :)

Ето още 3 насоки, които могат да хвърлят малко повече яснота защо проблемите ни създават усещане за будност и живот, към което всъщност ние всички се стремим: :)

1. Физическите ефекти от стреса, който изпитваме изправени пред даден проблем (учестено дишане, учестен пулс, изпотяване, обострени сетива) всъщност са абсолютно същите каквито са физическите ефекти когато се чувстваме изпълнени с много кураж. Т.е., когато напрежението ни дойде в повече и усетим стрес, това е същото физическо състояние, в което влизаме когато сме изпълнени с кураж и ентусиазъм за нещо, което предстои. В тялото ни се случват абсолютно едни и същи процеси. Единствената разлика е етикетът, който умът слага на ситуацията – „проблем“ или „ентусиазиращо събитие“. Будността и в двете ситуации е една и съща. Когато преживяваме кризисен проблем имаме възможност да си припомним какво е усещането да си буден, да се върнем към жизненото и целенасоченото състояние, което може би сме позабравили, но което ни е нужно, за да си поставяме и изпълняваме предизвикателни цели.

2. Когато ни застигне някой наистина голям проблем, ние почти не мислим за бъдещето или за миналото, а сме изключително настоящи, защото сме изцяло фокусирани да си решим проблема ТУК и СЕГА. Изведнъж, видиш ли – без отлагания, без оправдания и без никакви оплаквания ставаме търсачи на решения, изследователи на възможности, впрегнали всички сили, категорични да намерим решение. И да действаме! В кризисна ситуация достъпваме такъв капацитет в себе си, който понякога не сме предполагали, че имаме! Съзнанието ни е концентрирано. Усещането за спешност на действие е изключително силно. Не позволяваме на каквото и да било да ни разсейва, защото имаме „важен за решаване проблем“ и само това има истинско значение за нс. Фокусът е един – да намерим решение => енергията е изцяло там и е огромна. Парадоксално, но ако се замислим – именно това е състоянието, което търсим, за да започваме и изпълняваме целите си до край, нали? :)

3. И най-важното – един наистина голям проблем, които изисква бързо решение, всъщност ни дава цел. Проблемът ни е така добър да ни помогне да си поставим цел! И ни заставя да изпълним тази цел… веднага! Да, в случая целта е да си решим проблема – т.е., не е кой знае какво, но е ЦЕЛ. Да имаш конкретна цел и да я гониш въздейства по магичен начин върху качеството ни на живот. Ние ставаме устремени, напористи, съзнателни. Ние ставаме истински живи. Често обаче, унесени от ежедневието, забравяме за това, че трябва да си поставяме предизвикателни цели и познайте какво – без проблеми, просто ставаме без…целни. Защото не си задаваме цели сами. Или ако си зададем, не поддържаме мотивацията си до там, че да ги постигнем. Или позволяваме на рутината да ни притисне към сивото ежедневие и забравяме за тях. Или каквото и да е. Когато имаме голям, належащ проблема обаче е различно – при него няма как да сме отпуснати. Няма как да го забравим. Той ни заставя да стигнем до края. Заставя ни да постигнем целта.

Проблемите са един от най-ефективните механизми, чрез които Вселената ни събужда. Подбутва ни да израстем и в този момент ние имаме избор дали да го направим или да останем на същото ниво!

Ние хората години наред може да си седим на едно ниво, мечтаейки да минем на следващото, но все не правим крачката напред – от мързел, от страх, от недоверие в себе си, от ограничаващи модели на поведение и мислене, от какво ли не. И в един момент Вселената те шамаросва, сякаш разрушава всичко около теб. Изпраща ти дъжд от проблеми и се чудиш от къде ти дойде това на главата?!? А всъщност, като излезеш от ситуацията за малко, разбираш, че светът те заставя да решиш нещо много по-важно от твоите проблеми и то е – оставаш ли на същото ниво или се качваш нагоре? И тук или преодоляваш страха и правиш усилието да се качиш или оставаш на същата гара, със същите хора, в същото време и чакаш следващия влак, на който евентуално да се качиш.

Другари, влаковете са много, но животът е кратък…

Проблемите понякога са единствените, които могат истински да ни събудят и да ни извадят от летаргията, в която може би сме навлезли. Всеки проблем е нещо, което се бори за промяна в живота ни и ни подтиква към избор – да останем същите или да израстем, и да станем такива, каквито искаме да бъдем.

Ти какво избираш за себе си?

Каквото и да избереш, имай предвид, че животът очаква от нас да сме будни, дейни, да си поставяме предизвикателни цели и да ги изпълняваме. Ако не го правим – ни праща проблеми на помощ да ни събудят!

Това е!

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или се включете заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК – от 01.04. започваме един от най-разбуждащите модули – този за Благодарност и позитивни утвърждения, и може да се включите отвсякъде, тъй като Програмата се изпълнява изцяло он-лайн. :)

8-те правила, които трябва да спазваш в твоя Боен клуб

8-те правила, които трябва да спазваш в твоя Боен клуб

„Борба е когато истинското и лъжливото мерят сили“

Личната борба е тази, която всеки от нас води сам със себе си. Борба  между това, което сме и това, което искаме да бъдем. Борба между истинското „Аз“, което ни води напред с ентусиазъм и лъжливото „Аз“, което се опитва всякак да ни съботира чрез страхове и съмнения в собствената ни сила.

Всеки път, когато трябва да направим избор, дори и за най-малкото нещо, ние се намираме на кръстопът, където истинското и лъжливото мерят сили.

В такъв момент само правилата и навиците, които сме изградили в своя живот, определят кое  „Аз” да победи в собствения ни „Боен клуб”.

Ето и осемте правила, които е добре да спазвате в личния си „Боен клуб”:

Правило номер 1:

Не говорете за „Боен клуб”!

  • Не говорете на всички и навсякъде, че сте започнали нова диета, че имате идея, която смятате да реализирате, че нещата около вас са много хубави или много лоши и прочие. Хората няма да ви разберат. На повечето от тях изобщо не им пука за вас и вашия свят. Те просто се хранят с вас и вашите емоции. Тези, които ще ви помогнат в случай на нужда, са малко на брой и повярвайте ми, те също са членове на „Боен клуб” и ще се появят в правилния момент, без да ги викате.

Правило номер 2:

НЕ ГОВОРЕТЕ за „Боен клуб”!!!

  • Независимо каква е, за своята лична борба може да говорите само с другите хора от „Боен клуб”. Тези, които споделят борбата. Тези, които я разбират. Тези, за които е важно да се бориш толкова, колкото е важно и за теб самия. Тези, от които може да учиш как да се биеш по-добре или тези, които те разпускат след поредния бой. Другите нямат значение. Те не разбират борбата и няма смисъл да хабите енергията си за тях. Обградете се с хора, които харесвате и които ви движат напред и нагоре. Загърбете всички останали, които ви натоварват или хабят времето ви с незначителни приказки и действия. 

Правило номер 3:

Нечий вик ще спре, ще се изтощи, ще се пречупи. Боят приключва!

  • Хората често не започват нещо, защото им се струва прекалено трудно, имат себе си за човек без воля или ги е страх да рискуват. На други пък дадено начинание им се струва прекалено лесно и мислят, че когато и да започнат, ще се справят. Реално обаче такива хора почти никога не поддържат мотивацията си дотам, че да стигнат до края, а всъщност, рядко и изобщо започват, колкото и лесно да им се струва. И в двата случая тези хора просто се отказват. Пречупват се. Напускат арената. Това е. Оставете ги – за тях боят приключва! Вие изберете сами за себе си дали продължавате!

Правило номер 4:

В борбата присъстват само двама човека!

  • Във всяка ваша борба за усъвършенстване сте само вие и вашият живот! Никой друг и нищо друго! Дори и хората, които най-много ви обичат, ви обичат такива, каквито сте. Свикнали са да се отнасят с вас по определен начин, да говорят с вас по определен начин, да мислят за вас по определен начин. Ако се промените, дори и за ваше добро, хората неминуемо ще променят отношението си към вас. Ще се „съпротивляват“ на промяната. Не, че те не искат да помогнат за нея. Не, че не биха се радвали да бъдете по-здрави, енергични и щастливи. Не. Просто такава е човешката природа – да се съпротивляваме на промяната на това, с което вече сме свикнали и което ни е комфортно. Преодолявайки това съпротивление обаче, водата стига до чешмата ви, а крушката в стаята ви свети.

Правило номер 5:

В едно и също време може да участвате само в една борба, приятели!

  • Направете план за това как да постигнете това, което желаете и преоритизирайте всяка дейност. След това се фокусирайте само върху задачата, която сте си определили за най-важна. Фокусирането прави задачата лесна, а момента солиден. Не се разпилявайте. Не се опитвайте да правите хиляди неща наведнъж или да правите от всичко по малко. Не се и опитвайте да бъдете перфектни или налудничаво вманиачени да свършите всичко. Просто се концентрирайте само върху една задача докато не я приключите. След това изберете следващата си задача и започнете следващата си борба.

Правило номер 6:

Без тениски, без обувки!

  • Не прикривайте с нищо желанията и стремежите си да бъдете най-доброто, на което сте способни. Не бъдете скромни или прекалено стеснителни. Не пестете време, усилия и пари. Хвърлете всичко, което имате във вашето преследване, за да му дадете живот. За да си дадете живот. Вие сте длъжни да опитате да постигнете това, което искате дори и с риск да загубите всичко!

Правило номер 7:

Боевете ще продължат толкова дълго, колкото е необходимо!

  • Всеки търси шорткъта на съксеса. И такъв може би има. Не е нужно да вярваме, че успеха на всяка цена идва трудно. При всички случаи обаче – боят за него ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо. Единственото, което е нужно да правите е да останете до края. Независимо от времето и усилията!

И последното правило номер 8:

Ако това е първата ти вечер в „Боен клуб”, трябва да се биеш!

  • Ако това е денят, в който се раждаш – борбата започва! Ако това е първият ти ден, в който отиваш на училище – борбата започва! Ако това е първият ти ден в университета – борбата започва! Ако това е първият ти ден на работа – борбата започва! Ако това е първият ти ден на диета – борбата започва! И ти нямаш избор – трябва да си стегнеш задника и да се биеш по най-добрия възможен начин, с най-добрите възможни средства и да следваш най-добрата възможна стратегия.

Борбата започва!

За себе си или за някой друг ще се бориш днес?

А ако искате заедно с нас да изградите  вашите собствени правила – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Любовта и секса

Любовта и секса

Всичко започва тогава, когато хората изкуствено смесваме любовта и секса. Най – тъпото е, че го правим, защото казват – „така трябва да е”…но нищо повече.

Получава се един абсурден хибрид!

А всъщност ако забравим за правилата и стандартите, всичко е много просто. Представете си скала, нулата е по средата, наляво са деленията „ласки”, а надясно – „агресия”. И така, когато стрелката се отклонява наляво, това е любов, а когато се отклонява надясно – това е секс. Харесва ли ви или не – сексът е много повече агресия, отколкото ласки. Смятате го за противоестествено? Наистина – срещат се две нормални души, отначало се държат съвсем естествено, но после в очите им се появява някакъв хищен блясък и те започват да вършат такива неща, които никак не се вписват в рамките…..в рамките на какво? Общоприетите рамки на приличие? В тези рамки не е възможно да се получи удоволствие от секса…:) Любов – може би! Обаче ти се иска някакси и двете ако може да ги натъкмиш. За да се вместят в стандартите, хората започват да играят роли. Разводняват секса с любов…..

                     „Не остарявай любов – чуваш ли, много те моля!
                      Кой те гримира така в тази изтъркана роля?
                      Кой в този смешен костюм, глупаво те е облякъл – всичко е само игра, всичко е само спектакъл….“

Да – двете едновременно може, но любовта не е секс и сексът не е любов. Ако някой смята, че това е животинско, нека ми обясни кой е установил границата къде свършва човешкото и къде започва животинското? Въпросът дори не е в самите граници, а че ние трябва да определяме нашите правила. Всеки има право на свои критерии за човечност и приличие. Всеки има право в любовта да получи това, което сексът дава.

И все пак – ако стелката отива твърде далеч в частта на агресията, тутакси възниква необходимостта от потвърждение:„Обичаш ли ме???” :)

Да пуснем стрелката – нека се движи свободно в съответствие с чувствата на душата, а не с идеите на разума.

Съставено по текст на В. Зеланд

Можете ли да летите на високо?

Можете ли да летите на високо?

Джонатан Ливингстън Чайката не ми е любимата книга на Ричард Бах, но може да те накара да се зачудиш какво ли представлява живота от гледна точка на една чайка. И според книгата, и според уикипедия се оказва, че животът на чайките изобщо не е интересен, най-вече, защото водят доста уседнал начин на живот. Общо взето основната им цел е да си набавят храна и да се нахранят. И много рядко може да се случи чайки да мигрират към нови хоризонти. Обикновено ако мигрират, то ще е от морския бряг до някой близък град и то само ако в града има храна за тях.

Всичко това прави животът им доста скучен и еднообразен, но пък доста спокоен, без напрежение, промени и физически изпитания.

От друга страна има птици с доста интересен начин на живот. Миграциите им и склонността им към промяна са нещата, които помагат за това. За тях обаче, тези неща изобщо не са лесни. Преди да отлетят към далечни хоризонти, птиците значително увеличават количеството на телесните си мазнини и резерви, а за сметка на това намаляват размера на някои от вътрешните си органи. Извършването на самата миграция изисква голямо количество енергия, особено в случаите когато птиците трябва да прекосяват пустини и океани без да могат да се хранят. Сухоземните птици могат да прелетят по този начин около 2500 км, блатните птици до 4000 км, а рекорд за най-дълга миграция без почивка държи пъстроопашатия крайбрежен бекас, който е в състояние да прелети без да почива разстояние от около 10 200 км. УАУ!

Всичко това подлага тези птици на доста голям стрес, физическо усилие и други рискове на миграцията като хищничеството. И все пак те го правят. Но защо? Основните причини за това са:

  • смяна на сезоните – искат да живеят на по-топло, по-светло и по-удобно за тях място;
  • размножителния период – търсят добри партньори и по-удобна среда да излюпят и отгледат своите наследници;
  • липса на храна – когато ресурсите на дадено място свършат, те се местят, а не остават на същото място, търсейки остатъци и надявайки се, че гладните дни някога ще преминат;
  • понякога миграциите на птиците са без причина и съвсем непредвидими – просто има и номадски тип птици, на които им е кеф да се местят когато им скимне.

Ако сега се върнете по-нагоре и прочетете текста отново сякаш става дума не за птици, а за хора, ще установите, че всъщност животът на птиците не е много по-различен от този на хората. Даже е доста еднакъв! :)

А това, което Джонатан Ливингстън чайката прокламира и „доказва“ е, че дори и да си се родил чайка, ако поискаш – нищо не ти пречи да се научиш да летиш като орел. Това, разбира се, е валидно и за хората. :)

Е, колко високо ще изберете да летите днес?

Ако желаете включете се в нашия полет, където заедно се учим да летим на високо – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)