Да ви кажа … малко са ми неприятни статии от сорта: „Елате тука да ви разкажа тайната, която никой до сега не ви е казвал„, затова дори и тази статия да ви прозвучи така, моля приемете я повече като: „Елате тука да ви припомня туй онуй, че май сте го позабравили, а имате нужда да си го припомните.“ :)

Става дума за едно много разпространено, но според мен изцяло невалидно твърдение, че „Пълно щастие няма“. Според мен пълно щастие има, смея да кажа, че аз в момента го живея това пълно щастие и тук ще споделя методите, по които съм го постигнала, за да може ако някой от вас се разпознае в тези думи и реши, че може и той да го направи – ами … да го направи и да станем повече хората с пълно щастие. :)

Единственото, което е нужно, за да е един човек напълно щастлив, е той да бъде цялостно здрав – т.е. по едно и също време да бъде здрав физически, емоционално, духовно и ментално.

Как се постига това цялостно здраве?

Ето моите 3 стъпки:

1.Ако един човек не се чувства изцяло здрав (щастлив), първото което трябва да направи е – да определи в кои области му липсва здраве (щастие) – физическо, емоционално, духовно или ментално.

Всеки от нас се намира в индивидуална за него си ситуация. Ако не се чувстваме цялостно щастливи, това значи, че една или няколко от направленията на нашето здраве са засегнати. За едни куца физическото здраве, за други – духовното, трети не могат да се справят с емоциите си, а четвърти пък са под постоянно напрежение, заради хаотичния вътрешен диалог в ума им. В каквато и ситуация да се намираме – първата крачка към пълно щастие е да седнем и съвсем честно, трезво и точно да определим сами за себе си кое от тези 4 направления ни е ОК и кое има нужда от повече внимание.

2. Когато човек разбере в коя област е нарушено здравето му – трябва да започне да се „самолекува“, така че всички подразделения на неговото здраве да достигнат някакво задоволително ниво:

• Физическото здраве се самолекува не като спортуваме и спазваме диета, а най-вече като развиваме в себе си качества като уважение, емпатия, търпение и любов към себе си и тялото си.

Ако човек има някакъв физически проблем – независимо дали е само козметичен (килограми например) или дали е по-сериозен (истинска физическа травма), то това се лекува най-трайно и най-добре като човекът започне да уважава тялото си и започне да мисли за него буквално като за свещен храм. Самолекува се като човекът започне да бъде по-емпатичен към себе си и спре вътрешно да се критикува за всяка една грешка. Като спре да очаква от себе си да е на 100% винаги перфектен. Започне и да е по-търпелив към себе си, а не постоянно да напира нещо да се случи от днес за утре – всичко се случва в точното време и ако това значи 2 часа – ОК, но ако значи година – трябва да се научим пак е ОК! После, човекът трябва да започне да обича себе си – да се научи преди всеки друг – да угажда на себе си – дали с хубава храна, дали с приятна музика, дали с благ приятел, дали с парче шоколад, дали с хубава кола или хубав масаж – каквото и да иска душата – дайте й го, без да се оправдавате, че не му е сега времето или пък че пари нямало! И накрая – за да обича себе си, човекът трябва да се научи като му дойде времето да става и да си тръгва от лошото – от вещите, ситуациите и хората, които не го карат да бъде щастлив! Да стане и да си тръгне дори и с риск да остане съвсем сам!

По този начин се самолекува физическото здраве. Противно на може би доста други съвети – ако имате физически болежки, моят съвет е първо да поработите върху уважението, любовта, емпатията и търпението към себе си и чак след това да наблегнете на някакви спортни режими и диети. Защото ако не си изградите уважение, любов, емпатия и търпение към себе си и тялото си – какъвто и спорт да започнете, каквато и диета да следвате, каквито и резултати да постигнете – те ще бъдат краткосрочни. Това съм го наблюдавала хиляди пъти при хиляди хора!

• Емоционалното здраве се самолекува не чрез учения за емоционална интелигентност, а най-вече чрез физически спорт, които максимално да ни изморява, за да може силата на емоциите да се изхаби чрез физически труд.

Емоциите, които усещаме, независимо дали са положителни или отрицателни – са стресови стойности за организма и трябва да бъдат канализирани и сведени до състояние, в което пак си ги изживяваме, но по много по-здравословен начин. Най-доброто средство за справяне с всякакви емоции е физическия спорт. Физическия спорт и особено този, който е по-натоварващ – изморява доста човек и така му помага да канализира огромната енергия, която емоциите създават. Ако енергията от силни емоции остане не изхабена, тя се натрупва и човек или става прекалено емоционален, или става прекалено агресивен, или потиска емоциите си и става силно депресивен и притеснителен. Възможно най-добрия начин за справяне с емоциите е спорта! :)

Следващият по важност начин за справяне с емоции е изкарването на пари. :) Любимото на доста хора, а и на мен – изкарване на пари! Ако човек е способен да изживява силни емоции на щастие, ентусиазъм, възбуда, вълнение или пък агресия, страх, силно нетърпение или притеснение – т.е. ако човек е с нервна система тип сангвистик или холерик – това е признак, че този човек има способност да изкарва доста пари и ако успее да не изрази инстинктивно (физически) тези емоции, а да ги претвори в конкретни идеи, конкретен план за тяхното осъществяване и ги реализира – най-вероятно в рамките на няколко години ще стане богаташче. :) И това е супер, защото парите са проявление на физическото ни здраве, и са толкова важни колкото и самото ни физическо здраве.;

• Духовното здраве се самолекува не чрез лични духовни практики, а чрез благодарност и любов към хората около нас. 

Единственото, което трябва да правим тук е да търсим доброто във всеки един човек, с който се срещаме. Трябва да се опитваме да откриваме добрината дори и в най-неприятните ни хора. Ако успеем да видим Бог във всеки човек, който ни заобикаля – тогава ще бъдем изцяло духовно здрави. Но ако все още съдим, критикуваме, делим хората на заслужаващи и незаслужаващи или не може изцяло да простим на някого нещо – трябва да развиваме духовното си здраве по-усърдно като прощаваме и приемаме хората повече;

Ако имате нарушено духовно здраве, т.е. усещането ви за щастие е ниско – в никакъв случай не се отделяйте в изолирани, лични духовни практики. Те единствено и само ще ви накарат да се почувствате още по-самотни и още по-неразбрани. Вместо това търсете общуване с други хора и практикувайте благодарност, приемане и любов към тях, дори и да ви е трудно. Колкото повече духовното ви здраве се повишава, толкова повече ограничавайте кръга си от хора, с които общувате, така че да сте най-вече с тези, които ви подкрепят и мотивират.

Тук смятам и че е важно да отбележа, че ако човек е в момент, в който има чисто психосоматичен проблем – прекалена напрегнатост, паник атаки, аритмия на сърцето, високо или ниско кръвно – в никакъв случай не е препоръчително да се правят каквито и да било типове духовни практики! В момент на такива „заболявания“ съзнанието на човек е много изменено и всяка духовна практика, особено такава която е свързана с прием на повече кислород (например холотропно дишане или интензивни дишания в йога) би довела да още по-голямо изменение на съзнанието, по-силна психологическа болка и от там по-дълбока травма. Най-правилното решение при психосоматични проблеми е много спорт и много добро здравословно хранене, за да се лекува втория мозък на човек – храносмилателната система. Когато съзнанието се успокои (вече не сме тревожни, няма паник атаки или кръвното ни се нормализира) – чак тогава може да се премине към някакви духовни практики!

• Менталното здраве се самолекува не като се стремим постоянно да учим нови неща, които евентуално да ни помогнат с решение на проблемите ни, а като се учим да си освобождаваме ума от всякаква информация и да не мислим за нищо. Трябва единствено и само да сме внимателни за това, което ни предлага настоящия момент. Т.е. ментално здраве се развива като се учим да бъдем настоящи. Да си настоящ значи само 2 неща:
  • да си с максимално свободен ум от минали и бъдещи мисли за каквото и да било;
  • когато настоящия момент ти каже да действаш – действаш без да мислиш!

Настоящият момент предлага винаги, навсякъде и за всеки човек най-правилната възможност и най-правилното решение. Тъпото обаче е, че 90% от хората имат милиони недовършени задачи, милиарди неизказани думи и билиони нерешени лични отношения, които занимават ума им и така вместо ума им да е свободен и готов за среща с настоящия момент, той е изключително натоварен, стресиран и хаотичен. Всичко това не позволява на хората да видят нито решението, нито възможността, която им се предлага в настоящия момент. А пък, дори и някой път да успеят да чуят настоящия момент да им дава съвсем ясно решение и да им казва „Действай„, те обикновено казват: „Абе точно сега не мога…просто не е моментът, зает съм, имам други неща започнати, имам толкова други ангажименти“ и т.н., и т.н. тъпотии. Ето по точно този начин човек убива настоящия момент и влиза в лоното на миналото или на бъдещето, което е сигурна рецепта за обърканост.

Не си погубвайте моментите хора! За да сте ментално здрави – приключете си всички недовършени ангажименти, оправете си всички отношение, които по някакъв начин ви тревожат, тежат и заемат мисленето ви (независимо с кой и от колко време), и започнете да си поддържайте ума максимално свободен, за да сте в синхрон с настоящия момент и да „чувате и виждате“ решенията,  възможностите и напътствията, които той ви дава. Настоящият момент е най-най-най-правилният ни съветник!

3. Когато човек най-накрая се самоизлекува – т.е. когато физическото, емоционалното, духовното и менталното здраве са на добро ниво, тогава той трябва да започне стриктно да си поддържа това цялостно здраве, за да е напълно щастлив в дългосрочен план. :) 

Поддържаме физическото си здраве като:

• се храниш с качествена и здравословна храна;
• тренираш някакъв спорт поне 3 пъти в седмицата;
• спиш добре от 5 до 8 часа всеки ден (най-добре е да не е нито повече, нито по-малко);
• ако прецениш – ползваш хранителни добавки за повишаване на физическото си здраве (лично за мен например течния и качествен витамин Д  е задължителна добавка за всеки човек, но разбира се – всеки може да прецени за себе си дали да взима и ако да – какво да взима като добавки);
• чийтваш на регулярна база – поне 20% от времето – пропускаш някоя тренировка, натъпчеш се с някоя вредна храна, спиш по 12 часа ако така ти е кеф или пък си пускаш всички серии на Биг Брадър една след друга. :) Каквото и да е – просто трябва да пропуснеш да си толкова хахо и да се стремиш да си перфектен в 100% от времето, защото това освен да те направи невротичен и неприятен за разговор човек, друго не ти помага. Чийтинга е задължителен – никога не го пропускайте!

Поддържаме емоционалното си здраве като:

• наблюдавате се много внимателно и когато някоя емоция ви налегне (независимо дали е положителна или отрицателна), съвсем съзнателно я контролирате до момента, в който тя намалее. Например ако някой супер ви издразни и вътрешно искате да му се развикате, много внимателно наблюдавате желанието си да му се развикате и се опитвате да не се поддадете на тази емоция и да не повишавате тон. Най-добре да кажете на човека, че в момента не искате да говорите за това, да изчакате да ви мине емоцията, да премислите ситуацията и чак след тогава да се върнете към разговора и човека. По този начин малко по малко се учим да контролираме емоциите си и да живеем с тях по по-здравословен начин;
• стремите се да бъдете неутрални към всеки човек и всяка ситуация – независимо дали определяте нещо като „добро“ или „лошо“ трябва да сте наясно, че тези понятия са истина до толкова до колкото вие изберете да са истина. Един човек или една ситуация никога не са „добри“ или „лоши“ сами по себе си. Единствено и само човек чрез неговия поглед избира да ги определи като добри или лоши. Но това е собствен избор => когато едно нещо ви се стори лошо, трябва да си спомните, че вие винаги имате избора да ви се стори добро. Спомняйте си възможно най-често, че хората и ситуациите около нас са неутрални (пусти, както казват в будизма) и че е абсолютно и изцяло наш избор как да гледаме на тях, независимо за какво става въпрос;
• чийтвате на регулярна база – позволявате си някой път ако ви идва – просто да избухнете пред някого, да се развикате, да се скарате, да бъдете аругантен даже! Позволявате си ако ви идва да се посамосъжалявате малко, да си поплачете, да си се поядосвате на всеки, на който има да се ядосате и т.н. Позволявате си всичко това в 20% от времето и изразявате всяка емоция с кеф, независимо дали е положителна или не. Е … все пак имайте предвид, че ако в този период нараните словесно някого – след това, като ви мине – задължително трябва да се извините! :) Също така не забравяйте, че в останалите 80% се стремим да бъдем емоционално интелигентни хора и да се справяме здравословно с емоциите си!

Поддържаме духовното си здраве като:

• бъдете емпатични към другите – спрете да осъждате и критикувате хората, независимо колко ви изглеждат „добри“ или „лоши“. Повярвайте – всеки прави най-доброто на което е способен към настоящия момент и ако това добро не се връзва с вашите очаквания – проблема е във вас, не в другите. Бъдете състрадателни – всеки върви по собствения си път и прави каквото може!;
• приемете, че хората са различни и спрете да си налагате вашия начин като единствен възможен и правилен начин на живот. Разберете, че всеки път може да бъде правилен, независимо дали ви се струва добър или лош;
• приемете хората с техните недостатъци. И особено в любимите си хора се научете да виждате красивото, дори и когато не е красиво. Обичайте ги по-силно. В крайна сметка ако изобщо не може да приемете недостатъците им – защо сте допуснали точно те да са ви толкова близки?;
• давайте, помагайте на другите всеки път когато можете и когато помощта ви е желана, без да съдите кой заслужава помощ и кой не;
• прощавайте на всеки и всичко. Бързо и с разбиране към човека, че той реагира на нас спрямо неговите вътрешни конфликти и убеждения, а не спрямо това какви сме ние. Не допускайте обида, гняв или вина вътре в себе си. Нито в тялото, нито в сърцето си. Бъдете истински непроницаем човек и използвайте радикална прошка в ежедневието си – към всички и всичко! Това ще държи чисто съзнанието ви!;
• практикувайте някакви духовни практики от време на време – дишане, йога, медитация, бавно тичане, домашен степер и всичко останало, което би концентрирало вниманието ви върху дъха за известно време;
• учете се да се справяте здравословно с нещастията в живота си;
• практикувайте благодарност на ежедневна база като всеки ден си пишете поне 5 неща, за които сте благодарни. Благодарността е толкова силна, устойчива и благодатна практика, че в Програмата за изграждане на полезни навици сме отделили за нея цял месец април, в който ще изграждаме навика за благодарност и утвърждения;
• чийтвайте на регулярна база – поне 20% от времето пропускайте да бъдете толкова духовни. Теглете една и на медитация, и на дишане, и на толерантност, и на всякакви други тъпотии, вземете си едно пакетче хубав слънчоглед и идете да го изчоплите в парка без никой да ви занимава с глупости! :) После обаче стриктно се върнете към всички точки по-горе, които е нужно да съставляват останалите 80% от времето ви! :)

Поддържаме менталното си здраве като:

• довършвате си всички недовършени ангажименти;
• изяснявате си всички нерешени лични отношения с хората;
• връщате всички неща, които някога сте взели на заем и още не сте върнали;
• откъснете се от зависимостите си – най-вече алкохол и цигари. След това и от силното кафе и зависимостта от притежание на прекалено много вещи. Всички зависимости ни държат на много ниско ниво и ни пречат да усетим, и изживеем истинската си светлина, сила и потенциал;
• когато си оправите всички недовършени ангажименти, отношения и зависимости, за да не намерите себе си в нова бъркотия след време – бъдете изключително бдителни за това на какво казвате „да“. Казвайте „да“ само на неща, ситуации и хора, които са полезни за вашето израстване и подобряване качеството ви на живот. Казвайте „да“ и поемайте ангажименти само за това, което наистина ще направите и си спазвайте тези обещания на всяка цена. Когато поемате ангажименти към себе си или другите, независимо колко е малък той – трябва да си го спазите – т.е. веднага трябва да му определите дата и време за изпълнение и да го сложите в графика си, за да си освободите менталния капацитет и да не мислите за него. Всеки поет и неизпълнен ангажимент, всяко казано и неизпълнено „да“ (дори и това да е само да сте обещали да се обадите на някого) увеличава тревожността и хауса в ума ни, отдалечава ни от настоящия момент и може да се разглежда като спънка пред материалното или духовното ни развитие; 
• на всичко останало се научете да казвате „не“ – независимо дали става дума за много близък приятел, родителите ви, съседа или каквото и да е било друго. Казвайте „не“ без абсолютно никаква свян на всичко и всеки, които дори и малко ви ограбват вниманието, времето или енергията по някакъв начин! Откажете се съзнателно от тези неща и спрете да мислите за тях повече. Приемете, че не съществуват! Припомняйте си често, че всяко „не“, което по някакъв начин толерирате във вашия живот ви отдалечава от пълното щастие!;
• поддържайте мисли, думи и действия в една посока. Това е вашата лична света троица – колкото по-еднопосочни поддържаме своите мисли, думи и действия – толкова по-стабилни и постоянни ще се усещаме вътрешно, и толкова по-силно ще привличаме това, което искаме в живота си;
• не мислите за проблемите, а мислите за решенията им. Да мислиш различни идеи за решения на различни проблеми е супер силна гимнастика за ума. Всеки път когато нещо някъде не ви харесва, първата ви мисъл не трябва да е: „Глей колко е зле това„, а трябва да е: „Как аз мога да направя или да помогна това да се направи по-добре„. давайте движение на ума си – мислете за идеи, не за проблеми;
• спрете да мрънкате, да се оплаквате и да клюкарите! Разберете, че това е изключително увличащо и в момента, в който си позволите да сте в тези негативни състояния, те много бързо разболяват мисленето ви, поглъщат ви и ви дърпат надолу, от където по някое време става трудно да се види дори тунела, камоли пък някаква светлина!;
• стига сте разправяли на всички колко сте заети и колко нямате време за себе си и развитието си. Ако се чувствате супер заети – направете си точен и ясен план график, задайте си точни и ясни приоритети, сложете си точни и ясни срокове за изпълнение и да приключим най-накрая филма с фалшивата си заетост! :) Нали помните – целта е ума да е свободен, а не зает. Направете си план и оставете плана да мисли вместо вас;
• виждайте се и общувайте с малко, но качествени лично за вас хора – такива, които ви подкрепят и вдъхновяват. Ограничете контактите си с всички останали, защото без да се усетите много бавно и сигурно те ще ви повлекат надолу. И хайде моля ви – нека не ви е толкова неудобно да отказвате срещи!;
• изберете си и следвайте поне една цел в живота, която да ви мотивира. Няма значение дали целта, която си поставите ви се струва, че може да я постигнете или не. Важното е да е нещо, за което само като си помислите и да ви изтръпват петите от ентусиазъм. :);
• направете си план как да изпълните целите си, който да ревизирате периодично. В най-добрия случай е добре да имате план за себе си поне 10 години напред. Това изключително силно ще изчисти визията ви за напред – ще сте наясно къде се намирате и на къде сте тръгнали, което носи силно спокойствие в живота;
• винаги, винаги, винаги се стремете да държите ума си максимално свободен от мисли, за да „чувате и виждате“ възможността, решението и напътствието, което ви предлага настоящия момент. А когато настоящия момент съвсем ясно ви каже да действате – действате без много да мислите! Бог работи с нас, а не вместо нас!;
• чийтвайте на регулярна база – поне 20% от времето! Оставете се някой ден на пълно малоумие – избягвайте да взимате каквито и да било решения, не мислете за идеи, планове, възможности и тем подобни. Просто не мислете изобщо, затъпявайте си цял ден с кеф на някой диван или на някой плаж, на някоя пейка, или пък в колата с музиката до дупка. :) Умът е машина за търсене на смисъл, но оставяйте я моля да пофлиртува от време на време с безсмислието. Припомняйте си, че стремежът да бъдеш на 100% перфектен води единствено и само до невротичност и е наистина тъпо занимание.

Ето – ако спазвате тези 3 точки, аз ви гарантирам, че ще бъдете напълно и изцяло щастливи и идеята за пълно щастие не просто ще ви се вижда възможна, а вие всъщност ще я живеете!

Всичко това нито е лесно, нито става за един ден, но пък и нито е трудно, и нито е нужно да бързаме. Единственото, което е нужно е да си подарим необходимото време, да отмятаме точките бавно и съзнателно една по една, и да се забавляваме по пътя. :)

Именно изграждането на цялостно здраве/щастие е целта на Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици. В нея всеки месец и с всеки навик (независимо колко незначителен може да изглежда за някого) работим и директно, и индиректно върху всяка една от горните точни! Заедно с това Програмата е направена така, че от една страна да отговаря на нас самите като индивидуална потребност, а от друга страна – да ни свързва с останалите хора, защото те са нашето най-точно отражение и коректив. :) Така че ако прецените, че искате да се включите заедно с нас в приключението наречено „Изграждане на пълно щастие“ – разгледайте Програмата ни ТУК и ви очакваме да се присъедините към нас – хората, които с осъзнати стъпки си създаваме именно пълно щастие!:)

Това е част от книгата „Насаме с разделното хранене„

Греховни дни

Истинското значение на думата „грях“ (от гръцкия език: „Hamartama“ и съответния глагол „hamaetanein“) е „пропускам”. Не означава да направиш нещо погрешно или неправилно, а означава семплото „пропускам“, „разсейвам се“. Това е истинският грях – да пропуснеш, да се разсееш.

Подложен на продължително напрежение, стрес и отрицателни емоции, човек започва да се чувства отпаднал, отчаян, нервен, раздразнен и демотивиран. В такива моменти умът ни е в състояние на дисбаланс и силно усещаме нужда от активна почивка. Нужда да си „дръпнем шалтера“ и да се отървем от лудостта на собствения си ум.

Това състояние е съвсем естествено за всеки от нас и умът ни има периодична необходимост да „пропусне“ да бъде толкова активен и да се „разсее“ от външния свят, за да възстановява регулярно вътрешното си равновесие и след това да е в състояние да работи на пълни обороти. Именно способността да се „откъсваме“ и да си почиваме от „шума“ на заобикалящата ни реалност е от главно значение за поддържане на нашето балансирано състояние.

В своята книга „Шлифоващият диаманти“ Геше Майкъл Роуч разказва за будистката практика Tsam. Tsam на тибетски означава граница или разделителна линия. Думата се използва, за да означи умението на човек от време на време да се откъсва от дейността си и в известен смисъл да очертае кръг на усамотение около себе си (т.е. изолиране от работа, хора и всички външни стимули), в който да може да поседи на спокойствие, да не прави нищо, а просто да поразмишлява. Време за откъсване от дейността си в търсене на нов поглед върху същата тази дейност. Може да са няколко часа, но най-добре е да са няколко дни.

За повечето дейни хора в началото подобна практика се оказва затормозяваща. Първата естествена реакция е завладяващото усещане, че си губим времето, защото просто седиш и не правиш нищо. Важното обаче е да гледаме на това откъсване не като на почивка, а като на време за размисъл и време за зареждане с нови източници на вдъховение. Трябва да си припомняме целта на този кръг, а именно да напрегнем нашия ум отвътре, като съвсем целенасочено го лишим от всякаква стимулация отвън. Това е времето, в което не само да позволим на вътрешния си глас да се прояви, но и да чуем и разбрем какво има да ни каже. Тибетците считат, че тишината, мълчанието и отсъствието на всякакъв вид работа форсират вътрешната творческа и съзидателна енергия.

По-късно, когато човек се върне в експреса на дейния живот, част от решенията, които е взел по време на пребиваването си в кръга, може да му се сторят нереалистични и наивни. Точно така един ум, завърнал се в света на шума, реагира на идеите, родени от тишината. Тогава идва време за риск. Защото целият смисъл на „кръга“ е да се завърнем от него готови да изградим един нов свят. А новите светове не се изграждат без известен риск.

Идеята за „откъсване“ от външната среда присъства и в йога, където медитацията е мощно средство за „изключване“ от активността на мисленето и действието с цел съзнанието да си почине и да се зареди с енергия, така че след това да бъдем още по-продуктивни в ежедневието си. Този метод има научно доказани ползи за възстановяване на вътрешното равновесие и за увеличаване капацитета на съзнанието, тъй като чрез медитацията ние способстваме за оросяване на по-голяма част от мозъка (т.е. създаваме повече невронни връзки, следователно започваме да използваме активно по-голяма част от ума си). По този начин се активират нови пътища на мисълта, помагащи на човек да си обяснява въпроси, които до момента не е могъл да разбере, както и да достига до нестандартни и иновативни решения.

Посланието, което изплува на повърхността на тези учения е, че умът работи най-добре тогава, когато е „греховен“ :) – когато пропуска да бъде толкова активен и се разсейва от време на време.

Необходимостта от „изключване” съществува дори и при сърцето. „Повечето хора си мислят, че то работи постоянно, но всъщност след всяко свиване има ясно изразен период на почивка. Когато бие с умерения пулс от седемдесет удара в минута, сърцето работи само девет от двадесет и четирите часа. Общото му времето за почивка е цели петнадесет часа на ден. Резултатът: за двадесет и четири часа сърцето изразходва толкова енергия, колкото е необходима за натоварването на двадесет тона въглища на един метър висока платформа. И върши това невероятно количество работа в продължение на петдесет, седемдесет, дори деветдесет и повече години.“

– Дейл Карнеги

Ако се замислим, във всяка сфера от нашия живот може да срещнем необходимостта от „изключване“ за постигане на по-големи ползи. Ако вплетем тази концепция в контекста на разделното хранене, то една от предпоставките да получим максимални резултати от хранителния си режим е за момент да се „изключим“ от него.  Привидно това „разсейване“ изглежда като безотговорно отношение към изградените ни полезни навици, но всъщност е силен коз за нашия дългосрочен прогрес. Именно такова „разсейване“ са нашите „греховни дни” в разделното хранене или в какъвто и да е режим, който следваме (познати още като cheating days).

Да, взели сме решение да се храним добре и сме приели това да бъде нашият мотив занапред, но средата около нас предлага голямо изобилие, а ние сме човешки същества и понякога имаме нужда да „съгрешим“. Понякога се ядосваме на клиент или на шефа, гаджето ни зареже и страдаме, жената ни е вбесила, прегоряли сме от работа, напрегнати сме до краен предел. Тогава ни се приисква да „теглим една“ и на хранене, и на всичко, и да направим най-нездравословните неща. Добре, направете го :)! В един ден от седмицата пропуснете да бъдете толкова стриктни в храненето си – яжте каквото и както си поискате. Решете, че сряда например е ден за съгрешения и се „разсейте“ изцяло – яжте каквото и както си искате. Направете това изключване, за да постигнете най-добрия си резултат.

Грешките са част от растежа на всяка система и този принцип е валиден и в разделното хранене. В крайна сметка не е важно какво сте яли в сряда, на 01.01.2014г, а с какво се храните в останалите дни от седмицата, месеца, годината. Полезните навици не са такива, които никога не нарушаваме, а такива, които сме приели за част от живота си и ги живеем в по-голямата част от времето си. А в останалата част – на рожден ден, на фирмено парти, на приятелско събиране – разсейте се, ако имате нужда. Хапнете си торта, пиле с картофи, ориз с мляко, баничка или каквото пожелаете.

Ако нямате поводи за „съгрешения“ – създайте си такива! Откъснете се за малко! Хапнете нещо вредно. Ако не сте в добро настроение – позволете си да спите до късно, да не правите нищо, да поплачете примерно, да се самосъжалявате дори. Каквото ви идва отвътре, а не каквото знаете, че трябва да правите.

„Не изисквайте от себе си съвършенство. Ако нещо е съвършено, то растежът му не е възможен. Само несъвършенството може да израства,  да се развива и да се надгражда. Реалността е винаги израстваща, следователно несъвършена.“

– Ошо 

 

Съгрешенията са нашето изключване. Те са необходимите ни несъвършенства в преследване на своя прогрес. Идеята тук е, че „съгрешавайки“ за кратко, ние всъщност забързаме резултатите, към които се стремим :). Звучи парадоксално нали? Парадоксално е, защото всичко в нашия свят е парадоксално. Промяната е единствената постоянната величина в света.

„Единственият начин да навредиш на тялото си, е да не го използваш.”

 – Джак Лалейн

А ако искате заедно с нас да изграждате полезни и здравословни навици, докато изпълнявате и практиката Tsam – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

„Борба е когато истинското и лъжливото мерят сили“

Личната борба е тази, която всеки от нас води сам със себе си. Борба  между това, което сме и това, което искаме да бъдем. Борба между истинското „Аз“, което ни води напред с ентусиазъм и лъжливото „Аз“, което се опитва всякак да ни съботира чрез страхове и съмнения в собствената ни сила.

Всеки път, когато трябва да направим избор, дори и за най-малкото нещо, ние се намираме на кръстопът, където истинското и лъжливото мерят сили.

В такъв момент само правилата и навиците, които сме изградили в своя живот, определят кое  „Аз” да победи в собствения ни „Боен клуб”.

Ето и осемте правила, които е добре да спазвате в личния си „Боен клуб”:

Правило номер 1:

Не говорете за „Боен клуб”!

• Не говорете на всички и навсякъде, че сте започнали нова диета, че имате идея, която смятате да реализирате, че нещата около вас са много хубави или много лоши и прочие. Хората няма да ви разберат. На повечето от тях изобщо не им пука за вас и вашия свят. Те просто се хранят с вас и вашите емоции. Тези, които ще ви помогнат в случай на нужда, са малко на брой и повярвайте ми, те също са членове на „Боен клуб” и ще се появят в правилния момент, без да ги викате.

Правило номер 2:

НЕ ГОВОРЕТЕ за „Боен клуб”!!!

• Независимо каква е, за своята лична борба може да говорите само с другите хора от „Боен клуб”. Тези, които споделят борбата. Тези, които я разбират. Тези, за които е важно да се бориш толкова, колкото е важно и за теб самия. Тези, от които може да учиш как да се биеш по-добре или тези, които те разпускат след поредния бой. Другите нямат значение. Те не разбират борбата и няма смисъл да хабите енергията си за тях. Обградете се с хора, които харесвате и които ви движат напред и нагоре. Загърбете всички останали, които ви натоварват или хабят времето ви с незначителни приказки и действия. 

Правило номер 3:

Нечий вик ще спре, ще се изтощи, ще се пречупи. Боят приключва!

• Хората често не започват нещо, защото им се струва прекалено трудно, имат себе си за човек без воля или ги е страх да рискуват. На други пък дадено начинание им се струва прекалено лесно и мислят, че когато и да започнат, ще се справят. Реално обаче такива хора почти никога не поддържат мотивацията си дотам, че да стигнат до края, а всъщност, рядко и изобщо започват, колкото и лесно да им се струва. И в двата случая тези хора просто се отказват. Пречупват се. Напускат арената. Това е. Оставете ги – за тях боят приключва! Вие изберете сами за себе си дали продължавате!

Правило номер 4:

В борбата присъстват само двама човека!

• Във всяка ваша борба за усъвършенстване сте само вие и вашият живот! Никой друг и нищо друго! Дори и хората, които най-много ви обичат, ви обичат такива, каквито сте. Свикнали са да се отнасят с вас по определен начин, да говорят с вас по определен начин, да мислят за вас по определен начин. Ако се промените, дори и за ваше добро, хората неминуемо ще променят отношението си към вас. Ще се „съпротивляват“ на промяната. Не, че те не искат да помогнат за нея. Не, че не биха се радвали да бъдете по-здрави, енергични и щастливи. Не. Просто такава е човешката природа – да се съпротивляваме на промяната на това, с което вече сме свикнали и което ни е комфортно. Преодолявайки това съпротивление обаче, водата стига до чешмата ви, а крушката в стаята ви свети.

Правило номер 5:

В едно и също време може да участвате само в една борба, приятели!

• Направете план за това как да постигнете това, което желаете и преоритизирайте всяка дейност. След това се фокусирайте само върху задачата, която сте си определили за най-важна. Фокусирането прави задачата лесна, а момента солиден. Не се разпилявайте. Не се опитвайте да правите хиляди неща наведнъж или да правите от всичко по малко. Не се и опитвайте да бъдете перфектни или налудничаво вманиачени да свършите всичко. Просто се концентрирайте само върху една задача докато не я приключите. След това изберете следващата си задача и започнете следващата си борба.

Правило номер 6:

Без тениски, без обувки!

• Не прикривайте с нищо желанията и стремежите си да бъдете най-доброто, на което сте способни. Не бъдете скромни или прекалено стеснителни. Не пестете време, усилия и пари. Хвърлете всичко, което имате във вашето преследване, за да му дадете живот. За да си дадете живот. Вие сте длъжни да опитате да постигнете това, което искате дори и с риск да загубите всичко!

Правило номер 7:

Боевете ще продължат толкова дълго, колкото е необходимо!

• Всеки търси шорткъта на съксеса. И такъв може би има. Не е нужно да вярваме, че успеха на всяка цена идва трудно. При всички случаи обаче – боят за него ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо. Единственото, което е нужно да правите е да останете до края. Независимо от времето и усилията!

И последното правило номер 8:

Ако това е първата ти вечер в „Боен клуб”, трябва да се биеш!

• Ако това е денят, в който се раждаш – борбата започва! Ако това е първият ти ден, в който отиваш на училище – борбата започва! Ако това е първият ти ден в университета – борбата започва! Ако това е първият ти ден на работа – борбата започва! Ако това е първият ти ден на диета – борбата започва! И ти нямаш избор – трябва да си стегнеш задника и да се биеш по най-добрия възможен начин, с най-добрите възможни средства и да следваш най-добрата възможна стратегия.

Борбата започва!

За себе си или за някой друг ще се бориш днес?

А ако искате заедно с нас да изградите  вашите собствени правила – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)