Категория: Съзнателност

Как да се справим с отлагането чрез съзнателност

Как да се справим с отлагането чрез съзнателност

 

На света няма система за продуктивност, която да решава някои от най-фундаменталните проблеми, с които се сблъскваме ежедневно в изпълнението на задачите си. Такива са например:

  • Да се захващаме с различни маловажни задачи, вместо да започнем работа по важен за нас проект.
  • Постоянно да се отдаваме на разсейвания, вместо да останем фокусирани и да довършим трудната задача, която сме започнали.
  • Умората и нежеланието да се захванем с някоя трудна и сложна задача.

В основата си, всички тези проблеми се свеждат до едно и също нещо – имаме някаква задача за правене, но бягаме от нея (разсейваме се с нещо несъществено, заемаме се с някаква дребва задача или просто не правим нищо, защото нямаме енергия).

Всеки от нас се е сблъсквал с някои от горните феномени и е оставал разочарован от себе си, че не може да се справи адекватно с тях. Затова днес искам да разгледаме малко по-подробно тези ситуации и да опитаме да забележим какво точно се случва в тях.

Съзнателност е именно това – умението да забележим какво реално се случва с нас в дадена ситуация и да направим съзнателен избор как да реагираме на това, което се случва. Изборът е функция на съзнателността. Ако нямаме съзнателност, ние нямаме избор, а просто реагираме автоматично според инстинктите и заучените си модели. Целта днес е да забележим по-ясно какво се случва с нас и така да може да направим по-добър избор за себе си.

В ситуациите, в които се сблъскваме с нашето отлагане и то ни оставя победени (или твърде изморени) обикновено причината е или нашата стратегия, или нашият майндсет. Ето двата най-чести сценария:

  1. В графика си имаме повече задачи, които НЕ ни радват, не отразяват силните ни страни и не ни създават естествена мотивация и вдъхновение. Ако е така – това е стратегически проблем и нашата главна цел следва да бъде разтребване и организиране графика ни. Да направим нужните изтривания на задачи, автоматизации и делегиране, за да може тези неприятни за нас задачи, които не отразяват нашите силни страни, да заемат максимум 20-30% от графика ни (дори 10% е добра цел, към която да се стремим!). Ако в графика си имаме важни и вдъхновяваща за нас задачи е много по-лесно да се справяме с менталните съпротивления, които ни възникват по пътя и да напредваме. Но ако в графика си имаме неприятни и безинтересни за нас задачи, става твърде тежко и почти невъзможно да работим с майндсета си, за да поддържаме мотивацията си и да продължаваме дългосрочно напред.
  2. Имаме задачи, които ни вдъхновяват в 70-80% от графика си, но въпреки това отлагаме. Ако ние сме наясно, че графика ни е зает със задачи, които са наистина ценни за нас, имаме точно определно време за тяхното изпълнение И въпреки това ние отлагаме – тогава е ясно, че отлагането е свързано не със стратегията или организацията ни, а с майндсета ни. Това, което се случва в тези ситуации е, че мозъкът ни възприема тези задачи като твърде сложни, трудни, неясни, стресиращи, не знаем от къде да започнем, не знаем как другите ще реагират и мозъкът ни започва да генерира негативни мисли, разсейвания, съмнения и страхове. Ние приемаме тези разсейване, съмнение и страх като истина и отлагаме (бягаме от трудното). Всички правим това и то е естествено да се случва винаги, когато предизвикваме себе си с изпълнение на задачи, които са важни за нашето сърце (ако не бяха важни, приеснението нямаше да е там и мозъкът ни нямаше да бяга от трудното). В тези ситуации, най-ценният (и бих казала единствено работещ) инструмент, чрез който можем да минем през тези пречки и да напредваме по една малка стъпка напред всеки ден, е съзнателност. Това е частта, която ще разгледаме днес. :)

 

Ако обърнем внимание на нашия ден, ще забележим, че ние се сблъскваме с отлагането постоянно, по много пъти на ден, но обикновено не забелязваме какво се случва с нас.

Ето как изглежда несъзнателното изпълнение на важна за нас задача и процеса на отлагане:

  1. Избираме важна задача, която да изпълним в дадения ден.
  2. Започваме да изпълняваме задачата.
  3. Възниква ни желание да се разсеем – идва ни мисъл, че спешно трябва да се заемем с някоя друга „дребна“ задача, да си проверим мейла, да хапнем нещо, да пием вода. Или телефонът ни звъни и ние мислим, че е много важнод а отговорим. Или някой ни пише във фейсбук. Или колега идва да ни каже нещо и ни разсейва. Или нещо друго се случва.
  4. Ние НЕ забелязваме какво се случва с нас и без да се замислим автоматично отговаряме и последваме разсейването.
  5. След известно време се сещаме, че преди това сме започнали нещо важно, но вече сме във въртележката на хаоса (или мързела, или умората) и просто няма как да продължим…

На следващия ден се случва същото.

Така не само не напредваме по това, което е важно за нас, но малко по малко губим доверие в себе си, че изобщо може да се справим с тази важна за нас задача. Или важната задача вече не ни изглежда толкова важна и я изоставяме.

 

Когато използваме съзнателност, за да се справим с отлагането, това което реално правим е да се упражняваме да забелязваме подтиците си да се разсеем и желанието си да избягаме от трудното, и да не им се поддаваме толкова лесно. :)

Ето как практикуваме съзнателност в изпълнението на важна за нас задача без да отлагаме:

  1. Избираме важна задача, която да изпълним в дадения ден.
  2. Изчистваме бюрото си от всички разсейващи елементи, листчета и т.н. Оставяме само това, което ни е нужно за изпълнението на нашата задача. Затваряме всички браузери, освен този, с който работим. Слагаме телефона си на самолетен режим.
  3. Настройваме таймера за 50 минути и си задаваме намерение, че това са нашите 50 минути за концентрирана работа.
  4. Започваме изпълнението на задачата.
  5. Когато умът ни иска да се разсее с някое от изброените по-горе неща или с някое друго наше любимо разсейване – ние забелязваме, че това се случва и паузираме за момент.
  6. Паузираме. Вдишаме, издишаме и си спомняме, че това всъщност са нашите 50 минути за фокусирана работа. Оптваме да забележим – защо ни е възникнало желание да се разсеем? Може би задачата е твърде сложна, може би изпитваме несигурност, може би мислим, че не се справяме добре, може би се усещаме уморени и недостатъчно фокусирани? Може би ни дразни това, което правим? Каква точно е историята, която си разказвате за това, което се случва? Опитайте да пуснете историята, която си разказвате. В реалността това е просто още една задача – дали е трудна или лесна няма значение. Тази задача е важна за нас. Дискомфортът не е кой знае колко страшен и не е нужно да бягаме от него. Ние със сигирност може да се справим с тази задача.
  7. Съзнателен избор. Спомняме си, че вместо да се поддадем на желанието си за разсейване – ние може да изберем да продължим с изпълнението на важната за нас задача. Ние имаме само още може би 30 минути изпълнение, а след това може да се разсейваме с каквото искаме. Сзънателно избираме да се върнем към изпълнението на важната за нас задача, защото знаем, че това е важно за нас. Усмихваме се и продължаваме работата си по нея с благодарност, че имаме възможност да работим по нещо, което вълнува сърцето ни. И сме горди със себе си, защото всеки момент на съзнателност е момент на победа за нас! :)
  8. Таймерът звъни, 50-те минути са свършили и ние може да се разсеем с каквото си искаме. :)

След почивка от около 10 минути, в които може да се разсеете с каквото си искате, може да настроите таймера за още една серия от 50 минути и да продължите работата си по важния за вас проект. Но дори и една 50 минутна сесия е огромен успех и ние знаем, че сме направили своята важна стъпка напред за днес по нашия важен проект. И това е успех за нас.

Обобщено – когато използваме съзнателност, за да се справим с отлагането първо задобряваме в това да забелязваме подтиците си да се разсеем и да избягаме от трудното. И след това се упражняваме вместо да следваме тези подтици – да изберем да се върнем към нашия фокус и да продължим с изпълнението на важната за нас задача. 

Това е изключително вдъхновяващ и съзнателен начин да се справим с отлагането. Все пак, имайте предвид, че никой от нас не е перфектен в тази практика, така че не очаквайте от себе си от днес за утре да минавате 50 минути без никакво разсейване и отлагане. :) Най-вероятно отначало изобщо няма да забелязвате подтика си за разсейване и ще се хващате чак след като вече сте се разеяли и отложили. А дори и когато забележите подтика си за разсейване – ще срещате съпротивление да се върнете към задачата си. Това е част от играта! Това е част от процеса, в който ние постоянно упражняваме избора си да присъстваме повече във важното, отколкото за несъщественото в живота си. И с всеки наш избор, ние задобряваме в оставането и довършването до край на важните за сърцето ни задачи.

С времето и опита, ние неусетно развиваме задълбочено наблюдение върху себе си и дисциплина да изпълняваме важните за нас задачи – две качества, които не само ще ни помагат да изпълняваме целите си без отлагане, но и могат да ни помогнат да подобрим всички останали сфери в живота си! :)

Каква чудесна възможност за нас, нали?!

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

От 01.08. започваме изграждането на навика за управление на времето, енергията и продуктивността си. Това е един от най-важните, но и интензивни модули в Програмата за изграждане на полезни навици. Ще съставим свой цялостен план – довършване на недовършеното, визия напред и работа с график за по-продуктивно изпълнение на задачите ни. :) Ще работим всеки ден по малко и накрая на месец август ще имаме много по-голяма яснота каква е визията ни занапред и как да я изпълним. :) Цената за целия месец участие с ежедневни насоки, статии по най-важните теми и чудесен уебинар е 30лв. Заповядайте заедно с нас ТУК. :)

14 начина да се справим с натрапчивите мисли и депресията.

14 начина да се справим с натрапчивите мисли и депресията.

Вчера получих писмо от един човек, които сподели, че има натрапчиви мисли и не се чувства ок от дълго време. Помоли ме да го посъветвам нещо. Споделям отговора с вас, защото може да е полезен за повече хора. По-долу описвам аз какво правя когато преминавам през такъв период и какво помага на мен. Идеята е всеки да експериментира с тези техники, да потърси и други, и в крайна сметка да открие работещ за него подход, който да му помага да минава по-леко през трудните си периоди. :)
„Здравей,
Първо е нужно да се знае, че това състояние не е „лошо“, а е нормално. Всеки човек, който иска да има стойностен живот и го е грижа за семейството му се безпокои и притеснява. Единственото на хората, който не им пука как живеят, само те може би нямат безпокойства, натрапчиви мисли и депресия. Всички останали имаме такива периоди. И те са знак, че ни пука и че искаме да създадем смисъл, а не че нещо ни има. :)
По-долу ти предлагам няколко насоки, на които да обърнеш внимание и може би да експериментираш с тях. :)

1. Първо както написах – отпусни се, нищо нередно не се случва с теб. Това е период като всеки друг период. Ако не поставяме етикет „лошо“ на това, което изпитваме, то е просто преживяване като всяко друго. Не е нужно да бягаме от него, а да се отпуснем и да минем през него. В живота и „хубавото“ и „лошото“ идва в пакет. Всичко е All inclusive. :)

2. Започни да практикуваш благодарност. Работата на нашия ум не е да ни направи щастливи, а да ни помогне да оцелеем. Следователно фокусът на нашия ум природно е насочен към опасностите, от които трябва да се спасим. Ако оставиш ума си на самотек той винаги ще търси какво не е наред. Не, защото умът ни е гаден, а защото това му е работата – да ни пази от опасност. Ако ти не искаш да си постоянно нащрек какво лошо може да се случи, ти трябва да промениш фокуса на твоя ум. Това става най-лесно и най-ефективно с благодарност. Вземи си една тетрадка и всяка сутрин като се събудиш напиши три неща, за които си благодарен през изминалия ден. Това показва на ума ти, че има и хубаво в дните и може да сме по-спокойни. Благодарността доказано променя невронната структура на мозъка и му помага да се фокусира върху „хубавата“ страна на живота. Благодарността не е умение, което се развива за ден или два. Трябва време и практика докато усетиш с тялото си тази емоция затова дори в началото да не усещаш нищо – продължавай да го правиш. :)

3.  Това, че имаш натрапчиви мисли сутрин означава, че си влязъл в навика да мислиш нещо стресиращо след събуждане. Обикновено това се получава ако с отварянето на очите си проверяваш мейла или фйсбук – и двете в 90% от случаите създават стрес и понижено настроение. Всяко нещо, което повтаряме като действие става навик, независимо дали то е добро или не за нас. Т.е. сега трябва съзнателно да си създадеш друг, по-полезен за теб навик. Затова сутрин като се събудиш и чуеш в главата си някоя от натрапчивите мисли, веднага ги заменяш с нова мисъл. Например „Аз съм спокоен и уверен„, „Отпусни се, всичко е наред„, „Аз мога да се справя„, „Животът ме подкрепя във всичко, което правя„. Намери си фраза, която ти дава усещане за спокойствие и вътрешна сила и всеки път щом чуеш в главата си натрапчива мисъл, която те кара да се чувстваш зле – веднага започни да си повтаряш новата фраза. Това в НЛП се нарича котва и идеята отново е да помогне да промениш фокуса си.

4. Друг начин да се отървеш от натрапчивите мисли е да започнеш да пишеш сутрин дневник, в който да ги записваш. Обикновено в главата ни нещата изглеждат много черни, объркани и страшни. Това е нормално. Както споменах умът следи за всичко, което не е наред, това му е работата. Когато обаче извадим от главата си цялата центрофуга от страшни мисли, често осъзнаваме, че нещата, за които се безпокоим не са чак толкова страшни и се успокояваме. Самото писане също е дейност, която успокоява, защото се усеща като споделяне. Може след записването на трите си благодарности да продължиш да пишеш още 5-10 мин. в тетрадката, без никаква цензура. Изливаш всичко, което ти е в главата на листа без да си слагаш коректив.

5. За умората – прочети книгата „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“ на Дейл Карнеги. Умората не идва от нещо физическо. Не идва и от това, че имаш нова или натоварена работа. Умората идва от притесненията, които имаш. Емоциите създават контракция в тялото и то е постоянно сковано, което предизвиква физическа умора.

6. Забележи какво ти създава напрежение в тялото и го отстрани. Например в такива периоди на мен кафето много ме напряга и го спирам. Тегаво е няколко дни, но като ги минеш, чисто физически ти е по-спокойно. Забележи ако има храни, които ти разбунтуват стомаха – махни и тях, дори и ако се водят „здравословни“. Ако пиеш алкохол или пушиш цигари – спри и тях или поне ги намали до поносимия за теб минимум. Когато приемаш нещо в тялото си опитвай да забелязваш как ти действа, какви усещания ти създава, как се чувства тялото ти. Тялото е много добър детектор и ако нещо ти създава дискомфорт може спокойно да освободиш живота си от него на този етап.

7. Сутрин след събуждане пий една чаша топла вода на малки глътки и след това задължително закусвай. Когато тялото ни е под стрес прага ни на издръжливост е изключително нисък. Това значи, че дори и най-малкото нещо може да ни изкара от равновесие (физически или психически). Затова всяко нещо, което създава стрес трябва да се предвиди предварително – глад, прекалено топло, прекалено студено, прекалено силна музика, прекалено силна светлина, емоционални ситуации и т.н. В нормален период може и да издържиш на 12 часа глад, но под стрес стремежът е да намалим всеки малък стресьор и следователно в никакъв случай не оставай гладен. Ядене на 2, 3 часа по малко и хубава храна. За предпочитане на едно ядене да ядеш само едно нещо, а не смесена храна, която затормозява тялото с обработка и хабене на повече енергия.

8. Свиквай да отпускаш тялото си по 1 минута, няколко пъти на ден. Ако тялото ни е в постоянна и продължителна контракция от стреса, то ние се чувстваме като пренавити жички във всеки момент. Следователно трябва да започнем да отпускаме тялото си. Сложи си на телефона 3 аларми през деня, в произволни за теб часове и практикувай физическо отпускане. Когато алармата ти звънне, затваряш очи за 1 минута и проверяваш дали някъде в тялото си имаш напрежение и го отпускаш. Отпускаш челото, веждите, очите. Отпускаш челюстта. Усещаш отпускането в цялата глава. И после тръгваш надолу. Отпускаш максимално всяка една част от тялото последователно.

9. Използвай визуализация. Това е хубаво да се прави сутрин след благодарността. Затваряш очи и си представяш една роза пред теб. Тази роза мислено отива в главата ти и започва да се върти като обира всички негативни мисли, всички безпокойства, всички проблеми, всички напрежения, всичката обида, яд или срам. Розата бавно се върти и виждаш как тя поглъща всички неприятни мисли от главата ти. После взимаш розата и я слагаш пред себе си. Тя се върти и отнема всяко напрежение от тялото ти. Всеки малък или голям стрес, където и в тялото да го усещаш излиза и розата го попива. След това хвърляш розата в река до теб и тя я отнася далеч. После може да сложиш ръце върху сърцето и корема си, и да изпълниш мислено тялото си със здраве, спокойствие, жизненост, любов, гъвкавост, стабилност, увереност, подкрепа, свежест и всичко друго, с което искаш да изпълниш себе си. Това е великолепна визуализация. Опитай и ще видиш! :)

10. Забелязвай когато задържаш гняв и обида в себе си, и веднага ги пускай. Прощавай бързо и за всичко! Опитай да забележиш ако имаш обида или гняв към някои хора, което премисляш отново и отново, и отново. Прости на тези хора. Те са направили най-доброто, на което са били способни в този момент, дори и за теб то да е „неправилно“ или „лошо“. Обидата и гневът крадат най-много от продуктивността ни. Прощавай от сърце на всички, бързо. И за малкото и за голямото! Прошката е начин да дадеш втори шанс. Но не на човека срещу теб, а не себе си – да бъдеш свободен от обида и гняв, които те разяждат. Когато се хванеш обиден или ядосан на някого – прости му веднага и го пусни. Прощавай абсолютно всеки ден на всеки, който се сетиш. Магазинерка, която те е погледнала на криво. Колега, който ти е подметнал неприятна шега. Отдавнашна случка, която още занимава ума ти и т.н. Прошката вкарва мозъка в алфа и делта вълни, което носи спокойствие, отпуснатост и креативност.

11. Прави малки добрини на познати и непознати хора. Почерпи колега кафе, напиши благодарствен мейл на някой приятел, който ти е помогнал в труден момент, купи на жена си цветя, дари пари на човек, който прави нещо стойностно според теб, кажи комплимент на някого, потупай някого по рамото за добре свършена работа, остави повече бакшиш на някой сервитьор, който те изкефи, помогни на възрастен човек в магазина или на улицата, или нещо друго. Това ни кара да излезем от мисълта, че светът се върти около нас и да видим, че сме тук, за да си помагаме един друг с каквото можем. :) Това носи удоволствие. :)

12. Седни и напиши кои са нещата, които правиш в работата и в личния живот през деня, които те дразнят. Щом не се чувстваш добре значи си влязъл повече в усилието, а си забравил да играеш, да си доставяш удоволствия. Опиши всичко, което те дразни и не искаш да правиш, но правиш. Това са нещата, които ти отнемат енергия. Помисли как да си оптимизираш работата и личните ангажименти, така че да намалиш да правиш, което не ти се прави. Тук няма срам, неудобство, че кой какво ще си помисли. Нека не те е и страх, че ще изпуснеш някои клиент. Делегирай го на друг ако е нужно. Напиши на друг лист това, което ти харесва да правиш. Неща, които може би все отлагаш. Намери време за тях! Това ще ти донесе енергия. Да си доставяш радост значи да увеличаваш продуктивността си.

13. Усмихвай се повече! Сложи си бележки из дома си, които да ти напомнят някакви хубави неща, които усещаш, че има нужда да си спомняш. В моята къща навсякъде има надписи от сорта на „Усмихвай се повече“, „Животът те подкрепя“, „Потанцувай малко“, „Направи нещо готино“, „Казвай „да“ на каквото идва в живота ти“, „Прощавай бързо“, „Обичам те“ и т.н. Хора сме, забравяме и е нужно да има неща около нас, които да ни напомнят постоянно за хубавата стана на живота. :)

14. Може да обмислиш и взимането на добавки:
   – пробиотик (препоръчвам биогая таблетки, но ако има друг пробиотик, който си усетил, че на теб ти действа добре – избери него). Взимай го една до две седмици на обяд и вечер след ядене. После може една таблетка на обяд след ядене.
   – омега 3 (препоръчвам това тук, но ако има друга марка, която си усетил, че на теб ти действа добре – избери нея).
    – витамин Д3. Тук препоръчвам на Съни вит, но ако има друг, който ползваш – избери него.
   – разгледай адаптогените ашваганда и шизандра. Ашваганда е за хора с по-високо кръвно, а шизандра е за хора с по-ниско кръвно. И двете са хубави добавки, но следва да се действа внимателно с тях. Взимаш едното, почваш да го ползваш и се наблюдаваш как ти действа. Ако се чувстваш добре – продължаваш, ако се чувстваш нещо зле – спираш и тестваш другото.
   – добавките започвай да ги взимаш постепенно и с наблюдение върху себе си! Започни първо една седмица с пробиотика. Ако се чувстваш добре след първата седмицата добави омега 3. След една седмица може би добави витамин Д3. Ако след още една седмица всичко е ОК – помисли дали да експериментираш с една от двете билки адаптогени.
Горе описах мноооого неща. Честно казано аз бих се стреснала от толкова голям списък. :) Но това са просто различни инструменти, които може да използваш. Не почвай всичко наведнъж. Избери си едно, две, които най-много ти пасват и ги тествай върху себе си за една седмица. Виж как ти се отразяват, дали има нужда да ги адаптираш за себе си. Ако всичко е ОК – тествай още някоя техника от описаните за преминаване през този период. Ако усещаш нужда – потърси и други практики. Бъди любопитен как може да се подобриш. Експериментирай. :) Така малко по малко ще видиш кое и как работи за теб и ще си изградиш своя лична методология да преминаваш по-оптимално през трудните си периоди. И следващия път ще ти бъде по-лесно.  :)
Важното е, че през годините много хора са откривали много начини, по които да преминаваме леко в живота и ние имаме щастието да се ползваме от тях и така да направим живота си по-спокоен. Това не значи, че „трудните“ и „лоши“ периоди ще спре да ги има. Не. Това просто значи, че ще развием стабилност и увереност, че може да се справяме с тях и така да продължаваме напред. :)
Надявам се, че описаното по-горе ще ти е полза. Ако експериментираш с практиките наистина ще е. :)
Хубав ден.“
Запишете се да получавате и други мои статии ТУК или още сега се запишете в Програмата за изграждане на полезни навици alephia.net, където всеки месец подсилваме вътрешната си среда  с нов полезен навик. :)
Как болката може да бъде носител на нещо красиво в живота ни

Как болката може да бъде носител на нещо красиво в живота ни

 

Ние често чуваме, че е важно да приемем живота такъв какъвто е. Да приемем хората и ситуациите такива каквито са. И това на теория звучи добре, но на практика повечето от нас имаме възражения към тази идея. И едно от главните възражения е, че някои неща са изначално ужасни, защо тогава трябва да ги приемаме, нали?

Това е валидно възражение, но проблемът с този начин на мислене е, че обикновено води до свитост, негативност и нещастие. Когато ние решим да не приемем едно изживяване, защото е „лошо“ за нас, ние живеем в осъждане към живота, вместо просто да изживеем и минем през това, което се случва, откривайки това, което е ценно и дори понякога красиво в него.

Повечето от нас живеем в постоянно оценяване на живота – дали нещо ни харесва или не ни харесва, дали си струва нашата похвала или заслужава нашата критика. Сякаш ние сме някакво странично жури, което стои отстрани и оценява работата на Бог.

Това, освен, че е малко смешно, не е и добра рецепта за щастие.

Какво например, ако опитаме друг начин на живеене? Такъв, в който виждаме всичко болезнено като нещо носещо посока и смисъл за нас.

Разбира се, ние може да гледаме на болезнените неща в живота си като на нещо ужасно и незаслужаващо нашата похвала, но нека в този момент разгледаме накратко как би изглеждала тази идея, че болката ни е смислена.

Когато отворим вратата за предположението, че болката може да е нещо красиво в живота ни, това вече ни позволява да я погледнем по различен начин на това, което ни се случва. Tогава вече започваме да търсим отговори на въпроса от сорта на: Как по дяволите, моята болка може да е нещо хубаво?

Някои евентуални отговори са:

  1. Болката е част от любовта, част от живота и част от това да бъдеш в истински дълбока връзка с хората около теб. Алтернативата е никога да не бъдеш свързан с никого, никога да не усетиш любов, никога да не усетиш живота изцяло. Болката е в кюпа с всичко останало в живота. Или взимаш всичко като all inclusive пакет, или го оставяш.
  2. Болката е преживяване като всяко друго. Тя е „лоша“ само ако й дадем оценка, че е такава. Ако я видим като нормално преживяване, това ни учи да участваме в тази ситуация както участваме във всяка друга ситуация. Без да драматизираме. Без вайкане, че нещо „лошо“ се случва. Просто преживяваме това, което е в настоящия момент – не като нещо „лошо“, а като нещо нормално.
  3. Ако се научим да намираме благодарност в моментите си на болка, ние ще може да откриваме благодарност и радост във всяко нещо на този свят.
  4. Ако животът ни беше лишен от болка, ние никога не бихме научили нищо в дълбочина. Никога не бихме станали силни, никога не бихме намирали нови начини да обичаме или нови начини да живеем. Болката носи силно израстване.
  5. Болката е краят на комфортната ни зона. Ние можем постоянно да се пазим и да оставаме в комфорта си. Или можем да търсим начини да отиваме до ръба на дискомфорта. Болката ни помага да докоснем този ръб и така да разширим света и кръгозора си. И по този начин – да разширим радостта в живота си.
  6. Болката често ни показва как изолираме себе си, как нараняваме себе си, как се защитаваме от света по начини, които всъщност ни нараняват. В този случай болката е наша пътеводна светлина и ни помага да се освободим от тези негативни модели. Ако й позволим.

Това са само няколко идеи, но всеки може да намери още за себе си като си зададе въпроса: Как аз мога да видя моята болка като съществено и красиво преживяване в моя живот?

Как мога да видя този човек пред мен, който е ядосан и крещящ като просто човешко същество? Как мога да видя загубата си и страданието си като смислено и важно нещо за мен? Как мога да видя дори моето недоволство като нещо смислено? Как мога да видя всичко като смислена част от моя път напред?

Това не значи, че всичко е просветлено и смислено – най-вероятно не е! Не знам. Но питайки тези въпроси, ни кара да видим нещата по нов, по-смислен и по-красив начин. А начинът, по който гледаме на нещата е единственото, което има значение. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред.

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

14 начина да преминем от безпокойство към самоувереност.

14 начина да преминем от безпокойство към самоувереност.

 

Постоянно отлагане. Обърканост за бъдещето. Тревожност. Тъга със или без причина. Липса на доверие в себе си.

Всички тези неприятни мисли и модели на поведение тръгват от безпокойството, и подкопават самоувереността ни, пречат ни да постигаме своите мечти, пречат ни дори изобщо да мечтаем…

И все пак, те са част от нас. Безпокойството е част от желанието ни да се развиваме, да успяваме, да бъдем обичани. То е част от това, че искаме да направим нещо значимо с живота си. Нормално е да се притесняваме за всичко това. Ако нямаме никакви амбиции за живота си, само тогава не бихме имали за какво да се безпокоим. Т.е. въпросът тук не е да игнорираме безпокойството и да не ни пука за нищо, а да се научим да управляваме това безпокойство, така че то да не ни парализира.

Извън всички стратегии за справяне с безпокойството, тъгата, тревожността, депресията и т.н. има само две важни неща, които трябва да знаете:

Първото най-важно нещо, което трябва да знаете е, че тези „негативни“ състояния са абсолютно нормални! :) Те са част от нашия стремеж да имаме по-добър живот… за себе си, за партньора си, за децата си, за хората около нас. Ако сте човек, който придава смисъл на това което прави, напълно нормално е да имате моменти на напрегнатост и тревога. И това е знак, че ви пука, а не че не ставате. :)

Второто важно нещо, което трябва да знаете е, че вие може да преодолеете тези негативи състояния. Когато изпаднем в безпокойство или тревожност мозъкът ни буквално спира да мисли и ние наистина не може да видим никакъв изход, никаква светлина. Това е нормално. В тези моменти единственото, което трябва да си спомните е, че хората сме много по способни отколкото си мислим и може да се справяме с много по-големи предизвикателство отколкото си мислим. Спомнете си, че този отрязък от време на безпокойство е временна ситуация. И тя ще отмине. Със сигурност ще отмине!

Тези две уточнения бяха, за да се успокоим. Когато сме в безпокойство е важно да се успокоим. Много е важно да си спомним, че каквото и да преживяваме е нормално и че може да се справим. Със сигурност можем!

Нека сега споделя още 14 начина, които по принцип биха направили живота ни по-спокоен и ведър, и определено могат да ни помогнат в някои по-напрегнати моменти на безпокойство:

  1. Поемете 100% отговорност за живота си и за това, че може да се справите, каквото и да става. Защо е важно да поемем отговорност? Защото докато не поемем лична отговорност за себе си, все ще очакваме, че някой друг ще ни даде съвет, ще ни излекува, ще ни зарадва и т.н. Когато очакваме някой друг да се погрижи за нас ние даваме своята сила на този човек, а ние се чувстваме още по-слаби. Това не значи да не искаме съдействие от приятел, познат или специалист. Може да поискаме съвет, но трябва с цялото си същество да знаем, че ние можем, че поемаме 100% отговорност да се справим със своята ситуация. Опитайте още сега и усетете магията на отговорността. Помислете си за нещо, за което се тревожите и се чувствате в безизходица. Кажете си: „Поемам отговорност за себе си. Аз мога да се справя с тази ситуация и го правя!“ Няма как да не усетите прилива на сила и увереност, че ДА – може да се справите!
  2. Намерете си фраза, която да ви закотвя в спокойно състояние. Трябва да е нещо, което чувствате, че лично на вас ви действа успокояващо и създава във вас усещане за стабилност, увереност и будност. Изберете си дума или фраза, която приляга на вас и на това, което ви тревожи. Може да е: „Аз мога да се справя!“ или „Аз съм уверен и стабилен!„, или „Аз съм бодър и усмихнат!„. Пробвайте с различни думи и фрази и усетете коя най-много ви влияе и вдъхва спокойствие и кураж в моментите, когато имате нужда. Думите имат изключително влияние върху психиката ни. Намерете вашата! Аз използвам фразата“Отпусни се“ и „Аз мога, аз съм спокойна„. Веднъж имах период на по-силно безпокойство, в който често се будех нощем и това да си повтарям до безкрай „отпусни се“ като абсолютна команда към себе си ми помагаше да заспя по-бързо от успокоителни. :) Просто намерете, усетете думата или фразата за вашия конкретен случай и тя буквално ще се превърне във ваше лекарство! :) Повтаряйте си я всеки път когато усетите, че неприятното усещане се надига във вас. Умът ви трябва да свикне, че когато му зададете команда, той трябва да се подчинява на нея. Най-лесно това се случва с дума или фраза.
  3. Когато усетите, че ви наляга безпокойство – вземете един лист и напишете всички постижения и успехи, които сте постигнали до момента. Спомнете си как сте се чувствали тогава. Спомнете си с колко много неща сте се справили до сега! Останете за малко в това пространство на гордост, на почит към себе си. Похвалете се. Това почти веднага ни успокоява и ни вдъхва кураж! :)
  4. Всеки ден си набележете една дума или дейност, която ви носи усещане за смисъл и целенасоченост. Запишете я на един лист и я сложете на видно за вас място. Поглеждайте я няколко пъти на ден и обмисляйте различи аспекти от нея. Помислете как може да я инкорпорирате повече в живота си. Това добавя смисъл към дните ни, а когато виждаме смисъл усещането за безпокойство се трансформира в усещане за ентусиазъм.
  5. Прозявайте се и се разтягайте на час поне по веднъж. Това „загася“ центъра за безпокойство в мозъка ни и намалява стреса. ;)
  6. Спрете да мислите за бъдещето! Мислете и живейте в херметизирания участък на днешния ден. Безпокойството почти винаги е свързано с някакви илюзорни истории, които ние си разказваме за бъдещето. Обикновено тези истории са толкова страшни, че едва ли някога ще се случат, но ние настойчиво ги въртим в главата си и затъваме. Както казахме под стрес и напрежение предната част на мозъка ни абсолютно не работи, което значи, че ние не може нито да взимаме рационални решения, нито да си създаваме ясна и адекватна визия за напред. Най-доброто нещо, което може да направим в тази ситуация е да спрем да мислим за бъдещето и да се концентрираме единствено и само в херметизирания участък на днешния ден. Поне докато не се усетите спокойни и стабилни. 
  7. Дефинирайте и си залагайте много прости и ясни задачи за деня. Сложно описаните задачи ни объркват и ни създават измислено безпокойство. Ако задачата е сложна – раздробете я на възможно най-малки стъпки. Нека задачите ви за деня бъдат максимално прости и ясни, за да не създават допълнителна обърканост в ума ви. Изпълнявайте стъпките една по една, без да бързате и без да мислите за следващата. Потопете се във всяка стъпка сякаш тя е най-важното нещо на света за вас в този момент! Всеки път когато се хванете с безпокойство, проверете дали не сте си задали прекалено голяма и сложа задача без да я раздробите. Или че мислите за всички останали неща, които има да вършите, а не за това, което вършите в момента.
  8. Всяка сутрин си пишете 3 неща, за които сте благодарни от предния ден. Изследванията показват, че само след 7 дни на благодарност самоувереността ни се покачва за 3 месеца напред. Това е задължително упражнение! Всеки ден! :)
  9. Когато забележите негативна мисъл – представете си как я пускате по течаща река до вас и тя си заминава. Противно на това, което много психотерапевти казват – изследванията свързани с дейността на мозъка показват, че отбягването на негативни мисли действа много силно и ефективно. Така че – когато хванете себе да въртите някакви истории на безпокойство, страх или съмнение, просто си кажете „Стига!„, вземете мислено тези мисли, пуснете ги по реката до вас и вижте как те си заминават.
  10. Ако негативните мисли все още натрапчиво остават с вас – използвайте когнитивно преформулиране. Запитайте се: Тук не преувеличавам ли малко? Не обръщам ли внимание на прекалено малки и несъществени детайли? Това, за което се безпокоя нещо случило ли се е, нещо реално ли е или някаква история, която просто съм си втълпил? Спомнете си, че това да се безпокоим за един проблем, не решава проблема. Търсенето на решения и поддържане на позитивно отношение е това, което стимулира излизането от ситуацията във вашия мозък! :)
  11. Ако и преформулираето не подейства, практикувайте съзнателност. Седнете, отпуснете се и наблюдавайте какво се случва без да осъждате ситуацията, себе си, мислите си или усещанията си като „добри“ или „лоши“. Просто наблюдавайте какво се случва, без да реагирате и без да слагате етикети. Съзнателността учи мозъка ни да се диасоциира от емоциите и стимулира частта от него, която отговаря за успеха и любовта към себе си. :) Просто вижте ситуацията, в която сте сякаш е извън вас, сякаш изобщо не може да ви засегне.
  12. Все още ви гонят негативни мисли? Приемете ги! Един от ефективните методи за справяне с емоционални проблеми и ситуации е просто да ги приемем. Да си кажем: „Ок, тава се случва и е Ок да се случва. Не е нужно да се боря. Мога да се отпусна точно тук – в средата, във вихъра на тези емоции, мисли, ситуации. Отпускам се и приемам, че това е което е в този момент и е единственото най-добро нещо, което може да ми се случи!“ Появете разбиране към себе си и другите засегнати от ситуацията. Ако има нужда простете… на себе си и останалите. Проявяването на разбиране и прошка са едни от най-мощните инструменти, които помагат на ума ни да влезе в алфа вълни и така се балансира и успокоява.
  13. Дръжте се заети. Напоследък е модерно да сме против заетостта, но истината е, че това да се поддържаме заети е един от най-ефективните начини да се отървем от безпокойството и да си генерираме повече радост. Същественото, на което трябва да обърнем внимание е да сме заети с дейности, които са ни приятни и, които ни носят смисъл, а не просто да сме заети с каквото и да е. В книгата си „Как да се отървем от безпокойството и да се радваме на живота„, Дейл Карнеги отделя цяла една глава на темата да поддържаме себе си заети, за да се отървем от негативните мисли и тревожността. В един от най-известните курсове по Щастие и удовлетвореност в Coursera – Life of happiness and fullfilement се обръща внимание, че заетостта е основен фактор в това хората да се поддържаме в радостно състояние на духа. :)
  14. Дайте си достатъчно време за възстановяване. Ако много продължително време сме били под стрес и сме стигнали до някакъв вид криза е важно да знаем, че е нужно време на организма и на мозъка ни да се възстановят. (Тук може да видите интересно видео по темата) Когато сме под стрес постоянно умират неврони и след това отнема време докато се възстановят и почнем да мислим отново трезво :), да бъдем креативни или творчески настроени. Трябва да проявите разбиране към тялото си и ума си и да проявите търпение при възстановяване. След по-тежка стресова криза отнема около 4 до 7 месеца отново да се усетим „на себе си“. Начините, по които може да се подпомогнем са: да се заемем с учене на нови, интересни за нас неща, да намалим стреса, да се движим поне по 10 000 крачки на ден, да се наспиваме добре независимо дали е 8 или 12 часа, да правим повече секс, да си хапваме по малко черен шоколад, повече зелени салати и да пием Омега 3, които помагат на клетките ни да се възстановят от стреса. :)

Това са 14 инструмента, с които може да експериментирате и да видите кое работи за вас и кое не. Някои подходи ще работят в едни ситуация, други – в други ситуации. Но важното е, че има много инструменти, с които да работим със себе си, да се справим с безпокойството и възпитаваме самоувереност. Затова е важно да се успокоим, да вярваме, че може да се справим и да бъдем търпеливи по пътя. И всичко ще бъде наред! :)

Запишете се да получавате и други мои статии ТУК. :)))

Венета :)

Купчината тор

Купчината тор

 

Неприятни неща, като това да се представиш зле пред публика, да преживееш трудна раздяла или да ти се счупи колата, се случват в живота. Те могат да се случат на всеки. Разликата между щастливия човек и онзи, който се отчайва, е именно в начина, по който реагират на такива нещастия.

Представете си, че сте прекарали прекрасен ден на плажа с ваш приятел. Когато се прибирате у дома, откривате, че точно пред входната ви врата се издига голяма купчина тор. Има три неща, които знаете за въпросната купчина:

1. Не сте я поръчвали. Вината не е ваша.
2. Няма измъкване. Никой не е видял кой я е стоварил, така че няма на кого да се обадите, за да си я прибере.
3. Купчината е гадна и воняща, умирисала е цялата къща. Направо не се издържа.

В тази метафора купчината тор пред къщата олицетворява травматичните изживявания, които са ни се стоварили. Както и по-горе, има три неща, които знаем за трагедията в живота ни:

1. Не сме я поръчвали. Казваме си: „Защо на мен?“.
2. Няма измъкване. Никой, дори най-добрият ни приятел не може да ни отърве от нея (въпреки че може да опита).
3. Тя е ужасна, съсипва щастието ни и болката изпълва целия ни живот. Направо не се издържа.

Има два начина да реагираме на ситуацията, в която ни се е стоварила купчина тор. Първият е да я носим със себе си. Слагаме малко в джобовете, в чантата, в пазвата. Пълним си дори гащите. Тогава откриваме, че като разнасяме тор насам-натам, губим много приятели. Дори най-добрите ни приятели като че ли все по-рядко се обаждат.

„Разнасянето на тора“ е метафора за затъването в депресията, негативността или гнева. Това е естествена и разбираема реакция спрямо злополучните обстоятелства. Но губим много приятели, защото е също така естествено и разбираемо, че не сме приятна компания, когато сме толкова потиснати. Освен това, купчината не става по-малка, затова пък с времето вонята й нараства.

За щастие има и друг начин. Когато са ни стоварили купчина тор, можем да въздъхнем и да се заловим за работа. Изкарваме количката, вилата и лопатата. Натоварваме тора на количката, закарваме го зад къщата и го разнасяме из градината. Наистина трудоемка работа, но знаем, че нямаме друг избор. Понякога успяваме да пренесем само половин количка тор. Правим нещо по проблема, вместо с оплаквания да затъваме в депресията. Ден след ден събираме тора. Ден след ден купчината все повече се смалява. Може да ни отнеме няколко години, но неизменно идва утрото, когато виждаме, че купчината тор пред къщата ни е изчезнала. Нещо повече, в друга част на къщата се е случило чудо. Градината грее в ярките цветове на цветята, които са навсякъде. Ароматът им се носи по улицата и съседите, и дори минувачите се усмихват с наслада. А плодното дръвче в ъгъла едва не се е прекършило под тежестта на плодовете. Те са толкова сладки, че такива няма да намериш в магазина. И са толкова много, че можем да ги споделим със съседите. Дори минувачите опитват вкусния вълшебен плод.

„Разкопаването на тора“ е метафора на това да приветстваме трагедиите като средство за обогатяване на живота. Това е работа, която трябва да свършим сами — тук никой не може да ни помогне. Но като наторяваме с нея градината на сърцето си ден след ден, купчината на болката намалява. Може да ни отнеме няколко години, но неизменно идва утрото, когато не виждаме повече болка в живота си и в същото време в сърцето ни е станало чудо. То е изпълнено с цветята на добротата и ароматът на любовта се носи из улицата, към съседите и роднините ни, дори към случайните минувачи. Нашето дърво на мъдростта е свело клони към нас, отрупани със сладки прозрения за природата на живота. Тези вкусни плодове ние споделяме щедро дори с минувачите, напълно спонтанно.

Когато сме познали болката от нещастието, научили сме урока й и сме се грижили добре за градината си, можем да прегърнем някой друг, който страда дълбоко, и да кажем нежно: „Знам какво е“. Той ще разбере, че наистина знаете. Оттук започва състраданието. Показваме му количката, вилата и лопатата и му предлагаме безгранично насърчение. Няма как да направим това, ако първо не сме отгледали собствената си градина.

Срещал съм много вещи хора, които в кризисни моменти са спокойни, невъзмутими и ведри. Малцина обаче са станали велики учители. Често съм се питал защо е така.

Сега ми се струва, че онези от тях, на които им е било относително лесно, чиято купчина тор е била малка, не са станали добри учители. Докато хората, които са срещнали огромни трудности, тихо са ги „обработвали“ и са създали богата градина — именно те са станали големи учители. Всички са притежавали мъдрост, спокойствие и състрадание, но онези с повече тор са имали повече за споделяне със света. И са докосвали повече сърцата на хората. Моят учител Аджан Ча, който за мен е най-великият учител, на младини навярно е имал пред вратата си опашка от камиони, чакащи своя ред да изсипят тора.

Поуката от историята е може би тази: ако искате да служите на света, ако искате да следвате пътя на състраданието, следващия път, когато в живота ви се случи нещастие, си кажете: „Ура! Още тор за градината ми!“.

Притча от книгата „Отвори сърцето си“ на Аджан Брам.

Запишете се да получавате и други мои статии ТУК. :)))

Венета

Умението да живеем в непрестанен романс със себе си.

Умението да живеем в непрестанен романс със себе си.

 

Повечето от нас сме чували израза, че няма как да очакваме другите да ни обичат ако ние самите не се обичаме. Има доза истина в това изявление, но е истина и че често другите ни обичат дори когато ние сами не обичаме себе си. Те просто успяват да видят нашите хубави страни, дори и когато ние не успяваме да ги забележим. И се влюбват в нас, така както ние не можем.

Проблемът идва от това, че липсата на любов към себе си изгражда в нас несигурност, липса на самочувствие, прояви на ревност, страх, недоволство и т.н. И ако позволим този цикъл от негативности да остане в нашите отношения – това отблъсква хората, които първоначално са били привлечени от нас. Или завинаги се разделяме, или живеем в постоянни търкания и караници. Любовта, която сме получили от другите се оказва, че не остава до нас за дълго време.

Любовта към себе си е важна именно по отношение на това да задържим любовта до себе си. Но също е важна и в случаите когато премахнем другия от уравнението и разглеждаме връзката със себе си.

С кой изкарваме най-много от времето си? С нас самите! Как бихте се чувствали ако цял ден, нон стоп до вас стои човек, който не харесвате? Как бихме могли да бъдем щастливи ако човекът, който е постоянно с нас всъщност не ни харесва?

Ако се научим да харесваме себе си, не по егоистичен начин, а по уважителен, подкрепящ начин – тогава ще се чувстваме по-сигурни до себе си, по-уверени да действаме, по-усмихнати, по-вярващи, че можем. :)

Нека да видим как бихме могли да постигнем това. :)

Какво е да се влюбим? Какво се случва когато харесаме някой друг? 

Вероятно няма един единствен правилен отговор на тези въпроси, но ето грубо каква е последователността на нещата:

  • Срещаме някой интересен за нас човек. Той/тя може да ни привлича чисто физически, но може и да се почувстваме привлечени от техния бърз ум, от чувството им за хумор, от свежото им и бодро отношение към света. Може да бъдем привлечени от общите интереси, които имаме, от уменията, които човека притежава, от доброто сърце, което има и т.н.
  • Започваме да опознаваме този човек. Научаваме повече за него – над чисто физическото привличане и над това, което бихме могли да доловим от първия път. Колкото повече научаваме, може би толкова повече ни се иска да опознаем този човек.
  • Забелязваме и оценяваме малките неща. Човекът срещу нас може да не е перфектен, но дори и нещо малко, което ни грабне вниманието изглежда толкова хубаво и приятно, че може да покрие останалите не толкова привлекателни за нас нюанси. Те остават на заден план. В началото е сякаш приемаме безусловно и впечатляващите страни и недостатъците на човека, и приемаме и двете напълно ок.
  • Започваме да се доверяваме. Докато опознаваме човека, евентуално научаваме, че той/тя е човек, на който бихме могли да се доверим, а не човек, който с лекота би ни наранил. Това изграждане на доверие е важна част от процеса на влюбване и изисква време – първо ние се доверяваме малко на човека, после той изгражда малко доверие към нас… после ние се доверяваме малко повече, след това той се доверява малко повече и т.н. докато изградим доверие, че може да разчитаме един на друг.
  • Получаваме любов от човека и ние също даваме любов. Да даваме и получаваме любов е също част от процеса на влюбване, като често се случва така, че повечето от нас очакват проява а любов от страна на другия, за да покажем и ние нашата любов. :)

Горе долу така преминава процеса на влюбване. Да, може би има някои разлики при различните хора, но общо взето това са стъпките, по които се влюбваме в друг човек. :)

И очевидно ние може да използваме тези стъпки, за да се влюбим в себе си. :)

Та, как започваме да се влюбваме в себе си? За някои хора това може да изглежда ненужно и дори малко тъпо, и глупаво. Но влюбването в себе си хич не е глупаво – то е процес на опознаване и вникване в себе си. И е възможно точно както е възможно да се влюбим в някой друг! :)

Започваме процеса точно както е описан по-горе – първо срещаме някой интересен за нас човек. :) Този човек сте си вие, разбира се, но колко често обръщате внимание на това какво всъщност е интересното по отношение на вас самите?

Ок, нека следваме стъпките по влюбване. Може следващата седмица да си отделите време за срещи със себе си, в които да изследвате всяка стъпка. Точно както бихте отделили време и отишли на среща с човека, в който сте влюбени. :)

  1. Срещаш интересната личност в себе си. Може да затвориш очи и да се замислиш – какъв си ти? Какво обичаш да правиш, да хапваш, да се забавляваш? Какви теми възбуждат в теб любопитство? Къде обичаш да ходиш? Какво е нещото, с което се гордееш? Какви са силните ти страни? Каква музика обичаш да слушаш? Имаш ли хобита? С какви хора ти е любопитно да общуваш? През какви периоди от живота си си минал? Без да си разказваш истории за това, че няма с какво да се похвалиш. Просто намери кое е интересното в теб. То е там, ако премахнеш воала на самонедоволство и самокритика, които и без това са безполезни. Интересното относно теб го има, ако просто го потърсиш. :)
  2. Опитай да опознаеш този интересен човек. Възможно е да не си наясно с отговорите на някои от горните въпроси, така че открий ги. :) В следващите няколко дни наблюдавай, изследвай себе си. Къде, кога, с кого се чувстваш добре, къде не. Опознай какво ти харесва, каква музика най-много те вълнува, какво ти създава вдъхновение? Усети какви желание имаш. За какво мечтаеш. От какво се страхуваш. Кои са силните и слабите ти страни? Опитай да опознаеш интересния човек в теб, така както би искал да опознаеш човека, в който се влюбваш. :)
  3. Започваме да забелязваме и оценяваме малките неща. Ясно е, при опознаването ще разбереш, че не си перфектен, но дори и нещо малко свързано с теб, което ти грабне вниманието може да е толкова впечатляващо за теб, че да вземе превес. Т.е. започваме да забелязваме и оценяваме малките впечатляващи неща относно нас самите. Те са тези, които ни правят отличително интересни от останалите. Те ни правят автентични, със своя личен опит и преживявания. :) Ние имаме и от хубавото, и от лошото. И именно това ни прави цялостни, привлекателни, интересни. :)

Тези три стъпки са великолепно начало в това да започнем процеса на влюбване в себе си. :) Всеки от нас е хубаво да ги практикува винаги когато се сети. И да, ако забравяте е нужно да си сложите напомняния. :)

Но има и още! Има още три стъпки, които могат да ни помогнат да бъдем в един наистина непрестанен романс със себе си. Хубаво е да изследваме и тях. :)

  1. Започни да се доверяваш на себе си. Когато започнеш да опознаваш готиния човек в теб, започваш да осъзнаваш, че ти си достоен за доверие. Ти не си с намерение да се нараниш или да се изоставиш. Значи има защо да си вярваш. :) Но доверието отнема време – първо вярваш в себе си по малко. Даваш си малки обещания и правиш големи усилия да ги спазиш. Така започваш да си вярваш повече. И после още повече. Опитай се да бъдеш достоен за своето доверие. Спазвайте си обещанията. :)
  2. Започни да даваш любов на себе си. Давай си любов точно така както би дал своята любов на партньора си, на детето си, на родителите си или на най-близките си. Всеки от нас е способен да обича и всеки от нас е достоен да получи любов. Прави напълно глупави неща – прегърни се, казвай си всеки ден: „Аз обичам и приемам себе си, точно такъв какъвто съм.“ Казвай си колко си секси. Казвай си, че си силен, че вярваш в себе си. Припомняй си, че заслужаваш да бъдеш обичан. Заслужаваш да вървиш напред и да имаш своята подкрепа. :) Ходи на срещи със себе си в хубав ресторант, спортувай, грижи се за тялото си, опитвай неща, които те влекат, пробвай различни хобита, за да намериш кое ще възбуди в теб любопитство, без да пестиш време и пари за това. Давай си любов точно така сякаш даваш любов на своя любим човек. Така ще се опознаеш… и влюбиш още повече. :)
  3. Научи се да си прощаваш. Не винаги правим правилните неща. Не винаги взимаме правилните решения. И това е ОК. Никой не е казал, че решенията и постъпките ни винаги трябва да са правилни. Едва ли само с правилни решения се става интересен човек, нали така? :) За да поддържаме своя романс със себе си е хубаво да се научим да си прощаваме за нещата, които наричаме „грешки“. Нужно е да си припомняме, че каквото и да сме направили – то е било най-доброто, което сме могли да направим в този момент, при тези условия. И да проявим разбиране към себе си. Да, хубаво е да си вземем поука, но не да оставаме в критика и осъждане. Отбелязваме грешката, проявяваме разбиране, прощаваме си, взимаме поуката и продължаваме напред. Само това. :)

 

Процесът на влюбване не се случва за един ден. Нито за седмица. Но е много важен процес. :) И би било чудесно ако успеем да се забавляваме, опознавайки този великолепен любящ човек в нас самите. :) Този човек е прекрасен и заслужава всяка капка от нашата любов. После е нужно единствено да поддържаме тази връзка подкрепяща, интересна, любопитна, изненадваща. :)

И да, процесът на влюбване в себе си може би изглежда глупав за повечето хора и затова го смятат за ненужен. Но ако смятате, че животът ви би бил по-интересен, уютен, подкрепящ и приключенски ако сте в постоянен романс с човека до себе си, то – пробвайте. Не е нужно много. Просто започнете с това да опознаете интересната личност в себе си. Какво обичаш да правиш, да хапваш, да се забавляваш? Какви теми възбуждат в теб любопитство? Къде обичаш да ходиш? Къде се чувстваш добре, къде не? Какво е нещото, с което се гордееш? Какви са силните ти страни? Каква музика обичаш да слушаш? Имаш ли хобита? С какви хора ти е интересно да общуваш? Кои те успиват? През какви периоди от живота си си минал?

Ако не знаеш отговорите на някои от тези въпроси, използвай следващата седмица, за да се опиташ да ги намериш. :) Опитай да се опознаеш и да се влюбиш в себе си. Би било чудесно това да се случи, нали? :)

Ако искате да получавате мои статии на своя мейл, може да се запишете ТУК. :)

Как да изградиш доверие към себе си за създаване на позитивна промяна.

Как да изградиш доверие към себе си за създаване на позитивна промяна.

 

Когато от дълго време искаме да създадем някаква позитивна промяна в живота си, но все се проваляме, хората губим доверие в себе си, спираме да вярваме, че можем да бъдем постоянни и отговорни, търсим си оправдания с времето, с момента, с астрология и кой знае какво още. Но все пак вътрешно се чувстваме виновни и понякога дори отвратени от неспособността си да се справим.

Това със сигурност не е добра основа, от която бихме могли наистина да изградим нещо полезно в живота си.

Когато прекъсваме лош навик или започваме полезен такъв, ако още в началото не вярваме, че може да издържим дълго, то най-вероятно няма да успеем. Ще се съмняваме в себе си във всеки един момент, когато нещата станат малко по-трудни и напрегнати. Когато ни се иска да се откажем, част от нас веднага ще каже: „Ооо, знаех си, че така ще стане. Ти си мекошав, не можеш да се справиш, нали ти казах?!“ И ти се отказваш – палиш цигара, не отиваш в залата, изпускаш си нервите и т.н… вместо просто да се придържаш към позитивната промяна и да пребориш желанието да се откажеш.

Как може да стане това? Как можем да се придържаме към полезните навици и промени в живота си?

Като започнем да вярваме в себе си, че можем! :)

Ако вярваш в себе си, че може да се придържаш към своята полезна промяна, ти ще се чувстваш уверен, че дори и да стане трудно – ти ще се справиш. Ако вярваш в себе си, дори и когато дойде моментът, в който искаш да се откажеш (а той ще дойде… много пъти), знаеш, че ще го преодолееш. А дори и да се провалиш, ако вярваш в себе си – ще започнеш отначало! Ще прецениш какви са били грешките ти преди това, ще намериш как да ги избегнеш и ще опиташ пак. Но най-вече – ти просто вярваш, че ще може да се справиш.

Това e разликата между имането и нямането на доверие в себе си. Голяма е разликата. Решаваща крайния резултат бих казала дори.

Откъде, по дяволите, идва това недоверие към нас самите?

Идва от това, че постоянно се критикуваме, постоянно въртим един тъп вътрешен диалог, че не сме достатъчно ставащи, можещи, обичани, достойни, заслужаващи. И говорейки си по този начин – си създаваме неприятни вярвания за нас самите. Когато стане така, че нещо не ни се получи – което мога да ви кажа без съмнение, че се случва и на най-дисциплинираните, отговорни и любящи хора – тогава използваме тази ситуация, за да се осъждаме и критикуваме отново. „Пак ли? Пак ли не успя да се справиш като хората? Какво не е наред с теб? Искаше ми се поне малко по-добре да се справиш. За нищо не ставаш.“ Това е диалога, който често върви в главите ни.

За някои от нас това е гласът на властните ни, изискващи родителите. Или на единия родител. Или на брат ни, сестра ни, някой съученик, учител, роднина, или това е един общ глас, който приобщава всички хора, които са ни критикували и осъждали през годините. Малко по малко това става нашия начин да общуваме със себе си. Проваляме се в някоя положителна промяна, която започваме и веднага се критикуваме. Не си казваме: „Ок, това е просто нещо, което се случи и трябва да видя как да му въздействам следващия път„, а генерализираме случката и си казваме: „Ето, съвсем ясно е, че аз не съм достатъчно отговорен, просто не ставам.„

И това се повтаря отново. И отново. Всеки път когато се случи се чувстваме още по-зле с нас самите, доверието ни към себе си все повече намалява и така увеличаваме възможността отново да се провалим. Ако изобщо се престрашим да пробваме. Този модел на поведение може да е изразен само в една или няколко области в живота ни, а в останалите да се чувстваме успешни. Но случили се – може да продължи с години.

Как да върнем доверието в себе си, че може да се справим?

Ето 4 насоки за това:

  1. Изгради си най-накрая разбирането, че провалът НЕ Е причина да се критикуваш. Това е много важно да се осъзнае. Ако само едно нещо запомните от тази статия – нека бъде това: когато нещо не се получи, не означава, че ние не ставаме, а означава, че трябва да променим нещо. Само това, нищо повече. Ако хвърлиш топка, която да мине в обръч, но не успееш – това не значи, че за нищо не ставаш. Значи, че трябва да промениш нещо. Може би да се приближиш малко. Може би да хвърлиш топката по различен начин. Може би да се засилиш. Или да уголемиш отвора на обръча. Или да намериш някой, който да помогне. Тази игра няма правила. Ние можем да намерим различни пътища, по които нещо да се случи. Това, че не сме се справили е просто индикатор, че нещо в нашия досегашен метод трябва да се промени;
  2. Прости си за миналите грешки. Преди да започнеш да вярваш в себе си отново трябва да минеш през изминалите си провали и лошите усещания, които те ти носят. Отделете 10-20 минути за това. Повечето от нас сме се хванали за някакви свои грешки и стискаме здраво само и само да си напомняме, че не ставаме. Да, прецакал си се, провалил си нещо, не си се представил добре, не си успял отново да останеш постоянен в нещо. Това е ОК. Това не е причина веднага да се критикуваш и да се чувстваш зле от себе си. Разбери, че това е ОК. И го пусни. Кажи си, че ти си ОК, че грешката не е в теб, а метода, който си ползвал. И просто трябва да промениш подхода. Само това.
  3. Започни да даваш и да спазваш обещания към себе си. Тази част изисква повече време, защото доверието не е нещо, което се възстановява за един ден. Давайте някакви малки обещания към себе си. Ама наистина малки. Например ако искате да започнете да спортувате, кажете си, че е нужно само да качвате стълбите до апартамента си. Само това. След това направете всичко възможно да спазите това обещание. Или ако искате да се храните по-здравословно, кажете си, че е нужно да изядете само един плод на ден. Само това. След това направете всичко възможно да спазите това обещание. Правим малки обещания и големи усилия да ги спазим. С времето това дава възможност да усетиш себе си като човек, на който може да се има доверие. И това доверие нараства всеки ден.
  4. Започни да разпознаваш глупавите истории в главата си. Когато започваме някаква позитивна промяна в живота си, обикновено сме мотивирани и започваме да си разказваме как ще бъдем на 100% изпълнителни, как „от утре никога повече няма да…“ и т.н. Това са прекалено идеалистични представи, които след това ни карат да се чувстваме зле когато „съгрешим“. Истината е, че ако ще правим дългосрочна позитивна промяна още от началото е ясно, че ние няма да бъдем на 100% изрядни, а ще се проваляме, ще чийтваме, ще има трудни моменти и т.н. И това е ОК. Просто трябва да сме с ясен поглед от начало и да даваме най-доброто от себе си, а не да изискваме да бъдем перфектни. Ако си дал най-доброто, на което си бил способен в този момент, колкото и да е било малко то – това е успех.
  5. Научи се да минаваш спокойно през трудните периоди. Когато създаваш някаква позитивна промяна в живота си винаги ще има моменти когато „не се чувстваш сякаш ти се прави това“, когато ти се отказва, когато пропуснеш два, три дни, заради всякакви причини. И не ти се започва отначало. Първо, осъзнай, че тези моменти са моменти на ниска мотивация и ще е нужно да вложим още малко екстра усилие, за да ги преодолеем. Второ, забележи негативните мисли, които може би ще ти дойдат на ум, че не можеш да се справиш или рационалността на ума, който може би ще опита да те убеди, че няма нужда да го правиш. Не обръщай внимание на тези мисли. Трето – кажи си, че единственото, което е нужно да направиш е да вложиш само малко екстра усилие – помоли приятел за помощ, влез в някоя група, в която хората вече правят това и ще ти дадат кураж, сложи си някаква голяма награда, направи го като предизвикателство с други хора или нещо друго, което ще ти помогне да намериш това екстра усилие в себе си. То е там. :)

Това са 5 не много лесни за упражняване стъпки, но всъщност хич не са и много трудни. :) Нали разбирате? Можеш да си върнеш доверието към себе си, а когато наистина вярваш в себе си – нищо не може да ти се опре. :)

Ако искате да получавате мои статии на своя мейл, може да се запишете ТУК.

 

Да стъпиш в неизвестното с кураж и ентусиазъм.

Да стъпиш в неизвестното с кураж и ентусиазъм.

 

Ние хората обикновено не обичаме несигурността, дискомфорта, страха, нестабилността, драстичните промени или хаоса. Това е нормално и разбираемо, но нашият навик да бягаме към сигурността и комфорта води до много трудности.

Постоянното отлагане, което често практикуваме е бягане от дискомфорта на трудната задача към комфорта на разсейванията ни.

Отлагаме физическите упражнения, здравословното хранене, разтребване на непотребното и други полезни навици, защото те са дискомфортни. И вместо тях – бягаме към комфортни неща.

Отлагаме приключенията, работата, която обичаме да правим, ученето на нови неща, защото те са пълни с несигурност и страх. Вместо това оставаме в пространството на удобното.

Нахвърляме се на другите хора когато сме ядосани. От страх – да не се покажем уязвими, да не бъдем наранени (отново), да не бъдем критикувани, да не загубим имиджа, който сме си създали.

Отлагаме свързването с други хора, защото ни е страх да отворим сърцето си. Да се доверим. И отново оставаме в удобното.

И така нататък.

Всичко това… цялото наше неспиращо маратонско бягане от несигурността, дискомфорта и страха постоянно ни създава здравословни, финансови, междуличностни, любовни и проблеми от всякакво друго естество.

Какво ако има друг начин на живот? Различен от бягане от трудното и оставането в удобното?

Обратното на това да бягаш към комфорта и сигурността е… да не бягаш.

Обратното е да бъдеш отворен за несигурността.

Да бъдеш любопитен към дискомфорта.

Да се сближиш със страха.

Да стъпиш в неизвестното с кураж и ентусиазъм.

Да прегърнеш нестабилното. Като нещо пълно с възможности и учене.

Да приветстваш всички тези неща с приятелско отношение. Без да бягаш от тях.

Обратното на това да бягаш към комфорта и сигурността е… да не бягаш. То е да останеш. Да се отвориш за постоянно променящата се природа на всичко, което се случва около нас.

Да останеш отворен за несигурността не е лесен път. Но постоянно да бягаш от дискомфорта и трудното също не е лесен път, нито щастлив, както повече от личен опит знаем.

Да стъпваш в несигурността с ентусиазъм  е начин на живот, който изисква практика. Изисква кураж. Изисква любов.

Изисква ежедневна практика.

Може да практикуваме като всеки ден по малко издърпваме себе си към дискомфорта. Да останем за десетина минути в медитация. Да си дадем 30 минути, в които да работим по трудна за нас задача, която отлагаме. Да започнем да учим нещо ново. Да си позволим да бъдем уязвими с другите хора. Всичко това са добри практики, които е добре да изпълняваме с любопитство, с отворено сърце, с усмивка. Знаейки, че задобряваме в това да живеем с несигурността, страха и дискомфорта.

Накрая, с практиката разбираме, че всъщност е нямало от какво толкова да бягаме. :)

Накрая, с практиката разбираме, че всъщност е нямало от какво толкова да се страхуваме. Че мястото, на което си е всъщност чудесно място, на което може да бъдеш в този постоянно променящ се, несигурен, дискомфортен и… приказен свят. :)

Практикуваш. И изведнъж осъзнаваш, че си свободен. От цялото това бягане към сигурността.

Започваш да живееш по-приравнен към сърцето и личните си съкровени желания. :)

Това отдалечаване от комфорта и сигурността, това пристъпване към неизвестното, неизследваното и нестабилното – това се нарича освобождение. 

Пема Чодрон

Ако искате да се упражнявате с нашата уютна и отдадена група, заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. 

4 начина да поддържаме мозъка си по-буден и във форма

4 начина да поддържаме мозъка си по-буден и във форма

 

Може да използваме доста повече от 10% от мозъка си. :) Тогава мисловната ни реакция е по-бърза, може да четем по-бързо, спомняме си по-ясно необходима информация, правим аналогии по-бързо, мислим по-обхватно и фокусирано. А заедно с това умът ни е по-спокоен, ние сме по-отпуснати и се справяме с предизвикателствата по-лесно. Всичко това просто, защото използваме по-голяма част от нервната си система :)

В долното видео гениалният д-р Брус Липтън дава чудесно научно доказано обяснение за това, че наистина може да използваме доста повече от 10% от мозъка си.

Ето 4 начина, по които може да постигнем това:

1. Правим си синхронизация между лявото и дясното полукълбо с 3-5-10 минутни физически упражнения, които включват просто кръстосване на ръцете или краката. Или интересни упражнения с ръцете и пръстите на ръцете. :)
ТУК може да видите няколко подбрани упражнения за синхронизация между лявото и дясното полукълбо. :)

2. Редовно да учим нови неща, които са ни интересни, за да си изграждаме нови невронни пътища и да държим ума си буден. :)

3. Да не правим постоянно едни и същи неща, а да излизаме от монотонното, автоматично живеене като си създаваме различни цветни опитности. :) Това значи изрично да планираме в графика си приключения, които да ни ентусиазират и обогатяват емоционално. :)

4. Да си изградим висока степен на съзнателност за това какво мислим, какво говорим, как реагираме, как действаме и да се водим не от автоматичните ни програми за тези операции, а да ги правим съзнателно и адекватно за конкретния момент и ситуация. Просто да сме съзнателни за глупавите филми в главата си и глупавите си реакции и да ги коригираме.

Повече практични и лесни съвети за това как бихме могли да управляваме мозъка си по-добре и в резултат на това да повишим драстично качеството си на живот, д-р Брус Липтън ще сподели в своята впечатляваща лекция на 21.10.2017г. в София. Повече за събитието и за регистрация може да видите ТУК. Очаквам ви! :)

Венета. :)

Ако видиш Буда – убий го!

Ако видиш Буда – убий го!

 

Ананда бил най-добрият ученик на Буда. Самият Буда го възхвалявал повече от всеки друг заради неговата силна памет, безпристрастна вярност и отдаденост.

Ананда обаче, макар че познавал духовността и философията на будизма повече от всеки друг, получил просветление едва след смъртта на Буда.

Защо?

Отговорът е много кратък: Защото бил прекалено зависим от Буда. Защото светлината на Буда го заслепявала толкова силно, че той не можел да види, да асимилира, да разбере своята собствена светлина.

В съзнание на Ананда, Буда бил просветленият, а Ананда – човекът, който следва Буда. Буда не е виновен за това. Проблемът бил в Ананда. Ананда толкова ожесточено държал Буда на пиедестал, че колкото и да се взирал в себе си, погледът му винаги оставал навън от самия него. Едва след като Буда умрял, за Ананда вече нямало човек на пиедесталa. Чак тогава той наистина погледнал към себе си и дал своята сила, която до скоро давал на Буда, на самия себе си. Видял собствената си светлина. И получил просветление.

Пътят на личностното израства най-условно може да се раздели на два етапа. Етап 1, в който търсим философия, която ни приляга. Намираме учители, които резонират с нас и ставаме последователи. Когато напреднем обаче, на етап 2 е нужно да пуснем учителите си и да полетим сами. Тук трябва да сме много съзнателни да успеем да се откъснем от кумирите си, защото много хора остават залостени в техните редици, вярвайки, че това е правилния път. Точно както Ананда. Държат кумирите си на високо, а себе си на ниско. Често може да чуете от тези хора: „Чакай бе, кой съм аз, че да правя това, кой съм аз да променям онова, което е направено от моите кумири? Кой съм аз да се наричам повече от тях, да се показвам?!“

Всъщност ние сме тук именно, за да променяме. За да надграждаме. Целият човешки напредък се дължи на това ни умение да променяме, да надграждаме.

Да, може да сте научили много от своите учители, дори може те да са ви спасили живота, но оставайки прекалено задълго с тях, вашата лоялност ще се превърне във вашата най-голяма спирачка пред това да задълбаете още повече в осъзнаването и израстването си. На етап 2 кумирите, които сте поставили над себе си са главната пречка пред това да усетите, да преживеете и осъзнаете своя собствен авторитет. Защото вашата светлина озарява тях, а не вас. А трябва да е точно обратното.

Когато е време да минете от етап 1 към етап 2 вие ще го усетите. Нещата започват да стават по-бавно от преди, по-трудно от преди, по-объркано от преди. Следвате съветите на кумира си, но все едно се въртите в кръг. Нещата не се получават както преди. Това е моментът, в който е нужно да излезете от въртележката. Това е моментът, в който е нужно да спрете да давате своя суверенитет, своята сила на друг и да започнете да го изтегляте към себе си.

За хората, които са на етап 1 – намерете различни учители, които резонират с вас и от които да се учите. Не един учител. Много. Бъдете стриктни последователи. Това е важен етап.

За напредналите – учете се от другите, развивайте се и още, и още, но не дръжте НИКОГО освен СЕБЕ СИ на пиедестал. Светлината, която все по-ясно виждате в другите идва от вас самите, а не от друг. Ако виждате тази светлина, ако някой ви „пали“ намерете начин да откриете същата светлина в себе си и да я изразите – чрез продукт, чрез услуга, чрез текст, чрез организация. Колкото повече виждаме и канализираме вдъхновението през самия себе си, толкова по-смислени и ценни усещаме себе си.

Това не е труден път. Но не е и лесен. Изисква кураж. Изисква самодисциплина. Изисква изграждане на безусловно доверие в себе си. И много работа. Но щом си стигнал до тук, значи със сигурност може да продължиш.

А ако по пътя срещнеш някой Буда, независимо жив или не, вземай каквото можеш от него. След това го убий и продължи напред. Защото твоят живот си е твой и в него никой друг освен теб няма право да заема почетното място.

А ако искате да изграждате лична отговорност, довери и увереност в себе си – очаквам ви заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :) В Програмата всеки месец изграждаме и задобряваме в различен полезен навик, който ни помага да създаваме живот, който лично за нас си струва да бъде изживян. Цената за участие е само 30лв на месец, а Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да я изпълнявате в свое собствено темпо. Включете се заедно с нас ТУК. :)

Две стъпки към емоционално майсторство.

Две стъпки към емоционално майсторство.

 

Емоционалното ни състояние до голяма степен определя до колко се чувстваме удовлетворени от живота си и до колко продуктивни сме в работата си. Идеята на емоционалното майсторство е да повдигнем разбирането и съзнателността си за това как ни въздействат емоциите и как най-здравословно да реагираме спрямо тях. Целта е да започнем да управляваме своето емоционално състояние така, че да се поддържаме в едно вдъхновено, ентусиазирано и радостно състояние, поне в 80% от времето си. Ежедневното практикуване да оставаме по-дълго в такова състояние се нарича емоционално майсторство. :)

Днес ви споделям 2 начина, по които аз тренирам своето емоционално майсторство и които ако ви допаднат, може да използвате и за вашето по-добро живеене: :)

1. Пет минутното правило. Това е правило, което научих от книгата „Великолепната сутрин“ на Хал Елрод. Правилото гласи следното – „Хубаво е да си негативен, но само за 5 минути на ден!“. :) Идеята на това правило е, че ако не насочваме фокуса на ума ни, той тенденциозно ще се фокусира само върху това, което не е наред и така ни вкарва за дълго в негативни състояния, които занижават щастието и продуктивността ни. Когато следваме 5 минутното правило ние съзнателно си позволяваме да се отдадем на негативното си състояние, но само за 5 минути на ден. :) След тези 5 минути имаме две опции. Ако не може да променим ситуацията (например изгубили са ни багажа на летището) – приемаме случилото се и променяме фокуса си към нещо продуктивно. Ако може да променим ситуацията – наблюдаваме се, разгадаваме защо се чувстваме зле, дефинираме си първата малка стъпка за излизане от това състояние и действаме в посока да надградим себе си.

Гледайки обективно на нещата – от една страна е освобждаващо да си пострадаме малко, но от друга стана – 5 минути са напълно достатъчно време за дневно страдание! :) Затова, когато хванете себе си да се чувствате зле – засечете си 5 минути, пострадайте си, поплачете си, посамосъжалявайте се, но след това – дори и да изисква усилие – върнете се към дъха си, към радостта си, към усмивката си и разберете какво трябва да направите – да приемете ситуацията и да си смените фокуса или да определите първата малка крачка за развитие и да действате. :)

2. Двудневното правило. Както знаем – всеки от нас има праг на болка. Едни хора могат да издържат повече, а други по-малко на физическа или психическа болка. Това, което е интересно да знаем е, че освен праг на болка, всеки от нас има и праг на щастие. :) Това буквално означава, че ако в продължителен период от време ние пребиваваме в ентусиазирано и вдъхновено състояние, нашата нервна система отчита това като стрес за организма и в даден момент, според нашия праг на щастие, тя може да ни вкара в негативно състояние единствено, за да се балансира (може да прочете повече за това  ТУК). В тези случаи често може да се почувстваме зле без абсолютно никаква обективна причина. Т.е. негативните ни състояния понякога са компенсаторен механизъм, чрез който се уравновесява дейността на нервната ни система, за да е готова тя да влезе в нов период на вдъхновение и ентусиазъм. Затова – ако в дадени ситуации видим, че е извън нашия контрол да изживеем страданието си в рамките на 5 минути на ден – може би е дошло време чрез негативното ни състояние да се балансираме и заредим за напред. Тогава ползваме двудневното правило. Това правило гласи: „Хубаво е да пострадаш, но само за два дни на месец!“ :) При него, когато усетим, че имаме нужда – отдаваме себе си на отрицателните си емоции, но само за два дни. :) През тези два дни отново – страдаме си, самосъжаляваме се, самообвиняваме се, ядосваме се, жалваме се и т.н., но осъзнаваме, че това е наш естествен начин да се балансираме и преживяваме тези емоции спокойно, и с разбиране към себе си. И за да не оставаме все пак за прекалено дълго време в негативно състояние – след тези два дни отново – ако не може да променим ситуацията – приемаме случилото се и променяме фокуса си. Ако може да променим ситуацията – наблюдаваме се, разгадаваме защо се чувстваме зле, дефинираме си първата малка стъпка за излизане от това състояние и действаме в посока да надградим себе си.

Ако не се учим да контролираме емоциите, ще сме като бебета, чийто емоционално състояние ги размята в различни посоки всяка минута. Бебетата обаче имат достатъчно време да правят това – да изпитват опитностите на живота, докато ние, възрастните – ако постоянно и автоматично оставяме емоциите да ни развяват, това би значело да сме постоянно изморени и негативно настроени към случващото се около нас и живота като цяло. Ще сме постоянно заети да се успокояваме, а не да вършим наистина стойностна работа. Алтернативата е да започнем ясно и зряло да наблюдаваме, разбираме, и преживяваме емоциите си. Така ще ни остава и достатъчно време да бъдем полезни за себе си и света около нас. :)

Техниките по-горе определено са ми помогнали доста в това да се справям по-лесно и по-бързо с негативните си периоди и ви препоръчвам да ги тествате в ежедневието си. :) Защото пълното щастие не е отсъствие на нещастие. Пълното щастие е да поддържаме себе си в продуктивно и щастливо емоционално състояние в 80% от времето, и да се научим да изживяваме здравословно своите естествени и необходими лоши периоди. :) Тогава постигаме емоционално майсторство и ставаме пълноправен Министър на вътрешните си работи :)

Ако желаете да усъвършенствате емоционалното, менталното, физическото и духовното си здраве – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици в ежедневието ни ТУК. :)

Двете тухли, които могат да разрушат или да съградят живота ви.

Двете тухли, които могат да разрушат или да съградят живота ви.

 

След като купихме земята за манастира през 1983 година, останахме без пукнат грош. Бяхме задлъжнели. В имота нямаше нито една постройка, нито дори навес. Първите няколко седмици спяхме върху стари врати, купени на безценица от един склад за отпадъци; бяхме ги повдигнали върху тухли в четирите края, за да не са на земята. (Дюшеци естествено нямахме, както се очаква от горски монаси.)

Настоятелят получи най-хубавата врата, гладката. Моята имаше голяма нащърбена дупка в средата, където някога бе имало дръжка. За моя радост тя бе махната, но сега в центъра на моето необичайно легло зееше дупка. Шегувах се, че няма да е нужно да ставам, за да ходя до тоалетна! Суровата истина обаче бе, че вятърът минаваше през дупката. През онези първи нощи трудно заспивах.

Бяхме бедни монаси, на които им трябваха постройки. Не можехме да си позволим да наемем строители, материалите бяха достатъчно скъпи. Затова трябваше да се науча да строя: да градя основите, да полагам бетон и да редя тухли, да издигам покрив, да инсталирам водопроводни тръби — абсолютно всичко. Преди да стана монах, се занимавах с теоретична физика; бях преподавател и не бях привикнал на ръчен труд. След няколко години станах доста добър в строителния занаят и дори наричах екипа си „Би Би Си“ (Будистка бригада по строителство). В началото обаче ми беше много трудно.

Да редиш тухли изглежда лесно: плясваш хоросан отдолу, после леко потупваш оттук-оттам. Когато се заех да зидам, почуквах единия край, за да изравня тухлата, и тогава другият край щръкваше. Когато почуквах него, тухлата се разместваше. След като я побутнех, за да я изравня, първият край отново щръкваше. Пробвайте и ще разберете за какво говоря.

Като монах, разполагах с огромен запас от търпение и време. Стараех се всяка тухла да е съвършено положена, каквото и да ми струваше това. Когато най-после завърших първата си тухлена стена, отстъпих назад, за да й се порадвам. И тогава забелязах — о, не! — бях изкривил две тухли. Всички останали бяха безупречно наредени, а тези двете стояха накриво. Изглеждаха ужасно. Разваляха цялата стена. Съсипваха я.

По това време циментовият хоросан вече се бе втвърдил и не можех да извадя тухлите, затова помолих настоятеля да ми разреши да съборя цялата стена и да започна отново — най-добре направо да я взривя. Бях я оплескал и се чувствах ужасно неловко. Настоятелят беше категоричен: стената остава.

Когато показвах новостроящия се манастир на първите посетители, винаги се опитвах да пропусна моята тухлена стена. Изобщо не исках никой да я вижда. Един ден, три или четири месеца след завършването й, развеждах един посетител и той я видя.

— Хубава стена — подхвърли той непринудено.
— Господине — отвърнах изненадано, — да не сте си забравили очилата в колата? Или имате проблеми със зрението? Не виждате ли онези две криви тухли, които развалят цялата стена?

Неговият отговор промени изцяло виждането ми за стената, за мен самия и за живота въобще.
— Да, виждам двете криви тухли — потвърди той. — Но виждам и останалите 998 безупречни тухли.

Стоях като зашеметен. За първи път от месеци виждах другите тухли отделно от двете „сгрешени“. Отгоре, отдолу, отляво и отдясно на тях имаше все прекрасни тухли, съвършени тухли. Нещо повече, съвършените тухли бяха много, много повече от двете, които ми „бодяха“ очите. Досега погледът ми оставаше вперен в моите две грешки — за всичко друго бях сляп. Затова и не исках да поглеждам стената и още по-малко — да я показвам на други. Ето защо исках да я разруша. Сега, когато виждах равните редици тухли, стената вече не изглеждаше толкова лоша — както посетителят бе казал, това бе една „хубава тухлена стена“. Двайсет години по-късно тя все още си е там, а аз дори съм забравил къде точно се намират онези две изкривени тухли. Буквално не мога да открия къде са грешките.

Колко хора слагат край на връзката си или се развеждат, защото виждат в партньора си единствено „двете криви тухли“? Колко от нас изпадат в депресия и дори мислят за самоубийство, защото виждат в себе си само „двете лоши тухли“? Всъщност добрите, съвършените тухли са неимоверно повече — отгоре, отдолу, отляво и отдясно на слабостите, — но понякога не ги забелязваме. Вместо това, погледът ни всеки път се втренчва в грешките. И понеже виждаме само недостатъците, упорито мислим, че освен тях няма нищо друго, и ни се иска да ги унищожим. И за съжаление, понякога наистина разрушаваме една „много хубава стена“.

Всички имаме своите две криви тухли, но съвършените тухли в нас са неизмеримо повече от „сгрешените“. Когато прогледнем за тях, нещата вече не изглеждат толкова лоши. Тогава можем не само да живеем в мир със себе си, без да изключваме недостатъците си, но и да се радваме на съжителството с партньор. За адвокатите по бракоразводни дела това е лоша новина, но за вас е добра.

Разказвал съм тази случка много пъти. Веднъж при мен дойде един строител, който ми довери професионална тайна.

— Ние, строителите, винаги допускаме грешки — започна той, — но на клиентите казваме, че това е „белег за оригиналност“, който никоя от къщите наоколо няма. След което им вземаме още няколко хилядарки отгоре!

Така че има вероятност „уникалните характеристики“ на къщата ви да са били първоначално грешки. По същия начин онова, което приемате за грешки и недостатъци в себе си, в своя партнъор или в живота по принцип, може да се превърне в „уникални черти“, които ще обогатят живота ви на този свят — стига да престанете да се вторачвате в тях кат обезумели и да ги виждате само като грешки и недостатъци.

Кажете сега – двете тухли ли избирате да виждате в себе си, в партньора ви и в живота или избирате да разширите кръгозора си и да видите красотата в себе си, партньора и живота? Кое избирате?

Разказ от книгата „Отвори сърцето си“ на Аджан Брам

Естествената склонност на ума е да се фокусира върху негативното, затова и поддържането на фокус към полезното, красивото, радостното, е въпрос на практика. Ако желаете да изградите тази практика заедно с нас  – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици в ежедневието ни ТУК. :)

3 стъпки за изграждане на по-голяма съзнателност в живота ни

3 стъпки за изграждане на по-голяма съзнателност в живота ни

 

Защо, ще кажете вие, е нужно да си изградим повече съзнателност в ежедневието?

Ами, защото липсата на съзнателност е основна причина хората да се чувстват нещастни, да не постигат целите си, да отлагат, да се разсейват постоянно, да съсипват отношенията си, здравето си, финансите си. Липсата на съзнателност е основен фактор, който кара хората да страдат и да се провалят в този иначе красиво замислен процес на живеене. :)

Когато един човек живее несъзнателно – той живее на автопилот. Той изцяло и автоматично следва вярванията и моделите си на поведение без изобщо да се замисля къде го водят те и дали са от полза за него или не. Автоматично палиш цигара, за да се успокоиш. Автоматично пиеш, за да ти стане „по-весело“. Автоматично следваш разсейванията, за да си „починеш“ от работата. Автоматично харчиш парите си за глупости. Автоматично обиждаш, когато някой обиди теб. Автоматично се изнервяш, когато някой те засече на пътя. Автоматично се караш, когато нещо не ти хареса. Автоматично осъждаш когато някой сгреши. Или автоматично си страдаш тихичко, защото може би дълбоко в себе си вярваш, че страданието е пътят!? :) И т.н., и т.н. Накратко – когато живееш несъзнателно, ти живееш изцяло на автопилот, без дори да разбереш какво ти се случва. Това е един доста изтощаващ модел на живеене, защото ти само реагираш, реагираш, реагираш. Ти си пълноправен изпълнител, роб на своите вярвания и модели на поведение, които не се знае от къде си придобил, и които в повечето случаи те карат да страдаш. Тогава ти не избираш как да живееш, а просто автоматично реагираш на живота и той те размята на всички възможни страни като водорасло в море.

Изборът, като функция на живота, възниква единствено и само когато си съзнателен. Изборът възниква тогава, когато вместо автоматично да последваш подтика си да направиш нещо, да се изнервиш, да обидиш, да осъдиш, да купиш, да запалиш цигара, да напсуваш – спреш и решиш съзнателно дали да го направиш или не. Съзнателността отваря пространство в настоящия момент и ти дава право на избор. Например, ако докато вършиш важна за теб задача и ти възникне подтик да се разсееш – ако си съзнателен, вместо да последваш подтика на ума да се разсее и автоматично да отвориш фейсбук, може да забележиш желанието за разсейване, но да избереш да продължиш с фокус към задачата си. Ако не си съзнателен обаче, ти сляпо следваш подтика си, подминаваш това пространство на избор и автоматично отваряш фейсбук. Тогава ти нямаш избор в тази ситуация. Ти пропускаш избора. Ти си прекалено зает да реагираш, да си роб на импулсите на ума или емоциите си. :) И така е с всичко друго в живота. Изборът се появява като опция само когато има съзнателност. Изборът е продължение на съзнателността.

След като забележиш пространството на избор – съзнателността включва и да вземеш израстващия за теб избор, дори и това да не ти е много удобно. :) Съзнателността има смисъл единствено и само ако проявиш дисциплина да бъдеш полезен за себе си. 

Да, съзнателността ти отваря пространство на избор. Но ако не избереш да бъдеш полезен за себе си, а останеш на същото ниво – изхвърляш избора, който имаш на боклука. Дисциплината не звучи много секси и дори много хора я имат като антипод на живеенето в лекота, но всъщност тя е по-важната част от съзнателността. Защото няма никакво значение дали си съзнателен или не ако нямаш дисциплината да направиш полезния за теб избор и да израстеш. Срещала съм прекалено много съзнателни хора, които продължават ежедневно да разрушават тялото си с цигари и вредна храна. Или такива, живеещи автоматично според вярвания, които ги ограничават и ги карат да страдат. Или такива, които изкарват една голяма част от ежедневието си в гняв, обида или оплакване. Такива, които продължават да толерират разрушаващи връзки или работа. Или постоянно разсейване и отлагане на важна за тях дейност. Когато си говориш с тях – виждаш, че да, те са съзнателни – наясно са, че това им вреди и ги наранява, но продължават да го правят. Признавам си – и аз понякога го правя. Но сори, хора, това не е зряла съзнателност. Зряла съзнателност е когато не просто във всяка ситуация видиш избора, който те развива, но и дисциплината да направиш този избор, а не отново да се отдадеш на лесния и увличащ комфорт, омраза, мързел или негативност. 

Нещо, което е изключително важно да се разбере тук е, че зрялата съзнателност не изисква от нас да сме перфектни и винаги на 100%! Не! Никой не изисква от нас да се давим в крайности както ни приканват глупавите еротични представи на ума. Зрялата съзнателност е процес на наблюдение и дисциплина да правим полезни за нас избори в 80% от времето. В останалите 20% – идете, сипете си едно, запалете цигара, напсувайте съседа, ако му е дошло времето! Пуснете си новините да ви залеят с глупости. Оплачете държавата. И себе си. Поплачете си. Пуснете в отпуска „най-добрата“ си версия. Наспете се. А на следващия ден – просто се върнете към своята съзнателност и дисциплина. :)

Ще разберете, че сте култивирали достатъчно съзнателност и дисциплина в себе си когато 80% (повтарям – 80%, а не 100%!) от изборите ви в деня са осъзнати и полезни за цялата ви система: ум-тяло-дух. Тогава вече знаем със сигурност, че сме като живота – вечно учещи се, израстващи, живи и значи вървим напред, ставаме по-здрави, по-вдъхновени. По-богати. По-щастливи. По-живи. Правим ежедневен осъзнат избор към израстване.

Начинът, по който ви предлагам да практикуваме повече съзнателност в ежедневието си е като отделяме 3 до 5 секунди на ден, два пъти на ден. Толкоз. :) За да си спомняме да внасяме повече съзнателност в живота си – ще използваме гонг. :) Може да си инсталирате това или друго приложение за телефон, което си харесате. Настойте си гонга да удря два пъти през деня – може преди обяд и след обяд, или както вие изберете.

Ето и 3-те стъпки, чрез които ще практикуваме съзнателност:

1. Гонга удря и веднага спираме каквото правим;

2. За 3-5 секунди наблюдаваме себе си. :) Минаваме мислено през тялото. Ако някъде усетим напрежение – отпускаме. Обърнете внимание какво мислите. Ако сте в режим на осъждане или негативност към друг или себе си – успокойте се, опитайте да разберете другия или себе си. Ако сте изтощени от някакво чудене – минете в режим на категоричност и вземете решение. Ако сте се „закачили“ за някаква глупава история, която ви кара да се чувствате зле – спомнете си, че това не е истина, а просто история – вашата интерпретация за нещата. Променете историята с по-вдъхновяващата. Ако се хванете, че вършите работата си с неприязън – опитайте да намерите начин да я изпълните с любов. Проверете в какво емоционално състояние сте. Ако изпитвате гняв към някого – простете му! Ако се самосъжалявате – спрете и опитайте да видите поне 3 възможности за себе си. Ако изпитвате страх – отпуснете се, опитайте да трансформирате страха в ентусиазъм и действайте. След като гонга удари – просто спрете за 3-5 секунди и проверете как се чувствате физически, емоционално, ментално. И ако има нужда – върнете се към естественото си състояние на радост и вдъхновение от живота. Усмихнете се. :) 

3. Продължаваме деня с ентусиазъм напред. :)

Това е! 3-5 секунди на ден, два пъти на ден. С времето – това може би ще се превърнат в едни от най-любимите секунди в живота ви. :) Време, в които с интерес и любопитство да се наблюдаваме, да си спомняме, че имаме избор и да правим полезен за себе си избор.

Изграждането на повече съзнателност е много забавен процес, защото изисква от нас да бъдем като живота. Да бъдем живи и да се развиваме. Верно, това изисква време и усилие! :) Но ние може да дадем това време и да направим това усилие, нали така!? Като, разбира се, не забравяме, планирано или не, да съгрешаваме по пътя. С практиката – съзнателността става като игра. И наградата от тази игра е по-щастлив, богат и продуктивен живот. :) Накрая изведнъж – ще се събудите в живота на чудесата. В съзнателния живот. :)

Ако желаете да изследвате себе си със съзнателност и други полезни навици – може да се включите заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

5 техники, чрез които да тренираме да не допускаме обида в себе си.

5 техники, чрез които да тренираме да не допускаме обида в себе си.

 

Споделям едно видео за 5 техники, чрез които да тренираме да не допускаме обида в себе си: :)))

Например, ако някой ни каже, че не изглеждаме добре или че не ни седи добре някоя дреха, или че прическата ни е зле, или, че не се справяме добре с дадена работа, може да ползваме следните 5 тактики за различни ситуации:

  1. Казваме: „Благодаря, че го сподели“. Като кажем така, това показва, че сме ок другия да си има мнение, но ние пък имаме право да не го приемем. :)
  2. Казваме: „Би ли повторил какво каза, защото не можах да разбера какво искаш да кажеш?“. В повечето случаи хората се усещат, че са казали нещо обидно и едва ли ще го повторят, защото най-вероятно ще се почувстват неловко, а и ще се усетят, че едва ли го мислят наистина.
  3. Казваме: „Искаш да ме накараш да се чувствам зле от себе си ли?“. Обикновено когато някой ни направи забележка ние го приемаме като обида, но много често другия ни казва тази забележка, защото иска да ни обърне внимание, че може да се справим и по-добре, и ни подтиква да се подобрим. Т.е. казвайки ни забележка, те мислят, че са ни от полза, макар да не ползват разбираем подход. :) Затова вместо автоматично да се обиждаме, може да попитаме човека директно дали иска да ни накара да се чувстваме зле или всъщност иска да каже нещо окуражително. :)
  4. Ако човека ни каже: „Да, искам да знаеш колко си зле“ :). Тогава ние директно казваме: „Ок съм с това, може да мислиш каквото прецениш, просто аз имам право да не го допусна в себе си като обида“.
  5. Ако преценим, че е адекватно може да кажем: „Така и така си споделяме, знаеш ли, че критичните хора всъщност критикуват най-много и най-силно себе си? Докато продължаваш да ме критикуваш за дрехите, за работата ми и за всички други неща – това само показва колко ти не си задоволен от това, което ти правиш.“ :)

Това последното го потвърждавам от личен опит. :D Аз съм от вечно критикуващите и като някой ми се обиди му казвам да не се дразни, защото аз на себе си го причинявам това 10х пъти. :))) Имам подобрение де, усещам се! :)

Но, да, определено е уникално добра тренировка да не се обиждаш и засягаш, да не допускаш отхвърлянето от хората да те побутне дори и малко от позицията ти на увереност и вяра в себе си. :) Така и все по-малко ще усещаме нужда, че има за какво да прощаваме. :)))

Ако желаете да тренирате в себе си непроницаемост и други полезни навици – може да се включите заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

4 начина да подобрим взаимоотношенията с ума си.

4 начина да подобрим взаимоотношенията с ума си.

 

Хората постоянно се стремим да подобрим взаимоотношенията си с колегите си, клиентите си, партньорите си и т.н. – но как се грижите за взаимоотношенията с ума си? :)))

Умът ни се фокусира само върху това, което му посочим. Проблемът е, че повечето си мислим и си говорим тъпотии без дори да се усетим, че го правим. Чудене, съмнения, притеснения, критицизъм, негативен диалог. И рядко си говорим окуражително, рядко се хвалим, рядко си представяме какво искаме и как печелим. Т.е. съвсем без да се усетим – може би не даваме на ума си фокуса, който ни е нужен, за да успяваме.

Ето няколко факта за ума и съвети как да подобрим взаимоотношенията си с него така, че той да ни помага да постигаме в постигането на целите ни. :)

1. Ума прави лесно и бързо само това, което смята, че вие искате да направите. Т.е. ако постоянно си мислите как не искате да изпълните някоя задача/работа – той постоянно ще ви съботира и ще прави задачата/работата ви все по-трудна и натоварваща. Затова ако ни е важно да направим тази задача – следва да си казваме, че искаме да я направим и тогава умът ще ни подкрепи;

2. Работата на ума не е да ни прави щастливи. Неговата работа е ние да оцелеем. Затова ако го оставим на самотек – той ще се фокусира само върху заплахите около нас, от които трябва да се спасим, за да оцелеем. Т.е. – ще ни държи в стрес. Ако искаме да сме щастливи – трябва да тренираме да държим фокуса на ума си към това, което ни прави щастливи. Забелязваме хубавите неща и моменти в деня си, благодарим, търсим решения, даваме си награди. Така умът разбира, че хубавото ни е важно и обостря фокуса си така, че да вижда по-ясно нещата, които ни карат да се чувстваме добре и които ни правят щастливи. :) Похвалете се! Кажете си някой комплимент. В края на деня, ако вие не се потупате по рамото и не се похвалите – рядко друг ще се сети да го направи.

3. Ума отговаря единствен на картините и диалога в главата ви. Ако в главата си постоянно си представяте и си разказвате истории как нещата ще се провалят, как някой няма да ви обърне внимание, как сте изморени и как нещата отиват „по дяволите“ или, че са „убийствено“ трудни – такива ще бъдат. Алтернативата? Започнете да давате на ума си по-цветни и весели картини и си разказвайте положителни истории с happy end. :) Използвайте богати, пространствени, положителни думи. Заменете „ужасно, страхотно“ с „прекрасно, великолепно, фантастично, гениално и т.н. Умът слуша много внимателно думите, които произнасяте, разбира ги буквално и ви кара да виждате света изцяло в съответствие с тях. Използвайте красиви картини и красиви думи и света ще е красив; :)

4. Ума обича комфорта. Той никога няма да ви каже: „Стани сега и иди да тичаш 3 км в студа“ и няма да ви каже: „Стой и се фокусирай върху една задача тези 30 минути“. Не. Tой обича комфорта, което за него най-общо значи мързел и чудене. :) Затова ако искате ума ви да започне да харесва спорта, неотлагането, точността, концентрацията, медитацията и т.н. неща – трябва да го накарате да свикне с тях, да му станат на него познати и комфортни дейности. Това значи – изграждайте си полезни навици. :))) Когато си изградите полезни навици – ума свиква с тях и вие започвате да ги правите без усилие. :)

Заповядайте в Програма за изграждане на полезни навици 2017 заедно с нас. Може да я разгледате и да се регистрирате ТУК.

Във видеото по-долу може да видите още няколко съвета от Мариса Пиър за това как да подобрим взаимоотношенията си с ума. :)

 

Най-важният човек на света

Най-важният човек на света

 

Днес ви запознавам с една от историите на Аджан Брам, публикувана в книжката му „Отвори сърцето си“. Аджан Брам е англичанин, будист, известен с чудесния си и заразяващ хумор, който  ползва както в лекциите си, така и в книгите си. :)

Бях поканен да изнеса програмната реч на образователен семинар в Пърт. Зачудих се каква ли е причината. Когато пристигнах в центъра, към мен се приближи една жена. От табелката с името й разбрах, че е организатор на семинара.

— Помните ли ме? — попита тя.
Това е един от най-опасните въпроси. Реших да бъда откровен.
— Не — отговорих.

Тя се усмихна и ми каза, че преди седем години съм изнесъл беседа в училището, на което тя била директор. И съм разказал история, която променила посоката на нейната кариера. Тя подала оставка като директор и вложила силите си в създаването на програма за децата, отпаднали от системата — бездомни деца, малолетни проституиращи, наркомани, — за да им даде още един шанс, пригоден към ситуацията им. Разказаната от мен история била сърцето на философията, на която се основавала програмата й.

Тази история всъщност бе от един сборник приказки, преразказани от Лев Толстой, който бях чел като студент.

Някога, преди много година един император търсел житейска философия, която да му вдъхне мъдрост, за да управлява достойно страната и себе си. Не го удовлетворявали религиозните и философските учения от онова време. Затова се обърнал към житейския опит.

В крайна сметка осъзнал, че онова, от което се нуждае, са отговорите на три фундаментални въпроса. Откриел ли тези отговори, щял да разполага с всички мъдри напътствия, които му били необходими. Ето кои били трите въпроса:

1. Кога е най-важното време?
2. Кой е най-важният човек?
3. Кое е най-важното нещо?

След дълго търсене, на което е посветена по-голямата част от оригиналната история, той узнал отговорите на трите въпроса при срещата си с един отшелник. Какви според вас са отговорите? Моля ви, отново прочетете въпросите. Направете пауза, преди да продължите.

Всички знаем отговора на първия въпрос, но твърде често го забравяме. Най-важното време е „сега“, разбира се. Това е единственото време, което имаме. Затова, ако искате да кажете на родителите си колко ги обичате, колко благодарни сте, че са ви родители, направете го сега. Не утре. Не след 5 минути. Сега. След пет минути често е твърде късно. Ако трябва да кажете на партньора си, че съжалявате, не започвайте да изреждате в главата си всички причини да не го направите. Просто го направете сега. Друга такава възможност може и да нямате. Уловете момента.

Отговорът на втория въпрос е изключително дълбок. Малцина са тези, които го отгатват. Когато го прочетох като студент, дни наред бях като зашеметен. Това бе отговор на въпроса в дълбочина, до каквато никога не бях стигал.

Най-важният човек е този, в чиято компания се намирате.

Спомних си как задавах въпроси на професорите, но така и не бях чут. Даваха си вид, че ме слушат, но всъщност искаха да ги оставя на мира. Имаха по-важни неща за правене. Това усещах. Много неприятно чувство. Спомних си също как събрах смелост да отида при един известен преподавател, комуто зададох личен въпрос, и колко приятно изненадан останах, когато той ми посвети изцяло вниманието си. Други преподаватели чакаха да говорят с него, аз бях просто някакъв дългокос студент, но той ме накара да се чувствам важен. Разликата бе огромна.

Любовта и общуването са споделени само ако човекът, с когото сте в момента, който и да е той, е най-важният човек на света за вас в този момент. Той го усеща. Знае го. Откликва на това.

Женените двойки често се оплакват, че партньорът им не ги слуша много-много. Това, което искат да кажат, е, че партньорът им вече не ги кара да се чувстват важни. Адвокатите по бракоразводни дела ще трябва да си намерят друга работа, ако всеки човек, който има връзка с друг, помни отговора на втория въпрос на императора и го прилага на практика; така че колкото и уморени или заети да сме, когато сме с партньора си, трябва да направим така, че той да се чувства най-важният човек на света.

В бизнеса човекът, в чиято компания сме, е потенциален клиент. Ето защо, ако се отнесем към него като към най-важния за нас човек в този момент, продажбите ни ще скочат, а с тях — и заплатата ни.

В оригиналната история императорът се разминал с покушение благодарение на това, че с цялото си внимание изслушал съвета на едно малко момче, което срещнал на път към отшелника. Когато могъщият император бил в компанията на детето, то за него било най-важният човек на света и тъкмо това спасило живота му. Когато след дълъг ден мои приятели дойдат, за да споделят проблемите си, аз си спомням отговора на втория въпрос на императора и им се посвещавам изцяло. Това е себеотрицание. Състраданието придава нужната сила и дава резултати.

Жената, организирала семинара, също се бе ръководила от принципа „Най-важният човек е този, в чиято компания си“ в първите си разговори с децата, на които искала да помогне. Много от тях за пръв път се почувствали важни, и то за влиятелен възрастен човек. Нещо повече, смятайки ги за изключително значими, тя ги слушала много внимателно, без да ги съди. Децата били чути. Програмата била съобразена с тях. Децата се почувствали ценени и това дало резултати. В крайна сметка не аз произнесох програмното слово. Едно от децата стана да говори след мен. Разказа за семейните си проблеми, наркотиците и престъпленията, за това как програмата му върнала вярата в живота и че му предстои да следва в университет. В края на разказа му очите ми бяха пълни със сълзи. Ето кое бе програмното слово.

През повечето време от живота си сме сами. Тогава най-важният човек, този, в чиято компания сме, сме самите ние. Имаме много време, в което да си засвидетелстваме нужното внимание. Кой е човекът, когото забелязваме още щом се събудим? Ние самите! Казвате ли си: „Добро утро. Приятен ден!“? Аз го правя. Кой е последният човек, чието присъствие осъзнаваме, когато заспиваме? Пак ние! Аз си пожелавам лека нощ. Отдавам си нужното внимание в много лични моменти от деня. Това дава резултати.

Отговорът на третия въпрос на императора: „Кое е най-важното нещо?“ е съпричастието. Това означава едновременно да бъдем предпазливи и загрижени. Отговорът показва, че най-важно е кое е в основата на действията ни. Ще повторя трите въпроса на императора заедно с отговорите:

1. Кога е най-важното време? Сега.
2. Кой е най-важният човек? Този, в чиято компания сме в момента.
3. Кое е най-важното нещо? Съпричастието.

Е, драги… най-важният човек не винаги си ти. Най-важният човек е този, в чийто компания си в момента. Така че – отдай му нужното внимание. Така или иначе този човек не отразява никой друг освен теб самия. :)

От 01.11. в Програмата за полезни навици започваме модула за хармонични взаимоотношения, в който ще тренираме именно активно слушане и съзнателно общуване с хората около нас. :) Този модул е различен от всеки друг, защото ще практикувам с друг човек. Ще обсъждаме теми свързани с ефективно справяне с конфликти, как да поднасяме своите съвети така, че да бъдат приети, как ние самите да бъдем интересен за другите човек, как да израстваме заедно с близките на сърцето си хора и много други насоки за създаване и поддържане на хармонични взаимоотношения с хората около нас. ТУК може да видите повече информация за модула и ако прецените да се включите в нашата великолепна група за изграждане на полезни навици в ежедневието ни. :)

3 начина, по които живеенето „тук и сега“ съсипва щастието ни

3 начина, по които живеенето „тук и сега“ съсипва щастието ни

 

Всички сме чували за живеенето тук и сега, и че тази формула може да направи живота ни в пъти по щастлив. Всъщност идеята за „тук и сега“ е толкова романтична, че някой от нас даже се опитваме да го прилагаме и на практика. Разбира се – неуспешно в 99% от опитите. За щастие. :)

Недоразумението идва от това, че представата ни за времето коренно се различава от тази, която имат всички духовни учители, проповядващи живеенето „тук и сега“. Ние, обикновените хора, разглеждаме времето изцяло линейно. Ако имаме една линия ние ще сложим миналото в ляво, настоящето по средата, а бъдещето – в дясно. Т.е. ние разглеждаме понятието „тук и сега“ като отрязък от време, което е около днешния ден. Толкоз. Духовните учители обаче гледат на времето по съвсем различен начин. За тях времето е една единствена точка, в която едновременно се случват минало, настояще и бъдеще, и всичко това те разглеждат, осъзнават и преживяват като „тук и сега“.

Ако вие не може да си представите и усетите как миналото ви се преповтаря, създавайки бъдещето ви и всичко това се случва ето точно в този момент на настоящето, който всъщност е единственият, който съществува – има голяма вероятност да сте изпаднали в прекалено голям буквализъм и живеенето тук и сега вместо да ви носи щастие – всъщност да го съсипва. И това се случва именно, защото ние сме свикнали да приемаме и живеем тук и сега като малък линеен отрязък от време, а не като една точка събираща трите измерения, както реално го разглеждат гурутата. По този начин, съзнателно или не, ние игнорираме важността на миналото и най-вече на бъдещето си, които обаче са основни съставки за получаване на радостта от тук и сега. Защото миналото и бъдещето ни са тук и сега. :)

Ето и трите основни начина, по които линейната ни представа за тук и сега ни пречи:

  1. Създаване на прекалено ригидна представа за себе си, която блокира развитието ни. Това произтича основно от неглижиране на важността човек да се връща към миналото си за съвет и подобрение. Когато човек живее в ограничената линейна представа за тук и сега, той обикновено е склонен да игнорира какво се е случило в миналото и да смята, че резултатите от него са нещо непроменяемо. Тук може да чуете човек да казва: „Аз съм си такъв, такъв ми е характера, не мога да се променя.“ или пък „Първите 7 са важни!“. Подобно разбиране ни прави супер ригидни и спира възможността да бъдем по-добри днес и утре. Ако например сме срамежливи – не е правилно да кажем „Аз съм срамежлив, такъв съм си, не мога да се променя“. Правилно е да се каже: „Аз избирам да съм срамежлив, въпреки, че не ми харесва да съм такъв.“ Това, което сме ние тук и сега е резултат от моделите ни на поведение, които сме придобили в миналото. И тези модели са абсолютно променяеми. Следователно ако „тук и сега“ нещо не ни кефи (в нас или света около нас), вместо да игнорираме ситуацията и да се правим, че всичко е наред такова, което Е – ние можем реално да погледнем ситуацията, която не ни харесва, да си направим саморефлексия кое в нас създава тази ситуация и да променим моделите в нас, които я създават. За да направим настоящия момент наистина вълнуващо преживяване. Миналото е корен квадратен на тук и сега. Ако игнорираме него – игнорираме щастието, което тук и сега може да донесе.
  2. Отпускаме се прекалено много и започваме да бягаме от трудното. Това произтича от разбирането ни, че живеенето тук и сега е живеене „за мига“. Но докато си мислим, че живеем за мига – обикновено мига изживява нас, защото ние сме прекалено реактивни и ненаблюдателни какво се случва около нас. Сред нас битува и убеждението, че живеенето тук и сега е пълно блаженство, при което ние нищо не трябва да правим. Че ако сме „настоящи“ всичко ни се получава лесно, душата ни е в непрестанен покой, наслаждаваме се на живота с пълни шепи, а като бонус – банковата ни сметка е пълна. Това обаче е представа, която ни вкарва в два големи проблема. Първият е, че се отпускаме прекалено много и ставаме пасивни – т.е. започваме само да реагираме на обстоятелствата, а не да ги създаваме. Вторият е, че очакваме всичко да ни се получи лесно и когато стане трудно – смятаме, че нещо не е наред, домързява ни да влагаме усилия и се отказваме. За да получим удовлетворение от живеенето тук и сега – нужно е да бъдем активни. Да сме активни не значи постоянно да бързаме и да профучаваме покрай ангажиментите и задачите си. Активност е дейно участие в това, с което се занимаваме в момента. Да даваме най-доброто от себе си. Активността е съпричастност към мига. Именно това значи тук и сега – не да бездействаме, а да успеем да потънем изцяло в активността, с която се занимаваме в момента. Някой наричат това състояние flow.
  3. Чувстваме се неудовлетворени, защото не успяваме да задоволим двете си основни духовни нужди. Тук проблемът идва от това, че в нашата представа живеенето тук и сега не включва това да имаме дългосрочна визия, план за бъдещето, да работим всеки ден по него и да сме достатъчно амбициозни да го постигнем. Тук обикновено може да чуете човек да казва „Аз не мисля за бъдещето – движа се по течението“. Е да, ама всеки човек име две основни духовни нужди в живота си – нуждата от развитие и нуждата от принос. Тези две нужди няма как да бъдат реализирани по друг начин освен да мислим за бъдещето си, да имаме дългосрочна визия за себе си, да работим по изпълнението й и резултатът да бъде по някакъв начин от полза за хората около нас. Личното ни израстване и приносът към хората около нас ни създава удовлетворението, усещането за смисъла в живота и удоволствието от живеенето в тук и сега. Тогава всяко тук и сега се превръща в момент, в който следва да реализираме визията за себе си. И така се превръща в повод за усмивка. За да получите това удовлетворение – хубаво е да седнете и да си направете една три, а дори и пет годишна визия за себе си. Опишете какво искате да реализирате като изживявания, развитие и принос, и си набележете първите стъпки за осъществяването на всяка цел. Не е нужно да знаете и описвате в детайли точния път, по който ще постигнете визията си. Приемете го като драфт версия, която ще редактирате в движение. Животът се създава миг по миг и е глупаво да си правим супер конкретни планове. Единственото, което е нужно е да знаем следващия си ход и да правим малки крачки, наблюдавайки и радвайки се на чудесата, които открива всяка крачка пред нас. :)

Е, ако сте припознали себе си в някои от редовете по-горе и сте видели как обърканата ни представа за тук и сега ви е накарала да се чувствате зле – ползвайте съветите и променете ситуацията. Разбира се – експериментирайте с различни други варианти, наблюдавайте се и вижте кое работи най-добре за вас. Идеята на всичко написано по-горе е да осъзнаем, че тук и сега е понятие, което включва миналото, настоящето и бъдещето ни, и ако искаме да постигнем блаженството, което казват, че носи момента тук и сега – трябва да съберем линията на времето си в кръг и едновременно да сме съзнателни за миналото, настоящето и бъдещето си. Защото те заедно създават момента „тук и сега“. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :) А ако искате да започнете по-съзнателно и целенасочено да създавате живот, който си струва да бъде изживян – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици ТУК. :)

В тялото на всеки човек има две подобни същности. Едната е същността ни водена от страха, а другата – същността ни водена от вярата.

В тялото на всеки човек има две подобни същности. Едната е същността ни водена от страха, а другата – същността ни водена от вярата.

В момента завършвам „Алеф“ на Паулу Коелю и започвам „Да прецакаш дявола“ на Наполеон Хил. Интересното в съчетанието на тези две книги е, че Коелю завършва книгата си с абсолютно същата идея, с която Хил започва своята. :)

И идеята е, че ако човек достатъчно мотивирано търси отговор на някакъв съществен личностен въпрос, който го занимава – отговорът със сигурност ще дойде! Понякога в рамките на ден, друг път – в рамките на месеци, но ще дойде. Той всъщност отговорът вече е готов, но в началото съзнанието ни обикновено е затворено за него, защото не сме свикнали да мислим в по-голяма мащабност. И колкото повече си задаваме този въпрос и мислим за него, толкова повече си отваряме съзнанието и толкова по възприемчиви ставаме за отговора.

В тази иначе ентусиазираща идея обаче има уловка. :)

Ще я обясня с думите на Хил (на снимката по-горе):

Трябва да знаеш, че в твоето тяло живеят две същности
– или по-точно, две подобни същности обитават тялото на всеки човек на земята. Едната от тези същности се мотивира и отговаря на импулсите на страха. Другата се мотивира и отговаря на импулсите на вярата. Физическото ти тяло и действията ти могат да са под контрол или на едната същност или на другата. Този контрол може да бъде осъществен само чрез мислите ти. Запомни това и пази дверите на съзнанието си затворени за всякакви мисли, които целят да те ограничат по какъвто и да било начин и ще бъдеш в безопасност.

Същността, водена от вярата общува с нас чрез гласа на интуицията, а същността, водена от страха общува с нас чрез гласа на страха. И уловката е там, че отговорът, който търсим може да дойде и от двете същности – затова трябва да се научим да различаваме гласовете. Защото отговорът от страха ще ни доведе до действие (или бездействие), което още повече би ни накарало да затънем и да се чувстваме зле, а отговорът от вярата ще ни доведе до изява на потенциала и ентусиазма в нас, което ни кара да се чувстваме щастливи творци на реалността си. :)

Общо взето различаването на гласовете не е толкова трудно – по-скоро е въпрос на практика в опити и грешки, докато не започнеш да зацепваш кой от гласовете ти говори. Но все пак – ето един ориентир – отговорът от интуицията доста ни ентусиазира, но често първата ни мисъл за него е „Това е тотална глупост, нереално е! Обаче супер ме кефи като идея„. Отговорът от страха също много ни мотивира, но вече мисълта ни обикновено е нещо от сорта: „Да, това е! Това мога да го направя„. :)

Както се вижда – разликата е малка. И в двата случая може да се мотивираме да действаме, но при интуицията обикновено усещаме по-голям дискомфорт, защото няма достатъчно добро логично обяснение и това може да ни разколебае. Тогава идва времето за риск. Защото нови светове не се изграждат без известна доза риск. :)

И накрая цаката е – когато разпознаеш гласа на интуицията – да действаш Веднага! Веднага. Защото ако продължиш да мислиш и да търсиш друг отговор – значи започваш да даваш контрол на същността на страха. И колкото повече мислиш, толкова повече се объркваш. И колкото повече се объркваш, толкова повече блокираш да действаш. И толкова повече задълбаваш в същността на страха. :)

Та, искам да кажа – ако търсите отговор за себе си, спрямо който да действате – да знаете, че ако сте постоянни – той скоро ще дойде! А може би вече е дошъл? :) Но трябва да обръщаме внимание на вътрешните си гласове, които ни поднасят отговора, защото са два. Единият иска да ни прецака, да направи живота ни борба, а другия иска да ни извиси, да ни направи леки, да ни направи епични герои на личностното ни израстване. Когато „чуете“ гласа на вярата – действате веднага!

Физическото ти тяло и действията ти могат да са под контрол или на едната същност или на другата. Този контрол може да бъде осъществен само чрез мислите ти. Запомни това и пази дверите на съзнанието си затворени за всякакви мисли, които целят да те ограничат по какъвто и да било начин и ще бъдеш в безопасност.

Да променим историите, които разказваме в главата си.

Да променим историите, които разказваме в главата си.

Когато се случва някаква промяна, независимо дали започваме нов проект, нова работа, изграждане на нов навик, създаване на нова връзка, в преход сме към нещо ново – ние започваме да си разказваме история в главата си за тази промяна, където ние самите сме главния герой.

Недостатъка на тези истории в нашите глави е, че те в доста случаи разказват как главния герой не е сигурен, че ще се справи, струва му се, че може би е прекалено трудно, или пък вече опитвал и „тия неща не стават просто така“ и т.н. Така съмнението нараства и по някое време на героя му се иска естествено да се откаже и да се върне към познатата си рутина.

Представете си сега някои от най-великите истории да бъдат приравнени към историите, които ние си разказваме в главите:

– Хари Потър отказва да се бори с Волдемор и тъмните сили, защото е прекалено трудно, а и вече се усеща прекалено пристрастен към игрите и присъствието си във Фейсбук.

– Колумб не отива да открива Америка, защото не иска жена му да му се разсъди, че отсъства от вкъщи за прекалено дълго време, апък и като се познава – така или иначе ще го домързи и няма да стигне далеч.

– Дон Кихот никога не тръгва да преследва безбройните приключения на своя верен кон Росинант, защото е това прекалено детинско и цялата махала ще му се смее. А и плюс това до сега никога не е постигал успех в начинанията си – защо сега да мисли, че ще му провърви?

– Фродо се връща в скучното Графство, защото е убеден, че няма достатъчно дисциплина да се придържа към новия си път за дълго време. А и като се има предвид, че всички искат да го прецакат, всъщност няма смисъл изобщо да излиза от Графството!

Това биха били едни доста тъпи истории, нали? Такива, които са основани на страх и на какво ще си кажат другите, а не на любов, и това да се следва вдъхновението ни.

Кой изобщо би чел такива истории? Кой би гледал филми за такива истории?

Но историите, които си разказваме сами в главата си много често са именно такива и ние си ги „четем и слушаме“ постоянно. Отново и отново, всеки ден. И ако не успяваме в нещо има огромна вероятност да е именно заради погрешната и ограничаваща история, която сме си измислили за себе си, и която постоянно си разказваме в главата.

Какво можем да направим?

Единственото, което можем да направим е да започнем по-ясно да забелязваме, когато си разказваме такива обезсилващи истории в главата и веднага да даваме нова роля на главния си герой. Да променим сценария. Да редактираме историята в история за епичен герой, с който се гордеем. Герой, който всеки ден уверено и настойчиво се бори с тъмните сили на собствените си съмнения и въпреки препятствията на ежедневието, успява да върви към целите си и да осъществяване на желанията си – с високо вдигната глава, с усмивка, с увереност от това, че следва развитието и сърцето си. Дори това да е по едма малка стъпка напред!

И във всеки момент, в който се хванем, че отново си разказваме история на съмнение и провал – да си спомним, че това е черновата, която можем ВЕДНАГА да редактираме в нова героична история за себе си! Да започнем да си разказваме тази нова история. Отново и отново. И така да бъдем нов герой в главата си, който съзнателно създава нова реалност.

Другари, за кое ваше начинание си разказвате, че вие, главният герой е прекалено слаб, неуверен или жертва на обстоятелствата?

Опитайте сега, веднага, да видите тази история като НЕ истина. Като чернова, която избирате да редактирате в нова, вдъхновяваща, успешна история за вас. История, в която вие знаете, че има различни вълнуващи възможности за вас. И история, в която вие съвсем ясно знаете, че имате силата да успеете.

И обърнете внимание как промяната на тази вътрешна история води до промяна във вашето състояние. Ние буквал изведнъж преминаваме от обезсилващо в упълномощено състояние. Буквално изведнъж тялото ни се поизправя. Устните ни леко се умихват. Защото знаем, че има път и знаем, че можем.

И от нивото на това ново емоционално състояние – вижте коя е следващата ви крачка напред по вашето начинание, и действайте напред! :)

Разбирате, нали – историите, които си разказваме сами на себе си не винаги са верни, но винаги са истина. Затова трябва да се научим в главата си да бъдем разказвачи на вълнуващи и успешни истории за нас самите и нашия живот! :)

Ако искате да работите по целенасочено с процеса за изграждане на по-голяма съзнателност, може да се включите в 6 месечния курс по Съзнателност ТУК.

Овладяване умението да не бягаме от трудностите.

Овладяване умението да не бягаме от трудностите.

снимка: shamshadkhan.com

На всякъде се тръби как хората сме пристрастени към фейсбук, към пощата си, към телефона си, към телевизията, към това да бъдем постоянно заети, към цигарите и т.н. Хвърлете по дяволите всичко това, защото изобщо не е вярно. Това е единствено отразяване на повърхността.

В действителност хората изобщо не се интересуваме кой знае колко от фейсбука си или от това какво дават по телевизията, или от живота на съседите си, или от това да сме постоянно заети. Дори не сме кой знае колко пристрастени към цигарите или алкохола. Това са единствено и само разсейвания, които ни помагат да обслужим една своя доста по-дълбока пристрастеност – пристрастеността ни да бягаме от трудното в живота си.

Очевидно някога, някой ни е научил, че трудното е нещо лошо и ние сме решили, че е по-добре да бягаме от него. Сега се намираме в момент, в който всичките ни личностни проблеми в живота са причинени от това, че сме затънали в навика си да бягаме от трудното. Всички разсейвания, които сме си създали са просто начин да избягаме. Да избягаме от това да кажем нещо, което ни е трудно да изразим. Да избягаме от това да потърсим отговор на труден за нас въпрос. Да избягаме от решение, което ни е трудно да вземем. Да избягаме от истина, която ни е трудно да признаем. Да избягаме от започването на трудна задача, да избягаме от незнанието си какво да правим със себе си, да избягаме от усещането, че може би няма да се справим или да избягаме от страха си, че не сме достатъчно важни, значими, полезни, обичани?!

Разсейваме се и просто забравяме за трудната ситуация. Колко удобно нали? Отваряме фейсбук и си отдъхваме – няколко минути, в които да не мислим за задачата, която трябва да започнем. Или разговорът, който трябва да проведем. Палим цигара и си отдъхваме – няколко минути, в които може да не мислим какво да правим със себе си. Или, че трябва да направим труден избор. Колко удобно, нали?

Няколко секунди след разсейването умът ни вече ни е помогнал и ние сме забравили за трудното. Подтиснали сме го.

След известно време друга трудност възниква. Нова задача. Нов клиент. Чувство на тъга. Желание да направим или кажем нещо. Но е трудно. Тогава до няколко секунди веднага ни възниква нов импулс за разсейване. И отново бягаме без дори да осъзнаваме какво ни се случва. Отново отваряме фейсбук. Отново палим цигара. Звъним на приятел да обсъдим какво ново са докарали в магазина. След известно време, ако изобщо решим да си направим равносметка – намираме себе си в ситуация, в която минимум 80% от времето ни е свързана с несъществени задачи, измислени проблеми, говорене на празни приказки, живеене на безсмислени ситуации.

Намираме себе си в живот изцяло фокусиран в бягане от трудностите. Но не само. По-страшното е, че това всъщност е живот изцяло отдаден на бягане от себе си. Защото бягайки от трудното, ние бягаме от изявяването на себе си. Защото ние откриваме и създаваме най-висшата и светла версия на себе си в справянето с трудни ситуации. В израстването. В реализирането на потенциала си. В преодоляване на съпротивлението да се поддадем на лесното. Във високото изправяне на себе си, въпреки желанието ни да се сринем.

Разбирате ли? Ние всеки ден изгубваме по малко себе си когато избираме да бягаме от трудното. И всеки ден откриваме по малко себе си в преодоляване на трудното. Бягането от страховете ни е лесно и удобно. Всеки го може. Да се справим с тях с любов е трудно. Но ако искаме да живеем истински – трябва да овладеем умението да не бягаме от трудното в живота си. А да израстваме заедно с него. 

Това, което може да направим е да започнем да забелязваме какво се случва с нас. Когато дойде трудната ситуация и ни се прииска да се разсеем – първо трябва да забележим това! И тогава – вместо да се поддадем на импулса си да избягаме – да останем.

Когато ни е трудно да изразим нещо, когато ни е трудно да започнем нещо, когато сме в некомфортна за нас ситуация и изобщо – в момента, в който забележите, че трудното чука на вратата ви – просто си спомнете, че вместо да реагирате на импулса си да се разсеете, да отворите фейсбук, да запалите цигара или буквално да избягате от трудното – спомнете си, че може да останете и да се справите с тази ситуация. Спомнете си, че не е нужно да следваме постоянните си пориви за разсейване и бягство. Спомнете си, че сме тук, за да израстваме чрез трудните, но благословени моменти в живота си.

Не е ли това една прекрасна, освобождаваща мисъл, която може да ни споходи? Че вместо да избягаме – можем да останем. Може да кажем това, което ни е трудно да кажем. Може да направим това, което ни е трудно да направим. Може да наблюдаваме съзнателно импулса си да се разсеем и да останем фокусирани. Може да се почувстваме силни, дори и да ни е трудно да го усетим. Не е ли прекрасно, че още сега – вместо да бягаме от трудното – може да останем заедно с него. Може да се влюбим в него. И да израстем заедно с него.

Ето така даваме поле за изява на себе си. Така реализираме потенциала и любовта си. Като практикуваме умението да не бягаме от трудното в ежедневието си. Това всеки го може.

 

Защо според мен не е необходимо всеки да намери своята мисия и да бъде „свободен“

Защо според мен не е необходимо всеки да намери своята мисия и да бъде „свободен“

Започвам директно и подред…

Защо според мен не е необходимо всеки да „намери“ своята мисия?

Честно казано, тук няма какво толкова да се пъна в обяснения, защото великият сатирик Кърт Вонегът го е казал съвсем кратко и ясно:

Най–готините хора, които познавам са знаели на 22 год. какво искат от живота. Но някои от най–интересните и на 40 год., все още не знаят. :)

Повлияни от иначе много ценната вълна на личностно развитие, все повече и повече хора започнаха да търсят своето призвание, онази велика страст, онази силна мисия, която … която … знам ли и аз … която да ни направи различни? Защото нали „трябва да сме различни“, трябва да имаме мисия? В същото време като изляза на вън вече всички ми се виждат различни! Едни с кецове с големи подметки, други леко небрежни, трети с бради, четвърти с „нестандартен поглед“, пети дъвчат дъвка. Понякога се чудя къде се дянаха всички обикновени хора. Дали пък не са прекалено заети, за да са различни…знам ли…липсват ми…

Та искам да кажа…какво ако не всеки трябва да е различен?

Какво ако не всеки има една единствена мисия например? Какво ако вашата мисия може да е различна всяка година, различна всеки ден дори или различна към всеки различен човек?

Или пък какво ако имате много и различни мисии едновременно? За някои хора просто пътищата са много! Бива ли те да ги оставят неизвървяни, търсейки „правилния път“?

Или пък какво ако мисията на всеки един от нас е една и съща? Примерно да помагаме – на себе си и на другите? За някой това ще значи да измисли нов продукт, за друг – да лети до Космоса, за трети да сготви топла супа, за четвърти – да е винаги усмихнат и да създава атмосфера, за пети пък, помощта към другите може да се изразява в това да даде една прегръдка, а това да ви кажа – в някои моменти е напълно достатъчно да осмисли цял един живот!

И най-вече…

Какво ако мисията на някои хора е да нямат мисия? Защото това би значело, че мисията му може би е да се научи да търси повече смисъл на всякъде? Или, че е тук, за да изживее своя хаос изцяло?

Защо всеки трябва да има ясна мисия? Това би било все едно да слагаш наравно заека и костенурката и да ги изпитваш на бързо бягане! Не изглежда толкова правилно сякаш, нали?!

Сигурна съм, че всеки, който помага на другите да открият своята мисия го прави с мисълта да помогне, но не е ли по-правилно хората да се учат да опознават себе си и после те сами да решават дали имат или не мисия? Защото иначе ми се струва, че натоварваме хората с вярването, че всеки има, трябва да има и трябва да намери своята мисия сега, и ако не го направи, значи е някой, който … знам ли … който „не струва 2 стотинки“? От това напрежение, което всички, занимаващи се с личностно развитие, несъзнателно създаваме – хората, които не откриват мисията си се започват да се чувстват супер зле! От цялата тази врява за „страст в живота“ доста започнаха да се чувстват непълноценни, което смятам за доста тъпо.

Пак казвам, какво ако мисията на някои хора е да нямат мисия? Това, че аз или ти сме намерили своята (своите мисии!), не значи, че някой друг трябва да е като нас.

Пак казвам – не е ли по правилно да учим хората да опознават себе си? Да си спомнят себе си, да пробват нови неща, да пробват и стари неща, но с нов поглед, да тестват, да експериментират и най-вече те сами да определят „имат или не“ мисия, без да ги натоварваме със своята истина! Защото да ви кажа, то, „намирането“ на мисията според мен не е еднодневно събитие с осигурен обяд. Не е и седмично събитие с осигурени нощувки. Според мен  „намирането“ на мисията е ежедневно „откриване и създаване“ на себе си. Ежедневна проба и грешка, за да видиш кое работи за теб и кое не. Понякога ще се оказва, че всичко работи и че имаме много мисии, но понякога ще се оказва, че нищо не работи и че мисия няма. И това е също толкова ОК, колкото всичко друго – това е един постоянен изследователски процес.

Животът е за да пробваме разни неща и да видим дали работят или не

Рей Бредбъри

Приключвам с тази точка! Разбрахте ме! :)

Но защо пък не всеки трябва да е свободен? 

Може би едно от най-точните определения за понятието свобода, което съм чувала е, че свободата е поемане на пълна отговорност. Пълна отговорност, че всичко си е в твоите ръце, че не зависиш от никой и нищо, и съответно, че ти се справяш с всяка ситуация както сам прецениш за добре, без да се съобразяваш с чужди мнения и напътствия … накратко поемаш пълна отговорност за живота си! Предполагам всеки ще се съгласи с това определение.

 

Но с цялата ми възхита и обич към свободата, не значи ли горното, че ако приемеш свободата ставаш един вид роб на отговорността, защото тя започва да властва върху теб наравно със свободата, нали така?

 

И в този смисъл избирайки да не поемеш пълна отговорност, не е ли също вид свобода? :) Разбира се, че е! Защото се освобождаваш от отговорност. Да – може би си зависим от шефа, от работата, от други хора, от ситуацията и от момента може би, но си свободен от отговорност. Което за много хора, в много моменти хич не е малко.

Кой може да каже кой от горните два вида свобода е правилен? Никой! И в същото време всеки за себе си! Защото всеки си има своята собствена истина.

Аз поддържам мнението, че свобода е да поемеш отговорност и да се оправяш сам – финансово емоционално, духовно и ментално. Но веднага мога да се сетя за поне 10 човека, които работят на заплата и се чувстват супер добре на мястото си. Те откриват своята свобода в голямата корпорация всеки ден, всеки път когато влязат в офиса, с всяка задача, която изпълняват. Да, казвам им, че има и друг вид свобода, т.е. показвам им го, и те са наясно, но в момента избират друго за своя истина и нямат нужда да възприемат моето дигитално разбиране за свобода. Или по скоро аз нямам право да им се сърдя или да им давам ъкъл коя свобода е по-хубава. Това би било натоварващо и огромна загуба на енергия и за двамата! Единственото, което мога да направя е да живея живота си според моите разбирания и ако на някой му харесва и дойде да ме пита как го правя – тогава аз да осъществя мисията, която имаме всички – да му помогна с каквото мога!

В този смисъл, да учиш хората на твоя вид свобода не ми се струва … свободно? Това, което според мен би било хубаво е всеки да споделя своя опит, своя поглед, своята истина и ако някой друг се припознае в нея и реши, че ще му е от помощ – той ще дойде при вас и ще вземе каквото му е нужно. Но не и да налагаш своето разбиране за свобода като единствено такова на всички хора. Това само по себе си не е свобода. Човекът от среща, ако няма и не живее това разбиране за свобода, освен да се почувства тъпак и не достатъчно … знам ли … недостатъчен като цяло, друго не може да се постигне. Казвам всичко това, защото сякаш се надига някаква обществена вълна, която поддържа тенденциозната идея, че свобода значи единствено и само да напуснеш работа и да създадеш свой бизнес. И виждам как всеки, който не живее тази „истина“ започва да спича, защото смята, че „така трябва“ и че той не е „както трябва“. А всъщност забравя да попита първо себе си, какво е неговото лично разбиране за свобода към този настоящ момент и според това си свое разбиране да определя кое „трябва“ и кое не! А не да се чувства зле и веднага да се впуска да търси своите освободители. Защото дори и да са най-добрите обучители, ако тяхната свобода не съвпада с вашата – винаги ще се чувствате затворник дори и на Хаваи с чаша маргарита. И защото пак припомням любимите ми думи на един от най-великите „освободители“ Че Гевара:
Аз не съм освободител. Освободители не съществуват. Хората сами освобождават себе си!
В крайна сметка, моят призив към всички в края на тази статия е: 

 

Потърсете сами своето собствено разбиране за свобода и живейте настоящето изцяло спрямо това разбиране, независимо от другите. Между временно наблюдавайте света около себе си, ситуациите около себе си, хората около себе си и сами, внимателно преценявайте дали и ако да – чий пример да последвате! :)

Така разбирам аз свободата! Ти да си пълноправен Министър на вътрешните си работа. С безкраен мандат.

 

Ако смятате, че искате заедно с нас да бъдете изследовател, да опитвате разни нови, разни стари неща и сам за себе си да определяте що е то свобода и мисия за вас, в този момент – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици! 
Екхарт Толе за това как хората несъзнателно и глупаво се опитваме да утвърдим своята формова идентичност

Екхарт Толе за това как хората несъзнателно и глупаво се опитваме да утвърдим своята формова идентичност

 

 

Ето някои начини, по които хората несъзнателно се опитват да утвърдят своята формова идентичност. Ако сте достатъчно осъзнати, ще можете да различите част от несъзнателните модели и при вас:

– искате да получите признание за нещо, което сте направили, или се ядосвате и се разстройвате, ако не получите признание;

– опитвате се да получите внимание, като говорите за проблемите си, за историята на болестта си, или като правите сцена;

– изказвате мнението си, когато никой не ви е питал за него и то с нищо няма да промени настоящата ситуация;

– проявявате по-голям интерес към това, как другият гледа на вас, отколкото на самия човек, т.е. използвате другите като отражения на вашето его или като подсилващи вашето его;

– опитвате се да впечатлите другите с притежания, знания, добър външен вид, високо обществено положение, физическа сила и т. н.;

– временно раздувате егото си чрез гневно реагиране на нещо или някого;

– приемате нещата твърде лично, изпитвате обида;

– изкарвате, че сте прави, а другите грешат чрез безплодни умствени или словесни оплаквания;

– желаете да бъдете забелязани или да изглеждате важни.

След като сте открили някой от тези модели у себе си, предлагам ви да направите следния експеримент. Вижте как ще се почувствате и какво ще се случи, ако отхвърлите този модел. Просто се откажете от него и вижте какво става.

Отказът от утвърждаване кой сте на нивото на формата е друг начин да се генерира съзнателност. Открийте огромната мощ, която протича през вас и се влива в света, когато престанете да изтъквате вашата формова идентичност.

По „Нова земя“ на Екхарт Толе.

Заповядайте в нашата Програма за изграждане на полезни и здравословни навици, където изцяло фокусът е изцяло върху това да бъдем по-съзнателни и наблюдателни за всяка своя мисъл, дума и действие и по този начин да създаваме един пълноценен живот както за себе си, така и за всички около нас. :)

А по долу ви споделям и едно от най-прекрасните лекции на Екхарт Толе – темата е „Да откриеш целта на своя живот.“

https://www.youtube.com/watch?v=Y3QHyrrmvRc

 

Струва ли си да си брутално честен?

Струва ли си да си брутално честен?

Често хората се бием в гърдите за това, че сме „брутално честни“ и казваме едно към едно това, което мислим без никакви заобикалки.

Гордеем се, че сме такива и изобщо не се замисляме дали тази честност ще засегне човека отсреща, дали ще го срути по някакъв начин или дали ще развали нечий отношения. В края на деня, единственото което има значение е, че сме били откровени, дори това да не се е харесало на някой, нали така?

Е, дори и да продължите да мислите, че винаги е по-добре да казвате истината, моля имайте предвид, че честността винаги най-добре се поднася с тактичност. Защото тактичността е изкуството да си изкажеш мнението без с това да си навлечеш враг, да нараниш някого или да съкрушиш нечий дух.

Приканвам ви винаги да търсим начин как да усъвършенстваме своята честност и да я изразяваме, така че вместо да засегнем някого, да го вдъхновим да продължи смело напред. Такъв начин винаги има. Просто го трябва да го потърсим. :)

Ако искате да изградите по-осъзнати и вдъхновяващи отношения с другите и себе си, заповядайте с нас в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Спрете да търсите себе си

Спрете да търсите себе си

Спрете да търсите себе си. Така или иначе, дори и да се намерите, вероятно ще отвърнете глава и ще продължите да търсите, очаквайки, че ще намерите нещо по-добро…И така до безкрай. Защото по-добро или по-лошо няма. И защото каквото и да намерите ще бъде всъщност някоя остаряла версия на вас самите. Все пак „себе си“ не е някоя бутилка от Каменица, която седи в някой бар и те чака. Или пържени картофи със сирене без срок на годност. Ние се променяме всеки ден. И следователно това, което наистина търсиш си ти сега. А „ти сега“ е изборът, който правиш в този момент. И с всеки избор едновременно намираш себе си и създаваш себе си.

Затова вместо да търсите себе си, изучавайте себе си и света, и избирайте кой искате да бъдете във всеки момент.

А ако се чувствате изгубени, значи, че просто в този момент позволявате на някой друг да ви създаде…позволявате някой друг да избере вместо вас – близките, познатите, работата, срещите, навиците, ситуацията, миналото, телевизора, времето…

А ако искате заедно с нас да откривате и създавате себе си едновременно – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)