Категория: Управление на времето

14 начина да преминем от безпокойство към самоувереност.

14 начина да преминем от безпокойство към самоувереност.

 

Постоянно отлагане. Обърканост за бъдещето. Тревожност. Тъга със или без причина. Липса на доверие в себе си.

Всички тези неприятни мисли и модели на поведение тръгват от безпокойството, и подкопават самоувереността ни, пречат ни да постигаме своите мечти, пречат ни дори изобщо да мечтаем…

И все пак, те са част от нас. Безпокойството е част от желанието ни да се развиваме, да успяваме, да бъдем обичани. То е част от това, че искаме да направим нещо значимо с живота си. Нормално е да се притесняваме за всичко това. Ако нямаме никакви амбиции за живота си, само тогава не бихме имали за какво да се безпокоим. Т.е. въпросът тук не е да игнорираме безпокойството и да не ни пука за нищо, а да се научим да управляваме това безпокойство, така че то да не ни парализира.

Извън всички стратегии за справяне с безпокойството, тъгата, тревожността, депресията и т.н. има само две важни неща, които трябва да знаете:

Първото най-важно нещо, което трябва да знаете е, че тези „негативни“ състояния са абсолютно нормални! :) Те са част от нашия стремеж да имаме по-добър живот… за себе си, за партньора си, за децата си, за хората около нас. Ако сте човек, който придава смисъл на това което прави, напълно нормално е да имате моменти на напрегнатост и тревога. И това е знак, че ви пука, а не че не ставате. :)

Второто важно нещо, което трябва да знаете е, че вие може да преодолеете тези негативи състояния. Когато изпаднем в безпокойство или тревожност мозъкът ни буквално спира да мисли и ние наистина не може да видим никакъв изход, никаква светлина. Това е нормално. В тези моменти единственото, което трябва да си спомните е, че хората сме много по способни отколкото си мислим и може да се справяме с много по-големи предизвикателство отколкото си мислим. Спомнете си, че този отрязък от време на безпокойство е временна ситуация. И тя ще отмине. Със сигурност ще отмине!

Тези две уточнения бяха, за да се успокоим. Когато сме в безпокойство е важно да се успокоим. Много е важно да си спомним, че каквото и да преживяваме е нормално и че може да се справим. Със сигурност можем!

Нека сега споделя още 14 начина, които по принцип биха направили живота ни по-спокоен и ведър, и определено могат да ни помогнат в някои по-напрегнати моменти на безпокойство:

  1. Поемете 100% отговорност за живота си и за това, че може да се справите, каквото и да става. Защо е важно да поемем отговорност? Защото докато не поемем лична отговорност за себе си, все ще очакваме, че някой друг ще ни даде съвет, ще ни излекува, ще ни зарадва и т.н. Когато очакваме някой друг да се погрижи за нас ние даваме своята сила на този човек, а ние се чувстваме още по-слаби. Това не значи да не искаме съдействие от приятел, познат или специалист. Може да поискаме съвет, но трябва с цялото си същество да знаем, че ние можем, че поемаме 100% отговорност да се справим със своята ситуация. Опитайте още сега и усетете магията на отговорността. Помислете си за нещо, за което се тревожите и се чувствате в безизходица. Кажете си: „Поемам отговорност за себе си. Аз мога да се справя с тази ситуация и го правя!“ Няма как да не усетите прилива на сила и увереност, че ДА – може да се справите!
  2. Намерете си фраза, която да ви закотвя в спокойно състояние. Трябва да е нещо, което чувствате, че лично на вас ви действа успокояващо и създава във вас усещане за стабилност, увереност и будност. Изберете си дума или фраза, която приляга на вас и на това, което ви тревожи. Може да е: „Аз мога да се справя!“ или „Аз съм уверен и стабилен!„, или „Аз съм бодър и усмихнат!„. Пробвайте с различни думи и фрази и усетете коя най-много ви влияе и вдъхва спокойствие и кураж в моментите, когато имате нужда. Думите имат изключително влияние върху психиката ни. Намерете вашата! Аз използвам фразата“Отпусни се“ и „Аз мога, аз съм спокойна„. Веднъж имах период на по-силно безпокойство, в който често се будех нощем и това да си повтарям до безкрай „отпусни се“ като абсолютна команда към себе си ми помагаше да заспя по-бързо от успокоителни. :) Просто намерете, усетете думата или фразата за вашия конкретен случай и тя буквално ще се превърне във ваше лекарство! :) Повтаряйте си я всеки път когато усетите, че неприятното усещане се надига във вас. Умът ви трябва да свикне, че когато му зададете команда, той трябва да се подчинява на нея. Най-лесно това се случва с дума или фраза.
  3. Когато усетите, че ви наляга безпокойство – вземете един лист и напишете всички постижения и успехи, които сте постигнали до момента. Спомнете си как сте се чувствали тогава. Спомнете си с колко много неща сте се справили до сега! Останете за малко в това пространство на гордост, на почит към себе си. Похвалете се. Това почти веднага ни успокоява и ни вдъхва кураж! :)
  4. Всеки ден си набележете една дума или дейност, която ви носи усещане за смисъл и целенасоченост. Запишете я на един лист и я сложете на видно за вас място. Поглеждайте я няколко пъти на ден и обмисляйте различи аспекти от нея. Помислете как може да я инкорпорирате повече в живота си. Това добавя смисъл към дните ни, а когато виждаме смисъл усещането за безпокойство се трансформира в усещане за ентусиазъм.
  5. Прозявайте се и се разтягайте на час поне по веднъж. Това „загася“ центъра за безпокойство в мозъка ни и намалява стреса. ;)
  6. Спрете да мислите за бъдещето! Мислете и живейте в херметизирания участък на днешния ден. Безпокойството почти винаги е свързано с някакви илюзорни истории, които ние си разказваме за бъдещето. Обикновено тези истории са толкова страшни, че едва ли някога ще се случат, но ние настойчиво ги въртим в главата си и затъваме. Както казахме под стрес и напрежение предната част на мозъка ни абсолютно не работи, което значи, че ние не може нито да взимаме рационални решения, нито да си създаваме ясна и адекватна визия за напред. Най-доброто нещо, което може да направим в тази ситуация е да спрем да мислим за бъдещето и да се концентрираме единствено и само в херметизирания участък на днешния ден. Поне докато не се усетите спокойни и стабилни. 
  7. Дефинирайте и си залагайте много прости и ясни задачи за деня. Сложно описаните задачи ни объркват и ни създават измислено безпокойство. Ако задачата е сложна – раздробете я на възможно най-малки стъпки. Нека задачите ви за деня бъдат максимално прости и ясни, за да не създават допълнителна обърканост в ума ви. Изпълнявайте стъпките една по една, без да бързате и без да мислите за следващата. Потопете се във всяка стъпка сякаш тя е най-важното нещо на света за вас в този момент! Всеки път когато се хванете с безпокойство, проверете дали не сте си задали прекалено голяма и сложа задача без да я раздробите. Или че мислите за всички останали неща, които има да вършите, а не за това, което вършите в момента.
  8. Всяка сутрин си пишете 3 неща, за които сте благодарни от предния ден. Изследванията показват, че само след 7 дни на благодарност самоувереността ни се покачва за 3 месеца напред. Това е задължително упражнение! Всеки ден! :)
  9. Когато забележите негативна мисъл – представете си как я пускате по течаща река до вас и тя си заминава. Противно на това, което много психотерапевти казват – изследванията свързани с дейността на мозъка показват, че отбягването на негативни мисли действа много силно и ефективно. Така че – когато хванете себе да въртите някакви истории на безпокойство, страх или съмнение, просто си кажете „Стига!„, вземете мислено тези мисли, пуснете ги по реката до вас и вижте как те си заминават.
  10. Ако негативните мисли все още натрапчиво остават с вас – използвайте когнитивно преформулиране. Запитайте се: Тук не преувеличавам ли малко? Не обръщам ли внимание на прекалено малки и несъществени детайли? Това, за което се безпокоя нещо случило ли се е, нещо реално ли е или някаква история, която просто съм си втълпил? Спомнете си, че това да се безпокоим за един проблем, не решава проблема. Търсенето на решения и поддържане на позитивно отношение е това, което стимулира излизането от ситуацията във вашия мозък! :)
  11. Ако и преформулираето не подейства, практикувайте съзнателност. Седнете, отпуснете се и наблюдавайте какво се случва без да осъждате ситуацията, себе си, мислите си или усещанията си като „добри“ или „лоши“. Просто наблюдавайте какво се случва, без да реагирате и без да слагате етикети. Съзнателността учи мозъка ни да се диасоциира от емоциите и стимулира частта от него, която отговаря за успеха и любовта към себе си. :) Просто вижте ситуацията, в която сте сякаш е извън вас, сякаш изобщо не може да ви засегне.
  12. Все още ви гонят негативни мисли? Приемете ги! Един от ефективните методи за справяне с емоционални проблеми и ситуации е просто да ги приемем. Да си кажем: „Ок, тава се случва и е Ок да се случва. Не е нужно да се боря. Мога да се отпусна точно тук – в средата, във вихъра на тези емоции, мисли, ситуации. Отпускам се и приемам, че това е което е в този момент и е единственото най-добро нещо, което може да ми се случи!“ Появете разбиране към себе си и другите засегнати от ситуацията. Ако има нужда простете… на себе си и останалите. Проявяването на разбиране и прошка са едни от най-мощните инструменти, които помагат на ума ни да влезе в алфа вълни и така се балансира и успокоява.
  13. Дръжте се заети. Напоследък е модерно да сме против заетостта, но истината е, че това да се поддържаме заети е един от най-ефективните начини да се отървем от безпокойството и да си генерираме повече радост. Същественото, на което трябва да обърнем внимание е да сме заети с дейности, които са ни приятни и, които ни носят смисъл, а не просто да сме заети с каквото и да е. В книгата си „Как да се отървем от безпокойството и да се радваме на живота„, Дейл Карнеги отделя цяла една глава на темата да поддържаме себе си заети, за да се отървем от негативните мисли и тревожността. В един от най-известните курсове по Щастие и удовлетвореност в Coursera – Life of happiness and fullfilement се обръща внимание, че заетостта е основен фактор в това хората да се поддържаме в радостно състояние на духа. :)
  14. Дайте си достатъчно време за възстановяване. Ако много продължително време сме били под стрес и сме стигнали до някакъв вид криза е важно да знаем, че е нужно време на организма и на мозъка ни да се възстановят. (Тук може да видите интересно видео по темата) Когато сме под стрес постоянно умират неврони и след това отнема време докато се възстановят и почнем да мислим отново трезво :), да бъдем креативни или творчески настроени. Трябва да проявите разбиране към тялото си и ума си и да проявите търпение при възстановяване. След по-тежка стресова криза отнема около 4 до 7 месеца отново да се усетим „на себе си“. Начините, по които може да се подпомогнем са: да се заемем с учене на нови, интересни за нас неща, да намалим стреса, да се движим поне по 10 000 крачки на ден, да се наспиваме добре независимо дали е 8 или 12 часа, да правим повече секс, да си хапваме по малко черен шоколад, повече зелени салати и да пием Омега 3, които помагат на клетките ни да се възстановят от стреса. :)

Това са 14 инструмента, с които може да експериментирате и да видите кое работи за вас и кое не. Някои подходи ще работят в едни ситуация, други – в други ситуации. Но важното е, че има много инструменти, с които да работим със себе си, да се справим с безпокойството и възпитаваме самоувереност. Затова е важно да се успокоим, да вярваме, че може да се справим и да бъдем търпеливи по пътя. И всичко ще бъде наред! :)

Запишете се да получавате и други мои статии ТУК. :)))

Венета :)

Малките правила в умението да действаш.

Малките правила в умението да действаш.

 

Най-краткият отговор е да го направиш.

Ърнест Хемингуей

Хората прекалено често стоим в бездействие. Постоянни разсейвания, прекален перфекционизъм, съмнения, препланиране. Отново и отново. Всичко това ни отдалечава от движението напред.

Разбира се, не е нужно да действаме постоянно в трескава надпревара с времето, но това, което забелязвам е, че хората буквално се изгубват в разсейванията, които постоянно ги заливат и така изгубват от поглед кое е наистина важно за тях и как да го постигнат.

Защо хората не действат?

Защото са прекалено заети да четат и обсъждат с часове информация, която може би е интересна, НО не е съществена за тях на този етап. После започват да вършат сумати безсмислени неща, за да избягат от дискомфорта да започнат важното. Накрая си лягат заети със съмнения, премисляне и чудене.

И това може да продължи месеци. Дори години бездействие. Дори може да се превърне в нещо „нормално“ за тях.

Днес припомням няколко малки правила в умението да действаме. Просто няколко напомняния, за които да се подсещаме когато усетим, че прекалено сме зациклили в бездействието.

  1. Отпишете се от 70% от блоговете и хората, които следите. Оставете единствено тези, които са ви от полза за сегашните ви действия. Това е едно от най-съществените неща, които трябва да направите, защото повечето хора буквално потъват в блато от „интересна“ информация, която ги държи в постоянно консумиране, а не създаване на собствен продукт. Когато постоянно консумираш информация, ставаш тежък и объркан. Колкото и да е интересна една статия, курс, ако на вас в този момент не ви помага за следващата ви крачка – значи вас не ви интересува. Вашата цел е малка крачка напред. Всичко останало е второстепенно и може да го прави те САМО ако остане време СЛЕД действието по вашата цел.
  2. Забравете перфекционизма. Перфекционизма е най-големият враг на действието. Едно от нещата, които най-силно спират хората да действат е еротичната фантазия на ума, че това, което правиш трябва да е велико, да е хипер мега готино. И така сам си създаваш такъв голям товар, че от него не можеш да се изправиш и да направиш дори минимална крачка. Много е важно да не позволяваме на перфекционизма да ни спре да действаме. Осиновете идеята за „достатъчно добро“ и изхвърлете перфекционизма.
  3. Не обмисляйте прекалено дълго. Да помислиш малко, за да си създадеш някаква малко по-ясна представа на къде си се запътил и защо правиш това е Ок. Но прекалено дългото мислене най-често ни вкарва в бездействие и въртене в кръг. Някои хора изпадат в прекалено обмисляне дали крачката, която искат да направят е „правилна“ или не. Истината е, че дори да си се запътил със 100км/ч в грешната посока е по-добре отколкото да стоиш и да бездействаш. Защото дори и да си в грешната посока, ти все пак се движиш и по пътя ще виждаш знаци, ще се упътваш и ако има нужда – ще промениш курса. Но ако бездействаш – ти си седнал на средата на едно кръстовище и само поемаш блъсъците на тези, които минават покрай теб. Ако прекалено дълго си стоял в бездействие дори няма значение на къде ще тръгнеш. Няма значение дали ще е правилно или грешно. Единственото, което има значение е да тръгнеш на някъде. Да започнеш да се движиш. И в движението да се ориентираш за посоката.
  4. Просто започваш. Цялото планиране и мислене на света няма да те преместят от точка А в точка Б. Независимо колко малка и колко несигурна е – ТРЯБВА да направим първата крачка. Трябва да усвоим момента на започване. Ако започнем, ако тръгнем – стъпките и посоката започват да се изясняват. Независимо колко несигурни и объркани се чувстваме – третираме момента на започване като най-важния момент в цялата Вселена!
  5. Правиш малки стъпки. Да си зададеш прекалено голяма задача може да убие действието. Защото голямата задача е задушаваща. Малките стъпки винаги работят. Миниатюрни стъпки, които да те движат напред. Всяка малка стъпка е успех, който те води към следващия успех. Много е важно да си планираме малки стъпки. Такива, които може да изпълним за 10… 15 минути са чудесни. Те са малки крачки напред. Те отговарят на идеята „достатъчно добро“.
  6. Не бъркайте заетостта с действие. Това, че правите много неща не значи, че правите нещо важно. Когато се хванете, че правите прекалено много неща, това е добро напомняне да спрете и отново да се фокусирате върху важната ви дейност.
  7. Негативното мислене няма да ви закара никъде. Съмнения в себе си. Желание да прекратиш дейността, заради несигурност или страх. Да си казваш, че е Ок да се разсееш „малко“ и че ще свършиш работата „после“. Тези мисли ни саботират. Бъдете съзнателни за тях. Забелязвайте ги и ги изхвърляйте. Позитивното мислене, колкото и старомодно да звучи, работи. Реално мисленето е нашият вътрешен диалог, а каквото си говорим сами на себе си има много смешния навик да се превръща в реалност. :)
  8. Говоренето не е действие. Освен ако действието, което трябва да направите е някоя презентация или лекция. Или ако сте водещ на някое предаване. :) Във всички други случаи говоренето си е просто говорене. Комуникацията и изказването на това, което искаш да направиш са важни, но нека не ги бъркаме с действие.
  9. Планирането не е действие. Естествено, че имаш нужда от план. Планът е нужен, за да имаме яснота какво всъщност правим. Просто опитайте да направите своя план по-бързо и веднага започнете първата малка стъпка.
  10. Четенето за това как да действаме не е действие. Това, което четете е статия за действието, но това, че си я прочел не е толкова важно. Важно е да действаш. Затова залавяй се за работа веднага! :)
  11. Понякога да не действаш е по-добре.  Това е малко в контра на всички горни точки, но ако намерите себе си в ситуация, в която се въртите в кръг с действията си, в която си причинявате повече вреда, отколкото добро или от прекалено дълго време не получавате желаните резултати – спрете и помислете дали действията ви са нужни. Всъщност – добра идея е още в началото на всяко едно действие да се питаме – Това действие нужно ли е? Идеята е да правим само тези действия, които са нужни.

Хайде сега да се залавяме за работа! :)

Говоренето няма да ти сготви манджата.

Японска поговорка

Големите очаквания са предпоставка за голям успех.

Големите очаквания са предпоставка за голям успех.

 

Едно от най-разпространените мнения е, че очакванията са нещо лошо, което „винаги“ водело до разочарование. Тъпото тук е, че хората приемаме подобни становища съвсем буквално, без дори да ги поставим под съмнение.

„Без очаквания? Чудесно! И без това ме мързи днес…да живея без очаквания ми звучи добре, премахва отговорността от мен, пък и звучи някак духовно…приемам го!“

Всъщност, да си поставяме ниски очаквания е най-точната рецепта за провал. Ниските очаквания ни държат в съмнения, чудене, страх и недоверие в собствените възможности. Как изобщо човек може да израства в атмосфера на ниски очаквания? Ами, не може!

В компании като Google напълно целенасочено поддържат среда на грандоманско мислене. Наричат го moonshot (стреляне към звездите) мислене и чрез него подтикват хората да мислят за продукти и услуги, които решават проблемите на поне 5 милиона човека в света. Мислите ли, че подобна хипер продуктивна среда би могла да се изгради и поддържа на основата на становища от сорта на: „Мислете за продукти, решаващи проблем на над 5 милиона човека, но моля ви – нямайте големи очаквания!“

WTF?

Желанието, убеждението и очакването. Това според Хосе Силва са най-важните свойства на ума. Обърнете внимание как за всяко от тях ни е вменено от обществото, че е неправилен принцип в живота ни. И в същото време Силва и хиляди други грандиозно успешни хора твърдят, че без тези умствени нагласи ние сме по-малко способни, по-малко възприемчиви, с по-малко любов и любопитство към света и като резултат – успехите ни биха били значително по-ниски и незадоволителни. Желанието, убеждението и очакването са инструменти, които ни помагат да започнем да използваме повече и по-ефективно ума си. Помагат ни да фантазираме. Помагат ни да имаме визия. Помагат ни да си създадем яснота за напред. Помагат ни да се поддържаме във вдъхновено, интензивно, творческо състояние, от позицията на което ние се чувстваме и действаме като създатели.

Ниските очаквания раждат повече консуматори. Високите очаквания раждат повече създатели.

Това, което реално се има предвид когато се казва да нямаме очаквания е да не обвързваме щастието си от резултата на нашите очаквания. Т.е. ако очакванията ни се реализират – чудесно – продължаваме още по-напред! Политаме още по-високо! Ако очакванията ни не се сбъднат – пак чудесно – просто опитваме пак! Трябвало е да придобием някакъв опит, който ще ни е нужен за напред. Чудесно, просто опитваме пак. :) Защото един лош резултат не е точка на живота, а запетая, поемане на дъх, ободряване, засилка.

Да развием умението си да живеем в позитивно очакване – ето това е една от game changing промените в начина ни на мислене, които може феноменално да подобри менталното, емоционалното и дори физическото ни състояние!

Умението да оставаме консистентни.

Умението да оставаме консистентни.

 

Напоследък тренирам умението си да НЕ реагирам веднага на това, което се случва. Не отговарям веднага на мейл. Не отварям веднага получено съобщение. Не вдигам телефона само, защото е звъннал. Не се ядосвам само, защото някой е направил нещо. Не се карам само, защото някой ми се кара на мен. Не изпълнявам една задача веднага след като някой поиска това от мен. Не купувам веднага щом ми се появи желание да купя. НЕ чета всяка „важна“ статия от страх да не изтърва нещо важно. НЕ се включвам във всевъзможни събития за кой знае какво, колкото и да е „интересно“. Не се разсейвам веднага щом ума ме подтикне да се разсея. Просто НЕ реагирам веднага на това, което се случва. Изчаквам малко и след това на трезво преценявам.

Повечето хора са в постоянно реагиране на някакви стимули създадени от ума им, от другите хора, от рекламите, от телефона им, от фб нотификациите им. Постоянно хабене на енергия да реагираш на неща, 95% от които няма смисъл да реагираш, защото не носят стойност, отминават или се решават самостоятелно с времето. Накрая хората казват: „Нямам енергия за нищо“. Не че нямаш енергия, а просто реагираш на всичко около теб БЕЗ да има нужда да го правиш, което е изключително изморяващо и на повърхността си изморен.

Само си представете живот, в който НЕ отговаряте на всеки стимул. Не давате вниманието си на всеки и всичко, което го изисква. Това е живот с повече енергия. Консистентен, наситен живот.

Затворете очи. Представете си, че в главата ви, зад очите ви, има магнит. Издърпайте с този магнит цялото си внимание, което сте дали в хиляди разнопосочни посоки. Усетете се събран, консистентен от това, че вниманието ви е във вас. Че не сте разпилян. Че сте стабилен. Продължете така за напред като много внимателно следите да не реагирате и да не отдавате вниманието си на незначителни неща.

Оставаме консистентни като просто спрем да се разпиляваме на всички страни.

Заповядай заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици в ежедневието ни ТУК.

7-те предпоставки да се поддържаме в максимално продуктивното състояние Flow

7-те предпоставки да се поддържаме в максимално продуктивното състояние Flow

 

Михали Чиксентмихай (каква фамилия, а?!) е професор по психология и мениджмънт в Клермънт, Калифорния, бивш ръководител на департамента по психология на Чикагския университет. Автор е на над 120 книги свързани със щастието, креативността, мотивацията и усещането за удовлетворение в живота ни. Той въвежда понятие „потокът“ в съвременния свят, но концепцията за него всъщност е съществувала от много отдавна в различни източни култури. Михали описва състоянието flow като състояние, в което ние сме толкова погълнати от дадена дейност, че нищо друго няма значение, освен изпълнението на тази дейност. Изживяването по време на потока се определя като хипер фокус върху изпълнението, което ни носи спонтанна радост и възторг от самото вършене на задачата. Според Михали може да говорим за максимална продуктивност и щастие именно когато сме в това състояние в по-голямата част от времето си.

Потокът е състояние, което ние по-скоро припознаваме като моменти на вдъхновение. И сме свикнали да мислим за тези моменти като нещо, което идва спорадично и неконтролирано при нас. Михали обаче казва, че това състояние възниква при конкретни условия, които ние целенасочено може да създаваме, за да пребиваваме повече време в своята максимална продуктивност. Условията, които са предпоставка ние да се усещаме в такова вдъхновено състояние са:

  1. Представата и усещането, че способностите ни отговарят на трудността на задачата, която изпълняваме. Т.е. това, което правим да не е прекалено лесно или прекалено трудно за нас, а по-скоро да е задача, която предизвиква възможностите ни, но все пак може да се справим с нея. Това е много важно да му се обърне внимание, защото ако задачата е прекалено трудна, натоварваща и сложа за нас, може да не обърнем внимание на това и автоматично да се чувстваме изморени и да я изпълняваме с огромно нежелание и усилие. Ако се усетите, че нещо го правите с прекалено усилие – проверете как да опростите задачата и да я направите по-лесна на малки крачки. Когато опростяваме, това ни дава яснота за стъпките напред, а яснотата ни носи прилив на енергия и ние се чувстваме „отново в играта“. Нежелани ефекти на апатия и липса на енергия се получават и ако не си поставяме никакви предизвикателни задачи, или си залагаме прекалено лесни за нас. Ако искате да сте във flow забравете израза „пускам се по течението“, който успива;
  2. Ясни цели, с постоянна обратна връзка докъде е стигнал процесът. Т.е. да имаме ясна какво се изисква като резултат от задачата, на какъв етап от изпълнението сме и какво остава да направим до края. Тук отново се изисква стъпките да са малки, за да са ясни. Ако си заложите прекалено големи стъпки, те стават сложи, а това може да си създаде усещане за обърканост, умора и спад в желанието да реализирате задачата;
  3. Поддържане на интензивно внимание върху това, което извършваме в момента. Това значи да усъвършенстваме умението си да „потъваме“ в това, което правим. Със започването на една задача – да се изгубим в нея. да забравим за света около нас. Да станем едно със задачата и с момента. Да загубим представа за време и пространство. Това се случва естествено, ако задачата ни харесва и ни е интересна. Но има и моменти, когато това, което правим не ни е много при сърце. И все пак трябва да бъде направено. В такива случаи намираме какво е хубавото в изпълнението на тази задача, променяме си гледната точка и се стремим да си създадем ентусиазъм от изпълнението. Стремим се да потънем в това, което правим. Имайте предвид, че следва да се стремим задачите, които естествено ни харесват да са повече от тези, които не ни харесват, защото ако правим повече неща, които не ни харесват – усещането за безцелност, обърканост и „не на място“ отново ще се появи. Затова – ако стане така, че за прекалено дълго време правите повече неща, които не ви харесват спрямо тези, които ви харесват и изгледите са, че за бъдеще това най-вероятно ще продължи – спешно си отделете цял един ден, прегледайте всичко, което правите и направете така дейностите, които ви харесват да станат повече от тези, които не ви харесват. Променяйте ги, откажете се от някои неща, делегирайте – намерете начин! Тази задача не е пожелателна, тя е задължителна ако искате да поддържате себе си във flow;
  4. Преживяване на дейността като възнаграждаваща сама по себе си. Т.е. усещане, че самата дейност е значима и няма значение какъв ще бъде резултатът от нея. Ние сме щастливи от това, че правим това, което правим в този момент. Другото няма значение в този момент; :) Това се получава естествено, ако задачата, която правим е достатъчно ясна, лесна, предизвикателна и интересна за нас (т.е. следствие от горните условия);
  5. Чувството, че човек контролира ситуацията и че може да отреагира адекватно на нейните нужди. Т.е. да усещаме, че ние имаме необходимите ресурси в себе си да се справим със задачата, която изпълняваме. Това усещане по-скоро се създава автоматично АКО съблюдаваме задачата ни да не е прекалено сложна и да е на малки лесно и приятни крачки. По този начин дори и с огромни цели пред себе си, ще сме с усещането и доверието в себе си, че може да ги постигнем;
  6. Любопитство и интерес към живота;
  7. Постоянство и желание за развитие. :)

Първите 5 точки са свързани с условията около конкретната задача, която бихме изпълнявали в дадения момент, а последните две са по-общи характеристики за качествата и мирогледа, който би следвало да развием в себе си. И като цяло – това са условия, които следва да съблюдаваме, за да изпълняваме дейностите си по-вдъхновено и продуктивно. Независимо дали те са свързано със служебните ни задължения или с нещо друго, което правим в ежедневието си. :) Чисто практично – ако в даден момент не се чувствате добре от настоящия момент или дейността, която изпълнявате – може да проверите по коя от горните точки имате разминаване и да помислите какво може да направите, за да я изпълните. :) Състоянието flow не е нещо, което постигаме веднъж в живота си и остава завинаги в нас. То е продукт на изследване на себе си и намиране на пространството, в което едновременно се разширяваме, но това се случва не с усилие и притискане да се развиваме на всяка цена, а с удоволствие от личното темпо и стъпки на развитие. Изисква практика и дисциплина да се поддържаме ежедневно в това вдъхновено и продуктивно състояние.

Изграждането на съзнателност и полезни навици в ежедневието си е най-добрият начин, по който да открием и поддържаме себе си в пространството на Flow. :) Ако желаете да  определите и усетите за себе си тази зона на едновременно разширяване и удоволствие – може да се включите заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където се стремим заедно и всеки по отделно да открие и поддържа тази продуктивност и удоволствие в живота си. :) Може да намерите повече детайли за Програмата ТУК.

Категоричността – навикът, който ще подобри в пъти качеството ви на живот!

Категоричността – навикът, който ще подобри в пъти качеството ви на живот!

 

Има едно нещо, което може да направим и веднага да подобрим с бясни темпове живота си. Моментално. На секундата. Това е да преминем от режим „чудене“ към режим „категоричност“. :)

 
Хората прекарваме безобразно много време в чудене. Това ли да кажа, онова ли. Сега ли или после. Да го направя ли или да не го направя. Така ли да го направя или по друг начин. Дали е правилно така или не. И така до безкрай. Или по скоро докато капнем от умора, енергията ни падне тотално и се откажем да мислим, казваме или правим каквото и да е. След прекалено чудене пътят напред е напълно размазан.
 
В малки дози процеса чудене е чудесно средство за решаване на проблеми, но мине ли тънката червена линия – то започва да задълбочава проблема. Ако е малък проблем – чуденето го прави голям. Ако е голям – прави го сложен.
 
Например. Седите си на бюрото сутринта, пълни с енергия, готови за работа и въпреки, че имате ясен график – изведнъж започвате да се чудите от къде да започнете. Стоп кадър! Ето го момента! Това е моментът, в който ако не сте изградили достатъчно добре умението за категоричност е много вероятно да стартират поредица от чудения, който за няколко минути могат да сринат фокуса, енергията и продуктивността ви. С това ли да започна или с онова? Да му звънна ли сега или няма да е удобно? Така ли да го направя или по друг начин? Без да разбереш, за няколко минути чуденето те е хванало на каишката си, поставило те е на колене и те кара да взимаш безброй решения, които обикновено няма абсолютно никакъв смисъл да взимаш, но резултата е налице – ти си изморен и объркан още от сутринта! Чуденето си е свършило работата. То винаги си върши добре работата.
 
Дали в подобна на горната ситуация или друга – обърнете внимание когато се чудите – всеки може съвсем осезаемо да го почувства – спада на психическа и дори физическа енергия, които чуденето мъкне със себе си. Самата дума „енергия“ значи активност, а чуденето в повечето случаи е боксуване на едно място, затова ни отнема токова много енергия и ни блокира да действаме. Обърква ни и ни кара да си мислим, че пътищата напред са затворени, което въобще не е вярно!
 
Как да променим това? Как да имаме повече яснота, енергия, фокус и скорост в живота си?
 
Като преминем от режим „чудене“ към режим „категоричност“. :)
 
Има точно 2 стъпки, чрез които тренираме умението си да бъдем категорични:
  1. Забелязване, че процеса чудене започва да завзема ума ви. Всичко започва с това да обърнеш внимание, да забележиш чуденето, а не автоматично и неосъзнато да се оставиш по неговото течение. Ума иска да странства, за него е най-лесно, комфортно и приятно да се отдаде изцяло на чуденето. Чуденето е страстната любовница на ума, за която той е готов да се бори с теб – затова може да се опита да те заблуди. Може да ти каже, че „това има нужда да се обмисли още малко“ или пък да ти каже: „виж, имам още няколко предложения – дай да ги обмислим пак преди да си решил!“, или „тук трябва да се помисли по-задълбочено“. Опитайте да забележите тази игра на ума. Обикновено най-ясно може да я забележим когато усетим, че енергията ни пада и започваме да се чувстваме изморени. Нека това бъде вашата червена лампа, която ви кара да обърнете внимание дали процеса на чудене е минал границите. Да забележим чуденето, вместо автоматично да му се отдадем, е най-важната стъпка от категоричността. :)
  2. Вземане на моментално категорично решение. Когато усетим, че чуденето е минало граници – даваме си не повече от 5 минути, в които веднага да изберем едно от възможните към настоящия момент решения. Другите избори абсолютно категорично ги забравяте! Веднага. На момента. Забравяте ги. Приемате избора, който сте направили като най-доброто възможно решение и действате спрямо него все едно е единственото правилно решение на света. Целият фокус насочвате към това как да реализирате този един избор.

Тук умът отново ще се опита да ви вкара в затвора на чуденето, защото „как да бъда сигурен, че това е най-доброто решение?“ или „може би има по-добър вариант!“ или „аз ще взема решение, но все пак ще си запазя и другите опции“. Пълни глупости. След един момент чуденето е толкова безполезно, че всяка запазена възможност я приемете като въже около врата си, което ви тегли назад и ви пречи да изпълните избора, който сте взели максимално продуктивно и ефективно. Защото … имате „едно на ум“, което пак ви дърпа назад и ви забавя. Да срежем въжетата на чуденето след като сме взели решение – това е втората най-важна стъпка на категоричността.

Че може решението да е „грешно“? Може! Но дори и така да е – ние ще поддържаме скоростта си на изпълнение достатъчно голяма, че да коригираме бързо посоката си в движение. Както се казва: По-добре със 100км/ч в грешната посока отколкото на кръстопът.

Чуденето не просто ни поставя на кръстопът. То ни кара да скръстим крака по средата на пътя, където някой ще мине и ще ни сгази. Ще ни размаже – ментално, емоционално и физически. В момента, в който забележим, че седим прекалено дълго на кръстопът – бързо трябва да вземем категорично решение, по кой път да натиснем газ. Категоричността е ускорител на успеха и щастието ни. То е навик, който ни пести време, фокус и енергия – трите най-важни валути на 21 век. Категоричността е модел на поведение, който може да спаси живота ви! Буквално! Защото ако чуденето ви е докарало да прекалена обърканост и депресия – категоричността може много бързо да ви изкара от там и да направи пътешествието ви цветно и вълнуващо!

 
Пробвайте веднага! Трябват ви 2 минути.
 
  1. Помислете за нещо, за което се чудите отдавна. Може би до толкова, че вече сте го бутнали някъде настрана в главата си да ни ви натоварва. Вземете нещо, за което се чудите прекалено дълго.
  2. Превъртете за не повече от 1 минута възможните варианти за избор и изберете един от тях. След това забравяте за всички останали избори. Забравете веднага за тях, че съществуват. Приемате, че взетото от вас решение е ЕДИНСТВЕНОТО правилно решение и погледнете към изпълнението му, макар и да ви накара да направите нещо некомфортно. В този момент – дайте си една секунда време да усетите как бремето на чуденето вече го няма, умствената мъгла я няма, вече има път напред, енергията и ентусиазма се повишават от това, че вратата е отворена и играта може да продължи! Усетете вдъхновението, което дава категоричността. Усетете отпускането на тялото! :) Тогава разбирате, че категоричността си е свършила работата. А тя винаги, винаги си върши добре работата.
След това преценявате първата стъпка, за да осъществите решението си и действате. Веднага. :)
 
Категоричността не само може да спаси живота ви, но ще го направи по-цветен, вълнуващ и светкавично бърз! :) Затова – в момента, в който се почувствате изморени – първо проверете дали не сте в режим на чудене от прекалено дълго време. Ако е така – веднага минете в режим на категоричност и се изтреляйте бързо през вратата, която то е ви отворило напред! :)))

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. А ако искате да изградите в себе си категоричност и други полезни навици – запишете се с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :) 
3 начина, по които живеенето „тук и сега“ съсипва щастието ни

3 начина, по които живеенето „тук и сега“ съсипва щастието ни

 

Всички сме чували за живеенето тук и сега, и че тази формула може да направи живота ни в пъти по щастлив. Всъщност идеята за „тук и сега“ е толкова романтична, че някой от нас даже се опитваме да го прилагаме и на практика. Разбира се – неуспешно в 99% от опитите. За щастие. :)

Недоразумението идва от това, че представата ни за времето коренно се различава от тази, която имат всички духовни учители, проповядващи живеенето „тук и сега“. Ние, обикновените хора, разглеждаме времето изцяло линейно. Ако имаме една линия ние ще сложим миналото в ляво, настоящето по средата, а бъдещето – в дясно. Т.е. ние разглеждаме понятието „тук и сега“ като отрязък от време, което е около днешния ден. Толкоз. Духовните учители обаче гледат на времето по съвсем различен начин. За тях времето е една единствена точка, в която едновременно се случват минало, настояще и бъдеще, и всичко това те разглеждат, осъзнават и преживяват като „тук и сега“.

Ако вие не може да си представите и усетите как миналото ви се преповтаря, създавайки бъдещето ви и всичко това се случва ето точно в този момент на настоящето, който всъщност е единственият, който съществува – има голяма вероятност да сте изпаднали в прекалено голям буквализъм и живеенето тук и сега вместо да ви носи щастие – всъщност да го съсипва. И това се случва именно, защото ние сме свикнали да приемаме и живеем тук и сега като малък линеен отрязък от време, а не като една точка събираща трите измерения, както реално го разглеждат гурутата. По този начин, съзнателно или не, ние игнорираме важността на миналото и най-вече на бъдещето си, които обаче са основни съставки за получаване на радостта от тук и сега. Защото миналото и бъдещето ни са тук и сега. :)

Ето и трите основни начина, по които линейната ни представа за тук и сега ни пречи:

  1. Създаване на прекалено ригидна представа за себе си, която блокира развитието ни. Това произтича основно от неглижиране на важността човек да се връща към миналото си за съвет и подобрение. Когато човек живее в ограничената линейна представа за тук и сега, той обикновено е склонен да игнорира какво се е случило в миналото и да смята, че резултатите от него са нещо непроменяемо. Тук може да чуете човек да казва: „Аз съм си такъв, такъв ми е характера, не мога да се променя.“ или пък „Първите 7 са важни!“. Подобно разбиране ни прави супер ригидни и спира възможността да бъдем по-добри днес и утре. Ако например сме срамежливи – не е правилно да кажем „Аз съм срамежлив, такъв съм си, не мога да се променя“. Правилно е да се каже: „Аз избирам да съм срамежлив, въпреки, че не ми харесва да съм такъв.“ Това, което сме ние тук и сега е резултат от моделите ни на поведение, които сме придобили в миналото. И тези модели са абсолютно променяеми. Следователно ако „тук и сега“ нещо не ни кефи (в нас или света около нас), вместо да игнорираме ситуацията и да се правим, че всичко е наред такова, което Е – ние можем реално да погледнем ситуацията, която не ни харесва, да си направим саморефлексия кое в нас създава тази ситуация и да променим моделите в нас, които я създават. За да направим настоящия момент наистина вълнуващо преживяване. Миналото е корен квадратен на тук и сега. Ако игнорираме него – игнорираме щастието, което тук и сега може да донесе.
  2. Отпускаме се прекалено много и започваме да бягаме от трудното. Това произтича от разбирането ни, че живеенето тук и сега е живеене „за мига“. Но докато си мислим, че живеем за мига – обикновено мига изживява нас, защото ние сме прекалено реактивни и ненаблюдателни какво се случва около нас. Сред нас битува и убеждението, че живеенето тук и сега е пълно блаженство, при което ние нищо не трябва да правим. Че ако сме „настоящи“ всичко ни се получава лесно, душата ни е в непрестанен покой, наслаждаваме се на живота с пълни шепи, а като бонус – банковата ни сметка е пълна. Това обаче е представа, която ни вкарва в два големи проблема. Първият е, че се отпускаме прекалено много и ставаме пасивни – т.е. започваме само да реагираме на обстоятелствата, а не да ги създаваме. Вторият е, че очакваме всичко да ни се получи лесно и когато стане трудно – смятаме, че нещо не е наред, домързява ни да влагаме усилия и се отказваме. За да получим удовлетворение от живеенето тук и сега – нужно е да бъдем активни. Да сме активни не значи постоянно да бързаме и да профучаваме покрай ангажиментите и задачите си. Активност е дейно участие в това, с което се занимаваме в момента. Да даваме най-доброто от себе си. Активността е съпричастност към мига. Именно това значи тук и сега – не да бездействаме, а да успеем да потънем изцяло в активността, с която се занимаваме в момента. Някой наричат това състояние flow.
  3. Чувстваме се неудовлетворени, защото не успяваме да задоволим двете си основни духовни нужди. Тук проблемът идва от това, че в нашата представа живеенето тук и сега не включва това да имаме дългосрочна визия, план за бъдещето, да работим всеки ден по него и да сме достатъчно амбициозни да го постигнем. Тук обикновено може да чуете човек да казва „Аз не мисля за бъдещето – движа се по течението“. Е да, ама всеки човек име две основни духовни нужди в живота си – нуждата от развитие и нуждата от принос. Тези две нужди няма как да бъдат реализирани по друг начин освен да мислим за бъдещето си, да имаме дългосрочна визия за себе си, да работим по изпълнението й и резултатът да бъде по някакъв начин от полза за хората около нас. Личното ни израстване и приносът към хората около нас ни създава удовлетворението, усещането за смисъла в живота и удоволствието от живеенето в тук и сега. Тогава всяко тук и сега се превръща в момент, в който следва да реализираме визията за себе си. И така се превръща в повод за усмивка. За да получите това удовлетворение – хубаво е да седнете и да си направете една три, а дори и пет годишна визия за себе си. Опишете какво искате да реализирате като изживявания, развитие и принос, и си набележете първите стъпки за осъществяването на всяка цел. Не е нужно да знаете и описвате в детайли точния път, по който ще постигнете визията си. Приемете го като драфт версия, която ще редактирате в движение. Животът се създава миг по миг и е глупаво да си правим супер конкретни планове. Единственото, което е нужно е да знаем следващия си ход и да правим малки крачки, наблюдавайки и радвайки се на чудесата, които открива всяка крачка пред нас. :)

Е, ако сте припознали себе си в някои от редовете по-горе и сте видели как обърканата ни представа за тук и сега ви е накарала да се чувствате зле – ползвайте съветите и променете ситуацията. Разбира се – експериментирайте с различни други варианти, наблюдавайте се и вижте кое работи най-добре за вас. Идеята на всичко написано по-горе е да осъзнаем, че тук и сега е понятие, което включва миналото, настоящето и бъдещето ни, и ако искаме да постигнем блаженството, което казват, че носи момента тук и сега – трябва да съберем линията на времето си в кръг и едновременно да сме съзнателни за миналото, настоящето и бъдещето си. Защото те заедно създават момента „тук и сега“. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :) А ако искате да започнете по-съзнателно и целенасочено да създавате живот, който си струва да бъде изживян – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици ТУК. :)

Не вярвайте на хора без план

Не вярвайте на хора без план

Не вярвайте на хора без план! На тези, които всичко им е в главата също.

Не че другите, които имат план значи, че ще го изпълнят или че няма да го променят 3, 6, 7 или 25 пъти. Не! Просто дори това, че си седнал да си направиш план е достойно за доверие. Защото да не седнеш да го опишеш – означава, че имаш някаква идея на ум, която нека не се лъжем – едва ли някога ще се реализира на практика.

Винаги когато сядам да си преглеждам плана за годината, въпреки, че уж всичко ми е в главата, обикновено ми отнема 5 – 6 часа да ревизирам кое, кога и как да се случи. Защото когато започнеш да пишеш винаги се оказва, че главата ти те е излъгала и има още сумати неща за доизясняване. Но пък след като си опишеш всичко, се появява едно много приятно усещане, че знаеш къде се намираш, на къде си тръгнал и кои са следващите ти стъпки.

Колкото пъти съм се чувствала объркана, толкова пъти съм се оказвала без план.

Колкото пъти съм се чувствала тотално объркана, толкова пъти се е оказвало, че не си следвам плана, а се занимавам с други неща.

Това е! Не вярвайте на хора без план. На тези, които „всичко им е в главата“ също. Ако не седнеш да си опишеш плана, главата ти ще те изиграе. Или сърцето. Или стомаха. Няма значение – все някой орган ще те пр**бе. И ще е Big time!

Затова, вземете веднага лист хартия, напишете 3-те най-важни цели, които искате да постигнете една година напред (формулирайте ги точно, кратко, ясно, реалистично) и си направете план как да ги реализирате (опишете стъпки за всяка цел и срок за изпълнение на всяка стъпка. Всяка стъпка трябва да е ясна и кратка – съдържаща едно, две действия, а не дълга, объркваща и изискваща прекалено много неща)! Не се притеснявайте ако не знаете абсолютно всяка крачка по изпълнение на целите си. Напишете си плана с крачките, които са ви ясни в момента. Обещавам, че изпълнявайки тях, останалите ще ви се изяснят по пътя. След като планът ви е готов, започнете да действате по него и веднъж месечно го преглеждайте, ревизирайте, променяйте според това какво сте направили до момента и идеите, които са ви хрумвали за напред :)

Когато си направите план и започнете да действате по него, усещането ви за целенасоченост и визия, осезателно ще се увеличи!

Ами, хайде, да действаме! :)

Бог работи с нас. Не вместо нас.

А ако искате заедно с нас да създадете своя план за деня, месеца, живота  – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Не позволявайте на вдъхновението да убие практиката ви

Не позволявайте на вдъхновението да убие практиката ви

Един ден докато си карах колата, слушах по радиото интервю с един учител по музика от Видин. Последният въпрос към него беше дали се е замислял да пише негови текстове и музика. Той отговори, че принципно му се иска и понякога пише, но като творец имал нужда някой или нещо да натисне определен бутон в него, за да получи вдъхновение и тогава започва да пише. Така се случвали нещата при него.

Ta се сетих за австриеца Франц Лист, който е казвал така: „Ако не свиря един ден, само аз ще забележа. Ако не свиря два дни – критиците ми ще забележат. Но ако не свиря три дни – вече публиката ми ще забележи“.

И ето – два типа хора – единия, който чака вдъхновението да дойде, за да практикува. И другия, който практикува всеки ден, независимо от вдъхновението.

В крайна сметка, разстоянието от Видин до Австрия хич не е голямо. Но за да го извървиш, освен вдъхновние, може би трябва и малко дисципилина. Или много. Зависи колко бързо искаш да стигнеш.

А ако искате заедно с нас да извървите този път по-лесно – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Инструменти и техники за управление на времето, и по-голяма продуктивност

Инструменти и техники за управление на времето, и по-голяма продуктивност

 

В този блогпост споделям с вас една от презентациите ми на тема: Инструменти и техники за управление на времето, и постигане на по-голяма продуктивност.

Презентацията е сравнително дълга. Може да я видите на следния линк: Time management and productivity

А ако искате заедно с нас да изградите навика да управлявате времето и енергията си за по-висока продуктивност – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Зает или просто много уморен?

Зает или просто много уморен?

Тук ви споделям една от любимите ми теми, разказана за 15 минути от Tim Ferriss:

„- Как си?
– Много съм зает! – това е станало отговор по подразбиране за много хора. Зает. Много зает. И в повечето случаи този отговор е във вид на оплакване.
– О, това е добре. По-добре от обратното…ще кажем ние.

Но ако се загледаме в ежедневието на тези хора, ще видим, че те не са заети, а са уморени, изтощени, направо затънали. Те са пристрастени към заетостта си и много изплашени какво ли ще се случи ако нея я няма.

Почти всеки, който познавам е зает. Дори и децата са вече заети. В края на деня те се връщат толкова уморени, колкото са уморени и възрастните.

Но в крайна сметка, цялата тази заетост не прикрива ли факта, че повечето неща, които правим нямат никакъв важен смисъл? Базирайки се на обема поща, който получавам и нюз фийда в социалните мрежи, мога да направя предположение, че повечето хора с офисна работа правят толкова малко, колкото и аз правя.

Не служи ли цялата тази заетост за успокоение? Като преграда пред някаква празнота? Защото очевидно вашия живот не би могъл да бъде смотан, тривиален или безсмислен щом сте толкова заети. Постоянно ангажирани. Във всеки час на деня.

Цялата тази заетост не прикрива ли един страх, който стои в центъра на нашия живот? Че не правим нещо, което си струва? Че се занимаваме с нещо безсмислено. Трудни въпроси, за които сме прекалено заети да си отговорим.

Ами ако не сме заети с всичко това, какво ще правим?

Ще го кажа!

Аз не съм зает! Аз съм най-мързеливият амбициозен човек, който познавам.

По едно време обаче, чувствайки се професионално задлъжен, аз станах зает. И започнах да виждам одобрение в лицата на хората когато им кажа, че съм зает. Всичко това те кара да се чувстваш доста важен. Плюс това имаш много добро извинение да не се виждаш с нежелани хора и да не правиш много неща. И в същото време пощата ми се запълни със задачи, които изобщо не желая да изпълнявам. Да не говорим, че не свършвам и грам работа, която наистина ми носи чувство за смисъл.

Отказах се и заминах там, от където записвам това. Ако ми трябва интернет, трябва да пътувам 40 минути. Но пък свърших наистина много стойностна работа, с каквато не бях се занимавал от месеци.

Тази заетост не е необходимо или неизбежно състояние на живота. Тя е нещо, което сме избрали.

Разбирате ли…заетостта на много хора е просто шум, през който те се опитват да крещят.

А аз просто отказвам да изкрещя в отговор.“

Цялата история, разказана от Тим Ферис може да чуете ТУК.

А ако искате заедно с нас да изградите навика да бъдете настоящи и да се отървете от постоянното бързане – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Спринт на навици

Спринт на навици

Лео Бабаута е един от най-известните ментори по отношение на формиране на навици в световен мащаб.

Тук ще ви представя един модел, който той предлага за интегриране на навици в живота ни. Въпреки, че на пръв поглед изглежда прекалено бърз за създаване на трайни навици, той е изключително полезен и насочен да отговори изцяло на индивидулния ритъм на всеки от нас, така че да инкорпорираме даден навик по най-бързия и удобен за нас начин.

 Спринт на навици

Методът е основан на Скръм подхода за работа по изграждане на софтуерни продукти. Идеята е да се работи много фокусирано и усилено за кратък период от време (1 седмица), след това да се прегледат резултатите, да се нагодят спрямо крайните изисквания и ако има нужда и начин – да се осъвършенства работа.

Как това може да се приложи за формирането на навици?

Старият начин за изграждане на привички е едно действие да се извършва минимум месец, след това да се добави нов новик и т.н. Идеята на спринта за навици е да подобри внедряването на даден навик в рамките на месеца. При него се избира определен интервал от време (най-добре да е 1 седмица), в който вие планирате навика, изпълнявате го, след това преглеждате как сте се справили и какво ви е попречило да го изпълнявате, а накрая подобрявате процеса на изпълнение за следващия спринт. И така в рамките на целия месец, всяка седмица коригирате изпълнението на дадения навик, спрямо своите си особености и ритъм на живот, така че да може да интегрирате успешно навика, който желаете.

Ето и как работи:

  1. Планиране. Избирате само един навик и записвате как ще го изълните – кога ще го правите, кой ще е вашият трегер (нещо, което да ви служи за отправна точка – когато то се случи, вие трябва да изпълните своя навик), колко дълго ще го правите, къде, с кого и с какво ще го правите, как ще помните, че трябва да го направите, пред кого ще поемете отговорност, че ще го правите и каква ще е тя. Най-добре да направите това в неделя вечерта или най-късно понеделник сутрин
  2. Изпълнение. Фокусирате се върху изпълнението на навика през цялата седмица. Записвате си как сте се справили, какво ви е накарало да отложите или да не изпълните навика, какви пречки са възникнали, на кого и каква отчетност сте дали
  3. Преглед. В края на седмицата (примерно в неделя) преглеждате изпълнението на отминалия спринт. Всичко ли направихте от планираното? Какви пречки сте срещнали? Какво може да направите, за да ги премахнете следващият път и да подобрите изпълнението?
  4. Подобрение. Напишете какво ще направите различно от редната седмица, как ще преодолеете препядствията и какъв ще е новият процес, който ще следвате. След това ползвайте този нов процес за планирането на следващия ви спринт (обратно към т.1)Този процес минавате всяка седмица – планирате, изпълнявате, преглеждате, набелязвате как ще регулирате изпълнението спрямо вашия ритъм и започвате нов спринт. По този начин, изпълнявайки навика на малки итерации, човек се фокусира върху създаването на съответния навик и вижда как той му въздейства моментално. Заедно с това, навикът постоянно се наглася и пригодява според индивидулните желания и ритъм, така че в края на спринтовия период (около месец, месец и половина) вие вече сте интегрирали даден навик по най-добрият за вас начин.

Макар да изглежда малко ангажиращо в началото (всъщност създаването на навик винаги е ангажиращо в началото), този метод работи изключително добре ако следвате плана и му дадете шанс да ви промени.

Опитайте!

А ако искате заедно с нас да изграждате полезни и здравословни навици – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)