Иска ми се работата ми да беше по-удовлетворяваща. Иска ми се да печеля повече пари. Колко щеше да бъде хубаво ако живеех другаде. Иска ми се да имам човек до себе си. Иска ми се да имам други приятели. Иска ми се да бъда по-весел човек.
Едно от най-трудните неща в живота ни е да спрем постоянно да искаме нещата да са различни от това, което са в момента. Не че не е хубаво да искаме живота ни да се подобрява, напротив – това е чудесно. Но днес ви каня да обърнем внимание на това, че постоянното фантазиране за това как нещата могат да бъдат по-добре неусетно ни кара да осъждаме и отхвърляме това, което сме сега и което живеем в момента. Така започваме да се чувстваме зле от себе си и живота си.
Ние всички имаме фантазии за това как животът ни би могъл да бъде, колко по-готини ние бихме могли да бъдем, как другите хора би трябвало да се държат и изобщо как света трябва да функционира.
Всичко това обаче са едни фантазии в главата ни, които рядко разпознаваме като такива, защото много искаме да е различно и ни е трудно да пуснем тези фантазии, и да се отпуснем там където сме, такива каквито сме. Това, което не забелязваме е, че тези фантазии много често ни нараняват. Карат ни да осъждаме и дори да мразим мястото, на което сме и това ни кара да се чувстваме зле.
Ето няколко примера:
- Много бих искала да се справям по-добре с взаимоотношенията с другите хора. Това е моята фантазия – аз си мечтая да съм друг човек. Истината обаче е, че в настоящия момент мен не ме бива във взаимоотношенията и колкото и да се старая не ми се получава. Аз уж просто си мечтая да се подобря и да се усъвършенствам, но на заден план да си мисля постоянно как би било хубаво да съм друг човек ме кара да се чувствам зле, защото с това, че искам нещата да са друго яче автоматично осъждам това, което съм аз в момента. И не се приемам. И това ме кара да не се чувствам добре със себе си. Моята фантазия не ме вдъхновява. Тя ме блокира.
- Иска ми се да имам повече мускули и по-малко мазнини. Да, това може някога да се случи, но в момента е просто една фантазия, която аз въртя неуморно в главата си. И заради тази фантазия – това, че аз сега нямам перфектното тяло ме кара да се чувствам зле.
- Искам децата ми да се научат да чистят след себе си. Да, те може би ще се научат и ще го правят, но към настоящия момент на мен просто ми се иска да е така. Това е фантазия. Всеки път когато чуем съчетанието „иска ми се“ – това най-вероятно е фантазия. И в конкретния случай фантазията ме кара да съм по-малко радостна относно децата ми.
- Иска ми се да имам повече концентрация, да работя без да се поддавам на никакви разсейвания, без да отлагам. Разбира се, че част от времето ни може да бъде такова, но винаги ще има разсейвания около нас, освен ако не се забиете в някоя необитаема планина. Дори и тогава – може пак да има какво да ви разсейва. Фантазията, която в този момент въртим в главата си за това колко продуктивни искаме да бъдем ни кара да се чувствам зле относно това какви сме ниe днес, а това намалява продуктивността ни.
Каква е вашата фантазия? Какво си разказвате, че трябва да е различно във вас и в живота ви?
Фантазиите не са неща, които никога няма да постигнем. Може би това са наши искрени цели, които някой ден ще реализираме, но не това е идеята тук. Идеята е, че фантазиите ни са неща, които ние бихме искали да бъдат истина тук и сега, а те не са. И когато се държим здраво за една фантазия, без да разберем тя ни кара да се чувстваме зле в настоящия момент, когато тази наша фантазия не е истина. Тя ни кара да се чувстваме ядосани, обидени, разочаровани от себе си днес, в този момент. Което хич не е cool и не е добра основа, от която да мислим и действаме!
Как да променим това?
- Първо забележете, че имате фантазия. Ако си казвате: „О, как ми се иска да…“ или „Ох, би трябвало да е така и така…„… вие имате фантазия. В този момент обърнете внимание каква е историята, която си разказвате за това как нещата трябва да бъдат или бихте искали да бъдат.
- Осъзнайте, че тази фантазия ви наранява. Обърнете внимание дали фантазирайки си как нещата могат да бъдат, вие всъщност „невинно“ осъждате себе си и сегашната си ситуация. Ако се чувствате зле, тъжни, ядосани на себе си или някой друг – това е защото си мечтаете ситуацията, вие или другите хора да бъдат различни. Това, че се чувствате зле е заради фантазията ви, заради историята, която въртите в главата си. И това ви свива там където сте. Забележете го. Забележете как това да искаме нещата да са различни наранява нас и взаимоотношенията ни с хората.
- Приемете това, което се случва в момента. Опитайте да видите това, което реално се случва в момента без да драматизирате, без историята, която си разказвате. Без да осъждате колко е „лошо“. Положението е такова каквото е и да седите, и да се чувствате зле от това няма да ви реши проблема. Нито ще ви накара да подобрите настроението си. Опитайте да приемете ситуацията каквато е. Приемете, че вие сте тук и това е най-добрата изходна точка за действие в настоящия момент.
- Действайте в посока на това, което искате. Това да приемем нещата каквито са не означава да се примирим. Да приемем нещата такива каквито са означава да се успокоим там където сме. Означава да се прегърнем. Да си върнем трезвия поглед и енергията да действаме, която иначе изтича в това да се самосъжаляваме и въртим безполезни фантазии в главата си за това как нещата могат да бъдат. Ако действаме от позицията на страх, обида, несигурност, съжаление – действията не биха ни отвели на по-различно място, от което се намираме в момента. Когато приемем ситуацията, в която сме и себе си, такива каквито сме – ние си създаваме увереност, от позицията на която действията ни са по-развиващи и ефективни. И да, по този начин може би ще постигнем своята фантазия.
Целият ни свят се успокоява в момента, в който спрем да мислим единствено и само как нещата трябва да бъдат различни и решим, че всичко е ОК тук в този момент.
Отново – това не значи да не си поставяме цели и да не ги гоним – не. Това значи да осъзнаем, че непрестанното ни желание нещата да са различни отнема от радостта и продуктивността ни СЕГА. А радостта и продуктивността ни трябват СЕГА, за да реализираме нашите големи цели. В момента, в който осъдим себе си и ситуацията, в която сме и започнем да фантазираме как „би било хубаво“ да бъде, започваме да се чувствам зле и се блокираме. Може да се освободим от тази глупост. Може да премахнем желанието си нещата да бъдат различни от това, което са и да си кажем: „По дяволите – Ок съм такъв какъвто съм. Ок е такова каквото е. Продължавам напред!„
Запишете се да получавате и други мои статии ТУК или още сега се включете в Програмата за изграждане на полезни навици alephia.net, където всеки месец подсилваме вътрешната си среда с нов полезен навик. :)