Ето къде може да срещнете себе си

Ето къде може да срещнете себе си

sebepoznanie

Всеки човек, в някакъв етап от живота си стига до момент, в който решава, че трябва да „намери себе си“. И с право, защото през години се „обличаме“ с толкова много убеждения, мнения, нагласи, страхове и вярвания, че в един момент тотално „загубваме“ себе си в тях. Диалогът между сърцето и ума започва да става все по-невъзможен, а усещането, че нещо не е наред става все по-силно.

В такива моменти или просто игнорираш случващото се или в крайна сметка започваш наистина „да търсиш себе си“.

Ако сте избрали втория път, по-долу обръщам внимание на местата и моментите, в които съм забелязала, че е най-вероятно да се намерим: :)

Срещаш себе си, когато сутрин излезеш навън с идеята, че днес определено ще „спечелиш деня“ и единственото, на което ти мирише е възможността за нещо красиво. Но когато си легнеш усещаш, че си пропилял тази възможност, защото някак отново си оставил вниманието и енергията ти да отидат в по-несъществени неща.

Срещаш себе си, когато говориш с някой и се опитваш да го убедиш в думите си, а после разбираш, че ти изобщо не си бил прав.

Срещаш себе си, когато заминеш на непознато място с непознати хора и мислиш, че това ще промени ежедневието ти, а после се прибираш в къщи и позволяваш на ежедневието да промени теб.

Срещаш себе си, когато знаеш, че трябва да направиш някой мил жест, да дадеш някои лев на бездомника, стоящ на улицата, да помогнеш на някого в труден момент, но просто подминаваш, защото изобщо не ти е до това… и после се чувстваш виновен.

Срещаш себе си, когато дълго си се подготвял какво да кажеш на важна среща, а когато тя дойде забравяш всички репетиции и говориш единствено от името на емоционалното си състояние.

Срещаш себе си, когато ти се иска да поговориш с някого какво ти е на сърцето, а говориш за всичко останало, но не и за това.

Срещаш себе си всеки път, когато кажеш, че не ти пука за нещо, за което всъщност би дал цялото си същество. Но дори сам на себе си не искаш да признаеш това.

Срещаш себе си, когато се ядосаш, че някой пак не е измил чиниите, а после се сещаш за всичките нещата, които ти никога не правиш за този човек. И ти става мило, че изобщо го има…

Срещаш себе си, когато уж неволно обидиш или нараниш някого, а после разбираш, че си го направил единствено, за да се почувстваш по някакъв начин по-велик от него и тогава вътрешно започваш да се чувстваш много малък.

Срещаш себе си винаги, когато трябва да свършиш или кажеш нещо важно, но веднага се заемаш с нещо съвсем различно, за да избягаш от трудното.

Срещаш себе си винаги, когато заявяваш, че нямаш нужда от помощ, защото можеш да се справяш с всичко сам, а единственото, от което имаш нужда е подкрепа и съчувствие, защото просто нямаш сили да продължиш напред.

Срещаш себе си във всяко обещание, което си си дал и не си спазил, а после си казваш, че това е „за последен път“.

Та искам да кажа…може да срещнеш себе си безброй пъти на ден и дори да не разбереш за това с години наред. Понякога се срещaш в хубавото, но сякаш по-често може да се срещнеш в лошото – там, където не ти се ходи. А пък понякога може да срещнеш себе си дори докато ядеш сладолед по улицата! :)

В крайна сметка – каквото и да правиш, в момента, в който изпиташ притеснение, нервност, обида, отхвърляне, ентусиазъм, някое силно желание – значи си срещнал себе си. Но наистина разбираш за тази среща, когато те хване страх от тебе си. Защото наред с всичко хубаво, когато срещнеш себе си, започваш да виждаш и всичките си недостатъци, болки, обременености. Всичките ти неприятни качества, мисли, модели на поведение, навици. И е адски, адски трудно да ги приемеш. Да приемеш, че това си ти. И че никой не ти е виновен за нищо и никой не ти е длъжен за нищо.

Тогава хората обикновено отвръщат глава и започват отново да търсят себе си, очаквайки, че ще намерят нещо по-добро…

Но ако искаш наистина да намериш себе си, единственото, което може да направиш е да си простиш някои неприятни истини за теб самия и да се приемеш. Защото само когато се приемеш такъв какъвто си е истинският момент на тази среща.

Тогава ти ставаш себе си. 

Това е моментът, в който търсенията приключват, а животът започва.

Ако искате да обръщате повече внимание на местата и моментите, в който намираме себе си ежедневно – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици, където фокусът е върху това да откриваме и създаваме себе си ежедневно. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *