Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си?

Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си?

Да живеем спрямо интуицията си не означава да игнорираме ума. Означава да можем да обединим работата на ума с насоките на интуицията ни.

Нещата се случват така: ние имаме визия къде искаме да стигнем (разчитаме на ума си да създаде визията/целите), но се ориентираме кой е най-оптималният (най-бързия, лесен и приятен) път да стигнем до там според вътрешния ни GPS (интуицията), който ни дава напътствия момент за момент.

*Ако нямаш посока, не може да очакваш GPS-a ти да работи адекватно, нали?

Тук кодовото послание е момент за момент. Т.е. ти не си създаваш очакване и не изискваш от себе си да знаеш всяка крачка напред по изпълнението на плана си, а се доверяваш на интуицията си да те ориентира момент за момент. Защото светът се създава именно момент за момент, според това, което колективно се случва. Ако ти създаваш, ти няма как да знаеш какво и как предстои. А ако знаеш – тогава ти не създаваш, а просто копираш нечий друг път.

Да действаш спрямо интуицията си, момент за момент е като да танцуваш с живота. Ти правиш своята крачка (т.е. действаш спрямо своите желания/ вътрешни насоки). После животът прави неговата крачка (нещо се променя, нещо се пренарежда, нещо се изяснява за следващата ти стъпка напред). След това, танцът продължава – ти правиш следваща си крачка напред, после животът и т.н.

Но ако поканата за танц дойде, т.е. някаква възможност се отвори, интуицията те подкани да направиш нещо, да идеш някъде, да създадеш нещо, но ти не реагираш, не направиш своята крачка – танцът се забавя! Ако прекалено дълго време не реагираш, танцът спира. Ти слизаш от дансинга. Усещането за танцуване между теб и живота изчезва. Усилията, напрежението и съмненията се увеличават!

Как се качваме отново на дансинга?

Като започнем отново да танцуваме! Намираме удобна възможност и малко по малко се задвижваме отново. Може да го направим като последваме някакво свое желание и започнем с малки стъпки да го реализираме. Може да подпомогнем на някой близък, който е във вихара на своя танц и така ние сами да се задвижим. А може просто физически да започнем да се движим повече, което винаги води до вдъхновение и задвиждане по целите ни. Може да направим каквото и да е, което да ни задвижи да направим своята крачка напред и малко по малко да създадем инерция на танца с живота в нашия си живот.

Така се качваме отново на дансинга.

А след това просто продължаваме да танцуваме.

Когато темпото се забърза – продължаваме да танцуваме. Когато отливът дойде – продължаваме да танцуваме. Когато преодоляваме съпротивленията от собственото си разширяване – продължаваме да танцуваме. Когато берем плодовете от труда си – продължаваме да танцуваме. :)

Накратко: интуицията е енергията, която ни движи. Но ние трябва да сме достатъчно подвижни! Трябва да продължаваме да правим своите стъпки от танца с Живота. :)

Задача за днес:

Затворете очи и вижте себе си като човек, който с лекота отговаря на поканите за танц от живота. Вижте себе си как все по-умело и все по-умело преодолявате пречките и страховете, които стоят пред вас да действате. Вижте как с все по-голям ентусиазъм и доверие стъпвате в неизвестното. Усетете нарастващото любопитство, с което изследвате пътя напред. Останете така за няколко секунди. Какво е усещането да танцуваш с живота? :)

Ако темата за интуиция е нещо, в което искате да задълбочите – може да се включите в обучението ТУК.
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *