Наскоро, голяма част от хората, които следя и на които се възхищавам, публично обявиха, че са в процес на търсене и пресъздаване на себе си. Някои предприемат дълго пътуване, други се записват да учат нещо ново, трети започват да спазват любимия си хранителен режим и да практикуват редовно любимия си спорт. Четвърти започват да разтребват цялостно дома си. Други сядат и започват много детайлно да изясняват визията си занапред, за да си създадат повече яснота и мотивация за действие.
Няма една и съща, работеща за всички рецепта за пресъздаване на себе си. Но в процесa на пресъздаване има един период, през който абсолютно всички минаваме. И това е периодът на дълбока обърканост, с който всъщност пресъздаването на себе си започва. И който понякога присъства за нас през целия процес. :)
Да се чувстваш объркан и изгубен не е най-приятното усещане на света. Но в същото време – това е твоят най-сигурен знак, че ти вече си в процес на пресъздаване. И в този процес, твоята работа е просто да продължиш напред.
Има два типа хора:
- Тези, които влизат в периода си на обърканост и позволяват да бъдат сковани от него. Започват да се чудят, оплакват, самосъжаляват. Яснотата, която са имали преди, вече я няма и това не им харесва. Те не искат да бъдат в неизвестното, в нестабилното, в тъмното. Съпротивляват се на това, което им се случва и това съпротивление всеки ден им създава все повече умора, обърканост и демотивация.
- Тези, които влизат в периода си на обърканост и продължават напред. Объркаността ще идва в живота ни със сигурността, с която зимата идва в календара ни. Това е начинът, по който животът ни показва, че е време да пресъздадем себе си. А ние пресъздаваме себе си от неизвестното, от нестабилното, от хаоса, от тъмнината. От объркаността. Това са суровите материали, от които всяка секунда се създава реалността. Това са и суровите материали, от които ние самите пресъздаваме себе си и живота си.
Нали разбираш?
Всички имаме периодите си на брутална обърканост. На тотално изгубване. Не си само ти. Всеки регулярно получава своята лична покана да пресъздаде себе си. Животът не търпи застой.
Когато твоята лична покана дойде – отпусни се. Започва нов етап за теб. Позволи на объркаността да бъде. Спомни си, че тя е временна. Спомни си, че ти най-вероятно вече си минавал през нея. И си спомни, че просто трябва да продължиш напред. Бъди спокоен. Усмихни се. Дишай. Върви напред в твоето си лично темпо. Ти пресъздаваш себе си заради себе си, не заради някой друг. Разписвай си различни варианти, експериментирай, любопитствай, изследвай, търси твоя автентичен начин да продължиш напред. Бъди категоричен в желанието си да продължиш напред. Категоричен в желанието си да създадеш нов път за себе си. Да пресъздадеш себе си.
Всеки период на дълбока обърканост в живота ни за нас е възможност да направим следващата крачка напред в личната си еволюция.
Тази игра няма край. Ние не играем, за да спечем нещо. Ние играем, за да задобреем в продължаването напред. Играем, за да задобреем в пресъздаването на себе си. Да станем добри в живеенето на живота. Да се превърнем в достойни ко-създатели на този постоянно обновяващ се и израстващ живот.
А най-хубавото в тази история е, че никой от нас не е сам в този процес. Ние всички, абсолютно всички сме във вихрушката на своята обърканост и вървим по пътя, по който постоянно пресъздаваме себе си. :)