Как да се справим с разсейванията и отлагането при изпълнение на важен за нас проект

Всеки от нас има проект, за който знае, че е наистина важно да бъде изпълнен или идея, която трябва да започне, за да разбере поне какво може да излезе от нея. И истината е, че ние не сме на Земята, за да си клатим краката. Ние сме ко-създатели на света. И част от главните ни задължения е да превръщаме идеите си в реалност , за да помагаме на света да се придвижва дори и с минимални крачки напред.

В един идеален свят, всички ние, всяка сутрин щяхме да се събуждаме, постоянно мотивирани да работим по своите важни проекти, да преодоляваме с лекота всяко обстоятелство, да не се поддаваме на съмненията и разсейванията си, да знаем с пълна убеденост правилните за нас решения и да отмятаме тасковете в графика си както Чък Норис отмята дните в календара си – с размах. :)

Само че, реалността е малко по-различна. В реалността ние сме бомбардирани от постоянни разсейвания,  несъзнателни жертви сме на инстинктивните си желания да се хвърляме във всяка посока, в която възникне следващата ни нотификация, без да забележим се въвличаме в хиляди ниско стойностни задачи, които сякаш безконтролно се увеличават в графика ни, и така постоянно намираме следващата изключително важна причина (рационализация), че точно днес е „наистина невъзможно“ да работим по важния за нас проект, който сме планирали. И така всеки ден. Докато животът ни започне да се усеща твърде тежък, изморяващ, объркан. И разбира се – безсмислен. Защото когато не работим по важните за сърцето си проекти – ние всъщност не работим по реализацията на самите себе си и душата ни започва постепенно да атрофира.

Пиша тази статия, за да напомня на себе си и на вас, че е безкомпромисно важно, с много голяма съзнателност и с много голяма дисциплина да блокираме за себе си време, в което да работим по изпълнението на важните за нас проекти. Тези, за които усещаме ясен повик да реализираме. Защото ако не го направим – една светлина в нас няма да бъде запалена. Една част от нас ще спре да живее. Но по-важното – една част от живота на много други хора няма да намери това, от което истински има нужда… защото ние сме били прекалено заети с разсейванията и отлагането си, вместо да се фокусираме и от любовта си да създадем качествената промяна, която знаем, че е нужно да създадем. 

Разбирате за какво говоря, нали?

Нужно е да спрем да използваме времето си само за ежедневни, ниско-стойностни, не носещи дълбоко удовлетворение задачи. И да отворим пространство в графика си за това, което наистина има смисъл.

Ок.

По-долу ви споделям стратегията, която да ни помогне да започнем (или да продължим) да работим по важните за нас проекти, дори в условия да огромни разсейвания и голямо вътрешно желание за отлагане. Използвайте тези стъпки като гайдлайн – тествайте, адаптирайте за себе си и намерете коя е последователността, която придвижва лично вас по-бързо и безкомпромисно напред. Това, което мога да ви кажа със сигурност е, че ние сме достатъчно силни и можещи, за да преодолеем разсейванията и отлаганията си. :)

  1. Избираме ден от седмицата, в който си залагаме да работим по своя важен проект. Умът ни има най-голяма мотивация за действие, когато има най-категорични граници. Категорични граници означава да изберем конкретен ден, конкретен час и конкретна продължителност за работа по проекта ни. Затова – първата стъпка е просто да изберете един ден от седмицата (или ако можете – заложете си два или три дни в седмицата), в които ще работите по проекта си.
  2. Избираме конкретен час за работа по важния за нас проект. Може да заложите конкретен час или да си изберете тригер, веднага след който да започнете работа по вашия важен проект. Важното е да има яснота кога точно започвате изпълнението.
  3. Избираме конкретна продължителност за сесията, в която ще работим по важния за нас проект. Отново – границите дават свобода и спокойствие на ума ни, затова е важно още в началото да определим ясна и конкретна продължителност за времето, в което ще работим по проекта си в избрания ден и час. Най-добре е да си заложим сесия от 40 или максимум 50 минути работа, като задължително използваме таймер (например този ТУК). Ако за един ден може да си заложите две сесии по 50 минути с 10 минути почивка между тях – супер, ако не – залагате си една сесия от 40/50 минути за деня и маркирате в графика си (и в главата си) това време като абсолютен топ приоритет за деня. Все едно имате огромна болка в зъба и ангажимента е да отидете на зъболекар. :) 
  4. Когато денят и часът за работа дойдат – пускаш таймера и започваш работа. That’s it. Избраният ден, час и продължителност не подлежат на договорки. Те стават закон за нас. Това означава, че когато избраното от нас време дойде – за нас всичко останало спира да съществува! Eдинственото, което има значение е да седнем на мястото си, да пуснем таймера и да започнем работа по важния за нас проект. В този момент, изпълнението на тази сесия от 50 минути се превръща за нас в мисия. Няма нищо по-важно на света от това да седнем и да започнем сесията си. Защитаваме изпълнението на тази сесия от всяко разсейване и трудност, които може да ни възникнат. И просто започваме.
  5. Потъваме в дейността, в изпълнението на задачата си. :) След като започнем изпълнението – опитваме да потънем в изпълнението на своята задача. Да усетим радостта, енергията, която носи – усещането да правиш това, което наистина искаш да правиш и което е наистина важно за теб. Тотално присъстваме в изпълнението на този важен за сърцето ни проект. :)
  6. Когато ни възникне желание за разсейване или отлагане – практикуваме съзнателност. Ние още в началото сме наясно, че докато изпълняваме важния за нас проект ще ни възникне желание да се разсеем, да се откажем, да отложим. Но ние вече уточнихме, че може да преодолеем това. И всъщност единственото, което е нужно да направим е следното – когато ни възникне желание да се разсеем, вместо автоматично да отворим любимото си разсейване, е нужно да си спомним, че ние всъщност може да не последваме желанието си за разсейване и може да продължим с изпълнението на проекта си. Просто забелязваме желанието си за разсейване,  за трудност да продължим, за желание да спрем – вдишваме, издишваме и избираме да не му се поддадем. Спомняме си кое е наистина важно за нас. Спомняме си, че имаме още може би само 20 минути и че със сигурност може да продължим. Ако умът ни се е хванал за идеята, че точно в момента трябва да провери нещо спешно – запишете го на лист за проверка след сесията и се върнете към работата по проекта си. Ако усетим, че боксуваме на едно място и това и стресира – повтаряме си мантрата „По-добре свършено, отколкото перфектно“ и продължаваме напред. Ако усетим, че твърде усложняваме изпълнението и това ни напряга – спомняме си да поддържаме нещата прости и се придържаме само към основното. Ако усетим, че ни е трудно изпълнението – казваме си с категоричен тон: „Аз мога да се справя!“ и продължаваме напред. Ако усетим, че искаме да се откажем – казваме си: „Аз мога да продължа. Имам само още 20 минути. Мога да се справя.“ и се връщаме към изпълнението на проекта си. :) Най-важното в тази точка е да забележим когато нещо (мисъл, усещане, емоция) възникне и иска да открадне вниманието от нашия важен проект и да не му се поддадем автоматично. А съзнателно да си спомним, че може да продължим.
  7. Потъваме отново в изпълнението на задачата си. След като сме забелязали желанието си за разсейване или отлагане и не сме му се поддали – може да се усмихнем. Всеки момент на съзнателност за нас е момента на победа. На важното над посредственото. Вдишваме, издишваме и продължаваме с изпълнението на важния за нас проект. Връщаме се към мисията си. Към изпълнението на задачата си. Имаме още малко време – затова потъваме отново в дейността. Изгубваме се в нея. Това се превръща в нашата медитация. :)
  8. Когато таймерът даде сигнал за край – приключваме сесията си. След края може да си дадем 20-30 секунди време, в които отново да осъзнаем, че за тези 50 минути ние всъщност наистина може да преодолеем разсейванията си и че за нас е наистина усмихващо и удовлетворяващо да го направим. И да изберем да работим по важния за нас проект. Да изпълним тази задача. Позволяваме си да почувстваме щастието от това да присъстваме за нещо, което е наистина важно за нас. Да му дадем времето и вниманието си. За 50 минути. :) Какво е усещането да напредваш по важен за теб проект? Какво е усещането да бъдеш господар на разсейванията си. Какво е усещането да чувстваш желание да отложиш, но да вземеш съзнателно и категорично решение да продължиш? Не защото трябва да го направиш. А защото искаш да го направиш. :)

Може да направиш една сесия от 50 минути или ако случайно имаш време – може да направиш и втора сесия за деня. В началото може би някое разсейване ще е твърде силно и въпреки съзнателността – ще го последваме. Няма проблем – просто се върнете към изпълнението на проекта си. Гарантирам ви, че с практиката ще задобряваме. Нужно е само да следваме плана си – в деня, в часа – пускаме таймера, започваме изпълнението и всичко друго спира да съществува за нас, освен изпълнението на нашата 50 минутна сесия. Малко по малко тази 50 минутна сесия ще се превърне в наистина свещено пространство за нас, в което ще бъдем напълно и изцяло отдадени на реализацията на своя проект. Докато вкусим тържеството на завършека му. :)

И тогава ще разберем, че наистина е имало смисъл да го направим. Че ние реално можем да го направим. :)

Много са причините (оправданията), които поставяме пред изпълнението на важните за сърцето ни проекти. Но изпълнението на важните за сърцето ни проекти е основното нещо, което превръща живота ни в живот, който наистина си струва да бъде изживян. И аз знам със сигурност, че ние с вас не само заслужаваме, но и на 100% можем да живеем точно такъв живот. Нужно е само да спрем да играем на дребно и да вземем категорично решение да реализираме тези проекти. :)

Най-гениалното нещо, което направихме беше – да не се отказваме да продължаваме напред.

Дей З

Пуснете си любимата музика и да започваме с плана! :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :) А ако искате да започнете по-съзнателно и целенасочено да създавате живот, който си струва да бъде изживян – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици ТУК. :) 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *