Вярващи, но не религиозни. Това е трендът, който все повече от нас започват да следват. И в него вместо да следваме конкретна религия по скоро всеки обяснява, интерпретира и преживява Бог по свой начин. Въпреки това всички сме обединени от вярването, че има нещо повече от нас

По-долу ви споделям моята интерпретация за Бог и насърчавам всеки да конструира този образ по негов си начин, който да го кара да се чувства подкрепен, вдъхновен и насърчен да живее живота по свои собствени правила! Защото над всички религии, концепции и философии, Бог е свобода! Свобода, която е дадена на нас. :)

За мен Бог е знанието, вдъхновението и подкрепящото присъствие, което е навсякъде – вътре в нас, извън нас, около нас. Навсякъде и във всичко. Това присъствие притежава абсолютно знание и ако се свържем с него – то прави живота ни по-уверен, по-смел, по-рискован понякога, но много цветен и щастлив. :)

Накратко го наричам Шефа! Защото смятам, че всички тук сме като в една организация, в която постоянно нещо се произвежда и създава. Но тази организация не е с йерархична структура, а е чрез самоорганизиращи се екипи – всеки има свобода какъв проект да избере да изпълни и как да го направи. Шефа пак си е шеф, но това, което ти казва не е задължително, а пожелателно – ако ти желаеш. И той помага или пречи за изпълнението на проекти до толкова, до колкото човек сам си помага или пречи в изпълнението им. :)

Fair enough, a? :)

Та, Шефа знае всичко. Освен едно. Не знае какво е да не знаеш. Затова сме ние. Чрез нас Бог преживява своето незнание. Телата ни са нашите решетки от цялостното знание, което е около нас, а ние сме в постоянен процес на спомняне на това знание. В постоянен процес на спомняне, че сме Бог. :) И понеже Бог не е глупав – той иска да изпита всичко. Той иска да знае какво е да си милиардер, какво е да си готвачка, какво е да си президент, какво е да си клошар, какво е да си поп, какво е да си проститутка. Той Е всичко тези хора. И всички тези хора СА Бог. Просто не си спомнят. Защото сме тук да преживеем незнанието. И малко по малко да си спомняме, че сме Бог.

Евентуално. Ако не си спомним – в другия живот е следващия ни шанс. :)

И така играта продължава. :) До момента, в който съзнанието ни е вече толкова възприемчиво за информацията извън телата ни, че може да се дематериалира, точно както във филма Люси (който всъщност е на няколко пъти научно доказван). Тогава пространството най-вероятно няма да издържи на потенциала на енергията и ще с случи … втория голям взрив. Или може би … поредният голям взрив. Който ще разшири още Вселената и ще създаде нови цивилизации. :) Иначе как има толкова планети и галактики според вас, ако е имало само един взрив?

Не знам! Ако не вярвате в моята – измислете си ваша истина. Създайте света в своето съзнание! :) Създайте своя теория, която да ви вдъхновява и води напред. :)

Във видеото по-долу споделям обяснението на Бог според един от хората, на които истински се възхищавам – Майкъл Бекуит. Неговото присъствие, начин на изразяване, харизма – той Е. :) Споделям го с вас освен за малко размисъл как вие да си изградите своя теория за Бог и заради още нещо, което ми направи силно впечатление – начинът, по който Вишен Лакхиани обяснява във видеото на сина си защо го споменава и колко е горд с начина му на мислене. Едно от най-интересните обучения, които съм гледала на Вишен Лакхиани е свързано с това как инсталираме вярвания в главата си, които след това това формират начина, по който виждаме, мислим е преживяваме света. Един от главните фактори за формиращи вярвания в нас са родителите и начина, по който те комуникират с нас. От възрастта 3 до 7 години – кажи речи всяко едно изречение, което детето чуе го перефразира като убеждение за себе си и на база на него си установява дадено вярване. На тази възраст децата са с мисленето, че те са център на света и каквото и да се случи – то е свързано с тях. Например ако им се скарате, дори и лекичко или ако след работа откажете да играете с тях ако те поискат – за тях това автоматично значи „Не правя родителите си щастливи. Аз не ставам. Аз не съм достатъчно добър“. Детето няма как да разбере, че вие сте имали лош ден, някой клиент ви е изнервил или сте загубил 20лв и не сте на кеф. И че това няма абсолютно нищо общо с тях. Не. Те приемат всичко казано буквално и директно свързано с тях. Защото в техния свят сте само вие и те, и ако вие се държите по някакъв начин лош с тях – те дори не могат да си представят, че нещо друго освен тях може да е причинита за това отношение.

В обучението за вярвания, за което ви споменах, Вишен Лакхиани сподели, че силно държи да обяснява на децата си какво точно значи това, което казва и то да е в тяхна похвала, за да не си създават те погрешния вярвания, който да съботират живота им за напред.

Предизвикателно, нали? :)

Още една част от играта!

Обърнете внимание на тези детайли в краткото видео, което ви споделям. И създайте своята теория за Бог. :)