Всички говорят, че да имаш яснота в живота си е сила. Но какво точно прави яснотата, за да наречем, че тя е сила? Защо тя е game changer? И какви са особеностите, които е нужно да имаме предвид когато търсим яснота в живота си?
Днес искам с вас да разгледаме по-детайлно тези въпроси, защото смятам, че адекватното им разбиране помага изключително много на това да си залагаме и постигаме значими за нас цели, без да се офлянкваме прекалено дълго в мислене и чудене.
Ок!
Първото, което е нужно да забележим в себе си е, че хората в по-голямата част от времето си не живеем обективно в реалността, а живеем през историите, които си разказваме. Да си разказваме истории за хората около нас и за това, което се случва около нас е естествен процес, чрез който мозъка опитва да си обясни и сложи в рамки това, което се случва. За да не хаби много енергия и да обмисля много варианти, мозъкът автоматично избира една интерпретация на това, което вижда и ние наричаме това „реалност“. Т.е. – историите, които си разказваме не винаги са истина, но ние обикновено не ги подлагаме на съмнение и директно вярваме в тях. Така за нас те стават „неоспорима“ истина, която наричаме реалност и според която изцяло зависи начинът, по който преживяваме света. :)
Тънкостта, която е нужно да разберем тук е, че историите, които си разказваме обикновено съдържат 2-3 факта и всичко останало ние запълваме със своите страхове. Вече на всички е ясно, че автоматичната настройка на мозъка е „бягай или се бий“, което означава, че когато си разказваме една история и има нещо, което не е ясно, то мозъкът автоматично започва да мисли: „тук сигурно ще стане нещо страшно!„. :) В реалността – вероятността да стане нещо страшно или нещо хубаво е 50 на 50, но понеже мозъкът мисли негативно, за да ни предпази от болка и хабене на енергия, той веднага казва: „бягай, тук сигурно е много страшно!“ :) Така, когато хората правят нещо и се появи прекалено голяма неяснота (а кога не се появява? :)), повечето от тях спират да се занимават с това, просто защото мозъкът им запълва цялата тази неяснота със страхове, които ние възприемаме за реалност. Реалността обаче в повечето случаи е съвсем друга.
Това е като да вървиш сам в 2 часа през нощта по тъмна улица, без никакви светлини наоколо. Ти може много добре да познаваш тази улица, но самият факт, че е тъмно, създава в мозъка неяснота, която той автоматично запълва със страх и така на ум ти хрумват всички милиарди варианти, по които може нещо лошо да ти се случи. В реалността вероятността да се случи нещо лошо и вероятността всичко да е ОК е 50 на 50. По исторически данни ти си минавал хиляди пъти по тази улица и (най-вероятно) никога не ти се е случвало нещо лошо. Дори още повече – в последните 100 (сто!) години злополуките на тази улица са (най-вероятно) от 0 до 5. Всичко това увеличава вероятността в тази нощ всичко да е ОК с теб на 99,9%. Т.е. ако мислим логично би следвало притеснението ни да е минимално. Но ние рядко се обръщаме към логиката и създаването на яснота. Вместо това мислим на автопилот. Обикновено просто е тъмно и теб просто те е страх. Просто защото когато има неяснота, мозъкът веднага я запълва с най-лошия сценарии. Ти вярваш на него и вървиш напред, но скован от страха.
Това не значи, че си страхливец. Не значи, че не можеш да минеш улицата спокойно. Не значи, че никога повече не трябва да вървиш по тъмни улици. Значи, че просто не познаваш достатъчно добре мозъка, за да вървиш по-спокойно напред. По улицата. Или в живота си. Няма значение, едно и също е.
Какво прави яснотата?
Яснотата цъка лампите на улицата. И в живота ти. Тя ти дава възможност да забележиш, че автоматичната, несъзнателна мисъл как нещо може да се прецака НЕ Е единствената вероятност. Ако си създадеш яснота – т.е. ако седнеш, начертаеш няколко евентуални стъпки напред, представиш си ги, планираш ги – това вече дава възможност на мозъка ти да забележи, че вероятността всичко да е ОК е на равно възможна, а понякога дори е в пъти по-възможна отколкото нещо да се прецака. Тогава цялото ти тяло, цялата ти психика си отдъхва и ти започваш да вървиш по-спокойно напред.
Ето защо например е толкова важно да имаме и поддържаме план занапред. Ако нямаш план занапред, мозъкът ти автоматично запълва хилядите неясноти в главата ти с милиони страшни сценарии и на повърхността ти стоиш скован и реактивен. Без дори да разбереш защо по дяволите си толкова объркан и хаотичен. Даже може да си помислиш, че по принцип си си такъв. :) Но – не, не си. Ако седнеш и си направиш план занапред, което всъщност означава да седнеш и да си създадеш яснота – това дава структура на мозъка. Цъка лампата. Осветява пътя. Тогава мозъкът се успокоява, страховете отиват на заден план, ние започваме да забелязваме възможностите нещата всъщност да се получат и съвсем естествено ставаме по-целенасочени, активни, действащи.
Яснотата е сила, защото премахва объркването и мъглата. Яснотата цъка лапмата и така намалява страховете ни по пътя напред. Когато не ни е страх, действаме по-смело. Когато действаме – имаме резултати. А силата е именно в това да действаме и да постигаме резултати. Затова – яснотата е сила.
Неяснотата създава страх. Яснотата предизвиква смелост.
Хората, които действат, не че не ги е страх, но те, създавайки си яснота намаляват страха си до минимум и той започва да им се вижда по-преодолим. Така веднага възниква смелост за действие. Това не е бла бла теория да се мотивираме. Това е неврология. Така действа мозъкът. Успехът е химия в мозъка. Само когато осъзнаеш, че шансът за успех е винаги минимум 50%, а в много случаи е доста повече – това вече става една вдъхновяваща мисъл, изискваща незабавно действие, нетърпяща отлагане!
Ок!
Продължаваме.
Дай да видим сега какви са особеностите, които е нужно да имаме предвид когато си изграждаме яснота:
- Яснотата е навик. Яснотата не е нещо, което сядаш и го измисляш веднъж в живота ти. Изграждането на яснота е навик. Всеки ден, всяка седмица, всеки месец, всяка година ти изграждаш яснота. Тъпо е да се каже: „Седнах и си създадох яснота за живота„. Та той дори живота няма 100% яснота за себе си. Всичко се сътворява момент за момент. Не си представяш, че Бог ще гледа театър, който вече знае, нали? Това би било доста тъп театър. В този смисъл – ние не сядаме да си създаваме яснота за живота, а си създаваме яснота за следващите няколко крачки напред. Разбира се – може, и даже ако питате мен, е абсолютно задължително да имаме дългосрочна визия занапред, но яснотата за стъпките, чрез които я изпълняваме се случва малко по малко. Това означава, че няма нужда да мислиш всички детайли от днес та до 10 години напред. Това само ще обърка мозъка ти и ще го скове от цялата неяснота, която има напред. За да избегнем това е нужно да си създаваме яснота само за следващата година напред, месец напред, седмица напред. И да сътворяваме живота си момент по момент. Яснотата е навикът да се питаме: Какво е важно за мен в този момент?, Какви са начините да го постигна?, Има ли нещо, което ме спира? Кои са начините да преодолея това, което ме спира? Какъв е моят точен и ясен план за седмица, месец, година напред? и най-важното – Коя е следващата ми крачка напред?
- Яснотата е експеримент. Или както Рей Бредбъри казва: „Животът е умението да пробваш някакви неща, за да видиш дали ще се получат“ :) Всеки един от горните въпроси, дори в един и същи момент, могат да имат няколко отговора. :) Ако несъзнателно се оставим на объркването и чуденето между тези отговори – ние просто създаваме нов следващ слой неяснота, която мозъкът ни да запълни със страх. Затова упражняваме категоричност. Категоричност значи да вземеш едно решение, да отвориш вратата на това решение и да видиш дали е ок. Ако е ок – продължаваш. Ако не е ок – връщаш се, затваряш вратата, взимаш ново решение и отваряш нова врата. Така експериментираш и откриваш коя врата е най-подходяща за теб. Експериментирайки, добиваш яснота коя е най-подходящата стъпка напред. Колкото повече тренираме да си създаваме яснота, толкова по-бързо откриваме правилните за нас отговори на горните въпроси. В един момент започваме да чуваме отговорите толкова ясно, колкото чуваме и въпросите. :)
- Яснотата е свързана с ежедневна прошка. Яснотата е инструмент, чрез който по-бързо и съзнателно да създаваме живота си. Но ти не можеш да създаваш живота си, ако не умееш да си прощаваш. Защото никой създател не стига до най-доброто си изобретение от първия път. Ако ти не умееш да си прощаваш за всички неуспешни експерименти, които си правил и ще направиш занапред, ако ти не умееш да пускаш онова, което е „могло да бъде“, но не е станало, заради твои „грешки“ – това буквално замъглява съзнанието ти и ти просто не можеш да гледаш ясно напред. Хората ни е страх да действаме, защото си мислим, че има правилни или грешни решения. Но всъщност няма правилни и грешни решения. Това е просто концепция на ума, опит да бъдем вкарани в рамка. Прошката ни помага да изтрием тази рамка и да продължим да експериментираме свободно. Да продължим да създаваме живота си. Да пуснем обидата, гнева и обвинението (към себе си или към някой друг) и да погледнем ясно и с любопитство напред. А това е единственото, което ни е нужно, за да може да мечтаем и да постигаме целите си.
Всички мечтатели вървим слепи по пътя на своите мечти. Получаваме очилата, които ни помагат да виждаме по-ясно, докато пътуваме напред. :)
Помисли сега – къде в твоя живот усещаш, че има обърканост, хаотичност, неяснота? Къде има страх? Опитай да забележиш негативните истории, които си разказваш. Спомни си, че това е автоматичната, естествена реакция на мозъка – да запълни неяснотите със страх. Спомни си, че възможността да имаш добър резултат е равна и дори по-възможна да се случи. Седни тогава и начертай за себе си няколко стъпки напред. Може би за един месец, за три месеца напред. Дай си позволение да експериментираш. Създай си яснота. И обърни внимание как тази яснота ти помага да се отпуснеш. Да се вдъхновиш. Вече умът не е прикован от страх. Не, напротив – пред теб всъщност се открива път напред. И можеш да продължиш. Можеш да действаш.
Какво е усещането да имаш яснота занапред? Какво е усещането да знаеш какво правиш? И да се отпуснеш в създаването на себе си, докато света също се сътворява около теб и заедно с теб.
Яснотата е сила. Нека я използваме. :)
Ако тази статия ви е била полезна, запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се включете заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където ежедневно си създаваме яснота и вървим съзнателно напред – регистрирай се ТУК. :)