Ключът към самоорганизацията: план-график! (включен темплейт)

Ключът към самоорганизацията: план-график! (включен темплейт)

Ключът към самоорганизацията: план-график! (включен темплейт)

Една от основните насоки, за които най-често говоря е изграждане на отговорност към себе си. И обикновено имам предвид отговорност към себе си за реализиране на промените и проектите, които са важни за нас. Т.е. – идеята е не да търсим отговорност към някой друг, за да изпълняваме това, което е важно за нас (т.нар. accountability partner), а съзнателно да изградим отговорност към себе си, да създадем спешност вътре в себе си, да реализираме важните за нас промени и проекти.

Сет Годин има едно много готино изказване по този случай, което звучи нещо такова: изпълнението с отговорността към друг е изпълнение на база вина, а изпълнението с отговорност към себе си е изпълнение на база на нашата вътрешна ангажираност да случим това, което е наистина важно за нас да бъде случено. 

Това е зрялост. Това е надрастване на чакането някой друг постоянно да те бута да правиш това, което ти искаш да правиш. Това е поемане на отговорност към себе си (а не към Иван от отсрещния блок) да реализираш подтиците на сърцето си.

Ок. Как я изграждаме тая самоорганизация?

Това ме попита една приятелка наскоро.

Другари, има хиляди майндсет стратегии и т.н., за да се случи това, но истината е, че има един единствен инструмент, който помага да изградим самоорганизация и това е графика. Ако ти нямаш ясен график кога ще изпълняваш важната за теб промяна (например полезен навик) или кога коя стъпка от проекта си ще изпълниш – ами, тази промяна или проект няма да се получи. От сега ти го казвам! Или ще се получи, но толкова бавно, толкова разточено във времето, толкова хаотично, че по някое време ще започнеш да се чудиш дали изобщо искаш да го изпълниш това нещо.

Изпълнението без график изглежда така:

Искаш да изпълниш някаква промяна/навик/проект. Чудиш се от къде да започнеш. Започваш да гледаш другите, започваш да се сравняваш с тях, губиш самоувереност. Отказваш се. По някое време самоувереността ти се връща, почваш да мислиш пак за проекта си. Искаш да направиш това и онова, и трето, и пето. Объркваш се. Не знаеш от къде да започнеш. Отлагаш. Преценяваш да разучиш/обмислиш/обсъдиш още малко нещата. Излиза нещо „много“ спешно. Отлагаш. Започваш отново. Чудиш се, не си сигурен как ще направиш всичко. Правиш нещо малко по изпълнението. Крачка напред! Браво! Но нещо друго важно е излязло пак. Отлагаш.

И така нататък. Когато всичко е в главата ти, без да е разписано ясно и видимо в график лично за теб, това винаги създава хаос и още повече обърканост. И по-важното: почти никакъв резултат.

Но ти, разбира се, си разказваш, че графика не е за теб, защото ти си творчески човек, ти не искаш да се „ограничаваш“ с графици и тем подобни мисли те налягат, които общо взето след около 1000 години човешка история, доказала, че графикът работи, са безполезни мисли.

Изпълнението с график изглежда така:

Имаш график с описани всички важни за теб дейности за деня, седмицата, месеца. Избираш полезен навик, който искаш да въведеш в деня си или си разписваш стъпките по проекта, който искаш да изпълниш. Избираш подходящо време за навика/стъпката от проекта в графика ти, съобразено с другите ти задачи. Слагаш си го в графика. Като дойде времето, го изпълняваш.

That’s it. 

Да, може нещо да не се получи от първия път. Може да установиш, че ти е трябвало повече време отколкото си мислел. Може да трябва да се направи нещо, което не си предвидил. Може много неща да се случат. Но ти имаш график, който гледаш всеки ден с твоята задача вътре. Виждаш я, следиш я, правиш някакви стъпки към нея и щом е в графика ти: ти ще я изпълниш. Ако нямаш график всичко ти е в главата, всичко ти изглежда важно и спешно, и в паниката си да покриеш имагинерно оцеляващи нужди, ти отлагаш важното. Графикът внася яснота в ден ти и следователно внася спокойствие. Когато имаш график ти съзнателно може да прецениш какво да сложиш в него, вместо да се поддаваш на моментните паники за спешност. Когато нямаш график, ти казваш на всичко „Да“ и се заемаш с несъществени неща. Но когато имаш график и когато нещо ново се появи или някой те помоли за нещо: ти първо отваря графика си и виждаш дали наистина имаш време за това. Така започваш да се учиш не само да приоретизираш, но и да уважаваш времето си! Самият факт, че работиш с график и вътре виждаш, че имаш написана важна за теб задача, те кара понякога по-бавно, но със сигурност да я изпълняваш.

Писала съм много за работата с график и в Програмата за изграждане на навици и в курсовете ми по минимализъм и съзнателност, затова сега няма да влизам в подробности. Днес си направих ъпдейт на графика, който ще ползвам за 2020-та година и го споделям с вас, защото смятам, че може да ви е полезен. Използвам обикновен опростен ексел, за да следя всичко на едно място и ми върши огромна работа. Може да изтеглите темплейта от ТУК и да си го ползвате. Ако тази форма на график ви допада: чудесно! Ако тази форма не ви допада: променете я, нагодете я, така че да ви пасне за вас и да ви върши работа. В моя темплейт, освен седмичен график ще намерите и още няколко шийта, които може да са ви полезни: визия, планиране на тримесечие и бюджет. 

Ок!

Свалете темплейта, използвайте го и ми пишете дали ви е бил полезен. :) И, разбира се, регистрирайте се за други мои статии ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *