Куражът да бъдеш истински

Куражът да бъдеш истински

Куражът да бъдеш истински

Искам днес с вас да разгледаме малко по-детайлно какво означава да имаме куража да бъдем истински и защо това е наистина важно за нас.

Ако наблюдаваме себе си всеки път когато се чувстваме зле, ще забележим, че това много често е резултат от ситуации, в които не сме били истински. Не сме били естествени. В някои ситуации се правим на твърде готини, в други – на твърде незначителни. Често вършим неща и ходим на места, не защото сме го обмислили и преценили, че наистина ни харесва и имаме нужда, а само защото това може да ни накара да изглеждаме готини в очите на другите. Често и представяме живота си в картини, които обаче не отговарят достатъчно на начина, по който наистина живеем. Отново – от желание да изглеждаме готини и важни или от страх да не бъдем отхвърлени (от другите или от самите себе си). А понякога правим всичко това просто от незнание какво друго да направим, за да внесем поне малко разбиране, любов и радост в дните си.

Проблемът тук е, че когато не сме истински, а играем някакъв фалшив образ, това създава в нас вътрешна разпокъсаност и ниска самооценка. И тогава – независимо колко готин изглеждаш ти и животът ти за останалите, ти страдаш.

Това, другари, е наистина голям проблем.

Мариса Пиър е един от най-известните хипнотерапевти в Британия. Работи с кралски особи, музиканти, актьори, известни личности от най-висок ранг. След над 30 годишна практика тя споделя, че основната причина да си нещастен, независимо колко си известен, богат и колко много влияние имаш, е това че нямаш куража да се покажеш такъв какъвто си, истински. Маските, които носим, за да получим одобрение и да се харесаме на другите, страхът да бъдем истински е това, което ни пречи да се докоснем до смисълът и радостта, които животът може да ни предложи.

Наскоро Екхарт Толе разказа за многото начини, по който социалните медии все повече усложнят и увеличат поводите, по които хората не се показваме такива каквито сме, а преувеличаваме личността и живота си. И така си създаваме вътрешна разпокъсаност. Сега, когато всяко мнение, всеки пост, всяка похвала или снимка от ваканцията ни могат да достигнат до много на брой хора, ние имаме изключително добър инструмент, чрез който да си създаваме един много изтънчен и супер полиран образ за пред хората. По този начин за нас е по-лесно от всякога да живеем във фалшива идентичност – нещо, което неизбежно води до страдание.

Надявам се вече започвате да правите връзката, че да живееш смислен живот в много голяма степен означава да живееш живот, в който имаш куража да бъдеш истински. Да поддържаме фалшиви образи е твърде висока цена за нас. Изисква прекалено много време и енергия да поддържаме и защитаваме фалшивите си образи или да оправдавам нечии чужди очаквания. Тези време и енергия можем да вложим в това да създаваме нещо смислено, ценно и красиво за нас.

Какво обаче означава да бъдеш истински?

Лично за мен този въпрос до сега е имал само един отговор – да поддържам мисли, думи и действия в една посока. Когато и да съм имала разминаване между тези три елемента – това ми създава огромна вътрешна разпокъсаност, недоволство, загуба на време и като резултат – страдание. Това е валидно за всичко, което правя. Дори и когато пиша. Когато например се хвана, че имам твърде голямо напрежение докато пиша, забелязвам, че понякога причината е желанието ми да напиша нещо завъртяно или много умно, което да ме накара да изглеждам по-готина. Но това не съм аз, защото аз в естественото си състояние пиша и говоря максимално опростено. Тогава моите опростени мисли влизат в разрез с моите сложни действия и това ми създава напрежение. Ако аз не съм достатъчно съзнателна да забележа какво се случва – мога да продължа да упорствам и да търся сложни изрази и описания, които да ползвам, заради несъзнателното си желание да се покажа готина. И това би ми коствало доста усилия, време и енергия. От друга страна – ако аз в този момент си спомня да бъда истинска и пусна желанието си да съм „готина“ (каквото и да значи това в моята глава за конкретния момент), напрежението ми осезаемо пада и аз мога да продължа с писането си доста по-лесно, бързо и приятно. Това е пример, валиден за всичко останало, което правим – писане на мейл с отговор към важен клиент, поведението ни по време на важна служебна или лична среща, решението дали да посетим дадено събитие или не и т.н. Във всяка ситуация ние правим избор – да бъдем истински или да бъдем фалшиви. И както се досещате – да бъдеш истински изисква повече кураж.

Да поддържам мисли, думи и действия в една посока е толкова важен принцип за мен, че преди 3 години си направих гривна (всъщност направих няколко!), която постоянно да ми напомня да имам кураж да бъда истинска всеки ден, във всяка ситуация и във всичко, което правя. Разбира се, не успявам на 100%, но самото намерение да го правя отваря за мен пространство, в което бих могла да съм такава в максимално много случаи.

Куражът да бъдеш истински

Всеки път когато имам куража да бъда истинска, аз намалявам вътрешната си разпокъсаност и подсилвам моята вътрешна консистентност. А натрупана, тази вътрешна консистентност ми дава изключителна увереност, стабилност и доверие в себе си и във всичко, което правя.

До сега никога не съм се замисляла как по-детайлно и ясно да обясня какво значи да бъдеш истински, какво значи да поддържаш мисли, думи и действия в една посока, и как всъщност го практикуваш. Но наскоро гледах серия от видеа на Брене Браун и разбрах, че от нейната научна дейност тя е извела 10 насоки за живеене с пълно сърце. Смятам, че тези 10 насоки дават изключително добро описание на онова, което аз наричам живеене с кураж да бъдеш истински. :)

Ето ги и 10-те насоки :):

  1. Развиване на автентичност. Пускане на мисленето „какво биха си помислили хората„. Няма по-автентични или по-неавтентични хора. Автентичността е практика, която избираш да практикуваш всеки ден. А понякога всеки час на всеки ден. Автентичността е избор. Когато говориш с някой е избор дали да покажеш кой си наистина или да се правиш на друг (много готин или много незначителен). И за да направиш избора да бъдеш автентичен ти трябва да пуснеш притеснението си от това какво ли ще си помисли другия ако те види такъв какъвто си. Да пуснеш и собственото си желание да бъдеш някой друг. Автентичността, както и неавтентичността са заразни. Ако си сред неавтентични хора, ти самият започваш да фейкваш – смееш се на шеги, които не са ти толкова забавни, правиш се, че ти е комфортно, когато не ти е комфортно, правиш неща, които не ти носят истински смисъл и радост, и т.н. Всички го правим когато сме сред неавтентични хора. Но ако си сред автентични хора, самото им присъствие, тяхното държане, техният начин на живот, тяхната естественост ти дава негласно позволение, спокойствие и пространство, ти също да бъдеш истински. Без притеснение.
  2. Проява на разбиране и съчувствие към себе си. Пускане на перфекционизма. Едно от най-бруталните неща, които всички перфекционисти следва да разберем по-ясно е, че перфекционизмът не е стремеж към подобряване, както се заблуждаваме и което всъщност наистина е нещо готино. Перфекционизмът в основата си е начин на мислене и чувстване, който звучи нещо такова: „Ако изглеждам перфектно, работя перфектно и живея перфектно, аз мога да избегна или минимизирам срама, вината и осъждането от другите и себе си“. Ние си разнасяме перфекционизма, мислейки, че той ни защитава от това да бъдем наранени. Но реално – перфекционизмът ни защитава от това да бъдем истински видени от другите. И тогава за нас става важно да изградим разбиране и съчувствие към себе си, че не винаги сме перфектни. И че това всъщност е ОК.
  3. Изграждане на гъвкав и устойчив характер. Пускане ролята ни на жертва и стратегиите ни, с които бягаме от трудното. Повечето, да не кажа всичките ни проблемите са причинени от това, че бягаме от трудното. Бягаме от това да проведем труден разговор, да вземем трудно решение, да започнем труден проект, да го довършим до край, да се поставим в трудна ситуация и т.н. А понякога трудността е в това просто да съумеем да се успокоим, да намерим начин да се вдъхновим или да поседим насаме със себе си и объркаността си. Хората сме си измислили хиляди стратегии да бягаме от трудното – пушене, пиене, прекалено много храна, трева, наркотици, пазаруване, безсмислени разговори на по бира, безцелстване в интернет. Всичко това са инструменти, с които се разсейваме от трудното. Инструменти, които ни помагат да се разсеем от онова, което е твърде болезнено да преодолеем – трудното. Ние всички бягаме от трудното. Затова за нас е важно да бъдем съзнателни, да забелязваме стратегиите, по който бягаме от трудното и да се справя с тях. За нас е важно да се влюбим в трудностите на живота.
  4. Поддържане на благодарност в живота ни. Пускане на постоянните ни мисли за недостиг и страх от неизвестното. Умът и тялото ни са настроени на мисли/усещане за недостиг и страх от неизвестното. Това е нашият дефолт. Това са 300 000 мил. год. еволюирала негативност. Ако искаме да се справим с тази негативност, ние следва много концентрирано и целенасочено да работим върху менталното и емоционалното си състояние. И една от най-важните насоки по този път е култивиране на благодарност в ежедневието ни. Няма човек, който да изпитва наситена радост в живота си без това да е свързано с активна благодарност. Пътят до сърцето ни е изграден именно от моменти на благодарност. Но не онези спорадични, „специални“ моменти, които се случват веднъж в годината, а тези моменти, които присъстват за нас всеки ден – изгревът, хубавата закуска, прекрасното капучино, радостта от движението на тялото ни, радостта от това да проведеш искрен разговор, да помогнеш на партньора си в миенето на чинии, да свършиш задача, която е наистина смислена за теб, да бъдеш опора за някой близък приятел в труден негов момент, да научиш нещо ново и интересно, да кажеш нещо хубаво на магазинерката в магазина, да се усмихнеш и т.н. Това са моменти налични за всеки един от нас, всеки ден, постоянно. От нас се изисква да се научим да ги забелязваме, да спираме за няколко секунди и да усетим, да научим ума и тялото си какво означава емоция на благодарност.
  5. Развитие на интуицията и доверието ни в живота. Пускане на нуждата ни от сигурност. Всички обичаме сигурността. То е като вроден инстинкт. В момента, в който усетим несигурност – изпадаме в паника, почваме да взимаме тъпи решения, опитваме се да контролираме събитията, да ги върнем както са си били, така че отново всичко да е „под контрол“. Да бъдем истински обаче, означава да са научим да сме ок с несигурността. И в един свят като нашия, изцяло изграден от постоянна промяна, несигурност и хаос, единственото нещо, което ни дава стабилна основа, колкото и ефимерно да звучи е вярата ни – доверието в живота. Не вярата, че всичко ще бъде наред, а че всичко Е наред, такова каквото е. И че ние може да се справим каквото и да се случва.
  6. Поддържане на креативност в живота ни. Пускане на желанието ни да се сравняваме с другите. Ако трябва да посочим само едно нещо, което най-силно ни доближава до същността – това е креативността. Креативността е нещото, което ни помага да си спомним ролята на създатели. Дава ни вярата, че може „да направим от нищо нещо“. А това от своя страна развива в нас кураж, че може да се справим с неизвестното. Креативността, творчеството е нещо, което съзнателно следва да развием и поддържаме в ежедневието си. Рисуване, фотография, поправяне на коли, готвене, каквото и да е. Потиснатата и неизползваната креативност създава в живота ни скръб, ярост, гняв, осъждане, срам, тъга. Ментално, емоционално, дори физически – на нас ни е нужно да се занимаваме с някакъв вид творчество.
  7. Осигуряване на достатъчно периоди за игра и почивка. Пускане на изтощението като символ на статус и продуктивността като символ на личната ни стойност. Повечето от нас не можем да си почиваме. Не можем да играем. Просто не сме свикнали да го правим. Да можем да играем означава да можем да се въвличаме в дейности за забавление, вместо за някаква сериозна и конкретна цел. В повечето случаи ако нямаме конкретна цел, хората гледаме часовника и си казваме: „ОМГ, стана 16ч. и аз нищо съществено не съм свършил„. Дори когато е почивен ден! Дори когато сме болни и лежим вкъщи, често може да се хванем да мислим нещо от сорта на: „Ок, поне докато съм болен и лежа у нас, мога да свърша няколко къщни задължения.“ Как да задобреем в това да внесем повече игра в ежедневието си? Не знам. Лично аз, като един доста голям работохолик, започнах просто да слагам тези дейности в графика си и се уча да гледам на тях като на наистина важен ангажимент. Понякога работи! :)
  8. Поддържане на спокойно състояние. Пускане на тревожността като начин на живот. Реално това е умението да оставаме спокойни във всякакви ситуации. И това е умение, което се изгражда и практикува. Как? По различни начини. Основният е като практикуваме да НЕ реагираме веднага на това, което се случва. Каквото и да се случва, вместо веднага да се въвличаме в ситуацията, да започваме да си разказваме някакви истории колко е зле и несъзнателно да се въвличаме в неприятни тревожни състояния, ние можем просто да вдишаме, издишаме и когато се усетим спокойни, чак тогава да обърнем внимание на ситуацията. Питаме максимално много въпроси, за да разберем максимално ясно и трезво какво се случва. Дори може да решим да обърнем внимание на тази ситуация по-късно. Това, което ще установим когато не реагираме веднага на дадена ситуация е, че много от тези ситуации губят стойност за няколко дни или дори часове. Хората променят мнението си, случва се нещо, което разрешава ситуацията и т.н. И реално нашите моментални тревоги са били напълно излишни.
  9. Вършене на наистина смислена за нас работа. Пускане на съмнението в себе си и това какво „трябва“ да правим. Да живеем с кураж да бъдем истински означава да имаме кураж да правим това, което обичаме истински. И ако сме достатъчно късметлии, че това, което обичаме да правим ни носи пари – супер. Но ако не ни носи пари – това не е оправдание да не го правим. Има хиляди хора, които живеят истински и от сърце, докато работят дневната си работа и след това се занимават с нещо, което наистина обичат. Всеки от нас трябва да намери нещо, което наистина обича да прави и което му носи смисъл. Без оправдания, че нямаме време, пари или енергия, че няма кой да го оцени и не знам си какво още. За мен, да седна и да напиша тази статия е нещо, което ми създава усещане за смисъл. Би ми било изключително приятно да знам, че на теб тази статия ти харесва. Но ако не ти харесва – истината е, че за мен не е от толкова голямо значение, тъй като аз пиша тази статия най-вече, защото обичам да пиша. Заради самия акт на писане, който ми носи удоволствие. На никой не съм обещавала, че ще пиша винаги бестселъри и мега добри статии. Ако аз се напъвам тази статия да ти хареса, аз неминуемо ще се отклоня от това да бъда истинска и това неминуемо ще ме доведе до страдание. Коя е наистина смислена работа за теб? Може би е да правиш свещи, да поправяш коли, да общуваш с клиенти, да създаваш някакъв продукт и т.н.
  10. Поддържане на смях, пеене и танцуване в живота ни. Пускане на желанието да бъдем готини в очите на другите и желанието да контролираме всичко. Всички искаме да изглеждаме готини и „на място“. Това ни спира да се смеем прекалено силно. Да казваме понякога тъпи, но пък смешни вицове. Да танцуваме прекалено смело. Всички искаме да сме добри във всичко, с което се заемем. И това ни спира да пробваме нови неща, в които не сме добри. Спира ни да задаваме въпроси. От друга страна – да се смеем, да изглеждаме глупави, да танцуваме – тези неща са неща, които ни помагат да бъдем истински. :)

Другари, това са нашите 10 насоки, по които бихме могли да развием кураж да бъдем истински – когато сме с други хора, но и когато сме насаме със себе си. За нас това е важно, защото само ако имаме куража да бъдем истински можем да взаимодействаме със света около нас от позиция, в която усещаме личната си стойност и значимост. А това ни помага да бъдем удовлетворени и да продължаваме напред, дори и когато минаваме през не много приятните периоди от живота си.

Дали от тук насетне, знаейки и практикувайки тези 10 насоки, винаги ще имаме куражът да бъдем истински?

Нямам си на идея!

Най-вероятно не, просто защото в много ситуации автоматичните ни реакции са толкова бързи, че дори няма да хващаме моментите, в който отново влизаме в някоя от заучените си роли.

Единственото, което можем да си обещаем е, че всеки път когато си спомним да практикуваме, (а смятам, че това ще става все по-често) – да даваме най-доброто от себе си наистина да имаме кураж да бъдем истински и да живеем от сърце. Всеки такъв момент на съзнателност, за нас ще бъде момент на победа.

:)

Аз продължавам да практикувам да бъда истинска.

Каня ви да практикувате заедно с мен.

Знам, че си заслужава, защото знам, че усещането да бъдеш истински е трансформиращо. :)

Най-смелият акт на дълбока дързост е да обичаме себе си и да си помагаме взаимно в процеса на превръщането ни в истински хора.

Брене Браун

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. А ако ти е време да поразтребиш непотребното около себе си и да започнеш да се приравняваш към истинските си приоритети – очаквам те в моя 90 дневен курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ТУК. :) 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *