Всички искаме да увеличим енергията си, но често за мен е важно да припомня на вас и на себе си, че е също толкова важно да пестим енергията си. 

Информационната ера, в която живеем е супер, но е изключително метално и емоционално натоварваща. В такава среда хората следва постоянно да откриваме нови начини, по които да се отграничаваме от ненужния товар, за да може все пак да ни остава енергия да бъдем фокусирани и да постигаме все по-предизвикателните си цели. Една от най-големите ползи на изкуствения интелект е това, че хората ще може да делегираме огромно количество работа (неизискваща творчество) на роботите и така ние ще имаме по-голям резерв от ментална, а дори и емоционална енергия. Защото ако един робот или софтуер може да ти спести 2 или 4 часа монотонна работа на ден, която всеки ден те дразни и изнервя – ами това определено би било game changer за теб, нали? :) Или пък робот, който да чете всички интересни статии, които са възникнали днес и да ти компресира информацията в 1 час видео. :)

Да аутсорсваме монотонни, дразнещи и енергоемки дейности на роботите обаче е само половината от решението за нашето бъдеще. Другата половина е ние самите да тренираме целенасочено да пестим енергия в ежедневието си. Защото има все повече неща, които съвсем незабелязано ни изморяват и като резултата ни карат да се чувстваме зле. Преди 200 години например, един човек, освен своите собствени несгоди е знаел и преживявал мъката и несгодите само на може би още 5 до 10 човека – само на най-близките му хора. Сега обаче, всички сме свързани в интернет и ние нон стоп, всеки ден гледаме, слушаме, съпричастни сме с болката буквално на милиони хора. Ние без да забележим преживяваме всичко това, ядосваме се, напрягаме се, разказваме си истории. Всичко това се случва „между другото“, но ни оставя дълбоко изморени, защото психиката ни просто не е способна да поеме толкова голям емоционален товар. Прекалено многото случващи се емоционални събития, прекалено многото вещи в апартаментите ни, прекалено многото несъществени ангажименти в графика ни, дори прекалено многото възможности, които постоянно изскачат пред нас – всичко това ако не бъде съзнателно канализирано, то просто ни залива и ни оставя объркани, и изморени.

Далеч съм от мисълта да се „връщаме“ към корените си, да обвиняваме цивилизацията, технологичния прогрес или каквото и да било друго. Напротив. Ние сме тук точно, за да се развиваме, а не да се „връщаме“ където и да било. Целият прогрес до сега ни позволява да живеем в пъти по-добре и нашата задача е просто да развием в себе си нови адекватни за настоящия момент умения и модели на поведение, за да може не да бъдем смачкани от целия този хаос, а да оставаме стабилни, спокойни и фокусирани дори във време на хипер претовареност.

На нас, повече от всеки друг момент от историята на човечеството, ни трябва да развием умението да идентифицираме кое от всичко, което ни заобикаля е наистина важно за нас, на кое да отдадем вниманието, мисълта и сърцето си, и да може да се разграничим от всичко останало, което е ненужно, излишно и ни изморява. Това умение се нарича минимализъм. Минимализмът е много повече от това да притежаваш малко вещи. Минимализмът е начин на живот, при който вместо да позволяваме информационния шум да ни обърква и изморява, ние всъщност оставаме фокусирани, будни и подравнен към това, което е наистина важно за нас. Минимализмът ни помага да определим не просто кое е важно в живота ни, а кое е наистина важно. Защото в 21-ви век въпросът вече не е кое е второстепенно и кое важно, въпросът е кое е важно и кое е наистина важно. :)

За последните 10 години минимализмът е подобрил в пъти живота, ежедневието, енергията, финансите, времето, а дори и взаимоотношенията ми. :) Един ден през 2008-ма отворих гардероба си, за да го разтребя от ненужните дрехи и това за мен отвори тотално нов начин на мислене. С годините разбрах, че при минимализма не самото разтребване е най-ценно, въпреки, че то е изключително важна първа стъпка. Най-ценното при минимализма е всъщност въпросът, който свикваш постоянно да си задаваш, а именно: „Какво е наистина важно за мен да присъства в моя живот„.

Човек не може да разтребва без постоянно да си отговаря на този въпрос. И докато разтребваш, съвсем незабелязано, този въпрос става част от идентичността ти. Малко по малко този въпрос става основа за всички останали твои избори занапред. :)

Първият път разтребих малко дрехи и малко вещи. След няколко месеца разтребих малко повече. :) После се подложих на 3 месечна купуваща диета, в която не купувах абсолютно нищо освен най-необходимите ми за живеене неща. През 2016 година реших да се подложа на същата диета, но не за 3, а за 12 месеца. :) Цяла година разходът ми за дрехи, обувки и вещи беше общо 223лв, като 153лв бяха само маратонките ми. :) 

Това не бяха предизвикателства, които да ме научат просто да харча по-малко пари. Защото когато започнеш да печелиш повече пари, вече не е толкова важно колко харчиш. За мен това бяха предизвикателства, с които още по-добре да осъзная, истински да разбера и да интегрирам в себе си този въпрос: „Какво е наистина важно за мен да присъства в моя живот„. И от там нататък – да премахна всичко ненужно и да започна да строя живота си именно около това, което ми е наистина важно. :)

Към днешния момент, 10 години по-късно, често оглеждам живота си и с благодарност установявам, че до мен наистина имам само най-важното. И имам достатъчно пространство, в което това най-важно да може да диша и да се развива. С любов. С отдаденост. С внимание. Разбира се, непотребни вещи, дрехи, задачи, хора и т.н. винаги от някъде идват, но вече много по-бързо си отиват. 

Ако трябва да обобщя всичко написано до тук – ще изглежда нещо такова: Когато създадеш пространство за наистина важното и значимо в живота ти и дългосрочно тренираш да оставаш подравнен към него, изхвърляйки всичко дребнаво и непотребно, тогава, малко по малко, целият ти живот започва да се усеща наистина важен и значим. И то независимо дали важното за теб е да пускаш ракети в космоса или да правиш най-вкусната мусака за любимите си хора. Когато само най-важното и значимото е до теб – тогава просто имаш едно усещане за смисъл и стойност, което държи умът и сърцето ти будни, каквото и да правиш. Очакващи с желание следващия ден. Какво красиво усещане, нали? :)

И може би сега е моментът, в който с голяма радост да се похваля, че в средата на септември пускам своя 90 дневен курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ни. :) В него ще работим по 4-те най-важни насоки за изграждане на минималистичен начин на живот:

1. Физическо разтребване.
2. Дигитално разтребване.
3. Опростване на времето/графика ни.
4. Опростяване на финансите ни. :) 

1. Разтребване.
2. Подреждане – изграждане на среда, подпомагаща фокуса и вдъхновението ни.
3. Създаване на процес, чрез който да поддържаме създадения ред. :)

Ако искаш да бъдеш информиран за старта на курса по Минимализъм и опростяване на ежедневието ни, както и за възможността за записване с 30% намаление – регистрирай се в моя мейл лист ТУК. :)