Имаш ли търпението да изчакаш,
докато тинята се утаи и водата е чиста?
Лао Дзъ
Една от най-значимите и важни за осъзнаване истини в този живот е, че ние не откриваме себе си, ние създаваме себе си.
Ние не сме това, което сме, защото просто сме си такива. „Себе си“ не е някаква бутилка каменица, която седи в някой бар и ни чака да я открием.
Не.
Ние създаваме себе си всеки ден, по много пъти на ден, въз основа на начина, по който реагираме на ситуациите, които ни се случват. Когато реагираме по определен начин – това формира съответна представа на нас за нас самите. Така образът на „себе си“ в нашите възприятия се ражда и поддържа.
На кратко – ние създаваме „себе си“ докато светът се сътворява. И нашата идентичност следва нашето поведение, а не обратното. Следователно – ако искаме да развиваме себе си, трябва само да развиваме поведението си.
Голяма част от нашия живот преминава в реагиране на хората около нас и на това, което се случва. Проблемът е, че тези наши реакции не винаги са най-добрите действия, които бихме могли да предприемем. В резултат на това нашите реакции понякога карат хората около нас да се чувстват нещастни или карат самите нас да се чувстваме зле, или правят ситуацията, в която се намираме по-неприятна.
Ако някой погледне това отстрани би се запитал: „Защо по дяволите сами влошаваме живота си по този начин?„
Истината е, че – да, тези реакции са наши, но ние често реагираме без изобщо да мислим. Това са инстинктивни, заучени, автоматични реакции, обикновено основани на страх или несигурност в нас, и определено не са най-рационалният или подходящият начин да действаме.
Как бихме могли да преодолеем това?
Обратното на това да реагираме инстинктивно е да реагираме с пауза.
Да реагираме с пауза означава когато нещо се случи, да не реагираме веднага, а да си дадем една минута за размисъл преди да действаме. И в тази минута съзнателно да изберем как да реагираме въз основа на това какъв човек искаме да бъдем, каква промяна в характера си искаме да постигнем или какъв краен резултат от ситуацията желаем.
Ето един кратък пример за разликата между двата типа реакция:
- Реагиране инстинктивно. Детето ти счупва нещо. Ти веднага се ядосваш, може би му се развикваш, и така едновременно разстройваш и себе си, и детето и заедно с това влошаваш връзката си с него занапред;
- Реагиране с пауза. Детето ти счупва нещо. Ти забелязваш как вътрешно гневът в теб се надига, но вместо да се развикаш, паузираш! Вдишваш, издишваш и обмисляш ситуацията. Първо проверяваш дали всичко с детето ти е наред – дали е ударено, изплашено, разстроено? Второ – осъзнаваш, че това, което е счупено, от една по-висока перспектива, не е толкова важно и погледнато реално – ти можеш да живееш без него. Трето – можеш да помогнеш да детето си да почисти и през това време да му обясниш, че в живота грешки се случват и че те не са причина да се карате, обвинявате или наранявате един друг. Четвърто – спокойно обсъждаш с детето си как бихте могли да избегнете подобна грешка за в бъдеще. Накрая прегръщаш детето си с любов и увереност, че то е достатъчно умно и съзнателно да се постарае да не прави същата грешка отново.
Изборът дали да реагираме инстинктивно или да реагираме с пауза е наличен за нас навсякъде и по всяко време, независимо дали става дума за детето ни, което прави някоя пакост, за партньора ни, който напоследък не е достатъчно мил с нас, за нашия колега, който е бил груб с нас и т.н. Всеки ден, по много пъти на ден има външни обстоятелства, който да ни разстройват и приканват да се ядосаме, и реагираме инстинктивно. Но ако ние се научим да реагираме с пауза, ние може да създаваме постоянна положителна промяна в живота си.
Как да се научим да реагираме с пауза?
Най-главното нещо е да бъдем съзнателни. Да бъдем съзнателни означава да забелязваме когато се случва нещо, което обикновено ни разстройва и предизвиква инстинктивна емоционална реакция, и в тази ситуация – вместо да реагираме автоматично, да се упражняваме да реагираме с пауза. Целта ни е в тази минута пауза ние съзнателно да изберем как да реагираме в този момент въз основа на това какъв човек искаме да бъдем, каква промяна в характера си искаме да постигнем или какъв краен резултат от ситуацията желаем.
Ето как се упражняваме:
- Забелязваш свой неефективен модел на реакция. Например преди 7 години аз забелязах в себе си, че когато съм на работа и някой дойде и ми каже, че нещо не е случило по план, аз веднага започвах да обвинявам и да се карам на човека. Очевидно, това не е най-добият начин да реагираш на една грешка и не е най-добрият начин, по който сплотяваш хората да работите успешно в екип. Тази реакция обаче беше моята инстинктивна, заучена реакция, която изпълнявах изцяло автоматично, без изобщо да се замисля. Но тъй като това поведение не беше част от характеристиките на човека, който искам да бъда – трябваше да го променя.
- Наблюдаваш в кои ситуации прилагаш този свой неефективен модел. След като сме забелязали своя неефективен модел на поведение, следващата стъпка е ясно да видим кои точно ситуации предизвикват този модел в нас. Именно това са ситуациите, в които ние можем да се упражняваме да реагираме с пауза;
- Упражняваме се да реагираме с пауза. Най-важното нещо за разбиране при паузата е, че ти не е нужно да реагираш веднага, само защото нещо се е случило. Вместо да реагираш, ти можеш да паузираш! Ти може да наблюдаваш своя вътрешен, инстинктивен подтик да действаш неефктивно в една ситуация и да НЕ последваш този подтик. Ти можеш да НЕ действаш така както винаги си действал до сега, а да си дадеш малко време, в което да избереш как да действаш по друг, нов, по-смислен начин. Понякога това отнема няколко секунди, но понякога е нужно учтиво да излезеш от ситуацията и да си дадеш повече време, за да се успокоиш и чак тогава да вземеш решение как да реагираш. При мен например, емоционалната ми инстинктивната реакция да викам на другите когато грешат беше толкова залегнала, че отначало се сещах, че съм се развикала едва няколко часа след като вече бях го направила. От разстоянието на времето можех да видя глупавия си модел, но когато ситуацията се случеше – забравях всичко и реагирах така както винаги съм реагирала, без изобщо да забележа какво ми се случва. Малко по малко започнах да „хващам“ този неефективен модел в себе си докато ситуацията се случва, докато реално викам на другия човек. Тогава веднага се извинявах и отивах в друга стая, за да паузирам, да се успокоя и да реша как мога да реагирам по-добре. Обикновено ми трябваха няколко дни, за да се почувствам наистина спокойна да разговарям адекватно с човека. С повече тренировки, започнах да усещам своя подтик да се скарам още преди нещо да е излязло от устата ми. Усещах как гнева, яда, разочарованието се надигат емоционално в мен, но бях наблюдавала и тренирала толкова дълго тази конкретна ситуация, че вече можех да паузирам в нея преди да се случи каквото и да е. :) Именно в този момента на пауза, преди да си реагирал, осъзнаваш едно от най-великите неща в цялата Вселена. И то е, че в тази минута на пауза се ражда пространството на вариантите. Пространството, в което ти имаш ИЗБОР какъв да бъдеш, как да реагираш. Ако реагираш инстинктивно ти нямаш избор – ти си просто продукт на своите заучени, кой знае от кога и кой знае от кого, неефективни реакции. Но когато паузираш – в пространството на тази пауза възниква нещото наречено „избор“ и ти имаш възможността да създадеш себе си такъв, какъвто съзнателно си избрал да бъдеш;
- Избираш как да реагираш по един по-интелигентен, зрял и съпричастен към себе си и другите начин. Когато започнеш да паузираш – това, което ще забележиш е, че инстинктивната емоционална реакция е силна само за няколко секунди. И ако изчакаш тези няколко секунди да минат – твоят подтик малко по малко отшумява. Тогава ти можеш да реагираш по един по-обмислен, интелигентен и зрял начин. В тази кратка пауза можеш да се запиташ: „Как трябва да реагирам в тази ситуация, за да бъда този, който искам да бъда? Как мога да реагирам така, че да запазя достойнството на човека срещу мен? Как мога да изкажа гледната си точка без да нараня другия? Как мога да постигна резултатите, които искам като успокоя и вдъхновя екипа, в който работя, включително себе си?“ Това са въпроси, които първоначално ще си задаваш след като вече си реагирал неефективно и ще бъдат твоя отправна точка за следващия път. Но малко по малко, с практиката, моментът на пауза ще се измества все по-напред и ти рано или късно ще се озовеш в пространството на вариантите, в което сам и съзнателно избираш своите реакции.
Най-простият начин, по който може да създаваме постоянна положителна промяна в живота си е като започнем да забелязваме неефективните си модели и се научим да си даваме минута пауза, в която съзнателно да взимаме решение как да реагираме на това, което се случва, съобразено с това какъв човек искаме да бъдем.
Разбира се, както повечето прости, но важни неща – този процес на пауза не е толкова лесен за овладяване. В началото едва разпознаваме глупавите си модели. Но постепенно задобряваме и ставаме все по-подготвени за следващия път. :)
С времето тези няколко минути пауза се превръщат в едни от най-важните минути в живота ни. Защото разбираме, че в тези няколко минути ние всеки ден, по много пъти на ден имаме възможността да създаваме себе си, такъв какъвто винаги сме искали да бъдем. :)
А не е ли това една прекрасна възможност? Да създаваш себе си такъв какъвто винаги си искал да бъдеш! По една малка крачка всеки ден. Аз мисля, че това е един наистина велик шанс, от който може да се възползваме още сега! :)
Имаш ли търпението да изчакаш,
докато тинята се утаи и водата е чиста?
Лао Дзъ
Ако искате да развивате своята съзнателност и да изграждате полезни модели на поведение – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, която започва от 01.01.2018г. Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик и по този начин развиваме устойчивост, вярва в себе си и кураж да създаваме себе си такива каквито искаме да бъдем. :) До 30.12.2017г. може да се включите на намалена цена от 20лв. на модул и 210лв за цялата Програма – цяло година надграждащо, интересно и разбуждащо обучение по изграждане на полезни навици. :) Очаквам ви заедно с нас да си създаваме живот, който си струва да бъде изживян в alephia.net! :)