Когато работим по цел във визията си, по някой свой проект, по задача, която ни е възложена – обикновено има три етапа, през които преминаваме: вдъхновяващо начало, объркана/нестабилна среда и свързан с повече отпуснатост край.

Повечето от нас нямаме проблем с вдъхновяващото начало и отпускащия край. Но имаме проблем с минаването през обърканата/нестабилна среда. Това е периодът, в който в нас възниква усещането, че не знаем какво правим. Заедно с това не знаем как да го направим. А да не говорим, че и често започваме да се чуди защо изобщо го правим.

Неприятно е. И понякога е психически натоварващо. И заедно с това е естествена част от процеса на създаване. Нищо ново не се ражда от познатото. Обърканата/нестабилна среда е периодът на иновация, през който имаме възможност да минем дори и в най-обикновените цели, проекти и задачи, които си поставяме.

Обърканата/нестабилна среда.

Този период винаги възниква за нас по пътя напред.

И единственият начин да минем спокойно и приятно през него е да се отпуснем в него. Да му позволим да бъде такъв какъвто е. Да му позволим да бъде толкова объркан, колкото е. Толкова неясен и разхвърлян колкото е. И просто да участваме в този етап с присъствие. С любопитсво. С интерес към хаотичната, но красива природа на процеса на създаване на нещо в живота ни.

Докато в един момент се обърнем назад и осъзнаем, че вече сме в отпуснатия край на тази своя промяна. И заедно с това усетим, че този път всъщност сме били отпуснати и спокойни през целия път от началото до края й. :) Прекрасно! Каква чудесна възможност сме имали да тренираме своята вътрешна стабилност, дори когато извън нас сме посредата на най-объркания си и нестабилен период в реализирането на своите цели, нали? :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. 🍀

Veneta