Животът сам по себе си е предизвикателно начинание. Но има едно нещо, което го прави дори още по-трудно и задъхващо. И това са нашите автоматични негативни мисли и истории, които обикновено много незабелязано се въртят по цял ден в главата ни.

Ние нон стоп си разказваме, че не сме достатъчно продуктивни, че не сме свършили добра работа, че хората не ни харесват, че трябва да се доказваме, че трябва да крием нещо, че не може да имаме това, което искаме, че любовта/парите/приятелството/щастието/радостта „просто“ не са достъпни за нас и т.н., и т.н.

Реално ние живеем една доста голяма част от ежедневието си в транс на негативност.

И често толкова много сме свикнали да си разказваме тези истории в главата си, че вече почти не забелязваме, че го правим. Нещо повече – по някое време започваме да наричаме това, което си разказваме „реалност“ и приемаме, че е такова каквото е (но то е такова смао в главата ни… не в реалността).

Докато ние си разказваме тези истории и мислим, че няма голямо значение, има един, който много, много внимателно слуша всички наши мисли и част от основните му задължения е изцяло да приравнява реалността ни/живота ни към това, което чува. Това е нашият мозък. Нашият мозък 24/7 слуша внимателно нашите мисли и историите, които си разказваме в главата и приема за истина най-доминиращия сценарий, който той чува (защото нашият мозък дефинира нашата истина не спрямо това, което е „реална истинност“, а спрямо повтаряемост). И понеже за повечето хора, доминиращият сценарий е негативен (може да е в една сфера на живота ни или във всички сфери на живота ни), мозъкът ни приема, че това е истина и започва да се фокусира само върху ситуациите, опита и „доказателства“, че опита/реалността/животът ни е негативен.

Това не е езотерика, другари. Това е невро наука.

И заедно с това, не е рецепта за кой знае колко приятен приятен живот!

Когато сме в своя си транс на негативност, ние не просто не създаваме живота, такъв какъвто искаме да бъде. Ние дори не забелязваме, че има тази налична възможност за нас. 

Та, искам с вас да започнем да променяме това. Да спрем този транс и да направим обрат в главата си.

Може да направим това, като започнем да се упражняваме да заменяме автоматичните си негативни мисли с позитивен, окуражаващ и подкрепящ вътрешен диалог. Това за нас ще внесе огромна качествена промяна във всички насоки на живота ни. Това е основата, от която да започнем да създаваме живот, който наистина си струва да бъде изживян с удоволствие. :)

1. Забелязваме негативните мисли. Основната причина, заради която не може да премахнем негативността е, защото всъщност не я забелязваме. Тези негативни мисли и истории просто се случват в главата ни, ние сме свикнали с тях и дори не забелязваме, че го правим. Приели сме го за „реалност“. Приели сме го за „нормално“. Но това НЕ Е нормално. Ние не трябва да се придържаме към най-негативната мисъл за себе си, а да се придържаме към най-вдъхновяващата мисъл за себе си. Затова нашата първа и най-важна задача е да започнем да забелязваме когато си разказваме негативни истории. Да започнем да се събуждаме от транса. Да започнем да забелязваме когато негативността възниква. Само когато забележим какво се случва, само тогава за нас възниква възможността да го променим. Да забележим не винаги е лесно! Но може да използваме различни неща, които да са ни „червена лампичка“. Например в момента, в който усетим, че се чусвтваме зле, непритяно, нещастно – това може да е нашата „червена лампичка“ да внесем съзнателност и да забележим какво точно си разакзваме в главата за себе си и за това, което се случва. Ако се чувстваме зле, вероятността е много голяма, че ние незабелязано сме се подхлъзнали в своя транс на негативност. И въпреки, че в този момент всичко ни изгледжа като „непоклатима реалност“, ние може да се отворим за възможността, че това, което си разказваме може би НЕ Е истина, а просто наша интерпретация, която може да изберем да променим. И съзнателно избираме да вярваме в това!
2. Казваме си: „Стоп, стоп, стоп„. Когато забележим, че си разказваме някаква негативна, обезкуражаваща история – веднага си казваме „Стоп, стоп, стоп„. Например, когато работим, почиваме, общуваме, пътуваме, четем или каквото и друго да правим, когато забележим, че се чувстваме неприятно и че на заден план си разказваме някоя неприятна история от сорта на: „това е много трудно за мен“, „днес е ужасен ден“, „нищо не върви като хората за мен“, „той няма да ме хареса“, „нещата сигурно ще се объркат, няма смисъл да опитвам“ и т.н. – веднага си казваме „Стоп, стоп, стоп„. Може да си представим един голям червен знак СТОП в главата си. И да го свържем с това, че като го видим – това е знак за нас веднага да прекъснем негативността си. И да се събудим от транса. Да си спомним, че вместо да потъваме в негативност, ние може да изберем да се окуражим, да се подкрепим, да бъдем опора за себе си. Вдишваме, издишваме и си даваме нужното време, в което да направим тази изключително ценна настройка в себе си.
3. Заменяме автоматичната негативна мисъл с подкрепящ вътрешен диалог. Щом забележим дадена неприятна история и си кажем „Стоп, стоп, стоп“ – целта е след това веднага да си кажем нещо окуражаващо, нещо подкрепящо, нещо забавно дори, създаващо настроение. :) Казваме си например: „О, аз мога да се справя с всичко“, “ О, аз никога не се ядосвам за глупости!“, „Днес ще бъде прекрасен ден, независимо от обстоятелствата“, „Аз давам най-доброто от себе си и каквото и да се случи, нещата винаги се подреждат по най-добрия начин за мен“, „Аз съм чудесен партньор, аз заслужавам любов.“ и т.н. Просто намерете нещо, което се усеща добре за вас да чуете и е в опозиция на вашата негативна история. Тук, в тази трета точка всъщност се случва истинският шифт в главата ни – моментът, в който заменяме несъзнателната автоматична негативност в съзнателен оптимистичен диалог със себе си. Не е нужно да усещате на 100% истина това, което си казвате. В началото е нормално да не се усеща като истина, защото ние сме репетирали обратното да е истина. Но сега задачата ни е да репетираме друга истина. Оптимиситична и подкрепяща за нас истина. Оптимизмът дава сила на съзнателната част на мозъка ни и успокоява рептилната част на мозъка ни. Съзнателната част, неокортекса отговаря за креативността ни, за способността ни да взимаме по-бързи и правилни решения, да се владеем и да запазваме самообладание в трудни ситуации. Амигдалата от друга страна е контролния център на негативните емоции. Когато съзнателно подсилим съзнателната си част на мозъка с оптимизъм – това дава команда на цялата останалата част от мозъка, включително амигдалата да се успокоят и да мислят много по-спокойно, трезво и креативно. И това ни помага да започнем да виждаме възможности как да се справим с това, което се случва по начини, които никога не бихме могли да видим ако останем в тунела на негативността.

Другари, това са трите стъпки, който да упражняваме. Имайте предвид, че ние не правим това, за да отрежем изцяло негативността от живота си. Не. Негативността ни е много важно да присъства в живота ни, защото тя ни помага да бъдем критични, преценяващи, да стоим далеч от неща, които биха ни наранили и т.н. Целта на нашата практика е просто да не позволяваме тази негативност да контролира живота ни. Да НЕ Е доминираща за нас и да не подтиска съзнателността и мисленето ни. Т.е. ако приемем, че автоматичните негативни мисли до сега са били в 80% от деня ни и 20% са били оптимистични мисли, нашата мисия сега е да обърнем нещата – да имаме 20% автоматичните негативни мисли и 80% съзнателно да упражняваме подкрепящия вътрешен диалог. :)

1. Забелязваме автоматичните негативните мисли.
2. Казваме си: „Стоп, стоп, стоп„.
3. Заменяме автоматичната негативна мисъл с окуражаващ, подкрепящ вътрешен диалог.