Аз често пиша в статиите се, че е важно да изпълняваме важните за сърцето ни проекти и да реализираме качествените промени, които искаме да реализираме в живота си. 

Но от къде по дяволите да намерим време за тях? 

Ако поразмишляваме малко ще установим, че това всъщност не е правилният въпрос, който да си зададем. Правилният въпрос, който е нужно да си зададем е: С какво е пълно времето ми, че нямам време за наистина важните проекти и промени, които искам да създам в живота си?

И обикновено отговорът е, че незабелязано сме затрупали времето си с несъществени дейности. Разбира се, на повърхността тези дейности ни изглеждат важни да бъдат изпълнени, но ако ние сме с усещането, че не работим по наистина същественото за нас – това е знак, че е време да внесем съзнателност и да преразгледаме с какво всъщност запълваме дните си. Реално в 21-ви век въпросът вече не е кое е несъществено и кое важно. Въпросът е кое е важно и кое е наистина важно.

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Консуматорството е начин на живот, който отива много над купуването и трупането на непотребни вещи. То е начин на живот, в който хората неусетно запълваме освен дома и гардероба си, но и времето, и главата си с несъществени неща – консумиране на непотребна информация, водене на несъществени разговори, ненужно въвличане в чужди истории, непотребно съпреживяване на чужди, изморяващи емоции. Консумирането на всичко това е ок, когато е в малки количества. Но когато е в повече – това обикновено е част от несъзнателните ни начин да избягаме от трудното (да се разсеем от важното) или да решим вътрешните си проблеми като скука, самота, желание за по-висок статус, желание да бъдем щастливи, да бъдем по-готини, нужда да намалим стреса и т.н. Във всяка от неговите форми, консуматорството води до два основни големи проблема:

1. Тъй като дома, гардероба, времето и главата ни са пълни с несъществени неща ние буквално изгубваме връзка с наистина важното за нас. То просто избледнява, изгубва се на фона на всичко останало. Ние спираме да можем да го разпознаваме сред цялата камара несъщественост. И това създава чувство на изгубеност и безцелност в живота ни.
2. Хабим изключително много енергия, за да взимаме и изпълняваме несъществени решения, което брутално намалява капацитета ни да взимаме наистина важни и категорични решения, и да ги реализираме. Кои обувки да избера, коя дреха да сложа, какво да ям, откъде да мина, кой сайт да разгледам, коя статия да прочета, с коя задача първо да започна, каква реплика да постна във ФБ. Всички тези малки решения ни изморяват, създават ни мозъчна мъгла, разсеяност, липса на фокус, липса на енергия. Нашата психика просто няма капацитета да взима толкова много несъществени решения и заедно с това да остане свежа и будна за наистина важните избори в живота ни! Съответно, когато е нужно да направим такъв важен избор, ние автоматично избираме най-лесното и удобното, просто защото усещаме, че нямаме капацитет за повече.

Консуматорството е живот на автопилот, който прави ежедневието ни да изглежда обемно, но всъщност то е празно. Алтернативата на консуматорството е преминаване към по-минималистичен начин на живот. Минимализмът е изключително семпъл. При него има само две основни правила:

1. Определи кое е наистина важно за теб.
2. Елиминирай всичко останало.

Повечето хора приемат минимализма единствено като инструмент, който ти помага да разтребиш дома си от непотребното и да се научиш да купуваш по-малко вещи. Но при минимализма не самото разтребване или купуване на по-малко вещи е най-ценно. Най-ценното при минимализма е всъщност въпросът, който свикваш да си задаваш докато разтребваш и докато преценяваш какво да купиш, а именно: „Кое е наистина важно за мен да присъства в моя живот?„.

Човек не може да разтребва гардероба си, кухнята си, банята си, офиса си, без постоянно да си отговаря на този въпрос. Магията е, че докато разтребваш, съвсем незабелязано този въпрос става част от твоята идентичност. Той става част от теб. И така, малко по малко ти започваш да си задаваш този въпрос за всички останали сфери и избори в живота ти. По този начин минимализъм постоянно те приравнява към наистина важното за теб. :)

За мен в началото минимализмът беше единствено с цел да спра да харча парите си за непотребни вещи. Първо започнах да разтребвам непотребното, а след това се подложих на 3 месечна купуваща диета, през която не купувах абсолютно нищо освен най-необходимите ми за живеене неща. През 2016 година реших да се подложа на същата диета, но не за 3, а за 12 месеца. Цяла година разходът ми за дрехи, обувки и вещи беше общо 223лв, като 153лв бяха само маратонките ми. :) След като тази една година мина осъзнах, че най-ценното от това предизвикателство не беше това да се науча да харча по-малко пари за непотребни вещи. Най-ценното беше именно това, че за тази една година успях още по-добре да осъзная, да си изградя разбиране и да интегрирам в себе си този въпрос: „Кое е наистина важно за мен да присъства в моя живот„. От там нататък ние вече можем съзнателно да строим живота си около това, което е наистина важно за нас.

След като определим за себе си какво е наистина важно – после всичко опира до поставянето на брутални граници. В рамките на деня, на седмицата, на месеца – ние съзнателно определяме конкретно време за наистина важното да бъде изпълнено. That’s it. Всичко останало за нас става второстепенно. То е „ако остане време“. Т.е. поставяме ясни и категорични граници, и защитаваме наистина важното от всичко останало, което възниква и да изисква вниманието ни.

За не минималистите поставянето на брутални граници звучи неприятно, защото те виждат границите като ограничаващи. Но минималистите виждат границите като начин да станат безгранични. :) Защото ако не поставиш граници, несъщественото ще нахлуе и ще завладее живота ти без изобщо да разбереш какво ти се случва.

 

Резултатът при преминаването от консуматорство към минимализъм и брутални граници е ориентировъчно такъв: Когато разтребиш непотребното и съзнателно запълниш живота си с наистина важното и смисленото за теб, тогава животът ти започва да се усеща наистина важен и смислен за теб. Това е усещането, което държи умът и сърцето ни будни. Държи ги вдъхновени. Какво красиво усещане, нали? :) Когато разтребиш непотребното, тогава наистина важното може да изпъкне, а ти имаш достатъчно време за неговото развитие. С търпение. С внимание. С отдаденост. С любов.

Разбира се, непотребните вещи, дрехи, ангажименти, задачи и хора винаги от някъде ще идват и ще искат да завземат мястото отредено за най-важното в живота ни, но ние вече ще сме доста по-съзнателни. По-бързо ще забелязваме и пускаме ненужното от ежедневнието си, и така ще оставаме приравнени към наистина важното за нас.

 

Задачи за практика:

1. Всяка сутрин във вашия дневник може да си разписвате кое е наистина важно за вас да бъде изпълнено в този ден. Дори да имате 2, 3, 5 неща, които искате да изпълните през деня, опитайте да определите кое от тях е наистина важно за вас да бъде изпълнено в този ден. Онова, което ще ви донесе най-съществен резултат. Което ще ви донесе най-много полезност. Най-много смисъл. Целта е да свикнем да правим ясна разлика между това кое е наистина важно за нас и всичко останало. В началото тази граница обикновено е размита и затова не забелязваме достатъчно добре, когато несъщественото нахлува в графика и дните ни. Но с практиката, със съзнателното задаване и отговаряне на този въпрос ние все повече и все по-бързо ще може да разграничаваме наистина важното от всичко останало. А дори и ако в момента вие вече сте фокусирани върху наистина важното за вас, да имате повече съзнателност за това ще придаде още повече смисъл и вдъхновение да правите това, което правите. :)
2. По време на деня – тренирайте съзнателност. Вместо да изпълнявате автоматично задачите си, давайте си пауза време, в която с любопитство да изследвате дали това, което правите е наистина важно за вас? Носи ли ви наистина стойностен резултат? Помага ли ви да направите следващата си крачка напред? Създава ли ви удоволствие? За по-голяма нагледност може да описвате всички дейности (и работни, и извън работни) в графика си, за да може по-ясно да забележите къде точно отива времето ви. Ако не работите с график – започнете да го правите, защото без нагледен инструмент, който да ви показва къде харчите времето си, вероятността да го пилеете в несъществени задачи, без изобщо да забележите, че го правите, е огромна.
3. Пожелание може да си организирате един или няколко уикенда за разтребване на непотредните дрехи и вещи от дома, офиса, колата и другите пространства, които най-често обитавате. Чист дом – чиста глава – повече пространство за важното да се открои и израсте. То в нас и ние в него. :)

Ако искате по-задълбочено да поработите върху темата с разтребване на непотребното и опростяване на ежедневието – очаквам ви заедно с мен в курса по минимализъм Simplify ТУК! От 08-ми до 22.09.2019 може да включите с 30% намаление от 147лв. на 97лв!

Този курс е направен така, че да създаде осезаема качествена промяна в начина, по който живеем и възприемате света. Курс се изпълнява изцяло он-лайн, така че може да се включите от всякъде. След регистрация може да започнете курса веднага или в друг удобен за вас момент. Получавате достъп до курса завинаги, така че след време отново може да се върнете към информацията в него за ново вдъхновение и надграждане. :)

Ако имате желание да поразтребите дома си и да освежите ежедневието си тази есен – очаквам ви заедно с мен в 90 дневния курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ТУК. Намалението от 30% (от 147лв на 97лв) е валидно до 22.09! :)