Когато нещо нараняващо (или поредица от нараняващи ситуации) се случи в живота ни, ние често започваме да мислим, че светът не е справедлив. Че това, което се случва е твърде много за нас. Твърде болезнено. Твърде трудно. Твърде нараняващо.
В такива моменти обикновено фокусът ни е изцяло към нас – към това, че само ние страдаме в този момент и че ситуацията не е друга освен болезнена. Искам обаче да ви напомня следното – всеки от нас е бил в депресия, всички имаме някакъв вид болка и загуба в живота си, всеки от нас е преживял нараняващи ситуации, всеки е бил отчаян на своето дъно. Не си само ти.
Тези дни няколко човека ми казаха: Добре, как изобщо мога да продължа като ми се случи… ‘това и това’?
Днес няма да ви говоря за стъпки 1, 2, 3 как може да продължим напред в трудни ситуации. Днес искам само да обърна внимание на съществената разлика между съжаление и съчувствие. Към себе.
Съжаление към себе е когато въртим истории за лошото, което ни се е случило или за много лоши неща, които са ни се случили, отново и отново в главата си. Чувствайки се все по-лошо и по-лошо от тях. Виждайки единствено и само негативния отенък и последици от тези ситуации. Това ни кара да оставаме брутално притиснати и свити в дъното.
Съчувствие към себе си, от друга страна, означава да проявим разбиране. Към живота – че такива неща се случват, че това не е нищо лично, че тъмното е съществена и важна част от нашия свят. И разбиране към себе – че ти си направил каквото си могъл с това, което си знаел в тази ситуация. И това е достатъчно!
Съжаление към себе си е да избереш да останеш затворник на всичко нараняващо, което ти се е случило в миналото. Съчувствие към себе си е да проявиш разбиране, да вземеш обогатяващия опит от тези ситуации и да продължиш напред!
Съжалението към себе си е обезсилващо. Съчувствието към себе е овластяващо.
Съжалението към себе си е ограбващо живота ни. Съчувствието към себе си е обогатяващо живота ни.
Една от най-съществените характеристики на съзнателния човек е да Избира обогатяващото, а не ограбващото в живота си.
Всички нахъсано търсим стъпките, които ще ни донесат успех. Но ние нито можем ясно да видим, нито може да извървим тези стъпки от позицията си на съжаление към себе си. Затова е важно да се научим да преминаваме от съжаление към съчувствие относно себе си. По този начин много по-лесно ще откриваме подходящите за нас стъпки напред и ще имаме силата да ги извървим.
И помисли сега – как можеш да отслабиш съжалението към себе си за всичко нараняващо, което ти се е случило в живота и как можеш да засилиш съчувствието към себе си – да проявиш разбиране и окуражаване към себе си, че всъщност ти можеш да продължиш напред. Обогатен от всичко, което ти се е случило до сега.
Щастлива съм, че вървим заедно по пътя към това да живеем един малко по-съзнателен и обогатяващ за нас живот. <3
Благодаря за статията,много ми помогна.
Радвам се, че статията ти е била полезна, Валя. :)))