Проблемът с липсата на свободно време не е това, че хората не могат да си освободят време. Голяма част от проблемът е, че хората не знаят с какво точно да запълнят това свободно време или ако знаят – нямат достатъчно физическа, емоционална и ментална сила, за да го реализират на практика. Така, хората подсъзнателно се държат заети с хиляди глупости (които, разбира се, мозъкът им ги е убедил, че са изключително важни и неотложни за вършене), за да не се сблъскат с феномена наречен „свободно време“. А дори и да се сблъскат с него – те го запълват с поредната, както ги наричам аз, обществена мечта – дейностите, които обществото ни е заложило като нужни, готини, успешни – да получиш диплома, да се ожениш, да купиш апартамент, да родиш дете, да изплащаш кредит, да попътуваш, да напуснеш работа и да живееш лятото на морето, да ходиш всяка вечер по барове, за да покажеш висок статус и ниво на свобода, да имаш много обувки, да поддържаш добър „баланс“ между работа и личен живот и т.н.

Някои от тези „мечти“ всъщност са супер, но само ако си много наясно защо правиш това, което го правиш – какъв смисъл ти носи, каква е същинската полезност за теб, до какво реално те води. А не да го правиш автоматично – просто, защото „така се прави“, защото така е прието, защото ще изглеждаш готин в очите на другите, защото няма какво друго да правиш или защото бягаш от това да седнеш и да си дадеш много ясна сметка какво не е наред в живота ти и да се постараеш да го коригираш.

Ако вие сте от този тип хора – спрете да четете тази статия, едва ли ще ви е от полза.

Но ако сте от хората, които са готови не просто да си освободят време, но и реално да оползотворят това свободно време с нещо наистина градивно за себе си (а защо не и за всички нас) – това е статия за вас. „Градивно“ означава да заемете освободеното си време с нещо, което наистина имате желание да започнете или да довършите. Нещо, което би ви донесло смисъл и удовлетворение. Нещо, което вероятно отлагате от прекалено дълго време. Или, ако нямаш конкретна цел  за изпълнение – начин да прекарваш градивно свободното си време е учене, грижа за здравето ти, обогатяващи приключения, изграждане на връзка с хора, на които се кефиш, съзнателно отглеждане на дете, изграждане на повече разбиране за себе си, за вътрешните ти конфликти, за неяснотите ти, за това какво точно ти се случва, какво точно искаш занапред и как точно да го постигнеш.

Ок, нека сега видим как да си освободим време за всичко това!

И аз ви предлагам да си освободим не просто „малко“ свободно време. Предлагам ви директно да си осигурим 30-40% повече свободно време.

Да, точно така!

Как?

Като премахнем от разговорите си оплакване, критика и клюки. Това е една от насоките, които упражняваме този месец в Програмата за полезни навици и ви каня да се упражнявате заедно с нашата група. :)

Статистиката показва, че ако човек съзнателно не следи качеството на разговорите, които води, то 30-40% от всички разговори, които водим (в главата със себе си и с другите хора) са оплакване, критикуване или клюки. Ако не вярвате, просто в следващите 24 часа следете и си записвайте колко хора около вас (или вие самите в главата си) започват разговор, който е насочен към някакъв вид оплакване, критика и клюкарстване.

Това, което ще забележите е, че процентите на този вид разговори може дори да са повече.

Проблемът тук е, че оплакването, критиката и клюките не са градивни за нас. Нещо повече – те задействат амигдалата (центъра в мозъка, който отговаря за негативни емоции) в следствие на което ние влизаме в хроничен fight or fligth mode и буквално оперираме с половината си мозък. Т.е. ние с вас следва съзнателно да премахнем тези насоки от общуването със себе си и другите. Може да се каже още много по тази тема, но накратко обобщавам:

• Оплакването няма да оправи проблемите ви. То просто хаби времето и енергията ни, и ни направи реактивни. Оставя ни изморени. Оплакванията раждат още оплаквания, който ни правят все по-песимистични и по-песимистични към себе си и живота, а песимизмът и негативните емоции, както уточнихме буквално изключват половината ни мозък. А най-тъпото е, че обикновено се оплакваме за напълно несъществени неща.
• Критиката е безполезна. Няма нито един паметник, построен на някой, който само е стоял и е критикувал другите за грешките им. Някои хора твърдят, че има и „градивна“ критика, но истината е, че навикът да критикуваш е признак на собствена ниска самооценка, на болен перфекционизъм и на недобро разбиране на мотивите и ситуацията на другия. Критиката е тихият терор, който упражняваме върху себе си и хората около нас, прикрит под маската на „добри намерения“. Критиката си е критика, другари – нараняваща, отдалечаваща, смазваща.
• Клюките са израз на желание за движение в живота ни, което не сме способни сами да създадем. Клюките са нещо, което повечето от нас харесваме да слушаме, а често и да разказваме. Клюките обаче не носят никаква стойност в разговорите ни. Нито са полезни, нито правят живота ни по-добър. Те просто задоволяват емоционалния ни глад от движение в живота, което би следвало ние да генерираме и преживяваме в своя личен живот, а не само да седим и обсъждаме как другите хора действат. Заедно с това, разказвайки клюки, другите хора започват да ни възприемат като човек, който не пази споделеното му, а го разпространява, без да се съобрази с другия. Едва ли бихте споделили тайните си на човек, който знаете, че е доста вероятно да ги разказва зад гърба ви на много други хора, нали така?

Наскоро един приятел ми каза: „Ама, Венета, няма как всички разговори да са обогатяващи.„

Разбира се, ако участвате в Програмата ми за навици знаете, че ние имаме 20% задължителни съгрешения, в които съм съгласна, че с кеф и дори задоволство може да покритикуваме, да се пооплакваме и поклюкарим. Но всеки е добре да изследва за себе си и много ясно да установи къде това съгрешение преминава границата от „внасяне на разнообразие“ към „упадък“.

Аз например съм направила това изследване за себе си няколко пъти и знам, че ако 3 поредни дни общувам на теми свързани с оплакване, критика или клюки, това веднага ме превръща в един човек, който изобщо не харесвам. Ставам негативна, песимистична, нервна, критикуваща, неприятна за общуване със себе си и другите. Това са характеристики, които всеки от нас притежава. И когато по някакъв повод те се надигнат в теб, ако не си достатъчно съзнателен да се премахнеш от подобна среда, разговори, мисли – малко и съвсем неусетно потъваш, точно така както жабата бавно и съвсем неусетно се сварява в тенджерата под нагряващия се котлон. Ако обаче си съзнателен за негативния ефект, който оплакването, критиката и клюките внасят в живота ти – ти веднага променяш средата, разговорите и мислите си, точно така, както жабата веднага скача от врящата вода. При мен, след точно 3 дни с песимистични и безсмислени разговори, после ми трябват около 4 дни насаме, да гледам вдъхновяващи видеа или да общувам с вдъхновяващи хора, за да си възстановя радостта и оптимизма в ежедневието.

И, не, не съм само аз.

Свещеник на име Уил Боуен направил няколко експеримента и открил, че ако в течение на 21 дни човек не се оплаква, не критикува и не клюкарства – животът му се променя към по-добро! Той измайсторява една виолетова гривна, на която пише „Свят без оплаквания“ и всеки, който я сложи приема за правило да не се оплаква, критикува и клюкарства в рамките на 21 дни. Ако в някой от тези дни човекът забрави и произнесе оплакване, критика или клюка – той трябва да премести гривната от едната ръка на другата и да започне броенето на 21 дни отново! :) Продължава се до тогава, докато гривната се задържи на едната ръка за 21 дена поред. :)

Всъщност това предизвикателство е толкова популярно,  че вече над 11 милиона човека от 106 държави са се включили в него и са регистрирали, че така са подобрили живота си и качеството на взаимоотношенията си. :)

Та, другари, това е нашето предизвикателство този месец! :)

Ако искате да се включите и да усетите как тази малка, но съществена разлика ще промени живота ви, задайте си намерение в следващите 21 дни да не говорите за:

• Оплакване, без да сте предложили някакво решение. Това, което ще забележите е, че постепенно мисленето ви ще еволюира от просто оплакване към мислене на идеи и решения на проблеми. Ще можете да превръщате „негативни“ събития във възможности да продължите напред. Което, най-малко, ще ви помогне да спите по-добре и да бъдете по-интересен събеседник. :)
• Критика, без да сте дали ясен и спокоен съвет как да се подобри. Трудна работа, но знам, че с практика можем да задобреем. Нали? :)
• Клюки за другите хора. Никой не иска да е обграден с клюкари. Хората, от които наистина се впечатляваме и които остават в сърцето ни са хора, които проявяват разбиране, които осъществяват целите си, които помагат на екипа си да върви напред, които учат и споделят нови и интересни открития… които нямат време за клюки. :) 

Ок!

Приемете това предизвикателство и просто наблюдавайте как целият ви живот се променя. :) Ако се хванете, че говорите или толерирате оплакване, критика или клюки – започвате 21-дните отначало. :) (След това, знаете – 80% поддържаме добрата рутина, 20% можем да съгрешаваме.)

Предстоят ни едни доста интересни 21 дни! Дни, в които може чрез невропластика – способността на мозъка да се префокусира, да променим филтрите, през които виждаме и преживяваме света. Да променим историите, които си разказваме. Това е една от най-красивите и стойностни промени, които може да направим в живота си! :)

Нека помогнем целият свят да се освободи от оплакването, критиката и клюките. Като започнем от себе си.

Let’s do this! :)

Ако смятате, че ви е дошло време малко по-съзнателно да си създадете повече ред, яснота и вдъхновение в ежедневието – очаквам ви заедно с нас в Програмата за полезни навици! :)  В Програмата всеки месец усвояваме по един полезен навик, който ни помага да бъдем по-будни, енергични и целенасочени. :) Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да я изпълнявате в свое собствено темпо, а цената е 30лв на месец! Може да се регистрирате ТУК. :)