Юни месец 2015-та в къщи дойде един много интересен каучсърфинг гост – Жан. :) Той е французин, живял по малко в САЩ, Германия и Израел, където става съавтор на книга, която се обявява срещу будизма и застава изцяло зад християнството като единствена правилна религия. Много начетен и умен човек, който също така успя да посети всички държави в цяла Европа, без изключение, в период само на една година. :)

И така, в рамките на около две седмици, докато той беше у нас, почти всеки ден обсъждахме на дълго и широко темата за Бог. :)
Той, като бурен защитник на християнството вярва, че Бог е фигура извън нас и ние трябва да търсим опрощение на своите грехове от него. Аз от своя страна не поддържам крайно никоя религия и вярвам, че Бог (Вселената, висшия разум или каквото и да е) е във всеки от нас, че той се изразява и живее чрез нас, и че не сме чак толкова греховни. Това са две тотално различни концепции. Все едно левскар и цскар да се убеждават кой отбор е по-добър. :D Хубавото е, че въпреки различните си убеждения заедно много се забавлявахме на тях и не се скарахме нито веднъж. :)

Попадайки на долния филм, отново се замислих, че определено не поддържам никоя религия или философия в крайна степен, защото всяка от тях и ми е помогнала, и ме е отблъсквала по някакъв начин. Например и до момента, въпреки че правя почти всеки ден ащанга йога, началната песен на практиката с почит към основателя Патанджали ми изглежда странно – изглежда ми все едно да рецитираме похвали към хан Аспарух всеки път когато влизаме в България. Да, тези личности са важни и определено заслужават уважението на всеки от нас, но не и да ги издигаме в култ по някакъв фанатичен начин и да призоваваме имената им…Хората според мен имаме нужда от идеи, а не от кумири, за да се чувстваме пълноценни.

Трябва и да призная, че въпреки любовта ми към дихателните техники и йога в хиндуизма, в зали за дишане съм виждала хора, които тотално губят самообладание и контрол и са абсолютно отворени, без никаква критика, за възприятия от страна на водещия, който не винаги е настроен да даде свобода на човека от среща. Също така съм си тръгвала от зали за будистки медитации, в които доста целенасочено те карат да правиш неща, които не ти обясняват, за да им разбереш смисъла и сам да прецениш дали са полезни за теб или не. Имам и доста познати, практикуващи йога, които супер отричат материалното, докато аз приемам духовното и материалното за едно общо и неделимо нещо.

От друга страна обаче и будизма, и хиндуизма имат сууупер яки практики, които много, ама много помагат и на тялото, и на ума, и на душата. Има хора, които са постигнали чудеса с тях.

В този смисъл йогата и дишането са силни практики и за тях важи същия принцип като навсякъде: „Дозата прави отровата“. Могат да бъдат много полезни, могат и да се превърнат в робство. Затова преди да се впуснем в някоя религия, философия, практика, може би първо е добре да си изградим критично мислене и да развием усещането си да правим разлика между това кое е полезно лично за нас и кое не е.

Защото, в крайна сметка и в християнството, и в будизма, и в хиндуизма, и навсякъде може да се изпадне в крайности. Но това зависи от човека, не от конкретната философия. Всяка философия би могла да бъде полезна, ако човек може да подбере какво да вземе за себе си от нея!

Филмът, който споделям по-долу е доста краен и е срещу йога, и срещу хиндуизма. И въпреки, че аз подкрепям и двете е добре да се види, че каквото и да се практикува – крайностите все пак могат да доведат до нездравословни резултати.
Но пак казвам…това според мен си зависи от човека.

Ако някой реши да гледа филма, може да гледа само първите 30 мин….другото е кажи речи преповтаряне.

https://www.youtube.com/watch?v=rX9gNqylqlw&feature=youtu.be