Никое цвете не цъфти цяла година.

Китайска поговорка

Наскоро един приятел ми пожела щастие за новата година и ме накара да се замисля, че 2017-та за мен беше една от най-не щастливите години, но една от най-смислените години в живота ми. Като се замислих повече забелязах, че през цялата изминала година голяма част от вниманието ми е било върху тази липата на щастие, а не върху огромната доза смисъл, която ежедневно добавях към дните си. С други думи – осъзнах, че в желанието си да съм щастлива (или поне това, което обществото ни е казало, че значи „щастие“), бях пропуснала да отбележа смислеността на дните си и така да изживея живота пълноценно.

Един от основните стремежи на всеки от нас е да бъде щастлив. В отговор на тази нужда, хората сме измислили хиляди начини, по които да си доставяме щастие, включително и такива, към които развиваме неприятни зависимости. За повечето хора да си щастлив означава да бъдеш постоянно в някаква еуфория, превъзбуденост, винаги усмихнат – далеч от болката, далеч от страданието, далеч от прекаленото усилие. И сме формирали вярването, че ако не си щастлив – явно нещо ти има, явно нещо „не е наред“.

Днес искам да ви обърна внимание, че това разбиране за щастие може би е малко незряло. И че стремежът към подобно щастие може би ни пречи да живеем живота си пълноценно. Защото в живота постоянно се случват болезнени неща – случват се инциденти, губиш здравето си, психически си нестабилен, човекът, който обичаш те изоставя, загубваш близък роднина. Много са нещата, които могат да се случат. И всички те са част от живота. Не можеш да ги отрежеш или пък да се правиш, че не се случват. В този смисъл – да искаш да бъдеш винаги в еуфория и да не зачиташ като еднакво ценно лошото, неприятното, болката – е някакво инфантилно неразбиране на живота. Но по-лошото е, че стремейки се единствено към щастие, ние не развиваме способността си да се справяме адекватно с нещастието, с проблемите, с предизвикателствата, с дискомфорта, с болката. А те са част от живота. И вместо да ги признаем, и преминем съзнателно, и спокойно през тях, ние обикновено или се правим, че ги няма, или чакаме сами да се решат, или чакаме някой друг да ни спаси. Защото, нали… ние трябва да сме щастливи и да нямаме неприятни преживявания.

Когато тичаме единствено към щастието и не тренираме способността си да се справяме адекватно с проблемите си, качеството на живота ни прогресивно намалява.

Едно от изказванията, към които често се връщам за размисъл е това на Киану Рийвс, който казва: „Вие нямате проблем с депресията. Вие имате проблем със света такъв какъвто е.“ И допълва:„Само на вас ви е нужно да сте щастливи, за да живеете. На мен не ми е нужно.“ Това е послание, което истински разбираш само ако си преживял доста трудни ситуации. А вярвам, че като самия Рийвс, много от нас сме се сблъсквали с такива. Тези трудни ситуации са единственият начин да изхвърлим изискването към себе си, че трябва да бъдем винаги щастливи и така да си  дадем свободата да живеем живота в неговата пълнота, такъв какъвто е – и хубав, и лош. Иначе оставаме завинаги осакатени от това да търсим и толерираме само хубавата му стана.

Аз не искам да изтрия лошите моменти от живота си, за да правя място само на добрите. Не искам да се правя, че лошото го няма. Не искам винаги да съм позитивна. Защото всичко това ограбва моята цялостност. Това ограбва спектъра на преживявания, които животът предлага. Ограбва емоциите, които сърцето ми може чувства. Вместо това искам да мога да видя нещастието и да кажа: „Виждам те, че си тук и не ме е страх от теб! ОК съм, че те има! ОК съм да бъда в нестабилното, защото разбирам вълнистата природа на живота. И вместо да искам да бъда само на гребена на вълната, аз знам, че за да се придвижвам напред, трябва да мина и през долната част на вълната“.

Стремежът към щастие е чудесен до момента, в който се превърне в разрушителен. И идеята тук е да бъдем съзнателни за тази граница. Да различаваме незрялото си желание да бъдем винаги щастливи и да пребиваваме в удоволствието, спрямо това да уважаваме, да приемаме и да преминаваме през спадовете на живота като през нормални и естествени периоди. Като част от all inclusive пакета преживявания, които животът предлага и за които сме си купили билет. :)

Разбира се, с всичко това не искам да кажа, че е глупаво да търсим щастието. Не искам и да кажа, че трябва да толерираме всичко „лошо“ и да затъваме с усмивка в него. :) Не. Просто искам да обърна внимание, че в много смислени за нас моменти, ние не сме щастливи. И това е ОК.

Това, което искам да кажа е да се отпуснем в мисълта, че лошото е ОК да го има. Нещастието е ОК да го има. Болката е ОК да я има. Объркаността е ОК да я има. Хаосът и безпомощността, които понякога ни обхващат – ОК е да ги има! Защото такава е природата на живота. И вместо цялото ни внимание да е насочено към това да се правим щастливи, може да се научим да сме ОК с нещастията си. Това ще ни помогне да се успокоим. Да се научим да бъдем толкова ОК с дискомфорта, колкото сме ОК с удоволствието. Да опознаем неутралността и практическото й приложение.

Най-адекватното определение за щастие, което съм срещала до момента е на Шон Акхор, автор на книгите „Предимството да си щастлив“ и „Преди щастието“. Той определя щастието като „радостта от реализирането на своя потенциал“. Забележете – тук няма търсене на еуфория, няма безцелно преследване на удоволствия, няма фойерверки и фамфари. Тук щастието се свързва с нашата реализация, с израстването ни, в което както знаем – има доста дискомфорт. Следователно – щастието не е липса на усилие, а умението да израстваме заедно с него. Това е едно определение, което ни освобождава от вярването, че винаги трябва да сме в еуфория, за да живеем смислен и хубав живот. И парадоксално, но това осъзнаване ни помага да бъдем наистина щастливи.

Занапред пожелавам на всички ни да спрем да търсим само лесното и увличащо щастие, и да започнем да се стремим към радостта от реализирането на своя потенциал, дори с риск да трябва да се простим с няколко „щастливи момента“. Знам, че това не е най-лесният път и може би ще изисква някой жертви, за които отдавна се чудите дали да направите, но вярвам, че си заслужава! Защото когато станем на 80… 90 години, едно от най-важните неща за нас ще бъде не просто колко щастливо сме живели, но и колко смислено сме живели, колко кураж сме имали да следваме желанията си и колко безстрашни сме били в преодоляване на проблемите, които възникват по пътя на реализиране на нашите цели.

Не е нужно да си винаги щастлив, за да живееш смислен и хубав живот.

Да, вярвам, че горното е нужно осъзнаване, за да бъдем наистина щастливи. За да живеем цялостно и пълноценно живота си. :) Защото както в природата – никое цвете не цъфти цяла година.

Чувствам се по-спокойно когато знам това. И когато знам, че всъщност всички ние сме заедно в тази не лека, но вълнуваща задача от своето израстване. :)

Запишете се да получавате други мои статии за здраве, съзнателност и продуктивност ТУК. :)