Зает или просто много уморен?

Зает или просто много уморен?

o-BUSY-PEOPLE-facebook

Тук ви споделям една от любимите ми теми, разказана за 15 минути от Tim Ferriss:

„- Как си?
– Много съм зает! – това е станало отговор по подразбиране за много хора. Зает. Много зает. И в повечето случаи този отговор е във вид на оплакване.
– О, това е добре. По-добре от обратното…ще кажем ние.

Но ако се загледаме в ежедневието на тези хора, ще видим, че те не са заети, а са уморени, изтощени, направо затънали. Те са пристрастени към заетостта си и много изплашени какво ли ще се случи ако нея я няма.

Почти всеки, който познавам е зает. Дори и децата са вече заети. В края на деня те се връщат толкова уморени, колкото са уморени и възрастните.

Но в крайна сметка, цялата тази заетост не прикрива ли факта, че повечето неща, които правим нямат никакъв важен смисъл? Базирайки се на обема поща, който получавам и нюз фийда в социалните мрежи, мога да направя предположение, че повечето хора с офисна работа правят толкова малко, колкото и аз правя.

Не служи ли цялата тази заетост за успокоение? Като преграда пред някаква празнота? Защото очевидно вашия живот не би могъл да бъде смотан, тривиален или безсмислен щом сте толкова заети. Постоянно ангажирани. Във всеки час на деня.

Цялата тази заетост не прикрива ли един страх, който стои в центъра на нашия живот? Че не правим нещо, което си струва? Че се занимаваме с нещо безсмислено. Трудни въпроси, за които сме прекалено заети да си отговорим.

Ами ако не сме заети с всичко това, какво ще правим?

Ще го кажа!

Аз не съм зает! Аз съм най-мързеливият амбициозен човек, който познавам.

По едно време обаче, чувствайки се професионално задлъжен, аз станах зает. И започнах да виждам одобрение в лицата на хората когато им кажа, че съм зает. Всичко това те кара да се чувстваш доста важен. Плюс това имаш много добро извинение да не се виждаш с нежелани хора и да не правиш много неща. И в същото време пощата ми се запълни със задачи, които изобщо не желая да изпълнявам. Да не говорим, че не свършвам и грам работа, която наистина ми носи чувство за смисъл.

Отказах се и заминах там, от където записвам това. Ако ми трябва интернет, трябва да пътувам 40 минути. Но пък свърших наистина много стойностна работа, с каквато не бях се занимавал от месеци.

Тази заетост не е необходимо или неизбежно състояние на живота. Тя е нещо, което сме избрали.

Разбирате ли…заетостта на много хора е просто шум, през който те се опитват да крещят.

А аз просто отказвам да изкрещя в отговор.“

Цялата история, разказана от Тим Ферис може да чуете ТУК.

А ако искате заедно с нас да изградите навика да бъдете настоящи и да се отървете от постоянното бързане – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)