Умението да се сприятелим с настоящия момент

Умението да се сприятелим с настоящия момент

Умението да се сприятелим с настоящия момент

Понякога (дори често) в живота ни възникват моменти на нестабилност, тъга, тревожност, безпокойство, паника, скука, самота, незнание какво да правим и какви ли не други видове душевна обърканост. И ние хората, имаме заложена концепция в ума си, че тези неща са неприятни, че не е ок да ги изпитваме, че ние трябва да се борим с тях, да бягаме от тях, да не допускаме те да се случат.

В днешната статия искам да обърна внимание на това, че тази концепция е остаряла и изобщо не ни помага да живеем добре, а напротив – тя ни пречи да живеем истински, автентично и спокойно живота си такъв, какъвто е – нестабилен. Ние имаме нужда да възприемем нова концепция, която да е наистина работеща – т.е. наистина да ни помага да вървим спокойно и уверено по пътя си напред, дори и в най-хаотичните и в най-болезнените ни моменти. И новата концепция, която ви предлагам да прегърнем от тук насетне се нарича: „да се сприятелим с настоящия момент„. :)

Да се сприятелим с настоящия момент означава да започнем да се упражняваме да сме Ок с каквото и да възниква в настоящия момент. Не да сме Ок само с хубавите неща, само с радостта и веселите моменти, но да започнем да се упражняваме да сме Ок и с дискомфорта, с хаоса, с нестабилността, с паниката, с тъгата, със самотата и т.н., когато те се случват. 

Някои от вас може да помисли, че тази нова концепция е глупава. Защо трябва да се учим да сме ок и да приемаме тези неприятни неща? Не трябва ли просто да намерим начин да ги изхвърлим от живота си? Да ги няма?!

Подобни въпроси са много релевантни и важни да се обсъдят.

Години и поколения наред ние живеем с парадигмата, че моментите, в които се чувстваме зле не са ок. Дори понякога се чувстваме виновни когато те се случат. Мислим си, че това не е нормално. Че на нас нещо ни има щом се чувстваме зле.

Истината е, че идеята за живот изпълнен само с радост и удоволствия е просто една глупава фантазия. В реалния живот постоянно, понякога всеки ден, понякога много пъти на ден в нас възниква тъга, страх, самота, нестабилност, не знание какво да правим и т.н. Със или без причина, няма значение – тези усещания със сигурност възникват в абсолютно всеки от нас. И вместо да се държим сякаш това е нещо ужасно, сякаш сме болни и нещо ни има, е най-добре най-накрая да осъзнаем, че това е съвсем нормално да се случва. Вместо да се държим като деца, които плачат, защото им изникват зъби, с които да се хранят, ние може да се държим като възрастни, които позволяват на болката да се случи, за да имат с какво да се хранят. Вместо да се държим здраво за някаква си фантазия, илюзия, че животът трябва да е цветя и рози, може ясно да осъзнаем, че в реалността животът освен цветя и рози има кактуси и бодили. И това е ОК! Не е нужно да бягаме от тези моменти, не е нужно да се паникьосваме, не е нужно да си създаваме някакви страшни сценарии в главата. Нужно е единствено да ги приемем като нещо естествено, да позволим на това, което е дошло с настоящия момент, да се случи. Да се отворим за него. Да му позволим да бъде. И да премине.

Ако например настоящия момент ни донесе тъга и ние не я прием, не искаме да ни се случва, искаме да избягаме от нея – тогава ние блокираме настоящия момент да се случи. Спираме движението на живота, защото не позволяваме на тъгата да се случи.

Защо?

Защото някой ни е казал, че тъгата не е хубаво нещо, че не трябва да я позволяваме.

Но какво ако това не е истина?

Какво ако тъгата е чувство като всяко друго. Какво ако я поканим при нас и опитаме да й се насладим така както бихме се насладили на най-вкусното капучино в света? :) Какво ако опитаме просто да се отпуснем в тъгата, ако й позволим да бъде?

Ако направим това, ако вместо да искаме да избягаме от тъгата, всъщност й позволим да ни се случи – първото, което ще установим е, че по този начин тъгата отминава много по-бързо отколкото ако й се съпротивляваме. И второто, което ще установим е, че тъгата не е никак лошо чувство. На нас някой ни е инсталирал в главата вярването, че тъгата, страхът, усилието, самотата, паниката са нещо лошо. Но ако ние останем за малко с тях, ако проявим любопитство към тях, ако им позволим да бъдат в живота ни, ако си позволим да ги усетим с тялото си, ще установим, че това, което са ни казали не е истина. Всъщност тъгата, страха, самотата, паниката и т.н. са усещания като всяко друго и ние вместо да бягаме от тях, можем да минем съвсем спокойно през тях. Всъщност това са усещанията, които много добре заземяват и уравновесяват живота си. Балансират състоянията ни. Те не са нещо, от което да бягаме. Те са нещо, през което да минем, за да се уравновесим, за да израстнем и да се придвижим по-мъдри напред.

Ето защо за нас е изключително важно да се научим да сме Ок с настоящия момент, независимо какво той носи. Ако се научим да бъдем приятели с настоящия момент – това ще ни донесе успокоение и възможност да се придвижваме по-лесно напред. :)

Ето как практикуваме да се сприятелим с настоящия момент. :)

  1. Забелязваме когато в настоящия момент възникне нещо, което не харесваме – страх, тъга, паника, тревожност или друг дискомфорт. Както знаете, при съзнателността, първата стъпка винаги е да забележим какво се случва в настоящия момент. Ако не забележим какво се случва – ние веднага влизаме в автоматичните си заучени реакции, стресираме се и навлизаме още повече в дискомфорта. Затова нашата първа цел е да започнем да забелязваме когато някакво дискомфортно чувство възникне в нас или може би да забележим, че вече от известно време това чувство присъства за нас.
  2. Паузираме. След като забележим, че някакво дискомфортно чувство се случва в настоящия момент за нас –  втората най-важна стъпка е паузата. Вместо да реагираме както сме реагирали до сега, т.е. вместо да се шашкаме, паникьосваме, самосъжаляваме, вместо да си разказваме истории как не трябва да е така и т.н., ние паузираме за няколко секунди. Може да вдишаме и издишаме няколко пъти, може да сложим ръце на сърцето си. В тези няколко секунди пауза опитваме да си спомним, че това, което се случва е нормално да се случва. Ок е да имаме тъга, ок е ни възникне страх, ок е да ни възникне тревожност, ок е да имаме моменти, в които не знаем какво правим и т.н. Когато си спомним, че дискомфорта е ок да се случва, ние вече можем да се успокоим и да действаме по нов начин – вместо да бягаме от тъгата, ние всъщност можем да й позволим да ни се случи. Т.е. тези няколко секунди пауза отварят за нас възможността да започнем да упражняваме своята нова концепция, която е да се сприятелим с настоящия момент. :)
  3. Сприятеляваме се с настоящия момент. Усмихваме се и приемаме това, което се случва, каквото и да е то. Хубаво, лошо, няма значение – то се случва и ние му позволяваме да се случи. Пускаме историята, която си разказваме за това, което се случва (колко е лошо, колко е стресиращо, как не искаме да го има и т.н.) и просто опитваме да усетим какво е физическото усещане. Какво е всъщност усещането да те е страх? Какво е усещането да ти е тъжно, да си в паника, да не знаеш какво става? Как го чувстваш с тялото си? Ако вместо да искаме да избягаме от дискомфорта, проявим любопитство към него – ще установим, че физическото усещане хич не е чак толкова лошо. Даже напротив – то е доста разбуждащо! Плюс това то е интензивно само за няколко секунди или минути и след това отшумява. И така – ако вместо да избягаме, останем с тъгата (или с което и да е друго трудно чувство) ще установим, че ние всъщност можем да се отпуснем в нея. Да се отворим за нея. Дори да се почувстваме добре в нея. И тук се случва магията! Тук се случва едно от най трансформиращите неща, които могат да ни се случат в целия ни живот и то е да разберем, че в страха, в хаоса, в безнадеждността, в паниката си – ние вместо да бягаме, може да останем с тях. Да се отпуснем в тях. Да се свържем в мир с тях. Да им позволим да ни случат. Да преминат през нас. И да се успокоим. Когато дискомфорта възникне в настоящия момент – колкото по-бързо му позволим да ни се случи, толкова по-бързо влизаме отново в спокойно състояние. А само от спокойното си състояния ние можем да взимаме адекватни, смислени, творчески решения, с които уверено, бързо и вдъхновено да продължим напред. Ние всъщност правим всичко това, за да съумеем, каквито и да са условията, каквото и да се случва – да сме спокойни и да продължаваме напред, да действаме, да правим следващата си крачка. :)
  4. Усмихваме се и продължаваме с деня си напред. :) Усмивката не е задължителна, но помага. Тя винаги помага. Затова – усмихваме се и правим следващата си малка крачка напред. Вътрешната работа със себе си е чудесна дейност, но действията са тези, които носят резултати. :)

Целта на тези стъпки е да ни помогнат да разберем, че е нормално да имаме неприятни моменти, че те са толкова ок да се случват, колкото и приятните моменти и най-важното – че ние можем да минем през тях спокойно. Те са част от опитността на живота и всъщност го правят по-цялостен. Дават ни възможност да преживеем повече неща, целия спектър емоции. И вместо да им се съпротивляваме, може да ги позволим да ни се случат. Това не означава да стоим постоянно в тях и постоянно да се чувстваме зле. Не. Това означава просто да им позволим да ни се случат, когато дойдат с настоящия момент, да им позволим да ни научат на нещо, да ни заземят, да ни разтърсят, да ни обърнат внимание на нещо… и да продължим напред. Всяко нещо, което има начало, има и край.

Да се сприятелиш с настоящия момент, какъвто и да е той, е трансформираща практика. Тя ни дава възможност каквото и да възникне в деня ни, и хубаво, и лошо, ние да можем да се отпуснем в него и да продължим напред. Така започваме с все по-голямо спокойствие да преминаваме дори и през много трудни и сложни ситуации. :)

Не е ли това една чудесна възможност за нас? :)

Със сигурност е! :)

Обобщавам:

  1. Забелязваме когато имаме някакъв дискомфорт.
  2. Паузираме. Спомняме си, че това е ок да се случва. Успокояваме се там където сме.
  3. Сприятеляваме се с настоящия момент. Вместо да бягаме, опитваме се да се отпуснем в дискомфорта. Позволяваме му да ни се случи.
  4. Усмихваме се и продължаваме напред. :)
Тренираме тези стъпки колкото се може по-често и забелязваме как това променя целия ни живот. Към по-добро! :)
Ако тази статия ви е била полезна, запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се включете заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където ежедневно си създаваме яснота и вървим съзнателно напред – регистрирай се ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *