Наскоро един приятел ми каза формула, която смятам, че има силата да подобри феноменално живота на всеки един от нас.

Формулата е следната:

Болка + Съпротивление = Голяма болка

Накратко тази формула означава, че ако в този момент изпитваш някаква болка – колкото повече се съпротивляваш на тази болката, толкова по-голяма ще става тя. И ако искаш да страдаш по-малко, просто трябва да знаеш кога е моментът, в който да спреш да се съпротивляваш и да оставиш болката да мине през теб. Просто да се отпуснеш там където си в състоянието, в което си, колкото и болезнено да е то. Съзнателно да позволиш на дискомфорта, на болката да бъде в теб. Да мине през теб.

Защото ако ти си дал най-доброто от себе си, но нещо не се е получило и сега те боли, няма какво да направиш освен да се отпуснеш и да позволиш на страданието да си свърши работата.

И ако го направиш, ако се отпуснеш в болката, която изпитваш в момента – тя веднага и осезаемо намалява своя интензитет. Тогава вече можеш да си отдъхнеш. Вече можеш от позицията на спокойствие да забележиш възможностите, които болката е открила пред теб. И да направиш следващата си крачка напред.

Болка + Съпротивление = Голяма болка

Ние можем още сега да намалим дискомфорта на живота си, като просто спрем да му се съпротивляваме толкова усърдно и го приветстваме вътре в нас така, както приветстваме вкусното си кафе всяка сутрин. :)

Но ми се иска сега с вас да разгледаме малко по-подробно тази формула.

Ако съпротивлението създава толкова напрежение в нас, защо по дяволите се съпротивляваме?

Един от валидните отговори смятам е, защото съпротивлението ни помага да израстваме. Да израстваме е вътрешно заложен стремеж на всяко човешко същество. Заради съпротивлението постигаме целите си. Заради съпротивлението водата стига до най-високия етаж на най-високата сграда. Заради съпротивлението крушката в стаята ни свети.

Т.е. когато можем да променим една ситуация – съпротивлението ни помага да преодолеем лесната и увличаща гравитация, мързела и негативността, и да сътворим нещо ново, полезно, добро, печелившо. Когато обаче една ситуация е болезнена и ние не може да я променим – съпротивлението ни пречи. То прави болката да изглежда непреодолимо голяма. Понякога смазващо голяма. И именно в тези случаи е нужно да премахнем съпротивлението и да се отпуснем в болката.

Всеки от нас страда по един или друг начин. По-често или по-рядко. И автоматичната ни, несъзнателна реакция когато болката дойде е да й създадем съпротивление, да не я допускаме в себе си. Така са ни научили – че болката е нещо лошо. Нещо, от което да бягаме. Нещо, което не трябва да позволяваме.

Но какво ако няма нужда да го правим?

Какво ако животът ни няма нужда да бъде толкова безболезнен колкото ние отчаяно искаме да бъде?

Какво ако болката е важна част от отварянето на нашето сърце за създаване на нови, по-смислени неща? За свързване с другите по нови, по-устойчиви подходи?

Какво ако се опитаме да заобичаме болката като преживяване, толкова колкото обичаме да се смеем? Толкова колкото обичаме шоколад например или вкусно капучино?

Kакво ако се упражняваме да живеем живота си не въпреки болката, а заедно с нея?

Разбира се, може да си кажем, че това не работи. Че болката все пак е лошо нещо. Може да опитаме да я разсеем с храна, нови джаджи, цигари, алкохол, партита и какво ли още не. Но това, което повечето от нас вече знаем от опит е, че тези неща не помагат дългосрочно. Дори напротив – повечето от нашите здравословни, финансови, емоционални и т.н. проблеми са породени от това, че се опитваме да бягаме от дискомфорта.

И единственият устойчив подход, който ни предлага дългосрочно добър живот е да се научим да живеем не въпреки болката, а заедно с нея.

Може да тренираме да живеем по този начин като внесем малко съзнателност в моментите, в които чувстваме болка и е извън нашия контрол да променим тази ситуацията. Ето как се упражняваме:

• Случва се нещо, което те наранява или си в състояние, което е дискомфортно за теб. А може би това е ситуация, която продължава вече дълго време;
• Забелязваш своето съпротивление към болката – не искаш да е там, не искаш да се чувстваш така, не искаш да си в това състояние, не искаш да си в тази ситуация;
• Осъзнаваш, че съпротивлението увеличава болката ти и те наранява. Както Аджан Брам казва: „Всяко място, на което не искаш да бъдеш се превръща в твой затвор„. Всяко нещо (човек, болест, апартамент, работа и т.н), на което се съпротивляваме се превръща в наш затвор. Когато може да променим нещо – съпротивлението е добре дошло, но когато по една или друга причина, тук и сега, нещата са такива каквито са и ние не може да ги променим – съпротивлението увеличава болката ни;
• Пускаме съпротивлението. Да пуснем съпротивлението не означава да се примирим, а означава да се успокоим там където сме, в състоянието, в което сме. Пускаме нуждата да облекчаваме болката си и й позволяваме да бъде. Разрешаваме й да ни се случи. Казваме си: „Няма нужда да се съпротивлявам„. Затваряме очи и се отпускаме в дискомфорта на своята болка. Отдъхваме си. Вече не е нужно да се борим с това, което Е, а съзнателно му разрешаваме да се случи. Доверяваме му се. Вече сме спокойни там където сме. И от позицията си на спокойствие преценяваме как е най-добре да продължим смело напред.

Представете си само колко енергия и време бихме спестили ако спрем да се съпротивляваме на болката. Ако просто се отпуснем и я позволим вътре в нас.

Ето така се упражняваме да живеем не въпреки болката, а заедно с нея – със съзнателност, с честност към себе си, с отворено сърце и с признателност към красотата на живота дори и когато сме в центъра на неговия хаос. Учим се да уважаваме спадовете на живота толкова колкото уважаваме неговите подеми. И през целия този процес не очакваме перфектност от себе си. А очакваме да бъдем истински – със своята сила, но и със своята уязвимост.

Вашата радост е вашата скръб, само че без маска. Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи. И как ли би могло да бъде инак? Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.

 Халил Джубран „Пророкът“

Какво е усещането когато си позволиш да се отпуснеш там където си в състоянието, в което си, колкото и болезнено да е то? Какво е усещането когато спреш да се съпротивляваш и прегърнеш болката? Когато признаеш, че я има и просто се отпуснеш в нея така, както би се отпуснал в прегръдките на твой много близък приятел.

Тогава изведнъж болката вече не е толкова силна. Тя е станала част от теб. Част от живота ти. И така ти е помогнала да откриеш нови състояния, нови опитности. Нова дълбочина на живота. Нов начин да се реализираш. Нов начин да се свързваш с другите.

Тогава се усмихваш и просто позволяваш на живота да се случва не въпреки болката, а заедно с нея. Защото разбираш, че ти имаш нужда от нея толкова колкото и тя има нужда от теб. :)

Пожелавам ви нищо по-малко от това да умеем да изживяваме пълноценно своята болка, когато тя реши да дойде при нас.

Ако искате да развивате своята съзнателност и да изграждате полезни модели на поведение – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, която започва от 01.01.2018г. Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик и по този начин развиваме устойчивост, вярва в себе си и кураж да действаме въпреки пречките си. :) До 30.12.2017г. може да се включите на намалена цена от 20лв. за модул или 210лв за цялата Програма – цяло година надграждащо, интересно и разбуждащо ежедневието ни обучение по изграждане на полезни навици. :) Очаквам ви заедно с нас да си създаваме живот, който си струва да бъде изживян в alephia.net! :)