Задълбочаване практиката ни да бъдем в състояние на мир

Задълбочаване практиката ни да бъдем в състояние на мир

Задълбочаване практиката ни да бъдем в състояние на мир

Едно от уменията, които ще стават все по-съществени за усвояване занапред е умението да оставаме емоционално и ментално стабилни, независимо от нарастващата комплексност и хаотичност на света около нас. Да бъдем емоционално и ментално стабилни означава да можем поддържаме състоянието на спокойствие или както ми се струва, че е по-приятно да се нарече – състоянието си на мир.

Когато сме в състояние на мир, ние не само сме по-спокойни и центрирани, но сме и много по-фокусирани, вършим работата си с по-голяма яснота, общуваме с другите хора по-емпатично, взимаме по-бързи и адекватни решения, мислим по-мащабно и не се поддаваме толкова лесно на дребнави мисли, разсейвания или прекален overthinking.

Преди няколко месеца попаднах на статия от Bodhipaksa (учител по будизъм), в която той разказва за състоянието на мир. Напоследък много често се сещам за тази статия и днес си помислих, че би било приятно да я споделя с вас. Тя е още един начин, по който бихме могли малко по-ясно да разпознаем усещането за мир в себе си и да започнем по-съзнателно да го практикуваме.

По-долу споделям преведената от мен статия, като отбелязвам, че съм правила някои корекции, които помагат представената информация да бъде разбрана по-добре. Заедно с това накрая добавям и стъпки, по които бихме могли да практикуваме състоянието си на мир. :)

Напоследък чета книгата „Буда преди будизма“ от Гил Фронсдал, която е превод на това, което се счита за едно от най-древните будистки учения. Интересното в тази книга е, че всичко е представено изключително просто. Няма никакъв осмократен път. Няма изложение на четирите благородни истини. Няма нищо свързано с карма или пък прераждания – тези термини се споменават само като вярвания, споделяни от други философии. Последствията от действията ни се разглеждат единствено и само в рамките на текущия ни живот. Няма и нищо свързано с нирвана или някакво бъдещо духовно просветление, което да очакваме. Щастието по никакъв начин не е посочено като нещо, към което има нужда да се стремим.

Единствената цел, за която се говори в тази книга е състоянието на мир.

Това е най-интересното. Усещането за мир, състоянието на мир, е целта. Само това. 

Не се споменават някакви конкретни начини, по които да постигнем този мир в бъдеще. Вместо това в нас се изгражда разбирането, че мирът е наличен сега.

В момента, в който забележа, че в мен възниква някакво неспокойно състояние, аз просто паузирам. В тази пауза мога да си задам въпроса: „Какво е нужно да направя или да пусна, за да мога да бъда в състояние на мир?“ И този въпрос често инициира някакви мои спонтанни действия.

Ако например се чувствам изморен или твърде превъзбуден от нещо, въпросът: „Какво е нужно да направя или да пусна, за да усещам мир“, ми създава желанието да си почина. Тогава аз оставям онова, което правя и започвам да наблюдавам това, което ме заобикаля, дишането ми, усещанията в тялото ми. Не търся да се почувствам щастлив или радостен. Просто търся усещането си за мир.

Докато се разхождам например, мога да си задам въпроса: „По какъв начин е нужно да движа тялото си, за да бъда в състояние на мир?“ Явно е нужно да се движа малко по-бавно и грациозно. Мога и да си задам друг въпрос: „По какъв начин е нужно да се храня, за да съм в състояние на мир?“. Разбира се, нужно е да се храня съзнателно, без да се опитвам да правя още две, три неща заедно с това.

Ако забележа, че съм твърде разтревожен и неспокоен, въпросът не е „Как да се отърва от това неспокойство?“. Правилният въпрос е: „Как да бъда в мир с това неспокойство?“. И когато си задам този въпрос, умът ми сякаш сам си знае и просто спира да се съпротивлява на неспокойството. Вместо това сякаш веднага го приема с разбиращо отношение. Реално, ние няма нужда да махаме неспокойството си, за да бъдем в мир. Ние може да сме ок с по-напрегнатите си моменти. Мирът и неспокойството могат да съществуват едновременно.

Въпросите, които споменавам не винаги възникват в главата ми като подредени думи в изречение. По скоро е като изградено разбиране в мен, че състоянието на мир е достъпно и аз просто трябва да извървя пътя до този мир. То е като да извървиш пътя към магазина до вас – ти не трябва да си разказваш някакви неща докато вървиш към магазина. Например не е нужно да си казваш: „Ок, сега тръгвам по пътя напред, после завивам в ляво покрай бутките, после продължавам напред, качвам се по стълбите…“ Единственото, което е нужно да знам е, че трябва да стигна до магазина и моите тяло, и ум сякаш сами си намират пътя до него. Нали? По същия начин е и тук – единственото нужно за мен е да си спомня, че мирът е мястото, до което искам да стигна, и тогава тялото и умът ми ме завеждат до там спонтанно.

В началото се изисква от нас повече мисъл/съзнателност, за да забележим неспокойното си състояние и вместо да се въвличаме в него, да паузираме и да опитаме различни начини, по който да извървим пътя до своя мир. След това обаче, колкото повече практикуваме, толкова по-малко интелектуален става този процес. Тогава е нужно само да си спомним, че искаме да отидем в състоянието си на мир и тялото, и умът ни сякаш интуитивно ни завеждат до там. Точно както в началото бихме изучили по-внимателно какъв е точно пътя до магазина, а след това отиваме до него съвсем автоматично.

Предполагам, че за повечето хора основна бариера по пътя към състоянието на мир е това, че когато сме разтревожени, стресирани, уплашени – нашата ситуация ни изглежда много солидна, истинска, напрегната. Тогава ние обикновено сме изцяло въвлечени в нея и дори не си спомняме за състоянието на мир.

Втората бариера е, че дори и да си спомним за състоянието на мир, ние мислим, че точно в този момент то не е налично за нас. Мислим си например: „Само да си изплатя кредита и ще съм по-спокоен.“ Или пък: „Само да сваля тези 20 килограма и ще ми е по-леко на душата.“ Или: „Само да мине този зает и напрегнат период и ще ми е по-спокойно.“ Тези мисли са всъщност несъзнателно отлагане на състоянието ни на мир. Отлагане до момент, който обикновено изобщо не съществува, защото ние продължаваме да измисляме нови и нови неща, които следва да се случат преди да може да бъдем наистина в мир.

Третата основна бариера са очакванията ни. Ние често имаме очакването, че мирът е някакво изключително  и наистина въздействащо усещане. И така, когато мирът настъпи и всъщност се оказва, че се чувстваме доста обикновено, тогава може да си помислим: „А, не може това да е мирът!“ и така да продължим да търсим някакво идеалистично състояние, отхвърляйки мирът, който вече е наличен за нас.

Решението и на трите основни бариери за стигане до състоянието ни на мир е изключително просто. То е това, за което вече стана дума – задаването на въпроса: „Какво е нужно да направя или да пусна, за да бъда в мир?“. Ние можем още сега да пуснем вкопчването си в историята, която си разказваме за това как нашата ситуация е много сложна и напрегната, и да почувстваме мир. Можем да спрем отлагането за по-подходящ момент, да оставим очакванията си настрана и да усетим мира, който присъства за нас сега.

„Какво е нужно да направя или да пусна, за да бъда в мир?“

Може би е нужно да пуснем желанието си да бъдем много готини и да си отдъхнем, да бъдем искрени, естествени. Може би е нужно да пуснем желанието си всичко да става на 100% както ние искаме. Може би е нужно да пуснем желанието си да се чувстваме важни и всичко да зависи от нас. Може би е нужно да пуснем фантазията, че всичко трябва да е направено перфектно и да го оставим да е „достатъчно добро“. Може би е нужно да намерим начин как да махнем от графика си задачите, който отдавна ни дразнят. Или да подредим това, което вече е станало твърде хаотично.

„Какво е нужно да направя или да пусна, за да бъда в мир?“

Откривам своя отговор. Правя каквото е необходимо. Вдишам, издишам. И мирът възниква за мен. Веднага.

А от позицията на мир, за нас вече става не само по-лесно, но и по-приятно да създаваме своя живот, който си струва да бъде изживян.

:)

Другари, практиката ни за следващата седмица е да си спомняме по-често да бъдем в състояние на мир. Практикуваме по следния начин:

  1. Забелязваме когато някакво неспокойство, тревожност, напрежение възникне в нас.
  2. Паузираме – когато забележим какво се случва с нас, опитваме да не се въвличаме в безпокойството си и в неприятната ни история за него, а просто паузираме – вдишаме, издишаме и обръщаме вниманието си към това, което ни заобикаля, дишането ни, усещания в тялото ни. Това ни дава една, две секунди съзнателност и спокойствие.
  3. Спомняме си, че състоянието на мир е налично за нас и че в него ние по-добре да мислим, взимаме решения, вършим работата си, общуваме.
  4. Задаваме си въпроса: „Какво е нужно да направя или да пусна, за да бъда в мир?“ и даваме малко време и тишина на тялото, и умът ни да опитат да намерят път към състоянието на мир. Правим каквото ни идва спонтанно да направим. Понякога може би ще трябва просто да поседим, да се фокусираме върху нещо около нас, а друг път – да си пуснем любима песен, да потанцуваме или нещо друго. 
  5. И забележи – какво е усещането да бъдеш спокоен? Буден, активен, но все пак спокоен. Щом стигнеш до твоята дестинация – дай си няколко секунди и усети какво е всъщност усещането да бъдеш в състояние на мир. Как се чувстваш? Опитай съзнателно да го забележиш. Остани за малко там. Дай възможност на тялото ти запомни какво е да усеща мир. И се усмихни, разбира се! :)

Общото време за практиката ни е 3-4 минути. Идеята е от едно много хаотично, напрегнато и неприятно за нас състояние, да можем бързо да приравняваме себе си в състояние на мир. Може би не винаги на 100%, но все пак да умеем да се приравняваме към състояние на мир, дори и когато части от нас са във fight or flight responce. Повечето хора постигат това несъзнателно, когато са сред природата, изкачват планини, плуват в морето, спортуват, пътуват надалеч, катерят се, карат сърф или уейкборд и т.н. (затова и тези преживявания се таргетират като „създаващи мир“ и са се установили като, както аз ги наричам: „обществени мечти“). Но нашата цел с вас е да практикуваме това състояние във всеки ден от ежедневието си – където и да сме, каквото и да се случва. Защото именно от ежедневното си състояние на мир, по-съзнателно и с радост създаваме живот, който за нас си струва да бъде изживян. :)

Това е практика за малко по-напреднали, защото първо е нужно да имаме добро ниво на съзнателност, за да забелязваме по-ясно историите в главата си. Както и тялото, и умът ни да имат някакъв предварително трениран път към спокойствие. Тогава става малко по-лесно да боравим със състоянията си. Но смятам, че въпреки това може да се справим.

Ама, другари, разбира се, че може да се справим! :)

Ок, следващата седмица практикуваме това! Let’s do this! :)

Ако тази статия ти е харесала, запиши се да получаваш други мои статии ТУКИли се включи заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици. В Програмата тренираме съзнателност, за да може по-ясно да забелязваме в какво състояние сме и заедно с това – всеки полезен навик помага на мозъка ни да остава за по-дълго време в по-спокойно и продуктивно състояние. От 01.10. тренираме съзнателност на мисли, емоции и модели на поведение. Може да разгледате информацията и да се включите заедно с нас ТУК. :)

2 thoughts on “Задълбочаване практиката ни да бъдем в състояние на мир

  1. Висш пилотаж :). Изисква много практика и осъзнаване. Това, от своя страна, изисква много желание, фокус и дициплина. :)

    1. Изисква просто да имаш добра основа. Ние в Програмата за полезни навици тренираме 12 месеца, 365 дни в годината, по малко всеки ден – с натрупване тази основа е достатъчна. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *