Другари, ние сме тук, за да израстваме. Печелим, губим, обичаме, страдаме, страхуваме се от нещо, преодоляваме нещо – няма значение какво точно се случва, нашата основна задача е да израстваме чрез случващото се и да създаваме най-добрата мисъл за себе си в реалността.
Тази задача сама по себе си е доста предизвикателна за осъзнаване и живеене, но има едно нещо, което я прави дори още по-трудна и недостъпна за нас. Нещо, което много силно ни пречи да създаваме живота си по-смело и по-цветно. Това са автоматичните ни негативни мисли. В нашата глава постоянно се въртят най-различни истории за това, че не сме достатъчно добри приятели, партньори, любовници, безнесмени и т.н. Разказваме си, че не заслужаваме, че не генирираме достатъчно добри идеи, че не сме достатъчно продуктивни, че хората не ни харесват, че е твърде трудно да имаме нещо повече в живота си, че любовта/парите/приятелството/секса/радостта/хубавото не са достъпни за нас и какво ли още не. Реално ние живеем една доста голяма част от ежедневието си в транс на негативност. И ние толкова много сме свикнали да си разказваме тези истории, че вече почти не забелязваме, че подобно нещо се случва в главата ни. Има обаче един, който много, много внимателно слуша всички наши мисли и част от основните му задължения е изцяло да приравнява живота ни към това, което чува. Това е нашият мозък. Нашият мозък 24/7 слуша внимателно нашите мисли и историите, които идват от външната среда, и се грижи за това животът ни да бъде изцяло приравнен към доминиращия сценарий, който той чува. И понеже повечето хора, без да забележат, стоят в транс на негативност в над 80% от времето си, т.е. доминиращите истории са негативни, то резултатът е ясен – ние стоим в задънен тунел. Ние не просто не създаваме живота, такъв какъвто искаме да бъде, ами ние дори не забелязваме, че има подобна налична възможност за нас.
Искам с вас да започнем да променяме това. Да спрем този транс и да направим обрат в главата си. Искам да започнем да се упражняваме да заменяме автоматичните негативни мисли с позитивен вътрешен диалог. Това за нас ще внесе огромна качествена промяна във всички насоки на живота ни. Това е основата, от която да започнем да създаваме живот, който добавя стойност и си струва да бъде изживян. :)
- Хоасът. Хаосът е нормалното състояние на света, в който живеем. Естествената склонно на нещата е да падат, да деградират, да се разрушават – така действа гравитацията. Това е природен закон. Светът е хаос и само човек със своята съзнателност и усилие има способността да превърне хаоса в ред и така да създаде около себе си красота, хармония и подреденост. Хаосът обаче не е нещо лошо. Напротив. Той ни е силно необходим! За нас той е най-подходящата среда за живот, защото само той ни подтикват да развиваме творческите и създателските си умения. Уменията да създаваме ред, надграждане, хармония, красота. А ние както вече уточнихме, сме тук именно, за да израстваме и да създаваме, да развиваме тези умения. Без подходяща среда (хаос/негативност), това не може да се случи.
- Неразвитост на съзнателната част на мозъка. Чисто физиологично най-старата, рептилна част на мозъка, която отговаря за оцеляването ни и генерира негативността е на около 300 мил. год., докато съзнателната част на мозъка (неокортекса), която реално ни помага да мислим за израстване и нещо повече от просто оцеляване е само на около 30 мил. год. Да, колко повече еволюираме, толкова повече съзнателната ни част става по-силна, затова и в света започват да се появяват все повече съзнателни хора. Но въпреки това, на този етап на развитие, над 90% от човечеството е все още подвластно на негативността, просто защото съзнателната част на мозъка не е „порастнала“ достатъчно.
Ок. Вече знаем, че тази преобладаваща негативност е нормално да се случва в нас. Но заедно с това знаем, че тя ни пречи. Тя ни кара да стоим в режим на „оцеляване“ и постоянно ни спира да експериментираме, да сме смели, да обичаме, да живеем по-пъстро. Рано или късно, еволюцията ще даде превес на съзнателността и нещата ще се променят, но ние с вас нямаме време да чакаме толкова дълго. На нас с вас ни трябва някакъв шорткът! Трябва ни процес, чрез който веднага да започнем да прекъсваме този транс на преобладаваща негативност в себе си и да я трансформираме в оптимизъм. :)
Днес ще се научим как да правим това!
В следващите 7 дни ви предлагам да направим нещо дребно, което обаче да внесе феноменално голяма и качествена промяна в живота ни.
- Забелязваме негативните мисли. Най-голямата причина, заради която не може да премахнем негативността е, защото всъщност не я забелязваме. Не сме достатъчно съзнателни какво се случва. Толкова сме свикнали да си разказваме тъпи истории в главата, че не забелязваме, че го правим. Приели сме го за „нормално“. Но това не е нормално. Ние не трябва да се придържаме към най-негативната мисъл за себе си, а да се придържаме към най-красивата, най-вдъхновяващата мисъл за себе си. Затова нашата първа и най-важна задача през тези 7 дни е да започнем да забелязваме когато си разказваме негативни истории. Да започнем да се събуждаме от транса, т.е. да започнем да забелязваме когато негативността възниква. Съзнателност е умението да забелязваме това, което по принцип остава незабелязано. Само когато забележим какво реално се случва, само тогава възниква възможността да го променим.
- Казваме си: „Стоп, стоп, стоп„. Когато забележим, че си разказваме някаква негативна, обезкуражаваща история – веднага си казваме „Стоп, стоп, стоп„. Когато работим, почиваме си, общуваме, пътуваме, четем и каквото и да правим, когато забележим, че на втори план си разказваме някоя тъпа история от сорта на: „това е много трудно за мен, днес е ужасен ден, няма да се справя, той няма да ме хареса, моят блог никой не го чете, нещата сигурно ще се объркат, няма смисъл да опитвам“ и т.н. – веднага казваме „Стоп, стоп, стоп„. Тази фраза „Стоп, стоп, стоп“ следва да се изгравира в мозъка ни като фраза, която веднага прекъсва негативността и ни помага да се съвземем, да се събудим, да си спомним, че вместо да потъваме в негативност, ние може да изберем да се окуражим, да се подкрепим, да бъдем опора за себе си.
- Заменяме автоматичната негативна мисъл с подкрепящ вътрешен диалог. Щом забележим дадена тъпа история, казваме си „Стоп, стоп, стоп“ и веднага си казваме нещо окуражаващо, нещо подкрепящо, нещо забавно дори, създаващо настроение. Казваме си например: „Мога да се справя с всичко, аз имам феноменални умения да се справям с каквото и да възникне. Аз съм кралицата на неутралността, не се ядосвам за глупости! Аз мога да се справя. Аз винаги се справям чудесно! Днес ще бъде прекрасен ден. Аз давам най-доброто от себе си и каквото и да се случи, нещата винаги се подреждат по най-добрия начин. Аз съм чудесен партньор, аз заслужавам любов.“ и т.н. Ето тук, в тази трета точка всъщност се случва истински шифт – моментът, в който заменяме автоматичната негативност в съзнателен оптимистичен диалог със себе си. Оптимизмът дава сила на съзнателната част, неокортекса и успокоява амигдалата, част от рептилния мозък. Неокортекса отговаря за креативността, за способността да взимаме бързи и правилни решения, да се владеем и да запазваме самообладание. Амигдалата е контролния център на негативните емоции. Когато подсилим неокореткса с оптимизъм той дава команда на цялата останалата част от мозъка, включително амигдалата да се успокоят и да измислят най-добрия начин, по който да постигнем това, което искаме и да реализираме успех. Тогава дясното и ляво полукълбо се обединяват в красива симфония и това може да ни помогне да видим възможности, които никога не бихме могли да видим в тунела на негативността.
Другари, това са трите стъпки, който ще упражняваме в следващите 7 дни. Имайте предвид, че ние не правим това, за да отрежем изцяло негативността от живота си. Не. Негативността ни е много важно да присъства в живота ни, защото тя ни помага да бъдем критични, преценяващи, да стоим далеч от неща, които биха ни наранили. Целта е просто да не позволяваме тази негативност да контролира живота ни, да не е доминираща, за да не подтиска творческите си възможности. Т.е. ако приемем, че автоматичните негативни мисли до сега са били в 80% от деня ни и 20% са били оптимистични мисли, нашата мисия сега е да обърнем нещата, да създадем качествена промяна – да намалим автоматичните негативни мисли до 20% и да увеличим подкрепящия вътрешен диалог до 80%.
Обобщавам:
- Забелязваме автоматичните негативните мисли.
- Казваме си: „Стоп, стоп, стоп„.
- Заменяме автоматичната негативна мисъл с подкрепящ вътрешен диалог.
Ок!
