2-те стъпки за изграждане на наистина дългосрочни полезни навици в ежедневието ни

2-те стъпки за изграждане на наистина дългосрочни полезни навици в ежедневието ни

2-те стъпки за изграждане на наистина дългосрочни полезни навици в ежедневието ни

Обикновено първото нещо, за което хората ме поздравяват е, че съм написала книга. Все още в съзнанието ни седи, че да напишеш книга е нещо голямо и значимо. Нещо важно. И аз всъщност харесвам моята книга. В нея съм събрала цялата си любов към здравословното хранене. Но тази книга е точно 88 страници. А материалите, които съм написала в Програмата за полезни навици са над 1500 страници. :) Това за мен са над 2 години труд. И вътре е всичко, което знам за изграждането на полезни навици, събирано и експериментирано над 8 години, и представено по най-увлекателния начин, по който аз бих могла да го представя. :)

И все пак – знаете как е – хората искат шорткъта. Питат – „Добре, ако трябва да обобщиш всичко съвсем накратко, какво би казала относно изграждането на полезни навици?“

И истината е, че шорткът има! Защото реално, дълготрайното изграждане на полезни навици включва само 2 стъпки:

  1. Изграждане на навика.
  2. Връщане към навика, когато (не „ако“, а „когато“) отпаднем от навика. :)

Повечето хора мислят, че изграждането на полезни навици включва само точка 1. Но в реалността, изграждането на дълготрайни полезни навици почти изцяло зависи от точка 2. :)

За някой хора, дори само като им кажа това, им е достатъчно, за да осъзнаят какво е нужно да направят, за да поддържат по-регулярно даден полезен навик в ежедневието си.

Но ако ние с вас искаме да изградим една наистина вдъхновяващо дълготрайна връзка с полезните навици в ежедневието ни, тогава е добре да си изградим по-голяма яснота и разбиране за процеса на изграждане на полезните навици и за смисъла на всеки отделен полезен навик. Именно това разглеждаме в Програмата за полезни навици, цяла година, всеки ден по малко :), но по-долу ще опиша най-важните насоки, които правят стъпка 1 и 2 по-лесни, приятни и задвижващи. :)

Изграждане на навика

Всеки може да изгражда два или три навика едновременно, но лично за мен идеята за изграждането на полезни навици не бива да е нещо, което затормозява ежедневието ни, а нещо, което се случва естествено в ежедневието ни. Затова, вместо да се напъваме да изграждаме два, три полезни навика едновременно, е готино да си изберем само един, да му се насладим поне за един месец и чак тогава да надградим с друг. :)

След като си изберем полезен навик – има 5 основни неща, които може да направим, за да изградим този полезен навик по-лесно и приятно:

1.Създаване на план. Да имаш много ясен, предварително заложен план кога и как ще изпълняваш един навик увеличава с над 90% (над 90%!) вероятността да изпълняваш този навик. Защо? Защото ако трябва всеки ден да се чудиш и да взимаш решение кога и как да изпълняваш навика – това създава твърде голямо натоварване в и без това натоварения ни график. И когато ти всеки ден се заставяш да взимаш несъществени решения, ти просто ще се откажеш от тях. Затова е важно да имаме предварителен план. Установилият се и работещ начин за съставяне на такъв план е като просто обвържем желаният нов навик с действие, което вече изпълняваме в ежедневието си и което със сигурност правим. И си казваме така: „След като направя (действието, което вече ми е заложено), аз веднага започвам с изпълнението на (новия навик)“. След това слагаме дейноста в графика си, за да не забравим за нея. :) Например, за мен спорта е абсолютно задължителен навик и моят план за спорт е следния: „След като приключа работата си за деня, аз веднага започвам да спортувам“. В моя график след работните ми задачи за деня, следващата задача е спорт. Не мога да продължа напред ако не отметна тази задача. И така – аз приключвам работа около 15-16ч. и веднага след това започвам спорта. Не се чудя, не се питам дали да спортувам днес или не, не взимам решения, аз имам план и просто го изпълнявам. Нашият план е едно изречение – that’s it!

Е, ако сте много амбициозни за успех – може да направите плана си още по железен като го дефинирате още по-добре с информация къде точно ще изпълнявате навика, как точно ще го изпълнявате навика и за колко точно време ще го изпълнявате. Разбира се, както е ясно на всички, когато се започва – времето за изпълнение е най-добре да е малко – максимум 10 – 20 минути. Това ти помага да се набере инерция за около месец и след това времето малко може да се увеличи. Например аз имам описано какъв вид спорт правя всеки ден от седмицата и когато дойде времето за спорт не е нужно да се чудя какво точно да правя, а аз си знам. Един ден ми е 30 минути тичане, един ден ми е 20 минути клипче в youtube, един ден ми 4 часа преход в планината, един ден ми е 30 минути разтягане и т.н.

2. Изграждане на среда, която да подкрепя изпълнението на желания навик. Ние или сме жертва на средата си, или сме дизайнер на средата си. Повечето хора са с убеждението, че им трябва воля, за да изградят някой полезен навик или да се откажат от някой вреден. Това не е истина. Волята се проявява като функция в човешкото поведение само ако човек не е взел ясно и категорично решение да направи това, което иска да направи или ако средата, в която оперира, пряко или косвено не подкрепя желаното поведение. Ние не се проваляме заради липса на воля. Ние най-често се проваляме заради това, че не взимаме ясни и категорични решения и не избираме съзнателно среда, която да подкрепя желаните от нас промени.

Когато изберем какъв полезен навик ще изграждаме и си направим план, следващата най-важна стъпка е съзнателно да подредим средата си така, че да подкрепя изпълнението на полезния ни навик. Външната среда включва два основни елемента – физическата среда и хората около нас. Т.е. трябва да си подредите физическата среда и хората около вас така, че да правят изпълнението на навика лесно, приятно, удобно и най-вече „нормално“ за вас. :) Например, през последната година аз често се местя да живея на различни места, но тъй като както казах спортът е важен за мен, аз винаги гледам да наема жилище, до което има парк където да тичам и хол, достатъчно голям, че да мога да тренирам. Това ми е по-важно дори и от това наблизо да има добър хранителен магазин и пазар за плодове и зеленчуци, защото аз пазарувам веднъж в седмицата за цялата седмица, а спортувам всеки ден. Тогава за мен е важно средата около мен да прави изпълнението на спорта изключително лесно и приятно. Ако трябва да пътувам един час до някоя зала или ако трябва да тичам по някой голям оживен булевард, изпълнението на навика би ми било доста неприятно и напрягащо, вместо вдъхновяващо. Т.е. – ние трябва да дизайнем средата си така, че да подкрепя желаното ни поведение и да прави трудно изпълнението на нежелано поведение. Ако искаш да намалиш сладкото – просто не държиш сладки неща у вас. Ако искаш да си присъстваш за важните за теб хора – оставяш си телефона вечер в колата. Ако искаш да се храниш здравословно – купуваш и държиш само здравословно храна в хладилника си. Относно вторият елемент на средата – хората, смятам, че на всички ни е ясно. Ако тичаш в парка, около хора, които също тичат, това за теб ще бъде нещо нормално. Но ако тичаш по булеварда с хора, които се прибират от работа, пушат цигари и т.н., ти ще се чувстваш неприятно сред тези хора. Ако всички твои приятели пушат, тогава за теб пушенето е нормално. Но ако никой от компанията ти не пуши, тогава за теб  пушенето не би било нормално. Хората около теб са най-точния ориентир, по който може да прецениш какво за теб се включва в понятието „нормално“ и накъде точно си се запътил в живота си. :)

Отново – ако сте много амбициозни за успех, ще трябва да се погрижите освен за външната си среда, но и за вътрешната си среда – майндсета и разбирането си относно конкретния навик. Това влияе пряко върху мотивацията и желанието ни да изпълняваме един навик. За тази цел ви е нужно нещо като ментор – да четете повече информация или да се включите в Програма за изграждане на полезни навици като моята, в която аз съм събрала най-важното за всеки полезен навик. :)

3. Усъвършенстване момента на започване. Ок. Имаме навик. Имаме план. Създали сме максимално подкрепяща за нас среда. Остава само да започнем! :) В Програмата за полезни навици третираме момента на започване като най-великия момент в цялата Вселена. Някой може да се запита защо по дяволите момента на започване е най-великия момент във Вселената. Ами, защото другари, ако не започнем, след това абсолютно нищо друго няма значение. И най-добрата тактика да започнем да се отнасяме към момента на започване като най-великият момент във Вселената е като направим този момент максимално лесен. :) Т.е. – правим началото да бъде толкова лесно, че чак да бъде смешно ако не го направим. Например ако навика ни е медитация, то момента на започването ни ще бъде просто да седнем на мястото си за медитация и да стоим там една секунда. That’s it! Ако след това искаш да продължиш – ок. Но ако не искаш – може да спреш. Важното е, че си отметнал момента на започване. Ако полезният навик, който искаш да изградиш е здравословно хранене – тогава „момент на започване“ може например да се брои една салата за деня. Ако си изял салатата за деня – това е достатъчно. Преценяваш коя е най-малката стъпка свързана с желания навик и сключваш договор със себе си, че единственото, което е важно за теб е да отметнеш момента на започването. При мен, за спорта – аз имам договорка със себе си, че ако в някой ден изключително много ме мързи – трябва да спортувам само 2 минути. Ако след тези 2 минути ми се прииска още – ок. Но ако след тези 2 минути продължавам да искам да спра – спирам.

Един добър въпрос, който може да ни възникне тук е: „Колко кратък може да е моментът на започване, за да бъде значим?“

И отговорът е, че дори и най-минималното действие в изпълнението на избрания навик засилва новата идентичност, която изграждаме. Ако ти си облечеш спортните дрехи, сложиш си маратонките и започнеш да спортуваш 5 поредни дни, дори и само за 2 минути – ти вече създаваш промяна в идентичността и поведението си. Ти започваш да ставаш този, който спортува. Колкото повече тази малка промяна се натрупва в съзнанието ти, толкова по-голяма става промяната в идентичността и поведението ни. Малките стъпки в изграждането на полезни навици са същото като натрупващата се сложна лихва във финансите. В даден момент те създават наистина значима промяна. :)

Хората много бързо пренебрегваме малките стъпки, защото не ги виждаме като значими. Но, независимо колко малка е една стъпка, ако тя е част от желаната промяна, която искаме да реализираме, тя Е значима. А щом е значима, значи всъщност е „голяма работа“. :)

За по-амбициозните да успеят в изграждането на даден навик – може да си направите още една договорка със себе си за това какво ще правите ако прекалено дълго време ви домързява или отлагате цялостното изпълнение на даден навик. Например аз имам договорка със себе си е, че ако 3 последователни дни много ме мързи и правя само по 2 минути спорт, то на 4-тия ден най-важната и най-приоритетната ми задача за целия ден е да си изпълня цялата сесия на спорт, която имам за деня. И тази задача за мен става абсолютен приоритет. Без никакъв коментар!

*Бонус насока: може да си създадете ритуал за започне, който да ви вдъхновява за старт, дори и в дните, в които много ви мързи да започнете. Например, когато много ме мързи да спортувам си пукам високо музиката с някоя моя много любима песен (обикновено е песен на Марая Кери :)) и след 3-4 минути вече съм си променила състояние и си казвам: „Добре бе, това са 2 минути, мога да го направя!“ И тръгвам! А като тръгна – обикновено се увличам и стават повече от 2 минути. :) Направете си и вие ритуал с нещо, което знаете че веднага променя качествено състоянието ви и го използвайте за своя полза.

4. Намери кой е твоят начин за изпълнение на полезния навик, който ти носи удоволствие. Тук двете кодови думи са „твоят“ и „удоволствие„. В повечето книги за изпълнение на навици (и дори книги за изпълнение на цели) ще ви кажат, че е нужно да си дадете някаква награда след като изпълните навика. Т.е. формулата, която ни се набива в главата е тази: изпълняваме нещо неприятно (нов полезен навик) + даваме си приятна награда = успех. Идеята тук е все едно да се възпитаваме за добро поведение. Ако това работи за вас – правете го. Просто имайте предвид, че това в дългосрочен план обикновено води към страдание, отколкото към желание за изпълнение на навика. И лично според мен, това е доста незрял и несъзнателен подход. За дълготрайна и вдъхновяваща промяна е много по-важно да намерим нашият си начин за изпълнение на навика и да открием удоволствието в изпълнението на самия него.

Намираме нашият си начин на изпълнение на навика като си правим регулярна саморефлексия и го адаптираме за себе си и ежедневието си. Пробваме различни варианти. Виждаме кое работи за нас кое не. И подобряваме. Ако първо си си заложил да тренираш сутрин, но след това осъзнаваш, че всъщност вечер ти е по-удобно – адаптираш за себе си. Ако си си заложил да тичаш в сряда, но в момента си в период, който в сряда няма как да тичаш – адаптираш го. Ако си си заложил да медитираш вечер, но разбираш, че вечер ти е много натоварено и не ти се занимава – адаптираш го за друг подходящ за теб момент и тестваш пак. Гледаме на всеки опит не като на нещо, което да изискваме да проработи от първия път, а гледаме на всеки опит като на експеримент. В Програмата за полезни навици ние упражняваме 12 навика по 30 (или 31 дни). И има само едно нещо, което упражняваме повече от всеки полезен навик. Това е саморефлексия. На всеки 7 дни от всеки навик ние правим саморефлексия. Целта на тази саморефлексия е да адаптираме всеки полезен навик конкретно за нас и за нашето ежедневие – да експериментираме с различни начини и подходи, за да открием кой е най-приятния и най-лесния начин лично за нас за изпълнение на конкретния навик. Опитът ми показва, че повечето хора (аз включително) в началото не осъзнаваме важността на саморефлексията и я прескачаме като някаква не толкова съществена дейност. Но малко по малко, с опитите и грешките, евентуално осъзнаваме, че единственият начин да напредваме наистина бързо и наистина прогресивно е като си правим регулярна саморефлексия. :)

Превръщаме изпълнението на един полезен навик в удоволствие по 2 основни начина. Първо – като се фокусираме не върху резултата, а върху начина, по който изпълнението на навика ни кара да се чувстваме. Когато започнем да спортуваме, за да отслабнем с 5 килограма (фокус към резултата) – тези 5 килограма (тази награда) ще отнеме време и вие може да се обезкуражите. Но ако започнем да спортуваме, за да се чувстваме добре – това е моментален ефект, което ни вдъхновява да продължаваме напред. :) Да спортуваш, за да изглеждаш добре не дава устойчива мотивация, защото дневния ефект е прекалено малък. Но да спортуваш, за да се почувстваш добре – работи всеки ден! :) Най-готините навици са тези, които те карат да се чувстваш добре в момента И водят до резултатът, който искаш в дългосрочен план.

Другият начин да превърнем изпълнението на един полезен навик в удоволствие е като погледнем на навика като на дейност, която е възнаграждаваща сама по себе си. Ние не чакаме да си получим наградата след изпълнението на навика, ами започваме да осъзнаваме, че самото изпълнение на навика е всъщност нашата награда. И така започваме да си изграждаме благодарност, че този навик въобще присъства в живота ни. Например, ако си си заложил да се храниш здравословно, не е необходимо в края на седмицата за „награда“ да отидеш да се наядеш с пържени картофи и бишкотена торта. Твоята награда е да се наслаждаваш на това, че си избрал да се храниш с подхранваща тялото ти храна. Твоята награда не са пържените картофи накрая на седмицата. Твоята награда не са дори свалените килограми. Твоята награда е процесът да се храниш със здравословна храна. Ако спортуваш, твоята награда не е това, че коремът ти може би ще стане по-плосък след няколко седмици. Твоята награда е радостта от движението, което за теб е възможност да внесеш повече будност, енергия и раздвиженост в деня си. Ако изпълняваш свой проект, твоята награда не е това, че може би ще спечелиш хиляди левове. Твоята награда е възможността да изразиш себе си правейки това, което наистина те вдъхновява да правиш. Така, че – една от практиките ни занапред следва да бъде влюбването в процеса – т.е., каквато и дейност да правим, всяка минута да откриваме радостта от изпълнението на тази дейност. Да практикуваме самата дейност да бъде възнаграждаващата сама по себе си за нас. :) Дори в моментите когато тази дейност е ужасно неприятна. Тогава вече става малко по-трудно, но нас това не ни притеснява, защото ние с вас не сме хора, които бягат от трудното!

5. Задължителни регулярни дни за съгрешение. Всички ние имаме едни еротични фантазии, в които оперираме на 100%. Всичко е розово. Ние сме винаги мотивирани. Винаги енергични. Условията са винаги благоприятни. Проблемът е, че, както повечето от вас сигурно вече са забелязали – фантазиите ни нямат много общо с реалността. Формулата за дългосрочни навици, която работи в реалността, е тази: 80% спазваме навика и 20% задължително го нарушаваме. С кеф. С удоволствие, дами и господа! :)

Защо е важно да нарушаваме навика?

На първо място – защото сме хора, ние не сме перфектни и не е нужно да бъдем!  И на второ място – защото полезните и здравословни навици не са такива, които никога не нарушаваме, а такива, които живеем в по-голямата част от дните си – 70…80% от времето. В останала част – нарушаваме навика! С пълна сила! И с пълното съзнание, че това е важна част от процеса на приливи и отливи. От процес, в който се учим да плуваме. Нарушението е важна част от поддържането на навика жив в нашия живот. Ние не сме съвършени и не търсим да бъдем такива, защото да бъдем съвършени значи да спрем развитието си! Ние не искаме това. :) Повече за полезността от „съгрешения“ може да прочетете ТУК.

Ок, това са 5-те основни насоки, които да имаме предвид при изграждане на всеки полезен навик. Нека сега разгледаме стъпка номер 2.

 

Връщане към навика когато (не „ако“, а „когато“) отпаднем от него

Така. Когато си отпаднал от даден навик и в някой момент решиш да се върнеш към него, най-важното нещо е да започнеш постепенно. Основната грешка когато се връщаме към изпълнението на даден полезен навик е, че очакваме от себе си да започнем от нивото, на което сме били най-добри… преди. Това няма как да се случи. Да, най-вероятно, ти ще постигнеш най-доброто си ниво по-бързо, отколкото предния път, но когато започваш, ти започваш. Независимо дали започваш за първи, втори, пети или десети път, ти третираш започването като започване. Т.е., отново – залагаме си в плана кратко време за изпълнение и третираме момента на започване като най-великия момент във Вселената. :) Например, когато аз отпадна от спорта (обикновено ми се случва за седмица, две и няколко пъти ми се е случвало за повече време – около месец, два) и много ме мързи да започна пак – обикновено започвам вкъщи с йога видеа, които са лесни и има малки предизвикателни моменти. Като набера малко инерция, след седмица/две – включвам тичане, после по-интензивни тренировки и т.н. С всяко връщане, ние може да възвръщаме формата си все по-бързо и по-бързо. Но когато започваме – отново го правим да бъде максимално лесно, удобно и приятно за нас. :)

Ок. След като уточнихме най-важното, по-долу обръщам внимание и на някои детайли.

Преди бях голям фен на будизма. Сега също съм, но вече знам, че има течения в будизма, които никак не са ми по вкуса. И все пак в тази философия може да открием феноменално добри и изключително просто обяснени идеи. Например в будизма има вярване, че един човек може наистина да осъзнае, да разбере и най-важното – да започне да живее дадена идея, едва ако тя е минала през него поне 700 пъти. Поне! 700 пъти. Ние с вас сме свидетели на това ежедневно. Сумати хора споделят снимки във ФБ с послание: „Живей свободно. Следвай мечтите си.“ и т.н., а в реалността не го правят. Не следват мечтите си. Защо? До голяма степен е, защото нямат ясен план и стратегия (нещата, които разгледахме по-горе). Но другата причина е, че нямат натрупано достатъчно разбиране. Когато човек наистина разбира нещо, наистина го осъзнава – той започва наистина да го живее. Разбиране (в смисъла на „промяна в поведението и идентичността на човек“) се изгражда или с някаква еднократна, брутално емоционална ситуация, която ни маркира за цял живот или с многократно повторение. Повечето хора обикновено ползваме втория подход – повторение. Това повторение създава натрупване. И количественото натрупване рано или късно, но със сигурност води до качествена промяна в поведението. Това са тези минимум 700 пъти повторение. Ако една идея ни е естествено по-близка – нужните повторения са около 700, но ако даденa идея към този момент е по-далеч в нашите разбирания – тогава на нас ни е нужно повече време, за да осъзнаем, разберем и накрая – да започнем да живеем тази идея.

И докато това време на повторение и осъзнаване тече, това за нас всъщност е време за опити и грешки. За отпадане и връщане към навика. За тестове и експерименти. За откриване на най-подходящия за нас вариант в изпълнението на навика. :)

Стъпка две – „връщане към навика“ е важна, защото с нея, всеки път когато отпаднем от навика, откриваме нов начин да се върнем към него и да започнем отново. И отново. И отново. Всеки път когато отпаднем имаме възможност отново да разберем по-добре стъпките към навика. Всеки път изграждането на любовна връзка с този навик, за нас става все по-съзнателно. Все по-интересно. Всеки път имаме възможност да променим нещо, за да е по-адаптирано лично за нас и нашето ежедневие. И с всяко отпадане ние започваме да се връщаме все по-бързо и все по-лесно към нашия полезен навик. Малко по малко, ние вече имаме хиляди малки тактики, по които можем да започнем отново изпълнението на полезния си навик.

А докато тече времето на тези приливи и отливи, ние всъщност сме се научили да плуваме достатъчно добре. Ние сме стигнали 700-тния за нас път, в който една идея не е просто идея и един навик не е просто навик, а се е превърнал в наш начин на живот. :)

Може би най-голяма полза от Програмата за изграждане на полезни навици е това, че ние всеки ден, с всяко дневно послание, изграждаме в нас по-голямо разбиране за всеки навик и това количествено натрупване със сигурност ни води към нашето качествено позитивно изменение в поведението. :)

Ок!

Преди да завърша тази статия искам да внеса малко яснота относно някои неточности, свързани с полезните навици, които често съм срещата из обсъждания в интернет или в разговорите ми с хората:

  • Навиците изключват фантазията, въображението и случайността. Това е абсолютно невярно твърдение. Точно обратното е. Навиците и рутината са тези, които ти дават свобода и достатъчно пространство да мислиш, да си креативен, да анализираш, да създаваш, да действаш. Или както Рокфелер твърдо заявява: “Routine sets you free”. Рутина означава да автоматизираш максимално много решения, които е нужно да взимаш по време на деня. Ако нямаш рутина, твоят мозък всеки ден взима хиляди несъществени решения. В резултат на което се стига до т.нар. „desision fatigue“ и човек губи менталната си сила и става неспособен да взима наистина важни, качествени решения. Всяко решение означава стрес за мозъка. Когато видя един прекалено стресиран човек, който постоянно се чуди за нещо (дали да направи това, дали да направи онова, как да го направи и т.н.), веднага ми става ясно, че този човек няма никаква съзнателно изградена рутина в ежедневието си. Без рутина мозъкът е постоянно объркан, постоянно чудещ се за глупости, което създава огромен стрес и неяснота в нас. Ние буквално оперираме като в мъгла, без ясна рутина и полезни навици. Единствено когато имаме ясна градивна рутина и полезни навици – осигуряваме достатъчно пространство в мозъка си и в деня си за творчество, за идеи, за мислене, за анализ, за планиране, за визуализация. Другари, нашият живот така или иначе е автоматизиран на около 80%. Това няма как да се промени, както няма как да се промени работата на черния дроб например или няма как да променим работата на сърцето. Но ние с вас можем съзнателно да изберем дали тази автоматизация да е хаотична, деградивна за нас или съзнателно да направим този автоматизиран процес да ни води по посоката, по която искаме да вървим.
  • Навикът е инструмент само в повтаряеми, конвейрни ситуации, които са свързани с ежедневен бюрократичен или друг вид еднообразен труд. Да, навиците се използват за повтаряеми ситуации. А предвид, че около 80% от живота ни е повтаряеми ситуации, това, което със сигурност искаме е максимално да автоматизираме тези ситуации, за да не занимава съзнателната си част на мозъка с повтарящи се ситуации. Защото съзнателната част на мозъка служи за осъзнаване, за мислене, за създаване, а не за взимане на несъществени решения. Т.е. това, че навиците са инструменти за повтаряеми ситуации не е нещо негативно, а нещо, което следва да използваме в пълна сила за своя изгода! :)
  • Това, което те е довело до тук, няма да те заведе там. Повечето хора мислят за навиците като за нещо, което се изгражда и остави завинаги така, както сме го заложили в началото. Но едно от най-важните неща, които е нужно да знаем за навиците е, че те е нужно да се променят заедно с промяната на нас като личности и на нивото, което достигаме. Ако ние, заедно с нашето израстване, не променяме начина на изпълнение на нашите навици – те могат да ни доведът до атрофиране. Реално един от най-полезните навици е навикът да обновяваме начинът, по който изпълняваме навиците си. :) Рутината за спорт, която имаш сега, най-вероятно ще спре да бъде ефективна за теб в даден бъдещ момент. И ти ще трябва да я промениш. Спорта като спорт си остава като полезен навик, но съдържанието се променя. И ти трябва да си готов лесно да направиш тази промяна. Например в периодите, в които имам голям ментален стрес, тогава въпреки, че спортът ми е приоритет, аз намалявам интензивността на тренировките си. Защото когато ти е нужда много ментална енергия е глупаво да погубваш по-голямата част физически. Плюс това, след един интензивен период на спорт, в тялото често се създава едно хронично напрежение, а за да мислим по-ясно, за да сме повече в алфа мозъчни вълни – тялото ни трябва да е отпуснато. Както Дейл Карнеги казва: „Трябва да сме като отпусната котка“. :))) Та, човек е нужно според етапите и периодите си да напасва и намира кой вариант на изпълнение на даден навик е най-подходящ за него в този конкретен момент. Както промяната на сезоните идва с гарантирана честота, така и промяната в живота ни идва с гарантирана честота. И тогава – вместо да се държим здраво за това, което е било работещо предие добре да се отворим за ново ниво, нова адаптация. Всяка нужда от промяна идва със заявката, че ние сме абсолютно готови да минем на следващият си етап. От там насетне е наш избор дали ще държим здраво статуквото или ще навлезем в новото, въпреки, че то в началото ще бъде нестабилна територия за нас.
  • Промяната на идентичността е важна. Наложеното мислене е, че поведението следва идентичността. Например, че аз ще действам (поведение) когато съм уверен (идентичност). Но реално е обратното – аз съм уверен (идентичност), защото действам (поведение). Т.е. първо правим нещо, първо е поведението, с което ние сами виждаме себе си как правим желаното нещо и после идва идентичността – при която казваме „аз съм този, който прави…“ . Все пак, когато искаме да създадем някаква промяна в ежедневието си, за нас е важно да започнем чрез думи да комуникираме с мозъка си нашата нова идентичност.  Т.е. ако ти искаш да спреш да пушиш не трябва да мислиш и да говориш за себе си като „Аз съм пушач, който иска да спре да пуши„. А започваш да мислиш и говориш за себе си като „Аз съм човек, който не пуши цигари. Аз съм непушач. Това съм си аз!“. :) Или например ако искате да започнете да ставате рано, мога да ви гарантирам, че промяната ще се случи изключително бавно и неприятно, ако в главата си постоянно си разказвате нещо от сорта на: „О, аз мразя да става рано. Аз просто не мога да ставам рано. Аз съм сова, абсурд е да ми хареса ранното ставане.“ Т.е. ако вие в главата си на ниво идентичност си разказвате нещо, което е в пълно противоречие с промяната, която на съзнателно ниво искате да постигнете – о, другари, това за вас ще бъде голямо мъчение.  За да имате лесна промяна, започнете съзнателно да си разказвате нови истории, които да ви подкрепят в промяната, която искате да създадете. Например може да си кажете: „Утре ще се събудя в 7 часа и ще съм бодра и отпочинала. Обожавам ранното ставане. Точно това искам!“ :) Вие може да не чувате какво приказвате, но в главата ви има един, който много внимателно слуша всяка ваша дума и част от главните му задължение е да приведе светът да изглежда в пълно съответствие с това, което казвате. И имайте предвид, че мозъкът ви няма абсолютно никакво чувство за хумор, приема всяка дума буквално и търси всякакви начини тя да е реализирана.
  • Последното, което е нужно да знаете е, че след като започнете една промяна – независимо колко е адаптирана и удобна за вас – ще има периоди, в които ще е трудно. Но, както знаем, ние с вас не сме хора, които бягат от трудното. За нас трудното не е важно. За нас е важно единствено да имаме предвид, че трудното ще дойде. И като дойде – просто продължаваме с него, напред. :)

Ами, май това е най-важното, което има да се спомене по двете стъпки за изграждане на дългосрочни навици. :) Всичко свързано с полезните навици е много семпло и лесно. Просто на хората ни трябва малко повече време да си изградим разбиране за тези полезни навици и прегръщайки това разбиране, да започнем да ги практикуваме и да получаваме добрите резултати от това свое решение. :)

Независимо дали искате да напишете книга от 88 страници, Програма от 1500 страници, да започнете по-регулярно да спортувате, с удоволствие да се храните по-здравословно, да имате време отново да упражнявате творческото си хоби, да превърнете медитацията във вдъхновяващо преживяване, да се научите да свирите на китара или каквото и да е друго – изграждането на добра рутина и полезни навици в ежедневието ви е нещото, което ще ви даде времето, енергията и вдъхновението да го направите!

Вие още сега може да си изберете един полезен навик, да си направите план и да започнете. И аз съм сигурна, че ако спазвате точките посочени по-горе – със сигурност ще успеете. :) А ако искате – ще се радвам да се включите в нашата група на Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. Кампанията за записване за новата година започва от 09.12.2018г до 30.12.2018г, като в рамките на този период цената за един месец ще бъде намалена на 20лв за нови участници, а цената за цялата година, за цялата Програма, за всички модули е намалена на 210лв за нови и съществуващи участници. :)

2 thoughts on “2-те стъпки за изграждане на наистина дългосрочни полезни навици в ежедневието ни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *