Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 1)

Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 1)

 

Изграждане на по-задълбочено доверие в себе е нещо, което отначалото изглежда дребно и до някъде несъществено, но всъщност е едно от нещата, които ако наистина разберем и приложим – то започва да създадат изключително осезаема разлика за това живота ни да се усеща много повече като живот, който си струва да бъде изживян. Знам, че за доста хора това звучи малко преувеличено, затова реших да напиша две статии, с които да опитам да създам по-добро разбиране как доверието в себе си е наистина game changer за подобряване качеството на живота ни.

Наскоро споделих някои начални насоки свързани с изграждането на по-силно доверие в себе си ТУК и днес искам да обърна внимание на следвата стъпка, която може да направим към задълбочаване на доверието в себе си. Тази следваща стъпа е… спиране на осъждането към себе си.

И тук имам предвид спиране на осъждане към себе си за ВСИЧКО.

За много от нас осъждането на себе се случва изцяло автоматично, без дори да забележим, че го правим в главата си. И дори може да си мислите, че вие не се осъждате за нищо. Но аз ви обещавам, че ако имате доста дни, в които се чувствате неприятно, голяма част от това неприятно усещане се създава на база вътрешно осъждане на себе си. Ние мислим, че има „правилен“ начин, по който да правим нещата, да казваме нещата, да живеем живота си, да се случва това, което се случва и когато реалността не срещне този „правилен“ начин, осъждането автоматично се ражда в нас и създава неприемане, напрежение в нас. Така, ние може да прекараме часове, дни, седмици (а защото не и повече време!) въртейки се в това вътрешно осъждане.

За други от нас, ние забелязваме, че осъждането вътре в нас се случва, но мислим, че е Ок да се случва. Дори го насърчаваме. Мислим, че ни помага да се мотивираме да вървим напред. 15-20 години от живота на повечето от нас е минал в училищна система на оценяване и когато не постигнем някакви норми, осъждането е нещо, което е „нормално“ за нас да се случи, нали?

И да, от една страна осъждането на себе си може да ни накара да се задвижим за нещо и да сме по-продуктивни, но предполагам повечето от нас вече от опит (или интуитивно) знаем, че „продуктивността“ на база осъждане със сигурност не е нещо, което може да бъде устойчиво дългосрочно.

Т.е. ние може да забележим, че нашето осъждане на себе си често идва от добро място (ние искаме да правим нещата по-добре), но заедно с това може да забележим, че това осъждане не само ни кара да се чувтсваме зле и по-малко продуктивни в дългосрочен план, но заедно с това ни кара сами да се обезценяваме и чувстваме дребни в своите очи.

Алтернативата е да започнем да забелязваме, когато това осъждане на себе си започне да се случва в главата ни и да го заменим с разбиране и приемане на себе си, което всъщност отразява проява на по-задълбочено доверие в себе си.

Например едно от нещата, за които съм прекарала доста време в осъждане към себе си е, че не мога да взимам бързи решения. Не винаги, но в повечето случаи просто ми трябва повече време, в което да обмисля нещо, да се уталожи в главата ми и по този начин се чувствам много по-убедена и сигурна в решението, което взимам. До преди време постоянно се осъждах (разбира се, доста хора около мен също ме осъждаха), че не взимам бързи решения. Аз се опитвах да взимам бързи решения. Мислех какво не е наред с мен, как да го променя и т.н. И това ми създаваше голямо напрежение, защото от една страна аз просто съм човек, на който му трябва повече време да взима решения (и в това няма нищо лошо!) и от друга страна – да се осъждам, че ми трябва време ме кара да се чувствам толкова зле, че за всяко решение, освен да бързам да взема това решение, трябваше да се справям и със себе си, че се чувствам зле. :))) Накрая, докато стигна до дадено решение, толкова вече вътрешно съм се изтормозила, че дори и решението ми да се окаже „правилно“, не се усеща приятно, защото пътят до него е бил твърде напрегнат.

Мислейки за това, в един момент осъзнах, че „нуждата“ да бързам да взема решение НЕ Е реална нужда. То е просто нещо, което аз си мисля, че „трябва“ или някой е решил да ми го наложи, но в 99% от случаите не е нужно сега и веднага да взема решение. И аз спокойно мога да си дам време (т.е. да проява достатъчно разбиране и приемане за начина, по който функционирам) и да проявя достатъчно доверие в себе си, че когато усетя кое е най-правилното решение за мен, тогава е най-правилното време да взема това решение. По този начин не само се чувствам стабилно и сигурно по отношение на своите решения, но заедно с това през цялото време до взимането на дадено решение аз се чувствам спокойна и се чувствам добре. Това е тотално различно преживяване сравнено с варианта, в който нон стоп се осъждам, че се бавя с решението или да се поддавам на някой, които ме притиска да взема решение.

Разбира се, някои решения (макар и те да са много малко) наистина са спешни! Но познайте какво – аз мога да избера да имам достатъчно доверие в себе си, че мога да взимам бързи решения, когато наистина се наложи това. :) И да си давам достатъчно време, когато ограничението идва единствено от моят (или нечий друг) ум с историята, че „трябва“ да е бързо, като всъщност не трябва.

Да живеем и да се развиваме на база осъждане и критика е тотално различно преживяване (и доста по-малко ефективно) отколкото да живеем и да се развиваме на база разбиране, подкрепа и доверие в себе си.

Това може да се приложи за бързина на вземане на решения и за всичко останало в живота ни, за което се хванем, че се осъждаме.

Единственото уточнение, което мисля, че е важно да се направи тук е, че да не осъждаме себе си, НЕ означава да ни си поставяме високи цели и да се държим отговорни за постигането им. Напротив! Приемане НЕ значи примирение. Парадоксът е, че като спем да се осъждаме, ние освобождаме целия този капацитет, който сме насочили СРЕЩУ нас да работи ЗА нас. Защото чувствайки се по-добре по отношение на себе си, ние имаме повече енергия за реализиране на нашите цели. Понякога това реализиране може би няма да е по начина, по който сме го планирали и мислим, че „трябва“ да се случи, но от позицията на нашият вътрешен мир нашите цели ще бъдат достатъчно мащабни, че времето за тяхното изпълнение не е толкова важен или решаващ фактор за нас. А и тяхното изпълнение ще бъде много по-приятно. Не защото няма да правим грешки. Не защото всичко ще е лесно. А просто защото по пътя няма нон стоп да се осъждаме и обезценяваме, а вместо това ще проявяваме разбиране, подкрепа и дълбоко доверие към себе си във всяка наша крачка напред.

Отново – да живеем и да развиваме на база осъждане и критика е тотално различно преживяване (и доста по-малко ефективно) отколкото да се променяме и развиваме на база разбиране, подкрепа и доверие в себе си. Именно това имам предвид, когато казвам, че доверието в себе си променя качествено начина, по който живеем времето си.

Та…

Кое е нещото, за което се осъждаш в момента? Не взимаш бързи решения, постоянно отпадаш от рутината си, зле си в делегирането на задачи, не се разбираш добре с колегите, постоянно отлагаш започването на проекта си?

И помисли какво ако вместо осъждане си дадеш разбиране, подкрепа и доверие в себе си? Не защото се „оправдаваш“ и скатаваш, а просто защото избираш да проявиш разбиране, подкрепа и доверие в себе си.

И може да усетиш моменталната промяна във вътрешното си състояние само от твоя избор да не се осъждаш, а да проявиш разбиране, подкрепа и доверие към себе си.

Този вътрешен мир носи увереност и вдъхновение не само да си поставяме по-смели цели и да ги реализираме, но и истински да се забавляваме по пътя, докато случваме това (и то независимо от крайния резултат!). :)

После, когато усетиш, че приемането и доверието в себе си, са си свършили работата и са позволили на спокойствието да възникне в теб, може с този освободен ресурс да помислиш как да направиш това, което искаш да направиш по начин, който би се усещало наистина приятно и забавно лично за теб? И малко по малко да започнеш да действаш по тези твои стъпки напред. :)

 

Другият месец ще споделя втората крачка за задълбочаване на доверието в себе си. Може да използваме времето до тогава да упражняваме преминаването от осъждане към разбиране, проемане и доверие в себе си.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

2 thoughts on “Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 1)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *