Създаване на визия Архиви

(част 2) Как да внесем лекота в изпълнението на важните за нас цели

В предната статия за създаване на лекота в ежедневието ни, вече коментирахме, че лекотата не идва от това, че е лесно, а идва от това да сме Ок, че е такова, каквото E (лесно или трудно). След като вече сме наясно с това, днес искам да споделя една (според мен единствената най-важна) насока да създадем лекота в изпълнението на важните за нас цели.

Това, което знам със сигурност знам е, че дори да обичаме силно целите си и много да искаме да ги постигнем, в един момент може да усетим, че започваме да ги мразим заради напрежението, което ни създават. Разбира се, някой цели естествено се случват лесно и бързо (дай Боже повече такива, нали? :))), но всеки от нас сякаш има цели, които за важни за него, но се случват твърде трудно. Отнемат твърде много време. Твърде е сложно. Твърде е объркано. Твърде е неприятно. И в тези ситуации ако съзнателно изберем да НЕ се откажем от тези цели, по-добре да можем да създадем лекота в изпълнението им, защото напрежението рано или късно ще ни победи!

Аз работя по-съзнателно за изпълнение на цели със себе си и други хора от около 10 години и може да звучи крайно, но до сега това, което забелязвам е, че наистина има само едно нещо, което помага да създадем лекота в изпълнението на трудните си (а и не само трудни) цели и той е – да имаме максимално проста и ясна стратегия, която работи ЛИЧНО за нас и да изпълняваме целите си по истински ПРИЯТЕН за нас начин.

Просто, нали?

Звучи просто, но всъщност е доста трудно поради 2 основни причини:

ние имаме мисленето, че има определен начин, по който „трябва“ да изпълним една цел и по който тази цел „трябва“ да изглежда. И независимо, че този начин може би ни създава напрежение, ние просто продължаваме, защото дори не мислим че може да изглежда по друг начин… евентуално докато бърнаутнем. :) Днес искам да ви кажа, че друг начин има. Но трябва да помислим за него! Всеки може да го направи сложно и с напрежение, повярвайте ми – виждам го всеки ден. Но за да стане просто и приятно – трябва да седнем и да помислим за него! Да се отворим за възможността, че една цел може да се случи по много начини. И нон стоп да се питаме: „Как се УСЕЩА това, което правя?“ и ако не се усеща приятно, да спрем и да се запитаме: „Как би било истински, истински приятно и вдъхновяващо лично за мен да реализирам тази цел?“ И бъдете отворени, че може да е по-нов, иновативен, автентичен за вас начин, който никога не сте виждали в хората около вас, но се УСЕЩА приято и ти искаш да го направиш по този начин.
съмнението, че не може да е толкова приятно и лесно. Честно казано хората около нас изобщо не ни помагат да мислим по по-прост и ясен начин, а вместо това ни дават „250 стъпки докато можеш да реализираш това“ и 418 уебинара, в които да видим и отработим всичките си (съществуващи и най-вече не съществуващи) проблеми, за да имаме каквото искаме. Повечето от нас толкова сме свикнали да правим нещата по труден начин (виж т.1), че когато най-сетне мозъкът ни измисли лесен и приятен начин, ние може да не повярваме, че може да изпълним целта си по този лесен и приятен начин. Звучи смешно, но аз го виждам всеки ден. Желанието да го направиш сложно, трудно и огелпено възниква съвсем незабелязано (и е основно резултат от това, че мозъкът ни убеждава, че ние наистина трябва да направим тези 250 неща и наистина трябва да изгледаме всички 418 уебинара). Отделно ни идват мисли от сорта на: „Ако не е трудно, може би няма да получа резултата“, „Ако не е трудно няма да си заслужава“, „Някак не усещам достатъчно интензитет когато ми е лесно.“, „Ок, направил съм всичко базсино, но може би трябва да направя и тези 250 неща, които Х каза на уебинара снощи?!?!?“. Забележете – каква мисъл ви идва, когато помислите, че може да изпълните целта си по лесен и приятен начин за вас? Може би единствено тази мисъл е стената пред това да се случи? Следва да сме много съзнателни за подобни мисли, защото мозъка ни наистина лесно може да ни убеди, че тези 250 неща наистина трябва да се случат сега, веднага и непременно, и „изведнъж“ – резултати липсват, но напрежението е съвсем ескалирало. Изисква се голяма съзнателност не само, за да направиш нещата по прост и ясен начин, но и за да го поддържаш да бъде така и занапред.

Когато стане твърде трудно и неприятно, доста хора се отказват не от липса на качества, а защото не се сещат че могат да седнат и да опростят нещата + да ги направят по приятен за тях начин. Интересно, нали?

Да имаме проста и ясна стратегия + начин на мислене, който я подкрепя е нещото, което в най-голяма степен създава или отнема лекотата в живота и в изпълнението на целите ни. И което определя дали ще спрем или ще продължаваме напред.

Сега направете си експеримент с вас – вземете една ваша цел/проект/идея, която искате да изпълните, но по една или друга причина нямате мотивация и вдъхновение да работите по нея.

Първо помислете – това истински важна цел ли е за мен? Истински автентична цел ли е? Искам ли да се случи защото истински се УСЕЩА приятно лично за мен или защото някой друг ми е казал, че това е важно и трябва да го имам/постигна?

Ако една цел не е автентична или е автентична, но усещате, че времето й е отминало и вече нямат истински живот в нея – съзнателно се откажете от нея. Вземете ясно решение да се откажете, за да имате пространство за нещо , което е истински автентично и актуално за вас. И което наистина усещате, че вълнува сърцето ви.

И ворото е: запитайте се – „Как би било истински, истински приятно и вдъхновяващо за мен да реализирам тази цел?„

Оставете този въпрос да поседи в главата ви за няколко дни. Може само за 2-3 минути да мислите по него всеки ден. Но просто оставете го да поседи малко в главата ви без да искате веднага да имате ясен отговор. :) Ако имаме напрежение около една цел, то най-верояно мозъкът ни е решил, че това е много неприятно и трудно нещо, и ще има голямо съпротивление ако веднага го притиснем да ни даде отговори как да е приятно. Но ако оставим този въпрос да циркулира в главата ни, мозъкът ни се отпуска и малко по малко се отваря за различни възможности, които биха се усещали приятно за нас (дори, когато не сме виждали тези начини в никой около. нас).

След седмица, може да си заложите два часа, в който да седнете и да си разпишете с лист и химикал различните варианти как може да изпълните тази цел по наистина приятен и вдъхновяващ за вас начин. Напишеш 1-2-3-5 или повече варианта. Ще забележите, че колко повече варианти ви идват на ум, толкова повеч еумът ни се отваря за идеята, че наистина може да се случи по много и различни начини. И ние може да изберем един от тях. В този момент просто забележете изобилието от опции и почти моменталната вътрешна мотивация, която възниква в нас да изпълним тази цел, когато намерим видим, че наистина има приятен и вдъхновяващ начин за нас да го направим. :)

След като изберете начина, по който ще е най-лесно и вдъхновяващо за вас да изпълните тази цел – заложете си процесна цел, а не резултатна цел. Т.е. заложете си нещо, което ви е приятно и може да правите регулярно за дълъг период от време, което да ви отведе до желаната цел (и междувременно да се наслъждавате на процеса), а не да се фокусирате единствено в крайната цел, да предприемате хиляди разпосочни/несвързани действия, да започвате и спирате изпълнението и т.н., което е много изморяващо. Изборът на процесна цел, а не резултатна цел е второто нещо, което ни помага да внесем истинска лекота в реализирането на целите си. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред! Ако искате да работим заедно и дългосрочно по изпълнението на вашите цели – запишете се да получите информация когато отворим групите в Alive Мастърмайнд ТУК. :)

Въпросите, които ни помагат да минаваме по-лесно през етапите, в които се променяме

Когато имаме по-продължителен период от време, в който:

✔️ начина, по който живеем вече не се усеща приятен и вдъхновяващ;

✔️ целите които сме си заложили вече не се усещат толкова мотивиращи;

✔️ проектите по които работим се усещат все по-монотонни;

в тези моменти първата ни мисъл често е, че нещо с нас не е наред. Че не e Ок да не сме щастливи. Започваме и да се обвиняваме, че не се чувстваме добре там където сме, че нещо фундаментално не е наред с живота ни, че трябва да си лекуваме 10 предишни живота преди да се почувстваме пак добре и т.н. (знаете как мозъкът ни може да създаде цял латино-амеркански сериал около това, което ни се случва, нали? От почти две години живея в Латинска Америка и мога да потвърдя, че драмата тук определно е на ниво! :)))

Е, с днешният ми имейл ви предлагам да спрем сериала. :) Защото това което съм забелязала при себе си и хората с които работим е, че моментите, в които нищо вече не ни е интересно и мотивиращо са:

1) напълно нормални и естествени да се случват (това може да го усетим чак, когато спрем да си разказваме колко не са нормални и колко не са Ок да се случват. :))

2) те просто ни показват, че е време за разширение на нас като личности, на проектите, с които се занимаваме и начина, по който живеем.

Ако вие обичате да се развивате, да научавате нови неща, да мислите за нови идеи – тогава най-нормалното нещо, което може да ви се случи е да имате моменти, в които това което преди ви е носило мотивация, щастие и двигателна сила, вече не работи. Именно това са моментите, които ни показват, че е време за следващия ъпгрейд за нас (разбира се, преди него, напълно Ок е да си дадем достатъчно време за почивка, отпускайки се приятно в немотивиращия си период :)).

Често това звучи сякаш в тези моменти „трябва“ да променим „всичко“ в живота си, НО реално в тези моменти много рядко има нужда нещо фундаментално да се промени. Обикновено има нужда просто да се ориентираме по-ясно къде се намираме, какво правим, какви малки донастройки е нужно да направим, с какво да надградим, за да може живота и работата ни отново да се усещат наистина приятно и подравнено за нас в този момент. Може би е нужно да прекратим нещо, което правим до сега и вече не се усеща добре. Или да надградим с нещо ново, което ни създава вдъхновение. Или да зададем нов смисъл на това, което сме правили до сега. За всеки е различно. Идеята е да подравним себе си и това, което правим към новия етап, който очевидно е тук за нас.

Та, ако усещате, че вие сте в такъв транзитен момент към нов етап или просто искате да създадете повече яснота и по-дълбока, вътрешна мотивация за пътя си напред, днес ви споделям няколко въпроса, които разглеждаме в Alive Мастърмайнд по време на ревизиите ни. Може да прочетете въпросите набързо, да оставите няколко дни те да се пооталожат в главата ви и след това да си заделите един ден, в който да седнете за няколко часа и да разпишете насоките, които възникват за вас от тези въпроси. Според това какво възникне за вас, може да направите промени по визията, целите и графика си занапред, така че пътят ви занапред отново да се усеща най-приятния и вдъхновяващ за вас. :)

Искам да обърна внимание на две неща относно тези въпроси:

1. те не са „единствените“ въпроси, които работят. Ако някой въпрос не се усеща добре за вас – може да го перефразирате така че да бъде по-добър за вас. Може да добавите нов въпрос, който възникне като важен за вас. Понякога не е важен въпросът, а начина по който е зададен.

2. когато отговаряте на въпросите, не мислете как някой друг казва че трябва да изглежда живота, работата или целите ви, как някой друг е щастлив, какво той казва че работи или не работи за него, а опитайте да УСЕТИТЕ как би се усещало наистина приятно, подравнено и автентично лично за вас. :) Не как „трябва“ да е, а как се „усеща“ добре за лично за вас.

По-долу са въпросите, които съм разделила в две категории. :)

Начина на живот:
– Имам ли живот, който ме кара да се чувствам наистина добре? Ако нещо не се усеща добре – кое точно не се усеща добре?
– Как изглежда моят живот, така че наистина да ми бъде приятно и вдъхновяващо да живея?
– Как бих се гордял от живота си?
– От какво имам нужда, за да се чувствам истински вдъхновен в живота си?
– Какво наистина искам да правя в живота си?
– Какви са моите истински желания и мечти?

Работа/Бизнес:
– Имам ли работа/бизнес, който ме кара да се чувствам наистина, наистина добре?
– Как изглежда моята работа/ бизнес/ проект, така че наистина да ми бъде приятно и вдъхновяващо да работя по него? (не как „трябва“ да бъде или как някой казва, че „трябва“ да бъде)
– Какво има нужда да се промени в работата/ бизнес/ проекта ми, за да се усеща наистина приятно, подравнено и автентично за мен? Свързано ли е с това, което правя сега или имам нужда от нещо по-голямо?
– Какъв обмен на това какво давам и какво получавам от работата си, се усеща добре за мен? (а не се усеща, че давам много и не получавам достатъчно в замяна)
– Какво имам нужда работата да ми даде, за да се чувствам наистина добре? За да има силна вътрешна мотивация да работя по тези цели?
– Какво може да създаде за мен по-дълбока вътрешна връзка с работата, която върша?

Ако искате да работим заедно по вашите цели, може да се регистрирате ТУК, за да получите инфромация, когато започнем групата за визия и цели.

Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 2)

Първата стъпка в задълбочаване на доверието към себе си е да спрем да се осъждаме. Следващата стъпка в задълбочаване на доверието към себе си е отваряне на себе си за доверие към другите хора и живота като цяло.

За повече от нас, най-голямата пречка пред това да имаме доверие към другите хора и живота е разочарованието, което потенциално може да се случи. И разбира се, болката, която следва от това.

Всъщност не само разочарованието към другите и живота, но още по-лошо – разочарованието към нас самите, че отново сме избрали „неправилните“ хора или обстоятелства.

Повечето от нас сме преживяли доста пъти това разочарование, знаем колко е болезнено и нашият мозък с все сила иска да ни предпази от подобна бъдеща болка, затова обикновено изскача с хиляди рационализации защо НЕ Е Ок да вярваме на някой друг или живота.

Когато обаче имаме изградено стабилно доверие в себе си, нещата вече са различни. Различното този път е, че имайки доверие в себе си – ние може да имаме доверие, че този път ще направим по-добър избор от преди. И заедно с това – доверие, че ако този избор не се окаже „добър“ и разочарованието възникне – ние ще може да се справим и да минем през него без много драма.

Т.е. разграничението, което следва да направим за себе си е, че доверието ни в другите и живота НЕ Е базирано на мисленето, надеждите, фантазиите или очакванията ни, че те няма да ни разочароват, а е базирано на това, че НИЕ всеки път правим все по-умни избори и че дори и разачорованието да се случи – ние ще бъдем Ок и ще минем през него много по-лесно. Защото вече сме Ок да правим грешки. И защото вече използваме всяко разочарование не като средство да се осъждаме, а като възможност да дефинираме по-ясно и в по-големи детайли какво искаме и какво не искаме.

Казано по друг начин – когато имаме доверие в другите хора и живота не значи, че никога повече няма да бъдем разочаровани от тях. Напротив, ще бъдем. Но когато изберем да имаме доверие в тях въпреки потенциалното разочарование – нашето преживяване, нашите дни, нашият живот ще бъде много по-приятен, отколкото да живеем нон стоп свити в страх и в очакване нещо или някой да ни прецака.

Тук отново ясно може да видим качествената разлика, която доверието създава в състоянието/начина ни на живот, който живеем, нали?

Независимо какво имаме или правим, животът на всеки от нас е преживяване. И следователно най-важното е как живота ни се усеща, а не как изглежда. И ако ние съзнателно може да направим нещо, което да ни помага нашите дни да се усещат по-приятно, то би било наистина добра идеа да се възползваме от него, нали? Именно това прави доверието. То не ни предпазва от разочарование от другите и живота, но прави преживяването на дните ни ни по-приятно (а от там мислите и действията ни ще бъдат качествено по-различни и продуктивни)!

А дори и когато разочарованието да се случи – ние вече имаме достатъчно доверие в себе си, че ще може да минем през него и продължим уверено напред.

Уточнението, което искам да направя тук е, че да изберем да имаме доверие в другите и живота не значи да вярваме на сляпо, да си затваряме очите и приемаме всичко (включително това, което не е ок за нас). Не. Всъщност, да можем да се отпуснем и проявим истинско доверие към другите и живота работи само ако:

знаем ясно какво е Ок и какво не е Ок за нас,
поставяме и комуникираме ясни граници около това, което е Ок и не е Ок за нас,
и имаме непоклатимо доверие в себе си и готовност да пускаме всеки и всичко, което не се усеща добре за нас или нарушава нашите граници.

Да се доверяваме сляпо на други хора и живота без ясно да знаем, заявяваме и сверяваме кое е Ок и кое не е Ок за нас, най-вероятно ще създаде още повече хаотичност и разочарования, и като следствие – още повече непособност за доверие (както в себе си, така и в другите).

Отначало когато мислим за доверие към другите хора и живота, то изглежда отделно и различно от доверието в себе си. Но всъщност доверието към другите и живота е продължение на доверието към себе си. Защото колкото повече вярваме в себе си, в това, което искаме, в своите граници, в това, че може да правим по-добри нови избори и да се справяме бързо с евентуални разочарования – толкова по-склонни сме да вярваме в другите и живота. По този начин доверието в другите ни помага да тренираме и задълбочаваме доверието в себе си.

Задълбочаването на доверието към другите хора и живота е нещо, което изисква време и повечето от нас напредваме с много малки стъпки напред. Хубавото е, че всяка стъпка се усеща все по-отпускаща и свързваща ни с нашето по-отпуснато, спокойно и вдъхновено състояние.

Какво е нещото, което може да направиш днес, за да задълбочиш доверието си към другите хора и живота? Не защото очакваш или си фантазираш, че няма да те разочароват, а защото избираш да живееш по-приятно дните си и защото имаш достатъчно доверие в себе си, че дори и да се разочароваш, ти ще бъдеш Ок. Ще минеш лесно през драмата и уверено ще продължиш към хората и събитията, които наистина ще се усещат приятно и подравнено за теб.

Когато можем да се отпуснем с доверие не само в себе си, но и с хората и обстановката около нас, ние вече сме в едно ново състояние на мир и вдъхновение, от което можем да мечтаем по-мащабно, да планираме по-ясно и да създаваме по-смело живота си такъв, какъвто за нас би си заслужавало да бъде изживян.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 1)

Изграждане на по-задълбочено доверие в себе е нещо, което отначалото изглежда дребно и до някъде несъществено, но всъщност е едно от нещата, които ако наистина разберем и приложим – то започва да създадат изключително осезаема разлика за това живота ни да се усеща много повече като живот, който си струва да бъде изживян. Знам, че за доста хора това звучи малко преувеличено, затова реших да напиша две статии, с които да опитам да създам по-добро разбиране как доверието в себе си е наистина game changer за подобряване качеството на живота ни.

Наскоро споделих някои начални насоки свързани с изграждането на по-силно доверие в себе си ТУК и днес искам да обърна внимание на следвата стъпка, която може да направим към задълбочаване на доверието в себе си. Тази следваща стъпа е… спиране на осъждането към себе си.

И тук имам предвид спиране на осъждане към себе си за ВСИЧКО.

За много от нас осъждането на себе се случва изцяло автоматично, без дори да забележим, че го правим в главата си. И дори може да си мислите, че вие не се осъждате за нищо. Но аз ви обещавам, че ако имате доста дни, в които се чувствате неприятно, голяма част от това неприятно усещане се създава на база вътрешно осъждане на себе си. Ние мислим, че има „правилен“ начин, по който да правим нещата, да казваме нещата, да живеем живота си, да се случва това, което се случва и когато реалността не срещне този „правилен“ начин, осъждането автоматично се ражда в нас и създава неприемане, напрежение в нас. Така, ние може да прекараме часове, дни, седмици (а защото не и повече време!) въртейки се в това вътрешно осъждане.

За други от нас, ние забелязваме, че осъждането вътре в нас се случва, но мислим, че е Ок да се случва. Дори го насърчаваме. Мислим, че ни помага да се мотивираме да вървим напред. 15-20 години от живота на повечето от нас е минал в училищна система на оценяване и когато не постигнем някакви норми, осъждането е нещо, което е „нормално“ за нас да се случи, нали?

И да, от една страна осъждането на себе си може да ни накара да се задвижим за нещо и да сме по-продуктивни, но предполагам повечето от нас вече от опит (или интуитивно) знаем, че „продуктивността“ на база осъждане със сигурност не е нещо, което може да бъде устойчиво дългосрочно.

Т.е. ние може да забележим, че нашето осъждане на себе си често идва от добро място (ние искаме да правим нещата по-добре), но заедно с това може да забележим, че това осъждане не само ни кара да се чувтсваме зле и по-малко продуктивни в дългосрочен план, но заедно с това ни кара сами да се обезценяваме и чувстваме дребни в своите очи.

Алтернативата е да започнем да забелязваме, когато това осъждане на себе си започне да се случва в главата ни и да го заменим с разбиране и приемане на себе си, което всъщност отразява проява на по-задълбочено доверие в себе си.

Например едно от нещата, за които съм прекарала доста време в осъждане към себе си е, че не мога да взимам бързи решения. Не винаги, но в повечето случаи просто ми трябва повече време, в което да обмисля нещо, да се уталожи в главата ми и по този начин се чувствам много по-убедена и сигурна в решението, което взимам. До преди време постоянно се осъждах (разбира се, доста хора около мен също ме осъждаха), че не взимам бързи решения. Аз се опитвах да взимам бързи решения. Мислех какво не е наред с мен, как да го променя и т.н. И това ми създаваше голямо напрежение, защото от една страна аз просто съм човек, на който му трябва повече време да взима решения (и в това няма нищо лошо!) и от друга страна – да се осъждам, че ми трябва време ме кара да се чувствам толкова зле, че за всяко решение, освен да бързам да взема това решение, трябваше да се справям и със себе си, че се чувствам зле. :))) Накрая, докато стигна до дадено решение, толкова вече вътрешно съм се изтормозила, че дори и решението ми да се окаже „правилно“, не се усеща приятно, защото пътят до него е бил твърде напрегнат.

Мислейки за това, в един момент осъзнах, че „нуждата“ да бързам да взема решение НЕ Е реална нужда. То е просто нещо, което аз си мисля, че „трябва“ или някой е решил да ми го наложи, но в 99% от случаите не е нужно сега и веднага да взема решение. И аз спокойно мога да си дам време (т.е. да проява достатъчно разбиране и приемане за начина, по който функционирам) и да проявя достатъчно доверие в себе си, че когато усетя кое е най-правилното решение за мен, тогава е най-правилното време да взема това решение. По този начин не само се чувствам стабилно и сигурно по отношение на своите решения, но заедно с това през цялото време до взимането на дадено решение аз се чувствам спокойна и се чувствам добре. Това е тотално различно преживяване сравнено с варианта, в който нон стоп се осъждам, че се бавя с решението или да се поддавам на някой, които ме притиска да взема решение.

Разбира се, някои решения (макар и те да са много малко) наистина са спешни! Но познайте какво – аз мога да избера да имам достатъчно доверие в себе си, че мога да взимам бързи решения, когато наистина се наложи това. :) И да си давам достатъчно време, когато ограничението идва единствено от моят (или нечий друг) ум с историята, че „трябва“ да е бързо, като всъщност не трябва.

Да живеем и да се развиваме на база осъждане и критика е тотално различно преживяване (и доста по-малко ефективно) отколкото да живеем и да се развиваме на база разбиране, подкрепа и доверие в себе си.

Това може да се приложи за бързина на вземане на решения и за всичко останало в живота ни, за което се хванем, че се осъждаме.

Единственото уточнение, което мисля, че е важно да се направи тук е, че да не осъждаме себе си, НЕ означава да ни си поставяме високи цели и да се държим отговорни за постигането им. Напротив! Приемане НЕ значи примирение. Парадоксът е, че като спем да се осъждаме, ние освобождаме целия този капацитет, който сме насочили СРЕЩУ нас да работи ЗА нас. Защото чувствайки се по-добре по отношение на себе си, ние имаме повече енергия за реализиране на нашите цели. Понякога това реализиране може би няма да е по начина, по който сме го планирали и мислим, че „трябва“ да се случи, но от позицията на нашият вътрешен мир нашите цели ще бъдат достатъчно мащабни, че времето за тяхното изпълнение не е толкова важен или решаващ фактор за нас. А и тяхното изпълнение ще бъде много по-приятно. Не защото няма да правим грешки. Не защото всичко ще е лесно. А просто защото по пътя няма нон стоп да се осъждаме и обезценяваме, а вместо това ще проявяваме разбиране, подкрепа и дълбоко доверие към себе си във всяка наша крачка напред.

Отново – да живеем и да развиваме на база осъждане и критика е тотално различно преживяване (и доста по-малко ефективно) отколкото да се променяме и развиваме на база разбиране, подкрепа и доверие в себе си. Именно това имам предвид, когато казвам, че доверието в себе си променя качествено начина, по който живеем времето си.

Та…

Кое е нещото, за което се осъждаш в момента? Не взимаш бързи решения, постоянно отпадаш от рутината си, зле си в делегирането на задачи, не се разбираш добре с колегите, постоянно отлагаш започването на проекта си?

И помисли какво ако вместо осъждане си дадеш разбиране, подкрепа и доверие в себе си? Не защото се „оправдаваш“ и скатаваш, а просто защото избираш да проявиш разбиране, подкрепа и доверие в себе си.

И може да усетиш моменталната промяна във вътрешното си състояние само от твоя избор да не се осъждаш, а да проявиш разбиране, подкрепа и доверие към себе си.

Този вътрешен мир носи увереност и вдъхновение не само да си поставяме по-смели цели и да ги реализираме, но и истински да се забавляваме по пътя, докато случваме това (и то независимо от крайния резултат!). :)

После, когато усетиш, че приемането и доверието в себе си, са си свършили работата и са позволили на спокойствието да възникне в теб, може с този освободен ресурс да помислиш как да направиш това, което искаш да направиш по начин, който би се усещало наистина приятно и забавно лично за теб? И малко по малко да започнеш да действаш по тези твои стъпки напред. :)

Другият месец ще споделя втората крачка за задълбочаване на доверието в себе си. Може да използваме времето до тогава да упражняваме преминаването от осъждане към разбиране, проемане и доверие в себе си.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Най-голямата „тайна“ на успеха (и има ли изобщо тайна)

Хората често рекламират услугите или продуктите си с това, че само ако ги купим, те ще ни дадат „тайната“ на успеха.

Тайната на щастливите отношения.

Тайната да привлечеш и задържиш вниманието й/му.

Тайната да постигнеш финансова свобода.

Тайната за успешна кариера във всяка сфера.

Тайната за изграждане на печеливш онлайн бизнес.

Постоянно някой ни казва, че има някаква „тайна“, която ние не знаем и „само“ ако вземем това, което ни дават, ще знаем „тайната“.

Но не е ли странно как веднага след това се оказва, че има друга… нова тайна, която трябва да знаем!? :)

Разбирате на къде отивам, нали?

Тайна НЯМА.

От една страна хората използват маректингови подходи, за да ни накарат да вярваме, че имаме проблем и след това да ни продадат решението, което те продават. Няма лошо, това е маркетинг. Голяма част от маркетинга е насочен именно към работа с човешките емоции. И голяма част от креативността на хората отива в това да създават добра реклама, което е чудесно.

Но от друга страна сме ние – стоящи в едно несъзнателно, детско, пристрастено състояние да търсим „тайната“. Да мислим, че има нещо, което не знаем. Че някой друг има нещо, което ние нямаме. Така скачаме от една новина на друга, от един уебинар на друг, от една книга на друга, от един човек на друг. Търсим да намерим коя е тайната, която ще ни помогне да постигнем всичките си цели, нали?

Реално, под повърхността всъщност търсим някой друг да поеме отговорност за нас. Някой друг, който да ни каже какво да правим. Някой друг, който да накара живота, бизнеса, връзката, финансите ни да работят.

Но… тайна НЯМА.

И никой не може да ни спаси.

Тогава каква е алтернативата?

Ако наистина няма тайна (и наистина няма), какво тогава е нужно, за да постигаме целите си?

Нужно е пълно, 100% ДОВЕРИЕ в себе си.

Алтернативата е да знаеш, че може да постигнеш това, което искаш, по начина, по който го искаш, имайки пълно ДОВЕРИЕ в себе си, че твоят начин е „правилният“ начин. И че… тайни няма.

Вярвам, че от един момент натам, най-дълбокото развитие идва от това да намалим да учим нови неща и да започнем да вярваме повече в себе си и в това, което се усеща правилно за нас. Именно затова казвам, че постигането на една цел е 20% стратегия и 80% майндсет, начин на мислене. Повечето хора ни учат само стратегии, но не и начин на мислене – как да разпознаваме вътрешното си съпротивление, как да разбираме от къде идва то, как да създаваме спокойствие в себе си, за да продължаваме напред въпреки страха и съмнениета, как да се справяме с разочарованието от себе си, от другите хора и от живота, как да тренираме силно, непоклатимо доверие в себе си. А именно това са най-важните неща. Без тях никоя стратегия няма да работи дългосрочно.

Разбира се, не казвам, че е лошо да учим от другите. Самата аз съм информационно джънки и 24/7 консумирам информация. Много е ценно да учим и имаме подкрепа от другите. НО обръщам внимание, че има огромна разлика между това да се хвърлиш в един уебинар за „Тайната на…“ или „5 стъпки за… “ и после сляпо да следваш тези стъпки независимо, че може би НЕ се усещат правилните стъпки за ТЕБ. И да се чувстваш зле, че „не става“. И е съвсем друго да се запишеш в уебинара с вдъхновение да чуеш какво човека има да каже и САМ да прецениш кое от казаното е ОК лично за ТЕБ и как може да го напаснеш за СЕБЕ СИ.

Усещате ли разликата?

Едно е да се включиш в едно обучение на база страх, че на теб нещо ти липсва, че имаш проблем, че нещо с теб не е наред и трябва да се фиксираш. ИЛИ на база вдъхновение, че искаш да намериш СВОЯ начин, по който ЗА ТЕБ е най-приятно и най-вдъхновено да реализираш това, което искаш.

Да, има добри практики. Има добри стратегии. Има нужда да учим от другите. НО тайната на някой друг НЕ Е твоята тайна.

Има хиляди начини, по които едно нещо може да работи. Следователно въпросът е малко свързан с това „как НЕЩОТО работи“. Въпросът е повече свързан с това: „Как да направиш нещото да работи ЗА ТЕБ?“

Най-важната тайна другари е, че НЯМА тайни! Може да го направиш както ти харесва, по начина, по който ти харесва. И все пак да го направиш така, че наистина да работи, т.е. наистина да имаш желания резултат (пари, кариера, партньор… няма значение).

Пожелавам на всички ни често да си спомняме, че първо – няма тайна! И второ – че всеки път, когато изпаднем в съмнение кой е „правилния“ начин, да си напомним, че най-правилния начин е начинът, който се усеща най-правилно и приятно лично за нас. И ние може да имаме пълно, 100% ДОВЕРИЕ в себе си, че това е истина.

Защото това Е истината. :)

Та…

Какво е усещането да знаеш, че няма тайни? Че нямаш нужда да търсиш следващото ново нещо, което да те спаси. И може да имаш пълно, 100%-во доверие в себе си, да усетиш кое се усеща най-приятно за теб и да го направиш по твоя си начин?

Ако се чудиш за нещо (какъв цвят пердета да сложиш в спалнята, какво да правиш в неделя, как да се облечеш за събитие, дали да проведеш някакъв разговор или каквото и да е друго), какво би избрал ако напълно и 100% вярваш в себе си и това, което се усеща най-приятно и подравнено за теб?

Всеки момент на чудене и съменение е прекрасен момент за нас да тренираме и градим вярата в себе си!

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Как да оставаме щастливи, докато навигираме неприятни предизвикатества в живота си

От една страна е щастието в живота. Голямо. Желано. Преследвано.

От другата страна са презвикатествата. Проблемите. Понякога дребни. А понякога големи, възникващи накуп и изнервящи те.

Да имаш и двете наведнъж изглежда невъзможно. Но днес ви предлагам да направим точно това – да изследваме какви са начините да оставаме наистина щастливи, докато едновременно с това навигираме всички неприятни предизвикателства, които понякога се струпват накуп в живота ни. :)

В днешната статия ви предлагам две стъпки да направим тази иначе „навъзможна“ задача, възможна. Ето ги и стъпките:

Осъзнаване на дихотомията в живота. Когато мислим за щастие и за много неприятни неща в живота, е важно да забележим, че това не е ситуация, в която „или съм щастлив, или имам проблеми“. На повърхността се усеща странно да бъдеш щастлив докато имаш неприятни проблеми, които ти се случват в момента, но в реалността тези две неща могат да съществуват едновременно. Именно това е дихотомията на живота – да приемем, че две иначе противоречиви идеи могат да съществуват едновремнно. И че ние хората, сме достатъчно емоционално комплексни, за да може да изпитваме едновременно две противоречиви чувства в себе си.

Това, което прави опита ни да изглежда едностраннчив е нашият фокус. Ние или сме фокусирани в хубавото, което се случва или сме фокусирани в проблемите, които се случват. Другото не, че не съществува, но то не в нашия фокус и затова ние не го забелязваме => не го усещаме, че присъства интензивно за нас.

Ето защо, първата стъпка в това да имаме своето щастие докато навигираме много неприятни предизвикателства в живота си е да осъзнаем дихотомията на живота и да забележим, че заедно с нашите неприятни проблеми, тук в този момент за нас присъстват много други неща, за които се чувстваме щастливи и дори благодарни. И не само това! Ние може да забележим, че дори проблемът, който ни е възникнал е нещо, което всъщност ни помага да вървим към това, което искаме, но до сега може би ни е било страх да направим. Друг път това, което ще забележим е, че ние толкова искаме да правим това, което правим, че каквито и предизвикатествата да ни възникват по пътя, ние винаги ще сме благодарни, че правим това, което правим (и не бихме избрали друго, дори ако идва „без проблеми“).

Когато увеличим перпективата си и забележим, че заедно с проблемите, за нас присъстват и много други неща, които правят живота ни в този момент наистина красив, ние започваме да се отваряме за възможността, че заедно с предизвикателствата, за които да се ядосваме, ние имаме и красивите ситуации, за които да бъдем щастливи. Тогава дихотомията на живота, от една интелектуална концепция, се превръща в нещо реално, което започваме да живеем и което започва да създава повече спокойствие и мир вътре в нас. Чувства, които ако позволим в себе си, ни помагат да се справим с предизвикателствата си по много по-неутрален и адекватен начин. :)

2. Гледане на предизвикателствата като на нормална част то живота ни. Когато нещо, което не искаме да се случи, се случи, ние бързо влизаме в осъждане на това, което се случва. Наричаме „проблем“ и след това започваме да си разказваме, че „не трябва“ да се случва, че „не е Ок“ да се случва или мислим, че ако проблеми се случват, значи „нещо не е наред“ с нас или с живота ни.

Но, какво ако всичко е наред?

Какво ако е тотално Ок да се случва това, което се случва?

Е един още по-предизвикателен въпрос: Какво ако това, което се случва, се случва, за да ти помогне да си създадеш по-голяма яснота и детайлност за това, какво искаш и какво не искаш? И да те придвижи напред!

Ние често мислим, че проблеми възникват само за нас и всички други хора нямат проблеми като нас. Но „проблеми“ възникват на всеки човек на света. Хората, към които гледаме за пример и вдъхновение всеки ден навигират хиляди предизвикателства в живота си. Това не значи, че те не са ок или живота им не е хубав. Това значи, че просто предизвикателства възникват всеки ден и това е тотално ок да се случва. Не значи нищо лично за теб или за живота ти. Така че спокойно може да пуснем първо съпротивлението, което имаме към това, което се случва и второ да пуснем истории, които си разказваме за това, че нещо с нас не е наред. След това може да отдъхнем и да минем през това, което живота ни предлага в този момент с присъствие и… неутралност. С разбиране, че проблеми възникват и е ок да възникват. Ние може да се справим с това!

Другата перспектива, която е изключително ценно да й обърнем внимание е, че само когато преживеем това, което не искаме, ние ставаме все по-детайлно наясно с това какво искаме. Т.е. когато една неприятна ситуация се случи, ние вместо да я използваме, за да се ядосваме, ние може да я използваме като информация какво не харесваме и така да дефинираме по-добре какво искаме. По този начин възникналия дискомфорт ни придвижва към това, което искаме! Но ако ние сме вкопчени да се борим с това, което не искаме, тогава нашето време и енергия отива в борене, а не придвижване напред.

Това са моите две насоки как да оставаме наистина щастливи, докато навигираме неприятни предизвикателства в живота си. Първо – осъзнаване и отпускане в дихотомията на живота. Позволяването да бъдем и да усещаме две противоречиви чувства едновременно. И второ – минаване през проблемите неутрално, използвайки ги като информация да дефинираме по-добре какво искаме и да се задвижим по-бързо в тази посока.

Разбира се, написаното по-горе не значи да не оптимизираме това, което може да оптимизираме, за да намалим вероятността проблеми да възникват. НО ако прекарваме времето си, опитвайки се да отпимизираме всичко така, че този или подобен проблем никога повече да не възникне – това е рецепта за нервна криза, а не за поддържане на щастие в трудни моменти.

Животът е хаос. Пълен е с красиви моменти. Пълен е и с хиляди неприятни проблеми. И това е изцяло Ок. Позволено ни е да се смеем, да плачем, да бъдем ядосани. И заедно с това ни е позволено бъдем истински щасливи, докато всичко това се случва. Позволено ни е да трансформираме невъзможното във възможно и каквото и да се случва, да се наслаждаваме на движението си напред.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Надеждата ни за безпроблемен живот (и 3 стъпки как да се разделим с нея)

Често може да забележим в себе си и в другите хора, моментна или винаги съществуваща надежда за безпроблемен живот. Ние не искаме да възникват проблеми. Не искаме да възникват грешки. Не искаме неща, които не ни харесват. И всеки път, когато това се случи, ние се напрягаме, изнервяме, разочароваме. Пак трябва да се занимаваме с нещо, което не ни харесва.

После, разбира се, прекарваме доста време изнервени, оправяйки всичко, което има нужда да се оправи. :)

Мисля, че именно това е проблемът със стратегията „надежда за безпроблемен живот“ – ние се надяваме, че проблеми няма да възникнат, а те възникват постоянно.

Животът се създава всеки момент от неизвестността, от нищото, от хаоса. Всяка минута нещо се пренарежда според намеренията на милиарди хора по света. „Проблемите“ са част от случването на живота и преминаването му от хаос в ред. Те са част от пренареждането и придвижването на света напред.

Някои от проблемите са чист хаос, който просто презентира себе си пред нас в този момент и бързо си отива. Други от тях, вярвам, са там за нас, да минем през тях и да израстем към това, което искаме да случим в живота си. Разбира се, независимо дали са просто хаос или точно за нас, някои от тези проблеми са изключително неприятни. На никой не му се занимава с подобни неща. Те обаче са част от придвижването на живота напред. И ако ние искаме също да вървим напред, следва съзнателно да им позволяваме да ни придвижват и по възможност – просто да минаваме по-лесно (а защо не и по-приятно) през тях.

Днес искам да споделя три насоки, с които може да направим именно това. :) Ето как изглежда процесът, който предлагам (както винаги – преценете кое да вземете за себе си в своя личен процес при среща с проблеми и оставете това, което не се усеща ок за вас):

Задълбочаваме доверието в себе си. Може би на повърхността не го забелязваме, но истината е, че проблемите ни изнервят не само защото са „неприятни“, но и защото ние ги приемаме като препядствия, за които нямаме достатъчно доверие в себе си, че може да минем през тях. Ние често сме с усещането, че при следващото възникнало препядствие вече наистина ще се сринем и няма да издържим. И това създава голям интензитет около всяка ситуация, която ние дефинираме като „проблем“. Усещането, че ще се сринем не е истина. То е само симптом, че нямаме достъчно доверие в себе си. Истината е, че ние не само няма да се сринем, ами ние всъщност можем много спокойно, стъпка по стъпка да минем през всичко, което се случва. Ето защо първата стъпка в умението ни да се справяме с всеки проблем е да усетим своето дълбоко, изключително силно доверие в себе си. Т.е. когато и да възникне проблем, първото нещо е да си спомним, че ние вярваме в себе си, без никакво съмнение, че можем да минем през него със спокойно отношение. Ние знаем и разбираме, че проблемите са част от хаоса, от който живота се случва и придвижва напред. И дълбоко вярваме в себе си, знаем, че може да минем през тях, каквото и да ни поднесат те. И просто опитайте да усетите отпускането и спокойствието, което възниква в нас, само като си спомним, като знаем, като изберем, че дълбоко да вярваме в себе си, знаейки, че малко по малко може да минем през всичко, което се случи. Уникално усещане за стабилност, сигурност, отпускане. Това е състоянието, в което искаме да живеем.
Минаваме неутрално през проблема. Когато възникне проблем, ние обикновено автоматично влизаме в нежеланието си този проблем да се случва. Нашето нежелание създава много неприятни емоции вътре в нас, а нашата цел с вас изобщо не е да държим себе си в подобни турболентни негативни емоции. Проблемът вече е там, случва се и нашето недоволство ще ни накара не само да се чувстваме зле, но и ще направи проблема да изглежда доста по-голям и по-неприятен отколкото всъщност е. Затова, след като си спомним, че ние дълбоко вярваме в себе си, че малко по малко може да минем през всичко, което се случва – усещайки това спокойствие вътре в себе си, ние вече може да минем по-неутрално през проблема. Тогава правим каквото е нужно, за да го решим. Някои проблеми са наистина трудни и в такива случаи е нужно може би да спираме за момент, да вдишаме и издишаме няколко пъти, за да се подравняваме по-често към спокойно състояние и да си спомняме отново и отново, че можем да вярваме в себе си, и че можем да минем по-неутрално през това, което се случва. И така, малко по малко, ще намерим себе си с този проблем, вече решен и отминал. Тогава, може да си отдъхнем и да си спомним, че не си е заслужавало да се изнервяме още от началото. :)
Решение как да направим проблема по-лесен за следващия път. След като сме решили проблема, е добре да помислим какво може да направим занапред, за да намалим вероятността той да се случи пак или ако е неизбежно – може би някой друг да се заеме с него, който работата му е да се занимава с такива проблеми или би му било приятно да го прави. Може да се запитаме: „Какво ми е необходимо, за да се справя по най-добрия начин за мен с този проблем занапред?“ Някой проблеми са си еднократни проблеми, без да има какво да подобрим за следващия път – това си е чистата форма на хаос и тук може просто да подходим с разбиране към живота и процеса на случването му. Но за други проблеми – ние ще има какво да направим или на кого да делегираме подобни ситуации занапред и може да го направим веднага. Каквото и да изберем, ако сме следвали тези 3 стъпки – браво!, минали сме много по-умно и много по-успешно през това, което се е случило (вместо да се изнервяме и стоим в негативно състояние, карайки проблема да изглежда твърде голям и минавайки през него твърде дълго).

Да стоим и да се надяваме, че даден проблем (или подобен) никога повече няма да възникне и после да се ядосваме, че е възникнал, не е добра стратегия. Затова, когато възникне проблем – първо отделяме няколко секунди да си спомним, че ние всъщност имаме силно доверие в себе си, че стъпка по стъпка, може да минем през всичко, което се случва със спокойно отношение. След това, съзнателно минаваме спокойно и правим каквото е нужно да се направи, за да се реши проблема. И накрая – ако има какво да направим занапред или на кого да делегираме този проблем – правим го. Ако не – пускаме случилото се бързо и продължаваме напред.

По този начин ние всъщност живеем в истинско сътрудничество с живота, защото съзнателно позволяваме на живота да се случва по-лесно (с неговите „хубави“ и „проблемни“ страни), и едновременно с това, позволяваме на себе си по-лесно да минаваме през него. Вместо да сме вкопчени в надеждите си или изискванията си да не възникват проблеми, всичко да е както ние го искаме и че животът трябва да ни предлага само това, което е лесно и желано. :)

Обобщено, тези три стъпки по-горе ни помагат да увеличим разбирането си към начина, по който се случва живота, да упражняваме дълбоко вярата в себе си и да оптимизираме следващия епизод от света, който сами създаваме за себе си.

Каква чудесна възможност да живеем в сътрудничество с живота и да упражняваме вярата в себе си, нали? :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Вътрешен инженеринг

Преди около година слушах книгата на Садгуру: „Вътрешен инженеринг„, а после изкарах и неговия кратък курс на същата тема.

Обобщено, вътрешен инженеринг е процесът всеки ден да се събуждаш и да изфабрикуваш (engineer) вътрешното състояние, от което искаш да живееш живота си.

Идеята е, че външният свят не е на 100% контрулируем. Ние няма как да го изфабрикуваме точно така както ние искаме да е. Но следва да можем да контролираме и изфабрикуваме вътрешния си свят точно така, 100%, както го искаме.

За да се случи това, първо е нужно да имаме съзнателна яснота за това в какво точно вътрешно състояние искаме да живеем живота си. И след това да създадем за себе си процес, по който всеки ден да изфабрикуваме това вътрешно състояние.

Ние обикновено вече сме наясно, че искаме да живеем живота си от позицията на вдъхновено, приятно състояние. Но това знание седи някак на бекграунд, някак не усещаме, че това е наше задължение и по-скоро живеем с мисълта и очакването, че ще се случи случайно, ако изобщо се случи (някой ден… след като всичките ни проблеми свършат… което все не се случва. :)).

Та, първата стъпка тук е съзнателно да уточним със себе си: В какво вътрешно състояние искам да живея живота си – в страдание или във вдъхновение (радост, мир, спокойствие, удоволствие – може да изберете която и да е дума, която най-силно резонира с вас и описва състоянието, което искате да имате)? Тук искам само да уточня, че да живееш живота си от красиво състояние не значи да не страдаш. Моментите, в които ние съзнателно си позволяваме да страдаме (особено срещайки трудни, разкъсващи сърцето ни ситуации в живота) са също красиви моменти. Страданието е истинско страдание само, когато е несъзнателно.

След като знаем в какво вътрешно състояние искаме да живеем живота си, следва да създадем процес, по който да „изфабрикуваме“/произведем това състояние за себе си. Тук за всеки човек може да работи различен процес и различни инструменти, но обобщено процесът е следния – когато усетим себе си в състояние на страдание да можем веднага да се подравим към красивото състояние, което съзнателно сме избрали за себе си. Крайната цел тук не е никога през живота си да не усещаме страдание. Крайната цел е все по-бързо да забелязваме, когато сме се въвлекли в несъзнателно, ненужно страдание и все по-бързо да може да се подравним към красивото си състояние + когато имаме истинска причина за страдание, да можем съзнателно да си позволим това да ни се случи и да се отпуснем в заземяването, мъдростта и промяната, които страданието обикновено носи за нас.

Днес искам да споделя с вас две насоки, по които може да направим това. Те не са от Садгуру, а само са вдъхновени от идеите в неговата книга и от дон Лъчо – шамана, с който прекарахме близо 3 седмици в Амазонската джунгла през юни месец (и който каза, че една от главните ежедневни задачи на всеки шаман е да практикува вътрешна хармония, независимо какво се случва в света отвън).

И двете насоки вклюват само 2-3 кратки въпроса. Може да изберете тези, които повече резонират с вас (или да си измислите свои на база на тях!) Като начин за изпълнение – може да помислите над тези въпроси като сутрешна 10 минутна практика за подравняване или във всеки момент от деня, в който забелжите, че сте се въвлекли в странно, ненужно, може би преувеличено страдание. :)

Въпроси за подравняване #1 :

Каква е есенцията на начина, по който се чувствам в този момент (тук просто слагаме една дума – трудно, хаотично, тежко, несигурно, объркано, неспокойно…)
Кои са действията, които съм правил в последните дни с същата тази енергия, по която се чувствам?
Как мога да изпълня тези действия по нов начин, за да се усещат така както искам да се чувствам (състоянието, което искам да имам – спокойно, вдъхновяващо, магично, удоволствие…). Когато идентифицираме дейностито от т.2, идеята тук е или изцяло да махнем тези действия, или да ги променим така, че да създават енергията/вътрешното състояние, което искаме да създадем вътре в себе си.

Например, наскоро усетих, че се чувствам задъхано, трудно, неприятно, немотивирано. След като проверих със себе си, установих, че действията, които донесоха тази енергия в мен са задачи, които не са ми приятни за вършене, но е нужно да свърша и няма как да автоматизирам или делегирам. Когато се попитах как мога да реализирам тези задачи с енергията/състоянието, което искам да създам в себе си (вдъхновение, усмивка, лекота) това, което ми дойде е да си създам момент на истинско удоволствие в деня с… хапване на нещо шоколадово в красивата атмосфера на ресторанта под нас. :)

Сега, дали хапване на шоколадов десерт всеки ден е ок? Не, разбира се, че не е! Но това е само за няколко дни и истината е, че само това дребно нещо ми помогна да реализирам супер приятно важните за мен задачи! Плюс това ние не искаме да бъдем жертви на правилата, които сами създаваме за живота си, нали (в случая правилото за това как „трябва“ да изглежда моето здравословно хранене). Т.е., както става ясно, начинът по който може да променим действията си може да е свързан не само с конкретните действия, а може да е нещо, което просто помага за реализирането на тези действия по по-приятен начин. :) (Моля този пример да не се приема като, че шоколадовия десерт е решение за всеки проблем в живота ни, нали? За мен беше изненада, защото обикновено такъв тип решения не работят за мен, но беше правилното решение конкретно за този случай. :)))

Въпроси за подравняване #2:

Кое е това което ме обезсилва в този момент?
Как това същото нещо може да ме овласти?

Това, което ни обезсилва обикновено е някаква история, която си разказваме за това, което ни се случва. Историята, която си разказваме за това, което се случва не е факт, не е това, което реално се случва, не е истина. Това е просто история, интерпретация, значение, което ние лепваме на това, което се случва и след това преживяваме ситуацията изцяло спрямо историята, която ние сами сме разказали (а не спрямо това, което реално се е случило). Тъй като това е само история (а не факт) – ние може съзнателно да променим тази история.

Например, един ден се хванах, че се чувствам зле и като обърнах внимание какво точно се случва в главата ми, забелязах, че си разказвам някакви драматична истории около това колко е неприятен живота. Като проверих защо точно е неприятен живота в този момент, установих, че защото… ми е скучно. Т.е. понеже ми е скучно и няма какво да правя в този момент, мозъкът ми, за да ме държи заета започва да разказва драматични истории за това колко е неприятен живота, колко аз не съм ок, как другите не ги бива и т.н. Съответно аз започвам да си създавам проблеми и след това трябва да си ги решавам, дори и всичко това да се случва не в реалността, а в главата ми (другари, аз съм истински продуктивен човек, трябва да се поддържам заета все някак!!! :)

Като се запитах, как скуката вместо да ме обезсилва (и генерира несъзнателно страдание), може да ме овласти, си спомних едно чудесно видео с Ювал Харари, в което той разказва как скуката е пространство, което подхранва изключително много нашата креативност. Как едно от най-важните умения за всеки човек е да може да е в тотален мир със скуката. Да се влюби в нея. И изведъж, аз се отпуснах в скуката. Позволих и не само да бъде, но да бъде добре дошла за мен. И така за секунди (и тук имам предвид буквално секунди) вътрешното ми състояние се промени от негативност и драма към спокойствие и вдъхновение! Върешна трансформаци. Алхимия.

Сега, тук въпросът, които често възниква е как да си разкажем овластяваща история ако тя не е истина? И любимият ми отгвор на този въпрос е, че когато имаме изобилен начин на мислене, НИЕ избираме кое е истина. Защото истината е относителна, особено когато „истината“ е просто интерпретация на това, което се случва, а не реален факт. :)

Другари, това са двете насоки, които може да използваме по всяко време, за да практикуваме вътрешен инженеринг. Умението да трансформираме вътрешното си състояние от „негативно“ в „позитивно“. Истинската алхимия в живота е именно това – умението, съзнателността да транформираме негативното в позитивно.

Ние не си фантазираме, че някой ден негативните ни мисли и истории ще спрат. Ние не си фантазираме, че негативните ни емоции някога ще изчезнат. Ние знаем, че те винаги ще възникват вътре в нас. И ние сме подготвени за тях. Подготвени сме да практикуваме вътрешен инженерин. Подготвени сме да практикуваме истинска алхимия. И всеки момент на „негативност“ за нас чудесна възможност да практикуваме това истински ценно за нас умение. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

П.С. Ако искате да създавате и реализирате своя автентична визия за живота заедно с мен – може да се регистрирате ТУК, за да получите първи информация, когато отворим Мастърмайнда за нови хора (около края на тази или началото на другата година). :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Как да чувстваме чувствата си, без те да ни контролират

Нашите чувства често са объркани, хаотични, смесени.

Понякога се променят само за няколко минути!

Те обикновено не възникват на база на това, което се случва сега, а често възникват на база на това, което се е случило в миналото ни.

Нашите чувства със сигурност е нужно да бъдат взети под внимание, но те обикновено не са базирани на реални факти и се влияят от много фактори.

⁠Те със сигурност възникват с някаква цел, но тази цел НЕ Е да управлява живота ни (проектите ни/взаимоотношенията ни/работата ни/бизнеса ни).

⁠В смисъл… току що кометирахме, че нашите чувства са объркани, хаотични, смесени, често се променят минута за минута, не са базирани на текущата реалност и обикновено не са базирани на реални факти.

Това звучи ли ви като профил на директор, който бихте наели да управлява живота ви?⁠

Ммм… не точно, нали?

⁠Това, което искам да кажа е, че нашата работа е да отчитаме и работим с чувствата си (тук може да ползваме думата „емоции“ също, тъй като в конкретния случай имам предвид едно и също) ОТДЕЛНО от това да вземаме решния и предприемаме действия по целите/ визията ни в живота. Т.е. да взимаме решения и да действаме по целите/визията си от неутрално (а не емоционално) място.

Как „работим“ с чувствата си?

Има различни начини, които работят за различните хора, но обобщено – като процесваме чувствата, които възникват в нас (щом възникват в нас, така разбираме, че има нужда някаква емоция/чувство да бъде процеснато от нас) и заедно с това съзнателно се подравняваме към неутрално състояние, вътрешен мир и култивираме повече от чувствата, които искаме да имаме (в същността си това означава да „препрограмираме нервната си система, защото „емоциите“ са езикът на тялото, а нашата нервна система в голямата си част е нашето тяло).⁠

Например, ако усетим, че имаме безкопойство по отношение на това да предприемем някаква стъпка по някаква наша цел – идеята е да забележим, че това безпокойство/страх се случва в нас. Да започнем да сме ок с него. Да му позволим да бъде в нас. Да го усетим чисто физически (без историята, която си разказваме за него). Да му позволим да мине през нас. Да забележи, че всъщност чисто физически безпокойството/страхът е усещане, което е разбуждащо тялото ни. Нещо повече – може да си спомним, че страхът е индикатор, че правим нещо наистина важно за нас, което наистина искаме да направим (защото иначе нямаше да ни е страх…). Ако чувството е недоволство, гняв, разочарование и т.н. – може да помислим какво точно желание стой зад това чувство и как бихме могли да постигнем това желание. По този начин ние позволяваме на безпокойството/страха да бъде в нас, да мине през нас, вместо да искаме да го няма. И така безпокойството постепенно намалява интензитета си. При което ние естествено се успокояваме и съзнателно може да култивираме спокойствие и усещане за безопасност около това реално да предприемем стъпката, която имаме да направим (нямайки нищо против ако страхът все още отчасти е осезаем за нас).

По същия начин може да „процеснем“ (може би няма такава дума на български, но това, което имам предвид е да позволим да бъде и мине през нас) всяка емоция. Т.е. ние може да си позволим времето и пространството изцяло да чувстваме своите чувства (защото все пак сме човешки същества) И заедно с това ние може да подравним себе си към неутралност + спокойствие и безопасност преди да вземем решение или да действаме по важни за нас цели/визия (защото освен човешки същества, сме и съзнателност, чието най-силно желание е да създава живота, без ограниченията на историите в нашия мозък и емоциите в нашето тяло).

За всеки случай, искам да уточня, че написаното по-горе не значи да избягваме негативни емоции. Не значи да не ползваме чувствата си като гид за нашата посока на действие. Не значи да затъваме с дни в процесване на чувствата си (макар, че ако усетим, че наистина имаме нужда от това, е тотално Ок). Описаното по-горе има цел единствено да изгради в нас разбирането, че ние може да взимаме умни и стратегически решения, които ни помагат да постигаме целите си по-спокойно, лесно и приятно, когато НЕ взимаме тези решения под действието на нашите чувства (а първо процеснем тези чувства и се подравним към неутралното си място на спокойствие и безопасност).

Много ми харесва едно изказване на Екхарт Толе, че да бъдеш човешко същество значи да си с единия крак в „човешкото“ (мислите и емоциите) и с другия крак в „съществуването“ (съзнателността, неутралността). Мисля, че това, което описах по горе е един практичен начин да реализираме тази ценна идея в живота си. Едновременно да чувстваме възходите и паденията на емоците си, и заедно с това да бъдем неутрални в магията на създаването на живота си. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

П.С. Напомням, че в четвъртък, 01.07. започнахме модула за повече физическа активност и един месец сме с фокус да направим движението по-приятно и вдъхновяващо за себе си. :) Може да се регистрирате ТУК. А ако искате да създадете и изпълнявате своя автентична визия за живота заедно с мен – може да се регистрирате ТУК, за да получите първи информация, когато отворим Мастърмайнда за нови хора (около края на тази или началото на другата година). :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Движен от любов или от гняв? [изборът да бъдеш цялостен]

Днес, вместо да си говорим дали е „по-добре“ да сме движени от любов или от гняв, искам да си говорим за това как може да си позволим да бъдем движени и от двете.

За повечето хора идеята да бъдеш движен от гняв звучи странно. Усеща се сякаш нещо не е наред. Защото нали… ако сме „добри“ хора, няма да сме „гневни“ хора, нали така?

Не, не е така!

Има неща, които ни разгневяват. И това е най-нормалното нещо на света. Което обаче ние сме свикнали да прикриваме, за да не навлизаме в конфликти, да не изглеждаме лоши, негативни, неприятни, твърде крайни и т.н.

Всичко започва от там, че обществото още от малки ни възпитава и очаква от нас да бъдем „политически коректни“. Т.е. да бъдем мили, дори когато отвътре никак не ни е да сме мили.

И така, познайте какво се случва?

Подтискане на гнева.

И познайте какво се случва след това?

Или избухваме навън (обикновено пред близки хора). Или избухваме на вътре (предполагам повечето от нас знаем, че ракът е една от болестите най-силно свързана с емоцията на гняв).

Та, днес искам да си говорим за това как ние гледаме на света доста поляристично – ИЛИ сме добри, ИЛИ сме гневни (лоши, неприятни, агресивни… тук може да сложите всеки опозит на „добри“ според ситуацията). Докато в реалността ние сме и двете! И ние може да си позволим да бъдем двете едновременно. И това всъщност е печелившата (и здравословна) стратегия.

Как изглежда тази стратегия на практика?

Предполaгам е ясно, че не става дума да избухваме като експлозиви всеки път, когато някой или нещо ни ядоса (макар че децата доста пъти правят точно това, когато нещо ги ядоса, нали?! Преди обществото политически коректно да им каже, че „не трябва така“ и те да започнат да се усмихват, потискайки гнева си, вместо да се учат как да го канализират и изразяват здравословно).

Когато казвам да позволим да бъдем движени от гняв, имам предвид съзнателно да използваме гнева градивно. Т.е. да го канализираме или да го изразяваме здравословно. Гневът има огромна енергия и огромна задвижваща сила. И ако ние я използваме градивно – УАУ, ние може да стигнем далеч!

да го канализираме означава когато се ядосаме и тази енергия възникне в нас – вместо да се развикаме на някой, да се отдадем на цигари, алкохол и хапчета за успокяване, всъщност да използваме тази енергия за създаване. Когато нещо ни ядоса, значи това нещо засяга наша дълбока ценност. И ако ние усетим каква е тази наша ценност – ние може да впрегнем тази енергия и да създадем нещо градивно. Например, наскоро бях на събитие, където лектора разказваше за човешката психология и поведение изключително повърхностно и банално, което доста ме изнерви. Защото мои много силни ценности са задълбочено разбиране и иновация. Аз усетих как гневът създава голяма енергия в мен и вместо да оставя този гняв да ме въвлече в спирала от негативни мисли, емоции и поведения (за мен или за другия човек), аз използвах тази енергия като двигателна сила да завърша по-бъзо и по-добре част от задълбоченото и ценно съдържание в моя мастърмайнд. По-мотивирана не съм се чувствала в последната година! Т.е. аз използвам градивно гнева. Давам му пространство да се случи в мен. И да ме задвижи. Вместо да си разказвам колко лош човек съм, че съм се разгневила или нещо подобно.
да го изразяваме здравословно означава да може да изкажем какво се случва вътре в нас на близък за нас човек (обръщам внимание да е „близък“) и той да може да валидира, разбере и създаде пространство на този гняв, без да те сочи обвинително с пръст, да ти казва, че „трябва“ да си мил или да ти казва неща от сорта на: „Няма смисъл да се ядосваш„, „Не трябва да се изнервяш на такива неща„, „Това е твърде дребно„, „Просто не му обръщай внимание“ и т.н. Негативните мисли, емоции, поведения и ситуации се превръщат в бреме за нас, най-вече когато няма с кой да ги обсъдим и кой да валидира, приеме и създаде пространство за нашия опит да премине през нашата система (вместо да засяда вътре в нас). Истински подарък е да имаме такъв близък човек, с който може да споделим и процеснем опита си. Но ако нямаме – може да потърси специалист. Разбира се, хубаво е ние самите също да тренираме да бъдем хора, които могат да валидират, разберат и създадат пространство на гнева в някой друг човек.

Та, в крайна сметка, да бъдеш човек движен от гняв означава ли, че не си движен от любов?

Не, не значи това!

Значи, че си позволяваш да бъдеш движен, от каквото възникне вътре в теб и ти създаде задвижване в този момент. И интересното е, че ако използваш гнева градивно, от една по-висока перспектива, може да видим, че ние всъщност сме движени от любов (аз, може съм мотивирана от гняв, но създавайки ценно съдържание за моя мастърмайнд е действие движено от любов към това, което правя, начина, по който го правя и хората, за които го правя).

Изисква се съзнателност да можеш да използваш гнева градивно. Изисква се да бъдем истински, когато повечето около нас ни казват, че трябва да сложим маската с усмивка. Изисква се и готовност за разбиране и прощаване, когато в някой моменти гневът може да вземе превес.

Но това е да бъдем цялостни. Това е пълнота на личността. Когато може да прегърнем всичко в себе си. Защото всичко е там, за да ни помогне да се движим напред.

Трудно е. Но ние с вас не сме хора, които се плашат от трудното. Ние с вас сме хора, които продължават напред, въпреки трудното.

Каква е ситуацията, която наскоро ви е разгневила? И как вместо да я оствяте да ви завлече в негативност, може да я използвате градивно?

Радвам се, че сме заедно по пътя напред.

Приятен и успешен ден,

Венета

3 насоки за по-ефективно учене

Наскоро човек от групата за полезни навици зададе чудесен въпрос за ефективно учене и днес искамд а споделя с вас 3 насоки, които аз ползвам за по-ефективно учене, които евентуално могат да са по някакъв начин полезни и за вас. :)

1. Създаване на ясно разделение между основно и допълващо учене. За хората, които сме любопитни и искаме да учим нови неща е много лесно да се въвлечем в хиляди обучения, видеа, текстове и т.н. Всичко да ни е интересно, всичко да искаме да научим, и т.н. И тази черта на характера е много ценна! Само, че ако не я организираме – тя започва често да ни натоварва, отколкото реално да извличаме учене и вдъхновение от нея. Затова тук винаги предлагам стратегията да се създаде ясно разделение между основно и допълващо учене. Т.е. избор само на едно основно обучение, върху което се фокусираме, имаме ясно отделено време за него, вникваме в това обучение, може би имаме план за учене и дори е добре да имаме цел, която искаме от това учене. И всичко останало го приемаме като допълващо обучение – т.е. нещо, което четем/гледаме/слушаме спорадично, без да го търсим, без да изискваме детайлност, без да искаме от себе си да го разберем изцяло. То е просто странични информации, която задоволява нуждата ни от новост, от знание и го ползваме за допаминов хит, за радостта, която създава да научиш нещо ново или да прчетеш нещо вдъхновяващо.

Например в този конкретен момент за мен основно учене е слушане на един подкаст на една дама, която много харесвам. Тя има поредица от епизоди, свързани един с друг. Може би са около 40-60 епизода. И всеки ден си слушам по един подкаст. Това е моят фокус. Слушам го бавно. Присъствам за него. Спирам го като чуя нещо важно, мисля си как се отнася за мен и т.н. Всичко останало, което гледам, чета, слушам го правя, просто защото за мен ученето е голяма ценност, съзвада ми радост, но не се въвличам в него. Не го търся (само ако видя нещо случайно). Не се опитвам да разбера ако нещо пропусна. Не си разказвам как ако не се запиша на друго обучение ще пропусна нещо важно. :) Не си разказвам колко е важно да гледам поредното видео в youtube и т.н. Т.e. аз съзнателно знам кое е моето основно обучение и всичко останало го оставям да е просто като бекграунд на основното ми учене.

2. Задаване на ясен и конкретен интервал от време за учене (за основното обучение). За мен най-ценните инструменти за ефективност на време за граници и процеси. Ако нямаш граници, обикновено това води до изгубване. Т.е. ако нямаш ясно регулирано време за учене – или няма да го има и ще си разказваш цял ден как си пропуснал нещо днес, или е твърде много и си с усещане, че това трябва да изисква по-малко време. Много и малкото време са повече свързани със състоянието на ума ни (дали е спокоен или не) отколкото колко време нещо отнема. Когато няма ясни граници кога какво правиш е хаос и умът не е спокоен. Затова силно препоръчвам да си зададеш ясни граници в деня (кога точно, колко време точно) за учене.

Например в този момент работя, после имам някакво движение/спорт, после почивка около 30 минути и след тази почивка за 1 час е моето време за учене. Т.е. имам ясно дефинирано кога започва времето за учене и колко е дълго. То е съобразено с дължината на подкаста, който слушам, но 1 час мисля е добро средно време. Слушам подкаста само тогава, това е моето време за учене. не правя нищо друго, само слушам. Извън това време ако скролвам някъде и видя някое видео, статия или нещо друго – чета, но съзнателно гледам да не се въвличам толкова много, съзнателно не си разказвам колко е важно да гледам това ново видео, тази много важна статия, защото има един момент, в който от вдъхновяващо се превръща в натоварващо. И аз не искам да минавам тази граница. :)

Прецени кой момент от деня е най-подходящ за учене при теб и си създай този ясен прозорец от време за учене. Колкото минеш в него, толкова. Утре пак. :)

3. Опростяване. Тук имам предвид да виждаме общата структура/най-важните опорни точки на нещо и всичко останало да го гледаме като детайли на тази структура. Съответно – силно наблягаме да учим/разберем тази структура/опорни точки и не се изгубваме в детайлността.

Например в курса по съзнателност има 90 статии, но във всички статии има един единствен, един и същи процес, който се разглежда всеки път:

1. Забелязване.

2. Пауза.

3. Избор.

4. Действие.

Във всички статии се разглежда този процес (накрая въвеждам и „намерение“). Това са опорните точки. Във всички статии се разглежда този един единствен процес, просто е за различни ситуации и от различни гледни точки. Т.е. важното в този курс е да се упражняват тези 4 стъпки. А статиите да се четат просто за информация как може да се прилага процеса в различни ситуации. Това помага този процес да улегне в нас. Реално и главното, и общото са важни, но това опростяване, виждане на главните стълбове в едно обучени създава обща картина, контекст, в който ученето се случва по-ясно. Защото ако се гледа отделно, може да не се хване общата картина и това създава объркване, искане още да се мине материали, за да се разбере какво се има предвид, изпадане в детайли и т.н. В случая за съзнателността няма значение ако някоя статия се пропусне (даже 10 статии). Важно е тези 4 стъпки да се научат. Статиите само помагат за това. (Обяснила съм това по някакъв начин в началото, но може и да не се разбира какво имам предвид.)

По същия начин е с всяко обучение. Винаги има някакви опорни точки, който да видим в общото. И наблягаме на тях. Всичко останало обикновено е с цел да помогне на тези опорни точки да ги разберем по-добре и да работят за нас.

Това са моите 3 насоки, които ми помагат да направя доста по-подредено и некумпулсивно ученето си, но заедно с това получавам вдъхновението и задвижването от него. :) Ако ви допадат, може да ги пробвате, за да видите как биха работили за вас или да си ги напаснете по свой собствен начин. :)

Умението да си даваме нужното време за всяко решение и стъпка напред

Много от нас прекарваме доста време да си разказваме истории как нещо се случва твърде бавно, как трябва да напредваме по-бързо, как дадено решение не е трябвало да ни отнема толкова време, как е трябвало да излезем от някаква ситуация доста по-рано и т.н., и т.н.

И реално, нашето желание да напредваме и действаме е изключително ценно и достойно за уважение. И заедно с това, искам с вас да забележим , че този тип припиращ вътрешен диалог ни напрагя, кара ни да се чувстваме зле по отношение на себе си, и всъщност никак не е продуктивен.

Истината е, че ако ни е нужно повече време да вземем дадено решение/стъпка напред, значи… ни е нужно повече време за това решение/стъпка напред. И вместо да подходим към това с осъждане на себе си, ние може да подходим с уважение към себе си. И всъщност да си дадем това време. Независимо дали става дума за дребно, ежедневно решение или голямо решение.

Разбира се, понякога е неприятно усещането, че сякаш „губим време“, защото не може да вземем решение. Но в крайна сметка за къде точно бързаме? В смисъл, знам, че бързаме да постигнем това, което искаме! Но наистина ли това си струва толкова много, че да караме „едно дете“ да се роди преди да му е дошло времето за раждане?

Според мен не. От моя опит и от опита на всички хора, с които работя знам, че когато припираме себе си да вземем решение или някаква стъпка напред, без да сме вътрешно наясно и убедени кое е наистина подравнено за нас, после си създаваме още повече проблеми за решаване. И тази стъпка е била по-скоро в страни, отколкото напред. А дори и 20 стъпки в страни не са равни на една, която е направена директно напред (тук ясно може да се види продуктивната нотка на това да си даваме време).

Та, днешният ми призив към всички нас е съзнателно да си даваме този подарък. Да си даваме времето, което усещаме, че ни е нужно да вземем подравнено към себе си решение или стъпка напред. Малко или голямо решение, няма значение. Просто, без припиране, с уважение към себе си, да си дадем това време.

Сега, споделяйки всичко по-горе искам да направя едно много важно уточнение. Да си дадем нужното време да вземем решение не означава да затънем до уши докато вземем решение.

Аз съм огромен пропонент на това да си даваме време, за да може каквото има нужда да се случи и подреди вътре в нас, и в живота около нас. Но на бекграунд винаги следва да стои озряването на категоричното решение и продължаването напред. Т.е. освен нужното време, нужна е и съзнателност да усетиш, когато този момент за действие дойде, а не да се оставиш на лесното и увличащо чудене, и бездействие.

Тук въпросът е: Как разбираш кога е дошъл моментът?

И отговорът е, че всеки от нас има различна нужда от време в различни ситуации. Но обикновено разбираш, че е дошъл момента, когато седнеш насаме със себе си, отворен си да бъдеш брутално честен със себе си и си кажеш: „Прекалено дълго време се въртя в този цикъл. Нужно ми е веднага да предприема нещо“.

Ако това изречение се усеща като истина за теб, най вероятно е време за твоето категорично решение и стъпка напред. А ако не се усеща истина – може би имаш нужда от още малко време. И може съзнателно да си дадеш този подарък.

В крайна сметка, като теглим чертата – дали едно решение или ситуация ни е отнела (или ни отнема) малко или много време няма значение. Отвъд ситуацията и решението, целта на това време е да ставаме все по-наясно със себе си и да стоим все по-подравнени към своята истина (във всяка ситуация и всяко решение). И ако правим това, „по-бързите“ решения са просто естествен резултат от нашата яснота и подравненост към себе си.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Какво да правим, когато сме в обърканата/нестабилна среда на някаква промяна в живота си?

Когато работим по цел във визията си, по някой свой проект, по задача, която ни е възложена – обикновено има три етапа, през които преминаваме: вдъхновяващо начало, объркана/нестабилна среда и свързан с повече отпуснатост край.

Повечето от нас нямаме проблем с вдъхновяващото начало и отпускащия край. Но имаме проблем с минаването през обърканата/нестабилна среда. Това е периодът, в който в нас възниква усещането, че не знаем какво правим. Заедно с това не знаем как да го направим. А да не говорим, че и често започваме да се чуди защо изобщо го правим.

Неприятно е. И понякога е психически натоварващо. И заедно с това е естествена част от процеса на създаване. Нищо ново не се ражда от познатото. Обърканата/нестабилна среда е периодът на иновация, през който имаме възможност да минем дори и в най-обикновените цели, проекти и задачи, които си поставяме.

Обърканата/нестабилна среда.

Този период винаги възниква за нас по пътя напред.

И единственият начин да минем спокойно и приятно през него е да се отпуснем в него. Да му позволим да бъде такъв какъвто е. Да му позволим да бъде толкова объркан, колкото е. Толкова неясен и разхвърлян колкото е. И просто да участваме в този етап с присъствие. С любопитсво. С интерес към хаотичната, но красива природа на процеса на създаване на нещо в живота ни.

Докато в един момент се обърнем назад и осъзнаем, че вече сме в отпуснатия край на тази своя промяна. И заедно с това усетим, че този път всъщност сме били отпуснати и спокойни през целия път от началото до края й. :) Прекрасно! Каква чудесна възможност сме имали да тренираме своята вътрешна стабилност, дори когато извън нас сме посредата на най-объркания си и нестабилен период в реализирането на своите цели, нали? :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. 🍀

Veneta

Какво е нужно, за да стоиш непоклатим в бурята на най-дълбокия си хаос?

Независимо какво правим, независимо какво искаме, незавсимо колко се стараем – периодите на хаос винаги ще възникват.

Това е естествената суровина, от която се създава живота.

Трудно е да останем спокойни и стабилни през тези периоди. Особено ако са свързани с наистина големи за нас раздели, загуби, наранени сърца.

Но, има един начин, по който може да се справим!

Ta… как можеш да стоиш напълно стабилен и непоклатим в бурята на най-дълбокия си хаос?

Отговорът е: с дълбока непоклатима вяра.

Не вяра, която или имаш, или не, която усещаш или не усещаш в себе си.

Става дума за вяра, която практикуваш всеки ден.

Събуждаш се. Знаеш какво искаш. И въпреки всичките съмнения, дискомфортни емоции, критика, липса на подкрепа (чужди или свои) – ти дълбоко вярваш в това, което искаш и избираш да вършим натам. Пускайки всичкото ненужно тегло, създадено единствено от липса на доверие.

Тази вяра имам предвид.

„Добре, а какво ако не се получи?“ – е въпрос, който, често възниква тук.

И ето те отново теб, които практикуваш да не вярваш. Теб, който практикуваш съмнение.

Та, днес пиша, за да те попитам – практикува ли своята дълбока вяра днес?

Защото това е нещото, което те държи напълно стабилен и непоклатим в бурята на най-дълбокия ти хаос? И тове е нещото, което ти помага да продължиш напред към това, което истински искаш.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Стратегията ‘само още един път’

Когато сме мотивирани, вдъхновени и енергични, има много стратегии, които могат да ни помогнат да успяваме и постигаме целите си.

Днес обаче искам да ви споделя една стратегия, която може да използваме в моментите, когато нищо не ни върви, когато за пореден път се проваляме в някаква насока и вече ни е трудно да направим дори една крачка напред.

Стратегията се казва „само още един път“ и се изпълнява така – забравяш за всичките си неуспехи, за всичко, което е било до сега и се концентрираш единствено върху това да опиташ само още един път.

Т.е, забравяш за голямата цел, която преследваш. Забравяш за резултата, който искаш. Забравяш всички истории как трябва да бъде, как не трябва да бъде. Забравяш за неприятностните свързани с това, което искаш. Ако щеш, забравяш, че изобщо го искаш. И се концентрираш само в едно единствено нещо – да опиташ още един път.

Не изискваш от себе си да успееш. Не си готов да се осъждаш ако не успееш. Единствено се концентрираш върху това да опиташ само още един път.

Поддържаш тази стратегия докато усетиш, че може да държиш нещо по-голямо от нея в сърцето и в ума си. Но дори и по някое време да преминеш към някоя по-голяма стратегия, истината е, че успехът ти винаги стои в това да пробваш само още един път. А ти със сигурност можеш да направиш това! :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Как да накараш ума да ти помогне в реализиране на целите ти

Често пиша за това, че когато имаме някаква неяснота в живота си – мозъкът ни автоматично запълва тази неяснота със автоматичен страх. Проблемът е, че когато си поставим някаква цел и тръгнем да я изпълняваме, пред нас винаги възникват някакви неясноти. Винаги има несигурност и винаги има моменти, в които не знаем какво точно правим. Та… тогава или блокираш и спираш да изпълняваш проекта си, или продължаваш.

Кое определя дали ти ще блокираш по пътя или ще продължаваш?

Общественото мнение е, че има хора, които просто намират начини и устремено продължават напред. И има други хора, на които просто не им се получава.

Неврологията обаче е на малко по-различно мнение! :)

От гледна точка на неврологията няма значение с какъв талант си се родил или пък какъв точно мозък имаш, а най-вече има значение в какъв режим работи мозъка ти. И тогава има само два варианта:

мозък, който оперира предимно във „fight or flight“ режим и те блокира в изпълнението на целите ти, защото тук си тотално подвластен на страховете си, колкото и нерационални да са те;
мозък, който оперира предимно в „rest and digest“ режим и сканира всичко около теб за варианти, по които да изпълниш максимално бързо и лесно целта си.

Как се махаме от „fight or flight“ и тренираме да стоим повече в „rest and digest“ е много интересна и доста обхватна тема, включаваща физиология, психология и среда, НО всичко започва от едно единствено място – създаването на яснота! Навикът да си създаваме яснота къде се намирам аз, какво реално ми се случва и кои са моите стъпки напред.

Докато вървим напред, ако нямаме яснота, мозъкът ни постоянно стои във „fight or flight“, просто защото той автоматично запълва всички неясноти със страх, а всичко напред по пътя ни е брутално неясно (ако не си създадем яснота). Така, бъдейки в това оцеляващо състояние, ние съвсем несъзнателно започваме да си разказваме истории колко е трудна една цел, как нас не ни бива, как точно ние не ставаме, че не е правилния момент, че няма начин, че ще ни отнеме твърде много време и всички други тъпи истории, които умът ни може да сътвори (от страх = липса на яснота).

Това, което реално се случва е, че мозъкът просто блокира от всички неясноти, които стоят пред нас и ни кара да си мислим, че няма как да продължим. Когато нямаме съзнателност, ние автоматично се ассоциираме с тези мисли, приемаме ги за верни и започваме да подравняваме поведението си в тяхната посока. Така спираме да изпълняваме целите си и се връщаме към сигурното, удобното и познатото.

От друга страна, ако ние си създадем яснота занапред – тогава ние показваме на мозъка си, че ИМА стъпки, по които да вървим напред. Показваме му с въображението си, че ние знаем пътя. Това помага на мозъка ни да се успокои и да премине в „rest and digest“ режим. Т.е. фокусът му вече не е насочен към това какви страшни неща могат да ни се случат и колко е трудно, а ние вече имаме план, имаме планирани стъпки напред, имаме яснота какво ще правим и когато има тази яснота, мозъкът ни се успокоява и започва да се фокусира върху това как да изпълни най-бързо и лесно нашият план, вместо да остава парализиран от страха и незивестността.

Другари, средата около нас е хаос. Ако ние стоим в този хаос, ние ще сме постоянно объркани и подвластни на страховете си. That’s it. Ние просто няма как да надвием 300 000 години еволюирал страх.

Алтернативата е да използваме въображението си и съзнателно да внесем яснота в живота си, за да успокоим мозъка си, че ИМА път напред и ние няма да се изгубим в неизвестността. Яснотата е тотален game changer, защото успокоява ума ни и така премахва объркването и мъглата от живота ни. Яснотата цъка лампата за пътя ни напред и така намалява страховете ни. Когато страховете ни намалеят, в нас се появява кураж да действаме по-смело. Когато действаме – имаме резултати. А вътрешната ни сила в голяма степен се създава именно от това да действаме и да постигаме резултати. Затова за всеки от нас нас е изключително важно да си създава яснота!

Как под дяволите си създаваме яснота?

Създаваме си яснота като просто си изградим дългосрочна визия и ясен план за реализиране на целите ни. Отговаряме си на въпросите какво искам занапред и какъв е плана да го постигна. Да, отговорите на тези въпроси не винаги определят посоката, по която реално ще действаме, но само това, че имаме някаква посока, някакъв план занапред, някаква яснота, успокоява мозъка ни. Така той оставя настрана страховете и започва да мисли по-адекватно и проактивно как да ни придвижва напред към целите ни.

💪 Как да накараш проблемите ти да изглеждат малки

Другари, има само един начин, по който може да накараме проблемите ни да изглеждат малки и той е: ние като хора да станем по-големи – емоцилано, ментално, физически и духовно.

Когато ние се чувстваме физически, емоционално и ментално слаби, какъвто и проблем да възникне в работата ни, във взаимоотношенията ни, в света ни – ние чувстваме сякаш този проблем веднага може да ни изкара извън баланс. Не защото този проблем е голям, а просто защото ние се чувстваме прекалено слаби да се справим с него.

Обратното. Когато сме физически, емоционално и ментално силни, каквито и проблеми да възникнат на пътя ни – ние усещаме своята вътрешна сила, че може да се справим с тях. Тогава проблемите не ни изглеждат толкова непреодолими. Не ни изглеждат толкова големи. Не защото тези проблеми не са големи, а просто защото ние се чувстваме достатъчно силни, за да се справим спокойно и лесно с тях.

Нещо повече – ако излезем от пространството на проблемите в живота и погледнем в пространството на възможностите в живота – идеята да бъдем по-силни хора (физически, емоционални, ментално и духовно силни) става още по-значима задача за нас. Защото когато на нас ни дойде някаква идея, някакъв проект, някакво вдъхновение, ние трябва да сме физически, емоционално и ментално здрави и стабилни, за да можем да грабнем тази идея, да имаме смелостта да я започнем и да имаме постоянството да я реализираме до край. Ако сме слаби – тази идея ще мине през живота ни и ще се превърне в поредния спомен, по който нищо не сме успели да направим.

Тогава важният въпрос за нас не е: „Как да накарам проблемите ми изглеждат малки“. Правилният въпрос е: „Как да бъда физически, емоционално, ментално и духовно силен?“ И отговорът е, че ние може да използваме най-различни практики, които ни помагат да изградим и поддържаме тази сила в себе си. Колкото и да се опитват да ни продават универсални рецепти – такива просто няма. Идеята е да изберем тези практики, който са най-приятни за нас и знаем, че ние ще се чувстваме ок да ги изпълняваме дългосрочно. И да си създадем ежедневна рутина около тях, в която ги практикуваме регулярно, за да получаваме ползите от тях.

Ето няколко насоки от мен, които вие може да вземете и нагодите за себе си, така че да е най-лесно, приятно и вдъхновяващо за вас:

За физическа сила може да използваме какъвто и да е спорт, който ние харемсваме и който изгражда гъвкавост и сила в нас.
За емоционална сила може да тренираме неутралност и да не се въвличаме в излишни драми, негативно взаимоотношения и ситуации. Или може да тренираме да не приемаме твърде лично това, което се случва около нас (или дори с нас!). Може също да тренираме да оставаме спокойни и да не обявяваме апокалипсис всеки път когато нещо не се получи както сме го искали.
За ментална сила може да тренираме съзнателност – просто тренираме да забелязвамепсихологическите драми на своя ум и тренираме да не се въвличаме в тях, а да ги пускаме. Разбираме, че те са просто истории, че не са задължително истина и изираме да ги пуснем и да си разказваме истории, които ни карат да се чувстваме по-силни. Позитивни утвърждения, благодарност, прошка – тези са също чудесни инструменти както за ментална, така и за емоционална сила.
За духовна сила може да тренираме каквото и да е, което ни помага да чувстваме свързаност с Бог (Вселената, Живота…) и вътрешен мир. Ученето на нови, интересни за нас неща също много силно запалва вдъхновението и божествената искра в нас. Има изследвания, че изграждането само на един единствен нов полезен навик например увеличава с 60-70% усещането ни за вдъхновение и радост. Просто защото учим нещо ново, създаваме раздвиженост в ежедневието си и това генерира нова енергия в живота ни.

Разбира се, може да използвате всяко друго нещо, което не е описано тук, но вие сте забелязали, че ви вдъхновява и създава енергия, и сила във вас. :)

Като бонус практики споменавам и три, според мен изключително важни насоки за нашето емоционално, ментално и духовно здраве:

Почивка. Тук имам предвид регулярна почивка, в която изцяло се откъсваме от работата си, от ангажиментите си и от всички активиращи стресовата ни система тригери. Истински жизненият живот е невъзможен без истинска регулярна почивка, в която да даваме на тялото, умът си и преспективата си достатъчно време да осимилират всичко, което се случва около нас. Ако сте от хората, които не могат да почиват, започнете да гледате на почивката като на „задача за изпънение в графика ви“. Гледайте на нея като на една от най-важните задачи в графика ви. А ако не ви се отдава „просто да почивате“ – тренирате да почивате, докато задобреете в тази задача. ;) Нормално е да се чувстваме изморени. Даже е нормално понякога да се чувстваме изморени без никаква видима причина. Това е просто начинът, по който тялото ни кани да му дадем пространство за истинска почивка. В най-добрият случай това е седмица за тримесечие + 3-4 седмици за година.
Минимализъм. Ако се опитваш да обърнеш внимание и направиш всичко, което умът ти каже, че трябва да направиш – ти ще бъдеш перманентно уморен и слаб. Във живота на всеки един от нас изключително малко неща са наистина важни. И ако искаш да бъдеш истински жизнен следва да дефинираш кое е наистина важно и да елиминираш, автоматизираш или делегираш всичко останало. Тук най-ценно е да имаш ясна дефиниция какво точно означава „наистина важно“ за теб и да се придържаш към тази дефиниция. За мен например „наистина важно“ е всичко, което директно ми носи истинска радост или пари. Всичко останало е в графата несъществено и => го изтривам, автоматизирам или делегирам. Изберете вашата дефиниция за „наистина важно“ и започнате да елимирате, автоматизирате и делегирате всичко останало, за да имате ресурсите да създадете и поддържате истинска вътрешна сила в себе си.
Създаване на смела визия и предприемане на стъпки по реализирането й. Когато имаме заложено едно огромно нещо пред себе си, всичко останало започва да ни изглежда малко (включително проблемите ни). Хората, които имат „големи“ проблеми обикновено са хора, които имат малки визии и това ги кара да издребнпват във всеки детайл, което не прави нищо друго освен да ги изморява. Имането на смела визия и действането по нея е лекарство не по-малко от аспирина, който може би взимате регулярно за главоболие. Имам предвид – визията Е универсално, ефективно лекарство, което ни помага да живеем по-смислено, по-жизнено и да бъдем по-силни в живота.

Всичко това са насоки, по които работим с хората в моите мастърмайнд групи, за които ще споделя повече другата година, ако имате желание да работим заедно. :) За сега – изберете си по една насока от посочените по-горе и тренирайте с нея поне 1-2 седмици. Ако прецените след това – надградете като добавите още една практика от описаните по-горе. И се наслъждавай на процеса на развитие на вашата собствена вътрешна сила, която ви помага да карате проблемите ви да изглеждат мнооого по-малки. :)

⏰ Другари, напомням, че годишната промоция с -50% намаление на Програмата за полезни навици е само една седмица тази година. В Програмата работим по основополагащите полезни навици, които създават вътрешна сила и капацитет в нас. Само до неделя, 20.12. може да се запишете както следва:

👉 ~~40лв~~ 20лв. за един модул.

👉 ~~480лв~~ 210лв. за всички модули, за една година вълнуващо обучение по изграждане на полезни навици в ежедневието ви. В опцията за година получавате огромна колекция от допълнителни уебинари, видеа, статии и книги за всеки един полезен навик (а те мега много си заслужават, уверявам ви! 😉)

Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите отвсякъде. Всеки месец, за всеки навик получавате ежедневни кратки и вдъхновяващи насоки от мен, 5-6 статии по най-важните теми за всеки навик, един видео уебинар с гост лектор за задълбчаване на практиката ни + допълнителни уебинари, видеа, статии и книги с опцията при записване за година.

В последните 5 години Програмата за полезни навици е нещото, което постоянно ми напомня да поддържам ежедневната си рутина и ми помага бързо да се връщам към нея, когато неминуемо се случи нещо и отпадна. Така вместо да оставам извън играта (което е толкова лесно да се случи!) аз имам инструмент, който регулярно ме подкрепя отново да се подравнявам към това, което създава сила и вдъхновение в мен. Намалението от – 50% с 20лв. на месец и 210лв. за година е валидно само до неделя, 20.12. Регистрирайте се днес ТУК! :)

Най-силните върпоси за опознаване на себе си

Един от най-задвижващите фактори за човешката психика е имането на яснота. Когато имаме яснота, увереността и ентусиазма ни да действаме напред осезаемо се увеличава. И обратното – когато нямаме яснота е все едно се въртим в кръг, скачайки от едно нещо на друг, без да стигаме кой знае къде по-далеч отколкото сме били и преди.

Днес искам да споделя с вас няколко въпроса, които изключително силно създават яснота относно това какъв човек сме и какъв живот автентично искаме да живеем. Другари, всички тези неща ние ги знаем, но много рядко ги имаме ясно дефинирани в съзнанието си и събрани на едно място. Представете си да ви дам една тетрадка за човека Х и вътре да е описано – какво създава усещане за истински мир на този човек, какво му създава вдъхновение, какво го кара да се чувства жив, какво харесва и какво не харесва текущо в ежедневието си, към какво се стреми, как е най-вдъхновяващо за него да прекарва деня си и т.н. Вие без да сте виждали този човек вече ще го „познавате“, нали?! Ами представете си сега да имате тази информация описана и събрана за себе си. То е като да видиш себе си отстрани и да имаш много ясно ръководство какво те кара да се чувстваш добре, какво те кара да се чувстваш жив, как е най-оптимално за теб да прекрваш деня си, в каква посока да вървиш и т.н. Мега готино, нали?! :)

Това са въпроси, на които всеки отговаря още в началото, когато се включи в моя мастърмайнд за създаване и реализиране на визия, и е едно от нещата, които хората ми казват, че им е най-най-ценно да имат като информация за себе си и да си го преглеждат на всяка ревизия през 3 месеца. Защото силно им помага да си спомнят какво работи за тях, какво не, към какво се стремят и как искат да живеят. За да знаят към какво да подравнят решенията, които взимат.

Ок!

Препоръката ми е да отделите около 2-3 часа само за вас, да си вземете красива тетрадка, да си запалите ароматна свещ, да центрирате себе си с няколко бавни вдишвания и издишвания, и да опишете своите лични отговори на тези въпроси. Може да ги преглеждате на всеки 3 месеца, за да си припомняте какво е важно за вас, как искате да живеете и да правите необходимите корекции ако сте се отместили твърде много от този път. :)

Ето ги и въпросите:

Какво за мен е богат живот? Опишете специфично какви точно неща ви карат да се чувствате изобилно. Например за мен едно от нещата е да мога да си купувам здравословна храна, която искам без да се притеснявам за цената. Или да живея в апартамент, който наистина ми харесва.
Какво ми създава усещане за мир?
Какво ми създава усещане за радост и щастие?
Какво ми създава усещане за живот и свобода? Какво ме кара да се чувствам жив и свободен?
Как искам да живея по моите стандарти, автентично? Колко време искам да работя? Колко време искам да почивам? Колко искам да печеля? Какво искам да правя в свободното си време? Как искам да се забавлявам?
Как точно искам да изглежда денят ми? Как изглежда един еждневен ден, най-радостен и вдъхновяващ за мен? Опишете по часове.
Какво в момента е „трябва“ в живота ми и ми създава усещане за свитост и тежест? Какво задължително не искам повече да толерирам в живота си? Какво ме ограбва? Какво не ми служи повече? Какво в живота ми ме кара да се чувствам незначителен и малък?
Какво в момента е „искам“ в живота ми и какво задължително искам в живота си занапред?
Какво бих правил в момента ако имах 4 000 000 лв? (Това са около 5000лв всеки месец в следващите 70 години, сигурни пари ;)
Какъв точно човек съм аз, автентичен себе си, когато имам 4 000 000 лв? Как говоря? Как се държа? С какво съм облечен? С какво се храня?
Какви са опциите в живота занапред за мен?
Коя е най-вдъховяващата и радостна опция за мен?
Какво бих направил ако не ме беше страх? Напишете 3 неща.
Какво трябва да се промени в графика ми, за да имам повече от това, което искам и да спра да толерирам това, което не искам и вече не ми е нужно?
Как изглежда моят богат и красив живот увеличено по 4? Как изглежда „having it all“ по 4? Как точно изглеждa, така, че да е подравнено лично към мен и това, което лично на мен ми създава смисъл, радост, усещане за живот?

Пишем отговорите си подравнение НЕ към това кое изглежда добре, кое как трябва или не трябва да го искаме, а кои неща вътрешно, истински ЧУВСТВАМЕ като важни, желани, значими за себе си. В отговорите си отразяваме максимално себе си и това, което е истина лично за нас. Без маски, без срам, без самозаблуждения, без фантазии. Усещаме какво иска наистина душата ни и описваме това.

Щастлива съм да споделя тези въпроси с вас и нямам търпение да усетите вдъхновението, свързаността и окуражаването на себе си, които те създават в нас докато им отговаряме. :) Отделете 2-3 часа за мега красиво опознаване на себе си, отговорете на тези въпроси и ми пишете как това ви е подействало. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :) Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

6 принципа за АБСОЛЮТНА продуктивност

Всяка сутрин се будя твърдо решен да променя света и едновременно с това да си изкарам дяволски добре. Това понякога прави трудно планирането на деня.

Елвин Брукс Уайт

Хората, които са утремени да реализират важен за тях проект или такива, които са натурално абициозни в работата си, много често натискат педала до такава степен, че просто не забелязват как малко по малко започват да се блъскат в стената на пълното изтощение. Умората обаче и изтощението са обратното на това, което ни трябва, за да постигаме по приятен начин истински значимите за нас цели и да живеем живота си с усещане за истинско присъствие, радост и вдъхновение да вървим напред.

Когато изтощението дойде – всичко започва да изглежда като неистово бутане нещата да се случат. Нищо не може истински да ни зарадва. Ефективността ни драстично намалява. Да се концентрираме става нещо почти невъзможно. Целите, които преди са ни вдъхновявали, сега ни създават негативност защото сме с усещането, че изобщо не сме способни да ги постигнем. Съответно мотивацията ни да върви напред започва да се изпарява.

Ключът към това да НЕ стигаме до това състояние е да имаме такава ежедневна рутина и планиране на времето ни, което ни осигурява превантивно справяне с изтощението и поддържане на абсолютна продуктивност, която ни помага да постигаме целите си и заедно с това да чувстваме радост, мир, креативност и вдъхновение да вървим напред.

По-долу споделям 6 принципа, които може да приложите веднага в ежедневието си и да повишат в пъти продуктивността и най-доборото ви състояние.

1. Отдаване сериозно внимание на времето за почивка. Нужно е да приемаме почивката си толкова сериозно, колкото приемаме и работата си. Когато сме истински фокусирани и работим по целите си с пълен капацитет – това е много таксуващо за нашата нервна система и физически за тялото ни. Затова е необходимо да си осигуряваме нужната почивка, която да възстанови ресурсите, които сме използвали. А не да продължаваме, напъвайки се да наливаме вода от празна кофа. Дълбоката работа е невъзможна без дълбоко възстановяване. Това означава, че е нужно да добавим почивката в графика си и да поемем пълна отговорност тя наистина да се случи. И под почивка се има предвид активна почивка. Т.е. правене на неща, които ви харесва да правите и които ви помагат да се върнете в състоянието си на истински мир, вдъхновение и красиво състояние. Това може да е разходка, освежаващ душ, разтягане, масаж, сауна, йога, природа и т.н. За да може да вършим най-добрата си работа следва да сме в най-добрата си енергия и състояние.

2. Направете живота си бинарен. Това означава да сме 100% посветени на работата си, когато работим и 100% откъснати от нея, когато приключим работата си за деня. Във всеки един момент ти или следва да работиш на 100% с пълен капацитет, или следва да си 100% отдаден на пълно възстановяване от работата си. Всичко посредата е сива зона. Зона, в която нито си напълно фокусиран да вършиш адекватно работата си, нито си напълно отпуснат и може да си почивеш, наслъждавайки се на себе си и времето си без работа. Нашата цел е максимално да елиминираме тази сива зона и или да сме изцяло фокусирани в работата си, или да сме изцяло във възстановяване. Никой никога няма да се обърне назад и да съжалява, че не е прекарал повече време скролвайки Инстанграм, докато отговаря на важни за работата му мейли. Определете си ясен и точен прозорец в графика, който ще е 100% отдаден за работа. И си заложете ясен и точен час, в който искате да приключвате работа. Когато този час дойде, може да си имате нещо като ритуал, с който да приключвате деня и да покажете на мозъка си, че е време да превключи от режим на работа към режим възстановяваме, а не той да продължава да мисли за работа часове след приключването й. Дори само да поемете дъх, да издишате и да си кажете: „Край със задачите за днес!„, това може да е достатъчно ментално да приключите работната си част от деня и да преминете към по-отпуснат, възстановителен режим.

3. Направете си план за идеалния ден, който е изцяло подравнен и автентичен за вас. В колко часа искате да се събуждате? Какво ви създава вдъхновение да правите след събуждане? Колко време искате да работите на ден? Колко време искате да почивате на ден? Какво трябва да се случи в деня ви, за да е наистина хубав ден за вас? В каква последователност трябва да се случат дейностите в деня ви, за да са най-много съобразени с вас и ежедневието ви? Какви са нещата, които внасят истинско мир, присъствие, смисъл и напредък в деня ви. Опишете как изглежда един перфектен ден за вас по часове, съобразено с вашата енергия, с нещата, които вас ви карат да се чувствате добре, с времето за работа, което е най-оптимално за вас. И след това всеки ден следете да живеете дните си максимално съобразено с този ден. Аз например ползвам една изключително опростена таблиза за график и там имам описан перфектния ден за мен, където е описано всичко, което е важно за мен да се случи в деня, за да поддържам енергията си в максимално добро състояние, да се движа напред в изпълнение на важните за мен проекти и заедно с това да имам присъствие и радост в живеенето на живота си. Ако нямам много ясен и точен ориентир как искам да изглежда деня ми, за да е наистина удеовлетворяващ за мен, резултатът е, че винаги нещо остава на заден план и това нещо, колкото и малко да е, може да срине цялата ни продуктивност. Например важна част от моя ден е учене на нещо ново. Може да не е учене свързано с работата, а просто научаване на нещо ново и интересно за мен. Затова имам специално отделен час и половина всеки ден само и единствено за учене. И знам, че ако пропусна това време за няколко дни или няколко седмици, защото си разказвам, че през това време трябва да работя, или някой ме е поканил да ида на кафе, или съм решила, че е нужно да върша някаква друга работа – това веднага се отразява на по-малко вдъхновение в деня ми => по-ниска продуктивност => по=бавен прогрес => повече неудовлетворение… и т.н. Т.е. ако аз искам да съм максимално продуктивна (дългосрочно), ученето следва да е част от този ден. Друг пример е с времето ми за работа – знам, че ако работя 8 часа на ден това ми създаваусещане за изтощение и дългосрочно не съм продуктивна. Затова съм си заложила 4-5 часа дълбока фокусирана работа на ден и 1-2 повърхностна работа. И това работи чудесно за мен. Т.е. нужно е да знаете какво прави ВАШИЯ ден наистина продуктивен и наистина вдъхновяващ ден и как е нужно да е организиран по ВАШИЯ си начин. След това да живеете дните си максимално подравнени към този ориентир. Много е изморяващо да не правим нещата по нашия си автентичен начин, съобразен с нашата персоналност и ежедневие. Обратното – когато денят ни е съобразен с последователността, която е приятна за нас, по начина, който е приятен за нас – ние си създаваме достатъчно комфорт, който е стабилна основа за нас след това по-смело и спокойно да стъпваме в дискомфорта, който предизивикателните цели ни създават!

4. Прозорец за дълбока работа всеки ден. Когато не отделяме време да помислим кое е наистина важна за нас работа, тогава може да намерим себе си вършейки хиляди неща, никое от които да няма кой знае каква стойност. Дълбока работа означава работа по наистина вдъхновяваща, наистина важна и създаваща най-голямо въздействие/принос дейност. Работата, която би донесла максимално висок смисъл и резултат за вас. Един прозорец за истински дълбока работа обикновено е около 3 до 5 часа. Повече време започва да отива към изтощение на мозъка, заради интезивния фокус, който е таксуващ за организма ни. И вършим тази работа без разсейвания. Без компулсивно хвърляне в дейности просто защото има нещо за вършене. Отделяме този прозорец и си залагаме намерение, че това е нашата най-важна и съяествена част от работния ни ден. След като този прозорец свърши – може да се заемете с по-несъществените и повърхностни задачи. За мен например дълбока работа е работа по автоматизиране и делегиране на максимално много процеси, за да имам максимално малко участие за в бъдеще. Създаване на съдържание. Създаване на курсове. Създаване на презентации. Работа с клиентите ми. Това е моята зона на гениалност и моята дълбока работа е изцяло отразява това. Много е важно през тези 3 – 5 часа да нямаме никакво разсейване през това време. Колкото повече тренираме разсейване през денп си, толкова повече се отучаваме да вършим истински дълбока и фокусирана работа!

5. Ясна дефиниция какво е нужно да се случи в деня, за да е успешен ден + дефиниране на ясни и прости задачи за деня. Когато нямаме ясна дефиниция какво е нужно да се случи в рамките на този ден, за да бъде той успешен – тогава колкото и неща да сме свършили, те никога не ни изглеждат достатъчно! И това ни създава усещане за проваленост. Ето защо to do листите просто не работят и ВИНАГИ е по-добре да се работи с график, които ясно показва задачите само за деня! Дан Съливан например казва, че при планиране на деня е нужно задачите да отнемат максимум 60-70% от времето ни за работа. По този начин ако се окаже, че тези задачи изискват повече време за изпълнение, ние имаме достатъчно време, за да ги приключим и да се чувстваме успешни за деня. А ако наистина ги приключим в планираното време – ние ще сме си свършили задачите и ще имаме даже време да отговарим на спонтанните вдъхновения, които ни възникват през деня. Така отново се чувстваме успешни! А както може би сте забелязали, има огромна разлика да си лягаш вечер с усещането, че си успял този ден вместо с усещането, че пак не си свършил всичко планирано за деня и се чувстваш провален. Ако нямаме ясна дефиниция какво е нужно да се случи в деня, за да е успешен – всичко изглежда като едно безкрайно бутане на списък със задачи към някаква далечна крайна цел, което е много изморяващо. Важно е и задачите ни за деня да са много ясно и просто описани. Т.е. като си видиш задачата да знаеш какво и как е нужно да се направи, а не да прекарваш време в чудене, да трябва да търсиш допълнително информация, да недоволстваш, че задачата е тверде неясна или твърде обща, или твърде сложна. Преди да започнаеш седмицата си не трябва да се чудиш какво ще правиш, кога ще го правиш и как ще го направиш. Ако се чудиш – нужно е първо да организираш и дефинираш задачите си. Например аз всяка неделя планирам следващата седмица и целта е да имам много ясен план кой ден какво правя и задачите ми да са описани много просто и ясно, така че когато дойде време за тях, директно да започна работа по тях. Т.е. аз отделям специално време, за да организирам хаоса и да си създам опростен и ясен път напред, което брутално силно намалява стреса и неудовлетворението през седмицата. Ако погледнете графика си и няма нужда да мислите какво, как, кога и т.н. трябва да правите, а всичко е подредено, ясно, просто и сте говори да действате – това е признак за добре подготвен и описан график.

6. Спринт на работни сесии. Почивката е важна не само за една/две седмици или след работа, но и ПО време на работа. За да си осигурим почивка по време на работа най-добрата стратегия е да работим на спринтове за работа редувани със спринтове за почивка. Да речем преценили сте, че работиния ви ден ще е 6 часа. Залагате си таймер за тези 6 часа: 50 минути работна сесия и 10 минути почивка. По време на работната сесия не правите нищо друго освен да работите по задачата заложена в графика ви. Задавате си намерение, че това време е изцяло посветено на тази задача и през тези 50 минути се фокусирате само и единствено върху нея. През тези 50 минути не отваряте ФБ, не отваряте инстаграм, не отваряте мейла си, нищо. Само работите по задачата си. Когато алармата в края на 50-те минути звънне – имате 10 минути почивка, в които може да правите каквото си искате. Фб, инстаграм, мейла, танцуване, разтягане, хапване, нещо забавно, каквото ви дойде на ум. Разбира се – една от тези почивки може да е не 10, а 20-30 минути за обяд. Ползвайте тези спринтове както за дълбоката си работа, така и за повърхностните си задачи. Тези регулярни 10 минути почивка са изключително ценни и решаващи за нивото на енергията ни през деня. Ако на края на деня се чувствате изморени и без желание да правите каквото и да е – това 90% е защото не сте имали достатъчно кратки почивки през деня, които да поемат стреса от фокусирана работа и в които да можете да се подравните към продуктивно то си състояние. Ако на всеки 50 минути, вие много сериозно и отдадено си спазвате 10 минутната почивка, ще забелжите, че имате доста повече енергия и каппацитет за следработните си ангажименти. Знам, че някой хора казват как този принцип на 50/10 спринтова не може да пасне за тяхната работа, но… проявете малко креативност и нагласете този принцип така, че да работи за вас според вашето ежедневие и естество на работа. :)

Ок, другари! Нещата стоят така: ако не планирате ежедневието и рутината си да помагат на продуктивността ви, да ви създават вдъхновение, енергия, смисъл и радост – не очаквайте, че това ще се случи „естествено“. Естествената природа на живота е ХАОС! И ако в този хаос вие искате да имате свой собствен ред – трябва да имате план как ще го създадете. Един идиот с план, може да победи дори и най-талантливия гений, който подценява планирането.

Използвайте тези 6 принципа, за да планирате ежедневието и работата си и ви гарантирам, че продуктивността ви ще се подобри в пъти повече. Ще сте по-вдъхновени. Усещането ви за смисъл и цел в живота ще се увеличи. Ще се поддавате по-малко на дребни разсейвания. Ще напредвате по важните за вас проекти. И едновременно с това ще може да усетите радостта от това да си настоящ и наистина да живееш и радваш на живота.

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Нашата подготовка за Личностната ера

Другари, ние преминаваме от Индустриална ера, през Информационна ера към ЛИЧНОСТНА ера.

Една от най-съществените характеристики на този преход е в „СВОБОДНИЯ ИЗБОР“. Преди свободният избор беше почти изцяло в държавите и монополите. След това свободният избор премина доста към компаниите. Монополните структури започнаха да се разпадат и се отвори повече пространство за големи и малки компании да увеличават дяла си. Сега ясно се забелязва как СВОБОДНИЯ ИЗБОР бавно, но сигурно започва да преминава в ръцете на отделните индивиди. На отделните хора. В ръцете на мен, на теб и на всички останали около нас.

За личностната ера

И глобално, обществото ни е тотално неподготвено за това! Защото прекалено голям процент от хората НЕ могат да ползват свободния си избор градивно.

Един човек, който има свободен избор може да го използва за феноменално красиво личностно и обществено развитие. Но може да го използва и така, че тотално да се саморазруши. Физически, емоционално, ментално и духовно.

Свободният избор може да бъде нещо добро ЕДИНСТВЕНО ако е съзнателен, ОБОГАТЯВАЩ избор. Когато това, което избереш е обогатяващо за теб, за хората около теб и за живота като цяло. От най-малкия избор, който всеки от нас прави ежедневно до най-големия избор, който седи днес пред теб.

Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да НЕ запалиш цигарата си, вместо да я запалиш и да се тровиш доброволно.

Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да НЕ изядеш поредния джънк фууд за деня, вместо да го изядеш и да си кажеш, че „веднъж се живее“.

Съзнателен, обогатяващ избор

Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да правиш това, което естествено и истински те радва, а не да живееш живот, в който трябва да се напиеш, за да ти е забавно и за да харесваш работата си, колата си, жена си, живота си.

Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да поемеш риска, който искаш да поемеш, вместо да седиш с месеци и години скован от чуденето, съмненията и страховете си.

Съзнателен, обогатяващ избор означава да влизаш във взаимоотношения, да се жениш и да имаш деца, защото имаш вътрешното обогатяващо желание да го направиш, а не за да задоволяваш обществените и семейните догми, за да запълваш вътрешната си празнота и нужда да бъдеш значим за някого или за да обслужваш вътрешните си страхове от самота.

Съзнателен, обогатяващ избор означава да забелязваш свличащите те надолу състояния и истории в главата си, и да избереш да минеш СПОКОЙНО през тях и после да промениш перспективата си, за да продължиш напред, вместо да се оставиш да бъдеш удавен в естествената склонност на ума към негативност.

Свободният избор е бил винаги в ръцете на отделните хора, но до сега (с изключение на много малък брой личности) нашето съзнание никога не е било на достатъчно високо ниво да разбере ментално концепцията за свободен избор, камо ли да я ползва с изборите и действията си адекватно. Затова и винаги доброволно сме давали своя свободен избор в ръцете на държавата, компаниите, семейството, хората около нас (дори и когато сме заставали срещу тях!). Сега обаче, точно както предаваме отговорността на едно пораснало дете, така и ОТГОВОРНОСТТА за свободния избор започва да се предава изцяло на нас.

И ние може да я използваме градивно или саморазрушаващо.

Та, другари, с този пост ви каня да започнем да упражняваме своя свободен, съзнателен, ОБОГАТЯВАЩ избор. Ежедневно. От най-малкия детайл до най-големия детайл. Със сигурност не в 100% от случайте, но в 70-80% – да, това е нашият таргет!

Това е нашата подготовка за настъпваща ЛИЧНОСТНА ЕРА.

Защото ако не го направим – животът ни ще бъде (ако вече не е) едно тихо отчаяние, прекарано в служба на всичко останало, освен себе си.

Започнете с физическото. С цигарите, с газираното, с алкохола, с храната, с тялото си. От там насетне следващата стъпка ще си дойде сама за вас, сигурна съм.

И искам да завърша с един цитат от Питър Дракър, който изключително резонира с този пост и който отдавна съм разглеждала в курса ми по съзнателност.

След няколко хиляди години, когато историята на нашето време ще се пише от перспективата на вече изминало хилядолетие е вероятно, че най-важното събитие, което историците ще описват няма да е свързано с технологиите, с интернет или пък с електронната търговия. Най-важното събитие ще бъде свързано с безпрецедентната промяна в човешкото съзнание. За пръв път, буквално за първи път, все по-значителен и бързо растящ брой хора започват да имат свободен избор. За пръв път тези хора се сблъскват с това, че трябва да правя самостоятелни избори и да управляват сами себе си. И обществото е тотално неподготвено за това.

Питър Дракър

Колко ОБОГАТЯВАЩИ избора направи днес за себе си?

Кой е най-обогатяващия избор, който може да направиш СЕГА?

И за колко ОБОГАТЯВАЩИ избора може да се сетиш и направиш утре? ???

Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)

Най-работещата стратегия за успех в света

Когато работя с хора, независимо дали по изграждане на навици, създаване на визия, реализиране на идея или друга тема, ясно се разграничават два типа хора:

Такива, които се хвърлят на хиляди обучения и започват да следват „по учебник“ всяка стратегия, която им се даде.
Такива, които взимат една стратегия, която им допада и я нагласят така, че да им е приятна, удобна, вдъхновяваща и работеща за тях самите.

Без да ви бавя, директно ви казвам, че тези които успяват най-много (а и пътя им е най-приятен) са втория тип хора.

Това, което се случва с първия тип хора е следното: хващат една стратегия и като не проработи пробват друга. След това пробват трета, четвърта, пета и т.н. Влизат в една постоянна въртележка на търсене на „най-добрата“ стратегия за изграждане на полезни навици, за създаване на визия, за реализиране на идея, за отслабване, за маркетиране, за намиране на партньор, за увеличаване на парите си и т.н, и т.н. И когато не намерят тази перфектна стратегия – те решават, че нещо с тях не е наред и се отказват.

Така!

Ето как стоят нещата в реалността: много рядко някоя стратегия, която не е създадена от теб самия ще работи за теб самия на 100%! Възможно е, но се случва рядко.

Това, което обаче работи ВИНАГИ е следното: взимаш една (ЕДНА) стратегия, която ти резонира и по пътя я нагласяш така, че да ти е приятна, удобна, вдъхновяваща и работеща ЗА ТЕБ!

Защо трябва да я правиш приятна, удобна и вдъхновяваща за теб? Не трябва ли да блъскаш здраво, да доказваш, че можеш, да стоиш нон стоп в зоната си на дискомфорт? Не, не трябва. Ако стратегията не е приятна, удобна и вдъхновяваща за теб, тя ще те измори. Дългосрочно ще вземе живота от теб и ще те кара да се чувстваш супер неприятно. Което със сигурност значи, че няма да я следваш задълго и няма да работи за теб.

Как да направиш една стратегия работеща за теб? Първо – избери човек и стратегия, които усещаш приятни и наистина полезни за теб. Убеди се, че този човек е искрен, а не е просто добър маркетолог, който постоянно ти измисля нови проблеми, за да ти продава нови решения. И второ – след като си заложиш цел и следваш дадената ти стратегия, всяка неделя отдели един час и се запитай три въпроса: Кое се получи добре? Кое не се получи добре? Какво мога да променя следващата седмица, за да го направя по приятно, лесно, вдъхновяващо и работещо за мен? На база на тези 3 въпроса ти постоянно нагласяш действията си така, че да са приятни за теб и после чрез резултатите от тези действия откриваш кое е наистина работещо за теб и кое не. Следвайки този процес ти откриваш ТВОЯТА работеща стратегия, която едновременно ти е приятна и ти носи желания резултат.

В Програмата за полезни навици има само едно нещо, което упражняваме повече от всеки навик в Програмата и то е: саморефлексия. На всеки 7 дни се питаме: Кое се получи добре? Кое не се получи добре? Какво мога да променя следващата седмица, за да го направя по приятно, лесно, вдъхновяващо и работещо за мен? И по този начин ти откриваш стратегия създадена ОТ теб ЗА теб. Ето това, другари е най-работещата стратегия на света за теб.

Спри да си губиш времето и да следваш хиляди хора и хиляди стратегии! Това е супер изморяващо и обезкуражаващо!

Независимо дали искаш да изграждаш полезна рутина в деня си, дали искаш да създадеш и реализираш своя визия, дали искаш да отслабнеш, дали искаш да намериш партньор, да подобриш връзката си, да реализираш идеята си и т.н. – просто бъди от втория тип хора. Избери ЕДНА стратегия, която ти допада и я направи да работи за теб. Направи я най-добрата стратегия на света за теб! ;)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. ?

Въпроси за яснота и посока напред

Хората постоянно се променяме в мисленето си, в интересите си, в желанията си. Преминаваме от един етап в друг. Нещата понякога стават твърде комплексни и объркващи. Или пък това, което ни е било интересно и вдъхновяващо, вече ни е монотонно и безинтересно. И много често това, което е работило за нас преди, вече просто не работи. Вече не ни носи нито радостта, нито резултатите, които искаме.

Когато стигнем този момент, а ние всички в един или друг период стигаме до този момент, имаме два избора:

да не направим нищо – да продължим по същия начин. Да останем в сложността и объркаността си. Това не изисква от нас да анализираме. Не изисква да се променяме. Трудно и неприятно е да стоим в сложността и объркаността си. Не ни носи усещане за живот. Но е удобно. Реално ние може да останем цял живот в това пространство. И ако човек е избрал съзнателно този вариант за себе си – това е ок. Според мен всеки от нас има нужда от периоди на такава пауза, но смятам, че тези периоди не е ок да бъдат твърде дълги.
да направим нещо. Истината е, че в тези периоди на сложност, обърканост, незнание какво да правим, има само едно единствено нещо, което може да направим. Да седнем и да си създадем яснота. Да си зададем замислящи въпроси и да изследваме различните отговори за себе си. Този вариант е наравно труден с горния. Но той ти дава възможност да продължиш напред. А аз вярвам, че дори и да паузираме за известно време, нашата обща мисия като общество и като отделни хора е… просто да продължаваме напред.

За тези от вас, които в този момент имате нужда да продължите напред, но се усещате сковани от объркаността и хаоса си, по-долу ви споделям няколко готини въпроса, които вярвам, че могат да ви създадат повече яснота и посока напред. Отделете си 30-40 минути, като съветвам ви – преди да седнете да отговаряте – бъдете в своето красиво, приятно състояние, а не да сте в недоволство, яд, неприязън или подобно свиващо мисленето ни състояние.

Ето и въпросите:

Какво за мен е хубав живот? Какво конкретно трябва да имам, да правя, за да усещам, че имам хубав живот по моите си лични стандарти? И бъдете специфични. Кола, апартамент, къща, човек, който да помага с чистенето и готвенето, да мога да ям всеки ден навън, да си купувам дрехи без да гледам цените, красива любовна връзка. Какво за мен е хубав живот?
Какво ми създава усещане за мир?
Какво ми носи радост?
Какво ме кара да се чувствам жив?
Какво ме кара да се чувствам обичан?
Какво трябва да променя в графика си, за да имам повече от това, което ми носи мир, радост и усещане за живот?
Какво не искам повече да толерирам в живота си? Какво вече не ми служи повече?
Какво задължително искам в живота си занапред?
Какво бих правил ако не ме беше страх?
Какво бих правил в този момент ако имах 4 милиона лева?
Как се държа аз, когато имам 4 милиона лева?
В какво съм натурално добър? Какво ми се отдава и ме усмихва да правя?
Кой е следващия импулс, който ме подтиква да го случа? Какво ме привиква?
Как изглежда моят хубав живот, но увеличен по 4? Ако вече имам това, което искам от първия въпрос, как изглежда моят хубав живот след това? Как изглежда моят хубав живот, но увеличен по 4?

Идеята на тези въпроси е да разберем по-добре кой наистина съм аз и какво наистина искам в този момент. Защото нещата се променят, всеки нов етап изисква нова версия на нас самите. И нови действия. Изисква да пуснем това, което е било преди и да стъпим стабилни в своята нова позиция.

Когато си отговорим на тези въпроси, ние вече имаме стабилност, увереност за себе си – за това кой съм, какво искам, на къде вървя. Не забравяйте, че не е нужно да сте сами по пътя. Вижте кой може да ви помогне и помолете, дори платете за помощ. И остава единствено да държим всяка мисъл, дума и действие в тази посока. :)

Сега си заложете в графика точен ден и час, в който ще отделите 30-40 минути, а най-добре 1 час, за да отговорите на тези въпроси и да си създадете яснота и нови посоки напред. :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Не оставяй нищо, за което да съжаляваш – стратегия за удовлетворяващ живот

Преди около година гледах видео с Джеф Безос, който разказваше за процесът, по който той е взел решение дали да създаде Амазон или не. Когато го чух осъзнах, че аз доста често използвам абсолютно същия процес за взимане на решения, просто до тогава не бях му дала наименование и не бях го използвала съзнателно. Този процес се състои само от един въпрос, но този един въпрос е достатъчен, за да направи изборът ни изключително лесен.

Процесът се нарича: „Минимизиране на нещата, за които бих съжалявал в живота си“ и въпросът, който си задаваш когато се чудиш дали да направиш нещо или не, е: „След години (20-30-50), бих ли съжалявал ако не опитам да направя това?„

Обикновено хората имаме хиляди посоки, които искаме да опитаме. Сто неща, които искаме да започнем тук и сега, веднага. Дори аз, като върл минималист, който се старае да бъде фокусиран само върху най-важното, имам шийт в графика си, в който описвам всички насоки, които са ми интересни и с които искам да експериментирам. И постоянно го допълвам с още и още, и още неща. Така, на повърхността, въпросът „За какво бих съжалявал ако не опитам да го направя или не опитам да го реализирам?“ изглежда много труден. Но истината е, че ако постоим за малко по-дълго с този въпрос в себе си, в съзнанието ни ще се откроят само няколко неща. Може би само две-три. Само тези, за които сърцето ни е наистина любопитно. И всички останали насоки някак ще изглеждат бледи до тях.

В момента, в който пиша тази статия започват да текат моите последни 2 месеца в Индонезия. През това време тук имам възможност да направя хиляди интересни и вдъхновяващи неща. Хиляди неща, за които хората постоянно ме съветват, че е „хубаво“ да опитам. Но когато сутрин се събудя, отворя си дневника и подравнено към себе си се попитам: „За какво наистина ще съжаляваш ако не го направиш през тези два месеца?“ – в съзнанието ми изникват само две неща. Само две. И всичко останало ми изглежда незначително спрямо тях.

Тези две неща не са най-приятните и най-лесните, които мога да избера да правя на красив тропически остров на края на света. Ако трябва да съм честна – мързи ме и до последно избягвах да си задам важния въпрос, и да застана лице в лице реалността. Но тези две неща са нещата, за които наистина не бих си простила ако поне не опитам да направя през тези два месеца. Затова в този момент, те се превръщат моя мисия. Не е задължително да успея, но е задължително да опитам. Направих каквото е необходимо – освободих графика си почти изцяло за тях, заделих си необходимите пари, както казва Брене Браун: „Избрах куражът пред комфортът“ и започвам да ги изпълнявам. :)

Да живееш със съжаление, че не си казал или не си направил това, което наистина си искал да кажеш и направиш е ужасяващо. То е усещане, което смалява и сгърчва живота ти.

Обичах този човек, но никога не му казах, че го обичам. След това цял живот съжалявах и се чудих какво ли щеше да бъде ако бях му го казала.

Никога не направих първата крачка, защото твърде много ме беше страх.

Наистина исках да реализирам идеята си, но все отлагах да го направя.

Никога не потърсих работа, която наистина да ми харесва, защото ме беше страх да пусна сигурното.

Винаги исках да опитам какво е да свиря на пиано, но никога не се записах за уроци, защото мислех, че са твърде скъпи за мен. Сега наистина ми се иска да бях опитал.

Съжалението е сковаващо. Мисълта, че не си опитал нещо, което системно е присъствало като идея в теб ще те преследва цял живот. Затова, когато нещо излезе на повърхността като важно – по-добре съзнателно да направим така, че страхът от съжалението да не го направим, да е по-голям от страха да опитаме.

За мен 34 години отлетяха брутално бързо. Следващите 30г. са на около 60 секунди разстояние от сега. Дали да живееш живот пълен със съжаление или не, е въпрос на избор. Аз избирам да минимизирам максимално нещата, за които бих съжалявала. Ти може да избереш същото за себе си!

За какво наистина ще съжаляваш, че поне не опиташ да го направиш? Кои са думите, идеите, преживяванията, за които най-много би съжалявал, че не си казал и не си направил в твоя живот?

Ако искаш – използвай дневник, за да изкараш хаоса от главата си и да добиеш повече яснота. Ще видиш, че ако останеш за малко повече време с този въпрос – за теб, за този момент, ще се откроят само няколко неща, които наистина искаш да направиш. Приеми тези неща като своя мисия. И действай. :)

От 01.08.2019г. започнахме модула за управление на времето и ако искате за един месец малко по-целенасочено да поработите върху създаване на ваш план за изпълнение на това, което искате да направите – очаквам ви заедно с нас ТУК. През целия август ще работим върху създаването на свой цялостен план – с довършване на всичко, което имаме недовършено и изграждане на визия занапред. Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите от всякъде и по всяко време. Цената за целия месец, за всички материали е 30лв. и може да се запишете ТУК.

3-те ценности, които те държат стабилен, цялостен и истински

За последните 4 месеца посетих огромно количество събития свързани с успех, бизнес, съзнателност и водене на смислен живот. Във всички тези събития, едно нещо постоянно изплуваше на повърхността и в крайна сметка се открои много ярко за мен. Това нещо е нуждата, всеки за себе си, да определи ценностите, които правят живота му наистина смислен и го движат напред.

В началото, когато чувах лекторите да говорят за ценности, не разбирах какво точно се има предвид и защо изобщо ми е нужно да ги определям. Не виждах никаква ползата от тях. Все ми беше тая какви са ми ценностите. Малко по малко обаче разбрах, че ценностите са всъщност нашите пътеводни звезди. Те ни помагат да разберем какво точно не е наред, когато чувстваме, че нещо не е наред. Помагат ни да се съберем, когато се чувстваме разпиляни. И ни помагат отново да се задвижим напред, дори и в много трудни за нас моменти.

Отне ми известно време да наблюдавам, поразмишлявам и установя кои са моите ценности, но сега, когато ги имам – те ми помагат да се чувствам много по-цялостно и стабилно в кожата си. Помагат ми да оставам подравнена към себе си и своята лична истина. А това е важно, защото единствено от състоянието ни, в което чувстваме пълна стабилност, цялостност и лична истина, ние сме способни да вършим най-добрата и най-въздействащата си работа. :)

Днес искам да споделя с вас кои са моите 3 ценности, които ме движат напред и защо са ми важни. След това, ако прецените, че би било полезно за вас – може и вие за себе си да опитате да определите вашите ценности, които да внесат в живота ви повече усещане за стабилност, цялостност и лична истина. :)

Съзнателност. В живота ни се случват изключително много неща, без изобщо да забележим. Повечето от тях нямат кой знае какво значение за качеството ни на живот и щастието ни, но други – са наистина съществени. Тук, в блога, съм писала доста за това какво значи съзнателност, но в контекста на движещите ни ценности – съзнателност за мен означава да имаме навика постоянно да се питаме дали всичко е ок с нас. Вървя ли във вдъхновяваща за мен посока, как се чувствам, напредвам ли в живота си, чувствам ли смисъл, имам ли яснота – това са част от важните насоки, които ако не следим, остават на заден план, без да забележим и може след 5, 10, 20 години да се събудим недоволни и изключително далеч от това, което някога сме искали да създадем в живота си. Затова е важно постоянно да проверяваме дали всичко е ок с нас. Ако всичко е ок – супер, продължаваме напред. Но ако не е ок, дори и да е нещо малко – нашата задача е веднага да внесем съзнателност, за да разберем какво всъщност се случва с нас, какво точно не е наред и след това да определим за себе си начини, по които отново да се подравним към онова, което усещаме истина за себе си – което ни носи спокойствие, радост, енергия и задвижване напред.
Автентичност. Да си автентичен за мен означава две неща. Първо – да държиш мисли, думи и действия в една посока. Без да се поддаваш на това какво другите очакват от теб да кажеш, да бъдеш, да мислиш, да правиш, да работиш. И второ – да откриваш твоите лични стратегии за успех. Другите хора постоянно ни продават „работещи“ стратегии, но те са работещи най-вече за тях. За нас може да работят, може и да не работят. Затова, когато искаме даден резултат в живота си – гледаме другите, но ако усетим, че тяхната стратегия не ни е съвсем по мярка и ни създава напрежение, вместо да се напъваме да ни пасне – нашата работа с вас е да експериментираме различни варианти и да откриваме своите автентични начини да правим това, което правим и да бъдем успешни в него. Не както „трябва“ да го направим, а както искаме да го направим. Ако нещо не те кефи – сядаш и разписваш различни варианти как може да проработи за теб. Просто намираш своя начин да го реализираш. Автентичност означава да имаш куража да бъдеш истински и да живееш живота по твоите си стратегии и правила.
Продуктивност. Животът се реализира в действието. До скоро в мен все още имаше объркване кое всъщност е по-важно – бъденето или правенето. В реалността – не е нужно нито да сме изцяло в бъденето, нито да сме изцяло в правенето. Магията е всеки ден да откриваме състоянието си на бъдене (своята автентичност) и от тази позиция да правим нещата, които са важни за нас да ги направим. Двете са си взаимно необходими и в постоянна синергия. Когато имаме тази синергия, ние реализираме най-приятно и удовлетворяващо своя напредък. Да бъда продуктивна за мен означава да действам от спокойното си състояние и докато действам – да давам най-доброто от себе си. „Най-доброто от себе си“ е различно в различните дни, но всеки от нас има вътрешен барометър и много добре знае дали дава най-доброто от себе си или не. Когато даваме най-доброто от себе си, при каквито и да са обстоятелствата, дори и да е много малко за конкретния момент – ние сме честни към себе си и избягваме самоосъждане, самозаблуда и самосъжаление. :)

Това са моите 3 водещи ценности, които ми служат като пътеводни звезди. Ако някое от тези три ценности не е изпълнена, аз не се чувствам добре. Ако не съм съзнателна, усещам, че все едно някой друг контролира мен и живота ми, и това отнема много от личната ми сила. Ако не съм автентична започвам да усещам голяма вътрешна разпокъсаност и чувство, че не си тежа на място, че нямам стабилност. Ако не действам, започвам прекалено да се чудя и това ме обърква, губя инерция и влизам в летаргия, което ме кара да се чувствам зле.

Когато усетя, че нещо не е наред, вместо да се лутам и прекалено дълго да се чудя какво не е наред – аз просто проверявам коя от ценностите ми е нарушена и веднага мога да се приравня към нея и на момента да се почувствам по-добре, по-стабилни, по-цялостна и по-истинска. И уверено да продължа напред.

Ценностите ни са именно това – пътеводни звезди, които ни помагат да разберем какво не е наред, когато чувстваме, че нещо не е наред. Помагат ни да се съберем, когато се чувстваме разпиляни. И ни помагат отново да се задвижим напред, дори и в много трудни за нас моменти. :)

Опитай сега да определиш кои са твоите 3 ценности, които да се превърнат в твоите пътеводни звезди на живота. :) Дори и да установите, че имате повече от 3 ценности – изберете само 3. По този начин ги запомняме по-лесно и поддържаме фокуса в ума си. За в бъдеще може да промените някоя от ценностите, ако усещате, че нещата са се променили за вас, но винаги се стремим да държим само 3 най-важни ценности, които да ни служат като пътеводни звезди за живеене на стабилен, цялостен и истински живот. :)

Ако искаме да живеем живота си приравнени към своите истински ценности – за нас е от съществена значимост да изградим повече съзнателност в ежедневието си. Съзнателност означава да имаме ясно виждане за мислите, емоциите и поведението си, и да можем във всеки момент да ги приравняваме в желаната от нас посока.

Новото ми обучение ще бъде именно за изграждане на по-голяма съзнателност в ежедневието ни. Целта на това обучение ще бъде да си изградим по-задълбочено разбиране за мисленето, емоциите и поведението си, за да можем съзнателно да управляваме състоянието си, а от там и начина, по който живеем. В 21-ви век по-важно от това да учим нови умения е да се научим да управляваме менталното и емоционалното си състояние. :) За да получите информация за пускането на курса и да се възползвате от първоначалната намалена цена – запишете се за мейл листата ми ТУК. :)

Veneta

Изграждай полезни навици, живей своята свобода, реализирай близките на сърцето си идеи

Категория: Създаване на визия

(част 2) Как да внесем лекота в изпълнението на важните за нас цели

Въпросите, които ни помагат да минаваме по-лесно през етапите, в които се променяме

Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 2)

Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 1)

Най-голямата „тайна“ на успеха (и има ли изобщо тайна)

Как да оставаме щастливи, докато навигираме неприятни предизвикатества в живота си

Надеждата ни за безпроблемен живот (и 3 стъпки как да се разделим с нея)

Вътрешен инженеринг

Как да чувстваме чувствата си, без те да ни контролират

Движен от любов или от гняв? [изборът да бъдеш цялостен]

3 насоки за по-ефективно учене

Умението да си даваме нужното време за всяко решение и стъпка напред

Какво да правим, когато сме в обърканата/нестабилна среда на някаква промяна в живота си?

Какво е нужно, за да стоиш непоклатим в бурята на най-дълбокия си хаос?

Стратегията ‘само още един път’

Как да накараш ума да ти помогне в реализиране на целите ти

💪 Как да накараш проблемите ти да изглеждат малки

Най-силните върпоси за опознаване на себе си

6 принципа за АБСОЛЮТНА продуктивност

Нашата подготовка за Личностната ера

За личностната ера

Съзнателен, обогатяващ избор

Най-работещата стратегия за успех в света

Въпроси за яснота и посока напред

Не оставяй нищо, за което да съжаляваш – стратегия за удовлетворяващ живот

3-те ценности, които те държат стабилен, цялостен и истински