Преди около година гледах видео с Джеф Безос, който разказваше за процесът, по който той е взел решение дали да създаде Амазон или не. Когато го чух осъзнах, че аз доста често използвам абсолютно същия процес за взимане на решения, просто до тогава не бях му дала наименование и не бях го използвала съзнателно. Този процес се състои само от един въпрос, но този един въпрос е достатъчен, за да направи изборът ни изключително лесен.
Процесът се нарича: „Минимизиране на нещата, за които бих съжалявал в живота си“ и въпросът, който си задаваш когато се чудиш дали да направиш нещо или не, е: „След години (20-30-50), бих ли съжалявал ако не опитам да направя това?„
Обикновено хората имаме хиляди посоки, които искаме да опитаме. Сто неща, които искаме да започнем тук и сега, веднага. Дори аз, като върл минималист, който се старае да бъде фокусиран само върху най-важното, имам шийт в графика си, в който описвам всички насоки, които са ми интересни и с които искам да експериментирам. И постоянно го допълвам с още и още, и още неща. Така, на повърхността, въпросът „За какво бих съжалявал ако не опитам да го направя или не опитам да го реализирам?“ изглежда много труден. Но истината е, че ако постоим за малко по-дълго с този въпрос в себе си, в съзнанието ни ще се откроят само няколко неща. Може би само две-три. Само тези, за които сърцето ни е наистина любопитно. И всички останали насоки някак ще изглеждат бледи до тях.
В момента, в който пиша тази статия започват да текат моите последни 2 месеца в Индонезия. През това време тук имам възможност да направя хиляди интересни и вдъхновяващи неща. Хиляди неща, за които хората постоянно ме съветват, че е „хубаво“ да опитам. Но когато сутрин се събудя, отворя си дневника и подравнено към себе си се попитам: „За какво наистина ще съжаляваш ако не го направиш през тези два месеца?“ – в съзнанието ми изникват само две неща. Само две. И всичко останало ми изглежда незначително спрямо тях.
Тези две неща не са най-приятните и най-лесните, които мога да избера да правя на красив тропически остров на края на света. Ако трябва да съм честна – мързи ме и до последно избягвах да си задам важния въпрос, и да застана лице в лице реалността. Но тези две неща са нещата, за които наистина не бих си простила ако поне не опитам да направя през тези два месеца. Затова в този момент, те се превръщат моя мисия. Не е задължително да успея, но е задължително да опитам. Направих каквото е необходимо – освободих графика си почти изцяло за тях, заделих си необходимите пари, както казва Брене Браун: „Избрах куражът пред комфортът“ и започвам да ги изпълнявам. :)
Да живееш със съжаление, че не си казал или не си направил това, което наистина си искал да кажеш и направиш е ужасяващо. То е усещане, което смалява и сгърчва живота ти.
Обичах този човек, но никога не му казах, че го обичам. След това цял живот съжалявах и се чудих какво ли щеше да бъде ако бях му го казала.
Никога не направих първата крачка, защото твърде много ме беше страх.
Наистина исках да реализирам идеята си, но все отлагах да го направя.
Никога не потърсих работа, която наистина да ми харесва, защото ме беше страх да пусна сигурното.
Винаги исках да опитам какво е да свиря на пиано, но никога не се записах за уроци, защото мислех, че са твърде скъпи за мен. Сега наистина ми се иска да бях опитал.
Съжалението е сковаващо. Мисълта, че не си опитал нещо, което системно е присъствало като идея в теб ще те преследва цял живот. Затова, когато нещо излезе на повърхността като важно – по-добре съзнателно да направим така, че страхът от съжалението да не го направим, да е по-голям от страха да опитаме.
За мен 34 години отлетяха брутално бързо. Следващите 30г. са на около 60 секунди разстояние от сега. Дали да живееш живот пълен със съжаление или не, е въпрос на избор. Аз избирам да минимизирам максимално нещата, за които бих съжалявала. Ти може да избереш същото за себе си!
За какво наистина ще съжаляваш, че поне не опиташ да го направиш? Кои са думите, идеите, преживяванията, за които най-много би съжалявал, че не си казал и не си направил в твоя живот?
Ако искаш – използвай дневник, за да изкараш хаоса от главата си и да добиеш повече яснота. Ще видиш, че ако останеш за малко повече време с този въпрос – за теб, за този момент, ще се откроят само няколко неща, които наистина искаш да направиш. Приеми тези неща като своя мисия. И действай. :)
От 01.08.2019г. започнахме модула за управление на времето и ако искате за един месец малко по-целенасочено да поработите върху създаване на ваш план за изпълнение на това, което искате да направите – очаквам ви заедно с нас ТУК. През целия август ще работим върху създаването на свой цялостен план – с довършване на всичко, което имаме недовършено и изграждане на визия занапред. Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите от всякъде и по всяко време. Цената за целия месец, за всички материали е 30лв. и може да се запишете ТУК.