Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 2)

Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 2)

 

Първата стъпка в задълбочаване на доверието към себе си е да спрем да се осъждаме. Следващата стъпка в задълбочаване на доверието към себе си е отваряне на себе си за доверие към другите хора и живота като цяло.

За повече от нас, най-голямата пречка пред това да имаме доверие към другите хора и живота е разочарованието, което потенциално може да се случи. И разбира се, болката, която следва от това.

Всъщност не само разочарованието към другите и живота, но още по-лошо – разочарованието към нас самите, че отново сме избрали „неправилните“ хора или обстоятелства.

Повечето от нас сме преживяли доста пъти това разочарование, знаем колко е болезнено и нашият мозък с все сила иска да ни предпази от подобна бъдеща болка, затова обикновено изскача с хиляди рационализации защо НЕ Е Ок да вярваме на някой друг или живота.

Когато обаче имаме изградено стабилно доверие в себе си, нещата вече са различни. Различното този път е, че имайки доверие в себе си – ние може да имаме доверие, че този път ще направим по-добър избор от преди. И заедно с това – доверие, че ако този избор не се окаже „добър“ и разочарованието възникне – ние ще може да се справим и да минем през него без много драма.

Т.е. разграничението, което следва да направим за себе си е, че доверието ни в другите и живота НЕ Е базирано на мисленето, надеждите, фантазиите или очакванията ни, че те няма да ни разочароват, а е базирано на това, че НИЕ всеки път правим все по-умни избори и че дори и разачорованието да се случи – ние ще бъдем Ок и ще минем през него много по-лесно. Защото вече сме Ок да правим грешки. И защото вече използваме всяко разочарование не като средство да се осъждаме, а като възможност да дефинираме по-ясно и в по-големи детайли какво искаме и какво не искаме.

Казано по друг начин – когато имаме доверие в другите хора и живота не значи, че никога повече няма да бъдем разочаровани от тях. Напротив, ще бъдем. Но когато изберем да имаме доверие в тях въпреки потенциалното разочарование – нашето преживяване, нашите дни, нашият живот ще бъде много по-приятен, отколкото да живеем нон стоп свити в страх и в очакване нещо или някой да ни прецака.

Тук отново ясно може да видим качествената разлика, която доверието създава в състоянието/начина ни на живот, който живеем, нали?

Независимо какво имаме или правим, животът на всеки от нас е преживяване. И следователно най-важното е как живота ни се усеща, а не как изглежда. И ако ние съзнателно може да направим нещо, което да ни помага нашите дни да се усещат по-приятно, то би било наистина добра идеа да се възползваме от него, нали? Именно това прави доверието. То не ни предпазва от разочарование от другите и живота, но прави преживяването на дните ни ни по-приятно (а от там мислите и действията ни ще бъдат качествено по-различни и продуктивни)!

А дори и когато разочарованието да се случи – ние вече имаме достатъчно доверие в себе си, че ще може да минем през него и продължим уверено напред.

Уточнението, което искам да направя тук е, че да изберем да имаме доверие в другите и живота не значи да вярваме на сляпо, да си затваряме очите и приемаме всичко (включително това, което не е ок за нас). Не. Всъщност, да можем да се отпуснем и проявим истинско доверие към другите и живота работи само ако:

  • знаем ясно какво е Ок и какво не е Ок за нас,
  • поставяме и комуникираме ясни граници около това, което е Ок и не е Ок за нас,
  • и имаме непоклатимо доверие в себе си и готовност да пускаме всеки и всичко, което не се усеща добре за нас или нарушава нашите граници.

Да се доверяваме сляпо на други хора и живота без ясно да знаем, заявяваме и сверяваме кое е Ок и кое не е Ок за нас, най-вероятно ще създаде още повече хаотичност и разочарования, и като следствие – още повече непособност за доверие (както в себе си, така и в другите).

 

Отначало когато мислим за доверие към другите хора и живота, то изглежда отделно и различно от доверието в себе си. Но всъщност доверието към другите и живота е продължение на доверието към себе си. Защото колкото повече вярваме в себе си, в това, което искаме, в своите граници, в това, че може да правим по-добри нови избори и да се справяме бързо с евентуални разочарования – толкова по-склонни сме да вярваме в другите и живота. По този начин доверието в другите ни помага да тренираме и задълбочаваме доверието в себе си.

Задълбочаването на доверието към другите хора и живота е нещо, което изисква време и повечето от нас напредваме с много малки стъпки напред. Хубавото е, че всяка стъпка се усеща все по-отпускаща и свързваща ни с нашето по-отпуснато, спокойно и вдъхновено състояние.

Какво е нещото, което може да направиш днес, за да задълбочиш доверието си към другите хора и живота? Не защото очакваш или си фантазираш, че няма да те разочароват, а защото избираш да живееш по-приятно дните си и защото имаш достатъчно доверие в себе си, че дори и да се разочароваш, ти ще бъдеш Ок. Ще минеш лесно през драмата и уверено ще продължиш към хората и събитията, които наистина ще се усещат приятно и подравнено за теб.

Когато можем да се отпуснем с доверие не само в себе си, но и с хората и обстановката около нас, ние вече сме в едно ново състояние на мир и вдъхновение, от което можем да мечтаем по-мащабно, да планираме по-ясно и да създаваме по-смело живота си такъв, какъвто за нас би си заслужавало да бъде изживян.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *