Вътрешен мир Архиви

3 начина да създадем повече лекота в живота си

Едно от нещата, които повечето хора искаме да имаме в живота си е повече лекота. Ако можем да живеем и изпълняваме целите си с повече лекота – това определено ще ни помогне не само да се чувстваме по-приятно в ежедневието си, но и ще сме много уверени да продължаваме напред, когато е трудно и когато целите ни отнемат повече време от очакваното или не се случват изцяло както искаме.

От работата ми до сега бих казала, че създаването на лекота е най-вече свързано с начина ни на мислене. Разбира се, ние може да създадем много ясна, проста и подравнена за нас стратегия да живеем, да изпълним нещо или да се справим с някакъв проблем (което определено ще създаде повече лекота в изпълнението), но нещото, което ни поддържа в лекота докато изпълняваме това, което искаме е най-вече начин на мислене. Затова днес искам да споделя 3 насоки, свързани с начина ни на мислене, които по мои наблюдения създават наистина осезаема лекота в ежеднеието ни и в изпълнението на целите ни.

Ето кои са те:

Разбирането, че лекотата в живота ни не идва от това, че е лесно.

Ние обикновено слагаме равенство между това да ни е лесно и да ни е леко. Когато обаче мозъкът ни мисли за това нещо да е „лесно“, ние реално търсим това нещо да е „перфектно“. А то (каквото и да е) много рядко е перфектно. Затова и може да забележим, че ако чакаме да е „лесно/перфектно“ ние винаги ще сме 1 или 2, или 5 седмици от времето, в което „всичко ще е наред“ (всичко ще е перфектно/лесно). И това време никога не идва за никой от нас.

Например, преди няколко години забелязах в себе си, че постоянни си разказвам нещо от сорта на: „само тези две седмици да минат и всичко ще е Ок„. По едно време обаче забелязах, че аз си повтарям това повече от година, а „тези две седмици“ никога не минават. Защото след тях идват нови две седмици, с нови трудни и хаотични неща за преодоляване, и с ново чакане тези две седмици да минат, за да може всичко да е Ок. :)

Сигурна съм, че не съм сама в това мислене, нали? Много от нас чакаме „онази“ седмица в която всичко ще е наред и най-накрая всичко ще е лесно!

И тази седмица никога не идва. :)

Лесното в живота ни ще идва и ще си отива. Ние обикновено нямаме контрол върху това. А ако се опитваме да контролираме всичко да е лесно, тогава става още по-трудно. :) Или пък постоянно чакаме „тази седмица“, когато всичко ще е „лесно“ и между временно живеем живота си сега в недоволство и нежелание да е това, което е, защото чакаме да стане лесно. Този начин на мислене създават нещастие в нас и просто не е добър вариант. Следователно, нещото, което искаме да имаме консистентно в живота си не е „лесното“, а умението да внасяме „лекота“, както в трудните, така и в лесните моменти от живота ни.

Та, дори самото осъзнаване, че вече не е нужно да чакаме да ни е лесно, не е нужно да чакаме „онази седмица“, за да имаме лекота в живота си, създава лекота и отпускане в нас. И ние се отваряме за възможността да имаме лекота сега, независимо дали е лесно или не. :)

Решение, че сме Ок да ни е трудно.

Според мен има само едно нещо, което създава най-силна лекота в живота ни и то е приемане на това, което се случва.

Ако опитаме да забележим малко по детайлно откъде идва „трудното“ в живота ни, ще забележим, че то не идва от това, което се случва (фактическите обстоятелства), а винаги идва от нашето нежелание то да се случва. Ние не харесваме това, което се случва. Не искаме да е такова каквото е. С усещане сме, че не сме го избрали и това ни кара мислено да се борим с него. Т.е. нашето вътрешно съпротивление към това, което се случва превръща едно фактическо обстоятелство в трудно преживяване за нас.

А понякога от нашето вътрешно съпротивление се хвърляме да действаме в хиляди посоки, за да направим от трудното „лесно“ или да го изкотролираме и обикновено като резултат получаваме още по-голям хаос и изтощение. :)

Трудното, както и лесното ще идва и ще си отива в живота ни. Това е сигурно, колкото е сигурно, че всяка година зимата ще настъпи за нас. Трудното е част от сезоните на живота ни. Тогава, ако искаме да имаме повече лекота в живота си, следва да вземем ясно решение, че сме ок, когато е трудно. ОК сме със зимата в живота ни. А не да се борим с нея, когато възникне и да искаме да я няма. Защото трудното става наистина трудно, само когато създаваме съпротивление към него.

Т.е. лекотата в живота ни идва най-вече от това, че не се борим с това, което се случва, а сме Ок с него. Когато вземем решение, че сме Ок с трудното, тогава моментално лекотата възниква за нас. Не защото това, което се случва е лесно. Не защото искаме да се случва. А просто защото вече не се борим с него. Не си разказваме, че не е Ок да се случва. Не търсим да го правим лесно. А просто сме Ок с каквото се случва. Ние може да сме в центъра на най-трудната и неприятната ситуация в живота си, но ако сме Ок с това, което се случва, ние ще минем през нея много по-лесно, отколкото ако сме в постоянно съпротивление и нежеление да се случва това, което се случва.

Най-важното уточнение, което искам да направя тук (и винаги правя това уточнение, когато става дума за „приемане“) е че приемане НЕ значи примирение. Т.е. ние НЕ се примиряваме с това, което не искаме (в случая „трудното“ очевидно е това, което не искаме)! Нито пък използваме приемането като начин да не поемаме отговорност и да не действаме към това, което искаме. Напротив – ние много ясно знаем какво искаме, имаме план и действаме по него. Но, когато по пътя ни възникне нещо, което „не е наред/трудно/не Ок“, вместо да започваме да се борим с него, да не искаме да е там, да си разказваме колко не е Ок да се случва, ние просто избираме да сме Ок с него. Не защото се примиряваме с него, а защото то просто е това, което се случва и следователно то е това през, което трябва да минем. И това е Ок.

Нашето позволение да се случва това, което се случва, създава лекота както вътре в нас, така и в ситуацията извън нас (тя вече не изглежда толкова интензивна). И ние може да сме сигурни, че по този начин ще минем не само по-леко, но и по-бързо през ситуацията, която ни се случва.

Знанието, че по един или друг начин, бавно или бързо ще минем през това, което е.

Когато нещо неприятно и тежко се случи, ние често автоматично започваме да мислим, че това трудно нещо ще бъде завинаги и ние винаги ще се чувстваме с толкова голяма тежест колкото се чувстваме сега. Това е нормално, защото когато негативните емоции ни обземат, това силно стеснява перспективата ни и ние буквално не може да видим никакви опции за себе си.

Но ако в този момент може да си спомним, че по един или друг начин, бавно или бързо, ние ще минем през това, което се случва – това намалява интензитета на ситуацията ни и ние сме способни да минем през нея с повече лекота.

Понякога забелязвам, че хората имаме съпротивление около това да вярваме в себе си, че може да минем успешно през нещо трудно, което се случва сега. И лично за мен в такива случаи не е нужно да „вярваш в себе си“ (защото това създава допълнително съпротивление, с което трябва вътрешно да се справяш). Затова просто „знаеш“, че по един или друг начин, бавно или бързо, ще минеш през него. Тогава нашата задача не е да „вярваме в себе си“, а просто да не се вкопчваме в това, което се случва, да не му създаваме негативно значени какво значи за нас и за живота ни, и просто да му позволим да мине без да се огелпваме в съпротивление и негативност около него.

Това са 3-те стъпки за създаване на повече лекота в живота ни. Разбирането, че лекотата идва не от това да ни е лесно, а от това да сме Ок с което се случва и да знаем, че по един или друг начин, бавно или бързо ще минем през него.

Знаете, че сте минали през тези три стъпки успешно, когато усетите вътрешно отпускане и лекотата естествено възникне вътре във вас.

След 5 минути усещането за тежест отново може да възникне и тогава вие отново може да минете през тези 3 стъпки.

Правим това колкото пъти е нужно за нас, толкова.

Колкото повече си спомняме да внасяме моменти на лекота в деня си, толкова за по-дълги периоди ще успяваме да усещаме тази лекота в ежедневието си. И толкова по-лесно ще се хващаме, когато незабелязано създаваме тежест и напрежение в себе си. :)

За мен мисълта, че „само тези две седмици да минат и всичко ще е Ок“ все още възниква често в главта ми, но аз вече мога да я разпозная като просто мисъл, която мозъкът ми генерира в желанието си всичко да е лесно и перфектно. И това е моят знак да пусна тази мисъл и да внеса лекота сега в този момент, като просто си спомня, че е Ок да е такова каквото е сега. И от позицията си на възникнало спокойствие, да действам по визията и плана си към това, което искам да бъде. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 2)

Първата стъпка в задълбочаване на доверието към себе си е да спрем да се осъждаме. Следващата стъпка в задълбочаване на доверието към себе си е отваряне на себе си за доверие към другите хора и живота като цяло.

За повече от нас, най-голямата пречка пред това да имаме доверие към другите хора и живота е разочарованието, което потенциално може да се случи. И разбира се, болката, която следва от това.

Всъщност не само разочарованието към другите и живота, но още по-лошо – разочарованието към нас самите, че отново сме избрали „неправилните“ хора или обстоятелства.

Повечето от нас сме преживяли доста пъти това разочарование, знаем колко е болезнено и нашият мозък с все сила иска да ни предпази от подобна бъдеща болка, затова обикновено изскача с хиляди рационализации защо НЕ Е Ок да вярваме на някой друг или живота.

Когато обаче имаме изградено стабилно доверие в себе си, нещата вече са различни. Различното този път е, че имайки доверие в себе си – ние може да имаме доверие, че този път ще направим по-добър избор от преди. И заедно с това – доверие, че ако този избор не се окаже „добър“ и разочарованието възникне – ние ще може да се справим и да минем през него без много драма.

Т.е. разграничението, което следва да направим за себе си е, че доверието ни в другите и живота НЕ Е базирано на мисленето, надеждите, фантазиите или очакванията ни, че те няма да ни разочароват, а е базирано на това, че НИЕ всеки път правим все по-умни избори и че дори и разачорованието да се случи – ние ще бъдем Ок и ще минем през него много по-лесно. Защото вече сме Ок да правим грешки. И защото вече използваме всяко разочарование не като средство да се осъждаме, а като възможност да дефинираме по-ясно и в по-големи детайли какво искаме и какво не искаме.

Казано по друг начин – когато имаме доверие в другите хора и живота не значи, че никога повече няма да бъдем разочаровани от тях. Напротив, ще бъдем. Но когато изберем да имаме доверие в тях въпреки потенциалното разочарование – нашето преживяване, нашите дни, нашият живот ще бъде много по-приятен, отколкото да живеем нон стоп свити в страх и в очакване нещо или някой да ни прецака.

Тук отново ясно може да видим качествената разлика, която доверието създава в състоянието/начина ни на живот, който живеем, нали?

Независимо какво имаме или правим, животът на всеки от нас е преживяване. И следователно най-важното е как живота ни се усеща, а не как изглежда. И ако ние съзнателно може да направим нещо, което да ни помага нашите дни да се усещат по-приятно, то би било наистина добра идеа да се възползваме от него, нали? Именно това прави доверието. То не ни предпазва от разочарование от другите и живота, но прави преживяването на дните ни ни по-приятно (а от там мислите и действията ни ще бъдат качествено по-различни и продуктивни)!

А дори и когато разочарованието да се случи – ние вече имаме достатъчно доверие в себе си, че ще може да минем през него и продължим уверено напред.

Уточнението, което искам да направя тук е, че да изберем да имаме доверие в другите и живота не значи да вярваме на сляпо, да си затваряме очите и приемаме всичко (включително това, което не е ок за нас). Не. Всъщност, да можем да се отпуснем и проявим истинско доверие към другите и живота работи само ако:

знаем ясно какво е Ок и какво не е Ок за нас,
поставяме и комуникираме ясни граници около това, което е Ок и не е Ок за нас,
и имаме непоклатимо доверие в себе си и готовност да пускаме всеки и всичко, което не се усеща добре за нас или нарушава нашите граници.

Да се доверяваме сляпо на други хора и живота без ясно да знаем, заявяваме и сверяваме кое е Ок и кое не е Ок за нас, най-вероятно ще създаде още повече хаотичност и разочарования, и като следствие – още повече непособност за доверие (както в себе си, така и в другите).

Отначало когато мислим за доверие към другите хора и живота, то изглежда отделно и различно от доверието в себе си. Но всъщност доверието към другите и живота е продължение на доверието към себе си. Защото колкото повече вярваме в себе си, в това, което искаме, в своите граници, в това, че може да правим по-добри нови избори и да се справяме бързо с евентуални разочарования – толкова по-склонни сме да вярваме в другите и живота. По този начин доверието в другите ни помага да тренираме и задълбочаваме доверието в себе си.

Задълбочаването на доверието към другите хора и живота е нещо, което изисква време и повечето от нас напредваме с много малки стъпки напред. Хубавото е, че всяка стъпка се усеща все по-отпускаща и свързваща ни с нашето по-отпуснато, спокойно и вдъхновено състояние.

Какво е нещото, което може да направиш днес, за да задълбочиш доверието си към другите хора и живота? Не защото очакваш или си фантазираш, че няма да те разочароват, а защото избираш да живееш по-приятно дните си и защото имаш достатъчно доверие в себе си, че дори и да се разочароваш, ти ще бъдеш Ок. Ще минеш лесно през драмата и уверено ще продължиш към хората и събитията, които наистина ще се усещат приятно и подравнено за теб.

Когато можем да се отпуснем с доверие не само в себе си, но и с хората и обстановката около нас, ние вече сме в едно ново състояние на мир и вдъхновение, от което можем да мечтаем по-мащабно, да планираме по-ясно и да създаваме по-смело живота си такъв, какъвто за нас би си заслужавало да бъде изживян.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 1)

Изграждане на по-задълбочено доверие в себе е нещо, което отначалото изглежда дребно и до някъде несъществено, но всъщност е едно от нещата, които ако наистина разберем и приложим – то започва да създадат изключително осезаема разлика за това живота ни да се усеща много повече като живот, който си струва да бъде изживян. Знам, че за доста хора това звучи малко преувеличено, затова реших да напиша две статии, с които да опитам да създам по-добро разбиране как доверието в себе си е наистина game changer за подобряване качеството на живота ни.

Наскоро споделих някои начални насоки свързани с изграждането на по-силно доверие в себе си ТУК и днес искам да обърна внимание на следвата стъпка, която може да направим към задълбочаване на доверието в себе си. Тази следваща стъпа е… спиране на осъждането към себе си.

И тук имам предвид спиране на осъждане към себе си за ВСИЧКО.

За много от нас осъждането на себе се случва изцяло автоматично, без дори да забележим, че го правим в главата си. И дори може да си мислите, че вие не се осъждате за нищо. Но аз ви обещавам, че ако имате доста дни, в които се чувствате неприятно, голяма част от това неприятно усещане се създава на база вътрешно осъждане на себе си. Ние мислим, че има „правилен“ начин, по който да правим нещата, да казваме нещата, да живеем живота си, да се случва това, което се случва и когато реалността не срещне този „правилен“ начин, осъждането автоматично се ражда в нас и създава неприемане, напрежение в нас. Така, ние може да прекараме часове, дни, седмици (а защото не и повече време!) въртейки се в това вътрешно осъждане.

За други от нас, ние забелязваме, че осъждането вътре в нас се случва, но мислим, че е Ок да се случва. Дори го насърчаваме. Мислим, че ни помага да се мотивираме да вървим напред. 15-20 години от живота на повечето от нас е минал в училищна система на оценяване и когато не постигнем някакви норми, осъждането е нещо, което е „нормално“ за нас да се случи, нали?

И да, от една страна осъждането на себе си може да ни накара да се задвижим за нещо и да сме по-продуктивни, но предполагам повечето от нас вече от опит (или интуитивно) знаем, че „продуктивността“ на база осъждане със сигурност не е нещо, което може да бъде устойчиво дългосрочно.

Т.е. ние може да забележим, че нашето осъждане на себе си често идва от добро място (ние искаме да правим нещата по-добре), но заедно с това може да забележим, че това осъждане не само ни кара да се чувтсваме зле и по-малко продуктивни в дългосрочен план, но заедно с това ни кара сами да се обезценяваме и чувстваме дребни в своите очи.

Алтернативата е да започнем да забелязваме, когато това осъждане на себе си започне да се случва в главата ни и да го заменим с разбиране и приемане на себе си, което всъщност отразява проява на по-задълбочено доверие в себе си.

Например едно от нещата, за които съм прекарала доста време в осъждане към себе си е, че не мога да взимам бързи решения. Не винаги, но в повечето случаи просто ми трябва повече време, в което да обмисля нещо, да се уталожи в главата ми и по този начин се чувствам много по-убедена и сигурна в решението, което взимам. До преди време постоянно се осъждах (разбира се, доста хора около мен също ме осъждаха), че не взимам бързи решения. Аз се опитвах да взимам бързи решения. Мислех какво не е наред с мен, как да го променя и т.н. И това ми създаваше голямо напрежение, защото от една страна аз просто съм човек, на който му трябва повече време да взима решения (и в това няма нищо лошо!) и от друга страна – да се осъждам, че ми трябва време ме кара да се чувствам толкова зле, че за всяко решение, освен да бързам да взема това решение, трябваше да се справям и със себе си, че се чувствам зле. :))) Накрая, докато стигна до дадено решение, толкова вече вътрешно съм се изтормозила, че дори и решението ми да се окаже „правилно“, не се усеща приятно, защото пътят до него е бил твърде напрегнат.

Мислейки за това, в един момент осъзнах, че „нуждата“ да бързам да взема решение НЕ Е реална нужда. То е просто нещо, което аз си мисля, че „трябва“ или някой е решил да ми го наложи, но в 99% от случаите не е нужно сега и веднага да взема решение. И аз спокойно мога да си дам време (т.е. да проява достатъчно разбиране и приемане за начина, по който функционирам) и да проявя достатъчно доверие в себе си, че когато усетя кое е най-правилното решение за мен, тогава е най-правилното време да взема това решение. По този начин не само се чувствам стабилно и сигурно по отношение на своите решения, но заедно с това през цялото време до взимането на дадено решение аз се чувствам спокойна и се чувствам добре. Това е тотално различно преживяване сравнено с варианта, в който нон стоп се осъждам, че се бавя с решението или да се поддавам на някой, които ме притиска да взема решение.

Разбира се, някои решения (макар и те да са много малко) наистина са спешни! Но познайте какво – аз мога да избера да имам достатъчно доверие в себе си, че мога да взимам бързи решения, когато наистина се наложи това. :) И да си давам достатъчно време, когато ограничението идва единствено от моят (или нечий друг) ум с историята, че „трябва“ да е бързо, като всъщност не трябва.

Да живеем и да се развиваме на база осъждане и критика е тотално различно преживяване (и доста по-малко ефективно) отколкото да живеем и да се развиваме на база разбиране, подкрепа и доверие в себе си.

Това може да се приложи за бързина на вземане на решения и за всичко останало в живота ни, за което се хванем, че се осъждаме.

Единственото уточнение, което мисля, че е важно да се направи тук е, че да не осъждаме себе си, НЕ означава да ни си поставяме високи цели и да се държим отговорни за постигането им. Напротив! Приемане НЕ значи примирение. Парадоксът е, че като спем да се осъждаме, ние освобождаме целия този капацитет, който сме насочили СРЕЩУ нас да работи ЗА нас. Защото чувствайки се по-добре по отношение на себе си, ние имаме повече енергия за реализиране на нашите цели. Понякога това реализиране може би няма да е по начина, по който сме го планирали и мислим, че „трябва“ да се случи, но от позицията на нашият вътрешен мир нашите цели ще бъдат достатъчно мащабни, че времето за тяхното изпълнение не е толкова важен или решаващ фактор за нас. А и тяхното изпълнение ще бъде много по-приятно. Не защото няма да правим грешки. Не защото всичко ще е лесно. А просто защото по пътя няма нон стоп да се осъждаме и обезценяваме, а вместо това ще проявяваме разбиране, подкрепа и дълбоко доверие към себе си във всяка наша крачка напред.

Отново – да живеем и да развиваме на база осъждане и критика е тотално различно преживяване (и доста по-малко ефективно) отколкото да се променяме и развиваме на база разбиране, подкрепа и доверие в себе си. Именно това имам предвид, когато казвам, че доверието в себе си променя качествено начина, по който живеем времето си.

Та…

Кое е нещото, за което се осъждаш в момента? Не взимаш бързи решения, постоянно отпадаш от рутината си, зле си в делегирането на задачи, не се разбираш добре с колегите, постоянно отлагаш започването на проекта си?

И помисли какво ако вместо осъждане си дадеш разбиране, подкрепа и доверие в себе си? Не защото се „оправдаваш“ и скатаваш, а просто защото избираш да проявиш разбиране, подкрепа и доверие в себе си.

И може да усетиш моменталната промяна във вътрешното си състояние само от твоя избор да не се осъждаш, а да проявиш разбиране, подкрепа и доверие към себе си.

Този вътрешен мир носи увереност и вдъхновение не само да си поставяме по-смели цели и да ги реализираме, но и истински да се забавляваме по пътя, докато случваме това (и то независимо от крайния резултат!). :)

После, когато усетиш, че приемането и доверието в себе си, са си свършили работата и са позволили на спокойствието да възникне в теб, може с този освободен ресурс да помислиш как да направиш това, което искаш да направиш по начин, който би се усещало наистина приятно и забавно лично за теб? И малко по малко да започнеш да действаш по тези твои стъпки напред. :)

Другият месец ще споделя втората крачка за задълбочаване на доверието в себе си. Може да използваме времето до тогава да упражняваме преминаването от осъждане към разбиране, проемане и доверие в себе си.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Най-голямата „тайна“ на успеха (и има ли изобщо тайна)

Хората често рекламират услугите или продуктите си с това, че само ако ги купим, те ще ни дадат „тайната“ на успеха.

Тайната на щастливите отношения.

Тайната да привлечеш и задържиш вниманието й/му.

Тайната да постигнеш финансова свобода.

Тайната за успешна кариера във всяка сфера.

Тайната за изграждане на печеливш онлайн бизнес.

Постоянно някой ни казва, че има някаква „тайна“, която ние не знаем и „само“ ако вземем това, което ни дават, ще знаем „тайната“.

Но не е ли странно как веднага след това се оказва, че има друга… нова тайна, която трябва да знаем!? :)

Разбирате на къде отивам, нали?

Тайна НЯМА.

От една страна хората използват маректингови подходи, за да ни накарат да вярваме, че имаме проблем и след това да ни продадат решението, което те продават. Няма лошо, това е маркетинг. Голяма част от маркетинга е насочен именно към работа с човешките емоции. И голяма част от креативността на хората отива в това да създават добра реклама, което е чудесно.

Но от друга страна сме ние – стоящи в едно несъзнателно, детско, пристрастено състояние да търсим „тайната“. Да мислим, че има нещо, което не знаем. Че някой друг има нещо, което ние нямаме. Така скачаме от една новина на друга, от един уебинар на друг, от една книга на друга, от един човек на друг. Търсим да намерим коя е тайната, която ще ни помогне да постигнем всичките си цели, нали?

Реално, под повърхността всъщност търсим някой друг да поеме отговорност за нас. Някой друг, който да ни каже какво да правим. Някой друг, който да накара живота, бизнеса, връзката, финансите ни да работят.

Но… тайна НЯМА.

И никой не може да ни спаси.

Тогава каква е алтернативата?

Ако наистина няма тайна (и наистина няма), какво тогава е нужно, за да постигаме целите си?

Нужно е пълно, 100% ДОВЕРИЕ в себе си.

Алтернативата е да знаеш, че може да постигнеш това, което искаш, по начина, по който го искаш, имайки пълно ДОВЕРИЕ в себе си, че твоят начин е „правилният“ начин. И че… тайни няма.

Вярвам, че от един момент натам, най-дълбокото развитие идва от това да намалим да учим нови неща и да започнем да вярваме повече в себе си и в това, което се усеща правилно за нас. Именно затова казвам, че постигането на една цел е 20% стратегия и 80% майндсет, начин на мислене. Повечето хора ни учат само стратегии, но не и начин на мислене – как да разпознаваме вътрешното си съпротивление, как да разбираме от къде идва то, как да създаваме спокойствие в себе си, за да продължаваме напред въпреки страха и съмнениета, как да се справяме с разочарованието от себе си, от другите хора и от живота, как да тренираме силно, непоклатимо доверие в себе си. А именно това са най-важните неща. Без тях никоя стратегия няма да работи дългосрочно.

Разбира се, не казвам, че е лошо да учим от другите. Самата аз съм информационно джънки и 24/7 консумирам информация. Много е ценно да учим и имаме подкрепа от другите. НО обръщам внимание, че има огромна разлика между това да се хвърлиш в един уебинар за „Тайната на…“ или „5 стъпки за… “ и после сляпо да следваш тези стъпки независимо, че може би НЕ се усещат правилните стъпки за ТЕБ. И да се чувстваш зле, че „не става“. И е съвсем друго да се запишеш в уебинара с вдъхновение да чуеш какво човека има да каже и САМ да прецениш кое от казаното е ОК лично за ТЕБ и как може да го напаснеш за СЕБЕ СИ.

Усещате ли разликата?

Едно е да се включиш в едно обучение на база страх, че на теб нещо ти липсва, че имаш проблем, че нещо с теб не е наред и трябва да се фиксираш. ИЛИ на база вдъхновение, че искаш да намериш СВОЯ начин, по който ЗА ТЕБ е най-приятно и най-вдъхновено да реализираш това, което искаш.

Да, има добри практики. Има добри стратегии. Има нужда да учим от другите. НО тайната на някой друг НЕ Е твоята тайна.

Има хиляди начини, по които едно нещо може да работи. Следователно въпросът е малко свързан с това „как НЕЩОТО работи“. Въпросът е повече свързан с това: „Как да направиш нещото да работи ЗА ТЕБ?“

Най-важната тайна другари е, че НЯМА тайни! Може да го направиш както ти харесва, по начина, по който ти харесва. И все пак да го направиш така, че наистина да работи, т.е. наистина да имаш желания резултат (пари, кариера, партньор… няма значение).

Пожелавам на всички ни често да си спомняме, че първо – няма тайна! И второ – че всеки път, когато изпаднем в съмнение кой е „правилния“ начин, да си напомним, че най-правилния начин е начинът, който се усеща най-правилно и приятно лично за нас. И ние може да имаме пълно, 100% ДОВЕРИЕ в себе си, че това е истина.

Защото това Е истината. :)

Та…

Какво е усещането да знаеш, че няма тайни? Че нямаш нужда да търсиш следващото ново нещо, което да те спаси. И може да имаш пълно, 100%-во доверие в себе си, да усетиш кое се усеща най-приятно за теб и да го направиш по твоя си начин?

Ако се чудиш за нещо (какъв цвят пердета да сложиш в спалнята, какво да правиш в неделя, как да се облечеш за събитие, дали да проведеш някакъв разговор или каквото и да е друго), какво би избрал ако напълно и 100% вярваш в себе си и това, което се усеща най-приятно и подравнено за теб?

Всеки момент на чудене и съменение е прекрасен момент за нас да тренираме и градим вярата в себе си!

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Как да оставаме щастливи, докато навигираме неприятни предизвикатества в живота си

От една страна е щастието в живота. Голямо. Желано. Преследвано.

От другата страна са презвикатествата. Проблемите. Понякога дребни. А понякога големи, възникващи накуп и изнервящи те.

Да имаш и двете наведнъж изглежда невъзможно. Но днес ви предлагам да направим точно това – да изследваме какви са начините да оставаме наистина щастливи, докато едновременно с това навигираме всички неприятни предизвикателства, които понякога се струпват накуп в живота ни. :)

В днешната статия ви предлагам две стъпки да направим тази иначе „навъзможна“ задача, възможна. Ето ги и стъпките:

Осъзнаване на дихотомията в живота. Когато мислим за щастие и за много неприятни неща в живота, е важно да забележим, че това не е ситуация, в която „или съм щастлив, или имам проблеми“. На повърхността се усеща странно да бъдеш щастлив докато имаш неприятни проблеми, които ти се случват в момента, но в реалността тези две неща могат да съществуват едновременно. Именно това е дихотомията на живота – да приемем, че две иначе противоречиви идеи могат да съществуват едновремнно. И че ние хората, сме достатъчно емоционално комплексни, за да може да изпитваме едновременно две противоречиви чувства в себе си.

Това, което прави опита ни да изглежда едностраннчив е нашият фокус. Ние или сме фокусирани в хубавото, което се случва или сме фокусирани в проблемите, които се случват. Другото не, че не съществува, но то не в нашия фокус и затова ние не го забелязваме => не го усещаме, че присъства интензивно за нас.

Ето защо, първата стъпка в това да имаме своето щастие докато навигираме много неприятни предизвикателства в живота си е да осъзнаем дихотомията на живота и да забележим, че заедно с нашите неприятни проблеми, тук в този момент за нас присъстват много други неща, за които се чувстваме щастливи и дори благодарни. И не само това! Ние може да забележим, че дори проблемът, който ни е възникнал е нещо, което всъщност ни помага да вървим към това, което искаме, но до сега може би ни е било страх да направим. Друг път това, което ще забележим е, че ние толкова искаме да правим това, което правим, че каквито и предизвикатествата да ни възникват по пътя, ние винаги ще сме благодарни, че правим това, което правим (и не бихме избрали друго, дори ако идва „без проблеми“).

Когато увеличим перпективата си и забележим, че заедно с проблемите, за нас присъстват и много други неща, които правят живота ни в този момент наистина красив, ние започваме да се отваряме за възможността, че заедно с предизвикателствата, за които да се ядосваме, ние имаме и красивите ситуации, за които да бъдем щастливи. Тогава дихотомията на живота, от една интелектуална концепция, се превръща в нещо реално, което започваме да живеем и което започва да създава повече спокойствие и мир вътре в нас. Чувства, които ако позволим в себе си, ни помагат да се справим с предизвикателствата си по много по-неутрален и адекватен начин. :)

2. Гледане на предизвикателствата като на нормална част то живота ни. Когато нещо, което не искаме да се случи, се случи, ние бързо влизаме в осъждане на това, което се случва. Наричаме „проблем“ и след това започваме да си разказваме, че „не трябва“ да се случва, че „не е Ок“ да се случва или мислим, че ако проблеми се случват, значи „нещо не е наред“ с нас или с живота ни.

Но, какво ако всичко е наред?

Какво ако е тотално Ок да се случва това, което се случва?

Е един още по-предизвикателен въпрос: Какво ако това, което се случва, се случва, за да ти помогне да си създадеш по-голяма яснота и детайлност за това, какво искаш и какво не искаш? И да те придвижи напред!

Ние често мислим, че проблеми възникват само за нас и всички други хора нямат проблеми като нас. Но „проблеми“ възникват на всеки човек на света. Хората, към които гледаме за пример и вдъхновение всеки ден навигират хиляди предизвикателства в живота си. Това не значи, че те не са ок или живота им не е хубав. Това значи, че просто предизвикателства възникват всеки ден и това е тотално ок да се случва. Не значи нищо лично за теб или за живота ти. Така че спокойно може да пуснем първо съпротивлението, което имаме към това, което се случва и второ да пуснем истории, които си разказваме за това, че нещо с нас не е наред. След това може да отдъхнем и да минем през това, което живота ни предлага в този момент с присъствие и… неутралност. С разбиране, че проблеми възникват и е ок да възникват. Ние може да се справим с това!

Другата перспектива, която е изключително ценно да й обърнем внимание е, че само когато преживеем това, което не искаме, ние ставаме все по-детайлно наясно с това какво искаме. Т.е. когато една неприятна ситуация се случи, ние вместо да я използваме, за да се ядосваме, ние може да я използваме като информация какво не харесваме и така да дефинираме по-добре какво искаме. По този начин възникналия дискомфорт ни придвижва към това, което искаме! Но ако ние сме вкопчени да се борим с това, което не искаме, тогава нашето време и енергия отива в борене, а не придвижване напред.

Това са моите две насоки как да оставаме наистина щастливи, докато навигираме неприятни предизвикателства в живота си. Първо – осъзнаване и отпускане в дихотомията на живота. Позволяването да бъдем и да усещаме две противоречиви чувства едновременно. И второ – минаване през проблемите неутрално, използвайки ги като информация да дефинираме по-добре какво искаме и да се задвижим по-бързо в тази посока.

Разбира се, написаното по-горе не значи да не оптимизираме това, което може да оптимизираме, за да намалим вероятността проблеми да възникват. НО ако прекарваме времето си, опитвайки се да отпимизираме всичко така, че този или подобен проблем никога повече да не възникне – това е рецепта за нервна криза, а не за поддържане на щастие в трудни моменти.

Животът е хаос. Пълен е с красиви моменти. Пълен е и с хиляди неприятни проблеми. И това е изцяло Ок. Позволено ни е да се смеем, да плачем, да бъдем ядосани. И заедно с това ни е позволено бъдем истински щасливи, докато всичко това се случва. Позволено ни е да трансформираме невъзможното във възможно и каквото и да се случва, да се наслаждаваме на движението си напред.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Надеждата ни за безпроблемен живот (и 3 стъпки как да се разделим с нея)

Често може да забележим в себе си и в другите хора, моментна или винаги съществуваща надежда за безпроблемен живот. Ние не искаме да възникват проблеми. Не искаме да възникват грешки. Не искаме неща, които не ни харесват. И всеки път, когато това се случи, ние се напрягаме, изнервяме, разочароваме. Пак трябва да се занимаваме с нещо, което не ни харесва.

После, разбира се, прекарваме доста време изнервени, оправяйки всичко, което има нужда да се оправи. :)

Мисля, че именно това е проблемът със стратегията „надежда за безпроблемен живот“ – ние се надяваме, че проблеми няма да възникнат, а те възникват постоянно.

Животът се създава всеки момент от неизвестността, от нищото, от хаоса. Всяка минута нещо се пренарежда според намеренията на милиарди хора по света. „Проблемите“ са част от случването на живота и преминаването му от хаос в ред. Те са част от пренареждането и придвижването на света напред.

Някои от проблемите са чист хаос, който просто презентира себе си пред нас в този момент и бързо си отива. Други от тях, вярвам, са там за нас, да минем през тях и да израстем към това, което искаме да случим в живота си. Разбира се, независимо дали са просто хаос или точно за нас, някои от тези проблеми са изключително неприятни. На никой не му се занимава с подобни неща. Те обаче са част от придвижването на живота напред. И ако ние искаме също да вървим напред, следва съзнателно да им позволяваме да ни придвижват и по възможност – просто да минаваме по-лесно (а защо не и по-приятно) през тях.

Днес искам да споделя три насоки, с които може да направим именно това. :) Ето как изглежда процесът, който предлагам (както винаги – преценете кое да вземете за себе си в своя личен процес при среща с проблеми и оставете това, което не се усеща ок за вас):

Задълбочаваме доверието в себе си. Може би на повърхността не го забелязваме, но истината е, че проблемите ни изнервят не само защото са „неприятни“, но и защото ние ги приемаме като препядствия, за които нямаме достатъчно доверие в себе си, че може да минем през тях. Ние често сме с усещането, че при следващото възникнало препядствие вече наистина ще се сринем и няма да издържим. И това създава голям интензитет около всяка ситуация, която ние дефинираме като „проблем“. Усещането, че ще се сринем не е истина. То е само симптом, че нямаме достъчно доверие в себе си. Истината е, че ние не само няма да се сринем, ами ние всъщност можем много спокойно, стъпка по стъпка да минем през всичко, което се случва. Ето защо първата стъпка в умението ни да се справяме с всеки проблем е да усетим своето дълбоко, изключително силно доверие в себе си. Т.е. когато и да възникне проблем, първото нещо е да си спомним, че ние вярваме в себе си, без никакво съмнение, че можем да минем през него със спокойно отношение. Ние знаем и разбираме, че проблемите са част от хаоса, от който живота се случва и придвижва напред. И дълбоко вярваме в себе си, знаем, че може да минем през тях, каквото и да ни поднесат те. И просто опитайте да усетите отпускането и спокойствието, което възниква в нас, само като си спомним, като знаем, като изберем, че дълбоко да вярваме в себе си, знаейки, че малко по малко може да минем през всичко, което се случи. Уникално усещане за стабилност, сигурност, отпускане. Това е състоянието, в което искаме да живеем.
Минаваме неутрално през проблема. Когато възникне проблем, ние обикновено автоматично влизаме в нежеланието си този проблем да се случва. Нашето нежелание създава много неприятни емоции вътре в нас, а нашата цел с вас изобщо не е да държим себе си в подобни турболентни негативни емоции. Проблемът вече е там, случва се и нашето недоволство ще ни накара не само да се чувстваме зле, но и ще направи проблема да изглежда доста по-голям и по-неприятен отколкото всъщност е. Затова, след като си спомним, че ние дълбоко вярваме в себе си, че малко по малко може да минем през всичко, което се случва – усещайки това спокойствие вътре в себе си, ние вече може да минем по-неутрално през проблема. Тогава правим каквото е нужно, за да го решим. Някои проблеми са наистина трудни и в такива случаи е нужно може би да спираме за момент, да вдишаме и издишаме няколко пъти, за да се подравняваме по-често към спокойно състояние и да си спомняме отново и отново, че можем да вярваме в себе си, и че можем да минем по-неутрално през това, което се случва. И така, малко по малко, ще намерим себе си с този проблем, вече решен и отминал. Тогава, може да си отдъхнем и да си спомним, че не си е заслужавало да се изнервяме още от началото. :)
Решение как да направим проблема по-лесен за следващия път. След като сме решили проблема, е добре да помислим какво може да направим занапред, за да намалим вероятността той да се случи пак или ако е неизбежно – може би някой друг да се заеме с него, който работата му е да се занимава с такива проблеми или би му било приятно да го прави. Може да се запитаме: „Какво ми е необходимо, за да се справя по най-добрия начин за мен с този проблем занапред?“ Някой проблеми са си еднократни проблеми, без да има какво да подобрим за следващия път – това си е чистата форма на хаос и тук може просто да подходим с разбиране към живота и процеса на случването му. Но за други проблеми – ние ще има какво да направим или на кого да делегираме подобни ситуации занапред и може да го направим веднага. Каквото и да изберем, ако сме следвали тези 3 стъпки – браво!, минали сме много по-умно и много по-успешно през това, което се е случило (вместо да се изнервяме и стоим в негативно състояние, карайки проблема да изглежда твърде голям и минавайки през него твърде дълго).

Да стоим и да се надяваме, че даден проблем (или подобен) никога повече няма да възникне и после да се ядосваме, че е възникнал, не е добра стратегия. Затова, когато възникне проблем – първо отделяме няколко секунди да си спомним, че ние всъщност имаме силно доверие в себе си, че стъпка по стъпка, може да минем през всичко, което се случва със спокойно отношение. След това, съзнателно минаваме спокойно и правим каквото е нужно да се направи, за да се реши проблема. И накрая – ако има какво да направим занапред или на кого да делегираме този проблем – правим го. Ако не – пускаме случилото се бързо и продължаваме напред.

По този начин ние всъщност живеем в истинско сътрудничество с живота, защото съзнателно позволяваме на живота да се случва по-лесно (с неговите „хубави“ и „проблемни“ страни), и едновременно с това, позволяваме на себе си по-лесно да минаваме през него. Вместо да сме вкопчени в надеждите си или изискванията си да не възникват проблеми, всичко да е както ние го искаме и че животът трябва да ни предлага само това, което е лесно и желано. :)

Обобщено, тези три стъпки по-горе ни помагат да увеличим разбирането си към начина, по който се случва живота, да упражняваме дълбоко вярата в себе си и да оптимизираме следващия епизод от света, който сами създаваме за себе си.

Каква чудесна възможност да живеем в сътрудничество с живота и да упражняваме вярата в себе си, нали? :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Как да не се вкопчваме в ситуациите от живота си (изграждане на „тефлонов ум“)

Повечето от нас сме забелязали, че умът ни често се вкопчва в ситуации, които се случват и седи вкопчен в тях с часове, дни, седмици и месеци дори. Мисли, премисля, анализира. Преди ситуацията да се случи, докато се случва и след като се случи.

„Не ми харесва така. Не ми харесва иначе. Може би така е по-добре. Какво да направя? Как да го направя? Дали да го направя? Как да го кажа? Не го правя достатъчно добре. Не трябваше така да го правя. Можеше по-добре да го направя. Трябваше да го обмисля повече.“ И т.н., и т.н.

Разбира се – да помислим малко за това, което се случва е важно. Но когато стане твърде много – това е знак, че умът ни се е вкопчил в ситуацията. Когато стоим твърде дълго в тази вкопченост – това създава доста напрежение и нервност в нас. Като резултат – всичко започва да се усеща тежко, трудно, интензивно и изморително. Не защото е такова, а защото умът ни освен да се справя с това, което се случва в момента, той обмисля още 10 минали ситуации, в които се е вкопчил и се безпокои за още 10 бъдещи ситуации, в които също се е вкопчил.

Това не е приятно пространство, в което да живеем, затова когато се случи, е добре да внесем съзнателност и да опитаме да отпуснем тази вкопченост на ума си. По този начин може да създадем спокойствие в себе си и да вземем много по-адекватно и добро решение за ситуациите, които създават дискомфорт в нас.

Обратното на „вкопчен ум“ е т.нар. „тефлонов ум“. Тефлоновият ум се занимава се с една ситуация само, когато тя се случва (вместо да мисли за нея хиляди пъти преди да се случи и още хиляди пъти след като се случи). После пуска ситуацията (до следващия път, в който тя възникне) и продължава напред, гледайки към следващото нещо, което се случва сега. Т.е. тефлоновият ум не се вкопчва, а просто продължава напред. Той пуска всичко, след като се случи и така винаги има само един фокус и едно нещо, което да мисли/действа – това, което се случва сега. После преминава към следващото. Той адресира нещата, когато възникнат и след това ги пуска. Без в „сега“-то да влачи хиляди минали и хиляди бъдещи ситуации.

Да практикуваме да имаме „тефлонов ум“ е част от умението да присъсваме дълбо в реалността (това, което реално се случва), а не да живеем в умствените си оплаквания, негативни истории или фантазии.

Да имаме тефлонов ум създава доста лекота в живота ни, което ни помага да се движим напред не само по-бързо, но и доста по-приятно. Затова днес искам да споделя как може да упражняваме ума си да бъде „тефлонов“ ум, вместо ум, който постоянно се вкопчва във всичко, което се случва. :)

Ето процесът, който може да следваме (може да видите кои стъпки са ок за вас и което усетите нужда, може да го промените, за да работи за вас):

Забелязване. Първата най-важна крачка е да забележим, когато сме се вкопчили твърде силно в нещо, което се е случило. Да забележим не винаги е лесно, защото ние често мислим, че трябва „много добре“ да обсмислим това, което се е случило. И така не може да си дадем сметка,когато от момент от обмисляне сме преминали в момент на невротичност. Когато усетим, че сме твърде напрегнати, това може да е нашата червена лампичка, да внесем съзнателност и да проверим дали умът ни се е вкопчил твърде много в някаква (няколко) ситуации. Може да се запитаме: „Мисля само за това, което се случва сега или усещам напрежение и товар от минали/бъдещи ситуации?“ По този начин може по-ясно да забележим дали сме вкопчили в нещо.
Пауза. След като забележим, че сме се вкопчили в нещо – паузираме. В тази пауза ние всъщност прекъсваме невротичността на ума и си даваме възможност да мислим и действаме съзнателно. Може да вдишаме и издишаме няколко пъти – това често помага да се подравим към малко по-добро състояние и да се усетим по-настоящи. В паузата може да си напомним: „Избирам да не се вкопчвам и невротизирам. Избирам да пусна ситуацията до следващия път, в който тя възникне и има нужда да я адресирам.“ Ако усетите, че това ви е създало спокойствие, може да продължите напред. Ако обаче усетите, че ситуацията е твърде интензивна и не може да спрете да мислите за нея – това обикновеное значи, че има решение, което е нужно да се вземе и/или действие, което е нужно да се предприеме, иначе тази ситуация ще продължава да ни безпокои. В този случай, може да си отделите 10-20 минути и да си разпишете в тетрадка какво точно е това, което ви създава напрежение и какво може да направите, за да се чувствате по-добре в тази ситуация? Разписвате това, което се случва и варианти какво може да направите, за да е ок за вас, докато наистина усетите, че интензитета на тази ситуация намалява и тя се усеща малко по-неутрална за вас. След това може да вземете ясно решение какво да направите и да си заложите кога ще го направите, за да придвижите ситуацията напред. Когато имаме ясен план как ще се справим с една неприятна за нас ситуация, това създава спокойствие в нас. Разбира се, планът може да не даде решение, но ще сме опитали, ще знаем, че това не работи и ще пробваме нещо друго, докато намерим най-приятното решение за нас. С този план и с този майндсет е доста по-лесно да „пуснем“ ситуацията и да освободим нашето „сега“, за да се фокусираме към това, което реално се случва сега.
Съзнателен избор. Съзнателно избираме да пуснем ситуацията и да продължим напред. Ако има нужда – избираме какво решение ще вземем, какво действие ще предприемем и си го залагаме в графика (може и веднага да го изпълним, ако обстоятелствата позволяват). Може мислено или гласно да си кажем: „Избирам да пусна тази ситуация и да продължа напред„. Разбира се, идеята не е, че от тук насетне забравяме изцяло за тази ситуация. Идеята е просто да излезем от вкопчването на ума, което създава невротичност и да тренираме да адресираме ситуациите, когато те възникват и да ги пускаме, а не да ги носим с часове, дни, седмици или месеци в себе си. Когато пуснем ситуацията – може веднага да усетите, че по този начин се подравняваме към едно по-неутрално, приятно състояние и по-този начин имаме капацитет да се справим с това, което се случва сега по много по адекватен и спокоен начин. Ако след като пуснете ситуация не усещате отпускането, за което споменавам, това значи, че най-вероятно не сте пуснали ситуацията и има нужда отново да минете по т.2 и т. 3.
Действие. Ако умът ни се е вкопчил в една ситуация, значи явно в тази ситуация има нещо, което е важно за нас. И ако не може да я пуснем само със съзнателност, то значи, че е нужно да се вземе ясно решение и да се предприеме действие в посока на това ситуацията да се „изчисти“. Решението и действието, което изберем не е нужно да са перфектни, а енужно просто да ни придвижат поне една стъпка напред към изчистване на ситуацията. По-добре неперфектно решение и действие, отколкото да обмисляме още 20 години тази ситуация (знам, че преувеличавам с „20 години“, но понякога се усеща точно толкова дълго, нали? :)). Тук, освен решение и действие, може би ще има нужда да си дадем позволение да сгрешим, да знаем, че можем да си простим ако се случи и да развием силно доверие в себе, че дори и да сгрешим, ще коригираме каквото има нужда, и ще продължим напред. Всяко решение и действие напред е правилно (дори и да е „грешка“).
Фокусираш се върху нещо друго. След като сме взели ясно решение и сме направили действието (или сме си го заложили в графика) е нужно съзнателно да се фокусираме върху нещо друго. По този начин ние реално „пускаме“ ситуацията. Може да си кажем: „Аз имам гъвкав ум и минавам лесно през всяка ситуация„. Много добра стратегия е, още предварително да имате ясно заложено какво ново ще мислите след като пуснете една ситуация от ума си, за да може да не минавате от едно чудене (относно ситуацията) в друго чудене (къде да си сложа фокуса сега). Например, може още от сега да си заложите, че веднага след като пуснете вкопчването си от дадена ситуация, веднага си пускате любимия подкаст, мотивиращо видео в youtube, ще напишете 10 позитивни утвърждения за себе си или нещо друго, което знаете, че ви подравняве към добро състояние. Т.е. вие предварително знаете какво правите веднага след като пуснете една ситуация. Така, дори и ако след цялото мислене, решение и действие, забележите, че умът ви иска да остане вкопчен в ситуацията и да се невротизира, вие съзнателно може да изберате да пуснете ситуацията за този момент и да направите това, което сте си заложили. Защото знаете, че това Е най-дпброто решение за вас в този момент и да се подравните към добро състояние и неутралност. Всеки момент на подобна съзнателност е момент на победа за нас! :)
Адресираме това, което се случва сега. Това, което се случва сега е това, което има нужда да се случва. Т.е. може да гледаме на него не като на нещо, което ни пречи да стоим вкопчени в минали ситуации, а като на нещо, което ни помага да продъжим напред. Животът има изключителна интелигентност и това, което е пред нас е това, което е за нас. Когато пуснем вкопчеността на ума си в дадена ситуация, може да погледнем това, което се случва сега с чисто съзнание и да го изпълним с благодарност, с уважение, че имаме възможност да се занимаем с това и да дадем най-доброто от себе си в изпълнението му. Ако ние през това време сме вкопчени в хиляди минали или въображаеми ситуации, ние няма как да дадем най-доброто от себе си в изпълнението на нещо важно за нас в този момент. Но когато пуснем всичко и дадем цялото си внимание на това, което се случва сега – може да сме сигурни и дори горди, че даваме най-доброто от себе си в реализирането на това, което има да се реализира в този момент. :)

Ок! Това са стъпките, с които упражняваме да имаме тефлонов ум, да минаваме по-лесно през ситуациите в живота си и да изпълняваме това, което е пред нас с повече съзнателност.

Разбира се, когато ситуацията от преди възникне отново (или нейното продължение се случи) – тогава и ние я адресираме отново. И пак – практикуваме да реагираме/действаме на нея, когато се случва и след това я пускаме, и минаваме към следващата ситуация. Не я влачим с часове, дни и седмици в ума си. Стараем се да адресираме само това, което се случва сега.

Понякога е наистина трудно, но знам, че с практиката, малко по малко задобряваме. :) А когато успеем да го направим – може да усетим потъването в реалността, потъването в настоящия момент, в това което се случва сега. И спокойствието, което сегашният момент носи. Необременеността от всичко останало, което се е случило или има да се случи. Просто спокойствието на това, което е сега. Нищо друго. Нищо повече. Всеки момент на такава съзнателност е момент на победа, спокойствие и освобождение за нас.

Пробвайте тази практика и ми пишете дали ви действа добре. Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

2 стъпки, с които да поддържаме живота си чист

Когато животът ни е чист, ние не само се чувстваме добре, но и това което искаме се случва много по-бързо и по-приятно. Не защото животът е по-благосклонен към нас! А просто защото няма „нечисти“ неща, които да ни дърпат назад. Няма неща, за който постоянно да се обръщаме назад, да премисляме за поред път, да съжаляваме и т.н. Няма неща, които да държат сърцето ни свито и да се усещат като товар, който нон стоп ни пречи да вървим напред.

Едно от най-силните ми пожелания за себе си и всеки друг човек е да изградим и поддържаме такава чистота в живота си, че винаги да се движим уверено, смело и много по-леко напред. В днешната статия искам да споделя двете най-важни според мен насоки, с който може да постигнем това:

Довършване на недовършеното. Всичко, което сме започнали, но не сме довършили са неща, които ни дърпат назад. Неща, които отнемат от менталната ни енергия и заедно с това ни карат да мислим за себе си като за човек, който не може да завършва нещата, които започва (или изобщо не ги започва). Започнатите и недовършени неща на повърхността изглеждат невинни и невъздействащи, но всъщност те създават много голяма стагнация в живота ни. Затова едно от най, най-важните неща е постоянно да изчистваме всичко започнато и недовършено, което имаме в живота си. Може да е започнат и изоставен проект. Започнат и недовършен курс по език. Идея, която постоянно ни се върти в главата и нищо не сме направили по нея. Декорация, която отдавна искаме да направим/сменим в къщата си, и т.н. Отделете си 10 минути и запишете на един лист всичко започнато и недовършено + всичко, което отдавна искате да направите, все още стои в главата ви, но така и не сте го започнали. След това, съзнателно прегледайте всички неща, които сте описали във вашия списък и вижте кои от тях наистина са ви актуални към този момент и кои вече не са подравнени за вас, но сте ги написали, просто защото е нещо започнато (т.е. преди сте го искали, сега обаче вече не се усеща толкова вдъхновяващо за вас, но все още стои и занимава главата ви). Всички неща от списъка ви, които усещате, че вече не са подравнени за вас в този момент – зачертнете ги едновременно от списъка си и от главата си. Просто ги пусне. Не дочитайте книги, които не са ви интересни. Няма смисъл да влагате времето и енергията си за тях щом вече не са нещо, което ви събужда. Ако нещо не се усеща наистина, наистина вълнуващо за вас в този момент, приемете, че е било идея, която преди е резонирала с вас, но вече не, и е най-добре да я пуснете, за да имате пространство, фокус и енергия за това, което е наистина важно и вълнуващо за вас в този момент. Останалите неща от списъка ви, които наистина усещате, че ви вълнуват – включете ги във визията си, заложете си ги за изпълнение тази или следващата година и започнете с изпълнението. Когато пуснете ненужното и направите план за всичко останало, което ви вълнува, би следвало да усетите повече яснота и задвиженост напред. Това е следствие от факта, че сме си свършили работата и сме създали чисто пространство за себе си и идеите си (като просто сме организира всичко недовършено в живота си. :)
Изчистване на недоволството вътре в нас. Да поддържаш чистота вътре в себе си означава да не задържаш негативност от какъвто и да е вид дълго в себе си. Всичко, което ни дразни, всичко недоизказано с хората около нас, всички неадресирани неща със себе си, всичко, което ни кара да се чувстваме зле – то създава недоволство в нас. И ако не го „изчистим“ то се превръща в една топка от негативност вътре в нас, която дава сила повече на реактивния ни себе си, отколкото на съзнателния и развиващия се себе си. Духовността има малко общо с това в какво вярваме и много общо с това в какво вътрешно състояние живеем живота. И тук най-ценното е съзнателно да поддържаме климата вътре в себе си наистина спокоен, чист и вдъхновен. За се случи това е нужно да започнем ясно да забелязаваме и изчистваме недоволствата, които възникват вътре в нас или може отдавна са се натрупали в нас. Може да е нещо дребно, което ви дразни у дома и всеки ден като го видите създава негативност във вас. Или нещо, което ви дразни по пътя за работата. Или нещо, което ви безпокои от скоро или от отдавна. Усещане, че между вас и някой човек има неизказани, неясни неща и това ви натоварва. Или някой ви дразни с нещо конкретно и усещате, че е време това да се промени. Такива неща винаги възникват и ще продължават да възникват в живота ни. И идеята е ние да ги забелязваме и да ги изчистваме, вместо да си ги трупаме на гърба. Както може би някой от вас вече се досещат – това „изчистване“ е малко неудобно. Обикновеное е свързано с провеждане на някои некомфортни разговори с други хора или… със себе си. Но ако искате животът ви да се усеща наистина чист, задвижващ и вдъхновяващ, трябва да намерите своя начин и да го направите. Отделите си 10 минути и опишете всичко, което ви дразни и носи недоволство – в средата около вас, в отношенията с другите, стари недоизказани неща с някой човек, неща, които отдавна искате да адресирате свързани с вас самите. И после си заложете начин, по който това нещо може да се изчисти. За всяко нещо може да се запитате: Какво ми е нужно да се случи за това нещо, за да се усещам „на чисто“ и да се чувствам добре? Например, ако е нужно да проведете „изчистващ“ разговор с някой човек – за да се чувствате по-уверени, може да си разпишете точки за водене на този труден разговор (може да използвате за пример имаго диалог). И така за всяко нещо от списъка ви – си разпишете как да го изчистите, за да не стои като нещо недоизказано, назавършено и тежащо вътре във вас. Няма да лъжа, работата по този списък обикновено е свързана с наистина неудобни ситуации, но аз ви гарантирам, че от другата страна на това неудобство ще се почувствате наистина на чисто с хората, със себе си и с живота си напред. И това ни дава изключително силно задвижване и вдъхновение да вървим напред. Защото вече не да теглим целия емоционален багаж, който понякога от години е стоял на раменете ни. :)

Та, това, което искам да кажа е следното….

Ако имате план до края на годината с всичко, което искате да приключите до края на 2021г. – следвайте го! Пращам ви енергия и силни пожелания да го случите по най-приятния и продуктивен начин за вас. :) НО, ако се чудите кое е най-доброто нещо, което може да направите за края на годината през 2021г. – изпълнете двете стъпки посочени по-горе.

И просто започнете новата година на чисто!

Това е вече наистина е един от най-ценните подаръци, който може да подарите на сърцето и живота си за следващата година. :)

За инструмент, с който да планирате и организирате новата си 2022г. (включително описване на всичко недовършено), може да изтеглите ъпдейтнатия ми ексел за планиране и изпълнение на 2022г. от ТУК. Темплейта включва описание на областите за създаване на визия + годишно, месечно и дневно планиране + бюджет, с който да си създавет повече яснота как използвате парите си. Чувствайте се свободни да променяте това, което не отговаря за вас и да адаптирате таблицата така, че да бъде в най-голяма полза лично за вас.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запишете се да получавате други статии от мен ТУК. :)

Мантрата, която променя живота ми

От няколко месеца си казвам една мантра всеки път когато усетя, че нещо ме ядоса, изнерви или е твърде предизвикващо моите разбирания и ценности. И учудващо за мен, но тази мантра започна осезаемо да променя живота ми. Т.е. започна много силно да променя начина, по който приемам това, което се случва и то вече не изглежда толкова емоционално заредено, изнервящо и неприятно. И по този начин аз минавам през каквото се случва много по-неутрално, лесно и понякога дори приятно за мен.

Мантрата е изключително проста. Но установих, че смисълът, който стои зад нея й създава огромната сила, която има.

Затова ще разкажа накратко за смисъла й, и после ще споделя коя е мантарата.

Основната идея е, че нещастието (страданието в някоя от неговите форми) идва при нас само когато ние НЕ сме ок с това, което е.

Т.е., когато това, което се случва не е това, което искаме да се случи. Или не е това, което сме очаквали да се случи. Или не е това, което сме планирали да се случи. Или когато това, което се случва много противоречи на нашите лични разбирания и ценности.

Ако обърнете внимание на всяка една ситуация, която ви е изнервяла до сега, ще разберете, че това, което реално се е случило е едно от горните неща (а не ситуацията сама по себе си).

Когато това, което се случва не е ок за нас, то създават в нас дразнение, гняв, негативност, недоволство, напрежение. Обикновено, когато става дума за по-големи ситуации, ние можем да забележим когато това дразнение започват да се надигат в нас и евентуално да се справим с него. Но, когато ситуациите са много дребни, ежедневни неща, тази негативност се случва доста незабележимо. Ние просто сме свикнали с тези мини ситуации и тези мини негативностти и те просто си вървят незабелязано на бекраунд вътре в нас. Тези дребни ситуации обаче създават негативни емоции в нас, които се натрупват през деня и често ни карат да се усещаме наистина изморени в края на деня си.

Ето какви дребни ситуации имам предвид.

Например, наскоро ходих в супермаркета до нас и нямаше един плод, който аз много обичам и много исках да си купя. Но точно в този момент нямаше от този плод в супермаркета. В този момент аз забелязах как започвам да се изнервям и да си разказвам нещо от сорта на: „Как може да не зареждат от този плод? Как може да не следят, че е свършил? Защо не са се погрижили за това? Днес специално исках точно този плод да си купя! И без това не ми харесва да идвам в супермаркета, сега още повече не ми харесва! Какво искат, в друг супермаркет ли трябва да започна да ходя?“ и т.н., и т.н. Това е просто моята автоматична нормална човешка негативност, която възниква, когато нещо не е каквото го искаме да е. И това ми създава мини неприятно състояние.

Или пък, един ден по главната улица видях една дама, която беше само по високи токчета с изключително изразян бански, почти гола да седи посредата на главната улица и да говори по телефона. Градът, в който живея е топъл, туристически град, събирателна точка за много хора от целия свят и може да видиш наистина всичко. Но това ми дойде в повече и в този момент забелязах как започвам да осъждам и да си разказвам нещо от сорта на: „Е, това вече е прекалено! Кому е нужно?! На главаната улица си, по дяволите, почти гола?! Наистина ли това е Ок за теб?!“ и т.н., и т.н. Отново – това е моята автоматична нормална човешка негативност, която възниква, когато нещо предизвика моите лични разбирания и ценности. И това ми създава мини неприятно състояние.

По същия начин се изнервих на един човек, който в апартамент до нас, в неделя следобед така си беше надул музиката, че беше вдигнал целия квартал на крака, без да се съобрази с абсолютно никой около себе си. Моята инстинктивна реакция беше веднага да се ядосам, да му направя забележка (той не спря) и след това поне още 2 часа си разказвах колко несъобразителен е този човек, как така изобщо не му идва на ум, че някой може да иска да си почивка в неделя и т.н. Да не говорим, че в момента рутината около графика ми е променена и това ми създава още повече дискомфорт, ами сега и не мога да си почина в неделя. Още повече, че документите, които съм подала за еди си какво, вече две седмици седят в общината и никой не ми връща обратна връзка дали има придвижване на случая……. знаете как човек скача от едно негативно нещо на друго, нали? Така и си минаха още 2-3 часа изнервеност и негативни емоции.

Хиляди дребни ситуации, около които се сещаме за още хиляди други дребни ситуации, които ни създават мини изнервеност и които нон стоп ни изкарват от вътрешния мир, който повечето от нас искаме да усещаме.

Един ден забелязах всичко това, което се случва на бекграунд в мен и започнах да мисля какво наистина се случва тук. И… беше това, което отдавна знам – когато ние не сме Ок с това, което се случва, това създава страдание в нас. Осъждане, неприемане, недоволство, негативност, няма значение – някаква форма на страдание с негативни емоции възниква в нас и започва бавно да иска да се надгражда с още и още ситуации. В един момент човек може да получи силна мозъчна мъгла от негативни емоции, заради именно такива дребни ситуации, които изглеждат незначителни, но се натрупват и започват да ни държат в неприятно състояние. Ограбват капацитета ни да бъдем трезви, будни и радостни. Ограбват способността ни да присъстваме в наистина качествени емоции и състояние.

Тогава един ден интуитивно ми дойде на ум да си кажа „Ок е“.

За всичко, което си казвам, че не е ок и после създавам истории, с които допълнително да си разказвам колко много не е ок – Ок е.

Ок е да е такова каквото Е.

Ок е, че няма точно този плод, точно в този ден, точно в този час в супермаркета. Ок е.

Ок е, че дамата е решила да се облече по начина, по който тя си е решила да се облече. Ок е!

Ок е, че някой в неделя следобед е решил да усили музиката до дупка без да се съобрази. Ок е.

Ок е, че рутината ми не е както искам да е в този момент и трябва да се промени за някакъв период.

Ок е, че нещата не се случват както бях планирала да се случат.

Ок е, че в администрацията са по-бавни отколкото искам да бъдат.

Ок е, че изоставам със задачите си този месец.

Ок е, че не мога да започна това, което исках да започна, тогава когато исках да го започна.

Ок е, че не съм в най-доборото си състояние.

Ок е.

Изведнъж целия товар, който усещам сякаш пада. Цялата артилерия сили, който съм впрегнала да контролирам да е така както го искам да е, се отпускат.

И всичко става по-леко.

Започнах за всяка една ситуация, която усетя, че предизвиква в мен стрес, недоволство, гняв, срам, вина или каквото и да е друго неприятно усещане, да си казвам „Ок е“.

И в момента, в който си го кажа, това, което се случва започва да изглежда много по-неутрално и спокойно. Ситуацията, която не харесвам е все още там, все още е неприятна, все още не я искам, но тя вече не е нещо, което ме изкарва извън центърът ми и не ми създава толкова много негативна реактивност. Тя става просто Ок.

Ок е.

Това е мантарата.

Всеки път, когато нещо ме изнерви или предизвика дори и най-малката негативна емоция – вдишвам дълбоко, издишвам и си казвам „Ок е“. И си спомням си, че наистина е Ок. Това веднага променя едновременно и мен, и ситуацията.

Понякога, когато умът ми се заяде и каже: „Не, този път вече не е Ок!„, си казвам: „Добре, аз как реално знам, че наистина е ок?“ (все пак, ние не искаме да се заблуждаваме, нали?)

Знам, защото това е, което се случва в този момент. В следващия момент може да е нещо друго, мога да го променя, но тук, сега – това е, което Е. И всяко спорене с реалността, с това, което Е – води до страдание.

Знам, защото вярвам 1000% в дълбоката интелигентност на живота и че той не би случил нещо, което не е ок. Дори и то понякога да изглежна ужасно отвън. Само и единствено моята лична интерпретация и ограничена човешка перспектива може да направи нещо да изглежда, че не е ок.

Но то, в дълбочината си, в същността си е Ок. Това, което Е, винаги е Ок.

И аз мога да си отдъхна. Мога да си спомня, че не е нужно да контролирам целия свят или всеки човек, или да осъждам това, което не е моя работа, което е непознато, неудобно, неприятно или неразбираемо за мен.

Единственото, което мога да направя, като съзнателен човек, който съзнателно е избрал да не страда, а да живее в истинско партньорство с Живота – е да приема това, което Е в този момент. Не защото се примирявам с него, а защото приемам, че това е което Е в този момент, в тази ситуация.

Ок е.

Това е мантарата.

Изключително проста, но фундаментално и феноменлано силна.

Имам само едно най-важно уточнение към тази мантра и ако четете моите постове и статии, най-вероято това уточнение няма да ви учуди. То е, че ние НЕ използваме мантрата „Ок е“, за да се примиряваме с това, което се случва и да не правим нищо. Със сигурност не! Ако има нещо да се направи, за да може ситуацията, която не харесваме да се промени и да бъде както искаме (и в много случаи наистина има какво да се направи) – нужно е да го направим, наша отговорност е да предприемем действие (особено, когато ства дума за по-големи и важни ситуации)! Например аз се оплаках на мениджъра на сградара до нас от човека с музиката и той повече не го е правил. Разбира се, мога също да отида и да споделя на мениджъра в супермаркета колко добре е да зареждат по-често този плод (може би е смешно, но аз реално мога да отида, да предприема някакво действие т.е. имам някакъв контрол в тази ситуация).

Но би било глупаво да ида да разказвам на дамата как трябва да се облече различно, защото… защото на мен не ми харесва?!?! Там където нищо не може да се направи – просто приемаме, че е това, което е. И го използваме като ситуация, с която да успокоим вечно обезпокоеното си от всички и всичко его. :)

Т.е., важното тук е, че ние не използваме мантрата Ок е, за да се примиряваме. Ние използваме мантрата Ок е, за да приемем това, което Е в този момент. За да запазим вътрешния си мир. Да останем центрирани. Защото знаем, че от тази база на приемане и спокойствие, ние сме в максимално адекватно състояние, за да преценим дали има какво да направим в тази ситуация и да измислим най-адекватно (дори креативно) решение за нея, за да е така както искаме. От позицията на гняв ние сме реактивни и се въвличаме в много неадекватни, изморяващи и губещи време реакции, а когато сме спокойни – това не само е по-щадящо за нас, ами и мозъкът ни е на линия да мисли трезво и да измисля адекватни, дори креативни решения за справяне с възникналата ситуация.

Мантрата „Ок е“ и неутралността, която тя създава в нас, ни помага да не влизаме в несъзнателно реакции и да спрем да тровим организма си, цялата си система, с тези хиляди мини негативни емоции всеки ден, по много пъти на ден.

Но… Ок е, дори и когато това се случи. :) То е част от човешкия ни опит.

Другари, не преувеличавам – Ок е е мантра, която има силата да промени живота ни.

Може още сега да я пробвате. Вземете една ситуацията, която много ви е изнервила или издразнила последните дни. Спомнете си я добре. Спомнете си за какво точно е била. Колко неприятна е била. И си кажете: Ок е! Ок е.

И просто си дайте няколко секунди да усетите отпускането, което се случва, когато си го кажете.

Велико, красиво усещане на отпускане в мъдростта на живота. И отпускане в нашият вече разширен капацитет да бъдем Ок с това, което Е. Каквото и да е то.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

10 насоки за по-лесно живеене

Идеята да направим живота си по-лесен винаги звучи секси. Тя е възможна и невъзможна едновременно. Невъзможна е, защото ние не може да направим самия живот по-лесен. Той е такъв какъвто Е.

Нещото обаче, което може да направим е, ние да минаваме по-лесно през това, което Е. И това е, което прави живота (да изглежда и да се усеща) по-лесен. Не, че той самият се променя в неговата същност. А нашата способност да минаваме по-лесно през него го прави да се усеща много по-лесен.

Може да постигнем това по два начина – (1) различни стратегии, които са подравнени лично към нас и улесняват ежедневието ни и (2) възпитаване на начин на мислене в себе си, който ни помага да възприемаме и интерпретираме нещата от живота така, че да минаваме по-леко през тях (вместо да се вкопчваме, циклим и създаваме негативни истории около тях).

Т.е. най-важното нещо за осъзнаване тук е, че лекота в живота е най-вече стратегия и начина на мислене, отколкото „реалност“. В реалността, животът е хаос. И ако ние не изградим подходящи за себе си стратегии и начин на мислене, животът винаги ще се усеща хаотичен, тежък и труден.

Днес искам да споделя с вас 10 насоки, свързани най-вече с начина на мислене, с които може да направим живеенето си доста по-лесно (и приятно) :)

1. Позволяваме си тотално да объркваме нещата и да грешим. Едно от нещата, които правят живота бавен и труден е страхът да не объркаме нещо. Обмисляме, пресмятаме, изчакваме, обмисляме пак, пресмятаме пак. И в един момент, заради всичкото това обмисляне започваме силно да циклим. Колкото повече обмисляме, толкова повече неща изникват, които си мислим, че има нужда да обмислим „още малко“. Не, че не е хубаво да помислим и пресметнем една ситуация, но следва и да сме съзнателни, че от един момент натам, нашето обмисляне вместо да е полезно, започва да създава тежест, обърканост, съмнения, мозъчна мъгла, негативно мислене и т.н. Идеята тук е, когато този момент дойде, вместо да продължим да циклим и да си мислим, че ще го измислим – просто съзнателно да пуснем нуждата от допълнително обмисляне и да продължим напред, бъдейки тотално Ок, че може да сгрешим. Просто взимаме едно решение и продължаваме напред. Отваряйки се изцяло за възможността, че не сме сигурни дали е правилно и че нещата може да се объркат. И това е Ок. Защото дори и да се объркат, ние ще ги поправим.

Т.е. ние си даваме тотално позволение да объркваме нещата и да грешим, защото знаем, че дори и да се случи, ние сме в пълна готовност да поправим всичко, което се окаже, че е било „грешка“.

2. Позволяваме си да бъдем дълбоко разочаровани от себе си. Понякога си залагам срок за наистина важна за мен цел и не постигам тази цел в зададения срок. Не само това, ами не постигам тази цел и в следващия срок, който си задам. Имам такива цели, за които са минали години, и аз просто не ги постигам, колкото и много желание, и усилия да полагам. В тези случаи аз мога да се оставя, да бъда истински разочарована от себе си и да се откажа. Но това няма да ме направи щастлив човек. Може би ще ме направи примирен човек, но не и щастлив човек. Затова аз си давам пълно позволение да бъда дълбоко разочарована от себе си И това да НЕ ме спре да продължа напред към това, което искам. Защото да се откажа от това, което истински искам струва повече отколкото да опитвам, дори и опитването ми да е до живот.

Дайте си позволение да разочаровате себе си (и дори да разочаровате други хора), хиляди пъти ако се случи И това да НЕ може да ви спре да продължите да опитвате. Когато разочарованието се случи, ние си позволяваме да го почувстваме. Ок сме с него. Не го караме да значи нещо за нас или за нашата стойност като хора. И просто продължаваме напред.

3. Превръщаме недостатъците си в неутрални факти или в силни страни. Естествената реакция на повечето от нас, като видим някакъв недостатък в себе си (или в другите) е веднага да го осъдим или да започнем да си разказваме как заради този недостатък няма да може да направим нещо или да постигнем някаква цел, или да имаме нещо. Например, много от хората, с които работя мислят, че трябва да бъдат постоянни, за да постигнат целите си и понякога казват: „Аз просто не съм постоянна и няма да мога да имам >този резултат<„.

Истината е, че познавам много непостоянни хора, създали истински постоянни и големи резултати. Постоянството е повече стратегия, а не черта на характера.

Това дали ти си постоянен или не си постоянен (като черта на характера) няма значение за това дали ще постигнеш или няма да постигнеш даден резултат. Това, което има значение е да знаеш как ти лично функционираш и да създадеш процес около това, който процес (а не ти самия) да създава постоянство. По този начин ти ще създадеш резултатите, които постоянството създава, без да имаш постоянство. И това може да се приложи за всяко едно качество, което ние смятаме за „недостатък“ и си мислим, че ни пречи да постигнем нещо. Например, аз съм хипер постоянна във ФБ страницата си и поствам абсолютно всеки ден. Но това не е моето постоянство като черта на характера. Това е процесът, който съм създала, и който генерира постоянство. В релаността – аз отделям само един ден в месеца да пиша всички постове чрез процеса, който съм създала и работи за мен. И този процес накрая генерира ежедневно постоянство във Фб, което ми дава ползите и резултатите от постоянството, без аз реално да бъда постоянна. ;)

4. Умението да празнуваме всяко малко нещо. Всяка малка стъпка. Да имаме съзнателността да я отчетем и да се поздравим за нея. Вместо да я подминем като нещо незначително и че все едно нищо не сме направили. Много от нас сме израстнали в семейства, в който никой никога не ни е потупвал по рамото, не ни е хвалел за нищо и дори може би са ни критикували за всяка грешка (без да обръщат внимание на това, което сме правили правилно). И за нас моделът, в който някой (или самите ние) ни каже: Браво! Чудесно се справи! е просто непознат. На нас дори не ни идва на ум да го направим, ние сме твърде заето да мислим за следващото нещо в листата си. Похвалата и празнуването обаче, дори на най-малкото нещо, създават огромна мотивация в нас. Изгражда уважение в нас към нас, че всъщност постигаме малки победи по пътя напред. Вдъхновява ни. И прави живота да се усеща много по-лесен. Отколкото живота да се усеща като никога несвършващ to do лист.

Стратегията, която ползвам тук е – всеки петък имам задача с преглед на изминалата седмица и планиране на следващата седмица, и тогава залагам 2- 3 резултата за следващата седмицата, които са важни за мен, колкото и да са малки. След това на следващия петък имам напоняне да отпразнуцвам тези резултати, дори това да е само да се похваля, потупам по рамота или да се планирам по-голямо празнуване в някой от дните. По този начин не забравям да празнувам малките стъпки и заедно с това изграждам навика да го правя по-интуитивно за всичко останало.

5. Умението да празнуваме всичко. Т.е. не само стъпките напред и хубавите неща. Но и големите фалове. Да празнуваме, че вече сме надрастнали работата си, че сме си взели болничен, че се чувстваме некомфортно, поемайки някакъв риск, че не печелим толкова колкото сме планирали да печелим, проваленото приятелство, което не сме очаквали. Всичко. Ако оценяваме и празнуваме Живота само като е лъскав, няма как да можем да се наслаждаваме на живота изцяло. Защото той предлага от всичко – и хубаво и лошо. И ако ние можем да видим всяко нещо (дори и фаловете) като стъпка, която ни придвижва по-близко до това, което искаме – така животът се усеща доста по-лесен.

6. Пускане на мисленето, че трябва да живеем в „баланс“ иначе нещо не е Ок с нас или с нашия живот. Хората постоянно говорят за постигане на баланс, а в реалността никой не го живее. Историята да живеем в баланс служи повече да се осъждаме че не сме „достатъчно балансирани“ и постоянно да търсим някакъв невъзможен баланс (тук разбирай „въртене в кръг“), отколкото да ни помага с нещо. Това, което е нужно е да приоритизираме определени неща в определено време. И да сме ок, че останалите неща не са приоритет в този момент.

7. Да бъдем мили със себе си. Има достатъчно хора, които не ни харесват, критикуват ни, осъждат ни, отхвърлят ни. Не е нужно ние да бъдем един от тях. Нищо от живота не се усеща лесно ако мразим себе си и живота си. Ако нещо не ни харесва в нас или в живота ни – правим план и го променяме. И през това време сме съзнателно мили и подкрепящи себе си. Съзнателно избираме да бъдем своя най-добър приятел. Ако не може да си позволиш да кажеш нещо неприятно на най-добрия си приятел, значи не го казваш и на себе си.

8. Приоретизирай наистина важните неща и наистина важните хора. Да искаме да сме на линия за всички и всичко прави живота много труден. Седни един ден и ясно дефинирай кои са наистина важните за теб дейности в живота ти. И кои са наистина важните хора за теб в живота ти. Те обикновено са много малко. И от там нататък – приоритизирай и се грижи на 100% само за тях. Всичко останало и всички останали може да сложиш в групата „както и да се случи“ и да си ок ако някой се разочарова от теб. Това прави живота много лесен.

9. Ясни граници. Реално, ние нямаме нужда от по-идеален (или по-лесен) живот. Ние имаме нужда от по-идеални граници. Животъ е хаос и ако ние не поставим ясни граници (под формата на правила и процеси) – хаосът навлиза и прави живота ти като торнадо, т.е. изморен си, но и ти не знаеш от какво (ясен знак на липса на граници с живота, другите и себе си).

Знай какво е наистина важно за теб. Създай си правила. Комуникирай ясно кое е Ок и кое не Ок за теб с другите. Изразявай ясно нуждите си. Създай стратегии, които те държат подравнен към важното. И се придържай към тези граници, без да рационализираш и сам да ги нарушаваш, очаквайки, че другите ще ги спазват заради теб.

10. Практикуване на пълно доверие в себе си. Каквото и да сме постигнали до този момент, колкото и голямо, и солидно да изглежда, то може да се срути за секунди. Когато живеем в страх да не изгубим това, което имаме – това кара живота да се усеща задъхващ и труден. Започваме да искаме да контролираме всичко, което е много натоварващо. Да имаме пълно доверие в себе си означава, че сме направили всичко нужно, за да изградим своята лична система, която поддържа всичко важно за нас и заедно с това да се отпуснем, вярвайки в себе си, че дори и всичко това да се срути – ние ще може да се справим и с тази ситуация. Не се вкопчваме и не поставяме доверието си в това, което имаме или сме постигнали, а постовяме доверието в себе си. По този начин, изведнъж целият товар, който си мислим, че трябва нон стоп да менажираме нещо да не се срути, се изпарява.

Това са моите 10 насоки за по-лесно живеене. :) Като посочих по-горе, всичко това няма да помогне животът да стане по-лесен. Защото той е такъв какъв то Е. Но ще ни помогне ние да минаваме по-лесно (и наистина по-приятно) през това, което се случва в живота. И това е, което прави животът по-лесен. Не той самият да се промени в неговата същност. А ние да можем да минаваме през него с повече лекота. :)

Хубавите неща в живота са реалност.

Болката ни също е реалност.

Приятните и не толкова приятните ситуации и емоции са реалност.

Дулността на живота е реалност.

Възможността да създадем пространство и за двете в живота си е реалност.

Всеки ден, всеки човек около нас се опитва да прави точно това.

Имаш пълно позволение да объркваш каквото и да объркаш по този път.

Пълно позволение да разочароваш хората около теб.

Да разочароваш себе си.

Да се проваляш.

Да стоиш в дискомфорта.

Да бъдеш Ок с него.

Да опитваш отново.

Ние те обичаме.

Ти се справяш чудесно.

Ако не се усеща така в този момент, рано или късно ще се усети със сигурност.

Избери една от насоките по-горе, която най-добре резонира за теб в този момент, приложи я по приятен за теб начин и усети лекотата, която тя носи в ежедневието. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред.

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Колко истински са проблемите в живота ти?

Преди време един познат ми даде да прочета част от книга на Ошо свързана с проблемите. През годините никога не съм имала подтик да науча повече за Ошо, въпреки известността му, затова не мога да дам мнение за него. Но този текст, свързан с проблемите ми остана в мислите и много често се сещам за него с усмивка и интерес. Днес исках още веднъж да мина през този текст по-задълбочено и реших директно да го преведа и да направя статия в блога. Разбира се, едно от най-ценните неща е, че така мога да споделя този текст с вас. Надявам се да ви подейства толкова приятно и замислящо, колкото и на мен. :)

Ето го и него:

„Тряба да повторя: Няма проблеми. Никога не съм срещнал нито един истински проблем – не и до сега.

А може би съм слушал хиляди хора и техните хиляди проблеми. Но никога не съм срещнал истински проблем. И не мисля, че това някога ще стане – защото истински проблем не съществува. „Проблем“ е нещо създадено от нас. Ситуациите са там. Но проблемите ги няма. Проблемите са вашите интерпретации на ситуациите. Една и съща ситуация може да не е проблем за един човек и да е проблем за някой друг човек.

Така че, зависи от теб дали ще създадеш проблем или няма да създадеш проблем. Но проблемите ги няма. Проблемите не съществуват. Те са в психoлогията на човек.

Просто погледни следващия път, когато си под пара и яздиш някой проблем. Просто погледни. Застани отстрани и погледни проблема. Наистина ли е там? Или ти си го създал? Погледни дълбоко в него и това, което с изненада ще установиш е, че той не се увеличава, той намалява. Той става все по-малък и по-малък. Колкото повече енергия вложиш да наблюдаваш (отстрани) проблема, толкова по-малък става той. И накрая идва момент, в който проблема вече не е там… и ти ще се посмееш доста добре.

Когато и да имаш проблем, просто го погледни. Проблемите са фантоми, те не съществуват. Просто обиколи проблема, погледни го от всеки ъгъл – как е възможно да съществува? Той е призрак. Ти го искаш, затова е там. Ти си го поискал, затова е там. То си го поканил, затова е там.

Но хората не харесват, когато им кажеш, че техния проблем не е проблем – те не харесват това. Те се чувстват зле. Ако слушаш техните проблеми, те се чувстват много добре. А ако кажеш: „Да, това е наистина голям проблем„, те са много щастливи. Ето защо психотерапията стана едно от най-важните неща на този век. Психотерапевта не помага на никой – може би помага на себе си, но на никой друг.

Той просто не може. Но хората въпреки това отиват и плащат. Те са радостни – той приема техните проблеми. Колкото и абсурден проблем да споделиш с психотерапевта, той го слуша много искрено и сериозно, сякаш наистина е там!

Той приема, че вие страдате много заради проблема и започва да работи върху него, да го анализира.

И това отнема години!

А дори и след години психотерапия, проблемът не е решен. Защото изначално проблемът никога не е бил там, как може някой да го реши? Но след години психотерапия, ти се уморяваш. Свършваш със стария проблем и сега искаш някой нов проблем. Така един ден изведнъж казваш: „Да, проблемът вече го няма!“ и благодариш на психотерапевта. Но това, което реално е помогнало е времето. Не психотерапевта. Повечето хора просто не обичат да чакат и наблюдават. Те се разсейват. Проблемът може да си е заминал сам за три семдици, но сега няма да си замине, защото с помощта на психотерапевта ще живее три години, или дори повече. Зависи колко богат си. Ако си достатъчно богат, проблемът може да продължи цял живот.

Следващият път, когато имаш проблем, погледни го, погледни дълбоко в него. Няма нужда от какъвто и да е анализ. Не го анализирай, защото анализът е начин да се отклониш от проблема. Когато започнеш да анализираш, ти не гледаш проблема. Ти започваш да питаш защо? Как така? От къде? И започваш да мислиш за детството, връзката с майка ти, връзката с баща ти. И хоп – вече си се заблудил. Сега вече не гледаш проблема. Фройдистката психоанализа е истинска игра на ума. И е играна с велика експертиза.

Не отивай в причините! Няма нужда, защото няма причина. Не отивай в миналото, няма нужда, защото това е отклоняване от проблема, който е в настоящия момент. ГЛЕДАЙ на проблема като нещо, което е тук и сега. Просто гледай в него. Не мисли за причините. Просто наблюдавай проблема такъв какъвто е.

И ще бъдеш изненадан, че гледайки дълбоко в проблема, той започва да изчезва. Иди, погледни го и ще откриеш, че той вече го няма.

Проблемите ги няма. Ние ги създаваме. Защото не можем да живеем без проблеми. Това е единствената причина, поради която ги създаваме. Да имаш проблем е да имаш занимание. Човек се чувства добре – имаш какво да правиш. Когато няма проблем си сам, празен – какво ще правиш? Всички проблеми свършиха!

Само си помисли – един ден Бог идва и казва: „Никакви проблеми повече – всички свършиха! Няма ги.„

Какво ще правиш? Само помисли за този ден. Хората ще са в безизходица. Ще започнат да се гневят на Бог. Ще кажат: „Това не е благословия! Какво се очаква от нас да правим сега? Никакви проблеми?„

Изведнъж никаква енергия не се движи на никъде. И ти се чувстваш застоял. Проблемът е начин за теб да се движиш, да продължаваш напред, да се надяваш, да желаеш, да мечтаеш. Проблемът ти дава изключително много възможности да се държиш зает.

Да бъдеш незает или да умееш да бъдеш незает, е това, което аз наричам медитация. Един незает ум, който се наслъжадава на момент на незаетост е медитативен ум.

Започни да се наслъждаваш на няколко незаети момента в деня ти. Дори и проблема да е там – ти чувстваш, че е там (аз казвам, че не е там, но ти чувстваш, че е там) – остави проблема настрана и му кажи: „Чакай малко! Животът е тук, целият живот е тук. Ще те реша, но точно сега ме остави да имам малко пространство незаето от никакъв проблем„. И така започни да имаш няколко незаети момента на ден. Когато наистина им се насладиш, ще видиш факта, че проблемите са създадени от теб, защото не си способен да се наслъждаваш на незаетите моменти. Проблемите просто запълват празнината.

Не си ли се наблюдавал? Седиш в една стая, ако няма какво да правиш, започваш да се чувстваш малко нервен. Започваш да се чувстваш малко некомфортно, неспокойно. Ще пуснеш радиото или телевизора, или ще започнеш да четеш вестника, който вече три пъти си чел. Или, ако само това ти е останало, ще заспиш, за да може да създадеш сънища и отново да си зает. Или ще започнеш да пушиш. Наблюдавал ли си това? Когато няма какво да правиш, става много трудно да бъдеш, просто да бъдеш.

Ще го кажа още веднъж: Няма проблем, Анандо. Погледни факта, че НЯМА проблем в живота.

Ако искаш да го имаш, твой е – наслъждавай му се с цялата ми благословия. Но истината е, че няма проблем.

Животът не е никакъв проблем – той е мистерия, която да се живее и наслъждава. Проблемите са създадени от теб, защото те е страх да се наслъждаваш на живота и те е страх да живееш. Проглемите са защита СРЕЩУ живота, срещу радостта, срещу любовта. Ти си казваш: „Как мога да се наслъждавам? Имам толкова много проблеми! КАК мога да се наслъждавам? Имам толкова много проблеми! Как мога да обичам този мъж или жена? Имам толкова много проблеми! Как мога да танцувам и да пея? Невъзможно!“ И ти може да намериш причините да не пееш, да не танцуваш. Твоите проблеми ти дават чудесна възможност да предотвратиш всичко това.

Погледни в проблемите и ще откриеш, че те са фикция.

И дори ако имаш проблем и усещаш, че е той истински, аз ти казвам, че това е Ок! Защо казвам, че е Ок?

Защото в момента, в който започнеш да чувстваш, че е Ок, той ще изчезне. Моментът, в който кажеш на проблема, че е Ок, ти вече си спрял да му даваш от енергията си. Ти си го приел. Моментът, в който си приел проблема, той вече не е проблем. Проблемът може да бъде проблем само, когато продължаваш да го отхвърляш. Когато казваш, че не трябва да бъде там… а той е там. Тогава проблемът се подсилва.

Затова казвам, че е Ок.

Хората идват при мен с техните големи проблеми и аз им казвам: „Ок е, много е добре, приеми го.“ Казвам им: „Просто трябва да приемеш и обичаш себе си„. И разбирам, Анандо казва: „Влудяващо е да слушам гласа ти постоянно да казва: Ок е… няма проблем. Просто така?!?!?!? Мисля, че ако отново го кажеш, ще започна да крещя!„

Ти крещиш вече цял живот. Дали сега ще започнеш да крещиш или няма да крещиш, няма значение. Ти крещиш вече цял живот. Ти не си направил нищо друго до сега. Понякога по-силно, понякога по-тихо, но ти до сега само крещиш. Ето така виждам аз хората – крещящи хора. Техните сърца крещят. Тяхното същество крещи. Но това няма да помогне. Ти може да крещиш, но това няма да помогне.

Опитай да разбереш вместо да крещиш. Опитай да чуеш това, което ти казвам. Това, което ти казвам не е теория, то е факт. И ти го казвам, защото знам, че е така. Ако за мен може да няма проблем, защо за теб да не може? Приеми предизивикателството! Аз съм обикновен човек като теб. Аз нямам някакви екстра специални сили.

Единствената разлика между мен и теб е, че ти не казваш Ок на себе си, а аз съм казал абсолютно Ок на себе си – това е единствената разлика. Ти постоянно се опитваш да усъвършенстваш себе си, а аз не опитвам да усъвършенствам себе си. Аз съм си казал: „Несъвършенството е начинът, по който е живота„. Ти се опитваш да бъдеш перфектен, а аз съм приел моите неперфектности. Това е единствената разлика.

Така че, аз нямам никакви проблеми. Когато приемеш твоето несъвършенство, откъде може да дойде един проблем? Каквото и да стане ти казваш: „Ок е„. Тогава откъде може да дойде проблемът?

Когато приемеш границите, от къде може да дойде един проблем? Проблемът възниква от твоето неприемане. Ти не можеш да приемеш себе си такъв какъвто си, и ето ти проблем. И ти никога няма да приемеш себе си такъв какъвто си, така че проблемът винаги ще бъде там. Можеш ли да си представиш някой ден да приемеш, тотално да приемеш себе си такъв какъвто си? Ако можеш да си го представиш, тогава защо не го направиш сега?

Какво чакаш? Кого? Защо?

Аз съм приел себе си такъв какъвто съм и точно в този момент всички проблеми изчезнаха. Точно в този момент всички притеснения изчезнаха. Не че аз станах перфектен, не. Аз просто започнах да се наслъждавам на моите неперфектности. Перфекността не е възможна, защото животът продължава и продължава – той няма край.

Така че, единствения начин да премахнеш т.нар. проблеми е да приемеш живота си точно така, както го намираш в този момент. И да го живееш, да му се радваш, да му се насладиш. Следващият момент ще бъде дори по-радостен, защото ще дойде от този момент. И следващият след това ще бъде още по-радостен. И така нататък, и така нататък. И ти ще станеш все повече и повече радостен. Не че ти ще станеш радостен заради усъвършенстването ти, а заради живеенето на момента.

Ти самият ще си останеш неперфектен. Ти винаги ще имаш граници. И ти винаги ще имаш ситуации, при които ако искаш да създадеш проблем, ти веднага може да го създадеш. Ако не искаш да създадеш проблем, няма нужда да го създаваш.

Ти може да крещиш, но това няма да помогне. Това е което си правил цял живот до сега и не е помогнало.

Дори първичната терапия е показала, че не е от кой знае каква полза. Тя позволява на хората да крещят и да, чувства се от части добре. Позволява ти да изхвърлиш нещо, което имаш в себе си. Усещането е хубаво, защото се чувстваш някак по-лек, по-необременен. Но след няколко дни еуфорията изчезва и ти си същия. Акумулиращ проблеми. Отново отиваш на първична терапия, отново се почувстваш добре за няколко дни и отново същото.

Докато не разбереш, че трябва да спреш да създаваш проблеми, ти ще продължаваш да създаваш проблеми.

Може да ходиш в различни групи, може да правиш първични терапии, може да правиш хиляди други неща и след всяко едно от тях ти ще се чувставаш чудесно, защото си пуснал нещо, което ти е тежало. НО ти не се пуснал механизмът, който го е създал.

Ти си пуснал нещо, което си имал вътре в теб, но не си пуснал фабриката, която го е създала. И следователно ти ще го създадеш отново. Така, че каквото и друго да правиш, няма да е от голяма полза. Ще бъде просто малък отдих, почивка.

Има само едно нещо, което е нужно да разбереш. И това нещо е, че трябва да спреш да създаваш проблеми. Иначе ти ще ходиш от една група в друга група, от един психотерапевт при друг психотерапевт, от един психиатър при друг психиатър, от един вид терапия към друг вид терапия…

И всеки ще ти дава само малко отдих, само малко почивка. И после пак ще стане същото като преди.

Цялото усилие тук е да отрежеш проблемът в корените му.

Моля те, не създавай проблеми – няма проблеми, те не съществуват.

Ти може да крещиш колко искаш, но аз ще повтарям хидяли пъти: Анандо, няма проблем. Просто трябва да приемеш и обичаш себе си.

Да, ПРОСТО това.“

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Вътрешен инженеринг

Преди около година слушах книгата на Садгуру: „Вътрешен инженеринг„, а после изкарах и неговия кратък курс на същата тема.

Обобщено, вътрешен инженеринг е процесът всеки ден да се събуждаш и да изфабрикуваш (engineer) вътрешното състояние, от което искаш да живееш живота си.

Идеята е, че външният свят не е на 100% контрулируем. Ние няма как да го изфабрикуваме точно така както ние искаме да е. Но следва да можем да контролираме и изфабрикуваме вътрешния си свят точно така, 100%, както го искаме.

За да се случи това, първо е нужно да имаме съзнателна яснота за това в какво точно вътрешно състояние искаме да живеем живота си. И след това да създадем за себе си процес, по който всеки ден да изфабрикуваме това вътрешно състояние.

Ние обикновено вече сме наясно, че искаме да живеем живота си от позицията на вдъхновено, приятно състояние. Но това знание седи някак на бекграунд, някак не усещаме, че това е наше задължение и по-скоро живеем с мисълта и очакването, че ще се случи случайно, ако изобщо се случи (някой ден… след като всичките ни проблеми свършат… което все не се случва. :)).

Та, първата стъпка тук е съзнателно да уточним със себе си: В какво вътрешно състояние искам да живея живота си – в страдание или във вдъхновение (радост, мир, спокойствие, удоволствие – може да изберете която и да е дума, която най-силно резонира с вас и описва състоянието, което искате да имате)? Тук искам само да уточня, че да живееш живота си от красиво състояние не значи да не страдаш. Моментите, в които ние съзнателно си позволяваме да страдаме (особено срещайки трудни, разкъсващи сърцето ни ситуации в живота) са също красиви моменти. Страданието е истинско страдание само, когато е несъзнателно.

След като знаем в какво вътрешно състояние искаме да живеем живота си, следва да създадем процес, по който да „изфабрикуваме“/произведем това състояние за себе си. Тук за всеки човек може да работи различен процес и различни инструменти, но обобщено процесът е следния – когато усетим себе си в състояние на страдание да можем веднага да се подравим към красивото състояние, което съзнателно сме избрали за себе си. Крайната цел тук не е никога през живота си да не усещаме страдание. Крайната цел е все по-бързо да забелязваме, когато сме се въвлекли в несъзнателно, ненужно страдание и все по-бързо да може да се подравним към красивото си състояние + когато имаме истинска причина за страдание, да можем съзнателно да си позволим това да ни се случи и да се отпуснем в заземяването, мъдростта и промяната, които страданието обикновено носи за нас.

Днес искам да споделя с вас две насоки, по които може да направим това. Те не са от Садгуру, а само са вдъхновени от идеите в неговата книга и от дон Лъчо – шамана, с който прекарахме близо 3 седмици в Амазонската джунгла през юни месец (и който каза, че една от главните ежедневни задачи на всеки шаман е да практикува вътрешна хармония, независимо какво се случва в света отвън).

И двете насоки вклюват само 2-3 кратки въпроса. Може да изберете тези, които повече резонират с вас (или да си измислите свои на база на тях!) Като начин за изпълнение – може да помислите над тези въпроси като сутрешна 10 минутна практика за подравняване или във всеки момент от деня, в който забелжите, че сте се въвлекли в странно, ненужно, може би преувеличено страдание. :)

Въпроси за подравняване #1 :

Каква е есенцията на начина, по който се чувствам в този момент (тук просто слагаме една дума – трудно, хаотично, тежко, несигурно, объркано, неспокойно…)
Кои са действията, които съм правил в последните дни с същата тази енергия, по която се чувствам?
Как мога да изпълня тези действия по нов начин, за да се усещат така както искам да се чувствам (състоянието, което искам да имам – спокойно, вдъхновяващо, магично, удоволствие…). Когато идентифицираме дейностито от т.2, идеята тук е или изцяло да махнем тези действия, или да ги променим така, че да създават енергията/вътрешното състояние, което искаме да създадем вътре в себе си.

Например, наскоро усетих, че се чувствам задъхано, трудно, неприятно, немотивирано. След като проверих със себе си, установих, че действията, които донесоха тази енергия в мен са задачи, които не са ми приятни за вършене, но е нужно да свърша и няма как да автоматизирам или делегирам. Когато се попитах как мога да реализирам тези задачи с енергията/състоянието, което искам да създам в себе си (вдъхновение, усмивка, лекота) това, което ми дойде е да си създам момент на истинско удоволствие в деня с… хапване на нещо шоколадово в красивата атмосфера на ресторанта под нас. :)

Сега, дали хапване на шоколадов десерт всеки ден е ок? Не, разбира се, че не е! Но това е само за няколко дни и истината е, че само това дребно нещо ми помогна да реализирам супер приятно важните за мен задачи! Плюс това ние не искаме да бъдем жертви на правилата, които сами създаваме за живота си, нали (в случая правилото за това как „трябва“ да изглежда моето здравословно хранене). Т.е., както става ясно, начинът по който може да променим действията си може да е свързан не само с конкретните действия, а може да е нещо, което просто помага за реализирането на тези действия по по-приятен начин. :) (Моля този пример да не се приема като, че шоколадовия десерт е решение за всеки проблем в живота ни, нали? За мен беше изненада, защото обикновено такъв тип решения не работят за мен, но беше правилното решение конкретно за този случай. :)))

Въпроси за подравняване #2:

Кое е това което ме обезсилва в този момент?
Как това същото нещо може да ме овласти?

Това, което ни обезсилва обикновено е някаква история, която си разказваме за това, което ни се случва. Историята, която си разказваме за това, което се случва не е факт, не е това, което реално се случва, не е истина. Това е просто история, интерпретация, значение, което ние лепваме на това, което се случва и след това преживяваме ситуацията изцяло спрямо историята, която ние сами сме разказали (а не спрямо това, което реално се е случило). Тъй като това е само история (а не факт) – ние може съзнателно да променим тази история.

Например, един ден се хванах, че се чувствам зле и като обърнах внимание какво точно се случва в главата ми, забелязах, че си разказвам някакви драматична истории около това колко е неприятен живота. Като проверих защо точно е неприятен живота в този момент, установих, че защото… ми е скучно. Т.е. понеже ми е скучно и няма какво да правя в този момент, мозъкът ми, за да ме държи заета започва да разказва драматични истории за това колко е неприятен живота, колко аз не съм ок, как другите не ги бива и т.н. Съответно аз започвам да си създавам проблеми и след това трябва да си ги решавам, дори и всичко това да се случва не в реалността, а в главата ми (другари, аз съм истински продуктивен човек, трябва да се поддържам заета все някак!!! :)

Като се запитах, как скуката вместо да ме обезсилва (и генерира несъзнателно страдание), може да ме овласти, си спомних едно чудесно видео с Ювал Харари, в което той разказва как скуката е пространство, което подхранва изключително много нашата креативност. Как едно от най-важните умения за всеки човек е да може да е в тотален мир със скуката. Да се влюби в нея. И изведъж, аз се отпуснах в скуката. Позволих и не само да бъде, но да бъде добре дошла за мен. И така за секунди (и тук имам предвид буквално секунди) вътрешното ми състояние се промени от негативност и драма към спокойствие и вдъхновение! Върешна трансформаци. Алхимия.

Сега, тук въпросът, които често възниква е как да си разкажем овластяваща история ако тя не е истина? И любимият ми отгвор на този въпрос е, че когато имаме изобилен начин на мислене, НИЕ избираме кое е истина. Защото истината е относителна, особено когато „истината“ е просто интерпретация на това, което се случва, а не реален факт. :)

Другари, това са двете насоки, които може да използваме по всяко време, за да практикуваме вътрешен инженеринг. Умението да трансформираме вътрешното си състояние от „негативно“ в „позитивно“. Истинската алхимия в живота е именно това – умението, съзнателността да транформираме негативното в позитивно.

Ние не си фантазираме, че някой ден негативните ни мисли и истории ще спрат. Ние не си фантазираме, че негативните ни емоции някога ще изчезнат. Ние знаем, че те винаги ще възникват вътре в нас. И ние сме подготвени за тях. Подготвени сме да практикуваме вътрешен инженерин. Подготвени сме да практикуваме истинска алхимия. И всеки момент на „негативност“ за нас чудесна възможност да практикуваме това истински ценно за нас умение. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

П.С. Ако искате да създавате и реализирате своя автентична визия за живота заедно с мен – може да се регистрирате ТУК, за да получите първи информация, когато отворим Мастърмайнда за нови хора (около края на тази или началото на другата година). :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Как да чувстваме чувствата си, без те да ни контролират

Нашите чувства често са объркани, хаотични, смесени.

Понякога се променят само за няколко минути!

Те обикновено не възникват на база на това, което се случва сега, а често възникват на база на това, което се е случило в миналото ни.

Нашите чувства със сигурност е нужно да бъдат взети под внимание, но те обикновено не са базирани на реални факти и се влияят от много фактори.

⁠Те със сигурност възникват с някаква цел, но тази цел НЕ Е да управлява живота ни (проектите ни/взаимоотношенията ни/работата ни/бизнеса ни).

⁠В смисъл… току що кометирахме, че нашите чувства са объркани, хаотични, смесени, често се променят минута за минута, не са базирани на текущата реалност и обикновено не са базирани на реални факти.

Това звучи ли ви като профил на директор, който бихте наели да управлява живота ви?⁠

Ммм… не точно, нали?

⁠Това, което искам да кажа е, че нашата работа е да отчитаме и работим с чувствата си (тук може да ползваме думата „емоции“ също, тъй като в конкретния случай имам предвид едно и също) ОТДЕЛНО от това да вземаме решния и предприемаме действия по целите/ визията ни в живота. Т.е. да взимаме решения и да действаме по целите/визията си от неутрално (а не емоционално) място.

Как „работим“ с чувствата си?

Има различни начини, които работят за различните хора, но обобщено – като процесваме чувствата, които възникват в нас (щом възникват в нас, така разбираме, че има нужда някаква емоция/чувство да бъде процеснато от нас) и заедно с това съзнателно се подравняваме към неутрално състояние, вътрешен мир и култивираме повече от чувствата, които искаме да имаме (в същността си това означава да „препрограмираме нервната си система, защото „емоциите“ са езикът на тялото, а нашата нервна система в голямата си част е нашето тяло).⁠

Например, ако усетим, че имаме безкопойство по отношение на това да предприемем някаква стъпка по някаква наша цел – идеята е да забележим, че това безпокойство/страх се случва в нас. Да започнем да сме ок с него. Да му позволим да бъде в нас. Да го усетим чисто физически (без историята, която си разказваме за него). Да му позволим да мине през нас. Да забележи, че всъщност чисто физически безпокойството/страхът е усещане, което е разбуждащо тялото ни. Нещо повече – може да си спомним, че страхът е индикатор, че правим нещо наистина важно за нас, което наистина искаме да направим (защото иначе нямаше да ни е страх…). Ако чувството е недоволство, гняв, разочарование и т.н. – може да помислим какво точно желание стой зад това чувство и как бихме могли да постигнем това желание. По този начин ние позволяваме на безпокойството/страха да бъде в нас, да мине през нас, вместо да искаме да го няма. И така безпокойството постепенно намалява интензитета си. При което ние естествено се успокояваме и съзнателно може да култивираме спокойствие и усещане за безопасност около това реално да предприемем стъпката, която имаме да направим (нямайки нищо против ако страхът все още отчасти е осезаем за нас).

По същия начин може да „процеснем“ (може би няма такава дума на български, но това, което имам предвид е да позволим да бъде и мине през нас) всяка емоция. Т.е. ние може да си позволим времето и пространството изцяло да чувстваме своите чувства (защото все пак сме човешки същества) И заедно с това ние може да подравним себе си към неутралност + спокойствие и безопасност преди да вземем решение или да действаме по важни за нас цели/визия (защото освен човешки същества, сме и съзнателност, чието най-силно желание е да създава живота, без ограниченията на историите в нашия мозък и емоциите в нашето тяло).

За всеки случай, искам да уточня, че написаното по-горе не значи да избягваме негативни емоции. Не значи да не ползваме чувствата си като гид за нашата посока на действие. Не значи да затъваме с дни в процесване на чувствата си (макар, че ако усетим, че наистина имаме нужда от това, е тотално Ок). Описаното по-горе има цел единствено да изгради в нас разбирането, че ние може да взимаме умни и стратегически решения, които ни помагат да постигаме целите си по-спокойно, лесно и приятно, когато НЕ взимаме тези решения под действието на нашите чувства (а първо процеснем тези чувства и се подравним към неутралното си място на спокойствие и безопасност).

Много ми харесва едно изказване на Екхарт Толе, че да бъдеш човешко същество значи да си с единия крак в „човешкото“ (мислите и емоциите) и с другия крак в „съществуването“ (съзнателността, неутралността). Мисля, че това, което описах по горе е един практичен начин да реализираме тази ценна идея в живота си. Едновременно да чувстваме възходите и паденията на емоците си, и заедно с това да бъдем неутрални в магията на създаването на живота си. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

П.С. Напомням, че в четвъртък, 01.07. започнахме модула за повече физическа активност и един месец сме с фокус да направим движението по-приятно и вдъхновяващо за себе си. :) Може да се регистрирате ТУК. А ако искате да създадете и изпълнявате своя автентична визия за живота заедно с мен – може да се регистрирате ТУК, за да получите първи информация, когато отворим Мастърмайнда за нови хора (около края на тази или началото на другата година). :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Защо поддържаме поведения, които пречат на нашите цели?

Едно от нещата, които най-силно ни пречат да постигаме целите си с повече лекота и удоволствие е това, че ние, съзнателно или не, проявяваме поведения, които ни пречат да постигаме целите си с лекота и удоволствие. Понякога не забелязваме тези свои поведения и как те ни пречат. А понякога ги забелязваме, чудим се на себе си защо проявяваме тези поведения, но продължаваме да ги правим въпреки това. Сякаш те са по-силни от нас.

Може би продължаваме да ядем, въпреки че вече сме се нахранили и искаме да отслабнем. Може би продължаваме да пренебрегваме себе си в работата или любовта, въпреки решението си да установим ясни граници кое е ок за нас и кое не. Може би продължаваме да критикуваме близки за нас хора, въпреки, че виждаме как това наранява взаимоотношенията ни с тях, а нашата реална цел е да се сближим с тях. Може би не може да се ангажираме на 100%, за да създадем нещо, което знаем и разказваме на всички колко е важно за нас.

Ако не разберем какво точно се случва с тези наши поведения, може да стигнем до там никога да не постигнем това, което искаме (въпреки, че в нашите очи ежедневно полагаме усилия за това!) Или да започнем да мислим, че това, което искаме е просто невъзможно за нас и да се откажем.

Затова, днес искам малко по-подробно да разгледаме от къде точно идват тези наши поведения и защо е толкова трудно за нас да ги променим (дори когато ясно ги забелязваме и виждаме, че ни пречат).

А след това искам да разгледаме начинът, по който може да се справим с тях!

Първия важен въпрос е: От къде идват тези наши непродуктивни поведения?

Тези поведения са изградени от нас механизми, чрез които ние се опитваме да задоволим наши емоционални нужди, които са останали незадоволени в нас като деца. Когато сме били малки, нашите родители се е очаквало да задоволят нашите емоционални нужди за внимание, любов, уважение и чувство за безопасност. Но дори и да сме имали най-добрите родители на света, тези нужни често остават незадоволени, просто защото това, което родителите ни са могли да ни дадат често не съвпада с това, от което ние сме имали нужда, но не сме могли ясно да осъзнаем и изразим, за да получим от тях. Така, някои от нашите нужди остават силно незадоволени и ние сме създали механизми/поведения, чрез които да задоволим тези наши нужди и да получим от другите това, което искаме. Поведения като плачене, сърдене, криене, правене неща на пук, манипулиране, отхвърляне, спиране на контакт и т.н. Тези поведения са работели, когато сме били на 2-3-5 години, но когато вече сме възрастни – тези поведения не само не работят, но и ни отдалечават от това да получим нещата, които искаме (в работата, в любовта, в приятелството, в живота). Понеже обаче, тези поведения са силно гравирани в нас, ние продължаваме да ги повтаряме, защото все още си мислим, че те ще ни дадат това, което искаме (независимо, че хиляди пъти до сега ние сме видели как те всъщност не ни помагат).

За да стане по-сяно, нека разгледаме нашите основни емоционални нужди, около които създаваме тези непродуктивни поведения. Това ще ни помогне да разберем какво точно се случва с нас. Основните 4 нужди, които имаме и на база на които през детството създаваме компенасторни поведения са:

1. Нужда от внимание, валидиране и признание. Ако нашите родители не са ни дали вниманието, от което сме имали нужда и тази нужда остава незадоволена в нас занапред, механизмът който най-често развиваме, за да получим внимание е че се превръщаме в човек „угаждащ на всички“. Превръщаме се в много мил човек, добър към всички, опитващ се да направи всичко по „правилния“ начин, за да задоволи другите, те да го признаят и в крайна сметка така да получим внимание, валидиране и признание. В тези случаи може да намерим себе си, правейки неща, които изобщо не обичаме да правим, но ги правим, защото си мислим, че по този начин другия ще се зарадва и ще ни даде вниманието и признанието, от което ние имаме нужда. Например в едни любовни взаимоотношения може да започнем да готвим, чистим, оправяме неща по дома и т.н. дейности, които не обичаме да правим, но започваме да правим, просто защото си мислим, че така ще зарадваме другия и в крайна сметка ще получим внимание и признание от него.

В тези случаи често се превръщаме в човек без силна лична персоналност, защото постоянно се нагаждаме спрямо персоналността на другия – ако другия е ядосан, ние чувстваме, че „трябва“ и ние да сме ядосани. Ако другия е весел, ние мислим, че ние също трябва да сме весели, защото ако не сме, той ще ни отхвърли. Страх ни е да не разочароваме другия и по този начин правим неща, които иначе не приемаме и не харесваме. За съжаление, по този начин ние изгубваме себе си. Другите започват да не ни ценят, започват да ни избягват и в крайна сметка нашето „добро“ поведение, с което сме искали да задоволим нуждата си от внимание и признание е именно поведението, което води до още по-голяма дупка в тази наша нужда.

В работата ни, незадоволената нужда от валидиране често се изразява в това, че постоянно мислим как трябва да пробваме нови и нови тактики, за да постигнем целите си, вместо да останем ангажирани с една и съща стратегия. Това е така, защото ако родителите ни никога не са ни давали обратна връзка кое правим добре и кое не, ние развиваме усещането, че това, което правим не работи и „трябва“ да пробваме нещо ново. Проблемът е, че дори и когато пробваме нещо ново, ние пак сме с усещане, че то не работи (защото дори и да получим одобрение от някой, това не задоволява нашата нужда от валидиране и ние пак мислим, че не го правим както трябва) и решаваме, че пак трябва да пробваме нещо ново. За съжаление, при изпълнение на една идея или проект, това поведение създава само хаос и непостоянни резултати.

2. Нужда от любов. Когато нашите родители не са могли да задоволят нашата нужда от любов, най-честият механизъм/поведение, което изграждаме е да станем „високо продуктивни хора“ или „бунтари“. Т.е. или постигаме много успехи, защото си мислим, че така ще покажем на хората, че сме достойни за любов и ще получим тази любов. Или ставаме бунтари, които създават проблеми, дават крайни мнения, развиват нови нестандартни идеи, отчаяно искат да са различни, защото си мислим, че така ще получим вниманието и любовта от другите. Във взаимоотношнията с другите хора често тестваме, лъжем или манипулираме, за да получим любов. Когато сме в компания опитваме да покажем колко сме готини. Създаваме ситуации, в които другите да трябва да изкажат или да проявя любов към нас. Често се превръщаме в тотално друг човек от себе си, защото си мислим, че ако сме определен тип човек, само тогава ще получим любов.

Ние правим всичко това, защото си мислим, че така ще накараме другите да ни обичат и ще задоволим нуждата си от любов. Докато в реалността, тези поведения ни отдалечават от създаването на истински дълбока връзка с другите, за която е нужна силна автентичност. И още повече ни карат да не се чувстваме обичани, защото ние реално не сме себе си.

3. Нужда от уважение. Когато родителите ни не са обръщали внимание на исканията ни, не са приемали на сериозно това, което е било важно за нас, било им е все едно когато сме споделяли ценни за нас неща – тогава, когато порастваме ние развиваме силна нужда от уважение. Механизмът/поведението, което развиваме, когато имаме незадоволена нужда от уважение е бързо да си тръгваме от хора и ситуации, когато не усещаме уважението, което имаме нужда да усещаме. В много случаи уважението от другата страна го има, но просто ние сме склонни да интерпретираме почти всичко като липса на уважение и тъй като това чувство е много болезнено за нас, ние просто си тръгваме. Без обяснения и без фамфари. Вместо да проведем честен и уязвим разговор с другия/другите за ситуацията/действията, които приемаме за неуважителни за нас и да им дадем възможност да посрещнат тази наша нужда, по начина, по който е приемлив за нас. Ние просто си тръгваме (от приятелства, от работа, от проекти, от любовни взаимоотношени и т.н.)

Аз например, съм истински професионалист в това поведение – да си тръгваш бързо и без обяснения от хора и ситуации. Едва от около година успях да забележа как в основата на почти всички ситуации, които ме предизвикват стои чувството за липса на уважение. И започнах да осъзнавам, че моето тръгване без обяснения не само не е решение на тези ситуации, но и изцяло ме отдалечава от създаването на нещо, което е силна ценност за мен – изграждане на дълбоки взаимоотношения с важни за мен хора.

Друг механизъм, който създаваме, когато имаме незадоволена нужда от уважение е, че не приемаме другите хора на сериозно. Или интерпретираме поведението на другите хора като че ли те не ни приемат на сериозно. И започваме постоянно да искаме доказателства, че всъщност те ни уважават и приемат на сериозно. Което обаче е мнгоо натоварващо за другите и създава още повече проблеми във взаимоотношенията ни.

4. Нуждата да се чувстваме в безопастност. Има различни причини, заради които развиваме липса на усещане за безопасност. Може би родителите ни са се развели твърде рано или са нямали пари, или е имало липса на нещо базово в семейтвото, или е имало насилие и т.н., което създава в нас усещане, че няма безопасност. Механизмът/поведението, което развиваме в този случай е, че ставаме хора, които не могат да се ангажират и отдадат 100% на нещо (цел, проект, приятелство, любовни взаимоотношения, и т.н.). Просто защото не се чувстваме в безопасност да отдадем 100% от себе си.

Това, което виждам с хората, с които работим по реализиране на идеи е, че в тези случаи те се опитват да организират и направят всичко около тях да е „сигурно“, преди да предприемат действието, което реално е нужно да се направи. Те мислят, че това ще им помогне да се почувстват в по-голяма безопасност да правят това, което искат да правят. Проблемът е, че по този начин те правят много неща, които няма нужда да се правят и губят много време. Заедно с това, колкото и неща да опитват предварително да „подредят“, за да им дадат усещане за сигурност, те реално никога не им дава това усещане за безопастност, което търсят. Те просто се поддържат заети с неща, които си мислят, че ще им помогнат да се почувстват в по-голяма безопасност да правят това, което наистина искат да направят.

В личните ни взаимоотношения, когато нуждата ни от безопасност не е задоволена, ние обикновено не можем да вярваме 100% на другите хора. Затова често се фокусираме върху неща в живота си, които не включват други хора и мислим, че може да контролираме сами (финанси, кариера, хобита, творчество и други). Ние мислим, че ако първо подредим тези области, това ще ни даде усещане за сигурност, на база на което по-лесно да създаваме взаимоотношения. Но в реалността, каквото и да правим, ние не получаваме това усещане за сигурност и често никога не стигаме до там да изградим дълбоки и удовлетворяващи взаимоотношения с другите хора.

Обобщено, това което искам да кажа е следното – Когато не постигаме дадена цел за дълго време, значи ние, съзнателно или не, правим нещо, което ни пречи да постигнем тази цел. А когатo поддържаме такива поведения, които ни пречат да постигнем дадена цел – в над 90% от случаите, някоя от горе споменатите нужди, по един или друг начин, ръководи шоуто. Т.е. ние имаме някаква силна незадоволена емоционална нужда и при навлизане в ситуации, които предизвикват тази нужда, ние инстинктивно действаме според заучените си детски поведения, защото си мислим, че те ще ни помогнат да получим това, което искаме. Но в реалността, тези поведения са вече непродуктивни и ни отдалечават от това, което искаме. Защото ни карат да бъдем изискващи, постоянно под напрежение, влизащи в ненужни полемики, създаващи излишни проблеми, настояващи, че другите или живота „трябва“ да задоволят нуждите и т.н.

Ценно осъзнаване тук е, че тези нужди, не са истински нужди. Те са повече нещо като несъзнателно силно изискване, отколкото реална нужда. Но те са толкова силни и вкоренени в нас, че ни карат да действаме и да се въвличаме в поведения, които понякога сами се чудим защо правим.

Ок!

Вторият важен въпрос е: Как може да преодолеем тези непродуктивни поведения?

И отговорът е: Като забележим какви са нашите незадоволени нужди, какви са непродуктивните поведения, които сме създали около тези нужди и съзнателно да променим тези поведения.

Ето процес, по който бихме могли да направим това:

Съзнателност за нуждите, които имаме незадоволени в себе си и какви механизми/поведения сме развили за задоволяване на тези нужди. Повечето от вас знаят, че не съм фен да дълбаем ненужно в миналото си. Тук е валидно същото. За мен е изцяло несъществено да ровим какво точно, защо точно, как точно и т.н. една нужда е останала незадоволена в нас. Единственото важно за нас е само ясно да видим кои нужди имаме незадоволени в нас и какви точно непродуктивни механизми/поведения сме развили около тези незадоволени нужди, защото си мислим, че ще ни помогнат да имаме това, което искаме, но реално ни пречат (опитване да контролираме всичко, критикуване, твърде много говорене да получим внимание, показване колко сме важни и умни, правене на всичко, за да се харесаме на друг човек, пренебрегване на себе си, създаване на излишна драма, създаване на излишни проблеми, изискване към себе си да сме винаги на ниво, изоставяне на хора и ситуации без обяснение и взаимни дискусии, искане всичко да ни е подредено и сигурно преди да предприемем нещо важно за нас и т.н.). Първата стъпка е винаги да забележим какво точно се случва. Да имаме яснота. Ако нямаме яснота какво точно се случва с нас, ние ще продължаваме да действаме непродуктивно и да се чудим защо нямаме желаните резултати. Когато обаче имаме яснота – ние знаем какво точно се случва и за нас се отваря възможността да го променим.
Комуникиране на нашите незадоволени нужди и непродуктивни поведения с важните за нас хора. Нашите нужди са наша отговорност. Другите не са на този свят, за да задоволяват нашите незадоволени детски нужди. И все пак – когато знаем, че някаква ситуация или поведени в другите е голям тригер на нашите непродуктивни поведения – ние е добре да комуникираме това с важните за нас хора това. За да може те да знаят защо понякога реагираме не толкова адекватно, да не го приемат лично и да ни дадат разбиране и подкрепа в тези ситуации. Независимо дали това са важни за нас приятели, бизнес партньори, любовен партньор или други важни за нас взаимоотношения – ценно е, след като ние самите сме наясно с нуждите и поведенията си, които може да създадат проблеми, да комуникираме това с тях. И до колкото за тях е възможно – да не ни поставят в твърде предизивикателни за нас ситуации. Тук е добре да обърнем внимание, че има разлика между тези силни незадоволени нужди, за които говорим и една нормална, здравословна нужда от внимание, любов, уважение и безопасност, която очакваме от другите. Разликата е, че незадоволената нужда е изискваща, инициираща непродуктивни, понякога неадекватни поведения от нас. Докато една нормална, здравословна нужда не е изискваща и ако не й бъде отговорено веднага ние сме ок с това, а не се въвличаме веднага в непродуктивни истории и поведения.
Лично задоволяване на нашите незадоволени нужди. Идеята тук е сами да откриваме начини, по които да задоволяваме своите незадоволени нужди. Ако ние съзнателно не правим неща, които да ни помагат да задоволим тези нужди – те ще продължават да се усещат като огромни дупки в нас и ще продължават да ръководят поведението ни, и да провалят целите и взаимоотношенита ни. Ето защо е нужно съзнателно да създаваме ситуации, събития, действия, които задоволяват тези наши нужди. По този начин те не се усещат толкова изискващи и не стартират веднага артилерия от непродуктивни поведения. Аналогия може да направим със ситуциите, в които сме изключително гладни. Тогава често може да се хвърлим да ядем каквото и да е, само за да задоволим нашата нужда от храна. Но, ако сме нахранени, тази нужда не е толкова силна – тогава доста по-съзнателно може да изберем какво да ядем и да се нахраним с удоволствие, а не да се хвърляме на каквото и да е около нас.
Съзнателност в ситуациите, които са предизвикващи за нашите незадоволени нужди. Когато ясно знаем какви са нашите незадоволени нужди и непродуктивни поведения, които имаме около тях – ние започваме по-ясно да забелязваме ситуациите, в които тези поведения се случват. В тези моменти, когато усетим, че започваме да се въвличаме в подобно непродуктивно поведение, вместо да се оставим на инерцията и да продължим това поведени, ние се учим да паузираме. Просто си даваме няколко секунди време, в които по-ясно да видим какво точно се случва с нас, да си спомним, че това поведение не е продуктивно за нас и съзнателно да изберем да реагираме по нов, по-адекватен начин за съответната ситуация. Например ако пратим съобщение на някой и той не отговори в „приемливо“ за нас време, вместо веднага да си помислим, че той не ни уважава достатъчно и веднага да го отпишем като човек, с който може да имаме ценни взаимоотношения – може да паузираме и да си спомним, че липсата на отговор не значи липса на уважение. И ако преценим, че за нас е наистина важно другия да отговаря в определено време, преди да си правим изводи и да действаме спрямо тях, е нужно ясно да комуникираме нуждата си с другия човек и да намерим взаимно работещ вариант, без да изискваме или налагаме нашите виждания как другия трябва да отговаря.

Докато имаме вътрешно изискване, че някой или нещо трябва да задоволи дадена наша нужда и се въвличаме в непродуктивни поведения само и само да задолим тази нужда – значи нещо не е ок. Всяка от посочените по-горе нужди e нормалнa, но в нормалния им вариант тези нужди не са изискващи. Когато нуждата е изсикваща и въвличаща ни в непродуктивни поведения – нужно е тази нужда да бъде забeлязана и задоволена от нас самите (като ендовременно с това комуникираме тази нужда с другите и позволяваме те също да я задоволят). Иначе те ще продължават да движат поведнеието ни и да ни отдалечават от целите ни.

Разбираме, че една наша незадоволена нужда е покрита и вече не ръководи поведнието ни, когато вече не я усещаме като изискваща и бутаща ни към непродуктивни поведения – да не бъдеш себе си, да манипулираш, да си тръгваш, да създаваш излишни задачи и т.н. Тогава ние нямаме това силно желание да изискваме от друг или от живота да задоволи тази наша нужда. Ние спираме да изискваме внимание, любов, уважение и сигурност. Просто защото ние вече се усещаме валидирани, обичани, уважавани и в безопасност.

Да забележим кои са нашите незадоволени нужди, да видим ясно непродуктивните поведения, които сме създали около тях и съзнателно да променим тези поведения. Това е начинът, по който може да постигаме много по-лесно и приятно целите си.

В началото, когато съзнателно видим тези нужди и непродуктивни поведения, е лесно веднага да скочим в осъждане. Към родителите си. Към себе си. Към живота. Но моята покана е да пуснем лесното и увличащо осъждане и да видим всичко това като още една стъпка, част от пътя на всеки един от нас. Объркано, непрефектно и хаотично е да бъдеш човек. Да навигираш живота си, нуждите си, целите, взаимоотношенията си. И заедно с това е вдъхновяващо. Отварящо пространство да забелязваме, променяме и съзнателно да създаваме себе си и живота си.

Възможност, която никое друго същество освен човешките същества нямат на този свят. :)

Каква невероятна възможност е това за нас, нали?

Радвам се, че сме заедно по пътя напред.

Запиши се да получаваш други ценни статии от мен ТУК. 🍀

Движен от любов или от гняв? [изборът да бъдеш цялостен]

Днес, вместо да си говорим дали е „по-добре“ да сме движени от любов или от гняв, искам да си говорим за това как може да си позволим да бъдем движени и от двете.

За повечето хора идеята да бъдеш движен от гняв звучи странно. Усеща се сякаш нещо не е наред. Защото нали… ако сме „добри“ хора, няма да сме „гневни“ хора, нали така?

Не, не е така!

Има неща, които ни разгневяват. И това е най-нормалното нещо на света. Което обаче ние сме свикнали да прикриваме, за да не навлизаме в конфликти, да не изглеждаме лоши, негативни, неприятни, твърде крайни и т.н.

Всичко започва от там, че обществото още от малки ни възпитава и очаква от нас да бъдем „политически коректни“. Т.е. да бъдем мили, дори когато отвътре никак не ни е да сме мили.

И така, познайте какво се случва?

Подтискане на гнева.

И познайте какво се случва след това?

Или избухваме навън (обикновено пред близки хора). Или избухваме на вътре (предполагам повечето от нас знаем, че ракът е една от болестите най-силно свързана с емоцията на гняв).

Та, днес искам да си говорим за това как ние гледаме на света доста поляристично – ИЛИ сме добри, ИЛИ сме гневни (лоши, неприятни, агресивни… тук може да сложите всеки опозит на „добри“ според ситуацията). Докато в реалността ние сме и двете! И ние може да си позволим да бъдем двете едновременно. И това всъщност е печелившата (и здравословна) стратегия.

Как изглежда тази стратегия на практика?

Предполaгам е ясно, че не става дума да избухваме като експлозиви всеки път, когато някой или нещо ни ядоса (макар че децата доста пъти правят точно това, когато нещо ги ядоса, нали?! Преди обществото политически коректно да им каже, че „не трябва така“ и те да започнат да се усмихват, потискайки гнева си, вместо да се учат как да го канализират и изразяват здравословно).

Когато казвам да позволим да бъдем движени от гняв, имам предвид съзнателно да използваме гнева градивно. Т.е. да го канализираме или да го изразяваме здравословно. Гневът има огромна енергия и огромна задвижваща сила. И ако ние я използваме градивно – УАУ, ние може да стигнем далеч!

да го канализираме означава когато се ядосаме и тази енергия възникне в нас – вместо да се развикаме на някой, да се отдадем на цигари, алкохол и хапчета за успокяване, всъщност да използваме тази енергия за създаване. Когато нещо ни ядоса, значи това нещо засяга наша дълбока ценност. И ако ние усетим каква е тази наша ценност – ние може да впрегнем тази енергия и да създадем нещо градивно. Например, наскоро бях на събитие, където лектора разказваше за човешката психология и поведение изключително повърхностно и банално, което доста ме изнерви. Защото мои много силни ценности са задълбочено разбиране и иновация. Аз усетих как гневът създава голяма енергия в мен и вместо да оставя този гняв да ме въвлече в спирала от негативни мисли, емоции и поведения (за мен или за другия човек), аз използвах тази енергия като двигателна сила да завърша по-бъзо и по-добре част от задълбоченото и ценно съдържание в моя мастърмайнд. По-мотивирана не съм се чувствала в последната година! Т.е. аз използвам градивно гнева. Давам му пространство да се случи в мен. И да ме задвижи. Вместо да си разказвам колко лош човек съм, че съм се разгневила или нещо подобно.
да го изразяваме здравословно означава да може да изкажем какво се случва вътре в нас на близък за нас човек (обръщам внимание да е „близък“) и той да може да валидира, разбере и създаде пространство на този гняв, без да те сочи обвинително с пръст, да ти казва, че „трябва“ да си мил или да ти казва неща от сорта на: „Няма смисъл да се ядосваш„, „Не трябва да се изнервяш на такива неща„, „Това е твърде дребно„, „Просто не му обръщай внимание“ и т.н. Негативните мисли, емоции, поведения и ситуации се превръщат в бреме за нас, най-вече когато няма с кой да ги обсъдим и кой да валидира, приеме и създаде пространство за нашия опит да премине през нашата система (вместо да засяда вътре в нас). Истински подарък е да имаме такъв близък човек, с който може да споделим и процеснем опита си. Но ако нямаме – може да потърси специалист. Разбира се, хубаво е ние самите също да тренираме да бъдем хора, които могат да валидират, разберат и създадат пространство на гнева в някой друг човек.

Та, в крайна сметка, да бъдеш човек движен от гняв означава ли, че не си движен от любов?

Не, не значи това!

Значи, че си позволяваш да бъдеш движен, от каквото възникне вътре в теб и ти създаде задвижване в този момент. И интересното е, че ако използваш гнева градивно, от една по-висока перспектива, може да видим, че ние всъщност сме движени от любов (аз, може съм мотивирана от гняв, но създавайки ценно съдържание за моя мастърмайнд е действие движено от любов към това, което правя, начина, по който го правя и хората, за които го правя).

Изисква се съзнателност да можеш да използваш гнева градивно. Изисква се да бъдем истински, когато повечето около нас ни казват, че трябва да сложим маската с усмивка. Изисква се и готовност за разбиране и прощаване, когато в някой моменти гневът може да вземе превес.

Но това е да бъдем цялостни. Това е пълнота на личността. Когато може да прегърнем всичко в себе си. Защото всичко е там, за да ни помогне да се движим напред.

Трудно е. Но ние с вас не сме хора, които се плашат от трудното. Ние с вас сме хора, които продължават напред, въпреки трудното.

Каква е ситуацията, която наскоро ви е разгневила? И как вместо да я оствяте да ви завлече в негативност, може да я използвате градивно?

Радвам се, че сме заедно по пътя напред.

Приятен и успешен ден,

Венета

Умението да си даваме нужното време за всяко решение и стъпка напред

Много от нас прекарваме доста време да си разказваме истории как нещо се случва твърде бавно, как трябва да напредваме по-бързо, как дадено решение не е трябвало да ни отнема толкова време, как е трябвало да излезем от някаква ситуация доста по-рано и т.н., и т.н.

И реално, нашето желание да напредваме и действаме е изключително ценно и достойно за уважение. И заедно с това, искам с вас да забележим , че този тип припиращ вътрешен диалог ни напрагя, кара ни да се чувстваме зле по отношение на себе си, и всъщност никак не е продуктивен.

Истината е, че ако ни е нужно повече време да вземем дадено решение/стъпка напред, значи… ни е нужно повече време за това решение/стъпка напред. И вместо да подходим към това с осъждане на себе си, ние може да подходим с уважение към себе си. И всъщност да си дадем това време. Независимо дали става дума за дребно, ежедневно решение или голямо решение.

Разбира се, понякога е неприятно усещането, че сякаш „губим време“, защото не може да вземем решение. Но в крайна сметка за къде точно бързаме? В смисъл, знам, че бързаме да постигнем това, което искаме! Но наистина ли това си струва толкова много, че да караме „едно дете“ да се роди преди да му е дошло времето за раждане?

Според мен не. От моя опит и от опита на всички хора, с които работя знам, че когато припираме себе си да вземем решение или някаква стъпка напред, без да сме вътрешно наясно и убедени кое е наистина подравнено за нас, после си създаваме още повече проблеми за решаване. И тази стъпка е била по-скоро в страни, отколкото напред. А дори и 20 стъпки в страни не са равни на една, която е направена директно напред (тук ясно може да се види продуктивната нотка на това да си даваме време).

Та, днешният ми призив към всички нас е съзнателно да си даваме този подарък. Да си даваме времето, което усещаме, че ни е нужно да вземем подравнено към себе си решение или стъпка напред. Малко или голямо решение, няма значение. Просто, без припиране, с уважение към себе си, да си дадем това време.

Сега, споделяйки всичко по-горе искам да направя едно много важно уточнение. Да си дадем нужното време да вземем решение не означава да затънем до уши докато вземем решение.

Аз съм огромен пропонент на това да си даваме време, за да може каквото има нужда да се случи и подреди вътре в нас, и в живота около нас. Но на бекграунд винаги следва да стои озряването на категоричното решение и продължаването напред. Т.е. освен нужното време, нужна е и съзнателност да усетиш, когато този момент за действие дойде, а не да се оставиш на лесното и увличащо чудене, и бездействие.

Тук въпросът е: Как разбираш кога е дошъл моментът?

И отговорът е, че всеки от нас има различна нужда от време в различни ситуации. Но обикновено разбираш, че е дошъл момента, когато седнеш насаме със себе си, отворен си да бъдеш брутално честен със себе си и си кажеш: „Прекалено дълго време се въртя в този цикъл. Нужно ми е веднага да предприема нещо“.

Ако това изречение се усеща като истина за теб, най вероятно е време за твоето категорично решение и стъпка напред. А ако не се усеща истина – може би имаш нужда от още малко време. И може съзнателно да си дадеш този подарък.

В крайна сметка, като теглим чертата – дали едно решение или ситуация ни е отнела (или ни отнема) малко или много време няма значение. Отвъд ситуацията и решението, целта на това време е да ставаме все по-наясно със себе си и да стоим все по-подравнени към своята истина (във всяка ситуация и всяко решение). И ако правим това, „по-бързите“ решения са просто естествен резултат от нашата яснота и подравненост към себе си.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Най-ценният въпрос, който да си зададем в предизвикваща ежедневна ситуация

За доста от нас, всеки ден се случват малки или големи ситуации, които предизвикват несигурностите ни, чувството, че не сме достатъчно добри в нещо или че не сме достатъчно добри изцяло като хора.

Тези ситуации освен, че ни карат да се чувстваме зле в момента на случването им, но заедно с това ние започваме да си разказваме истории около тях, свързваме ги с предишни ситуации, приемаме ги лично, правим ги да изглеждат големи и така освен, че увеличаваме времето си в негативни емоции, но и още повече подхранваме несигурностите си и чувството, че нещо не е ок с нас.

Например, онзи ден бях за първи път в един ресторант до нас. Сервитьорката, която ме посрещна изглеждаше напълно незаинтересована от мен. Мисля, че дори не ме поздрави и просто автоматично ме насочи към една маса. След това с видимо нежелание ми взе поръчката. А накрая, когато я попитах нещо – тя ме погледна неприятно, престорено се усмихна и отговори нещо тотално друго.

Аз, разбира се, веднага скочих в истории – „Може би нещо аз не изглеждам достатъчно добре, може би в този ресторант хора като мен не са добре дошли, може би им заемам място, което са искали да дадат на друг човек, може би искат да си починат и аз се натрапвам?!? От там започнах да се сещам за всички други ситуации от седмицата, които са предизивкали несигурностите ми, и така още повече да си затъвам в историите?!?

В смисъл… знаете колко негативни истории в минута може да генерира мозъка, нали?

И всичко това от ЕДНА малка предизвикваща несигурностите ни ситуация. Която ако не забележим и позволим да ни афектира – може да ни накара да се чувстваме зле часове и дни наред.

Разбира се, за вас ситуацията може да е изцяло различна, но процесът като цяло изглежда нещо такова:

Някаква дребна или голяма предизвикваща ситуация се случва –> Ние започваме да си разказваме истории как ние сме зле, как другите са зле, как живота е зле –> Започваме да свързваме тази ситуация с отминали ситуации и да си потвърждаме, че ние сме зле, че другите са зле, че живота е зле –> Чувстваме се зле, желанието ни за творческа работа намалява, правим задачите си с неприятно усещане недоволство, защото нали… ние не ставаме, другите не стават, живота не става… нищо не става –> И така може да продължим доста дълго надолу в негативна спирала.

Днес искам да ви споделя ЕДИН въпрос, който може да прекъсне този цикъл още в зародиш. И въпросът е:

Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

Когато чуем този въпрос, всичките ни несигурности сякаш се успокояват. Цялото кълбо от чувства, че нещо с нас не е наред, отшумява. И вече не става дума за НАС. Просто защото е ясно, че ние сме ОК.

По този начин процесът вече изглежда така:

Някаква дребна или голяма предизвикваща ситуация се случва –> Ние започваме да си разказваме истории как ние сме зле, как другите са зле, как живота е зле –> Забелязваме какво се случва и си спомняме, че ние всъщност не искаме да подхранваме несигурности си, а искаме да изградим стабилна подкрепа и вяра в себе си и затова си задаваме въпроса: Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

Тогава вече може да погледнем истината в лицето. Другият човек може би просто има лош ден и не е на кеф, може би му е последният ден на работа и няма търпение да си тръгне, може би снощи се е напил и не може да се контролира добре, може би си е такъв по принцип, може би току що се е ядосал на нещо и т.н. А може би наистина лично нас не ни харесва. Какъвто и да е случая – няма значение. Ние не караме тяхното поведение да значи нещо за нас като личности. Просто защото ние знаем, че ние СМЕ достойни за уважение, достойни за грижа, достойни за внимание.

Повечето от негативните истории, които си разказваме за себе си и ни карат да се чувстваме зле се базират на вярването ни, че не сме достатъчно заслужаващи да бъдем обичани, че не сме наистина достойни да бъдем уважавани, че не сме достатъчно важни някой безусловно да ни отдаде внимание и да се погрижи за нас.

Това е лъжата, през която повечето от нас интерпретираме ежедневните ситуации, които ни се случват.

И днес искам с вас да утвърдим в себе си, че това Е лъжа и да започнем да си разказваме по-подхранващи и окуражаващи истории за себе си. Може да направим това като във всяка една малка или голяма предизвикваща ситиация си зададем въпроса:

На следващия ден отидох за обяд в един друг ресторант до нас. Сервитьорката ме посрещна изключително любезно и красиво. Сякаш съм най-желаният клиент на планетата. Тотално различно преживяване. Тотално различно чувство. И аз съзнателно му позволих да бъде истина за мен, защото знам, че аз заслужавам.

Следващият път, когато сте в малка или голяма предизвикваща ситуация (а може би имате такава сега в този момент), задайте си този въпрос и просто наблюдавайте как несигурностите ни намаляват, как прекъсваме цикъла от негативни истории от себе си за себе си и как съзнателно избираме да овластим себе си като заслужаващ уважение, любов и внимание човек.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Приятен и успешен ден,

Венета

„Нормално ли е да се чувствам така?“

Един от честите въпроси, които получавам е: „Нормално ли е да се чувствам така?„

За каквото и да става дума, когато не се чувстваме добре по отношение на себе си, на някой друг човек или на някаква ситуация, ние често мислим, че не е нормално да се чувстваме така или ако се чувстваме така – значи нещо с нас не е наред. Което пък ни кара да се чувстваме още по-зле.

Искам днес с вас да се разберем за нещо много важно. И то следното: Всяко нещо, което чувстваме е нормално. Всяко нещо, което ни се случва е ок да се случва. Всяко чувство е валидно и е ок да го имаме.

Голяма част от нашата опитност и мъдрост се изгражда именно от това да чувстваме целия богат спектър от чувства и емоции, които животът ни предлага. И ако ние махнем историите си за това как едно чувство е „лошо“ и как друго е „хубаво“, тогава ние може да забележим, че всъщност чувството е просто чувство – нормално, красиво, разбуждащо и дори обогатяващо нас хората усещане.

Когато ние мислим, че не е нормално и не е ок да се чувстваме по начина, по който се чувстваме, ние реално отричаме собствената си реалност. Защото реално ние СЕ чувстваме така. Това е все едно да споделиш със свой приятел: „Не се чувствам добре“ и той да ти каже: „Нищо ти няма, всичко ти е наред!“ Това се нарича отричане на реалността и неспособност да присъстваме за себе си или някой друг.

Да нормализираме чувствата си означава да признаем, че се чувстваме по даден начин и да валидираме това. Да признаем реалността си, разбирайки, че е ок да се чувстваме както се чувстваме. Да нормализираме и валидираме чувствата си означава да присъстваме за себе си във всеки един момент. Не да отричаме, не да се разсейваме, не да бягаме, не да се оправдаваме, не да се борим с това как се чувстваме, а просто да спрем и да си кажем: „Нормално е да се чувствам така.„

Искам всеки път, когато се хванете, че си разказвате истории как начина, по който се чувствате спрямо себе си, спрямо друг човек или спрямо някаква ситуация не е ок, да се спрете и да си кажете: „Нормално е да се чувставам така.“

Вдишваме. Издишваме.

И усетете лекотата, която се създава във вас, когато нормализирате собствените си чувства и валидирате собствената си реалност. Сякаш цялото ни тяло се отпуска и целият ни свят се успокоява. Защото ние не бягаме, не отричаме, не се борим, а вместо това изцяло присъстваме за себе си и сме ок с това, което се случва с нас. Това е един от най-силните актове на разбиране и безусловна любов, които може да проявим към себе си.

После, след като почувствате тази вътрешна свобода да възникне във вас – вие вече сте в най-будното си и продуктивно състояние да помислите ако нещо не ви харесва, как би могло да се промени. :)

Стратегията ‘само още един път’

Когато сме мотивирани, вдъхновени и енергични, има много стратегии, които могат да ни помогнат да успяваме и постигаме целите си.

Днес обаче искам да ви споделя една стратегия, която може да използваме в моментите, когато нищо не ни върви, когато за пореден път се проваляме в някаква насока и вече ни е трудно да направим дори една крачка напред.

Стратегията се казва „само още един път“ и се изпълнява така – забравяш за всичките си неуспехи, за всичко, което е било до сега и се концентрираш единствено върху това да опиташ само още един път.

Т.е, забравяш за голямата цел, която преследваш. Забравяш за резултата, който искаш. Забравяш всички истории как трябва да бъде, как не трябва да бъде. Забравяш за неприятностните свързани с това, което искаш. Ако щеш, забравяш, че изобщо го искаш. И се концентрираш само в едно единствено нещо – да опиташ още един път.

Не изискваш от себе си да успееш. Не си готов да се осъждаш ако не успееш. Единствено се концентрираш върху това да опиташ само още един път.

Поддържаш тази стратегия докато усетиш, че може да държиш нещо по-голямо от нея в сърцето и в ума си. Но дори и по някое време да преминеш към някоя по-голяма стратегия, истината е, че успехът ти винаги стои в това да пробваш само още един път. А ти със сигурност можеш да направиш това! :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Най-силните върпоси за опознаване на себе си

Един от най-задвижващите фактори за човешката психика е имането на яснота. Когато имаме яснота, увереността и ентусиазма ни да действаме напред осезаемо се увеличава. И обратното – когато нямаме яснота е все едно се въртим в кръг, скачайки от едно нещо на друг, без да стигаме кой знае къде по-далеч отколкото сме били и преди.

Днес искам да споделя с вас няколко въпроса, които изключително силно създават яснота относно това какъв човек сме и какъв живот автентично искаме да живеем. Другари, всички тези неща ние ги знаем, но много рядко ги имаме ясно дефинирани в съзнанието си и събрани на едно място. Представете си да ви дам една тетрадка за човека Х и вътре да е описано – какво създава усещане за истински мир на този човек, какво му създава вдъхновение, какво го кара да се чувства жив, какво харесва и какво не харесва текущо в ежедневието си, към какво се стреми, как е най-вдъхновяващо за него да прекарва деня си и т.н. Вие без да сте виждали този човек вече ще го „познавате“, нали?! Ами представете си сега да имате тази информация описана и събрана за себе си. То е като да видиш себе си отстрани и да имаш много ясно ръководство какво те кара да се чувстваш добре, какво те кара да се чувстваш жив, как е най-оптимално за теб да прекрваш деня си, в каква посока да вървиш и т.н. Мега готино, нали?! :)

Това са въпроси, на които всеки отговаря още в началото, когато се включи в моя мастърмайнд за създаване и реализиране на визия, и е едно от нещата, които хората ми казват, че им е най-най-ценно да имат като информация за себе си и да си го преглеждат на всяка ревизия през 3 месеца. Защото силно им помага да си спомнят какво работи за тях, какво не, към какво се стремят и как искат да живеят. За да знаят към какво да подравнят решенията, които взимат.

Ок!

Препоръката ми е да отделите около 2-3 часа само за вас, да си вземете красива тетрадка, да си запалите ароматна свещ, да центрирате себе си с няколко бавни вдишвания и издишвания, и да опишете своите лични отговори на тези въпроси. Може да ги преглеждате на всеки 3 месеца, за да си припомняте какво е важно за вас, как искате да живеете и да правите необходимите корекции ако сте се отместили твърде много от този път. :)

Ето ги и въпросите:

Какво за мен е богат живот? Опишете специфично какви точно неща ви карат да се чувствате изобилно. Например за мен едно от нещата е да мога да си купувам здравословна храна, която искам без да се притеснявам за цената. Или да живея в апартамент, който наистина ми харесва.
Какво ми създава усещане за мир?
Какво ми създава усещане за радост и щастие?
Какво ми създава усещане за живот и свобода? Какво ме кара да се чувствам жив и свободен?
Как искам да живея по моите стандарти, автентично? Колко време искам да работя? Колко време искам да почивам? Колко искам да печеля? Какво искам да правя в свободното си време? Как искам да се забавлявам?
Как точно искам да изглежда денят ми? Как изглежда един еждневен ден, най-радостен и вдъхновяващ за мен? Опишете по часове.
Какво в момента е „трябва“ в живота ми и ми създава усещане за свитост и тежест? Какво задължително не искам повече да толерирам в живота си? Какво ме ограбва? Какво не ми служи повече? Какво в живота ми ме кара да се чувствам незначителен и малък?
Какво в момента е „искам“ в живота ми и какво задължително искам в живота си занапред?
Какво бих правил в момента ако имах 4 000 000 лв? (Това са около 5000лв всеки месец в следващите 70 години, сигурни пари ;)
Какъв точно човек съм аз, автентичен себе си, когато имам 4 000 000 лв? Как говоря? Как се държа? С какво съм облечен? С какво се храня?
Какви са опциите в живота занапред за мен?
Коя е най-вдъховяващата и радостна опция за мен?
Какво бих направил ако не ме беше страх? Напишете 3 неща.
Какво трябва да се промени в графика ми, за да имам повече от това, което искам и да спра да толерирам това, което не искам и вече не ми е нужно?
Как изглежда моят богат и красив живот увеличено по 4? Как изглежда „having it all“ по 4? Как точно изглеждa, така, че да е подравнено лично към мен и това, което лично на мен ми създава смисъл, радост, усещане за живот?

Пишем отговорите си подравнение НЕ към това кое изглежда добре, кое как трябва или не трябва да го искаме, а кои неща вътрешно, истински ЧУВСТВАМЕ като важни, желани, значими за себе си. В отговорите си отразяваме максимално себе си и това, което е истина лично за нас. Без маски, без срам, без самозаблуждения, без фантазии. Усещаме какво иска наистина душата ни и описваме това.

Щастлива съм да споделя тези въпроси с вас и нямам търпение да усетите вдъхновението, свързаността и окуражаването на себе си, които те създават в нас докато им отговаряме. :) Отделете 2-3 часа за мега красиво опознаване на себе си, отговорете на тези въпроси и ми пишете как това ви е подействало. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :) Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Най-краткият път към щастието

Когато хората говорим за моменти на щастие, обикновено това са:

успешно взимате на труден изпит
раждане на дете
предложение за брак
одобрение за нова работа
напускане на работа :)
пътуване за желана дестинация
оставане и почиване цял ден вкъщи без никакви задължения
започване работа по супер вълнуващ за вас проект
избирането на ново правителство в държавата :)
и т.н.

Вие също може да помислете за 3 момента на щастие от вашия си живот. Може да са от тази седмица, от миналия месец, година или от целия ви живот. Просто помислете за 3 момента на щастие.

Та, какво е общото между всички тези събития? Не само тези, които са описани по-горе, а какво е общото между всички моменти на щастие?

Обикновено ние мислим, че щастието е свързано с даденото събитие, което се е случило. Реално обаче едно събитие може да е щастие за един и тотален ад за друг. Дори за самия теб – в един момент едно събитие може да е щастие, в друг момент може да е голяма неприятност.

Следователно щастието не зависи от конкретното събитие. Т.е. не зависи от съдържанието на това, което се е случило.

Ако погледнем малко по детайлно ще разберем, че щастието зависи от това дали нещото, което се е случило сме го искали или не сме го искали в този момент.

Ако ти искаш партньор и получиш партньор – това за теб е щастие. Ако ти искаш партньор и не получиш партньор – това за теб е нещастие. Но ако не искаш партьор и получиш партьор – това също е нещастие.

Т.е. щастието не зависи от това какво се случва, а от това дали ти искаш или не искаш това, което се случва. Момента на щастие е тогава, когато получиш това, което ти искаш в този момент.

Тук неприятното е, че когато живеем в тази парадигма, ние ще бъдем щастливи единствено и само ако получаваме това, което искаме. А това няма как да стане. В този свят има 7 билиона човека, всички с различни желания. Един иска да е с теб, ти обаче не искаш да си с него. Един иска да ти продаде нещо, ти обаче не искаш да го купуваш. Т.е. няма как всичко, което искаме да се получава. Затова и нашето щастие в момента е много нестабилно.

Нека сега разгледаме горната дефиниция за щастие, но по малко обратен начин, където се получава следното: щастие е, когато искаш това, което получаваш в този момент.

Тук вече възниква проблем, нали?!

Ние сме тотално ок с това, че щастие е, когато получим това, което искаме. Но не сме много ок с това, че щастие е когато искаме това, което има в този момент. Защото ако не искаме това, което е в този момент – как да сме щастливи, нали? Ние все пак искаме това, което искаме!

Нека все пак за момент оставим настрана личните си преференции какво искаме и какво не искаме настрана, и разгледаме обективно нещата.

Този момент, който се случва в момента за теб е такъв какъвто е. Той е неизбежен. Той се случва сега. Следващият момент може да бъде друг, но ТОЗИ момент е такъв какъвто Е. Не можеш да го промениш, не можеш да го донастроиш, не можеш да го изтриеш, не можеш да го напудриш. В този момент, това е реалността. И когато спорим с реалността, реалността печели в 100% от случаите. Защото в този момент няма как да е друго от това, което Е.

Та, ако не можеш да промениш този момент и знаеш, че щастие е, когато получаваш това, което искаш – тогава какво избираш – да искаш това, което Е в този момент или да не искаш това, което Е в този момент?

Едното е щастие, другото е страдание.

Ако ти си несъзнателен човек – ти можеш с часове, с дни, с години да страдаш, защото нещо не е както ти го искаш. Да си разказваш истории колко е зле. Как не трябва да е така. Да се тревожиш. Да преживяваш негативност и т.н.

Но ако питаш един съзнателен човек дали иска да е щастлив или не – той винаги ще избире да е щастлив пред това да не е щастлив. Затова той винаги е Ок с това което Е, независимо че може да не иска това, което Е.

В момента живота на повечето хора е: „щастие“, когато получим това, което искаме и „нещастие“, когато не получим това, което искаме. Ако обаче ние сме съзнателни и винаги сме ок с това, което Е в този момент (независимо дали е „добро“ или „лошо“ за нас) – ние ще сме винаги в щастие, нали така? Защото няма да има нещо, с което да не сме ок.

Ето го и отговорът на нашия въпрос: Най-краткият път към щастието е да искаме/ приемаме това, което е в този момент. Независимо дали е „добро“ или „лошо“ за нас.

Тук има само 2 най-важни неща за уточнение:

Приемане не значи примирение.
Този момент не е същото като следващия момент.

Да приемем това, което Е в този момент не значи да се примирим с него. Ако това, което искаме е нещо друго от това, което се случва в този момент – ние задължително трябва да продължаваме да действаме и вървим в посока на това, което искаме. Т.е. нашето приемане не е пасивно! Ние не си казваме: Е, каквото Е, да бъде, приемам го, не ме интересува, ще го бутам някак си. Това не е истинско живеене. Ние искаме да играем в интензитета на живота. Затова нашето приемане е активно приемане. Т.е. това е задвижващо приемане. То служи, за да запазим своя вътрешен мир, да преценим какво да е най-адекватната ни следваща крачка напред към това, което искаме, според това, което Е в този момент. И да я направим.

Когато се бориш и страдаш от това, което Е в този момент – ти просто губиш енергия и време. Но когато проявиш активно приемане – ти вече играеш като партньор на Живота. Разбирайки, че не си сам в този свят и не всичко се случва както и когато на теб ти харесва. Ти си Ок с това и просто продължаваш напред към това, което искаш.

Второто важно нещо е, че ТОЗИ момент е неизбежен, но следващия момент е в процес на създаване! И ние може да изберем да създадем нещо друго от това, което е сега! Ако обаче ти си твърде зает да се бориш и да страдаш, че този момент не е такъв, какъвто го искаш – на теб не ти остава много време и енергия да създаваш следващия момент. Но ако ти приемаш този момент – тогава твоя капацитет остава свободен и ти може да го насочиш към това създадеш следващия момент по близо до това, което искаш.

Та, ето го и заключението: Най-краткият път към щастието е да приемаш това, което Е в този момент. Не, защото винаги искаш да е това, което е, а защото си съзнателен и съзнателно избираш да не страдаш. Защото знаеш, че не може да промениш това което Е в този момент. И защото разбираш, че за да имаш капацитет да създадеш следващия момент по близо до това, което искаш, не може да си позволиш да губиш енергия в борба с това, което е непроменяемо в този момент.

Ок?

Ок!

Хайде сега да свършим и някоя полезна днес ! :)

Ако искате да работите по целенасочено с процеса за изграждане на по-голяма съзнателност, може да се включите в 6 месечния курс по Съзнателност ТУК.

Колко живееш съзнателно и колко компулсивно?

Да живееш живота си съзнателно е обратното на това да живееш живота си компулсивно.

Да се храниш е хубаво, но ако се храниш компулсивно с всичко, което е на масата – това води до лош резултат.

Да ползваш Фейсбук е хубаво, но ако го отваряш компулсивно всяка минута – това води до лош резултат.

Да обичаш е хубаво, но ако обичаш компулсивно, създавайки напрежение в другия или невротизирайки себе си – това води до лош резултат.

Да работиш е хубаво, но ако роботиш компулсивно и вманиачено без да почиваш – това води до лош резултат.

Да мислиш е хубаво, но ако мислиш компулсивно, следвайки всяка своя мисъл и вкопчвайки се в негативни истории, които те водят по спирала надолу – това води до лош резултат.

Каквото и да правим компулсивно, то води до лош резултат.

Природата на нашия ум е да бъде компулсивен. Той скача от една мисъл, на втора, на трета. От едно желание, на второ, на трето. От едно недоволство, на второ, на трето.

Но ние не сме нашия ум. Ние сме нашата съзнателност. Т.е. основната идея не е да контролираме ума си, а просто да НЕ бъдем него.

Нашият ум мисли – това му е работата. Нашата работа е да стоим в своята съзнателност.

Основната идея на самореализацията е преминаване от компулсивност към съзнателност.

Та, как може да направим стъпка напред към тази цел?

Като преди да направим някакъв избор, преди да направим нещо, просто си зададем върпроса – Това съзнателно ли е или компулсивно?

Задаваме си този въпрос за абсолютно всичко, което започваме да мислим, да чувстваме, да правим и т.н. Например, снощи се събудих около 4 часа през нощта. Станах, отидох до тоалетна и на връщане грабнах телефона да отворя мейла си. Запитах се – това съзнателно ли е или компулсивно? Само задаването на този въпрос създаде мир в мен и ми напомни, че аз съм повече от компулсивните подтици на моя ум. Така че, оставих телефона и легнах да си доспя.

Истината е, че дори когато се питаме въпроса дали това, което се каним да направим е съзнателно или компулсивно, понякога ще избираме компулсивното. Например, възниква ти желание да запалиш цигара и се питаш – това съзнателно ли е или компулсивно. Знаеш, че е компулсивно, но въпреки това избираш да си запалиш цигарата. Това е ок. Само факта, че сме си задали въпроса преди да го направим е нещото, което създава дългосрочния позитив за нас и засилва нашата съзнателност. В курса ми по съзнателност описвам как да избираме „грешното“, знаейки ясно, че е „грешно“ е част от изграждането на нашата съзнателност, защото помага на ума ни да забележи и усети негативния резултат от компулсивното ни поведение. В дългосрочен план това помага на ума ни да прави повече „правилни“ (обогатяващи, съзнателни) избори, без да се хвърля в компулсивни желания и да се премята като 5 годишно дете, което иска поредното си разсейване.

Каквото и да правим съзнателно, то води до обогатяващ резултат. Защото дори и резултатът да не е „добър“, ние сме достатъчно съзнателни да видим този резултат като „просто опит“, а не като „лош“ резултат и причина да страдаме. Съзнателността винаги избира да си добре, вместо това да не си добре (каквото и да става).

Та…посмисли сега.

Колко живееш ежедневието си в съзнателност и колко в компулсивност?

Реално, това няма значение! Единственото, което има значение е от тук насетне, за всяка мисъл, чувство, действие, преди да се въвлечем в него, да се попитаме: Това съзнателно ли е или компулсивно? И малко по малко да правим повече съзнателни, отколкото компулсивни избори.

Хайде сега да практикуваме! Каква феноменална възможност за нас да създаваме съзнателно живота си, нали?

Радвам се, че сме заедно по този път напред. :)

Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)

Цената на свободата е болката

В будизма има една интересна насока, която казва така: „Цената на твоята свобода е твоята болка„.

Това е доста дълбока тема, но основното тук е че, за да сме истински свободни е нужно да можем да чувстваме болката си. Да можем да й дадем нужното пространство и време да мине през нас. Защото болката е това, което изгаря в нас всичко, което е нужно да бъде изгорено (страх, съмнения, негативни вярвания, стари рани и т.н.), за да живеем истински свободни.

Проблемът е, че в нашето общество „болката“ не се възприема като нещо добро и животът на повечето от нас е организиран около това да бягаме от болката.

Не искаме да проведем важен за нас разговор, защото резултата може да не е приятен за нас, може да бъдем наранени или да нараним друг човек. Може фантазиите ни да бъдат срутени.

Не казваме това, което е истина за нас, защото хората могат да ни отхвърлят и да се почувстваме зле.

Не правим промяната, която искаме да направим, защото непознатото и несигурното могат да са болезнени за нас.

Пием алкохол, за да заглушим болката си. Пушим, за да се разсеем от болката си. Преяждаме, за да избягаме поне за малко от болката си.

Целият ни живот е организиран около това да бягаме от болката си.

Докато в реалността – болката ни е вече е тук! Тя вече присъства в живота ни.

И когато не си позволяваме да я чувстваме – ние всъщност не й позволяваме да мине през нас. Така тя остава вътре в нас и започва да контролира целия ни живот.

Не заговаряме този човек, защото може да бъдем наранени. Не даваме това предложение на работа, защото шефа може да го отхвърли и да изглеждаме зле. Не започваме този проект, защото може да се провалим и това да е твърде болезнено. Не отиваме на любимото си кафе, защото то сега носи твърде болезнени спомени за нас. И т.н. И т.н.

Освен обществената нагласа, че болката е нещо „лошо“, причината, поради която толкова ожесточено бягаме от болката си е, че ние мислим, че тя ще ни разруши. Повечето от нас сме с усещането, че едвам държим света си събран и ако позволим на интензитета на болката ни да ни докосне – тогава вече ще се срутим.

Това не е истина! Ние МОЖЕМ да се справим с болката си. Ние сме МНОГО по-големи от болката си.

В момента, в който разберем, че болката Е неизнежна и е част от живота ни – ние може да й позволим да мине по-бързо през нас.

Как позволяваме на болката ни на мине през нас?

Като си позволим да я чувстваме. Истински. Без да бягаме и да се разсейваме от нея!

В момента, в който усетим как болката се надига в нас, независимо дали е от отминала или от сегашна ситуация (сегашната ситуация е просто отпечатък от минала ситуация) – вдишваме, издишваме и създаваме пространство за болката в нас да изплува. Ако имаме нужда да поплачем – плачем. Ако имаме нужда да поговорим – говорим. Ако имаме нужда да попишем – пишем. Ако имаме нужда да останем насаме – оставаме насаме. Правим каквото усещаме за нужно да направим. Но не се разсейваме. Не бягаме. Обръщаме пълно внимание на болката си. Позволяваме й да бъде. Присъстваме за нея. Даваме й нужното пространство и време да мине през нас. Позволяваме си да почувстваме интензитета й, колкото и голям да е той. И после чувстваме как този интензитет съвсем естествено намалява, без да правим каквото и да било. Просто позволяваме на болката да дойде и да отмине.

Хората дават хиляди пари за терапии, да изследват своята болка. Истината е следната – няма нужда да знаеш откъде е тази болка. Когато се хвърляме в разследване на болката си – това е нужно единствено и само за ума ни, който има нужда от обяснение, за се успокои. Тялото ни (тялото ни е видимата част на подсъзнанието) няма нужда от обяснения. То просто има нужда да се отърси от напрегнатата енергия, която болката е създала в нас. И ние може да направим това като просто позволим да чувстваме болката си, когато тя реши да появи за нас. Нужно е само да й създадем пространство да мине през нас. И след това да я пуснем.

Всеки път, когато болката се надигне в нас – вдишваме, издишаме, отпускаме се и си позволяваме да чувстваме. Позволяваме на болката да мине през нас. И след това я пускаме, когато интензитета й естествено намалее.

Правим това колкото е нужно пъти, докато вече изобщо не реагираме на това, което преди е създавало болка в нас. Тогава разбираме, че болката е минала изцяло и си е свършила работата. Изгорила е каквото е било нужно да бъде изгорено вътре в нас, за да не реагираме повече като уплашени деца на това, което се случва в живота. И вече сме с една идея по-свободни от преди.

Ако ние се научим да сме Ок с болката си – НИЩО не може да ни нарани. Защото вече знаеш – не просто ментално знаеш, а дълбоко с тялото си знаеш, че можеш да се справиш с каквото и да се случи, колкото и болка да донесе то. Защото тялото ти вече е минавало хиляди пъти през интензитета на болката и вече знае, че може да се справи с нея.

Екхарт Толе има едно много красиво изказване, което е:

Какво става с нещастието, когато ти вече нямаш против да си нещастен?

Моят въпрос днес към вас е:

Какво става с болката ти, когато ти вече нямаш против да чувстваш тази болка?

И отговорът е следния: Когато нямаш против да чувстваш болката, нищо не може да те нарани. А когато знаеш, че нищо не може да те нарани – ти можеш да живееш с такова ниво на свобода, което ти позволява да опитваш, да експриментираш, да рискуваш, да живееш истински интензитета на живота. С всички негови несравнимо красиви и разкъсващи сърцето ни моменти.

Всичко написано до тук не означава да оставим себе си да потъваме в болката си или пък да се въвличаме в любимия си образ на жертва!

Не.

Става дума единствено за пълно приемане на болката като част от живота ни. Чувстването й изцяло. Позволението й да мине през нас. И в същото време – откриване на смисъл в живота ни, който прави тази болка незначителна спрямо визията, която сме създали за себе си. По този начин животът ни спира да бъде контролиран и воден от болка, и започва да бъде воден от вдъхновението, с което душата ни подтиква да вървим напред всеки ден.

Радвам се, че сме заедно по този път напред. :)

От четвъртък, 01.10.2020г започнахме модула за Опознаване на себе си и през целия октомври ще си изграждаме повече разбиране за мисленето, емоциите и поведението ни. Може да се включите заедно с нас ТУК. :) Програмата е изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. Цената за целия месец ежедневни насоки, вдъхновение и подкрепа е 40лв. и може да се регистрирате ТУК. :)

Умението да гледаме на живота през очите на вътрешния си мир

Представете си това: когато небето е ясно, ние виждаме Слънцето, усещаме лъчите му върху нас, усещаме топлината, усещаме отпускането, което тази топлина създава в нас. Когато обаче е облачно и мрачно – ние нито виждаме Слънцето, нито усещаме лъчите и топлината му. И все пак – независимо, че не го виждаме – Слънцето е там. Зад облаците, зад сянката, която те създават. Просто ние нямаме достъп до него.

По същия начин е и с мирът в нас. Мирът е винаги наличен вътре в нас, но според това какъв е нашият вътрешен климат – ние имаме достъп до своя мир или нямаме достъп. Когато се чувстваме добре, когато животът върви според желанията и очакванията ни – климатът в нас е ясен и ние имаме достъп до своя мир. Състоянието ни е красиво, спокойно, ресурсно. Когато обаче вътрешният ни климат е заоблачен от недоволство, гняв, тревожност, изискване как животът трябва и как не трябва да се случва – ние нямаме достъп до своя вътрешен мир. Той е там. Той е вътре в нас. Той винаги е там. Но просто ние нямаме достъп до него, защото сме заоблачени от негативността в нас. В момента, в който ние видим, чуем, усетим нещо, което ни отваря и ни радва – ние, буквално на секундата може да усетим отново своя мир. Ние обикновено не забелязваме тази промяна в състоянието си, но буквално на секундата, в която нещо приятно за нас се случи – сякаш влизаме в друга реалност и се чувстваме приятно. Забравяйки какво е било няколко секунди преди момента на щастие.

Това е нашето доказателство, че мирът е винаги наличен в нас. И ние можем винаги да го достъпим. За секунди. Но след като моментът на радост приключи, ако нямаме достатъчно съзнателност да останем в своя мир, независимо от промяната на условията – ние отново влизаме в своя заоблачен климат на недоволство и връзката с нашия мир отново приключва. Мирът е там. Той е вътре в нас. Той винаги е там. Но просто ние нямаме достъп до него.

Доста от нас сме зависими от външни фактори, които правим, само за да достъпим своя мир и спокойствие. Йога, медитация, спорт, разговор с приятел, пътувания, пазаруване, цигари, алкохол, трева, дрога. Някой от тези фактори са напълно нездравословни и нежелателни. Други са здравословни и са напълно ок, но искам само да обърна внимание, че И те са просто механизъм да достъпим нещо, което вече е вътре в нас – нашият мир, нашето спокойствие, нашата усмивка, нашата стабилност. Нашето ресурсно състояние. В моята Програма за полезни навици ние упражняваме всички важни външни фактори за това да поддържаме своя мир, но днес искам с вас да разгледаме как само чрез съзнателност бихме могли да достъпваме своя мир. Това е малко по-висш пилотаж, но щом четете моя блог, вярвам, че можете да се справите прекрасно с тази задача. :)

Първо, нека обърнем малко повече внимание защо за нас е важно да имаме достъп до своя мир?

И отговорът е – защото само тогава ние сме в най-ресурсното си състояние. Когато вътрешният климат в нас е заоблачен от недоволство, осъждане, ядосване, изискване, тревожност, несигурност и т.н. – ние не се чувтваме добре. Ние се въртим в постоянно чудене за най-малкото нещо. Не можем да взимаме обосновани, адекватни решения. Не може да се справим с комплексността, която живота предлага. Реагираме инстинктивно. Не сме достатъчно адекватни във взаимоотношенията си. Не сме способни да оценим и да се зарадваме на нещата около нас. Не живеем живота с наслада, а с борене, с нежелание. Резултатите ни съответно, също не са задоволителни – нито в работата ни, нито във взаимоотношенията, нито във финансите ни.

От друга страна – когато имаме достъп до своя мир – ние чувстваме спокойствие и вътрешна яснота, независимо какво се случва. Ние имаме естествената вътрешна мъдрост, с която можем да минем спокойно през каквото и да ни се случва. Погледът ни (дори чисто физиологично) е по-ясен. Имаме усещане за подреденост вътре в себе си, независимо колко неща имаме да правим. Категорични сме в решенията си. По-толерантни сме със себе си и хората около нас. Правим по-съзнателни избори как да реагираме. Способни сме бързо и лесно да прощаваме, когато някой резултат не отговаря на очакванията ни. Продуктивни сме. Способни сме да забележим и оценим дори малките детайли, който правят деня ни красив и да им се зарадваме. Живеем живота с желание и като игра, а не като арена, на която се борим на живот и смърт.

Да живееш от позицията на своя мир не означава да бъдеш айляк, да бездействаш и да живееш „за мига“. Със сигурност не. Да живееш от позицията на своя мир означава да си достатъчно спокоен и емоционално трезв, за да правиш обогатяващи избори, да предприемаш действия и да приемаш спокойно резултатите, които се случват. Означава да чувстваш удовлетворение, смисъл и желание да вървиш напред. Както става ясно – двете алтернативи на живот според това дали имаме достъп до своя вътрешен мир или не, са доста различни. На повърхността те може да изглеждат еднакви. Еднакво ниво на пари. Еднакво ниво на взаимоотношения. Еднакво ниво на работа. Еднакво ниво на статус и т.н. Но съществената разлика е в това как се усеща вътрешно – дали вътрешно живееш в борене и недоволство всеки ден, уморен от живота или живееш с желание, с усещане за игра, с усмивка. Няма значение как животът ти изглежда. Има значение единствено как се усеща за теб вътрешно. Затова и е толкова важно да имаме достъп до своя вътрешен мир. Той ни помага независимо какво се случва на повърхността, ние вътрешно да живеем в стабилност, в удовлетвореност, в желание да създаваме и вървим напред, независимо от красивите или неизбежно трудните моменти, през които преминаваме.

Духовността няма нищо общо с това в какво вярваш. Духовността има единствено общо с това в какво състояние живееш живота си. Екхарт Толе

Ок. Нека сега видим как можем да достъпваме своя мир. Нашата най-важна задача тук е постоянен шифт в съзнанието ни. В момента, в който усетим, че сме твърде далеч от вътрешния си мир, веднага да се подравяваме. Отново. Отново. И отново. Докато това стане автоматичен за нас процес, в който сме осезаемо чувствителни, когато сме извън своя мир и сме способни бързо да се подравним, за да сме отново в ресурсното си състояние. Ето и стъпките, по които може да упражняваме това:

Забелязваме, когато сме извън своя мир. Най-важната стъпка е да забележим, че не сме там, където искаме да сме. Ако не забележим, че сме негативността ни е обзела – ние може да прекараме часове, дни, месеци там, оплетени в своите рационализации и страдание, без изобщо да забележим какво се случва с нас. Но ако забележим, че сме извън своя вътрешен мир – това вече ни дава възможност да променим състоянието си буквално веднага.
Пауза. След като забележим, че сме извън своя мир, паузираме. Не се обвиняваме, че пак сме негативни. Не си разказваме колко сме зле, че не напредваме достатъчно бързо с важните за нас задачи. Не си мислим колко ни е писнало да сме в момент, който ни затруднява. Пускаме всичко това и просто се отпускаме. Отпускаме физически тялото си. Отпускаме всички мускули. И си спомняме, че нашият мир е наличен за нас.
Достъпваме своя вътрешен мир. В основата си, преминаването от недоволство, неудовлетвореност, тревожност и т.н. към вътрешен мир е просто отпускане и промяна на перспективата ни. Промяна на обектива, през който гледаме на реалността, вместо да сме вкопчени в едно единствено обяснение на това, което ни се случва. След отпускането, най-ценният инструмент за промяна на нашата перпектива са въпросите. Ето 3 въпроса, които много красиво могат да разширят и променят нашата перспектива:

Как бих се чувствал по отношение на моята ситуация ако изцяло и истински вярвам в себе си?

Как бих се чувствал по отношение на моята ситуация ако знам, че съм изцяло достатъчен такъв какъвто съм?

Как бих се чувствал по отношение на моята ситуация ако съм в благодарност за всичко, което имам и съм минал до сега?

Ние не можем да достъпим своя мир през облаците, които недоволството, осъждането, неудовлетвореността, изискването, гневът създават в нас. Но с промяната на своята перспектива тези облаци постепенно започват да разсейват. Дори само докато четем тези въпроси, ние може да усетим как мирът започва да възниква в нас. Успокояваме се. Перпективата ни започва да се отваря. Да се променя. Вътрешният ни климат се разяснява и мирът започва да възниква в нас.

4. Избор. От позицията на новата си перспектива, която мирът е създал в нас, може да помислим: Каква нова история искам да имам за себе си и ситуацията, в която съм от позицията на доверие в себе си, на благодарност към това, което съм и на знанието, че съм достатъчен такъв, какъвто съм? Историите, които си разказваме не винаги са верни, но винаги са истина. И винаги водят към резултатите, които постигаме. От нашият заоблачен вътрешен климат ние си разказваме негативни, обезкуражаващи истории, които ни карат да се чувстваме дребни, незначителни, провалени още преди да сме започнали. Но от позицията на достъп до своя мир, ние разширяваме вниманието си и може да изберем да си разказваме по-обогатяващи, създаващи вдъхновение, усещане за живот и смисъл истории. А от основата на тези окуражаващи истории, ние вече може да действаме доста по-смело и с пълния си капацитет и да получим резултатите, които искаме.

5. Действие. Ние с вас може да седим и да медитираме цял ден. Може да си говорим за съзнателност и вътрешен мир, колкото си искаме. Но нищо в живота ни няма да се промени (даже ще деградира!) ако не действаме. В моя курс по съзнателност аз наричам липсата на действие „куца“ съзнателност. Защото без действие вътрешният мир не може да бъде достъпен. Външното действието е финалната стъпка на цялата ни вътрешна работа. И ако не го направим, енергията оства вътре в нас и с времето става саморазрушаваща. Уморени сме, безсмислени, омърлушени. Когато имаме вътрешен мир, действията ни са по-малко, по-подравнени, но вътрешният мир НЕ ни освобождава от отговорността да предприемем реално тези действия. Затова въпросът тук е: От своето красиво състояние на мир, кои са обогатяващи действия, които мога да предприема за себе си, за дейността си? И след това действаме! С мир в нас. С пълно доверие. С усещане за пълна подкрепа.

Да гледаш и живееш живота през заоблачената перспектива на недоволството си, на гнева си, на негативността си е тотално различно преживяване отколкото да гледаш на живота през очите на мира вътре в теб. На повърхността може да изглежда същото. Дори самият ти може да се заблудиш, че е същото. Но разликата е вътре – как се усеща вътрешно живеенето на твоя живот всеки ден. Дали в повечето време си в някакъв вид страдание и бутане нещо да се случи или си в красиво състояние, в хармония с живота и с вървене напред с удоволствие.

Каквото и да се случва, ако ние с вас имаме способността да гледаме и живеем живота през очите на своя вътрешен мир – дори да се намираме в центъра на най-големия ураган в живота си, ние ще можем да бъдем спокойни. Оставяйки умът си и сърцето си напълно отворени, напълно стабилни, напълно непокътнати от каквото и да преминава през нас. Пускайки всичко ненужно, усмихвайки се и оставайки напълно готови за следващия настоящ момент да премине през нас. Каквото и да ни носи той. Пожелавам това за себе си. Пожелавам това и за вас. И знам, че с практиката ще задобряваме всеки ден. Радвам, че сме заедно по този път напред. :)

Сега е време за практика!

Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)

Veneta

Изграждай полезни навици, живей своята свобода, реализирай близките на сърцето си идеи

Категория: Вътрешен мир

3 начина да създадем повече лекота в живота си

Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 2)

Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 1)

Най-голямата „тайна“ на успеха (и има ли изобщо тайна)

Как да оставаме щастливи, докато навигираме неприятни предизвикатества в живота си

Надеждата ни за безпроблемен живот (и 3 стъпки как да се разделим с нея)

Как да не се вкопчваме в ситуациите от живота си (изграждане на „тефлонов ум“)

2 стъпки, с които да поддържаме живота си чист

Мантрата, която променя живота ми

10 насоки за по-лесно живеене

Колко истински са проблемите в живота ти?

Вътрешен инженеринг

Как да чувстваме чувствата си, без те да ни контролират

Защо поддържаме поведения, които пречат на нашите цели?

Движен от любов или от гняв? [изборът да бъдеш цялостен]

Умението да си даваме нужното време за всяко решение и стъпка напред

Най-ценният въпрос, който да си зададем в предизвикваща ежедневна ситуация

„Нормално ли е да се чувствам така?“

Стратегията ‘само още един път’

Най-силните върпоси за опознаване на себе си

Най-краткият път към щастието

Колко живееш съзнателно и колко компулсивно?

Цената на свободата е болката

Умението да гледаме на живота през очите на вътрешния си мир