Един от честите въпроси, които получавам е: „Нормално ли е да се чувствам така?„

За каквото и да става дума, когато не се чувстваме добре по отношение на себе си, на някой друг човек или на някаква ситуация, ние често мислим, че не е нормално да се чувстваме така или ако се чувстваме така – значи нещо с нас не е наред. Което пък ни кара да се чувстваме още по-зле.

Искам днес с вас да се разберем за нещо много важно. И то следното: Всяко нещо, което чувстваме е нормално. Всяко нещо, което ни се случва е ок да се случва. Всяко чувство е валидно и е ок да го имаме.

Голяма част от нашата опитност и мъдрост се изгражда именно от това да чувстваме целия богат спектър от чувства и емоции, които животът ни предлага. И ако ние махнем историите си за това как едно чувство е „лошо“ и как друго е „хубаво“, тогава ние може да забележим, че всъщност чувството е просто чувство – нормално, красиво, разбуждащо и дори обогатяващо нас хората усещане.

Когато ние мислим, че не е нормално и не е ок да се чувстваме по начина, по който се чувстваме, ние реално отричаме собствената си реалност. Защото реално ние СЕ чувстваме така. Това е все едно да споделиш със свой приятел: „Не се чувствам добре“ и той да ти каже: „Нищо ти няма, всичко ти е наред!“ Това се нарича отричане на реалността и неспособност да присъстваме за себе си или някой друг.

Да нормализираме чувствата си означава да признаем, че се чувстваме по даден начин и да валидираме това. Да признаем реалността си, разбирайки, че е ок да се чувстваме както се чувстваме. Да нормализираме и валидираме чувствата си означава да присъстваме за себе си във всеки един момент. Не да отричаме, не да се разсейваме, не да бягаме, не да се оправдаваме, не да се борим с това как се чувстваме, а просто да спрем и да си кажем: „Нормално е да се чувствам така.„

Искам всеки път, когато се хванете, че си разказвате истории как начина, по който се чувствате спрямо себе си, спрямо друг човек или спрямо някаква ситуация не е ок, да се спрете и да си кажете: „Нормално е да се чувставам така.“ 

Вдишваме. Издишваме.

И усетете лекотата, която се създава във вас, когато нормализирате собствените си чувства и валидирате собствената си реалност. Сякаш цялото ни тяло се отпуска и целият ни свят се успокоява. Защото ние не бягаме, не отричаме, не се борим, а вместо това изцяло присъстваме за себе си и сме ок с това, което се случва с нас. Това е един от най-силните актове на разбиране и безусловна любов, които може да проявим към себе си.

После, след като почувствате тази вътрешна свобода да възникне във вас – вие вече сте в най-будното си и продуктивно състояние да помислите ако нещо не ви харесва, как би могло да се промени. :)