Умението да минаваш през предизвикателствата на живота с усмивка

Умението да минаваш през предизвикателствата на живота с усмивка

 

Наскоро попитах една приятелка, на която истински се възхищавам, как успява да поддържа живота си на такова високо ниво с толкова подреденост и спокойствие.

Тя ми каза, че просто прави всичко с усмивка. Прави нещата, които харесва с усмивка. Прави нещата, които не харесва с усмивка. И прави нещата, които брутално няма желание да прави… с усмивка.

Повечето от нас сме свикнали да мислим, че „свобода“ е да правим това, което искаме, когато искаме. Проблемът е, че от ниско ниво на съзнателност, нашите искания и неискания отразяват нашия оцеляващ начина на мислене, базиран единствено на „бягане от болка“ и „бягане към удоволствия“. Искаме това, което свързваме с удоволствие и не искаме това, което свързваме с болка – двете неща, които изграждат рамките на нашия ментален затвор. От друга страна, когато сме на високо ниво на съзнателност, ние отваряме себе си за взаимодействие с Живота и тогава преминаваме от „това, което искам да правя“ към „това, което е нужно да бъде направено“. Т.е. тук пускаме рамките на индивидуалността (егото – моите искания и неискания) и излизаме на терена на безкрайността (живота), където вече истинската свобода живее.

Може би, а може би не, от горното става ясно следното: истинска „свобода“ не е да правиш каквото искаш, а да правиш това, което е нужно да бъде направено. Животът обикновено има много по-голяма интелигентност от нашият индивидуален ум.

Нека създадем по-ясно разграничение между това, което искам и това, което е нужно да бъде направено.

Помислете за едно важно решение, което е нужно да вземете.

.

.

.

Наистина, помислете – кое е едно важно решение, за което силно мислите и трябва да вземете?

.

.

.

Ако пуснете драмите си, фантазиите си, желанието си да се доказвате, мисленето как „трябва“ да бъде, как „не трябва“ да бъде, неудобството кой какво ще си помисли за вас, страхът, че може да се провалите, вкопчеността в това, което искате или не искате да се случи – ако пуснете всичко това (което формира нашите искания и не искания), ще забележите, че вие знаете какво е нужно да се направи. Обикновено хората знаем какво е нужно да направим, но не го виждаме, просто защото това, което е нужно да направим е по някакъв начин дискомфортно за нас. Така ние започваме да рационализираме, да мислим как да го направим по-комфортно, по-„както го искаме“, по-„както трябва да е“. И малко по малко изцяло се изгубваме.

Моята приятелка не се изгубва често. Защото има смелостта ясно да вижда какво е нужно да се направи (отвъд това, което тя или някой друг иска да се направи) и го прави с усмивка (дори, когато не й се усмихва).

Усмивката значи просто „приемане“ на това, което е нужно да бъде направено.

Несигурността, хаосът, неудобството, стресът, срещнати с усмивка (приемане) се трансфорнират в присъствие. A присъствието е мястото, в което знаеш със сигурност, че си в най-доброто си състояние, взимаш най-добрите си решения и получаваш най-добрите си резултати (дори и да не са тези, които си искал).

Моята приятелка има едно от най-вдъхновяващите и сплотени семейства, които някога съм срещала. Имат огромен успешен бизнес, който скоро ще стигне 1 милиард. Ежедневно са от полза на хиляди хора по света. И това не е просто маска за тези, които ги наблюдаваме овън. Това е начинът, по който тя наистина живее и успява да поддържа живота си на такова високо ниво с толкова подреденост и спокойствие. Не защото всичко в живота й е подредено и спокойно, а защото тя приема това, което Е и прави това, което е нужно да бъде направено с усмивка.

Нищо не коства. Усмихни се и ти. Създай истинско приемане в себе си на това, което Е за теб в този момент. И усети как това веднага намалява тежестта от предизвикатекствата в живота ти. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Най-силните върпоси за опознаване на себе си

Най-силните върпоси за опознаване на себе си

Най-силните върпоси за опознаване на себе си

 

Един от най-задвижващите фактори за човешката психика е имането на яснота. Когато имаме яснота, увереността и ентусиазма ни да действаме напред осезаемо се увеличава. И обратното – когато нямаме яснота е все едно се въртим в кръг, скачайки от едно нещо на друг, без да стигаме кой знае къде по-далеч отколкото сме били и преди.

Днес искам да споделя с вас няколко въпроса, които изключително силно създават яснота относно това какъв човек сме и какъв живот автентично искаме да живеем. Другари, всички тези неща ние ги знаем, но много рядко ги имаме ясно дефинирани в съзнанието си и събрани на едно място. Представете си да ви дам една тетрадка за човека Х и вътре да е описано – какво създава усещане за истински мир на този човек, какво му създава вдъхновение, какво го кара да се чувства жив, какво харесва и какво не харесва текущо в ежедневието си, към какво се стреми, как е най-вдъхновяващо за него да прекарва деня си и т.н. Вие без да сте виждали този човек вече ще го „познавате“, нали?! Ами представете си сега да имате тази информация описана и събрана за себе си. То е като да видиш себе си отстрани и да имаш много ясно ръководство какво те кара да се чувстваш добре, какво те кара да се чувстваш жив, как е най-оптимално за теб да прекрваш деня си, в каква посока да вървиш и т.н. Мега готино, нали?! :)

Това са въпроси, на които всеки отговаря още в началото, когато се включи в моя мастърмайнд за създаване и реализиране на визия, и е едно от нещата, които хората ми казват, че им е най-най-ценно да имат като информация за себе си и да си го преглеждат на всяка ревизия през 3 месеца. Защото силно им помага да си спомнят какво работи за тях, какво не, към какво се стремят и как искат да живеят. За да знаят към какво да подравнят решенията, които взимат.

Ок!

Препоръката ми е да отделите около 2-3 часа само за вас, да си вземете красива тетрадка, да си запалите ароматна свещ, да центрирате себе си с няколко бавни вдишвания и издишвания, и да опишете своите лични отговори на тези въпроси. Може да ги преглеждате на всеки 3 месеца, за да си припомняте какво е важно за вас, как искате да живеете и да правите необходимите корекции ако сте се отместили твърде много от този път. :)

Ето ги и въпросите:

  • Какво за мен е богат живот? Опишете специфично какви точно неща ви карат да се чувствате изобилно. Например за мен едно от нещата е да мога да си купувам здравословна храна, която искам без да се притеснявам за цената. Или да живея в апартамент, който наистина ми харесва.
  • Какво ми създава усещане за мир?
  • Какво ми създава усещане за радост и щастие?
  • Какво ми създава усещане за живот и свобода? Какво ме кара да се чувствам жив и свободен?
  • Как искам да живея по моите стандарти, автентично? Колко време искам да работя? Колко време искам да почивам? Колко искам да печеля? Какво искам да правя в свободното си време? Как искам да се забавлявам?
  • Как точно искам да изглежда денят ми? Как изглежда един еждневен ден, най-радостен и вдъхновяващ за мен? Опишете по часове.
  • Какво в момента е „трябва“ в живота ми и ми създава усещане за свитост и тежест? Какво задължително не искам повече да толерирам в живота си? Какво ме ограбва? Какво не ми служи повече? Какво в живота ми ме кара да се чувствам незначителен и малък?
  • Какво в момента е „искам“ в живота ми и какво задължително искам в живота си занапред?
  • Какво бих правил в момента ако имах 4 000 000 лв? (Това са около 5000лв всеки месец в следващите 70 години, сигурни пари ;)
  • Какъв точно човек съм аз, автентичен себе си, когато имам 4 000 000 лв? Как говоря? Как се държа? С какво съм облечен? С какво се храня?
  • Какви са опциите в живота занапред за мен?
  • Коя е най-вдъховяващата и радостна опция за мен?
  • Какво бих направил ако не ме беше страх? Напишете 3 неща.
  • Какво трябва да се промени в графика ми, за да имам повече от това, което искам и да спра да толерирам това, което не искам и вече не ми е нужно?
  • Как изглежда моят богат и красив живот увеличено по 4? Как изглежда „having it all“ по 4? Как точно изглеждa, така, че да е подравнено лично към мен и това, което лично на мен ми създава смисъл, радост, усещане за живот?

Пишем отговорите си подравнение НЕ към това кое изглежда добре, кое как трябва или не трябва да го искаме, а кои неща вътрешно, истински ЧУВСТВАМЕ като важни, желани, значими за себе си. В отговорите си отразяваме максимално себе си и това, което е истина лично за нас. Без маски, без срам, без самозаблуждения, без фантазии. Усещаме какво иска наистина душата ни и описваме това.

Щастлива съм да споделя тези въпроси с вас и нямам търпение да усетите вдъхновението, свързаността и окуражаването на себе си, които те създават в нас докато им отговаряме. :) Отделете 2-3 часа за мега красиво опознаване на себе си, отговорете на тези въпроси и ми пишете как това ви е подействало. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :) Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

 

Най-краткият път към щастието

Най-краткият път към щастието

Най-краткият път към щастието

Преди да започнете статията – помислете за 3 момента на щастие в живота ви. Може да са от тази седмица, от миналия месец, година или от целия ви живот. Просто помислете за 3 момента на щастие.

Когато хората говорим за моменти на щастие, обикновено това са:

  • успешно взимате на труден изпит
  • раждане на дете
  • предложение за брак
  • одобрение за нова работа
  • напускане на работа :)
  • пътуване за желана дестинация
  • оставане и почиване цял ден вкъщи без никакви задължения
  • започване работа по супер вълнуващ за вас проект
  • избирането на ново правителство в държавата :)
  • и т.н. и т.н.

Та, какво е общото между всички тези събития? Не само тези, които са описани по-горе, а какво е общото между всички моменти на щастие. Може да се отделите 1 минута за размисъл върху този въпрос преди да продължите със статията. :)

Обикновено ние мислим, че щастието е свързано с даденото събитие, което се е случило. Реално обаче едно събитие може да е щастие за един и тотален ад за друг. Дори за самия теб – в един момент едно събитие може да е щастие, в друг момент може да е голяма неприятност.

Следователно щастието не зависи от даденото събитие. Не зависи от съдържанието на това, което се е случило.

Ако погледнем малко по детайлно в същността на нещата, ще разберем, че щастието зависи от това дали нещото, което се е случило сме го искали или не сме го искали в този момент.

Ако ти искаш партньор и получиш партньор – това за теб е щастие. Ако ти искаш партньор и не получиш партньор – това за теб е нещастие. Но ако не искаш партьор и получиш партьор – това също е нещастие.

Т.е. щастието не зависи от това какво се случва, а от това дали ти искаш или не искаш това, което се случва. Момента на щастие е тогава, когато получиш това, което ти искаш в този момент.

Тук неприятното е, че когато живеем в тази парадигма, ние ще бъдем щастливи единствено и само ако получаваме това, което искаме. А това няма как да стане. В този свят има 7 билиона човека, всички с различни желания. Един иска да е с теб, ти обаче не искаш да си с него. Един иска да ти продаде нещо, ти обаче не искаш да го купуваш. Т.е. няма как всичко, което искаме да се получава. Затова и нашето щастие в момента е брутално нестабилно.

Нека сега разгледаме горното становище по обратен начин, където се получава следното: щастие е, когато искаш това, което получаваш в този момент.

Тук вече възниква проблем! Ние сме тотално ок с това, че щастие е, когато получим това, което искаме. Но никак не сме ок с това, че щастие е когато искаме това, което има в този момент. Защото ако това, което присъства в този момент не го искаме – как да сме щастливи, нали? Ние искаме това, което си искаме!

Ок!

Нека за момент оставим личните си преференции какво искаме и какво не искаме настрана, и разгледаме обективно нещата.

Този момент, който се случва в момента е такъв какъвто е. Той е неизбежен. Следващият момент може да бъде друг, но ТОЗИ момент е такъв какъвто Е. Не можеш да го промениш, не можеш да го донастроиш, не можеш да го изтриеш, не можеш да го напудриш. В този момент, това е реалността. И когато спориш с реалността, реалността печели само в 100% от случаите. Защото в този момент няма как да е друго от това, което Е. :)

Та, ако не можеш да промениш този момент и знаеш, че щастие е, когато получаваш това, което искаш – тогава какво избираш? Да искаш това, което Е в този момент или да не искаш това, което така или иначе Е в този момент?

Едното е щастие, другото е страдание.

Ако един човек е истински съзнателен – той винаги избира да е добре пред това да не е добре. Ако си несъзнателен – ти можеш с часове, с дни, с години да си страдаш, защото нещо не е както ти го искаш. Да си разказваш истории колко е зле. Как не трябва да е така. Да се тревожиш. Да преживяваш негативност и т.н. Но ако ти си съзнателен – ти винаги избираш да не страдаш пред това да страдаш. Следователно избираш да си ок с това, което Е. Защото това което Е е, и няма друг начин, по който да Е в този момент.

В момента живота на повечето хора е: щастие, когато получим това, което искаме и нещастие, когато не получим това, което искаме. Ако обаче ние сме съзнателни и винаги сме ок с това, което Е в този момент (независимо дали е „добро“ или „лошо“ за нас) – ние ще сме винаги в щастие, нали така? Защото няма да има нещо, с което да не сме ок.

Ето го и отговорът на нашия въпрос.

Най-краткият път към щастието е да искаме, да приемаме изцяло това, което е в този момент. Независимо дали е „добро“ или „лошо“ за нас.

Тук има само 2 най-важни неща за осъзнаване.

  • примане не е примирение
  • този момент не е същото като следващия момент

Да приемем това, което Е в този момент не значи да се примирим с него. Ако това, което искаме е нещо друго от нещото, което се случва в този момент – ние задължително трябва да продължаваме да действаме и вървим в посока на това, което искаме. Т.е. нашето приемане не е пасивно! Ние не си казваме: Е, каквото Е, да бъде, приемам го, не ме интересува, ще го бутам някак си. Това не е истинско живеене. Това е да бичиш айляк и в тази игра ние НЕ играем.  Ние искаме да играем в интензитета на живота. Затова нашето приемане е активно приемане. Т.е. това е задвижващо приемане. То служи, за да запазим своя вътрешен мир и яснота, за да можем да преценим най-адекватно каква да е следващата ни крачка напред към това, което искаме, според това, което Е в този момент.

Да се бориш, недоволстваш и страдаш от това, което Е в този момент е безумие. Тотална загуба на енергия, време, емоции, всичко. Но когато проявиш активно приемане – ти вече играеш като истински партньор с Живота. Разбирайки, че не си сам в този свят и не всичко се случва както на теб ти харесва. И ти си тотално Ок с това.

Второто важно нещо е, че ТОЗИ момент е неизбежен, но следващия момент е в процес на създаване! И ние може да изберем да създадем нещо друго! Ако обаче ти си твърде зает да се бориш и да страдаш, че този момент не е такъв, какъвто го искаш – на теб не ти остава много време и енергия да мислиш и да твориш следващия момент. Но ако ти приемаш този момент и избереш да не се въртиш в негативен кръг около него – тогава твоя капацитет остава свободен и ти може да го насочиш към това наистина да вървиш напред към това, което искаш.

Та, ето го и заключението: Най-краткият път към щастието е да приемаш това, което е в този момент. Не, защото винаги искаш да е това, което е, а защото си съзнателен. Защото знаеш, че не може да промениш това което Е в този момент. Защото ясно избираш да НЕ страдаш. И защото разбираш, че за да имаш капацитет да съдаваш живота си в следващия момент, не може да си позволиш да губиш ресурсите си в борба с това, което е непроменяемо в този момент.

Ок?

Ок!

Хайде сега да свършим и някоя полезна работа! :)

Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)

Колко живееш съзнателно и колко компулсивно?

Колко живееш съзнателно и колко компулсивно?

Колко живееш съзнателно и колко компулсивно?

Да живееш живота си съзнателно е обратното на това да живееш живота си компулсивно.

Да се храниш е хубаво, но ако се храниш компулсивно с всичко, което е на масата – това води до лош резултат.

Да ползваш Фейсбук е хубаво, но ако го отваряш компулсивно всяка минута – това води до лош резултат.

Да обичаш е хубаво, но ако обичаш компулсивно, създавайки напрежение в другия или невротизирайки себе си – това води до лош резултат.

Да работиш е хубаво, но ако роботиш компулсивно и вманиачено без да почиваш – това води до лош резултат.

Да мислиш е хубаво, но ако мислиш компулсивно, следвайки всяка своя мисъл и вкопчвайки се в негативни истории, които те водят по спирала надолу – това води до лош резултат.

Каквото и да правим компулсивно, то води до лош резултат.

Природата на нашия ум е да бъде компулсивен. Той скача от една мисъл, на втора, на трета. От едно желание, на второ, на трето. От едно недоволство, на второ, на трето.

Но ние не сме нашия ум. Ние сме нашата съзнателност. Т.е. основната идея не е да контролираме ума си, а просто да НЕ бъдем него.

Нашият ум мисли – това му е работата. Нашата работа е да стоим в своята съзнателност.

Основната идея на самореализацията е преминаване от компулсивност към съзнателност.

Та, как може да направим стъпка напред към тази цел?

Като преди да направим някакъв избор, преди да направим нещо, просто си зададем върпроса – Това съзнателно ли е или компулсивно?

Задаваме си този въпрос за абсолютно всичко, което започваме да мислим, да чувстваме, да правим и т.н. Например, снощи се събудих около 4 часа през нощта. Станах, отидох до тоалетна и на връщане грабнах телефона да отворя мейла си. Запитах се – това съзнателно ли е или компулсивно? Само задаването на този въпрос създаде мир в мен и ми напомни, че аз съм повече от компулсивните подтици на моя ум. Така че, оставих телефона и легнах да си доспя.

Истината е, че дори когато се питаме въпроса дали това, което се каним да направим е съзнателно или компулсивно, понякога ще избираме компулсивното. Например, възниква ти желание да запалиш цигара и се питаш – това съзнателно ли е или компулсивно. Знаеш, че е компулсивно, но въпреки това избираш да си запалиш цигарата. Това е ок. Само факта, че сме си задали въпроса преди да го направим е нещото, което създава дългосрочния позитив за нас и засилва нашата съзнателност. В курса ми по съзнателност описвам как да избираме „грешното“, знаейки ясно, че е „грешно“ е част от изграждането на нашата съзнателност, защото помага на ума ни да забележи и усети негативния резултат от компулсивното ни поведение. В дългосрочен план това помага на ума ни да прави повече „правилни“ (обогатяващи, съзнателни) избори, без да се хвърля в компулсивни желания и да се премята като 5 годишно дете, което иска поредното си разсейване.

Каквото и да правим съзнателно, то води до обогатяващ резултат. Защото дори и резултатът да не е „добър“, ние сме достатъчно съзнателни да видим този резултат като „просто опит“, а не като „лош“ резултат и причина да страдаме. Съзнателността винаги избира да си добре, вместо това да не си добре (каквото и да става).

Та…посмисли сега.

Колко живееш ежедневието си в съзнателност и колко в компулсивност?

Реално, това няма значение! Единственото, което има значение е от тук насетне, за всяка мисъл, чувство, действие, преди да се въвлечем в него, да се попитаме: Това съзнателно ли е или компулсивно? И малко по малко да правим повече съзнателни, отколкото компулсивни избори. 

Хайде сега да практикуваме! Каква феноменална възможност за нас да създаваме съзнателно живота си, нали?

Радвам се, че сме заедно по този път напред. :)

Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)

Цената на свободата е болката

Цената на свободата е болката

Цената на свободата е болката

В будизма има една интересна насока, която казва така: „Цената на твоята свобода е твоята болка„.

Това е доста дълбока тема, но основното тук е че, за да сме истински свободни е нужно да можем да чувстваме болката си. Да можем да й дадем нужното пространство и време да мине през нас. Защото болката е това, което изгаря в нас всичко, което е нужно да бъде изгорено (страх, съмнения, негативни вярвания, стари рани и т.н.), за да живеем истински свободни.

Проблемът е, че в нашето общество „болката“ не се възприема като нещо добро и животът на повечето от нас е организиран около това да бягаме от болката.

Не искаме да проведем важен за нас разговор, защото резултата може да не е приятен за нас, може да бъдем наранени или да нараним друг човек. Може фантазиите ни да бъдат срутени.

Не казваме това, което е истина за нас, защото хората могат да ни отхвърлят и да се почувстваме зле.

Не правим промяната, която искаме да направим, защото непознатото и несигурното могат да са болезнени за нас.

Пием алкохол, за да заглушим болката си. Пушим, за да се разсеем от болката си. Преяждаме, за да избягаме поне за малко от болката си.

Целият ни живот е организиран около това да бягаме от болката си.

Докато в реалността – болката ни е вече е тук! Тя вече присъства в живота ни.

И когато не си позволяваме да я чувстваме – ние всъщност не й позволяваме да мине през нас. Така тя остава вътре в нас и започва да контролира целия ни живот.

Не заговаряме този човек, защото може да бъдем наранени. Не даваме това предложение на работа, защото шефа може да го отхвърли и да изглеждаме зле. Не започваме този проект, защото може да се провалим и това да е твърде болезнено. Не отиваме на любимото си кафе, защото то сега носи твърде болезнени спомени за нас. И т.н. И т.н.

Освен обществената нагласа, че болката е нещо „лошо“, причината, поради която толкова ожесточено бягаме от болката си е, че ние мислим, че тя ще ни разруши. Повечето от нас сме с усещането, че едвам държим света си събран и ако позволим на интензитета на болката ни да ни докосне – тогава вече ще се срутим.

Това не е истина! Ние МОЖЕМ да се справим с болката си. Ние сме МНОГО по-големи от болката си.

В момента, в който разберем, че болката Е неизнежна и е част от живота ни – ние може да й позволим да мине по-бързо през нас.

Как позволяваме на болката ни на мине през нас?

Като си позволим да я чувстваме. Истински. Без да бягаме и да се разсейваме от нея!

В момента, в който усетим как болката се надига в нас, независимо дали е от отминала или от сегашна ситуация (сегашната ситуация е просто отпечатък от минала ситуация) – вдишваме, издишваме и създаваме пространство за болката в нас да изплува. Ако имаме нужда да поплачем – плачем. Ако имаме нужда да поговорим – говорим. Ако имаме нужда да попишем – пишем. Ако имаме нужда да останем насаме – оставаме насаме. Правим каквото усещаме за нужно да направим. Но не се разсейваме. Не бягаме. Обръщаме пълно внимание на болката си. Позволяваме й да бъде. Присъстваме за нея. Даваме й нужното пространство и време да мине през нас. Позволяваме си да почувстваме интензитета й, колкото и голям да е той. И после чувстваме как този интензитет съвсем естествено намалява, без да правим каквото и да било. Просто позволяваме на болката да дойде и да отмине.

Хората дават хиляди пари за терапии, да изследват своята болка. Истината е следната – няма нужда да знаеш откъде е тази болка. Когато се хвърляме в разследване на болката си – това е нужно единствено и само за ума ни, който има нужда от обяснение, за се успокои. Тялото ни (тялото ни е видимата част на подсъзнанието) няма нужда от обяснения. То просто има нужда да се отърси от напрегнатата енергия, която болката е създала в нас. И ние може да направим това като просто позволим да чувстваме болката си, когато тя реши да появи за нас. Нужно е само да й създадем пространство да мине през нас. И след това да я пуснем.

Всеки път, когато болката се надигне в нас – вдишваме, издишаме, отпускаме се и си позволяваме да чувстваме. Позволяваме на болката да мине през нас. И след това я пускаме, когато интензитета й естествено намалее.

Правим това колкото е нужно пъти, докато вече изобщо не реагираме на това, което преди е създавало болка в нас. Тогава разбираме, че болката е минала изцяло и си е свършила работата. Изгорила е каквото е било нужно да бъде изгорено вътре в нас, за да не реагираме повече като уплашени деца на това, което се случва в живота. И вече сме с една идея по-свободни от преди.

Ако ние се научим да сме Ок с болката си – НИЩО не може да ни нарани. Защото вече знаеш – не просто ментално знаеш, а дълбоко с тялото си знаеш, че можеш да се справиш с каквото и да се случи, колкото и болка да донесе то. Защото тялото ти вече е минавало хиляди пъти през интензитета на болката и вече знае, че може да се справи с нея.

Екхарт Толе има едно много красиво изказване, което е:

Какво става с нещастието, когато ти вече нямаш против да си нещастен?

Моят въпрос днес към вас е:

Какво става с болката ти, когато ти вече нямаш против да чувстваш тази болка?

И отговорът е следния: Когато нямаш против да чувстваш болката, нищо не може да те нарани. А когато знаеш, че нищо не може да те нарани – ти можеш да живееш с такова ниво на свобода, което ти позволява да опитваш, да експриментираш, да рискуваш, да живееш истински интензитета на живота. С всички негови несравнимо красиви и разкъсващи сърцето ни моменти.
Всичко написано до тук не означава да оставим себе си да потъваме в болката си или пък да се въвличаме в любимия си образ на жертва!
Не.
Става дума единствено за пълно приемане на болката като част от живота ни. Чувстването й изцяло. Позволението й да мине през нас. И в същото време – откриване на смисъл в живота ни, който прави тази болка незначителна спрямо визията, която сме създали за себе си. По този начин животът ни спира да бъде контролиран и воден от болка, и започва да бъде воден от вдъхновението, с което душата ни подтиква да вървим напред всеки ден.
Радвам се, че сме заедно по този път напред. :)
От четвъртък, 01.10.2020г започнахме модула за Опознаване на себе си и през целия октомври ще си изграждаме повече разбиране за мисленето, емоциите и поведението ни. Може да се включите заедно с нас ТУК. :) Програмата е изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. Цената за целия месец ежедневни насоки, вдъхновение и подкрепа е 40лв. и може да се регистрирате ТУК. :)
Нашата подготовка за Личностната ера

Нашата подготовка за Личностната ера

Нашата подготовка за Личностната ера
Другари, ние преминаваме от Индустриална ера, през Информационна ера към ЛИЧНОСТНА ера.
 
Една от най-съществените характеристики на този преход е в „СВОБОДНИЯ ИЗБОР“. Преди свободният избор беше почти изцяло в държавите и монополите. След това свободният избор премина доста към компаниите. Монополните структури започнаха да се разпадат и се отвори повече пространство за големи и малки компании да увеличават дяла си. Сега ясно се забелязва как СВОБОДНИЯ ИЗБОР бавно, но сигурно започва да преминава в ръцете на отделните индивиди. На отделните хора. В ръцете на мен, на теб и на всички останали около нас.

За личностната ера

И глобално, обществото ни е тотално неподготвено за това! Защото прекалено голям процент от хората НЕ могат да ползват свободния си избор градивно.
 
Един човек, който има свободен избор може да го използва за феноменално красиво личностно и обществено развитие. Но може да го използва и така, че тотално да се саморазруши. Физически, емоционално, ментално и духовно.
 
Свободният избор може да бъде нещо добро ЕДИНСТВЕНО ако е съзнателен, ОБОГАТЯВАЩ избор. Когато това, което избереш е обогатяващо за теб, за хората около теб и за живота като цяло. От най-малкия избор, който всеки от нас прави ежедневно до най-големия избор, който седи днес пред теб.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да НЕ запалиш цигарата си, вместо да я запалиш и да се тровиш доброволно.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да НЕ изядеш поредния джънк фууд за деня, вместо да го изядеш и да си кажеш, че „веднъж се живее“.

Съзнателен, обогатяващ избор

Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да правиш това, което естествено и истински те радва, а не да живееш живот, в който трябва да се напиеш, за да ти е забавно и за да харесваш работата си, колата си, жена си, живота си.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да поемеш риска, който искаш да поемеш, вместо да седиш с месеци и години скован от чуденето, съмненията и страховете си.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да влизаш във взаимоотношения, да се жениш и да имаш деца, защото имаш вътрешното обогатяващо желание да го направиш, а не за да задоволяваш обществените и семейните догми, за да запълваш вътрешната си празнота и нужда да бъдеш значим за някого или за да обслужваш вътрешните си страхове от самота.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да забелязваш свличащите те надолу състояния и истории в главата си, и да избереш да минеш СПОКОЙНО през тях и после да промениш перспективата си, за да продължиш напред, вместо да се оставиш да бъдеш удавен в естествената склонност на ума към негативност.
 
Свободният избор е бил винаги в ръцете на отделните хора, но до сега (с изключение на много малък брой личности) нашето съзнание никога не е било на достатъчно високо ниво да разбере ментално концепцията за свободен избор, камо ли да я ползва с изборите и действията си адекватно. Затова и винаги доброволно сме давали своя свободен избор в ръцете на държавата, компаниите, семейството, хората около нас (дори и когато сме заставали срещу тях!). Сега обаче, точно както предаваме отговорността на едно пораснало дете, така и ОТГОВОРНОСТТА за свободния избор започва да се предава изцяло на нас.
 
И ние може да я използваме градивно или саморазрушаващо.
 
Та, другари, с този пост ви каня да започнем да упражняваме своя свободен, съзнателен, ОБОГАТЯВАЩ избор. Ежедневно. От най-малкия детайл до най-големия детайл. Със сигурност не в 100% от случайте, но в 70-80% – да, това е нашият таргет!
 
Това е нашата подготовка за настъпваща ЛИЧНОСТНА ЕРА.
 
Защото ако не го направим – животът ни ще бъде (ако вече не е) едно тихо отчаяние, прекарано в служба на всичко останало, освен себе си.
 
Започнете с физическото. С цигарите, с газираното, с алкохола, с храната, с тялото си. От там насетне следващата стъпка ще си дойде сама за вас, сигурна съм.
 
И искам да завърша с един цитат от Питър Дракър, който изключително резонира с този пост и който отдавна съм разглеждала в курса ми по съзнателност.
 
След няколко хиляди години, когато историята на нашето време ще се пише от перспективата на вече изминало хилядолетие е вероятно, че най-важното събитие, което историците ще описват няма да е свързано с технологиите, с интернет или пък с електронната търговия. Най-важното събитие ще бъде свързано с безпрецедентната промяна в човешкото съзнание. За пръв път, буквално за първи път, все по-значителен и бързо растящ брой хора започват да имат свободен избор. За пръв път тези хора се сблъскват с това, че трябва да правя самостоятелни избори и да управляват сами себе си. И обществото е тотално неподготвено за това.
Питър Дракър
 
Колко ОБОГАТЯВАЩИ избора направи днес за себе си?
 
Кой е най-обогатяващия избор, който може да направиш СЕГА?
 
И за колко ОБОГАТЯВАЩИ избора може да се сетиш и направиш утре? ???
 
Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)
Умението да гледаме на живота през очите на вътрешния си мир

Умението да гледаме на живота през очите на вътрешния си мир

Умението да гледаме на живота през очите на вътрешния си мир

Представете си това: когато небето е ясно, ние виждаме Слънцето, усещаме лъчите му върху нас, усещаме топлината, усещаме отпускането, което тази топлина създава в нас. Когато обаче е облачно и мрачно – ние нито виждаме Слънцето, нито усещаме лъчите и топлината му. И все пак – независимо, че не го виждаме – Слънцето е там. Зад облаците, зад сянката, която те създават. Просто ние нямаме достъп до него. По същия начин е и с мирът в нас. Мирът е винаги наличен вътре в нас, но според това какъв е нашият вътрешен климат – ние имаме достъп до своя мир или нямаме достъп. Когато се чувстваме добре, когато животът върви според желанията и очакванията ни – климатът в нас е ясен и ние имаме достъп до своя мир. Състоянието ни е красиво, спокойно, ресурсно. Когато обаче вътрешният ни климат е заоблачен от недоволство, гняв, тревожност, изискване как животът трябва и как не трябва да се случва – ние нямаме достъп до своя вътрешен мир. Той е там. Той е вътре в нас. Той винаги е там. Но просто ние нямаме достъп до него, защото сме заоблачени от негативността в нас. В момента, в който ние видим, чуем, усетим нещо, което ни отваря и ни радва – ние, буквално на секундата може да усетим отново своя мир. Ние обикновено не забелязваме тази промяна в състоянието си, но буквално на секундата, в която нещо приятно за нас се случи – сякаш влизаме в друга реалност и се чувстваме приятно. Забравяйки какво е било няколко секунди преди момента на щастие. Това е нашето доказателство, че мирът е винаги наличен в нас. И ние можем винаги да го достъпим. За секунди. Но след като моментът на радост приключи, ако нямаме достатъчно съзнателност да останем в своя мир, независимо от промяната на условията – ние отново влизаме в своя заоблачен климат на недоволство и връзката с нашия мир отново приключва. Мирът е там. Той е вътре в нас. Той винаги е там. Но просто ние нямаме достъп до него. Доста от нас сме зависими от външни фактори, които правим, само за да достъпим своя мир и спокойствие. Йога, медитация, спорт, разговор с приятел, пътувания, пазаруване, цигари, алкохол, трева, дрога. Някой от тези фактори са напълно нездравословни и нежелателни. Други са здравословни и са напълно ок, но искам само да обърна внимание, че И те са просто механизъм да достъпим нещо, което вече е вътре в нас – нашият мир, нашето спокойствие, нашата усмивка, нашата стабилност. Нашето ресурсно състояние. В моята Програма за полезни навици ние упражняваме всички важни външни фактори за това да поддържаме своя мир, но днес искам с вас да разгледаме как само чрез съзнателност бихме могли да достъпваме своя мир. Това е малко по-висш пилотаж, но щом четете моя блог, вярвам, че можете да се справите прекрасно с тази задача. :) Първо, нека обърнем малко повече внимание защо за нас е важно да имаме достъп до своя мир? И отговорът е – защото само тогава ние сме в най-ресурсното си състояние. Когато вътрешният климат в нас е заоблачен от недоволство, осъждане, ядосване, изискване, тревожност, несигурност и т.н. – ние не се чувтваме добре. Ние се въртим в постоянно чудене за най-малкото нещо. Не можем да взимаме обосновани, адекватни решения. Не може да се справим с комплексността, която живота предлага. Реагираме инстинктивно. Не сме достатъчно адекватни във взаимоотношенията си. Не сме способни да оценим и да се зарадваме на нещата около нас. Не живеем живота с наслада, а с борене, с нежелание. Резултатите ни съответно, също не са задоволителни – нито в работата ни, нито във взаимоотношенията, нито във финансите ни. От друга страна – когато имаме достъп до своя мир – ние чувстваме спокойствие и вътрешна яснота, независимо какво се случва. Ние имаме естествената вътрешна мъдрост, с която можем да минем спокойно през каквото и да ни се случва. Погледът ни (дори чисто физиологично) е по-ясен. Имаме усещане за подреденост вътре в себе си, независимо колко неща имаме да правим. Категорични сме в решенията си. По-толерантни сме със себе си и хората около нас. Правим по-съзнателни избори как да реагираме. Способни сме бързо и лесно да прощаваме, когато някой резултат не отговаря на очакванията ни. Продуктивни сме. Способни сме да забележим и оценим дори малките детайли, който правят деня ни красив и да им се зарадваме. Живеем живота с желание и като игра, а не като арена, на която се борим на живот и смърт.   Да живееш от позицията на своя мир не означава да бъдеш айляк, да бездействаш и да живееш „за мига“. Със сигурност не. Да живееш от позицията на своя мир означава да си достатъчно спокоен и емоционално трезв, за да правиш обогатяващи избори, да предприемаш действия и да приемаш спокойно резултатите, които се случват. Означава да чувстваш удовлетворение, смисъл и желание да вървиш напред. Както става ясно – двете алтернативи на живот според това дали имаме достъп до своя вътрешен мир или не, са доста различни. На повърхността те може да изглеждат еднакви. Еднакво ниво на пари. Еднакво ниво на взаимоотношения. Еднакво ниво на работа. Еднакво ниво на статус и т.н. Но съществената разлика е в това как се усеща вътрешно – дали вътрешно живееш в борене и недоволство всеки ден, уморен от живота или живееш с желание, с усещане за игра, с усмивка. Няма значение как животът ти изглежда. Има значение единствено как се усеща за теб вътрешно. Затова и е толкова важно да имаме достъп до своя вътрешен мир. Той ни помага независимо какво се случва на повърхността, ние вътрешно да живеем в стабилност, в удовлетвореност, в желание да създаваме и вървим напред, независимо от красивите или неизбежно трудните моменти, през които преминаваме.

Духовността няма нищо общо с това в какво вярваш. Духовността има единствено общо с това в какво състояние живееш живота си. Екхарт Толе

Ок. Нека сега видим как можем да достъпваме своя мир. Нашата най-важна задача тук е постоянен шифт в съзнанието ни. В момента, в който усетим, че сме твърде далеч от вътрешния си мир, веднага да се подравяваме. Отново. Отново. И отново. Докато това стане автоматичен за нас процес, в който сме осезаемо чувствителни, когато сме извън своя мир и сме способни бързо да се подравним, за да сме отново в ресурсното си състояние. Ето и стъпките, по които може да упражняваме това:

  1. Забелязваме, когато сме извън своя мир. Най-важната стъпка е да забележим, че не сме там, където искаме да сме. Ако не забележим, че сме негативността ни е обзела – ние може да прекараме часове, дни, месеци там, оплетени в своите рационализации и страдание, без изобщо да забележим какво се случва с нас. Но ако забележим, че сме извън своя вътрешен мир – това вече ни дава възможност да променим състоянието си буквално веднага.
  2. Пауза. След като забележим, че сме извън своя мир, паузираме. Не се обвиняваме, че пак сме негативни. Не си разказваме колко сме зле, че не напредваме достатъчно бързо с важните за нас задачи. Не си мислим колко ни е писнало да сме в момент, който ни затруднява. Пускаме всичко това и просто се отпускаме. Отпускаме физически тялото си. Отпускаме всички мускули. И си спомняме, че нашият мир е наличен за нас.
  3. Достъпваме своя вътрешен мир. В основата си, преминаването от недоволство, неудовлетвореност, тревожност и т.н. към вътрешен мир е просто отпускане и промяна на перспективата ни. Промяна на обектива, през който гледаме на реалността, вместо да сме вкопчени в едно единствено обяснение на това, което ни се случва. След отпускането, най-ценният инструмент за промяна на нашата перпектива са въпросите. Ето 3 въпроса, които много красиво могат да разширят и променят нашата перспектива:

Как бих се чувствал по отношение на моята ситуация ако изцяло и истински вярвам в себе си? Как бих се чувствал по отношение на моята ситуация ако знам, че съм изцяло достатъчен такъв какъвто съм? Как бих се чувствал по отношение на моята ситуация ако съм в благодарност за всичко, което имам и съм минал до сега? Ние не можем да достъпим своя мир през облаците, които недоволството, осъждането, неудовлетвореността, изискването, гневът създават в нас. Но с промяната на своята перспектива тези облаци постепенно започват да разсейват. Дори само докато четем тези въпроси, ние може да усетим как мирът започва да възниква в нас. Успокояваме се. Перпективата ни започва да се отваря. Да се променя. Вътрешният ни климат се разяснява и мирът започва да възниква в нас.          4. Избор. От позицията на новата си перспектива, която мирът е създал в нас, може да помислим: Каква нова история искам да имам за себе си и ситуацията, в която съм от позицията на доверие в себе си, на благодарност към това, което съм и на знанието, че съм достатъчен такъв, какъвто съм? Историите, които си разказваме не винаги са верни, но винаги са истина. И винаги водят към резултатите, които постигаме. От нашият заоблачен вътрешен климат ние си разказваме негативни, обезкуражаващи истории, които ни карат да се чувстваме дребни, незначителни, провалени още преди да сме започнали. Но от позицията на достъп до своя мир, ние разширяваме вниманието си и може да изберем да си разказваме по-обогатяващи, създаващи вдъхновение, усещане за живот и смисъл истории. А от основата на тези окуражаващи истории, ние вече може да действаме доста по-смело и с пълния си капацитет и да получим резултатите, които искаме.          5. Действие. Ние с вас може да седим и да медитираме цял ден. Може да си говорим за съзнателност и вътрешен мир, колкото си искаме. Но нищо в живота ни няма да се промени (даже ще деградира!) ако не действаме. В моя курс по съзнателност аз наричам липсата на действие „куца“ съзнателност. Защото без действие вътрешният мир не може да бъде достъпен. Външното действието е финалната стъпка на цялата ни вътрешна работа. И ако не го направим, енергията оства вътре в нас и с времето става саморазрушаваща. Уморени сме, безсмислени, омърлушени. Когато имаме вътрешен мир, действията ни са по-малко, по-подравнени, но вътрешният мир НЕ ни освобождава от отговорността да предприемем реално тези действия. Затова въпросът тук е: От своето красиво състояние на мир, кои са обогатяващи действия, които мога да предприема за себе си, за дейността си?  И след това действаме! С мир в нас. С пълно доверие. С усещане за пълна подкрепа. Да гледаш и живееш живота през заоблачената перспектива на недоволството си, на гнева си, на негативността си е тотално различно преживяване отколкото да гледаш на живота през очите на мира вътре в теб. На повърхността може да изглежда същото. Дори самият ти може да се заблудиш, че е същото. Но разликата е вътре – как се усеща вътрешно живеенето на твоя живот всеки ден. Дали в повечето време си в някакъв вид страдание и бутане нещо да се случи или си в красиво състояние, в хармония с живота и с вървене напред с удоволствие.  Каквото и да се случва, ако ние с вас имаме способността да гледаме и живеем живота през очите на своя вътрешен мир – дори да се намираме в центъра на най-големия ураган в живота си, ние ще можем да бъдем спокойни. Оставяйки умът си и сърцето си напълно отворени, напълно стабилни, напълно непокътнати от каквото и да преминава през нас. Пускайки всичко ненужно, усмихвайки се и оставайки напълно готови за следващия настоящ момент да премине през нас. Каквото и да ни носи той. Пожелавам това за себе си. Пожелавам това и за вас. И знам, че с практиката ще задобряваме всеки ден. Радвам, че сме заедно по този път напред. :) Сега е време за практика! Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)

Колко вкопчен си в реалността, която живееш?

Колко вкопчен си в реалността, която живееш?

Колко вкопчен си в реалността, която живееш?

Когато искаме нещо, едно от най-важните неща е да може да си го представим. Като затворим очи, да можем да го видим като реално. Да го преживеем. Да се усетим свързани с него. Във фантазиите ни, ние вече да го живеем.

Например, ако чуете интервю на Илон Мъск, в което той говори за живот на Марс, това понякога може да звучи смешно на хората, но той е толкова силно убеден в това, което казва, просто защото той вече живее тази реалност в главата си толкова задълбочено, че изобщо не обръща внимание на реалността, която е извън него в този момент.

Такова или подобно ниво на свързаност с визията ни е изключително важно, защото ние буквално вече живеем в тази реалност и единственото, което остава е елемент по елемент да случим тази реалност тук и сега.

Това обаче е предизвикателно за повечето от нас.

Ние искаме това, което искаме, но често не можем да си го представим. Не можем да усетим връзка с него и да го видим като нещо реално и дори възможно за нас.

Основната причина за това е, че ние сме твърде вкопчени в реалността, такава каквато я живеем сега. Толкова сме вкопчени в нея, че я приемаме за непроменяема истина и не можем да си представим нещо друго.

Ако пуснем нашата вкопченост в реалността, ние може да се отворим за истината, че дори следващият момент е друга реалност. И в зависимост от изборите и действията ни, тази реалност може да бъде изцяло нова. Нашите действия и избори са ТОТАЛНО различни, когато ние сме дефинирани от реалността, каквато е сега и когато оставим себе си да бъдем дефинирани от визията ни като наша вече съществуваща реалност. 

Аз често говоря за нашата вкопченост в мислите, в емоциите, в реакциите и поведенията ни. Но има една друга, изначална вкопченост, която стои като основа на това до колко виждаме себе си и живота си като променяеми. И това е нашата вкопченост в „реалността“.

В моите мастърмайнд групи за създаване и реализиране визия, една от най-важните майндсет дейности, които правим е да развием дълбоко ниво на усет и свързаност с визията ни, така че като завтворим очи, не само да може да си представим тази визия, но да усещаме, че живеем в нея. Че присъстваме в нея. Картината зад очите ни да е наравно и дори по-реална от картината пред очите ни в този момент.

Днес искам да споделя с вас 5 стъпки за пускане на реалността и създаване на връзка с новата реалност, която искаме да създадем. Знам тези стъпки от д-р Диспенза и ги използвам със себе си и с хората в групите ми за създаване и реализиране на визия:

  1. Откъсваме се от външния свят. Може да седнете на удобно за вас място и да затворите очи. 
  2. Правим няколко вдишвания и издишвания, и центрираме себе си. Устновяваме се в настоящия момент. Успокояваме се от каквато и дейност да сме правили до сега. Може да обърнем внимание на усещанията в тялото от горе до долу – това доста бързо и приятно ни установява в присъствие.
  3. Създаваме бъдещия себе си. Задаваме си въпроса: „Може ли да бъда дефиниран от визия за бъдещето си, а не от спомени за миналото си?“ И си даваме малко време наистина да усетим и отговорим за себе си на този въпрос. Ок ли съм да изляза от миналото си и да се оставя да бъда дефиниран, воден от визия за бъдещето си? Това е началото на промяна на нашия мозък, защото той започва да прави нови невронни връзки.
  4. Свързване с визията. Това означава в главата си да репетираме бъдещия себе си и бъдещия си живот. Да репетираме „съдбата“, която искаме отново, отново и отново, докато тя започне да се чувства познато и нормално за нас. Всичко, което мозъкът ни възприема за непознато и ненормално – той го приема за заплаха и ни държи далеч от него. Нашата работа е да представим картината на визията си на нашия мозък отново, отново и отново, за да може той да свикне с нея и тя да стане нещо познато, удобно и нормално за него.
  5. Пускаме миналия себе си и миналата си реалност. Нашата реалност се определя от нашата персоналност. Нашата персоналност се състои от мисли, емоции и поведения. Когато ние сменим нашите мисли, емоции и поведения, ние имаме нова персоналност, която създава нова реалност. Да преминем от миналия себе си и миналата си реалност към нов себе си и нова реалност е нужно единствено РЕШЕНИЕ. Взимаш категорично решение какви мисли няма да вземеш със себе си в бъдещето си. „Не мога. Прекалено е трудно. Никога няма да мога да се променя. Ще започна утре. Друг е виновен, не съм аз отговорен.“ Взимаш категорично решение какви емоции няма да вземеш със себе си в бъдещето си. Това означава, че ако искаш изобилие, не може да вземеш със себе си усещане за недостиг. Ако искаш да си здрав, не може да вземеш със себе си парализиращ страх. Нужно е да научим тялото си как новата реалност се усеща. И накрая – взимаш категорично решение какви поведения няма да вземеш със себе си в бъдещето си. Начина, по който говориш. Оплакваш ли се? Обвиняваш ли? Оправдаваш ли се? Ние силно се асоциираме с нашето поведение и когато съзнателно променим нашето поведени, ние реално променяме себе си.

В момента е модерно да се работи и затъва в миналото ни, защото от там „започвало всичко“. Истина е, че от там започва всичко, но е безполезно да отдаваме фокуса си към миналото, защото хората сме създадени да създаваме бъдещето си. Лично според мен работата с миналото трябва да е силно ограничена. Аз ви гарантирам, че ако вие имате достатъчно добра и задвижваща визия, която да започнете да изпълнявате – нещата, които имате за отработване със сигурност ще изникнат по пътя напред и тогава (и само тогава) има смисъл да работите за малко по миналото си и разбирането на тези ситуации и модели. Но да се работи и затъва в миналото в хиляди сесии, без изобщо да има конкретна ситуация, която да ни води към бъдещето е остарял, индустриален подход в психотерапията, който вече почти не работи, губи много време и кара хората да влизат в мисли, емоции и поведения, които пречат на бъдещето. Чисто биологично, една от най-важните дейности на РЕМ съня е да забравяме. И не напразно е така. Някои неща е абсолютно безполезно да си спомняме, защото носят повече вреда, отколкото да ни помагат в живота.

Ок, другари! :)

Последният ми въпрос към вас е следния: Колко вкопчен си в реалността, която живееш днес? Какво става налично за теб, когато охтлабиш тази вкопченост и отвориш ума си отвъд реалността, която е сега? По какъв начин биха се променили нагласата и действията ти ако буквално с костите на тялото си знаеш, че това което искаш е вече реално и ти само трябва да направиш необходимите стъпки да стигнеш там?

Ако имате цел или визия, която искате да реализирате, но ви е трудно да я си представите – използвайте горните 5 стъпки и направете картината зад очите ви да се усеща наравно и дори по-реална от реалността, която е пред очите ви. И наблюдавайте резултатите. Защото…

Реалността е илюзия. Макар и доста натрапчива.

~ Айнщайн

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК

Пусни мелодрамите на твоя ум

Пусни мелодрамите на твоя ум

Пусни мелодрамите на твоя ум

*** ПРОБЛЕМИТЕ ТИ НЕ СА ИСТИНСКИЯТ ПРОБЛЕМ ***

Ние не решаваме проблемите си като решаваме проблемите си. Ние наистина решаваме проблемите си като се справим с това, което създава нашите проблеми – умът ни.

Ако твоят ум може да създаде мелодрама от всяко нещо (а той го може и ти вече знаеш това), тогава абсолютно няма значение дали ще си решиш проблема, който имаш сега. Защото веднага след него, твоят ум ще ти изфабрикува друг, съвсем нов проблем! Или НЯКОЛКО други нови проблема! А може и да е някой стар проблем, но разказан по нов, по-мелодраматичен начин!

Помисли си само – кога за последно си нямал проблем?!?

Почти никога, нали?! Това е защото в главата си имаш изключителен професионалист, който се грижи да не оставаш свободен от проблеми.

Как се справяме тогава с нашият ум?

Като не се въвличаме в мелодрамите му! Просто не се идентифицираме с тях.

That’s it.

„Не можеш да се справиш! Това е твърде сложно за теб!“ – ти чуваш тази мисъл на ума си, но не добавяш нищо към нея. Не я развиваш в история. Не си спомняш как в първи клас не си се справил на теста, защото е бил сложен. Не започваш да си разказваш, че сигурно наистина е сложно и няма да се справиш. Не започваш да се самосъжаляваш колко много неща не знаеш. Не правиш НИЩО от това. Просто чуваш мисълта, усмихваш се и я пускаш. Знаеш, че това е просто мисъл, а не факт, затова я пускаш и продължаваш напред без да се въвличаш в нея.

„Това не е за страхливи хора като теб. Не виждаш ли, че тъкмо се провали, къде пак с тези големи надежди си тръгнал?!?!?“ – ти чуваш тази мисъл на ума си, усмихваш се и я пускаш. Разбираш, че това е само мисъл и просто продължаваш напред.

„Ти никога не можеш да имаш тази работа/тази връзка/тази къща. Няма как да ти се случи!“ – ти чуваш тази мисъл на ума си, усмихваш се и я пускаш. Разбираш, че това е само мисъл и просто продължаваш напред.

Когато можем да не развиваме мислите на ума си в истории, в които да затъваме – тогава започваме да живеем в един тотално различен свят! Свят, в който не се сравняваме с другите, не омаловажаваме талантите си, не сме озверени към хората, живота, времето, ситуацията, асансьора, който не работи. И цялата ни енергия е насочена към това да правим нещото, което сме избрали да правим в този момент. С удоволствие и с усмивка.

Всички полезни навици, които практикуваме в ежедневието си ни помагат да се поддържаме в добро ментално състояние, за да можем по-лесно и съзнателно да пускаме мелодрамите си и наистина да създаваме живот, който си струва да бъде изживян.

Този месец продължаваме с навика за повече движение в ежедневието! )) Аз тази седмица наблягам на разтягане и мобилност – ако се чудите какво да правите, може да правите и вие малко разтягане заедно с мен!

До скоро!

Венета
Запиши се да получаваш други мои статии ТУК.

Как да не се разстройваме от нищо

Как да не се разстройваме от нищо

Как да не се разстройваме от нищо

Когато се случи нещо неприятно в живота ни и ние не сме могли да минем здравословно през него, то остава отпечатък в нас. Като „обеца на ухото“. Като трън, който седи вътре в нас и ако нещо дори и малко подобно се случи, този трън веднага започва да ни създава болка и ни сигнализира да бягаме.


Всички имаме такива тръни в себе си. Именно те ни карат да реагираме остро на различни малки или големи ситуации.

В момента, в който се усетите, че твърде много се наежвате и реагирате в някаква ситуаци – that’s it – нещо е докоснало някой ваш трън.

В този така устроен „трънлив“ свят, ние или може да започнем да контролираме, нагласяме, премахне всичко около себе си, което докосва нашия трън, за да не ни боли. Или може да се възползваме от уникалната алтернатива да премахнем този трън!

Ако изберем първата опция, тогава огромна част от вниманието, времето, енергията ни отива в това да се пазим от всичко, което може да докосне нашия трън. Защото ние не може адекватно да се справим с тези ситуации и не искаме да влизаме в тях. В този случай аз трябва да обуча всички около мен да не докосват моя трън. И трябва да контролирам всички ситуации, в които попадам, защото някоя може да докосне моя трън. Т.е. целият ми живот започва да се върти около това да се пазя и да се справям с всичко, което докосва моя трън.

Каква загуба на времето ни тук, нали?


Другата алтернатива е да осъзная, че аз мога да премахна моят вътрешен трън и да започна да се радвам на живота такъв, какъвто е.


Приятели, не това, което се случва създава болка и недоволство в нас. Нашите тръни го създават

Как премахваме нашите тръни?

С практика!

Усещаш как свитостта, недоволството, болката, оплакването започват да се надигат в теб и точно в този момент ти имаш избор какво да направиш. Тогава може да избереш да минеш през тази ситуация без да се разтройваш. Защото да се разтройваш не ти помага. То ти причинява болка. Затова може да избереш да минеш през ситуация без да се разтройваш. По този начин разхлабваш малко своя трън. Правиш тази практика един, два, пет пъти. Колкото е необходимо. Използваш всяка една ситуация от ежедневието си, като възможност да практкуваш. 

И в един момент усещаш как този трън вече не е в теб. Някой казва нещо, нещо се случва и ти просто НЕ реагираш.


Мир. Свобода. :)


Усещаш как тази ситуация вече изобщо не те засяга. Тогава просто продължаваш да се радваш на живота. Спокойно, дейно, смело. Нищо не може да те нарани, защото нямаш вътрешни тръни, които да ти създават болка. 

Искам да ви науча как да правите това! :)

До утре, 25.06. уебинарът ми за премахване на психологическата умора и създаване на вътрешна свобода е намален на 25лв. В него споделям много ясно и кратко как да работим с психологията си с една единствена практика. За да сме по-будни, по-спокойни, по-дейни и наистина да се усещаме радост от живота. Уебинарът се състои от две видеа от по час и половина. Може да се регистрирате ТУК. След регистрация, не забравяйте да погледнете описанието под двете видеа, където давам сбито обобщение на най-важните насоки + две книги за тези, които имат желание да научат още за това, което споделям. Макар, че това, което споделям е най-важното, което има нужда да се знае. :)

Регистрирайте се ТУК. Намалената цена от 25лв. е валидна до утре края на деня! :)

Нашият ум може да ни изгради или изцяло да ни срути

Нашият ум може да ни изгради или изцяло да ни срути

Нашият ум може да ни изгради или изцяло да ни срути

Когато гледаме някакъв филм по телевизията, понякога толкова потъваме в историята на този филм, че изгубваме представа къде сме, какво се случва около нас, какво друго присъства в този момент. Ние сме изцяло погълнати от филма, който гледаме и всичко останало сякаш не съществува.

По абсолютно същия начин ние потъваме в историите и картините, които умът ни създава. И често сме толкова погълнати от тях, че изобщо не забелязваме нищо, което реално се случва около нас. Цялата ни реалност е сведена до мислите и картините в нашата собствена глава.


От примера може би става ясно следното: нашият проблем НЕ Е мисленето, нашият проблем е вкопчеността в мисленето. Вкопчеността във всички истории, които умът ни създава и ние се чувстваме длъжни да участваме в тях, да ги развиваме, да ги преживяваме, да създаваме решения за тях и т.н.

Ако оставим всички мелодрами настрана: в реалността мозъкът е просто орган в тялото ни, чиято работа е да мисли. Мисленето е всъщност едно от най-феноменалните неща на този свят. Да искаме мозъка ни да спре да мисли или да контролираме мисленето му, е все едно да искаме бъбреците ни да спрат да пречистват кръвта ни или ние да контролираме работата им. Несвойствено е. Нашата работа не е да се борим с мислите си, да ги опитомяваме, да ги спираме или каквото там да било друго. Единственото, което е нужно да направим е да не се въвличаме в тези мисли.

Нашият ум има силата да ни изгради или изцяло да ни срути не толкова заради съдържанието на нашите мисли, а заради нашата тенденция да се вкопчваме в нашите мисли. Да вярваме на тези мисли, да си създаваме истории около тях, да мислим, че трябва да правим нещо по отношение на тези мисли, да си създаваме ненужни проблеми около тях и след това да влагаме време, енергия и ресурси да решаваме всички тези ненужни и несъществени проблемите.

Звучи като доста работа, нали?

Нищо чудно, че повечето хора са изморени, расеяни, апатични, отпаднали. Да бъдеш въвлечен в мисленето на един постоянно генериращ мисли ум, изобщо не е лесна работа!

Искам да махна сложността от това да работим с психологията си и да ви дам двете най-важни неща, от които имате нужда, за да премахнете натрупаната си психологическа умора:

  1. Ясно разбиране за мисленето ни.
  2. Една единствена практика, с която да се освобождаваме от вкопчеността в мисленето си.

До 25.06. уебинарът ми за психологическа умора и освобождаване от нашата вкопченост в мисленето ни е намален на 25лв и може да се регистрате ТУК. Може да приемете това обучение, като единственото обучение, което да гледате през този месец. То ще има най-съществен ефект върху увеличаване на усещането ви за спокойствие и радост занапред.

Каквато и мисъл да мислите в момента, която чувствате като по-важна да се вкопчите в нея, пред това да се чувствате спокойни, жизнени, вдъхновени, будни – това е единственото, което стои между вас и радостта, която живота предлага. Гледайте двете части на уебинара, заложете си 1 месец практика по него и след това ще видите в огледалото една много по-свежа, много по-истинска версия на себе си.

Регистрирайте се ТУК. :)

Безпокойство – изграждане на разбиране и спокойствие с него :)

Безпокойство – изграждане на разбиране и спокойствие с него :)

Безпокойство - изграждане на разбиране и спокойствие с него :)

Безпокойството решило ли е някой от вашите проблеми?

Аз нямам такъв случай!

Някога изкарвали ли сте си супер готино времето, докато се безпокоите?

Аз със сигурност не.

Въпреки това – безпокоенето е сред най-любимите хобита за много от нас.

Безпокоим се какво хората мислят за нас. Безпокоим се, че може да се провалим и да изглеждаме смешни (понякога до толкова се безпокоим от това, че дори не опитваме)! Безпокоим се за пари. Безпокоим се за любовните си взаимоотношения. Безпокоим се, че може би никога няма да постигнем мечтите си.
⁠⠀
И след това се безпокоим, че твърде много се безпокоим!
⁠⠀
Другари, никой никога не е намерил доказателство, че безпокоенето може да създаде някаква позитивна трансфромация в нас и в живота ни.
Ние някакси вярваме, че нашето безпокоене е по някакъв начин полезно за нас. Но истината е, че то не е. Докато се безпокоим ние не постигаме нищо друго освен да си създаваме чувство на свитост и нещастие в себе си. 

Ако си направим един анализ на приходите и разходите на дейността безпокойство в живота си – безпокоенето има 100% разход и 0% приход.

Та, защо тогава се безпокоим?

⁠Безпокоим се, защото това е силно вграден механизъм в нашето мислене. То е като зависимост. Ако никой никога не ни беше казал, че трябва да се безпокоим за нещо, ние нямаше да знаем, че безпокойство съществува и нямаше да се безпокоим. Но, ние откакто сме родени, на нас ни се казва, че трябва да внимаваме за това и онова, че това е хубаво, че другото не е хубаво, че онова ако се случи ще стане страшно. И т.н. Ние 20, 30, 50 години сме интегрирали в мозъка си, модела за безпокойство. Той е познат за нас, помага ни да си стоим малки и свити, и така ни помага да стоим в безопастност (или поне така ни казва парадигмата около нас).

⁠Новото разбиране към безпокойството, което днес искам да споделя с вас е просто и е следното: Безпокойството е болезнено. И то е болезнено с причина. Причината е, че то НЕ Е полезно за нас. Всяко нещо, което не е полезно за нас хората, повторено хиляди пъти – става болезнено


Безпокойството е безполезно и едно от най-смислените умения, които може да упражняваме ежедневно в живота е да пускаме безпокойството си.
 

Понякога хората си мислят, че ако не се притесняваш значи не ти пука за нещо, което е „важно“ за теб. Но истината е следната – когато не се притесняваш ти всъщност имаш капацитет да мислиш ясно, будно и съзнателно как можеш най-адекватно да присъстваш и какво най-адекватно може да направиш в ситуацията, която е „притеснителна“.


Когато не си в безпокойство – ти имаш спкойствие и пространство да бъдеш съпричастен ако има нужда, да бъдеш опора за някого или за себе си в труден момент, да дадеш адекватен, полезен съвет (на друг или на себе си), а не да навлизаш в тъмната, тясна, без никави възможности перспектива, в която безпокойството те вкарва.

Основната причина за безпокойството е страха от неизвестността. Затова и имането на ясна визия и план занапред е толкова важно. Когато мозъкът ни види неизвестност занапред, той я запълва автоматично със страх (заради тенденцията за негативност). Това се случва за секунди. Алтернативата е – ние да създадем картина за бъдещето и вместо да оставяме мозъка си да цикли неадекватно в негативност, да му дадем задача да мисли как да реализира тази картина. А повярвайте – нашият мозък е умен. Ако ние му зададем ясна задача какво да създаде, той ще намери възможности и вратички да се случи. Защото работата на мозъка ни е да мисли. Но ако ние не му възложим съзнателно тази задача – той ще действа по своята си негативна тенденция.

Та, днес исках просто да споделя моите 2 най-важни стъпки за справяне с безпокойството:

1. Изграждане на разбиране, че безпокойството не носи никакви ползи. Никакви. Т.е. – ние просто може да го пуснем. То не ни носи нищо полезно.

2. Изграждане на ясна визия и план занапред (за конкретна ситуация или за живота ни, няма значение, важно е да дадем продуктивна насока за мозъка ни да си върши работата – да мисли).

От там насетне, когато имате визия – просто давате най-доброто от себе си, дори „най-доброто“ да е много малко за този момент и продължавате напред. Без безпокойство. А с вяра, че Животът е наш приятел и ни подкрепя, и обича във всяка стъпка напред. Ние никога не сме сами.

Представете си само ако вземете цялата тази енергия, която влагате в безпокойство и я вложите в създаването на нещо, което е важно за вас и ви вдъхновява! Каква приятна мисъл, нали? :)

Практикувайте я. Пускаме безпокойството и насочваме енергията си към това да създадем нещо приятно за нас в този момент – да действаме по визията си. Дори да пренасочите 5 или 10% от тази енергия – със сигурност ще видите снежния ефект с натрупване в мисленето и живота си. :)

Това е постоянна практика – всеки път щом се хванете да се безпокоите – паузирате, релаксирате, пускате безпокойството и насочвате⁠ енергията си към нещо градивно, приятно, усмихващо за вас. :)

Радвам се, че можем да тренираме тази трансформираща практика заедно. :)

⁠Let’s do this! :)))

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)))

3 стъпки към твоя вътрешен мир и усещане за свобода

3 стъпки към твоя вътрешен мир и усещане за свобода

3 стъпки към твоя вътрешен мир и усещане за свобода

Едно от нещата, които с огромно удоволствие уча и практикувам са различни насоки за това как да бъдем в нашето състояние на красив вътрешен мир и усещане за неограничена свобода. 

Днес искам да споделя с вас една техника, която е изключително кратка, но работи феномелано добре всеки път, когато я използвам. :)

За тази техника може да използваме всяка една ежедневна, малка, дребна ситуация, която супер ни дразни и продължаваме да реагираме на нея. Това може да е шофьор, които ви пресича пътя и ви изнервя. Хората в автобуса, които ви дразнят. Неизмитите чинии в мивката. Нахалния колега, който винаги казва тъпотии, които ви дразнят. И т.н. Може да използвате всяка една дребна, ежедневна ситуация, която по някакъв начин ви предизвиква и вкарва в неприятно състояние.

Ето как практикуваме:

1. Съзнателност. Първото и най-важно нещо е изобщо да забележим, че ние се изнервяме, започваме да недоволстваме или каквато и да е реакцията ни. Ако ние не забележим, че навлизаме в своята реакция, ние слизаме по спирала надолу, започваме да си разказваме истории, свързваме тази малка ситуация с всичко друго, което не е наред в живота ни, оплакваме се на хората около нас и т.н. Докато накрая може цял ден изобщо да не се усетим какво се случва с нас и вечерта да си легнем тотално изморени от ужасния ден, който сме имали. Разбирате, нали? Най-важната първа стъпка е да забележим какво започва да се случва с нас. Може да използваме нашата изнервеност, гняв, недоволство като червен флаф. Когато ги усетим – веднага спираме и внасяме съзнателност да забележим какво се случва с нас. С нарастването на нашата съзнателност, ние ще сме способни да забележим какво се случва, още преди да сме усетили нещо вътре в себе си.

2. Паузираме и дишаме. Когато забележим какво се случва с нас – паузираме. Вдишваме. Издишваме. Дишането помага да прекъснем непродуктивните си реакции, които ни дърпат надолу. Дишането ни помага да активираме този себе си, които може да види нещата от по-висока перспектива, с повече мъдрост и разбиране. Ситуацията се случва. Ние паузираме. Вдишваме. Издишваме. В паузата си спомняме, че хората могат да правят, това, което преценят да правят. Спомняме си, че каквото и да се случива е ок да се случва. Спомняме си, че ние не е нужно да се борим с реалността. Не е нужно да недоволстваме от нея. Не е нужно да се въвличаме в ситуацията. Ние искаме да поддържаме вътрешната си среда чиста и не е нужно да реагираме на незначителни ситуации и да замърсяваме средата си.

3. Релаксираме и пускаме ситуацията. Когато виждаме какво се случва и разбираме, че не е нужно да се въвличаме в него – това ни помага естествено да се отпуснем. Цялото ни тяло се отпуска. Мирът започва да възниква в нас. Реално ние създаваме разстояние, пространство между нас и това, което се случва. Тогава мислено, в това пространство, ние малко по малко може да започнем да пускаме ситуацията. Пускаме това, което се случва. С него пускаме всички емоции, които са започнали да възникват в нас. Виждаме как всичко просто си отива. Отпускаме се. Мир. Спокойствие. Усещане за непроницаемост. Усещане за пълна вътрешна свобода.

Когато усетим своя вътрешен мир и усещане за свобода да възникне в нас – тогава ние сме в най-добрата си позиция да мислим ако нещо не ни харесва – как може да се промени. И как най-добре бихме могли да действаме. :)

Е, това са 3-те кратки и истински въздействащи стъпки. Практикувайте още днес и усетете свободата, която тази техника носи. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. Напомням, че в понеделник, 01.06. започнахме модула за здравословно хранене и ви очаквам заедно с нас
 ТУК!
 :) Програмата е изцяло онлайн, така че може да се включите от всякъде и да изпълнявате насоките в удобна за вас форма и време. :) Цената за целия един месец участие с всекидневни насоки е 40лв. Регистрирайте се ТУК и нека през юни подновим фокус към здравословното ни хранене и поддържане на вътрешната си среда. :)

3 причини защо сме постоянно уморени

3 причини защо сме постоянно уморени

3 причини защо сме постоянно уморени

Естественото състояние на хората е да сме в приятното си, усмихнато състояние (поне в по-голямата част от времето си). Това обаче, което се забелязва е, че хората сме все по-изморени. Цял ден, всеки ден. Което веднага сваля състоянието ни и ние преживяваме света от една много по-ниска, стеснена, безинтересна перспектива. И ние започваме да свикваме с това положение толкова много, че го приемаме за „нормално“ и може да прекараме години там.

Днес искам да ви споделя 3 насоки, които съм забелязала, че създават (и натрупват) голяма умора и ако не обърнем внимание на тези насоки, то тази наша умора и ниско състояние може да продължи много дълго.

Ето и 3 от основните насоки, които силно ни изморяват:

1. Постоянно реагираме на несигурностите ни, неадекватностите ни и страховете ни. Ние искаме да сме перфектни, да изглеждаме перфектно, искаме да се докажем пред другите, че заслужаваме, искаме те да ни одобрят, крием частите от нас, които мислим, че не са наред и от които се срамуваме. Носим маски, хабим енергия да се правим на някой който не сме, от страх че може да ни изоставят, уволнят, наранят, подиграват. Бъхтим, искаме да се справим с всичко сами от неспособност да помолим за по мощ. От страх, че ще ни помислят за слаби. Въртим, реагираме, циклим върху негативните си истории за нашата недостатъчност, неспособност, незначителност, неадекватност. Събуждаме се вечер от тези истории. Задълбаваме в тях ежедневно. Отдаваме им времето и енергията си. И т.н и т.н. И всичко това безумно ни изморява. Без дори да забележим!

Решението тук е първо съзнателност – изобщо да забележим, че всичко това се случва с нас. Не да го живеем, а да го забележим, да го видим отстрани. Да забележим как се случва и как ни изморява. И второ – след като забележим, да се отпуснем. Да си спомним, че всички имаме своите несигурности и неадекватности, и че това е ок. Това е нещото, което ни прави хора. Да си спомним, че не е нужно да се доказваме на който и да било за каквото и да било. Да си спомним, че не е нужно да се сравняваме. Да си спомним да бъдем автентични и да си позволим да бъдем такива. Да не ни е срам от себе си, а да се гордеем със себе си. Да бъдем нищо по-малко от най-добрия и най-подкрепящия приятел за себе си, който бихме могли да имаме. И, разбира се, поставяне на граници с всеки и за всичко, което сметнем, че е под това което искаме да толерираме в живота си.

2. Не правим това, което ни носи радост. Ние дори може би не знаем какво точно ни носи радост, защото постоянно правим това, което трябва да правим и почти не си позволяваме да правим това, което искаме да правим. Защо това се случва? За всеки е различно и вие може да изследвате сам за себе си. Идеята тук е да осъзнаем, че сме изморени от всичкото трябва в живота ни. И съзнателно да си позволим, съзнателно да създадем време да правим неща, които искрено искаме, които биха ни създали радост и ни карат да се усещаме естествено усмихнати, живи. Това създава енергия, усещане за живот в нас!

Тук може да се включи и умора от това, че не работим по вдъхновяващи за нас проекти. И умора, когато не учим нови интересни за нас неща, умения. Развитието е основна, много важна нужда за нас хората и ако не учим нови неща, и не работим по вдъхновяващи за нас проекти – душата ни започва да атрофира и създава апатия в нас. Ако в момента работите по проект, който смятате за важен, но твърде много ви сваля състоянието – опитайте да вкарате повече радост в останала част от деня си. Или паузирайте малко този проект, докато се подравните към жизнеността си и тогава преценете дали наистина искате да продължите, дали има нужда да се промени в изпълнението, да е по друг начин.

3. Тялото ни е във възпаление. Ако приемем мисленето, състоянието и психологията ни като софтуер, то този софтуер няма как да работи адекватно ако хардуера е на издъхване. Нездравословна храна, пушене, пиене, липса на достатъчно и различно движение, недостатъчен или недобър сън, липса на адекватна и достатъчна почивка, пиене на хапчета, хранителни нетолерантности, дефицити на витамини и минерали. Всичко това създава силно възпаление в тялото ни и брутално съсипва биологията ни. А когато биологията ни не е ок, нервната ни система почти няма шанс да се саморегулира и да се справя добре със стреса. Не ме интересува колко ви е все тая за здравословния начин на живот. Ако искате да имате усещане за живот – тогава следва да подобрите храненето, движението, спането и почивката си. Кодовите думи, както винаги тук са: полезни навици.

Другари, не знам за какво си мечтаете в този живот. Но знам, че за каквото и да си мечтаете, ако сте постоянно изморени – то ще се случи много бавно и трудно, ако изобщо се случи. Затова – всеки път, когато се почувствате изморени за твърде дълго време – обърнете внимание на това. Дефинирайте откъде идва. И си набележете стъпки как отново да се подравните към по-жизненото си състояние. Не просто, за да изпълните проекта, който сърцето ви привива да случите, а за да усещате живот в себе си, докато вървите напред!

И не забравяйте, че всички сме заедно по този път напред. :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. :)  Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

Да поддържаме „продуктивно състояние“ е едно от нещата, на които почти никой не обръща достатъчно внимание.

Хората, които живеят наистина спокойно и продуктивно са тези, които са дисциплинирани в това да забелязват, когато са извън доброто си състояние. Забелязването и контролирането на състоянието ни е #1 инструментът, който ни помага (или ни пречи) да имаме успех в това, което сме тръгнали да правим. Никоя стратегия на света няма да ни помогне ако не сме в доброто си състояние.

Има огромна разлика, когато човек е в своето най-хубаво състояние. С енергия. С много увереност. С усещане за мир, благодарност, силен фокус и т.н. Сравнено когато този човек е в състояние на страх, мозъчна мъгла, разсейвания, депресия и т.н.

Всеки от нас постоянно е в някакво състояние. И ако вие намерите себе си в ниско, безпокойно, тревожно, неприятно състояние – то най-вероятно е започнало или защото не сте си движили тялото скоро, или защото си повтаряте едни и същи негативни мисли отново, отново и отново.

За да променим състоянието си, може да направим две неща:

  • Раздвижваме тялото си. Съзнателно ставаме и се раздвижваме по някакъв начин. Дишане, тренировка, разходка, джъмпинг джакс, стречинг – всяко нещо, което ни раздвижва може да се използва.
  • Съзнателност за това какво мислим. Забележете негативните мисли, които въртите в главата си. Вместо да се сграбчваме в тях и да се повличаме по тях – какво ако не им вярваме? Какво ако това, което си мислите не е истина? Какво ако има други възможности за вас? Ако не вярвате че това, което мислите е истина – какво става възможно за вас?

Ние следва да сме много съзнателни за тези две насоки, които определят състоянието ни. Особено в „неприятна“ ситуация като сегашната. Пътят към промяна на нашата негативност е в промяната в нашето състояние. 

Запитайте се сега – Как е моето физическо състояние? Как е моето ментално състояние? И след това станете и раздвижете тялото си. Когато раздвижваме тялото си, умът ни следва това и променя състоянието си. А когато сме в по-добро ментално състояние – ние започваме да виждаме нещата различно. Започваме да виждаме нови опции за себе си, нови пътища, които ни харесват. Започваме да имаме увереност в себе си и отпимизъм занапред. Това е безценно, другари!

Промяната на състоянието ни е #1 инструментът, който ни помага да подобряваме живота си. Никоя стратегия на света няма да ни помогне ако не сме в доброто си състояние. И за да променим състоянието си не се нуждаем от нищо извън нас. Само това да движим тялото си и да сме съзнателни за мисленето си. 

Let’s do this. ❤️

Справяне с големи, трансформиращи промени чрез съзнателност

Справяне с големи, трансформиращи промени чрез съзнателност

Справяне с големи, трансформиращи промени чрез съзнателност

Когато сме в период, в който ни се случват много промени, това обикновено ни се отразява стресиращо и може да превърне този период от време на развиващи трансформации във време на големи трудности и непреодолима умора.

Всеки от нас е имал подобни периоди: развод, смърт на роднина, смяна на работа, преместване в нов дом или в нов град, промени във взаимоотношенията с партньора ни, политически хаос и всякакъв друг вид несигурности, които се случват и веднага изискват нашето внимание и време.

Когато няколко подобни неща се случат наведнъж, това може да бъде много натоварващо.

Днес обаче искам с вас да разгледаме насоки, които ни помагат да задобреем в умението си да се справяме с каквито и да е било промени, които могат да възникнат в живота ни. Независимо колко големи са и независимо колко едновременно се случват в живота ни!

Това би ни помогнало да преминаваме доста по-лесно през турболенцията на живота, която така или иначе се случва. И дори да превърнем някои от тези турболентни моменти в моменти на задълбочаване, на обогатяващ опит, на израстване и дори моменти на… радост.

Точно така! Ние с вас съзнателно може да тренираме да преминаваме през периодите си на големи, масивни, трансформиращи промени… с радост.

Ето я и най-голямата тайна в нашата практика: ние всъщност винаги сме в период на промяна.

Ако вие сте от хората, които чакат нещата около вас да се успокоят и най-накрая да се отпуснете, да се подредите, да се балансирате, да се оптимизирате, да се направите щастливи – може би е добре да започнете да пускате фантазията си, че нещата някога ще се успокоят и да опитате да се отпуснете в идеята за това, че живота постоянно се променя. Постоянно. И това е Ок. 

Както същината на водата е да е мокра, така и същината на живота е постоянна промяна и несигурност. Ние не може да се преборим с това, не може да противоречим на това, не може да променим това.

Тогава за нас първата стъпка е да осъзнаем, че природата на живота е постоянна промяна/несигурност и да приемем това (а не да се борим с него!) Разбира се, ние с вас може да си правим планове за живота, да си разписваме визии, списъци, графици (което реално успокоява ума ни и ни създава вдъхновение), но в същината си следва да имаме разбирането и приемането, че животът се създава момент за момент от неизвестността и неговата присъща природа е постоянната промяна и несигурност.

Ок!

Как тренираме ума си да бъде добър в това да се справя с периодите на големи, масивни, трансформиращи промени в живота ни?

Първо нека разгледаме как нашият ум обикновено реагира на промяната.

Представете си ако целият ви живот да се преобърне за един ден – идва някаква буря и унищожава домът ви, всичко около вас е разрушено и вие не може да намерите никой от хората, които познавате или обичате, за да ви помогне. Нямате нищо. Нямате и никакъв начин за комуникация с някой ваш познат.

Как би реагирал умът ви на това? 

Би реагирал по нашите обичайните модели на реакция, които използваме винаги, когато се случи нещо неприятно с нас и които модели са формирани в нас още от много отдавна.

Някои от начините, по които умът ни обикновено реагира на промените са:

  • Умът ни започва да се оплаква – той не харесва промените, които той сам не е избрал. Затова започва да се ядосва и да пита: „Защо сега това ми се случва на мен? Ужасно е!„. 
  • Умът ни започва да се ядосва на другите хора – обвинява някой друг или директно го напада. „Защо тези хора постъпват така? Защо са такива? Съсипват всичко в живота ми!„. По този начин умът ни създава разделение, дистанция между нас и „другите“ хора.
  • Умът ни започва да търси комфорт. Ако например имаме проблем с партньора си, ние лесно може да изоставим полезните си навици и да си позволим да изядем някой хамбургер с кола, просто защото искаме да си създадем някакъв комфорт поне за малко (и храната ни доставя такъв комфорт). Реално ние постоянно търсим комфорт за себе си, за да се справим със стреса и промяната – ядем джънк храна, обикаляме магазините, гледаме безсмислени предавания по телевизията, говорим часове наред по телефона, гледаме порно, стоим по цял ден във Фейсбук и т.н. Всичко това, за да избягаме от стреса на промяната и да си създадем комфорт.
  • Умът ни опитва да контролира промените. Започва да търси начин да върне нещата така, както са били преди. Да са такива каквито ги познаваме. Или веднага започва да създава планове как нещата трябва да се подредят. Това не винаги е лошо (хубаво е да си разпишем различни варианти за справяне със ситуацията). Но да се опитваме да контролираме всичко, което се случва около нас не ни е от полза. По скоро ни превръща в невротици. И е особено стресиращо, когато се опитваме да контролираме промени, които се случват и които реално са неконтролируиеми.
  • Разбира се, ние използваме и здравословни начини, по които се справяме с промените в живота ни – разговор с близък човек, физически упражнения, разходка, медитация, взимане на топъл душ и други. Това обикновено са стратегии, които хората използваме, за да се справяме със стреса и промените по малко по-адекватен и отговорен начин. Понякога обаче нямаме възможност да реагираме на случващите се промени по някой от своите познати здравословни начини. 

Нека сега разгледаме как може да използваме съзнателност, за да се справим с периодите си на големи и трансформиращи промени в живота ни. Съзнателността ни помага да отворим ума си за разбирането, че светът, в който живеем е в постоянна промяна. Това е неговата същинска природа. И само това разбиране може драстично да намали стреса, който промените обикновено създават в нас. И след това – съзнателността може да ни помогне да открием приемане, благодарност и кураж да продължим напред, дори да се намираме по средата на най-големия хаос в живота си.

Всичко започва с разбирането, че цялото това наше нехаресване на промяната, стресът около тази промяна и нашето съпротивление към нея – всичко това е само в нашия ум. Всичко, което е неприятно, отблъскващо, нежелано около промяната, която ни се случва, е просто история в нашия ум.

Добрата новина е, че ако всичко това е в нашия ум, тогава ние можем да работим с него. Ние може да изберем да пуснем някои от историите, които си разказваме за това, което се случва. И може да се отворим за нови възможни интерпретации на ситуацията. Може да започнем да мислим как да реализираме тази промяна по най-добрия за нас начин. Реално ние може да променим това, което е в нашия ум, защото нашите умове са много адаптивни и подлежащи на тренировка.

Лошата новина е, че ние много често не забелязваме, че умът ни е този, който всъщност създава трудностите около промяната. И когато не забелязваме това, ние започваме да обвиняваме различни външни обстоятелства и хора. Упражнявайки своята съзнателност, ние задобряваме именно в това да забелязваме по-добре какво реално се случва в главата ни. И когато забележим какво се случва, това вече отваря за нас възможност да интерпретираме, реагираме и преминем през промяната по един по-адекватен и обогатяващ за нас начин.

Ето и стъпките, по които може да тренираме да се справяме с големите промени в живота си и стреса, който те носят, чрез съзнателност:

  1. Започнете да забелязвате, когато във вас възникне стрес или съпротивление относно някаква промяна. Обикновено, когато това се случи ние влизаме в някоя от посочените по-горе автоматични реакции, затова може да използваме тези реакции като наш червен флаг. Например: – отваряш Фейсбук, въртиш непрестанно клипюета в youtube, играеш игри или цял ден гледаш любимия ти ТВ канал? Ами… може би бягаш от това, което се случва в настоящия момент!
  2. Обръщаме внимание какво се случва в настоящия момент. Ако забележиш, че бягаш от нещо, което е дискомфортно за теб – обърни внимание, че ти се стресираш и съпротивляваш не заради самата ситуация, а заради историята, която си разказваш относно тази ситуация. Историята, която си разказваш е причината за твоя дискомфорт, а не самата ситуация. Самата ситуация е просто нещо, което се случва, тя не е лоша сама по себе си. Единствено нашата история за ситуацията я прави лоша. Осъзнавайки това, вместо да продължаваме да си разказваме тази стресираща история, може да пуснем историята и да се събудим за настоящия момент. Правим това като прехвърлим вниманието си от историята в главата ни към това какво се случва физически в тялото ни в този момент. Просто наблюдаваме какви са усещанията в тялото ни. Какво е усещането на стрес в тялото ни? Не слагаме оценки дали е хубаво или лошо усещане, не си разказваме истории колко е неприятно, а просто забелязваме какво е усещането. Наблюдаваме с любопитство какво се случва с тялото ни. Вдишваме, издишваме. След това може да обърнем внимание на обстановката около нас – чувате ли някакъв звук? Каква е светлината, цветовете, формите на средата около вас? Как усещате дрехите по тялото ви или въздухът по кожата ви? Когато умът ви започне отново да разказва истории, просто забележете и се върнете към някое от усещанията, които се случват в тялото ви в този момент. По този начин преминаваме от автоматичен, несъзнателен режим на мислене към съзнателен режим, което ни позволява да се успокоим и на тази база след това да намерим най-подходящата крачка напред за нас.
  3. Отпускаме се в красотата на вечно променящия се момент. Когато обърнем внимание на това какво реално се случва с нас – ние сме в настоящия момент. Ние вече не бягаме от това, което се случва, а присъстваме за него. Така ние успокояваме нашият съпротивляващ се ум и може да се отпуснем в промяната, която така или иначе се случва в този момент. Която се случва във всеки момент. Ние дори може да забележим красотата на тази промяна – всичко се движи, танцува, променя – преминавайки от един момент в друг. Нищо не остава същото. Нищо не е наистина солидно. Всичко е поток, непрекъсната промяна, преминаващи вълни, сътворяващи живота момент за момент. Това е всъщност е красиво усещане, ако можем да се отпуснем в него и да му се насладим.
  4. Практикуваме благодарност и приемане. От своето състояние на отпуснатост, ние може да започнем да практикуваме две неща. Първо, благодарност. За какво можем да бъдем благодарни в този момент? По какъв начин можем да бъдем благодарни за промяната, която ни се случва? Дори в опустошаващи промени като смърт на най-близък човек, заедно с болката от загубата, ние можем да открием и благодарност, че изобщо сме имали тези хора в живота си, което само по себе си е феноменален подарък. Да открием благодарност в нещо, което е наистина болезнено за нас не означава да игнорираме болката и стреса, които изпитваме, а означава просто да забележим, че болката И благодарността могат да присъстват заедно в един и същи момент за нас. И второ – можем ли да опитаме да приемем този момент, такъв какъвто е? Без да мислим колко е неприятен или дори приятен. Просто да се отпуснем в него. Да бъдем признателни за това, което свършва и за това, което започва. Отделете няколко секунди и опитайте изцяло приемете това, което се случва в този момент, точно такова каквото е. То може би включва страдание, загуба, болка, нечие наранено сърце. Но заедно с това включва и благодарност, израстване, обогатяване на себе си, придвижване към нещо ново. Ние всички сме свързани, ко-създавайки света около нас, преминавайки от един момент в друг. И това е вълнуващо, достойно да бъде истински обичано.
  5. Действие. Ние може да седим и да медитираме цял ден, но това, което наистина ще ни включи в движението на живота е действието. В момента, в който ние сме спокойни, в мир със себе си и с това, което се случва – ние сме в най-добрто си състояние да преценим как да продължим напред. Колкото и хубаво да е било до сега, помислете – каква би била картината напред, която е още по-вдъхновяваща от това, което е било за мен до сега? Как изглежда моето бъдеще ако то е по-голямо и по-красиво от моето минало? Какви са пътищата, по които би ми било най-вдъхновяващо да продължа напред. И след това си заложете първи няколко стъпки за разузнаване на тези пътища. Със стъпките напред едни идеи ще отпдата, други ще се изясняват още повече.

Тези 5 стъпки са процесът, по който се учим да минаваме по-лесно през промените в живота си чрез съзнателност. В същността си този процес ни помага просто да се отворим за промяната, а не да й се съпротивляваме. Учи ни да започнем да обичаме нещата такива, каквито са (вечно променящи се), вместо постоянно да се оплакваме от тях. Учи ни да откриваме благодарност и стимул да продължим в промяната, вместо да стоим здраво вкопчени в познатото и удобното, искайки нищо никога да не се променя.

Ако минете през горния процес един, два или дори 10 пъти ще ви помогне да го научите, но нищо от него няма да има кой знае какво значение за ежедневието ви, докато не започнете да практикувате ежедневно този процес. Начинът, по който може да извлечете най-голяма полза е чрез ежедневна практика. Може да започнете с 2 минути медитация, в които минавате през петте стъпките посочени по-горе. После може да увеличите до 5 минути. Ако стигнете до момент, в който 5 минути са ви малко – може да увеличите до 10 минути. През тези няколко минути медитация не си позволявайте да мърдате, да ставате, да шавате – стоите на мястото си и практикувате процеса. С практиката този процес ще придобива все по-голям смисъл и полза за вас. И вие ще автоматизирате процеса по успокояване и съзнателно преминаване през промените – ментално, емоционално и дори физически. Именно затова тази практика е трансформираща. Тя е начин да се погрижим за себе си с повече любов и разбиране по време на турбуленция и големи промени в живота ни. :)

Ако сме готови да пуснем надеждите си, че несигурността и болката могат да бъдат елиминирани от живота ни, тогава вече може да проявим куража да се отпуснем в тях, когато те ни се случат. Това е първата крачка в преодоляването им.

~ Пема Чодрон

Ако тази статия ви е харесала и искате да развиете умението си да сте по-съзнателни за мислите, емоциите и поведението си – може да се включите в курсът ми по съзнателност. Целта на този курс е да развием повече разбиране за себе си и за света около нас, за да живеем с повече спокойствие и с повече кураж да правим нещата, които ни носят радост и усещане на вътрешна реализация. :) За тези 6 месеца ще получавате по една статия като тази, в която имате насоки за размисъл и за практика. През това време разбирането, осъзнаването и практиката ни се натрупват и създават осезаеми промени в начина, по който мисли и реагираме на всичко, което се случва около нас. Сега може да се включите в курса на цена с 50% намаление от 147лв. на 74лв. ТУК. :) Сигурна съм, че този курс ще ви научи на повече спокойствие и много повече кураж да продължавате напред, независимо какво се случва около нас. :)

Зависим от надеждата (че нещо ще се промени)

Зависим от надеждата (че нещо ще се промени)

Зависим от надеждата (че нещо ще се промени)

Ти си зависим от надеждите си.

Странно е да чуеш нещо подобно, нали?

Истината обаче е, че един терапевт може да махне зависимостта от хероин понякога за дни, но да махнеш зависимостта на човек от неговите надежди, понякога отнема десетилетия.

Шокиращо е, защото повече от нас вярваме, че надеждата е това, което ни помага да преминаваме по-лесно през ситуациите си. Помага ни да внесем малко живот, когато е тъмно около нас.

Затова е объркващо да се твърди, че надеждата е зависимост (в негативния смисъл).

Това обаче, което имам предвид са моментите, в които надеждата ни пречи да застанем лице в лице с реалността.

Ето няколко примера:
⁠⠀
Усещаш, че нещо със здравето ти не е ок, но вместо да започнеш тестове, прегледи със специалисти и да си дадеш почивка, ти „отлиташ от проблема“ и си казваш, че точно в момента имаш проект, който е невъзможно да се отложи. Казваш си: „Когато напредна с проекта, това ще ме зареди и ще се чувствам по-добре.

Усещаш, че връзката ти с партньора не върви (или изобщо нямаш такава) и вместо да отидеш на консултация със специалист, за да си изясниш какво се случва, какво е най-добре за теб да направиш, как да разбереш кое е ок за тази връзка и кое със сигурност не е ок – ти замръзваш и си казваш: „Нещата ще се оправят, щом секса го има, всичко е наред.

Усещаш, че си стигнал плато в работата или бизнеса си и вместо да учиш, да наемеш ментор, проактивно да търсиш решение как да минеш на следващото ниво – ти „бягаш“ от ситуацията, тъй като е трудно за теб, не знаеш какво да правиш, прекалено объркано и неясно е. Затова се заемаш с разсейвания, които си разказваш, че са важни за теб и си казваш: „Някой нов клиент ще ми се обади и нещата ще се задвижат„… „Шефа ми скоро ще разбере колко съм стойностен и ще направи нещо да промени позицията и заплата ми.

⁠Нали, разбирате?

Нашата зависимост към надеждата създава реална опасност в живота ни.

Опасност не само нищо да не се промени. А опасност да стане още по-неприятно.

Идеята тук е да НЕ използваме надеждата като извинение за това да не застанем лице в лице с реалността. Да признаем какво реално се случва. И проактивно да действаме, за да подобрим нещата. В работата ни, във взаимоотношенията ни, във връзката ни, в живота ни.

Защото ако не застанем лице в лице с реалността и не предприемем нещо – значи използваме надеждата като дрога!

Ние всички понякога използваме надеждата като дрога. Особено тези от нас, които сме по-„непоправими“ оптимисти. То е като бяло петно. Ти често просто не разбираш, че го правиш.

В този случай е добре да имаме достатъчно искрени и смели приятели (смели, защото много приятели виждат, но не ни казват) или ментори, които да ни помогнат да видим това, което не искаме да видим. Изисква се и ние също да имаме смелостта да застанем лице в лице с това, което ни казват.
⁠⠀
Помислете – вие къде използвате надеждата като ваша дрога?

⁠Има ли връзка с някой човек, която усещате, че не е ок, но предотвратявате да проведете разговор и да отворите темата, надявайки се, че нещата ще се оправят… от само себе си? Или не адресирате въпрос с финансите си, надявайки се, че от някъде нещо ще се случи и нещата ще се оправят? Или може би отдавна усещате, че нещо със здравето ви не е наред, но се надявате, че с идването на пролетта ще се оправите, или нещо друго като се случи ще е по-добре?

Нека не бъдем зависими от надеждите си. Нека направим поне една малка крачка напред към адресиране на реалността. Ние може да го направим. И само това ще подобри нещата.

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Умението да живеем по-спокойно ежедневието си

Умението да живеем по-спокойно ежедневието си

Умението да живеем по-спокойно ежедневието си

Животът понякога може да бъде доста хаотичен, натоварващ, изморяващ, пълен с разсейвания. Много от нас искаме да имаме повече усещане за спокойствие в ежедневието си. Искаме поне за малко да излезем от лудницата, която се случва с нас и да открием някакво място на мир, в което да се отпуснем и починем.

Днес искам да споделя, че такова място на мир съществува и ние, когато си помним, че го има – може да го достъпим. За една минута.

:)

Първо, нека обърнем внимание на най-голямата грешка, която правим, когато сме във вихрушката на хаоса: опитваме се да избягаме от този хаос и стрес.

За да избягаме от хаоса, ние правим много неща:

  • Опитваме да държим живота си подреден, да контролираме всичко.
  • Държим се заети с любимите си разсейвания, защото това, което се случва ни идва в повече и искаме да избягаме.
  • Гледаме твърде много телевизия/клипчета, ядем повече, пием, пушим, скролваме ФБ, за да получим поне малко комфорт в хаоса си.
  • Крием се от важните неща, които имаме да правим. Опитваме изобщо да не мислим за тях, защото ни стресират.
  • Оплакваме се от това, което ни се случва и колко големи пречки ни създава всичко в живота.
  • Прекратяваме важна връзка, ангажимент, обещание, защото се усещаме натоварени и не искаме повече да се чувстваме зле.
  • Стресираме се още повече, бързаме, мислим, че ще изпуснем нещо от контрол, държим се постоянно заети.

Тук вие може да разпознаете някои от вашите лични реакции към стресови ситуации или може би си имате някакви други стратегии. В крайна сметка, идеята е, че ние искаме да избягаме. Искаме този хаос да спре и ние да се успокоим. 

Разбира се, няма нищо лошо да искаме да избягаме от някаква трудност или болка, която изпитваме. И ако вие сте в ситуация на реална опасност – махайте се!

В повечето случаи обаче, това което ни се случва не е реална опасност. Дори може би е свързано с път на развитие, от който няма нужда да бягаме. А вместо това да останем и да срещнем хаоса, стреса, нестабилността, уязвимостта си с усещане за смелост. И да намерим спокойствие докато сме посредата на този свой хаос.

Ето какво се опитвам да кажа: ние може да създадем спокойствие по средата на своя натоварващ, стресиращ, зает, хаотичен свят. Ако не бягаме инстинктивно, а вместо това решим да присъстваме изцяло за него, със спокойствие.

Нека видим как може да направим това. Методът е много прост, но изисква практика.

Ок. Вие сте стресиран, усещате се натоварен, нестабилен, хаотичен, недоволен от всичко, което се случва – как може да използвате тази трудност, за да създадете спокойствие, мир в себе си?

Ето трите лесни стъпки:

  1. Обръщаме се към трудността/хаосът, който се случва в момента. Т.е. вместо да опитваме с всякакви стратегии да се махнем от това усещане или ситуация, обръщаме се към него. Позволяваме си да разберем какво точно се случва с нас в този момент. Какво точно е усещането да се чувстваш стресиран, нестабилен, хаотичен? Не си разказваме истории за това какво се случва, колко неприятно е то, как не ни харесва, колко несправедливо е и т.н. Защото именно тези истории създават напрежението в нас. Затова само забелязваме физическото усещане в тялото си – как се чувстваме физически. И проявяваме любопитство – какво е усещането да бъдеш посредатана хаоса? Това усещане променя ли се? Отшумява ли с времето? Ако не избягаш инстинктивно – можеш ли да останеш с любопитство в него? И оставаме така за няколко секунди, може би една минута.
  2. Отпускаме се. Опитваме да се отворим за това, което се случва. Вече сме усетили, че то всъщност не е толкова страшно. Че можем да останем с него. Затова спираме толкова ожесточено да се съпротивляваме на това, което ни се случва и му позволяваме да бъде. Позволяваме му да ни се случи. И опитваме да се отпуснем в него. Натоварването, хаосът, стресът, нестабилността е ок да ги има. И ние може да присъстваме в тях с разбиране, с отвореност, с отпускане. Със спокойствие. Дори може да открием нещо красиво в този момент, който включва тотален дискомфорт, но не само – той включва много повече, ако погледнем през по-широката си перспектива. :) Ключът тук е да се успокоим и да пуснем каквото е нужно да пуснем, за да се свържем с усещането си за мир, дори и ако се намираме в центъра на своята нестабилност. 
  3. Правим следващата си крачка напред, от позицията на вътрешен мир. Откривайки спокойствието в себе си, ние сме в най-добрата си позиция да направим своята следваща крачка напред. Затова направете каквото е нужно да бъде направено – започнете да пишете мейла към клиента ви, започнете задачата за придвижване на проекта ви, телефонното обаждане към партньора или децата ви и т.н. От позицията на спокойствие. И обърнете внимание – какво е усещането да действаш от позицията си на спокойствие, и какво е усещането да действаш от позицията си на хаотичност, напрежение, разсеяност, недоволство?

Тази практика е вид вътрешна донастройка да правим нещата, които по принцип правим с напрежение, с бързане, с недоволство (когато сме в голям стрес и хаос), сега да ги правим от позицията си на спокойствие. С усмивка. С отвореност. С приемане. Ако можем да правим това, което правим в своя ден с повече спокойствие, независимо каква е ситуацията ни, целият ни свят се успокоява. И качеството ни на живот е доста по-различно.

В тази практика, дори само първата стъпка е трасформираща и успокояваща – да не бягаме от хаоса, а да се обърнем към него и да му позволим да бъде. В този момент ние усещаме, че мирът реално е наличен за нас по всяко време и ние няма нужда да бягаме от каквото и да било, за да го достъпим. Ние може да останем там където сме и да се отпуснем. 

Накрая, разбира се, е важно да действаме. Ние може да седим и да медитираме по цял ден, но действието е това, което носи реалните резултати, които искаме. Просто, вместо да действаме припряно и напрегнато – действаме от позицията си на спокойствие в сърцето и ума си. И забелязваме качествената разлика в правенето на нещата по този нов начин.

След това повтаряме процеса, докато си изградим съзнателно разбиране за него и той стане част от нашата идентичност. Докато той стане част от начина, по който ние „нормално“ реагираме на каквото и да се случва в живота ни. :)

Спокойствието е налично за всеки от нас. Въпросът е дали ние сме в състоянието си да го достъпим.

Тик Нат Хан

Най-важната полза от изграждането на полезни навици е именно, че те създават в нас спокойно физическо, емоционално и ментално състояние, на база на което ние имаме повече будност, енергия и решителност за действие. )) Ако до сега не сте опитвали целенасочено да изграждате полезни навици в ежедневието си или искате да надградите вече започнатите – очаквам ви заедно с нас в Програмата за полезни навици Alephia. :) До неделя 29.12. може да се включите на намалена цена от 20лв. за модул или 210лв. за всички модули, за цяла година обучение по изграждане на полезни навици! :))) Запиши се с нас тук: alephia.net  ?❤️? и започваме на 01.01.2020г. :)

2 насоки да разберем и взаимодействаме по-добре със стреса

2 насоки да разберем и взаимодействаме по-добре със стреса

2 насоки да разберем и взаимодействаме по-добре със стреса

Последните две години доста задълбах в това да разбера по-добре стреса и днес искам да ви споделя обобщено най-важното, което знам до този момент.

Ние обикновено мислим, че стресът е нещо свързано единствено с психологията ни, но реално стресът е физиологична реакция на организма, която възниква в следствие на нещо, което правим с тялото си или интерпретациите, които задаваме на това, което се случва. Както знаем, този стрес може да бъде полезен или вреден. Когато става дума за вреден стрес (дистрес), става дума най-общо за стрес, който ни създава неспокойство, тревожност, свиване, паника, контракция в тялото, твърде голяма умора или нещо подобно. Т.е. в този момент ние се намираме в т.нар. „бягай или се бий“ режим на нервната система. Ако за дълго време пребиваваме предимно в този режим: първо – нашето тяло и мозък запаметяват това състояние и все по-често ни вкарват в него дори без реална причина. И второ – ние малко по малко физиологично изчерпваме запасите на витамини и минерали от организма си, тъй като той трябва да се справя с извънредни състояния, а чисто психологично – започваме да чувстваме, че трябва да полагаме специални усилия да се успокоим, и че дори и нещо малко може да ни разклати и да ни трябва повече време да „дойдем на себе си“.

Както може би става ясно, двете насоки, на които е нужно да обърнем внимание, за да разберем по-добре стреса и да си взаимодействаме по-добре с него са физиология и психология.

Обикновено, дори когато кажа на хората, че стреса е физиологична реакция, те отново не възприемат физиологията като ключов фактор по темата за стрес. Реално обаче ако вие имате някакво възпаление в тялото си, за което знаете или не знаете, вашият организъм ще хаби изключително много ресурси и енергия да се справя с това възпаление и вие на повърхността ще сте изморени, раздразнителни, неспособни да контролирате достатъчно добре реакциите си в стресови ситуации. Най-вероятно и постоянно ще отлагате задачите си, просто защото тялото комуникира на мозъка, че вие нямате енергия и трябва да си почивате, а не да използвате малкото ресурс, който имате за изпълнение на цели. Изключително трудно е да се бориш с физиологията си. Това е нещо, което може да измени дори идентичността ти. Ако например вземем един радостен екстроверт, който с лекота и без никакво отлагане изпълнява целите си, и изчерпим запасите му на витамин Д и магнезий, този човек ще се превърне в тотален интроверт, който постоянно отлага важните за него задачи, чувства се раздразнен от всяко малко подхвърляне и не може адекватно да отговаря на ситуации, които му създават дори и минимално количество стрес. Или пък ако вземем един спокоен и радостен човек, който не знае че има непоносимост към кофеин, но много обича да пие кафе и го прави два, три пъти на ден, с натрупването на това възпаление от кофеина в организма му и с идването на по-напрегнати дни на работата му, той може да започне да изпитва паник атаки, тревожност, да започне да мисли стеснено и дребнаво, което тотално да го депресира. И това може да се случи единствено и само от кофеина, който за доста хора създава осезаеми психологични ефекти, особено когато се прекалява с него.

Та, ако нашето тяло (хардуера ни) не е оптимизирано, то няма как да поеме майндсета (софтуера), който ние искаме, за да сме оптимистични, дейни, категорични, постигащи целите си. И, разбира се, справящи се адекватно със стреса, който идва от средата около нас и който идва при реализиране на важните за нас проекти.

Физиологичния стрес възниква най-общо, когато в организма ни има някакъв вид възпаление. То може да е от хранителни дефицити на витамини и минерали, от непоносимост към някаква храна, от недобро състояние на микробиома ни, може да е страничен ефект от прием на лекарства, от липса на движение или твърде много движение, от некачествен или недостатъчен сън.

За да намалим стреса, който идва от физиологията ни препоръчвам пет основни неща, които разбира се са банални, но… както казах – брутално трудно е да се бориш с биологията си, затова по-добре да играем по правилата и да уважаваме тялото си, за да може и то да ни подкрепи в живеенето на живот, който си струва да бъде живян:

  • здравословно хранене и добавки. Няма най-добър или най-лош режим на хранене. Може би е най-добре човек да си направи тест за хранителни непоносимости и да започне да се храни с храните, които индивидуално неговият организъм най-добре обработва. Относно добавките – това е личен избор (или наложително ако откриете с изследване, че имате дефицит). Някой хора ще ви кажат, че няма нужда от добавки, но аз лично смятам, че ако можеш да си оптимизираш хардуера и можеш да помогнеш на тялото си да работи по-добре за по-дълго време (което да помогне на мозъка ти да работи по-добре за по-дълго време), направи го. Да, има хора, които природно са супер здрави и издръжливи, и нямат нужда от добавки, но аз не съм от тях и затова си взимам добавките. 
  • подходящо движение. Ако вие сте в по-стресов период, по-добре заложете на по-ниско интензивно физическо натоварване. Защото спорта създава стрес в тялото, а ако вие вече имате достатъчно – многото и интензивен спорт ще влоши състоянието ви. Освен, разбира се, ако не се възстановявате с достатъчно почивка, добра храна и сън, което обаче е почти невъзможно да се случи, когато имаме наистина натоварен период. От друга страна, ако сте в по-спокоен период – може да си позволите повече физическа дейност, за да държи мозъка по-буден. Биохакерът Дейв Аспри препоръчва всеки ден по-бързо ходенето за 20 минути на ден, 1 път на седмица нещо интензивно като спринтове, 1 път упражнения с тежести и в останалите дни стречинг. Ако сте на заседнало работно място – може да използвате таймер като marinaratimer.com, за да ви подсеща на всеки 50 минути да взимате 10 минути за раздвижване.
  • качествен сън. Тъмна спалня, ниска температура, никаква светлина и уреди в стаята, кафе до 14ч, без храна около 2 часа преди лягане, използване на спалнята само за сън и секс. И поддържане на еднакви часове за лягане и ставане (защото тялото и умът обичат рутината). Това са основните неща, с които може да подобрите качеството на спането си.
  • достатъчно време за възстановяване. Почивка, разбира се. Която следва да се планира и да се спазва! Ежедневно това е време за центриране и размисъл, а в по-големите ваканции е време за отдалечаване, размисъл, нови перспективи. 
  • дишане. Хората, които могат адекватно да управляват стреса са хора, които са добри в дишането. Основното тук е да свикнем да дишаме повече с корема (включва „rest and difest“ режима на нервната система), а не с гърдите (включва „fight or flight“). И като цяло… да дишаме. В моя курс по съзнателност, почти във всяка статия има напомняне: „вдишваме, издишваме„. За да свикнем да дишаме в трудните си секунди време, а не да държим дъха си, ченето си и тялото си в контракция, без да забелязваме, че го правим.

За да добиете представа за състоянието на организма си може да си свалите приложението Welltory, което мери сърдечния ритъм и неговите вариации, и на тази база ви дава информация за състоянието на физиологията и нервната ви система. Ако видите, че имате преобладаващи добри резултати – супер! Но ако видите, че имате преобладаващо лоши резултати – направете си изследвания и се погрижете за тялото си, защото иначе няма как да очаквате да сте спокойни и продуктивни, и да се справяте адекватно със стреса.

Ок!

Втората насока за по-добро взаимодействие със стреса е психологията ни. Интерпретациите ни, начинът ни на мислене. Психологическият стрес възниква най-общо в отговор на неизвестността и автоматичните негативни мисли, емоции и поведения, които незабелязано въртим. 

Реалността се създава момент за момент. Неизвестността е същинската природа на живота. Проблемът е, че когато мозъка усети неизвестност (несигурност, нестабилност), той веднага я запълва със страх. И ако ние нямаме достатъчно съзнателност да забележим какво се случва в главата ни и стратегия как да се справим, ние навлизаме в автоматични негативни сценарии, които генерират негативни емоции и следователно – създават контракция, стрес в тялото. Разбира се, цялото това време, в което ние реагираме на неизвестността, разказваме си истории, справяме се с мислите, емоциите и поведенията си, е доста време. И често на повърхността ние сме с усещането, че нямаме време, че закъсняваме да свършим всичко друго.

Основните начини да се справим с неизвестността са:

  • Приемането й. :) Звучи очевидно, но повечето от нас имаме проблем с приемането на несигурността и липсата на гаранции от живота. Лично за мен да приема неизвестността значи да развия доверие в живота, че ако давам най-доброто от себе си, получавам най-доброто за мен. 
  • Създаване на дългосрочна визия занапред. Имането на дългосрочна визия занапред не е полезно, просто защото е модерно. Когато мозъкът ни има картина занапред, това му дава яснота и следователно му създава спокойствие. Бъдещето вече не е толкова неизвестно и тъмно. Това помага да изключим режима „бягай или се бий“ и да включим режима „спокойствие“. Истината е, че дори да имате най-добрия седмичен график на света, ако нямате дългосрочна визия, вие ще изпитвате стрес. Просто защото на бекраунд мозъкът ви е вцепенен от неизвестността на бъдещето, за която няма никаква картина. Да, разбира се, може би не всичко от визията ви ще се осъществи, но това няма значение. Фактът, че имате някаква картина занапред, това, че имате някаква яснота, някакъв път е достатъчно, за да даде спокойствие на мозъка. 
  • План график с приоритизация и адекватно разпределение на времето. Когато това, което искаме и имаме да правим стои само в главата ни – всичко ни изглежда хаотично, голямо, объркано. Съответно – създава ни стрес. Ето защо е нужно да имаме график, в който ясно да приоритизираме кое е наистина важно да се прави и да определим конкретно време за изпълнението му. Оставяйки буфери от време, в които да може да реагираме на нещо непредвидено или когато дадена задача ни отнема повече време. След това действаме по плана без много да се чудим (дългото чудене създава огромен стрес), правим си регулярна саморефлексия и оптимизираме плана си, когато има нужда. Работата с график отново създава спокойствие в нас, което увеличава способността ни да се справяме по-бързо и по-лесно със стреса от средата и от изпълнението на целите си. Може да ползвате моя темплейт за визия, график и бюджет тук (хаосът във финансите създава също стрес ако не седне човек да въведе яснота за приходи, разходи, спестявания и начини за оптимизация).

Начинът да се справим с автоматичните негативни мисли, емоции, поведения е чрез подходяща среда и съзнателност.

  • Средата около нас. Ако средата около теб (града, в който живееш, квартала, блока, дома ти, офиса ти, съседите ти, приятелите ти, партньора) те дразни, ти по цял ден незабелязано тренираш гняв, дразнение и неприятни мисли. Тялото ти запомня тези мисли и емоции, и с времето започва да ги предизвиква, дори когато си в съвсем спокойна ситуация и няма изобщо защо да се дразниш или стресираш. Ето защо е изключително важно съзнателно да избираме и създаваме средата, в която пребиваваме. Ако тя е вдъхновяваща, спокойна, подредена, чиста, красива, усмихваща – такива ще са и нашите мисли. Какъвто е input-a такъв е и output-a.
  • Съзнателност. Да бъдем съзнателни най-вече означава да забелязваме мислите, емоциите и поведенията си и съзнателно да правим избор кое ни е полезно от тях и кое не. В този свят реалността е фикция. Тя е 10% факти и 90% интерпретации. Ако нямаме съзнателност ние навлизаме в автоматични негативни спирали без изобщо да разберем какво ни се случва, заради склонността на мозъка да мисли негативно. Но ако имаме съзнателност, ние може да забележим какво се случва в главата ни, да вдишаме, издишаме и да направим съзнателен избор каква история да продължим да си разказваме. Зрелите, съзнателни хора в 80% от времето си избират да изпитват качествени емоции и да си разказват окуражаващи, подкрепящи истории. А в останалите 20% е ок да теглиш една на някой, защото все пак сме хора и това също влиза в all inclusive пакета на Земята. :)

Колкото повече неща от горните правим, които ни държат в режим „спокойствие“ на нервната система, толкова по-устойчиви ще сме на стреса от вън и вместо да отдаваме енергията си на вътрешни възпаления в тялото или на негативни истории в главата, ние ще използваме тази енергия за по-мащабно мислене и създаване на живот, който си струва да бъде изживян. :)

И ще забележите, че неща, които преди са ви създавали стрес, сега ги подминавате с лекота и оптимистично отношение. А в крайна сметка – това е единственото, което има значение, нали? :)

Ако сте готови за ъпгейд на физиологията и психологията си, очаквам ви в Програмата за изграждане на полезни навици. От 06 до 29.12.2019г. може да се включите на намалена с 33% цена от 20лв. за един модул или 210лв. за всички модули, за цялата година! Може да се възползвате от намалението днес ТУК. :)

Човек има нужда да страда, докато разбере, че няма нужда да страда

Човек има нужда да страда, докато разбере, че няма нужда да страда

Човек има нужда да страда, докато разбере, че няма нужда да страда

Човек има нужда да страда, докато разбере, че няма нужда да страда.

Тези думи на Екхарт Толе носят едно от най-важните послания за начина, по който живеем и начина, по който бихме могли да живеем живота си. Затова искам днес с вас да разгледаме малко по-задълбочено това послание.

Доста пъти съм писала за това, че животът е хаос, нестабилност, неяснота. Това са суровите материали, от които всеки ден се създава животът. Не само нашия живот, а живота по принцип. Хаосът, нестабилността и неяснотата са същинската природа на живота. Те са животът в действие.

От тук произлизат основните два проблема, които обикновено правят живота ни труден… и неприятен за живеене.

Първият проблем е, че в нашата глава има една много здраво закотвена идея, че за да се чувстваме добре и да живеем добре – всичко трябва да е „наред“. И така, когато неизбежно в живота ни възникне хаос, неяснота, нестабилност – вместо да ги посрещнем с любопитство, ние започваме да мислим, че „нещо не е наред“ и започваме да се „борим“ с живота. А „боренето“ с живота неизбежно води до състояние, което се нарича страдание. Дали вие просто няма да се чувствате добре или ще имате постоянно безпокойство, тревожност, стрес, нежелание да бъдете там където сте, блокиране да подобрите положението си и т.н. – няма значение – всичко това влиза в понятието „страдание“. Липсата на достатъчно добро разбиране за същността на живота е основен фактор, които създава страдание в живота ни. Защото ние очакваме и изискваме от живота да бъде нещо, което не е.

Вторият проблем е, че дори да приемем и да се отпуснем в идеята за нестабилност на живота, ние не знаем как да работим с тази нестабилност. Когато нашият мозък срещне неяснотата, която животът понякога ежедневно ни предлага – неговата автоматична реакция е да запълни тази неяснота със страх. Т.е. нашата несъзнателна реакция към хаоса е веднага да започнем да си мислим негативни истории за това, което се случва. Което създава в нас неприятни емоционални състояния. Което води до непродуктивни модели на поведение. И като резултат – страданието отново възниква в нас.

Когато нямаме добро разбиране за живота и нямаме добра съзнателност за мислите, емоциите и поведението си в отговор на живота – страданието за нас е неизбежно. И често то се преповтаря в живота ни без изобщо да разберем какво се случва. Докато го приемем за „нормално“ и го приемем за наш начин на живот.

Съзнателността създава качествена промяна в живота ни, защото изгражда в нас много дълбоко разбиране за същността на живота и така вместо да се отнасяме със страх към нестабилността, ние започваме да се отваряме с любопитство и интерес към нея. Заедно с това съзнателността ни помага много ясно да разберем и буквално да видим, че ние имаме контрол над историите, емоциите и поведенията, които избираме в отговор на живота.

Когато в продължителен период тренираме да се отпускаме в нестабилността и съзнателно да избираме мислите, състоянието и поведението си – ние започваме да трансформираме начина, по който живеем живота си. Ние започваме да трансформираме страданието в умение да вървим спокойно, уверено и с желание напред.

Да страдаме, докато разберем, че няма нужда да страдаме означава вместо несъзнателно и автоматично да потъваме в страданието си, да започнем да забелязваме когато това страдание възниква в нас и да тренираме да го трансформираме в спокойствие, от което да продължаваме уверено напред. Когато се упражняваме да правим това достатъчно дълго време, с интерес започваме да осъзнаваме, че ние всъщност наистина няма за какво да страдаме. Защото в реалността с живота ни всичко е ок. И с нас всичко е ок. Тогава вместо да продължаваме да се борим с живота и със себе си, ние започваме да използваме доброто си разбиране за живота и себе си, за да вървим спокойно напред и дори с намерение да създаваме живота си такъв, какъвто за нас би си струвало да бъде изживян.

Другари, съзнателността няма да промени живота ви. Поне не директно. Съзнателността ще промени ТЕБ. А когато ти си променен – това ще трансформира всяка сфера на живота ти. Защото твоят живот е отражение на това, което си ти. Когато ти станеш приятел със себе си, целият свят ще се сприятели с теб. А начинът, по който ставаш приятел със себе си е като си изграждаш достатъчно разбиране за живота и за себе си и съзнателно определяш качеството на мислите, емоциите и поведението си.

Целта на 90 дневния курс по съзнателност е именно да изгради в нас задълбочено разбиране за живота ни и максимална съзнателност за нашите мисли, емоции и поведение. Това ни помага да се поддържаме в максимално адекватно ментално и емоционално състояние, за да може да вървим напред спокойно, уверено и най-важното – наслаждавайки се на всяка стъпка, с която съзнателно създаваме живота си.

В курса ще упражняваме процеса на съзнателност като го прилагаме, за да се справяме по-адекватно с:

  • Автоматичната негативност.
  • Постоянното чудене.
  • Чувството за обърканост.
  • Тревожност от неяснотата.
  • Сравняване с другите.
  • Постоянно отлагане.
  • Недовършване до край на важни за нас проекти.
  • Усещане за непълнота и нереализираност.
  • Самота.
  • И други.

Човек има нужда да страда, докато разбере, че няма нужда да страда.

Когато не сме съзнателни за живота и за себе си – това винаги води до страдание. Но когато системно си изграждаме съзнателност за живота и за мислите, състоянието и поведението си, ние започва да разбираме не само, че няма нужда да страдаме, но и че може да работим заедно с тях, така че с намерение да създаваме живот, който си струва да бъде изживян.

Ако искате да живеете един малко по-буден и съзнателен начин на живот, очаквам ви заедно с мен в 90 дневния курс по съзнателност ТУК! Курсът се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите от всякъде и да го изпълнявате в свое собствено темпо. До неделя, 25.08.2019г може се включите в курса с 30% намаление от 147лв на 97лв! :)

Задобряваме в умението да преодоляваме трудностите в живота си

Задобряваме в умението да преодоляваме трудностите в живота си

Задобряваме в умението да преодоляваме трудностите в живота си

Аз често пиша, че ние с вас не сме хора, които бягат от трудното, а сме хора, които правят трудното да изглежда лесно.

Въпросът обаче, който може да възникне тук е: Как всъщност точно аз се превръщам в човек, който кара трудното да изглежда лесно?

И отговорът е: Като всеки ден задобряваш в умението си да преодоляваш трудностите. :)

Днес искам да обърнем внимание на това. Искам да разгледаме как ние задобряваме в умението си да преодоляваме трудното в живота си. Идеята е да разберем максимално добре какво точно се случва в момента, в който трудното възниква в живота ни и как ние съзнателно можем да изберем да минем през него с усмивка и просто да продължим напред. Имайки достатъчно добра съзнателност за този момент, може да ни помогне да го усъвършенстваме и може би наистина да станем магьосници в преодоляване на трудното. Да станем алхимици, които всеки ден с все по-голяма лекота карат трудното да изглежда лесно. :)

Нека опитаме да направим това! :)

Ок!

Нека първо изясним защо всъщност е важно за нас да не бягаме от трудното.

Всеки от нас иска по някакъв начин да се реализира в живота, да правим нещо, което е наистина смислено за нас, да преследваме това, което е важно за нас. Но в същото време по този път постоянно ни възникват някакви страхове, несигурност, дискомфорт, желание за отлагане, разсейвания, усещане за претовареност и какво ли още не. Когато срещнем някоя от тези трудности, нашата автоматична реакция е да избягаме. Всички имаме наши си стратегии за бягане от трудното, които използваме толкова бързо, че често изобщо не забелязваме, че бягаме от трудното. Ние просто искаме да сме спокойни, да имаме достатъчно време, да вървим в свое си темпо, без много разклащания по пътя. И когато животът стане малко по-стресиращ, хаотичен, претоварен, разсейващ, изморяващ… ние автоматично, без да осъзнаваме достатъчно добре какво правим, бягаме от трудното, защото искаме своята стабилност, своето спокойствие, своя мир.

За да избягаме от трудното, ние правим най-различни неща:

  • Започваме да търсим как да контролираме всичко и всички около нас, защото този хаос, който настъпва никак не ни харесва.
  • Разсейваме се с нещо лесно и удобно (ядене, пиене, интернет, телевизия, пазаруване), защото усещаме товарът прекалено голям.
  • Крием се от важното, което имаме да правим или просто спираме да мислим за него.
  • Оплакваме се хората около нас от трудното, от хаоса, от целия този товар, който живота ни е поднесъл.
  • Прекратяваме важна връзка, сделка, обещание, просто защото е трудно за нас и не искаме да се чувстваме повече така.
  • Постоянно се държим заети със „спешни“ задачи, за да не обърнем внимание на това, което е наистина важно (и трудно!).

В този лист може да разпознаете някои от вашите лични стратегии за бягане от трудното или може би си имате ваши специфични стратегии. :) Какъвто и да е случая, като теглим чертата – всичко опира до желанието ни да избягаме от трудното, да го няма, да нямаме този дискомфорт, който трудното създава в живота ни.

За нас, човешките същества е ок да искаме да избягаме от трудното или от болка например. Ако се намираме в наистина застрашаваща и болезнена ситуация, нашата работа е да се махнем моментално от там! Но за повечето от нас, трудното и болката не са жизнено застрашаващи, а по-скоро чертаят пътя ни към израстване в по-зрели и по-реализирани личности. А това всъщност е път, от който със сигурност не искаме да избягаме. Това е път, по който искаме да продължим. И единственият начин да го направим е като застанем пред трудното, което възниква за нас и минем през него уверено, смело, с целият кураж, който може да открием в сърцето си.

Това изисква от нас да се научим да откриваме усмивка в преодоляване на трудното. Да откриваме спокойствие по средата на целият хаос и дискомфорт, който животът ни поднеся в даден момент. И съзнателно да изберем да направим крачка напред.

Когато това се случи, ние може да изпълним тази трансформация точно за една секунда!

Когато трудното възникне по пътя ни, в тази една секунда – единственото, което трябва да направим е да си спомним, че вместо да избягаме, ние всъщност можем да останем и да изберем да преодолеем трудното. Ако си спомним това, тогава тази една секунда се превръща в един от най-важните моменти в целия ни живот. Защото в тази една секунда за нас възниква възможността да превърнем трудното в лесно. В тази секунда, ти, от един обикновен човек, може да се превърнеш в магьосник. В алхимик на живота. В човек, който сам избира и създава съдбата си. Усъвършенстването на тази една секунда време е начинът по който задобряваме в преодоляване на трудното. :)

Това е много прост процес, но изисква практика!

Състои се само от три стъпки.

  1. Забелязваме когато трудното възникне на пътя ни. Ако не забележим когато трудното възникне, ние автоматично бягаме от него и дори не разбираме какво се случва в живота ни. Затова за нас е важно да започнем да забелязваме по-ясно и съзнателно когато трудното е на пътя ни. Знаци, че това се случва може да са, че се чувстваме стресирани, запъхтяни от всичко, което се случва, претоварени, объркани. Когато усетим нещо такова, вместо автоматично да искаме да не се чувстваме така и да отиваме към някоя от горните стратегии за бягането от трудното, нашата задача е да останем при трудното. Да забележим какво е всъщност усещането да ни е трудно. Просто си позволяваме да изследваме, да почувстваме изцяло дискомфорта. Не си разказваме истории за това колко е неприятно това, което се случва или за това колко е неприятно усещането, защото реално историята, която си разказваме причинява неприятното усещане. Вместо това просто се опитваме да усетим физическото усещане в тялото ни, самото чувство. И го наблюдаваме с любопитство – как се усеща, къде в тялото ни е, променя ли мястото или интензитета си. Опитваме се изцяло да усетим какво е всъщност усещането в тялото ни, в нас, когато срещаме трудност, дискомфорт.
  2. Подравняваме се към спокойното си състояние и се отваряме за трудното. След една, две минути, наблюдавайки какво е усещането в тялото ни когато се чувстваме дискомфортно, ще осъзнаем, че всъщност това усещане не е кой знае колко неприятно. То даже е доста разбуждащо усещане за нас. И ние всъщност разбираме, че може да се отворим и дори да се отпуснем в това усещане на дискомфорт. Ние вече, вместо да сме изцяло затворени и да искаме да избягаме от трудното, ние се отваряме за него и започваме да искаме да преживеем това усещане. Ние започваме да откриваме спокойствие и дори приятно вълнение, желание да преминем през разбуждащият момент на трудност, който животът ни е подготвил. Понякога дори може да се влюбим в изтръпващото усещане, което включва дискомфорт, но не само дискомфорт, а още много красиви и интересни за нас усещания. Това, което търсим е да се почувстваме спокойни, срещайки трудността пред нас. Да пуснем каквото е нужно да пуснем, за да се почувстваме изцяло ок с това, което е пред нас.
  3. От позицията си на спокойствие правим крачна напред. Съзнателността е единственият инструмент, който може да превърне живота ни в персонален акселератор на личностното ни развитие. Но единствено и само ако действаме. Цялата съзнателност, която тренираме има за цел да ни накара да предприемем „правилното“ за нас действие. От позицията ни на спокойствие. Когато пристигнем в този момент на спокойствие, е нужно да направим следващата си стъпка – да започнем да пишем мейла, който трябва да напишем, да започнем разговорът, който трябва да проведем, да започнем работа по първия булет на проекта ни и т.н. Но от позицията ни на спокойствие, увереност, стабилност, вдъхновение. Ние обикновено правим нещата бързайки, с усещане за напрегнатост, липса на време и т.н. Вместо това – стремежът ни с вас е да действаме, но от позицията си мир, вдъхновение. С усещане за радост, че имаме възможност да правим това, което правим. И цялата любов, която ни е налична в този момент. Ако все пак усетим, че е все още трудно за нас да предприемем действие – може да станем, да се раздвижим физически, да потичаме за 5-10 минути навън. Това ще ни даде допълнителна инерция за движение и помага да направим стъпката, която има да направим, за да продължим напред. :)

Когато задобряваме в преодоляване на трудното, ние вместо да бягаме от трудното, започваме да използваме трудното, за да създадем още повече спокойствие в себе си и от позицията на това спокойствие да минем с усмивка през това, което е пред нас и да продължим напред обогатени.

Както по-рано уточнихме – това е прост процес, но изисква практика. Дори само първата стъпка – да забележим трудното и да си позволим да го почувстваме без да избягаме, е всъщност доста голям напредък. Дори само тази първа стъпка е феноменално трансформираща.

С втората стъпка ние вече влизаме в умението да трансформираме трудното. Да намерим мир и дори удоволствие в усещането за трудност. Във възможността, която възниква за нас да израстем. В дълбокото осъзнаване, че вместо да избягаме от трудното, ние може да останем и да се отворим за него. Да се отпуснем в него. Да избираме с усмивка да присъстваме в него.

Третата стъпка е действието. Ние може да медитираме и визуализираме години наред, но това не е достатъчно. Ние завършваме трансформацията на трудното в лесно, единствено и само когато действаме. Ние не действаме на сляпо, задъхани от бързането си, а правим малки, спокойни и постоянни стъпки напред. С увереност и с усмивка.

После повтаряме този процес отново, отново и отново. Докато стане част от нашата идентичност. Докато се превърнем в човекът, който прави трудното да изглежда лесно. :)

Разбира се, това не означава, че целия стрес, хаос и трудности ще изчезнат от живота ни. Напротив! Ние всъщност ще сме хората, които познават трудното и хаоса по-добре всякога и от всеки друг. Просто защото вече ще познаваме добре трудното. Ще можем изцяло да присъстваме в трудното с усмивка, с приемане, със спокойствие. С приятелско отношение. И от тази позиция вече съвсем спокойно ще създаваме живота, такъв какъвто за нас си струва да бъде изживян. Със съзнанието, че животът, който си струва да бъде изживян не е живот без трудности, а живот, в който преодоляваме трудностите и продължаваме напред.

Радвам се, че заедно вървим по този път! :)

Ако искате да получавате други статии свързани с изграждане на повече съзнателност в ежедневието ни – запишете се за мейллистата ми ТУК. :) 

3 стъпки към живот като на Буда

3 стъпки към живот като на Буда

3 стъпки към живот като на Буда
Когато си поставяме намерения да живеем по-удовлетворяващо живот си, най-голяма пречка да осъществим това е, че с времето – просто забравяме намеренията, които сме си поставили. Понякога те се изпаряват от главата ни за един ден! :) Съответно, най-работещата стратегия да преодолеем това наше забравяне е просто да сложим около себе си различни предмети или бележки, които постоянно да ни напомнят за нашите намерения. 

 

Лично аз вкъщи имам няколко къта с предмети, които са поставени на видно за мен място и постоянно ми напомнят за ценностите и насоките за развитие, които съм си поставила намерение да следвам. Това ми помага не само да не ги забравям, но ми помага и реално да действам по-приравнено към тях. Случва се бавно и неусетно, но колкото по-често виждам тези кътове и си спомням за тяхното значение, толкова повече ги интегрирам в системата си от вярвания и толкова повече започвам да ги прилагам в начина, по който живея всяка ситуация от живота си.

 

Наскоро попълних зен къта си с красива бяла статия на Буда и много й се радвам (снимката по-горе). :) Този кът стои до масата, на която си пия сутрин кафето и ми напомня какво значи да живеем живота си като Буда.

 

Днес искам да споделя с вас именно това – какво значи да живеем живота си като на Буда. Предполагам ще бъде полезно за някои вас или поне ще ви вдъхнови да си направите свой собствен кът у дома, който да ви напомня за вашите ценности и насоки за развитие, които искате по-добре да интегрирате във вашия си живот. :)

 

Нека започнем с това, че Буда не е име. Буда е титла, която започва с човека Siddhartha Gautama, а след това различни хора са били и ще бъдат наричани така. И тази титла означава “събуден”.

 

В будизма да си Буда означава да си човек, който е събуден от съня на невежеството си и който вижда нещата такива каквито са в реалността. Буда е човек, който е изцяло свободен от погрешни разбирания и ментални бариери.

 

Вземайки това традиционно разбиране и смесвайки го с днешния зает, забързан и хаотичен свят, да си събуден, за мен означава да притежаваш само три характеристики:

 

  1. Ясно виждане. Ясно виждане е умението да виждаме какво реално се случва с нас и около нас, свободни от собствените ни драми, фантазии, ограничаващи вярвания и замъгляващи емоции. В реалността, когато нещо се случи, просто нещо се е случило – то не е изначално добро или лошо. Добро или лошо го прави историята, която започваме да си разказваме за това, което се случва. Когато не сме съзнателни, историята се пише сама в главата ни, на автопилот и за един нетрениран ум – тази история в 99% е негативна. Ние се вкопчваме в историята, въртим я хиляди пъти в главата си, виждайки я все по-лоша и разочароваща, и разбира се – изпитваме страдание. Ако сме съзнателни обаче – ние започваме да забелязваме, че някакъв сценарий се върви в главата ни и че този сценарии не е реалността, а е просто една интерпретация на реалността. Ясно виждане означава да виждаме историята в главата си и да виждаме как тя е нещо отделно от това, което се случва в реалността. Означава да разберем, че ние сме автори на интерпретациите в главата си. А щом ние сме автори на тези интерпретации – ние може да ги променим. Когато за повече време практикуваме ясно виждане се случва нещо интересно – започваме да осъзнаваме, че няма за какво да страдаме. Защото когато виждаш ясно – ти започваш да виждаш нещата в тяхната същина, а същината на нещата винаги е красива и докосваща сърцето ни, независимо как изглежда на повърхността. 
  2. Съзнателен избор. Това е изборът как да реагираме на това, което се случва с нас и около нас. Ако следваме автоматичните си истории и поведения – тогава нямаме избор. Тогава животът ни се случва на автопилот. Изборът, като функция на живота, възниква в пространството, което съзнателността отваря за нас. В паузата между стимул и реакция. В тази пауза ние може да направим „добър“ или „лош“ избор. „Лош“ е избор основан на страх, на това какво хората ще си помислят или на това да следваме само какво трябва да правим, а не какво усещаме желание да направим. „Добър“ избор е този избор, който е подравнен към това, което вътрешно искаме, което ни кара да усетим, че сме живи, независимо от чуждото мнение и независимо от собствените ни ограничения, и страхове. „Добър“ избор също означава избор, който е зрял, дългосрочно полезен и обогатяващ, както за теб, така и за хората около тебЩе познаете добрия избор по усещането за мир, фино спокойствие и яснота за действие, които той създава в нас. Вие, като един върл перфекционист, може би ще се стараете към 100% добри избори, но в моя свят оптималното е да се стремя към 80% правилни избори и да оставя тъмната ми страна да се забавлява с останалите 20%. Каквото и да решите – моментът на избор, моментът на взимане на категорично решение е моментът, в който реалността започва да се създава. И не забравяйте – бавните решения убиват хората по-бързо. Т.е. освен да тренираме съзнателен избор, нека тренираме да го взимаме по-бързо. :)
  3. Действие. Съзнателност без действие е куца съзнателност. То отново е заспало състояние. Хората понякога ми казват: „Осъзнавам ясно и искам да спра цигарите, но още не му е дошъл момента.“ Ако постоянно говориш как не е ок да пушиш и всеки ден си палиш цигарата – ти си заспал в своето невежество. И това, което се случва в реалността е че, ти просто използваш съзнателността като поредното оправдание, с което да се почувстваш поне малко по-добре, заради лошия си избор и действия, които правиш. Ако постоянно разказваш колко готин проект имаш за създаване, но не сядаш да работиш по него системно и последователно – същата история. Същото спане. Целия живот е движение. Постоянна промяна. Действие в движение. Действие без наблюдение е спане. Но и наблюдение без действие – е също спане. Ние сме тук да създаваме, да творим и действието е инструментът, с който най-силно творим живота си.
Да си Буда, да си събуден означава да си създател на себе си и на живота си. И главните три инструмента, които са ти необходими са ясно виждане, съзнателен избор и действие. 

 

Да живеем като Буда не означава да се откъснем от света, да живеем като хипита и да медитираме по 24 часа на ден. Истината е, че ако не можеш да намериш своя мир там където си, едва ли ще го намериш в самотата си, в друга държава или дори прекосявайки континенти. Живот като Буда е ежедневна практика. Всеки ден се събуждаш там където си и избираш да виждаш живота си като нов шанс да бъдеш по-истински, по-смел, по-подравнен, по-търпелив, по-присъстващ, по-действащ. Избираш съзнателно да създаваш себе си и живота си. 

 

Живот като на Буда не се създава за един ден. Затова – напомняйте си за него. Направете си зен кътче, напишете си някоя бележка на видно място или си заложете напомняне в телефона.

 

Използвам случая да съобщя, че новото ми обучение ще бъде за изграждане на по-голяма съзнателност в ежедневието ни. Целта на този нов курс е да си изградим по-задълбочено разбиране за мисленето, емоциите и поведението си, за да можем съзнателно да управляваме състоянието си, а от там и начина, по който живеем. В 21-ви век по-важно от това да учим нови умения е да се научим да управляваме менталното и емоционалното си състояние. :) За да получите информация за пускането на курса и да се възползвате от първоначалната намалена цена – запишете се за мейл листата ми ТУК. :) 
3 стъпки към живот като на Буда
3-те ценности, които те държат стабилен, цялостен и истински

3-те ценности, които те държат стабилен, цялостен и истински

3-те ценности, които те държат стабилен, цялостен и истински

За последните 4 месеца посетих огромно количество събития свързани с успех, бизнес, съзнателност и водене на смислен живот. Във всички тези събития, едно нещо постоянно изплуваше на повърхността и в крайна сметка се открои много ярко за мен. Това нещо е нуждата, всеки за себе си, да определи ценностите, които правят живота му наистина смислен и го движат напред.

В началото, когато чувах лекторите да говорят за ценности, не разбирах какво точно се има предвид и защо изобщо ми е нужно да ги определям. Не виждах никаква ползата от тях. Все ми беше тая какви са ми ценностите. Малко по малко обаче разбрах, че ценностите са всъщност нашите пътеводни звезди. Те ни помагат да разберем какво точно не е наред, когато чувстваме, че нещо не е наред. Помагат ни да се съберем, когато се чувстваме разпиляни. И ни помагат отново да се задвижим напред, дори и в много трудни за нас моменти.

Отне ми известно време да наблюдавам, поразмишлявам и установя кои са моите ценности, но сега, когато ги имам – те ми помагат да се чувствам много по-цялостно и стабилно в кожата си. Помагат ми да оставам подравнена към себе си и своята лична истина. А това е важно, защото единствено от състоянието ни, в което чувстваме пълна стабилност, цялостност и лична истина, ние сме способни да вършим най-добрата и най-въздействащата си работа. :)

Днес искам да споделя с вас кои са моите 3 ценности, които ме движат напред и защо са ми важни. След това, ако прецените, че би било полезно за вас – може и вие за себе си да опитате да определите вашите ценности, които да внесат в живота ви повече усещане за стабилност, цялостност и лична истина. :)

  1. Съзнателност. В живота ни се случват изключително много неща, без изобщо да забележим. Повечето от тях нямат кой знае какво значение за качеството ни на живот и щастието ни, но други – са наистина съществени. Тук, в блога, съм писала доста за това какво значи съзнателност, но в контекста на движещите ни ценности – съзнателност за мен означава да имаме навика постоянно да се питаме дали всичко е ок с нас. Вървя ли във вдъхновяваща за мен посока, как се чувствам, напредвам ли в живота си, чувствам ли смисъл, имам ли яснота – това са част от важните насоки, които ако не следим, остават на заден план, без да забележим и може след 5, 10, 20 години да се събудим недоволни и изключително далеч от това, което някога сме искали да създадем в живота си. Затова е важно постоянно да проверяваме дали всичко е ок с нас. Ако всичко е ок – супер, продължаваме напред. Но ако не е ок, дори и да е нещо малко – нашата задача е веднага да внесем съзнателност, за да разберем какво всъщност се случва с нас, какво точно не е наред и след това да определим за себе си начини, по които отново да се подравним към онова, което усещаме истина за себе си – което ни носи спокойствие, радост, енергия и задвижване напред. 
  2. Автентичност. Да си автентичен за мен означава две неща. Първо – да държиш мисли, думи и действия в една посока. Без да се поддаваш на това какво другите очакват от теб да кажеш, да бъдеш, да мислиш, да правиш, да работиш. И второ – да откриваш твоите лични стратегии за успех. Другите хора постоянно ни продават „работещи“ стратегии, но те са работещи най-вече за тях. За нас може да работят, може и да не работят. Затова, когато искаме даден резултат в живота си – гледаме другите, но ако усетим, че тяхната стратегия не ни е съвсем по мярка и ни създава напрежение, вместо да се напъваме да ни пасне – нашата работа с вас е да експериментираме различни варианти и да откриваме своите автентични начини да правим това, което правим и да бъдем успешни в него. Не както „трябва“ да го направим, а както искаме да го направим. Ако нещо не те кефи – сядаш и разписваш различни варианти как може да проработи за теб. Просто намираш своя начин да го реализираш. Автентичност означава да имаш куража да бъдеш истински и да живееш живота по твоите си стратегии и правила. 
  3. Продуктивност. Животът се реализира в действието. До скоро в мен все още имаше объркване кое всъщност е по-важно – бъденето или правенето. В реалността – не е нужно нито да сме изцяло в бъденето, нито да сме изцяло в правенето. Магията е всеки ден да откриваме състоянието си на бъдене (своята автентичност) и от тази позиция да правим нещата, които са важни за нас да ги направим. Двете са си взаимно необходими и в постоянна синергия. Когато имаме тази синергия, ние реализираме най-приятно и удовлетворяващо своя напредък. Да бъда продуктивна за мен означава да действам от спокойното си състояние и докато действам – да давам най-доброто от себе си. „Най-доброто от себе си“ е различно в различните дни, но всеки от нас има вътрешен барометър и много добре знае дали дава най-доброто от себе си или не. Когато даваме най-доброто от себе си, при каквито и да са обстоятелствата, дори и да е много малко за конкретния момент – ние сме честни към себе си и избягваме самоосъждане, самозаблуда и самосъжаление. :)

Това са моите 3 водещи ценности, които ми служат като пътеводни звезди. Ако някое от тези три ценности не е изпълнена, аз не се чувствам добре. Ако не съм съзнателна, усещам, че все едно някой друг контролира мен и живота ми, и това отнема много от личната ми сила. Ако не съм автентична започвам да усещам голяма вътрешна разпокъсаност и чувство, че не си тежа на място, че нямам стабилност. Ако не действам, започвам прекалено да се чудя и това ме обърква, губя инерция и влизам в летаргия, което ме кара да се чувствам зле.

Когато усетя, че нещо не е наред, вместо да се лутам и прекалено дълго да се чудя какво не е наред – аз просто проверявам коя от ценностите ми е нарушена и веднага мога да се приравня към нея и на момента да се почувствам по-добре, по-стабилни, по-цялостна и по-истинска. И уверено да продължа напред.

Ценностите ни са именно това – пътеводни звезди, които ни помагат да разберем какво не е наред, когато чувстваме, че нещо не е наред. Помагат ни да се съберем, когато се чувстваме разпиляни. И ни помагат отново да се задвижим напред, дори и в много трудни за нас моменти. :)

Опитай сега да определиш кои са твоите 3 ценности, които да се превърнат в твоите пътеводни звезди на живота. :) Дори и да установите, че имате повече от 3 ценности – изберете само 3. По този начин ги запомняме по-лесно и поддържаме фокуса в ума си. За в бъдеще може да промените някоя от ценностите, ако усещате, че нещата са се променили за вас, но винаги се стремим да държим само 3 най-важни ценности, които да ни служат като пътеводни звезди за живеене на стабилен, цялостен и истински живот. :)

Ако искаме да живеем живота си приравнени към своите истински ценности – за нас е от съществена значимост да изградим повече съзнателност в ежедневието си. Съзнателност означава да имаме ясно виждане за мислите, емоциите и поведението си, и да можем във всеки момент да ги приравняваме в желаната от нас посока.

Новото ми обучение ще бъде именно за изграждане на по-голяма съзнателност в ежедневието ни. Целта на това обучение ще бъде да си изградим по-задълбочено разбиране за мисленето, емоциите и поведението си, за да можем съзнателно да управляваме състоянието си, а от там и начина, по който живеем. В 21-ви век по-важно от това да учим нови умения е да се научим да управляваме менталното и емоционалното си състояние. :) За да получите информация за пускането на курса и да се възползвате от първоначалната намалена цена – запишете се за мейл листата ми ТУК. :) 

Изграждане на по-добро разбиране относно объркаността в живота ни

Изграждане на по-добро разбиране относно объркаността в живота ни

Изграждане на по-добро разбиране относно объркаността в живота ни

Наскоро, голяма част от хората, които следя и на които се възхищавам, публично обявиха, че са в процес на търсене и пресъздаване на себе си. Някои предприемат дълго пътуване, други се записват да учат нещо ново, трети започват да спазват любимия си хранителен режим и да практикуват редовно любимия си спорт. Четвърти започват да разтребват цялостно дома си. Други сядат и започват много детайлно да изясняват визията си занапред, за да си създадат повече яснота и мотивация за действие. 

 

Няма една и съща, работеща за всички рецепта за пресъздаване на себе си. Но в процесa на пресъздаване има един период, през който абсолютно всички минаваме. И това е периодът на дълбока обърканост, с който всъщност пресъздаването на себе си започва. И който понякога присъства за нас през целия процес. :)

 

Да се чувстваш объркан и изгубен не е най-приятното усещане на света. Но в същото време – това е твоят най-сигурен знак, че ти вече си в процес на пресъздаване. И в този процес, твоята работа е просто да продължиш напред.

 

Има два типа хора:
  1. Тези, които влизат в периода си на обърканост и позволяват да бъдат сковани от него. Започват да се чудят, оплакват, самосъжаляват. Яснотата, която са имали преди, вече я няма и това не им харесва. Те не искат да бъдат в неизвестното, в нестабилното, в тъмното. Съпротивляват се на това, което им се случва и това съпротивление всеки ден им създава все повече умора, обърканост и демотивация.
  2. Тези, които влизат в периода си на обърканост и продължават напред. Объркаността ще идва в живота ни със сигурността, с която зимата идва в календара ни. Това е начинът, по който животът ни показва, че е време да пресъздадем себе си. А ние пресъздаваме себе си от неизвестното, от нестабилното, от хаоса, от тъмнината. От объркаността. Това са суровите материали, от които всяка секунда се създава реалността. Това са и суровите материали, от които ние самите пресъздаваме себе си и живота си.

Нали разбираш? 

Всички имаме периодите си на брутална обърканост. На тотално изгубване. Не си само ти. Всеки регулярно получава своята лична покана да пресъздаде себе си. Животът не търпи застой.

 

Когато твоята лична покана дойде – отпусни се. Започва нов етап за теб. Позволи на объркаността да бъде. Спомни си, че тя е временна. Спомни си, че ти най-вероятно вече си минавал през нея. И си спомни, че просто трябва да продължиш напред. Бъди спокоен. Усмихни се. Дишай. Върви напред в твоето си лично темпо. Ти пресъздаваш себе си заради себе си, не заради някой друг. Разписвай си различни варианти, експериментирай, любопитствай, изследвай, търси твоя автентичен начин да продължиш напред. Бъди категоричен в желанието си да продължиш напред. Категоричен в желанието си да създадеш нов път за себе си. Да пресъздадеш себе си.

 

Всеки период на дълбока обърканост в живота ни за нас е възможност да направим следващата крачка напред в личната си еволюция.

 

Тази игра няма край. Ние не играем, за да спечем нещо. Ние играем, за да задобреем в продължаването напред. Играем, за да задобреем в пресъздаването на себе си. Да станем добри в живеенето на живота. Да се превърнем в достойни ко-създатели на този постоянно обновяващ се и израстващ живот.

 

А най-хубавото в тази история е, че никой от нас не е сам в този процес. Ние всички, абсолютно всички сме във вихрушката на своята обърканост и вървим по пътя, по който постоянно пресъздаваме себе си. :)

 

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :) А ако искате да започнете по-съзнателно и целенасочено да създавате живот, който си струва да бъде изживян – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици Alephia ТУК. :)