Колко истински са проблемите в живота ти?

Колко истински са проблемите в живота ти?

Преди време един познат ми даде да прочета част от книга на Ошо свързана с проблемите. През годините никога не съм имала подтик да науча повече за Ошо, въпреки известността му, затова не мога да дам мнение за него. Но този текст, свързан с проблемите ми остана в мислите и много често се сещам за него с усмивка и интерес. Днес исках още веднъж да мина през този текст по-задълбочено и реших директно да го преведа и да направя статия в блога. Разбира се, едно от най-ценните неща е, че така мога да споделя този текст с вас. Надявам се да ви подейства толкова приятно и замислящо, колкото и на мен. :)

Ето го и него:

„Тряба да повторя: Няма проблеми. Никога не съм срещнал нито един истински проблем – не и до сега.

А може би съм слушал хиляди хора и техните хиляди проблеми. Но никога не съм срещнал истински проблем. И не мисля, че това някога ще стане – защото истински проблем не съществува. „Проблем“ е нещо създадено от нас. Ситуациите са там. Но проблемите ги няма. Проблемите са вашите интерпретации на ситуациите. Една и съща ситуация може да не е проблем за един човек и да е проблем за някой друг човек.

Така че, зависи от теб дали ще създадеш проблем или няма да създадеш проблем. Но проблемите ги няма. Проблемите не съществуват. Те са в психoлогията на човек.

Просто погледни следващия път, когато си под пара и яздиш някой проблем. Просто погледни. Застани отстрани и погледни проблема. Наистина ли е там? Или ти си го създал? Погледни дълбоко в него и това, което с изненада ще установиш е, че той не се увеличава, той намалява. Той става все по-малък и по-малък. Колкото повече енергия вложиш да наблюдаваш (отстрани) проблема, толкова по-малък става той. И накрая идва момент, в който проблема вече не е там… и ти ще се посмееш доста добре.

Когато и да имаш проблем, просто го погледни. Проблемите са фантоми, те не съществуват. Просто обиколи проблема, погледни го от всеки ъгъл – как е възможно да съществува? Той е призрак. Ти го искаш, затова е там. Ти си го поискал, затова е там. То си го поканил, затова е там.

Но хората не харесват, когато им кажеш, че техния проблем не е проблем – те не харесват това. Те се чувстват зле. Ако слушаш техните проблеми, те се чувстват много добре. А ако кажеш: „Да, това е наистина голям проблем„, те са много щастливи. Ето защо психотерапията стана едно от най-важните неща на този век. Психотерапевта не помага на никой – може би помага на себе си, но на никой друг.

Той просто не може. Но хората въпреки това отиват и плащат. Те са радостни – той приема техните проблеми. Колкото и абсурден проблем да споделиш с психотерапевта, той го слуша много искрено и сериозно, сякаш наистина е там!

Той приема, че вие страдате много заради проблема и започва да работи върху него, да го анализира.

И това отнема години!

А дори и след години психотерапия, проблемът не е решен. Защото изначално проблемът никога не е бил там, как може някой да го реши? Но след години психотерапия, ти се уморяваш. Свършваш със стария проблем и сега искаш някой нов проблем. Така един ден изведнъж казваш: „Да, проблемът вече го няма!“ и благодариш на психотерапевта. Но това, което реално е помогнало е времето. Не психотерапевта. Повечето хора просто не обичат да чакат и наблюдават. Те се разсейват. Проблемът може да си е заминал сам за три семдици, но сега няма да си замине, защото с помощта на психотерапевта ще живее три години, или дори повече. Зависи колко богат си. Ако си достатъчно богат, проблемът може да продължи цял живот.

Следващият път, когато имаш проблем, погледни го, погледни дълбоко в него. Няма нужда от какъвто и да е анализ. Не го анализирай, защото анализът е начин да се отклониш от проблема. Когато започнеш да анализираш, ти не гледаш проблема. Ти започваш да питаш защо? Как така? От къде? И започваш да мислиш за детството, връзката с майка ти, връзката с баща ти. И хоп – вече си се заблудил. Сега вече не гледаш проблема. Фройдистката психоанализа е истинска игра на ума. И е играна с велика експертиза.

Не отивай в причините! Няма нужда, защото няма причина. Не отивай в миналото, няма нужда, защото това е отклоняване от проблема, който е в настоящия момент. ГЛЕДАЙ на проблема като нещо, което е тук и сега. Просто гледай в него. Не мисли за причините. Просто наблюдавай проблема такъв какъвто е.

И ще бъдеш изненадан, че гледайки дълбоко в проблема, той започва да изчезва. Иди, погледни го и ще откриеш, че той вече го няма.

Проблемите ги няма. Ние ги създаваме. Защото не можем да живеем без проблеми. Това е единствената причина, поради която ги създаваме. Да имаш проблем е да имаш занимание. Човек се чувства добре – имаш какво да правиш. Когато няма проблем си сам, празен – какво ще правиш? Всички проблеми свършиха!

Само си помисли – един ден Бог идва и казва: „Никакви проблеми повече – всички свършиха! Няма ги.

Какво ще правиш? Само помисли за този ден. Хората ще са в безизходица. Ще започнат да се гневят на Бог. Ще кажат: „Това не е благословия! Какво се очаква от нас да правим сега? Никакви проблеми?

Изведнъж никаква енергия не се движи на никъде. И ти се чувстваш застоял. Проблемът е начин за теб да се движиш, да продължаваш напред, да се надяваш, да желаеш, да мечтаеш. Проблемът ти дава изключително много възможности да се държиш зает.

Да бъдеш незает или да умееш да бъдеш незает, е това, което аз наричам медитация. Един незает ум, който се наслъжадава на момент на незаетост е медитативен ум.

Започни да се наслъждаваш на няколко незаети момента в деня ти. Дори и проблема да е там – ти чувстваш, че е там (аз казвам, че не е там, но ти чувстваш, че е там) – остави проблема настрана и му кажи: „Чакай малко! Животът е тук, целият живот е тук. Ще те реша, но точно сега ме остави да имам малко пространство незаето от никакъв проблем„. И така започни да имаш няколко незаети момента на ден. Когато наистина им се насладиш, ще видиш факта, че проблемите са създадени от теб, защото не си способен да се наслъждаваш на незаетите моменти. Проблемите просто запълват празнината.

Не си ли се наблюдавал? Седиш в една стая, ако няма какво да правиш, започваш да се чувстваш малко нервен. Започваш да се чувстваш малко некомфортно, неспокойно. Ще пуснеш радиото или телевизора, или ще започнеш да четеш вестника, който вече три пъти си чел. Или, ако само това ти е останало, ще заспиш, за да може да създадеш сънища и отново да си зает. Или ще започнеш да пушиш. Наблюдавал ли си това? Когато няма какво да правиш, става много трудно да бъдеш, просто да бъдеш.

Ще го кажа още веднъж: Няма проблем, Анандо. Погледни факта, че НЯМА проблем в живота.

Ако искаш да го имаш, твой е – наслъждавай му се с цялата ми благословия. Но истината е, че няма проблем.

Животът не е никакъв проблем – той е мистерия, която да се живее и наслъждава. Проблемите са създадени от теб, защото те е страх да се наслъждаваш на живота и те е страх да живееш. Проглемите са защита СРЕЩУ живота, срещу радостта, срещу любовта. Ти си казваш: „Как мога да се наслъждавам? Имам толкова много проблеми! КАК мога да се наслъждавам? Имам толкова много проблеми! Как мога да обичам този мъж или жена? Имам толкова много проблеми! Как мога да танцувам и да пея? Невъзможно!“ И ти може да намериш причините да не пееш, да не танцуваш. Твоите проблеми ти дават чудесна възможност да предотвратиш всичко това.

Погледни в проблемите и ще откриеш, че те са фикция.

И дори ако имаш проблем и усещаш, че е той истински, аз ти казвам, че това е Ок! Защо казвам, че е Ок?

Защото в момента, в който започнеш да чувстваш, че е Ок, той ще изчезне. Моментът, в който кажеш на проблема, че е Ок, ти вече си спрял да му даваш от енергията си. Ти си го приел. Моментът, в който си приел проблема, той вече не е проблем. Проблемът може да бъде проблем само, когато продължаваш да го отхвърляш. Когато казваш, че не трябва да бъде там… а той е там. Тогава проблемът се подсилва.

Затова казвам, че е Ок.

Хората идват при мен с техните големи проблеми и аз им казвам: „Ок е, много е добре, приеми го.“ Казвам им: „Просто трябва да приемеш и обичаш себе си„. И разбирам, Анандо казва: „Влудяващо е да слушам гласа ти постоянно да казва: Ок е… няма проблем. Просто така?!?!?!? Мисля, че ако отново го кажеш, ще започна да крещя!

Ти крещиш вече цял живот. Дали сега ще започнеш да крещиш или няма да крещиш, няма значение. Ти крещиш вече цял живот. Ти не си направил нищо друго до сега. Понякога по-силно, понякога по-тихо, но ти до сега само крещиш. Ето така виждам аз хората – крещящи хора. Техните сърца крещят. Тяхното същество крещи. Но това няма да помогне. Ти може да крещиш, но това няма да помогне.

Опитай да разбереш вместо да крещиш. Опитай да чуеш това, което ти казвам. Това, което ти казвам не е теория, то е факт. И ти го казвам, защото знам, че е така. Ако за мен може да няма проблем, защо за теб да не може? Приеми предизивикателството! Аз съм обикновен човек като теб. Аз нямам някакви екстра специални сили.

Единствената разлика между мен и теб е, че ти не казваш Ок на себе си, а аз съм казал абсолютно Ок на себе си – това е единствената разлика. Ти постоянно се опитваш да усъвършенстваш себе си, а аз не опитвам да усъвършенствам себе си. Аз съм си казал: „Несъвършенството е начинът, по който е живота„. Ти се опитваш да бъдеш перфектен, а аз съм приел моите неперфектности. Това е единствената разлика.

Така че, аз нямам никакви проблеми. Когато приемеш твоето несъвършенство, откъде може да дойде един проблем? Каквото и да стане ти казваш: „Ок е„. Тогава откъде може да дойде проблемът?

Когато приемеш границите, от къде може да дойде един проблем? Проблемът възниква от твоето неприемане. Ти не можеш да приемеш себе си такъв какъвто си, и ето ти проблем. И ти никога няма да приемеш себе си такъв какъвто си, така че проблемът винаги ще бъде там. Можеш ли да си представиш някой ден да приемеш, тотално да приемеш себе си такъв какъвто си? Ако можеш да си го представиш, тогава защо не го направиш сега?

Какво чакаш? Кого? Защо?

Аз съм приел себе си такъв какъвто съм и точно в този момент всички проблеми изчезнаха. Точно в този момент всички притеснения изчезнаха. Не че аз станах перфектен, не. Аз просто започнах да се наслъждавам на моите неперфектности. Перфекността не е възможна, защото животът продължава и продължава – той няма край.

Така че, единствения начин да премахнеш т.нар. проблеми е да приемеш живота си точно така, както го намираш в този момент. И да го живееш, да му се радваш, да му се насладиш. Следващият момент ще бъде дори по-радостен, защото ще дойде от този момент. И следващият след това ще бъде още по-радостен. И така нататък, и така нататък. И ти ще станеш все повече и повече радостен. Не че ти ще станеш радостен заради усъвършенстването ти, а заради живеенето на момента.

Ти самият ще си останеш неперфектен. Ти винаги ще имаш граници. И ти винаги ще имаш ситуации, при които ако искаш да създадеш проблем, ти веднага може да го създадеш. Ако не искаш да създадеш проблем, няма нужда да го създаваш.

Ти може да крещиш, но това няма да помогне. Това е което си правил цял живот до сега и не е помогнало.

Дори първичната терапия е показала, че не е от кой знае каква полза. Тя позволява на хората да крещят и да, чувства се от части добре. Позволява ти да изхвърлиш нещо, което имаш в себе си. Усещането е хубаво, защото се чувстваш някак по-лек, по-необременен. Но след няколко дни еуфорията изчезва и ти си същия. Акумулиращ проблеми. Отново отиваш на първична терапия, отново се почувстваш добре за няколко дни и отново същото.

Докато не разбереш, че трябва да спреш да създаваш проблеми, ти ще продължаваш да създаваш проблеми.

Може да ходиш в различни групи, може да правиш първични терапии, може да правиш хиляди други неща и след всяко едно от тях ти ще се чувставаш чудесно, защото си пуснал нещо, което ти е тежало. НО ти не се пуснал механизмът, който го е създал.

Ти си пуснал нещо, което си имал вътре в теб, но не си пуснал фабриката, която го е създала. И следователно ти ще го създадеш отново. Така, че каквото и друго да правиш, няма да е от голяма полза. Ще бъде просто малък отдих, почивка.

Има само едно нещо, което е нужно да разбереш. И това нещо е, че трябва да спреш да създаваш проблеми. Иначе ти ще ходиш от една група в друга група, от един психотерапевт при друг психотерапевт, от един психиатър при друг психиатър, от един вид терапия към друг вид терапия…

И всеки ще ти дава само малко отдих, само малко почивка. И после пак ще стане същото като преди.

Цялото усилие тук е да отрежеш проблемът в корените му.

Моля те, не създавай проблеми – няма проблеми, те не съществуват.

Ти може да крещиш колко искаш, но аз ще повтарям хидяли пъти: Анандо, няма проблем. Просто трябва да приемеш и обичаш себе си.

Да, ПРОСТО това.“

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Вътрешен инженеринг

Вътрешен инженеринг

 

Преди около година слушах книгата на Садгуру: „Вътрешен инженеринг„, а после изкарах и неговия кратък курс на същата тема.

Обобщено, вътрешен инженеринг е процесът всеки ден да се събуждаш и да изфабрикуваш (engineer) вътрешното състояние, от което искаш да живееш живота си.

Идеята е, че външният свят не е на 100% контрулируем. Ние няма как да го изфабрикуваме точно така както ние искаме да е. Но следва да можем да контролираме и изфабрикуваме вътрешния си свят точно така, 100%, както го искаме.

За да се случи това, първо е нужно да имаме съзнателна яснота за това в какво точно вътрешно състояние искаме да живеем живота си. И след това да създадем за себе си процес, по който всеки ден да изфабрикуваме това вътрешно състояние.

Ние обикновено вече сме наясно, че искаме да живеем живота си от позицията на вдъхновено, приятно състояние. Но това знание седи някак на бекграунд, някак не усещаме, че това е наше задължение и по-скоро живеем с мисълта и очакването, че ще се случи случайно, ако изобщо се случи (някой ден… след като всичките ни проблеми свършат… което все не се случва. :)).

Та, първата стъпка тук е съзнателно да уточним със себе си: В какво вътрешно състояние искам да живея живота си – в страдание или във вдъхновение (радост, мир, спокойствие, удоволствие – може да изберете която и да е дума, която най-силно резонира с вас и описва състоянието, което искате да имате)? Тук искам само да уточня, че да живееш живота си от красиво състояние не значи да не страдаш. Моментите, в които ние съзнателно си позволяваме да страдаме (особено срещайки трудни, разкъсващи сърцето ни ситуации в живота) са също красиви моменти. Страданието е истинско страдание само, когато е несъзнателно.

След като знаем в какво вътрешно състояние искаме да живеем живота си, следва да създадем процес, по който да „изфабрикуваме“/произведем това състояние за себе си. Тук за всеки човек може да работи различен процес и различни инструменти, но обобщено процесът е следния – когато усетим себе си в състояние на страдание да можем веднага да се подравим към красивото състояние, което съзнателно сме избрали за себе си. Крайната цел тук не е никога през живота си да не усещаме страдание. Крайната цел е все по-бързо да забелязваме, когато сме се въвлекли в несъзнателно, ненужно страдание и все по-бързо да може да се подравним към красивото си състояние + когато имаме истинска причина за страдание, да можем съзнателно да си позволим това да ни се случи и да се отпуснем в заземяването, мъдростта и промяната, които страданието обикновено носи за нас.

Днес искам да споделя с вас две насоки, по които може да направим това. Те не са от Садгуру, а само са вдъхновени от идеите в неговата книга и от дон Лъчо – шамана, с който прекарахме близо 3 седмици в Амазонската джунгла през юни месец (и който каза, че една от главните ежедневни задачи на всеки шаман е да практикува вътрешна хармония, независимо какво се случва в света отвън).

И двете насоки вклюват само 2-3 кратки въпроса. Може да изберете тези, които повече резонират с вас (или да си измислите свои на база на тях!) Като начин за изпълнение – може да помислите над тези въпроси като сутрешна 10 минутна практика за подравняване или във всеки момент от деня, в който забелжите, че сте се въвлекли в странно, ненужно, може би преувеличено страдание. :)

 

Въпроси за подравняване #1 :

  1. Каква е есенцията на начина, по който се чувствам в този момент (тук просто слагаме една дума – трудно, хаотично, тежко, несигурно, объркано, неспокойно…)
  2. Кои са действията, които съм правил в последните дни с същата тази енергия, по която се чувствам?
  3. Как мога да изпълня тези действия по нов начин, за да се усещат така както искам да се чувствам (състоянието, което искам да имам – спокойно, вдъхновяващо, магично, удоволствие…). Когато идентифицираме дейностито от т.2, идеята тук е или изцяло да махнем тези действия, или да ги променим така, че да създават енергията/вътрешното състояние, което искаме да създадем вътре в себе си.

Например, наскоро усетих, че се чувствам задъхано, трудно, неприятно, немотивирано. След като проверих със себе си, установих, че действията, които донесоха тази енергия в мен са задачи, които не са ми приятни за вършене, но е нужно да свърша и няма как да автоматизирам или делегирам. Когато се попитах как мога да реализирам тези задачи с енергията/състоянието, което искам да създам в себе си (вдъхновение, усмивка, лекота) това, което ми дойде е да си създам момент на истинско удоволствие в деня с… хапване на нещо шоколадово в красивата атмосфера на ресторанта под нас. :)

Сега, дали хапване на шоколадов десерт всеки ден е ок? Не, разбира се, че не е! Но това е само за няколко дни и истината е, че само това дребно нещо ми помогна да реализирам супер приятно важните за мен задачи! Плюс това ние не искаме да бъдем жертви на правилата, които сами създаваме за живота си, нали (в случая правилото за това как „трябва“ да изглежда моето здравословно хранене). Т.е., както става ясно, начинът по който може да променим действията си може да е свързан не само с конкретните действия, а може да е нещо, което просто помага за реализирането на тези действия по по-приятен начин. :) (Моля този пример да не се приема като, че шоколадовия десерт е решение за всеки проблем в живота ни, нали? За мен беше изненада, защото обикновено такъв тип решения не работят за мен, но беше правилното решение конкретно за този случай. :)))

 

Въпроси за подравняване #2:

  1. Кое е това което ме обезсилва в този момент? 
  2. Как това същото нещо може да ме овласти?

Това, което ни обезсилва обикновено е някаква история, която си разказваме за това, което ни се случва. Историята, която си разказваме за това, което се случва не е факт, не е това, което реално се случва, не е истина. Това е просто история, интерпретация, значение, което ние лепваме на това, което се случва и след това преживяваме ситуацията изцяло спрямо историята, която ние сами сме разказали (а не спрямо това, което реално се е случило). Тъй като това е само история (а не факт) – ние може съзнателно да променим тази история.

Например, един ден се хванах, че се чувствам зле и като обърнах внимание какво точно се случва в главата ми, забелязах, че си разказвам някакви драматична истории около това колко е неприятен живота. Като проверих защо точно е неприятен живота в този момент, установих, че защото… ми е скучно. Т.е. понеже ми е скучно и няма какво да правя в този момент, мозъкът ми, за да ме държи заета започва да разказва драматични истории за това колко е неприятен живота, колко аз не съм ок, как другите не ги бива и т.н. Съответно аз започвам да си създавам проблеми и след това трябва да си ги решавам, дори и всичко това да се случва не в реалността, а в главата ми (другари, аз съм истински продуктивен човек, трябва да се поддържам заета все някак!!! :)

Като се запитах, как скуката вместо да ме обезсилва (и генерира несъзнателно страдание), може да ме овласти, си спомних едно чудесно видео с Ювал Харари, в което той разказва как скуката е пространство, което подхранва изключително много нашата креативност. Как едно от най-важните умения за всеки човек е да може да е в тотален мир със скуката. Да се влюби в нея. И изведъж, аз се отпуснах в скуката. Позволих и не само да бъде, но да бъде добре дошла за мен. И така за секунди (и тук имам предвид буквално секунди) вътрешното ми състояние се промени от негативност и драма към спокойствие и вдъхновение! Върешна трансформаци. Алхимия.

Сега, тук въпросът, които често възниква е как да си разкажем овластяваща история ако тя не е истина? И любимият ми отгвор на този въпрос е, че когато имаме изобилен начин на мислене, НИЕ избираме кое е истина. Защото истината е относителна, особено когато „истината“ е просто интерпретация на това, което се случва, а не реален факт. :)

 

Другари, това са двете насоки, които може да използваме по всяко време, за да практикуваме вътрешен инженеринг. Умението да трансформираме вътрешното си състояние от „негативно“ в „позитивно“. Истинската алхимия в живота е именно това – умението, съзнателността да транформираме негативното в позитивно. 

Ние не си фантазираме, че някой ден негативните ни мисли и истории ще спрат. Ние не си фантазираме, че негативните ни емоции някога ще изчезнат. Ние знаем, че те винаги ще възникват вътре в нас. И ние сме подготвени за тях. Подготвени сме да практикуваме вътрешен инженерин. Подготвени сме да практикуваме истинска алхимия. И всеки момент на „негативност“ за нас чудесна възможност да практикуваме това истински ценно за нас умение. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

 

П.С. Ако искате да създавате и реализирате своя автентична визия за живота заедно с мен – може да се регистрирате ТУК, за да получите първи информация, когато отворим Мастърмайнда за нови хора (около края на тази или началото на другата година). :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Как да чувстваме чувствата си, без те да ни контролират

Как да чувстваме чувствата си, без те да ни контролират

 

Нашите чувства често са объркани, хаотични, смесени.

Понякога се променят само за няколко минути!

Те обикновено не възникват на база на това, което се случва сега, а често възникват на база на това, което се е случило в миналото ни.

Нашите чувства със сигурност е нужно да бъдат взети под внимание, но те обикновено не са базирани на реални факти и се влияят от много фактори.

⁠Те със сигурност възникват с някаква цел, но тази цел НЕ Е да управлява живота ни (проектите ни/взаимоотношенията ни/работата ни/бизнеса ни).

⁠В смисъл… току що кометирахме, че нашите чувства са объркани, хаотични, смесени, често се променят минута за минута, не са базирани на текущата реалност и обикновено не са базирани на реални факти.

Това звучи ли ви като профил на директор, който бихте наели да управлява живота ви?⁠

Ммм… не точно, нали?

⁠Това, което искам да кажа е, че нашата работа е да отчитаме и работим с чувствата си (тук може да ползваме думата „емоции“ също, тъй като в конкретния случай имам предвид едно и също) ОТДЕЛНО от това да вземаме решния и предприемаме действия по целите/ визията ни в живота. Т.е. да взимаме решения и да действаме по целите/визията си от неутрално (а не емоционално) място.

Как „работим“ с чувствата си?

Има различни начини, които работят за различните хора, но обобщено – като процесваме чувствата, които възникват в нас (щом възникват в нас, така разбираме, че има нужда някаква емоция/чувство да бъде процеснато от нас) и заедно с това съзнателно се подравняваме към неутрално състояние, вътрешен мир и култивираме повече от чувствата, които искаме да имаме (в същността си това означава да „препрограмираме нервната си система, защото „емоциите“ са езикът на тялото, а нашата нервна система в голямата си част е нашето тяло).⁠

Например, ако усетим, че имаме безкопойство по отношение на това да предприемем някаква стъпка по някаква наша цел – идеята е да забележим, че това безпокойство/страх се случва в нас. Да започнем да сме ок с него. Да му позволим да бъде в нас. Да го усетим чисто физически (без историята, която си разказваме за него). Да му позволим да мине през нас. Да забележи, че всъщност чисто физически безпокойството/страхът е усещане, което е разбуждащо тялото ни. Нещо повече – може да си спомним, че страхът е индикатор, че правим нещо наистина важно за нас, което наистина искаме да направим (защото иначе нямаше да ни е страх…). Ако чувството е недоволство, гняв, разочарование и т.н. – може да помислим какво точно желание стой зад това чувство и как бихме могли да постигнем това желание. По този начин ние позволяваме на безпокойството/страха да бъде в нас, да мине през нас, вместо да искаме да го няма. И така безпокойството постепенно намалява интензитета си. При което ние естествено се успокояваме и съзнателно може да култивираме спокойствие и усещане за безопасност около това реално да предприемем стъпката, която имаме да направим (нямайки нищо против ако страхът все още отчасти е осезаем за нас).

По същия начин може да „процеснем“ (може би няма такава дума на български, но това, което имам предвид е да позволим да бъде и мине през нас) всяка емоция. Т.е. ние може да си позволим времето и пространството изцяло да чувстваме своите чувства (защото все пак сме човешки същества) И заедно с това ние може да подравним себе си към неутралност + спокойствие и безопасност преди да вземем решение или да действаме по важни за нас цели/визия (защото освен човешки същества, сме и съзнателност, чието най-силно желание е да създава живота, без ограниченията на историите в нашия мозък и емоциите в нашето тяло).

За всеки случай, искам да уточня, че написаното по-горе не значи да избягваме негативни емоции. Не значи да не ползваме чувствата си като гид за нашата посока на действие. Не значи да затъваме с дни в процесване на чувствата си (макар, че ако усетим, че наистина имаме нужда от това, е тотално Ок). Описаното по-горе има цел единствено да изгради в нас разбирането, че ние може да взимаме умни и стратегически решения, които ни помагат да постигаме целите си по-спокойно, лесно и приятно, когато НЕ взимаме тези решения под действието на нашите чувства (а първо процеснем тези чувства и се подравним към неутралното си място на спокойствие и безопасност).

Много ми харесва едно изказване на Екхарт Толе, че да бъдеш човешко същество значи да си с единия крак в „човешкото“ (мислите и емоциите) и с другия крак в „съществуването“ (съзнателността, неутралността). Мисля, че това, което описах по горе е един практичен начин да реализираме тази ценна идея в живота си. Едновременно да чувстваме възходите и паденията на емоците си, и заедно с това да бъдем неутрални в магията на създаването на живота си. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

.

П.С. Напомням, че в четвъртък, 01.07. започнахме модула за повече физическа активност и един месец сме с фокус да направим движението по-приятно и вдъхновяващо за себе си. :) Може да се регистрирате ТУК. А ако искате да създадете и изпълнявате своя автентична визия за живота заедно с мен – може да се регистрирате ТУК, за да получите първи информация, когато отворим Мастърмайнда за нови хора (около края на тази или началото на другата година). :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Защо поддържаме поведения, които пречат на нашите цели?

Защо поддържаме поведения, които пречат на нашите цели?

 

Едно от нещата, които най-силно ни пречат да постигаме целите си с повече лекота и удоволствие е това, че ние, съзнателно или не, проявяваме поведения, които ни пречат да постигаме целите си с лекота и удоволствие. Понякога не забелязваме тези свои поведения и как те ни пречат. А понякога ги забелязваме, чудим се на себе си защо проявяваме тези поведения, но продължаваме да ги правим въпреки това. Сякаш те са по-силни от нас.

Може би продължаваме да ядем, въпреки че вече сме се нахранили и искаме да отслабнем. Може би продължаваме да пренебрегваме себе си в работата или любовта, въпреки решението си да установим ясни граници кое е ок за нас и кое не. Може би продължаваме да критикуваме близки за нас хора, въпреки, че виждаме как това наранява взаимоотношенията ни с тях, а нашата реална цел е да се сближим с тях. Може би не може да се ангажираме на 100%, за да създадем нещо, което знаем и разказваме на всички колко е важно за нас.

Ако не разберем какво точно се случва с тези наши поведения, може да стигнем до там никога да не постигнем това, което искаме (въпреки, че в нашите очи ежедневно полагаме усилия за това!) Или да започнем да мислим, че това, което искаме е просто невъзможно за нас и да се откажем.

Затова, днес искам малко по-подробно да разгледаме от къде точно идват тези наши поведения и защо е толкова трудно за нас да ги променим (дори когато ясно ги забелязваме и виждаме, че ни пречат).

А след това искам да разгледаме начинът, по който може да се справим с тях!

Първия важен въпрос е: От къде идват тези наши непродуктивни поведения?

Тези поведения са изградени от нас механизми, чрез които ние се опитваме да задоволим наши емоционални нужди, които са останали незадоволени в нас като деца. Когато сме били малки, нашите родители се е очаквало да задоволят нашите емоционални нужди за внимание, любов, уважение и чувство за безопасност. Но дори и да сме имали най-добрите родители на света, тези нужни често остават незадоволени, просто защото това, което родителите ни са могли да ни дадат често не съвпада с това, от което ние сме имали нужда, но не сме могли ясно да осъзнаем и изразим, за да получим от тях. Така, някои от нашите нужди остават силно незадоволени и ние сме създали механизми/поведения, чрез които да задоволим тези наши нужди и да получим от другите това, което искаме. Поведения като плачене, сърдене, криене, правене неща на пук, манипулиране, отхвърляне, спиране на контакт и т.н. Тези поведения са работели, когато сме били на 2-3-5 години, но когато вече сме възрастни – тези поведения не само не работят, но и ни отдалечават от това да получим нещата, които искаме (в работата, в любовта, в приятелството, в живота). Понеже обаче, тези поведения са силно гравирани в нас, ние продължаваме да ги повтаряме, защото все още си мислим, че те ще ни дадат това, което искаме (независимо, че хиляди пъти до сега ние сме видели как те всъщност не ни помагат).

За да стане по-сяно, нека разгледаме нашите основни емоционални нужди, около които създаваме тези непродуктивни поведения. Това ще ни помогне да разберем какво точно се случва с нас. Основните 4 нужди, които имаме и на база на които през детството създаваме компенасторни поведения са:

        1. Нужда от внимание, валидиране и признание. Ако нашите родители не са ни дали вниманието, от което сме имали нужда и тази нужда остава незадоволена в нас занапред, механизмът който най-често развиваме, за да получим внимание е че се превръщаме в човек „угаждащ на всички“. Превръщаме се в много мил човек, добър към всички, опитващ се да направи всичко по „правилния“ начин, за да задоволи другите, те да го признаят и в крайна сметка така да получим внимание, валидиране и признание. В тези случаи може да намерим себе си, правейки неща, които изобщо не обичаме да правим, но ги правим, защото си мислим, че по този начин другия ще се зарадва и ще ни даде вниманието и признанието, от което ние имаме нужда. Например в едни любовни взаимоотношения може да започнем да готвим, чистим, оправяме неща по дома и т.н. дейности, които не обичаме да правим, но започваме да правим, просто защото си мислим, че така ще зарадваме другия и в крайна сметка ще получим внимание и признание от него.

В тези случаи често се превръщаме в човек без силна лична персоналност, защото постоянно се нагаждаме спрямо персоналността на другия – ако другия е ядосан, ние чувстваме, че „трябва“ и ние да сме ядосани. Ако другия е весел, ние мислим, че ние също трябва да сме весели, защото ако не сме, той ще ни отхвърли. Страх ни е да не разочароваме другия и по този начин правим неща, които иначе не приемаме и не харесваме. За съжаление, по този начин ние изгубваме себе си. Другите започват да не ни ценят, започват да ни избягват и в крайна сметка нашето „добро“ поведение, с което сме искали да задоволим нуждата си от внимание и признание е именно поведението, което води до още по-голяма дупка в тази наша нужда.

В работата ни, незадоволената нужда от валидиране често се изразява в това, че постоянно мислим как трябва да пробваме нови и нови тактики, за да постигнем целите си, вместо да останем ангажирани с една и съща стратегия. Това е така, защото ако родителите ни никога не са ни давали обратна връзка кое правим добре и кое не, ние развиваме усещането, че това, което правим не работи и „трябва“ да пробваме нещо ново. Проблемът е, че дори и когато пробваме нещо ново, ние пак сме с усещане, че то не работи (защото дори и да получим одобрение от някой, това не задоволява нашата нужда от валидиране и ние пак мислим, че не го правим както трябва) и решаваме, че пак трябва да пробваме нещо ново. За съжаление, при изпълнение на една идея или проект, това поведение създава само хаос и непостоянни резултати.

        2. Нужда от любов. Когато нашите родители не са могли да задоволят нашата нужда от любов, най-честият механизъм/поведение, което изграждаме е да станем „високо продуктивни хора“ или „бунтари“. Т.е. или постигаме много успехи, защото си мислим, че така ще покажем на хората, че сме достойни за любов и ще получим тази любов. Или ставаме бунтари, които създават проблеми, дават крайни мнения, развиват нови нестандартни идеи,  отчаяно искат да са различни, защото си мислим, че така ще получим вниманието и любовта от другите. Във взаимоотношнията с другите хора често тестваме, лъжем или манипулираме, за да получим любов. Когато сме в компания опитваме да покажем колко сме готини. Създаваме ситуации, в които другите да трябва да изкажат или да проявя любов към нас. Често се превръщаме в тотално друг човек от себе си, защото си мислим, че ако сме определен тип човек, само тогава ще получим любов.

Ние правим всичко това, защото си мислим, че така ще накараме другите да ни обичат и ще задоволим нуждата си от любов. Докато в реалността, тези поведения ни отдалечават от създаването на истински дълбока връзка с другите, за която е нужна силна автентичност. И още повече ни карат да не се чувстваме обичани, защото ние реално не сме себе си.

     3. Нужда от уважение. Когато родителите ни не са обръщали внимание на исканията ни, не са приемали на сериозно това, което е било важно за нас, било им е все едно когато сме споделяли ценни за нас неща – тогава, когато порастваме ние развиваме силна нужда от уважение. Механизмът/поведението, което развиваме, когато имаме незадоволена нужда от уважение е бързо да си тръгваме от хора и ситуации, когато не усещаме уважението, което имаме нужда да усещаме. В много случаи уважението от другата страна го има, но просто ние сме склонни да интерпретираме почти всичко като липса на уважение и тъй като това чувство е много болезнено за нас, ние просто си тръгваме. Без обяснения и без фамфари. Вместо да проведем честен и уязвим разговор с другия/другите за ситуацията/действията, които приемаме за неуважителни за нас и да им дадем възможност да посрещнат тази наша нужда, по начина, по който е приемлив за нас. Ние просто си тръгваме (от приятелства, от работа, от проекти, от любовни взаимоотношени и т.н.)

Аз например, съм истински професионалист в това поведение – да си тръгваш бързо и без обяснения от хора и ситуации. Едва от около година успях да забележа как в основата на почти всички ситуации, които ме предизвикват стои чувството за липса на уважение. И започнах да осъзнавам, че моето тръгване без обяснения не само не е решение на тези ситуации, но и изцяло ме отдалечава от създаването на нещо, което е силна ценност за мен – изграждане на дълбоки взаимоотношения с важни за мен хора.

Друг механизъм, който създаваме, когато имаме незадоволена нужда от уважение е, че не приемаме другите хора на сериозно. Или интерпретираме поведението на другите хора като че ли те не ни приемат на сериозно. И започваме постоянно да искаме доказателства, че всъщност те ни уважават и приемат на сериозно. Което обаче е мнгоо натоварващо за другите и създава още повече проблеми във взаимоотношенията ни.

          4. Нуждата да се чувстваме в безопастност. Има различни причини, заради които развиваме липса на усещане за безопасност. Може би родителите ни са се развели твърде рано или са нямали пари, или е имало липса на нещо базово в семейтвото, или е имало насилие и т.н., което създава в нас усещане, че няма безопасност. Механизмът/поведението, което развиваме в този случай е, че ставаме хора, които не могат да се ангажират и отдадат 100% на нещо (цел, проект, приятелство, любовни взаимоотношения, и т.н.). Просто защото не се чувстваме в безопасност да отдадем 100% от себе си.

Това, което виждам с хората, с които работим по реализиране на идеи е, че в тези случаи те се опитват да организират и направят всичко около тях да е „сигурно“, преди да предприемат действието, което реално е нужно да се направи. Те мислят, че това ще им помогне да се почувстват в по-голяма безопасност да правят това, което искат да правят. Проблемът е, че по този начин те правят много неща, които няма нужда да се правят и губят много време. Заедно с това, колкото и неща да опитват предварително да „подредят“, за да им дадат усещане за сигурност, те реално никога не им дава това усещане за безопастност, което търсят. Те просто се поддържат заети с неща, които си мислят, че ще им помогнат да се почувстват в по-голяма безопасност да правят това, което наистина искат да направят.

В личните ни взаимоотношения, когато нуждата ни от безопасност не е задоволена, ние обикновено не можем да вярваме 100% на другите хора. Затова често се фокусираме върху неща в живота си, които не включват други хора и мислим, че може да контролираме сами (финанси, кариера, хобита, творчество и други). Ние мислим, че ако първо подредим тези области, това ще ни даде усещане за сигурност, на база на което по-лесно да създаваме взаимоотношения. Но в реалността, каквото и да правим, ние не получаваме това усещане за сигурност и често никога не стигаме до там да изградим дълбоки и удовлетворяващи взаимоотношения с другите хора.

 

Обобщено, това което искам да кажа е следното – Когато не постигаме дадена цел за дълго време, значи ние, съзнателно или не, правим нещо, което ни пречи да постигнем тази цел. А когатo поддържаме такива поведения, които ни пречат да постигнем дадена цел – в над 90% от случаите, някоя от горе споменатите нужди, по един или друг начин, ръководи шоуто. Т.е. ние имаме някаква силна незадоволена емоционална нужда и при навлизане в ситуации, които предизвикват тази нужда, ние инстинктивно действаме според заучените си детски поведения, защото си мислим, че те ще ни помогнат да получим това, което искаме. Но в реалността, тези поведения са вече непродуктивни и ни отдалечават от това, което искаме. Защото ни карат да бъдем изискващи, постоянно под напрежение, влизащи в ненужни полемики, създаващи излишни проблеми, настояващи, че другите или живота „трябва“ да задоволят нуждите и т.н.

Ценно осъзнаване тук е, че тези нужди, не са истински нужди. Те са повече нещо като несъзнателно силно изискване, отколкото реална нужда. Но те са толкова силни и вкоренени в нас, че ни карат да действаме и да се въвличаме в поведения, които понякога сами се чудим защо правим.

Ок!

Вторият важен въпрос е: Как може да преодолеем тези непродуктивни поведения?

И отговорът е: Като забележим какви са нашите незадоволени нужди, какви са непродуктивните поведения, които сме създали около тези нужди и съзнателно да променим тези поведения.

Ето процес, по който бихме могли да направим това:

  1. Съзнателност за нуждите, които имаме незадоволени в себе си и какви механизми/поведения сме развили за задоволяване на тези нужди. Повечето от вас знаят, че не съм фен да дълбаем ненужно в миналото си. Тук е валидно същото. За мен е изцяло несъществено да ровим какво точно, защо точно, как точно и т.н. една нужда е останала незадоволена в нас. Единственото важно за нас е само ясно да видим кои нужди имаме незадоволени в нас и какви точно непродуктивни механизми/поведения сме развили около тези незадоволени нужди, защото си мислим, че ще ни помогнат да имаме това, което искаме, но реално ни пречат (опитване да контролираме всичко, критикуване, твърде много говорене да получим внимание, показване колко сме важни и умни, правене на всичко, за да се харесаме на друг човек, пренебрегване на себе си, създаване на излишна драма, създаване на излишни проблеми, изискване към себе си да сме винаги на ниво, изоставяне на хора и ситуации без обяснение и взаимни дискусии, искане всичко да ни е подредено и сигурно преди да предприемем нещо важно за нас и т.н.). Първата стъпка е винаги да забележим какво точно се случва. Да имаме яснота. Ако нямаме яснота какво точно се случва с нас, ние ще продължаваме да действаме непродуктивно и да се чудим защо нямаме желаните резултати. Когато обаче имаме яснота – ние знаем какво точно се случва и за нас се отваря възможността да го променим.
  2. Комуникиране на нашите незадоволени нужди и непродуктивни поведения с важните за нас хора. Нашите нужди са наша отговорност. Другите не са на този свят, за да задоволяват нашите незадоволени детски нужди. И все пак – когато знаем, че някаква ситуация или поведени в другите е голям тригер на нашите непродуктивни поведения – ние е добре да комуникираме това с важните за нас хора това. За да може те да знаят защо понякога реагираме не толкова адекватно, да не го приемат лично и да ни дадат разбиране и подкрепа в тези ситуации. Независимо дали това са важни за нас приятели, бизнес партньори, любовен партньор или други важни за нас взаимоотношения – ценно е, след като ние самите сме наясно с нуждите и поведенията си, които може да създадат проблеми, да комуникираме това с тях. И до колкото за тях е възможно – да не ни поставят в твърде предизивикателни за нас ситуации. Тук е добре да обърнем внимание, че има разлика между тези силни незадоволени нужди, за които говорим и една нормална, здравословна нужда от внимание, любов, уважение и безопасност, която очакваме от другите. Разликата е, че незадоволената нужда е изискваща, инициираща непродуктивни, понякога неадекватни поведения от нас. Докато една нормална, здравословна нужда не е изискваща и ако не й бъде отговорено веднага ние сме ок с това, а не се въвличаме веднага в непродуктивни истории и поведения.
  3. Лично задоволяване на нашите незадоволени нужди. Идеята тук е сами да откриваме начини, по които да задоволяваме своите незадоволени нужди. Ако ние съзнателно не правим неща, които да ни помагат да задоволим тези нужди – те ще продължават да се усещат като огромни дупки в нас и ще продължават да ръководят поведението ни, и да провалят целите и взаимоотношенита ни. Ето защо е нужно съзнателно да създаваме ситуации, събития, действия, които задоволяват тези наши нужди. По този начин те не се усещат толкова изискващи и не стартират веднага артилерия от непродуктивни поведения. Аналогия може да направим със ситуциите, в които сме изключително гладни. Тогава често може да се хвърлим да ядем каквото и да е, само за да задоволим нашата нужда от храна. Но, ако сме нахранени, тази нужда не е толкова силна – тогава доста по-съзнателно може да изберем какво да ядем и да се нахраним с удоволствие, а не да се хвърляме на каквото и да е около нас.
  4. Съзнателност в ситуациите, които са предизвикващи за нашите незадоволени нужди. Когато ясно знаем какви са нашите незадоволени нужди и непродуктивни поведения, които имаме около тях – ние започваме по-ясно да забелязваме ситуациите, в които тези поведения се случват. В тези моменти, когато усетим, че започваме да се въвличаме в подобно непродуктивно поведение, вместо да се оставим на инерцията и да продължим това поведени, ние се учим да паузираме. Просто си даваме няколко секунди време, в които по-ясно да видим какво точно се случва с нас, да си спомним, че това поведение не е продуктивно за нас и съзнателно да изберем да реагираме по нов, по-адекватен начин за съответната ситуация. Например ако пратим съобщение на някой и той не отговори в „приемливо“ за нас време, вместо веднага да си помислим, че той не ни уважава достатъчно и веднага да го отпишем като човек, с който може да имаме ценни взаимоотношения – може да паузираме и да си спомним, че липсата на отговор не значи липса на уважение. И ако преценим, че за нас е наистина важно другия да отговаря в определено време, преди да си правим изводи и да действаме спрямо тях, е нужно ясно да комуникираме нуждата си с другия човек и да намерим взаимно работещ вариант, без да изискваме или налагаме нашите виждания как другия трябва да отговаря.

 

Докато имаме вътрешно изискване, че някой или нещо трябва да задоволи дадена наша нужда и се въвличаме в непродуктивни поведения само и само да задолим тази нужда – значи нещо не е ок. Всяка от посочените по-горе нужди e нормалнa, но в нормалния им вариант тези нужди не са изискващи. Когато нуждата е изсикваща и въвличаща ни в непродуктивни поведения – нужно е тази нужда да бъде забeлязана и задоволена от нас самите (като ендовременно с това комуникираме тази нужда с другите и позволяваме те също да я задоволят).  Иначе те ще продължават да движат поведнеието ни и да ни отдалечават от целите ни.

Разбираме, че една наша незадоволена нужда е покрита и вече не ръководи поведнието ни, когато вече не я усещаме като изискваща и бутаща ни към непродуктивни поведения – да не бъдеш себе си, да манипулираш, да си тръгваш, да създаваш излишни задачи и т.н. Тогава ние нямаме това силно желание да изискваме от друг или от живота да задоволи тази наша нужда. Ние спираме да изискваме внимание, любов, уважение и сигурност. Просто защото ние вече се усещаме валидирани, обичани, уважавани и в безопасност.

 

Да забележим кои са нашите незадоволени нужди, да видим ясно непродуктивните поведения, които сме създали около тях и съзнателно да променим тези поведения. Това е начинът, по който може да постигаме много по-лесно и приятно целите си. 

В началото, когато съзнателно видим тези нужди и непродуктивни поведения, е лесно веднага да скочим в осъждане. Към родителите си. Към себе си. Към живота. Но моята покана е да пуснем лесното и увличащо осъждане и да видим всичко това като още една стъпка, част от пътя на всеки един от нас. Объркано, непрефектно и хаотично е да бъдеш човек. Да навигираш живота си, нуждите си, целите, взаимоотношенията си. И заедно с това е вдъхновяващо. Отварящо пространство да забелязваме, променяме и съзнателно да създаваме себе си и живота си.

Възможност, която никое друго същество освен човешките същества нямат на този свят. :)

Каква невероятна възможност е това за нас, нали?

Радвам се, че сме заедно по пътя напред.

Запиши се да получаваш други ценни статии от мен ТУК🍀

Движен от любов или от гняв? [изборът да бъдеш цялостен]

Движен от любов или от гняв? [изборът да бъдеш цялостен]

 

Днес, вместо да си говорим дали е „по-добре“ да сме движени от любов или от гняв, искам да си говорим за това как може да си позволим да бъдем движени и от двете.

За повечето хора идеята да бъдеш движен от гняв звучи странно. Усеща се сякаш нещо не е наред. Защото нали… ако сме „добри“ хора, няма да сме „гневни“ хора, нали така?

Не, не е така!

Има неща, които ни разгневяват. И това е най-нормалното нещо на света. Което обаче ние сме свикнали да прикриваме, за да не навлизаме в конфликти, да не изглеждаме лоши, негативни, неприятни, твърде крайни и т.н.

Всичко започва от там, че обществото още от малки ни възпитава и очаква от нас да бъдем „политически коректни“. Т.е. да бъдем мили, дори когато отвътре никак не ни е да сме мили.

И така, познайте какво се случва?

Подтискане на гнева.

И познайте какво се случва след това?

Или избухваме навън (обикновено пред близки хора). Или избухваме на вътре (предполагам повечето от нас знаем, че ракът е една от болестите най-силно свързана с емоцията на гняв).

Та, днес искам да си говорим за това как ние гледаме на света доста поляристично – ИЛИ сме добри, ИЛИ сме гневни (лоши, неприятни, агресивни… тук може да сложите всеки опозит на „добри“ според ситуацията). Докато в реалността ние сме и двете! И ние може да си позволим да бъдем двете едновременно. И това всъщност е печелившата (и здравословна) стратегия.

Как изглежда тази стратегия на практика?

Предполaгам е ясно, че не става дума да избухваме като експлозиви всеки път, когато някой или нещо ни ядоса (макар че децата доста пъти правят точно това, когато нещо ги ядоса, нали?! Преди обществото политически коректно да им каже, че „не трябва така“ и те да започнат да се усмихват, потискайки гнева си, вместо да се учат как да го канализират и изразяват здравословно).

Когато казвам да позволим да бъдем движени от гняв, имам предвид съзнателно да използваме гнева градивно. Т.е. да го канализираме или да го изразяваме здравословно. Гневът има огромна енергия и огромна задвижваща сила. И ако ние я използваме градивно – УАУ, ние може да стигнем далеч!

  • да го канализираме означава когато се ядосаме и тази енергия възникне в нас – вместо да се развикаме на някой, да се отдадем на цигари, алкохол и хапчета за успокяване, всъщност да използваме тази енергия за създаване. Когато нещо ни ядоса, значи това нещо засяга наша дълбока ценност. И ако ние усетим каква е тази наша ценност – ние може да впрегнем тази енергия и да създадем нещо градивно. Например, наскоро бях на събитие, където лектора разказваше за човешката психология и поведение изключително повърхностно и банално, което доста ме изнерви. Защото мои много силни ценности са задълбочено разбиране и иновация. Аз усетих как гневът създава голяма енергия в мен и вместо да оставя този гняв да ме въвлече в спирала от негативни мисли, емоции и поведения (за мен или за другия човек), аз използвах тази енергия като двигателна сила да завърша по-бъзо и по-добре част от задълбоченото и ценно съдържание в моя мастърмайнд. По-мотивирана не съм се чувствала в последната година! Т.е. аз използвам градивно гнева. Давам му пространство да се случи в мен. И да ме задвижи. Вместо да си разказвам колко лош човек съм, че съм се разгневила или нещо подобно.
  • да го изразяваме здравословно означава да може да изкажем какво се случва вътре в нас на близък за нас човек (обръщам внимание да е „близък“) и той да може да валидира, разбере и създаде пространство на този гняв, без да те сочи обвинително с пръст, да ти казва, че „трябва“ да си мил или да ти казва неща от сорта на: „Няма смисъл да се ядосваш„, „Не трябва да се изнервяш на такива неща„, „Това е твърде дребно„, „Просто не му обръщай внимание“ и т.н. Негативните мисли, емоции, поведения и ситуации се превръщат в бреме за нас, най-вече когато няма с кой да ги обсъдим и кой да валидира, приеме и създаде пространство за нашия опит да премине през нашата система (вместо да засяда вътре в нас). Истински подарък е да имаме такъв близък човек, с който може да споделим и процеснем опита си. Но ако нямаме – може да потърси специалист. Разбира се, хубаво е ние самите също да тренираме да бъдем хора, които могат да валидират, разберат и създадат пространство на гнева в някой друг човек.

Та, в крайна сметка, да бъдеш човек движен от гняв означава ли, че не си движен от любов?

Не, не значи това!

Значи, че си позволяваш да бъдеш движен, от каквото възникне вътре в теб и ти създаде задвижване в този момент. И интересното е, че ако използваш гнева градивно, от една по-висока перспектива, може да видим, че ние всъщност сме движени от любов (аз, може съм мотивирана от гняв, но създавайки ценно съдържание за моя мастърмайнд е действие движено от любов към това, което правя, начина, по който го правя и хората, за които го правя).

Изисква се съзнателност да можеш да използваш гнева градивно. Изисква се да бъдем истински, когато повечето около нас ни казват, че трябва да сложим маската с усмивка. Изисква се и готовност за разбиране и прощаване, когато в някой моменти гневът може да вземе превес.

Но това е да бъдем цялостни. Това е пълнота на личността. Когато може да прегърнем всичко в себе си. Защото всичко е там, за да ни помогне да се движим напред.

Трудно е. Но ние с вас не сме хора, които се плашат от трудното. Ние с вас сме хора, които продължават напред, въпреки трудното.

Каква е ситуацията, която наскоро ви е разгневила? И как вместо да я оствяте да ви завлече в негативност, може да я използвате градивно?

Радвам се, че сме заедно по пътя напред.

Приятен и успешен ден,

Венета

3 насоки за по-ефективно учене

3 насоки за по-ефективно учене

Наскоро човек от групата за полезни навици зададе чудесен въпрос за ефективно учене и днес искамд а споделя с вас 3 насоки, които аз ползвам за по-ефективно учене, които евентуално могат да са по някакъв начин полезни и за вас. :)

1. Създаване на ясно разделение между основно и допълващо учене. За хората, които сме любопитни и искаме да учим нови неща е много лесно да се въвлечем в хиляди обучения, видеа, текстове и т.н. Всичко да ни е интересно, всичко да искаме да научим, и т.н. И тази черта на характера е много ценна! Само, че ако не я организираме – тя започва често да ни натоварва, отколкото реално да извличаме учене и вдъхновение от нея. Затова тук винаги предлагам стратегията да се създаде ясно разделение между основно и допълващо учене. Т.е. избор само на едно основно обучение, върху което се фокусираме, имаме ясно отделено време за него, вникваме в това обучение, може би имаме план за учене и дори е добре да имаме цел, която искаме от това учене. И всичко останало го приемаме като допълващо обучение – т.е. нещо, което четем/гледаме/слушаме спорадично, без да го търсим, без да изискваме детайлност, без да искаме от себе си да го разберем изцяло. То е просто странични информации, която задоволява нуждата ни от новост, от знание и го ползваме за допаминов хит, за радостта, която създава да научиш нещо ново или да прчетеш нещо вдъхновяващо.

Например в този конкретен момент за мен основно учене е слушане на един подкаст на една дама, която много харесвам. Тя има поредица от епизоди, свързани един с друг. Може би са около 40-60 епизода. И всеки ден си слушам по един подкаст. Това е моят фокус. Слушам го бавно. Присъствам за него. Спирам го като чуя нещо важно, мисля си как се отнася за мен и т.н. Всичко останало, което гледам, чета, слушам го правя, просто защото за мен ученето е голяма ценност, съзвада ми радост, но не се въвличам в него. Не го търся (само ако видя нещо случайно). Не се опитвам да разбера ако нещо пропусна. Не си разказвам как ако не се запиша на друго обучение ще пропусна нещо важно. :) Не си разказвам колко е важно да гледам поредното видео в youtube и т.н. Т.e. аз съзнателно знам кое е моето основно обучение и всичко останало го оставям да е просто като бекграунд на основното ми учене.

2. Задаване на ясен и конкретен интервал от време за учене (за основното обучение). За мен най-ценните инструменти за ефективност на време за граници и процеси. Ако нямаш граници, обикновено това води до изгубване. Т.е. ако нямаш ясно регулирано време за учене – или няма да го има и ще си разказваш цял ден как си пропуснал нещо днес, или е твърде много и си с усещане, че това трябва да изисква по-малко време. Много и малкото време са повече свързани със състоянието на ума ни (дали е спокоен или не) отколкото колко време нещо отнема. Когато няма ясни граници кога какво правиш е хаос и умът не е спокоен. Затова силно препоръчвам да си зададеш ясни граници в деня (кога точно, колко време точно) за учене.

Например в този момент работя, после имам някакво движение/спорт, после почивка около 30 минути и след тази почивка за 1 час е моето време за учене. Т.е. имам ясно дефинирано кога започва времето за учене и колко е дълго. То е съобразено с дължината на подкаста, който слушам, но 1 час мисля е добро средно време. Слушам подкаста само тогава, това е моето време за учене. не правя нищо друго, само слушам. Извън това време ако скролвам някъде и видя някое видео, статия или нещо друго – чета, но съзнателно гледам да не се въвличам толкова много, съзнателно не си разказвам колко е важно да гледам това ново видео, тази много важна статия, защото има един момент, в който от вдъхновяващо се превръща в натоварващо. И аз не искам да минавам тази граница. :)

Прецени кой момент от деня е най-подходящ за учене при теб и си създай този ясен прозорец от време за учене. Колкото минеш в него, толкова. Утре пак. :)

3. Опростяване. Тук имам предвид да виждаме общата структура/най-важните опорни точки на нещо и всичко останало да го гледаме като детайли на тази структура. Съответно – силно наблягаме да учим/разберем тази структура/опорни точки и не се изгубваме в детайлността.
Например в курса по съзнателност има 90 статии, но във всички статии има един единствен, един и същи процес, който се разглежда всеки път:
1. Забелязване.
2. Пауза.
3. Избор.
4. Действие.
Във всички статии се разглежда този процес (накрая въвеждам и „намерение“). Това са опорните точки. Във всички статии се разглежда този един единствен процес, просто е за различни ситуации и от различни гледни точки. Т.е. важното в този курс е да се упражняват тези 4 стъпки. А статиите да се четат просто за информация как може да се прилага процеса в различни ситуации. Това помага този процес да улегне в нас. Реално и главното, и общото са важни, но това опростяване, виждане на главните стълбове в едно обучени създава обща картина, контекст, в който ученето се случва по-ясно. Защото ако се гледа отделно, може да не се хване общата картина и това създава объркване, искане още да се мине материали, за да се разбере какво се има предвид, изпадане в детайли и т.н. В случая за съзнателността няма значение ако някоя статия се пропусне (даже 10 статии). Важно е тези 4 стъпки да се научат. Статиите само помагат за това. (Обяснила съм това по някакъв начин в началото, но може и да не се разбира какво имам предвид.)

По същия начин е с всяко обучение. Винаги има някакви опорни точки, който да видим в общото. И наблягаме на тях. Всичко останало обикновено е с цел да помогне на тези опорни точки да ги разберем по-добре и да работят за нас.

Това са моите 3 насоки, които ми помагат да направя доста по-подредено и некумпулсивно ученето си, но заедно с това получавам вдъхновението и задвижването от него. :) Ако ви допадат, може да ги пробвате, за да видите как биха работили за вас или да си ги напаснете по свой собствен начин. :)

Най-ценният въпрос, който да си зададем в предизвикваща ежедневна ситуация

Най-ценният въпрос, който да си зададем в предизвикваща ежедневна ситуация

За доста от нас, всеки ден се случват малки или големи ситуации, които предизвикват несигурностите ни, чувството, че не сме достатъчно добри в нещо или че не сме достатъчно добри изцяло като хора.

Тези ситуации освен, че ни карат да се чувстваме зле в момента на случването им, но заедно с това ние започваме да си разказваме истории около тях, свързваме ги с предишни ситуации, приемаме ги лично, правим ги да изглеждат големи и така освен, че увеличаваме времето си в негативни емоции, но и още повече подхранваме несигурностите си и чувството, че нещо не е ок с нас.

Например, онзи ден бях за първи път в един ресторант до нас. Сервитьорката, която ме посрещна изглеждаше напълно незаинтересована от мен. Мисля, че дори не ме поздрави и просто автоматично ме насочи към една маса. След това с видимо нежелание ми взе поръчката. А накрая, когато я попитах нещо – тя ме погледна неприятно, престорено се усмихна и отговори нещо тотално друго.

Аз, разбира се, веднага скочих в истории – „Може би нещо аз не изглеждам достатъчно добре, може би в този ресторант хора като мен не са добре дошли, може би им заемам място, което са искали да дадат на друг човек, може би искат да си починат и аз се натрапвам?!? От там започнах да се сещам за всички други ситуации от седмицата, които са предизивкали несигурностите ми, и така още повече да си затъвам в историите?!?

В смисъл… знаете колко негативни истории в минута може да генерира мозъка, нали?

И всичко това от ЕДНА малка предизвикваща несигурностите ни ситуация. Която ако не забележим и позволим да ни афектира – може да ни накара да се чувстваме зле часове и дни наред.

Разбира се, за вас ситуацията може да е изцяло различна, но процесът като цяло изглежда нещо такова:

Някаква дребна или голяма предизвикваща ситуация се случва –> Ние започваме да си разказваме истории как ние сме зле, как другите са зле, как живота е зле –> Започваме да свързваме тази ситуация с отминали ситуации и да си потвърждаме, че ние сме зле, че другите са зле, че живота е зле –> Чувстваме се зле, желанието ни за творческа работа намалява, правим задачите си с неприятно усещане недоволство, защото нали… ние не ставаме, другите не стават, живота не става… нищо не става –> И така може да продължим доста дълго надолу в негативна спирала.

Днес искам да ви споделя ЕДИН въпрос, който може да прекъсне този цикъл още в зародиш. И въпросът е:

Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

Когато чуем този въпрос, всичките ни несигурности сякаш се успокояват. Цялото кълбо от чувства, че нещо с нас не е наред, отшумява. И вече не става дума за НАС. Просто защото е ясно, че ние сме ОК.

По този начин процесът вече изглежда така:

Някаква дребна или голяма предизвикваща ситуация се случва –> Ние започваме да си разказваме истории как ние сме зле, как другите са зле, как живота е зле –> Забелязваме какво се случва и си спомняме, че ние всъщност не искаме да подхранваме несигурности си, а искаме да изградим стабилна подкрепа и вяра в себе си и затова си задаваме въпроса: Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

Тогава вече може да погледнем истината в лицето. Другият човек може би просто има лош ден и не е на кеф, може би му е последният ден на работа и няма търпение да си тръгне, може би снощи се е напил и не може да се контролира добре, може би си е такъв по принцип, може би току що се е ядосал на нещо и т.н. А може би наистина лично нас не ни харесва. Какъвто и да е случая – няма значение. Ние не караме тяхното поведение да значи нещо за нас като личности. Просто защото ние знаем, че ние СМЕ достойни за уважение, достойни за грижа, достойни за внимание.

Повечето от негативните истории, които си разказваме за себе си и ни карат да се чувстваме зле се базират на вярването ни, че не сме достатъчно заслужаващи да бъдем обичани, че не сме наистина достойни да бъдем уважавани, че не сме достатъчно важни някой безусловно да ни отдаде внимание и да се погрижи за нас.

Това е лъжата, през която повечето от нас интерпретираме ежедневните ситуации, които ни се случват.

И днес искам с вас да утвърдим в себе си, че това Е лъжа и да започнем да си разказваме по-подхранващи и окуражаващи истории за себе си. Може да направим това като във всяка една малка или голяма предизвикваща ситиация си зададем въпроса:

Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

На следващия ден отидох за обяд в един друг ресторант до нас. Сервитьорката ме посрещна изключително любезно и красиво. Сякаш съм най-желаният клиент на планетата. Тотално различно преживяване. Тотално различно чувство. И аз съзнателно му позволих да бъде истина за мен, защото знам, че аз заслужавам.

Следващият път, когато сте в малка или голяма предизвикваща ситуация (а може би имате такава сега в този момент), задайте си този въпрос и просто наблюдавайте как несигурностите ни намаляват, как прекъсваме цикъла от негативни истории от себе си за себе си и как съзнателно избираме да овластим себе си като заслужаващ уважение, любов и внимание човек.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Приятен и успешен ден,

Венета

„Нормално ли е да се чувствам така?“

„Нормално ли е да се чувствам така?“

 

Един от честите въпроси, които получавам е: „Нормално ли е да се чувствам така?

За каквото и да става дума, когато не се чувстваме добре по отношение на себе си, на някой друг човек или на някаква ситуация, ние често мислим, че не е нормално да се чувстваме така или ако се чувстваме така – значи нещо с нас не е наред. Което пък ни кара да се чувстваме още по-зле.

Искам днес с вас да се разберем за нещо много важно. И то следното: Всяко нещо, което чувстваме е нормално. Всяко нещо, което ни се случва е ок да се случва. Всяко чувство е валидно и е ок да го имаме.

Голяма част от нашата опитност и мъдрост се изгражда именно от това да чувстваме целия богат спектър от чувства и емоции, които животът ни предлага. И ако ние махнем историите си за това как едно чувство е „лошо“ и как друго е „хубаво“, тогава ние може да забележим, че всъщност чувството е просто чувство – нормално, красиво, разбуждащо и дори обогатяващо нас хората усещане.

Когато ние мислим, че не е нормално и не е ок да се чувстваме по начина, по който се чувстваме, ние реално отричаме собствената си реалност. Защото реално ние СЕ чувстваме така. Това е все едно да споделиш със свой приятел: „Не се чувствам добре“ и той да ти каже: „Нищо ти няма, всичко ти е наред!“ Това се нарича отричане на реалността и неспособност да присъстваме за себе си или някой друг.

Да нормализираме чувствата си означава да признаем, че се чувстваме по даден начин и да валидираме това. Да признаем реалността си, разбирайки, че е ок да се чувстваме както се чувстваме. Да нормализираме и валидираме чувствата си означава да присъстваме за себе си във всеки един момент. Не да отричаме, не да се разсейваме, не да бягаме, не да се оправдаваме, не да се борим с това как се чувстваме, а просто да спрем и да си кажем: „Нормално е да се чувствам така.

Искам всеки път, когато се хванете, че си разказвате истории как начина, по който се чувствате спрямо себе си, спрямо друг човек или спрямо някаква ситуация не е ок, да се спрете и да си кажете: „Нормално е да се чувставам така.“ 

Вдишваме. Издишваме.

И усетете лекотата, която се създава във вас, когато нормализирате собствените си чувства и валидирате собствената си реалност. Сякаш цялото ни тяло се отпуска и целият ни свят се успокоява. Защото ние не бягаме, не отричаме, не се борим, а вместо това изцяло присъстваме за себе си и сме ок с това, което се случва с нас. Това е един от най-силните актове на разбиране и безусловна любов, които може да проявим към себе си.

После, след като почувствате тази вътрешна свобода да възникне във вас – вие вече сте в най-будното си и продуктивно състояние да помислите ако нещо не ви харесва, как би могло да се промени. :)

Умението да минаваш през предизвикателствата на живота с усмивка

Умението да минаваш през предизвикателствата на живота с усмивка

 

Наскоро попитах една приятелка, на която истински се възхищавам, как успява да поддържа живота си на такова високо ниво с толкова подреденост и спокойствие.

Тя ми каза, че просто прави всичко с усмивка. Прави нещата, които харесва с усмивка. Прави нещата, които не харесва с усмивка. И прави нещата, които брутално няма желание да прави… с усмивка.

Повечето от нас сме свикнали да мислим, че „свобода“ е да правим това, което искаме, когато искаме. Проблемът е, че от ниско ниво на съзнателност, нашите искания и неискания отразяват нашия оцеляващ начина на мислене, базиран единствено на „бягане от болка“ и „бягане към удоволствия“. Искаме това, което свързваме с удоволствие и не искаме това, което свързваме с болка – двете неща, които изграждат рамките на нашия ментален затвор. От друга страна, когато сме на високо ниво на съзнателност, ние отваряме себе си за взаимодействие с Живота и тогава преминаваме от „това, което искам да правя“ към „това, което е нужно да бъде направено“. Т.е. тук пускаме рамките на индивидуалността (егото – моите искания и неискания) и излизаме на терена на безкрайността (живота), където вече истинската свобода живее.

Може би, а може би не, от горното става ясно следното: истинска „свобода“ не е да правиш каквото искаш, а да правиш това, което е нужно да бъде направено. Животът обикновено има много по-голяма интелигентност от нашият индивидуален ум.

Нека създадем по-ясно разграничение между това, което искам и това, което е нужно да бъде направено.

Помислете за едно важно решение, което е нужно да вземете.

.

.

.

Наистина, помислете – кое е едно важно решение, за което силно мислите и трябва да вземете?

.

.

.

Ако пуснете драмите си, фантазиите си, желанието си да се доказвате, мисленето как „трябва“ да бъде, как „не трябва“ да бъде, неудобството кой какво ще си помисли за вас, страхът, че може да се провалите, вкопчеността в това, което искате или не искате да се случи – ако пуснете всичко това (което формира нашите искания и не искания), ще забележите, че вие знаете какво е нужно да се направи. Обикновено хората знаем какво е нужно да направим, но не го виждаме, просто защото това, което е нужно да направим е по някакъв начин дискомфортно за нас. Така ние започваме да рационализираме, да мислим как да го направим по-комфортно, по-„както го искаме“, по-„както трябва да е“. И малко по малко изцяло се изгубваме.

Моята приятелка не се изгубва често. Защото има смелостта ясно да вижда какво е нужно да се направи (отвъд това, което тя или някой друг иска да се направи) и го прави с усмивка (дори, когато не й се усмихва).

Усмивката значи просто „приемане“ на това, което е нужно да бъде направено.

Несигурността, хаосът, неудобството, стресът, срещнати с усмивка (приемане) се трансфорнират в присъствие. A присъствието е мястото, в което знаеш със сигурност, че си в най-доброто си състояние, взимаш най-добрите си решения и получаваш най-добрите си резултати (дори и да не са тези, които си искал).

Моята приятелка има едно от най-вдъхновяващите и сплотени семейства, които някога съм срещала. Имат огромен успешен бизнес, който скоро ще стигне 1 милиард. Ежедневно са от полза на хиляди хора по света. И това не е просто маска за тези, които ги наблюдаваме овън. Това е начинът, по който тя наистина живее и успява да поддържа живота си на такова високо ниво с толкова подреденост и спокойствие. Не защото всичко в живота й е подредено и спокойно, а защото тя приема това, което Е и прави това, което е нужно да бъде направено с усмивка.

Нищо не коства. Усмихни се и ти. Създай истинско приемане в себе си на това, което Е за теб в този момент. И усети как това веднага намалява тежестта от предизвикатекствата в живота ти. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Най-силните върпоси за опознаване на себе си

Най-силните върпоси за опознаване на себе си

 

Един от най-задвижващите фактори за човешката психика е имането на яснота. Когато имаме яснота, увереността и ентусиазма ни да действаме напред осезаемо се увеличава. И обратното – когато нямаме яснота е все едно се въртим в кръг, скачайки от едно нещо на друг, без да стигаме кой знае къде по-далеч отколкото сме били и преди.

Днес искам да споделя с вас няколко въпроса, които изключително силно създават яснота относно това какъв човек сме и какъв живот автентично искаме да живеем. Другари, всички тези неща ние ги знаем, но много рядко ги имаме ясно дефинирани в съзнанието си и събрани на едно място. Представете си да ви дам една тетрадка за човека Х и вътре да е описано – какво създава усещане за истински мир на този човек, какво му създава вдъхновение, какво го кара да се чувства жив, какво харесва и какво не харесва текущо в ежедневието си, към какво се стреми, как е най-вдъхновяващо за него да прекарва деня си и т.н. Вие без да сте виждали този човек вече ще го „познавате“, нали?! Ами представете си сега да имате тази информация описана и събрана за себе си. То е като да видиш себе си отстрани и да имаш много ясно ръководство какво те кара да се чувстваш добре, какво те кара да се чувстваш жив, как е най-оптимално за теб да прекрваш деня си, в каква посока да вървиш и т.н. Мега готино, нали?! :)

Това са въпроси, на които всеки отговаря още в началото, когато се включи в моя мастърмайнд за създаване и реализиране на визия, и е едно от нещата, които хората ми казват, че им е най-най-ценно да имат като информация за себе си и да си го преглеждат на всяка ревизия през 3 месеца. Защото силно им помага да си спомнят какво работи за тях, какво не, към какво се стремят и как искат да живеят. За да знаят към какво да подравнят решенията, които взимат.

Ок!

Препоръката ми е да отделите около 2-3 часа само за вас, да си вземете красива тетрадка, да си запалите ароматна свещ, да центрирате себе си с няколко бавни вдишвания и издишвания, и да опишете своите лични отговори на тези въпроси. Може да ги преглеждате на всеки 3 месеца, за да си припомняте какво е важно за вас, как искате да живеете и да правите необходимите корекции ако сте се отместили твърде много от този път. :)

Ето ги и въпросите:

  • Какво за мен е богат живот? Опишете специфично какви точно неща ви карат да се чувствате изобилно. Например за мен едно от нещата е да мога да си купувам здравословна храна, която искам без да се притеснявам за цената. Или да живея в апартамент, който наистина ми харесва.
  • Какво ми създава усещане за мир?
  • Какво ми създава усещане за радост и щастие?
  • Какво ми създава усещане за живот и свобода? Какво ме кара да се чувствам жив и свободен?
  • Как искам да живея по моите стандарти, автентично? Колко време искам да работя? Колко време искам да почивам? Колко искам да печеля? Какво искам да правя в свободното си време? Как искам да се забавлявам?
  • Как точно искам да изглежда денят ми? Как изглежда един еждневен ден, най-радостен и вдъхновяващ за мен? Опишете по часове.
  • Какво в момента е „трябва“ в живота ми и ми създава усещане за свитост и тежест? Какво задължително не искам повече да толерирам в живота си? Какво ме ограбва? Какво не ми служи повече? Какво в живота ми ме кара да се чувствам незначителен и малък?
  • Какво в момента е „искам“ в живота ми и какво задължително искам в живота си занапред?
  • Какво бих правил в момента ако имах 4 000 000 лв? (Това са около 5000лв всеки месец в следващите 70 години, сигурни пари ;)
  • Какъв точно човек съм аз, автентичен себе си, когато имам 4 000 000 лв? Как говоря? Как се държа? С какво съм облечен? С какво се храня?
  • Какви са опциите в живота занапред за мен?
  • Коя е най-вдъховяващата и радостна опция за мен?
  • Какво бих направил ако не ме беше страх? Напишете 3 неща.
  • Какво трябва да се промени в графика ми, за да имам повече от това, което искам и да спра да толерирам това, което не искам и вече не ми е нужно?
  • Как изглежда моят богат и красив живот увеличено по 4? Как изглежда „having it all“ по 4? Как точно изглеждa, така, че да е подравнено лично към мен и това, което лично на мен ми създава смисъл, радост, усещане за живот?

Пишем отговорите си подравнение НЕ към това кое изглежда добре, кое как трябва или не трябва да го искаме, а кои неща вътрешно, истински ЧУВСТВАМЕ като важни, желани, значими за себе си. В отговорите си отразяваме максимално себе си и това, което е истина лично за нас. Без маски, без срам, без самозаблуждения, без фантазии. Усещаме какво иска наистина душата ни и описваме това.

Щастлива съм да споделя тези въпроси с вас и нямам търпение да усетите вдъхновението, свързаността и окуражаването на себе си, които те създават в нас докато им отговаряме. :) Отделете 2-3 часа за мега красиво опознаване на себе си, отговорете на тези въпроси и ми пишете как това ви е подействало. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :) Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

 

Най-краткият път към щастието

Най-краткият път към щастието

 

Преди да започнете статията – помислете за 3 момента на щастие в живота ви. Може да са от тази седмица, от миналия месец, година или от целия ви живот. Просто помислете за 3 момента на щастие.

Когато хората говорим за моменти на щастие, обикновено това са:

  • успешно взимате на труден изпит
  • раждане на дете
  • предложение за брак
  • одобрение за нова работа
  • напускане на работа :)
  • пътуване за желана дестинация
  • оставане и почиване цял ден вкъщи без никакви задължения
  • започване работа по супер вълнуващ за вас проект
  • избирането на ново правителство в държавата :)
  • и т.н. и т.н.

Та, какво е общото между всички тези събития? Не само тези, които са описани по-горе, а какво е общото между всички моменти на щастие. Може да се отделите 1 минута за размисъл върху този въпрос преди да продължите със статията. :)

Обикновено ние мислим, че щастието е свързано с даденото събитие, което се е случило. Реално обаче едно събитие може да е щастие за един и тотален ад за друг. Дори за самия теб – в един момент едно събитие може да е щастие, в друг момент може да е голяма неприятност.

Следователно щастието не зависи от даденото събитие. Не зависи от съдържанието на това, което се е случило.

Ако погледнем малко по детайлно в същността на нещата, ще разберем, че щастието зависи от това дали нещото, което се е случило сме го искали или не сме го искали в този момент.

Ако ти искаш партньор и получиш партньор – това за теб е щастие. Ако ти искаш партньор и не получиш партньор – това за теб е нещастие. Но ако не искаш партьор и получиш партьор – това също е нещастие.

Т.е. щастието не зависи от това какво се случва, а от това дали ти искаш или не искаш това, което се случва. Момента на щастие е тогава, когато получиш това, което ти искаш в този момент.

Тук неприятното е, че когато живеем в тази парадигма, ние ще бъдем щастливи единствено и само ако получаваме това, което искаме. А това няма как да стане. В този свят има 7 билиона човека, всички с различни желания. Един иска да е с теб, ти обаче не искаш да си с него. Един иска да ти продаде нещо, ти обаче не искаш да го купуваш. Т.е. няма как всичко, което искаме да се получава. Затова и нашето щастие в момента е брутално нестабилно.

Нека сега разгледаме горното становище по обратен начин, където се получава следното: щастие е, когато искаш това, което получаваш в този момент.

Тук вече възниква проблем! Ние сме тотално ок с това, че щастие е, когато получим това, което искаме. Но никак не сме ок с това, че щастие е когато искаме това, което има в този момент. Защото ако това, което присъства в този момент не го искаме – как да сме щастливи, нали? Ние искаме това, което си искаме!

Ок!

Нека за момент оставим личните си преференции какво искаме и какво не искаме настрана, и разгледаме обективно нещата.

Този момент, който се случва в момента е такъв какъвто е. Той е неизбежен. Следващият момент може да бъде друг, но ТОЗИ момент е такъв какъвто Е. Не можеш да го промениш, не можеш да го донастроиш, не можеш да го изтриеш, не можеш да го напудриш. В този момент, това е реалността. И когато спориш с реалността, реалността печели само в 100% от случаите. Защото в този момент няма как да е друго от това, което Е. :)

Та, ако не можеш да промениш този момент и знаеш, че щастие е, когато получаваш това, което искаш – тогава какво избираш? Да искаш това, което Е в този момент или да не искаш това, което така или иначе Е в този момент?

Едното е щастие, другото е страдание.

Ако един човек е истински съзнателен – той винаги избира да е добре пред това да не е добре. Ако си несъзнателен – ти можеш с часове, с дни, с години да си страдаш, защото нещо не е както ти го искаш. Да си разказваш истории колко е зле. Как не трябва да е така. Да се тревожиш. Да преживяваш негативност и т.н. Но ако ти си съзнателен – ти винаги избираш да не страдаш пред това да страдаш. Следователно избираш да си ок с това, което Е. Защото това което Е е, и няма друг начин, по който да Е в този момент.

В момента живота на повечето хора е: щастие, когато получим това, което искаме и нещастие, когато не получим това, което искаме. Ако обаче ние сме съзнателни и винаги сме ок с това, което Е в този момент (независимо дали е „добро“ или „лошо“ за нас) – ние ще сме винаги в щастие, нали така? Защото няма да има нещо, с което да не сме ок.

Ето го и отговорът на нашия въпрос.

Най-краткият път към щастието е да искаме, да приемаме изцяло това, което е в този момент. Независимо дали е „добро“ или „лошо“ за нас.

Тук има само 2 най-важни неща за осъзнаване.

  • примане не е примирение
  • този момент не е същото като следващия момент

Да приемем това, което Е в този момент не значи да се примирим с него. Ако това, което искаме е нещо друго от нещото, което се случва в този момент – ние задължително трябва да продължаваме да действаме и вървим в посока на това, което искаме. Т.е. нашето приемане не е пасивно! Ние не си казваме: Е, каквото Е, да бъде, приемам го, не ме интересува, ще го бутам някак си. Това не е истинско живеене. Това е да бичиш айляк и в тази игра ние НЕ играем.  Ние искаме да играем в интензитета на живота. Затова нашето приемане е активно приемане. Т.е. това е задвижващо приемане. То служи, за да запазим своя вътрешен мир и яснота, за да можем да преценим най-адекватно каква да е следващата ни крачка напред към това, което искаме, според това, което Е в този момент.

Да се бориш, недоволстваш и страдаш от това, което Е в този момент е безумие. Тотална загуба на енергия, време, емоции, всичко. Но когато проявиш активно приемане – ти вече играеш като истински партньор с Живота. Разбирайки, че не си сам в този свят и не всичко се случва както на теб ти харесва. И ти си тотално Ок с това.

Второто важно нещо е, че ТОЗИ момент е неизбежен, но следващия момент е в процес на създаване! И ние може да изберем да създадем нещо друго! Ако обаче ти си твърде зает да се бориш и да страдаш, че този момент не е такъв, какъвто го искаш – на теб не ти остава много време и енергия да мислиш и да твориш следващия момент. Но ако ти приемаш този момент и избереш да не се въртиш в негативен кръг около него – тогава твоя капацитет остава свободен и ти може да го насочиш към това наистина да вървиш напред към това, което искаш.

Та, ето го и заключението: Най-краткият път към щастието е да приемаш това, което е в този момент. Не, защото винаги искаш да е това, което е, а защото си съзнателен. Защото знаеш, че не може да промениш това което Е в този момент. Защото ясно избираш да НЕ страдаш. И защото разбираш, че за да имаш капацитет да съдаваш живота си в следващия момент, не може да си позволиш да губиш ресурсите си в борба с това, което е непроменяемо в този момент.

Ок?

Ок!

Хайде сега да свършим и някоя полезна работа! :)

Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)

Колко живееш съзнателно и колко компулсивно?

Колко живееш съзнателно и колко компулсивно?

 

Да живееш живота си съзнателно е обратното на това да живееш живота си компулсивно.

Да се храниш е хубаво, но ако се храниш компулсивно с всичко, което е на масата – това води до лош резултат.

Да ползваш Фейсбук е хубаво, но ако го отваряш компулсивно всяка минута – това води до лош резултат.

Да обичаш е хубаво, но ако обичаш компулсивно, създавайки напрежение в другия или невротизирайки себе си – това води до лош резултат.

Да работиш е хубаво, но ако роботиш компулсивно и вманиачено без да почиваш – това води до лош резултат.

Да мислиш е хубаво, но ако мислиш компулсивно, следвайки всяка своя мисъл и вкопчвайки се в негативни истории, които те водят по спирала надолу – това води до лош резултат.

Каквото и да правим компулсивно, то води до лош резултат.

Природата на нашия ум е да бъде компулсивен. Той скача от една мисъл, на втора, на трета. От едно желание, на второ, на трето. От едно недоволство, на второ, на трето.

Но ние не сме нашия ум. Ние сме нашата съзнателност. Т.е. основната идея не е да контролираме ума си, а просто да НЕ бъдем него.

Нашият ум мисли – това му е работата. Нашата работа е да стоим в своята съзнателност.

Основната идея на самореализацията е преминаване от компулсивност към съзнателност.

Та, как може да направим стъпка напред към тази цел?

Като преди да направим някакъв избор, преди да направим нещо, просто си зададем върпроса – Това съзнателно ли е или компулсивно?

Задаваме си този въпрос за абсолютно всичко, което започваме да мислим, да чувстваме, да правим и т.н. Например, снощи се събудих около 4 часа през нощта. Станах, отидох до тоалетна и на връщане грабнах телефона да отворя мейла си. Запитах се – това съзнателно ли е или компулсивно? Само задаването на този въпрос създаде мир в мен и ми напомни, че аз съм повече от компулсивните подтици на моя ум. Така че, оставих телефона и легнах да си доспя.

Истината е, че дори когато се питаме въпроса дали това, което се каним да направим е съзнателно или компулсивно, понякога ще избираме компулсивното. Например, възниква ти желание да запалиш цигара и се питаш – това съзнателно ли е или компулсивно. Знаеш, че е компулсивно, но въпреки това избираш да си запалиш цигарата. Това е ок. Само факта, че сме си задали въпроса преди да го направим е нещото, което създава дългосрочния позитив за нас и засилва нашата съзнателност. В курса ми по съзнателност описвам как да избираме „грешното“, знаейки ясно, че е „грешно“ е част от изграждането на нашата съзнателност, защото помага на ума ни да забележи и усети негативния резултат от компулсивното ни поведение. В дългосрочен план това помага на ума ни да прави повече „правилни“ (обогатяващи, съзнателни) избори, без да се хвърля в компулсивни желания и да се премята като 5 годишно дете, което иска поредното си разсейване.

Каквото и да правим съзнателно, то води до обогатяващ резултат. Защото дори и резултатът да не е „добър“, ние сме достатъчно съзнателни да видим този резултат като „просто опит“, а не като „лош“ резултат и причина да страдаме. Съзнателността винаги избира да си добре, вместо това да не си добре (каквото и да става).

Та…посмисли сега.

Колко живееш ежедневието си в съзнателност и колко в компулсивност?

Реално, това няма значение! Единственото, което има значение е от тук насетне, за всяка мисъл, чувство, действие, преди да се въвлечем в него, да се попитаме: Това съзнателно ли е или компулсивно? И малко по малко да правим повече съзнателни, отколкото компулсивни избори. 

Хайде сега да практикуваме! Каква феноменална възможност за нас да създаваме съзнателно живота си, нали?

Радвам се, че сме заедно по този път напред. :)

Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)

Цената на свободата е болката

Цената на свободата е болката

 

В будизма има една интересна насока, която казва така: „Цената на твоята свобода е твоята болка„.

Това е доста дълбока тема, но основното тук е че, за да сме истински свободни е нужно да можем да чувстваме болката си. Да можем да й дадем нужното пространство и време да мине през нас. Защото болката е това, което изгаря в нас всичко, което е нужно да бъде изгорено (страх, съмнения, негативни вярвания, стари рани и т.н.), за да живеем истински свободни.

Проблемът е, че в нашето общество „болката“ не се възприема като нещо добро и животът на повечето от нас е организиран около това да бягаме от болката.

Не искаме да проведем важен за нас разговор, защото резултата може да не е приятен за нас, може да бъдем наранени или да нараним друг човек. Може фантазиите ни да бъдат срутени.

Не казваме това, което е истина за нас, защото хората могат да ни отхвърлят и да се почувстваме зле.

Не правим промяната, която искаме да направим, защото непознатото и несигурното могат да са болезнени за нас.

Пием алкохол, за да заглушим болката си. Пушим, за да се разсеем от болката си. Преяждаме, за да избягаме поне за малко от болката си.

Целият ни живот е организиран около това да бягаме от болката си.

Докато в реалността – болката ни е вече е тук! Тя вече присъства в живота ни.

И когато не си позволяваме да я чувстваме – ние всъщност не й позволяваме да мине през нас. Така тя остава вътре в нас и започва да контролира целия ни живот.

Не заговаряме този човек, защото може да бъдем наранени. Не даваме това предложение на работа, защото шефа може да го отхвърли и да изглеждаме зле. Не започваме този проект, защото може да се провалим и това да е твърде болезнено. Не отиваме на любимото си кафе, защото то сега носи твърде болезнени спомени за нас. И т.н. И т.н.

Освен обществената нагласа, че болката е нещо „лошо“, причината, поради която толкова ожесточено бягаме от болката си е, че ние мислим, че тя ще ни разруши. Повечето от нас сме с усещането, че едвам държим света си събран и ако позволим на интензитета на болката ни да ни докосне – тогава вече ще се срутим.

Това не е истина! Ние МОЖЕМ да се справим с болката си. Ние сме МНОГО по-големи от болката си.

В момента, в който разберем, че болката Е неизнежна и е част от живота ни – ние може да й позволим да мине по-бързо през нас.

Как позволяваме на болката ни на мине през нас?

Като си позволим да я чувстваме. Истински. Без да бягаме и да се разсейваме от нея!

В момента, в който усетим как болката се надига в нас, независимо дали е от отминала или от сегашна ситуация (сегашната ситуация е просто отпечатък от минала ситуация) – вдишваме, издишваме и създаваме пространство за болката в нас да изплува. Ако имаме нужда да поплачем – плачем. Ако имаме нужда да поговорим – говорим. Ако имаме нужда да попишем – пишем. Ако имаме нужда да останем насаме – оставаме насаме. Правим каквото усещаме за нужно да направим. Но не се разсейваме. Не бягаме. Обръщаме пълно внимание на болката си. Позволяваме й да бъде. Присъстваме за нея. Даваме й нужното пространство и време да мине през нас. Позволяваме си да почувстваме интензитета й, колкото и голям да е той. И после чувстваме как този интензитет съвсем естествено намалява, без да правим каквото и да било. Просто позволяваме на болката да дойде и да отмине.

Хората дават хиляди пари за терапии, да изследват своята болка. Истината е следната – няма нужда да знаеш откъде е тази болка. Когато се хвърляме в разследване на болката си – това е нужно единствено и само за ума ни, който има нужда от обяснение, за се успокои. Тялото ни (тялото ни е видимата част на подсъзнанието) няма нужда от обяснения. То просто има нужда да се отърси от напрегнатата енергия, която болката е създала в нас. И ние може да направим това като просто позволим да чувстваме болката си, когато тя реши да появи за нас. Нужно е само да й създадем пространство да мине през нас. И след това да я пуснем.

Всеки път, когато болката се надигне в нас – вдишваме, издишаме, отпускаме се и си позволяваме да чувстваме. Позволяваме на болката да мине през нас. И след това я пускаме, когато интензитета й естествено намалее.

Правим това колкото е нужно пъти, докато вече изобщо не реагираме на това, което преди е създавало болка в нас. Тогава разбираме, че болката е минала изцяло и си е свършила работата. Изгорила е каквото е било нужно да бъде изгорено вътре в нас, за да не реагираме повече като уплашени деца на това, което се случва в живота. И вече сме с една идея по-свободни от преди.

Ако ние се научим да сме Ок с болката си – НИЩО не може да ни нарани. Защото вече знаеш – не просто ментално знаеш, а дълбоко с тялото си знаеш, че можеш да се справиш с каквото и да се случи, колкото и болка да донесе то. Защото тялото ти вече е минавало хиляди пъти през интензитета на болката и вече знае, че може да се справи с нея.

Екхарт Толе има едно много красиво изказване, което е:

Какво става с нещастието, когато ти вече нямаш против да си нещастен?

Моят въпрос днес към вас е:

Какво става с болката ти, когато ти вече нямаш против да чувстваш тази болка?

И отговорът е следния: Когато нямаш против да чувстваш болката, нищо не може да те нарани. А когато знаеш, че нищо не може да те нарани – ти можеш да живееш с такова ниво на свобода, което ти позволява да опитваш, да експриментираш, да рискуваш, да живееш истински интензитета на живота. С всички негови несравнимо красиви и разкъсващи сърцето ни моменти.
Всичко написано до тук не означава да оставим себе си да потъваме в болката си или пък да се въвличаме в любимия си образ на жертва!
Не.
Става дума единствено за пълно приемане на болката като част от живота ни. Чувстването й изцяло. Позволението й да мине през нас. И в същото време – откриване на смисъл в живота ни, който прави тази болка незначителна спрямо визията, която сме създали за себе си. По този начин животът ни спира да бъде контролиран и воден от болка, и започва да бъде воден от вдъхновението, с което душата ни подтиква да вървим напред всеки ден.
Радвам се, че сме заедно по този път напред. :)
От четвъртък, 01.10.2020г започнахме модула за Опознаване на себе си и през целия октомври ще си изграждаме повече разбиране за мисленето, емоциите и поведението ни. Може да се включите заедно с нас ТУК. :) Програмата е изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. Цената за целия месец ежедневни насоки, вдъхновение и подкрепа е 40лв. и може да се регистрирате ТУК. :)
Нашата подготовка за Личностната ера

Нашата подготовка за Личностната ера

Другари, ние преминаваме от Индустриална ера, през Информационна ера към ЛИЧНОСТНА ера.
 
Една от най-съществените характеристики на този преход е в „СВОБОДНИЯ ИЗБОР“. Преди свободният избор беше почти изцяло в държавите и монополите. След това свободният избор премина доста към компаниите. Монополните структури започнаха да се разпадат и се отвори повече пространство за големи и малки компании да увеличават дяла си. Сега ясно се забелязва как СВОБОДНИЯ ИЗБОР бавно, но сигурно започва да преминава в ръцете на отделните индивиди. На отделните хора. В ръцете на мен, на теб и на всички останали около нас.

За личностната ера

И глобално, обществото ни е тотално неподготвено за това! Защото прекалено голям процент от хората НЕ могат да ползват свободния си избор градивно.
 
Един човек, който има свободен избор може да го използва за феноменално красиво личностно и обществено развитие. Но може да го използва и така, че тотално да се саморазруши. Физически, емоционално, ментално и духовно.
 
Свободният избор може да бъде нещо добро ЕДИНСТВЕНО ако е съзнателен, ОБОГАТЯВАЩ избор. Когато това, което избереш е обогатяващо за теб, за хората около теб и за живота като цяло. От най-малкия избор, който всеки от нас прави ежедневно до най-големия избор, който седи днес пред теб.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да НЕ запалиш цигарата си, вместо да я запалиш и да се тровиш доброволно.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да НЕ изядеш поредния джънк фууд за деня, вместо да го изядеш и да си кажеш, че „веднъж се живее“.

Съзнателен, обогатяващ избор

Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да правиш това, което естествено и истински те радва, а не да живееш живот, в който трябва да се напиеш, за да ти е забавно и за да харесваш работата си, колата си, жена си, живота си.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да поемеш риска, който искаш да поемеш, вместо да седиш с месеци и години скован от чуденето, съмненията и страховете си.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да влизаш във взаимоотношения, да се жениш и да имаш деца, защото имаш вътрешното обогатяващо желание да го направиш, а не за да задоволяваш обществените и семейните догми, за да запълваш вътрешната си празнота и нужда да бъдеш значим за някого или за да обслужваш вътрешните си страхове от самота.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да забелязваш свличащите те надолу състояния и истории в главата си, и да избереш да минеш СПОКОЙНО през тях и после да промениш перспективата си, за да продължиш напред, вместо да се оставиш да бъдеш удавен в естествената склонност на ума към негативност.
 
Свободният избор е бил винаги в ръцете на отделните хора, но до сега (с изключение на много малък брой личности) нашето съзнание никога не е било на достатъчно високо ниво да разбере ментално концепцията за свободен избор, камо ли да я ползва с изборите и действията си адекватно. Затова и винаги доброволно сме давали своя свободен избор в ръцете на държавата, компаниите, семейството, хората около нас (дори и когато сме заставали срещу тях!). Сега обаче, точно както предаваме отговорността на едно пораснало дете, така и ОТГОВОРНОСТТА за свободния избор започва да се предава изцяло на нас.
 
И ние може да я използваме градивно или саморазрушаващо.
 
Та, другари, с този пост ви каня да започнем да упражняваме своя свободен, съзнателен, ОБОГАТЯВАЩ избор. Ежедневно. От най-малкия детайл до най-големия детайл. Със сигурност не в 100% от случайте, но в 70-80% – да, това е нашият таргет!
 
Това е нашата подготовка за настъпваща ЛИЧНОСТНА ЕРА.
 
Защото ако не го направим – животът ни ще бъде (ако вече не е) едно тихо отчаяние, прекарано в служба на всичко останало, освен себе си.
 
Започнете с физическото. С цигарите, с газираното, с алкохола, с храната, с тялото си. От там насетне следващата стъпка ще си дойде сама за вас, сигурна съм.
 
И искам да завърша с един цитат от Питър Дракър, който изключително резонира с този пост и който отдавна съм разглеждала в курса ми по съзнателност.
 
След няколко хиляди години, когато историята на нашето време ще се пише от перспективата на вече изминало хилядолетие е вероятно, че най-важното събитие, което историците ще описват няма да е свързано с технологиите, с интернет или пък с електронната търговия. Най-важното събитие ще бъде свързано с безпрецедентната промяна в човешкото съзнание. За пръв път, буквално за първи път, все по-значителен и бързо растящ брой хора започват да имат свободен избор. За пръв път тези хора се сблъскват с това, че трябва да правя самостоятелни избори и да управляват сами себе си. И обществото е тотално неподготвено за това.
Питър Дракър
 
Колко ОБОГАТЯВАЩИ избора направи днес за себе си?
 
Кой е най-обогатяващия избор, който може да направиш СЕГА?
 
И за колко ОБОГАТЯВАЩИ избора може да се сетиш и направиш утре? ???
 
Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)
Умението да гледаме на живота през очите на вътрешния си мир

Умението да гледаме на живота през очите на вътрешния си мир

 

Представете си това: когато небето е ясно, ние виждаме Слънцето, усещаме лъчите му върху нас, усещаме топлината, усещаме отпускането, което тази топлина създава в нас. Когато обаче е облачно и мрачно – ние нито виждаме Слънцето, нито усещаме лъчите и топлината му. И все пак – независимо, че не го виждаме – Слънцето е там. Зад облаците, зад сянката, която те създават. Просто ние нямаме достъп до него. По същия начин е и с мирът в нас. Мирът е винаги наличен вътре в нас, но според това какъв е нашият вътрешен климат – ние имаме достъп до своя мир или нямаме достъп. Когато се чувстваме добре, когато животът върви според желанията и очакванията ни – климатът в нас е ясен и ние имаме достъп до своя мир. Състоянието ни е красиво, спокойно, ресурсно. Когато обаче вътрешният ни климат е заоблачен от недоволство, гняв, тревожност, изискване как животът трябва и как не трябва да се случва – ние нямаме достъп до своя вътрешен мир. Той е там. Той е вътре в нас. Той винаги е там. Но просто ние нямаме достъп до него, защото сме заоблачени от негативността в нас. В момента, в който ние видим, чуем, усетим нещо, което ни отваря и ни радва – ние, буквално на секундата може да усетим отново своя мир. Ние обикновено не забелязваме тази промяна в състоянието си, но буквално на секундата, в която нещо приятно за нас се случи – сякаш влизаме в друга реалност и се чувстваме приятно. Забравяйки какво е било няколко секунди преди момента на щастие. Това е нашето доказателство, че мирът е винаги наличен в нас. И ние можем винаги да го достъпим. За секунди. Но след като моментът на радост приключи, ако нямаме достатъчно съзнателност да останем в своя мир, независимо от промяната на условията – ние отново влизаме в своя заоблачен климат на недоволство и връзката с нашия мир отново приключва. Мирът е там. Той е вътре в нас. Той винаги е там. Но просто ние нямаме достъп до него. Доста от нас сме зависими от външни фактори, които правим, само за да достъпим своя мир и спокойствие. Йога, медитация, спорт, разговор с приятел, пътувания, пазаруване, цигари, алкохол, трева, дрога. Някой от тези фактори са напълно нездравословни и нежелателни. Други са здравословни и са напълно ок, но искам само да обърна внимание, че И те са просто механизъм да достъпим нещо, което вече е вътре в нас – нашият мир, нашето спокойствие, нашата усмивка, нашата стабилност. Нашето ресурсно състояние. В моята Програма за полезни навици ние упражняваме всички важни външни фактори за това да поддържаме своя мир, но днес искам с вас да разгледаме как само чрез съзнателност бихме могли да достъпваме своя мир. Това е малко по-висш пилотаж, но щом четете моя блог, вярвам, че можете да се справите прекрасно с тази задача. :) Първо, нека обърнем малко повече внимание защо за нас е важно да имаме достъп до своя мир? И отговорът е – защото само тогава ние сме в най-ресурсното си състояние. Когато вътрешният климат в нас е заоблачен от недоволство, осъждане, ядосване, изискване, тревожност, несигурност и т.н. – ние не се чувтваме добре. Ние се въртим в постоянно чудене за най-малкото нещо. Не можем да взимаме обосновани, адекватни решения. Не може да се справим с комплексността, която живота предлага. Реагираме инстинктивно. Не сме достатъчно адекватни във взаимоотношенията си. Не сме способни да оценим и да се зарадваме на нещата около нас. Не живеем живота с наслада, а с борене, с нежелание. Резултатите ни съответно, също не са задоволителни – нито в работата ни, нито във взаимоотношенията, нито във финансите ни. От друга страна – когато имаме достъп до своя мир – ние чувстваме спокойствие и вътрешна яснота, независимо какво се случва. Ние имаме естествената вътрешна мъдрост, с която можем да минем спокойно през каквото и да ни се случва. Погледът ни (дори чисто физиологично) е по-ясен. Имаме усещане за подреденост вътре в себе си, независимо колко неща имаме да правим. Категорични сме в решенията си. По-толерантни сме със себе си и хората около нас. Правим по-съзнателни избори как да реагираме. Способни сме бързо и лесно да прощаваме, когато някой резултат не отговаря на очакванията ни. Продуктивни сме. Способни сме да забележим и оценим дори малките детайли, който правят деня ни красив и да им се зарадваме. Живеем живота с желание и като игра, а не като арена, на която се борим на живот и смърт.   Да живееш от позицията на своя мир не означава да бъдеш айляк, да бездействаш и да живееш „за мига“. Със сигурност не. Да живееш от позицията на своя мир означава да си достатъчно спокоен и емоционално трезв, за да правиш обогатяващи избори, да предприемаш действия и да приемаш спокойно резултатите, които се случват. Означава да чувстваш удовлетворение, смисъл и желание да вървиш напред. Както става ясно – двете алтернативи на живот според това дали имаме достъп до своя вътрешен мир или не, са доста различни. На повърхността те може да изглеждат еднакви. Еднакво ниво на пари. Еднакво ниво на взаимоотношения. Еднакво ниво на работа. Еднакво ниво на статус и т.н. Но съществената разлика е в това как се усеща вътрешно – дали вътрешно живееш в борене и недоволство всеки ден, уморен от живота или живееш с желание, с усещане за игра, с усмивка. Няма значение как животът ти изглежда. Има значение единствено как се усеща за теб вътрешно. Затова и е толкова важно да имаме достъп до своя вътрешен мир. Той ни помага независимо какво се случва на повърхността, ние вътрешно да живеем в стабилност, в удовлетвореност, в желание да създаваме и вървим напред, независимо от красивите или неизбежно трудните моменти, през които преминаваме.

Духовността няма нищо общо с това в какво вярваш. Духовността има единствено общо с това в какво състояние живееш живота си. Екхарт Толе

Ок. Нека сега видим как можем да достъпваме своя мир. Нашата най-важна задача тук е постоянен шифт в съзнанието ни. В момента, в който усетим, че сме твърде далеч от вътрешния си мир, веднага да се подравяваме. Отново. Отново. И отново. Докато това стане автоматичен за нас процес, в който сме осезаемо чувствителни, когато сме извън своя мир и сме способни бързо да се подравним, за да сме отново в ресурсното си състояние. Ето и стъпките, по които може да упражняваме това:

  1. Забелязваме, когато сме извън своя мир. Най-важната стъпка е да забележим, че не сме там, където искаме да сме. Ако не забележим, че сме негативността ни е обзела – ние може да прекараме часове, дни, месеци там, оплетени в своите рационализации и страдание, без изобщо да забележим какво се случва с нас. Но ако забележим, че сме извън своя вътрешен мир – това вече ни дава възможност да променим състоянието си буквално веднага.
  2. Пауза. След като забележим, че сме извън своя мир, паузираме. Не се обвиняваме, че пак сме негативни. Не си разказваме колко сме зле, че не напредваме достатъчно бързо с важните за нас задачи. Не си мислим колко ни е писнало да сме в момент, който ни затруднява. Пускаме всичко това и просто се отпускаме. Отпускаме физически тялото си. Отпускаме всички мускули. И си спомняме, че нашият мир е наличен за нас.
  3. Достъпваме своя вътрешен мир. В основата си, преминаването от недоволство, неудовлетвореност, тревожност и т.н. към вътрешен мир е просто отпускане и промяна на перспективата ни. Промяна на обектива, през който гледаме на реалността, вместо да сме вкопчени в едно единствено обяснение на това, което ни се случва. След отпускането, най-ценният инструмент за промяна на нашата перпектива са въпросите. Ето 3 въпроса, които много красиво могат да разширят и променят нашата перспектива:

Как бих се чувствал по отношение на моята ситуация ако изцяло и истински вярвам в себе си? Как бих се чувствал по отношение на моята ситуация ако знам, че съм изцяло достатъчен такъв какъвто съм? Как бих се чувствал по отношение на моята ситуация ако съм в благодарност за всичко, което имам и съм минал до сега? Ние не можем да достъпим своя мир през облаците, които недоволството, осъждането, неудовлетвореността, изискването, гневът създават в нас. Но с промяната на своята перспектива тези облаци постепенно започват да разсейват. Дори само докато четем тези въпроси, ние може да усетим как мирът започва да възниква в нас. Успокояваме се. Перпективата ни започва да се отваря. Да се променя. Вътрешният ни климат се разяснява и мирът започва да възниква в нас.          4. Избор. От позицията на новата си перспектива, която мирът е създал в нас, може да помислим: Каква нова история искам да имам за себе си и ситуацията, в която съм от позицията на доверие в себе си, на благодарност към това, което съм и на знанието, че съм достатъчен такъв, какъвто съм? Историите, които си разказваме не винаги са верни, но винаги са истина. И винаги водят към резултатите, които постигаме. От нашият заоблачен вътрешен климат ние си разказваме негативни, обезкуражаващи истории, които ни карат да се чувстваме дребни, незначителни, провалени още преди да сме започнали. Но от позицията на достъп до своя мир, ние разширяваме вниманието си и може да изберем да си разказваме по-обогатяващи, създаващи вдъхновение, усещане за живот и смисъл истории. А от основата на тези окуражаващи истории, ние вече може да действаме доста по-смело и с пълния си капацитет и да получим резултатите, които искаме.          5. Действие. Ние с вас може да седим и да медитираме цял ден. Може да си говорим за съзнателност и вътрешен мир, колкото си искаме. Но нищо в живота ни няма да се промени (даже ще деградира!) ако не действаме. В моя курс по съзнателност аз наричам липсата на действие „куца“ съзнателност. Защото без действие вътрешният мир не може да бъде достъпен. Външното действието е финалната стъпка на цялата ни вътрешна работа. И ако не го направим, енергията оства вътре в нас и с времето става саморазрушаваща. Уморени сме, безсмислени, омърлушени. Когато имаме вътрешен мир, действията ни са по-малко, по-подравнени, но вътрешният мир НЕ ни освобождава от отговорността да предприемем реално тези действия. Затова въпросът тук е: От своето красиво състояние на мир, кои са обогатяващи действия, които мога да предприема за себе си, за дейността си?  И след това действаме! С мир в нас. С пълно доверие. С усещане за пълна подкрепа. Да гледаш и живееш живота през заоблачената перспектива на недоволството си, на гнева си, на негативността си е тотално различно преживяване отколкото да гледаш на живота през очите на мира вътре в теб. На повърхността може да изглежда същото. Дори самият ти може да се заблудиш, че е същото. Но разликата е вътре – как се усеща вътрешно живеенето на твоя живот всеки ден. Дали в повечето време си в някакъв вид страдание и бутане нещо да се случи или си в красиво състояние, в хармония с живота и с вървене напред с удоволствие.  Каквото и да се случва, ако ние с вас имаме способността да гледаме и живеем живота през очите на своя вътрешен мир – дори да се намираме в центъра на най-големия ураган в живота си, ние ще можем да бъдем спокойни. Оставяйки умът си и сърцето си напълно отворени, напълно стабилни, напълно непокътнати от каквото и да преминава през нас. Пускайки всичко ненужно, усмихвайки се и оставайки напълно готови за следващия настоящ момент да премине през нас. Каквото и да ни носи той. Пожелавам това за себе си. Пожелавам това и за вас. И знам, че с практиката ще задобряваме всеки ден. Радвам, че сме заедно по този път напред. :) Сега е време за практика! Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)

Колко вкопчен си в реалността, която живееш?

Колко вкопчен си в реалността, която живееш?

Когато искаме нещо, едно от най-важните неща е да може да си го представим. Като затворим очи, да можем да го видим като реално. Да го преживеем. Да се усетим свързани с него. Във фантазиите ни, ние вече да го живеем.

Например, ако чуете интервю на Илон Мъск, в което той говори за живот на Марс, това понякога може да звучи смешно на хората, но той е толкова силно убеден в това, което казва, просто защото той вече живее тази реалност в главата си толкова задълбочено, че изобщо не обръща внимание на реалността, която е извън него в този момент.

Такова или подобно ниво на свързаност с визията ни е изключително важно, защото ние буквално вече живеем в тази реалност и единственото, което остава е елемент по елемент да случим тази реалност тук и сега.

Това обаче е предизвикателно за повечето от нас.

Ние искаме това, което искаме, но често не можем да си го представим. Не можем да усетим връзка с него и да го видим като нещо реално и дори възможно за нас.

Основната причина за това е, че ние сме твърде вкопчени в реалността, такава каквато я живеем сега. Толкова сме вкопчени в нея, че я приемаме за непроменяема истина и не можем да си представим нещо друго.

Ако пуснем нашата вкопченост в реалността, ние може да се отворим за истината, че дори следващият момент е друга реалност. И в зависимост от изборите и действията ни, тази реалност може да бъде изцяло нова. Нашите действия и избори са ТОТАЛНО различни, когато ние сме дефинирани от реалността, каквато е сега и когато оставим себе си да бъдем дефинирани от визията ни като наша вече съществуваща реалност.

Аз често говоря за нашата вкопченост в мислите, в емоциите, в реакциите и поведенията ни. Но има една друга, изначална вкопченост, която стои като основа на това до колко виждаме себе си и живота си като променяеми. И това е нашата вкопченост в „реалността“.

В моите мастърмайнд групи за създаване и реализиране визия, една от най-важните майндсет дейности, които правим е да развием дълбоко ниво на усет и свързаност с визията ни, така че като завтворим очи, не само да може да си представим тази визия, но да усещаме, че живеем в нея. Че присъстваме в нея. Картината зад очите ни да е наравно и дори по-реална от картината пред очите ни в този момент.

Днес искам да споделя с вас 5 стъпки за пускане на реалността и създаване на връзка с новата реалност, която искаме да създадем. Знам тези стъпки от д-р Диспенза и ги използвам със себе си и с хората в групите ми за създаване и реализиране на визия:

  1. Откъсваме се от външния свят. Може да седнете на удобно за вас място и да затворите очи.
  2. Правим няколко вдишвания и издишвания, и центрираме себе си. Устновяваме се в настоящия момент. Успокояваме се от каквато и дейност да сме правили до сега. Може да обърнем внимание на усещанията в тялото от горе до долу – това доста бързо и приятно ни установява в присъствие.
  3. Създаваме бъдещия себе си. Задаваме си въпроса: „Може ли да бъда дефиниран от визия за бъдещето си, а не от спомени за миналото си?“ И си даваме малко време наистина да усетим и отговорим за себе си на този въпрос. Ок ли съм да изляза от миналото си и да се оставя да бъда дефиниран, воден от визия за бъдещето си? Това е началото на промяна на нашия мозък, защото той започва да прави нови невронни връзки.
  4. Свързване с визията. Това означава в главата си да репетираме бъдещия себе си и бъдещия си живот. Да репетираме „съдбата“, която искаме отново, отново и отново, докато тя започне да се чувства познато и нормално за нас. Всичко, което мозъкът ни възприема за непознато и ненормално – той го приема за заплаха и ни държи далеч от него. Нашата работа е да представим картината на визията си на нашия мозък отново, отново и отново, за да може той да свикне с нея и тя да стане нещо познато, удобно и нормално за него.
  5. Пускаме миналия себе си и миналата си реалност. Нашата реалност се определя от нашата персоналност. Нашата персоналност се състои от мисли, емоции и поведения. Когато ние сменим нашите мисли, емоции и поведения, ние имаме нова персоналност, която създава нова реалност. Да преминем от миналия себе си и миналата си реалност към нов себе си и нова реалност е нужно единствено РЕШЕНИЕ. Взимаш категорично решение какви мисли няма да вземеш със себе си в бъдещето си. „Не мога. Прекалено е трудно. Никога няма да мога да се променя. Ще започна утре. Друг е виновен, не съм аз отговорен.“ Взимаш категорично решение какви емоции няма да вземеш със себе си в бъдещето си. Това означава, че ако искаш изобилие, не може да вземеш със себе си усещане за недостиг. Ако искаш да си здрав, не може да вземеш със себе си парализиращ страх. Нужно е да научим тялото си как новата реалност се усеща. И накрая – взимаш категорично решение какви поведения няма да вземеш със себе си в бъдещето си. Начина, по който говориш. Оплакваш ли се? Обвиняваш ли? Оправдаваш ли се? Ние силно се асоциираме с нашето поведение и когато съзнателно променим нашето поведени, ние реално променяме себе си.

В момента е модерно да се работи и затъва в миналото ни, защото от там „започвало всичко“. Истина е, че от там започва всичко, но е безполезно да отдаваме фокуса си към миналото, защото хората сме създадени да създаваме бъдещето си. Лично според мен работата с миналото трябва да е силно ограничена. Аз ви гарантирам, че ако вие имате достатъчно добра и задвижваща визия, която да започнете да изпълнявате – нещата, които имате за отработване със сигурност ще изникнат по пътя напред и тогава (и само тогава) има смисъл да работите за малко по миналото си и разбирането на тези ситуации и модели. Но да се работи и затъва в миналото в хиляди сесии, без изобщо да има конкретна ситуация, която да ни води към бъдещето е остарял, индустриален подход в психотерапията, който вече почти не работи, губи много време и кара хората да влизат в мисли, емоции и поведения, които пречат на бъдещето. Чисто биологично, една от най-важните дейности на РЕМ съня е да забравяме. И не напразно е така. Някои неща е абсолютно безполезно да си спомняме, защото носят повече вреда, отколкото да ни помагат в живота.

Ок, другари! :)

Последният ми въпрос към вас е следния: Колко вкопчен си в реалността, която живееш днес? Какво става налично за теб, когато охтлабиш тази вкопченост и отвориш ума си отвъд реалността, която е сега? По какъв начин биха се променили нагласата и действията ти ако буквално с костите на тялото си знаеш, че това което искаш е вече реално и ти само трябва да направиш необходимите стъпки да стигнеш там?

Ако имате цел или визия, която искате да реализирате, но ви е трудно да я си представите – използвайте горните 5 стъпки и направете картината зад очите ви да се усеща наравно и дори по-реална от реалността, която е пред очите ви. И наблюдавайте резултатите. Защото…

Реалността е илюзия. Макар и доста натрапчива.

~ Айнщайн

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК

Пусни мелодрамите на твоя ум

Пусни мелодрамите на твоя ум

*** ПРОБЛЕМИТЕ ТИ НЕ СА ИСТИНСКИЯТ ПРОБЛЕМ ***

Ние не решаваме проблемите си като решаваме проблемите си. Ние наистина решаваме проблемите си като се справим с това, което създава нашите проблеми – умът ни.

Ако твоят ум може да създаде мелодрама от всяко нещо (а той го може и ти вече знаеш това), тогава абсолютно няма значение дали ще си решиш проблема, който имаш сега. Защото веднага след него, твоят ум ще ти изфабрикува друг, съвсем нов проблем! Или НЯКОЛКО други нови проблема! А може и да е някой стар проблем, но разказан по нов, по-мелодраматичен начин!

Помисли си само – кога за последно си нямал проблем?!?

Почти никога, нали?! Това е защото в главата си имаш изключителен професионалист, който се грижи да не оставаш свободен от проблеми.

Как се справяме тогава с нашият ум?

Като не се въвличаме в мелодрамите му! Просто не се идентифицираме с тях.

That’s it.

„Не можеш да се справиш! Това е твърде сложно за теб!“ – ти чуваш тази мисъл на ума си, но не добавяш нищо към нея. Не я развиваш в история. Не си спомняш как в първи клас не си се справил на теста, защото е бил сложен. Не започваш да си разказваш, че сигурно наистина е сложно и няма да се справиш. Не започваш да се самосъжаляваш колко много неща не знаеш. Не правиш НИЩО от това. Просто чуваш мисълта, усмихваш се и я пускаш. Знаеш, че това е просто мисъл, а не факт, затова я пускаш и продължаваш напред без да се въвличаш в нея.

„Това не е за страхливи хора като теб. Не виждаш ли, че тъкмо се провали, къде пак с тези големи надежди си тръгнал?!?!?“ – ти чуваш тази мисъл на ума си, усмихваш се и я пускаш. Разбираш, че това е само мисъл и просто продължаваш напред.

„Ти никога не можеш да имаш тази работа/тази връзка/тази къща. Няма как да ти се случи!“ – ти чуваш тази мисъл на ума си, усмихваш се и я пускаш. Разбираш, че това е само мисъл и просто продължаваш напред.

Когато можем да не развиваме мислите на ума си в истории, в които да затъваме – тогава започваме да живеем в един тотално различен свят! Свят, в който не се сравняваме с другите, не омаловажаваме талантите си, не сме озверени към хората, живота, времето, ситуацията, асансьора, който не работи. И цялата ни енергия е насочена към това да правим нещото, което сме избрали да правим в този момент. С удоволствие и с усмивка.

Всички полезни навици, които практикуваме в ежедневието си ни помагат да се поддържаме в добро ментално състояние, за да можем по-лесно и съзнателно да пускаме мелодрамите си и наистина да създаваме живот, който си струва да бъде изживян.

Този месец продължаваме с навика за повече движение в ежедневието! )) Аз тази седмица наблягам на разтягане и мобилност – ако се чудите какво да правите, може да правите и вие малко разтягане заедно с мен!

До скоро!

Венета
Запиши се да получаваш други мои статии ТУК.

Как да не се разстройваме от нищо

Как да не се разстройваме от нищо

 

Когато се случи нещо неприятно в живота ни и ние не сме могли да минем здравословно през него, то остава отпечатък в нас. Като „обеца на ухото“. Като трън, който седи вътре в нас и ако нещо дори и малко подобно се случи, този трън веднага започва да ни създава болка и ни сигнализира да бягаме.


Всички имаме такива тръни в себе си. Именно те ни карат да реагираме остро на различни малки или големи ситуации.

В момента, в който се усетите, че твърде много се наежвате и реагирате в някаква ситуаци – that’s it – нещо е докоснало някой ваш трън.

В този така устроен „трънлив“ свят, ние или може да започнем да контролираме, нагласяме, премахне всичко около себе си, което докосва нашия трън, за да не ни боли. Или може да се възползваме от уникалната алтернатива да премахнем този трън!

Ако изберем първата опция, тогава огромна част от вниманието, времето, енергията ни отива в това да се пазим от всичко, което може да докосне нашия трън. Защото ние не може адекватно да се справим с тези ситуации и не искаме да влизаме в тях. В този случай аз трябва да обуча всички около мен да не докосват моя трън. И трябва да контролирам всички ситуации, в които попадам, защото някоя може да докосне моя трън. Т.е. целият ми живот започва да се върти около това да се пазя и да се справям с всичко, което докосва моя трън.

Каква загуба на времето ни тук, нали?


Другата алтернатива е да осъзная, че аз мога да премахна моят вътрешен трън и да започна да се радвам на живота такъв, какъвто е.


Приятели, не това, което се случва създава болка и недоволство в нас. Нашите тръни го създават

Как премахваме нашите тръни?

С практика!

Усещаш как свитостта, недоволството, болката, оплакването започват да се надигат в теб и точно в този момент ти имаш избор какво да направиш. Тогава може да избереш да минеш през тази ситуация без да се разтройваш. Защото да се разтройваш не ти помага. То ти причинява болка. Затова може да избереш да минеш през ситуация без да се разтройваш. По този начин разхлабваш малко своя трън. Правиш тази практика един, два, пет пъти. Колкото е необходимо. Използваш всяка една ситуация от ежедневието си, като възможност да практкуваш. 

И в един момент усещаш как този трън вече не е в теб. Някой казва нещо, нещо се случва и ти просто НЕ реагираш.


Мир. Свобода. :)


Усещаш как тази ситуация вече изобщо не те засяга. Тогава просто продължаваш да се радваш на живота. Спокойно, дейно, смело. Нищо не може да те нарани, защото нямаш вътрешни тръни, които да ти създават болка. 

Искам да ви науча как да правите това! :)

До утре, 25.06. уебинарът ми за премахване на психологическата умора и създаване на вътрешна свобода е намален на 25лв. В него споделям много ясно и кратко как да работим с психологията си с една единствена практика. За да сме по-будни, по-спокойни, по-дейни и наистина да се усещаме радост от живота. Уебинарът се състои от две видеа от по час и половина. Може да се регистрирате ТУК. След регистрация, не забравяйте да погледнете описанието под двете видеа, където давам сбито обобщение на най-важните насоки + две книги за тези, които имат желание да научат още за това, което споделям. Макар, че това, което споделям е най-важното, което има нужда да се знае. :)

Регистрирайте се ТУК. Намалената цена от 25лв. е валидна до утре края на деня! :)

Нашият ум може да ни изгради или изцяло да ни срути

Нашият ум може да ни изгради или изцяло да ни срути

 

Когато гледаме някакъв филм по телевизията, понякога толкова потъваме в историята на този филм, че изгубваме представа къде сме, какво се случва около нас, какво друго присъства в този момент. Ние сме изцяло погълнати от филма, който гледаме и всичко останало сякаш не съществува.

По абсолютно същия начин ние потъваме в историите и картините, които умът ни създава. И често сме толкова погълнати от тях, че изобщо не забелязваме нищо, което реално се случва около нас. Цялата ни реалност е сведена до мислите и картините в нашата собствена глава.


От примера може би става ясно следното: нашият проблем НЕ Е мисленето, нашият проблем е вкопчеността в мисленето. Вкопчеността във всички истории, които умът ни създава и ние се чувстваме длъжни да участваме в тях, да ги развиваме, да ги преживяваме, да създаваме решения за тях и т.н.

Ако оставим всички мелодрами настрана: в реалността мозъкът е просто орган в тялото ни, чиято работа е да мисли. Мисленето е всъщност едно от най-феноменалните неща на този свят. Да искаме мозъка ни да спре да мисли или да контролираме мисленето му, е все едно да искаме бъбреците ни да спрат да пречистват кръвта ни или ние да контролираме работата им. Несвойствено е. Нашата работа не е да се борим с мислите си, да ги опитомяваме, да ги спираме или каквото там да било друго. Единственото, което е нужно да направим е да не се въвличаме в тези мисли.

Нашият ум има силата да ни изгради или изцяло да ни срути не толкова заради съдържанието на нашите мисли, а заради нашата тенденция да се вкопчваме в нашите мисли. Да вярваме на тези мисли, да си създаваме истории около тях, да мислим, че трябва да правим нещо по отношение на тези мисли, да си създаваме ненужни проблеми около тях и след това да влагаме време, енергия и ресурси да решаваме всички тези ненужни и несъществени проблемите.

Звучи като доста работа, нали?

Нищо чудно, че повечето хора са изморени, расеяни, апатични, отпаднали. Да бъдеш въвлечен в мисленето на един постоянно генериращ мисли ум, изобщо не е лесна работа!

Искам да махна сложността от това да работим с психологията си и да ви дам двете най-важни неща, от които имате нужда, за да премахнете натрупаната си психологическа умора:

  1. Ясно разбиране за мисленето ни.
  2. Една единствена практика, с която да се освобождаваме от вкопчеността в мисленето си.

До 25.06. уебинарът ми за психологическа умора и освобождаване от нашата вкопченост в мисленето ни е намален на 25лв и може да се регистрате ТУК. Може да приемете това обучение, като единственото обучение, което да гледате през този месец. То ще има най-съществен ефект върху увеличаване на усещането ви за спокойствие и радост занапред.

Каквато и мисъл да мислите в момента, която чувствате като по-важна да се вкопчите в нея, пред това да се чувствате спокойни, жизнени, вдъхновени, будни – това е единственото, което стои между вас и радостта, която живота предлага. Гледайте двете части на уебинара, заложете си 1 месец практика по него и след това ще видите в огледалото една много по-свежа, много по-истинска версия на себе си.

Регистрирайте се ТУК. :)

Безпокойство – изграждане на разбиране и спокойствие с него :)

Безпокойство – изграждане на разбиране и спокойствие с него :)

 

Безпокойството решило ли е някой от вашите проблеми?

Аз нямам такъв случай!

Някога изкарвали ли сте си супер готино времето, докато се безпокоите?

Аз със сигурност не.

Въпреки това – безпокоенето е сред най-любимите хобита за много от нас.

Безпокоим се какво хората мислят за нас. Безпокоим се, че може да се провалим и да изглеждаме смешни (понякога до толкова се безпокоим от това, че дори не опитваме)! Безпокоим се за пари. Безпокоим се за любовните си взаимоотношения. Безпокоим се, че може би никога няма да постигнем мечтите си.
⁠⠀
И след това се безпокоим, че твърде много се безпокоим!
⁠⠀
Другари, никой никога не е намерил доказателство, че безпокоенето може да създаде някаква позитивна трансфромация в нас и в живота ни.
Ние някакси вярваме, че нашето безпокоене е по някакъв начин полезно за нас. Но истината е, че то не е. Докато се безпокоим ние не постигаме нищо друго освен да си създаваме чувство на свитост и нещастие в себе си. 

Ако си направим един анализ на приходите и разходите на дейността безпокойство в живота си – безпокоенето има 100% разход и 0% приход.

Та, защо тогава се безпокоим?

⁠Безпокоим се, защото това е силно вграден механизъм в нашето мислене. То е като зависимост. Ако никой никога не ни беше казал, че трябва да се безпокоим за нещо, ние нямаше да знаем, че безпокойство съществува и нямаше да се безпокоим. Но, ние откакто сме родени, на нас ни се казва, че трябва да внимаваме за това и онова, че това е хубаво, че другото не е хубаво, че онова ако се случи ще стане страшно. И т.н. Ние 20, 30, 50 години сме интегрирали в мозъка си, модела за безпокойство. Той е познат за нас, помага ни да си стоим малки и свити, и така ни помага да стоим в безопастност (или поне така ни казва парадигмата около нас).

⁠Новото разбиране към безпокойството, което днес искам да споделя с вас е просто и е следното: Безпокойството е болезнено. И то е болезнено с причина. Причината е, че то НЕ Е полезно за нас. Всяко нещо, което не е полезно за нас хората, повторено хиляди пъти – става болезнено


Безпокойството е безполезно и едно от най-смислените умения, които може да упражняваме ежедневно в живота е да пускаме безпокойството си.
 

Понякога хората си мислят, че ако не се притесняваш значи не ти пука за нещо, което е „важно“ за теб. Но истината е следната – когато не се притесняваш ти всъщност имаш капацитет да мислиш ясно, будно и съзнателно как можеш най-адекватно да присъстваш и какво най-адекватно може да направиш в ситуацията, която е „притеснителна“.


Когато не си в безпокойство – ти имаш спкойствие и пространство да бъдеш съпричастен ако има нужда, да бъдеш опора за някого или за себе си в труден момент, да дадеш адекватен, полезен съвет (на друг или на себе си), а не да навлизаш в тъмната, тясна, без никави възможности перспектива, в която безпокойството те вкарва.

Основната причина за безпокойството е страха от неизвестността. Затова и имането на ясна визия и план занапред е толкова важно. Когато мозъкът ни види неизвестност занапред, той я запълва автоматично със страх (заради тенденцията за негативност). Това се случва за секунди. Алтернативата е – ние да създадем картина за бъдещето и вместо да оставяме мозъка си да цикли неадекватно в негативност, да му дадем задача да мисли как да реализира тази картина. А повярвайте – нашият мозък е умен. Ако ние му зададем ясна задача какво да създаде, той ще намери възможности и вратички да се случи. Защото работата на мозъка ни е да мисли. Но ако ние не му възложим съзнателно тази задача – той ще действа по своята си негативна тенденция.

Та, днес исках просто да споделя моите 2 най-важни стъпки за справяне с безпокойството:

1. Изграждане на разбиране, че безпокойството не носи никакви ползи. Никакви. Т.е. – ние просто може да го пуснем. То не ни носи нищо полезно.

2. Изграждане на ясна визия и план занапред (за конкретна ситуация или за живота ни, няма значение, важно е да дадем продуктивна насока за мозъка ни да си върши работата – да мисли).

От там насетне, когато имате визия – просто давате най-доброто от себе си, дори „най-доброто“ да е много малко за този момент и продължавате напред. Без безпокойство. А с вяра, че Животът е наш приятел и ни подкрепя, и обича във всяка стъпка напред. Ние никога не сме сами.

Представете си само ако вземете цялата тази енергия, която влагате в безпокойство и я вложите в създаването на нещо, което е важно за вас и ви вдъхновява! Каква приятна мисъл, нали? :)

Практикувайте я. Пускаме безпокойството и насочваме енергията си към това да създадем нещо приятно за нас в този момент – да действаме по визията си. Дори да пренасочите 5 или 10% от тази енергия – със сигурност ще видите снежния ефект с натрупване в мисленето и живота си. :)

Това е постоянна практика – всеки път щом се хванете да се безпокоите – паузирате, релаксирате, пускате безпокойството и насочвате⁠ енергията си към нещо градивно, приятно, усмихващо за вас. :)

Радвам се, че можем да тренираме тази трансформираща практика заедно. :)

⁠Let’s do this! :)))

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)))

3 стъпки към твоя вътрешен мир и усещане за свобода

3 стъпки към твоя вътрешен мир и усещане за свобода

 

Едно от нещата, които с огромно удоволствие уча и практикувам са различни насоки за това как да бъдем в нашето състояние на красив вътрешен мир и усещане за неограничена свобода. 

Днес искам да споделя с вас една техника, която е изключително кратка, но работи феномелано добре всеки път, когато я използвам. :)

За тази техника може да използваме всяка една ежедневна, малка, дребна ситуация, която супер ни дразни и продължаваме да реагираме на нея. Това може да е шофьор, които ви пресича пътя и ви изнервя. Хората в автобуса, които ви дразнят. Неизмитите чинии в мивката. Нахалния колега, който винаги казва тъпотии, които ви дразнят. И т.н. Може да използвате всяка една дребна, ежедневна ситуация, която по някакъв начин ви предизвиква и вкарва в неприятно състояние.

Ето как практикуваме:

1. Съзнателност. Първото и най-важно нещо е изобщо да забележим, че ние се изнервяме, започваме да недоволстваме или каквато и да е реакцията ни. Ако ние не забележим, че навлизаме в своята реакция, ние слизаме по спирала надолу, започваме да си разказваме истории, свързваме тази малка ситуация с всичко друго, което не е наред в живота ни, оплакваме се на хората около нас и т.н. Докато накрая може цял ден изобщо да не се усетим какво се случва с нас и вечерта да си легнем тотално изморени от ужасния ден, който сме имали. Разбирате, нали? Най-важната първа стъпка е да забележим какво започва да се случва с нас. Може да използваме нашата изнервеност, гняв, недоволство като червен флаф. Когато ги усетим – веднага спираме и внасяме съзнателност да забележим какво се случва с нас. С нарастването на нашата съзнателност, ние ще сме способни да забележим какво се случва, още преди да сме усетили нещо вътре в себе си.

2. Паузираме и дишаме. Когато забележим какво се случва с нас – паузираме. Вдишваме. Издишваме. Дишането помага да прекъснем непродуктивните си реакции, които ни дърпат надолу. Дишането ни помага да активираме този себе си, които може да види нещата от по-висока перспектива, с повече мъдрост и разбиране. Ситуацията се случва. Ние паузираме. Вдишваме. Издишваме. В паузата си спомняме, че хората могат да правят, това, което преценят да правят. Спомняме си, че каквото и да се случива е ок да се случва. Спомняме си, че ние не е нужно да се борим с реалността. Не е нужно да недоволстваме от нея. Не е нужно да се въвличаме в ситуацията. Ние искаме да поддържаме вътрешната си среда чиста и не е нужно да реагираме на незначителни ситуации и да замърсяваме средата си.

3. Релаксираме и пускаме ситуацията. Когато виждаме какво се случва и разбираме, че не е нужно да се въвличаме в него – това ни помага естествено да се отпуснем. Цялото ни тяло се отпуска. Мирът започва да възниква в нас. Реално ние създаваме разстояние, пространство между нас и това, което се случва. Тогава мислено, в това пространство, ние малко по малко може да започнем да пускаме ситуацията. Пускаме това, което се случва. С него пускаме всички емоции, които са започнали да възникват в нас. Виждаме как всичко просто си отива. Отпускаме се. Мир. Спокойствие. Усещане за непроницаемост. Усещане за пълна вътрешна свобода.

Когато усетим своя вътрешен мир и усещане за свобода да възникне в нас – тогава ние сме в най-добрата си позиция да мислим ако нещо не ни харесва – как може да се промени. И как най-добре бихме могли да действаме. :)

Е, това са 3-те кратки и истински въздействащи стъпки. Практикувайте още днес и усетете свободата, която тази техника носи. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. Напомням, че в понеделник, 01.06. започнахме модула за здравословно хранене и ви очаквам заедно с нас
 ТУК!
 :) Програмата е изцяло онлайн, така че може да се включите от всякъде и да изпълнявате насоките в удобна за вас форма и време. :) Цената за целия един месец участие с всекидневни насоки е 40лв. Регистрирайте се ТУК и нека през юни подновим фокус към здравословното ни хранене и поддържане на вътрешната си среда. :)

3 причини защо сме постоянно уморени

3 причини защо сме постоянно уморени

 

Естественото състояние на хората е да сме в приятното си, усмихнато състояние (поне в по-голямата част от времето си). Това обаче, което се забелязва е, че хората сме все по-изморени. Цял ден, всеки ден. Което веднага сваля състоянието ни и ние преживяваме света от една много по-ниска, стеснена, безинтересна перспектива. И ние започваме да свикваме с това положение толкова много, че го приемаме за „нормално“ и може да прекараме години там.

Днес искам да ви споделя 3 насоки, които съм забелязала, че създават (и натрупват) голяма умора и ако не обърнем внимание на тези насоки, то тази наша умора и ниско състояние може да продължи много дълго.

Ето и 3 от основните насоки, които силно ни изморяват:

1. Постоянно реагираме на несигурностите ни, неадекватностите ни и страховете ни. Ние искаме да сме перфектни, да изглеждаме перфектно, искаме да се докажем пред другите, че заслужаваме, искаме те да ни одобрят, крием частите от нас, които мислим, че не са наред и от които се срамуваме. Носим маски, хабим енергия да се правим на някой който не сме, от страх че може да ни изоставят, уволнят, наранят, подиграват. Бъхтим, искаме да се справим с всичко сами от неспособност да помолим за по мощ. От страх, че ще ни помислят за слаби. Въртим, реагираме, циклим върху негативните си истории за нашата недостатъчност, неспособност, незначителност, неадекватност. Събуждаме се вечер от тези истории. Задълбаваме в тях ежедневно. Отдаваме им времето и енергията си. И т.н и т.н. И всичко това безумно ни изморява. Без дори да забележим!

Решението тук е първо съзнателност – изобщо да забележим, че всичко това се случва с нас. Не да го живеем, а да го забележим, да го видим отстрани. Да забележим как се случва и как ни изморява. И второ – след като забележим, да се отпуснем. Да си спомним, че всички имаме своите несигурности и неадекватности, и че това е ок. Това е нещото, което ни прави хора. Да си спомним, че не е нужно да се доказваме на който и да било за каквото и да било. Да си спомним, че не е нужно да се сравняваме. Да си спомним да бъдем автентични и да си позволим да бъдем такива. Да не ни е срам от себе си, а да се гордеем със себе си. Да бъдем нищо по-малко от най-добрия и най-подкрепящия приятел за себе си, който бихме могли да имаме. И, разбира се, поставяне на граници с всеки и за всичко, което сметнем, че е под това което искаме да толерираме в живота си.

2. Не правим това, което ни носи радост. Ние дори може би не знаем какво точно ни носи радост, защото постоянно правим това, което трябва да правим и почти не си позволяваме да правим това, което искаме да правим. Защо това се случва? За всеки е различно и вие може да изследвате сам за себе си. Идеята тук е да осъзнаем, че сме изморени от всичкото трябва в живота ни. И съзнателно да си позволим, съзнателно да създадем време да правим неща, които искрено искаме, които биха ни създали радост и ни карат да се усещаме естествено усмихнати, живи. Това създава енергия, усещане за живот в нас!

Тук може да се включи и умора от това, че не работим по вдъхновяващи за нас проекти. И умора, когато не учим нови интересни за нас неща, умения. Развитието е основна, много важна нужда за нас хората и ако не учим нови неща, и не работим по вдъхновяващи за нас проекти – душата ни започва да атрофира и създава апатия в нас. Ако в момента работите по проект, който смятате за важен, но твърде много ви сваля състоянието – опитайте да вкарате повече радост в останала част от деня си. Или паузирайте малко този проект, докато се подравните към жизнеността си и тогава преценете дали наистина искате да продължите, дали има нужда да се промени в изпълнението, да е по друг начин.

3. Тялото ни е във възпаление. Ако приемем мисленето, състоянието и психологията ни като софтуер, то този софтуер няма как да работи адекватно ако хардуера е на издъхване. Нездравословна храна, пушене, пиене, липса на достатъчно и различно движение, недостатъчен или недобър сън, липса на адекватна и достатъчна почивка, пиене на хапчета, хранителни нетолерантности, дефицити на витамини и минерали. Всичко това създава силно възпаление в тялото ни и брутално съсипва биологията ни. А когато биологията ни не е ок, нервната ни система почти няма шанс да се саморегулира и да се справя добре със стреса. Не ме интересува колко ви е все тая за здравословния начин на живот. Ако искате да имате усещане за живот – тогава следва да подобрите храненето, движението, спането и почивката си. Кодовите думи, както винаги тук са: полезни навици.

Другари, не знам за какво си мечтаете в този живот. Но знам, че за каквото и да си мечтаете, ако сте постоянно изморени – то ще се случи много бавно и трудно, ако изобщо се случи. Затова – всеки път, когато се почувствате изморени за твърде дълго време – обърнете внимание на това. Дефинирайте откъде идва. И си набележете стъпки как отново да се подравните към по-жизненото си състояние. Не просто, за да изпълните проекта, който сърцето ви привива да случите, а за да усещате живот в себе си, докато вървите напред!

И не забравяйте, че всички сме заедно по този път напред. :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. :)  Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

 

Да поддържаме „продуктивно състояние“ е едно от нещата, на които почти никой не обръща достатъчно внимание.

Хората, които живеят наистина спокойно и продуктивно са тези, които са дисциплинирани в това да забелязват, когато са извън доброто си състояние. Забелязването и контролирането на състоянието ни е #1 инструментът, който ни помага (или ни пречи) да имаме успех в това, което сме тръгнали да правим. Никоя стратегия на света няма да ни помогне ако не сме в доброто си състояние.

Има огромна разлика, когато човек е в своето най-хубаво състояние. С енергия. С много увереност. С усещане за мир, благодарност, силен фокус и т.н. Сравнено когато този човек е в състояние на страх, мозъчна мъгла, разсейвания, депресия и т.н.

Всеки от нас постоянно е в някакво състояние. И ако вие намерите себе си в ниско, безпокойно, тревожно, неприятно състояние – то най-вероятно е започнало или защото не сте си движили тялото скоро, или защото си повтаряте едни и същи негативни мисли отново, отново и отново.

За да променим състоянието си, може да направим две неща:

  • Раздвижваме тялото си. Съзнателно ставаме и се раздвижваме по някакъв начин. Дишане, тренировка, разходка, джъмпинг джакс, стречинг – всяко нещо, което ни раздвижва може да се използва.
  • Съзнателност за това какво мислим. Забележете негативните мисли, които въртите в главата си. Вместо да се сграбчваме в тях и да се повличаме по тях – какво ако не им вярваме? Какво ако това, което си мислите не е истина? Какво ако има други възможности за вас? Ако не вярвате че това, което мислите е истина – какво става възможно за вас?

Ние следва да сме много съзнателни за тези две насоки, които определят състоянието ни. Особено в „неприятна“ ситуация като сегашната. Пътят към промяна на нашата негативност е в промяната в нашето състояние. 

Запитайте се сега – Как е моето физическо състояние? Как е моето ментално състояние? И след това станете и раздвижете тялото си. Когато раздвижваме тялото си, умът ни следва това и променя състоянието си. А когато сме в по-добро ментално състояние – ние започваме да виждаме нещата различно. Започваме да виждаме нови опции за себе си, нови пътища, които ни харесват. Започваме да имаме увереност в себе си и отпимизъм занапред. Това е безценно, другари!

Промяната на състоянието ни е #1 инструментът, който ни помага да подобряваме живота си. Никоя стратегия на света няма да ни помогне ако не сме в доброто си състояние. И за да променим състоянието си не се нуждаем от нищо извън нас. Само това да движим тялото си и да сме съзнателни за мисленето си. 

Let’s do this. ❤️

Справяне с големи, трансформиращи промени чрез съзнателност

Справяне с големи, трансформиращи промени чрез съзнателност

 

Когато сме в период, в който ни се случват много промени, това обикновено ни се отразява стресиращо и може да превърне този период от време на развиващи трансформации във време на големи трудности и непреодолима умора.

Всеки от нас е имал подобни периоди: развод, смърт на роднина, смяна на работа, преместване в нов дом или в нов град, промени във взаимоотношенията с партньора ни, политически хаос и всякакъв друг вид несигурности, които се случват и веднага изискват нашето внимание и време.

Когато няколко подобни неща се случат наведнъж, това може да бъде много натоварващо.

Днес обаче искам с вас да разгледаме насоки, които ни помагат да задобреем в умението си да се справяме с каквито и да е било промени, които могат да възникнат в живота ни. Независимо колко големи са и независимо колко едновременно се случват в живота ни!

Това би ни помогнало да преминаваме доста по-лесно през турболенцията на живота, която така или иначе се случва. И дори да превърнем някои от тези турболентни моменти в моменти на задълбочаване, на обогатяващ опит, на израстване и дори моменти на… радост.

Точно така! Ние с вас съзнателно може да тренираме да преминаваме през периодите си на големи, масивни, трансформиращи промени… с радост.

Ето я и най-голямата тайна в нашата практика: ние всъщност винаги сме в период на промяна.

Ако вие сте от хората, които чакат нещата около вас да се успокоят и най-накрая да се отпуснете, да се подредите, да се балансирате, да се оптимизирате, да се направите щастливи – може би е добре да започнете да пускате фантазията си, че нещата някога ще се успокоят и да опитате да се отпуснете в идеята за това, че живота постоянно се променя. Постоянно. И това е Ок. 

Както същината на водата е да е мокра, така и същината на живота е постоянна промяна и несигурност. Ние не може да се преборим с това, не може да противоречим на това, не може да променим това.

Тогава за нас първата стъпка е да осъзнаем, че природата на живота е постоянна промяна/несигурност и да приемем това (а не да се борим с него!) Разбира се, ние с вас може да си правим планове за живота, да си разписваме визии, списъци, графици (което реално успокоява ума ни и ни създава вдъхновение), но в същината си следва да имаме разбирането и приемането, че животът се създава момент за момент от неизвестността и неговата присъща природа е постоянната промяна и несигурност.

Ок!

Как тренираме ума си да бъде добър в това да се справя с периодите на големи, масивни, трансформиращи промени в живота ни?

Първо нека разгледаме как нашият ум обикновено реагира на промяната.

Представете си ако целият ви живот да се преобърне за един ден – идва някаква буря и унищожава домът ви, всичко около вас е разрушено и вие не може да намерите никой от хората, които познавате или обичате, за да ви помогне. Нямате нищо. Нямате и никакъв начин за комуникация с някой ваш познат.

Как би реагирал умът ви на това? 

Би реагирал по нашите обичайните модели на реакция, които използваме винаги, когато се случи нещо неприятно с нас и които модели са формирани в нас още от много отдавна.

Някои от начините, по които умът ни обикновено реагира на промените са:

  • Умът ни започва да се оплаква – той не харесва промените, които той сам не е избрал. Затова започва да се ядосва и да пита: „Защо сега това ми се случва на мен? Ужасно е!„. 
  • Умът ни започва да се ядосва на другите хора – обвинява някой друг или директно го напада. „Защо тези хора постъпват така? Защо са такива? Съсипват всичко в живота ми!„. По този начин умът ни създава разделение, дистанция между нас и „другите“ хора.
  • Умът ни започва да търси комфорт. Ако например имаме проблем с партньора си, ние лесно може да изоставим полезните си навици и да си позволим да изядем някой хамбургер с кола, просто защото искаме да си създадем някакъв комфорт поне за малко (и храната ни доставя такъв комфорт). Реално ние постоянно търсим комфорт за себе си, за да се справим със стреса и промяната – ядем джънк храна, обикаляме магазините, гледаме безсмислени предавания по телевизията, говорим часове наред по телефона, гледаме порно, стоим по цял ден във Фейсбук и т.н. Всичко това, за да избягаме от стреса на промяната и да си създадем комфорт.
  • Умът ни опитва да контролира промените. Започва да търси начин да върне нещата така, както са били преди. Да са такива каквито ги познаваме. Или веднага започва да създава планове как нещата трябва да се подредят. Това не винаги е лошо (хубаво е да си разпишем различни варианти за справяне със ситуацията). Но да се опитваме да контролираме всичко, което се случва около нас не ни е от полза. По скоро ни превръща в невротици. И е особено стресиращо, когато се опитваме да контролираме промени, които се случват и които реално са неконтролируиеми.
  • Разбира се, ние използваме и здравословни начини, по които се справяме с промените в живота ни – разговор с близък човек, физически упражнения, разходка, медитация, взимане на топъл душ и други. Това обикновено са стратегии, които хората използваме, за да се справяме със стреса и промените по малко по-адекватен и отговорен начин. Понякога обаче нямаме възможност да реагираме на случващите се промени по някой от своите познати здравословни начини. 

Нека сега разгледаме как може да използваме съзнателност, за да се справим с периодите си на големи и трансформиращи промени в живота ни. Съзнателността ни помага да отворим ума си за разбирането, че светът, в който живеем е в постоянна промяна. Това е неговата същинска природа. И само това разбиране може драстично да намали стреса, който промените обикновено създават в нас. И след това – съзнателността може да ни помогне да открием приемане, благодарност и кураж да продължим напред, дори да се намираме по средата на най-големия хаос в живота си.

Всичко започва с разбирането, че цялото това наше нехаресване на промяната, стресът около тази промяна и нашето съпротивление към нея – всичко това е само в нашия ум. Всичко, което е неприятно, отблъскващо, нежелано около промяната, която ни се случва, е просто история в нашия ум.

Добрата новина е, че ако всичко това е в нашия ум, тогава ние можем да работим с него. Ние може да изберем да пуснем някои от историите, които си разказваме за това, което се случва. И може да се отворим за нови възможни интерпретации на ситуацията. Може да започнем да мислим как да реализираме тази промяна по най-добрия за нас начин. Реално ние може да променим това, което е в нашия ум, защото нашите умове са много адаптивни и подлежащи на тренировка.

Лошата новина е, че ние много често не забелязваме, че умът ни е този, който всъщност създава трудностите около промяната. И когато не забелязваме това, ние започваме да обвиняваме различни външни обстоятелства и хора. Упражнявайки своята съзнателност, ние задобряваме именно в това да забелязваме по-добре какво реално се случва в главата ни. И когато забележим какво се случва, това вече отваря за нас възможност да интерпретираме, реагираме и преминем през промяната по един по-адекватен и обогатяващ за нас начин.

Ето и стъпките, по които може да тренираме да се справяме с големите промени в живота си и стреса, който те носят, чрез съзнателност:

  1. Започнете да забелязвате, когато във вас възникне стрес или съпротивление относно някаква промяна. Обикновено, когато това се случи ние влизаме в някоя от посочените по-горе автоматични реакции, затова може да използваме тези реакции като наш червен флаг. Например: – отваряш Фейсбук, въртиш непрестанно клипюета в youtube, играеш игри или цял ден гледаш любимия ти ТВ канал? Ами… може би бягаш от това, което се случва в настоящия момент!
  2. Обръщаме внимание какво се случва в настоящия момент. Ако забележиш, че бягаш от нещо, което е дискомфортно за теб – обърни внимание, че ти се стресираш и съпротивляваш не заради самата ситуация, а заради историята, която си разказваш относно тази ситуация. Историята, която си разказваш е причината за твоя дискомфорт, а не самата ситуация. Самата ситуация е просто нещо, което се случва, тя не е лоша сама по себе си. Единствено нашата история за ситуацията я прави лоша. Осъзнавайки това, вместо да продължаваме да си разказваме тази стресираща история, може да пуснем историята и да се събудим за настоящия момент. Правим това като прехвърлим вниманието си от историята в главата ни към това какво се случва физически в тялото ни в този момент. Просто наблюдаваме какви са усещанията в тялото ни. Какво е усещането на стрес в тялото ни? Не слагаме оценки дали е хубаво или лошо усещане, не си разказваме истории колко е неприятно, а просто забелязваме какво е усещането. Наблюдаваме с любопитство какво се случва с тялото ни. Вдишваме, издишваме. След това може да обърнем внимание на обстановката около нас – чувате ли някакъв звук? Каква е светлината, цветовете, формите на средата около вас? Как усещате дрехите по тялото ви или въздухът по кожата ви? Когато умът ви започне отново да разказва истории, просто забележете и се върнете към някое от усещанията, които се случват в тялото ви в този момент. По този начин преминаваме от автоматичен, несъзнателен режим на мислене към съзнателен режим, което ни позволява да се успокоим и на тази база след това да намерим най-подходящата крачка напред за нас.
  3. Отпускаме се в красотата на вечно променящия се момент. Когато обърнем внимание на това какво реално се случва с нас – ние сме в настоящия момент. Ние вече не бягаме от това, което се случва, а присъстваме за него. Така ние успокояваме нашият съпротивляващ се ум и може да се отпуснем в промяната, която така или иначе се случва в този момент. Която се случва във всеки момент. Ние дори може да забележим красотата на тази промяна – всичко се движи, танцува, променя – преминавайки от един момент в друг. Нищо не остава същото. Нищо не е наистина солидно. Всичко е поток, непрекъсната промяна, преминаващи вълни, сътворяващи живота момент за момент. Това е всъщност е красиво усещане, ако можем да се отпуснем в него и да му се насладим.
  4. Практикуваме благодарност и приемане. От своето състояние на отпуснатост, ние може да започнем да практикуваме две неща. Първо, благодарност. За какво можем да бъдем благодарни в този момент? По какъв начин можем да бъдем благодарни за промяната, която ни се случва? Дори в опустошаващи промени като смърт на най-близък човек, заедно с болката от загубата, ние можем да открием и благодарност, че изобщо сме имали тези хора в живота си, което само по себе си е феноменален подарък. Да открием благодарност в нещо, което е наистина болезнено за нас не означава да игнорираме болката и стреса, които изпитваме, а означава просто да забележим, че болката И благодарността могат да присъстват заедно в един и същи момент за нас. И второ – можем ли да опитаме да приемем този момент, такъв какъвто е? Без да мислим колко е неприятен или дори приятен. Просто да се отпуснем в него. Да бъдем признателни за това, което свършва и за това, което започва. Отделете няколко секунди и опитайте изцяло приемете това, което се случва в този момент, точно такова каквото е. То може би включва страдание, загуба, болка, нечие наранено сърце. Но заедно с това включва и благодарност, израстване, обогатяване на себе си, придвижване към нещо ново. Ние всички сме свързани, ко-създавайки света около нас, преминавайки от един момент в друг. И това е вълнуващо, достойно да бъде истински обичано.
  5. Действие. Ние може да седим и да медитираме цял ден, но това, което наистина ще ни включи в движението на живота е действието. В момента, в който ние сме спокойни, в мир със себе си и с това, което се случва – ние сме в най-добрто си състояние да преценим как да продължим напред. Колкото и хубаво да е било до сега, помислете – каква би била картината напред, която е още по-вдъхновяваща от това, което е било за мен до сега? Как изглежда моето бъдеще ако то е по-голямо и по-красиво от моето минало? Какви са пътищата, по които би ми било най-вдъхновяващо да продължа напред. И след това си заложете първи няколко стъпки за разузнаване на тези пътища. Със стъпките напред едни идеи ще отпдата, други ще се изясняват още повече.

Тези 5 стъпки са процесът, по който се учим да минаваме по-лесно през промените в живота си чрез съзнателност. В същността си този процес ни помага просто да се отворим за промяната, а не да й се съпротивляваме. Учи ни да започнем да обичаме нещата такива, каквито са (вечно променящи се), вместо постоянно да се оплакваме от тях. Учи ни да откриваме благодарност и стимул да продължим в промяната, вместо да стоим здраво вкопчени в познатото и удобното, искайки нищо никога да не се променя.

Ако минете през горния процес един, два или дори 10 пъти ще ви помогне да го научите, но нищо от него няма да има кой знае какво значение за ежедневието ви, докато не започнете да практикувате ежедневно този процес. Начинът, по който може да извлечете най-голяма полза е чрез ежедневна практика. Може да започнете с 2 минути медитация, в които минавате през петте стъпките посочени по-горе. После може да увеличите до 5 минути. Ако стигнете до момент, в който 5 минути са ви малко – може да увеличите до 10 минути. През тези няколко минути медитация не си позволявайте да мърдате, да ставате, да шавате – стоите на мястото си и практикувате процеса. С практиката този процес ще придобива все по-голям смисъл и полза за вас. И вие ще автоматизирате процеса по успокояване и съзнателно преминаване през промените – ментално, емоционално и дори физически. Именно затова тази практика е трансформираща. Тя е начин да се погрижим за себе си с повече любов и разбиране по време на турбуленция и големи промени в живота ни. :)

Ако сме готови да пуснем надеждите си, че несигурността и болката могат да бъдат елиминирани от живота ни, тогава вече може да проявим куража да се отпуснем в тях, когато те ни се случат. Това е първата крачка в преодоляването им.

~ Пема Чодрон

Ако тази статия ви е харесала и искате да развиете умението си да сте по-съзнателни за мислите, емоциите и поведението си – може да се включите в курсът ми по съзнателност. Целта на този курс е да развием повече разбиране за себе си и за света около нас, за да живеем с повече спокойствие и с повече кураж да правим нещата, които ни носят радост и усещане на вътрешна реализация. :) За тези 6 месеца ще получавате по една статия като тази, в която имате насоки за размисъл и за практика. През това време разбирането, осъзнаването и практиката ни се натрупват и създават осезаеми промени в начина, по който мисли и реагираме на всичко, което се случва около нас. Сега може да се включите в курса на цена с 50% намаление от 147лв. на 74лв. ТУК. :) Сигурна съм, че този курс ще ви научи на повече спокойствие и много повече кураж да продължавате напред, независимо какво се случва около нас. :)