Наскоро човек от групата за полезни навици зададе чудесен въпрос за ефективно учене и днес искамд а споделя с вас 3 насоки, които аз ползвам за по-ефективно учене, които евентуално могат да са по някакъв начин полезни и за вас. :)

1. Създаване на ясно разделение между основно и допълващо учене. За хората, които сме любопитни и искаме да учим нови неща е много лесно да се въвлечем в хиляди обучения, видеа, текстове и т.н. Всичко да ни е интересно, всичко да искаме да научим, и т.н. И тази черта на характера е много ценна! Само, че ако не я организираме – тя започва често да ни натоварва, отколкото реално да извличаме учене и вдъхновение от нея. Затова тук винаги предлагам стратегията да се създаде ясно разделение между основно и допълващо учене. Т.е. избор само на едно основно обучение, върху което се фокусираме, имаме ясно отделено време за него, вникваме в това обучение, може би имаме план за учене и дори е добре да имаме цел, която искаме от това учене. И всичко останало го приемаме като допълващо обучение – т.е. нещо, което четем/гледаме/слушаме спорадично, без да го търсим, без да изискваме детайлност, без да искаме от себе си да го разберем изцяло. То е просто странични информации, която задоволява нуждата ни от новост, от знание и го ползваме за допаминов хит, за радостта, която създава да научиш нещо ново или да прчетеш нещо вдъхновяващо.

Например в този конкретен момент за мен основно учене е слушане на един подкаст на една дама, която много харесвам. Тя има поредица от епизоди, свързани един с друг. Може би са около 40-60 епизода. И всеки ден си слушам по един подкаст. Това е моят фокус. Слушам го бавно. Присъствам за него. Спирам го като чуя нещо важно, мисля си как се отнася за мен и т.н. Всичко останало, което гледам, чета, слушам го правя, просто защото за мен ученето е голяма ценност, съзвада ми радост, но не се въвличам в него. Не го търся (само ако видя нещо случайно). Не се опитвам да разбера ако нещо пропусна. Не си разказвам как ако не се запиша на друго обучение ще пропусна нещо важно. :) Не си разказвам колко е важно да гледам поредното видео в youtube и т.н. Т.e. аз съзнателно знам кое е моето основно обучение и всичко останало го оставям да е просто като бекграунд на основното ми учене.

2. Задаване на ясен и конкретен интервал от време за учене (за основното обучение). За мен най-ценните инструменти за ефективност на време за граници и процеси. Ако нямаш граници, обикновено това води до изгубване. Т.е. ако нямаш ясно регулирано време за учене – или няма да го има и ще си разказваш цял ден как си пропуснал нещо днес, или е твърде много и си с усещане, че това трябва да изисква по-малко време. Много и малкото време са повече свързани със състоянието на ума ни (дали е спокоен или не) отколкото колко време нещо отнема. Когато няма ясни граници кога какво правиш е хаос и умът не е спокоен. Затова силно препоръчвам да си зададеш ясни граници в деня (кога точно, колко време точно) за учене.

Например в този момент работя, после имам някакво движение/спорт, после почивка около 30 минути и след тази почивка за 1 час е моето време за учене. Т.е. имам ясно дефинирано кога започва времето за учене и колко е дълго. То е съобразено с дължината на подкаста, който слушам, но 1 час мисля е добро средно време. Слушам подкаста само тогава, това е моето време за учене. не правя нищо друго, само слушам. Извън това време ако скролвам някъде и видя някое видео, статия или нещо друго – чета, но съзнателно гледам да не се въвличам толкова много, съзнателно не си разказвам колко е важно да гледам това ново видео, тази много важна статия, защото има един момент, в който от вдъхновяващо се превръща в натоварващо. И аз не искам да минавам тази граница. :)

Прецени кой момент от деня е най-подходящ за учене при теб и си създай този ясен прозорец от време за учене. Колкото минеш в него, толкова. Утре пак. :)

3. Опростяване. Тук имам предвид да виждаме общата структура/най-важните опорни точки на нещо и всичко останало да го гледаме като детайли на тази структура. Съответно – силно наблягаме да учим/разберем тази структура/опорни точки и не се изгубваме в детайлността.

Например в курса по съзнателност има 90 статии, но във всички статии има един единствен, един и същи процес, който се разглежда всеки път:

1. Забелязване.

2. Пауза.

3. Избор.

4. Действие.

Във всички статии се разглежда този процес (накрая въвеждам и „намерение“). Това са опорните точки. Във всички статии се разглежда този един единствен процес, просто е за различни ситуации и от различни гледни точки. Т.е. важното в този курс е да се упражняват тези 4 стъпки. А статиите да се четат просто за информация как може да се прилага процеса в различни ситуации. Това помага този процес да улегне в нас. Реално и главното, и общото са важни, но това опростяване, виждане на главните стълбове в едно обучени създава обща картина, контекст, в който ученето се случва по-ясно. Защото ако се гледа отделно, може да не се хване общата картина и това създава объркване, искане още да се мине материали, за да се разбере какво се има предвид, изпадане в детайли и т.н. В случая за съзнателността няма значение ако някоя статия се пропусне (даже 10 статии). Важно е тези 4 стъпки да се научат. Статиите само помагат за това. (Обяснила съм това по някакъв начин в началото, но може и да не се разбира какво имам предвид.)

По същия начин е с всяко обучение. Винаги има някакви опорни точки, който да видим в общото. И наблягаме на тях. Всичко останало обикновено е с цел да помогне на тези опорни точки да ги разберем по-добре и да работят за нас.

Това са моите 3 насоки, които ми помагат да направя доста по-подредено и некумпулсивно ученето си, но заедно с това получавам вдъхновението и задвижването от него. :) Ако ви допадат, може да ги пробвате, за да видите как биха работили за вас или да си ги напаснете по свой собствен начин. :)