Аз често пиша в статиите се, че е важно да изпълняваме важните за сърцето ни проекти и да реализираме качествените промени, които искаме да реализираме в живота си. 

Но от къде по дяволите да намерим време за тях? 

Ако поразмишляваме малко ще установим, че това всъщност не е правилният въпрос, който да си зададем. Правилният въпрос, който е нужно да си зададем е: С какво е пълно времето ми, че нямам време за наистина важните проекти и промени, които искам да създам в живота си?

И обикновено отговорът е, че незабелязано сме затрупали времето си с несъществени дейности. Разбира се, на повърхността тези дейности ни изглеждат важни да бъдат изпълнени, но ако ние сме с усещането, че не работим по наистина същественото за нас – това е знак, че е време да внесем съзнателност и да преразгледаме с какво всъщност запълваме дните си. Реално в 21-ви век въпросът вече не е кое е несъществено и кое важно. Въпросът е кое е важно и кое е наистина важно.

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Консуматорството е начин на живот, който отива много над купуването и трупането на непотребни вещи. То е начин на живот, в който хората неусетно запълваме освен дома и гардероба си, но и времето, и главата си с несъществени неща – консумиране на непотребна информация, водене на несъществени разговори, ненужно въвличане в чужди истории, непотребно съпреживяване на чужди, изморяващи емоции. Консумирането на всичко това е ок, когато е в малки количества. Но когато е в повече – това обикновено е част от несъзнателните ни начин да избягаме от трудното (да се разсеем от важното) или да решим вътрешните си проблеми като скука, самота, желание за по-висок статус, желание да бъдем щастливи, да бъдем по-готини, нужда да намалим стреса и т.н. Във всяка от неговите форми, консуматорството води до два основни големи проблема:

1. Тъй като дома, гардероба, времето и главата ни са пълни с несъществени неща ние буквално изгубваме връзка с наистина важното за нас. То просто избледнява, изгубва се на фона на всичко останало. Ние спираме да можем да го разпознаваме сред цялата камара несъщественост. И това създава чувство на изгубеност и безцелност в живота ни.
2. Хабим изключително много енергия, за да взимаме и изпълняваме несъществени решения, което брутално намалява капацитета ни да взимаме наистина важни и категорични решения, и да ги реализираме. Кои обувки да избера, коя дреха да сложа, какво да ям, откъде да мина, кой сайт да разгледам, коя статия да прочета, с коя задача първо да започна, каква реплика да постна във ФБ. Всички тези малки решения ни изморяват, създават ни мозъчна мъгла, разсеяност, липса на фокус, липса на енергия. Нашата психика просто няма капацитета да взима толкова много несъществени решения и заедно с това да остане свежа и будна за наистина важните избори в живота ни! Съответно, когато е нужно да направим такъв важен избор, ние автоматично избираме най-лесното и удобното, просто защото усещаме, че нямаме капацитет за повече.

Консуматорството е живот на автопилот, който прави ежедневието ни да изглежда обемно, но всъщност то е празно. Алтернативата на консуматорството е преминаване към по-минималистичен начин на живот. Минимализмът е изключително семпъл. При него има само две основни правила:

1. Определи кое е наистина важно за теб.
2. Елиминирай всичко останало.

Повечето хора приемат минимализма единствено като инструмент, който ти помага да разтребиш дома си от непотребното и да се научиш да купуваш по-малко вещи. Но при минимализма не самото разтребване или купуване на по-малко вещи е най-ценно. Най-ценното при минимализма е всъщност въпросът, който свикваш да си задаваш докато разтребваш и докато преценяваш какво да купиш, а именно: „Кое е наистина важно за мен да присъства в моя живот?„.

Човек не може да разтребва гардероба си, кухнята си, банята си, офиса си, без постоянно да си отговаря на този въпрос. Магията е, че докато разтребваш, съвсем незабелязано този въпрос става част от твоята идентичност. Той става част от теб. И така, малко по малко ти започваш да си задаваш този въпрос за всички останали сфери и избори в живота ти. По този начин минимализъм постоянно те приравнява към наистина важното за теб. :)

За мен в началото минимализмът беше единствено с цел да спра да харча парите си за непотребни вещи. Първо започнах да разтребвам непотребното, а след това се подложих на 3 месечна купуваща диета, през която не купувах абсолютно нищо освен най-необходимите ми за живеене неща. През 2016 година реших да се подложа на същата диета, но не за 3, а за 12 месеца. Цяла година разходът ми за дрехи, обувки и вещи беше общо 223лв, като 153лв бяха само маратонките ми. :) След като тази една година мина осъзнах, че най-ценното от това предизвикателство не беше това да се науча да харча по-малко пари за непотребни вещи. Най-ценното беше именно това, че за тази една година успях още по-добре да осъзная, да си изградя разбиране и да интегрирам в себе си този въпрос: „Кое е наистина важно за мен да присъства в моя живот„. От там нататък ние вече можем съзнателно да строим живота си около това, което е наистина важно за нас.

След като определим за себе си какво е наистина важно – после всичко опира до поставянето на брутални граници. В рамките на деня, на седмицата, на месеца – ние съзнателно определяме конкретно време за наистина важното да бъде изпълнено. That’s it. Всичко останало за нас става второстепенно. То е „ако остане време“. Т.е. поставяме ясни и категорични граници, и защитаваме наистина важното от всичко останало, което възниква и да изисква вниманието ни.

За не минималистите поставянето на брутални граници звучи неприятно, защото те виждат границите като ограничаващи. Но минималистите виждат границите като начин да станат безгранични. :) Защото ако не поставиш граници, несъщественото ще нахлуе и ще завладее живота ти без изобщо да разбереш какво ти се случва.

Резултатът при преминаването от консуматорство към минимализъм и брутални граници е ориентировъчно такъв: Когато разтребиш непотребното и съзнателно запълниш живота си с наистина важното и смисленото за теб, тогава животът ти започва да се усеща наистина важен и смислен за теб. Това е усещането, което държи умът и сърцето ни будни. Държи ги вдъхновени. Какво красиво усещане, нали? :) Когато разтребиш непотребното, тогава наистина важното може да изпъкне, а ти имаш достатъчно време за неговото развитие. С търпение. С внимание. С отдаденост. С любов.

Разбира се, непотребните вещи, дрехи, ангажименти, задачи и хора винаги от някъде ще идват и ще искат да завземат мястото отредено за най-важното в живота ни, но ние вече ще сме доста по-съзнателни. По-бързо ще забелязваме и пускаме ненужното от ежедневнието си, и така ще оставаме приравнени към наистина важното за нас.

Задачи за практика:

1. Всяка сутрин във вашия дневник може да си разписвате кое е наистина важно за вас да бъде изпълнено в този ден. Дори да имате 2, 3, 5 неща, които искате да изпълните през деня, опитайте да определите кое от тях е наистина важно за вас да бъде изпълнено в този ден. Онова, което ще ви донесе най-съществен резултат. Което ще ви донесе най-много полезност. Най-много смисъл. Целта е да свикнем да правим ясна разлика между това кое е наистина важно за нас и всичко останало. В началото тази граница обикновено е размита и затова не забелязваме достатъчно добре, когато несъщественото нахлува в графика и дните ни. Но с практиката, със съзнателното задаване и отговаряне на този въпрос ние все повече и все по-бързо ще може да разграничаваме наистина важното от всичко останало. А дори и ако в момента вие вече сте фокусирани върху наистина важното за вас, да имате повече съзнателност за това ще придаде още повече смисъл и вдъхновение да правите това, което правите. :)
2. По време на деня – тренирайте съзнателност. Вместо да изпълнявате автоматично задачите си, давайте си пауза време, в която с любопитство да изследвате дали това, което правите е наистина важно за вас? Носи ли ви наистина стойностен резултат? Помага ли ви да направите следващата си крачка напред? Създава ли ви удоволствие? За по-голяма нагледност може да описвате всички дейности (и работни, и извън работни) в графика си, за да може по-ясно да забележите къде точно отива времето ви. Ако не работите с график – започнете да го правите, защото без нагледен инструмент, който да ви показва къде харчите времето си, вероятността да го пилеете в несъществени задачи, без изобщо да забележите, че го правите, е огромна.
3. Пожелание може да си организирате един или няколко уикенда за разтребване на непотредните дрехи и вещи от дома, офиса, колата и другите пространства, които най-често обитавате. Чист дом – чиста глава – повече пространство за важното да се открои и израсте. То в нас и ние в него. :)

Ако искате по-задълбочено да поработите върху темата с разтребване на непотребното и опростяване на ежедневието – очаквам ви заедно с мен в курса по минимализъм Simplify ТУК! От 08-ми до 22.09.2019 може да включите с 30% намаление от 147лв. на 97лв!

Този курс е направен така, че да създаде осезаема качествена промяна в начина, по който живеем и възприемате света. Курс се изпълнява изцяло он-лайн, така че може да се включите от всякъде. След регистрация може да започнете курса веднага или в друг удобен за вас момент. Получавате достъп до курса завинаги, така че след време отново може да се върнете към информацията в него за ново вдъхновение и надграждане. :)

Ако имате желание да поразтребите дома си и да освежите ежедневието си тази есен – очаквам ви заедно с мен в 90 дневния курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ТУК. Намалението от 30% (от 147лв на 97лв) е валидно до 22.09! :)

Основна цел на опростяването и изграждането на по-минималистичен начин на живот е съзнателно да поддържаме себе си в красиво (или по-скоро „адекватно“) емоционално и ментално състояние. Когато сме в красивото си състояние, ние мислим много по-креативно, действаме много по-уверено и чувстваме в себе си по-голяма стабилност, яснота и фокус, за да реализираме това, което искаме да реализираме. 

Процесът на опростяване на ежедневието ни включа само три стъпки:

• Разтребване.
• Подреждане.
• Създаване на система за поддържане на създадения ред. :)

Тези 3 стъпки могат да се приложат в абсолютно всяка сфера на живота и да бъдат адаптирани спрямо вас и вашето лично ежедневие.

Миналата седмица разгледахме по-детайлно каква е разликата между това да бъдем в красиво състояние и това да бъдем в по-деструктивно емоционално и ментално състояние. И разгледахме как физическата среда около нас е решаващ фактор за това наше състояние. :) Физическата среда може да предизвиква в нас моменти на усмивка, уют, любов, спокойствие, красота, творчество, възбуда. Или може да предизвиква в нас моменти на дразнение, гняв, недоволство, неприязън, обърканост, хаос. Ние или сме жертви, или сме архитекти на физическата среда около нас. 

Днес искам да обърна внимание на другите 3 основни насоки за постигане на по-минималистичен и смислен начин живот, които са наравно важни за поддържането на красивото ни състояние по време на деня: 

• Дигитална среда.
• Време.
• Финансите.

Няма да изпадам в подробности по тези 3 категории. Само ще ви дам по една посока за размисъл, която вие сами ще прецените дали и как да приложите в ежедневието си. :)

Дигитално разтребване

Аз съм фен на Фейсбук – там научавам за много значими събития, общувам с феноменално готини хора и имам бърз достъп до всякакви интересни новости. Затова – не очаквайте от мен да ви говоря, че е нужно да спрете или да ограничите ползването на Фейсбук. Напротив – моята препоръка е да го използвате максимално много. Но да го използвате единствено и само ако съзнателно сте превърнали Фейсбук в дигитална среда, която подкрепя и поддържа продуктивното ви състояние, а не среда, която го срива.

Имам предвид следното – ако използваме Фейсбук на случаен принцип, се случва следното – ти влизаш във Фейсбук и поставяш себе си в среда на абсолютен хаос, защото изобщо не знаеш на какво точно ще попаднеш. Може да попаднеш на цитат, който много да те вдъхнови, може да е събитие, което отдавна си чакал да посетиш, но може да е поредния супер дразнещ пост от някой човек, който ти е мега неприятен. Или да видиш поредната негативна новина, която за секунди присвива тялото ти и на секундата те поставя във „fight or flight“ mode. Или може да попаднеш на поредната напудрена снимка на някой човек, която те вкарва в непродуктивното състояние на завист.

Във всеки един момент от деня ни ние или тренираме своето красиво състояние, или тренираме деградивно, неприятно състояние. Всеки един момент, който променя състоянието ни е момент, който е съществено важен за нас. 

Изводът тук е следния – ако съзнателно не си разтребил и организирал Фейсбук като дигитална среда, която да създава в теб качествени емоции, вдъхновение, мащабно мислене, благодарност, центрираност – значи за теб Фейсбук е просто поредния хаос, в който всеки ден, по много пъти на ден влизаш и поставяш себе си в среда, която обикновено в 80% от случаите генерира в теб сриващи емоции, които стесняват не просто нервите ти… те стесняват бъдещето ти.

(Един допълнителен трик за дигиталната среда, който наскоро разбрах – някои хора стигат до там, че наемат човек, който всяка сутрин преглежда мейла им преди тях и изтрива всички съобщения, които биха сринали емоционалното състояние на лидера, за да са сигурни, че ще започнат деня в подходящо състояние на ума. Всички знаем – един гаден мейл сутринта наистина може да те вкара в непродуктивно състояние, което да даде своя отпечатък за целия ден напред. :) Неприятните мейли след това се преглеждат в по-подходящо време – когато човек е подготвен и в подходящо за това състояние. :))

Ок, продължаваме!

Време

Може да познаеш, че живееш живота си като жертва когато започнеш да разказваш (на себе си и на другите около теб), че нямаш време. И истината е, че ти в много моменти най-вероятно наистина нямаш време, просто защото го харчиш в посоки, които те изморяват и забавят още повече времето за теб.

Времето НЕ тече еднакво за всички.

Как създаваш повече време в живота си?

Като инвестираш времето си! Не като го харчиш. :)

Полезните навици не харчат време в деня ни. Те създават време в деня.

Най-умните хора в света работят всяка секунда на всеки ден, за да създадат алгоритми, които да откраднат времето и вниманието ни, и да ни накарат да правим това, което те искат да правим. Но ние имаме избор. Ние или може да инвестираме времето си съзнателно, спрямо намерение и посока, които ние самите сме си задали. Или може да харчим времето си, реагирайки на всичко лесно, бързо и удобно, което другите постоянно ни подхвърлят във физическата и дигиталната среда около нас.

Да инвестираш времето си означава да използваш 80% от времето си в дейности, които поддържат продуктивното ти емоционално и ментално състояние, и които създават прогрес в значимите за теб проекти. Ние имаме 100% отговорност да поддържаме себе си в красиво състояние на мир, вдъхновение и креативност. Ние имам 100% отговорност да поддържаме ума в главата си стимулиран и просторен за нови идеи.

Кои дейности те поставят в твоето продуктивно състояние? За мен това е гледане сутрин на изгрева, четене на вдъхновяващи статии, работа по смислени проекти, учене на нови интересни за мен неща, спорт, ходене по събития, където слушам обогатяващ за мен опит от други хора, слушане на любима музика, разговори с оптимистични и дейни хора, качествени сън. За всяко едно от тези неща имам ясно и точно време в графика си всеки ден. Аз съзнателно планирам да инвестирам време насоките, които генерират за мен качествени емоции и мисли. Защото това ме поставя в красиво състояние, което пък ми помага да правя повече за по-малко време и така „създавам“ повече време в деня си. И мога да правя повече неща. :) 

You got this? :)

Ако ти не инвестираш времето си, гарантирам ти го – то ще мине в инфантилно реагиране на всичко онова, което казват или правят другите, в чудене, фантазии, хиляди интерпретации на факти и събития, разказване на едни и същи истории отново, отново и отново.

Ние имаме отговорност да променим това.

Финанси

Мисля, че първата и най-важна посока за подобряване на финансовото ни състояние е изграждане на по-голяма съзнателност относно убежденията, които имаме свързани с парите и със самото печелене на пари. :)

Просто наблюдавайте – каква е първата мисъл, която ви възникна когато прочетохте „печелене на пари“ в горното изречение? Беше ли нещо от сорта на: „Това не е най-важното“ или беше нещо от сорта на: „Ok, let’s do this baby.“ :)))

Каква емоция усещате, когато мислите за „печелене на пари“ – нещо, което леко ви присвива в тялoто или нещо, което ви създава отпускане в тялото?

Тялото ни е видимата и осезаема част на подсъзнанието ни, и то винаги може да ни подскаже какво е това, което не знаем за себе си и вярванията си, но много директно управлява мислите и поведението ни. 

Хората, които имат негативни вярвания по отношение на парите постоянно поставят някакви глупави сравнения, като например: „Добре де, ама кое е по-важно – парите или любовта (вместо „любовта“ може да сложите каквото си поискате – честността, добро сърце, здраве и т.н.)?“ Да питаш подобен въпрос е все едно да питаш: „Кое е по-важно – левия или десния крак?„

В този свят има достатъчно много пари. Но ако нашата купичка е малка, заради всичките ни ограничаващи вярвания и истории, които си разказваме – ние винаги ще имаме малко. Ако купичката ни е малка, дори и да ни сипят повече – то ще се изгуби. Ако искаме да променим вярванията си, първата стъпка е да започнем да изграждаме уважение към парите и начина, по който ги използваме. Можем например да разтребим дома на парите ни – нашето портмоне. :) Да изхвърлим всички ненужни карти, сметки, листчета и боклучета. Да подредим парите си по големина, стотинките и картите си – всяко да си има специално място, което е чисто и е само за тях.

А след това – можем да си направим бюджет, спрямо който да започнем малко по-съзнателно да следим къде всъщност даваме парите си. И да забележим дали тези посоки обогатяват или ограбват това, което е наистина важно за нас. :)

Ок.

Отпийте си сега от кафето за кураж и в следващите 10 минути задачата ви е да вземете ясно и категорично решение коя ЕДНА стъпка от тези 3 ще предприемете, за да създадете предпоставка за себе си да пребивавате за по-дълго в красивото си състояние – дизайн на дигиталната си среда,  опростяване на времето или финансите ви. :)

Ако пък искате да поработите по-детайлно и съзнателно за оптимизацията на тези три насоки – очаквам ви в 90 дневния курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ни, който само до 24.03.2019г. е намален с 30% от 147лв на 97лв! Имате 30 дневен гаранционен срок, в който ако курсът не ви хареса, може да ми пишете и веднага ще ви върнем таксата! :) Този курс е създаден така, че да внесе осезаема качествена промяна в ежедневието ни. В него освен цялостно разтребване на физическата среда, разглеждам и разтребване на дигиталната среда, както и съзнателно опростяване на графика и финансите ни с цел да автоматизираме максимално средата около себе си, така че да ни води в градивна за нас посока и да генерира в нас качествено ментално и емоционално състояние. Имаме ли това – от там насетне спокойно и с усмивка можем да изпълняваме успешно целите си. :) До 24.03.2019г. – 90 дневният курс е намален с 30% от 147лв на 97лв и може да се регистрирате  веднага ТУК. :) 

Всички искаме да увеличим енергията си, но често за мен е важно да припомня на вас и на себе си, че е също толкова важно да пестим енергията си. 

Информационната ера, в която живеем е супер, но е изключително метално и емоционално натоварваща. В такава среда хората следва постоянно да откриваме нови начини, по които да се отграничаваме от ненужния товар, за да може все пак да ни остава енергия да бъдем фокусирани и да постигаме все по-предизвикателните си цели. Една от най-големите ползи на изкуствения интелект е това, че хората ще може да делегираме огромно количество работа (неизискваща творчество) на роботите и така ние ще имаме по-голям резерв от ментална, а дори и емоционална енергия. Защото ако един робот или софтуер може да ти спести 2 или 4 часа монотонна работа на ден, която всеки ден те дразни и изнервя – ами това определено би било game changer за теб, нали? :) Или пък робот, който да чете всички интересни статии, които са възникнали днес и да ти компресира информацията в 1 час видео. :)

Да аутсорсваме монотонни, дразнещи и енергоемки дейности на роботите обаче е само половината от решението за нашето бъдеще. Другата половина е ние самите да тренираме целенасочено да пестим енергия в ежедневието си. Защото има все повече неща, които съвсем незабелязано ни изморяват и като резултата ни карат да се чувстваме зле. Преди 200 години например, един човек, освен своите собствени несгоди е знаел и преживявал мъката и несгодите само на може би още 5 до 10 човека – само на най-близките му хора. Сега обаче, всички сме свързани в интернет и ние нон стоп, всеки ден гледаме, слушаме, съпричастни сме с болката буквално на милиони хора. Ние без да забележим преживяваме всичко това, ядосваме се, напрягаме се, разказваме си истории. Всичко това се случва „между другото“, но ни оставя дълбоко изморени, защото психиката ни просто не е способна да поеме толкова голям емоционален товар. Прекалено многото случващи се емоционални събития, прекалено многото вещи в апартаментите ни, прекалено многото несъществени ангажименти в графика ни, дори прекалено многото възможности, които постоянно изскачат пред нас – всичко това ако не бъде съзнателно канализирано, то просто ни залива и ни оставя объркани, и изморени.

Далеч съм от мисълта да се „връщаме“ към корените си, да обвиняваме цивилизацията, технологичния прогрес или каквото и да било друго. Напротив. Ние сме тук точно, за да се развиваме, а не да се „връщаме“ където и да било. Целият прогрес до сега ни позволява да живеем в пъти по-добре и нашата задача е просто да развием в себе си нови адекватни за настоящия момент умения и модели на поведение, за да може не да бъдем смачкани от целия този хаос, а да оставаме стабилни, спокойни и фокусирани дори във време на хипер претовареност.

На нас, повече от всеки друг момент от историята на човечеството, ни трябва да развием умението да идентифицираме кое от всичко, което ни заобикаля е наистина важно за нас, на кое да отдадем вниманието, мисълта и сърцето си, и да може да се разграничим от всичко останало, което е ненужно, излишно и ни изморява. Това умение се нарича минимализъм. Минимализмът е много повече от това да притежаваш малко вещи. Минимализмът е начин на живот, при който вместо да позволяваме информационния шум да ни обърква и изморява, ние всъщност оставаме фокусирани, будни и подравнен към това, което е наистина важно за нас. Минимализмът ни помага да определим не просто кое е важно в живота ни, а кое е наистина важно. Защото в 21-ви век въпросът вече не е кое е второстепенно и кое важно, въпросът е кое е важно и кое е наистина важно. :)

За последните 10 години минимализмът е подобрил в пъти живота, ежедневието, енергията, финансите, времето, а дори и взаимоотношенията ми. :) Един ден през 2008-ма отворих гардероба си, за да го разтребя от ненужните дрехи и това за мен отвори тотално нов начин на мислене. С годините разбрах, че при минимализма не самото разтребване е най-ценно, въпреки, че то е изключително важна първа стъпка. Най-ценното при минимализма е всъщност въпросът, който свикваш постоянно да си задаваш, а именно: „Какво е наистина важно за мен да присъства в моя живот„.

Човек не може да разтребва без постоянно да си отговаря на този въпрос. И докато разтребваш, съвсем незабелязано, този въпрос става част от идентичността ти. Малко по малко този въпрос става основа за всички останали твои избори занапред. :)

Първият път разтребих малко дрехи и малко вещи. След няколко месеца разтребих малко повече. :) После се подложих на 3 месечна купуваща диета, в която не купувах абсолютно нищо освен най-необходимите ми за живеене неща. През 2016 година реших да се подложа на същата диета, но не за 3, а за 12 месеца. :) Цяла година разходът ми за дрехи, обувки и вещи беше общо 223лв, като 153лв бяха само маратонките ми. :) 

Това не бяха предизвикателства, които да ме научат просто да харча по-малко пари. Защото когато започнеш да печелиш повече пари, вече не е толкова важно колко харчиш. За мен това бяха предизвикателства, с които още по-добре да осъзная, истински да разбера и да интегрирам в себе си този въпрос: „Какво е наистина важно за мен да присъства в моя живот„. И от там нататък – да премахна всичко ненужно и да започна да строя живота си именно около това, което ми е наистина важно. :)

Към днешния момент, 10 години по-късно, често оглеждам живота си и с благодарност установявам, че до мен наистина имам само най-важното. И имам достатъчно пространство, в което това най-важно да може да диша и да се развива. С любов. С отдаденост. С внимание. Разбира се, непотребни вещи, дрехи, задачи, хора и т.н. винаги от някъде идват, но вече много по-бързо си отиват. 

Ако трябва да обобщя всичко написано до тук – ще изглежда нещо такова: Когато създадеш пространство за наистина важното и значимо в живота ти и дългосрочно тренираш да оставаш подравнен към него, изхвърляйки всичко дребнаво и непотребно, тогава, малко по малко, целият ти живот започва да се усеща наистина важен и значим. И то независимо дали важното за теб е да пускаш ракети в космоса или да правиш най-вкусната мусака за любимите си хора. Когато само най-важното и значимото е до теб – тогава просто имаш едно усещане за смисъл и стойност, което държи умът и сърцето ти будни, каквото и да правиш. Очакващи с желание следващия ден. Какво красиво усещане, нали? :)

И може би сега е моментът, в който с голяма радост да се похваля, че в средата на септември пускам своя 90 дневен курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ни. :) В него ще работим по 4-те най-важни насоки за изграждане на минималистичен начин на живот:

1. Физическо разтребване.
2. Дигитално разтребване.
3. Опростване на времето/графика ни.
4. Опростяване на финансите ни. :) 

1. Разтребване.
2. Подреждане – изграждане на среда, подпомагаща фокуса и вдъхновението ни.
3. Създаване на процес, чрез който да поддържаме създадения ред. :)

Ако искаш да бъдеш информиран за старта на курса по Минимализъм и опростяване на ежедневието ни, както и за възможността за записване с 30% намаление – регистрирай се в моя мейл лист ТУК. :)

Енергоспестяващи крушки. Енергоспестяващи сгради. Енергоспестяващи коли. Всичко в новия свят се стреми да пести енергия. Само хората все повече отдаваме енергията си в най-различни посоки. Колкото вещите ни станаха енергоспестяващи, толкова животът ни стана енерго-изхабяващ. И така ставаме все по-изморени. Имаме нужда от все повече почивка. Чувстваме се в постоянна мозъчна мъгла. Заспали. Уморени. А най-лошото е, че започнахме да приемаме това като нещо „нормално“. Казваме си: „Такъв стана животът„. Но животът е такъв какъвто е и ние следва да откриваме начини, по които да живеем по-добре в тези условия. Ето защо за нас по-важно от това да имаме енергоспестяваща крушка в тоалетната си, е да се научим как да имаме енергоспестяващо ежедневие. Т.е. да се научим да пестим енергия в организма си – ментална, физическа и емоционална. Това е единственият начин в една претоварена информационна среда да оставаме продуктивни, будни и съзнателни в живеенето, и постигането на успехите си.

По-долу ви споделям три начина, чрез които хората може да си спестим доста умствена енергия.

1. Принципът на пустотата/неутралност. Всички ние имаме вграден механизъм в себе си, който ако не бъде контролиран – хаби изключително много енергия. Почти никой не забелязва този механизъм, но той действа по всяко едно време и във всеки един от нас. Това са автоматичните ни преценки за добро и лошо – преценки за нас самите, за хората около нас, за обстоятелствата, които ни се случват всяка минута, за света, политиката, съседите ни, колегата, който мляска отсреща и т.н и т.н. Лошото тук е, че ние не просто поставяме преценки, но и ги преживяваме емоционално. Включваме цяла артилерия от фойерверки в главата си когато се ядосаме или пък въртим безполезни истории от нашите преценки с часове в ума си, без изобщо да забележим, че го правим. Накрая се събуждаме… изморени. Защото всичко това ни хаби изключително много енергия. Трябва да се научим възможно най-често да излизаме от света на преценките си на добро и лошо, и да практикуваме принципа на пустотата. Да приемаме всичко като неутрално. Като нещо без присъща природа. Трябва да се разведем с историите си и да се оженим за истината. Истината е, че нещо се е случило. Това е всичко. Добро или лошо го прави историята, която си разказваме. От там и преживяването, което ще си създадем. От там и количеството енергия, което ще изхабим. Хората и ситуациите около вас ще ви дразнят докато се научите да не се дразните. После ще ги виждате като обикновени хора и обикновени ситуации. Когато гледаме на себе си, хората и обстоятелствата неутрално ще разберем, че на много малко неща си заслужава да дадем енергията си, която може да спестим, за да имаме повече фокус и бистрота в съзнанието си.
2. Минимализъм. Всяка вещ около нас отнема от енергията ни. В момента, в който очите ни засекат някоя вещ е все едно светва лампичка в главата ни. Някакъв спомен изскача. Някоя неизказана приказка. Някой спор. Някоя стара любов. Някой телефонен разговор. Или нещо, което дори не знаем, че стои в главата ни като информация. Това се случва за секунди. Несъзнателно. Но една лапичка светва. И после изгася. Енергията е изхабена. За една вещ това може би изглежда малко и незначително, но огледайте сега около вас – колко вещи имате разхвърляни. Приемете всички тях като постоянно светване и изгасване на лампи зад кадъра на главата ви. Всеки път когато погледът ви срещне някоя от тях. Т.е. постоянно. Тогава изхабената енергия е меко казано много. Наистина много. А времето да обслужваме всички тези вещи се добавя към разхода на гориво. Или както в Боен клуб някога ни обърнаха някога внимание:

   
   Нещата, които притежаваш, накрая започват да притежават теб.

3. Непривързаност към драмите в живота ни. Каквото и да се случи стойте далеч от драмата. От своята собствена и тази на хората около вас. Хората обичаме да драматизираме. Да мислим, че нашите проблеми са най-големи. Най-непреодолими. Най-належащи да бъдат споделени и обсъдени. И обсъдени отново. И отново. Понякога хората не търсят решения. Те просто искат да си споделят проблемите, защото така се чувстват по-живи. Може би защото няма какво друго да правят. Но всички тези оплаквания, прехвърляне на отговорност, обвинения, празни приказки, преповтаряния, въртене на едни и същи истории – хаби изключително много енергия и време. В момента, в който се хванете в своя собствена или нечия друга драма, за да се измъкнете използвайте двата си най-ефективни инструмента за това – ляв и десен крак. Просто станете и си тръгнете. Извинете се. Кажете, че имате нужда от малко свеж въздух. Тръгнете си бързо. Цената да останете в своята лична или нечия чужда драма е прекалено висока.

Практикувайки тези три принципа ви гарантирам, че нивото ви на енергия ще се вдигне осезаемо. Ще се чувствате по-будни, по-вдъхновени и някакси – по-светли. По този начин ние излизаме от мозъчната си мъгла и виждаме по-ясно красотата пред себе си. Дори имаме сили да й се порадваме. И най-важното – държим всички лампи, които ни хабят енергия максимално загасени. Тогава единствено ще остане да свети онзи елегантно интригуващ блясък. Блясъкът в очите ни. :)

Let’s do this! :)

Ако искате да разтребите дома си и да опростите ежедневието си, но не знаете откъде да започнете или искате да имате стъпка по стъпка насоки и вдъхновение да го направите – очаквам ви заедно с мен в 90 дневния ми курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ТУК. :) По повод месеца на Минимализма, курсът е намален с – 50% само до 28.03!

Всичко започва около 16 век в Англия, когато се заражда разбирането, че човек трябва да си купува не само това, което му е необходимо, за да живее, но и неща, които правят живота му по-„хубав”. Така малко по малко в съзнанието на хората започва да израства вярването, че колкото повече неща имаш толкова животът ти става по-добър. 500 години по-късно идеята, че притежанието на повече неща ще направи живота ни по-хубав толкова е закърняла в съзнанието ни, че дори не отделяме половин минута време преди поредната глупава покупка или трупането да има „за всеки случай“.

Дами и господа, добре дошли в света на секънд хенд щастието – консуматорството!

Консуматорството е начин на живот, в който хората отчаяно купуваме стоки, за да решим вътрешните си проблеми: скука, самота, желание за по-висок статус, желание да бъдем щастливи, да бъдем по-готини, нужда да намалим стреса и т.н. То е несъзнателно купуване и трупане на неща, които рекламите ни внушават, че искаме или сме ги видели в някой друг и инстинктивно решаваме, че ако ги имаме, и ние ще бъдем като него. Консуматорството е начин да поставим щастието ни да зависи от панталоните ни. Или от сутиена виктория сикрет.

Консуматорството е живот на автопилот. Живот, който поставя купуването пред живеенето, посредственото пред важното, лесното пред трудното. И всичко това с цел да направим живота си по-хубав.

Което е чудесно.

Има само един единствен проблем – „по-хубав“ не значи „по-смислен“. А това, от което хората имаме нужда, за да бъдем наистина щастливи е да усещаме смисъла на живота си, а не прахоляка от вещите в гардероба си.

Дайте си 5 минути за размисъл и ако се хванете, че се намирате в ситуация с пълен гардероб с дрехи, половината от които слагате веднъж на година, но сутрин сте убедени, че „няма какво да облека“. Ако в банята си имате 3 различни шампоана, 2 душ гела, 3 дезодоранта и в същото време с нетърпение чакате новия каталог на Орифлейм. Ако си пълните количката в супермаркет без да мислите какво слагате в нея. Ако изхвърляте храна. Ако купувате и консумирате неща, които смятате, че имат силата да утешат болката от това, че в работа/семейството/познатите постоянно ви изнервят. Или още по-лошо – ако сте пренесли консуматорския тип поведение във вътрешния си живот – отдавате се на непотребни мисли, думи, действия, хора. Значи ви е време за консуматорска диета, с която поне малко да се отдръпнете от „хубавото“ и да направите крачка към смисленото.

 Ето 3 начина да преодолеем консуматорството си:

• Направете си 30 дневен лист. Всеки път когато ви възникне порив да си купите нещо ново, вместо веднага да си го купите – сложете го във вашия 30 дневен лист като отбележите датата, в която сте го добавили. Направете си правило, че няма да си купувате нищо без то е да е записано във вашия лист и да е седяло там за минимум 30 дни. Ако след 30 дни все още го искате – купете си го. В другия случай – зачеркнете го от списъка. В супермаркета купувайте само храна, която ви е нужна (без „може да ми се дояде“) и само по един вид тоалетни принадлежности. Купувате си нови само когато сте изразходили предните;
• Сложете се на 3 месечна купуваща диета. Занимавам се 18 години с хранене и съм се подлагала на почти всички възможни режими, но най-важната диета през живота ми беше тази – 3 месеца без да си купувам нищо ново. Предвид, че преди това всяка, абсолютно всяка събота се събуждах с една единствена мисъл „Днес отивам да си купя някоя супер яка нова дреха!”, избирах квартирите си по големината на гардероба и мястото за обувки, това беше велико предизвикателство за мен. След три месеца установих, че нуждата ми да си купувам постоянно дрехи беше една супер силна фалшива нужда, която ума ми беше заложил в мен, за да ме кара да гоня някаква тъпа илюзорна XS представа за себе си. И когато осъзнаеш, че не дрехите, а личното ти развитие е най-скъпият човешки аксесоар и носител на щастие – тогава идва голямо освобождение. Последва 6 месечна диета от същата. :) След три години съм с еднокрилен гардероб и се чувствам хиляди пъти по-богата от преди! За да преодолеете консуматорството си – подложете се на 3 месечната диета и си направете правило, че няма да си купувате абсолютно нищо ново, освен ако не е хипер наложително!;
• Вариант за напреднали. Изберете си само 50 вещи от това, което притежавате към момента (от лъжицата до колата) и си направете предизвикателство да живеете един месец само с тези 50 неща. Другите ги приберете в килера, в стая която не ползвате, под леглото или където искате. Просто си поставете за цел да изкарате един месец само с тези вещи и вижте дали това по някакъв начин ще промени мисленето ви, че имате нужда от много неща, за да живеете добре.

Истината е, че когато човек освободи гардероба си … мисълта си от поредната нова покупка, му се създава огромно пространство, което очевидно ще трябва да запълни с нещо друго. И ако не ви е страх да постоите в тази празнота и да застанете срещу някои неприятни истини за себе си, които може би ще изникнат там – може да запълните това пространство с идеи за повече смисъл в живота си и с много кураж, фокус, а и спестени пари!, за да ги реализирате. Но първо – да преодолеем консуматорството си!

Изберете си вариант и действайте. :)