💪 Как да накараш проблемите ти да изглеждат малки

💪 Как да накараш проблемите ти да изглеждат малки

Другари, има само един начин, по който може да накараме проблемите ни да изглеждат малки и той е: ние като хора да станем по-големи – емоцилано, ментално, физически и духовно.

Когато ние се чувстваме физически, емоционално и ментално слаби, какъвто и проблем да възникне в работата ни, във взаимоотношенията ни, в света ни – ние чувстваме сякаш този проблем веднага може да ни изкара извън баланс. Не защото този проблем е голям, а просто защото ние се чувстваме прекалено слаби да се справим с него.

Обратното. Когато сме физически, емоционално и ментално силни, каквито и проблеми да възникнат на пътя ни – ние усещаме своята вътрешна сила, че може да се справим с тях. Тогава проблемите не ни изглеждат толкова непреодолими. Не ни изглеждат толкова големи. Не защото тези проблеми не са големи, а просто защото ние се чувстваме достатъчно силни, за да се справим спокойно и лесно с тях.

Нещо повече – ако излезем от пространството на проблемите в живота и погледнем в пространството на възможностите в живота – идеята да бъдем по-силни хора (физически, емоционални, ментално и духовно силни) става още по-значима задача за нас. Защото когато на нас ни дойде някаква идея, някакъв проект, някакво вдъхновение, ние трябва да сме физически, емоционално и ментално здрави и стабилни, за да можем да грабнем тази идея, да имаме смелостта да я започнем и да имаме постоянството да я реализираме до край. Ако сме слаби – тази идея ще мине през живота ни и ще се превърне в поредния спомен, по който нищо не сме успели да направим.

Тогава важният въпрос за нас не е: „Как да накарам проблемите ми изглеждат малки“. Правилният въпрос е: „Как да бъда физически, емоционално, ментално и духовно силен?“ И отговорът е, че ние може да използваме най-различни практики, които ни помагат да изградим и поддържаме тази сила в себе си. Колкото и да се опитват да ни продават универсални рецепти – такива просто няма. Идеята е да изберем тези практики, който са най-приятни за нас и знаем, че ние ще се чувстваме ок да ги изпълняваме дългосрочно. И да си създадем ежедневна рутина около тях, в която ги практикуваме регулярно, за да получаваме ползите от тях.

Ето няколко насоки от мен, които вие може да вземете и нагодите за себе си, така че да е най-лесно, приятно и вдъхновяващо за вас:

  • За физическа сила може да използваме какъвто и да е спорт, който ние харемсваме и който изгражда гъвкавост и сила в нас.
  • За емоционална сила може да тренираме неутралност и да не се въвличаме в излишни драми, негативно взаимоотношения и ситуации. Или може да тренираме да не приемаме твърде лично това, което се случва около нас (или дори с нас!). Може също да тренираме да оставаме спокойни и да не обявяваме апокалипсис всеки път когато нещо не се получи както сме го искали.
  • За ментална сила може да тренираме съзнателност – просто тренираме да забелязвамепсихологическите драми на своя ум и тренираме да не се въвличаме в тях, а да ги пускаме. Разбираме, че те са просто истории, че не са задължително истина и изираме да ги пуснем и да си разказваме истории, които ни карат да се чувстваме по-силни. Позитивни утвърждения, благодарност, прошка – тези са също чудесни инструменти както за ментална, така и за емоционална сила.
  • За духовна сила може да тренираме каквото и да е, което ни помага да чувстваме свързаност с Бог (Вселената, Живота…) и вътрешен мир. Ученето на нови, интересни за нас неща също много силно запалва вдъхновението и божествената искра в нас. Има изследвания, че изграждането само на един единствен нов полезен навик например увеличава с 60-70% усещането ни за вдъхновение и радост. Просто защото учим нещо ново, създаваме раздвиженост в ежедневието си и това генерира нова енергия в живота ни.

Разбира се, може да използвате всяко друго нещо, което не е описано тук, но вие сте забелязали, че ви вдъхновява и създава енергия, и сила във вас. :)

Като бонус практики споменавам и три, според мен изключително важни насоки за нашето емоционално, ментално и духовно здраве:

  1. Почивка. Тук имам предвид регулярна почивка, в която изцяло се откъсваме от работата си, от ангажиментите си и от всички активиращи стресовата ни система тригери. Истински жизненият живот е невъзможен без истинска регулярна почивка, в която да даваме на тялото, умът си и преспективата си достатъчно време да осимилират всичко, което се случва около нас. Ако сте от хората, които не могат да почиват, започнете да гледате на почивката като на „задача за изпънение в графика ви“. Гледайте на нея като на една от най-важните задачи в графика ви. А ако не ви се отдава „просто да почивате“ – тренирате да почивате, докато задобреете в тази задача. ;) Нормално е да се чувстваме изморени. Даже е нормално понякога да се чувстваме изморени без никаква видима причина. Това е просто начинът, по който тялото ни кани да му дадем пространство за истинска почивка. В най-добрият случай това е седмица за тримесечие + 3-4 седмици за година.
  2. Минимализъм. Ако се опитваш да обърнеш внимание и направиш всичко, което умът ти каже, че трябва да направиш – ти ще бъдеш перманентно уморен и слаб. Във живота на всеки един от нас изключително малко неща са наистина важни. И ако искаш да бъдеш истински жизнен следва да дефинираш кое е наистина важно и да елиминираш, автоматизираш или делегираш всичко останало. Тук най-ценно е да имаш ясна дефиниция какво точно означава „наистина важно“ за теб и да се придържаш към тази дефиниция. За мен например „наистина важно“ е всичко, което директно ми носи истинска радост или пари. Всичко останало е в графата несъществено и => го изтривам, автоматизирам или делегирам. Изберете вашата дефиниция за „наистина важно“ и започнате да елимирате, автоматизирате и делегирате всичко останало, за да имате ресурсите да създадете и поддържате истинска вътрешна сила в себе си.
  3. Създаване на смела визия и предприемане на стъпки по реализирането й. Когато имаме заложено едно огромно нещо пред себе си, всичко останало започва да ни изглежда малко (включително проблемите ни). Хората, които имат „големи“ проблеми обикновено са хора, които имат малки визии и това ги кара да издребнпват във всеки детайл, което не прави нищо друго освен да ги изморява. Имането на смела визия и действането по нея е лекарство не по-малко от аспирина, който може би взимате регулярно за главоболие. Имам предвид – визията Е универсално, ефективно лекарство, което ни помага да живеем по-смислено, по-жизнено и да бъдем по-силни в живота.

Всичко това са насоки, по които работим с хората в моите мастърмайнд групи, за които ще споделя повече другата година, ако имате желание да работим заедно. :) За сега – изберете си по една насока от посочените по-горе и тренирайте с нея поне 1-2 седмици. Ако прецените след това – надградете като добавите още една практика от описаните по-горе. И се наслъждавай на процеса на развитие на вашата собствена вътрешна сила, която ви помага да карате проблемите ви да изглеждат мнооого по-малки. :)

Другари, напомням, че годишната промоция с -50% намаление на Програмата за полезни навици е само една седмица тази година. В Програмата работим по основополагащите полезни навици, които създават вътрешна сила и капацитет в нас. Само до неделя, 20.12. може да се запишете както следва:

                👉  40лв  20лв. за един модул.

               👉 480лв 210лв. за всички модули, за една година вълнуващо обучение по изграждане на полезни навици в ежедневието ви. В опцията за година получавате огромна колекция от допълнителни уебинари, видеа, статии и книги за всеки един полезен навик (а те мега много си заслужават, уверявам ви! 😉)

Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите отвсякъде. Всеки месец, за всеки навик получавате ежедневни кратки и вдъхновяващи насоки от мен, 5-6 статии по най-важните теми за всеки навик, един видео уебинар с гост лектор за задълбчаване на практиката ни + допълнителни уебинари, видеа, статии и книги с опцията при записване за година.

В последните 5 години Програмата за полезни навици е нещото, което постоянно ми напомня да поддържам ежедневната си рутина и ми помага бързо да се връщам към нея, когато неминуемо се случи нещо и отпадна. Така вместо да оставам извън играта (което е толкова лесно да се случи!) аз имам инструмент, който регулярно ме подкрепя отново да се подравнявам към това, което създава сила и вдъхновение в мен. Намалението от – 50% с 20лв. на месец и 210лв. за година е валидно само до неделя, 20.12. Регистрирайте се днес  ТУК! :)

От консуматорство към минимализъм и брутални граници

От консуматорство към минимализъм и брутални граници

 

Аз често пиша в статиите се, че е важно да изпълняваме важните за сърцето ни проекти и да реализираме качествените промени, които искаме да реализираме в живота си. 

Но от къде по дяволите да намерим време за тях? 

Ако поразмишляваме малко ще установим, че това всъщност не е правилният въпрос, който да си зададем. Правилният въпрос, който е нужно да си зададем е: С какво е пълно времето ми, че нямам време за наистина важните проекти и промени, които искам да създам в живота си?

И обикновено отговорът е, че незабелязано сме затрупали времето си с несъществени дейности. Разбира се, на повърхността тези дейности ни изглеждат важни да бъдат изпълнени, но ако ние сме с усещането, че не работим по наистина същественото за нас – това е знак, че е време да внесем съзнателност и да преразгледаме с какво всъщност запълваме дните си. Реално в 21-ви век въпросът вече не е кое е несъществено и кое важно. Въпросът е кое е важно и кое е наистина важно.

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Консуматорството е начин на живот, който отива много над купуването и трупането на непотребни вещи. То е начин на живот, в който хората неусетно запълваме освен дома и гардероба си, но и времето, и главата си с несъществени неща – консумиране на непотребна информация, водене на несъществени разговори, ненужно въвличане в чужди истории, непотребно съпреживяване на чужди, изморяващи емоции. Консумирането на всичко това е ок, когато е в малки количества. Но когато е в повече – това обикновено е част от несъзнателните ни начин да избягаме от трудното (да се разсеем от важното) или да решим вътрешните си проблеми като скука, самота, желание за по-висок статус, желание да бъдем щастливи, да бъдем по-готини, нужда да намалим стреса и т.н. Във всяка от неговите форми, консуматорството води до два основни големи проблема:

  1. Тъй като дома, гардероба, времето и главата ни са пълни с несъществени неща ние буквално изгубваме връзка с наистина важното за нас. То просто избледнява, изгубва се на фона на всичко останало. Ние спираме да можем да го разпознаваме сред цялата камара несъщественост. И това създава чувство на изгубеност и безцелност в живота ни.
  2. Хабим изключително много енергия, за да взимаме и изпълняваме несъществени решения, което брутално намалява капацитета ни да взимаме наистина важни и категорични решения, и да ги реализираме. Кои обувки да избера, коя дреха да сложа, какво да ям, откъде да мина, кой сайт да разгледам, коя статия да прочета, с коя задача първо да започна, каква реплика да постна във ФБ. Всички тези малки решения ни изморяват, създават ни мозъчна мъгла, разсеяност, липса на фокус, липса на енергия. Нашата психика просто няма капацитета да взима толкова много несъществени решения и заедно с това да остане свежа и будна за наистина важните избори в живота ни! Съответно, когато е нужно да направим такъв важен избор, ние автоматично избираме най-лесното и удобното, просто защото усещаме, че нямаме капацитет за повече.

Консуматорството е живот на автопилот, който прави ежедневието ни да изглежда обемно, но всъщност то е празно. Алтернативата на консуматорството е преминаване към по-минималистичен начин на живот. Минимализмът е изключително семпъл. При него има само две основни правила:

  1. Определи кое е наистина важно за теб.
  2. Елиминирай всичко останало.

Повечето хора приемат минимализма единствено като инструмент, който ти помага да разтребиш дома си от непотребното и да се научиш да купуваш по-малко вещи. Но при минимализма не самото разтребване или купуване на по-малко вещи е най-ценно. Най-ценното при минимализма е всъщност въпросът, който свикваш да си задаваш докато разтребваш и докато преценяваш какво да купиш, а именно: „Кое е наистина важно за мен да присъства в моя живот?„.

Човек не може да разтребва гардероба си, кухнята си, банята си, офиса си, без постоянно да си отговаря на този въпрос. Магията е, че докато разтребваш, съвсем незабелязано този въпрос става част от твоята идентичност. Той става част от теб. И така, малко по малко ти започваш да си задаваш този въпрос за всички останали сфери и избори в живота ти. По този начин минимализъм постоянно те приравнява към наистина важното за теб. :)

За мен в началото минимализмът беше единствено с цел да спра да харча парите си за непотребни вещи. Първо започнах да разтребвам непотребното, а след това се подложих на 3 месечна купуваща диета, през която не купувах абсолютно нищо освен най-необходимите ми за живеене неща. През 2016 година реших да се подложа на същата диета, но не за 3, а за 12 месеца. Цяла година разходът ми за дрехи, обувки и вещи беше общо 223лв, като 153лв бяха само маратонките ми. :) След като тази една година мина осъзнах, че най-ценното от това предизвикателство не беше това да се науча да харча по-малко пари за непотребни вещи. Най-ценното беше именно това, че за тази една година успях още по-добре да осъзная, да си изградя разбиране и да интегрирам в себе си този въпрос: Кое е наистина важно за мен да присъства в моя живот„. От там нататък ние вече можем съзнателно да строим живота си около това, което е наистина важно за нас.

След като определим за себе си какво е наистина важно – после всичко опира до поставянето на брутални граници. В рамките на деня, на седмицата, на месеца – ние съзнателно определяме конкретно време за наистина важното да бъде изпълнено. That’s it. Всичко останало за нас става второстепенно. То е „ако остане време“. Т.е. поставяме ясни и категорични граници, и защитаваме наистина важното от всичко останало, което възниква и да изисква вниманието ни.

За не минималистите поставянето на брутални граници звучи неприятно, защото те виждат границите като ограничаващи. Но минималистите виждат границите като начин да станат безгранични. :) Защото ако не поставиш граници, несъщественото ще нахлуе и ще завладее живота ти без изобщо да разбереш какво ти се случва.

 

Резултатът при преминаването от консуматорство към минимализъм и брутални граници е ориентировъчно такъв: Когато разтребиш непотребното и съзнателно запълниш живота си с наистина важното и смисленото за теб, тогава животът ти започва да се усеща наистина важен и смислен за теб. Това е усещането, което държи умът и сърцето ни будни. Държи ги вдъхновени. Какво красиво усещане, нали? :) Когато разтребиш непотребното, тогава наистина важното може да изпъкне, а ти имаш достатъчно време за неговото развитие. С търпение. С внимание. С отдаденост. С любов.

Разбира се, непотребните вещи, дрехи, ангажименти, задачи и хора винаги от някъде ще идват и ще искат да завземат мястото отредено за най-важното в живота ни, но ние вече ще сме доста по-съзнателни. По-бързо ще забелязваме и пускаме ненужното от ежедневнието си, и така ще оставаме приравнени към наистина важното за нас.

 

Задачи за практика:

  1. Всяка сутрин във вашия дневник може да си разписвате кое е наистина важно за вас да бъде изпълнено в този ден. Дори да имате 2, 3, 5 неща, които искате да изпълните през деня, опитайте да определите кое от тях е наистина важно за вас да бъде изпълнено в този ден. Онова, което ще ви донесе най-съществен резултат. Което ще ви донесе най-много полезност. Най-много смисъл. Целта е да свикнем да правим ясна разлика между това кое е наистина важно за нас и всичко останало. В началото тази граница обикновено е размита и затова не забелязваме достатъчно добре, когато несъщественото нахлува в графика и дните ни. Но с практиката, със съзнателното задаване и отговаряне на този въпрос ние все повече и все по-бързо ще може да разграничаваме наистина важното от всичко останало. А дори и ако в момента вие вече сте фокусирани върху наистина важното за вас, да имате повече съзнателност за това ще придаде още повече смисъл и вдъхновение да правите това, което правите. :)
  2. По време на деня – тренирайте съзнателност. Вместо да изпълнявате автоматично задачите си, давайте си пауза време, в която с любопитство да изследвате дали това, което правите е наистина важно за вас? Носи ли ви наистина стойностен резултат? Помага ли ви да направите следващата си крачка напред? Създава ли ви удоволствие? За по-голяма нагледност може да описвате всички дейности (и работни, и извън работни) в графика си, за да може по-ясно да забележите къде точно отива времето ви. Ако не работите с график – започнете да го правите, защото без нагледен инструмент, който да ви показва къде харчите времето си, вероятността да го пилеете в несъществени задачи, без изобщо да забележите, че го правите, е огромна.
  3. Пожелание може да си организирате един или няколко уикенда за разтребване на непотредните дрехи и вещи от дома, офиса, колата и другите пространства, които най-често обитавате. Чист дом – чиста глава – повече пространство за важното да се открои и израсте. То в нас и ние в него. :)

Ако искате по-задълбочено да поработите върху темата с разтребване на непотребното и опростяване на ежедневието – очаквам ви заедно с мен в курса по минимализъм Simplify ТУК! От 08-ми до 22.09.2019 може да включите с 30% намаление от 147лв. на 97лв!

Този курс е направен така, че да създаде осезаема качествена промяна в начина, по който живеем и възприемате света. Курс се изпълнява изцяло он-лайн, така че може да се включите от всякъде. След регистрация може да започнете курса веднага или в друг удобен за вас момент. Получавате достъп до курса завинаги, така че след време отново може да се върнете към информацията в него за ново вдъхновение и надграждане. :)

Ако имате желание да поразтребите дома си и да освежите ежедневието си тази есен – очаквам ви заедно с мен в 90 дневния курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ТУК. Намалението от 30% (от 147лв на 97лв) е валидно до 22.09! :)

3 кратки стъпки към по-минималистично и обогатяващо ежедневие

3 кратки стъпки към по-минималистично и обогатяващо ежедневие

 

Основна цел на опростяването и изграждането на по-минималистичен начин на живот е съзнателно да поддържаме себе си в красиво (или по-скоро „адекватно“) емоционално и ментално състояние. Когато сме в красивото си състояние, ние мислим много по-креативно, действаме много по-уверено и чувстваме в себе си по-голяма стабилност, яснота и фокус, за да реализираме това, което искаме да реализираме. 

Процесът на опростяване на ежедневието ни включа само три стъпки:

  • Разтребване.
  • Подреждане.
  • Създаване на система за поддържане на създадения ред. :)

Тези 3 стъпки могат да се приложат в абсолютно всяка сфера на живота и да бъдат адаптирани спрямо вас и вашето лично ежедневие.

Миналата седмица разгледахме по-детайлно каква е разликата между това да бъдем в красиво състояние и това да бъдем в по-деструктивно емоционално и ментално състояние. И разгледахме как физическата среда около нас е решаващ фактор за това наше състояние. :) Физическата среда може да предизвиква в нас моменти на усмивка, уют, любов, спокойствие, красота, творчество, възбуда. Или може да предизвиква в нас моменти на дразнение, гняв, недоволство, неприязън, обърканост, хаос. Ние или сме жертви, или сме архитекти на физическата среда около нас. 

Днес искам да обърна внимание на другите 3 основни насоки за постигане на по-минималистичен и смислен начин живот, които са наравно важни за поддържането на красивото ни състояние по време на деня: 

  • Дигитална среда.
  • Време.
  • Финансите.

Няма да изпадам в подробности по тези 3 категории. Само ще ви дам по една посока за размисъл, която вие сами ще прецените дали и как да приложите в ежедневието си. :)

Дигитално разтребване

Аз съм фен на Фейсбук – там научавам за много значими събития, общувам с феноменално готини хора и имам бърз достъп до всякакви интересни новости. Затова – не очаквайте от мен да ви говоря, че е нужно да спрете или да ограничите ползването на Фейсбук. Напротив – моята препоръка е да го използвате максимално много. Но да го използвате единствено и само ако съзнателно сте превърнали Фейсбук в дигитална среда, която подкрепя и поддържа продуктивното ви състояние, а не среда, която го срива.

Имам предвид следното – ако използваме Фейсбук на случаен принцип, се случва следното – ти влизаш във Фейсбук и поставяш себе си в среда на абсолютен хаос, защото изобщо не знаеш на какво точно ще попаднеш. Може да попаднеш на цитат, който много да те вдъхнови, може да е събитие, което отдавна си чакал да посетиш, но може да е поредния супер дразнещ пост от някой човек, който ти е мега неприятен. Или да видиш поредната негативна новина, която за секунди присвива тялото ти и на секундата те поставя във „fight or flight“ mode. Или може да попаднеш на поредната напудрена снимка на някой човек, която те вкарва в непродуктивното състояние на завист.

Във всеки един момент от деня ни ние или тренираме своето красиво състояние, или тренираме деградивно, неприятно състояние. Всеки един момент, който променя състоянието ни е момент, който е съществено важен за нас. 

Изводът тук е следния – ако съзнателно не си разтребил и организирал Фейсбук като дигитална среда, която да създава в теб качествени емоции, вдъхновение, мащабно мислене, благодарност, центрираност – значи за теб Фейсбук е просто поредния хаос, в който всеки ден, по много пъти на ден влизаш и поставяш себе си в среда, която обикновено в 80% от случаите генерира в теб сриващи емоции, които стесняват не просто нервите ти… те стесняват бъдещето ти.

(Един допълнителен трик за дигиталната среда, който наскоро разбрах – някои хора стигат до там, че наемат човек, който всяка сутрин преглежда мейла им преди тях и изтрива всички съобщения, които биха сринали емоционалното състояние на лидера, за да са сигурни, че ще започнат деня в подходящо състояние на ума. Всички знаем – един гаден мейл сутринта наистина може да те вкара в непродуктивно състояние, което да даде своя отпечатък за целия ден напред. :) Неприятните мейли след това се преглеждат в по-подходящо време – когато човек е подготвен и в подходящо за това състояние. :))

Ок, продължаваме!

Време

Може да познаеш, че живееш живота си като жертва когато започнеш да разказваш (на себе си и на другите около теб), че нямаш време. И истината е, че ти в много моменти най-вероятно наистина нямаш време, просто защото го харчиш в посоки, които те изморяват и забавят още повече времето за теб.

Времето НЕ тече еднакво за всички.

Как създаваш повече време в живота си?

Като инвестираш времето си! Не като го харчиш. :)

Полезните навици не харчат време в деня ни. Те създават време в деня.

Най-умните хора в света работят всяка секунда на всеки ден, за да създадат алгоритми, които да откраднат времето и вниманието ни, и да ни накарат да правим това, което те искат да правим. Но ние имаме избор. Ние или може да инвестираме времето си съзнателно, спрямо намерение и посока, които ние самите сме си задали. Или може да харчим времето си, реагирайки на всичко лесно, бързо и удобно, което другите постоянно ни подхвърлят във физическата и дигиталната среда около нас.

Да инвестираш времето си означава да използваш 80% от времето си в дейности, които поддържат продуктивното ти емоционално и ментално състояние, и които създават прогрес в значимите за теб проекти. Ние имаме 100% отговорност да поддържаме себе си в красиво състояние на мир, вдъхновение и креативност. Ние имам 100% отговорност да поддържаме ума в главата си стимулиран и просторен за нови идеи.

Кои дейности те поставят в твоето продуктивно състояние? За мен това е гледане сутрин на изгрева, четене на вдъхновяващи статии, работа по смислени проекти, учене на нови интересни за мен неща, спорт, ходене по събития, където слушам обогатяващ за мен опит от други хора, слушане на любима музика, разговори с оптимистични и дейни хора, качествени сън. За всяко едно от тези неща имам ясно и точно време в графика си всеки ден. Аз съзнателно планирам да инвестирам време насоките, които генерират за мен качествени емоции и мисли. Защото това ме поставя в красиво състояние, което пък ми помага да правя повече за по-малко време и така „създавам“ повече време в деня си. И мога да правя повече неща. :) 

You got this? :)

Ако ти не инвестираш времето си, гарантирам ти го – то ще мине в инфантилно реагиране на всичко онова, което казват или правят другите, в чудене, фантазии, хиляди интерпретации на факти и събития, разказване на едни и същи истории отново, отново и отново.

Ние имаме отговорност да променим това.

Финанси

Мисля, че първата и най-важна посока за подобряване на финансовото ни състояние е изграждане на по-голяма съзнателност относно убежденията, които имаме свързани с парите и със самото печелене на пари. :)

Просто наблюдавайте – каква е първата мисъл, която ви възникна когато прочетохте „печелене на пари“ в горното изречение? Беше ли нещо от сорта на: „Това не е най-важното“ или беше нещо от сорта на: „Ok, let’s do this baby.“ :)))

Каква емоция усещате, когато мислите за „печелене на пари“ – нещо, което леко ви присвива в тялoто или нещо, което ви създава отпускане в тялото?

Тялото ни е видимата и осезаема част на подсъзнанието ни, и то винаги може да ни подскаже какво е това, което не знаем за себе си и вярванията си, но много директно управлява мислите и поведението ни. 

Хората, които имат негативни вярвания по отношение на парите постоянно поставят някакви глупави сравнения, като например: „Добре де, ама кое е по-важно – парите или любовта (вместо „любовта“ може да сложите каквото си поискате – честността, добро сърце, здраве и т.н.)?“ Да питаш подобен въпрос е все едно да питаш: „Кое е по-важно – левия или десния крак?

В този свят има достатъчно много пари. Но ако нашата купичка е малка, заради всичките ни ограничаващи вярвания и истории, които си разказваме – ние винаги ще имаме малко. Ако купичката ни е малка, дори и да ни сипят повече – то ще се изгуби. Ако искаме да променим вярванията си, първата стъпка е да започнем да изграждаме уважение към парите и начина, по който ги използваме. Можем например да разтребим дома на парите ни – нашето портмоне. :) Да изхвърлим всички ненужни карти, сметки, листчета и боклучета. Да подредим парите си по големина, стотинките и картите си – всяко да си има специално място, което е чисто и е само за тях.

А след това – можем да си направим бюджет, спрямо който да започнем малко по-съзнателно да следим къде всъщност даваме парите си. И да забележим дали тези посоки обогатяват или ограбват това, което е наистина важно за нас. :)

Ок.

Отпийте си сега от кафето за кураж и в следващите 10 минути задачата ви е да вземете ясно и категорично решение коя ЕДНА стъпка от тези 3 ще предприемете, за да създадете предпоставка за себе си да пребивавате за по-дълго в красивото си състояние – дизайн на дигиталната си среда,  опростяване на времето или финансите ви. :)

Ако пък искате да поработите по-детайлно и съзнателно за оптимизацията на тези три насоки – очаквам ви в 90 дневния курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ни, който само до 24.03.2019г. е намален с 30% от 147лв на 97лв! Имате 30 дневен гаранционен срок, в който ако курсът не ви хареса, може да ми пишете и веднага ще ви върнем таксата! :) Този курс е създаден така, че да внесе осезаема качествена промяна в ежедневието ни. В него освен цялостно разтребване на физическата среда, разглеждам и разтребване на дигиталната среда, както и съзнателно опростяване на графика и финансите ни с цел да автоматизираме максимално средата около себе си, така че да ни води в градивна за нас посока и да генерира в нас качествено ментално и емоционално състояние. Имаме ли това – от там насетне спокойно и с усмивка можем да изпълняваме успешно целите си. :) До 24.03.2019г. – 90 дневният курс е намален с 30% от 147лв на 97лв и може да се регистрирате  веднага ТУК. :) 

2 насоки, които те превръщат в министър на вътрешните ти работи

2 насоки, които те превръщат в министър на вътрешните ти работи

 

Може би повечето от вас вече са забелязали, че тенденцията на големите и иновативни компании е да наема хора не на база на техните умения, а на база на тяхното отношение, нагласа и мироглед.

Защо се случва това?

Защото един човек с готино отношение може да се научи да прави кажи речи всичко, и да го прави наистина отдадено и с желание. С определена доза търпение и разбиране, това винаги води до брилянтни резултати. Докато един човек, колкото и да е умен и опитен, ако е с негативен светоглед, и кофти характер – той е способен да срине културата в една организация и да превърне работата ви в ад.

Важното за осъзнаване тук е, че това не важи само за служителите в компаниите. Това важи наравно за нас самите, в нашия собствен живот. Нашият живот е компанията, която ние лично управляваме. Всеки ден.

Вие с какво отношение управлявате живота си?

И знаете ли от какво зависи отношението ви, с което управлявате живота си?

Отношението, с което управляваме живота си зависи на първо място от състоянието ни. Ако сме в красиво състояние, всичко е ок – усмихнати сме, спокойни сме, склонни сме да бъдем по-толерантни с другите, отворени сме за нови идеи, отворени сме сме да експериментираме и да поемаме рискове, по-лесно подминаваме грешките си и т.н. Ако обаче сме в неприятно състояние – премисляме по 10 хиляди пъти проблемите си, реагираме остро на другите, всяка малко нещо може да ни изкара от равновесие, вживяваме се на жертва, въртим негативни истории в главата си до втръсване и т.н.

CEO = Chief Emotional Officer :)

Състоянието, в което се намираме е единственият главен фактор, който определя това по какъв начин управляваме живота си. В красивото си състояние, ние може да сме потънали в л***а, но оптимизмът, идейността ни и готовността ни да действаме, ще ни изведат много бързо от това положение. То е като да си много  влюбен. Когато си много влюбен някой може да дойде да ти изтърси най-големия проблем на света, но ти реагираш като пич и казваш: „Споко бе, ще го оправим, всичко е наред.

Докато, ако сме в неприятно състояние – сякаш цялото ни тяло е в една постоянна свитост, една постоянна контракция. Светогледът ни е смален, не виждаме никакви решения и просто въртим в главата си всички проблеми и негативни сценарии, които умът ни може да измисли. И затъваме още повече.

Повечето от хората не знаят, че менталното и емоционалното състоянието, в което се намират е определящ фактор за начина, по който приемаме и действат в света. Но дори и да го знаят – хората рядко мисля за това свое състояние като за нещо, което могат да контролират и управляват.

Нещата обаче стоят така – независимо дали го използваме или не, ние имаме 100% контрол върху менталното и емоционалното си състояние. Да мислим, че не може да контролираме състоянието си е просто проява на жертвата, а не на победителя в нас. Проучване на TalentSmart, което включва над един милион човека, показва, че 90% от най-продуктивните хора посочват като главен фактор за техния успех, способността им да контролират мислите и емоциите си, и умението им да остават в спокойно състояние дори в моментите им на брутален стрес.

Не казвам, че всеки трябва да се стреми да бъде максимално продуктивен. Може би вие нямате желание да сте сред топ-пърформърите в живота ви. И това е ок. Но независимо дали строим ракети за космоса или готвим мусака за семейството си, нашият живот ще бъде в пъти по-удовлетворяващ и смислен ако сме в красиво състояние. И предвид, че ние имаме контрол върху това – наша приоритетна задача следва да бъде да започнем по-целенасочено да се поддържаме в това състояние. Отговорност е на 100% наша да се поддържаме в това състояние. И всеки път когато забележим, че сме извън красивото си състояние, следва с дисциплина да се приравним отново към него.

В 21-ви век за нас е в пъти по-важно да учим как да управляваме менталното и емоционалното си състояние, отколкото да учим каквито и да било други умения.

И искам днес да споделя с вас две стъпки, които ни помагат да направим точно това:

  1. Съзнателност. Разбира се! :) Ако не забелязваме в какво състояние сме, ние няма как да го променим. Само когато забележим в какво състояние се намираме – за нас възниква възможността да го променим. И когато тази възможност възникне – единственото, което е нужно, е да си спомним, че за нас всъщност е важно да бъдем в красиво състояние и че тук, в този момент, това състояние е налично за нас. Ние просто трябва да го изберем и с дисциплина да се приравним към него (въпреки дърпащите ни на друга посока негативни мисли или емоции). Умението да забелязваме в какво състояние се намираме и да си спомняме, че ние имаме избор да го променим спрямо нашето ясно намерение – се нарича съзнателност. :) Натрупване на съзнателност е първата и най-важна крачка към това да станем пълноправен министър на вътрешните си работи. След това идва практиката – всеки път когато намерим себе си в негативен цикъл, прекъсваме го и се подравняваме към своето приятно състояние. И както казва Джо Диспенза – подгответе, ще бъде трудно! :) Основното нещо, което може да направим, за да улесним тази практика е да променим средата около себе си.
  2. Средата около нас. Хората постоянно повтарят, че мислите ни създават живота ни. От какво обаче се определя качеството на мислите ни? Качеството на мислите ни се определя от средата ни. Garbage in – garbage out. Средата около нас е Х-факторът на положителната промяна в живота ни. И тази среда около нас се състои от 3 главни фактора – неодушевена среда, хората около нас и хората, от които учим. Ние или сме жертва на средата около нас, или сме нейни архитекти. И ако вие изберете да сте архитекти на своята среда, за да имате по-качествени мисли и емоции в ежедневието си – имам лоша новина за вас. На света няма приложение или софтуер, които да свалите от google play и които автоматично да направят средата ви обогатяваща за вас. Това е нещо, което зависи изцяло от теб и което изисква съзнателно да разчистиш, подредиш и поддържаш тази среда в ежедневието си.

От къде да започнем качествената промяна в средата ни? От дома ни! Нашият дом е нашето 3Д визуално табло, което 24 по 7 влияе на качеството на мислите и емоциите ни. Домът ни следва да е мястото, което ни помага да се отпускаме от напрежението на деня и всеки детайл в него след да ни подканва да пребиваваме в своето красиво, приятно състояние.

Ако пространството около вас е неутрално – то не ви дразни, но не ви и помага да сте вдъхновени. Ако пространството около вас ви дразни – това означава, че то генерира във вас недоволство, което автоматично означава, че вие използвате голяма част от енергията си не да мислите идеи, а за да се борите със средата около вас (за да се справяте с вътрешното си недоволство към нея). Например ако ви дразни, че шкафчето в банята ви е счупено – това всеки ден, по няколко пъти на ден, бeз изобщо да забележите, създава във вас емоции на недоволство и гняв. Ако всеки ден си мислите колко е разхвърляно в дома ви – това създава още вътрешно недоволство във вас. Дрехите, които обличате карат ли ви да се чувствате красив, уверен, смел, секси или обличате дрехи, които са ви все тая? Всеки детайл от средата около вас или подхранва вашето красиво състояние или го потиска. Ако живеете с хора, които ви натоварват – вие всеки ден, часове наред тренирате недоволство в себе си. Ако колата, която карате не ви харесва – всеки път когато седнете в нея вие изживявате микро момент на недоволство. Ако отидете на работа, която не харесвате – там още 8 часа тренирате недоволство в живота си. Така малко по малко цялата ви енергия отива в борба със средата. Алтернативата на тази несъзнателна борба е съзнателно да станем архитекти на тази средата така, че тя да генерира в нас не недоволство, а моменти на радост и вдъхновение. Представете си да се обличате само с дрехи, в които се чувствате много уверени, красиви и смели. Не само за пред другите, но и вкъщи насаме. Представете си да имате в дома си малки кътчета с цветя, картини, свещи – предмети, които когато погледнете да ви карат да се усмихнете и ви генерират моменти на радост. Представете си да имате не „какъв да е“ душ гел, а да се къпете с душ гел, чийто аромат направо ви омагьосва от кеф – хоп още един съзнателно създаден момент на вдъхновение. :) Представете си, че офисът ви е чист, подреден и хармоничен – хоп още един съзнателно създаден детайл в средата около вас, който ви кара да се чувствате просторен, чист, подреден. Ако средата около нас е вдъхновяваща с всеки малък детайл, ние тренираме мозъкът ни да забелязва повече от същото – повече вдъхновение, възможности, хармония, красота в света около нас. Ако средата около нас е посредствена, хаотична и мръсна – ние тренираме мозъкът си да толерира и с лекота да се примирява с тази неглижираност. Ако средата около вас ви дразни и потиска – вие 24 по 7 губите от своята енергия, за да се справяте с вътрешните си конфликти спрямо нея и не ви остава достатъчно енергия да обърнете внимание на идеите си и тяхната реализация.

Направете си сега една бърза саморефлексия.

Какво усещате когато влезете в дома си? Усещате ли спокойствие, подреденост, свежест, пространство, красота, изобилие? Усещате ли, че средата подкрепя и отговаря на човека, който искате да бъдете?

Имате ли много непотребни вещи, които вече отдавна не използвате?

Подредено ли е?

Офисът ви вдъхновява ли ви да мислите креативно, мащабно, израстващо?

Колата ви чиста ли е или е просто още едно място, в което държите непотребни си вещи и разхвърляност?

Физическата среда около вас създава ли вътре във вас качествените емоциите, които вие искате да живеете в живота си?

Физическата среда около вас подобрява или отнема от енергията ви?

Ние използваме енергията си или за да се борим със средата около нас, или за да преуспяваме. Ако по цял ден, без да забележите, вътрешно се борите със средата си, защото не ви кефи, няма как да имате достатъчно енергия да се развивате, да откликвате на идеите си и да ги реализирате до край.

Промяната на средата става бавно и с малки стъпки. Изисква готовност и кураж да пуснем това, което вече не ни служи и което вече не ни радва! Изисква да се научим да правим ясна разлика между важното и непотребното. Изисква да се научим да взимаме бързи и категорични решения. И съзнателно да тренираме да присъстваме в красивото си състояние поне в 80% от времето си.

Ако искате да подобрите средата около вас – очаквам ви в 90 дневния курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ни, който само до 24.03.2019г. е намален с 30% от 147лв на 97лв! Имате и 30 дневен гаранционен срок, в който ако курсът не ви хареса, може да ми пишете и веднага ще ви върнем таксата! :) Този курс е създаден така, че да внесе осезаема качествена промяна в ежедневието ни. В него освен цялостно разтребване на физическата среда, разглеждам и разтребване на дигиталната среда, както и съзнателно опростяване на графика и финансите ни с цел да автоматизираме максимално средата около себе си, така че да ни води в градивна за нас посока и да генерира в нас качествено състояние. Имаме ли това – от там насетне спокойно и с усмивка можем да изпълняваме успешно целите си. :) До 24.03.2019г. – 90 дневният курс е намален с 30% от 147лв на 97лв и може да се регистрирате  веднага ТУК. :) 

Непотребните вещи и разхвърляността около нас ни правят объркани и свити

Непотребните вещи и разхвърляността около нас ни правят объркани и свити

 

Всички сме чували, че разхвърляността и творческият хаос около нас се приемат като знак за креативност, нали така?

И това е истина – някои от най-креативните хора са изключително разхвърляни!

За съжаление обаче, някои от най-креативните хора също така страдат от емоционална нестабилност, повърхностни връзки, липса на достатъчно пари и невъзможност да се концентрират за продължителни периоди от време.

Тези неща, другари, не са повод за хвалене. Те са повод за вглеждане в това какво е нужно да подобрим в живота си. И много често това, което е нужно да подобрим не сме ние като личности, а средата, в която избираме да живеем!

Разхвърляността, хаосът и непотребните вещи около нас брутално намаляват менталната, емоционалната и физическата ни енергия. Правят ни лабилни, несигурни и нестабилни.

Не е това усещането, което искаме за себе си, нали?

Другари, въпросът не е: Имаш ли време да разтребиш и организираш дома, колата, офиса, графика, финансите… живота си?

Правилният въпрос е: Можеш ли да си позволиш да не го направиш?

Защото ако не го направиш объркаността и хаоса ще останат с теб! И след 2-3-10 години ще се събудиш на място, на което изобщо не искаш да бъдеш!

Наскоро Ню Йорк Таймс публикува резултати от поредното проучване за това как разхвърляният дом и непотребните вещи създават огромен стрес в живота ни. И го правят непоносим. Домът ни, от място, в което да си починем и да се презаредим, се е превърнало в място където се чувстваме неприятно и не ни се прибира. А може би вече до толкова сме свикнали да се чувстваме така, че дори не обръщаме внимание.

Вие имате ли проблеми с разхвърляността, хаоса и непотребните вещи?

Ако често ви се налага да премествате някакви неща от едно място на друго, за да изпълните задачите си (вкъщи или в офиса). Ако трябва да си купувате допълнителни вещи, за да организирате вещите, които вече имате. Ако се чувствате претоварени от атмосферата около вас – това е знак, че хаосът може би е взел превес в живота ви. И че това най-вероятно ви стресира доста повече отколкото осъзнавате.

Ние нямаме нужда от повечето неща, които притежаваме. Просто сме приели нашите желания за наши нужди и така се затрупваме с непотребни вещи.

Джозеф Ферари, професор в DePaul University in Chicago.

Професор Ферари (брех, че име!) и неговия екип изучават причините за безпорядъка в живота на хората и как този безпорядък въздейства на емоционалното им здраве и удовлетвореността от живота. Резултатите показали, че склонността да отлагаме важни действия в живота си е много тясно свързана със склонността ни да поддържаме безпорядък в дома си! Реално разтребването на непотребното и организирането на дома ни е задача, която много хора не харесват и автоматично избягват. Изисква се време и усилие да подредиш документите на в шкафа или на бюрото си например, или да подредиш рафтовете в кухнята си, които са заровени в хиляди неща нахвърляни там. Но това отлагане и бягане от подреждането на средата около нас е поведение, което ние прилагаме във всяка друга област на живота ни!

Когато в домът ни има хаос и разхвърляност, която не подреждаме (дори когато е в гардероб, шкаф, мазе или нещо такова, което не виждаме с очите си), умът ни на едно примитивно ниво постоянно върти истории в главата ни от сорта на: „Не съм готов да видя и да реша проблемите си, за да продължа напред„.

Друго скорошно проучване, което също обръща внимание на връзката между склонността да отлагаме важни за нас действия и проблемите с разхвърляността, и трупането в дома ни показва, че стресът от хаоса се увеличава заедно с възрастта. И това води до генерална неудовлетвореност от живота ни. Проучването показва, че това е по-характерно за жените, тъй като повечето мъже нямат склонност да трупат вещи. :) Също така – жените са доста по-склонни да се оплакват и мрънкат относно разхвърляността и незавършените си проекти, вместо просто да си направят план и да оправят бъркотията, което е по-характерна черта на мъжете. :)

Другари, домът е място, което трябва да ни носи усещане за спокойствие, сигурност, приемане, отпускане, мир. Но това не може да се случи ако домът ни постоянно е пълен с ненужни неща за подреждане, миене, сгъване, чистене и т.н. На повърхностно ниво разхвърляността ни създава само малки дразнения като например това, че не може да намерим къде сме си оставили ключовете и всяка сутрин губим време и енергия да ги търсим. Подобни малки неща обаче се натрупат през деня, създават ни стрес и ни карат да стоим в неприятно емоционално състояние през голяма част от деня ни. И това съвсем без да забележим ни създава обърканост, чудене, усещане за нестабилност, постоянно отлагане на важните за нас действия, проекти и дори здравословни проблеми.

Домът ни следва да е място за живеене, а не място за складиране на хаос и непотребни вещи.

Какво е нужно да направим?

Нужно е да разтребим и подредим средата около себе си! Нужно е да застанем пред това, от което сме бягали до сега, започвайки от бъркотията в дома ни! Нужно е да изхвърлим непотребното и да организираме средата си така, че да бъде обогатяваща живота ни, а не ограбваща живота ни.

За някои от вас това ще бъде трудна задача. Но ние с вас не сме хора, които бягат от трудното! Ние с вас сме хора, които използват всяка възможност да преминат на следващото си лично еволюционно ниво! :)

В неделя, 01.03. 2020г. започваме модула за разтребване на непотребното и ако искате за един месец да поразтребите дома и средата около себе си – очаквам ви заедно с мен ТУК! :))) Това е един месец, в който стъпка по стъпка ви водя към разтребване и подреждане на дома ви, за да си създадете пространство около себе си за нови идеи и да свикнете да обграждате себе си само с неща, които ви носят радост (първо в дома, а след това и в живота!) :) Цената за участие за целия един месец е 40лв. за всеки ден вдъхновяващи насоки и задачи. Програмата се изпълнява онлайн по мейл, така че може да се включите отвсякъде! Регистрирайте се ТУК и в неделя 01.03. започваме! :)

Ако пък искате по-целенасочено да поработите върху темата с разтребване на непотребното и изграждане на минималистичен начин на живот – очаквам ви в моя 90 дневен курс по минимализъм и опростяване на ежедневието! Това е 90 дневен курс, в който освен разтребване на физическата и дигиталната среда среда, си създаваме яснота, целенасоченост и ред в начина, по който използваме времето и финансите си. Както всеки март месец, пускам 40% намаление на курса от 247лв. на 147лв. за всички материали през тези 3 месеца, които ви водят стъпка по стъпка в разтребване на непотребното и опростяване на ежедневието ви. Може да се регистрирате и да започнете курса веднага ТУК. Този курс остава завинаги за вас, така че може да го изпълните в собствено темпо и да се връщате към него във всеки момент, когато решите занапред. :)

Минимализмът и умението да имаме енергия за наистина важното в живота ни

Минимализмът и умението да имаме енергия за наистина важното в живота ни

 

Всички искаме да увеличим енергията си, но често за мен е важно да припомня на вас и на себе си, че е също толкова важно да пестим енергията си. 

Информационната ера, в която живеем е супер, но е изключително метално и емоционално натоварваща. В такава среда хората следва постоянно да откриваме нови начини, по които да се отграничаваме от ненужния товар, за да може все пак да ни остава енергия да бъдем фокусирани и да постигаме все по-предизвикателните си цели. Една от най-големите ползи на изкуствения интелект е това, че хората ще може да делегираме огромно количество работа (неизискваща творчество) на роботите и така ние ще имаме по-голям резерв от ментална, а дори и емоционална енергия. Защото ако един робот или софтуер може да ти спести 2 или 4 часа монотонна работа на ден, която всеки ден те дразни и изнервя – ами това определено би било game changer за теб, нали? :) Или пък робот, който да чете всички интересни статии, които са възникнали днес и да ти компресира информацията в 1 час видео. :)

Да аутсорсваме монотонни, дразнещи и енергоемки дейности на роботите обаче е само половината от решението за нашето бъдеще. Другата половина е ние самите да тренираме целенасочено да пестим енергия в ежедневието си. Защото има все повече неща, които съвсем незабелязано ни изморяват и като резултата ни карат да се чувстваме зле. Преди 200 години например, един човек, освен своите собствени несгоди е знаел и преживявал мъката и несгодите само на може би още 5 до 10 човека – само на най-близките му хора. Сега обаче, всички сме свързани в интернет и ние нон стоп, всеки ден гледаме, слушаме, съпричастни сме с болката буквално на милиони хора. Ние без да забележим преживяваме всичко това, ядосваме се, напрягаме се, разказваме си истории. Всичко това се случва „между другото“, но ни оставя дълбоко изморени, защото психиката ни просто не е способна да поеме толкова голям емоционален товар. Прекалено многото случващи се емоционални събития, прекалено многото вещи в апартаментите ни, прекалено многото несъществени ангажименти в графика ни, дори прекалено многото възможности, които постоянно изскачат пред нас – всичко това ако не бъде съзнателно канализирано, то просто ни залива и ни оставя объркани, и изморени.

Далеч съм от мисълта да се „връщаме“ към корените си, да обвиняваме цивилизацията, технологичния прогрес или каквото и да било друго. Напротив. Ние сме тук точно, за да се развиваме, а не да се „връщаме“ където и да било. Целият прогрес до сега ни позволява да живеем в пъти по-добре и нашата задача е просто да развием в себе си нови адекватни за настоящия момент умения и модели на поведение, за да може не да бъдем смачкани от целия този хаос, а да оставаме стабилни, спокойни и фокусирани дори във време на хипер претовареност.

На нас, повече от всеки друг момент от историята на човечеството, ни трябва да развием умението да идентифицираме кое от всичко, което ни заобикаля е наистина важно за нас, на кое да отдадем вниманието, мисълта и сърцето си, и да може да се разграничим от всичко останало, което е ненужно, излишно и ни изморява. Това умение се нарича минимализъм. Минимализмът е много повече от това да притежаваш малко вещи. Минимализмът е начин на живот, при който вместо да позволяваме информационния шум да ни обърква и изморява, ние всъщност оставаме фокусирани, будни и подравнен към това, което е наистина важно за нас. Минимализмът ни помага да определим не просто кое е важно в живота ни, а кое е наистина важно. Защото в 21-ви век въпросът вече не е кое е второстепенно и кое важно, въпросът е кое е важно и кое е наистина важно. :)

За последните 10 години минимализмът е подобрил в пъти живота, ежедневието, енергията, финансите, времето, а дори и взаимоотношенията ми. :) Един ден през 2008-ма отворих гардероба си, за да го разтребя от ненужните дрехи и това за мен отвори тотално нов начин на мислене. С годините разбрах, че при минимализма не самото разтребване е най-ценно, въпреки, че то е изключително важна първа стъпка. Най-ценното при минимализма е всъщност въпросът, който свикваш постоянно да си задаваш, а именно: „Какво е наистина важно за мен да присъства в моя живот„.

Човек не може да разтребва без постоянно да си отговаря на този въпрос. И докато разтребваш, съвсем незабелязано, този въпрос става част от идентичността ти. Малко по малко този въпрос става основа за всички останали твои избори занапред. :)

Първият път разтребих малко дрехи и малко вещи. След няколко месеца разтребих малко повече. :) После се подложих на 3 месечна купуваща диета, в която не купувах абсолютно нищо освен най-необходимите ми за живеене неща. През 2016 година реших да се подложа на същата диета, но не за 3, а за 12 месеца. :) Цяла година разходът ми за дрехи, обувки и вещи беше общо 223лв, като 153лв бяха само маратонките ми. :) 

Това не бяха предизвикателства, които да ме научат просто да харча по-малко пари. Защото когато започнеш да печелиш повече пари, вече не е толкова важно колко харчиш. За мен това бяха предизвикателства, с които още по-добре да осъзная, истински да разбера и да интегрирам в себе си този въпрос: Какво е наистина важно за мен да присъства в моя живот„. И от там нататък – да премахна всичко ненужно и да започна да строя живота си именно около това, което ми е наистина важно. :)

Към днешния момент, 10 години по-късно, често оглеждам живота си и с благодарност установявам, че до мен наистина имам само най-важното. И имам достатъчно пространство, в което това най-важно да може да диша и да се развива. С любов. С отдаденост. С внимание. Разбира се, непотребни вещи, дрехи, задачи, хора и т.н. винаги от някъде идват, но вече много по-бързо си отиват. 

Ако трябва да обобщя всичко написано до тук – ще изглежда нещо такова: Когато създадеш пространство за наистина важното и значимо в живота ти и дългосрочно тренираш да оставаш подравнен към него, изхвърляйки всичко дребнаво и непотребно, тогава, малко по малко, целият ти живот започва да се усеща наистина важен и значим. И то независимо дали важното за теб е да пускаш ракети в космоса или да правиш най-вкусната мусака за любимите си хора. Когато само най-важното и значимото е до теб – тогава просто имаш едно усещане за смисъл и стойност, което държи умът и сърцето ти будни, каквото и да правиш. Очакващи с желание следващия ден. Какво красиво усещане, нали? :)

И може би сега е моментът, в който с голяма радост да се похваля, че в средата на септември пускам своя 90 дневен курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ни. :) В него ще работим по 4-те най-важни насоки за изграждане на минималистичен начин на живот:

  1. Физическо разтребване.
  2. Дигитално разтребване.
  3. Опростване на времето/графика ни.
  4. Опростяване на финансите ни. :) 
За всяка една от тези насоки ще упражняваме само 3 стъпки:
  1. Разтребване.
  2. Подреждане – изграждане на среда, подпомагаща фокуса и вдъхновението ни.
  3. Създаване на процес, чрез който да поддържаме създадения ред. :)

Това е единственият курс по минимализъм в България. И дори да не прозвучи хич скромно – смятам, че е един от най-добрите курсове по минимализъм за целия свят (казвам го, защото през годините съм участвала в наистина много). Така, че – ако смятате, че има нужда малко да опростите ежедневието си и да изградите по-минималистичен начин на живот, този курс е за вас! :) Той ще ви помогне да си създадете физическото, ментално и емоционално пространство, в което наистина важното за вас не само да се появи, но и да остане и израсте в живота ви! :)

Курсът по минимализъм ще бъде отворен за записване от средата на септември, а малко преди това ще има десетина дни, в които ще може да се запишете с 30% намаление! :)

Може би всичко, което искаш е затрупано от всичко, което не искаш.  

Joshua Becker


Ако искаш да бъдеш информиран за старта на курса по Минимализъм и опростяване на ежедневието ни, както и за 
възможността за записване с 30% намаление – регистрирай се в моя мейл лист ТУК. :)

35 цитата, които ни вдъхновяват да живеем по-минималистично

35 цитата, които ни вдъхновяват да живеем по-минималистично

 

Минимализмът е начин на живот, при който се учим да държим до себе си само това, което ни е наистина важно, това, което ни носи радост и което ни създава стремеж за развитие!

При минимализма се упражняваме да бъдем съзнателни за това какво притежаваме в дома си, какви задачи запълват деня ни, с какви хора прекарваме времето си, за какво харчим парите си. Идеята е, че ако искаме животът ни да бъде интересен, вълнуващ, развиващ се, то ние трябва да позволяваме в него да преобладават вещите, дейностите и хората, които го правят такъв. Всичко останало е излишно, защото не ни помага да се чувстваме вдъхновени и успешни. Затова е нужно да го пускаме и разтребваме от средата си (регулярно). :)

За мен март месец е винаги месец за разтребване на непотребното и приравняване към важното, затова днес ви споделям 35 от най-готините цитата, които съм срещала по темата за минимализма, за да ви подканя и вие да поразтребите малко пространството около себе си и да започнете своето собствено минималистично приключение. Надявам се цитатите да ви подействат толкова задвижващо колкото и на мен. :)

  1. Много дълго време си мислих, че трябва да бъда по-организирана. Сега знам, че просто е нужно да имам по-малко вещи. Alysa Bajenaru
  2. 20 чифта дънки са 18 чифта повече отколкото са ти нужни. Brian Gardner
  3. Изобилието е пълно сърце, а не пълна къща. Courtney Carver
  4. Ако нямаш време да правиш това, което е важно за теб, просто спри да правиш това, което не ти е важно. Courtney Carver
  5. Аз не казвам „не“, защото съм много зает. Аз казвам „не“, защото не искам да запълвам живота си с безсмислени неща. Courtney Carver
  6. Ако трябва да си купуваш нови вещи, за да складираш вещите си – най-вероятно имаш прекалено много вещи. Courtney Carver
  7. Само защото всичко е забързано, разхвърляно и лудо около теб, не означава, че трябва да позволяваш да бъде такова и вътре в теб. Courtney Carver
  8. Без смирение, минимализмът е просто още един инструмент на перфекционизма. Erin Loechner
  9. След като си разтребил, значение има не какво повече ще изхвърлиш, а какво спираш да добавяш в живота си. Erin Loechner
  10. Твоят дом е място за живеене, а не място за складиране. Francine Jay
  11. Разтребването е значително по-лесно когато мислиш за него като решение какво да задържиш, вместо решение какво да изхвърлиш. Francine Jay
  12. Изборите, които правиш в съответствие ли са в живота, който искаш да живееш? Tsh Oxenreider
  13. Един ден просто осъзнах, че аз не организирам живота си, а организирам разсейванията си. Francine Jay
  14. Да притежаваш малко неща е чудесно! Да се научиш да искаш малко неща обаче е по-добре. :) Joshua Becker
  15. Най-хубавото на минималистичния начин на живот е наистина да започнеш да живееш такъв живот. :) Brian Gardner
  16. Ти нямаш нужда от повече място, ти имаш нужда от по-малко вещи. Joshua Becker
  17. Ако не чувстваш смисъл в живота си, нищо ново, което можеш да си купиш този уикенд няма да промени това усещане. Joshua Becker
  18. Може би всичко, което искаш е затрупано от всичко, което имаш. Joshua Becker
  19. Ако купуването на нови вещи не те е направило щастлив, може би изхвърлянето им ще те направи. :) Joshua Becker
  20. Забравете за намаленията. Всичко е на 100% промоция ако не си го купиш. Joshua Fields Millburn
  21. Обичай хората и използвай вещите си. Обратното никога не работи. Joshua Fields Millburn
  22. Нещата, които притежаваш накрая започват да притежават теб. Боен клуб
  23. Простотата се свежда до две стъпки: Идентифицирай същественото. Елиминирай всичко останало. Лео Бабаута
  24. Бавно и постепенно изхвърляй непотребните си вещи докато останат само тези, които истински обичаш, които са ти наистина нужни и които ти създават радост в сърцето. Лео Бабаута
  25. Малките стъпки имат значение. Малките стъпки ти помагат за започнеш, натрупват се във времето и накрая ти създават огромно предимство. Melissa Camara Wilkins
  26. Вещите, които не са ти нужни, няма да са ти от полза дори ако ги пакетираш и ги оставиш някъде в мазето или на тавана. Melissa Camara Wilkins
  27. Най-добрият начин да се отървеш от нещата, които не са ти нужни е като просто ги изхвърлиш. Brian Gardner
  28. Минимализмът не решава всички проблеми. Той просто отстранява всички разсейвания. Melissa Camara Wilkins
  29. Харчи парите си за инвестиции в своето здраве и създаване на смисъл, а не защото ти е скучно и няма какво друго да правиш. Sophia Amoruso
  30. Ти може би ще живееш около 85 години – не прекарвай 65 от тях изплащайки живот, който не можеш да си позволиш. Cait Flanders
  31. Дом, който подхранва живота държи в прегръдката си малко вещи. Tsh Oxenreider
  32. Празното пространство е мястото, в което магията има възможност да се случи. Brian Gardner
  33. Хубаво е да осъзнаем, че истинската и скрита стойност на всяка вещ, която купуваме е минутите или часовете живот, които ни струва тя, за да си я купим. Tsh Oxenreider
  34. Заетият с несъществени задачи график създава заети с безсмислени дни хора. Венета :)
  35. Ти вече си предприел първата стъпка към един по-минималистичен живот, като просто си пожелал да имаш такъв. Sophia Amoruso

Ако започнем днес, ние можем да си създадем живот, в който да притежаваме по-малко, но да имаме повече. Повече от това, което ни създава радост и по-малко от това, което ни ограбва. Създаването на такъв живот е процес и всичко започва с една единствена стъпка, с един единствен въпрос: Кое от това, което присъства в живота ми, ми носи истинска радост? Кое бих взел със себе си дори в най-смелите си мечти? И кое е нужно да пусна, защото е неутрално, безинтересно, остаряло за мен? Кое вече не ми носи усещане за ЖИВОТ? Разбира се, най-лесно е да започнем първо с разтребване на дрехите и вещите си, а след това може да продължим с ревизия на ангажиментите си, работата си, хората около нас, качествата си, изказа си и т.н.

Ако искате да разтребите дома си и да опростите ежедневието си, но не знаете откъде да започнете – очаквам ви заедно с мен в 90 дневния ми курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ТУК. :) Стъпка по стъпка разглеждаме 4-те основни насоки в минимализма и опростяването – физическо разтребване, дигитално разтребване, опростяване на ангажиментите ни и по-съзнателно използване на финансите ни. Курсът е изцяло онлайн и остава за вас завинаги, така че може да се включите от всякъде и да го изпълнявате в свое собствено темпо. :) До неделя, 22.03.2020г. курсът е намален с 40% от 247лв на 147лв!!! Регистрирайте се сега ТУК и започни с разтребването на средата около себе си и опростяване на ежедневието си. :)

Х-факторът на позитивната промяна

Х-факторът на позитивната промяна

 

Доброто е враг на Великото. Малко хора не постигат велик живот, до голяма степен, просто защото е прекалено лесно да се задоволиш с добър живот.

Джим Колинс, „От добър към велик“

Има много рецепти за това как да постигнем велик живот. Интернет е пълен с приложения, софтуери и системи как да постигнем позитивна промяна и да преуспяваме във всяка сфера на живота си. И все пак често се случва така, че нещо ни спира и просто не можем да реализираме желаната промяна.

Това, което ни липсва, за да създадем и поддържаме една желана промяна не може да ни се осигури от никой app в google play, от никоя система и от никой софтуер. То е нещо, което зависи изцяло от нас и изисква ние съзнателно да го създадем и поддържаме в ежедневието си. То е единственият фактор, който прави всяка рецепта за успех, независимо каква е тя, много бърза и лесна за изпълнение.

Наричам го Х-факторът на позитивната промяна. И този Х-фактор е – Средата около нас.

Среда около нас, обикновено без изобщо да забележим, или внася хармония в живота ни, или ни създава напрежение, хаос и обърканост. Среда около нас или ни кара да се чувстваме уверени, смели и способни, или ни кара да се чувстваме свити, незначителни и дребни. Средата около нас определя дали използваме ежедневната си енергия, за да се борим с нея, защото вътрешно не я харесваме или използваме енергията си, за да се развиваме. Средата около нас постоянно, 24 по 7 ни влияе на физическото, емоционалното и менталното състояние и по този начин или подкрепя изпълнението на нашите цели, или блокира тяхното реализиране. 

Свикнали сме да мислим, че средата около нас е такава каквато е и че ние просто трябва да се примирим с нея. Всъщност ние рядко изобщо мислим за нея като значим фактор в живота си. Но средата около нас е фактор, който е на 100% в наш контрол и ако достатъчно добре осъзнаем грамадното влияние, което тя има върху нас и върху качеството ни на живот, ние можем целенасочено да си създадем такава среда, в която не просто да оцеляваме, не просто да живеем добре, а среда, която ни помага да сме вдъхновени и да преуспяваме!

Средата около нас се състои от 3 елемента:

  1. Неодушевена среда – тук се включват дрехите, които носим, предметите около нас, състоянието на дома, в който живеем, колата, която караме, офисът, в който работим и т.н. Ако пространството около вас е неутрално или ви дразни – това означава, че то генерира във вас неприязън и недоволство, което автоматично означава, че вие използвате голяма част от енергията си, за да се борите със средата около вас, за да се справяте с вътрешното си недоволство. Например ако ви дразни, че шкафчето в банята ви е счупено – това всеки ден, по няколко пъти на ден, бeз изобщо да забележите, предизвиква във вас дразнение, емоции на недоволство и гняв. Ако ви дразни разхвърляността в дома ви – това създава още вътрешно недоволство във вас. Дрехите, които обличате карат ли ви да се чувствате красив, уверен, смел или обличате нещо колкото да не е без хич? Всеки детайл от средата около вас или подхранва вашето продуктивно състояние или го потиска. Ако живеете с хора, които ви натоварват – вие постоянно генерирате недоволство. Ако колата, която карате не ви харесва – всеки път когато седнете в нея вие изживявате микро момент на недоволство. Ако отидете на работа, която не харесвате – още 8 часа тренирате недоволство в живота си. Така малко по малко цялата ви енергия отива в борба със средата. Алтернативата на тази неосъзната борба е съзнателно да си създадем средата около себе си така, че тя да генерира в нас не недоволство, а моменти на радост и вдъхновение. Представете си да се обличате само с дрехи, в които се чувствате красиви, уверени и смели. Не само за пред другите, но и вкъщи. Представете си да имате в дома си малки кътчета с цветя, картини, свещи – предмети, които когато погледнете да ви карат да се усмихнете и да ви генерират моменти на радост. Представете си да имате не какъв да е душ гел, а да се къпете с душ гел, чийто аромат направо ви омагьосва от кеф – хоп още един съзнателно създаден момент на вдъхновение. :) Представете си, че офисът ви е чист, подреден и хармоничен – хоп още един съзнателно създаден детайл в средата около вас, който ви кара да се чувствате просторен, чист, подреден. Освен да генерира неприятни или приятни моменти в живота ни, средата около нас определя на какво тренираме мозъкът си да обръща внимание повече в света около нас. Ако средата около нас е вдъхновяваща с всеки малък детайл, ние тренираме мозъкът ни да забелязва повече от същото – повече вдъхновение, възможности, хармония, красота в света около нас. Ако средата около нас е посредствена, хаотична и мръсна – ние тренираме мозъкът си да толерира и с лекота да се примирява с тази неглижираност. Помислете – детайлите, домът, колата, офисът, предметите в средата около вас – вдъхновяват ли ви или ви потискат? Ако средата около вас ви генерира вдъхновение – вие ще сте повече вдъхновен. Ако средата около вас е безразлична – вие тренирате безразличие. Ако средата около вас ви дразни и потиска – вие 24 по 7 губите от своята енергия, за да се справяте с вътрешните си конфликти спрямо нея и не ви остава грам енергия да обърнете внимание на идеите си и тяхната реализация.
  2. Хората, с които общуваме. Другото нещо, което работи 24 по 7 срещу или „за“ нашия успех са хората, с които общуваме. Дори и да имаш най-готината неодушевена среда около себе си, ако хората около теб те потискат, безинтересни са или те дразнят – това постепенно те проваля. Ако животът ти е скучен или безцветен, най-вероятно повечето хора около теб са скучни и безцветни. Ако имаш нужда да пиеш алкохол, за да се забавляваш с компанията си, значи компанията ти не е достатъчно интересна. Ако те е страх да споделиш мечтите си с хората около теб, защото ще ти кажат, че искаш прекалено много или, че исканото от теб е невъзможно и прекалено трудно – тези хора потискат потенциала ти. Те обикновено наричат това реализъм, но в действителност това е потискане. Обикновено всичко това се случва изцяло без да усетиш, че се случва, но тези хора те карат да се примиряваш с посредственото. Карат те да вярваш, че няма смисъл да искаш повече. Тогава ти започваш да третираш живота и всичко в него през това посредствено вярване. И така изгубваш себе си. Или може би е по-правилно да кажа – така изоставаш от себе си. Защото себе си изисква постоянно обновление, изисква цветност, изисква любопитство, изисква действия, изисква риск, изисква живеене, създаване. Ако ти се примириш и циклиш на едно и също място, вече не си себе си, защото не се развиваш. „Себе си“ е нещо, което се създава само в движение напред. Изцяло наша отговорност е да сме съзнателни с какви хора позволяваме да общуваме и какви вярвания позволяваме да формира живота ни. Ако думите, вярванията, животът на хората около вас не подкрепя вашите цели – използвайте двата си най-ефективни инструмента – ляв и десен крак, и се махайте от там! Измислете как и го направете, защото цената да си заобиколен с хора, които не те подкрепят, които са ти неприятни или които не внасят раздвижване и вдъхновение в живота ти е прекалено, прекалено, прекалено висока.
  3. Ментори. Обикновено хората искаме съвет от своите приятели и приемаме тяхното мнение за факт. Проблемът е, че често нашите приятели нямат нито опита, нито знанието, нито съзнателността и разбирането по съответния въпрос. И така, лутайки се в неправилни отговори, прогресът за нас става прекалено бавен, а понякога и обезкуражаващ. От друга страна – човечеството има регистрирани над 2000 години история и очевидно животът, които искаме да живеем, проблемите, които срещаме и целите, които искаме да постигнем вече са изживени, вече има решения за тях. И ние може да достигнем по-бързо до тези изводи и решения като общуваме с хора, които вече са направили това, което ние искаме да направим. Това ни спестява време и прави прогресът ни по-бърз. Ментор е човек, с който да говориш когато имаш труден момент или нужда от съвет. Ние трябва да сме много внимателни кои точно хора избираме за свои ментори. За да преуспяваме, тези ментори не просто трябва да ни подкрепят, те трябва да ни вдъхновяват и да ни предизвикват! Те трябва да ни показват, чрез техния собствен пример, че успехът е постижим. Да ни показват, чрез техния собствен пример, че проблемите, които срещаме са абсолютно нормално да ги сещаме и че сме напълно способни да ги преодолеем. Менторът е човек, който ти помага да разбереш, че е ОК да искаш повече и сам вече да го е постигнал. Аз лично спазвам следния принцип: „Не приемай съвет от човек, с който не си готов да си смениш мястото в съответната област, за която той те съветва.“ Второто правило, което следвам е: „Ако не си на сцената до мен, в дискомфорта, в преодоляването на проблемите и предизвикателствата на живота – твоят съвет не ме интересува.“ :) Но ако ясно виждам, че човекът срещу мен наистина живее това, което аз искам да живея – неговото мнение слушам с висок интерес. Менторите правят желаната от нас промяната не просто по-бърза, но и по-лесна и естествена. Те са един от най-важните елементи на средата около нас.

На много места може да срещнете твърдението, че един навик се изгражда за 21 дни или за 30 дни, или за 90 дни. Основен фактор, който определя колко бързо ще изградите един навик и дали ще го запазите дълготрайно в живота си е това каква среда ще създадете около себе си. Средата или подкрепя позитивната промяна или я потиска. Вие използвате енергията си или за да се борите със средата около вас и хората в нея, или използвате енергията си, за да преуспявате. И ако по цял ден, без да забележите, вътрешно се борите със средата си, защото не ви кефи, няма как да имате енергия да се развивате, да откликвате на идеите си и да ги реализирате.

Ако средата не ви харесва, вие използвате воля, за да постигнете позитивна промяна. Проблемът е, че волята е нещо, което бързо се изчерпва и следователно позитивната промяна няма да се задържи дълго. От друга страна, ако всеки от посочените по-горе 3 детайла от вашата среда ви подкрепя и вдъхновява – тогава промяната не просто изглежда лесна и възможна, но се случва съвсем естествено и се задържа дългосрочно. Тогава нашата енергия вече се използва не за борене със средата ни, а за генериране на радост от реализирането на нашия потенциал.

Х факторът на великия живот е да изберем да създадем средата около себе си, която да е подкрепяща и вдъхновяваща – от най-големия до най-малкия детайл. Това става бавно и с малки стъпки. Изисква кураж и готовност да пуснем това, което вече не ни служи и което вече не ни радва! Изисква се да вземем ясно решение, че искаме да живеем велик живот и да изпълняваме това решение, дори и в моментите си на съмнение.

Запитайте се сега: Средата около мен вдъхновява ли ме? Дрехите, домът, офисът, колата, близките до мен хора – вдъхновяват ли ме? Средата, в която живея ме кара да се свивам или ме кара да се отпусна?

И, разбира се, имайте смелостта да си отговорите честно! :) Имаме още 60-80 години живот и нямаме абсолютно никакво време да се залъгваме и да поддържаме вътрешните си борби!

Ако има нужда – започнете да подобрявате средата си малко по малко. Започнете от нещо дребно – вместо да използвате какъвто и да е шампоан, купете си такъв, чийто аромат ви вдъхновява. Изхвърлете дрехите, които не ви харесват и оставете само тези, които ви карат да се чувствате красиви, уверени, смели – и за навън и за вкъщи. Изхвърлете непотребните си вещи, които само събират прах в дома ви. Животът има нужда от постоянно обновление! Почистете и подредете дома си така, че да ви вдъхновява, създайте пространство, свежест, хармония, красота. Или ако трябва – сменете изцяло дома си. Спрете да излизате на кафе с хора само, за да изгубите някой друг час. Вместо това се свържете със смислени за вас хора и започнете да водите смислени и вдъхновяващи разговори.

През 2018-та един от най-големите ми приоритети е именно да подобря трите елемента на своята среда. Ако и вие сте решили, че е време да предприемете тази стъпка – ще се радвам да знам, че има и други, които тръгват по този път. Вярвам, че с всяко израстване на личността – промяната на средата е нужна, за да минеш на следващото ниво от развитието си. :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) От началото на месец март в Програмата за изграждане на полезни навици започваме с модула за разтребване на непотребното, което е изключително важна стъпка към създаването на една по-свежа и хармонична среда, която подпомага израстването ни. Може да се запишете заедно с нас ТУК. :)

Умението да оставаме консистентни.

Умението да оставаме консистентни.

 

Напоследък тренирам умението си да НЕ реагирам веднага на това, което се случва. Не отговарям веднага на мейл. Не отварям веднага получено съобщение. Не вдигам телефона само, защото е звъннал. Не се ядосвам само, защото някой е направил нещо. Не се карам само, защото някой ми се кара на мен. Не изпълнявам една задача веднага след като някой поиска това от мен. Не купувам веднага щом ми се появи желание да купя. НЕ чета всяка „важна“ статия от страх да не изтърва нещо важно. НЕ се включвам във всевъзможни събития за кой знае какво, колкото и да е „интересно“. Не се разсейвам веднага щом ума ме подтикне да се разсея. Просто НЕ реагирам веднага на това, което се случва. Изчаквам малко и след това на трезво преценявам.

Повечето хора са в постоянно реагиране на някакви стимули създадени от ума им, от другите хора, от рекламите, от телефона им, от фб нотификациите им. Постоянно хабене на енергия да реагираш на неща, 95% от които няма смисъл да реагираш, защото не носят стойност, отминават или се решават самостоятелно с времето. Накрая хората казват: „Нямам енергия за нищо“. Не че нямаш енергия, а просто реагираш на всичко около теб БЕЗ да има нужда да го правиш, което е изключително изморяващо и на повърхността си изморен.

Само си представете живот, в който НЕ отговаряте на всеки стимул. Не давате вниманието си на всеки и всичко, което го изисква. Това е живот с повече енергия. Консистентен, наситен живот.

Затворете очи. Представете си, че в главата ви, зад очите ви, има магнит. Издърпайте с този магнит цялото си внимание, което сте дали в хиляди разнопосочни посоки. Усетете се събран, консистентен от това, че вниманието ви е във вас. Че не сте разпилян. Че сте стабилен. Продължете така за напред като много внимателно следите да не реагирате и да не отдавате вниманието си на незначителни неща.

Оставаме консистентни като просто спрем да се разпиляваме на всички страни.

Заповядай заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици в ежедневието ни ТУК.

3 характеристики на енергоспестяващите хора.

3 характеристики на енергоспестяващите хора.

 

Енергоспестяващи крушки. Енергоспестяващи сгради. Енергоспестяващи коли. Всичко в новия свят се стреми да пести енергия. Само хората все повече отдаваме енергията си в най-различни посоки. Колкото вещите ни станаха енергоспестяващи, толкова животът ни стана енерго-изхабяващ. И така ставаме все по-изморени. Имаме нужда от все повече почивка. Чувстваме се в постоянна мозъчна мъгла. Заспали. Уморени. А най-лошото е, че започнахме да приемаме това като нещо „нормално“. Казваме си: „Такъв стана животът„. Но животът е такъв какъвто е и ние просто следва да откриваме начини, по които да живеем по-добре в тези нови условия. Ето защо за нас по-важно от това да имаме енергоспестяваща крушка в тоалетната си, е да се научим как да имаме енергоспестяващо ежедневие. Т.е. да се научим да пестим енергия в организма си – ментална, физическа и емоционална. Това е единственият начин в една претоварена информационна среда да оставаме продуктивни, будни и съзнателни в живеенето, и постигането на успехите си.

По-долу ви споделям три начина, чрез които хората може да си спестим доста умствена енергия.

  1. Принципът на пустотата. Всички ние имаме вграден механизъм в себе си, който ако не бъде контролиран – хаби изключително много енергия. Почти никой не забелязва този механизъм, но той действа по всяко едно време и във всеки един от нас. Това са автоматичните ни преценки за добро и лошо – преценки за нас самите, за хората около нас, за обстоятелствата, които ни се случват всяка минута, за света, политиката, съседите ни, колегата, който мляска отсреща и т.н и т.н. Лошото тук е, че ние не просто поставяме преценки, но и ги преживяваме емоционално. Включваме цяла артилерия от фойерверки в главата си когато се ядосаме или пък въртим безполезни истории от нашите преценки с часове в ума си, без изобщо да забележим, че го правим. Накрая се събуждаме … изморени. Защото всичко това ни хаби изключително много енергия. Трябва да се научим възможно най-често да излизаме от света на преценките си на добро и лошо, и да практикуваме принципа на пустотата. Да приемаме всичко като неутрално. Като нещо без присъща природа. Трябва да се разведем с историите си и да се оженим за истината. Истината е, че нещо се е случило. Това е всичко. Добро или лошо го прави историята, която си разказваме. От там и преживяването, което ще си създадем. От там и количеството енергия, което ще изхабим. Хората и ситуациите около вас ще ви дразнят докато се научите да не се дразните. После ще ги виждате като обикновени хора и обикновени ситуации. Когато гледаме на себе си, хората и обстоятелствата неутрално ще разберем, че на много малко неща си заслужава да дадем енергията си, която може да спестим, за да имаме повече фокус и бистрота в съзнанието си.
  2. Минимализъм. Всяка вещ около нас отнема от енергията ни. В момента, в който очите ни засекат някоя вещ е все едно светва лампичка в главата ни. Някакъв спомен изскача. Някоя неизказана приказка. Някой спор. Някоя стара любов. Някой телефонен разговор. Или нещо, което дори не знаем, че стои в главата ни като информация. Това се случва за секунди. Несъзнателно. Но една лапичка светва. И после изгася. Енергията е изхабена. За една вещ това може би изглежда малко и незначително, но огледайте сега около вас – колко вещи имате разхвърляни. Приемете всички тях като постоянно светване и изгасване на лампи зад кадъра на главата ви. Всеки път когато погледът ви срещне някоя от тях. Т.е. постоянно. Тогава изхабената енергия е меко казано много. Наистина много. А времето да обслужваме всички тези вещи се добавя към разхода на гориво. Или както в Боен клуб някога ни обърнаха внимание:


    The things you own end up owning you.

  3. Непривързаност към драмите в живота ни. Каквото и да се случи стойте далеч от драмата. От своята собствена и тази на хората около вас. Хората обичаме да драматизираме. Да мислим, че нашите проблеми са най-големи. Най-непреодолими. Най-належащи да бъдат споделени и обсъдени. И обсъдени отново. И отново. Понякога хората не търсят решения. Те просто искат да си споделят проблемите, защото така се чувстват по-живи. Може би защото няма какво друго да правят. Но всички тези оплаквания, прехвърляне на отговорност, обвинения, празни приказки, преповтаряния,  въртене на едни и същи истории – хаби изключително много енергия и време. В момента, в който се хванете в своя собствена или нечия друга драма, за да се измъкнете използвайте двата си най-ефективни инструмента – ляв и десен крак. Просто станете и си тръгнете. Извинете се. Кажете, че изведнъж имате нужда от малко свеж въздух. Тръгнете си бързо. Цената да останете в своята лична или нечия чужда драма е прекалено висока.

Практикувайки тези три принципа ви гарантирам, че нивото ви на енергия ще се вдигне осезаемо. Ще се чувствате по-будни, по-вдъхновени и някакси – по-светли. По този начин ние излизаме от мозъчната си мъгла и виждаме по-ясно красотата пред себе си. Дори имаме сили да й се порадваме. И най-важното – държим всички лампи, които ни хабят енергия максимално загасени. Тогава единствено ще остане да свети онзи елегантно интригуващ блясък. Блясъкът в очите ни. :)

Let’s do this! :)

 

От средата на септември стартирам курс по Минимализъм и опростяване на ежедневието ни. Ако искаш да бъдеш информиран за старта на курса и за възможността за записване с 30% намаление – регистрирай се в моя мейл лист ТУК. :)

3 начина да преодолеем консуматорството си

3 начина да преодолеем консуматорството си

 

Всичко започва около 16 век в Англия, когато се заражда разбирането, че човек трябва да си купува не само това, което му е необходимо, за да живее, но и неща, които правят живота му по-„хубав”. Така малко по малко в съзнанието на хората започва да израства вярването, че колкото повече неща имаш толкова животът ти става по-добър. 500 години по-късно идеята, че притежанието на повече неща ще направи живота ни по-хубав толкова е закърняла в съзнанието ни, че дори не отделяме половин минута време преди поредната глупава покупка или трупането да има „за всеки случай“.

Дами и господа, добре дошли в света на секънд хенд щастието – консуматорството!

Консуматорството е начин на живот, в който хората отчаяно купуваме стоки, за да решим вътрешните си проблеми: скука, самота, желание за по-висок статус, желание да бъдем щастливи, да бъдем по-готини, нужда да намалим стреса и т.н. То е несъзнателно купуване и трупане на неща, които рекламите ни внушават, че искаме или сме ги видели в някой друг и инстинктивно решаваме, че ако ги имаме, и ние ще бъдем като него. Консуматорството е начин да поставим щастието ни да зависи от панталоните ни. Или от сутиена виктория сикрет.

Консуматорството е живот на автопилот. Живот, който поставя купуването пред живеенето, посредственото пред важното, лесното пред трудното. И всичко това с цел да направим живота си по-хубав.

Което е чудесно.

Има само един единствен проблем – „по-хубав“ не значи „по-смислен“. А това, от което хората имаме нужда, за да бъдем наистина щастливи е да усещаме смисъла на живота си, а не прахоляка от вещите в гардероба си.

Дайте си 5 минути за размисъл и ако се хванете, че се намирате в ситуация с пълен гардероб с дрехи, половината от които слагате веднъж на година, но сутрин сте убедени, че „няма какво да облека“. Ако в банята си имате 3 различни шампоана, 2 душ гела, 3 дезодоранта и в същото време с нетърпение чакате новия каталог на Орифлейм. Ако си пълните количката в супермаркет без да мислите какво слагате в нея. Ако изхвърляте храна. Ако купувате и консумирате неща, които смятате, че имат силата да утешат болката от това, че в работа/семейството/познатите постоянно ви изнервят. Или още по-лошо – ако сте пренесли консуматорския тип поведение във вътрешния си живот – отдавате се на непотребни мисли, думи, действия, хора. Значи ви е време за консуматорска диета, с която поне малко да се отдръпнете от „хубавото“ и да направите крачка към смисленото.

 Ето 3 начина да преодолеем консуматорството си:

  • Направете си 30 дневен лист. Всеки път когато ви възникне порив да си купите нещо ново, вместо веднага да си го купите – сложете го във вашия 30 дневен лист като отбележите датата, в която сте го добавили. Направете си правило, че няма да си купувате нищо без то е да е записано във вашия лист и да е седяло там за минимум 30 дни. Ако след 30 дни все още го искате – купете си го. В другия случай – зачеркнете го от списъка. В супермаркета купувайте само храна, която ви е нужна (без „може да ми се дояде“) и само по един вид тоалетни принадлежности. Купувате си нови само когато сте изразходили предните;
  • Сложете се на 3 месечна купуваща диета. Занимавам се 18 години с хранене и съм се подлагала на почти всички възможни режими, но най-важната диета през живота ми беше тази – 3 месеца без да си купувам нищо ново. Предвид, че преди това всяка, абсолютно всяка събота се събуждах с една единствена мисъл „Днес отивам да си купя някоя супер яка нова дреха!”, избирах квартирите си по големината на гардероба и мястото за обувки, това беше велико предизвикателство за мен. След три месеца установих, че нуждата ми да си купувам постоянно дрехи беше една супер силна фалшива нужда, която ума ми беше заложил в мен, за да ме кара да гоня някаква тъпа илюзорна XS представа за себе си. И когато осъзнаеш, че не дрехите, а личното ти развитие е най-скъпият човешки аксесоар и носител на щастие – тогава идва голямо освобождение. Последва 6 месечна диета от същата. :) След три години съм с еднокрилен гардероб и се чувствам хиляди пъти по-богата от преди! За да преодолеете консуматорството си – подложете се на 3 месечната диета и си направете правило, че няма да си купувате абсолютно нищо ново, освен ако не е хипер наложително!;
  • Вариант за напреднали. Изберете си само 50 вещи от това, което притежавате към момента (от лъжицата до колата) и си направете предизвикателство да живеете един месец само с тези 50 неща. Другите ги приберете в килера, в стая която не ползвате, под леглото или където искате. Просто си поставете за цел да изкарате един месец само с тези вещи и вижте дали това по някакъв начин ще промени мисленето ви, че имате нужда от много неща, за да живеете добре.

Истината е, че когато човек освободи гардероба си … мисълта си от поредната нова покупка, му се създава огромно пространство, което очевидно ще трябва да запълни с нещо друго. И ако не ви е страх да постоите в тази празнота и да застанете срещу някои неприятни истини за себе си, които може би ще изникнат там – може да запълните това пространство с идеи за повече смисъл в живота си и с много кураж, фокус, а и спестени пари!, за да ги реализирате. Но първо – да преодолеем консуматорството си!

Изберете си вариант и действайте. :)

Защо да чистиш сам къщата си понякога е добър метод за личностно и финансово израстване!

Защо да чистиш сам къщата си понякога е добър метод за личностно и финансово израстване!

 

В последно време сред моите познати стана модерно да си наемат жена, която от време на време да им съдейства с чистенето на дома, за да ги отменя в тази „мръсна“ работа. :) И тъй като в края на април месец ми предстои едно голямо чистене на къщата, в която живея през лятото, започнах да се чудя дали пък и аз да не наема някой за съдействие. Размишлявайки обаче за чистенето ми през май миналото лято, установих, че именно тази тази дейност, която ми беше отнела 7 плътни дни, ми е помогнала повече от 90% от семинарите по личностно развитие, на които съм била. 

Та, днес реших да ви споделя и на вас какво ми донесе чистенето на къщата миналата година, за да ви покажа от първо лице, че една тривиална, скучна и дори нежелана дейност, като чистенето всъщност ни дава възможност за огромно личностно развитие и положителна промяна в мисленето.

Така … някои от вас може би знаят, други не, но аз от миналото лято развивам една къща за гости в село Лозенец на морето, която от края на миналата година е вече изцяло моя. Много хора когато им казвам за къщата си в Лозенец си мислят, че съм голямата хотелиерка, но истината е, че аз в тази къща съм повече камериерка, отколкото хотелиерка :) и това изцяло ме удовлетворява, защото самата дейност на разтребването е вид силна медитация, на която ако човек обърне достатъчно внимание, тя може да му даде отговори на всички важни конкретно за него си въпроси, чрез които той да продължи уверено напред (не случайно във всеки ашрам по света, задължителна ежедневна дейност е именно чистенето)!

Чистенето като вид медитация.

Една от основните цели на медитацията е да ни върне в настоящия момент. Не да въртим отново филма в главата си за това какво се е случило вчера или за това какво има да правим утре. Всичките тези мисли, целия този постоянен вътрешен диалог, разсейват ума и го правят силно хаотичен.

Именно в такива моменти, когато умът е разсеян и човек се чувства объркан, една изключително добра практика е веднага да се заемем да правим нещо с ръцете си – шиене, готвене, майсторене на нещо, някоя поправка на колата, шиене на гоблени, рисуване…разтребване и т.н. Когато вършим нещо с ръцете си, това дава посока на ума къде да се концентрира и той след няколко минути се успокоява от объркването и започва да събира фокус за напред. :)

В този смисъл разтребването, освен някакво си чистене е вид силна медитация, която помага на ума да остане в настоящия момент, защото той се фокусира върху разчистването и съответно по-малко мисли за това какво се е случило вчера или какво има да се случва утре, или кой какво казал, или …. Всеки път когато се чувствате объркани, разтребването е едно добро средство, чрез което можете да се върнете в настоящия момент и в тази тишина да откриете правилните за себе си отговори, които да ви придвижат напред! :)

Какво донесе лично на мен огромното чистене на къщата миналата година?

Повярвайте беше голямо чистене – къща на 4 етажа, с около 5 стаи пълни буквално до горе с вехтории и остарели неща. Когато отидох на място се затворих плътно за 7 дни у нас само за чистене от сутрин до вечер! Бях сама, защото тогава просто не намерих някой, който да ми помогне…..знаете има моменти, в които другите са заети с техните си неща и това е ясен знак, че човек трябва да се вземе в ръце и сам да си свърши „мръсната“ работа. :)

Ето петте главни неща, които научих по време на чистенето, които някак си все не успявах да науча по други начини: :)

1. Докато белосвах и боядисвах с латекс и боя, видях, че за да стане хубава стената или вратата трябва да сложа един слой и да изчакам малко, после друг слой и да изчакам малко и после трети, и после пак да изчакам. Това най-накрая съвсем нагледно ми показа, че повечето неща, за да станат хубави – не става от първия път и не бива постоянно да ръчкам хората, ситуациите и времето всичко да се случва по-бързо, както реално много често постъпвах. Не може да ги насилиш нещата. Просто не може да сложиш следващия слой латекс, ако предния не е изсъхнал добре. Няма да се получи. Можеш само да започнеш, да действаш, да сложиш първия слой боя и да изчакаш малко! Да сложиш втория слой латекс и да изчакаш малко. Трябва търпение. С латекса и боята всичко е ясно, но много често в други области напираме нещата и не изчакваме „да ни се опече работата“ за да стане „хубава работа“. :)

2. Докато търках баните и тоалетните – 6 на брой са другари, хич не са малко – си мислех колко лесно мръсотията се лепва навсякъде и ако не поддържаш чисто, цялата къща става мръсна, неподдържана и място, в което изобщо не се чувстваш спокойно и хармонично. И реално като се замисли човек – същото е и в ума ни – всеки минава, хвърля върху нас неговите си ограничаващи думи, убеждения, нагласи, вярвания, граници, модели на поведение и ако не сме достатъчно наблюдателни, за да отсеем кое е полезно за нас и кое не – това изключително замърсява и дори разболя нашия ум. Това смятам е ясно за всички, че води много директно към физическо разболяване. Чистейки баните за пореден път си припомних колко е важно с какви хора се събираме, какви думи ползваме, кое избираме да приемем в себе си, за да не допускаме „мръсотията“ да се наслои. И сега постоянно си припомням думите на Ганди: „Няма да позволя на никой да върви с мръсни крака в ума ми!“. А вие, ако все още се обаждате на някого за кафе единствено и само, за „да изгубите малко време“ с него, а не да изживеете времето си с него, значи може би е добре и вие да си припомняте от време на време тази мисъл. :)

3. Чистейки цялата къща се сетих за всички почиващи, които идват на морето. През май месец водата на плажа беше кристална, обаче през август щеше вече да е хипер мръсна. Но щеше да е мръсна само в началото – там където са повечето хора. Където всеки оставя „мръсните“ си думи, мисли, поведения, страхове, обиди, граници, негативни убеждения. На дълбокото морето винаги, винаги е чисто – без значение кой е месеца! Но там се стига само ако имаш куража и постоянството да минеш началото – мътната вода! Ако успеем да ги минем – на дълбокото е чисто и просторно! Там няма много хора, а тези които са стигнали там, също са имали куража и постоянството да минат мътното и са добри приятели за раздумка, а и те като нас, също ще знаят колко е важно да се поддържа чисто! :)

В момента, каквото и да се случи знам, че с малко кураж и малко постоянство всичко се постига и рано или късно стигаш до дълбокото – чистото и спокойното! Така, че научете се да плувате добре, моля и това лято идете да проверите как е на дълбокото! :)

4. Изкарах 5 часа плътно чистене с един човек да изхвърлим всичко от мазето – 3 стаи + килер и баня и тоалетна – пълни с неща от поколения назад – всичко се изхвърли, а ценните неща (като доста скъпи мрежи за риболов от баща ми) дадох на близки от селото, които в замяна се съгласиха да наглеждат къщата докато ме няма :). Вечерта в деня на разтребването спах по-леко. Осезаемо беше! Малко след това в къщата ми, за да остане за цяло лято дойде един човек, Митко, който беше изключителна изтрещялка – спеше по 2 до 4 часа на денонощие, все танцуваше и се радваше на живота – изключително богат човек, както духовно така и финансово. Той цяло лято ми показваше, съвсем нагледно, как човек може да се радва на живота, ей тъй, без причина! Почти всяка сутрин посрещаше изгрева с лек танц на плажа… :) Да бе, като по книгите, съществуват и такива! И аз се учудих… :)

5. Когато тръгнах да чистя градината, видях, че въпреки, че от около 5 години никой не се е грижил за нея, райската ябълка и наровете бяха огромни и пълни с цвят за плодове! Бях изумена как тези растения са се запазили толкова добре. После се сетих, че докато баба ми беше жива тя гледаше градината с изключителна любов и винаги, винаги говореше за най-красивата райска ябълка в селото и за плодородните ни нарове. Много ги обичаше. И се сетих, че ако посеем нещо с огромната си любов (независимо дали са ябълки или навици) и го поливаме с внимание всеки ден – то ще оцелее за дълго напред и много силно ще ни помага и в онези…“мръсните“ периоди, през които всеки от нас минава … периодите, когато няма никой до теб – сам си и трябва сам да си свършиш „мръсната“ работата! :)

И така другари … тази година най-вероятно ще имам помощници в чистенето, но определено смятам, че има още какво да си припомням и науча чрез чистенето за…живота, за щастието и за бизнеса дори!, и макар да имам пари да наема човек, ще си върша голяма част от него сама. :)

Споделям ви и снимка на един прЕател (по-горе), който не помогна много, но пък беше плътно до мен в почистването на къщата през всички 7 дни! Ако знам, че някой ме подкрепя винаги ми е действало мотивиращо! :)

В крайна сметка искам да кажа следното – почиствайте сами дома си, обръщайте внимание на процеса на разтребване, на ремонта, на подобрението на дома, на непотребните вещи, които ще изхвърлите, на вещите, който изберете да запазите – вие не просто чистите, а всъщност разтребвате ума и визията си за напред, ремонтирате живота си, подобрявате качеството си на живот, развивате умението си да правите разлика за това кое е важно в живота ви и кое не! Ако обърнете достатъчно внимание на чистенето ще видите, че всяко разтребване е много силен метод за личностно израстване! :) А както обичам да казвам – всяко личностно, духовно израстване винаги получава своето материално и финансово отражение!

Ако решите, че искате да развиете навика и силата на разтребването заедно с нас – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици, където цял март месец фокусът ни е именно към разтребването и довършване на недовършените ни ангажименти! :)

Какво ни отнемат излишните и непотребни вещи в дома, според фенг шуй?

Какво ни отнемат излишните и непотребни вещи в дома, според фенг шуй?

 

Другари :), това е гост статия на Пламена Стефанова, част от хората, включили се в Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици, която пожела да зарадва групата ни с малко допълнителна информация, относно навика, който развиваме през март месец – Разтребване и довършване на недовършеното. :)

Ето я и статията:

Във фенг шуй бъркотията от натрупани излишни вещи или т.нар. clutter всъщност се равнява на ниска вибрация, застояла или блокирана енергия, която само краде от вашата жизнена енергия. А всъщност с прости думи това са всички вещи, които не използвате в определен период от време, не харесвате или няматe функционално място в дома  си за тях. Съвсем просто е –  започнете да ги изполвате, харесвате или просто ги подарете или изхвърлете.  Всичко, което ни заобикаля създава история в подсъзнанието ни, а тоест блокира пространство за нови и креативни идеи. От друга страна отнема от позитивната ни енергия и това ни изморява повече вкъщи, където би трябвало да релаксираме.

Според фенг шуи нашият дом е жив организъм и всяка стая кореспондира с определен орган в човешкото тяло. Ако не се грижим за дома си, означава, че сме немърливи и със здравето си. Понякога разчистването на една единствена стая може да бъде повратна точка в разрешаването на здравословен проблем, който ни мъчи. По-долу ви представям всяка една от стаите в дома и как си вредим, ако я затрупваме с неизползваеми вещи и живеем в бъркотия:

  • Кухнята е храносмилателната система на дома. Тя винаги се свързва с изобилието в едно семейство и как усвояме и преработваме не само физическата храна, но и нашите емоции и чувства. Ако имаме затрупване на кухнята с излишни и неизползваеми вещи, посуда, загнила храна в хладилника и т.н. – ние запушваме нашия източник на живот и прехрана, буквално и преносно. Също означава, че се изолираме да получаваме изобилие от външни източници, защото просто не създаваме пространство за такова. Почистването на кухнята отваря пространство да получим подкрепа от околните и да си създадем добър душевен комфорт, а много често разрешава хронични проблеми със стомаха, които ни мъчат.
  • Холът и трапезарията са помещенията, в които развиваме връзката помежду си в семейството. Затова тези стаи отговарят на социалния ни живот и начин, по който градим и се справяме във връзките си – лични и професионални. Ако тук има претрупване от излишни вещи може човек да живее в изолация, да има нехармонични взаимоотношения с близките си хора. Огледайте се в хола и той ще ви каже много за връзката ви с хората и в каква светлина се представяте.
  • Коридорите са не по-малко важни, защото са артериите на дома. Няма нужда да уточнявам до какво води запушване на коридора с clutter или на артериите в човешкото тяло. На психо-емоционално ниво затрупаните коридори са като задръстване на магистралата – блокираме всякаква жизнена енергия и нови възможности да стигнат до важните стаи в дома и в живота ни. Ако се чувствате объркани в живота, на кръстопат между важни решения или в задънена улица без разрешение на проблема – просто започнете с разчистване на коридора си.
  • Банята е мястото, което още от древни времена е била помещение за извършване на сакрални ритуали. Как подържаме и се отнасяме с нашата баня говори как се грижим за себе си и колко висока е личната ни себеоценка. Подредете банята си, за да бъде едно място на спокойствие и красота, където да извършваме сутрешните и вечерните си ритуали – изчистете излишните вещи и ги заменете с ароматни свещи, свежи цветя и красиви аксесоари.
  • Любимата ни спалня. Ако е затрупана от куп неизползваеми вещи или предмети, чието предназначение не е за спалня – като спортни уреди, телевизори, кино системи и т.н., може това пространство да не е приветливо за почивка. Ако не се наспивате бързо и с лекота, определено има какво да отстраните още от вашата спалня и да оставите пространство за свежа енергия и интимност. Хаосът в най-интимната ви стая носи стрес в интимните отношения и пречи на физическия релакс на тялото. Проветрявайте всяка сутрин след и вечер преди лягане.
  • Clutter в мазето или на тавана създава усещане да бъдеш под постоянно напрежение. Човек трудно може да бъде оптимистичен, ако толкова много неща „му висят на главата”. Поколения наред и история от нашите предци, събрана в кашони, тегне над пространството, в което живеем и го затормозява.
  • Излишни вещи и хаос в гаража се свързва с ограничение на нашата подвижност и мобилност. Прави ни дори по-малко гъвкави в решенията си и мисленето ни изобщо. Също засяга и нашата независимост, а тоест по-голяма бъркотия = по-лесно развиваме зависимост към хора, вещи, вредни навици.
  • Центърът на всеки дом е неговото сърце, затова е изключително важно да не го затрупваме с излишни боклуци и да спираме притока на енергия към центъра и от него към отделните стаи. Защото това с времето създава здравословни сърдечни проблеми, както и емоционални сърдечни в любовта.

И сега след като знаете всички тези детайли за дома си, просто бъдете смели, вдишайте дълбоко и скачайте смело в голямото разчистване. Защото това ще промени живота ви в толкова голяма степен и то позитивно, че с удоволствие ще разчиствате след това нови и нови пространства.

  1. Започнете с почистването на пространството около входа, което ви посреща, влизайки в дома.

Ако всеки ден, влизайки вкъщи, ви се налага да подритвате някой друг кашон с „безценни” боклуци, колекция обувки от четири сезона един след друг, а на закачалката ровите половин час, за да издърпате необходимото яке, защото там е закачен на показ половината гардероб. Да не говорим, че пред входната врата се търкалят безразборно стари обувки, бебешка количка, колело, саксии с цветя, а може и един куп неща, които „уж” щяхте да изхвърляте преди около…..май бяха 6 месеца вече. Е, ако се припознавате дори в част от тази картина имате доста хаотична среда, която ви посреща и още с прекрачването на дома, енергията ви спада от негативната енергия на претрупани и стари вещи. Опитайте се да организирате това пространство максимално чисто и подредено. Ако наистина имате много обувки- помислете за шкаф или етажерка. Сложете позитивен надпис, който да ви посреща и усмихва. Променете енергията и моментално ще усетите разлика в начина и нагласата, по който ще се чувствате всеки ден, влизайки през входната врата.

  1. Почистете стаите, в които прекарвате най-много време в дома си.

След като сте създали позитивна поздравяваща атмосфера, запретнете ръкави за стаите, в които прекарвате най-дълго от времето си в дома- без значение дали това е хол, кухня, трапезария или спалня. Всичко, което не служи в своето предназначение повече от 5-6 месеца, да не говорим години, е затлачваща енергия. А мисълта „Може би ще ми потрябва един ден” е илюзията на ума да създава една фалшива сигурност, която искаме да имаме в живота си, за да бъдем спокойни. Всъщност гарантирам „Тези излишни и неизползваеми вещи няма да ви потрябват повече, вие дори няма да се сещате след време какво сте подарили или изхвърлили”. Но също така гарантирам, че разчистването ще създаде пространство за нови по-модерни и любими вещи или дори за преживявания в живота ви. Защо тогава стискате миналото? Не искате ли да ви се случват нови и хубави неща? Продължавайте с разчистването…

  1. Разчистете всичко, което не ви харесва.

Огледайте се и помислете кое в дома ви не ви харесва. И си задайте въпроса защо продължава да седи там и да ви подхранва едно вътрешно чувство на недоволство. Защото всички предмети, които не харесваме, само засилват негативната енергия, а просто може да ги подарите на някой, който ще ги хареса. Ако ги пазим усърдно, подхранваме само и единствено негативния си фокус в живота.

  1. Разчистете всички вещи, които са счупени или не заслужават да бъдат поправени изобщо…и въпреки това е толкова трудно да се разделим с тях.

Счупеното носи щастие….в акта на самото счупване и мисълта за това вярване. От там нататък, счупената вещ, изложена гордо като експонат на музей, седи и привлича „счупена” енергия в дома ни – конфликтни връзки, раздели, понякога дори здравословно може да доведе до счупване на крак, ръка. Особено, ако сте заобиколени от много подобни вещи. Помислете бързо дали си заслужава да я поправите и ако да- действайте. Ако не – с благодарност пуснете тази вещ извън дома си, тя вече е свършила своето предназначение във вашия живот.

  1. Почистете всички вещи, които ви напомнят за болезнена връзка, болезнена раздяла или минал провал.

Ако все още погледът ви се спира на такива вещи – да, вие сте мазохист. Защото ежедневно връщате мозъкът си в това болезнено за вас събитие и го преживявате тихо и неусетно. Но всеки ден то ви настройва на вибрацията на тази болка или провал. Знам, че много неща пазим усърдно под наслова „сантиментална стойност”. Но понякога тази сантиментална стойност ни зарежда с негативна енергия и също така продължава да ни държи завързани назад към миналото. Освободете се от тези вещи (което понякога дори значи да запечатате в кашон и приберете в някой гардероб или мазе, но не и да виждате постоянно) и освободете пространство за всички нови преживявания, които чакат пред входната ви врата. Просто няма място къде да се настанят. Направете им го.

И накрая когато като уморени герои от война влачите последните чували с боклук, вече сте освободили достатъчно пространство за новото в живота. И както всяко негативно нещо, което изчистваме от живота си – емоция, вещ, връзка – отваря много ново пространство и е важно да го запълним с позитивна енергия. Така че като приключите с голямото разчистване подкрепете дома си в позитивна посока с любима и хубава музика, с ароматизиране с етерични масла и аромат на домашно приготвена храна, съберете се с приятели на вечеря и изпълнете пространството със смях и радост. И честито! Вашият дом е готов да ви поднесе нови преживявания и възможности!

Гост автор в блога: Пламена Стефанова

­­­­­­­

Пространството, в което се раждат и израстват целите

Пространството, в което се раждат и израстват целите

Срещам се с много хора. Понякога прекалено много. И доста от тях са енергични, мотивирани, вдъхновени, но все още търсещи онова голямо нещо, което да ги грабне изцяло. Което да ги остави без дъх. Което да ги държи будни. И гладни. Което да им даде посоката. И смисъла.

В търсене на Голямото обаче, те сякаш изгубват себе си в Повечето. Повечето изживявания, повечето думи, повечето разговори, повечето приятели, повечето притежания. Сякаш с тях запълват онова празно пространство в себе си, за да му придадат форма и съдържание, и да не се чувстват толкова изгубени в него. Нощем, когато заспиват. Или в моментите, когато се чудят защо са тук. И има ли наистина смисъл.

Ако застанем от позицията на наблюдател, ясно може да видим една обща черта между тези хора. И тя не е, че са изгубили себе си по пътя, а че им липсва пространството, където да се роди и развие целта им. Всъщност не им липсва. Те просто са запълнили това пространство с други неща.

Преди около пет години намерих себе си в същата ситуация. Имах нужда да запълня гардероба си с дрехи, шкафа си с обувки, рафтовете със суверири, графика си със срещи, а ума си със знания. Сякаш имах нужда да трупам вещи, различни изживявания и информация, за да може те да ме формират като личност. Търсих пространство, в което да намеря себе си, а всъщност създавах притежания, контакти и спомени, в които все повече се изгубвах.

По същото време се запознах с идеята за изграждане на навик за разтребване. На непотребните вещи. Дрехи. Принадлежности. А след това и на непотребните мисли. Думи. Хора. Емоции. Качества. Навик, който обещаваше да ми даде пространството, където не само ще се роди целта ми, но и ще може да израсте. Тя в мен. И аз в нея.

Започнах с най-лесното – гардероба. Отворих го и реших, че ще изхвърля всичко ненужно. Имаше толкова много неща, които не бях носила отдавна. Неща, които не ми ставаха или ми бяха широки. Дори се учудих защо изобщо ги пазя. Напълних цял куфар с дрехи. Както ми беше обещано, чувството за лекота съвсем фино се промъкна в мен. Толкова фино, че събуди желанието ми да получа още от него.

След по-малко от два часа вече бях събрала още две торби със стари обувки и една с домашни потреби – все пак кому е нужно да има 18 вида свещи, особено когато се сеща да запали такава веднъж в месеца. Или да има два блендера при положение, че последната година не е ползвал нито един.

Може да ви потрябват някой ден? Едва ли! Ако ви потрябват ще поискате назаем.

Много са ви ценни и елегантни? Чудесно! Но в реалността вие не ги използвате! Те поддържат стара енергия в живота ви. Тази, която сте имали преди 3, 5, 10… 20 години! И ако искате нещо ново е нужно да се отървете от старото.

Мислите, че не пречат на никого? Но и не помагат на никого! Те просто заемат пространство. Вашето пространство. Вашата енергия. Независимо дали осъзнаваме или не, всеки път когато погледът или мисълта ни мине покрай някоя вещ, то на бекгрунд тези неща ни връщат назад към някое старо място. Назад към някоя стара емоция. Назад към някое старо изживяване. Дали спомените са хубави или не, не е от значение. Важното е, че тези неща просто ни връщат назад!     

Излязох, оставих куфара и торбите до контейнерите за боклук и се прибрах. Някак си усетих, че заедно с тези вещи бях изхвърлила част от старите си угризения. И част бъдещите си очаквания.

Това беше моментът. :)

Моментът, в който ставаш по-лек и идеята, че може да полетиш ти изглежда малко по-осъществима. Защото, за да полетиш са ти нужни единствено нещата, които те държат в орбитата на твоя полет. Всичко останало, което е излишно, те дърпа надолу.

С годините се пристрастих към това усещане за лекота и осъзнах колко е важно да бъдеш много по-съзнателен за това какво допускаш в живота си занапред. Не само на рафтовете в къщи или в гардероба си, но и съзнателен за хората, с които общуваш. Думите които използваш. Изживяванията, в които се включваш. Емоциите, които избираш да чувстваш. Качествата, които избираш да развиваш. Всичко това формира нашия душевен гардероб и е по-трудната част за разтребване. Но колкото по-чист е той, толкова повече пространство се отваря за големите неща в живота ни. Идеите. Целите. Мечтите. Любовта. Все пак това са светли и ефирни неща, не очаквайте от тях да се появят на място, което сте отрупали с негативни модели и непотребни вещи.

На тях им трябва пространство, където ТЕ да поискат да се родят и развият.

Е, готови ли сте да им освободите това пространство?

Започнете с гардероба си!

А ако искате заедно с нас да си създавате пространство за големите неща в живота си – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици, която стартира от 01.01.2018г. Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик. Така подсилваме вътрешната си среда, трупаме увереност, постоянство, вяра в себе си и кураж да реализираме целите си до край. :) Очаквам ви заедно с нас да си създаваме живот, който си струва да бъде изживян в alephia.net! :)