Категория: Благодарност

Как да оставаме щастливи, докато навигираме неприятни предизвикатества в живота си

Как да оставаме щастливи, докато навигираме неприятни предизвикатества в живота си

 

От една страна е щастието в живота. Голямо. Желано. Преследвано.

От другата страна са презвикатествата. Проблемите. Понякога дребни. А понякога големи, възникващи накуп и изнервящи те.

Да имаш и двете наведнъж изглежда невъзможно. Но днес ви предлагам да направим точно това – да изследваме какви са начините да оставаме наистина щастливи, докато едновременно с това навигираме всички неприятни предизвикателства, които понякога се струпват накуп в живота ни. :)

В днешната статия ви предлагам две стъпки да направим тази иначе „навъзможна“ задача, възможна. Ето ги и стъпките:

  1. Осъзнаване на дихотомията в живота. Когато мислим за щастие и за много неприятни неща в живота, е важно да забележим, че това не е ситуация, в която „или съм щастлив, или имам проблеми“. На повърхността се усеща странно да бъдеш щастлив докато имаш неприятни проблеми, които ти се случват в момента, но в реалността тези две неща могат да съществуват едновременно. Именно това е дихотомията на живота – да приемем, че две иначе противоречиви идеи могат да съществуват едновремнно. И че ние хората, сме достатъчно емоционално комплексни, за да може да изпитваме едновременно две противоречиви чувства в себе си.

Това, което прави опита ни да изглежда едностраннчив е нашият фокус. Ние или сме фокусирани в хубавото, което се случва или сме фокусирани в проблемите, които се случват. Другото не, че не съществува, но то не в нашия фокус и затова ние не го забелязваме => не го усещаме, че присъства интензивно за нас.

Ето защо, първата стъпка в това да имаме своето щастие докато навигираме много неприятни предизвикателства в живота си е да осъзнаем дихотомията на живота и да забележим, че заедно с нашите неприятни проблеми, тук в този момент за нас присъстват много други неща, за които се чувстваме щастливи и дори благодарни. И не само това! Ние може да забележим, че дори проблемът, който ни е възникнал е нещо, което всъщност ни помага да вървим към това, което искаме, но до сега може би ни е било страх да направим. Друг път това, което ще забележим е, че ние толкова искаме да правим това, което правим, че каквито и предизвикатествата да ни възникват по пътя, ние винаги ще сме благодарни, че правим това, което правим (и не бихме избрали друго, дори ако идва „без проблеми“).

Когато увеличим перпективата си и забележим, че заедно с проблемите, за нас присъстват и много други неща, които правят живота ни в този момент наистина красив, ние започваме да се отваряме за възможността, че заедно с предизвикателствата, за които да се ядосваме, ние имаме и красивите ситуации, за които да бъдем щастливи. Тогава дихотомията на живота, от една интелектуална концепция, се превръща в нещо реално, което започваме да живеем и което започва да създава повече спокойствие и мир вътре в нас. Чувства, които ако позволим в себе си, ни помагат да се справим с предизвикателствата си по много по-неутрален и адекватен начин. :)

      2. Гледане на предизвикателствата като на нормална част то живота ни. Когато нещо, което не искаме да се случи, се случи, ние бързо влизаме в осъждане на това, което се случва. Наричаме „проблем“ и след това започваме да си разказваме, че „не трябва“ да се случва, че „не е Ок“ да се случва или мислим, че ако проблеми се случват, значи „нещо не е наред“ с нас или с живота ни.

Но, какво ако всичко е наред?

Какво ако е тотално Ок да се случва това, което се случва?

Е един още по-предизвикателен въпрос: Какво ако това, което се случва, се случва, за да ти помогне да си създадеш по-голяма яснота и детайлност за това, какво искаш и какво не искаш? И да те придвижи напред!

Ние често мислим, че проблеми възникват само за нас и всички други хора нямат проблеми като нас. Но „проблеми“ възникват на всеки човек на света. Хората, към които гледаме за пример и вдъхновение всеки ден навигират хиляди предизвикателства в живота си. Това не значи, че те не са ок или живота им не е хубав. Това значи, че просто предизвикателства възникват всеки ден и това е тотално ок да се случва. Не значи нищо лично за теб или за живота ти. Така че спокойно може да пуснем първо съпротивлението, което имаме към това, което се случва и второ да пуснем истории, които си разказваме за това, че нещо с нас не е наред. След това може да отдъхнем и да минем през това, което живота ни предлага в този момент с присъствие и… неутралност. С разбиране, че проблеми възникват и е ок да възникват. Ние може да се справим с това!

Другата перспектива, която е изключително ценно да й обърнем внимание е, че само когато преживеем това, което не искаме, ние ставаме все по-детайлно наясно с това какво искаме. Т.е. когато една неприятна ситуация се случи, ние вместо да я използваме, за да се ядосваме, ние може да я използваме като информация какво не харесваме и така да дефинираме по-добре какво искаме. По този начин възникналия дискомфорт ни придвижва към това, което искаме! Но ако ние сме вкопчени да се борим с това, което не искаме, тогава нашето време и енергия отива в борене, а не придвижване напред.

 

Това са моите две насоки как да оставаме наистина щастливи, докато навигираме неприятни предизвикателства в живота си. Първо – осъзнаване и отпускане в дихотомията на живота. Позволяването да бъдем и да усещаме две противоречиви чувства едновременно. И второ – минаване през проблемите неутрално, използвайки ги като информация да дефинираме по-добре какво искаме и да се задвижим по-бързо в тази посока.

Разбира се, написаното по-горе не значи да не оптимизираме това, което може да оптимизираме, за да намалим вероятността проблеми да възникват. НО ако прекарваме времето си, опитвайки се да отпимизираме всичко така, че този или подобен проблем никога повече да не възникне – това е рецепта за нервна криза, а не за поддържане на щастие в трудни моменти.

Животът е хаос. Пълен е с красиви моменти. Пълен е и с хиляди неприятни проблеми. И това е изцяло Ок. Позволено ни е да се смеем, да плачем, да бъдем ядосани. И заедно с това ни е позволено бъдем истински щасливи, докато всичко това се случва. Позволено ни е да трансформираме невъзможното във възможно и каквото и да се случва, да се наслаждаваме на движението си напред.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Kак да използваме гнева си, за да откриваме своите най-дълбоки, лични ценности

Kак да използваме гнева си, за да откриваме своите най-дълбоки, лични ценности

 

Има само един начин целите, които си поставяме и идеите, които реализираме да ни носят истинска радост и дълбоко удовлетворение и той е – тези цели и идеи да бъдат базирани нашите лични, индивидуални дълбоки ценности.

Най-големият проблем тук е, че почти никой не говори за ценности. Не създаваме важност около тях. Повечето хора не знаят своите ценности. Друга част, интуитивно усещат кои са ценностите им и живеят подравнено към тях, но не са съзнателни, че това се случва. И много малко хора, наистина ясно знаят ценностите си, подравняват всичко, което правят около тях, знаят че го правят и това им създава истинска радост и удовлетворение. Дори когато не постигат целите си, за тях това не е провал, защото са работили по нещо, което е свързано с дълбоките им ценности – т.е. нещо, което истински вълнува сърцето им и => всяка стъпка се усеща, че си е заслужавала.

Когато някой влезе в моя мастърмайнд за създаване на визия или реализиране на идея, първото нещо, което прави е ясно да идентифицира своите лични, индивидуални ценности. Да си призная, отначалото сложих тази стъпка да е първа „по случайност“, просто защото не знаех къде другаде е добре да я сложа. Но с времето забелязах как започвайки да градим визията си и да реализираме идеите си на база на своите лични, дълбоки ценности Е първото, най-важно нещо, което човек може да направи. Защото когато се свържем с тези ценности:

  • ангажираността ни да постигнем тези цели и идеи се увеличава експоненциално (защото най-накрая осъзнаваме, че това е наистина важно за нас. Ти се чувстваш дълбоко свързан с тези твои цели и идеи. И просто усещаш вътрешна спешност да ги случиш. Която спешност просто не е налична, когато ние не сме съзнателни за ценностите си)
  • започваме да се наслаждаваме на процеса (защото когато правим неща, които са дълбоко близки на сърцето ни, всяка стъпка се усеща приятна)

А повярвайте ми – когато имаме силна ангажираност и умеем да се наслаждаваме на процеса на случване (колкото и неприятни неща да възникват по пътя) – няма невъзможни неща.

В моя мастърмайнд използваме едно упражнение, с което всеки идентифицира ценностите си. Предполагам може да намерите подобни в интернет. Когато хората идентифицират ценностите си, след това една от най-важните ми задачи е просто постоянно, в почти всяка среща, да напомням на всеки и да реферирам към неговите му лични ценности всеки път, когато има нужда да вземат решение или когато избират по какъв начин е най-добре за тях да направят нещо.

Всеки от нас има различни ценности, които са истински важни за него и го движат. Разбира се, някои от нас имаме подобни, но все пак, дори и в еднаквите ни ценности – всички имаме различни нюанси на тях, които са важни за нас. Това няма значение. Голямата сила тук идва от това ние реално да знаем тези ценности. Да сме наясно с тях, че ги има, че са важни за нас. Осъзнаваме колко задвижващи са те за нас. И колко удовлетворение получаваме, когато базираме всичко което правим на тях.

Днес искам да споделя с вас как може да използваме дребните ежедневните ситуции, които предизвикват гняв в нас, не само за да увеличаваме своята съзнателност, но и с ясната цел да идентифицираме и да затвърждаваме кои са нашите наистина дълбоки и близки за сърцето ни ценности. :)

Всяка ситуация, която създава гняв в нас е ситуация, която засяга някоя наша дълбока ценност. И следователно ние може да използваме тази ситауция, за да идентифицираме и да се свържем още по-силно с тази своя ценност и така тя да стане още по-силен двигател за нас.

Процесът, по който правим това е процесът, които по принцип давам за съзнателност. По-долу на кратко ще го опиша, а след това ще дам един пример с моя ситуация, за да обясня по-добре този процес.

  1. Забелязване. Първата стъпка при съзнателността е винаги да забележим, когато дадена ситуация генерира гняв в нас. Ако не забележим, че това се случва – ние автоматично отиваме в негативни истории, наслагваме допълнителни нажежени емоции в ситуацията, може да реагираме по някои от нашите си не толкова адекватни начини, по които реагираме и т.н. Но ако забележим, че гневът се надига в нас – това отваря за нас възможност да работим със себе си и с тази ситуация. Дава ни възможността да трансформираме този гняв и да извлечем полза от ситуацията (в случая ползата е да идентифицираме и да се свържем още по-силно с някоя наша истински дълбока ценност).
  2. Пауза. След като забележим, че гневът възниква в нас – паузираме. Най-важното е да си спомним да не правим нищо, а просто да паузираме. Вдишваме, издишваме и просто си даваме няколко секунди време. Даваме си възможност да си спомним, че искаме да останем центрирани. И искаме да използваме съзнателно ситуацията, която се случва. Стоим така няколко секунди и когато усетим, че имаме капацитета да се обърнем съзнателно към ситуацията, внасяме малко любопитсво и излседваме какво се случва с долните въпроси:
  • Какво е чувството, което изпитвам в тази ситуация? Гняв или нещо друг?
  • Каква е историята, която си разказвам за това, което се случва?
  • Какво е вярването, което имам и което генерира тази история в мен?
  • Каква е незадволената ми нужда, която възниква?
  • Каква е дълбоката ми ценност, която става ясна за мен в тази ситуация?

      3. Избор. Вдишваме, издишваме и съзнателно избираме да пуснем гнева си от тази ситуация и да продължим по-леко напред с деня си. Това не винаги се случва бързо и лесно. Понякогато просто имаме нужда от известно време, в което яда да бъде в нас и да го усещаме. Това е изцяло Ок. Но понякога, само когато осъзнаем коя е нашата дълбока ценност – това дава истинско усещане за свързаност (и дори по някакъв начин дава усещане за победа), че ние съвсем естествено пускаме гнева и състоянието ни става доста по-подравнено и приятно почти на минутата. :)

Ок!

За да стане по-ясно как на практика се случва този процес, ще дам пример с една моя много ежедневна и дребна ситуация, която ми се случи преди около 2 месеца, но тогава толкова силно усетих силата на този процес и свързването с моите лични ценности, затова мисля, че е много добър пример (и честно казано тази ситуация може би ще ми стане емблематична при обяснението на връзката между раздразнение и ценностите ни). :)

Ценноста, за която става дума в тази ситуазия и която е една от моите най-силни ценности е точност (буквално „точност“ по отношение на точност във времето, но също така и точност в смисъл, че ако си казал нещо – задължително го правиш или ако си поел ангажимент за нещо – задължително го правиш). Ако работите с мен или ако сте част от най-близкия ми кръг, вие може да очаквате от мен гарантирана, 100-това точност за всичко. Дори и най-малкото нещо, което кажа, аз го изпълнявам. Това е нещо, което давам и което изисквам. И когато тази ценност е нарушена – това създава неприятно усещане в мен. Хората, които работят с мен може да имат най-различни недоволства спрямо мен, но винаги са казвали, че едно от нещата, които уважават в мен е моята точност. И когато аз влагам тази точност във всичко, което правя – това ми носи изключително удовлетворение.

За вас точността може да не е дълбока ценност и това е изцяло Ок! Не е нужно да бъде ваша ценност. И дори обратното на точност е също изцяло Ок да бъде ценност за някой човек. Идеята тук е, че лично за мен – точността е дълбока ценност. А ние именно работим със своите лични, индивидуални дълбоки ценности. Ценностите на другите са тяхна отговорност.

Та, докато бях в Куско, имаше един ресторант, където правят уникални пържени сладки картофи. Просто са уникално вкусни! :) И аз обичах от време на време да си купувам такива сладки картофи от там. Проблемът беше, че когато отидех да ги поръчам, хората ги приготвяха изключително бавно. Отнемаше им минимум 40 минути. И сега, понеже на мен не ми се чака – реших, че трябва да измисля workaround за тези картофи. Измислих го така, че да ида да поръчам картофите, после да ида на дневната си разходка и на връщане ще ги взема. Обикновено картофите отнемат 40 минути, моята разходка е около час, затова всичко се връзваше перфектно!

Отивам, поръчвам картофите, казвам ясно да са готови до 40 минути, тъй като ми е важно като се върна директно да ги взема и да тръгна. Те мятат глава, че са разбрали. Аз съм щастлива колко умно съм го измислила и отивам да се разхождам.

След един час се връщам (даже беше повече от час) и те ми казват: „О, здравейте, здравейте, още малко, само още малко и са готови картофите„. На 5-тата минута чакане започнах да усещам как раздразнението възниква в мен. На 15-тата вече си бях изнервена. Гласно започнах да недоволствам с целия му там антураж негативност: „Нали съм казала да станат както е обикновено до 40 минути. Минало е повече от час.“ и т.н.

След цели 20 минути, те ми дават картофите, аз видимо ядосана ги плащам и директно тръгвам, продължавайки да си мърморя колко не е ок всичко това. Когато повървях малко, най-накрая забелязах, че гнева вече доста ме е обзел и веднага паузирах. Дори физически, просто спрях за малко, вдишах, издишах и си спомних, че е Ок. Тези жени са наистина готини, наистина мили. Винаги се отнасят добре с мен. И ЗАЕДНО с това те са много бавни. И това е Ок.

В тази ситуация се случваше нещо повече от моите закъснели картофи, затова аз веднага започнах да си задавам магичните въпроси описани по-горе (магични са, защото те наистина имат силата да трансформират и нас, и ситуацията от нещо негативно в нещо истински полезно).

  • Какво е чувството, което изпитвам в тази ситуация? Беше раздразнение, гняв, яд, недоволство.
  • Каква е историята, която си разказвам за това, което се случи? Историята беше моята лична „go to“ негативна история, в която ако не съм съзнателна, автоматичо скачам в нея за почти всичко – „Те не се съобразяват с мен. Това не е уважително към мен“ и т.н.
  • Какво е вярването, което имам и което генерира тази история? Не съм важна. Не се съобразяват с мен. Не ме уважават.
  • Каква е незадволената ми нужда? Нужда да се съобразят с мен. Да бъда зачетена. Нужда да се почувствам важна. За повечето от нас, които сме израстнали в семейства, където не са ни отдавали голямо внимание като деца или от много рано сме загубили родители и просто е нямало кой да ни дава внимание – тази нужда е нещо, което винаги възниква силно на преден план. И ни кара да се въвличаме в разнични не много адекватни реакции и поведения. Аз вече съм доста съзнателна за тази нужда в мен, работила със себе си и вече много добре мога да контролирам неадекватните реакции, които обикновено възникват от нея. Колкото повече забелязваме тази своя нужда и реактивните поведения, които възникват от нея – толкова по-лесно започваме да ставаме неутрални към нея и така да ставаме все по-малко реактивни към света около нас (към хората и към това, което се случва).  Т.е. още тук, задавайки си този въпрос за нуждата, и осъзнавайки отговора му – за нас е огромна победа, защото осъзнаваме своите дълбоки незадоволени нужди, и така от тук насетне имаме възможност вместо да реагираме несъзнателно и неадекватно на тях, да ги комуникираме много ясно с най-близките си хора и заедно с това да изградим вътрешна сила, която да ни помага да сме по-неитрални към тези нужди и така да минаваме по-бързо, спокойно и лесно през ежедневните ситуации, които ни се случват.
  • Каква е дълбоката ми ценност, която става ясна за мен в тази ситуация? Точност. Аз няколко пъти мислих как да направя така, че да изфабрикувам точност от едни от най-неточните хора, които познавам. Създадох, по мое мислене, гиниален план. :) И те пак закъсняха! Но това не е важно – аз няма да живея в една къща с тези дами все пак. По-важното е, че аз в този момент осъзнах още по-задълбочено колко силно ми е важна точността. В работата ми, в близките ми приятелствата, в личните ми взаимоотношения, във всичко малко или голямо, което правя. И още по-ясно осъзнах, че НЕ Е нужно да се извинявам с неща от сорта на: „Извинявай би ли си спазил това, което каза, че ще направиш?„. Защото това съм аз и точността е моя дълбока ценност. Няма за какво да се извинявам. Това просто се превръща във филтър за мен, през който бързо мога да преценявам дали хора и ситуации са Ок за мен или не. Моя отговорност е аз да информирам другите какво е важно за мен. От там насетне, който се съобрази да бъде точен – това е чудесен старт да бъдем близки. Но тези, които преценят да не са точни – с тях мога да съм познат, но не и близък. И в това няма нищо лошо! Няма лошо ако някой не се съобрази с нашите ценности. Все пак няма как да сме близки с всички хора. Цялото това нещо е лично за моя полза – да знам ясно кое е истински важно за мен, да мога ясно да го комуникирам с другите хора, да поставям граници около него и да наблюдавам кой се съобразява с тях и кой не. Сега аз вече не се извинявам на хората с нещо от сорта на: „Извинявай, дали би могъл да бъдеш точен за срещата ни, защото не съм ок със закъснения„. Или пък, да минимизирам себе си и когато някой закъснее да не му казвам, че това не ми е ок, а да си мълча, защото е „нещо дребно и трябва да се науча да се съобразявам с другите и т.н.“. Ами не, аз ясно знам, че това е моя дълбока ценност и на всички без притеснение комуникирам, че аз държа на нея. Някои се съобразяват и са точни. Други не. И двете са изцяло Ок. Отново – това е единствено и само в полза за мен – помага ми лесно и бързо да разбера с кого наистина бих се чувствала ок да е близко в живота ми и кой не. А когато внедря тази точност в работата си и всичко друго, което правя – (дори и за другите това понякога да изглежда странно) това ми носи огромно лично вътрешно удовлетворение, което не много други неща ми носят.

Пак казвам – за вас точността може изцяло да не е ценност и всичко описано до тук с точността да ви се вижда глупаво – Ок е. Идеята е вие за себе си да откриете кои са вашите лични, индивидуални дълбоки ценности. И да знаете, че това Е важно за вас, независимо колко дребно и неважно може да изглежда за целия останал свят. И вместо да си мислите, че вие нещо не сте Ок и че „не трябва да сте така“ – да си дадете ясно позволение, че това Е важно за вас. И съобразявайки се с това – то прави живота ви по-ангажиран, по-удовлетворен и по-лесен (защото служи като филтър за всички „неправилни“ за вас дейности, ситуации и хора).

Всяка ситуация, в която нещо или някой ни изнерви, ние може да я използваме, за да идентифицираме незадоволените си нужди и най-дълбоките си ценности и така да ставаме все по-малко реактивни към света около нас и все по-ангажирани със своите лични ценности и инкорпорирането им във всичко, което правим така че то да ни създава истинска вътрешна удовлетвореност.

 

Отмина времето на лозунги от сорта на: „ще ви дам 5 стъпки да сте щастливи и да постигните целите си„. Хората вече имаме много по-голяма съзнателност и индивидуални нужни, и следва да откриваме насоките, които работят лично за нас (а не да копираме нечия друга формула, която някой ни казва, че „винаги“ работи). Да базираме своите цели, работа и бизнес на своите лични ценности е една от най-важните крачки тук.

С процеса описан по-горе, може да използваме всяка една малка ситуация, за да идентифицираме своите лични ценности и да се свързваме по-силно с тях. Наградата за нас, когато правим това е, че тези наши дълбоки ценности, когато са ясни и съзнателни за нас, генерират огромна натурална мотивация в нас да изпълняваме целите и идеите си по един много по-ангажирам, вдъхновяващ, смислен и удовлетворяващ начин.

Каква невероятна възможност за нас, нали? :)

Та…

Коя е последната дребна ситуация, която ви е изнервила?

Коя е вашата лична дълбока ценност, която става ясна за вас от тази ситуация?

Как може да комуникирате тази ценност с хората около вас, така че те да се съобразят (или да не се съобразят с нея)?

И как може да инкорпорирате тази ценност в работата си и това, което правите, за да имате много по-голяма удовлетвореност?

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

10 насоки за по-лесно живеене

10 насоки за по-лесно живеене

Идеята да направим живота си по-лесен винаги звучи секси. Тя е възможна и невъзможна едновременно. Невъзможна е, защото ние не може да направим самия живот по-лесен. Той е такъв какъвто Е.

Нещото обаче, което може да направим е, ние да минаваме по-лесно през това, което Е. И това е, което прави живота (да изглежда и да се усеща) по-лесен. Не, че той самият се променя в неговата същност. А нашата способност да минаваме по-лесно през него го прави да се усеща много по-лесен.

Може да постигнем това по два начина – (1) различни стратегии, които са подравнени лично към нас и улесняват ежедневието ни и (2) възпитаване на начин на мислене в себе си, който ни помага да възприемаме и интерпретираме нещата от живота така, че да минаваме по-леко през тях (вместо да се вкопчваме, циклим и създаваме негативни истории около тях).

Т.е. най-важното нещо за осъзнаване тук е, че лекота в живота е най-вече стратегия и начина на мислене, отколкото „реалност“. В реалността, животът е хаос. И ако ние не изградим подходящи за себе си стратегии и начин на мислене, животът винаги ще се усеща хаотичен, тежък и труден.

Днес искам да споделя с вас 10 насоки, свързани най-вече с начина на мислене, с които може да направим живеенето си доста по-лесно (и приятно) :)

1. Позволяваме си тотално да объркваме нещата и да грешим. Едно от нещата, които правят живота бавен и труден е страхът да не объркаме нещо. Обмисляме, пресмятаме, изчакваме, обмисляме пак, пресмятаме пак. И в един момент, заради всичкото това обмисляне започваме силно да циклим. Колкото повече обмисляме, толкова повече неща изникват, които си мислим, че има нужда да обмислим „още малко“. Не, че не е хубаво да помислим и пресметнем една ситуация, но следва и да сме съзнателни, че от един момент натам, нашето обмисляне вместо да е полезно, започва да създава тежест, обърканост, съмнения, мозъчна мъгла, негативно мислене и т.н. Идеята тук е, когато този момент дойде, вместо да продължим да циклим и да си мислим, че ще го измислим – просто съзнателно да пуснем нуждата от допълнително обмисляне и да продължим напред, бъдейки тотално Ок, че може да сгрешим. Просто взимаме едно решение и продължаваме напред. Отваряйки се изцяло за възможността, че не сме сигурни дали е правилно и че нещата може да се объркат. И това е Ок. Защото дори и да се объркат, ние ще ги поправим.

Т.е. ние си даваме тотално позволение да объркваме нещата и да грешим, защото знаем, че дори и да се случи, ние сме в пълна готовност да поправим всичко, което се окаже, че е било „грешка“.

2. Позволяваме си да бъдем дълбоко разочаровани от себе си. Понякога си залагам срок за наистина важна за мен цел и не постигам тази цел в зададения срок. Не само това, ами не постигам тази цел и в следващия срок, който си задам. Имам такива цели, за които са минали години, и аз просто не ги постигам, колкото и много желание, и усилия да полагам. В тези случаи аз мога да се оставя, да бъда истински разочарована от себе си и да се откажа. Но това няма да ме направи щастлив човек. Може би ще ме направи примирен човек, но не и щастлив човек. Затова аз си давам пълно позволение да бъда дълбоко разочарована от себе си И това да НЕ ме спре да продължа напред към това, което искам. Защото да се откажа от това, което истински искам струва повече отколкото да опитвам, дори и опитването ми да е до живот.

 

Дайте си позволение да разочаровате себе си (и дори да разочаровате други хора), хиляди пъти ако се случи И това да НЕ може да ви спре да продължите да опитвате. Когато разочарованието се случи, ние си позволяваме да го почувстваме. Ок сме с него. Не го караме да значи нещо за нас или за нашата стойност като хора. И просто продължаваме напред.

 

3. Превръщаме недостатъците си в неутрални факти или в силни страни. Естествената реакция на повечето от нас, като видим някакъв недостатък в себе си (или в другите) е веднага да го осъдим или да започнем да си разказваме как заради този недостатък няма да може да направим нещо или да постигнем някаква цел, или да имаме нещо. Например, много от хората, с които работя мислят, че трябва да бъдат постоянни, за да постигнат целите си и понякога казват: „Аз просто не съм постоянна и няма да мога да имам >този резултат<„.

 

Истината е, че познавам много непостоянни хора, създали истински постоянни и големи резултати. Постоянството е повече стратегия, а не черта на характера.

 

Това дали ти си постоянен или не си постоянен (като черта на характера) няма значение за това дали ще постигнеш или няма да постигнеш даден резултат. Това, което има значение е да знаеш как ти лично функционираш и да създадеш процес около това, който процес (а не ти самия) да създава постоянство. По този начин ти ще създадеш резултатите, които постоянството създава, без да имаш постоянство. И това може да се приложи за всяко едно качество, което ние смятаме за „недостатък“ и си мислим, че ни пречи да постигнем нещо. Например, аз съм хипер постоянна във ФБ страницата си и поствам абсолютно всеки ден. Но това не е моето постоянство като черта на характера. Това е процесът, който съм създала, и който генерира постоянство. В релаността – аз отделям само един ден в месеца да пиша всички постове чрез процеса, който съм създала и работи за мен. И този процес накрая генерира ежедневно постоянство във Фб, което ми дава ползите и резултатите от постоянството, без аз реално да бъда постоянна. ;)

 

4. Умението да празнуваме всяко малко нещо. Всяка малка стъпка. Да имаме съзнателността да я отчетем и да се поздравим за нея. Вместо да я подминем като нещо незначително и че все едно нищо не сме направили. Много от нас сме израстнали в семейства, в който никой никога не ни е потупвал по рамото, не ни е хвалел за нищо и дори може би са ни критикували за всяка грешка (без да обръщат внимание на това, което сме правили правилно). И за нас моделът, в който някой (или самите ние) ни каже: Браво! Чудесно се справи! е просто непознат. На нас дори не ни идва на ум да го направим, ние сме твърде заето да мислим за следващото нещо в листата си. Похвалата и празнуването обаче, дори на най-малкото нещо, създават огромна мотивация в нас. Изгражда уважение в нас към нас, че всъщност постигаме малки победи по пътя напред. Вдъхновява ни. И прави живота да се усеща много по-лесен. Отколкото живота да се усеща като никога несвършващ to do лист.

 

Стратегията, която ползвам тук е – всеки петък имам задача с преглед на изминалата седмица и планиране на следващата седмица, и тогава залагам 2- 3 резултата за следващата седмицата, които са важни за мен, колкото и да са малки. След това на следващия петък имам напоняне да отпразнуцвам тези резултати, дори това да е само да се похваля, потупам по рамота или да се планирам по-голямо празнуване в някой от дните. По този начин не забравям да празнувам малките стъпки и заедно с това изграждам навика да го правя по-интуитивно за всичко останало.

 

5. Умението да празнуваме всичко. Т.е. не само стъпките напред и хубавите неща. Но и големите фалове. Да празнуваме, че вече сме надрастнали работата си, че сме си взели болничен, че се чувстваме некомфортно, поемайки някакъв риск, че не печелим толкова колкото сме планирали да печелим, проваленото приятелство, което не сме очаквали. Всичко. Ако оценяваме и празнуваме Живота само като е лъскав, няма как да можем да се наслаждаваме на живота изцяло. Защото той предлага от всичко – и хубаво и лошо. И ако ние можем да видим всяко нещо (дори и фаловете) като стъпка, която ни придвижва по-близко до това, което искаме – така животът се усеща доста по-лесен.

 

6. Пускане на мисленето, че трябва да живеем в „баланс“ иначе нещо не е Ок с нас или с нашия живот. Хората постоянно говорят за постигане на баланс, а в реалността никой не го живее. Историята да живеем в баланс служи повече да се осъждаме че не сме „достатъчно балансирани“ и постоянно да търсим някакъв невъзможен баланс (тук разбирай „въртене в кръг“), отколкото да ни помага с нещо. Това, което е нужно е да приоритизираме определени неща в определено време. И да сме ок, че останалите неща не са приоритет в този момент.

 

7. Да бъдем мили със себе си. Има достатъчно хора, които не ни харесват, критикуват ни, осъждат ни, отхвърлят ни. Не е нужно ние да бъдем един от тях. Нищо от живота не се усеща лесно ако мразим себе си и живота си. Ако нещо не ни харесва в нас или в живота ни – правим план и го променяме. И през това време сме съзнателно мили и подкрепящи себе си. Съзнателно избираме да бъдем своя най-добър приятел. Ако не може да си позволиш да кажеш нещо неприятно на най-добрия си приятел, значи не го казваш и на себе си.

 

8. Приоретизирай наистина важните неща и наистина важните хора. Да искаме да сме на линия за всички и всичко прави живота много труден. Седни един ден и ясно дефинирай кои са наистина важните за теб дейности в живота ти. И кои са наистина важните хора за теб в живота ти. Те обикновено са много малко. И от там нататък – приоритизирай и се грижи на 100% само за тях. Всичко останало и всички останали може да сложиш в групата „както и да се случи“ и да си ок ако някой се разочарова от теб. Това прави живота много лесен.

 

9. Ясни граници. Реално, ние нямаме нужда от по-идеален (или по-лесен) живот. Ние имаме нужда от по-идеални граници. Животъ е хаос и ако ние не поставим ясни граници (под формата на правила и процеси) – хаосът навлиза и прави живота ти като торнадо, т.е. изморен си, но и ти не знаеш от какво (ясен знак на липса на граници с живота, другите и себе си).

 

Знай какво е наистина важно за теб. Създай си правила. Комуникирай ясно кое е Ок и кое не Ок за теб с другите. Изразявай ясно нуждите си. Създай стратегии, които те държат подравнен към важното. И се придържай към тези граници, без да рационализираш и сам да ги нарушаваш, очаквайки, че другите ще ги спазват заради теб.

 

10. Практикуване на пълно доверие в себе си. Каквото и да сме постигнали до този момент, колкото и голямо, и солидно да изглежда, то може да се срути за секунди. Когато живеем в страх да не изгубим това, което имаме – това кара живота да се усеща задъхващ и труден. Започваме да искаме да контролираме всичко, което е много натоварващо. Да имаме пълно доверие в себе си означава, че сме направили всичко нужно, за да изградим своята лична система, която поддържа всичко важно за нас и заедно с това да се отпуснем, вярвайки в себе си, че дори и всичко това да се срути – ние ще може да се справим и с тази ситуация. Не се вкопчваме и не поставяме доверието си в това, което имаме или сме постигнали, а постовяме доверието в себе си. По този начин, изведнъж целият товар, който си мислим, че трябва нон стоп да менажираме нещо да не се срути, се изпарява.

 

Това са моите 10 насоки за по-лесно живеене. :) Като посочих по-горе, всичко това няма да помогне животът да стане по-лесен. Защото той е такъв какъв то Е. Но ще ни помогне ние да минаваме по-лесно (и наистина по-приятно) през това, което се случва в живота. И това е, което прави животът по-лесен. Не той самият да се промени в неговата същност. А ние да можем да минаваме през него с повече лекота. :)

 

Хубавите неща в живота са реалност.

 

Болката ни също е реалност.

 

Приятните и не толкова приятните ситуации и емоции са реалност.

 

Дулността на живота е реалност.

 

Възможността да създадем пространство и за двете в живота си е реалност.

 

Всеки ден, всеки човек около нас се опитва да прави точно това.

 

Имаш пълно позволение да объркваш каквото и да объркаш по този път.

Пълно позволение да разочароваш хората около теб.

 

Да разочароваш себе си.

 

Да се проваляш.

 

Да стоиш в дискомфорта.

 

Да бъдеш Ок с него.

 

Да опитваш отново.

 

Ние те обичаме.

 

Ти се справяш чудесно.

 

Ако не се усеща така в този момент, рано или късно ще се усети със сигурност.

 

Избери една от насоките по-горе, която най-добре резонира за теб в този момент, приложи я по приятен за теб начин и усети лекотата, която тя носи в ежедневието. :)

 

Радвам се, че сме заедно по пътя напред.

 

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Какво е нужно, за да стоиш непоклатим в бурята на най-дълбокия си хаос?

Какво е нужно, за да стоиш непоклатим в бурята на най-дълбокия си хаос?

Независимо какво правим, независимо какво искаме, незавсимо колко се стараем – периодите на хаос винаги ще възникват.

Това е естествената суровина, от която се създава живота.

Трудно е да останем спокойни и стабилни през тези периоди. Особено ако са свързани с наистина големи за нас раздели, загуби, наранени сърца.

Но, има един начин, по който може да се справим!

Ta… как можеш да стоиш напълно стабилен и непоклатим в бурята на най-дълбокия си хаос?

Отговорът е: с дълбока непоклатима вяра.

Не вяра, която или имаш, или не, която усещаш или не усещаш в себе си.

Става дума за вяра, която практикуваш всеки ден.

Събуждаш се. Знаеш какво искаш. И въпреки всичките съмнения, дискомфортни емоции, критика, липса на подкрепа (чужди или свои) – ти дълбоко вярваш в това, което искаш и избираш да вършим натам. Пускайки всичкото ненужно тегло, създадено единствено от липса на доверие.

Тази вяра имам предвид.

„Добре, а какво ако не се получи?“ – е въпрос, който, често възниква тук.

И ето те отново теб, които практикуваш да не вярваш. Теб, който практикуваш съмнение.

Та, днес пиша, за да те попитам – практикува ли своята дълбока вяра днес?

Защото това е нещото, което те държи напълно стабилен и непоклатим в бурята на най-дълбокия ти хаос? И тове е нещото, което ти помага да продължиш напред към това, което истински искаш.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Умението да минаваш през предизвикателствата на живота с усмивка

Умението да минаваш през предизвикателствата на живота с усмивка

 

Наскоро попитах една приятелка, на която истински се възхищавам, как успява да поддържа живота си на такова високо ниво с толкова подреденост и спокойствие.

Тя ми каза, че просто прави всичко с усмивка. Прави нещата, които харесва с усмивка. Прави нещата, които не харесва с усмивка. И прави нещата, които брутално няма желание да прави… с усмивка.

Повечето от нас сме свикнали да мислим, че „свобода“ е да правим това, което искаме, когато искаме. Проблемът е, че от ниско ниво на съзнателност, нашите искания и неискания отразяват нашия оцеляващ начина на мислене, базиран единствено на „бягане от болка“ и „бягане към удоволствия“. Искаме това, което свързваме с удоволствие и не искаме това, което свързваме с болка – двете неща, които изграждат рамките на нашия ментален затвор. От друга страна, когато сме на високо ниво на съзнателност, ние отваряме себе си за взаимодействие с Живота и тогава преминаваме от „това, което искам да правя“ към „това, което е нужно да бъде направено“. Т.е. тук пускаме рамките на индивидуалността (егото – моите искания и неискания) и излизаме на терена на безкрайността (живота), където вече истинската свобода живее.

Може би, а може би не, от горното става ясно следното: истинска „свобода“ не е да правиш каквото искаш, а да правиш това, което е нужно да бъде направено. Животът обикновено има много по-голяма интелигентност от нашият индивидуален ум.

Нека създадем по-ясно разграничение между това, което искам и това, което е нужно да бъде направено.

Помислете за едно важно решение, което е нужно да вземете.

.

.

.

Наистина, помислете – кое е едно важно решение, за което силно мислите и трябва да вземете?

.

.

.

Ако пуснете драмите си, фантазиите си, желанието си да се доказвате, мисленето как „трябва“ да бъде, как „не трябва“ да бъде, неудобството кой какво ще си помисли за вас, страхът, че може да се провалите, вкопчеността в това, което искате или не искате да се случи – ако пуснете всичко това (което формира нашите искания и не искания), ще забележите, че вие знаете какво е нужно да се направи. Обикновено хората знаем какво е нужно да направим, но не го виждаме, просто защото това, което е нужно да направим е по някакъв начин дискомфортно за нас. Така ние започваме да рационализираме, да мислим как да го направим по-комфортно, по-„както го искаме“, по-„както трябва да е“. И малко по малко изцяло се изгубваме.

Моята приятелка не се изгубва често. Защото има смелостта ясно да вижда какво е нужно да се направи (отвъд това, което тя или някой друг иска да се направи) и го прави с усмивка (дори, когато не й се усмихва).

Усмивката значи просто „приемане“ на това, което е нужно да бъде направено.

Несигурността, хаосът, неудобството, стресът, срещнати с усмивка (приемане) се трансфорнират в присъствие. A присъствието е мястото, в което знаеш със сигурност, че си в най-доброто си състояние, взимаш най-добрите си решения и получаваш най-добрите си резултати (дори и да не са тези, които си искал).

Моята приятелка има едно от най-вдъхновяващите и сплотени семейства, които някога съм срещала. Имат огромен успешен бизнес, който скоро ще стигне 1 милиард. Ежедневно са от полза на хиляди хора по света. И това не е просто маска за тези, които ги наблюдаваме овън. Това е начинът, по който тя наистина живее и успява да поддържа живота си на такова високо ниво с толкова подреденост и спокойствие. Не защото всичко в живота й е подредено и спокойно, а защото тя приема това, което Е и прави това, което е нужно да бъде направено с усмивка.

Нищо не коства. Усмихни се и ти. Създай истинско приемане в себе си на това, което Е за теб в този момент. И усети как това веднага намалява тежестта от предизвикатекствата в живота ти. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Най-краткият път към щастието

Най-краткият път към щастието

 

Когато хората говорим за моменти на щастие, обикновено това са:

  • успешно взимате на труден изпит
  • раждане на дете
  • предложение за брак
  • одобрение за нова работа
  • напускане на работа :)
  • пътуване за желана дестинация
  • оставане и почиване цял ден вкъщи без никакви задължения
  • започване работа по супер вълнуващ за вас проект
  • избирането на ново правителство в държавата :)
  • и т.н.

Вие също може да помислете за 3 момента на щастие от вашия си живот. Може да са от тази седмица, от миналия месец, година или от целия ви живот. Просто помислете за 3 момента на щастие.

Та, какво е общото между всички тези събития? Не само тези, които са описани по-горе, а какво е общото между всички моменти на щастие?

Обикновено ние мислим, че щастието е свързано с даденото събитие, което се е случило. Реално обаче едно събитие може да е щастие за един и тотален ад за друг. Дори за самия теб – в един момент едно събитие може да е щастие, в друг момент може да е голяма неприятност.

Следователно щастието не зависи от конкретното събитие. Т.е. не зависи от съдържанието на това, което се е случило.

Ако погледнем малко по детайлно ще разберем, че щастието зависи от това дали нещото, което се е случило сме го искали или не сме го искали в този момент.

Ако ти искаш партньор и получиш партньор – това за теб е щастие. Ако ти искаш партньор и не получиш партньор – това за теб е нещастие. Но ако не искаш партьор и получиш партьор – това също е нещастие.

Т.е. щастието не зависи от това какво се случва, а от това дали ти искаш или не искаш това, което се случва. Момента на щастие е тогава, когато получиш това, което ти искаш в този момент.

Тук неприятното е, че когато живеем в тази парадигма, ние ще бъдем щастливи единствено и само ако получаваме това, което искаме. А това няма как да стане. В този свят има 7 билиона човека, всички с различни желания. Един иска да е с теб, ти обаче не искаш да си с него. Един иска да ти продаде нещо, ти обаче не искаш да го купуваш. Т.е. няма как всичко, което искаме да се получава. Затова и нашето щастие в момента е много нестабилно.

Нека сега разгледаме горната дефиниция за щастие, но по малко обратен начин, където се получава следното: щастие е, когато искаш това, което получаваш в този момент.

Тук вече възниква проблем, нали?!

Ние сме тотално ок с това, че щастие е, когато получим това, което искаме. Но не сме много ок с това, че щастие е когато искаме това, което има в този момент. Защото ако не искаме това, което е в този момент – как да сме щастливи, нали? Ние все пак искаме това, което искаме!

Нека все пак за момент оставим настрана личните си преференции какво искаме и какво не искаме настрана, и разгледаме обективно нещата.

Този момент, който се случва в момента за теб е такъв какъвто е. Той е неизбежен. Той се случва сега. Следващият момент може да бъде друг, но ТОЗИ момент е такъв какъвто Е. Не можеш да го промениш, не можеш да го донастроиш, не можеш да го изтриеш, не можеш да го напудриш. В този момент, това е реалността. И когато спорим с реалността, реалността печели в 100% от случаите. Защото в този момент няма как да е друго от това, което Е.

Та, ако не можеш да промениш този момент и знаеш, че щастие е, когато получаваш това, което искаш – тогава какво избираш – да искаш това, което Е в този момент или да не искаш това, което Е в този момент?

Едното е щастие, другото е страдание.

Ако ти си несъзнателен човек – ти можеш с часове, с дни, с години да страдаш, защото нещо не е както ти го искаш. Да си разказваш истории колко е зле. Как не трябва да е така. Да се тревожиш. Да преживяваш негативност и т.н.

Но ако питаш един съзнателен човек дали иска да е щастлив или не – той винаги ще избире да е щастлив пред това да не е щастлив. Затова той винаги е Ок с това което Е, независимо че може да не иска това, което Е.

В момента живота на повечето хора е: „щастие“, когато получим това, което искаме и „нещастие“, когато не получим това, което искаме. Ако обаче ние сме съзнателни и винаги сме ок с това, което Е в този момент (независимо дали е „добро“ или „лошо“ за нас) – ние ще сме винаги в щастие, нали така? Защото няма да има нещо, с което да не сме ок.

Ето го и отговорът на нашия въпрос: Най-краткият път към щастието е да искаме/ приемаме това, което е в този момент. Независимо дали е „добро“ или „лошо“ за нас.

Тук има само 2 най-важни неща за уточнение:

  • Приемане не значи примирение.
  • Този момент не е същото като следващия момент.

Да приемем това, което Е в този момент не значи да се примирим с него. Ако това, което искаме е нещо друго от това, което се случва в този момент – ние задължително трябва да продължаваме да действаме и вървим в посока на това, което искаме. Т.е. нашето приемане не е пасивно! Ние не си казваме: Е, каквото Е, да бъде, приемам го, не ме интересува, ще го бутам някак си. Това не е истинско живеене. Ние искаме да играем в интензитета на живота. Затова нашето приемане е активно приемане. Т.е. това е задвижващо приемане. То служи, за да запазим своя вътрешен мир, да преценим какво да е най-адекватната ни следваща крачка напред към това, което искаме, според това, което Е в този момент. И да я направим.

Когато се бориш и страдаш от това, което Е в този момент – ти просто губиш енергия и време. Но когато проявиш активно приемане – ти вече играеш като партньор на Живота. Разбирайки, че не си сам в този свят и не всичко се случва както и когато на теб ти харесва. Ти си Ок с това и просто продължаваш напред към това, което искаш.

Второто важно нещо е, че ТОЗИ момент е неизбежен, но следващия момент е в процес на създаване! И ние може да изберем да създадем нещо друго от това, което е сега! Ако обаче ти си твърде зает да се бориш и да страдаш, че този момент не е такъв, какъвто го искаш – на теб не ти остава много време и енергия да създаваш следващия момент. Но ако ти приемаш този момент – тогава твоя капацитет остава свободен и ти може да го насочиш към това създадеш следващия момент по близо до това, което искаш.

Та, ето го и заключението: Най-краткият път към щастието е да приемаш това, което Е в този момент. Не, защото винаги искаш да е това, което е, а защото си съзнателен и съзнателно избираш да не страдаш. Защото знаеш, че не може да промениш това което Е в този момент. И защото разбираш, че за да имаш капацитет да създадеш следващия момент по близо до това, което искаш, не може да си позволиш да губиш енергия в борба с това, което е непроменяемо в този момент.

Ок?

Ок!

Хайде сега да свършим и някоя полезна днес ! :)

Ако искате да работите по целенасочено с процеса за изграждане на по-голяма съзнателност, може да се включите в 6 месечния курс по Съзнателност ТУК.

Анатомия и неврология на навика за ежедневна Благодарност

Анатомия и неврология на навика за ежедневна Благодарност

 

Навикът за ежедневна благодарност и позитивни утвърждения е един от най-важните полезни навици, които ни помагат да се поддържаме в продуктивно емоционално състояние, за да имаме адекватна мотивация и вдъхновение да изпълняваме целите си.

Благодарността е нещо, което обикновено се свързва с разни духовни стремежи, преживявания и т.н., но аз днес искам да загърбим тези обяснения по „въздушно капков път“ и да обърнем внимание на двете основни насоки, по които чисто научно или по-скоро – през призмата на неврологията и биологията, се обяснява как точно работи навика за ежедневна благодарност. :)

1.Първо – практикуването на благодарност променя настройките на филтриращата система на мозъка, наречена РАС – ретикуларна активираща система. Ние 24/7 възприемаме огромно количество информация от света около нас, но за да не блокира мозъкът ни от цялата тази информация, той има филтрираща система, чрез която преценява кое от цялата възприета информация да стигне до съзнателната му част и ние всъщност да я забележим, осъзнаем. Т.е. – какво забелязваме и какво не забелязваме от света около нас, се контролира от филтъра на ретикуларната активираща система (РАС) на нашия мозък. А нашият мозък преценява какъв филтър да заложи в своята РАС според това какви са доминантните мисли, които въртим в главата си. Когато съзнателно или несъзнателно ние често мислим за дадено нещо – то става доминантна мисъл и за мозъка това е сигнал, че съдържането на тази мисъл ни е важно, затова той пренастройва своята РАС така, че да забелязваме повече от това нещо, за което си мислим. Мозъкът смята, че това ще ни помогне да решим проблемите си. (Да, точно така – мозъкът всъщност изобщо не е лош, а постоянно се опитва да ни помогне!) Баналният пример за това е, че ако си решил да си купуваш бяла кола и продължително време мислиш за това, тогава „изведнъж“ започваш да забелязваш все повече и повече бели коли около теб. Тези коли и преди са били около теб, но понеже твоята РАС не е била настроена към тях (нямал си доминиращи мисли за бяла кола, чрез които мозъка да разбере, че това ти е важно), ти не си ги забелязвал. Сега обаче си започнал да мислиш за това често – т.е. създал си доминантни мисли, което е сигнал за мозъка, че белите коли са ти нещо важно и той веднага префокусира своята РАС, за да започнеш да забелязваш повече бели коли около теб.

Накратко – ти забелязваш в света около теб само това, което е в съответствие с твоите доминантни мисли. Това не е законът на привличането, това е неврология. :)

Проблемът тук е следният – на мозъкът изобщо не му пука дали тези тези твои доминантни мисли са позитивни или негативни, дали са съзнателни или несъзнателни, дали ти помагат или те ограничават. Той просто си върши работата. Но фактът е, че ако ние не полагаме ежедневна грижа за качеството на своите мисли, те винаги ще бъдат негативни. Т.е. доминантните мисли според, които мозъка настройва своята РАС ще бъдат свързани с това: какво ме дразни в света около мен, какво не е наред, какво може да се обърка, кой може да ме прецака и т.н. – това е „фабричният“ фокус на ума – мисли свързани с оцеляването ни. Реално основната задача в длъжностната характеристика на мозъка е да оцелеем. И това е така, не защото мозъкът ни е много гаден, а защото рептилната част на мозъка, която отговаря за оцеляването, е най-старата част в мозъка – това са около 300 мил. год. еволюция, започващи още от ниво риба, земноводно, влечуго, маймуна, прачовек до човек. За сравнение – предната, съзнателна, когнитивна част на мозъка ни, неокортекса е само на около 30 мил. год. – тук еволюционното развитие започва едва от маймуна, прачовек до човек. Т.е. ако е оставен самотек – мозъка винаги клони към оцеляване, към негативност, защото това е най-лесно за него, това са 300 мил. год. еволюция. Затова мързелът е толкова лесен, затова дребнавостта е толкова увличаща :), затова бездействието е толкова лесно, затова отлагането, нищоправенето е толкова лесно. Тези функции са просто присъщи на най-мощната, рептилна част на мозъка, който ежесекундно ни подканя да стоим на едно място като недоразвити, несъзнателни бозайници. Да искаме да сме натурално позитивни, смели и действени без да положим усилие е невъзможно, просто защото съзнателната ни част няма как без усилие да се пребори с 300 мил. години еволюирала негативност. :) За да преодолеем тази негативност ние се нуждаем от инструмент, който всеки ден да ни помага да успокояваме рептилния си мозък и да даваме повече място на съзнателната си част, чрез която вече взимаме съзнателни решения, действаме, развиваме се, успяваме. :)

И, да, познахте! Най-работещият инструмент, чрез който префокусираме своята РАС, най-работещият инструмент да преодоляваме лесната и увличаща негативност, еволюирала милиони години е като просто започнем да практикуваме ежедневна благодарност. Благодарността ни помага да променим качеството на мислите си, да променим доминиращите си мисли и като резултат – да променим филтъра на РАС. Когато всеки ден съзнателно мислим за това какво е хубаво в живота ни, какво е наред, какво работи, какви възможности вече имаме около себе си, за добротата, която ни заобикаля – тогава тези мисли стават доминантните в нашия мозък и за него това е сигнал да префокусира своята РАС и ние да започнем да забелязваме повече от това, за което си мислим – т.е. повече хубави неща, повече възможности, повече доброта. Това автоматично променя целия ни светоглед, увеличава доверието ни света и в нас самите, ставаме по-смели, по-уверени, по-действащи, по-постигащи!

Yes! It is as simple as that! :)

2. Ок! Втората огромна полза от благодарността е, че тя променя емоционалното ни състояние, което променя цялата химия в организма и като резултат променя състоянието на мозъка. Независимо каква емоция изпитваме, ние в момента, в който я изпитваме променяме целия химичен състав на организма. Ако изпитваме гняв, обида, раздразнение, негативност – това е сигнал за мозъка, че ние се намираме в заплашваща ситуация и че трябва да се спасяваме. В реалността може просто някой да ни е пресякъл с кола на пътя и да не е кой знае колко голяма работа, но когато ние в подобна малка или голяма ситуация изберем да стартираме артилерията си от негативни емоции – мозъкът веднага (и наистина имам предвид веднага) влиза във „fight or flyight“ mode – режим на оцеляване. Това означава, че започва да се отделя адреналин и кортизол в тялото. Всякакви храносмилателни функции се прекратяват. Кръвта се изтегля в крайниците, за да може човек да се защитава с тях. Имунната ни система също почти изцяло спира да работи, защото на кой му пука дали ще се разболееш от нещо ако всеки момент може да умреш в тази сегашна, заплашваща (въображаема, но за мозъка изцяло реална) ситуация. (Между другото – ето защо хората, които на ежедневна база изпитват негативни емоции се разболяват по-често – те просто регулярно дават „shut down“ на имунната си система и тук никакви витамини не биха помогнали.) Заедно с това рептиловия мозък, инстинктивността ни е на 100% активирана, а неокортекса, съзнателността ни, адекватното ни и творческо мислене почти изцяло спира („почти“ означава, че зависи от това до колко съзнателен си по принцип :)).

И, да – всичко това се случва само за няколко минути! :) Ти седиш в колата си, дразниш се зверски, че тоя тъпанар ти е пресякал пътя, но това, което се случва в реалността е, че тоя тъпанар изобщо не те е отразил и просто те е подминал, а ти, изпитвайки гняв – прецакваш химията на целия си организъм, прецакваш способността си да мислиш адекватно и прецакваш творческото си състояние, от което реално ние мечтаем, планираме, създаваме, творим. Да стоим в режим на оцеляване – това е цената, която плащаме когато съзнателно или несъзнателно избираме да преживяваме негативни емоции в по-голямата част от ежедневието си.

Алтернативата на всичко това, разбира се, е съзнателно да изберем да преживяваме повече позитивни (или по-скоро правилната дума е „адекватни“) емоции в по-голямата част от ежедневието си. Благодарността ни помага да започнем да забелязваме повече хубави неща около нас, което именно ни кара да изпитваме такива позитивни емоции. Тогава в организма се отделя допамин и серотонин. Това за мозъка означа, че ние сме в сигурна ситуация. В това състояние всички системи работят нормално. Рептиловия мозък е спокоен и така неокортекса има възможност да мисли адекватно, да мечтае, да генерира идеи, да планира, да твори, да създава. Ако някой ви каже, че е загубил умението си да мечтае – това почти на 100% означава, че негативните емоции за него са станали ежедневен навик, дразни се на всяка малка ситуация, което замъглява неокортекса и той не може да упражнява функцията мечтаене. :)

Спасяваме се от всичко това чрез благодарност. Ежедневна благодарност. :) Култивирането на благодарност помага на мозъка ни да се префокусира и така да спрем да отдаваме толкова голямо значение на дребни неща като дупка на улицата, намусен сервитьор, обида от познат или нещо подобно, което преди е могло да ни засегне и да ни вкара в негативни емоции, а сега, след култивирането на благодарност – вече го подминаваме без изобщо да го отчетем, защото нашият фокус е на друго място и това ни се струва абсолютно незначително, дори не го забелязваме. :)  Картината на хубавите неща в главата ни е прекалено голяма и ние просто не отдаваме значение на дребните и дребнави, иначе дразнещи ситуации. Когато тренираш емоцията на благодарност, тогава емоцията на гняв намалява. И постепенно започваш да бъде повече време благодарен, отколкото разгневен. Няма как да си едновременно благодарен и ядосан. :)

Емоционалното ни състояние е навик, който започва първо с това изобщо да започнем да забелязваме какви емоции позволяваме да изпитваме в повечето време. И след това съзнателно всеки ден, поне в 80% от ситуациите да избираме да преживяваме адекватни (или както повечето хора ги наричат „позитивни“) емоции, които поддържат организма и мозъка ни в адекватно и творческо състояние, от което състояние сме способни да живеем по най-смисления начин и да вършим работата си по най-оптималния начин. Благодарността е инструментът, който най-много ни помага тук. :)

Ок, вече разбрахме, че благодарността е начин, чрез който пряко влияем на състоянието на организма и мозъка си.  Затова и в Програмата за навици на тази тема сме отделили цял месец, в който всеки ден упражняваме това умение. Наблюденията ми обаче показват, че благодарността е един от навиците, които хората най-трудно изграждат и поддържат в ежедневието си. Спирачките за него са много –  и при изграждането му, и при поддържането му. Както споменах – борим се с 300 мил. год. еволюрала негативност. :) На мен самата ми отне около 2 години да започна да го практикувам регулярно. Но това, което мога със сигурност да ви кажа е, че ако практикуваме консистентно този навик, ние ще започнем да намираме пространство за благодарност дори и в най-тежките, дори и в най-изпълнените с болка ситуации. И ако това се случи, ако можем да намираме благодарност дори в най-тежките си моменти – това вече наистина е game changer – това носи спокойствие, доверие, смисъл и стремеж да продължаваме напред както нищо друго не би ни дало кураж да продължим.

От 01.04. започнахме да практикуваме навика за ежедневна Благодарност и позитивни утвърждения. Ако искате за един месец да се поупражнявате в това съзнателно да подравнявате фокуса и състоянието си към хубавото и успешното вътре, и около вас – очаквам ви заедно с нас ТУК. :)

My rules are my game changers #3

My rules are my game changers #3

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)

Бъди естествен в бизнеса, в това, което правиш и в начина, по който го правиш – сякаш говориш с близък приятел.

Мисли в 10х размер! If you have a 10-year plan of how to get [somewhere], you should ask: Why can’t I do this in 6 months?

Take a deep breath. Enjoy life. You are never gonna be perfect.

Тренирай да бъдеш куражлия! Дори хората да ти се смеят на това, което опитваш, какво от това? След 100 години нищо няма да има значение освен дали си се веселил и дали създал нещо стойностно.

Тренирай умението си да се доверяваш. Довери, че Вселената ще се погрижи за теб. Ако ти дадеш най-доброто от себе си и тя ще направи същото за теб.

Поддържай висок стандарт! Ако приемеш нещо по-малко от най-доброто, най-вероятно ще го получиш. Внимавай мислите, думите и действията ти да са в съответствие с високия стандарт, който искаш да поддържаш.

Когато страдаш спомни си формулата: Болка + Съпротивление = Голяма болка. И тогава опитай да махнеш съпротивлението от уравнението. Опитай да се отвориш за болката. Опитай да я оставиш да мине през теб. Когато съпротивлението го няма, болката не е толкова голяма.

Когато имаш труден период – грижи се повече за себе си. Умението да живееш добре е да живееш не въпреки болката, а заедно с нея.

If you are not on the scene, in the discomfort, sweating with me – then I am NOT interested in your feedback!

Рамките, критериите и правилата не просто ограничават възможностите ти. Те ти пречат изобщо да ги видиш.

Усмивката не е задължителна. Но много помага.

Приемаш, че другите са прави, дори и да не са прави. Харесваш другите, дори и да не ги харесваш. Те са част от историята, в която играеш.

Няма правила. Правилата се създават в действие и се променят според ситуацията.

Не е проблем да не знам какво се случва, защото знам, че каквото и да се случва аз мога да го превърна в добра история.

Аз мога да съм всякакъв. Ако не знам кой съм – просто започвам да правя нещо и в правенето откривам кой съм.

Не съществува такова нещо като блокаж. Съществува единствено мисълта, че съм блокирал.

Ти си на сцената, за да помагаш и да се радваш заедно с другия.

Хората са Богове, които спят и сънуват, че не са Богове. Събудете се.

Не е нужно да делим, не е нужно да се борим един друг – има ресурси за всички нас. Има за всички!

Живей живота си с ясно и категорично намерение. Живей деня си с ясно и категорично намерение. Например, кажи си „Днес възнамерявам да бъда радостна!“. И всеки път когато в деня намериш 1 свободна секунда – спомняй си това намерение.  Казвай си го отново. Ще познаете кое е правилното намерение за вашия ден ако то създава ентусиазъм, енергия и трепет във вас – тогава ум и сърце се синхронизират в едно.

Не споделяме своите намерения с другите хора! Това хаби от енергията ни и после нямаме енергия за изпълнение, за докарване на нещата до край. Споделяме единствено когато вече е станало.

Щастието изисква дисциплина на ума. Изисква се увереност, категоричност, решителност. Чуденето разклаща енергията ни.

Всеки човек има вграден механизъм за щастие. Нарича се съвест.

Не давайте прекалено голям кредит на щастието. Не е нужно винаги да си щастлив, за да живееш добре. Нещастието е неразделна част от живота ни. И нашата работа е просто да се научим да го преживяваме по-здравословно.

При времето всяка една минута е ценна минута. Ти как прекарваш минутите си?

Фокус към целта. Към теб самия. За останалото бъди кон с капаци. Никой друг и нищо друго не те интересува. За да бъдеш успешен трябват жертви. Една от тези важни жертви е да се освободиш от реакцията си към това какво ще кажат другите.

Човекът с харизма е ярък, слънчев, знае какво иска и го постига с любов. Заразява другите с ентусиазъм. Не се обижда, не се доказва, не оставя неща, за които да се обръща назад. Просто върви напред.

You are working hard 20% and rest 80% ot the time. This 80% is time for leaning and active rest. When you dedicate 80 percent of your energy to rest and self-improvement, then you have a lot of fodder and a very sharp saw to use during the time you’re actually working. You’re thinking 10X bigger than everyone else. You’re operating under short timelines and high pressure. You can tax yourself to extremes while you work because you spend lots and lots of time resting and preparing.

You need to rest when thing are bad AND when things are good. Because something will always come NEXT if you let it. Be very intentional about building rest into your business. If needed – take one week off every month and don’t accept calls on Fridays.

When you show up for yourself, success will show up for you.

If you want healthy relationships, you need to become the kind of person that has healthy relationships.

In a world you can be anything, be king.

Ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. Ти какво искаш да създадеш? Направи си план и започвай още сега!

Хората по целия свят гледат нагоре и чакат Бог.

А Бог чака нас.

Концентрирай се върху това, което можеш да направиш и дай най-доброто от себе си. Ако ние изпълним нашата част и Бог ще изпълни неговата. Бог не прави грешки.

Умението да се доверяваш, да си взаимодействаш с живота. С нулева гаранция. Можеш ли го? Упражняваш ли го?

When you are wondeing how to act ask these:

  1. How will I feel about my decision in 10 minutes?
  2. How will I feel about my decision in 10 months?
  3. How will I feel about my decision in 10 years?

Уязвимост означава да имаме интелигентността да останем в сърцето си. Отварянето от сърцето е плавно, бавно движение. Интелекта обаче изисква бързо движение. Умът и сърцето действат в различен ритъм. Нашата работа е от тези два различни ритъма да създадем увличаща и мелодична песен. :)

Ако искаме да задълбочим, но в сърцето ни има прекалено много гордост, прекалено много доказване, правота, защита – връзката няма как да се задълбочи. Няма значение дали другия е уязвим – ти самият трябва да си уязвим. Свързването на ниво ум (доказване, правота, его) е готино за интелекта, но свързването на ниво сърце (уязвимост) е великолепно, тогава е истинска интимност. Всичко това – да го кажеш е едно нещо, но да го позволиш в себе си – съвсем друго.

„Vision“ is the ability to talk about the future with such clarity it is as if we are talking about the past.

So, my suggestion as a tool to help you move forward, is to get clear — What are you trying to do, broadly in your whole life? Then reduce it down to this year… This month… This week… This day… This hour… And right now.

Целите трябва да събуждат сетивата – ресурсите ни. Целите оздравяват тялото когато са силни, когато са лично твои, когато те събуждат.

Каквото и да правиш – внедри удоволствие в деня си. Това следва да е задължителна част от твоя ден. Задължителна част от графика ти. Още от сутринта да знаеш – какво удоволствие ще имам днес – любима музика, масаж, игра с котката, спорт или… какво?

Вселената е изобилна, а ако ти не си – колко точно си свързан с Вселената?

Ако мисленето ти е, че финансовата част е решена, тогава може да правиш каквото искаш.

Get clear on your priorities.

Говорим на себе си като на приятел, без автоматичен негативен диалог! Вярваме в себе си! Не се саботираме, а се подкрепяме. Откачаме се от историите, които си разказваме за себе си и които не ни служат.

Създаваме си образ на себе си, който е приятен, горд, успешен. Харесваме си се! Чувстваме, че заслужаваме да бъдем обичани, да реализираме целите си. Вярваме в себе си. Нищо друго не ни интересува.

Когато се хванем с негативна мисъл – веднага я заменяме веднага с нещо приятно, окуражващо. Съзнателно отделяме време за това да имаме приятен вътрешен диалог!

Забелязвам негативните си вярвания (придобити от семейството, хората около нас, обществото, от нас самите).

И не им вярвам!

Когато говорим – обръщаме внимание да използваме приятни, свежи, спокойни думи. Думите въздействат върху емоционалното и физическото ни тяло.

Поддържаме неутралност – нещо хубаво се случва – ок! Нещо лошо се случва – пак ок! намаляваме важност за исканото. Имаш или нямаш – хубаво ти е! Независимо от килограми, от това или онова, имам или нямам – хубаво ми е. Ако аз давам най-доброто от себе си  вярвам, че Вселената е мъдра и прави най-доброто.

Животът е красив в своята неочакваност и постоянни промени.
Обичам го за студ, обичам го за топлина.
Обичам приятелите си и неприятелите също.
Обичам да обичам. Това право е моето и на никой не го давам.

За част 3 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК. Втора част ТУК.

Ако тази статия ви допада – харесайте страницата ми във Фейсбук ТУК и се запишете да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :) Традиционно в началото на декември ще пусна промоционална цена за записване в Програмата за 2018-та година. За мен е важно натрупването, което се получава от всички модули, затова ако имате желание да се включите е най-добре да преминете през всички навици. Очаквам ви заедно с нас да създаваме живот, който си струва да бъде изживян! :)

My rules are my game changers #2

My rules are my game changers #2

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)

Всяко вдъхновение идва с енергията, която ни е необходима да го реализираме. За да грабнем и запазим тази енергия обаче е нужно да действаме ВЕДНАГА по изпълнението. И след това да правим последващи, ако ще и малки крачки напред. В другия случай – ако вдъхновението дойде и ние отложим – например запишем си някъде идеята и нищо не правим по нея – енергията нужна ни за изпълнение се губи. И ако някой ден се върнем да прочетем написаното и искаме да го изпълним – ще се усеща като „трудна работа“ :)

Ако едно вдъхновение дойде и вие не реагирате веднага, това вдъхновение ще иде при друг човек. Вдъхновението търси хора с вдигната ръка, готови веднага да действат по реализацията. Живота няма време да се бави и да ни чака. Той иска да се случва.

Have long term vision, but focus on immediate action.

Личностното развитие се състои само в две последователни стъпки:
  1. Поемане на лична отговорност – че твоя живот зависи от теб, че можеш да правиш това, което искаш и можеш да променяш света около теб. И е твоя отговорност да го правиш;
  2. Обединяване с други хора, за да създавате по-големи неща.

Само желание да правиш нещо не стига. Трябва да можеш да преодоляваш гравитацията. Трябва да можеш да преодоляваш естествената склонност на нещата да падат, да се разрушават, да деградират. Трябва да умееш да преодоляваш граници – своите собствени и тези, които светът ти поставя регулярно.

Човек е своето най-голямо ограничение – за бизнеса си, за връзките си, за приятелствата си, за приключенията си. Ако искаме да получим повече – ние самите трябва да станем повече. Tова понякога значи да изхвърлиш старите си дрехи, да изоставиш старата си среда, да идеш на места, на които до сега не си ходил и т.н. Да започнеш да мисли като човека, който искаш да бъдеш.

Ако искаш да печелиш 6 цифрена сума на месец, мислиш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Държиш ли се като човек, който печели 6 цифрена сума на месец? Обличаш ли се като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Говориш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец?

Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си? Отговаряш ли на поканите за танц от живота? Правиш ли своите крачки танцът да продължи?

333 – 3 неща за благодарност, 3 неща, които трябва да направиш днес, за да си успешен, 3 неща, които искаш деня да ти предостави. :)

Отпусни се, наслаждавай се на всичко и запомни: което на теб не ти харесва, на подсъзнанието ти му харесва! Подсъзнанието е невинно.

Аз съм ОК такава каквато съм. Да се пуснеш не означава да се примириш. Означава да се успокоиш там където си и от тази позиция на спокойствие да действаш смело и с кураж напред.

Ако нещо спре да ми доставя радост, започвам да мисля за промяна. Животът е твърде кратък, за да го живеем с кисела физиономия.

Моето мото е: Живей весело, а парите ще дойдат.

Ричард Брансън

Вижте къде се намирате по тази скала и как бихте могли да се качите по-нагоре:

  • срам – това, което съм аз не е ок. От какво ме е срам?
  • вина – това, което правя не е ок. За какво чувствам вина?
  • обвиняване – кой обвинявам за това, което се случва?
  • тъга – какво ми се искаше да бъде, за какво тъгувам?
  • страх – от какво точно ме е страх в този момент?
  • желание – ако имах магическа пръчка какво щях да създам за себе си?
  • гняв – когато желаното не се случи
  • самообладание – поемане на отговорност и осъзнаване, че мога да променя нещата.
  • неутралност – разбирам, че каквото е, Е.
  • кураж – Ако имах кураж, какво бих направил? Ако не те беше страх, че ще те отхвърлят, че ще ти се смеят, че ще се провалиш – какво щеше да направиш? Нашите ограничаващи вярвания и страхове ни пречат да се отдадем на вдъхновението. Какво би направил ако имаше повече кураж?
  • готовност, решителност – когато сме готови, когато решим наистина да действаме, когато тръгнем напред, тогава ще намерим начин да го направим! Даваш най-доброто от себе си, всеки ден, колкото и малко да е то понякога.
  • приемане – може ли да приемеш това, което се случва? Ок ли си да приемеш резултата какъвто и да е той? Ти си направил всичко по твоите сили, дал си най-доброто от теб – тогава можеш ли да приемеш, че това, което се случва е най-правилното и да приемеш резултата за правилен какъвто и да е той? Сигурен си, че ако си дал най-доброто от себе си, резултатът ще бъде най-добрия за теб.
  • пускане, потокът
  • любов
  • радост
  • просветление

Как се качваме нагоре по стълбата – като си задаваме по-вдъхновяващи въпроси. Ако си задаваме по-вдъхновяващи въпроси започвам да мислим по-различно, да се чувстваме по-различно, да действаме по-различно и следователно – да получаваме по-различни резултати. :)

Един чудесен въпрос е: Какво трябва да направя днес, за да… (получа това, което искам)?

Here’s an overview of the five steps to Energy Clearing according to Christie Sheldon:
1. Connect to a higher power
2. Identify the problem you need to solve. Find from whom did you get it – your father, mother, yourself?
3. Locate the energetic source of the problem on your body
4. Clear the „heavy“ or „stuck“ energy
5. Install a new empowering belief

The clearer you are, the more connected to life you are.

Извинявай. Моля те, прости ми. Благодаря. Обичам те.

Това е универсален начин да държим чисто пространството си. Няма значение последователността на думите.

Колко по-чист си от негативни убеждения, толкова по-бързо постигаш резултати.

Write down often about your dreams and goals. Maybe every morning.
You can write them in present tense.
Write down what needs to HAPPEN in order for you to achieve your dreams.
Write down your plans and strategies.
Write down people you need to meet who will help you along your way.
Write down the knowledge, skills, and abilities you’ll need to develop to make it happen.

Създаваш си яснота какво искаш. И работиш по това да махаш вярванията, които те спират да действаш. Всеки път когато нещо те спира – това е мястото, в което е нужно да се вгледаш. Знаеш какво искаш. Не си измисляй причини защо не го правиш.

Продължаваш да следваш целите си и своята истина когато другите се съмняват в теб. Продължаваш да следваш целите си и когато ти самия се съмняваш в себе си.

Какво прави Джо Витале, за да генерира успехи постоянно?

  1. Активна благодарност.  Хубаво е да се отделя по един час на ден за благодарност. Също така през целия ден съзнателно спираме, за да изразим благодарност за всеки момент. „Активна благодарност“ значи, че наблюдаваш, забелязваш и изразяваш благодарност за различни моменти през целия ден. Благодариш преди да си получил. Защото осъзнаваш, че ти вече живееш чудото. Всичко е ок. И от тази позиция, че всичко е наред се молим, а не умоляваме;
  2. Молим, но не се вкопчваме. Пускаме, защото Бог може да ти донесе нещо по-подходящо – не се вкопчваш, ти психологически си спокоен, благодарен;
  3. Осигуряваме си време насаме – отваряме се за получаване на идеи, иначе не ги забелязваме. От целия шум идеите не могат да стигнат до нас, не може да ги различим. Затова трябва целенасочено да създадем време и пространство за това. Създаваме време, за да получаваме идеи – далеч от хора, от телефон, от интернет. Време, в което не говориш с друг, не си говориш сам, не си пееш, просто позволяваш идеите да дойдат. Може да дойде идея за книга, за музика, за статия, за програма, за лекция, за продукт, за услуга, за сайт…
  4. Вдъхновено действие ВЕДНАГА. Когато имаме подтик да направим нещо – да го направим – то идва от вдъхновението. Веднага щом получим идеята – правим някакво действие по нея, защото идеите са подарък. Третираме ги като свещено нещо, като съобщение от Вселената за нас. Когато действаме веднага – по този начин се качваме на енергийната вълна, която е дошла с идеята, за да бъде тя изпълнена. Ако оставим идеята за после – тя губи от енергията си. Затова задължително правим първата крачка – за да хванем енергията, иначе се ако я оставим за после ще се усеща като усилена работа;
  5. Учим се да сме ОК с това да поискаме помощ от видими и невидими сили. Молим от позиция на благодарност. Не ни е срам да поискаме помощ от други хора. Казваме и молитва към онова, в което вярваме – насочете ме, помогнете ми.

Ако знаеш, ако вярваш, ако си убеден, че няма нищо невъзможно – започваш да гледаш на света по съвсем различен начин.

Опитвай се да усещаш кога вълната на живота е нагоре и кога надолу. Когато е нагоре – давай всичко от себе си, сърфирай. Когато е надолу – изчакай спокойно.

За част 2 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК.

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :)

Шон Акхор и 5-те начина, по които може да подобрим щастието си

Шон Акхор и 5-те начина, по които може да подобрим щастието си

 

За да бъдем щастливи ни трябват точно две неща – (1) да си създаваме щастие тук и сега и (2) да имаме визия за бъдещето, по която да работим с вдъхновение. Като винаги започваме първо от създаване на щастие тук и сега, и след това ъпгрейдваме като си създаваме визия, по която да работим занапред. Без щастие тук и сега половината ни ум все едно не работи и в такава ситуация ние обикновено дори не може да видим каква визия бихме могли да имам занапред.

Когато вече постигнем задоволително щастие тук и сега, за да разширим това усещане е нужна визия. Този пост обаче е за това как да положим основата – щастливи в настоящето. :)

Споделям едно изключително забавно и смислено видео на Шон Акхор – автор на книгата „Предимството да бъдеш щастлив“ и общо взето отдал голяма част от живота си в изучаване на щастието.

Това, което много ми харесва в това видео е как Шон Акхор казва, че не трябва да се задоволяваме с това какво е средното ниво на щастие (или на каквото и да било друго) е да се опитваме да се приравним към него. Защото точно това правят средните стойности – изтриват the wirdows, които са над тях и все едно ги няма. За целите на статистиката, представете си – „нормално“ значи „средно“?! Вместо това идеята е да видим какво правят малкото, които са над средното ниво и да търсим начини как всички хора да се приравнят към тях. Така цялото „средно ниво“ ще се качи по-нагоре и това ще стане нашето ново „нормално“. :) Това е Великанска идея! :)

В крайна сметка – само 10% от щастието ни зависи от външните обстоятелства и 90% зависи от това как интерпретираме тези обстоятелства. И за да ги приемаме позитивно, следва освен да преследваме визията си напред, да си набавяме щастие тук и сега. Как? Шон Акхор дава 5 начина:

  • изразяване на благодарност :)
  • писане на дневник
  • физически упражнения
  • някакъв вид медитация, визуализация
  • спонтанни жестове на доброта към хората около нас :)

Ако правим някое от тези дейности поне по 2 минути на ден е установено, че умът променя структурата, невронните си връзки и започва да сканира света повече за позитивните моменти, отколкото за негативните, което го кара да работи по-успешно, творчески и продуктивно. :) Науката нарича това невропластика – способността на ума да се променя.

Изключително забавно и смислено видео. :) Има субтитри и на български. :)

Кажете сега – от кога започвате да упражнявате своята благодарност? :) Ако желаете включете се заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици където заедно упражняваме благодарност всеки ден. :)

 

„Защото в крайна сметка, всичко което правиш отразява единствено връзката между теб и Бог. То никога не е било и няма да бъде между теб и другите.“

„Защото в крайна сметка, всичко което правиш отразява единствено връзката между теб и Бог. То никога не е било и няма да бъде между теб и другите.“

 

По-долу ви споделям няколко цитата от майка Тереза, които са доста известни, но смятам, че всеки от нас има нужда да си ги припомня често, за да се връща към позицията си на смирение и емпатия към себе си и другите. Нещо, което е важно за поддържане на вътрешния ни покой и усещане за щастие. :)

Част от долните цитати са гравирани на една от стените в „Шишу Баван” – дом за деца на майка Тереза в Калкута.

Хората често са неразумни, ирационални и егоцентрични. Прощавай им и ги обичай, въпреки това.

Ако си мил с хората,  те най-вероятно ще те обвинят в егоизъм и задни мисли. Но ти бъди мил с тях, въпреки това!

Доброто, което правиш, често ще бъде забравяно още утре. Но ти продължавай да правиш добро, въпреки това.

Честността и откровеността ще те направят уязвим и така другите много лесно могат да те наранят. Но ти бъди честен и откровен, въпреки това.

Някои хора имат нужда от твоята помощ, но често ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш. Дай им твоята помощ, въпреки това!

Ако си успешен може би ще привлечеш към себе си някои фалшиви приятели и някои истински врагове. Но ти се стреми да постигаш големи успехи, въпреки това!

Това, което си градил с години, друг може да разруши само за една нощ. Но ти продължавай да градиш, въпреки това!

Дори най-високопоставеният мъж или жена, с най-великите и мащабни идеи на света може да бъде принизен до земята от някой ниско поставен мъж или жена с ограничен ум. Но ти се стреми да мислиш мащабно и пространствено, въпреки това.

Ако откриеш твоя покой и щастие, някои хора може би ще ти завидят. Но ти бъди мирен и щастлив въпреки това!

Дай на света най-доброто, на което си способен и то никога няма да бъде достатъчно. Но ти продължавай да даваш най-доброто от себе си, въпреки това!

Защото в крайна сметка, всичко което правиш отразява единствено връзката между теб и Бог. То никога не е било и няма да бъде между теб и другите.

– Агнес Гондже Бояджиу (майка Тереза) – родена 26.08.1910г. – починала 5.09.1997г.

Хубаво е да си припомняме тези думи когато намерим себе си в позицията на човек, който съди себе си или другите. Вместо да оставаме прекалено дълго в критиката и яда си – нека се опитваме да интегрираме по-силно емоциите на благодарност и любов в живот си. Да опитаме да ги превърнем в свой навик. Защото именно те са емоциите, които ни вкарват в продуктивно състояние – изкачвайки се на тяхното ниво започваме да виждаме различните решения и полезните възможности, които настоящият момент ни предлага! :)

Джо Витале, д-р Хю Лен, методът Ho’oponopono или как практиката на Благодарност може да ни излекува

Джо Витале, д-р Хю Лен, методът Ho’oponopono или как практиката на Благодарност може да ни излекува

 

В тази статия ви споделям една история по истински случай, която силно ме впечатли и която показва нагледно лечебната сила на благодарността. :)

Повечето от вас може би познават Джо Витале – той е много харизматичен човек, автор на книги, понякога наричан „Буда на Интернет“ заради  комбинацията от духовност и бизнес нюх, които притежава. :) Чрез поредица от странни „съвпадения“, той намира различни свои призвания, започва да реализира всяко от тях и това му помага да стигне до огромна слава и успехи. :)

Разказът, който днес ви споделям е именно от живота на Джо Витале. Това е история по истински случай за един терапевт, който през 1984г. кандидатства за работа в клиника за криминално проявени и психично болни хора в Хавай. Този терапевт твърдял, че може да излекува всички ментално, емоционално и физически болни хора, осъдени като криминални лица в тази клиника, ползвайки някакъв неконвенционален, алтернативен, лечебен метод.

Пациентите в тази болница били толкова агресивни, арогантни и несъзнателни в действията си, че в повечето случаи се налагало да ги връзват за краката и ръцете, най-вече когато имало някой на посещение при тях, за да не го нападнат. Повечето сестри и психиатри в клиниката просто не успявали да се справят с напрежението и стреса от всичко това и в повечето случаи напускали работа. В резултат, в болницата постоянно имало огромно текучество на персонал, което управителите просто недоумявали как да променят.

Един ден се появил въпросният терапевт, който кандидатствал за работа в клиниката, твърдейки, че може да излекува абсолютно всички пациенти. Той казал, че докато е в клиниката е съгласен да се среща и общува с пациентите в местата където се обядва, по коридорите или навън при разходките, но няма да работи с тях лице в лице по единично. Хората от клиниката се почудили как този доктор ще работи с този ти пациенти отдалечено, но се съгласили и го назначили, защото и без това били отчаяни. Приели го в болницата и го оставили да си върши неговите неща както той си прецени.

Няколко месеца след това пациентите, повече от които било наистина нужно да бъдат връзвани и упоявани, за да не буйстват (всеки, който има или е имал познат с подобно заболяване знае, че нещата в някои случаи наистина излизат извън всякакъв контрол – казвам това и от свой собствен опит), започнали да се държат по-добре и вече нямало нужда всеки ден да бъдат упоявани. Месец след месец тяхното положение все повече и повече се подобрявало, докато в един момент лекарите дори били склони да обявят доста от пациентите за излекувани и съвсем нормални! В рамките от година до две години, повечето от пациентите били освободени. След точно 4 години всички пациенти били пуснати на свобода, а клиниката затворила врати!

Когато някой човек чуе тази история и разбере, че тя е реален случай, първото, което му идва на ум е:

Как по дяволите това е възможно?!? Това е лъжа!

Дори и за хората, които се занимават с алтернативни терапии, лечения, различни практики за подобряване на здравето, дори и за тези, за които подобни чудеса са нещо нормално и са свикнали да виждат какво ли не в своя живот, дори и те биха се зачудили как това изобщо се е случило. Как така някакъв терапевт, отива в толкова тежка психиатрична клиника в Хавай и излекува ментално, емоционално и физически всички криминално проявени пациенти без дори да се среща и говори с тях.

:)

Джо Витале чува няколко поредни пъти тази история от различни източници и накрая решава, че трябва да намери този терапевт, за да го разпита какво всъщност се е случило в тази болница, защото до този момент тази история се разказвала само като някаква далечна легенда, за която просто приемаш, че се е случило и толкоз – без реално някой да проучи фактите и да документира случая. Витале намира контактите на терапевта и се свързва с него по телефона. Човекът потвърждава, че всичко това е пълната истина и всичко се е случило така както „легендата” разказва. Витале разбира се, настоял  терапевтът да му разкаже повече за случая и да му обясни как точно се е случило всичко това. Терапевтът му отговорил, че както в тази клиника, така и  във всичко друго, единственият метод, който прилага е да … разчиства. :)

Д-р Хю Лен, терапевтът, разказал, че работата, която трябвало да свърши в клиниката била само да разчисти всички негативни програми, ограничаващи убеждения, лоши нагласи, изживени болки, подтиснати емоции и чужди непотребни мнения, които някога от някъде всеки пациент бил придобил и които по някакъв начин са успели да го разболеят – физически, емоционално, ментално или духовно. Терапевтът казал, че единственото, което е направил в клиниката е да разчисти тези негативни програми и ограничаващи убеждения от пациентите, и така те са оздравели. Неговият метод работел така – взимал болничния лист на всеки отделен пациент, за да разбере какъв е конкретния проблем при него. По този начин той започвал да усеща страха, агресията, мъката, болката, уплахата, негативността в този пациент и знаел, че ако той успеел да изчисти … да разтреби тези усещания от самия себе си, това по някакъв начин директно изчиствало тези негативности в пациента, което пък веднага подобрявало състоянието му.

Витале, разбира се, като всеки „трезво мислещ“ човек искал някакво по-логично обяснение. Но колкото повече задълбавал с въпроси как точно действа този метод на практика, толкова повече терапевтът му казвал, че за да излекуваш един човек от някаква болест просто трябва да усетиш неговите негативни програми и да успееш да ги изчистиш в себе си. :)

Д-р Хю Лен обяснил, че този метод на лечение се нарича Ho’oponopono и всъщност представлява нищо друго освен начин всеки от нас да поеме 100% отговорност за своя живот. Това значи, че ако нещо или някой се появи в нашето поле, в което се намираме в момента (с други думи – който и да се появи и каквото и да се случи в нашия живот), ние сме 100% отговорни за това нещо! И независимо дали то ни харесва или не – ние трябва да го приемем и да го „изчистим/отработим”. Терапевтът Хю Лен добавил, че методът Ho’oponopono е част от метода да създаваш своята собствена реалност, за която са писали изключително много хора.

Наясно съм, че всичко описано по горе няма да бъде прието от много хора, дори може би и от тези, които привидно приемат концепцията, че ние сами създаваме своята реалност. Каквото и да си говорим, умът на човек, в своите по-дълбоки убеждения отхвърля мисълта, че хората наистина могат да създават реалността около себе си. Отхвърляйки това обаче, човек реално отхвърля и не поема тази 100% отговорност за своя живот, която методът Ho’oponopono изисква, за да бъде ефективен и да може чрез себе си да излекуваме всеки друг човек.

Идеята за метода Ho’oponopono предполага, че ако в нашия живот се появи болен човек (независимо дали той е бегъл познат или много близък роднина), то ние трябва да поемем 100% отговорност за това и да осъзнаем, че появата на този човек значи, че ние имаме някаква „болна” програма (мисъл, вярване, убеждение, модел на поведение, реакция, думи ползвани ежедневно и прочие), която го е „създала” в нашата реалност. Тази „болна” програма може да е изградена в нас от нас самите или да сме я наследили от родители, баби, дядовци, средата, в която сме избираме да се движим или от другаде. Д-р Хю Лен казва, че тези негативни програми са по-силни, по-дълбоки, по-влиятелни и по-наслоени върху нас, отколкото изобщо може да си представим. Но истината е, че в момента, в който един болен човек се появи в нашата реалност, няма значение от къде сме придобили болната програма, която го е създала. Единственото, което има значение е да поемем 100% отговорност и да изчистим тази програма в себе си, за да излекуваме както нас самите, така и болния човек, появил се в нашия свят. Терапевтът казва, че за да изчистим всяка негативна програма чрез метода Ho’oponopono е нужно единствено и само да ползваме 4 фрази, които ежедневно да си повтаряме като утвърждения с мисъл към болния човек. Тези 4 фрази са:

Извинявай;

Моля те, прости ми;

БЛАГОДАРЯ!

Обичам те.

Д-р Хю Лен споделя, че в тези 4 фрази е цялата есенция на метода Ho’oponopono. И, че тези 4 фрази са средството за цялостно почистване на абсолютно всички негативни програми в съзнанието ни.

Когато хората, независимо дали вярват или не в този метод, все пак решават да го тестват и да започнат да си повтарят тези утвърждения, в началото обикновено възниква отхвърляне на тези фрази. Умът веднага започва да бъде изключително рационален и да поставя всичко, което му се вижда невъзможно под въпрос и критика. Например ако вземем „Извинявай”, то някой би казал – „Ами, че аз какво съм направил, че да се извинявам?”. Или пък „За какво да искам някой да ми прости при положение, че нищо не съм му направил?”, „Изобщо не искам прошка от никого, за нищо не съжалявам!” е друго доста често изказване за много хора. :)

Всъщност обаче, казвайки тези послания те не са насочени към някой друг, а към нас самите. Чрез тях всеки един от нас иска извинение от самия себе си за това, че не е бил достатъчно осъзнат и е допуснал в съзнанието си различни негативни програми и ограничаващи убеждения. Чрез „Моля те, прости ми.”, всеки един от нас иска прошка от самия себе си, че е пропуснал да поддържа чисто своето пространство на любов, изобилие, радост, разбирателство и чистота в съзнанието си. С „Благодаря” ние се обръщаме към Вселената, Бог, висшия разум или както искате го наречете – с Благодарност за това, че все пак сме стигнали до осъзнаването, че тези ограничаващи модели съществуват и че ние имаме 100% възможност да ги премахнем.  И накрая завършваме с „Обичам те!”, защото … кажете вие защо? Представете си само за една секунда, ако целия този вътрешен диалог, който постоянно се върти във вашата глава включва единствено и само фразата „Обичам те”. Можете ли изобщо да си го представите? Можете ли да си представите какви биха били последствията? Обичам те, обичам те, обичам те! Да, за някой хора не е проблем да казват „Обичам те” на друг, но как стои въпросът когато трябва да го кажем сами на себе си? Цялата ни нагласа към нас самите би могла да се промени само ако тази фраза присъства поне малко в ежедневния ни мисловен диалог. Не само това – ами и отношението ни към другите драстично би се променило. Представете си само ако преди да започнете разговор с когото и да е, независимо дали харесвате този човек или не – представете си ако започвате всеки ваш разговор с едно мислено „Обичам те” към отсрещния. Помислете. Как това би променило ежедневието ви, нагласата ви към вас самите и хората около вас? Има ли изобщо нужда да отговарям защо завършваме с „Обичам те!„? Завършваме с него, защото „Обичам те!” е всичко, което ни е нужно.

Това е другари. Цялата философия на метода Ho’oponopono е, че повтаряйки си тези четири фрази, ние може да излекуваме себе си и хората около нас. И моля ви … изобщо няма значение дали точно вие вярвате или не, че това е възможно. Това е реален случай от преди 30 години. Опитайте се да изчистите ума си от всички свои вярвания, минали опити, „доказателства” за това какво може и какво не. Опитайте се, както будистите казват – да поддържате ум на начинаещ – човек, който във всеки момент забравя всичко, което знае, всичко, което някога от някого е научил и просто се оставя на настоящия момент. Ако успеем да забравим всичко и да видим настоящия момент с вече наистина трезв поглед – ще видим, че това, което настоящия момент ни предлага е именно благодарност и любов, защото те са най-добрите ни лекарства! Нашите най-целебни лекарства са една мисъл разстояние. :) Думите на благодарност и любов ни променят из основи. Нагласите, излъчването, усещанията, чувството ни за пълноценност – всичко във и около нас се променя! Поддържайки практиката на благодарност и любов в ежедневието си ние постоянно лекуваме негативните програми, които са се натрупали с времето – в себе си, в близките си, в познатите си, в града си, в държавата си, в света…  Чрез всяка една от тези фрази ние почистваме съзнанието си, пространството си, живота си, съдбата си! Пречистващата сила, която има един човек простил всичко на себе си и другите, и изпълнен изцяло с „Благодаря” и „Обичам те!” е огромна. Той има силата да влияе позитивно на всички около него и следователно всеки от нас трябва да се стреми да бъде такъв човек чрез всяка мисъл, дума и действие! 

А ако искаме да помогнем на свой близък, който има физически или психосоматични проблеми, вместо да се опитваме да му помогнем с думи и „наливане на ъкъл“ как да си живее живота, по-добре да ограничим максимално напътствията си, може би дори да се отдалечим физически от човека и просто да отделяме няколко момента всеки ден в размисъл за този човек, използвайки четирите фрази на метода Ho’oponopono:

Извинявай;

Моля те, прости ми;

БЛАГОДАРЯ!

Обичам те;

Няколко години по-късно д-р Хю Лен става съавтор на Джо Витале и те заедно издават книгата „Без граници“, която описва детайлно метода Ho’oponopono и неговото приложение. Книгата се разпространява безплатно и ако ви интересуват повече детайли и фактология за метода – може да я изтеглите от ТУК и да се информирате (книгата е на английски).

В Програмата за изграждане на полезни навици цял април месец ще отделим, за да изграждаме навика за Благодарност, утвърждения и любов в живота ни. :) Дори и ако мислите, че всичко това е „вятър работа” ви каня да опитате поне за един месец в живота си да поддържате ум на начинаещ и се включете заедно с нас в тази практика на благодарност и любов. След това сами ще прецените дали ще я запазите дългосрочно в живота си или не. Всичко е 100% ваш избор. :) Очакваме ви в Програмата ни за полезни навици – може да се регистрирате ТУК.

Боже, получило ти се е перфектно!

Боже, получило ти се е перфектно!

Боже, живота е наистина Велик! Благодаря, че сме част от това грандиозно и вълнуващо приключение! Благодаря, че ни има! Благодаря за възможността да играем тази изтрещяла и в същото време вдъхновяваща игра! Благодаря, че тук и сега всичко е такова, каквото е и това е абсолютно достатъчно!

Та, искам да кажа – Боже…получило ти се е перфектно!!!

P.S. Надявам се да имаш интернет и да прочетеш това, за да не живееш, чудейки се дали ти е успешен стартъп-а :)
Успешен е! Просто на някои от нас ни отнема малко повече време да разберем чувството ти за хумор! :)

Апък другия път, ако не искаш да се лутаме толкова – напиши един точен и ясен user manual за това как се стига от ума до сърцето. Защото сега едните хора мислят, че трябва да минат през Азия (или в краен случай през Париж!), за да стигнат до сърцето си. А другите пък, изобщо не могат да се отлепят от ума. Изобщо … процеса ти е малко кофти. От ума до сърцето са около 20 см все пак, не е кой знае колко – предполагам с 2 реда код можеш да оправиш нещата…

Ние сега сме си добре, но ти го казвам, защото рисковите компаниите сигурно скоро ще променят правилата и следващия път може и да не получиш финансиране ако не измислиш по-добър customer experience…

Така де, каквото и да решиш, едно е ясно – ти си Велик! Благодаря ти! Обичам те!

Амин!
:)))

А вие искате заедно с нас да преминете по-бързо разстоянието между ума и сърцето – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)