Умението да живееш, следвайки вдъхновението си

Умението да живееш, следвайки вдъхновението си

Inspirational life

Вдъхновението е странна работа. Обикновено то е усещане, подтик вътре в теб, който сякаш те събужда от сивотата на рутината и те кара да направиш нещо, да заговориш някого, да идеш някъде. И често да последваш вдъхновението си е предизвикателно. Изглежда като да скочиш от висока скала към нещо страшно и неизвестно. Но при вдъхновението, когато скачаш от скалата няма значение какво има долу. Защото докато падаш, осъзнаваш, че ти всъщност се учиш да летиш! :)

Вдъхновението е Бог, който ти маха за поздрав! Бог, който ти напомня, че си създател и можеш да променяш света около теб!

:)

Когато възникне, вдъхновението създава физически импулс в тялото ни, което ни създава напрежение – изискване нещо да се случи. То е като да си изпил 5 кафета и си готов да тичаш 5, 10 км. в парка. :) Но ако нищо не се случи, ако не освободим това напрежение чрез някакво действие, то остава вътре в нас и натрупвайки се, с времето води до следните неприятни последици:

  • чувство, че вътрешните ни ресурси са потиснати или прекалено слаби;
  • усещане за свитост;
  • чувство, че искаш да правиш много неща, но неспособност да ги започнеш и довършиш;
  • неудовлетвореност;
  • усещане за застой;
  • емоционално напрежение;
  • прекалено чудене „кой съм“/“какво правя“;
  • и т.н.

Свикнали сме да мислим, че вдъхновението е просто едно усещане, но това усещане води до много осезаеми последствия върху физическото, емоционалното и менталното ни здраве.

За да имаш по-вдъхновен живот, следвай вдъхновението си. 

Не ви ли звучи логично?

Разбира се, че звучи логично!

Но защо тогава толкова малко хора отдават значение и следват вдъхновението си?

Ето някои от възможните отговори, които аз съм срещала в другите хора и съм забелязала да са валидни за мен самата:

  • Аз просто не усещам вдъхновението. Вдъхновението е като всеки друг момент от живота ни – ако съзнателно му обърнем внимание – ще го забележим. Но ако не ни е приоритет – то ще дойде и ще замине без изобщо да разберем, че нещо се е случило. Ако например си седнал на една спирка, слушаш си музика, мислиш си нещо, разговаряш с някого или нещо друго – ти може изобщо да не забележиш, че автобус 280 е спрял и тръгнал от спирката. За теб този момент ще мине незабелязан. Но ако си нащрек за автобус 280 – ти ще забележиш когато той дойде, ще видиш колко е пълен, ще видиш колко време стои на спирката и т.н. С вдъхновението е по същия начин – за да започнем да го усещаме, ние съзнателно трябва да започнем да му обръщаме внимание. Да изследваме как то възниква в нас, как ни действа. Може да момент, в който си казваме „Оооо“ или „Уау!“, или усещане, че „тук има нещо“. Или пък да е усещане за будност, че тук нещо важно се случва, че някакво осъзнаване се ражда, някаква идея възниква. Вдъхновението е момент на възбуда. И следващия път когато възникне в теб, дори и малко вдъхновение, вместо да го оставиш да си замине незабелязано, спри за малко. Спри за малко и се запитай: „Какво се случва в момента? Какво ме кара вдъхновението да направя, да кажа, да създам?„. Опитай се съзнателно да разбереш как вдъхновението те кара да се чувстваш физически. И какво е посланието, което то носи.
  • Нямам време да следвам вдъхновението си. Истината е, че никой няма време за нищо. Освен за това, което е приоритетно за него. Следователно ако искаме да имаме време да следваме вдъхновението  си трябва да да го заложим като наш приоритет. Аз например работя с много ясен график и задачи за деня и моят начин да създавам време за вдъхновението е като всеки ден си оставям 2 свободни часа на ден, в който ако се появи – аз мога да последвам вдъхновението без това да наруши графика ми, да забавя нещо или да чувствам, че не мога да последвам вдъхновението си. Вашият подход на практика може да е различен, но идеята е, че ние не търсим време за вдъхновение, а създаваме време за вдъхновението. Защо е толкова важно да си предвидим време за вдъхновението? Защото вдъхновението идва с енергията за изпълнение на даденото действие. Ако не хванем тази вълна, а оставим изпълнението „за после“ – енергията вече няма да я има и ще се усеща като „трудна работа“ да свършим това, което ни е изглеждало фасулска работа когато ни е хрумнало. Тогава ще ни е нужно повече време да изпълним действието спрямо това ако бяхме го направили когато енергията е била налична. В този смисъл – следването на вдъхновението пести време.
  • Да следваш вдъхновението си ми звучи малко несериозно. Този проблем възниква поради две основни причини. Първата е, че ние хората много несъзнателно се влияем от мнението на другите хора и ако в повечето си време ти  си в  средата, в която няма достатъчна съзнателност и вдъхновението, интуицията, вътрешния глас не е нещо, което се толерира – тогава ти също ще си изградиш мнение, че вдъхновението е несериозна работа. Реално това не е нито твоето мнение, нито твоето усещане за нещата, но мнението на околните има смешното свойство толкова да се внедри в нас, че ние да го третираме като собствено мнение. :) Втората основна причина, поради която хората смятат вдъхновението за несериозно е, защото вдъхновението често се бърка с импулсивност. Често може да чуеш някого да каже: „Получих вдъхновение, така ми хрумна и затова така направих„. В повечето случаи обаче това не е вдъхновение и чиста импулсивност. Усетът кое е импулсивност и кое вдъхновение идва с времето и практиката, но по-долу ще обърна внимание на няколко разлики между двете, които може би ще ми погнат да обясня какво имам предвид. Импулсивността е действие във въздуха без ясна посока. Дошлото ти е нещо на ум и го пускаш без да се замислиш нито за последствията, нито за конкретния резултата, който целиш с това действие, нито как това ще въздейства на хората, към които е насочено. Обикновено ако се спреш и помислиш за последствията и засегнатите хора – желанието нещо да се направи отминава. Вдъхновението от друга страна е осезаема насока да направиш нещо, която остава дори и след като си обмислил какъв краен резултата искаш и как ще въздейства на другия човек. Импулсивността обикновено оставя хаос, обърканост, а понякога и наранени хора след себе си, докато вдъхновението по един елегантен начин намества парченцата на най-правилното им място. Импулсивността е да се захващаш с много и различни неща без да се погрижиш за довършването на тези, които вече си започнал. Това поведение е характерно за децата, за незрелите личности. Вдъхновението от друга страна е характерно за зрелите личности, които отделят време да следват интуицията си, но знаят важността на това да довършват значимите си идеи до край и намират начин да го направят. Дори и когато им липсва вдъхновение.
  • Да следваш вдъхновение е дискомфортно. Когато вдъхновението дойде то е усещане в теб, че нещо набъбва да се роди. Нещо набъбва да се случи чрез теб. Умението да следваш вдъхновението е умението да действаш. Да правиш нови неща. И понеже тези нови неща обикновено са нови, неясни, непознати – те се усещат дискомфортни. Вселената постоянно се разширява, развива, нещо ново се създава. Представяте ли си само цялата Вселена да спре, защото изпитва дискомфорт от развитието си? И ако погледнете на себе си като една малка Вселена, каква аналогията може да си направите?

Може би има и много други модели, които спират хората да следват вдъхновението си, но това сега няма значение.

Това, което има значение е лично на теб какво ти пречи да следваш вдъхновението си? Липсата на време? Блокираш когато дойде вдъхновението и не знанието какво да правиш? Страхът, че трябва да направиш нещо ново и дискомфортно за теб?

Помисли – какво правиш ти когато вдъхновението дойде? Как реагираш? Отделяш ли му внимание? Следваш ли го? Действаш ли спрямо него? Ако не – какво може да промениш, за да започнеш да забелязваш по-съзнателно вдъхновението си и да действаш по-смело спрямо него ?

Започни да експериментираш и намери най-правилния вариант за теб. Започни да обръщаш внимание какво се случва с нивото на енергията ти когато следваш вдъхновението си и когато го игнорираш.

Защото, да – ако искаш да имаш по-вдъхновен живот, трябва да започнеш да следваш вдъхновението си! Трябва да скочиш от скалата, за да усетиш, че следвайки вдъхновението ти не падаш, а се учиш да летиш. И ако никога не отделяш време да следваш своето вдъхновение, никога няма да се научиш да летиш!

Заповядай заедно с нас в Програмата за полезни навици където всеки месец изграждаме различен полезен навик в ежедневието си и това ни помага да сме по-съзнателни, смели, уверени и способни да довършваме важните за нас цели! Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. Цената е 30лв. за целия месец! Очаквам ви заедно да създаваме живот, който си струва да бъде изживян ТУК! :) 

6 начина да изградим по-силна връзка с интуицията си

6 начина да изградим по-силна връзка с интуицията си

intuition-einstein

Интуицията не е нещо голямо, но прави огромна разлика в живота ни.
Соня Чокет

Когато четем за хората постигнали огромен успех или чуем как те говорят за начина, по който са реализирали своите постижения, може да забележим, че всички те отдават огромно значение на своята интуиция и това да действат спрямо нея. От Опра Уинфри, през Бил Гейтс, Илон Мъск, Ричард Брансън, Тони Робинс, Новак Джокович, Нийл Доналд Уолш до Стийв Джобс, Наполеон Хил, Джим Рон, легендарния състезател на Формула 1 – Айртон Сена и т.н. и т.н. Всички те открито споделят, че следването на техния вътрешен глас им е помогнало да реализират себе си и възможностите си по най-добрия начин. :) И тъй като с изграждането на повече съзнателност, ние започваме да имаме по-голям избор за себе си, днес ще разгледаме как бихме могли да изградим връзка със своята интуиция, така че в малка или голяма степен ние също да се ръководим от нея в своите избори. :)

Соня Чокет е може би най-утвърденият в света автор и лектор на теми свързани с разпознаване, и изграждане на връзка с интуицията ни, както и начините, по които това ни помага да опознаем и реализираме себе си по най-добрия начин. Автор е на точно 20 книги на тази тематика, като последната й книга „Твоите три супер сили – медитация, въображение и интуиция“ излезе в Amazon само преди няколко месеца. :) „Аз вярвам, че шестото чувство трябва да бъде първо, защото то е компасът, който ни показва кое е истина за нас! Защото ключът към всичко, което човек търси в живота си се крие именно в интуицията.” споделя Соня. :) Тя се занимава вече над 35 години с разпространение на идеите за вслушване в интуицията и е била личен интуитивен ментор на грандиозни личности като Луиз Хей, великият Уейн Дайър, Опра Уинфри, Вишен Лакхиани и други.

Соня е убедена, че общуването с интуицията е умение, с което всички сме родени. В течение на годините обаче започваме да отместваме вниманието си от това какво се случва вътре в нас към това какво се случва извън нас. И отдавайки своето внимание на ежедневните си проблеми и всички други „по-важни” неща, малко по малко неглижираме връзката с интуицията си и тя отслабва. Защото връзката с интуицията е като тази с приятел – ако се чуваме с него регулярно ще поддържаме близки отношения, но ако забравяме да проверим „как си, какво имаш да ми кажеш” малко по малко връзката ни с него става все по-бледа. И все пак – винаги може да се обърнем отново към себе си и да възобновим отношенията с този наш ценен и верен приятел за напътствия. :)

В тази статия ви запознавам с няколко начина, които съм научила от Соня като предпоставка да започнем отново да разпознаваме и изграждаме по-силна връзка с интуицията си така, че да усещаме по-ясно на къде ни насочва тя. :)

1. Бъдете отворени за интуицията си и очаквайте тя да се появи.
Интуицията е наше сетиво, също както зрението, слуха, вкуса, допира и обонянието. Затова както очакваме, че очите ни ще виждат, че ушите ни ще чуват или че ръцете ни ще докосват – така трябва да очакваме и, че интуицията ни ще се появи. :) Нали така? Нормално е. Трябва да си изградим навика да бъдем отворени и да очакваме, че интуицията ни говори и напътства. :)

2. Осигурете си време за усамотение.
В 21-ви век към нас постоянно тече информация от всякакви източници – чужди мнения на хората около нас, смейството, телефона, телевизията, рекламите, новините, книгите дори. И в един момент става трудно да различаваш своя вътрешен глас от този, с който ти говори външният свят. Естествено, че не е нужно да се отказваме от всички тези неща, но за да засилим интуицията си, трябва да започнем да отделяме време и за общуване със себе си. Това значи да си даваме 10-20 минути за практика като кръга на усамотение, където да си мислим по различни наши въпроси, да слушаме какви отговори възникват в нас, да ги обсъждаме със себе си, дори и когато ни се струват смешни или нелепи, да си позволяваме мисълта ни да тече в различни посоки и т.н.

Когато трябва да взимате някакво решение, вместо веднага да търсите мнението на ваши близки, допитвайте се първо до себе си. По този начин започваме да чуваме с кой глас ни говори интуицията, свикваме с нея и ума ни започва да я разпознава сред всички останали гласове на родители, приятели, телевизия, ФБ и т.н. Това е като да се запознаем с някого и след като пообщуваме с него, ако ни звънне по телефона ние бихме могли да разпознаем гласа му сред гласовете на всички други наши познати. По същия начин, ако си даваме време насаме, свикваме с гласа на интуицията си и с времето той става все по-силен и по-различим спрямо другите гласове. :)

3. Обръщайте внимание на усещанията си.
Всеки има усещания за нещата около себе си, но малко хора им обръщат внимание. При някои хора усещането е в корема, при други в гърдите, при трети може да се появи като леко настръхване и т.н. Най-силно разпознаваме подобно усещане когато се срещаме с хората. След срещата с някого обикновено оставаме с позитивно или негативно усещане за този човек и именно това е нашата интуиция, която иска да ни каже нещо. Затова следващият път когато „усетите нещо” вместо да го подминете пренебрежително – обърнете му внимание, спрете за малко и се запитайте – „Какво може да означава това?”. Усещането, което имате може би иска да ви подкани да направите нещо, да ви предупреди за нещо или да ви подскаже какво ще се случи. И зависи изцяло от нас да му обърнем достатъчно внимание и да го анализираме какво ни казва. Колкото повече обръщаме внимание на тези усещания, толкова повече ще разпознаваме когато интуицията ни напътства.

4. Поддържайте себе си в по-продуктивно емоционално състояние.
Както казва Наполеон Хил – във всеки от нас има две същности – едната се води от страха, а другата от вярата и интуицията. Когато сме в негативно емоционално състояние започваме да се отдаваме на съмненията си и това ни кара да мислим и действаме спрямо гласа на страховете ни. Но ако се поддържаме в по-щастливо емоционално състояние – тогава даваме превес на вярата в себе си, започваме да разпознаваме гласа на интуицията си и да имаме кураж да действаме спрямо него. Затова, за да подсилим връзката със своята интуиция трябва да се поддържаме в по-продуктивно емоционално състояние – чрез промяна на историите в главата ни, промяна на фокуса, благодарност, позитивен вътрешен диалог и изграждане на полезни навици като спорт и здравословно хранене. :)

5. Излезте от света на правилно и грешно.
Соня обръща голямо внимание на това, че когато говорим за интуиция ние не говорим за света на „правилно” и „грешно”. Защото това, което е правилно за един е грешно за друг. И това, което е правилно за мен днес, може да не е правилно за мен утре. Затова, за да изградим връзка с интуицията си е нужно да стъпим на ново ниво където от значение е не кое е грешно или кое е правилно, а значение има това, което усещаме, че е истина за мен, към настоящия момент. Ние и условията около нас постоянно се променят, и интуицията е нещо, което ни насочва докато живота се сътворява. Затова не търсим дали нещо е правилно или грешно, или дали ще бъде валидно за винаги. Търсим това, което усещаме като истина за себе си спрямо сегашния момент. И когато действаме спрямо него – усещаме с тялото си, че то е правилно и сякаш всяка наша клетка започва да се чувства задоволена от предприетото действие, независимо дали е правилно или грешно. :)

6. Изградете доверие към интуицията си и действайте спрямо нея.
Много често дори и да обърнем внимание на някое усещане и да разберем какво трябва да направим спрямо него, отново се питаме: „Как да знам, че това е правилно?”. При интуицията отговорът е: „Ти не знаеш. И не е нужно да знаеш. Ти го Усещаш“. Интуицията не е задача в ToDo листата ни. Тя е връзка със себе си. :)

На всички ни се е случвало когато нещо не се получи да си кажем „знаех си” или „усещах го”. Но не сме действали спрямо това „усещане”, защото сме викнали, че трябва да имаме достатъчно добро логично обяснение, за да му се доверим и да действаме спрямо него. Е, при интуицията трябва да излезем от нуждата на ума винаги всичко да има обяснение. Както казва Соня: „В момента, в който започнете да обмисляте гласа на интуицията в главата си и започнете да търсите на дълго и широко обяснения за него – вие сте пропуснали своя момент”. Да, интуицията ни говори от позиция на вярата и това често ни кара да правим некомфортни и дори нелогични неща, но когато започнем да търсим обяснения за тях – обикновено се включва гласа на страха ни, който подкопава насоките на интуицията и ни блокира да действаме. А и ако постоянно поставяме под съмнение интуицията си и я пренебрегваме, тя отслабва своите насоките към нас, защото така или иначе не ги следваме. Затова, един от начините да засилим връзката със своята интуиция е дори и да не намираме достатъчно добро логично обяснение за дадено свое усещане, да си дадем свободата да нямаме нужда от логично обяснение за него, а просто да му се доверим и да действаме спрямо него. Не е нужно да предприемаме големи крачки. Идеята тук е дори и с малка крачка да действаме спрямо подтика, който сме получили и да изследваме възможностите, които се откриват напред. Колкото повече се доверяваме на интуицията си и действаме спрямо нея, толкова повече напътствия ще ни дава тя.

Много хора са свикнали да „учат уроците си“ чрез логични опити и грешки, което коства доста време. А понякога и пари. :) И често е болезнено. Затова и е добре да започнем да разпознаваме и следваме интуицията си. Тя може да ни помогне по-бързо да постигнем желаните резултати от действията си. Тя винаги знае дали една среща е добра за нас или не, дали някой партньор си заслужава или не, къде да отидем и с кой да се запознаем, за да реализираме идеята си и т.н. Да, това може би няма да е правилно завинаги, но със сигурност е правилно за настоящия момент, който да ни отведе към следващия правилен момент и ситуация. И да, понякога действията, които интуицията ни приканва да направим са трудни, нелогични, прекалено некомфортни и може би рисковани, но както знаем – в нашата Програма освен всичко друго се учим да не бягаме от трудното, а да израстваме заедно с него. :)

Най-вече имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те по някакъв начин вече знаят какъв наистина искате да станете. Всичко останало е второстепенно.

Стийв Джобс

Задача за практикуване в ежедневието:

  1. Ако желаете да засилите връзката с интуицията си – започнете да се упражнявате да действате спрямо нея с различни малки ежедневни неща. Например докато шофираме, ако имаме усещане да завием на някъде – да го направим. Ако получим подтик да заговорим някого – да го направим. Вместо да искаме някой да ни препоръча книга – да идем в книжарницата, да движим ръката си по някой рафт с книги и да усетим къде тя иска да спре. :) Или ако чуем нещо и то по някакъв начин ни ентусиазира – да потърсим повече информация за него и да видим на какви мисли и действия би ни навело то. Т.е. да тренираме да усещаме енергията на интуицията и действаме спрямо нея. Енергията, с която интуицията ни кара да действаме е като енергията, с която музиката ни кара да танцуваме – не е нужно да си обясняваме ритъма, а просто да го следваме. :) Колкото повече се упражняваме и действаме спрямо вътрешния си глас, толкова по-силен става той и толкова по-добре започваме да го разграничаваме сред всички други гласове в главата си. Толкова и повече разбираме кой съм аз, а не кой другите искат да бъда. :)

От 01.02.2020г. започнахме модула за по-добро разбиране и използване на интуицията ни. Ако искате за един месец да се поупражнявате и развиете интуицията си по усмихващ и интересен начин – очаквам ви заедно с мен ТУК! :))) Цената за целия един месец участие е само 40лв, а Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да я изпълнявате в свое собствено темпо. Започнахме на 01.02., а вие може да се включите днес ТУК. :) 

Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си?

Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си?

Да живеем спрямо интуицията си не означава да игнорираме ума. Означава да можем да обединим работата на ума с насоките на интуицията ни.

Нещата се случват така: ние имаме визия къде искаме да стигнем (разчитаме на ума си да създаде визията/целите), но се ориентираме кой е най-оптималният (най-бързия, лесен и приятен) път да стигнем до там според вътрешния ни GPS (интуицията), който ни дава напътствия момент за момент.

*Ако нямаш посока, не може да очакваш GPS-a ти да работи адекватно, нали?

Тук кодовото послание е момент за момент. Т.е. ти не си създаваш очакване и не изискваш от себе си да знаеш всяка крачка напред по изпълнението на плана си, а се доверяваш на интуицията си да те ориентира момент за момент. Защото светът се създава именно момент за момент, според това, което колективно се случва. Ако ти създаваш, ти няма как да знаеш какво и как предстои. А ако знаеш – тогава ти не създаваш, а просто копираш нечий друг път.

Да действаш спрямо интуицията си, момент за момент е като да танцуваш с живота. Ти правиш своята крачка (т.е. действаш спрямо своите желания/ вътрешни насоки). После животът прави неговата крачка (нещо се променя, нещо се пренарежда, нещо се изяснява за следващата ти стъпка напред). След това, танцът продължава – ти правиш следваща си крачка напред, после животът и т.н.

Но ако поканата за танц дойде, т.е. някаква възможност се отвори, интуицията те подкани да направиш нещо, да идеш някъде, да създадеш нещо, но ти не реагираш, не направиш своята крачка – танцът се забавя! Ако прекалено дълго време не реагираш, танцът спира. Ти слизаш от дансинга. Усещането за танцуване между теб и живота изчезва. Усилията, напрежението и съмненията се увеличават!

Как се качваме отново на дансинга?

Като започнем отново да танцуваме! Намираме удобна възможност и малко по малко се задвижваме отново. Може да го направим като последваме някакво свое желание и започнем с малки стъпки да го реализираме. Може да подпомогнем на някой близък, който е във вихара на своя танц и така ние сами да се задвижим. А може просто физически да започнем да се движим повече, което винаги води до вдъхновение и задвиждане по целите ни. Може да направим каквото и да е, което да ни задвижи да направим своята крачка напред и малко по малко да създадем инерция на танца с живота в нашия си живот.

Така се качваме отново на дансинга.

А след това просто продължаваме да танцуваме.

Когато темпото се забърза – продължаваме да танцуваме. Когато отливът дойде – продължаваме да танцуваме. Когато преодоляваме съпротивленията от собственото си разширяване – продължаваме да танцуваме. Когато берем плодовете от труда си – продължаваме да танцуваме. :)

Накратко: интуицията е енергията, която ни движи. Но ние трябва да сме достатъчно подвижни! Трябва да продължаваме да правим своите стъпки от танца с Живота. :)

Задача за днес:

Затворете очи и вижте себе си като човек, който с лекота отговаря на поканите за танц от живота. Вижте себе си как все по-умело и все по-умело преодолявате пречките и страховете, които стоят пред вас да действате. Вижте как с все по-голям ентусиазъм и доверие стъпвате в неизвестното. Усетете нарастващото любопитство, с което изследвате пътя напред. Останете така за няколко секунди. Какво е усещането да танцуваш с живота? :)

Ако темата за интуиция е нещо, в което искате да задълбочите – може да се включите в обучението ТУК.