Вдъхновението е странна работа. Обикновено то е усещане, подтик вътре в теб, който сякаш те събужда от сивотата на рутината и те кара да направиш нещо, да заговориш някого, да идеш някъде. И често да последваш вдъхновението си е предизвикателно. Изглежда като да скочиш от висока скала към нещо страшно и неизвестно. Но при вдъхновението, когато скачаш от скалата няма значение какво има долу. Защото докато падаш, осъзнаваш, че ти всъщност се учиш да летиш! :)
Вдъхновението е Бог, който ти маха за поздрав! Бог, който ти напомня, че си създател и можеш да променяш света около теб!
:)
Когато възникне, вдъхновението създава физически импулс в тялото ни, което ни създава напрежение – изискване нещо да се случи. То е като да си изпил 5 кафета и си готов да тичаш 5, 10 км. в парка. :) Но ако нищо не се случи, ако не освободим това напрежение чрез някакво действие, то остава вътре в нас и натрупвайки се, с времето води до следните неприятни последици:
- чувство, че вътрешните ни ресурси са потиснати или прекалено слаби;
- усещане за свитост;
- чувство, че искаш да правиш много неща, но неспособност да ги започнеш и довършиш;
- неудовлетвореност;
- усещане за застой;
- емоционално напрежение;
- прекалено чудене „кой съм“/“какво правя“;
- и т.н.
Свикнали сме да мислим, че вдъхновението е просто едно усещане, но това усещане води до много осезаеми последствия върху физическото, емоционалното и менталното ни здраве.
За да имаш по-вдъхновен живот, следвай вдъхновението си.
Не ви ли звучи логично?
Разбира се, че звучи логично!
Но защо тогава толкова малко хора отдават значение и следват вдъхновението си?
Ето някои от възможните отговори, които аз съм срещала в другите хора и съм забелязала да са валидни за мен самата:
- Аз просто не усещам вдъхновението. Вдъхновението е като всеки друг момент от живота ни – ако съзнателно му обърнем внимание – ще го забележим. Но ако не ни е приоритет – то ще дойде и ще замине без изобщо да разберем, че нещо се е случило. Ако например си седнал на една спирка, слушаш си музика, мислиш си нещо, разговаряш с някого или нещо друго – ти може изобщо да не забележиш, че автобус 280 е спрял и тръгнал от спирката. За теб този момент ще мине незабелязан. Но ако си нащрек за автобус 280 – ти ще забележиш когато той дойде, ще видиш колко е пълен, ще видиш колко време стои на спирката и т.н. С вдъхновението е по същия начин – за да започнем да го усещаме, ние съзнателно трябва да започнем да му обръщаме внимание. Да изследваме как то възниква в нас, как ни действа. Може да момент, в който си казваме „Оооо“ или „Уау!“, или усещане, че „тук има нещо“. Или пък да е усещане за будност, че тук нещо важно се случва, че някакво осъзнаване се ражда, някаква идея възниква. Вдъхновението е момент на възбуда. И следващия път когато възникне в теб, дори и малко вдъхновение, вместо да го оставиш да си замине незабелязано, спри за малко. Спри за малко и се запитай: „Какво се случва в момента? Какво ме кара вдъхновението да направя, да кажа, да създам?„. Опитай се съзнателно да разбереш как вдъхновението те кара да се чувстваш физически. И какво е посланието, което то носи.
- Нямам време да следвам вдъхновението си. Истината е, че никой няма време за нищо. Освен за това, което е приоритетно за него. Следователно ако искаме да имаме време да следваме вдъхновението си трябва да да го заложим като наш приоритет. Аз например работя с много ясен график и задачи за деня и моят начин да създавам време за вдъхновението е като всеки ден си оставям 2 свободни часа на ден, в който ако се появи – аз мога да последвам вдъхновението без това да наруши графика ми, да забавя нещо или да чувствам, че не мога да последвам вдъхновението си. Вашият подход на практика може да е различен, но идеята е, че ние не търсим време за вдъхновение, а създаваме време за вдъхновението. Защо е толкова важно да си предвидим време за вдъхновението? Защото вдъхновението идва с енергията за изпълнение на даденото действие. Ако не хванем тази вълна, а оставим изпълнението „за после“ – енергията вече няма да я има и ще се усеща като „трудна работа“ да свършим това, което ни е изглеждало фасулска работа когато ни е хрумнало. Тогава ще ни е нужно повече време да изпълним действието спрямо това ако бяхме го направили когато енергията е била налична. В този смисъл – следването на вдъхновението пести време.
- Да следваш вдъхновението си ми звучи малко несериозно. Този проблем възниква поради две основни причини. Първата е, че ние хората много несъзнателно се влияем от мнението на другите хора и ако в повечето си време ти си в средата, в която няма достатъчна съзнателност и вдъхновението, интуицията, вътрешния глас не е нещо, което се толерира – тогава ти също ще си изградиш мнение, че вдъхновението е несериозна работа. Реално това не е нито твоето мнение, нито твоето усещане за нещата, но мнението на околните има смешното свойство толкова да се внедри в нас, че ние да го третираме като собствено мнение. :) Втората основна причина, поради която хората смятат вдъхновението за несериозно е, защото вдъхновението често се бърка с импулсивност. Често може да чуеш някого да каже: „Получих вдъхновение, така ми хрумна и затова така направих„. В повечето случаи обаче това не е вдъхновение и чиста импулсивност. Усетът кое е импулсивност и кое вдъхновение идва с времето и практиката, но по-долу ще обърна внимание на няколко разлики между двете, които може би ще ми погнат да обясня какво имам предвид. Импулсивността е действие във въздуха без ясна посока. Дошлото ти е нещо на ум и го пускаш без да се замислиш нито за последствията, нито за конкретния резултата, който целиш с това действие, нито как това ще въздейства на хората, към които е насочено. Обикновено ако се спреш и помислиш за последствията и засегнатите хора – желанието нещо да се направи отминава. Вдъхновението от друга страна е осезаема насока да направиш нещо, която остава дори и след като си обмислил какъв краен резултата искаш и как ще въздейства на другия човек. Импулсивността обикновено оставя хаос, обърканост, а понякога и наранени хора след себе си, докато вдъхновението по един елегантен начин намества парченцата на най-правилното им място. Импулсивността е да се захващаш с много и различни неща без да се погрижиш за довършването на тези, които вече си започнал. Това поведение е характерно за децата, за незрелите личности. Вдъхновението от друга страна е характерно за зрелите личности, които отделят време да следват интуицията си, но знаят важността на това да довършват значимите си идеи до край и намират начин да го направят. Дори и когато им липсва вдъхновение.
- Да следваш вдъхновение е дискомфортно. Когато вдъхновението дойде то е усещане в теб, че нещо набъбва да се роди. Нещо набъбва да се случи чрез теб. Умението да следваш вдъхновението е умението да действаш. Да правиш нови неща. И понеже тези нови неща обикновено са нови, неясни, непознати – те се усещат дискомфортни. Вселената постоянно се разширява, развива, нещо ново се създава. Представяте ли си само цялата Вселена да спре, защото изпитва дискомфорт от развитието си? И ако погледнете на себе си като една малка Вселена, каква аналогията може да си направите?
Може би има и много други модели, които спират хората да следват вдъхновението си, но това сега няма значение.
Това, което има значение е лично на теб какво ти пречи да следваш вдъхновението си? Липсата на време? Блокираш когато дойде вдъхновението и не знанието какво да правиш? Страхът, че трябва да направиш нещо ново и дискомфортно за теб?
Помисли – какво правиш ти когато вдъхновението дойде? Как реагираш? Отделяш ли му внимание? Следваш ли го? Действаш ли спрямо него? Ако не – какво може да промениш, за да започнеш да забелязваш по-съзнателно вдъхновението си и да действаш по-смело спрямо него ?
Започни да експериментираш и намери най-правилния вариант за теб. Започни да обръщаш внимание какво се случва с нивото на енергията ти когато следваш вдъхновението си и когато го игнорираш.
Защото, да – ако искаш да имаш по-вдъхновен живот, трябва да започнеш да следваш вдъхновението си! Трябва да скочиш от скалата, за да усетиш, че следвайки вдъхновението ти не падаш, а се учиш да летиш. И ако никога не отделяш време да следваш своето вдъхновение, никога няма да се научиш да летиш!
Заповядай заедно с нас в Програмата за полезни навици където всеки месец изграждаме различен полезен навик в ежедневието си и това ни помага да сме по-съзнателни, смели, уверени и способни да довършваме важните за нас цели! Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. Цената е 30лв. за целия месец! Очаквам ви заедно да създаваме живот, който си струва да бъде изживян ТУК! :)