Най-силните върпоси за опознаване на себе си

Най-силните върпоси за опознаване на себе си

Най-силните върпоси за опознаване на себе си

 

Един от най-задвижващите фактори за човешката психика е имането на яснота. Когато имаме яснота, увереността и ентусиазма ни да действаме напред осезаемо се увеличава. И обратното – когато нямаме яснота е все едно се въртим в кръг, скачайки от едно нещо на друг, без да стигаме кой знае къде по-далеч отколкото сме били и преди.

Днес искам да споделя с вас няколко въпроса, които изключително силно създават яснота относно това какъв човек сме и какъв живот автентично искаме да живеем. Другари, всички тези неща ние ги знаем, но много рядко ги имаме ясно дефинирани в съзнанието си и събрани на едно място. Представете си да ви дам една тетрадка за човека Х и вътре да е описано – какво създава усещане за истински мир на този човек, какво му създава вдъхновение, какво го кара да се чувства жив, какво харесва и какво не харесва текущо в ежедневието си, към какво се стреми, как е най-вдъхновяващо за него да прекарва деня си и т.н. Вие без да сте виждали този човек вече ще го „познавате“, нали?! Ами представете си сега да имате тази информация описана и събрана за себе си. То е като да видиш себе си отстрани и да имаш много ясно ръководство какво те кара да се чувстваш добре, какво те кара да се чувстваш жив, как е най-оптимално за теб да прекрваш деня си, в каква посока да вървиш и т.н. Мега готино, нали?! :)

Това са въпроси, на които всеки отговаря още в началото, когато се включи в моя мастърмайнд за създаване и реализиране на визия, и е едно от нещата, които хората ми казват, че им е най-най-ценно да имат като информация за себе си и да си го преглеждат на всяка ревизия през 3 месеца. Защото силно им помага да си спомнят какво работи за тях, какво не, към какво се стремят и как искат да живеят. За да знаят към какво да подравнят решенията, които взимат.

Ок!

Препоръката ми е да отделите около 2-3 часа само за вас, да си вземете красива тетрадка, да си запалите ароматна свещ, да центрирате себе си с няколко бавни вдишвания и издишвания, и да опишете своите лични отговори на тези въпроси. Може да ги преглеждате на всеки 3 месеца, за да си припомняте какво е важно за вас, как искате да живеете и да правите необходимите корекции ако сте се отместили твърде много от този път. :)

Ето ги и въпросите:

  • Какво за мен е богат живот? Опишете специфично какви точно неща ви карат да се чувствате изобилно. Например за мен едно от нещата е да мога да си купувам здравословна храна, която искам без да се притеснявам за цената. Или да живея в апартамент, който наистина ми харесва.
  • Какво ми създава усещане за мир?
  • Какво ми създава усещане за радост и щастие?
  • Какво ми създава усещане за живот и свобода? Какво ме кара да се чувствам жив и свободен?
  • Как искам да живея по моите стандарти, автентично? Колко време искам да работя? Колко време искам да почивам? Колко искам да печеля? Какво искам да правя в свободното си време? Как искам да се забавлявам?
  • Как точно искам да изглежда денят ми? Как изглежда един еждневен ден, най-радостен и вдъхновяващ за мен? Опишете по часове.
  • Какво в момента е „трябва“ в живота ми и ми създава усещане за свитост и тежест? Какво задължително не искам повече да толерирам в живота си? Какво ме ограбва? Какво не ми служи повече? Какво в живота ми ме кара да се чувствам незначителен и малък?
  • Какво в момента е „искам“ в живота ми и какво задължително искам в живота си занапред?
  • Какво бих правил в момента ако имах 4 000 000 лв? (Това са около 5000лв всеки месец в следващите 70 години, сигурни пари ;)
  • Какъв точно човек съм аз, автентичен себе си, когато имам 4 000 000 лв? Как говоря? Как се държа? С какво съм облечен? С какво се храня?
  • Какви са опциите в живота занапред за мен?
  • Коя е най-вдъховяващата и радостна опция за мен?
  • Какво бих направил ако не ме беше страх? Напишете 3 неща.
  • Какво трябва да се промени в графика ми, за да имам повече от това, което искам и да спра да толерирам това, което не искам и вече не ми е нужно?
  • Как изглежда моят богат и красив живот увеличено по 4? Как изглежда „having it all“ по 4? Как точно изглеждa, така, че да е подравнено лично към мен и това, което лично на мен ми създава смисъл, радост, усещане за живот?

Пишем отговорите си подравнение НЕ към това кое изглежда добре, кое как трябва или не трябва да го искаме, а кои неща вътрешно, истински ЧУВСТВАМЕ като важни, желани, значими за себе си. В отговорите си отразяваме максимално себе си и това, което е истина лично за нас. Без маски, без срам, без самозаблуждения, без фантазии. Усещаме какво иска наистина душата ни и описваме това.

Щастлива съм да споделя тези въпроси с вас и нямам търпение да усетите вдъхновението, свързаността и окуражаването на себе си, които те създават в нас докато им отговаряме. :) Отделете 2-3 часа за мега красиво опознаване на себе си, отговорете на тези въпроси и ми пишете как това ви е подействало. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :) Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

 

Най-краткият път към щастието

Най-краткият път към щастието

Най-краткият път към щастието

Преди да започнете статията – помислете за 3 момента на щастие в живота ви. Може да са от тази седмица, от миналия месец, година или от целия ви живот. Просто помислете за 3 момента на щастие.

Когато хората говорим за моменти на щастие, обикновено това са:

  • успешно взимате на труден изпит
  • раждане на дете
  • предложение за брак
  • одобрение за нова работа
  • напускане на работа :)
  • пътуване за желана дестинация
  • оставане и почиване цял ден вкъщи без никакви задължения
  • започване работа по супер вълнуващ за вас проект
  • избирането на ново правителство в държавата :)
  • и т.н. и т.н.

Та, какво е общото между всички тези събития? Не само тези, които са описани по-горе, а какво е общото между всички моменти на щастие. Може да се отделите 1 минута за размисъл върху този въпрос преди да продължите със статията. :)

Обикновено ние мислим, че щастието е свързано с даденото събитие, което се е случило. Реално обаче едно събитие може да е щастие за един и тотален ад за друг. Дори за самия теб – в един момент едно събитие може да е щастие, в друг момент може да е голяма неприятност.

Следователно щастието не зависи от даденото събитие. Не зависи от съдържанието на това, което се е случило.

Ако погледнем малко по детайлно в същността на нещата, ще разберем, че щастието зависи от това дали нещото, което се е случило сме го искали или не сме го искали в този момент.

Ако ти искаш партньор и получиш партньор – това за теб е щастие. Ако ти искаш партньор и не получиш партньор – това за теб е нещастие. Но ако не искаш партьор и получиш партьор – това също е нещастие.

Т.е. щастието не зависи от това какво се случва, а от това дали ти искаш или не искаш това, което се случва. Момента на щастие е тогава, когато получиш това, което ти искаш в този момент.

Тук неприятното е, че когато живеем в тази парадигма, ние ще бъдем щастливи единствено и само ако получаваме това, което искаме. А това няма как да стане. В този свят има 7 билиона човека, всички с различни желания. Един иска да е с теб, ти обаче не искаш да си с него. Един иска да ти продаде нещо, ти обаче не искаш да го купуваш. Т.е. няма как всичко, което искаме да се получава. Затова и нашето щастие в момента е брутално нестабилно.

Нека сега разгледаме горното становище по обратен начин, където се получава следното: щастие е, когато искаш това, което получаваш в този момент.

Тук вече възниква проблем! Ние сме тотално ок с това, че щастие е, когато получим това, което искаме. Но никак не сме ок с това, че щастие е когато искаме това, което има в този момент. Защото ако това, което присъства в този момент не го искаме – как да сме щастливи, нали? Ние искаме това, което си искаме!

Ок!

Нека за момент оставим личните си преференции какво искаме и какво не искаме настрана, и разгледаме обективно нещата.

Този момент, който се случва в момента е такъв какъвто е. Той е неизбежен. Следващият момент може да бъде друг, но ТОЗИ момент е такъв какъвто Е. Не можеш да го промениш, не можеш да го донастроиш, не можеш да го изтриеш, не можеш да го напудриш. В този момент, това е реалността. И когато спориш с реалността, реалността печели само в 100% от случаите. Защото в този момент няма как да е друго от това, което Е. :)

Та, ако не можеш да промениш този момент и знаеш, че щастие е, когато получаваш това, което искаш – тогава какво избираш? Да искаш това, което Е в този момент или да не искаш това, което така или иначе Е в този момент?

Едното е щастие, другото е страдание.

Ако един човек е истински съзнателен – той винаги избира да е добре пред това да не е добре. Ако си несъзнателен – ти можеш с часове, с дни, с години да си страдаш, защото нещо не е както ти го искаш. Да си разказваш истории колко е зле. Как не трябва да е така. Да се тревожиш. Да преживяваш негативност и т.н. Но ако ти си съзнателен – ти винаги избираш да не страдаш пред това да страдаш. Следователно избираш да си ок с това, което Е. Защото това което Е е, и няма друг начин, по който да Е в този момент.

В момента живота на повечето хора е: щастие, когато получим това, което искаме и нещастие, когато не получим това, което искаме. Ако обаче ние сме съзнателни и винаги сме ок с това, което Е в този момент (независимо дали е „добро“ или „лошо“ за нас) – ние ще сме винаги в щастие, нали така? Защото няма да има нещо, с което да не сме ок.

Ето го и отговорът на нашия въпрос.

Най-краткият път към щастието е да искаме, да приемаме изцяло това, което е в този момент. Независимо дали е „добро“ или „лошо“ за нас.

Тук има само 2 най-важни неща за осъзнаване.

  • примане не е примирение
  • този момент не е същото като следващия момент

Да приемем това, което Е в този момент не значи да се примирим с него. Ако това, което искаме е нещо друго от нещото, което се случва в този момент – ние задължително трябва да продължаваме да действаме и вървим в посока на това, което искаме. Т.е. нашето приемане не е пасивно! Ние не си казваме: Е, каквото Е, да бъде, приемам го, не ме интересува, ще го бутам някак си. Това не е истинско живеене. Това е да бичиш айляк и в тази игра ние НЕ играем.  Ние искаме да играем в интензитета на живота. Затова нашето приемане е активно приемане. Т.е. това е задвижващо приемане. То служи, за да запазим своя вътрешен мир и яснота, за да можем да преценим най-адекватно каква да е следващата ни крачка напред към това, което искаме, според това, което Е в този момент.

Да се бориш, недоволстваш и страдаш от това, което Е в този момент е безумие. Тотална загуба на енергия, време, емоции, всичко. Но когато проявиш активно приемане – ти вече играеш като истински партньор с Живота. Разбирайки, че не си сам в този свят и не всичко се случва както на теб ти харесва. И ти си тотално Ок с това.

Второто важно нещо е, че ТОЗИ момент е неизбежен, но следващия момент е в процес на създаване! И ние може да изберем да създадем нещо друго! Ако обаче ти си твърде зает да се бориш и да страдаш, че този момент не е такъв, какъвто го искаш – на теб не ти остава много време и енергия да мислиш и да твориш следващия момент. Но ако ти приемаш този момент и избереш да не се въртиш в негативен кръг около него – тогава твоя капацитет остава свободен и ти може да го насочиш към това наистина да вървиш напред към това, което искаш.

Та, ето го и заключението: Най-краткият път към щастието е да приемаш това, което е в този момент. Не, защото винаги искаш да е това, което е, а защото си съзнателен. Защото знаеш, че не може да промениш това което Е в този момент. Защото ясно избираш да НЕ страдаш. И защото разбираш, че за да имаш капацитет да съдаваш живота си в следващия момент, не може да си позволиш да губиш ресурсите си в борба с това, което е непроменяемо в този момент.

Ок?

Ок!

Хайде сега да свършим и някоя полезна работа! :)

Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)

Колко живееш съзнателно и колко компулсивно?

Колко живееш съзнателно и колко компулсивно?

Колко живееш съзнателно и колко компулсивно?

Да живееш живота си съзнателно е обратното на това да живееш живота си компулсивно.

Да се храниш е хубаво, но ако се храниш компулсивно с всичко, което е на масата – това води до лош резултат.

Да ползваш Фейсбук е хубаво, но ако го отваряш компулсивно всяка минута – това води до лош резултат.

Да обичаш е хубаво, но ако обичаш компулсивно, създавайки напрежение в другия или невротизирайки себе си – това води до лош резултат.

Да работиш е хубаво, но ако роботиш компулсивно и вманиачено без да почиваш – това води до лош резултат.

Да мислиш е хубаво, но ако мислиш компулсивно, следвайки всяка своя мисъл и вкопчвайки се в негативни истории, които те водят по спирала надолу – това води до лош резултат.

Каквото и да правим компулсивно, то води до лош резултат.

Природата на нашия ум е да бъде компулсивен. Той скача от една мисъл, на втора, на трета. От едно желание, на второ, на трето. От едно недоволство, на второ, на трето.

Но ние не сме нашия ум. Ние сме нашата съзнателност. Т.е. основната идея не е да контролираме ума си, а просто да НЕ бъдем него.

Нашият ум мисли – това му е работата. Нашата работа е да стоим в своята съзнателност.

Основната идея на самореализацията е преминаване от компулсивност към съзнателност.

Та, как може да направим стъпка напред към тази цел?

Като преди да направим някакъв избор, преди да направим нещо, просто си зададем върпроса – Това съзнателно ли е или компулсивно?

Задаваме си този въпрос за абсолютно всичко, което започваме да мислим, да чувстваме, да правим и т.н. Например, снощи се събудих около 4 часа през нощта. Станах, отидох до тоалетна и на връщане грабнах телефона да отворя мейла си. Запитах се – това съзнателно ли е или компулсивно? Само задаването на този въпрос създаде мир в мен и ми напомни, че аз съм повече от компулсивните подтици на моя ум. Така че, оставих телефона и легнах да си доспя.

Истината е, че дори когато се питаме въпроса дали това, което се каним да направим е съзнателно или компулсивно, понякога ще избираме компулсивното. Например, възниква ти желание да запалиш цигара и се питаш – това съзнателно ли е или компулсивно. Знаеш, че е компулсивно, но въпреки това избираш да си запалиш цигарата. Това е ок. Само факта, че сме си задали въпроса преди да го направим е нещото, което създава дългосрочния позитив за нас и засилва нашата съзнателност. В курса ми по съзнателност описвам как да избираме „грешното“, знаейки ясно, че е „грешно“ е част от изграждането на нашата съзнателност, защото помага на ума ни да забележи и усети негативния резултат от компулсивното ни поведение. В дългосрочен план това помага на ума ни да прави повече „правилни“ (обогатяващи, съзнателни) избори, без да се хвърля в компулсивни желания и да се премята като 5 годишно дете, което иска поредното си разсейване.

Каквото и да правим съзнателно, то води до обогатяващ резултат. Защото дори и резултатът да не е „добър“, ние сме достатъчно съзнателни да видим този резултат като „просто опит“, а не като „лош“ резултат и причина да страдаме. Съзнателността винаги избира да си добре, вместо това да не си добре (каквото и да става).

Та…посмисли сега.

Колко живееш ежедневието си в съзнателност и колко в компулсивност?

Реално, това няма значение! Единственото, което има значение е от тук насетне, за всяка мисъл, чувство, действие, преди да се въвлечем в него, да се попитаме: Това съзнателно ли е или компулсивно? И малко по малко да правим повече съзнателни, отколкото компулсивни избори. 

Хайде сега да практикуваме! Каква феноменална възможност за нас да създаваме съзнателно живота си, нали?

Радвам се, че сме заедно по този път напред. :)

Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)

Нашата подготовка за Личностната ера

Нашата подготовка за Личностната ера

Нашата подготовка за Личностната ера
Другари, ние преминаваме от Индустриална ера, през Информационна ера към ЛИЧНОСТНА ера.
 
Една от най-съществените характеристики на този преход е в „СВОБОДНИЯ ИЗБОР“. Преди свободният избор беше почти изцяло в държавите и монополите. След това свободният избор премина доста към компаниите. Монополните структури започнаха да се разпадат и се отвори повече пространство за големи и малки компании да увеличават дяла си. Сега ясно се забелязва как СВОБОДНИЯ ИЗБОР бавно, но сигурно започва да преминава в ръцете на отделните индивиди. На отделните хора. В ръцете на мен, на теб и на всички останали около нас.

За личностната ера

И глобално, обществото ни е тотално неподготвено за това! Защото прекалено голям процент от хората НЕ могат да ползват свободния си избор градивно.
 
Един човек, който има свободен избор може да го използва за феноменално красиво личностно и обществено развитие. Но може да го използва и така, че тотално да се саморазруши. Физически, емоционално, ментално и духовно.
 
Свободният избор може да бъде нещо добро ЕДИНСТВЕНО ако е съзнателен, ОБОГАТЯВАЩ избор. Когато това, което избереш е обогатяващо за теб, за хората около теб и за живота като цяло. От най-малкия избор, който всеки от нас прави ежедневно до най-големия избор, който седи днес пред теб.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да НЕ запалиш цигарата си, вместо да я запалиш и да се тровиш доброволно.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да НЕ изядеш поредния джънк фууд за деня, вместо да го изядеш и да си кажеш, че „веднъж се живее“.

Съзнателен, обогатяващ избор

Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да правиш това, което естествено и истински те радва, а не да живееш живот, в който трябва да се напиеш, за да ти е забавно и за да харесваш работата си, колата си, жена си, живота си.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да избереш да поемеш риска, който искаш да поемеш, вместо да седиш с месеци и години скован от чуденето, съмненията и страховете си.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да влизаш във взаимоотношения, да се жениш и да имаш деца, защото имаш вътрешното обогатяващо желание да го направиш, а не за да задоволяваш обществените и семейните догми, за да запълваш вътрешната си празнота и нужда да бъдеш значим за някого или за да обслужваш вътрешните си страхове от самота.
 
Съзнателен, обогатяващ избор означава да забелязваш свличащите те надолу състояния и истории в главата си, и да избереш да минеш СПОКОЙНО през тях и после да промениш перспективата си, за да продължиш напред, вместо да се оставиш да бъдеш удавен в естествената склонност на ума към негативност.
 
Свободният избор е бил винаги в ръцете на отделните хора, но до сега (с изключение на много малък брой личности) нашето съзнание никога не е било на достатъчно високо ниво да разбере ментално концепцията за свободен избор, камо ли да я ползва с изборите и действията си адекватно. Затова и винаги доброволно сме давали своя свободен избор в ръцете на държавата, компаниите, семейството, хората около нас (дори и когато сме заставали срещу тях!). Сега обаче, точно както предаваме отговорността на едно пораснало дете, така и ОТГОВОРНОСТТА за свободния избор започва да се предава изцяло на нас.
 
И ние може да я използваме градивно или саморазрушаващо.
 
Та, другари, с този пост ви каня да започнем да упражняваме своя свободен, съзнателен, ОБОГАТЯВАЩ избор. Ежедневно. От най-малкия детайл до най-големия детайл. Със сигурност не в 100% от случайте, но в 70-80% – да, това е нашият таргет!
 
Това е нашата подготовка за настъпваща ЛИЧНОСТНА ЕРА.
 
Защото ако не го направим – животът ни ще бъде (ако вече не е) едно тихо отчаяние, прекарано в служба на всичко останало, освен себе си.
 
Започнете с физическото. С цигарите, с газираното, с алкохола, с храната, с тялото си. От там насетне следващата стъпка ще си дойде сама за вас, сигурна съм.
 
И искам да завърша с един цитат от Питър Дракър, който изключително резонира с този пост и който отдавна съм разглеждала в курса ми по съзнателност.
 
След няколко хиляди години, когато историята на нашето време ще се пише от перспективата на вече изминало хилядолетие е вероятно, че най-важното събитие, което историците ще описват няма да е свързано с технологиите, с интернет или пък с електронната търговия. Най-важното събитие ще бъде свързано с безпрецедентната промяна в човешкото съзнание. За пръв път, буквално за първи път, все по-значителен и бързо растящ брой хора започват да имат свободен избор. За пръв път тези хора се сблъскват с това, че трябва да правя самостоятелни избори и да управляват сами себе си. И обществото е тотално неподготвено за това.
Питър Дракър
 
Колко ОБОГАТЯВАЩИ избора направи днес за себе си?
 
Кой е най-обогатяващия избор, който може да направиш СЕГА?
 
И за колко ОБОГАТЯВАЩИ избора може да се сетиш и направиш утре? ???
 
Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)
Пусни мелодрамите на твоя ум

Пусни мелодрамите на твоя ум

Пусни мелодрамите на твоя ум

*** ПРОБЛЕМИТЕ ТИ НЕ СА ИСТИНСКИЯТ ПРОБЛЕМ ***

Ние не решаваме проблемите си като решаваме проблемите си. Ние наистина решаваме проблемите си като се справим с това, което създава нашите проблеми – умът ни.

Ако твоят ум може да създаде мелодрама от всяко нещо (а той го може и ти вече знаеш това), тогава абсолютно няма значение дали ще си решиш проблема, който имаш сега. Защото веднага след него, твоят ум ще ти изфабрикува друг, съвсем нов проблем! Или НЯКОЛКО други нови проблема! А може и да е някой стар проблем, но разказан по нов, по-мелодраматичен начин!

Помисли си само – кога за последно си нямал проблем?!?

Почти никога, нали?! Това е защото в главата си имаш изключителен професионалист, който се грижи да не оставаш свободен от проблеми.

Как се справяме тогава с нашият ум?

Като не се въвличаме в мелодрамите му! Просто не се идентифицираме с тях.

That’s it.

„Не можеш да се справиш! Това е твърде сложно за теб!“ – ти чуваш тази мисъл на ума си, но не добавяш нищо към нея. Не я развиваш в история. Не си спомняш как в първи клас не си се справил на теста, защото е бил сложен. Не започваш да си разказваш, че сигурно наистина е сложно и няма да се справиш. Не започваш да се самосъжаляваш колко много неща не знаеш. Не правиш НИЩО от това. Просто чуваш мисълта, усмихваш се и я пускаш. Знаеш, че това е просто мисъл, а не факт, затова я пускаш и продължаваш напред без да се въвличаш в нея.

„Това не е за страхливи хора като теб. Не виждаш ли, че тъкмо се провали, къде пак с тези големи надежди си тръгнал?!?!?“ – ти чуваш тази мисъл на ума си, усмихваш се и я пускаш. Разбираш, че това е само мисъл и просто продължаваш напред.

„Ти никога не можеш да имаш тази работа/тази връзка/тази къща. Няма как да ти се случи!“ – ти чуваш тази мисъл на ума си, усмихваш се и я пускаш. Разбираш, че това е само мисъл и просто продължаваш напред.

Когато можем да не развиваме мислите на ума си в истории, в които да затъваме – тогава започваме да живеем в един тотално различен свят! Свят, в който не се сравняваме с другите, не омаловажаваме талантите си, не сме озверени към хората, живота, времето, ситуацията, асансьора, който не работи. И цялата ни енергия е насочена към това да правим нещото, което сме избрали да правим в този момент. С удоволствие и с усмивка.

Всички полезни навици, които практикуваме в ежедневието си ни помагат да се поддържаме в добро ментално състояние, за да можем по-лесно и съзнателно да пускаме мелодрамите си и наистина да създаваме живот, който си струва да бъде изживян.

Този месец продължаваме с навика за повече движение в ежедневието! )) Аз тази седмица наблягам на разтягане и мобилност – ако се чудите какво да правите, може да правите и вие малко разтягане заедно с мен!

До скоро!

Венета
Запиши се да получаваш други мои статии ТУК.

Безпокойство – изграждане на разбиране и спокойствие с него :)

Безпокойство – изграждане на разбиране и спокойствие с него :)

Безпокойство - изграждане на разбиране и спокойствие с него :)

Безпокойството решило ли е някой от вашите проблеми?

Аз нямам такъв случай!

Някога изкарвали ли сте си супер готино времето, докато се безпокоите?

Аз със сигурност не.

Въпреки това – безпокоенето е сред най-любимите хобита за много от нас.

Безпокоим се какво хората мислят за нас. Безпокоим се, че може да се провалим и да изглеждаме смешни (понякога до толкова се безпокоим от това, че дори не опитваме)! Безпокоим се за пари. Безпокоим се за любовните си взаимоотношения. Безпокоим се, че може би никога няма да постигнем мечтите си.
⁠⠀
И след това се безпокоим, че твърде много се безпокоим!
⁠⠀
Другари, никой никога не е намерил доказателство, че безпокоенето може да създаде някаква позитивна трансфромация в нас и в живота ни.
Ние някакси вярваме, че нашето безпокоене е по някакъв начин полезно за нас. Но истината е, че то не е. Докато се безпокоим ние не постигаме нищо друго освен да си създаваме чувство на свитост и нещастие в себе си. 

Ако си направим един анализ на приходите и разходите на дейността безпокойство в живота си – безпокоенето има 100% разход и 0% приход.

Та, защо тогава се безпокоим?

⁠Безпокоим се, защото това е силно вграден механизъм в нашето мислене. То е като зависимост. Ако никой никога не ни беше казал, че трябва да се безпокоим за нещо, ние нямаше да знаем, че безпокойство съществува и нямаше да се безпокоим. Но, ние откакто сме родени, на нас ни се казва, че трябва да внимаваме за това и онова, че това е хубаво, че другото не е хубаво, че онова ако се случи ще стане страшно. И т.н. Ние 20, 30, 50 години сме интегрирали в мозъка си, модела за безпокойство. Той е познат за нас, помага ни да си стоим малки и свити, и така ни помага да стоим в безопастност (или поне така ни казва парадигмата около нас).

⁠Новото разбиране към безпокойството, което днес искам да споделя с вас е просто и е следното: Безпокойството е болезнено. И то е болезнено с причина. Причината е, че то НЕ Е полезно за нас. Всяко нещо, което не е полезно за нас хората, повторено хиляди пъти – става болезнено


Безпокойството е безполезно и едно от най-смислените умения, които може да упражняваме ежедневно в живота е да пускаме безпокойството си.
 

Понякога хората си мислят, че ако не се притесняваш значи не ти пука за нещо, което е „важно“ за теб. Но истината е следната – когато не се притесняваш ти всъщност имаш капацитет да мислиш ясно, будно и съзнателно как можеш най-адекватно да присъстваш и какво най-адекватно може да направиш в ситуацията, която е „притеснителна“.


Когато не си в безпокойство – ти имаш спкойствие и пространство да бъдеш съпричастен ако има нужда, да бъдеш опора за някого или за себе си в труден момент, да дадеш адекватен, полезен съвет (на друг или на себе си), а не да навлизаш в тъмната, тясна, без никави възможности перспектива, в която безпокойството те вкарва.

Основната причина за безпокойството е страха от неизвестността. Затова и имането на ясна визия и план занапред е толкова важно. Когато мозъкът ни види неизвестност занапред, той я запълва автоматично със страх (заради тенденцията за негативност). Това се случва за секунди. Алтернативата е – ние да създадем картина за бъдещето и вместо да оставяме мозъка си да цикли неадекватно в негативност, да му дадем задача да мисли как да реализира тази картина. А повярвайте – нашият мозък е умен. Ако ние му зададем ясна задача какво да създаде, той ще намери възможности и вратички да се случи. Защото работата на мозъка ни е да мисли. Но ако ние не му възложим съзнателно тази задача – той ще действа по своята си негативна тенденция.

Та, днес исках просто да споделя моите 2 най-важни стъпки за справяне с безпокойството:

1. Изграждане на разбиране, че безпокойството не носи никакви ползи. Никакви. Т.е. – ние просто може да го пуснем. То не ни носи нищо полезно.

2. Изграждане на ясна визия и план занапред (за конкретна ситуация или за живота ни, няма значение, важно е да дадем продуктивна насока за мозъка ни да си върши работата – да мисли).

От там насетне, когато имате визия – просто давате най-доброто от себе си, дори „най-доброто“ да е много малко за този момент и продължавате напред. Без безпокойство. А с вяра, че Животът е наш приятел и ни подкрепя, и обича във всяка стъпка напред. Ние никога не сме сами.

Представете си само ако вземете цялата тази енергия, която влагате в безпокойство и я вложите в създаването на нещо, което е важно за вас и ви вдъхновява! Каква приятна мисъл, нали? :)

Практикувайте я. Пускаме безпокойството и насочваме енергията си към това да създадем нещо приятно за нас в този момент – да действаме по визията си. Дори да пренасочите 5 или 10% от тази енергия – със сигурност ще видите снежния ефект с натрупване в мисленето и живота си. :)

Това е постоянна практика – всеки път щом се хванете да се безпокоите – паузирате, релаксирате, пускате безпокойството и насочвате⁠ енергията си към нещо градивно, приятно, усмихващо за вас. :)

Радвам се, че можем да тренираме тази трансформираща практика заедно. :)

⁠Let’s do this! :)))

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)))

Въпроси за яснота и посока напред

Въпроси за яснота и посока напред

Въпроси за яснота и посока напред

Хората постоянно се променяме в мисленето си, в интересите си, в желанията си. Преминаваме от един етап в друг. Нещата понякога стават твърде комплексни и объркващи. Или пък това, което ни е било интересно и вдъхновяващо, вече ни е монотонно и безинтересно. И много често това, което е работило за нас преди, вече просто не работи. Вече не ни носи нито радостта, нито резултатите, които искаме.

Когато стигнем този момент, а ние всички в един или друг период стигаме до този момент, имаме два избора:

  • да не направим нищо – да продължим по същия начин. Да останем в сложността и объркаността си. Това не изисква от нас да анализираме. Не изисква да се променяме. Трудно и неприятно е да стоим в сложността и объркаността си. Не ни носи усещане за живот. Но е удобно. Реално ние може да останем цял живот в това пространство. И ако човек е избрал съзнателно този вариант за себе си – това е ок. Според мен всеки от нас има нужда от периоди на такава пауза, но смятам, че тези периоди не е ок да бъдат твърде дълги.
  • да направим нещо. Истината е, че в тези периоди на сложност, обърканост, незнание какво да правим, има само едно единствено нещо, което може да направим. Да седнем и да си създадем яснота. Да си зададем замислящи въпроси и да изследваме различните отговори за себе си. Този вариант е наравно труден с горния. Но той ти дава възможност да продължиш напред. А аз вярвам, че дори и да паузираме за известно време, нашата обща мисия като общество и като отделни хора е… просто да продължаваме напред. 

За тези от вас, които в този момент имате нужда да продължите напред, но се усещате сковани от объркаността и хаоса си, по-долу ви споделям няколко готини въпроса, които вярвам, че могат да ви създадат повече яснота и посока напред. Отделете си 30-40 минути, като съветвам ви – преди да седнете да отговаряте – бъдете в своето красиво, приятно състояние, а не да сте в недоволство, яд, неприязън или подобно свиващо мисленето ни състояние.

Ето и въпросите:

  • Какво за мен е хубав живот? Какво конкретно трябва да имам, да правя, за да усещам, че имам хубав живот по моите си лични стандарти? И бъдете специфични. Кола, апартамент, къща, човек, който да помага с чистенето и готвенето, да мога да ям всеки ден навън, да си купувам дрехи без да гледам цените, красива любовна връзка. Какво за мен е хубав живот? 
  • Какво ми създава усещане за мир?
  • Какво ми носи радост?
  • Какво ме кара да се чувствам жив?
  • Какво ме кара да се чувствам обичан?
  • Какво трябва да променя в графика си, за да имам повече от това, което ми носи мир, радост и усещане за живот?
  • Какво не искам повече да толерирам в живота си? Какво вече не ми служи повече?
  • Какво задължително искам в живота си занапред?
  • Какво бих правил ако не ме беше страх?
  • Какво бих правил в този момент ако имах 4 милиона лева?
  • Как се държа аз, когато имам 4 милиона лева?
  • В какво съм натурално добър? Какво ми се отдава и ме усмихва да правя?
  • Кой е следващия импулс, който ме подтиква да го случа? Какво ме привиква?
  • Как изглежда моят хубав живот, но увеличен по 4? Ако вече имам това, което искам от първия въпрос, как изглежда моят хубав живот след това? Как изглежда моят хубав живот, но увеличен по 4?

Идеята на тези въпроси е да разберем по-добре кой наистина съм аз и какво наистина искам в този момент. Защото нещата се променят, всеки нов етап изисква нова версия на нас самите. И нови действия. Изисква да пуснем това, което е било преди и да стъпим стабилни в своята нова позиция. 

Когато си отговорим на тези въпроси, ние вече имаме стабилност, увереност за себе си – за това кой съм, какво искам, на къде вървя. Не забравяйте, че не е нужно да сте сами по пътя. Вижте кой може да ви помогне и помолете, дори платете за помощ. И остава единствено да държим всяка мисъл, дума и действие в тази посока. :)

Сега си заложете в графика точен ден и час, в който ще отделите 30-40 минути, а най-добре 1 час, за да отговорите на тези въпроси и да си създадете яснота и нови посоки напред. :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

Да поддържаме „продуктивно състояние“ е едно от нещата, на които почти никой не обръща достатъчно внимание.

Хората, които живеят наистина спокойно и продуктивно са тези, които са дисциплинирани в това да забелязват, когато са извън доброто си състояние. Забелязването и контролирането на състоянието ни е #1 инструментът, който ни помага (или ни пречи) да имаме успех в това, което сме тръгнали да правим. Никоя стратегия на света няма да ни помогне ако не сме в доброто си състояние.

Има огромна разлика, когато човек е в своето най-хубаво състояние. С енергия. С много увереност. С усещане за мир, благодарност, силен фокус и т.н. Сравнено когато този човек е в състояние на страх, мозъчна мъгла, разсейвания, депресия и т.н.

Всеки от нас постоянно е в някакво състояние. И ако вие намерите себе си в ниско, безпокойно, тревожно, неприятно състояние – то най-вероятно е започнало или защото не сте си движили тялото скоро, или защото си повтаряте едни и същи негативни мисли отново, отново и отново.

За да променим състоянието си, може да направим две неща:

  • Раздвижваме тялото си. Съзнателно ставаме и се раздвижваме по някакъв начин. Дишане, тренировка, разходка, джъмпинг джакс, стречинг – всяко нещо, което ни раздвижва може да се използва.
  • Съзнателност за това какво мислим. Забележете негативните мисли, които въртите в главата си. Вместо да се сграбчваме в тях и да се повличаме по тях – какво ако не им вярваме? Какво ако това, което си мислите не е истина? Какво ако има други възможности за вас? Ако не вярвате че това, което мислите е истина – какво става възможно за вас?

Ние следва да сме много съзнателни за тези две насоки, които определят състоянието ни. Особено в „неприятна“ ситуация като сегашната. Пътят към промяна на нашата негативност е в промяната в нашето състояние. 

Запитайте се сега – Как е моето физическо състояние? Как е моето ментално състояние? И след това станете и раздвижете тялото си. Когато раздвижваме тялото си, умът ни следва това и променя състоянието си. А когато сме в по-добро ментално състояние – ние започваме да виждаме нещата различно. Започваме да виждаме нови опции за себе си, нови пътища, които ни харесват. Започваме да имаме увереност в себе си и отпимизъм занапред. Това е безценно, другари!

Промяната на състоянието ни е #1 инструментът, който ни помага да подобряваме живота си. Никоя стратегия на света няма да ни помогне ако не сме в доброто си състояние. И за да променим състоянието си не се нуждаем от нищо извън нас. Само това да движим тялото си и да сме съзнателни за мисленето си. 

Let’s do this. ❤️

Справяне с големи, трансформиращи промени чрез съзнателност

Справяне с големи, трансформиращи промени чрез съзнателност

Справяне с големи, трансформиращи промени чрез съзнателност

Когато сме в период, в който ни се случват много промени, това обикновено ни се отразява стресиращо и може да превърне този период от време на развиващи трансформации във време на големи трудности и непреодолима умора.

Всеки от нас е имал подобни периоди: развод, смърт на роднина, смяна на работа, преместване в нов дом или в нов град, промени във взаимоотношенията с партньора ни, политически хаос и всякакъв друг вид несигурности, които се случват и веднага изискват нашето внимание и време.

Когато няколко подобни неща се случат наведнъж, това може да бъде много натоварващо.

Днес обаче искам с вас да разгледаме насоки, които ни помагат да задобреем в умението си да се справяме с каквито и да е било промени, които могат да възникнат в живота ни. Независимо колко големи са и независимо колко едновременно се случват в живота ни!

Това би ни помогнало да преминаваме доста по-лесно през турболенцията на живота, която така или иначе се случва. И дори да превърнем някои от тези турболентни моменти в моменти на задълбочаване, на обогатяващ опит, на израстване и дори моменти на… радост.

Точно така! Ние с вас съзнателно може да тренираме да преминаваме през периодите си на големи, масивни, трансформиращи промени… с радост.

Ето я и най-голямата тайна в нашата практика: ние всъщност винаги сме в период на промяна.

Ако вие сте от хората, които чакат нещата около вас да се успокоят и най-накрая да се отпуснете, да се подредите, да се балансирате, да се оптимизирате, да се направите щастливи – може би е добре да започнете да пускате фантазията си, че нещата някога ще се успокоят и да опитате да се отпуснете в идеята за това, че живота постоянно се променя. Постоянно. И това е Ок. 

Както същината на водата е да е мокра, така и същината на живота е постоянна промяна и несигурност. Ние не може да се преборим с това, не може да противоречим на това, не може да променим това.

Тогава за нас първата стъпка е да осъзнаем, че природата на живота е постоянна промяна/несигурност и да приемем това (а не да се борим с него!) Разбира се, ние с вас може да си правим планове за живота, да си разписваме визии, списъци, графици (което реално успокоява ума ни и ни създава вдъхновение), но в същината си следва да имаме разбирането и приемането, че животът се създава момент за момент от неизвестността и неговата присъща природа е постоянната промяна и несигурност.

Ок!

Как тренираме ума си да бъде добър в това да се справя с периодите на големи, масивни, трансформиращи промени в живота ни?

Първо нека разгледаме как нашият ум обикновено реагира на промяната.

Представете си ако целият ви живот да се преобърне за един ден – идва някаква буря и унищожава домът ви, всичко около вас е разрушено и вие не може да намерите никой от хората, които познавате или обичате, за да ви помогне. Нямате нищо. Нямате и никакъв начин за комуникация с някой ваш познат.

Как би реагирал умът ви на това? 

Би реагирал по нашите обичайните модели на реакция, които използваме винаги, когато се случи нещо неприятно с нас и които модели са формирани в нас още от много отдавна.

Някои от начините, по които умът ни обикновено реагира на промените са:

  • Умът ни започва да се оплаква – той не харесва промените, които той сам не е избрал. Затова започва да се ядосва и да пита: „Защо сега това ми се случва на мен? Ужасно е!„. 
  • Умът ни започва да се ядосва на другите хора – обвинява някой друг или директно го напада. „Защо тези хора постъпват така? Защо са такива? Съсипват всичко в живота ми!„. По този начин умът ни създава разделение, дистанция между нас и „другите“ хора.
  • Умът ни започва да търси комфорт. Ако например имаме проблем с партньора си, ние лесно може да изоставим полезните си навици и да си позволим да изядем някой хамбургер с кола, просто защото искаме да си създадем някакъв комфорт поне за малко (и храната ни доставя такъв комфорт). Реално ние постоянно търсим комфорт за себе си, за да се справим със стреса и промяната – ядем джънк храна, обикаляме магазините, гледаме безсмислени предавания по телевизията, говорим часове наред по телефона, гледаме порно, стоим по цял ден във Фейсбук и т.н. Всичко това, за да избягаме от стреса на промяната и да си създадем комфорт.
  • Умът ни опитва да контролира промените. Започва да търси начин да върне нещата така, както са били преди. Да са такива каквито ги познаваме. Или веднага започва да създава планове как нещата трябва да се подредят. Това не винаги е лошо (хубаво е да си разпишем различни варианти за справяне със ситуацията). Но да се опитваме да контролираме всичко, което се случва около нас не ни е от полза. По скоро ни превръща в невротици. И е особено стресиращо, когато се опитваме да контролираме промени, които се случват и които реално са неконтролируиеми.
  • Разбира се, ние използваме и здравословни начини, по които се справяме с промените в живота ни – разговор с близък човек, физически упражнения, разходка, медитация, взимане на топъл душ и други. Това обикновено са стратегии, които хората използваме, за да се справяме със стреса и промените по малко по-адекватен и отговорен начин. Понякога обаче нямаме възможност да реагираме на случващите се промени по някой от своите познати здравословни начини. 

Нека сега разгледаме как може да използваме съзнателност, за да се справим с периодите си на големи и трансформиращи промени в живота ни. Съзнателността ни помага да отворим ума си за разбирането, че светът, в който живеем е в постоянна промяна. Това е неговата същинска природа. И само това разбиране може драстично да намали стреса, който промените обикновено създават в нас. И след това – съзнателността може да ни помогне да открием приемане, благодарност и кураж да продължим напред, дори да се намираме по средата на най-големия хаос в живота си.

Всичко започва с разбирането, че цялото това наше нехаресване на промяната, стресът около тази промяна и нашето съпротивление към нея – всичко това е само в нашия ум. Всичко, което е неприятно, отблъскващо, нежелано около промяната, която ни се случва, е просто история в нашия ум.

Добрата новина е, че ако всичко това е в нашия ум, тогава ние можем да работим с него. Ние може да изберем да пуснем някои от историите, които си разказваме за това, което се случва. И може да се отворим за нови възможни интерпретации на ситуацията. Може да започнем да мислим как да реализираме тази промяна по най-добрия за нас начин. Реално ние може да променим това, което е в нашия ум, защото нашите умове са много адаптивни и подлежащи на тренировка.

Лошата новина е, че ние много често не забелязваме, че умът ни е този, който всъщност създава трудностите около промяната. И когато не забелязваме това, ние започваме да обвиняваме различни външни обстоятелства и хора. Упражнявайки своята съзнателност, ние задобряваме именно в това да забелязваме по-добре какво реално се случва в главата ни. И когато забележим какво се случва, това вече отваря за нас възможност да интерпретираме, реагираме и преминем през промяната по един по-адекватен и обогатяващ за нас начин.

Ето и стъпките, по които може да тренираме да се справяме с големите промени в живота си и стреса, който те носят, чрез съзнателност:

  1. Започнете да забелязвате, когато във вас възникне стрес или съпротивление относно някаква промяна. Обикновено, когато това се случи ние влизаме в някоя от посочените по-горе автоматични реакции, затова може да използваме тези реакции като наш червен флаг. Например: – отваряш Фейсбук, въртиш непрестанно клипюета в youtube, играеш игри или цял ден гледаш любимия ти ТВ канал? Ами… може би бягаш от това, което се случва в настоящия момент!
  2. Обръщаме внимание какво се случва в настоящия момент. Ако забележиш, че бягаш от нещо, което е дискомфортно за теб – обърни внимание, че ти се стресираш и съпротивляваш не заради самата ситуация, а заради историята, която си разказваш относно тази ситуация. Историята, която си разказваш е причината за твоя дискомфорт, а не самата ситуация. Самата ситуация е просто нещо, което се случва, тя не е лоша сама по себе си. Единствено нашата история за ситуацията я прави лоша. Осъзнавайки това, вместо да продължаваме да си разказваме тази стресираща история, може да пуснем историята и да се събудим за настоящия момент. Правим това като прехвърлим вниманието си от историята в главата ни към това какво се случва физически в тялото ни в този момент. Просто наблюдаваме какви са усещанията в тялото ни. Какво е усещането на стрес в тялото ни? Не слагаме оценки дали е хубаво или лошо усещане, не си разказваме истории колко е неприятно, а просто забелязваме какво е усещането. Наблюдаваме с любопитство какво се случва с тялото ни. Вдишваме, издишваме. След това може да обърнем внимание на обстановката около нас – чувате ли някакъв звук? Каква е светлината, цветовете, формите на средата около вас? Как усещате дрехите по тялото ви или въздухът по кожата ви? Когато умът ви започне отново да разказва истории, просто забележете и се върнете към някое от усещанията, които се случват в тялото ви в този момент. По този начин преминаваме от автоматичен, несъзнателен режим на мислене към съзнателен режим, което ни позволява да се успокоим и на тази база след това да намерим най-подходящата крачка напред за нас.
  3. Отпускаме се в красотата на вечно променящия се момент. Когато обърнем внимание на това какво реално се случва с нас – ние сме в настоящия момент. Ние вече не бягаме от това, което се случва, а присъстваме за него. Така ние успокояваме нашият съпротивляващ се ум и може да се отпуснем в промяната, която така или иначе се случва в този момент. Която се случва във всеки момент. Ние дори може да забележим красотата на тази промяна – всичко се движи, танцува, променя – преминавайки от един момент в друг. Нищо не остава същото. Нищо не е наистина солидно. Всичко е поток, непрекъсната промяна, преминаващи вълни, сътворяващи живота момент за момент. Това е всъщност е красиво усещане, ако можем да се отпуснем в него и да му се насладим.
  4. Практикуваме благодарност и приемане. От своето състояние на отпуснатост, ние може да започнем да практикуваме две неща. Първо, благодарност. За какво можем да бъдем благодарни в този момент? По какъв начин можем да бъдем благодарни за промяната, която ни се случва? Дори в опустошаващи промени като смърт на най-близък човек, заедно с болката от загубата, ние можем да открием и благодарност, че изобщо сме имали тези хора в живота си, което само по себе си е феноменален подарък. Да открием благодарност в нещо, което е наистина болезнено за нас не означава да игнорираме болката и стреса, които изпитваме, а означава просто да забележим, че болката И благодарността могат да присъстват заедно в един и същи момент за нас. И второ – можем ли да опитаме да приемем този момент, такъв какъвто е? Без да мислим колко е неприятен или дори приятен. Просто да се отпуснем в него. Да бъдем признателни за това, което свършва и за това, което започва. Отделете няколко секунди и опитайте изцяло приемете това, което се случва в този момент, точно такова каквото е. То може би включва страдание, загуба, болка, нечие наранено сърце. Но заедно с това включва и благодарност, израстване, обогатяване на себе си, придвижване към нещо ново. Ние всички сме свързани, ко-създавайки света около нас, преминавайки от един момент в друг. И това е вълнуващо, достойно да бъде истински обичано.
  5. Действие. Ние може да седим и да медитираме цял ден, но това, което наистина ще ни включи в движението на живота е действието. В момента, в който ние сме спокойни, в мир със себе си и с това, което се случва – ние сме в най-добрто си състояние да преценим как да продължим напред. Колкото и хубаво да е било до сега, помислете – каква би била картината напред, която е още по-вдъхновяваща от това, което е било за мен до сега? Как изглежда моето бъдеще ако то е по-голямо и по-красиво от моето минало? Какви са пътищата, по които би ми било най-вдъхновяващо да продължа напред. И след това си заложете първи няколко стъпки за разузнаване на тези пътища. Със стъпките напред едни идеи ще отпдата, други ще се изясняват още повече.

Тези 5 стъпки са процесът, по който се учим да минаваме по-лесно през промените в живота си чрез съзнателност. В същността си този процес ни помага просто да се отворим за промяната, а не да й се съпротивляваме. Учи ни да започнем да обичаме нещата такива, каквито са (вечно променящи се), вместо постоянно да се оплакваме от тях. Учи ни да откриваме благодарност и стимул да продължим в промяната, вместо да стоим здраво вкопчени в познатото и удобното, искайки нищо никога да не се променя.

Ако минете през горния процес един, два или дори 10 пъти ще ви помогне да го научите, но нищо от него няма да има кой знае какво значение за ежедневието ви, докато не започнете да практикувате ежедневно този процес. Начинът, по който може да извлечете най-голяма полза е чрез ежедневна практика. Може да започнете с 2 минути медитация, в които минавате през петте стъпките посочени по-горе. После може да увеличите до 5 минути. Ако стигнете до момент, в който 5 минути са ви малко – може да увеличите до 10 минути. През тези няколко минути медитация не си позволявайте да мърдате, да ставате, да шавате – стоите на мястото си и практикувате процеса. С практиката този процес ще придобива все по-голям смисъл и полза за вас. И вие ще автоматизирате процеса по успокояване и съзнателно преминаване през промените – ментално, емоционално и дори физически. Именно затова тази практика е трансформираща. Тя е начин да се погрижим за себе си с повече любов и разбиране по време на турбуленция и големи промени в живота ни. :)

Ако сме готови да пуснем надеждите си, че несигурността и болката могат да бъдат елиминирани от живота ни, тогава вече може да проявим куража да се отпуснем в тях, когато те ни се случат. Това е първата крачка в преодоляването им.

~ Пема Чодрон

Ако тази статия ви е харесала и искате да развиете умението си да сте по-съзнателни за мислите, емоциите и поведението си – може да се включите в курсът ми по съзнателност. Целта на този курс е да развием повече разбиране за себе си и за света около нас, за да живеем с повече спокойствие и с повече кураж да правим нещата, които ни носят радост и усещане на вътрешна реализация. :) За тези 6 месеца ще получавате по една статия като тази, в която имате насоки за размисъл и за практика. През това време разбирането, осъзнаването и практиката ни се натрупват и създават осезаеми промени в начина, по който мисли и реагираме на всичко, което се случва около нас. Сега може да се включите в курса на цена с 50% намаление от 147лв. на 74лв. ТУК. :) Сигурна съм, че този курс ще ви научи на повече спокойствие и много повече кураж да продължавате напред, независимо какво се случва около нас. :)

Зависим от надеждата (че нещо ще се промени)

Зависим от надеждата (че нещо ще се промени)

Зависим от надеждата (че нещо ще се промени)

Ти си зависим от надеждите си.

Странно е да чуеш нещо подобно, нали?

Истината обаче е, че един терапевт може да махне зависимостта от хероин понякога за дни, но да махнеш зависимостта на човек от неговите надежди, понякога отнема десетилетия.

Шокиращо е, защото повече от нас вярваме, че надеждата е това, което ни помага да преминаваме по-лесно през ситуациите си. Помага ни да внесем малко живот, когато е тъмно около нас.

Затова е объркващо да се твърди, че надеждата е зависимост (в негативния смисъл).

Това обаче, което имам предвид са моментите, в които надеждата ни пречи да застанем лице в лице с реалността.

Ето няколко примера:
⁠⠀
Усещаш, че нещо със здравето ти не е ок, но вместо да започнеш тестове, прегледи със специалисти и да си дадеш почивка, ти „отлиташ от проблема“ и си казваш, че точно в момента имаш проект, който е невъзможно да се отложи. Казваш си: „Когато напредна с проекта, това ще ме зареди и ще се чувствам по-добре.

Усещаш, че връзката ти с партньора не върви (или изобщо нямаш такава) и вместо да отидеш на консултация със специалист, за да си изясниш какво се случва, какво е най-добре за теб да направиш, как да разбереш кое е ок за тази връзка и кое със сигурност не е ок – ти замръзваш и си казваш: „Нещата ще се оправят, щом секса го има, всичко е наред.

Усещаш, че си стигнал плато в работата или бизнеса си и вместо да учиш, да наемеш ментор, проактивно да търсиш решение как да минеш на следващото ниво – ти „бягаш“ от ситуацията, тъй като е трудно за теб, не знаеш какво да правиш, прекалено объркано и неясно е. Затова се заемаш с разсейвания, които си разказваш, че са важни за теб и си казваш: „Някой нов клиент ще ми се обади и нещата ще се задвижат„… „Шефа ми скоро ще разбере колко съм стойностен и ще направи нещо да промени позицията и заплата ми.

⁠Нали, разбирате?

Нашата зависимост към надеждата създава реална опасност в живота ни.

Опасност не само нищо да не се промени. А опасност да стане още по-неприятно.

Идеята тук е да НЕ използваме надеждата като извинение за това да не застанем лице в лице с реалността. Да признаем какво реално се случва. И проактивно да действаме, за да подобрим нещата. В работата ни, във взаимоотношенията ни, във връзката ни, в живота ни.

Защото ако не застанем лице в лице с реалността и не предприемем нещо – значи използваме надеждата като дрога!

Ние всички понякога използваме надеждата като дрога. Особено тези от нас, които сме по-„непоправими“ оптимисти. То е като бяло петно. Ти често просто не разбираш, че го правиш.

В този случай е добре да имаме достатъчно искрени и смели приятели (смели, защото много приятели виждат, но не ни казват) или ментори, които да ни помогнат да видим това, което не искаме да видим. Изисква се и ние също да имаме смелостта да застанем лице в лице с това, което ни казват.
⁠⠀
Помислете – вие къде използвате надеждата като ваша дрога?

⁠Има ли връзка с някой човек, която усещате, че не е ок, но предотвратявате да проведете разговор и да отворите темата, надявайки се, че нещата ще се оправят… от само себе си? Или не адресирате въпрос с финансите си, надявайки се, че от някъде нещо ще се случи и нещата ще се оправят? Или може би отдавна усещате, че нещо със здравето ви не е наред, но се надявате, че с идването на пролетта ще се оправите, или нещо друго като се случи ще е по-добре?

Нека не бъдем зависими от надеждите си. Нека направим поне една малка крачка напред към адресиране на реалността. Ние може да го направим. И само това ще подобри нещата.

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Човек има нужда да страда, докато разбере, че няма нужда да страда

Човек има нужда да страда, докато разбере, че няма нужда да страда

Човек има нужда да страда, докато разбере, че няма нужда да страда

Човек има нужда да страда, докато разбере, че няма нужда да страда.

Тези думи на Екхарт Толе носят едно от най-важните послания за начина, по който живеем и начина, по който бихме могли да живеем живота си. Затова искам днес с вас да разгледаме малко по-задълбочено това послание.

Доста пъти съм писала за това, че животът е хаос, нестабилност, неяснота. Това са суровите материали, от които всеки ден се създава животът. Не само нашия живот, а живота по принцип. Хаосът, нестабилността и неяснотата са същинската природа на живота. Те са животът в действие.

От тук произлизат основните два проблема, които обикновено правят живота ни труден… и неприятен за живеене.

Първият проблем е, че в нашата глава има една много здраво закотвена идея, че за да се чувстваме добре и да живеем добре – всичко трябва да е „наред“. И така, когато неизбежно в живота ни възникне хаос, неяснота, нестабилност – вместо да ги посрещнем с любопитство, ние започваме да мислим, че „нещо не е наред“ и започваме да се „борим“ с живота. А „боренето“ с живота неизбежно води до състояние, което се нарича страдание. Дали вие просто няма да се чувствате добре или ще имате постоянно безпокойство, тревожност, стрес, нежелание да бъдете там където сте, блокиране да подобрите положението си и т.н. – няма значение – всичко това влиза в понятието „страдание“. Липсата на достатъчно добро разбиране за същността на живота е основен фактор, които създава страдание в живота ни. Защото ние очакваме и изискваме от живота да бъде нещо, което не е.

Вторият проблем е, че дори да приемем и да се отпуснем в идеята за нестабилност на живота, ние не знаем как да работим с тази нестабилност. Когато нашият мозък срещне неяснотата, която животът понякога ежедневно ни предлага – неговата автоматична реакция е да запълни тази неяснота със страх. Т.е. нашата несъзнателна реакция към хаоса е веднага да започнем да си мислим негативни истории за това, което се случва. Което създава в нас неприятни емоционални състояния. Което води до непродуктивни модели на поведение. И като резултат – страданието отново възниква в нас.

Когато нямаме добро разбиране за живота и нямаме добра съзнателност за мислите, емоциите и поведението си в отговор на живота – страданието за нас е неизбежно. И често то се преповтаря в живота ни без изобщо да разберем какво се случва. Докато го приемем за „нормално“ и го приемем за наш начин на живот.

Съзнателността създава качествена промяна в живота ни, защото изгражда в нас много дълбоко разбиране за същността на живота и така вместо да се отнасяме със страх към нестабилността, ние започваме да се отваряме с любопитство и интерес към нея. Заедно с това съзнателността ни помага много ясно да разберем и буквално да видим, че ние имаме контрол над историите, емоциите и поведенията, които избираме в отговор на живота.

Когато в продължителен период тренираме да се отпускаме в нестабилността и съзнателно да избираме мислите, състоянието и поведението си – ние започваме да трансформираме начина, по който живеем живота си. Ние започваме да трансформираме страданието в умение да вървим спокойно, уверено и с желание напред.

Да страдаме, докато разберем, че няма нужда да страдаме означава вместо несъзнателно и автоматично да потъваме в страданието си, да започнем да забелязваме когато това страдание възниква в нас и да тренираме да го трансформираме в спокойствие, от което да продължаваме уверено напред. Когато се упражняваме да правим това достатъчно дълго време, с интерес започваме да осъзнаваме, че ние всъщност наистина няма за какво да страдаме. Защото в реалността с живота ни всичко е ок. И с нас всичко е ок. Тогава вместо да продължаваме да се борим с живота и със себе си, ние започваме да използваме доброто си разбиране за живота и себе си, за да вървим спокойно напред и дори с намерение да създаваме живота си такъв, какъвто за нас би си струвало да бъде изживян.

Другари, съзнателността няма да промени живота ви. Поне не директно. Съзнателността ще промени ТЕБ. А когато ти си променен – това ще трансформира всяка сфера на живота ти. Защото твоят живот е отражение на това, което си ти. Когато ти станеш приятел със себе си, целият свят ще се сприятели с теб. А начинът, по който ставаш приятел със себе си е като си изграждаш достатъчно разбиране за живота и за себе си и съзнателно определяш качеството на мислите, емоциите и поведението си.

Целта на 90 дневния курс по съзнателност е именно да изгради в нас задълбочено разбиране за живота ни и максимална съзнателност за нашите мисли, емоции и поведение. Това ни помага да се поддържаме в максимално адекватно ментално и емоционално състояние, за да може да вървим напред спокойно, уверено и най-важното – наслаждавайки се на всяка стъпка, с която съзнателно създаваме живота си.

В курса ще упражняваме процеса на съзнателност като го прилагаме, за да се справяме по-адекватно с:

  • Автоматичната негативност.
  • Постоянното чудене.
  • Чувството за обърканост.
  • Тревожност от неяснотата.
  • Сравняване с другите.
  • Постоянно отлагане.
  • Недовършване до край на важни за нас проекти.
  • Усещане за непълнота и нереализираност.
  • Самота.
  • И други.

Човек има нужда да страда, докато разбере, че няма нужда да страда.

Когато не сме съзнателни за живота и за себе си – това винаги води до страдание. Но когато системно си изграждаме съзнателност за живота и за мислите, състоянието и поведението си, ние започва да разбираме не само, че няма нужда да страдаме, но и че може да работим заедно с тях, така че с намерение да създаваме живот, който си струва да бъде изживян.

Ако искате да живеете един малко по-буден и съзнателен начин на живот, очаквам ви заедно с мен в 90 дневния курс по съзнателност ТУК! Курсът се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите от всякъде и да го изпълнявате в свое собствено темпо. До неделя, 25.08.2019г може се включите в курса с 30% намаление от 147лв на 97лв! :)

Задобряваме в умението да преодоляваме трудностите в живота си

Задобряваме в умението да преодоляваме трудностите в живота си

Задобряваме в умението да преодоляваме трудностите в живота си

Аз често пиша, че ние с вас не сме хора, които бягат от трудното, а сме хора, които правят трудното да изглежда лесно.

Въпросът обаче, който може да възникне тук е: Как всъщност точно аз се превръщам в човек, който кара трудното да изглежда лесно?

И отговорът е: Като всеки ден задобряваш в умението си да преодоляваш трудностите. :)

Днес искам да обърнем внимание на това. Искам да разгледаме как ние задобряваме в умението си да преодоляваме трудното в живота си. Идеята е да разберем максимално добре какво точно се случва в момента, в който трудното възниква в живота ни и как ние съзнателно можем да изберем да минем през него с усмивка и просто да продължим напред. Имайки достатъчно добра съзнателност за този момент, може да ни помогне да го усъвършенстваме и може би наистина да станем магьосници в преодоляване на трудното. Да станем алхимици, които всеки ден с все по-голяма лекота карат трудното да изглежда лесно. :)

Нека опитаме да направим това! :)

Ок!

Нека първо изясним защо всъщност е важно за нас да не бягаме от трудното.

Всеки от нас иска по някакъв начин да се реализира в живота, да правим нещо, което е наистина смислено за нас, да преследваме това, което е важно за нас. Но в същото време по този път постоянно ни възникват някакви страхове, несигурност, дискомфорт, желание за отлагане, разсейвания, усещане за претовареност и какво ли още не. Когато срещнем някоя от тези трудности, нашата автоматична реакция е да избягаме. Всички имаме наши си стратегии за бягане от трудното, които използваме толкова бързо, че често изобщо не забелязваме, че бягаме от трудното. Ние просто искаме да сме спокойни, да имаме достатъчно време, да вървим в свое си темпо, без много разклащания по пътя. И когато животът стане малко по-стресиращ, хаотичен, претоварен, разсейващ, изморяващ… ние автоматично, без да осъзнаваме достатъчно добре какво правим, бягаме от трудното, защото искаме своята стабилност, своето спокойствие, своя мир.

За да избягаме от трудното, ние правим най-различни неща:

  • Започваме да търсим как да контролираме всичко и всички около нас, защото този хаос, който настъпва никак не ни харесва.
  • Разсейваме се с нещо лесно и удобно (ядене, пиене, интернет, телевизия, пазаруване), защото усещаме товарът прекалено голям.
  • Крием се от важното, което имаме да правим или просто спираме да мислим за него.
  • Оплакваме се хората около нас от трудното, от хаоса, от целия този товар, който живота ни е поднесъл.
  • Прекратяваме важна връзка, сделка, обещание, просто защото е трудно за нас и не искаме да се чувстваме повече така.
  • Постоянно се държим заети със „спешни“ задачи, за да не обърнем внимание на това, което е наистина важно (и трудно!).

В този лист може да разпознаете някои от вашите лични стратегии за бягане от трудното или може би си имате ваши специфични стратегии. :) Какъвто и да е случая, като теглим чертата – всичко опира до желанието ни да избягаме от трудното, да го няма, да нямаме този дискомфорт, който трудното създава в живота ни.

За нас, човешките същества е ок да искаме да избягаме от трудното или от болка например. Ако се намираме в наистина застрашаваща и болезнена ситуация, нашата работа е да се махнем моментално от там! Но за повечето от нас, трудното и болката не са жизнено застрашаващи, а по-скоро чертаят пътя ни към израстване в по-зрели и по-реализирани личности. А това всъщност е път, от който със сигурност не искаме да избягаме. Това е път, по който искаме да продължим. И единственият начин да го направим е като застанем пред трудното, което възниква за нас и минем през него уверено, смело, с целият кураж, който може да открием в сърцето си.

Това изисква от нас да се научим да откриваме усмивка в преодоляване на трудното. Да откриваме спокойствие по средата на целият хаос и дискомфорт, който животът ни поднеся в даден момент. И съзнателно да изберем да направим крачка напред.

Когато това се случи, ние може да изпълним тази трансформация точно за една секунда!

Когато трудното възникне по пътя ни, в тази една секунда – единственото, което трябва да направим е да си спомним, че вместо да избягаме, ние всъщност можем да останем и да изберем да преодолеем трудното. Ако си спомним това, тогава тази една секунда се превръща в един от най-важните моменти в целия ни живот. Защото в тази една секунда за нас възниква възможността да превърнем трудното в лесно. В тази секунда, ти, от един обикновен човек, може да се превърнеш в магьосник. В алхимик на живота. В човек, който сам избира и създава съдбата си. Усъвършенстването на тази една секунда време е начинът по който задобряваме в преодоляване на трудното. :)

Това е много прост процес, но изисква практика!

Състои се само от три стъпки.

  1. Забелязваме когато трудното възникне на пътя ни. Ако не забележим когато трудното възникне, ние автоматично бягаме от него и дори не разбираме какво се случва в живота ни. Затова за нас е важно да започнем да забелязваме по-ясно и съзнателно когато трудното е на пътя ни. Знаци, че това се случва може да са, че се чувстваме стресирани, запъхтяни от всичко, което се случва, претоварени, объркани. Когато усетим нещо такова, вместо автоматично да искаме да не се чувстваме така и да отиваме към някоя от горните стратегии за бягането от трудното, нашата задача е да останем при трудното. Да забележим какво е всъщност усещането да ни е трудно. Просто си позволяваме да изследваме, да почувстваме изцяло дискомфорта. Не си разказваме истории за това колко е неприятно това, което се случва или за това колко е неприятно усещането, защото реално историята, която си разказваме причинява неприятното усещане. Вместо това просто се опитваме да усетим физическото усещане в тялото ни, самото чувство. И го наблюдаваме с любопитство – как се усеща, къде в тялото ни е, променя ли мястото или интензитета си. Опитваме се изцяло да усетим какво е всъщност усещането в тялото ни, в нас, когато срещаме трудност, дискомфорт.
  2. Подравняваме се към спокойното си състояние и се отваряме за трудното. След една, две минути, наблюдавайки какво е усещането в тялото ни когато се чувстваме дискомфортно, ще осъзнаем, че всъщност това усещане не е кой знае колко неприятно. То даже е доста разбуждащо усещане за нас. И ние всъщност разбираме, че може да се отворим и дори да се отпуснем в това усещане на дискомфорт. Ние вече, вместо да сме изцяло затворени и да искаме да избягаме от трудното, ние се отваряме за него и започваме да искаме да преживеем това усещане. Ние започваме да откриваме спокойствие и дори приятно вълнение, желание да преминем през разбуждащият момент на трудност, който животът ни е подготвил. Понякога дори може да се влюбим в изтръпващото усещане, което включва дискомфорт, но не само дискомфорт, а още много красиви и интересни за нас усещания. Това, което търсим е да се почувстваме спокойни, срещайки трудността пред нас. Да пуснем каквото е нужно да пуснем, за да се почувстваме изцяло ок с това, което е пред нас.
  3. От позицията си на спокойствие правим крачна напред. Съзнателността е единственият инструмент, който може да превърне живота ни в персонален акселератор на личностното ни развитие. Но единствено и само ако действаме. Цялата съзнателност, която тренираме има за цел да ни накара да предприемем „правилното“ за нас действие. От позицията ни на спокойствие. Когато пристигнем в този момент на спокойствие, е нужно да направим следващата си стъпка – да започнем да пишем мейла, който трябва да напишем, да започнем разговорът, който трябва да проведем, да започнем работа по първия булет на проекта ни и т.н. Но от позицията ни на спокойствие, увереност, стабилност, вдъхновение. Ние обикновено правим нещата бързайки, с усещане за напрегнатост, липса на време и т.н. Вместо това – стремежът ни с вас е да действаме, но от позицията си мир, вдъхновение. С усещане за радост, че имаме възможност да правим това, което правим. И цялата любов, която ни е налична в този момент. Ако все пак усетим, че е все още трудно за нас да предприемем действие – може да станем, да се раздвижим физически, да потичаме за 5-10 минути навън. Това ще ни даде допълнителна инерция за движение и помага да направим стъпката, която има да направим, за да продължим напред. :)

Когато задобряваме в преодоляване на трудното, ние вместо да бягаме от трудното, започваме да използваме трудното, за да създадем още повече спокойствие в себе си и от позицията на това спокойствие да минем с усмивка през това, което е пред нас и да продължим напред обогатени.

Както по-рано уточнихме – това е прост процес, но изисква практика. Дори само първата стъпка – да забележим трудното и да си позволим да го почувстваме без да избягаме, е всъщност доста голям напредък. Дори само тази първа стъпка е феноменално трансформираща.

С втората стъпка ние вече влизаме в умението да трансформираме трудното. Да намерим мир и дори удоволствие в усещането за трудност. Във възможността, която възниква за нас да израстем. В дълбокото осъзнаване, че вместо да избягаме от трудното, ние може да останем и да се отворим за него. Да се отпуснем в него. Да избираме с усмивка да присъстваме в него.

Третата стъпка е действието. Ние може да медитираме и визуализираме години наред, но това не е достатъчно. Ние завършваме трансформацията на трудното в лесно, единствено и само когато действаме. Ние не действаме на сляпо, задъхани от бързането си, а правим малки, спокойни и постоянни стъпки напред. С увереност и с усмивка.

После повтаряме този процес отново, отново и отново. Докато стане част от нашата идентичност. Докато се превърнем в човекът, който прави трудното да изглежда лесно. :)

Разбира се, това не означава, че целия стрес, хаос и трудности ще изчезнат от живота ни. Напротив! Ние всъщност ще сме хората, които познават трудното и хаоса по-добре всякога и от всеки друг. Просто защото вече ще познаваме добре трудното. Ще можем изцяло да присъстваме в трудното с усмивка, с приемане, със спокойствие. С приятелско отношение. И от тази позиция вече съвсем спокойно ще създаваме живота, такъв какъвто за нас си струва да бъде изживян. Със съзнанието, че животът, който си струва да бъде изживян не е живот без трудности, а живот, в който преодоляваме трудностите и продължаваме напред.

Радвам се, че заедно вървим по този път! :)

Ако искате да получавате други статии свързани с изграждане на повече съзнателност в ежедневието ни – запишете се за мейллистата ми ТУК. :) 

3 стъпки към живот като на Буда

3 стъпки към живот като на Буда

3 стъпки към живот като на Буда
Когато си поставяме намерения да живеем по-удовлетворяващо живот си, най-голяма пречка да осъществим това е, че с времето – просто забравяме намеренията, които сме си поставили. Понякога те се изпаряват от главата ни за един ден! :) Съответно, най-работещата стратегия да преодолеем това наше забравяне е просто да сложим около себе си различни предмети или бележки, които постоянно да ни напомнят за нашите намерения. 

 

Лично аз вкъщи имам няколко къта с предмети, които са поставени на видно за мен място и постоянно ми напомнят за ценностите и насоките за развитие, които съм си поставила намерение да следвам. Това ми помага не само да не ги забравям, но ми помага и реално да действам по-приравнено към тях. Случва се бавно и неусетно, но колкото по-често виждам тези кътове и си спомням за тяхното значение, толкова повече ги интегрирам в системата си от вярвания и толкова повече започвам да ги прилагам в начина, по който живея всяка ситуация от живота си.

 

Наскоро попълних зен къта си с красива бяла статия на Буда и много й се радвам (снимката по-горе). :) Този кът стои до масата, на която си пия сутрин кафето и ми напомня какво значи да живеем живота си като Буда.

 

Днес искам да споделя с вас именно това – какво значи да живеем живота си като на Буда. Предполагам ще бъде полезно за някои вас или поне ще ви вдъхнови да си направите свой собствен кът у дома, който да ви напомня за вашите ценности и насоки за развитие, които искате по-добре да интегрирате във вашия си живот. :)

 

Нека започнем с това, че Буда не е име. Буда е титла, която започва с човека Siddhartha Gautama, а след това различни хора са били и ще бъдат наричани така. И тази титла означава “събуден”.

 

В будизма да си Буда означава да си човек, който е събуден от съня на невежеството си и който вижда нещата такива каквито са в реалността. Буда е човек, който е изцяло свободен от погрешни разбирания и ментални бариери.

 

Вземайки това традиционно разбиране и смесвайки го с днешния зает, забързан и хаотичен свят, да си събуден, за мен означава да притежаваш само три характеристики:

 

  1. Ясно виждане. Ясно виждане е умението да виждаме какво реално се случва с нас и около нас, свободни от собствените ни драми, фантазии, ограничаващи вярвания и замъгляващи емоции. В реалността, когато нещо се случи, просто нещо се е случило – то не е изначално добро или лошо. Добро или лошо го прави историята, която започваме да си разказваме за това, което се случва. Когато не сме съзнателни, историята се пише сама в главата ни, на автопилот и за един нетрениран ум – тази история в 99% е негативна. Ние се вкопчваме в историята, въртим я хиляди пъти в главата си, виждайки я все по-лоша и разочароваща, и разбира се – изпитваме страдание. Ако сме съзнателни обаче – ние започваме да забелязваме, че някакъв сценарий се върви в главата ни и че този сценарии не е реалността, а е просто една интерпретация на реалността. Ясно виждане означава да виждаме историята в главата си и да виждаме как тя е нещо отделно от това, което се случва в реалността. Означава да разберем, че ние сме автори на интерпретациите в главата си. А щом ние сме автори на тези интерпретации – ние може да ги променим. Когато за повече време практикуваме ясно виждане се случва нещо интересно – започваме да осъзнаваме, че няма за какво да страдаме. Защото когато виждаш ясно – ти започваш да виждаш нещата в тяхната същина, а същината на нещата винаги е красива и докосваща сърцето ни, независимо как изглежда на повърхността. 
  2. Съзнателен избор. Това е изборът как да реагираме на това, което се случва с нас и около нас. Ако следваме автоматичните си истории и поведения – тогава нямаме избор. Тогава животът ни се случва на автопилот. Изборът, като функция на живота, възниква в пространството, което съзнателността отваря за нас. В паузата между стимул и реакция. В тази пауза ние може да направим „добър“ или „лош“ избор. „Лош“ е избор основан на страх, на това какво хората ще си помислят или на това да следваме само какво трябва да правим, а не какво усещаме желание да направим. „Добър“ избор е този избор, който е подравнен към това, което вътрешно искаме, което ни кара да усетим, че сме живи, независимо от чуждото мнение и независимо от собствените ни ограничения, и страхове. „Добър“ избор също означава избор, който е зрял, дългосрочно полезен и обогатяващ, както за теб, така и за хората около тебЩе познаете добрия избор по усещането за мир, фино спокойствие и яснота за действие, които той създава в нас. Вие, като един върл перфекционист, може би ще се стараете към 100% добри избори, но в моя свят оптималното е да се стремя към 80% правилни избори и да оставя тъмната ми страна да се забавлява с останалите 20%. Каквото и да решите – моментът на избор, моментът на взимане на категорично решение е моментът, в който реалността започва да се създава. И не забравяйте – бавните решения убиват хората по-бързо. Т.е. освен да тренираме съзнателен избор, нека тренираме да го взимаме по-бързо. :)
  3. Действие. Съзнателност без действие е куца съзнателност. То отново е заспало състояние. Хората понякога ми казват: „Осъзнавам ясно и искам да спра цигарите, но още не му е дошъл момента.“ Ако постоянно говориш как не е ок да пушиш и всеки ден си палиш цигарата – ти си заспал в своето невежество. И това, което се случва в реалността е че, ти просто използваш съзнателността като поредното оправдание, с което да се почувстваш поне малко по-добре, заради лошия си избор и действия, които правиш. Ако постоянно разказваш колко готин проект имаш за създаване, но не сядаш да работиш по него системно и последователно – същата история. Същото спане. Целия живот е движение. Постоянна промяна. Действие в движение. Действие без наблюдение е спане. Но и наблюдение без действие – е също спане. Ние сме тук да създаваме, да творим и действието е инструментът, с който най-силно творим живота си.
Да си Буда, да си събуден означава да си създател на себе си и на живота си. И главните три инструмента, които са ти необходими са ясно виждане, съзнателен избор и действие. 

 

Да живеем като Буда не означава да се откъснем от света, да живеем като хипита и да медитираме по 24 часа на ден. Истината е, че ако не можеш да намериш своя мир там където си, едва ли ще го намериш в самотата си, в друга държава или дори прекосявайки континенти. Живот като Буда е ежедневна практика. Всеки ден се събуждаш там където си и избираш да виждаш живота си като нов шанс да бъдеш по-истински, по-смел, по-подравнен, по-търпелив, по-присъстващ, по-действащ. Избираш съзнателно да създаваш себе си и живота си. 

 

Живот като на Буда не се създава за един ден. Затова – напомняйте си за него. Направете си зен кътче, напишете си някоя бележка на видно място или си заложете напомняне в телефона.

 

Използвам случая да съобщя, че новото ми обучение ще бъде за изграждане на по-голяма съзнателност в ежедневието ни. Целта на този нов курс е да си изградим по-задълбочено разбиране за мисленето, емоциите и поведението си, за да можем съзнателно да управляваме състоянието си, а от там и начина, по който живеем. В 21-ви век по-важно от това да учим нови умения е да се научим да управляваме менталното и емоционалното си състояние. :) За да получите информация за пускането на курса и да се възползвате от първоначалната намалена цена – запишете се за мейл листата ми ТУК. :) 
3 стъпки към живот като на Буда
Изграждане на по-добро разбиране относно объркаността в живота ни

Изграждане на по-добро разбиране относно объркаността в живота ни

Изграждане на по-добро разбиране относно объркаността в живота ни

Наскоро, голяма част от хората, които следя и на които се възхищавам, публично обявиха, че са в процес на търсене и пресъздаване на себе си. Някои предприемат дълго пътуване, други се записват да учат нещо ново, трети започват да спазват любимия си хранителен режим и да практикуват редовно любимия си спорт. Четвърти започват да разтребват цялостно дома си. Други сядат и започват много детайлно да изясняват визията си занапред, за да си създадат повече яснота и мотивация за действие. 

 

Няма една и съща, работеща за всички рецепта за пресъздаване на себе си. Но в процесa на пресъздаване има един период, през който абсолютно всички минаваме. И това е периодът на дълбока обърканост, с който всъщност пресъздаването на себе си започва. И който понякога присъства за нас през целия процес. :)

 

Да се чувстваш объркан и изгубен не е най-приятното усещане на света. Но в същото време – това е твоят най-сигурен знак, че ти вече си в процес на пресъздаване. И в този процес, твоята работа е просто да продължиш напред.

 

Има два типа хора:
  1. Тези, които влизат в периода си на обърканост и позволяват да бъдат сковани от него. Започват да се чудят, оплакват, самосъжаляват. Яснотата, която са имали преди, вече я няма и това не им харесва. Те не искат да бъдат в неизвестното, в нестабилното, в тъмното. Съпротивляват се на това, което им се случва и това съпротивление всеки ден им създава все повече умора, обърканост и демотивация.
  2. Тези, които влизат в периода си на обърканост и продължават напред. Объркаността ще идва в живота ни със сигурността, с която зимата идва в календара ни. Това е начинът, по който животът ни показва, че е време да пресъздадем себе си. А ние пресъздаваме себе си от неизвестното, от нестабилното, от хаоса, от тъмнината. От объркаността. Това са суровите материали, от които всяка секунда се създава реалността. Това са и суровите материали, от които ние самите пресъздаваме себе си и живота си.

Нали разбираш? 

Всички имаме периодите си на брутална обърканост. На тотално изгубване. Не си само ти. Всеки регулярно получава своята лична покана да пресъздаде себе си. Животът не търпи застой.

 

Когато твоята лична покана дойде – отпусни се. Започва нов етап за теб. Позволи на объркаността да бъде. Спомни си, че тя е временна. Спомни си, че ти най-вероятно вече си минавал през нея. И си спомни, че просто трябва да продължиш напред. Бъди спокоен. Усмихни се. Дишай. Върви напред в твоето си лично темпо. Ти пресъздаваш себе си заради себе си, не заради някой друг. Разписвай си различни варианти, експериментирай, любопитствай, изследвай, търси твоя автентичен начин да продължиш напред. Бъди категоричен в желанието си да продължиш напред. Категоричен в желанието си да създадеш нов път за себе си. Да пресъздадеш себе си.

 

Всеки период на дълбока обърканост в живота ни за нас е възможност да направим следващата крачка напред в личната си еволюция.

 

Тази игра няма край. Ние не играем, за да спечем нещо. Ние играем, за да задобреем в продължаването напред. Играем, за да задобреем в пресъздаването на себе си. Да станем добри в живеенето на живота. Да се превърнем в достойни ко-създатели на този постоянно обновяващ се и израстващ живот.

 

А най-хубавото в тази история е, че никой от нас не е сам в този процес. Ние всички, абсолютно всички сме във вихрушката на своята обърканост и вървим по пътя, по който постоянно пресъздаваме себе си. :)

 

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :) А ако искате да започнете по-съзнателно и целенасочено да създавате живот, който си струва да бъде изживян – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици Alephia ТУК. :) 
От съжаление към съчувствие – емоционална продуктивност

От съжаление към съчувствие – емоционална продуктивност

От съжаление към съчувствие - емоционална продуктивност

Когато нещо нараняващо (или поредица от нараняващи ситуации) се случи в живота ни, ние често започваме да мислим, че светът не е справедлив. Че това, което се случва е твърде много за нас. Твърде болезнено. Твърде трудно. Твърде нараняващо.

В такива моменти обикновено фокусът ни е изцяло към нас – към това, че само ние страдаме в този момент и че ситуацията не е друга освен болезнена. Искам обаче да ви напомня следното – всеки от нас е бил в депресия, всички имаме някакъв вид болка и загуба в живота си, всеки от нас е преживял нараняващи ситуации, всеки е бил отчаян на своето дъно. Не си само ти.

Тези дни няколко човека ми казаха: Добре, как изобщо мога да продължа като ми се случи… ‘това и това’?

 

Днес няма да ви говоря за стъпки 1, 2, 3 как може да продължим напред в трудни ситуации. Днес искам само да обърна внимание на съществената разлика между съжаление и съчувствие. Към себе.

 

Съжаление към себе е когато въртим истории за лошото, което ни се е случило или за много лоши неща, които са ни се случили, отново и отново в главата си. Чувствайки се все по-лошо и по-лошо от тях. Виждайки единствено и само негативния отенък и последици от тези ситуации. Това ни кара да оставаме брутално притиснати и свити в дъното.

 

Съчувствие към себе си, от друга страна, означава да проявим разбиране. Към живота – че такива неща се случват, че това не е нищо лично, че тъмното е съществена и важна част от нашия свят. И разбиране към себе – че ти си направил каквото си могъл с това, което си знаел в тази ситуация. И това е достатъчно

 

Съжаление към себе си е да избереш да останеш затворник на всичко нараняващо, което ти се е случило в миналото. Съчувствие към себе си е да проявиш разбиране, да вземеш обогатяващия опит от тези ситуации и да продължиш напред!

 

Съжалението към себе си е обезсилващо.  Съчувствието към себе е овластяващо. 

 

Съжалението към себе си е ограбващо живота ни. Съчувствието към себе си е обогатяващо живота ни. 

 

Една от най-съществените характеристики на съзнателния човек е да Избира обогатяващото, а не ограбващото в живота си.

 

Всички нахъсано търсим стъпките, които ще ни донесат успех. Но ние нито можем ясно да видим, нито може да извървим тези стъпки от позицията си на съжаление към себе си. Затова е важно да се научим да преминаваме от съжаление към съчувствие относно себе си. По този начин много по-лесно ще откриваме подходящите за нас стъпки напред и ще имаме силата да ги извървим.

 

И помисли сега – как можеш да отслабиш съжалението към себе си за всичко нараняващо, което ти се е случило в живота и как можеш да засилиш съчувствието към себе си – да проявиш разбиране и окуражаване към себе си, че всъщност ти можеш да продължиш напред. Обогатен от всичко, което ти се е случило до сега.

 

Щастлива съм, че вървим заедно по пътя към това да живеем един малко по-съзнателен и обогатяващ за нас живот. <3 
3 намерения за по-смислен и вдъхновяващ живот

3 намерения за по-смислен и вдъхновяващ живот

3 намерения за по-смислен и вдъхновяващ живот
През последните 2 седмици една от най-важните ми задачи беше да внеса максимална яснота за това какво искам да създам в живота си занапред. За тези 14 дни, всеки ден, освен основните ми работни задачи, прекарвах допълнително по 4-5 часа на ден (което си е направо половин работен ден!), за да си създам максимална яснота и визия по всички важни за мен категории от живота ми. През последните 4 години обикновено правя такава ревизия на визията ми само за един ден, но сега тази задача ми отне повече време от обикновено поради две причини:
  1. Първо – не бях отделяла качествено време за ревизия на визията ми може би повече от 6 месеца. Съответно хаосът, мъглата и чуденето в главата ми се бяха увеличили повече от обикновено, което за мен е огромен алармен знак, който показва, че е време да спра и да вложа време в това да организирам насъбралия се хаос и наново да си създам яснота, която да ме вдъхновява и дърпа напред.
  2. Второ – започвайки да правя ревизия на визията си, осъзнах, че имам нужда допълнително да опростя начина, по който си създавам визията и да си заложа нов, по-работещ за мен процес, който да ме води в реализирането на тази визия. В резултат на това, почти изцяло промених както начина, по който залагам визията си, така и процеса, който да следвам и който максимално да ми помага за изпълнението на тази визия.

Преди живеех с фантазията, че веднъж като си направя перфектния сетъп на графика (и живота) – той ще ме води напред завинаги. Малко по малко обаче, осъзнавам, че вървейки напред в личното си развитие, човек е нужно постоянно, наистина постоянно да опростява и променя подходите, инструментите, процесите, които да му помагат да се движи напред. Или както един от любимите ми цитати казва:

Това, което те е довело до тук, няма да те заведе там. :)

Често казано – да правя ревизия на визията ми е едно от най-най-неприятните ми неща за вършене. Кой изобщо иска да застане пред цялата купчина бъркотия, хаос, чудене, желания, искания, посоки за мислене и работа, които е създал през последните години и да опитва някакси да ги подреди и организира занапред? ОМГ! Със сигурност не аз! Всеки път когато седна да го правя, мозъкът ми започва да пробутва всякакви примамливи аргументи да не го правя. Но аз, както вече споделих, имам едно много важно правило – ако хаосът, мъглата и чуденето са се увеличи в главата (и живота) ми – това е ясен и категоричен алармен знак, че трябва веднага да спра да правя каквото правя, да седна и да прегледам визията си. И това става мой абсолютен приоритет. Без никакви умствени уговорки. Просто сядам и го правя, независимо колко ми е неприятно и независимо колко време ще ми отнеме. Защото съм наясно, че ако аз не седна и не оправя хаоса в живота ми – никой друг няма да се погрижи за това. И по-лошото – ако не седна да организирам хаоса в живота ми – той ще продължава да се увеличава и това много бавно, много незабележимо, но много сигурно ще ме води към живеене на един посредствен и наистина неудовлетворяващ живот.

Наградата, която получаваш накрая си заслужава всяка вложена секунда време. Яснотата, която малко по малко възниква в теб докато мислиш по визията и плана си занапред, е абсолютен game changer. Няма нищо по-заземяващо, по-вдъхновяващо и по-секси от това да знаеш какво искаш да правиш занапред в живота си и да имаш ясен процес, който да те води в постигането му. :)

 

Ако хаосът, мъглата и чуденето са се увеличили във вашия живот – приемете тази статия като вашичт личен алармен знак да седнете и да поработите върху визията ви. Независимо колко много е хаосът в живота ви, независимо колко нямате време за това и независимо колко ви е неприятно. Ако ние с вас искаме да живеем наистина впечатляващ живот е нужно първо да дефинираме как всъщност изглежда този впечатляващ живот. Не е нужно сега, веднага да знаем и заложим всички детайли във визията си, но е абсолютно необходимо поне да поставим някакви посоки и тръгвайки по тях – да дооформяме визията си on the go. :)

 

Ок!

 

След като обърнахме внимание на най-важното, сега искам да споделя с вас 3 насоки (или може би е по-правилно да ги нарека „качества“), които за мен изплуваха като доста важни и които си залагам да практикувам малко по-съзнателно и целенасочено през следващата една година. Ако някой от вас разпознае тези насоки като важни за себе си – чувствайте се поканени да попрактикувате заедно с мен! :)

 

1.Умението да бъдеш човек с добро сърце (конкретна практика – разбиране и не отговарям на лошото с лошо)Всички имаме склонността да делим хората. Този е такъв, онзи, онакъв. Първите имат такава характеристика, вторите имат онакава характеристика и т.н. Нормално е. Каквото и да се случва, мозъкът ни веднага иска да създаде история за това кой е добър, кой е лош, с кой е ок да бъдем близки и от кой трябва да се пазим. А и ние самите доста по-добре осмисляме себе си, хората и живота чрез създаване на някакви структури, концепции и разграничения.

Аз съм изключително аналитичен и практичен човек, и за мен например също е доста важно да има ясна структура, и разпределение. Това ми помага да мисля доста по-ясно и целенасочено.

Това обаче, което забелязах, може би доста по-осезаемо през последните месеци е, че има една група хора, които не можеш да сложиш в никой калъп.  

 

Това са хората, които имат истински добро сърце. Това са единствените хора в света, за които не важат никакви статистики.

 

За тях можеш да се хванеш, че казваш нещо подобно: „Той е такъв, онакъв, трети, пети, НО истината е, че той е човек с наистина добро сърце„. И в момента, в който го осъзнаеш (ако го осъзнаеш), разбираш, че ти просто не можеш да го набуташ този човек в останалия кюп. Осъзнаваш, че както и да делиш хората, всичко става изцяло невалидно ако пред теб стои човек с истински добро сърце. Няма абсолютно никакво значение дали той е зъболекар, адвокат, готвач, строител, чистач, биг бос, болен, здрав, умен, глупав, забавен, сприхав, краен или какъвто и да било друг. Ако този човек има истински добро сърце, всички останали характеристики автоматично губят важността си. Защото човекът с добро сърце, по някакъв много магичен начин, ти помага да внесеш качествена промяна в състоянието си и да се почувстваш спокоен, приет и достатъчен.

 

Мисля, че именно това е магията на тези хора – те, без изобщо да правят или казват нещо специално – ти помагат да се почувстваш по-смислен, такъв какъвто какъвто си. Самото им присъствие сякаш отваря за теб пространство, в което да се отпуснеш. Пространство, в което усещаш негласното позволение да бъдеш себе си. И ти го правиш. Без притеснение и без преструвки. Това, което се случва е, че тези хора отварят за нас пространство, в което имаме възможност да си починем от целия останал свят, който постоянно ни съди, постоянно ни критикува, постоянно иска от нас да сме други – по-хубави, по-стегнати, по-продуктивни, по-успешни, по-емпатични и т.н. И в това пространство на спокойствие, което тези хора отварят за нас, ние всъщност имаме възможност да трансформираме мъката си и да съберем сили и вдъхновение занапред, за да може след това да създаваме живота си такъв, какъвто наистина искаме да бъде.

 

Когато съзнателно усетиш какво ти носи присъствието на човек с истински добро сърце, после става доста трудно да живееш когато нямаш такъв човек до теб. За съжаление (или за щастие) – никой от нас няма лукса да има такъв човек постоянно до себе си, който да е на 100% разположение. Единствената опцията за нас да бъдем до такъв човек постоянно и на 100% е – ние самите да се превърнем в този човек. Ние самите да бъдем човек с истински добро сърце. :) Това за някои от вас може да прозвучи като доста амбициозна и предизвикателна задача. Но нещото, което става все по-ясно за мен е, че човек не може да създава наистина смислен и удовлетворяващ живот, ако не се научи самият той да бъде човек с наистина добро сърце. Затова и за мен на преден план възниква нуждата по-целенасочено да практикувам да бъда такъв човек.

 

Да бъдеш човек с добро сърце не означава да си на разположение за всеки, по всяко време. Не означава да се опитваш да угаждаш и задоволяваш капризите на всички около теб. Не означава да помагаш на всеки, който те помоли. Не означава да толерираш когато някой прояви неуважение към теб. Нито означава, че не можеш да бъдеш строг, категоричен и да поставяш ясни граници.

 

Да бъдеш човек с добро сърце предполагам е съвкупност от наистина много качества. Най-вероятно ще ги откривам за себе си постепенно. Но на този етап – да бъдеш човек с добро сърце за мен означава просто да намалиш автоматичното си осъждане и да започнеш да проявяваш повече разбиране към другите хора и ситуациите на живота. А защо не и към себе си? :) Нямам предвид да приемаме неща, които не ни харесват – в нас, в другите, в света. Имам предвид обаче – да проявяваме разбиране. От там насетне, ако след разбирането, нещо продължава да не ни харесва и ние може да му повлияем – даваш най-доброто от себе си и го променяш. Да бъда човек с добро сърце също ще означава за мен да не отговарям на болката с болка. Ние всички сме свързани в един невидим кръг, в който взаимно се дърпаме надолу, просто защото постоянно отговаряме на болката с болка (без разбиране). Така взаимно се нараняваме и това намалява енергията в нас, и като индивиди, и като общество. Аз искам да бъда част от хората, които съзнателно прекъсват този невидим кръг. И мога да го направя като просто спра да отговарям на болката с болка. 

 

Да имаш истински добро сърце понякога се случва случайно – просто така си се родил. Мисля, че всеки от нас, ако се замисли може да се сети за поне един такъв човек в живота си. Който съвсем естествено има добро сърце и в чието присъствие се чувстваш наистина спокоен и наистина себе си. :) Но в повечето случаи, за повечето от нас, ако искаме да бъдем човек с истински добро сърце, е нужно да направим тази промяна съзнателно. И истината е, че се изисква голямо усилие, вяра и смиреност да можем да вземем цялата негативност и болка, която понякога ежедневно ни затрупва, и да намерим начин да ги трансформираме в нещо, което да направи сърцето ни не по-свито, апатично и лошо, а по-добро. И все пак вярвам, че може да се случи, затова си залагам да се упражнявам в тази посока. :)
Най-прекрасните хора, които познаваме са тези, които познават поражението, познават страданието, познават борбата, познават загубата и въпреки това са намерили път, по който да се измъкнат от дъното. Тези хора притежават истинска признателност, истинска чувствителност и такова разбиране към живота, че то ги изпълва със състрадание, нежност и дълбока любов. Прекрасните хора не се случват просто така.

 

Елизабет Кюблер

2. Задълбочаване на съзнателността (конкретна практика – задаване на много ясни и конкретни намерения). Ние създаваме своя живот на база на изборите, които правим. Изборът обаче е функция на съзнателността. Без съзнателност – ние нямаме избор, а живеем автоматично. Изборът, като функция на живота, възниква единствено и само в пространството, което съзнателността отваря за нас. В паузата между стимул и реакция. Там е мястото, в което се зачева и започва да се ражда реалността.

През последните 5 години, развиването на по-голяма съзнателност за самата мен и за живота като цяло е една от основните насоки, които изучавам и практикувам. До скоро моята дефиниция за съзнателност беше следната: „Умението да забелязваме това, което остава незабелязано.“ Т.е. да забелязваме всички мисли, емоции и модели на поведение, които въртим автоматично и които не ни помагат да вървим напред. И процесът, който насочено упражнявах до сега е забелязване – пауза – избор – действие. Преди около 3-4 месеца обаче, в мен възникна осезаемо усещане, че нещо съществено ми липсва в концепцията за съзнателност. И едва преди около две седмици, гледайки едно видео зацепих, че нещото, което не бях дефинирала отделно и много ясно в цялостното ми разбиране за съзнателността е – ясно намерение. :) Без ясно намерение ти пак можеш да забелязваш своите непродуктивни модели и пак можеш да си даваш пауза – време, в което да ги обмисляш. Което всъщност си е бая работа. И то много съществена работа. Но без ясно намерение твоите избори и действия са доста по-хаотични, доста по-бавни и им липсва достатъчно стабилна основа. Което пречи да получаваме да получаваме желаните резултати по-бързо и да ги задържаме във времето, за да създаваме наистина качествена промяна в живота си.

Ние като човешки същества сме може би единствените, които можем да осъзнаваме себе си и света около нас. И за нас, съзнателността е кажи речи единственият инструмент, чрез който можем да наблюдаваме, да анализираме, да си правим изводи и на база на тях – да променяме това, което е вътре и извън нас, за да създаваме живота такъв, какъвто искаме да го живеем. Но съзнателността е почти безполезна ако ние нямаме много ясно намерение какъв точно живот искаме да живеем. :) Затова, следващия етап от съзнателността, които си залагам да практикувам по-целенасочено е задаването на много ясни намерения и изчистването на всички „ако-та“ от пейзажа. 

Да можеш да си поставяш ясни намерения без чудене, изисква доста познаване на себе си, на твоите лични ценности и това, което е важно за теб. Изисква се и доста зрялост, за да можеш да взимаш категорични решения, да оставаш приравнен към наистина важното и да довършваш нещата с постоянство до край, а не по детски да се отказваш по средата, защото е трудно или защото постоянно се разсейваш с всичко ново, лесно и удобно, което възниква по пътя ти и се опитва да открадне твоето внимание. За някой хора тази зрялост не звучи много секси, но наградата, която получаваш накрая – съзнателното създаване на твоя собствен живот, по твоите собствени правила, си струва усилието. И вярвам, че когато задобреем достатъчно в умението да създаваме живота си с намерение – това, което в началото наричаме усилие, все повече започва да се превръща и да се усеща като истинска игра за нас. И тогава животът става наистина секси. :)

Единствената революция, която наистина може да промени света, е революцията в нашето собствено съзнание.

Ръсел Бранд

3. Мислене за изобилие (конкретна практика – не реагирам на моята или чуждата дребнавост, напомням си да живея от позиция на изобилие, а когато се подхлъзна – практикувам прошка към другите и себе си). Тази година искам да приключа отношенията си с дребнавостта. Искам да спра моето лично дребнаво мислене и действия спрямо другите хора и света. И да спра да реагирам на дребнавото мислене и действия на хората към мен. Искам да спра да толерирам дребнавост под каквато и да било форма в живота ми. Много и различни ситуации през изминалата година постоянно ми обръщаха внимание, че има нужда да обърна внимание на тази насока. Но това, което наистина ме накара да се замисля и да си поставя ясно намерение да приключа с дребнавостта е отношението на някои хора към Програмата ми за полезни навици през последните няколко месеца. Имаше хора, които изискваха от мен да давам обяснения защо цената на Програмата е 30лв., а не 20лв. Имаше изискане към мен да променям Програмата за хора, които се чувстват по-специални. Имаше хора, които участват в Програмата и без мое позволение копират или споделят с други хора безплатно моите обучения, което според мен е много некоректно, дори да става дума да ги споделяте с партньора си или с някой ваш близък. В началото, сблъсквайки се с всички тези неща започнах да давам обяснения. Да се защитавам. Да опитвам хората да ме разберат. Защото в този обмен сме двама и за мен е важно ако човекът е получил нещо от мен, да уважава условията, които аз съм поставила за ползване на Програмата. Но малко по малко започнах да разбирам, че докато се обяснявам за дребното, губя ценно време за голямото. И ако искам да правя по-големи и смислени неща в този живот, за мен става изключително важно да спра да заемам времето си с дребни неща като това да убеждавам някого, че някое мое обучение струва повече от 10лв. разлика. Или да обяснявам на някого защо е нужно да уважава авторските ми права и да не споделя съдържанието с друг, който не си е платил цената, която съм поставила за ползване. Не, че не мога да продължа да се обяснявам. Разбира се, че мога. Но, не искам. Защото е дребнаво. Извинявам се на хората, които биха се почувствали обидени от написаното тук. Вярвам, че правилните за мен хора ще ме разберат правилно. За мен на този етап става изключително важно да развия в себе си mindset за изобилие, което вярвам, че така или иначе е налично за всеки един от нас. Просто ние блокираме способността си да го получаваме с всички лимитиращи вярвания и непродуктивни модели, които носим. И дребнавостта е един от най-спиращите ни непродуктивни модели.

Да изхвърля дребнавостта от живота си ще бъде предизвикателна задача за мен, основно защото всичко, което правя, го правя с отдаденост и любов, и все още приемам доста от коментарите, мненията и реакциите на хората лично. А да приемаш нещата лично е част от основата на дребнавостта. Усещам обаче, че това става твърде голямо бреме за мен и съм готова да положа усилие, и да го пусна. Простих на когото трябваше, простих и на себе си. И продължавам напред. Ако четеш тази статия, може би за теб също е време да опиташ да се разделиш с дребнавостта? Вярвам, че е така! :) Ако ние с вас успеем поне малко да загърбим дребнавостта, това ще ни позволи да мислим и отдаваме енергията си за изпълнение на много по-големи, по-полезни и по-въздействащи проекти. А това вече е нещо, за което наистина си струва да влагаме времето и енергията си! :) 

Ако откажеш да приемеш нещо по-малко от най-доброто, най-вероятно ще го получиш.

Арнолд Шварценегер

Това е, другари! :)

За мен тези 3 насоки ще бъдат наистина предизвикателни за практика. Защото да отговориш инстинктивно с ярост е много по-лесно отколкото да бъдеш съзнателен и да отделиш време, в което да проявиш разбиране и да помислиш как най-добре да реагираш от позицията на добро сърце. Защото въпреки съзнателността е трудно да се променим. И защото страхът от недостиг и егото са толкова силно заложени в повечето от нас, че дребнавостта е наистина подхлъзваща.

Но въпреки това искам поне да опитам да бъда част от хората, за които статистиките не важат. Искам да мога да трансформирам страданието в спокойствие и дори в радост. Искам когато някой е до мен да усеща негласно позволение да бъде себе си. Искам да живея дните си с ясно намерение, а не като случайно хрумване. Искам да изхвърля енергията на страха, недостига и безпокойството от полето си и да се науча да живея от позицията си на изобилие. Искам поне 80% от изборите, които правя да ме водят към моя по-добра версия, а не да ме връщат назад. И съм готова да използвам всяка мисъл, емоция и ситуация, които възникват в живота ми като игрище да практикувам тези 3 насоки за усъвършенстване. Колкото си спомням повече да го правя, толкова по-добре! Знам, че малко по малко ще виждам желаните промени в себе си. :)

Каня ви да практикувате заедно с мен. :)

Защото, хей – имаме го този живот и по-добре да се постараем да го живеем с намерение, отдадено и от сърце! Нали?

Ако тази статия ти е харесала – запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Най-важният навик за повече креативност в живота ни

Най-важният навик за повече креативност в живота ни

Най-важният навик за повече креативност в живота ни

За да бъде отворен за креативността, човек трябва да умее конструктивно да използва усамотението си. Той трябва да може да преодолява страха от това да бъде сам.

Роло Мей, писхолог и философ

Креативността е изключително интересна тема. Всеки, който се занимава с нещо творческо (а всяка дейност съдържа нещо творчество) най-вероятно понякога се е питал – как точно работи вдъхновението? Как точно се случва? Как най-готините създатели, които ние познаваме създават значимите си творби?

Ние няма как да изследваме живота на абсолютно всички велики творчески личности, защото на света е имало и има толкова много вдъхновяващи създатели, че това би било непосилна задача. Но дори и да вземем някаква извадка от тези създатели, на които най-много се възхищаваме, можем от техният живот да изведем някои общи принципи, някои навици, повтарящи се модели, които да ни помогнат да разберем кои са най-преките пътища, които могат да ни отведат до креативността.

И ако го направим, ако изследваме навиците на някаква група креативни хора – това, което ще открием е, че има един навик, който се откроява повече от всеки друг навик. Независимо дали става дума за предишни или настоящи творчески личности – има един навик, който най-много се откроява в живота им, в цитатите им, в споделянията им.

Този навик е усамотението. Времето за усамотение е най-важният навик, който подхранва креативност в живота ни. Това е №1 навик на всички изразено творчески личности.

По-долу ви каня да разгледаме малко по-подробно този навик, а след това ще разгледаме и втория по важност навик – навик № 2 за подхранване на креативността ни. :) Ще забележите, че тези два навика на пръв поглед изглеждат противоречиви, но всъщност човек не би могъл дългосрочно да поддържа будна и свежа креативността си ако не намери начин да вплете тези два навика едновременно в ежедневието си. :)

Ок, нека първо разгледаме малко по-подробно навик № 1 – усамотението.

Креативността, другари, процъфтява в усамотение. В тишината човек може да чуе мислите си, може да ги изследва по-задълбочено, може да се фокусира по-лесно, може да прави връзки и да осъзнава по-бързо.

Ето какво казват някои творчески личности относно това свещено за тях време:

Търся тишина. Креативността понякога ме връхлита по време на интензивен фокус и много работа, но по-често се случва когато имам свободно време в графика си. И тъй като графикът ми е изключително зает, това което правя е да си заделям малки отпуски за тишина. По време на тези ваканции се презареждам и фокусирано мисля за креативните проблеми, които имам да решавам. Затова и съзнателно отделям време за такива ваканции. С намерение създавам в главата си пространство за креативността. Най-добрият пример за такава ваканция е уикенд в колибката на родителите ми. Намира се на 90 минути от дома ми. Имам съвсем малко неща за правене там. Един каменист плаж и нашата малка, стара къща. Разхождам се, катеря се, подремвам, чета. Имам и интернет, в случай че ми потрябва, но идеята е да остана в тишина. Да освободя пространство в мозъка ми, което креативността да запълни.

 

Чейс Жарвин, фотограф
Любимият навик, който предизивква креативността ми е да бягам сам по нанагорнища. :)

 

Матей Цегловски – художник, автор

Когато съм напълно себе си, напълно сам и в добро настроение – например когато пътувам в някоя карета, когато се разхождам след като добре съм си хапнал или вечер, когато не мога да заспя – ето в такива случаи идеите ми идват най-често и най-изобилно.

Волфганг Амадеус Моцарт 

Въпреки, че имам стриктен работен график, отделям време за дълги разходки покрай брега, за да мога да чуя какво точно се случва в главата ми. Ако работата не ми върви добре, лягам по средата на работния ден и гледам втренчено в тавана, докато слушам и визуализиран това, което се случва в главата и въображението ми. Аз живея в самота, която е болезнена за младите, но е блажена за зрелите.

Алберт Айнщайн

Нужно е да се махнете от стаята, в която работите. Просто седнете някъде и слушайте. Всъщност дори не е нужно да слушате, а просто да изчакате. Научете се да бъдете тихи, спокойни, усамотени. Светът съвсем свободно ще ви се разкрие. Той няма друг избор – просто ще се падне от екстаз в краката ви.

Франц Кафка

Умът е по-остър и по-интензивен в уединение и ненарушено усамотение. Оригиналността процъфтява в пространство, свободно от външните влияния, които осакатяват творческия ни ум. Да бъдеш сам – това е тайната на всички открития. Тогава се раждат идеите.

Никола Тесла

Човек е машинален в обществото и е вдъхновен в уединение.

Гьоте

Без добро усамотяване, никаква сериозна и велика работа не е възможна да се случи.

Пабло Пикасо

Креативността в същността си е самотно занимание. За някои е благословия. За други – проклятие. В реалността, тя е просто умението да достигнем най-дълбоко в душата си и да изтръгнем една своя идея от там.

Лу Дорфсман

Йоузеф Хайдн, един от най-известните музиканти на Австрия, е бил известен с това, че не просто се е изолирал от обществото, но се е изолирал дори и от други композитори, и трендове в музиката. По този начин, както той пише, е бил „принуден да бъде оригинален„. :)

Едни от най-завладяващите творчески произведения, идеи, бизнеси, проекти са създадени в усамотение. Когато сме сами най-силно можем да усетим истинския себе си, да се докоснем да своята лична истина, до своите истински стремежи. Някои от най-великите философи са известни с дългите разходки, които са правили ежедневно и по време на които са достигали до едни от най-големите си прозрения.

Времето за усамотение е изключително полезен навик за ежедневието ни, затова и през целия месец октомври, в Програмата за полезни навици, единствената ни практика е кръг на усамотение, поне за 10 минути на ден. Някои от ползите да оставаме насаме са:

  • време за размисъл;
  • време за саморефлексия – време за анализ относно това какво сме направили, кое е проработило за нас, кое не, как продължаваме;
  • време, в което имаме възможност да застанем лице в лице с вътрешните си демони и да намираме начини да се справяме с тях;
  • време за разпускане, за тишина;
  • време, в което създаваме пространство в главата си, така че да може да забележим по-ясно личните си мисли и идеи си;
  • време, в което се изолираме от въздействието на другите хора, техните думи, техните мисли, техните вярвания, техните насоки и имаме възможност да чуем, да осъзнаем нашите лични мисли, думи, вярвания, насоки;
  • времето насаме помага по-лесно да си спомним малките детайли от деня си, за които сме благодарни и които детайли се изгубват във въртележката на ежедневието ако не спрем и съзнателно не ги потърсим;
  • времето насаме е време, в което можем да канализираме по-добре емоциите си със съзнателност, с неутралност, с прошка.

Времето насаме, уединението е навик №1, който подхранва креативността ни и ние следва съзнателно, и с намерение да планираме и отделяме това време за себе си. :)

Нека сега обърнем внимание и на втория по важност навика за нашата креативност. :)

На пръв поглед изглежда противоречиво, но навик №2, който подхранва креативността ни е: свързаност. :) Това означава време за свързване с други хора – четенето на това, което са писали вдъхновяващи личности, общуването с интересни хора, взаимодействието с тях.

Очевидно, уединението и свързването са два тотално различни навика. Ключът обаче, които ние с вас търсим, е намиране на най-доброто съотношение, лично за нас самите, за изпълнение и на двата навика. :) И обикновено изисква съзнателност да се наблюдаваме и да забележим добре по колко ориентировъчно време от всеки навик е пълноценно за нас да изпълняваме. И след това съзнателно да разделим, планираме и изпълним тези навици. Да си кажем „това е време за усамотение, това е време за свързване„.

И двата навика са съществено важни за нас, защото ние обикновено се вдъхновяваме отвън, но създаваме отвътре. Ето какво споделят някои от творческите личности относно времето за свързване:

Да разглеждам работата на други фотографи ме вдъхновява. И не става дума да разглеждам само за музеи и сгради. Говоря за списания, книги, улично изкуство, музика и т.н. Всичко, което ме кара да мисля критично и новаторски за света. Вдъхновението може да дойде отвсякъде.

Чейс Жарвин

Изградила съм си навик да се отдалечавам от креативната си работа. Това ми дава доста голямо презареждане. През това време не правя нищо друго освен да съм майка, съпруга и да съм си себе си. Това време на отдалечаване ми помага да събирам и обмислям какво е наистина важно в живота ми и в работата ми, и ми дава изключително вдъхновение. Когато после се върна към работата си, много по-ясно и бързо забелязвам и премахвам недобавящите стойност задачи, и се фокусирам само върху онова, което най-много искам и което най-много ми е важно. 

 

Али Едуърдс, автор, дизайнер

Усамотението и свързването са двата най-важни навика за подхранване на креативността ни. И нашата работа е да открием и да си осигурим правилната за нас пропорция за изпълнение на тези два навика.

:)

Освен тях, разбира се, има и други полезни навици, които подпомагат креативния ни гении. Ето някои от тях:

Фелисия Дей: Планирам си така графика, че първото нещо, което правя за деня да е със сигурност нещо креативно, а не нещо, което правя за външния свят. Това ми дава усещане, че аз съм създател, а не човек, който само отговаря на мейли.

Най-продуктивна съм когато съм безкомпромисна с графика си. Буквално всичко е по часове – един час тренировка, 30 минути търсене на информация в интернет и т.н. По някаква причина, когато съм по този начин дисциплинирана, придобивам чувство за контрол, което чувство иначе нямам, предвид, че сама организирам графика си.

 

Али Едуърдс: Постоянно си водя бележки. Много съм добра в това. Изключително е важно за мен да записвам идеите си когато ми дойдат на ум. Иначе, доказано е, те изчезват мнооого бързо. Използвам телефона си, компютъра и тефтер да записвам мисли и идеи веднага когато ми хрумнат. После ги прехвърлям в графика си.

Чейс Жарвин:

  • Живейте креативен живот всеки ден. Аз например снимам няколко снимки или видео почти всеки ден. Няма значение камерата. Обикновено даже използвам телефона си. Да снимам ме кара да се чувствам креативен.
  • Намалете си очакванията. Не се критикувайте за резултатите от креативните ви начинания. Понякога креативността ви е на макс – чудесно! В други случаи обаче не е. Когато се занимаваш професионално с творчество понякога е трудно, защото ти се плаща да си креативен, но ще си спестиш доста самосъжаление ако се научиш да си ок с моментите, в които не си чак толкова креативен.
  • Когато започна да се чувствам изхабен, знам, че ми е време за някакво приключение. Време да прекъсна за малко рутината. Например започвам да карам по различен път от работа до вкъщи.  Променям нещо в ежедневието си. Пробвам някакъв нов спорт.
  • Търся начини, по които да се забавлявам. Забавлението ни вдъхновява. Само работа и никакво забавление ме прави доста скучен човек.
  • Важно е живеене на креативен живот като цяло. Очаквайте от себе си да имате такъв живот. Вярвайте, че сте креативен човек. Бъдете сигурен, че сте! Направете това убеждение важно убеждение за вас. :)

Е, другари, това са двете важни насоки, които искам да споделя с вас относно творчеството. Ако искате за един месец да поупражнявате малко повече творчество в ежедневието си, да си изградите по-добро разбиране за вдъхновението и креативния процес във вашия личен живот – заповядайте заедно с нас в модула за творчество и креативност. :) Цената за всички материали, за целият месец в момента е намалена на 20лв, а Програма се изпълнява онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. :)  Разгледайте и може да се запишете заедно с нас ТУК. :)

Изграждане на по-голямо разбиране към себе си и другите

Изграждане на по-голямо разбиране към себе си и другите

Изграждане на по-голямо разбиране към себе си и другите

Мъдростта е основното нещо, затова търси мъдрост. С всичко, което придобиваш, изграждай си разбиране за него.

Когато не разбираш нещо – то е сложно. Но когато го разбираш – то е просто. Следователно – единствената разлика между сложно и просто е степента на разбиране, която имаме. :)

Един от най-любимите ми цитати е този: „With All Thy Getting, Get Understanding„. Това е изречение взето оригинално от Библията и може да бъде срещнато с различни нюанси в различни източници, но смисълът е такъв: С всичко, което придобиваш, изграждай си разбиране за него.

Нашият мозък е машина за търсене на смисъл. И когато нещо не му е ясно, той търси разбиране. Ако ние не му дадем това разбиране, той запълва неяснотата със страх. Той започва да мисли, че това нещо/тази ситуация е сложна и страшна, и веднага влиза във fight or flight mode. Ако обаче му дадем разбиране, той придобива яснота за конкретното нещо или ситуация и се успокоява, т.е. влиза в rest and digest mode. Дори достига до „аха“ моменти, които често запалват интересите ни и ни вдъхновяват. Можем да кажем, че според това до каква степен си изграждаме разбиране за себе си, за работата си, за другите хора, за това, което ни се случва, зависи колкото време ще пребиваваме във fight or flight mode и колко време в rest and digest mode.

Смятам, че една от най-важните задачи на човек е да отделя време, в което да си изгражда по-голямо разбиране за всичко, което е важно за него. Без разбиране, няма яснота. Без яснота, няма спокойствие, няма вдъхновение, няма мъдрост.

Този принцип е валиден за абсолютно всичко. За книгите, които четем, работата, която вършим, начина, по който се храним, начина, по който живеем. Всичко. Човек може да размишлява върху този цитат и постоянно да открива нов смисъл в него. :) Реално, едно от най-ценните неща, които правим в Програмата за полезни навици е, че си изграждаме по-голямо разбиране за начина ни на живот и важните сфери в него.

А една от насоките, в които е най-съзидателно да изграждаме разбиране е относно себе си и хората около нас.

Наскоро говорих с моя позната относно някои страхове, които са я налегнали и няколко пъти й казах: „Всички имаме тези страхове. Абсолютно всички.

И това е истина. Страховете и слабостите, които ти имаш не са уникални и единствени само за теб. Ние всички ги изпитваме. Обикновено тайно от другите, а по-често – дори скрити от нас самите.

Мислим си, че сме сами в страховете си, но не сме. Всички имаме едни и същи страхове – страх от провал, страх от несигурността, страх от дискомфорта, от това да не се изложим прекалено много. Страхът, че не заслужаваме и че не сме достатъчно достойни. Ние всички споделяме тези страхове. Те са обща нишка, която ни свързва като хора.

Мислим си, че сме по-зле от другите в нашите слабости, но не сме. Всички имаме едни и същи слабости – отлагане, егоизъм, несигурност, не достатъчна задоволеност от себе си и живота си, бягане от трудното, неуспяване да направим всичко, което искаме. Всички имаме тези слабости. Всички се срамуваме от тях. Никой не може да ги предотврати изцяло. Те са част от нас като човешки същества. Да не искаме да имаме тези слабости е също част от това да сме човешки същества. :)

Ти не си по-зле от другите. Ти си човешко същество. Чрез твоите страхове и слабости, ти си свързан с мен и с всеки друг в този свят. 

Да си изградим достатъчно добро разбиране за това, че ние не сме сами в страховете и слабостите си, създава в нас отпускане, спокойствие, съчувствие, прошка, кураж. Към себе си. И от тази позиция на разбиране към себе си, ние сме доста по-смели и склонни да опитаме всъщност да преодолеем тези свои страхове и слабости. 

Аз често пиша за това, че ти самият трябва да се научиш да бъдеш своя най-добър приятел. Да можеш да се успокоиш, когато се нуждаеш от успокояване. Да можеш да се подкрепиш, когато имаш нужда от подкрепа. Да можеш да помълчиш със себе си, когато нямаш нужда нещо да бъде казано. Но ти не можеш да бъдеш своя най-добър приятел ако не си изграждаш и не проявяваш достатъчно разбиране към себе си, каквото и да преживяваш.

Разбирането е субстанцията, от която създаваш по-дълбока връзка със себе си.

Разбирането е и субстанцията, от която създаваш по-дълбока връзка с хората около теб. Разбирането, че другият човек преживява същите страхове и слабости, точно както ти самия. Когато ние страдаме, ние обикновено мислим, че ние сме жертва на другите хора, че ние сме единствените, които изпитваме страх и болка, че нашите проблеми са най-големи, най-належащи. Това не е истина. Другият човек също страда. Той също си има неговите трудности в живота, неговите страхове, неговите притеснения. Ако можехме да видим това страдание в него, ние бихме могли да започнем да го разбираме. И когато това разбиране възникне, истинското съчувствие и истинското свързване стават възможни. 

Да отделяме по малко време да изграждаме повече разбиране за себе си и важните хора за нас е една от най-ценните инвестиции, които бихме могли да направим през този изключително кратък живот, който сме благословени да имаме. :)

Ако искате за един месец да се поупражнявате в изграждане на по-голямо разбиране към себе си и хората около вас, заповядайте в нашата група – през целия ноември практикуваме модула за по-хармонични взаимоотношения. Започнахме на 01.11.2018г и днес може да се включите заедно с нас. :) Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите от всякъде. Таксата за целия месец, за всички материали е 30лв и може да се регистрирате ТУК. :)

Куражът да бъдеш истински

Куражът да бъдеш истински

Куражът да бъдеш истински

Искам днес с вас да разгледаме малко по-детайлно какво означава да имаме куража да бъдем истински и защо това е наистина важно за нас.

Ако наблюдаваме себе си всеки път когато се чувстваме зле, ще забележим, че това много често е резултат от ситуации, в които не сме били истински. Не сме били естествени. В някои ситуации се правим на твърде готини, в други – на твърде незначителни. Често вършим неща и ходим на места, не защото сме го обмислили и преценили, че наистина ни харесва и имаме нужда, а само защото това може да ни накара да изглеждаме готини в очите на другите. Често и представяме живота си в картини, които обаче не отговарят достатъчно на начина, по който наистина живеем. Отново – от желание да изглеждаме готини и важни или от страх да не бъдем отхвърлени (от другите или от самите себе си). А понякога правим всичко това просто от незнание какво друго да направим, за да внесем поне малко разбиране, любов и радост в дните си.

Проблемът тук е, че когато не сме истински, а играем някакъв фалшив образ, това създава в нас вътрешна разпокъсаност и ниска самооценка. И тогава – независимо колко готин изглеждаш ти и животът ти за останалите, ти страдаш.

Това, другари, е наистина голям проблем.

Мариса Пиър е един от най-известните хипнотерапевти в Британия. Работи с кралски особи, музиканти, актьори, известни личности от най-висок ранг. След над 30 годишна практика тя споделя, че основната причина да си нещастен, независимо колко си известен, богат и колко много влияние имаш, е това че нямаш куража да се покажеш такъв какъвто си, истински. Маските, които носим, за да получим одобрение и да се харесаме на другите, страхът да бъдем истински е това, което ни пречи да се докоснем до смисълът и радостта, които животът може да ни предложи.

Наскоро Екхарт Толе разказа за многото начини, по който социалните медии все повече усложнят и увеличат поводите, по които хората не се показваме такива каквито сме, а преувеличаваме личността и живота си. И така си създаваме вътрешна разпокъсаност. Сега, когато всяко мнение, всеки пост, всяка похвала или снимка от ваканцията ни могат да достигнат до много на брой хора, ние имаме изключително добър инструмент, чрез който да си създаваме един много изтънчен и супер полиран образ за пред хората. По този начин за нас е по-лесно от всякога да живеем във фалшива идентичност – нещо, което неизбежно води до страдание.

Надявам се вече започвате да правите връзката, че да живееш смислен живот в много голяма степен означава да живееш живот, в който имаш куража да бъдеш истински. Да поддържаме фалшиви образи е твърде висока цена за нас. Изисква прекалено много време и енергия да поддържаме и защитаваме фалшивите си образи или да оправдавам нечии чужди очаквания. Тези време и енергия можем да вложим в това да създаваме нещо смислено, ценно и красиво за нас.

Какво обаче означава да бъдеш истински?

Лично за мен този въпрос до сега е имал само един отговор – да поддържам мисли, думи и действия в една посока. Когато и да съм имала разминаване между тези три елемента – това ми създава огромна вътрешна разпокъсаност, недоволство, загуба на време и като резултат – страдание. Това е валидно за всичко, което правя. Дори и когато пиша. Когато например се хвана, че имам твърде голямо напрежение докато пиша, забелязвам, че понякога причината е желанието ми да напиша нещо завъртяно или много умно, което да ме накара да изглеждам по-готина. Но това не съм аз, защото аз в естественото си състояние пиша и говоря максимално опростено. Тогава моите опростени мисли влизат в разрез с моите сложни действия и това ми създава напрежение. Ако аз не съм достатъчно съзнателна да забележа какво се случва – мога да продължа да упорствам и да търся сложни изрази и описания, които да ползвам, заради несъзнателното си желание да се покажа готина. И това би ми коствало доста усилия, време и енергия. От друга страна – ако аз в този момент си спомня да бъда истинска и пусна желанието си да съм „готина“ (каквото и да значи това в моята глава за конкретния момент), напрежението ми осезаемо пада и аз мога да продължа с писането си доста по-лесно, бързо и приятно. Това е пример, валиден за всичко останало, което правим – писане на мейл с отговор към важен клиент, поведението ни по време на важна служебна или лична среща, решението дали да посетим дадено събитие или не и т.н. Във всяка ситуация ние правим избор – да бъдем истински или да бъдем фалшиви. И както се досещате – да бъдеш истински изисква повече кураж.

Да поддържам мисли, думи и действия в една посока е толкова важен принцип за мен, че преди 3 години си направих гривна (всъщност направих няколко!), която постоянно да ми напомня да имам кураж да бъда истинска всеки ден, във всяка ситуация и във всичко, което правя. Разбира се, не успявам на 100%, но самото намерение да го правя отваря за мен пространство, в което бих могла да съм такава в максимално много случаи.

Куражът да бъдеш истински

Всеки път когато имам куража да бъда истинска, аз намалявам вътрешната си разпокъсаност и подсилвам моята вътрешна консистентност. А натрупана, тази вътрешна консистентност ми дава изключителна увереност, стабилност и доверие в себе си и във всичко, което правя.

До сега никога не съм се замисляла как по-детайлно и ясно да обясня какво значи да бъдеш истински, какво значи да поддържаш мисли, думи и действия в една посока, и как всъщност го практикуваш. Но наскоро гледах серия от видеа на Брене Браун и разбрах, че от нейната научна дейност тя е извела 10 насоки за живеене с пълно сърце. Смятам, че тези 10 насоки дават изключително добро описание на онова, което аз наричам живеене с кураж да бъдеш истински. :)

Ето ги и 10-те насоки :):

  1. Развиване на автентичност. Пускане на мисленето „какво биха си помислили хората„. Няма по-автентични или по-неавтентични хора. Автентичността е практика, която избираш да практикуваш всеки ден. А понякога всеки час на всеки ден. Автентичността е избор. Когато говориш с някой е избор дали да покажеш кой си наистина или да се правиш на друг (много готин или много незначителен). И за да направиш избора да бъдеш автентичен ти трябва да пуснеш притеснението си от това какво ли ще си помисли другия ако те види такъв какъвто си. Да пуснеш и собственото си желание да бъдеш някой друг. Автентичността, както и неавтентичността са заразни. Ако си сред неавтентични хора, ти самият започваш да фейкваш – смееш се на шеги, които не са ти толкова забавни, правиш се, че ти е комфортно, когато не ти е комфортно, правиш неща, които не ти носят истински смисъл и радост, и т.н. Всички го правим когато сме сред неавтентични хора. Но ако си сред автентични хора, самото им присъствие, тяхното държане, техният начин на живот, тяхната естественост ти дава негласно позволение, спокойствие и пространство, ти също да бъдеш истински. Без притеснение.
  2. Проява на разбиране и съчувствие към себе си. Пускане на перфекционизма. Едно от най-бруталните неща, които всички перфекционисти следва да разберем по-ясно е, че перфекционизмът не е стремеж към подобряване, както се заблуждаваме и което всъщност наистина е нещо готино. Перфекционизмът в основата си е начин на мислене и чувстване, който звучи нещо такова: „Ако изглеждам перфектно, работя перфектно и живея перфектно, аз мога да избегна или минимизирам срама, вината и осъждането от другите и себе си“. Ние си разнасяме перфекционизма, мислейки, че той ни защитава от това да бъдем наранени. Но реално – перфекционизмът ни защитава от това да бъдем истински видени от другите. И тогава за нас става важно да изградим разбиране и съчувствие към себе си, че не винаги сме перфектни. И че това всъщност е ОК.
  3. Изграждане на гъвкав и устойчив характер. Пускане ролята ни на жертва и стратегиите ни, с които бягаме от трудното. Повечето, да не кажа всичките ни проблемите са причинени от това, че бягаме от трудното. Бягаме от това да проведем труден разговор, да вземем трудно решение, да започнем труден проект, да го довършим до край, да се поставим в трудна ситуация и т.н. А понякога трудността е в това просто да съумеем да се успокоим, да намерим начин да се вдъхновим или да поседим насаме със себе си и объркаността си. Хората сме си измислили хиляди стратегии да бягаме от трудното – пушене, пиене, прекалено много храна, трева, наркотици, пазаруване, безсмислени разговори на по бира, безцелстване в интернет. Всичко това са инструменти, с които се разсейваме от трудното. Инструменти, които ни помагат да се разсеем от онова, което е твърде болезнено да преодолеем – трудното. Ние всички бягаме от трудното. Затова за нас е важно да бъдем съзнателни, да забелязваме стратегиите, по който бягаме от трудното и да се справя с тях. За нас е важно да се влюбим в трудностите на живота.
  4. Поддържане на благодарност в живота ни. Пускане на постоянните ни мисли за недостиг и страх от неизвестното. Умът и тялото ни са настроени на мисли/усещане за недостиг и страх от неизвестното. Това е нашият дефолт. Това са 300 000 мил. год. еволюирала негативност. Ако искаме да се справим с тази негативност, ние следва много концентрирано и целенасочено да работим върху менталното и емоционалното си състояние. И една от най-важните насоки по този път е култивиране на благодарност в ежедневието ни. Няма човек, който да изпитва наситена радост в живота си без това да е свързано с активна благодарност. Пътят до сърцето ни е изграден именно от моменти на благодарност. Но не онези спорадични, „специални“ моменти, които се случват веднъж в годината, а тези моменти, които присъстват за нас всеки ден – изгревът, хубавата закуска, прекрасното капучино, радостта от движението на тялото ни, радостта от това да проведеш искрен разговор, да помогнеш на партньора си в миенето на чинии, да свършиш задача, която е наистина смислена за теб, да бъдеш опора за някой близък приятел в труден негов момент, да научиш нещо ново и интересно, да кажеш нещо хубаво на магазинерката в магазина, да се усмихнеш и т.н. Това са моменти налични за всеки един от нас, всеки ден, постоянно. От нас се изисква да се научим да ги забелязваме, да спираме за няколко секунди и да усетим, да научим ума и тялото си какво означава емоция на благодарност.
  5. Развитие на интуицията и доверието ни в живота. Пускане на нуждата ни от сигурност. Всички обичаме сигурността. То е като вроден инстинкт. В момента, в който усетим несигурност – изпадаме в паника, почваме да взимаме тъпи решения, опитваме се да контролираме събитията, да ги върнем както са си били, така че отново всичко да е „под контрол“. Да бъдем истински обаче, означава да са научим да сме ок с несигурността. И в един свят като нашия, изцяло изграден от постоянна промяна, несигурност и хаос, единственото нещо, което ни дава стабилна основа, колкото и ефимерно да звучи е вярата ни – доверието в живота. Не вярата, че всичко ще бъде наред, а че всичко Е наред, такова каквото е. И че ние може да се справим каквото и да се случва.
  6. Поддържане на креативност в живота ни. Пускане на желанието ни да се сравняваме с другите. Ако трябва да посочим само едно нещо, което най-силно ни доближава до същността – това е креативността. Креативността е нещото, което ни помага да си спомним ролята на създатели. Дава ни вярата, че може „да направим от нищо нещо“. А това от своя страна развива в нас кураж, че може да се справим с неизвестното. Креативността, творчеството е нещо, което съзнателно следва да развием и поддържаме в ежедневието си. Рисуване, фотография, поправяне на коли, готвене, каквото и да е. Потиснатата и неизползваната креативност създава в живота ни скръб, ярост, гняв, осъждане, срам, тъга. Ментално, емоционално, дори физически – на нас ни е нужно да се занимаваме с някакъв вид творчество.
  7. Осигуряване на достатъчно периоди за игра и почивка. Пускане на изтощението като символ на статус и продуктивността като символ на личната ни стойност. Повечето от нас не можем да си почиваме. Не можем да играем. Просто не сме свикнали да го правим. Да можем да играем означава да можем да се въвличаме в дейности за забавление, вместо за някаква сериозна и конкретна цел. В повечето случаи ако нямаме конкретна цел, хората гледаме часовника и си казваме: „ОМГ, стана 16ч. и аз нищо съществено не съм свършил„. Дори когато е почивен ден! Дори когато сме болни и лежим вкъщи, често може да се хванем да мислим нещо от сорта на: „Ок, поне докато съм болен и лежа у нас, мога да свърша няколко къщни задължения.“ Как да задобреем в това да внесем повече игра в ежедневието си? Не знам. Лично аз, като един доста голям работохолик, започнах просто да слагам тези дейности в графика си и се уча да гледам на тях като на наистина важен ангажимент. Понякога работи! :)
  8. Поддържане на спокойно състояние. Пускане на тревожността като начин на живот. Реално това е умението да оставаме спокойни във всякакви ситуации. И това е умение, което се изгражда и практикува. Как? По различни начини. Основният е като практикуваме да НЕ реагираме веднага на това, което се случва. Каквото и да се случва, вместо веднага да се въвличаме в ситуацията, да започваме да си разказваме някакви истории колко е зле и несъзнателно да се въвличаме в неприятни тревожни състояния, ние можем просто да вдишаме, издишаме и когато се усетим спокойни, чак тогава да обърнем внимание на ситуацията. Питаме максимално много въпроси, за да разберем максимално ясно и трезво какво се случва. Дори може да решим да обърнем внимание на тази ситуация по-късно. Това, което ще установим когато не реагираме веднага на дадена ситуация е, че много от тези ситуации губят стойност за няколко дни или дори часове. Хората променят мнението си, случва се нещо, което разрешава ситуацията и т.н. И реално нашите моментални тревоги са били напълно излишни.
  9. Вършене на наистина смислена за нас работа. Пускане на съмнението в себе си и това какво „трябва“ да правим. Да живеем с кураж да бъдем истински означава да имаме кураж да правим това, което обичаме истински. И ако сме достатъчно късметлии, че това, което обичаме да правим ни носи пари – супер. Но ако не ни носи пари – това не е оправдание да не го правим. Има хиляди хора, които живеят истински и от сърце, докато работят дневната си работа и след това се занимават с нещо, което наистина обичат. Всеки от нас трябва да намери нещо, което наистина обича да прави и което му носи смисъл. Без оправдания, че нямаме време, пари или енергия, че няма кой да го оцени и не знам си какво още. За мен, да седна и да напиша тази статия е нещо, което ми създава усещане за смисъл. Би ми било изключително приятно да знам, че на теб тази статия ти харесва. Но ако не ти харесва – истината е, че за мен не е от толкова голямо значение, тъй като аз пиша тази статия най-вече, защото обичам да пиша. Заради самия акт на писане, който ми носи удоволствие. На никой не съм обещавала, че ще пиша винаги бестселъри и мега добри статии. Ако аз се напъвам тази статия да ти хареса, аз неминуемо ще се отклоня от това да бъда истинска и това неминуемо ще ме доведе до страдание. Коя е наистина смислена работа за теб? Може би е да правиш свещи, да поправяш коли, да общуваш с клиенти, да създаваш някакъв продукт и т.н.
  10. Поддържане на смях, пеене и танцуване в живота ни. Пускане на желанието да бъдем готини в очите на другите и желанието да контролираме всичко. Всички искаме да изглеждаме готини и „на място“. Това ни спира да се смеем прекалено силно. Да казваме понякога тъпи, но пък смешни вицове. Да танцуваме прекалено смело. Всички искаме да сме добри във всичко, с което се заемем. И това ни спира да пробваме нови неща, в които не сме добри. Спира ни да задаваме въпроси. От друга страна – да се смеем, да изглеждаме глупави, да танцуваме – тези неща са неща, които ни помагат да бъдем истински. :)

Другари, това са нашите 10 насоки, по които бихме могли да развием кураж да бъдем истински – когато сме с други хора, но и когато сме насаме със себе си. За нас това е важно, защото само ако имаме куража да бъдем истински можем да взаимодействаме със света около нас от позиция, в която усещаме личната си стойност и значимост. А това ни помага да бъдем удовлетворени и да продължаваме напред, дори и когато минаваме през не много приятните периоди от живота си.

Дали от тук насетне, знаейки и практикувайки тези 10 насоки, винаги ще имаме куражът да бъдем истински?

Нямам си на идея!

Най-вероятно не, просто защото в много ситуации автоматичните ни реакции са толкова бързи, че дори няма да хващаме моментите, в който отново влизаме в някоя от заучените си роли.

Единственото, което можем да си обещаем е, че всеки път когато си спомним да практикуваме, (а смятам, че това ще става все по-често) – да даваме най-доброто от себе си наистина да имаме кураж да бъдем истински и да живеем от сърце. Всеки такъв момент на съзнателност, за нас ще бъде момент на победа.

:)

Аз продължавам да практикувам да бъда истинска.

Каня ви да практикувате заедно с мен.

Знам, че си заслужава, защото знам, че усещането да бъдеш истински е трансформиращо. :)

Най-смелият акт на дълбока дързост е да обичаме себе си и да си помагаме взаимно в процеса на превръщането ни в истински хора.

Брене Браун

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. А ако ти е време да поразтребиш непотребното около себе си и да започнеш да се приравняваш към истинските си приоритети – очаквам те в моя 90 дневен курс по минимализъм и опростяване на ежедневието ТУК. :) 

Задълбочаване практиката ни да бъдем в състояние на мир

Задълбочаване практиката ни да бъдем в състояние на мир

Задълбочаване практиката ни да бъдем в състояние на мир

Едно от уменията, които ще стават все по-съществени за усвояване занапред е умението да оставаме емоционално и ментално стабилни, независимо от нарастващата комплексност и хаотичност на света около нас. Да бъдем емоционално и ментално стабилни означава да можем поддържаме състоянието на спокойствие или както ми се струва, че е по-приятно да се нарече – състоянието си на мир.

Когато сме в състояние на мир, ние не само сме по-спокойни и центрирани, но сме и много по-фокусирани, вършим работата си с по-голяма яснота, общуваме с другите хора по-емпатично, взимаме по-бързи и адекватни решения, мислим по-мащабно и не се поддаваме толкова лесно на дребнави мисли, разсейвания или прекален overthinking.

Преди няколко месеца попаднах на статия от Bodhipaksa (учител по будизъм), в която той разказва за състоянието на мир. Напоследък много често се сещам за тази статия и днес си помислих, че би било приятно да я споделя с вас. Тя е още един начин, по който бихме могли малко по-ясно да разпознаем усещането за мир в себе си и да започнем по-съзнателно да го практикуваме.

По-долу споделям преведената от мен статия, като отбелязвам, че съм правила някои корекции, които помагат представената информация да бъде разбрана по-добре. Заедно с това накрая добавям и стъпки, по които бихме могли да практикуваме състоянието си на мир. :)

Напоследък чета книгата „Буда преди будизма“ от Гил Фронсдал, която е превод на това, което се счита за едно от най-древните будистки учения. Интересното в тази книга е, че всичко е представено изключително просто. Няма никакъв осмократен път. Няма изложение на четирите благородни истини. Няма нищо свързано с карма или пък прераждания – тези термини се споменават само като вярвания, споделяни от други философии. Последствията от действията ни се разглеждат единствено и само в рамките на текущия ни живот. Няма и нищо свързано с нирвана или някакво бъдещо духовно просветление, което да очакваме. Щастието по никакъв начин не е посочено като нещо, към което има нужда да се стремим.

Единствената цел, за която се говори в тази книга е състоянието на мир.

Това е най-интересното. Усещането за мир, състоянието на мир, е целта. Само това. 

Не се споменават някакви конкретни начини, по които да постигнем този мир в бъдеще. Вместо това в нас се изгражда разбирането, че мирът е наличен сега.

В момента, в който забележа, че в мен възниква някакво неспокойно състояние, аз просто паузирам. В тази пауза мога да си задам въпроса: „Какво е нужно да направя или да пусна, за да мога да бъда в състояние на мир?“ И този въпрос често инициира някакви мои спонтанни действия.

Ако например се чувствам изморен или твърде превъзбуден от нещо, въпросът: „Какво е нужно да направя или да пусна, за да усещам мир“, ми създава желанието да си почина. Тогава аз оставям онова, което правя и започвам да наблюдавам това, което ме заобикаля, дишането ми, усещанията в тялото ми. Не търся да се почувствам щастлив или радостен. Просто търся усещането си за мир.

Докато се разхождам например, мога да си задам въпроса: „По какъв начин е нужно да движа тялото си, за да бъда в състояние на мир?“ Явно е нужно да се движа малко по-бавно и грациозно. Мога и да си задам друг въпрос: „По какъв начин е нужно да се храня, за да съм в състояние на мир?“. Разбира се, нужно е да се храня съзнателно, без да се опитвам да правя още две, три неща заедно с това.

Ако забележа, че съм твърде разтревожен и неспокоен, въпросът не е „Как да се отърва от това неспокойство?“. Правилният въпрос е: „Как да бъда в мир с това неспокойство?“. И когато си задам този въпрос, умът ми сякаш сам си знае и просто спира да се съпротивлява на неспокойството. Вместо това сякаш веднага го приема с разбиращо отношение. Реално, ние няма нужда да махаме неспокойството си, за да бъдем в мир. Ние може да сме ок с по-напрегнатите си моменти. Мирът и неспокойството могат да съществуват едновременно.

Въпросите, които споменавам не винаги възникват в главата ми като подредени думи в изречение. По скоро е като изградено разбиране в мен, че състоянието на мир е достъпно и аз просто трябва да извървя пътя до този мир. То е като да извървиш пътя към магазина до вас – ти не трябва да си разказваш някакви неща докато вървиш към магазина. Например не е нужно да си казваш: „Ок, сега тръгвам по пътя напред, после завивам в ляво покрай бутките, после продължавам напред, качвам се по стълбите…“ Единственото, което е нужно да знам е, че трябва да стигна до магазина и моите тяло, и ум сякаш сами си намират пътя до него. Нали? По същия начин е и тук – единственото нужно за мен е да си спомня, че мирът е мястото, до което искам да стигна, и тогава тялото и умът ми ме завеждат до там спонтанно.

В началото се изисква от нас повече мисъл/съзнателност, за да забележим неспокойното си състояние и вместо да се въвличаме в него, да паузираме и да опитаме различни начини, по който да извървим пътя до своя мир. След това обаче, колкото повече практикуваме, толкова по-малко интелектуален става този процес. Тогава е нужно само да си спомним, че искаме да отидем в състоянието си на мир и тялото, и умът ни сякаш интуитивно ни завеждат до там. Точно както в началото бихме изучили по-внимателно какъв е точно пътя до магазина, а след това отиваме до него съвсем автоматично.

Предполагам, че за повечето хора основна бариера по пътя към състоянието на мир е това, че когато сме разтревожени, стресирани, уплашени – нашата ситуация ни изглежда много солидна, истинска, напрегната. Тогава ние обикновено сме изцяло въвлечени в нея и дори не си спомняме за състоянието на мир.

Втората бариера е, че дори и да си спомним за състоянието на мир, ние мислим, че точно в този момент то не е налично за нас. Мислим си например: „Само да си изплатя кредита и ще съм по-спокоен.“ Или пък: „Само да сваля тези 20 килограма и ще ми е по-леко на душата.“ Или: „Само да мине този зает и напрегнат период и ще ми е по-спокойно.“ Тези мисли са всъщност несъзнателно отлагане на състоянието ни на мир. Отлагане до момент, който обикновено изобщо не съществува, защото ние продължаваме да измисляме нови и нови неща, които следва да се случат преди да може да бъдем наистина в мир.

Третата основна бариера са очакванията ни. Ние често имаме очакването, че мирът е някакво изключително  и наистина въздействащо усещане. И така, когато мирът настъпи и всъщност се оказва, че се чувстваме доста обикновено, тогава може да си помислим: „А, не може това да е мирът!“ и така да продължим да търсим някакво идеалистично състояние, отхвърляйки мирът, който вече е наличен за нас.

Решението и на трите основни бариери за стигане до състоянието ни на мир е изключително просто. То е това, за което вече стана дума – задаването на въпроса: „Какво е нужно да направя или да пусна, за да бъда в мир?“. Ние можем още сега да пуснем вкопчването си в историята, която си разказваме за това как нашата ситуация е много сложна и напрегната, и да почувстваме мир. Можем да спрем отлагането за по-подходящ момент, да оставим очакванията си настрана и да усетим мира, който присъства за нас сега.

„Какво е нужно да направя или да пусна, за да бъда в мир?“

Може би е нужно да пуснем желанието си да бъдем много готини и да си отдъхнем, да бъдем искрени, естествени. Може би е нужно да пуснем желанието си всичко да става на 100% както ние искаме. Може би е нужно да пуснем желанието си да се чувстваме важни и всичко да зависи от нас. Може би е нужно да пуснем фантазията, че всичко трябва да е направено перфектно и да го оставим да е „достатъчно добро“. Може би е нужно да намерим начин как да махнем от графика си задачите, който отдавна ни дразнят. Или да подредим това, което вече е станало твърде хаотично.

„Какво е нужно да направя или да пусна, за да бъда в мир?“

Откривам своя отговор. Правя каквото е необходимо. Вдишам, издишам. И мирът възниква за мен. Веднага.

А от позицията на мир, за нас вече става не само по-лесно, но и по-приятно да създаваме своя живот, който си струва да бъде изживян.

:)

Другари, практиката ни за следващата седмица е да си спомняме по-често да бъдем в състояние на мир. Практикуваме по следния начин:

  1. Забелязваме когато някакво неспокойство, тревожност, напрежение възникне в нас.
  2. Паузираме – когато забележим какво се случва с нас, опитваме да не се въвличаме в безпокойството си и в неприятната ни история за него, а просто паузираме – вдишаме, издишаме и обръщаме вниманието си към това, което ни заобикаля, дишането ни, усещания в тялото ни. Това ни дава една, две секунди съзнателност и спокойствие.
  3. Спомняме си, че състоянието на мир е налично за нас и че в него ние по-добре да мислим, взимаме решения, вършим работата си, общуваме.
  4. Задаваме си въпроса: „Какво е нужно да направя или да пусна, за да бъда в мир?“ и даваме малко време и тишина на тялото, и умът ни да опитат да намерят път към състоянието на мир. Правим каквото ни идва спонтанно да направим. Понякога може би ще трябва просто да поседим, да се фокусираме върху нещо около нас, а друг път – да си пуснем любима песен, да потанцуваме или нещо друго. 
  5. И забележи – какво е усещането да бъдеш спокоен? Буден, активен, но все пак спокоен. Щом стигнеш до твоята дестинация – дай си няколко секунди и усети какво е всъщност усещането да бъдеш в състояние на мир. Как се чувстваш? Опитай съзнателно да го забележиш. Остани за малко там. Дай възможност на тялото ти запомни какво е да усеща мир. И се усмихни, разбира се! :)

Общото време за практиката ни е 3-4 минути. Идеята е от едно много хаотично, напрегнато и неприятно за нас състояние, да можем бързо да приравняваме себе си в състояние на мир. Може би не винаги на 100%, но все пак да умеем да се приравняваме към състояние на мир, дори и когато части от нас са във fight or flight responce. Повечето хора постигат това несъзнателно, когато са сред природата, изкачват планини, плуват в морето, спортуват, пътуват надалеч, катерят се, карат сърф или уейкборд и т.н. (затова и тези преживявания се таргетират като „създаващи мир“ и са се установили като, както аз ги наричам: „обществени мечти“). Но нашата цел с вас е да практикуваме това състояние във всеки ден от ежедневието си – където и да сме, каквото и да се случва. Защото именно от ежедневното си състояние на мир, по-съзнателно и с радост създаваме живот, който за нас си струва да бъде изживян. :)

Това е практика за малко по-напреднали, защото първо е нужно да имаме добро ниво на съзнателност, за да забелязваме по-ясно историите в главата си. Както и тялото, и умът ни да имат някакъв предварително трениран път към спокойствие. Тогава става малко по-лесно да боравим със състоянията си. Но смятам, че въпреки това може да се справим.

Ама, другари, разбира се, че може да се справим! :)

Ок, следващата седмица практикуваме това! Let’s do this! :)

Ако тази статия ти е харесала, запиши се да получаваш други мои статии ТУКИли се включи заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици. В Програмата тренираме съзнателност, за да може по-ясно да забелязваме в какво състояние сме и заедно с това – всеки полезен навик помага на мозъка ни да остава за по-дълго време в по-спокойно и продуктивно състояние. От 01.10. тренираме съзнателност на мисли, емоции и модели на поведение. Може да разгледате информацията и да се включите заедно с нас ТУК. :)

Да задобреем в живеенето на истинския живот

Да задобреем в живеенето на истинския живот

Да задобреем в живеенето на истинския живот

Едно от нещата, които много незабелязано, но доста осезаемо внася напрежение в живота ни е това, че хората много често живеем през призмата на идеалите си.

Нашите идеали са фантазиите, които умът ни създава. Мислейки за себе си, за хората около нас, за живота, ние постоянно си фантазираме за това как нещата трябва да се случват, как другите трябва да се държат, какви ние трябва да бъдем, за да сме доволни от себе си, как трябва да се представяме, за да сме успешни и т.н.

Фантазиите могат да бъдат нещо такова:

  • залагаш си много задачи за деня и си представяш как утре ще станеш много рано, още докато пиеш кафето си ще отметнеш една, две задачи, а после подхващаш другите и свършваш абсолютно всичко, точно както си го планирал, без нищо непредвидено да възникне по пътя ти;
  • мислиш си за своя любим проект, с който отдавна искаш да се заемеш и си представяш колко ще ти е приятно да се занимаваш с него, как всичко всичко ще мине лесно и забавно, просто защото ти много обичаш да се занимаваш с този проект;
  • очакваш своето първо дете и си представяш колко прекрасен родител ще бъдеш ти, как никога няма да допуснеш грешките, които наблюдаваш в родителите около теб;
  • най-накрая си отделяш 3 часа в седмицата, за да седнеш и да помислиш върху визията си занапред и си представяш как за тези 3 часа ще се концентрираш много добре и ще измислиш най-накрая план за себе си, поне 10 години напред;
  • започваш да работиш по важна за теб задача и си представяш как всичко ще изпипаш до най-малкия детайл, как нищо, ама абсолютно нищо няма да те склони да направиш компромис с каквото и да било;
  • запознаваш се с някой, допадате си и веднага започваш да очакваш от този човек само правилни действия, само правилни коментари, само приятни предложения към теб. :)
  • и т.н. :)

Фантазиите не са нещо лошо. Напротив – супер е хората да мечтаем, да фантазираме, да си представяме вдъхновяващи идеали, които да изпълват сърцето ни със смелост и хъс да вървим напред. Прекрасно е и когато в живота ни наистина всичко е подредено, когато това, което искаме се получава лесно, организирано, с удоволствие, с усмивка, с интригуваща елегантност.

В истинският живот обаче, много често възниква някакъв хаос, много често нещо непредвидено се случва, създава ни неяснота и стрес, или пък изисква повече време и така създава пропаст между нас и нашите идеали. А когато реалността не срещне нашите идеали – това веднага създава в нас вътрешно недоволство, дълбоко разочарование от себе си, гняв към другите или към живота като цяло.

В тези моменти ние автоматично приемаме, че напрежението от създалата се ситуация идва от живота, от нас самите като личности или пък от хората около нас. Първото ни автоматично предположение, когато нещо не се случи както сме си го фантазирали е, че ние не ставаме. Че другите нещо не са се постарали достатъчно. Или че животът като цяло е несправедлив.

Това обаче е погрешна интерпретация.

Ако седнем и съзнателно наблюдаваме какво се случва, това което ще открием е, че всъщност напрежението идва от нашите идеали. Поради две причини. Първо – ние не искаме да пуснем своите идеали. Ние искаме събитията в живота ни да се случват така както сме си фантазирали да се случат. Искаме хората да се държат така както сме предвидили, че трябва да се държат. И искаме ние самите, винаги и навсякъде, да бъдем човекът, който мисли, действа и постига всичко, точно според своите фантазии. Това, че тези искания не са реалистични, обикновено изобщо няма значение за нас. Всъщност ние дори не мислим дали е реалистично. Ние просто го искаме. И второ – ние изпитваме трудност в това да живеем истинския живот с всичките неясноти, пречки и хаос, които постоянно възникват. Тези неща не живеят в нашите идеали. Те не се вписват в нашите фантазии, затова изобщо не мислим за тях. Знаем, че е хубаво да се отворим за тях, да се справяме по-спокойно с тях, когато възникнат, но не сме свикнали да го правим.

Накратко – напрежението в живота ни не идва от хаотичните и нестабилни ситуации, които възникват по пътя ни, а идва от идеалите ни, от фантазиите, които сме си създали за това как трябва да се случват нещата в нашия живот.

Добрата новина е, че щом ние самите създаваме тези идеали, значи ние можем да ги променим! :)

Как правим това? Как да бъдем достатъчно съзнателни и да забелязваме когато нашите идеали ни създават излишно напрежение спрямо настоящия момент? Как да не сме замъглени от фантазиите си, за да можем по-спокойно да приемаме и преодоляваме нормално възникващите трудности?

Отговорът, другари, е: с практика! :)

И практиката, която ви предлагам да упражняваме, се нарича: да задобреем в живеенето на истинския живот. :)

Това е практика, чрез която когато ни възникне някакво безпокойство или напрежение в настоящия момент, да можем да пускаме желанието си нещата да се случват само по определен, приятен за нас начин, и така да се отворим за възможността да преминаваме със съзнателност и любов през всичко, което настоящия момент предлага, независимо дали то отговаря или не на нашите идеали.

Това е практика, чрез която наистина да задобреем в живеене на истинския живот – с неговите изключително въздействащи и опияняващо красиви моменти, и с неговите понякога болезнени и дълбоко нараняващи ситуации.

Ето как се упражняваме:

  1. Забелязваме когато в нас възникне напрежение, гняв, съпротивление от ситуацията, която ни се случва в настоящия момент. Ако не забележим, че това се случва, ние автоматично навлизаме в негативността, държим се здраво за фантазиите си, сравняваме настоящия момент с тях и все повече се ядосваме, че нещата не се случват според нашия идеал. Ние не искаме това да се случва с нас. Няма смисъл да губим време и енергия, за да се съпротивляваме на настоящия момент. Затова нашата първа задача е да станем много добри в това да забелязваме когато в нас ни възникне напрежение към дадена ситуация. Ако не забележим какво се случва с нас – ние не можем да го променим. Просто защото не знаем, че нещо се случва. Но когато забележим какво се случва – тогава вече в живота ни възниква опцията да го променим. :)
  2. Паузираме. След като забележим, че в нас има напрежение към настоящия момент, най-важното нещо е да си дадем няколко секунди пауза. В тези няколко секунди си спомняме, че безпокойството, което изпитваме не идва от ситуацията, която се случва, а идва от фантазията, която имаме за това как в живота ни всичко трябва да се случва идеално. Разбира се, можело е да се стане по друг начин, но тук и сега се случва нещо друго и вкопчването в нашата фантазия ни пречи да преминем по-лесно напред. Затова се опитваме да забележим какъв точно е нашия идеал. Кое е това, в което сме се вкопчили. Опитваме да забележим как нашето желание нещата да се случват по определен начин, ни създава трудност. Пречи ни да приемем това, което реално се случва. Пречи ни да продължим напред. И като резултат ни кара да страдаме. 
  3. Пускаме фантазията и прегръщаме реалността. Съзнателно пускаме фантазиите си за това как трябва да изглежда настоящата ситуация и си позволяваме да се отворим за това, което наистина се случва. Позволяваме си да погледнем настоящия момент, без фантазиите ни. Вече нямаме перфектен сценарии, нямаме идеал. Успокояваме се. Отваряме сърцето си и приемаме настоящата ситуация като нашият нов идеал. Приемаме я за перфектна. Абсолютно перфектна. Независимо колко неприятна или напрегната е тя. Ние вече нямаме нужда всичко да е наред, нямаме нужда другите или ние самите да сме перфектни, затова прегръщаме реалността, каквато и да е тя, и с любопитство изследваме коя е най-добрата следваща крачка, която може да направим. Дори само тази практика – да подравняваме себе си да бъдем в мир с настоящия момент, каквото и да ни поднесе той, е трансформираща. Тя ни помага поне за малко да усетим лекотата от това да живеем в пространството на неутралност, където няма осъждане, няма съпротивление, няма оценки, няма недоволство, няма гняв. В това пространство животът просто се случва. Всичко е такова каквото Е. И ние сме ОК с това, което Е. Без фантазии, без драма. В това пространство на неутралност, каквото и да ни изкара от пътя – ние просто правим следващата крачка, подравняваме се с посоката, която сме избрали да следваме и продължаваме напред. :)
  4. Правим своята следваща крачка напред от позицията на спокойствие и увереност, и продължаваме напред. Когато сме в мир с това, което се случва в настоящия момент и сме отворени с любопитство да изследваме и създаваме живота си, ние сме в най-добрата си позиция за действие. Затова последната стъпка от нашата практика е да направим това, което е необходимо да направим. Ако резултатът, който сме получили не ни е харесал, значи е нужно да променим нещо. Може би да опитаме нещо ново. Може би е нужно да напишем някакъв мейл, да проведем някакъв разговор, да придвижим важен проект напред, да си разпишем задачите за изпълнение в деня. Или нещо друго. Каквато и да е следващата ни крачка – ние може да я направим от позицията си на спокойствие и увереност. Спокойствие и увереност не защото всичко от тук насетне ще се случва лесно и перфектно, а защото ние вече знаем, че вместо да се напрягаме когато нещо неприятно се случи – ние можем отново да паузираме, отново да се отворим за настоящия момент и отново с любопитство да открием и направим следващата крачка напред. И така, малко по малко, задобряваме в живеенето на истинския живот. С неговите красиви изненади. И с неговите сриващи сърцето ни моменти.

Да задобреем в живеенето на истинския живот не е практика, която има за цел да ни накара да спрем да фантазираме, да намалим очакванията си или пък да унищожим идеалите си. :) Абсолютно не! Това е практика, която просто ни помага да не се вкопчваме в идеалите си и да бъдем отворени за бъркотията и хаоса, които животът ни подхвърля. Парадоксът е, че именно когато започнем да приемаме живота в неговата пълнота, именно тогава реализираме по-бързо и с удовлетворение дори и най-смелите си фантазии. 

Във всеки един момент, в който усетим напрежение и безпокойство – това за нас е възможност да практикуваме новото си умение да живеем истинския живот. Без идеали и без фантазии. 

Каква невероятна възможност, нали?! :)

Усещаш стягането в гърдите си. Усещаш гнева от това, че някой не се държи така, както ти искаш. Усещаш недоволството когато нещата се провалят. Усещаш неудовлетворението от себе си, че не се справяш така както си си представял. 

И виждаш всичко това като перфектната възможност да практикуваш живеене на истинския живот. Без идеали и без фантазии.

След това повтаряш процеса отново. И отново. И отново. Докато той стане част от теб. 

Да живеем истинския живот е практика, чрез която да се научим да живеем живота в неговата пълнота – с цялата радост, която той може да ни предложи, но и с цялата мъка, която може да се стовари върху нас. Да можем да преживеем всичко това трезви. Будни. Съзнателни. Едновременно изплашени и отворени към това, което живота ни предлага. И с благодарност да можем да продължаваме напред, каквото и да ни се случва. 

Това е трудна практика. Изисква доста време докато стане част от нас. Но колкото повече тренираме, толкова повече задобряваме. Не мога да го твърдя със сигурност, но мисля, че в края на живота ни това може би ще бъде един от най-значимите подаръци, които сме правили към себе си. Всеки ден да тренираме да бъдем майстори в живеенето на истинския живот.  

:)

Вие как мислите?

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУКА ако искаш да се упражняваш с нас в това да задобрееш в живеенето на истинския живот – включи се заедно с нас в Програмата за полезни навици ТУК. :)

Какво е важно да знаем когато трудното дойде в живота ни

Какво е важно да знаем когато трудното дойде в живота ни

Какво е важно да знаем когато трудното дойде в живота ни

Миналата седмица споделих с вас статия относно умението да се влюбим в трудностите на живота и как това може да внесе наистина качествена и позитивна промяна в начина, по който живеем и изпълняваме целите си. :)

Тази седмица искам да продължа темата, като споделя 5 насоки, които смятам, че е важно да имаме предвид когато трудното се появи в живота ни и когато започнем да работим по него. :)

Ето кои са те:

1. Вършим трудното само ако наистина има защо да го вършим. Когато трудното се появи в живота ни, първата ни работа е да проверим дали наистина има нужда да го изпълним. Т.е. не просто дали има нужда да правим трудното, а дали наистина има нужда да го правим. :) Това на пръв поглед изглежда лесна задача, но истината е, че много често съзнанието ни е замъглено от различни фалшиви нужди, от обществени предразсъдъци, от излишен перфекционизъм и т.н., които ни карат да мислим (автоматично, а не обосновано), че има нужда трудното да бъде изпълнено. Затова нашата задача е да оставим първоначалната си автоматична оценка настрана (колкото и категорична да ни изглежда тя) и да изследваме дали наистина има нужда трудното да бъде изпълнено?

 

Как изследваме дали трудното наистина има нужда да бъде изпълнено?

 

Лесно. Чрез въпроси! :)

 

Просто си задаваме няколко въпроса и си даваме време за размисъл. Такива въпроси може да са: „Това трудно наистина ли има нужда да го изпълня или е просто израз на някакъв обществен (или на друг човек) натиск към мен да го изпълня? Това трудно наистина ли има нужда да го изпълня или е просто израз на моя излишен перфекционизъм? Защо всъщност трябва да изпълня това трудно? Какво точно ще ми донесе? Как това ще ми помогне в моя прогрес? Наистина ли ще получа достатъчно важен и ценен за мен резултат, за да влагам енергията, времето и може би парите си в тази трудна задача?“ За да разберем дали наистина има нужда да изпълним трудното – подобни са въпросите, върху които е добре да поразсъждаваме. :)

 

Това, че трудното ще е трудно за изпълнение ни е вече ясно и нас това не ни интересува, защото както разбрахме, ние не сме хора, които бягат от трудното. Но ако след по-задълбочено изследване разберем, че трудното е израз на някаква наша фалшива или чужда нужда, или на излишен перфекционизъм – зарязваме трудното. Не го приемаме. То значи не е автентично за нас трудно. Много често трудното идва просто като покана към нас да се свържем с наистина ценното за нас и да опростим – да изхвърлим ненужните си „цели“ и да се концентрираме върху наистина важното. Трудното, което наистина има нужда да бъде изпълнено е това, което би донесло истински прогрес в живота ни, а не е фантазия на нашия ум. Например, наскоро се запознах с 35 годишен мъж, който преди 10 години е изкарал само една година в университета и сега е решил да довърши образованието си. Когато го попитах защо – той каза, че е защото така е добре да се направи, защото някога може да му е от полза, защото така ще почувства вътрешно удовлетворение и т.н. Както се оказа – той няма достатъчно значима причина да изхаби 4 години от живота си, за да завърши университет. Това е фантазията, която той има поради обществения предразсъдък, че човек „е добре“ да има диплома. В същото време този мъж стартира собствен бизнес и в реалността нещото, което най-малко му трябва в този момент е да хаби време в изпълнение на нещо абсолютно ненужно за него. Времето, енергията и парите, които смята да вложи за диплома, може да са ресурси, които да вложи за компактно образование, което да му помогне да напредне по-бързо в новото си начинание.

 

В живота е като в работата – ако покажеш на Шефа, че може да вършиш всичко трудно каквото ти се подхвърли, той просто ще го включи в длъжностната ти характеристика. :) Затова много внимателно избираме битките, които да водим. Внимателно избираме трудното, което наистина да изпълним. Защото ако хабим ресурсите си за несъществени битки, няма да ни остане сила за наистина значимите битки за нас. Ако постоянно приемаме в живота си трудно, което няма нужда да бъде изпълнено, тогава животът ни се превръща в безсмислено труден.

 

2.  Ако установим, че трудното наистина има нужда да бъде изпълнено – първо търсим дали може да го делегираме на някой друг. Трудното, което наистина има смисъл да бъде изпълнено от нас е само трудното, което би донесло значим прогрес в живота ни. Всяко друго трудно е предназначено за някой друг. Затова, следващия важен въпрос, който е нужно да си зададем е: „Кое от това трудно наистина има нужда да изпълня аз и кое мога да делегирам?“ Тук най-същественото е да изхвърлим историите, които си разказваме за това, че единствено и само ние може да изпълните нещо по най-добрия начин и да се отворим за възможността, че може би друг човек може чудесно да го изпълни вместо нас. Ако някой може да изпълни трудното на 80% добре колко нас или на достатъчно задоволително ниво – делегирайте го веднага, колкото и пари да ви струва това! Ако можете да делегирате трудното, но не го направите, за да си спестите време или пари, това което ще разберете накрая е, че вие всъщност сте изгубили много повече време и пари, като не сте го делегирали. Това е урок, който в един или друг момент, всеки от нас научава.

 

Вярно е, че много от „ненужното трудно“ ни учи на важни уроци, но ако усещате, че тези уроци вече сте ги научили – пробвайте някое ново ненужно трудно. :) Такова, което поне да ви научи на нещо ново, а не да повтаряте един и същи урок. :) А ако осъзнаете, че някое трудно няма нужда да бъде изпълнено от вас – делегирайте го и наблюдавайте как делегирането ви помага да имате достатъчно енергия, за да се справите адекватно с трудното, което наистина е предназначено за вас – т.е. трудното, което носи истински, значим прогрес във вашия живот. Имайте предвид също, че за човека, на който делегирате вашето ненужно трудно – това за него може да е нещо лесно или да е трудно, от което той има нужда в този момент, за да израсте. :)
Човек не е създаден, за да работи.
Работата е създадена за човека, за да може той да израства.
Боб Проктър
3. Ако установим, че трудното наистина има нужда да бъде изпълнено лично от нас – това е моментът, в който изпълнението на трудното става не работа, а наша мисия! :) Ако установите, че изпълнението на трудното ще донесе значим прогрес в живота ви, значи вече сте сигурни, че това трудно е вашето си трудно – нещо, което е предназначено за вашето развитие. Тогава поемате 100% отговорност за трудното, съзнателно го избирате в живота си, взимате категорично решение да го изпълните и екшънът започва! И това е моментът, в който следва да стартирате процеса по влюбване в трудното. :)

 

В основата си трудното винаги е свързано с някакъв хаос (непродуктивен модел, въртене в кръг, създаване на нещо ново), който е нужно да бъде подреден (разчистване, оптимизиране на модела или процеса, създаване път напред) и в резултата да направи твоя живот (и може би живота на други хора) по-добър. Т.е. когато установиш, че трудното е твоето си трудно – тогава трудното идва с покана към теб да създадеш от хаоса ред, който да послужи като основа за прогрес. Тогава трудното се превръща в твоя мисия! В този случай нашата задача е да си направим много ясен и конкретен план-график за изпълнение на трудното и да започнем да го изпълняваме. :)

 

Когато мозъкът види, че имаме нещо трудно за изпълнение, той веднага започва да ни убеждава и да намира изключително добри аргументи защо трудното няма нужда да се изпълни, че може да се отложи и т.н., и т.н. Това е естествената природа на ума – да бяга от трудното и да тича към удоволствията. Ние следва да бъдем съзнателни за това, че  мозъкът иска да ни накара да избягаме от трудното и не просто да не му се поддаваме толкова лесно, но и да го накараме да работи в наша полза. Как става това? Като покажем много логични и обосновано на мозъка си, че трудното може да бъде изпълнено и че е важно за нас да бъде изпълнено. Как правим това? Като седнем и си създадем много ясен и конкретен план за изпълнение на трудното.

 

Всяко трудно нещо, в началото не е ясно как ще бъде изпълнено. И ако ние не създадем за мозъка си яснота, тогава той запълва неяснотата с нашите страхове, държи ни постоянно в стрес, намира все по-рационални причини да се откажем и ние най-вероятно, рано или късно, наистина ще се откажем от изпълнение на трудното. Но когато създадем много ясен и конкретен план за изпълнение на трудното (и тук не е важно да сме 100% убедени в плана си, а просто да покажем някакъв възможен път на мозъка си), тогава мозъкът ни се успокоява и вместо постоянно да ни кара да се откажем, той всъщност започва да мисли как да изпълним плана си по-бързо и по-лесно. And guess what? Ние наистина започваме да измисляме начини, по който да изпълним трудното по-лесно. Реално, влюбването в трудното, за което пиша, до голяма степен опира до умението ни да създаваме яснота/план в изпълнение на трудното и по пътя да мислим за начини, по които да помагаме на мозъка си да изпълнява по-лесно и вдъхновено трудното.

 

Ааах, скъпа когнитивна неврология – ти правиш животът ни толкова по-осъзнат и лек! :)
Как да си правим ясен и конкретен план за изпълнение на различни трудни цели разглеждаме през август в модула „Управление на времето“ от Програмата за полезни навици, затова тук няма да задълбавам. Когато имаме ясен и конкретен план, най-важното (особено при дълги проекти) е да не гледаме колко дълго ще отнеме трудното, а да живеем, както Дейл Карнеги казва – „в херметизирания участък на днешния ден“. Т.е. когато е трудно, не гледаме пътя напред, а гледаме в краката си. Интересувани ни само да изпълним плана за деня. Веднъж месечно правим по-голяма ревизия и ако трябва донастройваме плана. През останалото време следваме графика си като кон с капаци и единствено може да откриваме начини, по които да помагаме на мозъка си да изпълнява по-лесно трудното. :)
Не питай колко време ще отнеме изпълнението на една цел.
Това време така или иначе ще мине, независимо дали работиш по нея или не.

 

4. Внасяме доза удоволствие в ежедневието си. Това е една чудесна стратегия да помогнем на мозъка ни да се успокои допълнително и да изпълнява по-лесно трудното. В йога философията има една доста разпространена мантрата, че е нужно да правим асаните едновременно с усилие и с лекота. С всичко останало в живота е по същия начин. Т.е. – когато сме в прекалено лесното, когато сме се пуснали „по течението“ е нужно да приложим усилие да се задвижим и да задействаме прогрес в живота си. Но когато сме влезли прекалено в усилието (както когато работим по трудното) – тогава е добре внесем лекота. Правим дейности, които внасят удоволствие и релакс в дните ни. Такива дейности за мен например са: да гледам изгрева сутрин, да си направя фантастично вкусно капучино сутрин, да имам чудесна закуска, да хапна много вкусен обяд, да слушам вдъхновяваща музика докато работя, да потанцувам в почивките от работа, да поспортувам за 30 минути в деня, да имам поне 1 час в деня, в който уча нещо ново или гледам вдъхновяващо youtube клипче, интервю с интересен човек или отивам на такова събитие. За теб удоволствията може да са 20 минути рисуване на ден, разхождане на кучето, импровизиращ театър, пеене, свирене и т.н. В идеалния случай тези удоволствия не са свързани с пилеене на пари, за да компенсираме трудното, а просто съзнателно внасяме елегантност в деня си с нещата, които вече са на наше разположение или изискват малка инвестиция. Експериментирай и съзнателно наблюдавай кои са моментите, дейностите които внасят лекота, удоволствие, благодарност, вдъхновение в твоя ден. След това внимателно внедри тези моменти в твоя ден! :) Това са моменти, които помагат на мозъка ни да презареди и по-лесно да изпълнява трудното. :)

 

5. От време на време, бъди близо до човек с добро сърце. Това звучи малко wo-wo, но всъщност е една доста ценна насока, по която много нежно трансформираме трудното в живота си. Идеята е, поне веднъж седмично да се виждате с някой ваш приятел, който има наистина искрено и добро сърце – това е човек, който умее да обича, който е автентичен, естествен и когато говориш те чува и разбира. Вие може би не сте забелязали, но когато сме до човек, който има добро сърце, ние влизаме в едно пространство на спокойствие, в което може да си отдъхнем, да се възстановим от трудното и да почувстваме подкрепата, че може да продължим. Това е пространство, в което се отпускаме и имаме възможността да усетим, че „всичко е наред“, дори и ментално да си разказваме, че не е така. Да имаш възможността да се докоснеш до човек, който има истински добро сърце е трансформиращо. Всеки от нас има минимум един такъв човек около себе си, на който може да се обади и веднага да влезе в това спокойно пространство и да си почине. Дори един час, прекаран с човек, който има добро и мъдро сърце е време, в което се възстановяваме и събираме сили занапред. Вие може би сте били в това пространство на трансформация, но не сте забелязали, че се случва и сега, когато вече знаете за него – следващия път ще го забележите и съответно ще го преживеете по-истински. Едно такова преживяване е хиляди пъти по-ценно от всяко друго преживяване. :)  А най-красивото е, че ние също може да създадем това пространство за някой друг. Може би не винаги, но от време на време – да. Когато ние самите наистина чуем, разберем, помогнем на друг в трудна ситуация, от доброто си сърце, това отново създава същото пространство на любов и спокойствие, в което трудното се трансформира. Наистина велико усещане! :)

 

Това, което искам да кажа е, че понякога трудното е подтик да проявим уязвимост и да се сближим с някой  човек около нас.  Или подтик да бъдем от полза за някой друг. Да си спомним, че каквото и да се случва на повърхността – под нея, всеки от нас носи едно наистина добро сърце. Всеки води собствените си трудни битки и също като нас, има нужда от разбиране, и подкрепа по пътя. Може би сме забравили това и сега, чрез трудното, имаме шанс да си го припомним. :) 

 

Ами, другари, това е допълнението, което исках да направя относно влюбването и работата ни с трудното. :)

 

Не приемайте нищо от написано тук на 100%. Пробвайте, изследвайте, наблюдавайте как е при вас, във вашия живот и чак тогава изберете в кое да вярвате и в кое не. Ако някое правило, съвет или насока ви създава тревога, страх и не ви води към израстване – променете я, така че да работи за вас. Откривайте собствени си начини да работите и да се влюбвате в трудното. :)

 

Това обаче, до което съм сигурна, че всички стигаме, независимо по кой път поемем, е че трудното, ако е нашето си трудно, е всъщност възможност за качествен прогрес в нашия и може би живота на хората около нас. Или както е казал Чърчил: „Овладените трудности са спечелени възможности.

 

Ок, да действаме! План, яснота, изпълнение на трудното с благодарност и усмивка! :)

 

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. А ако искаш да се упражняваш с нас в това да заобичаш трудното – включи се в модула за повече движение от Програмата за полезни навици. Движението е един от най-лесните и ефективни начини да подобрим взаимоотношенията си с трудното – регистрирай се ТУК. :)
Влюбен в трудностите на живота

Влюбен в трудностите на живота

Влюбен в трудностите на живота
Mountain biking in the Kathmandu and Lower Mustang Valleys, Nepal.

Повечето, да не кажа всичките ни проблемите са причинени от това, че бягаме от трудното. Бягаме от това да проведем труден разговор, да вземем трудно решение, да започнем труден проект, да го довършим до край, да се поставим в трудна ситуация и т.н. А понякога трудността е в това просто да съумеем да се успокоим, да намерим начин да се вдъхновим или да поседим насаме със себе си и объркаността си. Хората сме си измислили хиляди стратегии да бягаме от трудното – пушене, пиене, трева, наркотици, пазаруване, безсмислени разговори на по бира, безцелстване в интернет. Всичко това са инструменти, с които се разсейваме от трудното. Инструменти, които ни помагат да се разсеем от онова, което е твърде болезнено да преодолеем – трудното.

Стигнали сме до там, че изобщо не мислим как да преодолеем трудното. Вместо това, когато то дойде – ние автоматично бягаме от него. Проблемът е, че както повечето от нас вече знаем от опит – бягането от трудното не работи. Нито един от инструментите за разсейване от трудното не работи. Нещо повече. В дългосрочен план те правят животът ни още по-неприятен. Карат ни да се чувстваме зле по отношение на себе си и на живота като цяло.

Както разбирате, за нас с вас е важно да започнем да заменяме бягането от трудното с нова, по-адекватна и работеща стратегия.

И истината е, че има само една адекватна и работеща стратегия да преодолеем трудното. Тя е да минем през него. Тук няма shortcut. Това е shortcut-а.

За някои хора това звучи твърде усилно, неприятно и отблъскващо, но в основата си умението да минаваме през трудното е израз на умението ни да обичаме живота. Колкото по-добри са взаимоотношенията ни с трудното, толкова по-добър е животът ни.

Някой може да си помисли: „Защо пък добрият живот да е труден живот?

И аз веднага ще ви отговоря: „Защото стигаш до същността на добрия живот със задълбочаване. А задълбочаването е трудно. То изисква справяне с нестабилното, с несигурността, с хаоса.“ 

Добрият живот не е за всеки. Трябва да си го заслужиш.

Но ако решиш да подобриш взаимоотношенията си с трудното, откриваш нещо много интересно – откриваш, че когато задълбочиш, когато опознаеш трудното, то спира да е трудно. Тогава то започва да става просто поредния тик, който с увереност отмяташ в графика си. Тик, който отмяташ с любов. С благодарност, че имаш възможност да преживееш живота в неговата пълнота, а не единствено и само в повърхностната лекота. И изведнъж започваш да се увличаш по трудното. Започва да ти става хубаво в него. Да се влюбваш. Усещаш как то те кара да се чувстваш по-жив. :) Така в края на поредното трудно тикче в графика ти, добрият живот се отваря като възможност за теб. То е като магия. Или както казва един от любимците ми, Том Корли: „Асансьорът за успеха те чака на последния етаж.

:)

За да се влюбим в трудното е нужно само да подобрим взаимоотношенията си с него. След това любовта идва от самосебе си. Както и при взаимоотношенията с хората, няма един начин, по който да подобриш взаимоотношенията си с трудното, но по-долу споделям с вас примерен процес, който може да ни служи като guide line. То е нещо като „6 стъпки, чрез които да се влюбим в трудното“. :) Ето кои са те:

  1. Пишем списък с всички трудни неща, които имаме (или искаме) да свършим. Те може да са неща, които са ни актуални в момента, а може и да са неща, които сме отлагали дълго време. Разговор, който искаме да проведем, но ни е страх. Съобщение, което искаме да напишем, но се притесняваме. Проект, който искаме да довършим, но все ни липсвало вдъхновение. Книга, която искаме да напишем. И т.н.
  2. Правим ясен и конкретен план за работа с трудното. Поемаме 100% ангажимент, че в следващите 7 дни ще работим по едно нещо от списъка ни с трудности и си определяме конкретен тригер и конкретна продължителност, в която ще го изпълняваме. Планът може да изглежда така: Следващите 7 дни, всеки ден, след като сутринта си направя кафе, сядам и 40 минути работя по трудното. Или: Следващите 7 дни, всеки ден, след като се върна от обяд, сядам и 30 минути работя по трудното. Изберете кой е най-подходящия момент от деня за вас и си направете конкретен план. Сложете си тази задача в графика, направете си напомняния ако трябва и гледайте на нея като на един от най-важните ви ангажименти за следващата седмица!
  3. Когато дойде времето за сесията ни – започваме веднага. Третираме момента на започване като най-великия момент във Вселената. Учим се за нас да няма нищо по-важно на света от това просто да седнем и да започнем. Нищо друго не съществува. Усъвършенстваме максимално момента на започване. Защото, другари, ако не започнем – нищо друго няма значение.
  4. Работим по трудната задача. Когато започнем сесията си, от сега с вас се уговаряме, че думата „трудно“ спира да съществува за нас. Нашето време за работа по трудното е време, в което забравяме, че трудното е трудно и започваме директно да го правим. Понякога това ще изисква от нас просто да вдигнем телефона или да напишем някакъв мейл, а понякога ще трябва да седнем и да направим план за стъпките, по които да изпълним трудното си начинание. Каквото и да изисква от нас – гледаме на времето си за работа по трудното като на съкровено време. Не позволяваме на никой и на нищо да ни разсее. Концентрираме се единствено и само върху изпълнението на задачата си. Това за нас става мисия! За нас това е шанс, привилегия да работим по трудното. Затова, защитаваме тези 30-40 минути от всичко останало, което иска да открадне вниманието ни.
  5. Тренираме съзнателност по време на сесията си. Времето, което сме си отредили за работа по трудното, освен време за изпълнение е и време, в което да тренираме съзнателност. Както знаете – да изпълниш нещо трудно… не е лесно. :) Затова наблюдаваме с голямо любопитство какво точно се случва с нас в тази сесия. Изтръпване на крака, свит корем, желание да идем до тоалетна, да пием вода, да хапнем нещо, усещане, че спешно трябва да си проверим мейла или фейсбук – всичко това са знаци, че ние сме в трудното. Когато е трудно умът използва тялото ни, за да ни накара да избягаме. Нашата работа в тези 30-40 минути е да забележим тези подтици и да не им се поддаваме толкова лесно. Нашата работа е да забележим съзнателно как те се случват и вместо да избягаме, вместо да се разсеем – да останем. Дори и да ни е изключително трудно да работим по заложената си трудна задача, не прекъсваме сесията си, а оставаме и наблюдаваме какво се случва с нас. Питаме се: Кое точно ми създава толкова голяма трудност в тази задача? Какво предизвиква съпротивление в мен? От какво точно искам да избягам в този момент? Наистина ли е толкова трудно или това е просто историята, която си разказвам? Как мога да се успокоя? Как мога да продължа да изпълнявам трудното с любов, с отдаденост, с благодарност, че правя нещо наистина специално? Кажете си: „Това са само още 20 минути, мога да го направя!“ След това проверете дали може да продължите с изпълнението на трудното. Ако можете – продължете. Ако не – стоите си на мястото, наблюдавате какво се случва с вас, изчаквате времето на заложената сесия да мине и чак тогава ставате от мястото си. Просто стоите и наблюдавате какво се случва с вас.
  6. Когато времето свърши, приключваме. Вдишаме, издишаме и ставаме. Независимо дали сме изпълнили докрай трудното или не – ако сме седнали и сме стояли на мястото си в уреченото време – броим го за успех. Защото след една такава сесия ние вече сме променени. Ние вече сме една стъпка напред в изграждане на по-близки взаимоотношения с трудното. Започваме взаимно да се опознаваме. Започваме да се влюбваме. Започваме да ставаме професионалисти. Професионалист е човек, който кара трудното да изглежда лесно. :)

Изпълнявайки горните 6 стъпки, малко по малко започваме да се влюбваме в трудното. Не с усилие, а с любопитство. Ние хората сме родени с вътрешен стремеж за израстване, а трудностите са важен инструмент, чрез който удовлетворяваме тази нужда. Разбира се, както и при взаимоотношенията с хората, ще ви се иска понякога „да теглите една“ на трудното :) и е Ок да го направите. Знаете – 80% спазваме правилата, 20% ги нарушаваме. :) Но човек, който веднъж е заобичал трудното, никога не може да се върне за дълго към мястото, в което заспало е бягал от него.

Нали? :)

Може би ти вече знаеш всичко това.

Може би сега ти е време за малко почивка от трудното. Ако е така – не почивай дълго. Ще се измориш! :)

А може би току що си си припомнил любовта към трудното и нямаш търпение да се свържеш отново с него. Да задълбочиш. Да бъдеш професионалист. :) Ако е така – кое е следващото трудно нещо, което се ангажираш да направиш?

Ами, хайде де, действай! :)

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. А ако искаш да се упражняваш с нас в това да заобичаш трудното – включи се заедно с модула за повече движение от Програмата за изграждане на полезни навици. Движението е един от най-лесните и ефективни начини да подобрим взаимоотношенията си с трудното – регистрирай се ТУК. :)

Умението да се сприятелим с настоящия момент

Умението да се сприятелим с настоящия момент

Умението да се сприятелим с настоящия момент

Понякога (дори често) в живота ни възникват моменти на нестабилност, тъга, тревожност, безпокойство, паника, скука, самота, незнание какво да правим и какви ли не други видове душевна обърканост. И ние хората, имаме заложена концепция в ума си, че тези неща са неприятни, че не е ок да ги изпитваме, че ние трябва да се борим с тях, да бягаме от тях, да не допускаме те да се случат.

В днешната статия искам да обърна внимание на това, че тази концепция е остаряла и изобщо не ни помага да живеем добре, а напротив – тя ни пречи да живеем истински, автентично и спокойно живота си такъв, какъвто е – нестабилен. Ние имаме нужда да възприемем нова концепция, която да е наистина работеща – т.е. наистина да ни помага да вървим спокойно и уверено по пътя си напред, дори и в най-хаотичните и в най-болезнените ни моменти. И новата концепция, която ви предлагам да прегърнем от тук насетне се нарича: „да се сприятелим с настоящия момент„. :)

Да се сприятелим с настоящия момент означава да започнем да се упражняваме да сме Ок с каквото и да възниква в настоящия момент. Не да сме Ок само с хубавите неща, само с радостта и веселите моменти, но да започнем да се упражняваме да сме Ок и с дискомфорта, с хаоса, с нестабилността, с паниката, с тъгата, със самотата и т.н., когато те се случват. 

Някои от вас може да помисли, че тази нова концепция е глупава. Защо трябва да се учим да сме ок и да приемаме тези неприятни неща? Не трябва ли просто да намерим начин да ги изхвърлим от живота си? Да ги няма?!

Подобни въпроси са много релевантни и важни да се обсъдят.

Години и поколения наред ние живеем с парадигмата, че моментите, в които се чувстваме зле не са ок. Дори понякога се чувстваме виновни когато те се случат. Мислим си, че това не е нормално. Че на нас нещо ни има щом се чувстваме зле.

Истината е, че идеята за живот изпълнен само с радост и удоволствия е просто една глупава фантазия. В реалния живот постоянно, понякога всеки ден, понякога много пъти на ден в нас възниква тъга, страх, самота, нестабилност, не знание какво да правим и т.н. Със или без причина, няма значение – тези усещания със сигурност възникват в абсолютно всеки от нас. И вместо да се държим сякаш това е нещо ужасно, сякаш сме болни и нещо ни има, е най-добре най-накрая да осъзнаем, че това е съвсем нормално да се случва. Вместо да се държим като деца, които плачат, защото им изникват зъби, с които да се хранят, ние може да се държим като възрастни, които позволяват на болката да се случи, за да имат с какво да се хранят. Вместо да се държим здраво за някаква си фантазия, илюзия, че животът трябва да е цветя и рози, може ясно да осъзнаем, че в реалността животът освен цветя и рози има кактуси и бодили. И това е ОК! Не е нужно да бягаме от тези моменти, не е нужно да се паникьосваме, не е нужно да си създаваме някакви страшни сценарии в главата. Нужно е единствено да ги приемем като нещо естествено, да позволим на това, което е дошло с настоящия момент, да се случи. Да се отворим за него. Да му позволим да бъде. И да премине.

Ако например настоящия момент ни донесе тъга и ние не я прием, не искаме да ни се случва, искаме да избягаме от нея – тогава ние блокираме настоящия момент да се случи. Спираме движението на живота, защото не позволяваме на тъгата да се случи.

Защо?

Защото някой ни е казал, че тъгата не е хубаво нещо, че не трябва да я позволяваме.

Но какво ако това не е истина?

Какво ако тъгата е чувство като всяко друго. Какво ако я поканим при нас и опитаме да й се насладим така както бихме се насладили на най-вкусното капучино в света? :) Какво ако опитаме просто да се отпуснем в тъгата, ако й позволим да бъде?

Ако направим това, ако вместо да искаме да избягаме от тъгата, всъщност й позволим да ни се случи – първото, което ще установим е, че по този начин тъгата отминава много по-бързо отколкото ако й се съпротивляваме. И второто, което ще установим е, че тъгата не е никак лошо чувство. На нас някой ни е инсталирал в главата вярването, че тъгата, страхът, усилието, самотата, паниката са нещо лошо. Но ако ние останем за малко с тях, ако проявим любопитство към тях, ако им позволим да бъдат в живота ни, ако си позволим да ги усетим с тялото си, ще установим, че това, което са ни казали не е истина. Всъщност тъгата, страха, самотата, паниката и т.н. са усещания като всяко друго и ние вместо да бягаме от тях, можем да минем съвсем спокойно през тях. Всъщност това са усещанията, които много добре заземяват и уравновесяват живота си. Балансират състоянията ни. Те не са нещо, от което да бягаме. Те са нещо, през което да минем, за да се уравновесим, за да израстнем и да се придвижим по-мъдри напред.

Ето защо за нас е изключително важно да се научим да сме Ок с настоящия момент, независимо какво той носи. Ако се научим да бъдем приятели с настоящия момент – това ще ни донесе успокоение и възможност да се придвижваме по-лесно напред. :)

Ето как практикуваме да се сприятелим с настоящия момент. :)

  1. Забелязваме когато в настоящия момент възникне нещо, което не харесваме – страх, тъга, паника, тревожност или друг дискомфорт. Както знаете, при съзнателността, първата стъпка винаги е да забележим какво се случва в настоящия момент. Ако не забележим какво се случва – ние веднага влизаме в автоматичните си заучени реакции, стресираме се и навлизаме още повече в дискомфорта. Затова нашата първа цел е да започнем да забелязваме когато някакво дискомфортно чувство възникне в нас или може би да забележим, че вече от известно време това чувство присъства за нас.
  2. Паузираме. След като забележим, че някакво дискомфортно чувство се случва в настоящия момент за нас –  втората най-важна стъпка е паузата. Вместо да реагираме както сме реагирали до сега, т.е. вместо да се шашкаме, паникьосваме, самосъжаляваме, вместо да си разказваме истории как не трябва да е така и т.н., ние паузираме за няколко секунди. Може да вдишаме и издишаме няколко пъти, може да сложим ръце на сърцето си. В тези няколко секунди пауза опитваме да си спомним, че това, което се случва е нормално да се случва. Ок е да имаме тъга, ок е ни възникне страх, ок е да ни възникне тревожност, ок е да имаме моменти, в които не знаем какво правим и т.н. Когато си спомним, че дискомфорта е ок да се случва, ние вече можем да се успокоим и да действаме по нов начин – вместо да бягаме от тъгата, ние всъщност можем да й позволим да ни се случи. Т.е. тези няколко секунди пауза отварят за нас възможността да започнем да упражняваме своята нова концепция, която е да се сприятелим с настоящия момент. :)
  3. Сприятеляваме се с настоящия момент. Усмихваме се и приемаме това, което се случва, каквото и да е то. Хубаво, лошо, няма значение – то се случва и ние му позволяваме да се случи. Пускаме историята, която си разказваме за това, което се случва (колко е лошо, колко е стресиращо, как не искаме да го има и т.н.) и просто опитваме да усетим какво е физическото усещане. Какво е всъщност усещането да те е страх? Какво е усещането да ти е тъжно, да си в паника, да не знаеш какво става? Как го чувстваш с тялото си? Ако вместо да искаме да избягаме от дискомфорта, проявим любопитство към него – ще установим, че физическото усещане хич не е чак толкова лошо. Даже напротив – то е доста разбуждащо! Плюс това то е интензивно само за няколко секунди или минути и след това отшумява. И така – ако вместо да избягаме, останем с тъгата (или с което и да е друго трудно чувство) ще установим, че ние всъщност можем да се отпуснем в нея. Да се отворим за нея. Дори да се почувстваме добре в нея. И тук се случва магията! Тук се случва едно от най трансформиращите неща, които могат да ни се случат в целия ни живот и то е да разберем, че в страха, в хаоса, в безнадеждността, в паниката си – ние вместо да бягаме, може да останем с тях. Да се отпуснем в тях. Да се свържем в мир с тях. Да им позволим да ни случат. Да преминат през нас. И да се успокоим. Когато дискомфорта възникне в настоящия момент – колкото по-бързо му позволим да ни се случи, толкова по-бързо влизаме отново в спокойно състояние. А само от спокойното си състояния ние можем да взимаме адекватни, смислени, творчески решения, с които уверено, бързо и вдъхновено да продължим напред. Ние всъщност правим всичко това, за да съумеем, каквито и да са условията, каквото и да се случва – да сме спокойни и да продължаваме напред, да действаме, да правим следващата си крачка. :)
  4. Усмихваме се и продължаваме с деня си напред. :) Усмивката не е задължителна, но помага. Тя винаги помага. Затова – усмихваме се и правим следващата си малка крачка напред. Вътрешната работа със себе си е чудесна дейност, но действията са тези, които носят резултати. :)

Целта на тези стъпки е да ни помогнат да разберем, че е нормално да имаме неприятни моменти, че те са толкова ок да се случват, колкото и приятните моменти и най-важното – че ние можем да минем през тях спокойно. Те са част от опитността на живота и всъщност го правят по-цялостен. Дават ни възможност да преживеем повече неща, целия спектър емоции. И вместо да им се съпротивляваме, може да ги позволим да ни се случат. Това не означава да стоим постоянно в тях и постоянно да се чувстваме зле. Не. Това означава просто да им позволим да ни се случат, когато дойдат с настоящия момент, да им позволим да ни научат на нещо, да ни заземят, да ни разтърсят, да ни обърнат внимание на нещо… и да продължим напред. Всяко нещо, което има начало, има и край.

Да се сприятелиш с настоящия момент, какъвто и да е той, е трансформираща практика. Тя ни дава възможност каквото и да възникне в деня ни, и хубаво, и лошо, ние да можем да се отпуснем в него и да продължим напред. Така започваме с все по-голямо спокойствие да преминаваме дори и през много трудни и сложни ситуации. :)

Не е ли това една чудесна възможност за нас? :)

Със сигурност е! :)

Обобщавам:

  1. Забелязваме когато имаме някакъв дискомфорт.
  2. Паузираме. Спомняме си, че това е ок да се случва. Успокояваме се там където сме.
  3. Сприятеляваме се с настоящия момент. Вместо да бягаме, опитваме се да се отпуснем в дискомфорта. Позволяваме му да ни се случи.
  4. Усмихваме се и продължаваме напред. :)
Тренираме тези стъпки колкото се може по-често и забелязваме как това променя целия ни живот. Към по-добро! :)
Ако тази статия ви е била полезна, запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се включете заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където ежедневно си създаваме яснота и вървим съзнателно напред – регистрирай се ТУК. :)