Повечето от нас сме забелязали, че умът ни често се вкопчва в ситуации, които се случват и седи вкопчен в тях с часове, дни, седмици и месеци дори. Мисли, премисля, анализира. Преди ситуацията да се случи, докато се случва и след като се случи.

„Не ми харесва така. Не ми харесва иначе. Може би така е по-добре. Какво да направя? Как да го направя? Дали да го направя? Как да го кажа? Не го правя достатъчно добре. Не трябваше така да го правя. Можеше по-добре да го направя. Трябваше да го обмисля повече.“ И т.н., и т.н.

Разбира се – да помислим малко за това, което се случва е важно. Но когато стане твърде много – това е знак, че умът ни се е вкопчил в ситуацията. Когато стоим твърде дълго в тази вкопченост – това създава доста напрежение и нервност в нас. Като резултат – всичко започва да се усеща тежко, трудно, интензивно и изморително. Не защото е такова, а защото умът ни освен да се справя с това, което се случва в момента, той обмисля още 10 минали ситуации, в които се е вкопчил и се безпокои за още 10 бъдещи ситуации, в които също се е вкопчил.

Това не е приятно пространство, в което да живеем, затова когато се случи, е добре да внесем съзнателност и да опитаме да отпуснем тази вкопченост на ума си. По този начин може да създадем спокойствие в себе си и да вземем много по-адекватно и добро решение за ситуациите, които създават дискомфорт в нас.

Обратното на „вкопчен ум“ е т.нар. „тефлонов ум“. Тефлоновият ум се занимава се с една ситуация само, когато тя се случва (вместо да мисли за нея хиляди пъти преди да се случи и още хиляди пъти след като се случи). После пуска ситуацията (до следващия път, в който тя възникне) и продължава напред, гледайки към следващото нещо, което се случва сега. Т.е. тефлоновият ум не се вкопчва, а просто продължава напред. Той пуска всичко, след като се случи и така винаги има само един фокус и едно нещо, което да мисли/действа – това, което се случва сега. После преминава към следващото. Той адресира нещата, когато възникнат и след това ги пуска. Без в „сега“-то да влачи хиляди минали и хиляди бъдещи ситуации.

Да практикуваме да имаме „тефлонов ум“ е част от умението да присъсваме дълбо в реалността (това, което реално се случва), а не да живеем в умствените си оплаквания, негативни истории или фантазии.

Да имаме тефлонов ум създава доста лекота в живота ни, което ни помага да се движим напред не само по-бързо, но и доста по-приятно. Затова днес искам да споделя как може да упражняваме ума си да бъде „тефлонов“ ум, вместо ум, който постоянно се вкопчва във всичко, което се случва. :)

Ето процесът, който може да следваме (може да видите кои стъпки са ок за вас и което усетите нужда, може да го промените, за да работи за вас):

1. Забелязване. Първата най-важна крачка е да забележим, когато сме се вкопчили твърде силно в нещо, което се е случило. Да забележим не винаги е лесно, защото ние често мислим, че трябва „много добре“ да обсмислим това, което се е случило. И така не може да си дадем сметка,когато от момент от обмисляне сме преминали в момент на невротичност. Когато усетим, че сме твърде напрегнати, това може да е нашата червена лампичка, да внесем съзнателност и да проверим дали умът ни се е вкопчил твърде много в някаква (няколко) ситуации. Може да се запитаме: „Мисля само за това, което се случва сега или усещам напрежение и товар от минали/бъдещи ситуации?“ По този начин може по-ясно да забележим дали сме вкопчили в нещо.
2. Пауза. След като забележим, че сме се вкопчили в нещо – паузираме. В тази пауза ние всъщност прекъсваме невротичността на ума и си даваме възможност да мислим и действаме съзнателно. Може да вдишаме и издишаме няколко пъти – това често помага да се подравим към малко по-добро състояние и да се усетим по-настоящи. В паузата може да си напомним: „Избирам да не се вкопчвам и невротизирам. Избирам да пусна ситуацията до следващия път, в който тя възникне и има нужда да я адресирам.“ Ако усетите, че това ви е създало спокойствие, може да продължите напред. Ако обаче усетите, че ситуацията е твърде интензивна и не може да спрете да мислите за нея – това обикновеное значи, че има решение, което е нужно да се вземе и/или действие, което е нужно да се предприеме, иначе тази ситуация ще продължава да ни безпокои. В този случай, може да си отделите 10-20 минути и да си разпишете в тетрадка какво точно е това, което ви създава напрежение и какво може да направите, за да се чувствате по-добре в тази ситуация? Разписвате това, което се случва и варианти какво може да направите, за да е ок за вас, докато наистина усетите, че интензитета на тази ситуация намалява и тя се усеща малко по-неутрална за вас. След това може да вземете ясно решение какво да направите и да си заложите кога ще го направите, за да придвижите ситуацията напред. Когато имаме ясен план как ще се справим с една неприятна за нас ситуация, това създава спокойствие в нас. Разбира се, планът може да не даде решение, но ще сме опитали, ще знаем, че това не работи и ще пробваме нещо друго, докато намерим най-приятното решение за нас. С този план и с този майндсет е доста по-лесно да „пуснем“ ситуацията и да освободим нашето „сега“, за да се фокусираме към това, което реално се случва сега.
3. Съзнателен избор. Съзнателно избираме да пуснем ситуацията и да продължим напред. Ако има нужда – избираме какво решение ще вземем, какво действие ще предприемем и си го залагаме в графика (може и веднага да го изпълним, ако обстоятелствата позволяват). Може мислено или гласно да си кажем: „Избирам да пусна тази ситуация и да продължа напред„. Разбира се, идеята не е, че от тук насетне забравяме изцяло за тази ситуация. Идеята е просто да излезем от вкопчването на ума, което създава невротичност и да тренираме да адресираме ситуациите, когато те възникват и да ги пускаме, а не да ги носим с часове, дни, седмици или месеци в себе си. Когато пуснем ситуацията – може веднага да усетите, че по този начин се подравняваме към едно по-неутрално, приятно състояние и по-този начин имаме капацитет да се справим с това, което се случва сега по много по адекватен и спокоен начин. Ако след като пуснете ситуация не усещате отпускането, за което споменавам, това значи, че най-вероятно не сте пуснали ситуацията и има нужда отново да минете по т.2 и т. 3.
4. Действие. Ако умът ни се е вкопчил в една ситуация, значи явно в тази ситуация има нещо, което е важно за нас. И ако не може да я пуснем само със съзнателност, то значи, че е нужно да се вземе ясно решение и да се предприеме действие в посока на това ситуацията да се „изчисти“. Решението и действието, което изберем не е нужно да са перфектни, а енужно просто да ни придвижат поне една стъпка напред към изчистване на ситуацията. По-добре неперфектно решение и действие, отколкото да обмисляме още 20 години тази ситуация (знам, че преувеличавам с „20 години“, но понякога се усеща точно толкова дълго, нали? :)). Тук, освен решение и действие, може би ще има нужда да си дадем позволение да сгрешим, да знаем, че можем да си простим ако се случи и да развием силно доверие в себе, че дори и да сгрешим, ще коригираме каквото има нужда, и ще продължим напред. Всяко решение и действие напред е правилно (дори и да е „грешка“).
5. Фокусираш се върху нещо друго. След като сме взели ясно решение и сме направили действието (или сме си го заложили в графика) е нужно съзнателно да се фокусираме върху нещо друго. По този начин ние реално „пускаме“ ситуацията. Може да си кажем: „Аз имам гъвкав ум и минавам лесно през всяка ситуация„. Много добра стратегия е, още предварително да имате ясно заложено какво ново ще мислите след като пуснете една ситуация от ума си, за да може да не минавате от едно чудене (относно ситуацията) в друго чудене (къде да си сложа фокуса сега). Например, може още от сега да си заложите, че веднага след като пуснете вкопчването си от дадена ситуация, веднага си пускате любимия подкаст, мотивиращо видео в youtube, ще напишете 10 позитивни утвърждения за себе си или нещо друго, което знаете, че ви подравняве към добро състояние. Т.е. вие предварително знаете какво правите веднага след като пуснете една ситуация. Така, дори и ако след цялото мислене, решение и действие, забележите, че умът ви иска да остане вкопчен в ситуацията и да се невротизира, вие съзнателно може да изберате да пуснете ситуацията за този момент и да направите това, което сте си заложили. Защото знаете, че това Е най-дпброто решение за вас в този момент и да се подравните към добро състояние и неутралност. Всеки момент на подобна съзнателност е момент на победа за нас! :)
6. Адресираме това, което се случва сега. Това, което се случва сега е това, което има нужда да се случва. Т.е. може да гледаме на него не като на нещо, което ни пречи да стоим вкопчени в минали ситуации, а като на нещо, което ни помага да продъжим напред. Животът има изключителна интелигентност и това, което е пред нас е това, което е за нас. Когато пуснем вкопчеността на ума си в дадена ситуация, може да погледнем това, което се случва сега с чисто съзнание и да го изпълним с благодарност, с уважение, че имаме възможност да се занимаем с това и да дадем най-доброто от себе си в изпълнението му. Ако ние през това време сме вкопчени в хиляди минали или въображаеми ситуации, ние няма как да дадем най-доброто от себе си в изпълнението на нещо важно за нас в този момент. Но когато пуснем всичко и дадем цялото си внимание на това, което се случва сега – може да сме сигурни и дори горди, че даваме най-доброто от себе си в реализирането на това, което има да се реализира в този момент. :)

Ок! Това са стъпките, с които упражняваме да имаме тефлонов ум, да минаваме по-лесно през ситуациите в живота си и да изпълняваме това, което е пред нас с повече съзнателност.

Разбира се, когато ситуацията от преди възникне отново (или нейното продължение се случи) – тогава и ние я адресираме отново. И пак – практикуваме да реагираме/действаме на нея, когато се случва и след това я пускаме, и минаваме към следващата ситуация. Не я влачим с часове, дни и седмици в ума си. Стараем се да адресираме само това, което се случва сега.

Понякога е наистина трудно, но знам, че с практиката, малко по малко задобряваме. :) А когато успеем да го направим – може да усетим потъването в реалността, потъването в настоящия момент, в това което се случва сега. И спокойствието, което сегашният момент носи. Необременеността от всичко останало, което се е случило или има да се случи. Просто спокойствието на това, което е сега. Нищо друго. Нищо повече. Всеки момент на такава съзнателност е момент на победа, спокойствие и освобождение за нас.

Пробвайте тази практика и ми пишете дали ви действа добре. Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)