Едно от нещата, които повечето хора искаме да имаме в живота си е повече лекота. Ако можем да живеем и изпълняваме целите си с повече лекота – това определено ще ни помогне не само да се чувстваме по-приятно в ежедневието си, но и ще сме много уверени да продължаваме напред, когато е трудно и когато целите ни отнемат повече време от очакваното или не се случват изцяло както искаме.

От работата ми до сега бих казала, че създаването на лекота е най-вече свързано с начина ни на мислене. Разбира се, ние може да създадем много ясна, проста и подравнена за нас стратегия да живеем, да изпълним нещо или да се справим с някакъв проблем (което определено ще създаде повече лекота в изпълнението), но нещото, което ни поддържа в лекота докато изпълняваме това, което искаме е най-вече начин на мислене. Затова днес искам да споделя 3 насоки, свързани с начина ни на мислене, които по мои наблюдения създават наистина осезаема лекота в ежеднеието ни и в изпълнението на целите ни.

Ето кои са те:

• Разбирането, че лекотата в живота ни не идва от това, че е лесно. 

Ние обикновено слагаме равенство между това да ни е лесно и да ни е леко. Когато обаче мозъкът ни мисли за това нещо да е „лесно“, ние реално търсим това нещо да е „перфектно“. А то (каквото и да е) много рядко е перфектно. Затова и може да забележим, че ако чакаме да е „лесно/перфектно“ ние винаги ще сме 1 или 2, или 5 седмици от времето, в което „всичко ще е наред“ (всичко ще е перфектно/лесно). И това време никога не идва за никой от нас.

Например, преди няколко години забелязах в себе си, че постоянни си разказвам нещо от сорта на: „само тези две седмици да минат и всичко ще е Ок„. По едно време обаче забелязах, че аз си повтарям това повече от година, а „тези две седмици“ никога не минават. Защото след тях идват нови две седмици, с нови трудни и хаотични неща за преодоляване, и с ново чакане тези две седмици да минат, за да може всичко да е Ок. :)

Сигурна съм, че не съм сама в това мислене, нали? Много от нас чакаме „онази“ седмица в която всичко ще е наред и най-накрая всичко ще е лесно!

И тази седмица никога не идва. :)

Лесното в живота ни ще идва и ще си отива. Ние обикновено нямаме контрол върху това. А ако се опитваме да контролираме всичко да е лесно, тогава става още по-трудно. :) Или пък постоянно чакаме „тази седмица“, когато всичко ще е „лесно“ и между временно живеем живота си сега в недоволство и нежелание да е това, което е, защото чакаме да стане лесно. Този начин на мислене създават нещастие в нас и просто не е добър вариант. Следователно, нещото, което искаме да имаме консистентно в живота си не е „лесното“, а умението да внасяме „лекота“, както в трудните, така и в лесните моменти от живота ни.

Та, дори самото осъзнаване, че вече не е нужно да чакаме да ни е лесно, не е нужно да чакаме „онази седмица“, за да имаме лекота в живота си, създава лекота и отпускане в нас. И ние се отваряме за възможността да имаме лекота сега, независимо дали е лесно или не. :)

• Решение, че сме Ок да ни е трудно.

Според мен има само едно нещо, което създава най-силна лекота в живота ни и то е приемане на това, което се случва.

Ако опитаме да забележим малко по детайлно откъде идва „трудното“ в живота ни, ще забележим, че то не идва от това, което се случва (фактическите обстоятелства), а винаги идва от нашето нежелание то да се случва. Ние не харесваме това, което се случва. Не искаме да е такова каквото е. С усещане сме, че не сме го избрали и това ни кара мислено да се борим с него. Т.е. нашето вътрешно съпротивление към това, което се случва превръща едно фактическо обстоятелство в трудно преживяване за нас. 

А понякога от нашето вътрешно съпротивление се хвърляме да действаме в хиляди посоки, за да направим от трудното „лесно“ или да го изкотролираме и обикновено като резултат получаваме още по-голям хаос и изтощение. :)

Трудното, както и лесното ще идва и ще си отива в живота ни. Това е сигурно, колкото е сигурно, че всяка година зимата ще настъпи за нас. Трудното е част от сезоните на живота ни. Тогава, ако искаме да имаме повече лекота в живота си, следва да вземем ясно решение, че сме ок, когато е трудно. ОК сме със зимата в живота ни. А не да се борим с нея, когато възникне и да искаме да я няма. Защото трудното става наистина трудно, само когато създаваме съпротивление към него.

Т.е. лекотата в живота ни идва най-вече от това, че не се борим с това, което се случва, а сме Ок с него. Когато вземем решение, че сме Ок с трудното, тогава моментално лекотата възниква за нас. Не защото това, което се случва е лесно. Не защото искаме да се случва. А просто защото вече не се борим с него. Не си разказваме, че не е Ок да се случва. Не търсим да го правим лесно. А просто сме Ок с каквото се случва. Ние може да сме в центъра на най-трудната и неприятната ситуация в живота си, но ако сме Ок с това, което се случва, ние ще минем през нея много по-лесно, отколкото ако сме в постоянно съпротивление и нежеление да се случва това, което се случва.

Най-важното уточнение, което искам да направя тук (и винаги правя това уточнение, когато става дума за „приемане“) е че приемане НЕ значи примирение. Т.е. ние НЕ се примиряваме с това, което не искаме (в случая „трудното“ очевидно е това, което не искаме)! Нито пък използваме приемането като начин да не поемаме отговорност и да не действаме към това, което искаме. Напротив – ние много ясно знаем какво искаме, имаме план и действаме по него. Но, когато по пътя ни възникне нещо, което „не е наред/трудно/не Ок“, вместо да започваме да се борим с него, да не искаме да е там, да си разказваме колко не е Ок да се случва, ние просто избираме да сме Ок с него. Не защото се примиряваме с него, а защото то просто е това, което се случва и следователно то е това през, което трябва да минем. И това е Ок.

Нашето позволение да се случва това, което се случва, създава лекота както вътре в нас, така и в ситуацията извън нас (тя вече не изглежда толкова интензивна). И ние може да сме сигурни, че по този начин ще минем не само по-леко, но и по-бързо през ситуацията, която ни се случва.

• Знанието, че по един или друг начин, бавно или бързо ще минем през това, което е.

Когато нещо неприятно и тежко се случи, ние често автоматично започваме да мислим, че това трудно нещо ще бъде завинаги и ние винаги ще се чувстваме с толкова голяма тежест колкото се чувстваме сега. Това е нормално, защото когато негативните емоции ни обземат, това силно стеснява перспективата ни и ние буквално не може да видим никакви опции за себе си.

Но ако в този момент може да си спомним, че по един или друг начин, бавно или бързо, ние ще минем през това, което се случва – това намалява интензитета на ситуацията ни и ние сме способни да минем през нея с повече лекота.

Понякога забелязвам, че хората имаме съпротивление около това да вярваме в себе си, че може да минем успешно през нещо трудно, което се случва сега. И лично за мен в такива случаи не е нужно да „вярваш в себе си“ (защото това създава допълнително съпротивление, с което трябва вътрешно да се справяш). Затова просто „знаеш“, че по един или друг начин, бавно или бързо, ще минеш през него. Тогава нашата задача не е да „вярваме в себе си“, а просто да не се вкопчваме в това, което се случва, да не му създаваме негативно значени какво значи за нас и за живота ни, и просто да му позволим да мине без да се огелпваме в съпротивление и негативност около него.

Това са 3-те стъпки за създаване на повече лекота в живота ни. Разбирането, че лекотата идва не от това да ни е лесно, а от това да сме Ок с което се случва и да знаем, че по един или друг начин, бавно или бързо ще минем през него.

Знаете, че сте минали през тези три стъпки успешно, когато усетите вътрешно отпускане и лекотата естествено възникне вътре във вас.

След 5 минути усещането за тежест отново може да възникне и тогава вие отново може да минете през тези 3 стъпки.

Правим това колкото пъти е нужно за нас, толкова.

Колкото повече си спомняме да внасяме моменти на лекота в деня си, толкова за по-дълги периоди ще успяваме да усещаме тази лекота в ежедневието си. И толкова по-лесно ще се хващаме, когато незабелязано създаваме тежест и напрежение в себе си. :)

Повечето от нас сме забелязали, че умът ни често се вкопчва в ситуации, които се случват и седи вкопчен в тях с часове, дни, седмици и месеци дори. Мисли, премисля, анализира. Преди ситуацията да се случи, докато се случва и след като се случи.

„Не ми харесва така. Не ми харесва иначе. Може би така е по-добре. Какво да направя? Как да го направя? Дали да го направя? Как да го кажа? Не го правя достатъчно добре. Не трябваше така да го правя. Можеше по-добре да го направя. Трябваше да го обмисля повече.“ И т.н., и т.н.

Разбира се – да помислим малко за това, което се случва е важно. Но когато стане твърде много – това е знак, че умът ни се е вкопчил в ситуацията. Когато стоим твърде дълго в тази вкопченост – това създава доста напрежение и нервност в нас. Като резултат – всичко започва да се усеща тежко, трудно, интензивно и изморително. Не защото е такова, а защото умът ни освен да се справя с това, което се случва в момента, той обмисля още 10 минали ситуации, в които се е вкопчил и се безпокои за още 10 бъдещи ситуации, в които също се е вкопчил.

Това не е приятно пространство, в което да живеем, затова когато се случи, е добре да внесем съзнателност и да опитаме да отпуснем тази вкопченост на ума си. По този начин може да създадем спокойствие в себе си и да вземем много по-адекватно и добро решение за ситуациите, които създават дискомфорт в нас.

Обратното на „вкопчен ум“ е т.нар. „тефлонов ум“. Тефлоновият ум се занимава се с една ситуация само, когато тя се случва (вместо да мисли за нея хиляди пъти преди да се случи и още хиляди пъти след като се случи). После пуска ситуацията (до следващия път, в който тя възникне) и продължава напред, гледайки към следващото нещо, което се случва сега. Т.е. тефлоновият ум не се вкопчва, а просто продължава напред. Той пуска всичко, след като се случи и така винаги има само един фокус и едно нещо, което да мисли/действа – това, което се случва сега. После преминава към следващото. Той адресира нещата, когато възникнат и след това ги пуска. Без в „сега“-то да влачи хиляди минали и хиляди бъдещи ситуации.

Да практикуваме да имаме „тефлонов ум“ е част от умението да присъсваме дълбо в реалността (това, което реално се случва), а не да живеем в умствените си оплаквания, негативни истории или фантазии.

Да имаме тефлонов ум създава доста лекота в живота ни, което ни помага да се движим напред не само по-бързо, но и доста по-приятно. Затова днес искам да споделя как може да упражняваме ума си да бъде „тефлонов“ ум, вместо ум, който постоянно се вкопчва във всичко, което се случва. :)

Ето процесът, който може да следваме (може да видите кои стъпки са ок за вас и което усетите нужда, може да го промените, за да работи за вас):

1. Забелязване. Първата най-важна крачка е да забележим, когато сме се вкопчили твърде силно в нещо, което се е случило. Да забележим не винаги е лесно, защото ние често мислим, че трябва „много добре“ да обсмислим това, което се е случило. И така не може да си дадем сметка,когато от момент от обмисляне сме преминали в момент на невротичност. Когато усетим, че сме твърде напрегнати, това може да е нашата червена лампичка, да внесем съзнателност и да проверим дали умът ни се е вкопчил твърде много в някаква (няколко) ситуации. Може да се запитаме: „Мисля само за това, което се случва сега или усещам напрежение и товар от минали/бъдещи ситуации?“ По този начин може по-ясно да забележим дали сме вкопчили в нещо.
2. Пауза. След като забележим, че сме се вкопчили в нещо – паузираме. В тази пауза ние всъщност прекъсваме невротичността на ума и си даваме възможност да мислим и действаме съзнателно. Може да вдишаме и издишаме няколко пъти – това често помага да се подравим към малко по-добро състояние и да се усетим по-настоящи. В паузата може да си напомним: „Избирам да не се вкопчвам и невротизирам. Избирам да пусна ситуацията до следващия път, в който тя възникне и има нужда да я адресирам.“ Ако усетите, че това ви е създало спокойствие, може да продължите напред. Ако обаче усетите, че ситуацията е твърде интензивна и не може да спрете да мислите за нея – това обикновеное значи, че има решение, което е нужно да се вземе и/или действие, което е нужно да се предприеме, иначе тази ситуация ще продължава да ни безпокои. В този случай, може да си отделите 10-20 минути и да си разпишете в тетрадка какво точно е това, което ви създава напрежение и какво може да направите, за да се чувствате по-добре в тази ситуация? Разписвате това, което се случва и варианти какво може да направите, за да е ок за вас, докато наистина усетите, че интензитета на тази ситуация намалява и тя се усеща малко по-неутрална за вас. След това може да вземете ясно решение какво да направите и да си заложите кога ще го направите, за да придвижите ситуацията напред. Когато имаме ясен план как ще се справим с една неприятна за нас ситуация, това създава спокойствие в нас. Разбира се, планът може да не даде решение, но ще сме опитали, ще знаем, че това не работи и ще пробваме нещо друго, докато намерим най-приятното решение за нас. С този план и с този майндсет е доста по-лесно да „пуснем“ ситуацията и да освободим нашето „сега“, за да се фокусираме към това, което реално се случва сега.
3. Съзнателен избор. Съзнателно избираме да пуснем ситуацията и да продължим напред. Ако има нужда – избираме какво решение ще вземем, какво действие ще предприемем и си го залагаме в графика (може и веднага да го изпълним, ако обстоятелствата позволяват). Може мислено или гласно да си кажем: „Избирам да пусна тази ситуация и да продължа напред„. Разбира се, идеята не е, че от тук насетне забравяме изцяло за тази ситуация. Идеята е просто да излезем от вкопчването на ума, което създава невротичност и да тренираме да адресираме ситуациите, когато те възникват и да ги пускаме, а не да ги носим с часове, дни, седмици или месеци в себе си. Когато пуснем ситуацията – може веднага да усетите, че по този начин се подравняваме към едно по-неутрално, приятно състояние и по-този начин имаме капацитет да се справим с това, което се случва сега по много по адекватен и спокоен начин. Ако след като пуснете ситуация не усещате отпускането, за което споменавам, това значи, че най-вероятно не сте пуснали ситуацията и има нужда отново да минете по т.2 и т. 3.
4. Действие. Ако умът ни се е вкопчил в една ситуация, значи явно в тази ситуация има нещо, което е важно за нас. И ако не може да я пуснем само със съзнателност, то значи, че е нужно да се вземе ясно решение и да се предприеме действие в посока на това ситуацията да се „изчисти“. Решението и действието, което изберем не е нужно да са перфектни, а енужно просто да ни придвижат поне една стъпка напред към изчистване на ситуацията. По-добре неперфектно решение и действие, отколкото да обмисляме още 20 години тази ситуация (знам, че преувеличавам с „20 години“, но понякога се усеща точно толкова дълго, нали? :)). Тук, освен решение и действие, може би ще има нужда да си дадем позволение да сгрешим, да знаем, че можем да си простим ако се случи и да развием силно доверие в себе, че дори и да сгрешим, ще коригираме каквото има нужда, и ще продължим напред. Всяко решение и действие напред е правилно (дори и да е „грешка“).
5. Фокусираш се върху нещо друго. След като сме взели ясно решение и сме направили действието (или сме си го заложили в графика) е нужно съзнателно да се фокусираме върху нещо друго. По този начин ние реално „пускаме“ ситуацията. Може да си кажем: „Аз имам гъвкав ум и минавам лесно през всяка ситуация„. Много добра стратегия е, още предварително да имате ясно заложено какво ново ще мислите след като пуснете една ситуация от ума си, за да може да не минавате от едно чудене (относно ситуацията) в друго чудене (къде да си сложа фокуса сега). Например, може още от сега да си заложите, че веднага след като пуснете вкопчването си от дадена ситуация, веднага си пускате любимия подкаст, мотивиращо видео в youtube, ще напишете 10 позитивни утвърждения за себе си или нещо друго, което знаете, че ви подравняве към добро състояние. Т.е. вие предварително знаете какво правите веднага след като пуснете една ситуация. Така, дори и ако след цялото мислене, решение и действие, забележите, че умът ви иска да остане вкопчен в ситуацията и да се невротизира, вие съзнателно може да изберате да пуснете ситуацията за този момент и да направите това, което сте си заложили. Защото знаете, че това Е най-дпброто решение за вас в този момент и да се подравните към добро състояние и неутралност. Всеки момент на подобна съзнателност е момент на победа за нас! :)
6. Адресираме това, което се случва сега. Това, което се случва сега е това, което има нужда да се случва. Т.е. може да гледаме на него не като на нещо, което ни пречи да стоим вкопчени в минали ситуации, а като на нещо, което ни помага да продъжим напред. Животът има изключителна интелигентност и това, което е пред нас е това, което е за нас. Когато пуснем вкопчеността на ума си в дадена ситуация, може да погледнем това, което се случва сега с чисто съзнание и да го изпълним с благодарност, с уважение, че имаме възможност да се занимаем с това и да дадем най-доброто от себе си в изпълнението му. Ако ние през това време сме вкопчени в хиляди минали или въображаеми ситуации, ние няма как да дадем най-доброто от себе си в изпълнението на нещо важно за нас в този момент. Но когато пуснем всичко и дадем цялото си внимание на това, което се случва сега – може да сме сигурни и дори горди, че даваме най-доброто от себе си в реализирането на това, което има да се реализира в този момент. :)

Ок! Това са стъпките, с които упражняваме да имаме тефлонов ум, да минаваме по-лесно през ситуациите в живота си и да изпълняваме това, което е пред нас с повече съзнателност.

Разбира се, когато ситуацията от преди възникне отново (или нейното продължение се случи) – тогава и ние я адресираме отново. И пак – практикуваме да реагираме/действаме на нея, когато се случва и след това я пускаме, и минаваме към следващата ситуация. Не я влачим с часове, дни и седмици в ума си. Стараем се да адресираме само това, което се случва сега.

Понякога е наистина трудно, но знам, че с практиката, малко по малко задобряваме. :) А когато успеем да го направим – може да усетим потъването в реалността, потъването в настоящия момент, в това което се случва сега. И спокойствието, което сегашният момент носи. Необременеността от всичко останало, което се е случило или има да се случи. Просто спокойствието на това, което е сега. Нищо друго. Нищо повече. Всеки момент на такава съзнателност е момент на победа, спокойствие и освобождение за нас.

Пробвайте тази практика и ми пишете дали ви действа добре. Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

От няколко месеца си казвам една мантра всеки път когато усетя, че нещо ме ядоса, изнерви или е твърде предизвикващо моите разбирания и ценности. И учудващо за мен, но тази мантра започна осезаемо да променя живота ми. Т.е. започна много силно да променя начина, по който приемам това, което се случва и то вече не изглежда толкова емоционално заредено, изнервящо и неприятно. И по този начин аз минавам през каквото се случва много по-неутрално, лесно и понякога дори приятно за мен.

Мантрата е изключително проста. Но установих, че смисълът, който стои зад нея й създава огромната сила, която има.

Затова ще разкажа накратко за смисъла й, и после ще споделя коя е мантарата.

Основната идея е, че нещастието (страданието в някоя от неговите форми) идва при нас само когато ние НЕ сме ок с това, което е.

Т.е., когато това, което се случва не е това, което искаме да се случи. Или не е това, което сме очаквали да се случи. Или не е това, което сме планирали да се случи. Или когато това, което се случва много противоречи на нашите лични разбирания и ценности.

Ако обърнете внимание на всяка една ситуация, която ви е изнервяла до сега, ще разберете, че това, което реално се е случило е едно от горните неща (а не ситуацията сама по себе си).

Когато това, което се случва не е ок за нас, то създават в нас дразнение, гняв, негативност, недоволство, напрежение. Обикновено, когато става дума за по-големи ситуации, ние можем да забележим когато това дразнение започват да се надигат в нас и евентуално да се справим с него. Но, когато ситуациите са много дребни, ежедневни неща, тази негативност се случва доста незабележимо. Ние просто сме свикнали с тези мини ситуации и тези мини негативностти и те просто си вървят незабелязано на бекраунд вътре в нас. Тези дребни ситуации обаче създават негативни емоции в нас, които  се натрупват през деня и често ни карат да се усещаме наистина изморени в края на деня си.

Ето какви дребни ситуации имам предвид.

Например, наскоро ходих в супермаркета до нас и нямаше един плод, който аз много обичам и много исках да си купя. Но точно в този момент нямаше от този плод в супермаркета. В този момент аз забелязах как започвам да се изнервям и да си разказвам нещо от сорта на: „Как може да не зареждат от този плод? Как може да не следят, че е свършил? Защо не са се погрижили за това? Днес специално исках точно този плод да си купя! И без това не ми харесва да идвам в супермаркета, сега още повече не ми харесва! Какво искат, в друг супермаркет ли трябва да започна да ходя?“ и т.н., и т.н. Това е просто моята автоматична нормална човешка негативност, която възниква, когато нещо не е каквото го искаме да е. И това ми създава мини неприятно състояние.

Или пък, един ден по главната улица видях една дама, която беше само по високи токчета с изключително изразян бански, почти гола да седи посредата на главната улица и да говори по телефона. Градът, в който живея е топъл, туристически град, събирателна точка за много хора от целия свят и може да видиш наистина всичко. Но това ми дойде в повече и в този момент забелязах как започвам да осъждам и да си разказвам нещо от сорта на: „Е, това вече е прекалено! Кому е нужно?! На главаната улица си, по дяволите, почти гола?! Наистина ли това е Ок за теб?!“  и т.н., и т.н. Отново – това е моята автоматична нормална човешка негативност, която възниква, когато нещо предизвика моите лични разбирания и ценности. И това ми създава мини неприятно състояние.

По същия начин се изнервих на един човек, който в апартамент до нас, в неделя следобед така си беше надул музиката, че беше вдигнал целия квартал на крака, без да се съобрази с абсолютно никой около себе си. Моята инстинктивна реакция беше веднага да се ядосам, да му направя забележка (той не спря) и след това поне още 2 часа си разказвах колко несъобразителен е този човек, как така изобщо не му идва на ум, че някой може да иска да си почивка в неделя и т.н. Да не говорим, че в момента рутината около графика ми е променена и това ми създава още повече дискомфорт, ами сега и не мога да си почина в неделя. Още повече, че документите, които съм подала за еди си какво, вече две седмици седят в общината и никой не ми връща обратна връзка дали има придвижване на случая……. знаете как човек скача от едно негативно нещо на друго, нали? Така и си минаха още 2-3 часа изнервеност и негативни емоции.

Хиляди дребни ситуации, около които се сещаме за още хиляди други дребни ситуации, които ни създават мини изнервеност и които нон стоп ни изкарват от вътрешния мир, който повечето от нас искаме да усещаме.

Един ден забелязах всичко това, което се случва на бекграунд в мен и започнах да мисля какво наистина се случва тук. И… беше това, което отдавна знам – когато ние не сме Ок с това, което се случва, това създава страдание в нас. Осъждане, неприемане, недоволство, негативност, няма значение – някаква форма на страдание с негативни емоции възниква в нас и започва бавно да иска да се надгражда с още и още ситуации. В един момент човек може да получи силна мозъчна мъгла от негативни емоции, заради именно такива дребни ситуации, които изглеждат незначителни, но се натрупват и започват да ни държат в неприятно състояние. Ограбват капацитета ни да бъдем трезви, будни и радостни. Ограбват способността ни да присъстваме в наистина качествени емоции и състояние.

Тогава един ден интуитивно ми дойде на ум да си кажа „Ок е“.

За всичко, което си казвам, че не е ок и после създавам истории, с които допълнително да си разказвам колко много не е ок – Ок е.

Ок е да е такова каквото Е.

Ок е, че няма точно този плод, точно в този ден, точно в този час в супермаркета. Ок е.

Ок е, че дамата е решила да се облече по начина, по който тя си е решила да се облече. Ок е!

Ок е, че някой в неделя следобед е решил да усили музиката до дупка без да се съобрази. Ок е.

Ок е, че рутината ми не е както искам да е в този момент и трябва да се промени за някакъв период.

Ок е, че нещата не се случват както бях планирала да се случат.

Ок е, че в администрацията са по-бавни отколкото искам да бъдат.

Ок е, че изоставам със задачите си този месец.

Ок е, че не мога да започна това, което исках да започна, тогава когато исках да го започна.

Ок е, че не съм в най-доборото си състояние.

Ок е.

Изведнъж целия товар, който усещам сякаш пада. Цялата артилерия сили, който съм впрегнала да контролирам да е така както го искам да е, се отпускат.

И всичко става по-леко.

Започнах за всяка една ситуация, която усетя, че предизвиква в мен стрес, недоволство, гняв, срам, вина или каквото и да е друго неприятно усещане, да си казвам „Ок е“.

И в момента, в който си го кажа, това, което се случва започва да изглежда много по-неутрално и спокойно. Ситуацията, която не харесвам е все още там, все още е неприятна, все още не я искам, но тя вече не е нещо, което ме изкарва извън центърът ми и не ми създава толкова много негативна реактивност. Тя става просто Ок.

Ок е.

Това е мантарата.

Всеки път, когато нещо ме изнерви или предизвика дори и най-малката негативна емоция – вдишвам дълбоко, издишвам и си казвам „Ок е“. И си спомням си, че наистина е Ок. Това веднага променя едновременно и мен, и ситуацията.

Понякога, когато умът ми се заяде и каже: „Не, този път вече не е Ок!„, си казвам: „Добре, аз как реално знам, че наистина е ок?“ (все пак, ние не искаме да се заблуждаваме, нали?)

Знам, защото това е, което се случва в този момент. В следващия момент може да е нещо друго, мога да го променя, но тук, сега – това е, което Е. И всяко спорене с реалността, с това, което Е – води до страдание.

Знам, защото вярвам 1000% в дълбоката интелигентност на живота и че той не би случил нещо, което не е ок. Дори и то понякога да изглежна ужасно отвън. Само и единствено моята лична интерпретация и ограничена човешка перспектива може да направи нещо да изглежда, че не е ок.

Но то, в дълбочината си, в същността си е Ок. Това, което Е, винаги е Ок.

И аз мога да си отдъхна. Мога да си спомня, че не е нужно да контролирам целия свят или всеки човек, или да осъждам това, което не е моя работа, което е непознато, неудобно, неприятно или неразбираемо за мен.

Единственото, което мога да направя, като съзнателен човек, който съзнателно е избрал да не страда, а да живее в истинско партньорство с Живота – е да приема това, което Е в този момент. Не защото се примирявам с него, а защото приемам, че това е което Е в този момент, в тази ситуация.

Ок е.

Това е мантарата.

Изключително проста, но фундаментално и феноменлано силна.

Имам само едно най-важно уточнение към тази мантра и ако четете моите постове и статии, най-вероято това уточнение няма да ви учуди. То е, че ние НЕ използваме мантрата „Ок е“, за да се примиряваме с това, което се случва и да не правим нищо. Със сигурност не! Ако има нещо да се направи, за да може ситуацията, която не харесваме да се промени и да бъде както искаме (и в много случаи наистина има какво да се направи) – нужно е да го направим, наша отговорност е да предприемем действие (особено, когато ства дума за по-големи и важни ситуации)! Например аз се оплаках на мениджъра на сградара до нас от човека с музиката и той повече не го е правил. Разбира се, мога също да отида и да споделя на мениджъра в супермаркета колко добре е да зареждат по-често този плод (може би е смешно, но аз реално мога да отида, да предприема някакво действие т.е. имам някакъв контрол в тази ситуация).

Но би било глупаво да ида да разказвам на дамата как трябва да се облече различно, защото… защото на мен не ми харесва?!?! Там където нищо не може да се направи – просто приемаме, че е това, което е. И го използваме като ситуация, с която да успокоим вечно обезпокоеното си от всички и всичко его. :)

Т.е., важното тук е, че ние не използваме мантрата Ок е, за да се примиряваме. Ние използваме мантрата Ок е, за да приемем това, което Е в този момент. За да запазим вътрешния си мир. Да останем центрирани. Защото знаем, че от тази база на приемане и спокойствие, ние сме в максимално адекватно състояние, за да преценим дали има какво да направим в тази ситуация и да измислим най-адекватно (дори креативно) решение за нея, за да е така както искаме. От позицията на гняв ние сме реактивни и се въвличаме в много неадекватни, изморяващи и губещи време реакции, а когато сме спокойни – това не само е по-щадящо за нас, ами и мозъкът ни е на линия да мисли трезво и да измисля адекватни, дори креативни решения за справяне с възникналата ситуация.

Мантрата „Ок е“ и неутралността, която тя създава в нас, ни помага да не влизаме в несъзнателно реакции и да спрем да тровим организма си, цялата си система, с тези хиляди мини негативни емоции всеки ден, по много пъти на ден.

Но… Ок е, дори и когато това се случи. :) То е част от човешкия ни опит.

Другари, не преувеличавам – Ок е е мантра, която има силата да промени живота ни.

Може още сега да я пробвате. Вземете една ситуацията, която много ви е изнервила или издразнила последните дни. Спомнете си я добре. Спомнете си за какво точно е била. Колко неприятна е била. И си кажете: Ок е! Ок е.

И просто си дайте няколко секунди да усетите отпускането, което се случва, когато си го кажете.

Велико, красиво усещане на отпускане в мъдростта на живота. И отпускане в нашият вече разширен капацитет да бъдем Ок с това, което Е. Каквото и да е то.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Преди време един познат ми даде да прочета част от книга на Ошо свързана с проблемите. През годините никога не съм имала подтик да науча повече за Ошо, въпреки известността му, затова не мога да дам мнение за него. Но този текст, свързан с проблемите ми остана в мислите и много често се сещам за него с усмивка и интерес. Днес исках още веднъж да мина през този текст по-задълбочено и реших директно да го преведа и да направя статия в блога. Разбира се, едно от най-ценните неща е, че така мога да споделя този текст с вас. Надявам се да ви подейства толкова приятно и замислящо, колкото и на мен. :)

Ето го и него:

„Тряба да повторя: Няма проблеми. Никога не съм срещнал нито един истински проблем – не и до сега.

А може би съм слушал хиляди хора и техните хиляди проблеми. Но никога не съм срещнал истински проблем. И не мисля, че това някога ще стане – защото истински проблем не съществува. „Проблем“ е нещо създадено от нас. Ситуациите са там. Но проблемите ги няма. Проблемите са вашите интерпретации на ситуациите. Една и съща ситуация може да не е проблем за един човек и да е проблем за някой друг човек.

Така че, зависи от теб дали ще създадеш проблем или няма да създадеш проблем. Но проблемите ги няма. Проблемите не съществуват. Те са в психoлогията на човек.

Просто погледни следващия път, когато си под пара и яздиш някой проблем. Просто погледни. Застани отстрани и погледни проблема. Наистина ли е там? Или ти си го създал? Погледни дълбоко в него и това, което с изненада ще установиш е, че той не се увеличава, той намалява. Той става все по-малък и по-малък. Колкото повече енергия вложиш да наблюдаваш (отстрани) проблема, толкова по-малък става той. И накрая идва момент, в който проблема вече не е там… и ти ще се посмееш доста добре.

Когато и да имаш проблем, просто го погледни. Проблемите са фантоми, те не съществуват. Просто обиколи проблема, погледни го от всеки ъгъл – как е възможно да съществува? Той е призрак. Ти го искаш, затова е там. Ти си го поискал, затова е там. То си го поканил, затова е там.

Но хората не харесват, когато им кажеш, че техния проблем не е проблем – те не харесват това. Те се чувстват зле. Ако слушаш техните проблеми, те се чувстват много добре. А ако кажеш: „Да, това е наистина голям проблем„, те са много щастливи. Ето защо психотерапията стана едно от най-важните неща на този век. Психотерапевта не помага на никой – може би помага на себе си, но на никой друг.

Той просто не може. Но хората въпреки това отиват и плащат. Те са радостни – той приема техните проблеми. Колкото и абсурден проблем да споделиш с психотерапевта, той го слуша много искрено и сериозно, сякаш наистина е там!

Той приема, че вие страдате много заради проблема и започва да работи върху него, да го анализира.

И това отнема години!

А дори и след години психотерапия, проблемът не е решен. Защото изначално проблемът никога не е бил там, как може някой да го реши? Но след години психотерапия, ти се уморяваш. Свършваш със стария проблем и сега искаш някой нов проблем. Така един ден изведнъж казваш: „Да, проблемът вече го няма!“ и благодариш на психотерапевта. Но това, което реално е помогнало е времето. Не психотерапевта. Повечето хора просто не обичат да чакат и наблюдават. Те се разсейват. Проблемът може да си е заминал сам за три семдици, но сега няма да си замине, защото с помощта на психотерапевта ще живее три години, или дори повече. Зависи колко богат си. Ако си достатъчно богат, проблемът може да продължи цял живот.

Следващият път, когато имаш проблем, погледни го, погледни дълбоко в него. Няма нужда от какъвто и да е анализ. Не го анализирай, защото анализът е начин да се отклониш от проблема. Когато започнеш да анализираш, ти не гледаш проблема. Ти започваш да питаш защо? Как така? От къде? И започваш да мислиш за детството, връзката с майка ти, връзката с баща ти. И хоп – вече си се заблудил. Сега вече не гледаш проблема. Фройдистката психоанализа е истинска игра на ума. И е играна с велика експертиза.

Не отивай в причините! Няма нужда, защото няма причина. Не отивай в миналото, няма нужда, защото това е отклоняване от проблема, който е в настоящия момент. ГЛЕДАЙ на проблема като нещо, което е тук и сега. Просто гледай в него. Не мисли за причините. Просто наблюдавай проблема такъв какъвто е.

И ще бъдеш изненадан, че гледайки дълбоко в проблема, той започва да изчезва. Иди, погледни го и ще откриеш, че той вече го няма.

Проблемите ги няма. Ние ги създаваме. Защото не можем да живеем без проблеми. Това е единствената причина, поради която ги създаваме. Да имаш проблем е да имаш занимание. Човек се чувства добре – имаш какво да правиш. Когато няма проблем си сам, празен – какво ще правиш? Всички проблеми свършиха!

Само си помисли – един ден Бог идва и казва: „Никакви проблеми повече – всички свършиха! Няма ги.„

Какво ще правиш? Само помисли за този ден. Хората ще са в безизходица. Ще започнат да се гневят на Бог. Ще кажат: „Това не е благословия! Какво се очаква от нас да правим сега? Никакви проблеми?„

Изведнъж никаква енергия не се движи на никъде. И ти се чувстваш застоял. Проблемът е начин за теб да се движиш, да продължаваш напред, да се надяваш, да желаеш, да мечтаеш. Проблемът ти дава изключително много възможности да се държиш зает.

Да бъдеш незает или да умееш да бъдеш незает, е това, което аз наричам медитация. Един незает ум, който се наслъжадава на момент на незаетост е медитативен ум.

Започни да се наслъждаваш на няколко незаети момента в деня ти. Дори и проблема да е там – ти чувстваш, че е там (аз казвам, че не е там, но ти чувстваш, че е там) – остави проблема настрана и му кажи: „Чакай малко! Животът е тук, целият живот е тук. Ще те реша, но точно сега ме остави да имам малко пространство незаето от никакъв проблем„. И така започни да имаш няколко незаети момента на ден. Когато наистина им се насладиш, ще видиш факта, че проблемите са създадени от теб, защото не си способен да се наслъждаваш на незаетите моменти. Проблемите просто запълват празнината.

Не си ли се наблюдавал? Седиш в една стая, ако няма какво да правиш, започваш да се чувстваш малко нервен. Започваш да се чувстваш малко некомфортно, неспокойно. Ще пуснеш радиото или телевизора, или ще започнеш да четеш вестника, който вече три пъти си чел. Или, ако само това ти е останало, ще заспиш, за да може да създадеш сънища и отново да си зает. Или ще започнеш да пушиш. Наблюдавал ли си това? Когато няма какво да правиш, става много трудно да бъдеш, просто да бъдеш.

Ще го кажа още веднъж: Няма проблем, Анандо. Погледни факта, че НЯМА проблем в живота.

Ако искаш да го имаш, твой е – наслъждавай му се с цялата ми благословия. Но истината е, че няма проблем.

Животът не е никакъв проблем – той е мистерия, която да се живее и наслъждава. Проблемите са създадени от теб, защото те е страх да се наслъждаваш на живота и те е страх да живееш. Проглемите са защита СРЕЩУ живота, срещу радостта, срещу любовта. Ти си казваш: „Как мога да се наслъждавам? Имам толкова много проблеми! КАК мога да се наслъждавам? Имам толкова много проблеми! Как мога да обичам този мъж или жена? Имам толкова много проблеми! Как мога да танцувам и да пея? Невъзможно!“ И ти може да намериш причините да не пееш, да не танцуваш. Твоите проблеми ти дават чудесна възможност да предотвратиш всичко това.

Погледни в проблемите и ще откриеш, че те са фикция.

И дори ако имаш проблем и усещаш, че е той истински, аз ти казвам, че това е Ок! Защо казвам, че е Ок?

Защото в момента, в който започнеш да чувстваш, че е Ок, той ще изчезне. Моментът, в който кажеш на проблема, че е Ок, ти вече си спрял да му даваш от енергията си. Ти си го приел. Моментът, в който си приел проблема, той вече не е проблем. Проблемът може да бъде проблем само, когато продължаваш да го отхвърляш. Когато казваш, че не трябва да бъде там… а той е там. Тогава проблемът се подсилва.

Затова казвам, че е Ок.

Хората идват при мен с техните големи проблеми и аз им казвам: „Ок е, много е добре, приеми го.“ Казвам им: „Просто трябва да приемеш и обичаш себе си„. И разбирам, Анандо казва: „Влудяващо е да слушам гласа ти постоянно да казва: Ок е… няма проблем. Просто така?!?!?!? Мисля, че ако отново го кажеш, ще започна да крещя!„

Ти крещиш вече цял живот. Дали сега ще започнеш да крещиш или няма да крещиш, няма значение. Ти крещиш вече цял живот. Ти не си направил нищо друго до сега. Понякога по-силно, понякога по-тихо, но ти до сега само крещиш. Ето така виждам аз хората – крещящи хора. Техните сърца крещят. Тяхното същество крещи. Но това няма да помогне. Ти може да крещиш, но това няма да помогне.

Опитай да разбереш вместо да крещиш. Опитай да чуеш това, което ти казвам. Това, което ти казвам не е теория, то е факт. И ти го казвам, защото знам, че е така. Ако за мен може да няма проблем, защо за теб да не може? Приеми предизивикателството! Аз съм обикновен човек като теб. Аз нямам някакви екстра специални сили.

Единствената разлика между мен и теб е, че ти не казваш Ок на себе си, а аз съм казал абсолютно Ок на себе си – това е единствената разлика. Ти постоянно се опитваш да усъвършенстваш себе си, а аз не опитвам да усъвършенствам себе си. Аз съм си казал: „Несъвършенството е начинът, по който е живота„. Ти се опитваш да бъдеш перфектен, а аз съм приел моите неперфектности. Това е единствената разлика.

Така че, аз нямам никакви проблеми. Когато приемеш твоето несъвършенство, откъде може да дойде един проблем? Каквото и да стане ти казваш: „Ок е„. Тогава откъде може да дойде проблемът?

Когато приемеш границите, от къде може да дойде един проблем? Проблемът възниква от твоето неприемане. Ти не можеш да приемеш себе си такъв какъвто си, и ето ти проблем. И ти никога няма да приемеш себе си такъв какъвто си, така че проблемът винаги ще бъде там. Можеш ли да си представиш някой ден да приемеш, тотално да приемеш себе си такъв какъвто си? Ако можеш да си го представиш, тогава защо не го направиш сега?

Какво чакаш? Кого? Защо?

Аз съм приел себе си такъв какъвто съм и точно в този момент всички проблеми изчезнаха. Точно в този момент всички притеснения изчезнаха. Не че аз станах перфектен, не. Аз просто започнах да се наслъждавам на моите неперфектности. Перфекността не е възможна, защото животът продължава и продължава – той няма край.

Така че, единствения начин да премахнеш т.нар. проблеми е да приемеш живота си точно така, както го намираш в този момент. И да го живееш, да му се радваш, да му се насладиш. Следващият момент ще бъде дори по-радостен, защото ще дойде от този момент. И следващият след това ще бъде още по-радостен. И така нататък, и така нататък. И ти ще станеш все повече и повече радостен. Не че ти ще станеш радостен заради усъвършенстването ти, а заради живеенето на момента.

Ти самият ще си останеш неперфектен. Ти винаги ще имаш граници. И ти винаги ще имаш ситуации, при които ако искаш да създадеш проблем, ти веднага може да го създадеш. Ако не искаш да създадеш проблем, няма нужда да го създаваш.

Ти може да крещиш, но това няма да помогне. Това е което си правил цял живот до сега и не е помогнало.

Дори първичната терапия е показала, че не е от кой знае каква полза. Тя позволява на хората да крещят и да, чувства се от части добре. Позволява ти да изхвърлиш нещо, което имаш в себе си. Усещането е хубаво, защото се чувстваш някак по-лек, по-необременен. Но след няколко дни еуфорията изчезва и ти си същия. Акумулиращ проблеми. Отново отиваш на първична терапия, отново се почувстваш добре за няколко дни и отново същото.

Докато не разбереш, че трябва да спреш да създаваш проблеми, ти ще продължаваш да създаваш проблеми.

Може да ходиш в различни групи, може да правиш първични терапии, може да правиш хиляди други неща и след всяко едно от тях ти ще се чувставаш чудесно, защото си пуснал нещо, което ти е тежало. НО ти не се пуснал механизмът, който го е създал.

Ти си пуснал нещо, което си имал вътре в теб, но не си пуснал фабриката, която го е създала. И следователно ти ще го създадеш отново. Така, че каквото и друго да правиш, няма да е от голяма полза. Ще бъде просто малък отдих, почивка.

Има само едно нещо, което е нужно да разбереш. И това нещо е, че трябва да спреш да създаваш проблеми. Иначе ти ще ходиш от една група в друга група, от един психотерапевт при друг психотерапевт, от един психиатър при друг психиатър, от един вид терапия към друг вид терапия…

И всеки ще ти дава само малко отдих, само малко почивка. И после пак ще стане същото като преди.

Цялото усилие тук е да отрежеш проблемът в корените му.

Моля те, не създавай проблеми – няма проблеми, те не съществуват.

Ти може да крещиш колко искаш, но аз ще повтарям хидяли пъти: Анандо, няма проблем. Просто трябва да приемеш и обичаш себе си.

Да, ПРОСТО това.“

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Понякога в живота ни възникват моменти на нестабилност, тъга, тревожност, безпокойство, паника, скука, самота, незнание какво да правим и какви ли не още други видове душевна обърканост. И ние имаме заложена концепция в ума си, че тези неща са неприятни, че не е ок да ги изпитваме, че ние трябва да се борим с тях, да бягаме от тях, да не допускаме те да се случат.

В днешната статия искам да обърна внимание на това, че тази концепция е остаряла и не ни помага да живеем добре. Напротив – тя ни пречи да живеем истински, автентично и спокойно живота си такъв, какъвто е – нестабилен.

Ние имаме нужда да възприемем нова концепция, която да ни помага да вървим спокойно и уверено по пътя си напред, дори в най-хаотичните и в най-нестабилните ни моменти. И новата концепция, която ви предлагам да прегърнем от тук насетне се нарича: „да се сприятелим с настоящия момент„. :)

Да се сприятелим с настоящия момент означава да започнем да се упражняваме да сме Ок с каквото и да възниква в настоящия момент. Не да сме Ок само с хубавите неща, само с радостта и веселите моменти, но да започнем да се упражняваме да сме Ок и с дискомфорта, с хаоса, с нестабилността, с паниката, с тъгата, със самотата и т.н., когато те се случат за нас. 

Някои от вас може да помисли, че тази нова концепция е глупава. Защо трябва да се учим да сме ок и да приемаме тези неприятни неща? Не трябва ли просто да намерим начин да ги изхвърлим от живота си? Да ги няма?!

Подобни въпроси са много релевантни и важни да им се обърне внимание.

Ние години наред сме живели с парадигмата, че моментите, в които се чувстваме зле не са Ок. Дори понякога се чувстваме виновни когато те се случат за нас. Мислим си, че това не е нормално. Че на нас нещо ни има щом се чувстваме зле. Че нашият живот не е Ок.

Истината е, че идеята за живот изпълнен само с радост и удоволствия е фантазия. В реалния живот постоянно, понякога всеки ден, понякога много пъти на ден в нас възниква тъга, страх, самота, нестабилност, не знание какво да правим и т.н. Със или без причина, няма значение – тези усещания със сигурност възникват в абсолютно всеки от нас. И вместо да се държим сякаш това е нещо ужасно, сякаш сме болни и нещо ни има, е най-добре най-накрая да осъзнаем, че това е съвсем нормално да се случва.

Вместо да се държим здраво за някаква фантазия, че животът трябва да е цветя и рози, може да видим, че в реалността животът освен цветя и рози има кактуси и бодили. И това е ОК! Не е нужно да бягаме от тези моменти, не е нужно да се паникьосваме, не е нужно да си създаваме страшни истории за тях в главата си. Нужно е единствено да ги приемем като нещо естествено. Да позволим на това, което е дошло с настоящия момент, да се случи. Да се отворим за него. Да му позволим да бъде. И да премине.

Ако например настоящия момент ни донесе тъга и ние не я прием, не искаме да ни се случва, искаме да избягаме от нея – тогава ние блокираме настоящия момент да се случи. Спираме движението на живота, защото не позволяваме на тъгата да се случи.

Защо?

Защото някой ни е казал, че тъгата не е хубаво нещо.

Но какво ако това не е истина?

Какво ако тъгата е чувство като всяко друго?

Какво ако всъщност може да се насладим на тъгата, така както бихме се насладили на най-вкусното капучино в света? :)

Какво ако опитаме да се отпуснем в тъгата и й позволим да бъде?

Ако направим това – ако вместо да искаме да избягаме от тъгата, всъщност й позволим да ни се случи – първото, което ще установим е, че по този начин тъгата отминава много по-бързо отколкото ако й се съпротивляваме. И второто, което ще установим е, че тъгата не е никак лошо чувство!

Ние мислим, че тъгата, страхът, усилието, самотата, дискомфорта, паниката са нещо лошо. Но ако съзнателно останем за малко с тях, ако проявим любопитство към тях, ако им позволим да бъдат в живота ни, ще установим, че те всъщност не са толкова страшни. Те са усещания като всяко друго усещане и ние вместо да бягаме от тях, можем да минем спокойно през тях. И може да забележим, че те ни носят доста добро заземяване и уравновесяване в живота ни. И така ни помагат да се придвижим по-мъдри напред.

Да се научим да приятели с настоящия момент, независимо какво той носи за нас, е ценно, именно защото това ни носи успокоение и възможност да се придвижим по-лесно напред през това, което ни се случва. Ето как може да практикуваме това:

1. Забелязваме когато в настоящия момент възникне нещо, което не харесваме – страх, тъга, паника, тревожност или друг дискомфорт. При съзнателността, първата стъпка винаги е да забележим какво се случва в настоящия момент. Ако не забележим какво се случва – ние просто влизаме в автоматичните си заучени реакции, стресираме се и навлизаме още повече в дискомфорта. Затова нашата първа цел е да започнем да забелязваме когато някакво дискомфортно чувство възникне в нас или може би да забележим, че вече от известно време това чувство присъства за нас.
2. Паузираме. След като забележим, че някакво дискомфортно чувство се случва в настоящия момент за нас –  втората най-важна стъпка е паузата. Т.е. вместо да реагираме както сме реагирали до сега (вместо да се шашкаме, паникьосваме, самосъжаляваме, вместо да си разказваме истории как не трябва да е така, както е и т.н.) ние паузираме за няколко секунди. Може да вдишаме и издишаме няколко пъти, може да сложим ръце на сърцето си. В тези няколко секунди пауза опитваме да си спомним, че това, което се случва е Ок да се случва. Ок е да имаме тъга, ок е ни възникне страх, ок е да ни възникне тревожност, ок е да имаме моменти, в които не знаем какво правим и т.н. Когато си спомним, че дискомфорта е ок да се случва, отпускането се случва естествено за нас. И така, вместо да бягаме от тъгата, ние й позволяваме да ни се случи. Тези няколко секунди пауза отварят за нас възможността да започнем да упражняваме своята нова концепция, която е да се сприятелим с настоящия момент. :)
3. Сприятеляваме се с настоящия момент. Усмихваме се и приемаме това, което се случва за нас, каквото и да е то. Хубаво, лошо, няма значение – то се случва и ние му позволяваме да се случи. Пускаме историята, която си разказваме за това, което се случва (колко е лошо, колко е стресиращо, как не искаме да го има и т.н.) и просто опитваме да усетим какво е физическото усещане. Какво е всъщност усещането да те е страх? Какво е усещането да ти е тъжно, да си в паника, да не знаеш какво става? Ако вместо да искаме да избягаме от дискомфорта, проявим любопитство към него – ще установим, че физическото усещане не е чак толкова лошо. Даже напротив – то е доста разбуждащо! Плюс това то е интензивно само за няколко минути и след това отшумява. И така – ако вместо да избягаме, останем с тъгата (или с което и да е друго трудно чувство) ще установим, че ние всъщност можем да се отпуснем в нея и тя да премине. И в този момент се случва магията! Тук се случва едно от най трансформиращите неща, които могат да ни се случат в целия ни живот и то е да разберем, че в страха, в хаоса, в безнадеждността, в паниката си – ние вместо да бягаме, може да останем в тях. И да им позволим да минат. Когато дискомфорта възникне в настоящия момент – колкото по-бързо му позволим да ни се случи, толкова по-бързо влизаме отново в спокойно състояние. А само от спокойното си състояния ние можем да взимаме по-адекватни, смислени, творчески решения, с които по-уверено, бързо и вдъхновено да продължим напред.
4. Усмихваме се и продължаваме с деня си напред. :) Усмивката не е задължителна, но помага. Тя винаги помага. Затова – усмихваме се и правим следващата си малка крачка напред към това, което искаме да бъде. В крайна сметка – вътрешната работа със себе си е чудесна дейност, но действията са тези, които носят резултати. :)

Целта на тези стъпки е да ни помогнат да разберем, че е нормално да имаме неприятни моменти и че ние можем да минем през тях спокойно. Те са част от опитността на живота и го правят цялостен. Дават ни възможност да преживеем повече неща и целия спектър емоции. И вместо да им се съпротивляваме, просто им позволяваме да ни се случат. Това не означава да стоим постоянно в тях и да се чувстваме зле. Това означава просто да им позволим да ни се случат, когато възникнат за нас. Да им позволим да ни научат на нещо, да ни заземят, да ни разтърсят, да ни обърнат внимание на нещо… и да продължим напред.

Да се сприятелиш с настоящия момент, какъвто и да е той, е трансформираща практика. Тя ни дава възможност каквото и да възникне в деня ни, и хубаво, и лошо, ние да можем да се отпуснем в него и да продължим напред. Така започваме с все по-голямо спокойствие да преминаваме дори и през много трудни и сложни ситуации. :)

Не е ли това една чудесна възможност за нас? :)

1. Забелязваме когато имаме някакъв дискомфорт.
2. Паузираме. Спомняме си, че това е ок да се случва. Успокояваме се там където сме.
3. Сприятеляваме се с настоящия момент. Вместо да бягаме, опитваме се да се отпуснем в това, което се случва и да го позволим.
4. Усмихваме се и продължаваме напред към това, което искаме да бъде. :)