3 начина да създадем повече лекота в живота си

3 начина да създадем повече лекота в живота си

 

Едно от нещата, които повечето хора искаме да имаме в живота си е повече лекота. Ако можем да живеем и изпълняваме целите си с повече лекота – това определено ще ни помогне не само да се чувстваме по-приятно в ежедневието си, но и ще сме много уверени да продължаваме напред, когато е трудно и когато целите ни отнемат повече време от очакваното или не се случват изцяло както искаме.

От работата ми до сега бих казала, че създаването на лекота е най-вече свързано с начина ни на мислене. Разбира се, ние може да създадем много ясна, проста и подравнена за нас стратегия да живеем, да изпълним нещо или да се справим с някакъв проблем (което определено ще създаде повече лекота в изпълнението), но нещото, което ни поддържа в лекота докато изпълняваме това, което искаме е най-вече начин на мислене. Затова днес искам да споделя 3 насоки, свързани с начина ни на мислене, които по мои наблюдения създават наистина осезаема лекота в ежеднеието ни и в изпълнението на целите ни.

Ето кои са те:

  • Разбирането, че лекотата в живота ни не идва от това, че е лесно

Ние обикновено слагаме равенство между това да ни е лесно и да ни е леко. Когато обаче мозъкът ни мисли за това нещо да е „лесно“, ние реално търсим това нещо да е „перфектно“. А то (каквото и да е) много рядко е перфектно. Затова и може да забележим, че ако чакаме да е „лесно/перфектно“ ние винаги ще сме 1 или 2, или 5 седмици от времето, в което „всичко ще е наред“ (всичко ще е перфектно/лесно). И това време никога не идва за никой от нас.

Например, преди няколко години забелязах в себе си, че постоянни си разказвам нещо от сорта на: „само тези две седмици да минат и всичко ще е Ок„. По едно време обаче забелязах, че аз си повтарям това повече от година, а „тези две седмици“ никога не минават. Защото след тях идват нови две седмици, с нови трудни и хаотични неща за преодоляване, и с ново чакане тези две седмици да минат, за да може всичко да е Ок. :)

Сигурна съм, че не съм сама в това мислене, нали? Много от нас чакаме „онази“ седмица в която всичко ще е наред и най-накрая всичко ще е лесно!

И тази седмица никога не идва. :)

Лесното в живота ни ще идва и ще си отива. Ние обикновено нямаме контрол върху това. А ако се опитваме да контролираме всичко да е лесно, тогава става още по-трудно. :) Или пък постоянно чакаме „тази седмица“, когато всичко ще е „лесно“ и между временно живеем живота си сега в недоволство и нежелание да е това, което е, защото чакаме да стане лесно. Този начин на мислене създават нещастие в нас и просто не е добър вариант. Следователно, нещото, което искаме да имаме консистентно в живота си не е „лесното“, а умението да внасяме „лекота“, както в трудните, така и в лесните моменти от живота ни.

Та, дори самото осъзнаване, че вече не е нужно да чакаме да ни е лесно, не е нужно да чакаме „онази седмица“, за да имаме лекота в живота си, създава лекота и отпускане в нас. И ние се отваряме за възможността да имаме лекота сега, независимо дали е лесно или не. :)

 

  • Решение, че сме Ок да ни е трудно.

Според мен има само едно нещо, което създава най-силна лекота в живота ни и то е приемане на това, което се случва.

Ако опитаме да забележим малко по детайлно откъде идва „трудното“ в живота ни, ще забележим, че то не идва от това, което се случва (фактическите обстоятелства), а винаги идва от нашето нежелание то да се случва. Ние не харесваме това, което се случва. Не искаме да е такова каквото е. С усещане сме, че не сме го избрали и това ни кара мислено да се борим с него. Т.е. нашето вътрешно съпротивление към това, което се случва превръща едно фактическо обстоятелство в трудно преживяване за нас. 

А понякога от нашето вътрешно съпротивление се хвърляме да действаме в хиляди посоки, за да направим от трудното „лесно“ или да го изкотролираме и обикновено като резултат получаваме още по-голям хаос и изтощение. :)

Трудното, както и лесното ще идва и ще си отива в живота ни. Това е сигурно, колкото е сигурно, че всяка година зимата ще настъпи за нас. Трудното е част от сезоните на живота ни. Тогава, ако искаме да имаме повече лекота в живота си, следва да вземем ясно решение, че сме ок, когато е трудно. ОК сме със зимата в живота ни. А не да се борим с нея, когато възникне и да искаме да я няма. Защото трудното става наистина трудно, само когато създаваме съпротивление към него.

Т.е. лекотата в живота ни идва най-вече от това, че не се борим с това, което се случва, а сме Ок с него. Когато вземем решение, че сме Ок с трудното, тогава моментално лекотата възниква за нас. Не защото това, което се случва е лесно. Не защото искаме да се случва. А просто защото вече не се борим с него. Не си разказваме, че не е Ок да се случва. Не търсим да го правим лесно. А просто сме Ок с каквото се случва. Ние може да сме в центъра на най-трудната и неприятната ситуация в живота си, но ако сме Ок с това, което се случва, ние ще минем през нея много по-лесно, отколкото ако сме в постоянно съпротивление и нежеление да се случва това, което се случва.

Най-важното уточнение, което искам да направя тук (и винаги правя това уточнение, когато става дума за „приемане“) е че приемане НЕ значи примирение. Т.е. ние НЕ се примиряваме с това, което не искаме (в случая „трудното“ очевидно е това, което не искаме)! Нито пък използваме приемането като начин да не поемаме отговорност и да не действаме към това, което искаме. Напротив – ние много ясно знаем какво искаме, имаме план и действаме по него. Но, когато по пътя ни възникне нещо, което „не е наред/трудно/не Ок“, вместо да започваме да се борим с него, да не искаме да е там, да си разказваме колко не е Ок да се случва, ние просто избираме да сме Ок с него. Не защото се примиряваме с него, а защото то просто е това, което се случва и следователно то е това през, което трябва да минем. И това е Ок.

Нашето позволение да се случва това, което се случва, създава лекота както вътре в нас, така и в ситуацията извън нас (тя вече не изглежда толкова интензивна). И ние може да сме сигурни, че по този начин ще минем не само по-леко, но и по-бързо през ситуацията, която ни се случва.

 

  • Знанието, че по един или друг начин, бавно или бързо ще минем през това, което е.

Когато нещо неприятно и тежко се случи, ние често автоматично започваме да мислим, че това трудно нещо ще бъде завинаги и ние винаги ще се чувстваме с толкова голяма тежест колкото се чувстваме сега. Това е нормално, защото когато негативните емоции ни обземат, това силно стеснява перспективата ни и ние буквално не може да видим никакви опции за себе си.

Но ако в този момент може да си спомним, че по един или друг начин, бавно или бързо, ние ще минем през това, което се случва – това намалява интензитета на ситуацията ни и ние сме способни да минем през нея с повече лекота.

Понякога забелязвам, че хората имаме съпротивление около това да вярваме в себе си, че може да минем успешно през нещо трудно, което се случва сега. И лично за мен в такива случаи не е нужно да „вярваш в себе си“ (защото това създава допълнително съпротивление, с което трябва вътрешно да се справяш). Затова просто „знаеш“, че по един или друг начин, бавно или бързо, ще минеш през него. Тогава нашата задача не е да „вярваме в себе си“, а просто да не се вкопчваме в това, което се случва, да не му създаваме негативно значени какво значи за нас и за живота ни, и просто да му позволим да мине без да се огелпваме в съпротивление и негативност около него.

 

Това са 3-те стъпки за създаване на повече лекота в живота ни. Разбирането, че лекотата идва не от това да ни е лесно, а от това да сме Ок с което се случва и да знаем, че по един или друг начин, бавно или бързо ще минем през него.

Знаете, че сте минали през тези три стъпки успешно, когато усетите вътрешно отпускане и лекотата естествено възникне вътре във вас.

След 5 минути усещането за тежест отново може да възникне и тогава вие отново може да минете през тези 3 стъпки.

Правим това колкото пъти е нужно за нас, толкова.

Колкото повече си спомняме да внасяме моменти на лекота в деня си, толкова за по-дълги периоди ще успяваме да усещаме тази лекота в ежедневието си. И толкова по-лесно ще се хващаме, когато незабелязано създаваме тежест и напрежение в себе си. :)

За мен мисълта, че „само тези две седмици да минат и всичко ще е Ок“ все още възниква често в главта ми, но аз вече мога да я разпозная като просто мисъл, която мозъкът ми генерира в желанието си всичко да е лесно и перфектно. И това е моят знак да пусна тази мисъл и да внеса лекота сега в този момент, като просто си спомня, че е Ок да е такова каквото е сега. И от позицията си на възникнало спокойствие, да действам по визията и плана си към това, което искам да бъде. :)
Радвам се, че сме заедно по пътя напред. Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)
Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 2)

Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 2)

 

Първата стъпка в задълбочаване на доверието към себе си е да спрем да се осъждаме. Следващата стъпка в задълбочаване на доверието към себе си е отваряне на себе си за доверие към другите хора и живота като цяло.

За повече от нас, най-голямата пречка пред това да имаме доверие към другите хора и живота е разочарованието, което потенциално може да се случи. И разбира се, болката, която следва от това.

Всъщност не само разочарованието към другите и живота, но още по-лошо – разочарованието към нас самите, че отново сме избрали „неправилните“ хора или обстоятелства.

Повечето от нас сме преживяли доста пъти това разочарование, знаем колко е болезнено и нашият мозък с все сила иска да ни предпази от подобна бъдеща болка, затова обикновено изскача с хиляди рационализации защо НЕ Е Ок да вярваме на някой друг или живота.

Когато обаче имаме изградено стабилно доверие в себе си, нещата вече са различни. Различното този път е, че имайки доверие в себе си – ние може да имаме доверие, че този път ще направим по-добър избор от преди. И заедно с това – доверие, че ако този избор не се окаже „добър“ и разочарованието възникне – ние ще може да се справим и да минем през него без много драма.

Т.е. разграничението, което следва да направим за себе си е, че доверието ни в другите и живота НЕ Е базирано на мисленето, надеждите, фантазиите или очакванията ни, че те няма да ни разочароват, а е базирано на това, че НИЕ всеки път правим все по-умни избори и че дори и разачорованието да се случи – ние ще бъдем Ок и ще минем през него много по-лесно. Защото вече сме Ок да правим грешки. И защото вече използваме всяко разочарование не като средство да се осъждаме, а като възможност да дефинираме по-ясно и в по-големи детайли какво искаме и какво не искаме.

Казано по друг начин – когато имаме доверие в другите хора и живота не значи, че никога повече няма да бъдем разочаровани от тях. Напротив, ще бъдем. Но когато изберем да имаме доверие в тях въпреки потенциалното разочарование – нашето преживяване, нашите дни, нашият живот ще бъде много по-приятен, отколкото да живеем нон стоп свити в страх и в очакване нещо или някой да ни прецака.

Тук отново ясно може да видим качествената разлика, която доверието създава в състоянието/начина ни на живот, който живеем, нали?

Независимо какво имаме или правим, животът на всеки от нас е преживяване. И следователно най-важното е как живота ни се усеща, а не как изглежда. И ако ние съзнателно може да направим нещо, което да ни помага нашите дни да се усещат по-приятно, то би било наистина добра идеа да се възползваме от него, нали? Именно това прави доверието. То не ни предпазва от разочарование от другите и живота, но прави преживяването на дните ни ни по-приятно (а от там мислите и действията ни ще бъдат качествено по-различни и продуктивни)!

А дори и когато разочарованието да се случи – ние вече имаме достатъчно доверие в себе си, че ще може да минем през него и продължим уверено напред.

Уточнението, което искам да направя тук е, че да изберем да имаме доверие в другите и живота не значи да вярваме на сляпо, да си затваряме очите и приемаме всичко (включително това, което не е ок за нас). Не. Всъщност, да можем да се отпуснем и проявим истинско доверие към другите и живота работи само ако:

  • знаем ясно какво е Ок и какво не е Ок за нас,
  • поставяме и комуникираме ясни граници около това, което е Ок и не е Ок за нас,
  • и имаме непоклатимо доверие в себе си и готовност да пускаме всеки и всичко, което не се усеща добре за нас или нарушава нашите граници.

Да се доверяваме сляпо на други хора и живота без ясно да знаем, заявяваме и сверяваме кое е Ок и кое не е Ок за нас, най-вероятно ще създаде още повече хаотичност и разочарования, и като следствие – още повече непособност за доверие (както в себе си, така и в другите).

 

Отначало когато мислим за доверие към другите хора и живота, то изглежда отделно и различно от доверието в себе си. Но всъщност доверието към другите и живота е продължение на доверието към себе си. Защото колкото повече вярваме в себе си, в това, което искаме, в своите граници, в това, че може да правим по-добри нови избори и да се справяме бързо с евентуални разочарования – толкова по-склонни сме да вярваме в другите и живота. По този начин доверието в другите ни помага да тренираме и задълбочаваме доверието в себе си.

Задълбочаването на доверието към другите хора и живота е нещо, което изисква време и повечето от нас напредваме с много малки стъпки напред. Хубавото е, че всяка стъпка се усеща все по-отпускаща и свързваща ни с нашето по-отпуснато, спокойно и вдъхновено състояние.

Какво е нещото, което може да направиш днес, за да задълбочиш доверието си към другите хора и живота? Не защото очакваш или си фантазираш, че няма да те разочароват, а защото избираш да живееш по-приятно дните си и защото имаш достатъчно доверие в себе си, че дори и да се разочароваш, ти ще бъдеш Ок. Ще минеш лесно през драмата и уверено ще продължиш към хората и събитията, които наистина ще се усещат приятно и подравнено за теб.

Когато можем да се отпуснем с доверие не само в себе си, но и с хората и обстановката около нас, ние вече сме в едно ново състояние на мир и вдъхновение, от което можем да мечтаем по-мащабно, да планираме по-ясно и да създаваме по-смело живота си такъв, какъвто за нас би си заслужавало да бъде изживян.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 1)

Една стъпка към задълбочаване на доверието в себе си (част 1)

 

Изграждане на по-задълбочено доверие в себе е нещо, което отначалото изглежда дребно и до някъде несъществено, но всъщност е едно от нещата, които ако наистина разберем и приложим – то започва да създадат изключително осезаема разлика за това живота ни да се усеща много повече като живот, който си струва да бъде изживян. Знам, че за доста хора това звучи малко преувеличено, затова реших да напиша две статии, с които да опитам да създам по-добро разбиране как доверието в себе си е наистина game changer за подобряване качеството на живота ни.

Наскоро споделих някои начални насоки свързани с изграждането на по-силно доверие в себе си ТУК и днес искам да обърна внимание на следвата стъпка, която може да направим към задълбочаване на доверието в себе си. Тази следваща стъпа е… спиране на осъждането към себе си.

И тук имам предвид спиране на осъждане към себе си за ВСИЧКО.

За много от нас осъждането на себе се случва изцяло автоматично, без дори да забележим, че го правим в главата си. И дори може да си мислите, че вие не се осъждате за нищо. Но аз ви обещавам, че ако имате доста дни, в които се чувствате неприятно, голяма част от това неприятно усещане се създава на база вътрешно осъждане на себе си. Ние мислим, че има „правилен“ начин, по който да правим нещата, да казваме нещата, да живеем живота си, да се случва това, което се случва и когато реалността не срещне този „правилен“ начин, осъждането автоматично се ражда в нас и създава неприемане, напрежение в нас. Така, ние може да прекараме часове, дни, седмици (а защото не и повече време!) въртейки се в това вътрешно осъждане.

За други от нас, ние забелязваме, че осъждането вътре в нас се случва, но мислим, че е Ок да се случва. Дори го насърчаваме. Мислим, че ни помага да се мотивираме да вървим напред. 15-20 години от живота на повечето от нас е минал в училищна система на оценяване и когато не постигнем някакви норми, осъждането е нещо, което е „нормално“ за нас да се случи, нали?

И да, от една страна осъждането на себе си може да ни накара да се задвижим за нещо и да сме по-продуктивни, но предполагам повечето от нас вече от опит (или интуитивно) знаем, че „продуктивността“ на база осъждане със сигурност не е нещо, което може да бъде устойчиво дългосрочно.

Т.е. ние може да забележим, че нашето осъждане на себе си често идва от добро място (ние искаме да правим нещата по-добре), но заедно с това може да забележим, че това осъждане не само ни кара да се чувтсваме зле и по-малко продуктивни в дългосрочен план, но заедно с това ни кара сами да се обезценяваме и чувстваме дребни в своите очи.

Алтернативата е да започнем да забелязваме, когато това осъждане на себе си започне да се случва в главата ни и да го заменим с разбиране и приемане на себе си, което всъщност отразява проява на по-задълбочено доверие в себе си.

Например едно от нещата, за които съм прекарала доста време в осъждане към себе си е, че не мога да взимам бързи решения. Не винаги, но в повечето случаи просто ми трябва повече време, в което да обмисля нещо, да се уталожи в главата ми и по този начин се чувствам много по-убедена и сигурна в решението, което взимам. До преди време постоянно се осъждах (разбира се, доста хора около мен също ме осъждаха), че не взимам бързи решения. Аз се опитвах да взимам бързи решения. Мислех какво не е наред с мен, как да го променя и т.н. И това ми създаваше голямо напрежение, защото от една страна аз просто съм човек, на който му трябва повече време да взима решения (и в това няма нищо лошо!) и от друга страна – да се осъждам, че ми трябва време ме кара да се чувствам толкова зле, че за всяко решение, освен да бързам да взема това решение, трябваше да се справям и със себе си, че се чувствам зле. :))) Накрая, докато стигна до дадено решение, толкова вече вътрешно съм се изтормозила, че дори и решението ми да се окаже „правилно“, не се усеща приятно, защото пътят до него е бил твърде напрегнат.

Мислейки за това, в един момент осъзнах, че „нуждата“ да бързам да взема решение НЕ Е реална нужда. То е просто нещо, което аз си мисля, че „трябва“ или някой е решил да ми го наложи, но в 99% от случаите не е нужно сега и веднага да взема решение. И аз спокойно мога да си дам време (т.е. да проява достатъчно разбиране и приемане за начина, по който функционирам) и да проявя достатъчно доверие в себе си, че когато усетя кое е най-правилното решение за мен, тогава е най-правилното време да взема това решение. По този начин не само се чувствам стабилно и сигурно по отношение на своите решения, но заедно с това през цялото време до взимането на дадено решение аз се чувствам спокойна и се чувствам добре. Това е тотално различно преживяване сравнено с варианта, в който нон стоп се осъждам, че се бавя с решението или да се поддавам на някой, които ме притиска да взема решение.

Разбира се, някои решения (макар и те да са много малко) наистина са спешни! Но познайте какво – аз мога да избера да имам достатъчно доверие в себе си, че мога да взимам бързи решения, когато наистина се наложи това. :) И да си давам достатъчно време, когато ограничението идва единствено от моят (или нечий друг) ум с историята, че „трябва“ да е бързо, като всъщност не трябва.

Да живеем и да се развиваме на база осъждане и критика е тотално различно преживяване (и доста по-малко ефективно) отколкото да живеем и да се развиваме на база разбиране, подкрепа и доверие в себе си.

Това може да се приложи за бързина на вземане на решения и за всичко останало в живота ни, за което се хванем, че се осъждаме.

Единственото уточнение, което мисля, че е важно да се направи тук е, че да не осъждаме себе си, НЕ означава да ни си поставяме високи цели и да се държим отговорни за постигането им. Напротив! Приемане НЕ значи примирение. Парадоксът е, че като спем да се осъждаме, ние освобождаме целия този капацитет, който сме насочили СРЕЩУ нас да работи ЗА нас. Защото чувствайки се по-добре по отношение на себе си, ние имаме повече енергия за реализиране на нашите цели. Понякога това реализиране може би няма да е по начина, по който сме го планирали и мислим, че „трябва“ да се случи, но от позицията на нашият вътрешен мир нашите цели ще бъдат достатъчно мащабни, че времето за тяхното изпълнение не е толкова важен или решаващ фактор за нас. А и тяхното изпълнение ще бъде много по-приятно. Не защото няма да правим грешки. Не защото всичко ще е лесно. А просто защото по пътя няма нон стоп да се осъждаме и обезценяваме, а вместо това ще проявяваме разбиране, подкрепа и дълбоко доверие към себе си във всяка наша крачка напред.

Отново – да живеем и да развиваме на база осъждане и критика е тотално различно преживяване (и доста по-малко ефективно) отколкото да се променяме и развиваме на база разбиране, подкрепа и доверие в себе си. Именно това имам предвид, когато казвам, че доверието в себе си променя качествено начина, по който живеем времето си.

Та…

Кое е нещото, за което се осъждаш в момента? Не взимаш бързи решения, постоянно отпадаш от рутината си, зле си в делегирането на задачи, не се разбираш добре с колегите, постоянно отлагаш започването на проекта си?

И помисли какво ако вместо осъждане си дадеш разбиране, подкрепа и доверие в себе си? Не защото се „оправдаваш“ и скатаваш, а просто защото избираш да проявиш разбиране, подкрепа и доверие в себе си.

И може да усетиш моменталната промяна във вътрешното си състояние само от твоя избор да не се осъждаш, а да проявиш разбиране, подкрепа и доверие към себе си.

Този вътрешен мир носи увереност и вдъхновение не само да си поставяме по-смели цели и да ги реализираме, но и истински да се забавляваме по пътя, докато случваме това (и то независимо от крайния резултат!). :)

После, когато усетиш, че приемането и доверието в себе си, са си свършили работата и са позволили на спокойствието да възникне в теб, може с този освободен ресурс да помислиш как да направиш това, което искаш да направиш по начин, който би се усещало наистина приятно и забавно лично за теб? И малко по малко да започнеш да действаш по тези твои стъпки напред. :)

 

Другият месец ще споделя втората крачка за задълбочаване на доверието в себе си. Може да използваме времето до тогава да упражняваме преминаването от осъждане към разбиране, проемане и доверие в себе си.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Най-голямата „тайна“ на успеха (и има ли изобщо тайна)

Най-голямата „тайна“ на успеха (и има ли изобщо тайна)

Хората често рекламират услугите или продуктите си с това, че само ако ги купим, те ще ни дадат „тайната“ на успеха.

Тайната на щастливите отношения.

Тайната да привлечеш и задържиш вниманието й/му.

Тайната да постигнеш финансова свобода.

Тайната за успешна кариера във всяка сфера.

Тайната за изграждане на печеливш онлайн бизнес.

Постоянно някой ни казва, че има някаква „тайна“, която ние не знаем и „само“ ако вземем това, което ни дават, ще знаем „тайната“.

Но не е ли странно как веднага след това се оказва, че има друга… нова тайна, която трябва да знаем!? :)

Разбирате на къде отивам, нали?

Тайна НЯМА.

От една страна хората използват маректингови подходи, за да ни накарат да вярваме, че имаме проблем и след това да ни продадат решението, което те продават. Няма лошо, това е маркетинг. Голяма част от маркетинга е насочен именно към работа с човешките емоции. И голяма част от креативността на хората отива в това да създават добра реклама, което е чудесно.

Но от друга страна сме ние – стоящи в едно несъзнателно, детско, пристрастено състояние да търсим „тайната“. Да мислим, че има нещо, което не знаем. Че някой друг има нещо, което ние нямаме. Така скачаме от една новина на друга, от един уебинар на друг, от една книга на друга, от един човек на друг. Търсим да намерим коя е тайната, която ще ни помогне да постигнем всичките си цели, нали?

Реално, под повърхността всъщност търсим някой друг да поеме отговорност за нас. Някой друг, който да ни каже какво да правим. Някой друг, който да накара живота, бизнеса, връзката, финансите ни да работят.

Но… тайна НЯМА.

И никой не може да ни спаси.

Тогава каква е алтернативата?

Ако наистина няма тайна (и наистина няма), какво тогава е нужно, за да постигаме целите си?

Нужно е пълно, 100% ДОВЕРИЕ в себе си.

Алтернативата е да знаеш, че може да постигнеш това, което искаш, по начина, по който го искаш, имайки пълно ДОВЕРИЕ в себе си, че твоят начин е „правилният“ начин. И че… тайни няма.

Вярвам, че от един момент натам, най-дълбокото развитие идва от това да намалим да учим нови неща и да започнем да вярваме повече в себе си и в това, което се усеща правилно за нас. Именно затова казвам, че постигането на една цел е 20% стратегия и 80% майндсет, начин на мислене. Повечето хора ни учат само стратегии, но не и начин на мислене – как да разпознаваме вътрешното си съпротивление, как да разбираме от къде идва то, как да създаваме спокойствие в себе си, за да продължаваме напред въпреки страха и съмнениета, как да се справяме с разочарованието от себе си, от другите хора и от живота, как да тренираме силно, непоклатимо доверие в себе си. А именно това са най-важните неща. Без тях никоя стратегия няма да работи дългосрочно.

Разбира се, не казвам, че е лошо да учим от другите. Самата аз съм информационно джънки и 24/7 консумирам информация. Много е ценно да учим и имаме подкрепа от другите. НО обръщам внимание, че има огромна разлика между това да се хвърлиш в един уебинар за „Тайната на…“ или „5 стъпки за… “ и после сляпо да следваш тези стъпки независимо, че може би НЕ се усещат правилните стъпки за ТЕБ. И да се чувстваш зле, че „не става“. И е съвсем друго да се запишеш в уебинара с вдъхновение да чуеш какво човека има да каже и САМ да прецениш кое от казаното е ОК лично за ТЕБ и как може да го напаснеш за СЕБЕ СИ.

Усещате ли разликата?

Едно е да се включиш в едно обучение на база страх, че на теб нещо ти липсва, че имаш проблем, че нещо с теб не е наред и трябва да се фиксираш. ИЛИ на база вдъхновение, че искаш да намериш СВОЯ начин, по който ЗА ТЕБ е най-приятно и най-вдъхновено да реализираш това, което искаш.

Да, има добри практики. Има добри стратегии. Има нужда да учим от другите. НО тайната на някой друг НЕ Е твоята тайна.

Има хиляди начини, по които едно нещо може да работи. Следователно въпросът е малко свързан с това „как НЕЩОТО работи“. Въпросът е повече свързан с това: „Как да направиш нещото да работи ЗА ТЕБ?“

Най-важната тайна другари е, че НЯМА тайни! Може да го направиш както ти харесва, по начина, по който ти харесва. И все пак да го направиш така, че наистина да работи, т.е. наистина да имаш желания резултат (пари, кариера, партньор… няма значение).

Пожелавам на всички ни често да си спомняме, че първо – няма тайна! И второ – че всеки път, когато изпаднем в съмнение кой е „правилния“ начин, да си напомним, че най-правилния начин е начинът, който се усеща най-правилно и приятно лично за нас. И ние може да имаме пълно, 100% ДОВЕРИЕ в себе си, че това е истина.

Защото това Е истината. :)

Та…

Какво е усещането да знаеш, че няма тайни? Че нямаш нужда да търсиш следващото ново нещо, което да те спаси. И може да имаш пълно, 100%-во доверие в себе си, да усетиш кое се усеща най-приятно за теб и да го направиш по твоя си начин?

Ако се чудиш за нещо (какъв цвят пердета да сложиш в спалнята, какво да правиш в неделя, как да се облечеш за събитие, дали да проведеш някакъв разговор или каквото и да е друго), какво би избрал ако напълно и 100% вярваш в себе си и това, което се усеща най-приятно и подравнено за теб?

Всеки момент на чудене и съменение е прекрасен момент за нас да тренираме и градим вярата в себе си!

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Как да оставаме щастливи, докато навигираме неприятни предизвикатества в живота си

Как да оставаме щастливи, докато навигираме неприятни предизвикатества в живота си

 

От една страна е щастието в живота. Голямо. Желано. Преследвано.

От другата страна са презвикатествата. Проблемите. Понякога дребни. А понякога големи, възникващи накуп и изнервящи те.

Да имаш и двете наведнъж изглежда невъзможно. Но днес ви предлагам да направим точно това – да изследваме какви са начините да оставаме наистина щастливи, докато едновременно с това навигираме всички неприятни предизвикателства, които понякога се струпват накуп в живота ни. :)

В днешната статия ви предлагам две стъпки да направим тази иначе „навъзможна“ задача, възможна. Ето ги и стъпките:

  1. Осъзнаване на дихотомията в живота. Когато мислим за щастие и за много неприятни неща в живота, е важно да забележим, че това не е ситуация, в която „или съм щастлив, или имам проблеми“. На повърхността се усеща странно да бъдеш щастлив докато имаш неприятни проблеми, които ти се случват в момента, но в реалността тези две неща могат да съществуват едновременно. Именно това е дихотомията на живота – да приемем, че две иначе противоречиви идеи могат да съществуват едновремнно. И че ние хората, сме достатъчно емоционално комплексни, за да може да изпитваме едновременно две противоречиви чувства в себе си.

Това, което прави опита ни да изглежда едностраннчив е нашият фокус. Ние или сме фокусирани в хубавото, което се случва или сме фокусирани в проблемите, които се случват. Другото не, че не съществува, но то не в нашия фокус и затова ние не го забелязваме => не го усещаме, че присъства интензивно за нас.

Ето защо, първата стъпка в това да имаме своето щастие докато навигираме много неприятни предизвикателства в живота си е да осъзнаем дихотомията на живота и да забележим, че заедно с нашите неприятни проблеми, тук в този момент за нас присъстват много други неща, за които се чувстваме щастливи и дори благодарни. И не само това! Ние може да забележим, че дори проблемът, който ни е възникнал е нещо, което всъщност ни помага да вървим към това, което искаме, но до сега може би ни е било страх да направим. Друг път това, което ще забележим е, че ние толкова искаме да правим това, което правим, че каквито и предизвикатествата да ни възникват по пътя, ние винаги ще сме благодарни, че правим това, което правим (и не бихме избрали друго, дори ако идва „без проблеми“).

Когато увеличим перпективата си и забележим, че заедно с проблемите, за нас присъстват и много други неща, които правят живота ни в този момент наистина красив, ние започваме да се отваряме за възможността, че заедно с предизвикателствата, за които да се ядосваме, ние имаме и красивите ситуации, за които да бъдем щастливи. Тогава дихотомията на живота, от една интелектуална концепция, се превръща в нещо реално, което започваме да живеем и което започва да създава повече спокойствие и мир вътре в нас. Чувства, които ако позволим в себе си, ни помагат да се справим с предизвикателствата си по много по-неутрален и адекватен начин. :)

      2. Гледане на предизвикателствата като на нормална част то живота ни. Когато нещо, което не искаме да се случи, се случи, ние бързо влизаме в осъждане на това, което се случва. Наричаме „проблем“ и след това започваме да си разказваме, че „не трябва“ да се случва, че „не е Ок“ да се случва или мислим, че ако проблеми се случват, значи „нещо не е наред“ с нас или с живота ни.

Но, какво ако всичко е наред?

Какво ако е тотално Ок да се случва това, което се случва?

Е един още по-предизвикателен въпрос: Какво ако това, което се случва, се случва, за да ти помогне да си създадеш по-голяма яснота и детайлност за това, какво искаш и какво не искаш? И да те придвижи напред!

Ние често мислим, че проблеми възникват само за нас и всички други хора нямат проблеми като нас. Но „проблеми“ възникват на всеки човек на света. Хората, към които гледаме за пример и вдъхновение всеки ден навигират хиляди предизвикателства в живота си. Това не значи, че те не са ок или живота им не е хубав. Това значи, че просто предизвикателства възникват всеки ден и това е тотално ок да се случва. Не значи нищо лично за теб или за живота ти. Така че спокойно може да пуснем първо съпротивлението, което имаме към това, което се случва и второ да пуснем истории, които си разказваме за това, че нещо с нас не е наред. След това може да отдъхнем и да минем през това, което живота ни предлага в този момент с присъствие и… неутралност. С разбиране, че проблеми възникват и е ок да възникват. Ние може да се справим с това!

Другата перспектива, която е изключително ценно да й обърнем внимание е, че само когато преживеем това, което не искаме, ние ставаме все по-детайлно наясно с това какво искаме. Т.е. когато една неприятна ситуация се случи, ние вместо да я използваме, за да се ядосваме, ние може да я използваме като информация какво не харесваме и така да дефинираме по-добре какво искаме. По този начин възникналия дискомфорт ни придвижва към това, което искаме! Но ако ние сме вкопчени да се борим с това, което не искаме, тогава нашето време и енергия отива в борене, а не придвижване напред.

 

Това са моите две насоки как да оставаме наистина щастливи, докато навигираме неприятни предизвикателства в живота си. Първо – осъзнаване и отпускане в дихотомията на живота. Позволяването да бъдем и да усещаме две противоречиви чувства едновременно. И второ – минаване през проблемите неутрално, използвайки ги като информация да дефинираме по-добре какво искаме и да се задвижим по-бързо в тази посока.

Разбира се, написаното по-горе не значи да не оптимизираме това, което може да оптимизираме, за да намалим вероятността проблеми да възникват. НО ако прекарваме времето си, опитвайки се да отпимизираме всичко така, че този или подобен проблем никога повече да не възникне – това е рецепта за нервна криза, а не за поддържане на щастие в трудни моменти.

Животът е хаос. Пълен е с красиви моменти. Пълен е и с хиляди неприятни проблеми. И това е изцяло Ок. Позволено ни е да се смеем, да плачем, да бъдем ядосани. И заедно с това ни е позволено бъдем истински щасливи, докато всичко това се случва. Позволено ни е да трансформираме невъзможното във възможно и каквото и да се случва, да се наслаждаваме на движението си напред.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Надеждата ни за безпроблемен живот (и 3 стъпки как да се разделим с нея)

Надеждата ни за безпроблемен живот (и 3 стъпки как да се разделим с нея)

 

Често може да забележим в себе си и в другите хора, моментна или винаги съществуваща надежда за безпроблемен живот. Ние не искаме да възникват проблеми. Не искаме да възникват грешки. Не искаме неща, които не ни харесват. И всеки път, когато това се случи, ние се напрягаме, изнервяме, разочароваме. Пак трябва да се занимаваме с нещо, което не ни харесва.

После, разбира се, прекарваме доста време изнервени, оправяйки всичко, което има нужда да се оправи. :)

Мисля, че именно това е проблемът със стратегията „надежда за безпроблемен живот“ – ние се надяваме, че проблеми няма да възникнат, а те възникват постоянно.

Животът се създава всеки момент от неизвестността, от нищото, от хаоса. Всяка минута нещо се пренарежда според намеренията на милиарди хора по света. „Проблемите“ са част от случването на живота и преминаването му от хаос в ред. Те са част от пренареждането и придвижването на света напред.

Някои от проблемите са чист хаос, който просто презентира себе си пред нас в този момент и бързо си отива. Други от тях, вярвам, са там за нас, да минем през тях и да израстем към това, което искаме да случим в живота си. Разбира се, независимо дали са просто хаос или точно за нас, някои от тези проблеми са изключително неприятни. На никой не му се занимава с подобни неща. Те обаче са част от придвижването на живота напред. И ако ние искаме също да вървим напред, следва съзнателно да им позволяваме да ни придвижват и по възможност – просто да минаваме по-лесно (а защо не и по-приятно) през тях.

Днес искам да споделя три насоки, с които може да направим именно това. :) Ето как изглежда процесът, който предлагам (както винаги – преценете кое да вземете за себе си в своя личен процес при среща с проблеми и оставете това, което не се усеща ок за вас):

  1. Задълбочаваме доверието в себе си. Може би на повърхността не го забелязваме, но истината е, че проблемите ни изнервят не само защото са „неприятни“, но и защото ние ги приемаме като препядствия, за които нямаме достатъчно доверие в себе си, че може да минем през тях. Ние често сме с усещането, че при следващото възникнало препядствие вече наистина ще се сринем и няма да издържим.  И това създава голям интензитет около всяка ситуация, която ние дефинираме като „проблем“. Усещането, че ще се сринем не е истина. То е само симптом, че нямаме достъчно доверие в себе си. Истината е, че ние не само няма да се сринем, ами ние всъщност можем много спокойно, стъпка по стъпка да минем през всичко, което се случва. Ето защо първата стъпка в умението ни да се справяме с всеки проблем е да усетим своето дълбоко, изключително силно доверие в себе си. Т.е. когато и да възникне проблем, първото нещо е да си спомним, че ние вярваме в себе си, без никакво съмнение, че можем да минем през него със спокойно отношение. Ние знаем и разбираме, че проблемите са част от хаоса, от който живота се случва и придвижва напред. И дълбоко вярваме в себе си, знаем, че може да минем през тях, каквото и да ни поднесат те. И просто опитайте да усетите отпускането и спокойствието, което възниква в нас, само като си спомним, като знаем, като изберем, че дълбоко да вярваме в себе си, знаейки, че малко по малко може да минем през всичко, което се случи. Уникално усещане за стабилност, сигурност, отпускане. Това е състоянието, в което искаме да живеем.
  2. Минаваме неутрално през проблема. Когато възникне проблем, ние обикновено автоматично влизаме в нежеланието си този проблем да се случва. Нашето нежелание създава много неприятни емоции вътре в нас, а нашата цел с вас изобщо не е да държим себе си в подобни турболентни негативни емоции. Проблемът вече е там, случва се и нашето недоволство ще ни накара не само да се чувстваме зле, но и ще направи проблема да изглежда доста по-голям и по-неприятен отколкото всъщност е. Затова, след като си спомним, че ние дълбоко вярваме в себе си, че малко по малко може да минем през всичко, което се случва – усещайки това спокойствие вътре в себе си, ние вече може да минем по-неутрално през проблема. Тогава правим каквото е нужно, за да го решим. Някои проблеми са наистина трудни и в такива случаи е нужно може би да спираме за момент, да вдишаме и издишаме няколко пъти, за да се подравняваме по-често към спокойно състояние и да си спомняме отново и отново, че можем да вярваме в себе си, и че можем да минем по-неутрално през това, което се случва. И така, малко по малко, ще намерим себе си с този проблем, вече решен и отминал. Тогава, може да си отдъхнем и да си спомним, че не си е заслужавало да се изнервяме още от началото. :)
  3. Решение как да направим проблема по-лесен за следващия път. След като сме решили проблема, е добре да помислим какво може да направим занапред, за да намалим вероятността той да се случи пак или ако е неизбежно – може би някой друг да се заеме с него, който работата му е да се занимава с такива проблеми или би му било приятно да го прави. Може да се запитаме: „Какво ми е необходимо, за да се справя по най-добрия начин за мен с този проблем занапред?“ Някой проблеми са си еднократни проблеми, без да има какво да подобрим за следващия път – това си е чистата форма на хаос и тук може просто да подходим с разбиране към живота и процеса на случването му. Но за други проблеми – ние ще има какво да направим или на кого да делегираме подобни ситуации занапред и може да го направим веднага. Каквото и да изберем, ако сме следвали тези 3 стъпки – браво!, минали сме много по-умно и много по-успешно през това, което се е случило (вместо да се изнервяме и стоим в негативно състояние, карайки проблема да изглежда твърде голям и минавайки през него твърде дълго).

 

Да стоим и да се надяваме, че даден проблем (или подобен) никога повече няма да възникне и после да се ядосваме, че е възникнал, не е добра стратегия. Затова, когато възникне проблем – първо отделяме няколко секунди да си спомним, че ние всъщност имаме силно доверие в себе си, че стъпка по стъпка, може да минем през всичко, което се случва със спокойно отношение. След това, съзнателно минаваме спокойно и правим каквото е нужно да се направи, за да се реши проблема. И накрая – ако има какво да направим занапред или на кого да делегираме този проблем – правим го. Ако не – пускаме случилото се бързо и продължаваме напред.

По този начин ние всъщност живеем в истинско сътрудничество с живота, защото съзнателно позволяваме на живота да се случва по-лесно (с неговите „хубави“ и „проблемни“ страни), и едновременно с това, позволяваме на себе си по-лесно да минаваме през него. Вместо да сме вкопчени в надеждите си или изискванията си да не възникват проблеми, всичко да е както ние го искаме и че животът трябва да ни предлага само това, което е лесно и желано. :)

Обобщено, тези три стъпки по-горе ни помагат да увеличим разбирането си към начина, по който се случва живота, да упражняваме дълбоко вярата в себе си и да оптимизираме следващия епизод от света, който сами създаваме за себе си.

Каква чудесна възможност да живеем в сътрудничество с живота и да упражняваме вярата в себе си, нали? :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Как да не се вкопчваме в ситуациите от живота си (изграждане на „тефлонов ум“)

Как да не се вкопчваме в ситуациите от живота си (изграждане на „тефлонов ум“)

 

Повечето от нас сме забелязали, че умът ни често се вкопчва в ситуации, които се случват и седи вкопчен в тях с часове, дни, седмици и месеци дори. Мисли, премисля, анализира. Преди ситуацията да се случи, докато се случва и след като се случи.

Не ми харесва така. Не ми харесва иначе. Може би така е по-добре. Какво да направя? Как да го направя? Дали да го направя? Как да го кажа? Не го правя достатъчно добре. Не трябваше така да го правя. Можеше по-добре да го направя. Трябваше да го обмисля повече.“ И т.н., и т.н.

Разбира се – да помислим малко за това, което се случва е важно. Но когато стане твърде много – това е знак, че умът ни се е вкопчил в ситуацията. Когато стоим твърде дълго в тази вкопченост – това създава доста напрежение и нервност в нас. Като резултат – всичко започва да се усеща тежко, трудно, интензивно и изморително. Не защото е такова, а защото умът ни освен да се справя с това, което се случва в момента, той обмисля още 10 минали ситуации, в които се е вкопчил и се безпокои за още 10 бъдещи ситуации, в които също се е вкопчил.

Това не е приятно пространство, в което да живеем, затова когато се случи, е добре да внесем съзнателност и да опитаме да отпуснем тази вкопченост на ума си. По този начин може да създадем спокойствие в себе си и да вземем много по-адекватно и добро решение за ситуациите, които създават дискомфорт в нас.

Обратното на „вкопчен ум“ е т.нар. „тефлонов ум“. Тефлоновият ум се занимава се с една ситуация само, когато тя се случва (вместо да мисли за нея хиляди пъти преди да се случи и още хиляди пъти след като се случи). После пуска ситуацията (до следващия път, в който тя възникне) и продължава напред, гледайки към следващото нещо, което се случва сега. Т.е. тефлоновият ум не се вкопчва, а просто продължава напред. Той пуска всичко, след като се случи и така винаги има само един фокус и едно нещо, което да мисли/действа – това, което се случва сега. После преминава към следващото. Той адресира нещата, когато възникнат и след това ги пуска. Без в „сега“-то да влачи хиляди минали и хиляди бъдещи ситуации.

Да практикуваме да имаме „тефлонов ум“ е част от умението да присъсваме дълбо в реалността (това, което реално се случва), а не да живеем в умствените си оплаквания, негативни истории или фантазии.

Да имаме тефлонов ум създава доста лекота в живота ни, което ни помага да се движим напред не само по-бързо, но и доста по-приятно. Затова днес искам да споделя как може да упражняваме ума си да бъде „тефлонов“ ум, вместо ум, който постоянно се вкопчва във всичко, което се случва. :)

Ето процесът, който може да следваме (може да видите кои стъпки са ок за вас и което усетите нужда, може да го промените, за да работи за вас):

  1. Забелязване. Първата най-важна крачка е да забележим, когато сме се вкопчили твърде силно в нещо, което се е случило. Да забележим не винаги е лесно, защото ние често мислим, че трябва „много добре“ да обсмислим това, което се е случило. И така не може да си дадем сметка,когато от момент от обмисляне сме преминали в момент на невротичност. Когато усетим, че сме твърде напрегнати, това може да е нашата червена лампичка, да внесем съзнателност и да проверим дали умът ни се е вкопчил твърде много в някаква (няколко) ситуации. Може да се запитаме: „Мисля само за това, което се случва сега или усещам напрежение и товар от минали/бъдещи ситуации?“ По този начин може по-ясно да забележим дали сме вкопчили в нещо.
  2. Пауза. След като забележим, че сме се вкопчили в нещо – паузираме. В тази пауза ние всъщност прекъсваме невротичността на ума и си даваме възможност да мислим и действаме съзнателно. Може да вдишаме и издишаме няколко пъти – това често помага да се подравим към малко по-добро състояние и да се усетим по-настоящи. В паузата може да си напомним: „Избирам да не се вкопчвам и невротизирам. Избирам да пусна ситуацията до следващия път, в който тя възникне и има нужда да я адресирам.“ Ако усетите, че това ви е създало спокойствие, може да продължите напред. Ако обаче усетите, че ситуацията е твърде интензивна и не може да спрете да мислите за нея – това обикновеное значи, че има решение, което е нужно да се вземе и/или действие, което е нужно да се предприеме, иначе тази ситуация ще продължава да ни безпокои. В този случай, може да си отделите 10-20 минути и да си разпишете в тетрадка какво точно е това, което ви създава напрежение и какво може да направите, за да се чувствате по-добре в тази ситуация? Разписвате това, което се случва и варианти какво може да направите, за да е ок за вас, докато наистина усетите, че интензитета на тази ситуация намалява и тя се усеща малко по-неутрална за вас. След това може да вземете ясно решение какво да направите и да си заложите кога ще го направите, за да придвижите ситуацията напред. Когато имаме ясен план как ще се справим с една неприятна за нас ситуация, това създава спокойствие в нас. Разбира се, планът може да не даде решение, но ще сме опитали, ще знаем, че това не работи и ще пробваме нещо друго, докато намерим най-приятното решение за нас. С този план и с този майндсет е доста по-лесно да „пуснем“ ситуацията и да освободим нашето „сега“, за да се фокусираме към това, което реално се случва сега.
  3. Съзнателен избор. Съзнателно избираме да пуснем ситуацията и да продължим напред. Ако има нужда – избираме какво решение ще вземем, какво действие ще предприемем и си го залагаме в графика (може и веднага да го изпълним, ако обстоятелствата позволяват). Може мислено или гласно да си кажем: „Избирам да пусна тази ситуация и да продължа напред„. Разбира се, идеята не е, че от тук насетне забравяме изцяло за тази ситуация. Идеята е просто да излезем от вкопчването на ума, което създава невротичност и да тренираме да адресираме ситуациите, когато те възникват и да ги пускаме, а не да ги носим с часове, дни, седмици или месеци в себе си. Когато пуснем ситуацията – може веднага да усетите, че по този начин се подравняваме към едно по-неутрално, приятно състояние и по-този начин имаме капацитет да се справим с това, което се случва сега по много по адекватен и спокоен начин. Ако след като пуснете ситуация не усещате отпускането, за което споменавам, това значи, че най-вероятно не сте пуснали ситуацията и има нужда отново да минете по т.2 и т. 3.
  4. Действие. Ако умът ни се е вкопчил в една ситуация, значи явно в тази ситуация има нещо, което е важно за нас. И ако не може да я пуснем само със съзнателност, то значи, че е нужно да се вземе ясно решение и да се предприеме действие в посока на това ситуацията да се „изчисти“. Решението и действието, което изберем не е нужно да са перфектни, а енужно просто да ни придвижат поне една стъпка напред към изчистване на ситуацията. По-добре неперфектно решение и действие, отколкото да обмисляме още 20 години тази ситуация (знам, че преувеличавам с „20 години“, но понякога се усеща точно толкова дълго, нали? :)). Тук, освен решение и действие, може би ще има нужда да си дадем позволение да сгрешим, да знаем, че можем да си простим ако се случи и да развием силно доверие в себе, че дори и да сгрешим, ще коригираме каквото има нужда, и ще продължим напред. Всяко решение и действие напред е правилно (дори и да е „грешка“).
  5. Фокусираш се върху нещо друго. След като сме взели ясно решение и сме направили действието (или сме си го заложили в графика) е нужно съзнателно да се фокусираме върху нещо друго. По този начин ние реално „пускаме“ ситуацията. Може да си кажем: „Аз имам гъвкав ум и минавам лесно през всяка ситуация„. Много добра стратегия е, още предварително да имате ясно заложено какво ново ще мислите след като пуснете една ситуация от ума си, за да може да не минавате от едно чудене (относно ситуацията) в друго чудене (къде да си сложа фокуса сега). Например, може още от сега да си заложите, че веднага след като пуснете вкопчването си от дадена ситуация, веднага си пускате любимия подкаст, мотивиращо видео в youtube, ще напишете 10 позитивни утвърждения за себе си или нещо друго, което знаете, че ви подравняве към добро състояние. Т.е. вие предварително знаете какво правите веднага след като пуснете една ситуация. Така, дори и ако след цялото мислене, решение и действие, забележите, че умът ви иска да остане вкопчен в ситуацията и да се невротизира, вие съзнателно може да изберате да пуснете ситуацията за този момент и да направите това, което сте си заложили. Защото знаете, че това Е най-дпброто решение за вас в този момент и да се подравните към добро състояние и неутралност. Всеки момент на подобна съзнателност е момент на победа за нас! :)
  6. Адресираме това, което се случва сега. Това, което се случва сега е това, което има нужда да се случва. Т.е. може да гледаме на него не като на нещо, което ни пречи да стоим вкопчени в минали ситуации, а като на нещо, което ни помага да продъжим напред. Животът има изключителна интелигентност и това, което е пред нас е това, което е за нас. Когато пуснем вкопчеността на ума си в дадена ситуация, може да погледнем това, което се случва сега с чисто съзнание и да го изпълним с благодарност, с уважение, че имаме възможност да се занимаем с това и да дадем най-доброто от себе си в изпълнението му. Ако ние през това време сме вкопчени в хиляди минали или въображаеми ситуации, ние няма как да дадем най-доброто от себе си в изпълнението на нещо важно за нас в този момент. Но когато пуснем всичко и дадем цялото си внимание на това, което се случва сега – може да сме сигурни и дори горди, че даваме най-доброто от себе си в реализирането на това, което има да се реализира в този момент. :)

 

Ок! Това са стъпките, с които упражняваме да имаме тефлонов ум, да минаваме по-лесно през ситуациите в живота си и да изпълняваме това, което е пред нас с повече съзнателност.

Разбира се, когато ситуацията от преди възникне отново (или нейното продължение се случи) – тогава и ние я адресираме отново. И пак – практикуваме да реагираме/действаме на нея, когато се случва и след това я пускаме, и минаваме към следващата ситуация. Не я влачим с часове, дни и седмици в ума си. Стараем се да адресираме само това, което се случва сега.

Понякога е наистина трудно, но знам, че с практиката, малко по малко задобряваме. :) А когато успеем да го направим – може да усетим потъването в реалността, потъването в настоящия момент, в това което се случва сега. И спокойствието, което сегашният момент носи. Необременеността от всичко останало, което се е случило или има да се случи. Просто спокойствието на това, което е сега. Нищо друго. Нищо повече. Всеки момент на такава съзнателност е момент на победа, спокойствие и освобождение за нас.

Пробвайте тази практика и ми пишете дали ви действа добре. Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

2 стъпки, с които да поддържаме живота си чист

2 стъпки, с които да поддържаме живота си чист

 

Когато животът ни е чист, ние не само се чувстваме добре, но и това което искаме се случва много по-бързо и по-приятно. Не защото животът е по-благосклонен към нас! А просто защото няма „нечисти“ неща, които да ни дърпат назад. Няма неща, за който постоянно да се обръщаме назад, да премисляме за поред път, да съжаляваме и т.н. Няма неща, които да държат сърцето ни свито и да се усещат като товар, който нон стоп ни пречи да вървим напред.

Едно от най-силните ми пожелания за себе си и всеки друг човек е да изградим и поддържаме такава чистота в живота си, че винаги да се движим уверено, смело и много по-леко напред. В днешната статия искам да споделя двете най-важни според мен насоки, с който може да постигнем това:

  1. Довършване на недовършеното. Всичко, което сме започнали, но не сме довършили са неща, които ни дърпат назад. Неща, които отнемат от менталната ни енергия и заедно с това ни карат да мислим за себе си като за човек, който не може да завършва нещата, които започва (или изобщо не ги започва). Започнатите и недовършени неща на повърхността изглеждат невинни и невъздействащи, но всъщност те създават много голяма стагнация в живота ни. Затова едно от най, най-важните неща е постоянно да изчистваме всичко започнато и недовършено, което имаме в живота си. Може да е започнат и изоставен проект. Започнат и недовършен курс по език. Идея, която постоянно ни се върти в главата и нищо не сме направили по нея. Декорация, която отдавна искаме да направим/сменим в къщата си, и т.н. Отделете си 10 минути и запишете на един лист всичко започнато и недовършено + всичко, което отдавна искате да направите, все още стои в главата ви, но така и не сте го започнали. След това, съзнателно прегледайте всички неща, които сте описали във вашия списък и вижте кои от тях наистина са ви актуални към този момент и кои вече не са подравнени за вас, но сте ги написали, просто защото е нещо започнато (т.е. преди сте го искали, сега обаче вече не се усеща толкова вдъхновяващо за вас, но  все още стои и занимава главата ви). Всички неща от списъка ви, които усещате, че вече не са подравнени за вас в този момент – зачертнете ги едновременно от списъка си и от главата си. Просто ги пусне. Не дочитайте книги, които не са ви интересни. Няма смисъл да влагате времето и енергията си за тях щом вече не са нещо, което ви събужда. Ако нещо не се усеща наистина, наистина вълнуващо за вас в този момент, приемете, че е било идея, която преди е резонирала с вас, но вече не, и е най-добре да я пуснете, за да имате пространство, фокус и енергия за това, което е наистина важно и вълнуващо за вас в този момент. Останалите неща от списъка ви, които наистина усещате, че ви вълнуват – включете ги във визията си, заложете си ги за изпълнение тази или следващата година и започнете с изпълнението. Когато пуснете ненужното и направите план за всичко останало, което ви вълнува, би следвало да усетите повече яснота и задвиженост напред. Това е следствие от факта, че сме си свършили работата и сме създали чисто пространство за себе си и идеите си (като просто сме организира всичко недовършено в живота си. :)
  2. Изчистване на недоволството вътре в нас. Да поддържаш чистота вътре в себе си означава да не задържаш негативност от какъвто и да е вид дълго в себе си. Всичко, което ни дразни, всичко недоизказано с хората около нас, всички неадресирани неща със себе си, всичко, което ни кара да се чувстваме зле – то създава недоволство в нас. И ако не го „изчистим“ то се превръща в една топка от негативност вътре в нас, която дава сила повече на реактивния ни себе си, отколкото на съзнателния и развиващия се себе си. Духовността има малко общо с това в какво вярваме и много общо с това в какво вътрешно състояние живеем живота. И тук най-ценното е съзнателно да поддържаме климата вътре в себе си наистина спокоен, чист и вдъхновен. За се случи това е нужно да започнем ясно да забелязаваме и изчистваме недоволствата, които възникват вътре в нас или може отдавна са се натрупали в нас. Може да е нещо дребно, което ви дразни у дома и всеки ден като го видите създава негативност във вас. Или нещо, което ви дразни по пътя за работата. Или нещо, което ви безпокои от скоро или от отдавна. Усещане, че между вас и някой човек има неизказани, неясни неща и това ви натоварва. Или някой ви дразни с нещо конкретно и усещате, че е време това да се промени. Такива неща винаги възникват и ще продължават да възникват в живота ни. И идеята е ние да ги забелязваме и да ги изчистваме, вместо да си ги трупаме на гърба. Както може би някой от вас вече се досещат – това „изчистване“ е малко неудобно. Обикновеное е свързано с провеждане на някои некомфортни разговори с други хора или… със себе си. Но ако искате животът ви да се усеща наистина чист, задвижващ и вдъхновяващ, трябва да намерите своя начин и да го направите. Отделите си 10 минути и опишете всичко, което ви дразни и носи недоволство – в средата около вас, в отношенията с другите, стари недоизказани неща с някой човек, неща, които отдавна искате да адресирате свързани с вас самите. И после си заложете начин, по който това нещо може да се изчисти. За всяко нещо може да се запитате: Какво ми е нужно да се случи за това нещо, за да се усещам „на чисто“ и да се чувствам добре? Например, ако е нужно да проведете „изчистващ“ разговор с някой човек – за да се чувствате по-уверени, може да си разпишете точки за водене на този труден разговор (може да използвате за пример имаго диалог). И така за всяко нещо от списъка ви – си разпишете как да го изчистите, за да не стои като нещо недоизказано, назавършено и тежащо вътре във вас. Няма да лъжа, работата по този списък обикновено е свързана с наистина неудобни ситуации, но аз ви гарантирам, че от другата страна на това неудобство ще се почувствате наистина на чисто с хората, със себе си и с живота си напред. И това ни дава изключително силно задвижване и вдъхновение да вървим напред. Защото вече не да теглим целия емоционален багаж, който понякога от години е стоял на раменете ни. :)

Та, това, което искам да кажа е следното….

Ако имате план до края на годината с всичко, което искате да приключите до края на 2021г. – следвайте го! Пращам ви енергия и силни пожелания да го случите по най-приятния и продуктивен начин за вас. :) НО, ако се чудите кое е най-доброто нещо, което може да направите за края на годината през 2021г. – изпълнете двете стъпки посочени по-горе.

И просто започнете новата година на чисто!

Това е вече наистина е един от най-ценните подаръци, който може да подарите на сърцето и живота си за следващата година. :)

За инструмент, с който да планирате и организирате новата си 2022г. (включително описване на всичко недовършено), може да изтеглите ъпдейтнатия ми ексел за планиране и изпълнение на 2022г. от ТУК. Темплейта включва описание на областите за създаване на визия + годишно, месечно и дневно планиране + бюджет, с който да си създавет повече яснота как използвате парите си. Чувствайте се свободни да променяте това, което не отговаря за вас и да адаптирате таблицата така, че да бъде в най-голяма полза лично за вас.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запишете се да получавате други статии от мен ТУК. :)

Мантрата, която променя живота ми

Мантрата, която променя живота ми

От няколко месеца си казвам една мантра всеки път когато усетя, че нещо ме ядоса, изнерви или е твърде предизвикващо моите разбирания и ценности. И учудващо за мен, но тази мантра започна осезаемо да променя живота ми. Т.е. започна много силно да променя начина, по който приемам това, което се случва и то вече не изглежда толкова емоционално заредено, изнервящо и неприятно. И по този начин аз минавам през каквото се случва много по-неутрално, лесно и понякога дори приятно за мен.

Мантрата е изключително проста. Но установих, че смисълът, който стои зад нея й създава огромната сила, която има.

Затова ще разкажа накратко за смисъла й, и после ще споделя коя е мантарата.

Основната идея е, че нещастието (страданието в някоя от неговите форми) идва при нас само когато ние НЕ сме ок с това, което е.

Т.е., когато това, което се случва не е това, което искаме да се случи. Или не е това, което сме очаквали да се случи. Или не е това, което сме планирали да се случи. Или когато това, което се случва много противоречи на нашите лични разбирания и ценности.

Ако обърнете внимание на всяка една ситуация, която ви е изнервяла до сега, ще разберете, че това, което реално се е случило е едно от горните неща (а не ситуацията сама по себе си).

Когато това, което се случва не е ок за нас, то създават в нас дразнение, гняв, негативност, недоволство, напрежение. Обикновено, когато става дума за по-големи ситуации, ние можем да забележим когато това дразнение започват да се надигат в нас и евентуално да се справим с него. Но, когато ситуациите са много дребни, ежедневни неща, тази негативност се случва доста незабележимо. Ние просто сме свикнали с тези мини ситуации и тези мини негативностти и те просто си вървят незабелязано на бекраунд вътре в нас. Тези дребни ситуации обаче създават негативни емоции в нас, които  се натрупват през деня и често ни карат да се усещаме наистина изморени в края на деня си.

Ето какви дребни ситуации имам предвид.

Например, наскоро ходих в супермаркета до нас и нямаше един плод, който аз много обичам и много исках да си купя. Но точно в този момент нямаше от този плод в супермаркета. В този момент аз забелязах как започвам да се изнервям и да си разказвам нещо от сорта на: „Как може да не зареждат от този плод? Как може да не следят, че е свършил? Защо не са се погрижили за това? Днес специално исках точно този плод да си купя! И без това не ми харесва да идвам в супермаркета, сега още повече не ми харесва! Какво искат, в друг супермаркет ли трябва да започна да ходя?“ и т.н., и т.н. Това е просто моята автоматична нормална човешка негативност, която възниква, когато нещо не е каквото го искаме да е. И това ми създава мини неприятно състояние.

Или пък, един ден по главната улица видях една дама, която беше само по високи токчета с изключително изразян бански, почти гола да седи посредата на главната улица и да говори по телефона. Градът, в който живея е топъл, туристически град, събирателна точка за много хора от целия свят и може да видиш наистина всичко. Но това ми дойде в повече и в този момент забелязах как започвам да осъждам и да си разказвам нещо от сорта на: „Е, това вече е прекалено! Кому е нужно?! На главаната улица си, по дяволите, почти гола?! Наистина ли това е Ок за теб?!“  и т.н., и т.н. Отново – това е моята автоматична нормална човешка негативност, която възниква, когато нещо предизвика моите лични разбирания и ценности. И това ми създава мини неприятно състояние.

По същия начин се изнервих на един човек, който в апартамент до нас, в неделя следобед така си беше надул музиката, че беше вдигнал целия квартал на крака, без да се съобрази с абсолютно никой около себе си. Моята инстинктивна реакция беше веднага да се ядосам, да му направя забележка (той не спря) и след това поне още 2 часа си разказвах колко несъобразителен е този човек, как така изобщо не му идва на ум, че някой може да иска да си почивка в неделя и т.н. Да не говорим, че в момента рутината около графика ми е променена и това ми създава още повече дискомфорт, ами сега и не мога да си почина в неделя. Още повече, че документите, които съм подала за еди си какво, вече две седмици седят в общината и никой не ми връща обратна връзка дали има придвижване на случая……. знаете как човек скача от едно негативно нещо на друго, нали? Така и си минаха още 2-3 часа изнервеност и негативни емоции.

Хиляди дребни ситуации, около които се сещаме за още хиляди други дребни ситуации, които ни създават мини изнервеност и които нон стоп ни изкарват от вътрешния мир, който повечето от нас искаме да усещаме.

Един ден забелязах всичко това, което се случва на бекграунд в мен и започнах да мисля какво наистина се случва тук. И… беше това, което отдавна знам – когато ние не сме Ок с това, което се случва, това създава страдание в нас. Осъждане, неприемане, недоволство, негативност, няма значение – някаква форма на страдание с негативни емоции възниква в нас и започва бавно да иска да се надгражда с още и още ситуации. В един момент човек може да получи силна мозъчна мъгла от негативни емоции, заради именно такива дребни ситуации, които изглеждат незначителни, но се натрупват и започват да ни държат в неприятно състояние. Ограбват капацитета ни да бъдем трезви, будни и радостни. Ограбват способността ни да присъстваме в наистина качествени емоции и състояние.

Тогава един ден интуитивно ми дойде на ум да си кажа „Ок е“.

За всичко, което си казвам, че не е ок и после създавам истории, с които допълнително да си разказвам колко много не е ок – Ок е.

Ок е да е такова каквото Е.

Ок е, че няма точно този плод, точно в този ден, точно в този час в супермаркета. Ок е.

Ок е, че дамата е решила да се облече по начина, по който тя си е решила да се облече. Ок е!

Ок е, че някой в неделя следобед е решил да усили музиката до дупка без да се съобрази. Ок е.

Ок е, че рутината ми не е както искам да е в този момент и трябва да се промени за някакъв период.

Ок е, че нещата не се случват както бях планирала да се случат.

Ок е, че в администрацията са по-бавни отколкото искам да бъдат.

Ок е, че изоставам със задачите си този месец.

Ок е, че не мога да започна това, което исках да започна, тогава когато исках да го започна.

Ок е, че не съм в най-доборото си състояние.

Ок е.

Изведнъж целия товар, който усещам сякаш пада. Цялата артилерия сили, който съм впрегнала да контролирам да е така както го искам да е, се отпускат.

И всичко става по-леко.

Започнах за всяка една ситуация, която усетя, че предизвиква в мен стрес, недоволство, гняв, срам, вина или каквото и да е друго неприятно усещане, да си казвам „Ок е“.

И в момента, в който си го кажа, това, което се случва започва да изглежда много по-неутрално и спокойно. Ситуацията, която не харесвам е все още там, все още е неприятна, все още не я искам, но тя вече не е нещо, което ме изкарва извън центърът ми и не ми създава толкова много негативна реактивност. Тя става просто Ок.

Ок е.

Това е мантарата.

Всеки път, когато нещо ме изнерви или предизвика дори и най-малката негативна емоциявдишвам дълбоко, издишвам и си казвам „Ок е“. И си спомням си, че наистина е Ок. Това веднага променя едновременно и мен, и ситуацията.

Понякога, когато умът ми се заяде и каже: „Не, този път вече не е Ок!„, си казвам: „Добре, аз как реално знам, че наистина е ок?“ (все пак, ние не искаме да се заблуждаваме, нали?)

Знам, защото това е, което се случва в този момент. В следващия момент може да е нещо друго, мога да го променя, но тук, сега – това е, което Е. И всяко спорене с реалността, с това, което Е – води до страдание.

Знам, защото вярвам 1000% в дълбоката интелигентност на живота и че той не би случил нещо, което не е ок. Дори и то понякога да изглежна ужасно отвън. Само и единствено моята лична интерпретация и ограничена човешка перспектива може да направи нещо да изглежда, че не е ок.

Но то, в дълбочината си, в същността си е Ок. Това, което Е, винаги е Ок.

И аз мога да си отдъхна. Мога да си спомня, че не е нужно да контролирам целия свят или всеки човек, или да осъждам това, което не е моя работа, което е непознато, неудобно, неприятно или неразбираемо за мен.

Единственото, което мога да направя, като съзнателен човек, който съзнателно е избрал да не страда, а да живее в истинско партньорство с Живота – е да приема това, което Е в този момент. Не защото се примирявам с него, а защото приемам, че това е което Е в този момент, в тази ситуация.

Ок е.

Това е мантарата.

Изключително проста, но фундаментално и феноменлано силна.

Имам само едно най-важно уточнение към тази мантра и ако четете моите постове и статии, най-вероято това уточнение няма да ви учуди. То е, че ние НЕ използваме мантрата „Ок е“, за да се примиряваме с това, което се случва и да не правим нищо. Със сигурност не! Ако има нещо да се направи, за да може ситуацията, която не харесваме да се промени и да бъде както искаме (и в много случаи наистина има какво да се направи) – нужно е да го направим, наша отговорност е да предприемем действие (особено, когато ства дума за по-големи и важни ситуации)! Например аз се оплаках на мениджъра на сградара до нас от човека с музиката и той повече не го е правил. Разбира се, мога също да отида и да споделя на мениджъра в супермаркета колко добре е да зареждат по-често този плод (може би е смешно, но аз реално мога да отида, да предприема някакво действие т.е. имам някакъв контрол в тази ситуация).

Но би било глупаво да ида да разказвам на дамата как трябва да се облече различно, защото… защото на мен не ми харесва?!?! Там където нищо не може да се направи – просто приемаме, че е това, което е. И го използваме като ситуация, с която да успокоим вечно обезпокоеното си от всички и всичко его. :)

Т.е., важното тук е, че ние не използваме мантрата Ок е, за да се примиряваме. Ние използваме мантрата Ок е, за да приемем това, което Е в този момент. За да запазим вътрешния си мир. Да останем центрирани. Защото знаем, че от тази база на приемане и спокойствие, ние сме в максимално адекватно състояние, за да преценим дали има какво да направим в тази ситуация и да измислим най-адекватно (дори креативно) решение за нея, за да е така както искаме. От позицията на гняв ние сме реактивни и се въвличаме в много неадекватни, изморяващи и губещи време реакции, а когато сме спокойни – това не само е по-щадящо за нас, ами и мозъкът ни е на линия да мисли трезво и да измисля адекватни, дори креативни решения за справяне с възникналата ситуация.

Мантрата „Ок е“ и неутралността, която тя създава в нас, ни помага да не влизаме в несъзнателно реакции и да спрем да тровим организма си, цялата си система, с тези хиляди мини негативни емоции всеки ден, по много пъти на ден.

Но… Ок е, дори и когато това се случи. :) То е част от човешкия ни опит.

Другари, не преувеличавам – Ок е е мантра, която има силата да промени живота ни.

Може още сега да я пробвате. Вземете една ситуацията, която много ви е изнервила или издразнила последните дни. Спомнете си я добре. Спомнете си за какво точно е била. Колко неприятна е била. И си кажете: Ок е! Ок е.

И просто си дайте няколко секунди да усетите отпускането, което се случва, когато си го кажете.

Велико, красиво усещане на отпускане в мъдростта на живота. И отпускане в нашият вече разширен капацитет да бъдем Ок с това, което Е. Каквото и да е то.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

10 насоки за по-лесно живеене

10 насоки за по-лесно живеене

Идеята да направим живота си по-лесен винаги звучи секси. Тя е възможна и невъзможна едновременно. Невъзможна е, защото ние не може да направим самия живот по-лесен. Той е такъв какъвто Е.

Нещото обаче, което може да направим е, ние да минаваме по-лесно през това, което Е. И това е, което прави живота (да изглежда и да се усеща) по-лесен. Не, че той самият се променя в неговата същност. А нашата способност да минаваме по-лесно през него го прави да се усеща много по-лесен.

Може да постигнем това по два начина – (1) различни стратегии, които са подравнени лично към нас и улесняват ежедневието ни и (2) възпитаване на начин на мислене в себе си, който ни помага да възприемаме и интерпретираме нещата от живота така, че да минаваме по-леко през тях (вместо да се вкопчваме, циклим и създаваме негативни истории около тях).

Т.е. най-важното нещо за осъзнаване тук е, че лекота в живота е най-вече стратегия и начина на мислене, отколкото „реалност“. В реалността, животът е хаос. И ако ние не изградим подходящи за себе си стратегии и начин на мислене, животът винаги ще се усеща хаотичен, тежък и труден.

Днес искам да споделя с вас 10 насоки, свързани най-вече с начина на мислене, с които може да направим живеенето си доста по-лесно (и приятно) :)

1. Позволяваме си тотално да объркваме нещата и да грешим. Едно от нещата, които правят живота бавен и труден е страхът да не объркаме нещо. Обмисляме, пресмятаме, изчакваме, обмисляме пак, пресмятаме пак. И в един момент, заради всичкото това обмисляне започваме силно да циклим. Колкото повече обмисляме, толкова повече неща изникват, които си мислим, че има нужда да обмислим „още малко“. Не, че не е хубаво да помислим и пресметнем една ситуация, но следва и да сме съзнателни, че от един момент натам, нашето обмисляне вместо да е полезно, започва да създава тежест, обърканост, съмнения, мозъчна мъгла, негативно мислене и т.н. Идеята тук е, когато този момент дойде, вместо да продължим да циклим и да си мислим, че ще го измислим – просто съзнателно да пуснем нуждата от допълнително обмисляне и да продължим напред, бъдейки тотално Ок, че може да сгрешим. Просто взимаме едно решение и продължаваме напред. Отваряйки се изцяло за възможността, че не сме сигурни дали е правилно и че нещата може да се объркат. И това е Ок. Защото дори и да се объркат, ние ще ги поправим.

Т.е. ние си даваме тотално позволение да объркваме нещата и да грешим, защото знаем, че дори и да се случи, ние сме в пълна готовност да поправим всичко, което се окаже, че е било „грешка“.

2. Позволяваме си да бъдем дълбоко разочаровани от себе си. Понякога си залагам срок за наистина важна за мен цел и не постигам тази цел в зададения срок. Не само това, ами не постигам тази цел и в следващия срок, който си задам. Имам такива цели, за които са минали години, и аз просто не ги постигам, колкото и много желание, и усилия да полагам. В тези случаи аз мога да се оставя, да бъда истински разочарована от себе си и да се откажа. Но това няма да ме направи щастлив човек. Може би ще ме направи примирен човек, но не и щастлив човек. Затова аз си давам пълно позволение да бъда дълбоко разочарована от себе си И това да НЕ ме спре да продължа напред към това, което искам. Защото да се откажа от това, което истински искам струва повече отколкото да опитвам, дори и опитването ми да е до живот.

 

Дайте си позволение да разочаровате себе си (и дори да разочаровате други хора), хиляди пъти ако се случи И това да НЕ може да ви спре да продължите да опитвате. Когато разочарованието се случи, ние си позволяваме да го почувстваме. Ок сме с него. Не го караме да значи нещо за нас или за нашата стойност като хора. И просто продължаваме напред.

 

3. Превръщаме недостатъците си в неутрални факти или в силни страни. Естествената реакция на повечето от нас, като видим някакъв недостатък в себе си (или в другите) е веднага да го осъдим или да започнем да си разказваме как заради този недостатък няма да може да направим нещо или да постигнем някаква цел, или да имаме нещо. Например, много от хората, с които работя мислят, че трябва да бъдат постоянни, за да постигнат целите си и понякога казват: „Аз просто не съм постоянна и няма да мога да имам >този резултат<„.

 

Истината е, че познавам много непостоянни хора, създали истински постоянни и големи резултати. Постоянството е повече стратегия, а не черта на характера.

 

Това дали ти си постоянен или не си постоянен (като черта на характера) няма значение за това дали ще постигнеш или няма да постигнеш даден резултат. Това, което има значение е да знаеш как ти лично функционираш и да създадеш процес около това, който процес (а не ти самия) да създава постоянство. По този начин ти ще създадеш резултатите, които постоянството създава, без да имаш постоянство. И това може да се приложи за всяко едно качество, което ние смятаме за „недостатък“ и си мислим, че ни пречи да постигнем нещо. Например, аз съм хипер постоянна във ФБ страницата си и поствам абсолютно всеки ден. Но това не е моето постоянство като черта на характера. Това е процесът, който съм създала, и който генерира постоянство. В релаността – аз отделям само един ден в месеца да пиша всички постове чрез процеса, който съм създала и работи за мен. И този процес накрая генерира ежедневно постоянство във Фб, което ми дава ползите и резултатите от постоянството, без аз реално да бъда постоянна. ;)

 

4. Умението да празнуваме всяко малко нещо. Всяка малка стъпка. Да имаме съзнателността да я отчетем и да се поздравим за нея. Вместо да я подминем като нещо незначително и че все едно нищо не сме направили. Много от нас сме израстнали в семейства, в който никой никога не ни е потупвал по рамото, не ни е хвалел за нищо и дори може би са ни критикували за всяка грешка (без да обръщат внимание на това, което сме правили правилно). И за нас моделът, в който някой (или самите ние) ни каже: Браво! Чудесно се справи! е просто непознат. На нас дори не ни идва на ум да го направим, ние сме твърде заето да мислим за следващото нещо в листата си. Похвалата и празнуването обаче, дори на най-малкото нещо, създават огромна мотивация в нас. Изгражда уважение в нас към нас, че всъщност постигаме малки победи по пътя напред. Вдъхновява ни. И прави живота да се усеща много по-лесен. Отколкото живота да се усеща като никога несвършващ to do лист.

 

Стратегията, която ползвам тук е – всеки петък имам задача с преглед на изминалата седмица и планиране на следващата седмица, и тогава залагам 2- 3 резултата за следващата седмицата, които са важни за мен, колкото и да са малки. След това на следващия петък имам напоняне да отпразнуцвам тези резултати, дори това да е само да се похваля, потупам по рамота или да се планирам по-голямо празнуване в някой от дните. По този начин не забравям да празнувам малките стъпки и заедно с това изграждам навика да го правя по-интуитивно за всичко останало.

 

5. Умението да празнуваме всичко. Т.е. не само стъпките напред и хубавите неща. Но и големите фалове. Да празнуваме, че вече сме надрастнали работата си, че сме си взели болничен, че се чувстваме некомфортно, поемайки някакъв риск, че не печелим толкова колкото сме планирали да печелим, проваленото приятелство, което не сме очаквали. Всичко. Ако оценяваме и празнуваме Живота само като е лъскав, няма как да можем да се наслаждаваме на живота изцяло. Защото той предлага от всичко – и хубаво и лошо. И ако ние можем да видим всяко нещо (дори и фаловете) като стъпка, която ни придвижва по-близко до това, което искаме – така животът се усеща доста по-лесен.

 

6. Пускане на мисленето, че трябва да живеем в „баланс“ иначе нещо не е Ок с нас или с нашия живот. Хората постоянно говорят за постигане на баланс, а в реалността никой не го живее. Историята да живеем в баланс служи повече да се осъждаме че не сме „достатъчно балансирани“ и постоянно да търсим някакъв невъзможен баланс (тук разбирай „въртене в кръг“), отколкото да ни помага с нещо. Това, което е нужно е да приоритизираме определени неща в определено време. И да сме ок, че останалите неща не са приоритет в този момент.

 

7. Да бъдем мили със себе си. Има достатъчно хора, които не ни харесват, критикуват ни, осъждат ни, отхвърлят ни. Не е нужно ние да бъдем един от тях. Нищо от живота не се усеща лесно ако мразим себе си и живота си. Ако нещо не ни харесва в нас или в живота ни – правим план и го променяме. И през това време сме съзнателно мили и подкрепящи себе си. Съзнателно избираме да бъдем своя най-добър приятел. Ако не може да си позволиш да кажеш нещо неприятно на най-добрия си приятел, значи не го казваш и на себе си.

 

8. Приоретизирай наистина важните неща и наистина важните хора. Да искаме да сме на линия за всички и всичко прави живота много труден. Седни един ден и ясно дефинирай кои са наистина важните за теб дейности в живота ти. И кои са наистина важните хора за теб в живота ти. Те обикновено са много малко. И от там нататък – приоритизирай и се грижи на 100% само за тях. Всичко останало и всички останали може да сложиш в групата „както и да се случи“ и да си ок ако някой се разочарова от теб. Това прави живота много лесен.

 

9. Ясни граници. Реално, ние нямаме нужда от по-идеален (или по-лесен) живот. Ние имаме нужда от по-идеални граници. Животъ е хаос и ако ние не поставим ясни граници (под формата на правила и процеси) – хаосът навлиза и прави живота ти като торнадо, т.е. изморен си, но и ти не знаеш от какво (ясен знак на липса на граници с живота, другите и себе си).

 

Знай какво е наистина важно за теб. Създай си правила. Комуникирай ясно кое е Ок и кое не Ок за теб с другите. Изразявай ясно нуждите си. Създай стратегии, които те държат подравнен към важното. И се придържай към тези граници, без да рационализираш и сам да ги нарушаваш, очаквайки, че другите ще ги спазват заради теб.

 

10. Практикуване на пълно доверие в себе си. Каквото и да сме постигнали до този момент, колкото и голямо, и солидно да изглежда, то може да се срути за секунди. Когато живеем в страх да не изгубим това, което имаме – това кара живота да се усеща задъхващ и труден. Започваме да искаме да контролираме всичко, което е много натоварващо. Да имаме пълно доверие в себе си означава, че сме направили всичко нужно, за да изградим своята лична система, която поддържа всичко важно за нас и заедно с това да се отпуснем, вярвайки в себе си, че дори и всичко това да се срути – ние ще може да се справим и с тази ситуация. Не се вкопчваме и не поставяме доверието си в това, което имаме или сме постигнали, а постовяме доверието в себе си. По този начин, изведнъж целият товар, който си мислим, че трябва нон стоп да менажираме нещо да не се срути, се изпарява.

 

Това са моите 10 насоки за по-лесно живеене. :) Като посочих по-горе, всичко това няма да помогне животът да стане по-лесен. Защото той е такъв какъв то Е. Но ще ни помогне ние да минаваме по-лесно (и наистина по-приятно) през това, което се случва в живота. И това е, което прави животът по-лесен. Не той самият да се промени в неговата същност. А ние да можем да минаваме през него с повече лекота. :)

 

Хубавите неща в живота са реалност.

 

Болката ни също е реалност.

 

Приятните и не толкова приятните ситуации и емоции са реалност.

 

Дулността на живота е реалност.

 

Възможността да създадем пространство и за двете в живота си е реалност.

 

Всеки ден, всеки човек около нас се опитва да прави точно това.

 

Имаш пълно позволение да объркваш каквото и да объркаш по този път.

Пълно позволение да разочароваш хората около теб.

 

Да разочароваш себе си.

 

Да се проваляш.

 

Да стоиш в дискомфорта.

 

Да бъдеш Ок с него.

 

Да опитваш отново.

 

Ние те обичаме.

 

Ти се справяш чудесно.

 

Ако не се усеща така в този момент, рано или късно ще се усети със сигурност.

 

Избери една от насоките по-горе, която най-добре резонира за теб в този момент, приложи я по приятен за теб начин и усети лекотата, която тя носи в ежедневието. :)

 

Радвам се, че сме заедно по пътя напред.

 

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Колко истински са проблемите в живота ти?

Колко истински са проблемите в живота ти?

Преди време един познат ми даде да прочета част от книга на Ошо свързана с проблемите. През годините никога не съм имала подтик да науча повече за Ошо, въпреки известността му, затова не мога да дам мнение за него. Но този текст, свързан с проблемите ми остана в мислите и много често се сещам за него с усмивка и интерес. Днес исках още веднъж да мина през този текст по-задълбочено и реших директно да го преведа и да направя статия в блога. Разбира се, едно от най-ценните неща е, че така мога да споделя този текст с вас. Надявам се да ви подейства толкова приятно и замислящо, колкото и на мен. :)

Ето го и него:

„Тряба да повторя: Няма проблеми. Никога не съм срещнал нито един истински проблем – не и до сега.

А може би съм слушал хиляди хора и техните хиляди проблеми. Но никога не съм срещнал истински проблем. И не мисля, че това някога ще стане – защото истински проблем не съществува. „Проблем“ е нещо създадено от нас. Ситуациите са там. Но проблемите ги няма. Проблемите са вашите интерпретации на ситуациите. Една и съща ситуация може да не е проблем за един човек и да е проблем за някой друг човек.

Така че, зависи от теб дали ще създадеш проблем или няма да създадеш проблем. Но проблемите ги няма. Проблемите не съществуват. Те са в психoлогията на човек.

Просто погледни следващия път, когато си под пара и яздиш някой проблем. Просто погледни. Застани отстрани и погледни проблема. Наистина ли е там? Или ти си го създал? Погледни дълбоко в него и това, което с изненада ще установиш е, че той не се увеличава, той намалява. Той става все по-малък и по-малък. Колкото повече енергия вложиш да наблюдаваш (отстрани) проблема, толкова по-малък става той. И накрая идва момент, в който проблема вече не е там… и ти ще се посмееш доста добре.

Когато и да имаш проблем, просто го погледни. Проблемите са фантоми, те не съществуват. Просто обиколи проблема, погледни го от всеки ъгъл – как е възможно да съществува? Той е призрак. Ти го искаш, затова е там. Ти си го поискал, затова е там. То си го поканил, затова е там.

Но хората не харесват, когато им кажеш, че техния проблем не е проблем – те не харесват това. Те се чувстват зле. Ако слушаш техните проблеми, те се чувстват много добре. А ако кажеш: „Да, това е наистина голям проблем„, те са много щастливи. Ето защо психотерапията стана едно от най-важните неща на този век. Психотерапевта не помага на никой – може би помага на себе си, но на никой друг.

Той просто не може. Но хората въпреки това отиват и плащат. Те са радостни – той приема техните проблеми. Колкото и абсурден проблем да споделиш с психотерапевта, той го слуша много искрено и сериозно, сякаш наистина е там!

Той приема, че вие страдате много заради проблема и започва да работи върху него, да го анализира.

И това отнема години!

А дори и след години психотерапия, проблемът не е решен. Защото изначално проблемът никога не е бил там, как може някой да го реши? Но след години психотерапия, ти се уморяваш. Свършваш със стария проблем и сега искаш някой нов проблем. Така един ден изведнъж казваш: „Да, проблемът вече го няма!“ и благодариш на психотерапевта. Но това, което реално е помогнало е времето. Не психотерапевта. Повечето хора просто не обичат да чакат и наблюдават. Те се разсейват. Проблемът може да си е заминал сам за три семдици, но сега няма да си замине, защото с помощта на психотерапевта ще живее три години, или дори повече. Зависи колко богат си. Ако си достатъчно богат, проблемът може да продължи цял живот.

Следващият път, когато имаш проблем, погледни го, погледни дълбоко в него. Няма нужда от какъвто и да е анализ. Не го анализирай, защото анализът е начин да се отклониш от проблема. Когато започнеш да анализираш, ти не гледаш проблема. Ти започваш да питаш защо? Как така? От къде? И започваш да мислиш за детството, връзката с майка ти, връзката с баща ти. И хоп – вече си се заблудил. Сега вече не гледаш проблема. Фройдистката психоанализа е истинска игра на ума. И е играна с велика експертиза.

Не отивай в причините! Няма нужда, защото няма причина. Не отивай в миналото, няма нужда, защото това е отклоняване от проблема, който е в настоящия момент. ГЛЕДАЙ на проблема като нещо, което е тук и сега. Просто гледай в него. Не мисли за причините. Просто наблюдавай проблема такъв какъвто е.

И ще бъдеш изненадан, че гледайки дълбоко в проблема, той започва да изчезва. Иди, погледни го и ще откриеш, че той вече го няма.

Проблемите ги няма. Ние ги създаваме. Защото не можем да живеем без проблеми. Това е единствената причина, поради която ги създаваме. Да имаш проблем е да имаш занимание. Човек се чувства добре – имаш какво да правиш. Когато няма проблем си сам, празен – какво ще правиш? Всички проблеми свършиха!

Само си помисли – един ден Бог идва и казва: „Никакви проблеми повече – всички свършиха! Няма ги.

Какво ще правиш? Само помисли за този ден. Хората ще са в безизходица. Ще започнат да се гневят на Бог. Ще кажат: „Това не е благословия! Какво се очаква от нас да правим сега? Никакви проблеми?

Изведнъж никаква енергия не се движи на никъде. И ти се чувстваш застоял. Проблемът е начин за теб да се движиш, да продължаваш напред, да се надяваш, да желаеш, да мечтаеш. Проблемът ти дава изключително много възможности да се държиш зает.

Да бъдеш незает или да умееш да бъдеш незает, е това, което аз наричам медитация. Един незает ум, който се наслъжадава на момент на незаетост е медитативен ум.

Започни да се наслъждаваш на няколко незаети момента в деня ти. Дори и проблема да е там – ти чувстваш, че е там (аз казвам, че не е там, но ти чувстваш, че е там) – остави проблема настрана и му кажи: „Чакай малко! Животът е тук, целият живот е тук. Ще те реша, но точно сега ме остави да имам малко пространство незаето от никакъв проблем„. И така започни да имаш няколко незаети момента на ден. Когато наистина им се насладиш, ще видиш факта, че проблемите са създадени от теб, защото не си способен да се наслъждаваш на незаетите моменти. Проблемите просто запълват празнината.

Не си ли се наблюдавал? Седиш в една стая, ако няма какво да правиш, започваш да се чувстваш малко нервен. Започваш да се чувстваш малко некомфортно, неспокойно. Ще пуснеш радиото или телевизора, или ще започнеш да четеш вестника, който вече три пъти си чел. Или, ако само това ти е останало, ще заспиш, за да може да създадеш сънища и отново да си зает. Или ще започнеш да пушиш. Наблюдавал ли си това? Когато няма какво да правиш, става много трудно да бъдеш, просто да бъдеш.

Ще го кажа още веднъж: Няма проблем, Анандо. Погледни факта, че НЯМА проблем в живота.

Ако искаш да го имаш, твой е – наслъждавай му се с цялата ми благословия. Но истината е, че няма проблем.

Животът не е никакъв проблем – той е мистерия, която да се живее и наслъждава. Проблемите са създадени от теб, защото те е страх да се наслъждаваш на живота и те е страх да живееш. Проглемите са защита СРЕЩУ живота, срещу радостта, срещу любовта. Ти си казваш: „Как мога да се наслъждавам? Имам толкова много проблеми! КАК мога да се наслъждавам? Имам толкова много проблеми! Как мога да обичам този мъж или жена? Имам толкова много проблеми! Как мога да танцувам и да пея? Невъзможно!“ И ти може да намериш причините да не пееш, да не танцуваш. Твоите проблеми ти дават чудесна възможност да предотвратиш всичко това.

Погледни в проблемите и ще откриеш, че те са фикция.

И дори ако имаш проблем и усещаш, че е той истински, аз ти казвам, че това е Ок! Защо казвам, че е Ок?

Защото в момента, в който започнеш да чувстваш, че е Ок, той ще изчезне. Моментът, в който кажеш на проблема, че е Ок, ти вече си спрял да му даваш от енергията си. Ти си го приел. Моментът, в който си приел проблема, той вече не е проблем. Проблемът може да бъде проблем само, когато продължаваш да го отхвърляш. Когато казваш, че не трябва да бъде там… а той е там. Тогава проблемът се подсилва.

Затова казвам, че е Ок.

Хората идват при мен с техните големи проблеми и аз им казвам: „Ок е, много е добре, приеми го.“ Казвам им: „Просто трябва да приемеш и обичаш себе си„. И разбирам, Анандо казва: „Влудяващо е да слушам гласа ти постоянно да казва: Ок е… няма проблем. Просто така?!?!?!? Мисля, че ако отново го кажеш, ще започна да крещя!

Ти крещиш вече цял живот. Дали сега ще започнеш да крещиш или няма да крещиш, няма значение. Ти крещиш вече цял живот. Ти не си направил нищо друго до сега. Понякога по-силно, понякога по-тихо, но ти до сега само крещиш. Ето така виждам аз хората – крещящи хора. Техните сърца крещят. Тяхното същество крещи. Но това няма да помогне. Ти може да крещиш, но това няма да помогне.

Опитай да разбереш вместо да крещиш. Опитай да чуеш това, което ти казвам. Това, което ти казвам не е теория, то е факт. И ти го казвам, защото знам, че е така. Ако за мен може да няма проблем, защо за теб да не може? Приеми предизивикателството! Аз съм обикновен човек като теб. Аз нямам някакви екстра специални сили.

Единствената разлика между мен и теб е, че ти не казваш Ок на себе си, а аз съм казал абсолютно Ок на себе си – това е единствената разлика. Ти постоянно се опитваш да усъвършенстваш себе си, а аз не опитвам да усъвършенствам себе си. Аз съм си казал: „Несъвършенството е начинът, по който е живота„. Ти се опитваш да бъдеш перфектен, а аз съм приел моите неперфектности. Това е единствената разлика.

Така че, аз нямам никакви проблеми. Когато приемеш твоето несъвършенство, откъде може да дойде един проблем? Каквото и да стане ти казваш: „Ок е„. Тогава откъде може да дойде проблемът?

Когато приемеш границите, от къде може да дойде един проблем? Проблемът възниква от твоето неприемане. Ти не можеш да приемеш себе си такъв какъвто си, и ето ти проблем. И ти никога няма да приемеш себе си такъв какъвто си, така че проблемът винаги ще бъде там. Можеш ли да си представиш някой ден да приемеш, тотално да приемеш себе си такъв какъвто си? Ако можеш да си го представиш, тогава защо не го направиш сега?

Какво чакаш? Кого? Защо?

Аз съм приел себе си такъв какъвто съм и точно в този момент всички проблеми изчезнаха. Точно в този момент всички притеснения изчезнаха. Не че аз станах перфектен, не. Аз просто започнах да се наслъждавам на моите неперфектности. Перфекността не е възможна, защото животът продължава и продължава – той няма край.

Така че, единствения начин да премахнеш т.нар. проблеми е да приемеш живота си точно така, както го намираш в този момент. И да го живееш, да му се радваш, да му се насладиш. Следващият момент ще бъде дори по-радостен, защото ще дойде от този момент. И следващият след това ще бъде още по-радостен. И така нататък, и така нататък. И ти ще станеш все повече и повече радостен. Не че ти ще станеш радостен заради усъвършенстването ти, а заради живеенето на момента.

Ти самият ще си останеш неперфектен. Ти винаги ще имаш граници. И ти винаги ще имаш ситуации, при които ако искаш да създадеш проблем, ти веднага може да го създадеш. Ако не искаш да създадеш проблем, няма нужда да го създаваш.

Ти може да крещиш, но това няма да помогне. Това е което си правил цял живот до сега и не е помогнало.

Дори първичната терапия е показала, че не е от кой знае каква полза. Тя позволява на хората да крещят и да, чувства се от части добре. Позволява ти да изхвърлиш нещо, което имаш в себе си. Усещането е хубаво, защото се чувстваш някак по-лек, по-необременен. Но след няколко дни еуфорията изчезва и ти си същия. Акумулиращ проблеми. Отново отиваш на първична терапия, отново се почувстваш добре за няколко дни и отново същото.

Докато не разбереш, че трябва да спреш да създаваш проблеми, ти ще продължаваш да създаваш проблеми.

Може да ходиш в различни групи, може да правиш първични терапии, може да правиш хиляди други неща и след всяко едно от тях ти ще се чувставаш чудесно, защото си пуснал нещо, което ти е тежало. НО ти не се пуснал механизмът, който го е създал.

Ти си пуснал нещо, което си имал вътре в теб, но не си пуснал фабриката, която го е създала. И следователно ти ще го създадеш отново. Така, че каквото и друго да правиш, няма да е от голяма полза. Ще бъде просто малък отдих, почивка.

Има само едно нещо, което е нужно да разбереш. И това нещо е, че трябва да спреш да създаваш проблеми. Иначе ти ще ходиш от една група в друга група, от един психотерапевт при друг психотерапевт, от един психиатър при друг психиатър, от един вид терапия към друг вид терапия…

И всеки ще ти дава само малко отдих, само малко почивка. И после пак ще стане същото като преди.

Цялото усилие тук е да отрежеш проблемът в корените му.

Моля те, не създавай проблеми – няма проблеми, те не съществуват.

Ти може да крещиш колко искаш, но аз ще повтарям хидяли пъти: Анандо, няма проблем. Просто трябва да приемеш и обичаш себе си.

Да, ПРОСТО това.“

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Вътрешен инженеринг

Вътрешен инженеринг

 

Преди около година слушах книгата на Садгуру: „Вътрешен инженеринг„, а после изкарах и неговия кратък курс на същата тема.

Обобщено, вътрешен инженеринг е процесът всеки ден да се събуждаш и да изфабрикуваш (engineer) вътрешното състояние, от което искаш да живееш живота си.

Идеята е, че външният свят не е на 100% контрулируем. Ние няма как да го изфабрикуваме точно така както ние искаме да е. Но следва да можем да контролираме и изфабрикуваме вътрешния си свят точно така, 100%, както го искаме.

За да се случи това, първо е нужно да имаме съзнателна яснота за това в какво точно вътрешно състояние искаме да живеем живота си. И след това да създадем за себе си процес, по който всеки ден да изфабрикуваме това вътрешно състояние.

Ние обикновено вече сме наясно, че искаме да живеем живота си от позицията на вдъхновено, приятно състояние. Но това знание седи някак на бекграунд, някак не усещаме, че това е наше задължение и по-скоро живеем с мисълта и очакването, че ще се случи случайно, ако изобщо се случи (някой ден… след като всичките ни проблеми свършат… което все не се случва. :)).

Та, първата стъпка тук е съзнателно да уточним със себе си: В какво вътрешно състояние искам да живея живота си – в страдание или във вдъхновение (радост, мир, спокойствие, удоволствие – може да изберете която и да е дума, която най-силно резонира с вас и описва състоянието, което искате да имате)? Тук искам само да уточня, че да живееш живота си от красиво състояние не значи да не страдаш. Моментите, в които ние съзнателно си позволяваме да страдаме (особено срещайки трудни, разкъсващи сърцето ни ситуации в живота) са също красиви моменти. Страданието е истинско страдание само, когато е несъзнателно.

След като знаем в какво вътрешно състояние искаме да живеем живота си, следва да създадем процес, по който да „изфабрикуваме“/произведем това състояние за себе си. Тук за всеки човек може да работи различен процес и различни инструменти, но обобщено процесът е следния – когато усетим себе си в състояние на страдание да можем веднага да се подравим към красивото състояние, което съзнателно сме избрали за себе си. Крайната цел тук не е никога през живота си да не усещаме страдание. Крайната цел е все по-бързо да забелязваме, когато сме се въвлекли в несъзнателно, ненужно страдание и все по-бързо да може да се подравним към красивото си състояние + когато имаме истинска причина за страдание, да можем съзнателно да си позволим това да ни се случи и да се отпуснем в заземяването, мъдростта и промяната, които страданието обикновено носи за нас.

Днес искам да споделя с вас две насоки, по които може да направим това. Те не са от Садгуру, а само са вдъхновени от идеите в неговата книга и от дон Лъчо – шамана, с който прекарахме близо 3 седмици в Амазонската джунгла през юни месец (и който каза, че една от главните ежедневни задачи на всеки шаман е да практикува вътрешна хармония, независимо какво се случва в света отвън).

И двете насоки вклюват само 2-3 кратки въпроса. Може да изберете тези, които повече резонират с вас (или да си измислите свои на база на тях!) Като начин за изпълнение – може да помислите над тези въпроси като сутрешна 10 минутна практика за подравняване или във всеки момент от деня, в който забелжите, че сте се въвлекли в странно, ненужно, може би преувеличено страдание. :)

 

Въпроси за подравняване #1 :

  1. Каква е есенцията на начина, по който се чувствам в този момент (тук просто слагаме една дума – трудно, хаотично, тежко, несигурно, объркано, неспокойно…)
  2. Кои са действията, които съм правил в последните дни с същата тази енергия, по която се чувствам?
  3. Как мога да изпълня тези действия по нов начин, за да се усещат така както искам да се чувствам (състоянието, което искам да имам – спокойно, вдъхновяващо, магично, удоволствие…). Когато идентифицираме дейностито от т.2, идеята тук е или изцяло да махнем тези действия, или да ги променим така, че да създават енергията/вътрешното състояние, което искаме да създадем вътре в себе си.

Например, наскоро усетих, че се чувствам задъхано, трудно, неприятно, немотивирано. След като проверих със себе си, установих, че действията, които донесоха тази енергия в мен са задачи, които не са ми приятни за вършене, но е нужно да свърша и няма как да автоматизирам или делегирам. Когато се попитах как мога да реализирам тези задачи с енергията/състоянието, което искам да създам в себе си (вдъхновение, усмивка, лекота) това, което ми дойде е да си създам момент на истинско удоволствие в деня с… хапване на нещо шоколадово в красивата атмосфера на ресторанта под нас. :)

Сега, дали хапване на шоколадов десерт всеки ден е ок? Не, разбира се, че не е! Но това е само за няколко дни и истината е, че само това дребно нещо ми помогна да реализирам супер приятно важните за мен задачи! Плюс това ние не искаме да бъдем жертви на правилата, които сами създаваме за живота си, нали (в случая правилото за това как „трябва“ да изглежда моето здравословно хранене). Т.е., както става ясно, начинът по който може да променим действията си може да е свързан не само с конкретните действия, а може да е нещо, което просто помага за реализирането на тези действия по по-приятен начин. :) (Моля този пример да не се приема като, че шоколадовия десерт е решение за всеки проблем в живота ни, нали? За мен беше изненада, защото обикновено такъв тип решения не работят за мен, но беше правилното решение конкретно за този случай. :)))

 

Въпроси за подравняване #2:

  1. Кое е това което ме обезсилва в този момент? 
  2. Как това същото нещо може да ме овласти?

Това, което ни обезсилва обикновено е някаква история, която си разказваме за това, което ни се случва. Историята, която си разказваме за това, което се случва не е факт, не е това, което реално се случва, не е истина. Това е просто история, интерпретация, значение, което ние лепваме на това, което се случва и след това преживяваме ситуацията изцяло спрямо историята, която ние сами сме разказали (а не спрямо това, което реално се е случило). Тъй като това е само история (а не факт) – ние може съзнателно да променим тази история.

Например, един ден се хванах, че се чувствам зле и като обърнах внимание какво точно се случва в главата ми, забелязах, че си разказвам някакви драматична истории около това колко е неприятен живота. Като проверих защо точно е неприятен живота в този момент, установих, че защото… ми е скучно. Т.е. понеже ми е скучно и няма какво да правя в този момент, мозъкът ми, за да ме държи заета започва да разказва драматични истории за това колко е неприятен живота, колко аз не съм ок, как другите не ги бива и т.н. Съответно аз започвам да си създавам проблеми и след това трябва да си ги решавам, дори и всичко това да се случва не в реалността, а в главата ми (другари, аз съм истински продуктивен човек, трябва да се поддържам заета все някак!!! :)

Като се запитах, как скуката вместо да ме обезсилва (и генерира несъзнателно страдание), може да ме овласти, си спомних едно чудесно видео с Ювал Харари, в което той разказва как скуката е пространство, което подхранва изключително много нашата креативност. Как едно от най-важните умения за всеки човек е да може да е в тотален мир със скуката. Да се влюби в нея. И изведъж, аз се отпуснах в скуката. Позволих и не само да бъде, но да бъде добре дошла за мен. И така за секунди (и тук имам предвид буквално секунди) вътрешното ми състояние се промени от негативност и драма към спокойствие и вдъхновение! Върешна трансформаци. Алхимия.

Сега, тук въпросът, които често възниква е как да си разкажем овластяваща история ако тя не е истина? И любимият ми отгвор на този въпрос е, че когато имаме изобилен начин на мислене, НИЕ избираме кое е истина. Защото истината е относителна, особено когато „истината“ е просто интерпретация на това, което се случва, а не реален факт. :)

 

Другари, това са двете насоки, които може да използваме по всяко време, за да практикуваме вътрешен инженеринг. Умението да трансформираме вътрешното си състояние от „негативно“ в „позитивно“. Истинската алхимия в живота е именно това – умението, съзнателността да транформираме негативното в позитивно. 

Ние не си фантазираме, че някой ден негативните ни мисли и истории ще спрат. Ние не си фантазираме, че негативните ни емоции някога ще изчезнат. Ние знаем, че те винаги ще възникват вътре в нас. И ние сме подготвени за тях. Подготвени сме да практикуваме вътрешен инженерин. Подготвени сме да практикуваме истинска алхимия. И всеки момент на „негативност“ за нас чудесна възможност да практикуваме това истински ценно за нас умение. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

 

П.С. Ако искате да създавате и реализирате своя автентична визия за живота заедно с мен – може да се регистрирате ТУК, за да получите първи информация, когато отворим Мастърмайнда за нови хора (около края на тази или началото на другата година). :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Най-ценният въпрос, който да си зададем в предизвикваща ежедневна ситуация

Най-ценният въпрос, който да си зададем в предизвикваща ежедневна ситуация

За доста от нас, всеки ден се случват малки или големи ситуации, които предизвикват несигурностите ни, чувството, че не сме достатъчно добри в нещо или че не сме достатъчно добри изцяло като хора.

Тези ситуации освен, че ни карат да се чувстваме зле в момента на случването им, но заедно с това ние започваме да си разказваме истории около тях, свързваме ги с предишни ситуации, приемаме ги лично, правим ги да изглеждат големи и така освен, че увеличаваме времето си в негативни емоции, но и още повече подхранваме несигурностите си и чувството, че нещо не е ок с нас.

Например, онзи ден бях за първи път в един ресторант до нас. Сервитьорката, която ме посрещна изглеждаше напълно незаинтересована от мен. Мисля, че дори не ме поздрави и просто автоматично ме насочи към една маса. След това с видимо нежелание ми взе поръчката. А накрая, когато я попитах нещо – тя ме погледна неприятно, престорено се усмихна и отговори нещо тотално друго.

Аз, разбира се, веднага скочих в истории – „Може би нещо аз не изглеждам достатъчно добре, може би в този ресторант хора като мен не са добре дошли, може би им заемам място, което са искали да дадат на друг човек, може би искат да си починат и аз се натрапвам?!? От там започнах да се сещам за всички други ситуации от седмицата, които са предизивкали несигурностите ми, и така още повече да си затъвам в историите?!?

В смисъл… знаете колко негативни истории в минута може да генерира мозъка, нали?

И всичко това от ЕДНА малка предизвикваща несигурностите ни ситуация. Която ако не забележим и позволим да ни афектира – може да ни накара да се чувстваме зле часове и дни наред.

Разбира се, за вас ситуацията може да е изцяло различна, но процесът като цяло изглежда нещо такова:

Някаква дребна или голяма предизвикваща ситуация се случва –> Ние започваме да си разказваме истории как ние сме зле, как другите са зле, как живота е зле –> Започваме да свързваме тази ситуация с отминали ситуации и да си потвърждаме, че ние сме зле, че другите са зле, че живота е зле –> Чувстваме се зле, желанието ни за творческа работа намалява, правим задачите си с неприятно усещане недоволство, защото нали… ние не ставаме, другите не стават, живота не става… нищо не става –> И така може да продължим доста дълго надолу в негативна спирала.

Днес искам да ви споделя ЕДИН въпрос, който може да прекъсне този цикъл още в зародиш. И въпросът е:

Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

Когато чуем този въпрос, всичките ни несигурности сякаш се успокояват. Цялото кълбо от чувства, че нещо с нас не е наред, отшумява. И вече не става дума за НАС. Просто защото е ясно, че ние сме ОК.

По този начин процесът вече изглежда така:

Някаква дребна или голяма предизвикваща ситуация се случва –> Ние започваме да си разказваме истории как ние сме зле, как другите са зле, как живота е зле –> Забелязваме какво се случва и си спомняме, че ние всъщност не искаме да подхранваме несигурности си, а искаме да изградим стабилна подкрепа и вяра в себе си и затова си задаваме въпроса: Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

Тогава вече може да погледнем истината в лицето. Другият човек може би просто има лош ден и не е на кеф, може би му е последният ден на работа и няма търпение да си тръгне, може би снощи се е напил и не може да се контролира добре, може би си е такъв по принцип, може би току що се е ядосал на нещо и т.н. А може би наистина лично нас не ни харесва. Какъвто и да е случая – няма значение. Ние не караме тяхното поведение да значи нещо за нас като личности. Просто защото ние знаем, че ние СМЕ достойни за уважение, достойни за грижа, достойни за внимание.

Повечето от негативните истории, които си разказваме за себе си и ни карат да се чувстваме зле се базират на вярването ни, че не сме достатъчно заслужаващи да бъдем обичани, че не сме наистина достойни да бъдем уважавани, че не сме достатъчно важни някой безусловно да ни отдаде внимание и да се погрижи за нас.

Това е лъжата, през която повечето от нас интерпретираме ежедневните ситуации, които ни се случват.

И днес искам с вас да утвърдим в себе си, че това Е лъжа и да започнем да си разказваме по-подхранващи и окуражаващи истории за себе си. Може да направим това като във всяка една малка или голяма предизвикваща ситиация си зададем въпроса:

Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

На следващия ден отидох за обяд в един друг ресторант до нас. Сервитьорката ме посрещна изключително любезно и красиво. Сякаш съм най-желаният клиент на планетата. Тотално различно преживяване. Тотално различно чувство. И аз съзнателно му позволих да бъде истина за мен, защото знам, че аз заслужавам.

Следващият път, когато сте в малка или голяма предизвикваща ситуация (а може би имате такава сега в този момент), задайте си този въпрос и просто наблюдавайте как несигурностите ни намаляват, как прекъсваме цикъла от негативни истории от себе си за себе си и как съзнателно избираме да овластим себе си като заслужаващ уважение, любов и внимание човек.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Умението да минаваш през предизвикателствата на живота с усмивка

Умението да минаваш през предизвикателствата на живота с усмивка

 

Наскоро попитах една приятелка, на която истински се възхищавам, как успява да поддържа живота си на такова високо ниво с толкова подреденост и спокойствие.

Тя ми каза, че просто прави всичко с усмивка. Прави нещата, които харесва с усмивка. Прави нещата, които не харесва с усмивка. И прави нещата, които брутално няма желание да прави… с усмивка.

Повечето от нас сме свикнали да мислим, че „свобода“ е да правим това, което искаме, когато искаме. Проблемът е, че от ниско ниво на съзнателност, нашите искания и неискания отразяват нашия оцеляващ начина на мислене, базиран единствено на „бягане от болка“ и „бягане към удоволствия“. Искаме това, което свързваме с удоволствие и не искаме това, което свързваме с болка – двете неща, които изграждат рамките на нашия ментален затвор. От друга страна, когато сме на високо ниво на съзнателност, ние отваряме себе си за взаимодействие с Живота и тогава преминаваме от „това, което искам да правя“ към „това, което е нужно да бъде направено“. Т.е. тук пускаме рамките на индивидуалността (егото – моите искания и неискания) и излизаме на терена на безкрайността (живота), където вече истинската свобода живее.

Може би, а може би не, от горното става ясно следното: истинска „свобода“ не е да правиш каквото искаш, а да правиш това, което е нужно да бъде направено. Животът обикновено има много по-голяма интелигентност от нашият индивидуален ум.

Нека създадем по-ясно разграничение между това, което искам и това, което е нужно да бъде направено.

Помислете за едно важно решение, което е нужно да вземете.

.

.

.

Наистина, помислете – кое е едно важно решение, за което силно мислите и трябва да вземете?

.

.

.

Ако пуснете драмите си, фантазиите си, желанието си да се доказвате, мисленето как „трябва“ да бъде, как „не трябва“ да бъде, неудобството кой какво ще си помисли за вас, страхът, че може да се провалите, вкопчеността в това, което искате или не искате да се случи – ако пуснете всичко това (което формира нашите искания и не искания), ще забележите, че вие знаете какво е нужно да се направи. Обикновено хората знаем какво е нужно да направим, но не го виждаме, просто защото това, което е нужно да направим е по някакъв начин дискомфортно за нас. Така ние започваме да рационализираме, да мислим как да го направим по-комфортно, по-„както го искаме“, по-„както трябва да е“. И малко по малко изцяло се изгубваме.

Моята приятелка не се изгубва често. Защото има смелостта ясно да вижда какво е нужно да се направи (отвъд това, което тя или някой друг иска да се направи) и го прави с усмивка (дори, когато не й се усмихва).

Усмивката значи просто „приемане“ на това, което е нужно да бъде направено.

Несигурността, хаосът, неудобството, стресът, срещнати с усмивка (приемане) се трансфорнират в присъствие. A присъствието е мястото, в което знаеш със сигурност, че си в най-доброто си състояние, взимаш най-добрите си решения и получаваш най-добрите си резултати (дори и да не са тези, които си искал).

Моята приятелка има едно от най-вдъхновяващите и сплотени семейства, които някога съм срещала. Имат огромен успешен бизнес, който скоро ще стигне 1 милиард. Ежедневно са от полза на хиляди хора по света. И това не е просто маска за тези, които ги наблюдаваме овън. Това е начинът, по който тя наистина живее и успява да поддържа живота си на такова високо ниво с толкова подреденост и спокойствие. Не защото всичко в живота й е подредено и спокойно, а защото тя приема това, което Е и прави това, което е нужно да бъде направено с усмивка.

Нищо не коства. Усмихни се и ти. Създай истинско приемане в себе си на това, което Е за теб в този момент. И усети как това веднага намалява тежестта от предизвикатекствата в живота ти. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Имаш много идеи, но не действаш по нито една от тях?

Имаш много идеи, но не действаш по нито една от тях?

 

Едно от основните неща, които ми казват хората, с които работя е:

„Имам супер много идеи и заедно с това не правя нищо по тях. Не знам откъде да започна. Не знам коя е по-важна. Не мога да се концентрирам да започна, апък дори и да започна – нямам постоянтсво да продължа.“

Ок! 

Нека разгледаме какво всъщност се случва тук.

Има два начина, по които може да подходим. Първият – аз мога да ви дам чудесни, изпитани, работещи стратегии как да започнете, какви стъпки да предприемете, как да имате постоянство в действията си напред и т.н. Но истината е, че всичко това, колкото е мега добро до е – то никога няма да проработи, ако вие нямате съзнателност какво се случва в главата ви. 

Ето какво имам предвид.

Причината за нашата неспосоност да се концентрираме и да изпълняваме целите си последователно, НЕ е това, че имаме много идеи или че нямаме правилната стратегия. Причината за нашата неспособност да се концентрираме и да действаме е продукт на един прекалено хаотичен и неспокоен ум. Когато умът ни е спокоен, това което следва да направим изплува на повърхността и ние имаме естествен подтик да го направим, без да се чудим дълго какво да правим и без някой да ни „мотивира“ да го правим.

Т.е. ние често си мисли, че проблемът ни идва от това, че имаме търде много идеи и това ни обърква кое да подхванем, какво да правим, но реално проблемът е нашият неспокоен ум. Нещо повече – многото идеи са резултат от нашия неспокоен ум!

Това шокира хората, защото… Не е ли супер да имаш много идеи?!?

Ами, всъщност не е супер!

Особено ако не можеш да действаш по никоя от тях!

Многото идеи са просто резултат от много мислене, that’s it!

От друга страна – когато умът ни е спокоен, най-съществената за нас идея и действие възникват на повърхността. Тогава ние не се чудим, маем, премисляме как, какво, кога, къде, а то е усещането сякаш е ясно, сякаш знаеш, сякаш няма смисъл дори да го мислиш. Нещо като: „Да, точно от тук започвам!“

В момента, в който задържим спокойствието на своя ум – нашата естествена вътрешна мъдрост възниква и ние знаем кое е нужно да направим в този момент. И всичко останало сякаш изведнъж остава на заден план, без да размива идеята, към която пристъпваме сега. Така и нашият капацитет за фокус, постоянство и креативност се отваря. И ние имаме достъп до енергипта и вътрешния ресурс да случим това, което искаме.

Основният начин да успокояваме ума си и да си създаваме този спокоен, но продуктивен вътрешен климат е практиката на медитация. Тя ни учи да се откъсваме от милионния поток на мисленето си, от хаотичността на ума си и така да даваме пространство на яснотата да възникне за нас и да ни придвижи към действие. Медитацията ни помага да не преследваме всяка мисъл, само защото е възникнала в главата ни. Тя ни помага да отсяваме само тези идеи, които изплуват на повърхността. И да се ангажираме с много малко от тях, за да имаме ресурса и капацитета реално да действаме. Защото това, което наистина има значение и наистина носи резултати е действието. :)

Та, вторият подход, който за мен е важно да споделям с хората е именно това – да имат практика,с която да успокояват ума си. Практика, която не ги въвлича в много идеи, а ни дава възможност да видим коя е нашата най-добра следваща стъпка и да имаме вътрешен подтик да я направим. Съзнавайки, че както живота, така и нашите идеи се реализират в действието.

Регистрирай се да получаваш други мои статии ТУК. През май месец започваме да практикуваме навика за ежедневна медитация и ако искате за един месец да попрактикувате заедно с нас – очаквам ви ТУК. Да се научим да създаваме спокойствие и яснота в главата си е едно от най-съществените неща, в които може да инвестираме и вярвам, че този модул определено може да ви бъде от полза. Започваме в петък, 01.05.! :))) Програмата е изцяло он-лайн, така че може да се включите отвсякъде и да се упражнявате в удобно за вас време! :) Цената за целия месец участие е 40лв. Очаквам ви заедно да създаваме пространство за своята лична яснота и своя естествен подтик да действаме ТУК! :)

23 въпроса и отговора за навика на ежедневна медитация

23 въпроса и отговора за навика на ежедневна медитация

 

От първи май в Програмата за полезни навици започнахме модула за медитация и фокусът ни този месец е да задобреем във взаимодействието с ума си. :) Тези дни се сетих, че имам готини насоки за практиката на медитация от Лео Бабаута (човекът, от който аз съм се учила) и за допълнителна мотивация днес реших да споделя тези съвети заедно с вас. Те са във форма на въпроси и отговори, и смятам, че някои от тях може да са ви наистина полезни за поддържане на по-постоянна практика на медитация в ежедневието ви. :)

Обикновено когато започнем някакъв навик, в началото сме мотивирани и не е нужно да полагаме кой знае какво усилие да спазваме навика. В дългосрочен план обаче, съпротивлението винаги възниква и тогава, за да продължим мотивирано практиката си е добре да задълбочим разбирането си за ползите от конкретния навик, за различните начини на изпълнение в нашето си ежедневие, триковете за преодоляване на спънките по пътя и т.н. По този начин, понякога ще отпадаме от навика, но в дългосрочен план – винаги ще се приравняваме към него и така ще получаваме ползите му за нашето здраве и будно състояние. 

По-долу са 23 въпроса и отговора относно навика за ежедневна медитация. Разгледайте ги, експериментирайте ги и намерете кои са работещите лично за вас стратегии, които ви помагат да поддържате ежедневната си практика на медитация в дългосрочен план. :)

 

Постоянно забравям когато трябва да медитирам – как мога да си спомням?

Най-доброто решение е да поставите медитацията в графика си като отделна задача и да започнете да гледате на нея като на важен ангажимент. Ако не използвате график – може да си направите напомняне на телефона за всеки ден или да си направите някакви физически напомняния. Например, ако използвате възглавничка за медитация – сложете я някъде където със сигурност ще я видите през деня – посредата на хола ви или кухнята може би. :) Друг начин е да си сложите писмена бележка на място, където със сигурност ще я видите и ще се сетите да си направите медитацията – огледалото в банята, до кафе машината, на лаптопа, на масата където закусвате или някъде другаде удобно за вас. Лично за мен е най-подходящо да се сложи в графика, за да не отнема прекалено много внимание, но изберете кой подход работи за вас (или комбинация от подходи). :)

 

Не мога да медитирам, защото постоянно пътувам (или имам нещо друго, което постоянно нарушава рутината ми)?

Ние може да медитираме навсякъде, дори когато пътуваме. Пътуването определено прави нещата по-хаотични и заети, и е трудно да се създава нов навик в тези условия. Въпреки това, реално медитацията е един от навиците, които са най-удобни за изпълнение по време на пътуване. Просто сядаш на дивана (на леглото, на стола или където и да си) и медитираш за 2 минути. Това е. :)

 

Трудно ми е да се фокусирам върху дъха си – това подобрява ли се с практиката?

Да. Това е една от най-големите ползи на медитацията – с практиката задобряваме в това да поддържаме фокуса и вниманието си във важната за нас посока. В началото на практиката разбираш, че не си добър във фокусирането и насочване на вниманието си, и това може да е малко неприятно за осъзнаване. Но ние никога не сме добри в нещо когато започваме да го упражняваме. Затова практикуваме и постепенно задобряваме все повече. :)

 

10 минути практика на ден достатъчно ли е или е нужно времето да се увеличи до към половин час?

Да, 10 минути са достатъчни. Това е практика. Повече практика може би ще ни помогне да напреднем по-бързо, но малко практика е по-добре от нищо. :) Ако практикуваме нула минути, ще ставаме все по-зле в практиката си. Затова по-добре да практикуваме, пък било то и за много малко. :)

 

Много ми е трудно да потискам постоянния поток от мисли, който възниква в главата ми по време на медитация. Знам, че това предизвикателство винаги ще присъства, но кога мога да очаквам да стане малко по-лесно?

Не се опитвай да потискаш мислите си. Те просто възникват и си отиват, точно както някакъв звук възниква в средата около нас и после изчезва. Те са временни. Реално – това, в което задобряваме е не да потискаме мислите си, а да започнем да ги забелязваме и да се научим да не реагираме на тях. Учим се да гледаме на мислите си като на нещо, което се случва и което ние наблюдаваме, но не участваме. След като забележим някоя мисъл, оставяме я да си мине и връщаме фокуса си към дъха или тялото ни.

 

Не съм сигурен какво точно е нужно да правя по време на медитация – какво да очаквам, как да задълбоча практиката си?

Основната ни практика е да започнем да забелязваме когато умът се разсее с някаква мисъл, емоция, усещане, история. Когато това се случи, просто се усмихваме и връщаме вниманието си към дъха ни. Опитваме да забележим съпротивлението, което може би ще ни възникне докато стоим и практикуваме. Да забележим подтиците си да станем и да правим нещо друго. Да забележим дискомфорта, който може да ни се появи. И просто не реагираме на всички тези импулси, а оставаме да практикуваме. Нашата практика в този момент е най-важното нещо на света за нас. Затова каквото и да се случва – ние се връщаме към практиката си и продължаваме. 

 

Каква е разликата между водена медитация и медитация в тишина? Има ли значение какво ще избера? Едната по-ефективна ли е от другата?

Водената медитация е добър избор за хората, които имат нужда от структура. Понякога, когато навлизаме в непозната територия е хубаво някой с повече опит да ни води. И двете медитации са добри, но реално след като сме медитирали за известно време, най-вероятно вече няма да имаме нужда от водене. Тогава може да практикуваме и експериментираме самостоятелно. По-скоро това е препоръчително в дългосрочен план. 

 

При медитация правя 5 секунди вдишване и 5 секунди издишване за около 2 минути. Това ок ли е?

За обикновената практика по медитация не е необходимо да се диша в определена структура. Може да дишаш нормално, без нуждата да контролираш дъха си. Не е нужно да дишаш по-бавно от обикновено, просто фокусираш вниманието си в усещането, което дъхът ни създава. 

 

Ако сега медитирам за 2-3 минути на ден, кога е ок увелича практиката си до 20-30 минути на ден?

2-3 минути е ок за един месец, но ако усетиш, че можеш малко повече – може да увеличиш практиката си постепенно. Идеята не е да имаме по-дълга практика, а да формираме навик за практика. Когато формираш навик – постоянството е по-важно от продължителността. 

Ако искаш да медитираш за 20 минути – ок, направи го. Но ако усетиш, че става трудно – върни се към 5 минутна практика или дори 2 минутна практика. Продължителността не е важна в началото.

 

Как да държим умът си далеч от разсейванията?

Ние не можем да държим умът си далеч от разсейванията. Той ще се разсейва постоянно. Това, което ние правим е да забележим когато разсейването се случи. Ето защо броенето на дъха може да бъде полезно – то ни помага по-лесно да забележим разсейването. 

Когато разсейването възникне, просто го отбелязваме. Усмихваме се. И се връщаме към дъха си. Това ще става постоянно. Реално ние практикуваме – т.е. повтаряме едно и също нещо много, много пъти. В случая повтаряме това да забелязваме разсейването и да се връщаме към дъха си (към практиката си, към важното за нас в този момент).

 

Никога не съм медитирал с отворени очи. Може ли да ме насочиш как е най-добре да се случи това? Нужно ли е да се фокусирам в нещо или ако се фокусирам прекалено много ще навредя на практиката си?

Ако медитираш с отворени очи не е нужно да се фокусираш върху нищо. Просто остави погледа си пред теб. Вместо да насочваш внимание върху това, което виждаш, насочи вниманието към себе си – към дъха и тялото си.

 

Докато медитирам обикновено започвам да мисля за самата медитация. Например ако броя вдишванията и издишванията, се фокусирам върху броенето. Също така мисля за това как ще след медитацията ще опиша как се чувствам. Въпросът ми е – мисленето за медитацията, за процеса на учене по време на медитация, ок ли е?

Нормално е когато правим нещо да ни възникнат мисли за това как го правим. Всички го правим постоянно. :) Мисленето за медитацията е същото като мисленето за всяко друго нещо – това е нашият ум, който се е разсеял от дъха ни. В този случай отново – просто забелязваме разсейването и се връщаме към дъха си. Мислите за медитацията ще дойдат отново и ние пак практикуваме – забелязваме разсейването и връщаме вниманието си към дъха. 

 

Имам чувството, че не мога да медитирам с отворени очи.

Да си с отворени очи по време на медитация не е съществено важно – това просто един от начините за медитация. Чувствай се свободен да затвориш очи или докато си с отворени очи – леко се концентрирай върху клепачите си и нека това бъде твоята медитация – да държиш вниманието си върху клепачите и да държиш очите си отворени. :)

 

Опитвам да се фокусирам върху дъха си, да броя вдишванията и издишванията си, но стигам най-много до 10 и трябва да започна отначало, защото умът ми се разсейва. Как да се справя с това?

Първо – умът винаги се разсейва, това е нормално, всичко го правим. И второ – това, което медитацията ни показва е, че това разсейване се случва. Нашият ум винаги се разсейва, независимо дали медитираме, работим, водим разговор с някого или каквото и друго да правим. Но обикновено ние ние не забелязваме това разсейване. Медитацията ни помага да забелязваме по-ясно когато се разсейваме, да забелязваме какво точно ни разсейва, да забелязваме какво точно правим когато се разсеяме. Реално ние практикуваме да забелязваме когато разсейването се случва. Т.е. – това, че забелязваш разсейването си е чудесно.

Как се справяме с това? Първо – просто забелязваме, че разсейването се случва. Това е съществено. Просто наблюдаваме какво се случва, без да се въвличаме в разсейването. Може да си кажем: „О, умът ми пак се разсея – интересно. Мислих за това какво е нужно да купя от магазина довечера.“ След това се усмихваме и се връщаме към дъха си. Отново, отново и отново. :)

Това е нашата практика и това е феноменално умение, в което да задобряваме всеки ден. :)

 

Ок ли е да медитираме с релаксираща инструментална музика или е по-добре да сме в тишина?

Ок е да медитираме по начина, по който ни харесва. Няма „правилен“ начин за медитация. Ако музиката те вдъхновява да медитираш – ползвай я. Макар че, за дългосрочна медитация препоръчвам да сме без музика, ако не ни е много наложително. Медитацията не винаги е време за релаксация, а е по-скоро време, в което практикуваме да забелязваме и съзнателно да насочваме своето внимание.

 

Правя медитацията си очно преди лягане. Това ок ли е?

Да, разбира се. Щом това време за медитация работи за теб – чудесно. :)

 

За колко минути е най-добре да медитираме и колко пъти на ден?

Когато започваме е добре да са 2 минути на ден, един път. След около месец може да увеличите практиката си до 5-10 минути на ден. После 15 минути, после 20. 

Най-добре е ако можем да медитираме през целия ден. :) Не седяща медитация, но практикуване на съзнателност през целия ден. Забелязваме разсейванията си, не реагираме, а просто просължаваме с важните за нас задачи. 

 

Кога всъщност можем да усетим реални ефекти от медитацията?

Представи си, че практикуваш пиано – в началото практикуваш много лесни комбинации и после започваш да практикуваш по-трудни. С медитацията е същото – ние постепенно задобряваме в умението си да бъдем съзнателни. Когато станем добри в това умение, ние можем да пренесем тази съзнателност във всички останали сфери на нашия живот. Нещата се случва с надграждане – първо задобряваме в своята съзнателност, после започваме да я използваме може би в работата си, после задобряваме още повече и започваме да я ползваме и във взаимоотношенията си. Ползите от медитацията и от увеличената съзнателност стават все по-големи по-големи с всяка наша практика. :)

 

По-добре ли е да ползваме таймер за медитацията си?

Не е необходимо, но ако се хванеш, че постоянно се чудиш колко време остава за медитацията ти – по-добре е да ползваш таймер. Просто да премахнеш чуденето за времето. 

 

Искам да променя начина, по който гледам на света и да не се асоциирам толкова много с егоистичния ум. Седящата медитация ще ми помогне ли?

Мястото, от където можеш да започнеш е именно седящата медитация. Когато задобреем в медитацията, ние започваме да виждаме по-ясно какво точно се случва с ума ни, защото вече сме доста по-съзнателни за това, което се случва. Едно от нещата, които умът прави е да ни поставя (егото) в центъра на всичко. Когато забележим това, за нас вече възниква възможност да променим гледната си точка и да изберем друга перспектива. С постоянната промяна на перспективата ни, ние започваме да създаваме промяна в начина, по който умът ни вижда света около нас.

 

Не обичам да ставам рано сутрин. Усещам, че умът ми не е достатъчно събуден за медитация и не ми харесва да медитирам веднага след събуждане. Да продължавам ли да опитвам или да променя нещо?

Опитай да медитираш следобяд или вечерта, или в друго време и открий кое е най-подходящото време за теб за медитация. Ако практиката ни е две минути, реално ние може да медитираме навсякъде, по всяко време – така че експериментирай и открий кой е твоят личен най-подходящ момент, когато медитацията е най-приятна за теб. :)

 

Нужно ли е да практикуваме срещу бяла стена?

Не е нужно да се практикува срещу яла стена. На мен ми помага, защото визуално няма разсейвания, но може да медитираш и на дивана, без значение какво е пред теб. Това, което има значение е да следим къде е вниманието ни и да връщаме фокуса към дъха си.

 

Медитациите с мантра по-добри ли са от медитациите с фокус към дъха?

И двете са ок. Реалната практика е тренираме вниманието си, така че обектът на внимание няма важно значение. Може да е мантра, дъхът, звук или нещо друго. 

След известно време, може да опиташ и медитация без обект или както в зен се нарича „просто седяща медитация“. В началото обаче е важно да тренираме вниманието си с някакъв обект. 

 

Ок, другари, Това бяха насоките за медитация, които исках да споделя с вас. Надявам се те да са създали повече разбиране и вдъхновение да продължите своята лична практика на медитация и да я поддържате в дългосрочен план. :) 

Ако пък искате за един месец да се поупражнявате в практиката на медитация заедно с нас – може да се включите ТУК. Започнахме от сряда, 01.05., но вие може да се включите днес, да наваксате първите дни и довършите месеца с нас. :) Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. Цената е 30лв. за целия месец и може да се регистрирате днес ТУК. :)

Умението да се сприятелим с настоящия момент

Умението да се сприятелим с настоящия момент

 

Понякога (дори често) в живота ни възникват моменти на нестабилност, тъга, тревожност, безпокойство, паника, скука, самота, незнание какво да правим и какви ли не други видове душевна обърканост. И ние хората, имаме заложена концепция в ума си, че тези неща са неприятни, че не е ок да ги изпитваме, че ние трябва да се борим с тях, да бягаме от тях, да не допускаме те да се случат.

В днешната статия искам да обърна внимание на това, че тази концепция е остаряла и изобщо не ни помага да живеем добре, а напротив – тя ни пречи да живеем истински, автентично и спокойно живота си такъв, какъвто е – нестабилен. Ние имаме нужда да възприемем нова концепция, която да е наистина работеща – т.е. наистина да ни помага да вървим спокойно и уверено по пътя си напред, дори и в най-хаотичните и в най-болезнените ни моменти. И новата концепция, която ви предлагам да прегърнем от тук насетне се нарича: „да се сприятелим с настоящия момент„. :)

Да се сприятелим с настоящия момент означава да започнем да се упражняваме да сме Ок с каквото и да възниква в настоящия момент. Не да сме Ок само с хубавите неща, само с радостта и веселите моменти, но да започнем да се упражняваме да сме Ок и с дискомфорта, с хаоса, с нестабилността, с паниката, с тъгата, със самотата и т.н., когато те се случват. 

Някои от вас може да помисли, че тази нова концепция е глупава. Защо трябва да се учим да сме ок и да приемаме тези неприятни неща? Не трябва ли просто да намерим начин да ги изхвърлим от живота си? Да ги няма?!

Подобни въпроси са много релевантни и важни да се обсъдят.

Години и поколения наред ние живеем с парадигмата, че моментите, в които се чувстваме зле не са ок. Дори понякога се чувстваме виновни когато те се случат. Мислим си, че това не е нормално. Че на нас нещо ни има щом се чувстваме зле.

Истината е, че идеята за живот изпълнен само с радост и удоволствия е просто една глупава фантазия. В реалния живот постоянно, понякога всеки ден, понякога много пъти на ден в нас възниква тъга, страх, самота, нестабилност, не знание какво да правим и т.н. Със или без причина, няма значение – тези усещания със сигурност възникват в абсолютно всеки от нас. И вместо да се държим сякаш това е нещо ужасно, сякаш сме болни и нещо ни има, е най-добре най-накрая да осъзнаем, че това е съвсем нормално да се случва. Вместо да се държим като деца, които плачат, защото им изникват зъби, с които да се хранят, ние може да се държим като възрастни, които позволяват на болката да се случи, за да имат с какво да се хранят. Вместо да се държим здраво за някаква си фантазия, илюзия, че животът трябва да е цветя и рози, може ясно да осъзнаем, че в реалността животът освен цветя и рози има кактуси и бодили. И това е ОК! Не е нужно да бягаме от тези моменти, не е нужно да се паникьосваме, не е нужно да си създаваме някакви страшни сценарии в главата. Нужно е единствено да ги приемем като нещо естествено, да позволим на това, което е дошло с настоящия момент, да се случи. Да се отворим за него. Да му позволим да бъде. И да премине.

Ако например настоящия момент ни донесе тъга и ние не я прием, не искаме да ни се случва, искаме да избягаме от нея – тогава ние блокираме настоящия момент да се случи. Спираме движението на живота, защото не позволяваме на тъгата да се случи.

Защо?

Защото някой ни е казал, че тъгата не е хубаво нещо, че не трябва да я позволяваме.

Но какво ако това не е истина?

Какво ако тъгата е чувство като всяко друго. Какво ако я поканим при нас и опитаме да й се насладим така както бихме се насладили на най-вкусното капучино в света? :) Какво ако опитаме просто да се отпуснем в тъгата, ако й позволим да бъде?

Ако направим това, ако вместо да искаме да избягаме от тъгата, всъщност й позволим да ни се случи – първото, което ще установим е, че по този начин тъгата отминава много по-бързо отколкото ако й се съпротивляваме. И второто, което ще установим е, че тъгата не е никак лошо чувство. На нас някой ни е инсталирал в главата вярването, че тъгата, страхът, усилието, самотата, паниката са нещо лошо. Но ако ние останем за малко с тях, ако проявим любопитство към тях, ако им позволим да бъдат в живота ни, ако си позволим да ги усетим с тялото си, ще установим, че това, което са ни казали не е истина. Всъщност тъгата, страха, самотата, паниката и т.н. са усещания като всяко друго и ние вместо да бягаме от тях, можем да минем съвсем спокойно през тях. Всъщност това са усещанията, които много добре заземяват и уравновесяват живота си. Балансират състоянията ни. Те не са нещо, от което да бягаме. Те са нещо, през което да минем, за да се уравновесим, за да израстнем и да се придвижим по-мъдри напред.

Ето защо за нас е изключително важно да се научим да сме Ок с настоящия момент, независимо какво той носи. Ако се научим да бъдем приятели с настоящия момент – това ще ни донесе успокоение и възможност да се придвижваме по-лесно напред. :)

Ето как практикуваме да се сприятелим с настоящия момент. :)

  1. Забелязваме когато в настоящия момент възникне нещо, което не харесваме – страх, тъга, паника, тревожност или друг дискомфорт. Както знаете, при съзнателността, първата стъпка винаги е да забележим какво се случва в настоящия момент. Ако не забележим какво се случва – ние веднага влизаме в автоматичните си заучени реакции, стресираме се и навлизаме още повече в дискомфорта. Затова нашата първа цел е да започнем да забелязваме когато някакво дискомфортно чувство възникне в нас или може би да забележим, че вече от известно време това чувство присъства за нас.
  2. Паузираме. След като забележим, че някакво дискомфортно чувство се случва в настоящия момент за нас –  втората най-важна стъпка е паузата. Вместо да реагираме както сме реагирали до сега, т.е. вместо да се шашкаме, паникьосваме, самосъжаляваме, вместо да си разказваме истории как не трябва да е така и т.н., ние паузираме за няколко секунди. Може да вдишаме и издишаме няколко пъти, може да сложим ръце на сърцето си. В тези няколко секунди пауза опитваме да си спомним, че това, което се случва е нормално да се случва. Ок е да имаме тъга, ок е ни възникне страх, ок е да ни възникне тревожност, ок е да имаме моменти, в които не знаем какво правим и т.н. Когато си спомним, че дискомфорта е ок да се случва, ние вече можем да се успокоим и да действаме по нов начин – вместо да бягаме от тъгата, ние всъщност можем да й позволим да ни се случи. Т.е. тези няколко секунди пауза отварят за нас възможността да започнем да упражняваме своята нова концепция, която е да се сприятелим с настоящия момент. :)
  3. Сприятеляваме се с настоящия момент. Усмихваме се и приемаме това, което се случва, каквото и да е то. Хубаво, лошо, няма значение – то се случва и ние му позволяваме да се случи. Пускаме историята, която си разказваме за това, което се случва (колко е лошо, колко е стресиращо, как не искаме да го има и т.н.) и просто опитваме да усетим какво е физическото усещане. Какво е всъщност усещането да те е страх? Какво е усещането да ти е тъжно, да си в паника, да не знаеш какво става? Как го чувстваш с тялото си? Ако вместо да искаме да избягаме от дискомфорта, проявим любопитство към него – ще установим, че физическото усещане хич не е чак толкова лошо. Даже напротив – то е доста разбуждащо! Плюс това то е интензивно само за няколко секунди или минути и след това отшумява. И така – ако вместо да избягаме, останем с тъгата (или с което и да е друго трудно чувство) ще установим, че ние всъщност можем да се отпуснем в нея. Да се отворим за нея. Дори да се почувстваме добре в нея. И тук се случва магията! Тук се случва едно от най трансформиращите неща, които могат да ни се случат в целия ни живот и то е да разберем, че в страха, в хаоса, в безнадеждността, в паниката си – ние вместо да бягаме, може да останем с тях. Да се отпуснем в тях. Да се свържем в мир с тях. Да им позволим да ни случат. Да преминат през нас. И да се успокоим. Когато дискомфорта възникне в настоящия момент – колкото по-бързо му позволим да ни се случи, толкова по-бързо влизаме отново в спокойно състояние. А само от спокойното си състояния ние можем да взимаме адекватни, смислени, творчески решения, с които уверено, бързо и вдъхновено да продължим напред. Ние всъщност правим всичко това, за да съумеем, каквито и да са условията, каквото и да се случва – да сме спокойни и да продължаваме напред, да действаме, да правим следващата си крачка. :)
  4. Усмихваме се и продължаваме с деня си напред. :) Усмивката не е задължителна, но помага. Тя винаги помага. Затова – усмихваме се и правим следващата си малка крачка напред. Вътрешната работа със себе си е чудесна дейност, но действията са тези, които носят резултати. :)

Целта на тези стъпки е да ни помогнат да разберем, че е нормално да имаме неприятни моменти, че те са толкова ок да се случват, колкото и приятните моменти и най-важното – че ние можем да минем през тях спокойно. Те са част от опитността на живота и всъщност го правят по-цялостен. Дават ни възможност да преживеем повече неща, целия спектър емоции. И вместо да им се съпротивляваме, може да ги позволим да ни се случат. Това не означава да стоим постоянно в тях и постоянно да се чувстваме зле. Не. Това означава просто да им позволим да ни се случат, когато дойдат с настоящия момент, да им позволим да ни научат на нещо, да ни заземят, да ни разтърсят, да ни обърнат внимание на нещо… и да продължим напред. Всяко нещо, което има начало, има и край.

Да се сприятелиш с настоящия момент, какъвто и да е той, е трансформираща практика. Тя ни дава възможност каквото и да възникне в деня ни, и хубаво, и лошо, ние да можем да се отпуснем в него и да продължим напред. Така започваме с все по-голямо спокойствие да преминаваме дори и през много трудни и сложни ситуации. :)

Не е ли това една чудесна възможност за нас? :)

Със сигурност е! :)

Обобщавам:

  1. Забелязваме когато имаме някакъв дискомфорт.
  2. Паузираме. Спомняме си, че това е ок да се случва. Успокояваме се там където сме.
  3. Сприятеляваме се с настоящия момент. Вместо да бягаме, опитваме се да се отпуснем в дискомфорта. Позволяваме му да ни се случи.
  4. Усмихваме се и продължаваме напред. :)
Тренираме тези стъпки колкото се може по-често и забелязваме как това променя целия ни живот. Към по-добро! :)
Ако тази статия ви е била полезна, запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се включете заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където ежедневно си създаваме яснота и вървим съзнателно напред – регистрирай се ТУК. :)
My rules are my game changers #3

My rules are my game changers #3

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)


Бъди естествен в бизнеса, в това, което правиш и в начина, по който го правиш – сякаш говориш с близък приятел.


Мисли в 10х размер! If you have a 10-year plan of how to get [somewhere], you should ask: Why can’t I do this in 6 months?


Take a deep breath. Enjoy life. You are never gonna be perfect.


Тренирай да бъдеш куражлия! Дори хората да ти се смеят на това, което опитваш, какво от това? След 100 години нищо няма да има значение освен дали си се веселил и дали създал нещо стойностно.


Тренирай умението си да се доверяваш. Довери, че Вселената ще се погрижи за теб. Ако ти дадеш най-доброто от себе си и тя ще направи същото за теб.


Поддържай висок стандарт! Ако приемеш нещо по-малко от най-доброто, най-вероятно ще го получиш. Внимавай мислите, думите и действията ти да са в съответствие с високия стандарт, който искаш да поддържаш.


Когато страдаш спомни си формулата: Болка + Съпротивление = Голяма болка. И тогава опитай да махнеш съпротивлението от уравнението. Опитай да се отвориш за болката. Опитай да я оставиш да мине през теб. Когато съпротивлението го няма, болката не е толкова голяма.


Когато имаш труден период – грижи се повече за себе си. Умението да живееш добре е да живееш не въпреки болката, а заедно с нея.


If you are not on the scene, in the discomfort, sweating with me – then I am NOT interested in your feedback!


Рамките, критериите и правилата не просто ограничават възможностите ти. Те ти пречат изобщо да ги видиш.


Усмивката не е задължителна. Но много помага.


Приемаш, че другите са прави, дори и да не са прави. Харесваш другите, дори и да не ги харесваш. Те са част от историята, в която играеш.


Няма правила. Правилата се създават в действие и се променят според ситуацията.


Не е проблем да не знам какво се случва, защото знам, че каквото и да се случва аз мога да го превърна в добра история.


Аз мога да съм всякакъв. Ако не знам кой съм – просто започвам да правя нещо и в правенето откривам кой съм.


Не съществува такова нещо като блокаж. Съществува единствено мисълта, че съм блокирал.


Ти си на сцената, за да помагаш и да се радваш заедно с другия.


Хората са Богове, които спят и сънуват, че не са Богове. Събудете се.


Не е нужно да делим, не е нужно да се борим един друг – има ресурси за всички нас. Има за всички!


Живей живота си с ясно и категорично намерение. Живей деня си с ясно и категорично намерение. Например, кажи си „Днес възнамерявам да бъда радостна!“. И всеки път когато в деня намериш 1 свободна секунда – спомняй си това намерение.  Казвай си го отново. Ще познаете кое е правилното намерение за вашия ден ако то създава ентусиазъм, енергия и трепет във вас – тогава ум и сърце се синхронизират в едно.


Не споделяме своите намерения с другите хора! Това хаби от енергията ни и после нямаме енергия за изпълнение, за докарване на нещата до край. Споделяме единствено когато вече е станало.


Щастието изисква дисциплина на ума. Изисква се увереност, категоричност, решителност. Чуденето разклаща енергията ни.


Всеки човек има вграден механизъм за щастие. Нарича се съвест.


Не давайте прекалено голям кредит на щастието. Не е нужно винаги да си щастлив, за да живееш добре. Нещастието е неразделна част от живота ни. И нашата работа е просто да се научим да го преживяваме по-здравословно.


При времето всяка една минута е ценна минута. Ти как прекарваш минутите си?


Фокус към целта. Към теб самия. За останалото бъди кон с капаци. Никой друг и нищо друго не те интересува. За да бъдеш успешен трябват жертви. Една от тези важни жертви е да се освободиш от реакцията си към това какво ще кажат другите.


Човекът с харизма е ярък, слънчев, знае какво иска и го постига с любов. Заразява другите с ентусиазъм. Не се обижда, не се доказва, не оставя неща, за които да се обръща назад. Просто върви напред.


You are working hard 20% and rest 80% ot the time. This 80% is time for leaning and active rest. When you dedicate 80 percent of your energy to rest and self-improvement, then you have a lot of fodder and a very sharp saw to use during the time you’re actually working. You’re thinking 10X bigger than everyone else. You’re operating under short timelines and high pressure. You can tax yourself to extremes while you work because you spend lots and lots of time resting and preparing.


You need to rest when thing are bad AND when things are good. Because something will always come NEXT if you let it. Be very intentional about building rest into your business. If needed – take one week off every month and don’t accept calls on Fridays.


When you show up for yourself, success will show up for you.


If you want healthy relationships, you need to become the kind of person that has healthy relationships.


In a world you can be anything, be king.


Ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. Ти какво искаш да създадеш? Направи си план и започвай още сега!


Хората по целия свят гледат нагоре и чакат Бог.

А Бог чака нас.


Концентрирай се върху това, което можеш да направиш и дай най-доброто от себе си. Ако ние изпълним нашата част и Бог ще изпълни неговата. Бог не прави грешки.


Умението да се доверяваш, да си взаимодействаш с живота. С нулева гаранция. Можеш ли го? Упражняваш ли го?


When you are wondeing how to act ask these:

  1. How will I feel about my decision in 10 minutes?
  2. How will I feel about my decision in 10 months?
  3. How will I feel about my decision in 10 years?

Уязвимост означава да имаме интелигентността да останем в сърцето си. Отварянето от сърцето е плавно, бавно движение. Интелекта обаче изисква бързо движение. Умът и сърцето действат в различен ритъм. Нашата работа е от тези два различни ритъма да създадем увличаща и мелодична песен. :)


Ако искаме да задълбочим, но в сърцето ни има прекалено много гордост, прекалено много доказване, правота, защита – връзката няма как да се задълбочи. Няма значение дали другия е уязвим – ти самият трябва да си уязвим. Свързването на ниво ум (доказване, правота, его) е готино за интелекта, но свързването на ниво сърце (уязвимост) е великолепно, тогава е истинска интимност. Всичко това – да го кажеш е едно нещо, но да го позволиш в себе си – съвсем друго.


„Vision“ is the ability to talk about the future with such clarity it is as if we are talking about the past.


So, my suggestion as a tool to help you move forward, is to get clear — What are you trying to do, broadly in your whole life? Then reduce it down to this year… This month… This week… This day… This hour… And right now.


Целите трябва да събуждат сетивата – ресурсите ни. Целите оздравяват тялото когато са силни, когато са лично твои, когато те събуждат.


Каквото и да правиш – внедри удоволствие в деня си. Това следва да е задължителна част от твоя ден. Задължителна част от графика ти. Още от сутринта да знаеш – какво удоволствие ще имам днес – любима музика, масаж, игра с котката, спорт или… какво?


Вселената е изобилна, а ако ти не си – колко точно си свързан с Вселената?


Ако мисленето ти е, че финансовата част е решена, тогава може да правиш каквото искаш.


Get clear on your priorities.


Говорим на себе си като на приятел, без автоматичен негативен диалог! Вярваме в себе си! Не се саботираме, а се подкрепяме. Откачаме се от историите, които си разказваме за себе си и които не ни служат.


Създаваме си образ на себе си, който е приятен, горд, успешен. Харесваме си се! Чувстваме, че заслужаваме да бъдем обичани, да реализираме целите си. Вярваме в себе си. Нищо друго не ни интересува.


Когато се хванем с негативна мисъл – веднага я заменяме веднага с нещо приятно, окуражващо. Съзнателно отделяме време за това да имаме приятен вътрешен диалог!


Забелязвам негативните си вярвания (придобити от семейството, хората около нас, обществото, от нас самите).

И не им вярвам!


Когато говорим – обръщаме внимание да използваме приятни, свежи, спокойни думи. Думите въздействат върху емоционалното и физическото ни тяло.


Поддържаме неутралност – нещо хубаво се случва – ок! Нещо лошо се случва – пак ок! намаляваме важност за исканото. Имаш или нямаш – хубаво ти е! Независимо от килограми, от това или онова, имам или нямам – хубаво ми е. Ако аз давам най-доброто от себе си  вярвам, че Вселената е мъдра и прави най-доброто.


Животът е красив в своята неочакваност и постоянни промени.
Обичам го за студ, обичам го за топлина.
Обичам приятелите си и неприятелите също.
Обичам да обичам. Това право е моето и на никой не го давам.


За част 3 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК. Втора част ТУК.

Ако тази статия ви допада – харесайте страницата ми във Фейсбук ТУК и се запишете да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :) Традиционно в началото на декември ще пусна промоционална цена за записване в Програмата за 2018-та година. За мен е важно натрупването, което се получава от всички модули, затова ако имате желание да се включите е най-добре да преминете през всички навици. Очаквам ви заедно с нас да създаваме живот, който си струва да бъде изживян! :)

My rules are my game changers #2

My rules are my game changers #2

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)


Всяко вдъхновение идва с енергията, която ни е необходима да го реализираме. За да грабнем и запазим тази енергия обаче е нужно да действаме ВЕДНАГА по изпълнението. И след това да правим последващи, ако ще и малки крачки напред. В другия случай – ако вдъхновението дойде и ние отложим – например запишем си някъде идеята и нищо не правим по нея – енергията нужна ни за изпълнение се губи. И ако някой ден се върнем да прочетем написаното и искаме да го изпълним – ще се усеща като „трудна работа“ :)

Ако едно вдъхновение дойде и вие не реагирате веднага, това вдъхновение ще иде при друг човек. Вдъхновението търси хора с вдигната ръка, готови веднага да действат по реализацията. Живота няма време да се бави и да ни чака. Той иска да се случва.

Have long term vision, but focus on immediate action.


Личностното развитие се състои само в две последователни стъпки:
  1. Поемане на лична отговорност – че твоя живот зависи от теб, че можеш да правиш това, което искаш и можеш да променяш света около теб. И е твоя отговорност да го правиш;
  2. Обединяване с други хора, за да създавате по-големи неща.

Само желание да правиш нещо не стига. Трябва да можеш да преодоляваш гравитацията. Трябва да можеш да преодоляваш естествената склонност на нещата да падат, да се разрушават, да деградират. Трябва да умееш да преодоляваш граници – своите собствени и тези, които светът ти поставя регулярно.


Човек е своето най-голямо ограничение – за бизнеса си, за връзките си, за приятелствата си, за приключенията си. Ако искаме да получим повече – ние самите трябва да станем повече. Tова понякога значи да изхвърлиш старите си дрехи, да изоставиш старата си среда, да идеш на места, на които до сега не си ходил и т.н. Да започнеш да мисли като човека, който искаш да бъдеш.

Ако искаш да печелиш 6 цифрена сума на месец, мислиш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Държиш ли се като човек, който печели 6 цифрена сума на месец? Обличаш ли се като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Говориш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец?


Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си? Отговаряш ли на поканите за танц от живота? Правиш ли своите крачки танцът да продължи?


333 – 3 неща за благодарност, 3 неща, които трябва да направиш днес, за да си успешен, 3 неща, които искаш деня да ти предостави. :)


Отпусни се, наслаждавай се на всичко и запомни: което на теб не ти харесва, на подсъзнанието ти му харесва! Подсъзнанието е невинно.


Аз съм ОК такава каквато съм. Да се пуснеш не означава да се примириш. Означава да се успокоиш там където си и от тази позиция на спокойствие да действаш смело и с кураж напред.


Ако нещо спре да ми доставя радост, започвам да мисля за промяна. Животът е твърде кратък, за да го живеем с кисела физиономия.

Моето мото е: Живей весело, а парите ще дойдат.

Ричард Брансън


Вижте къде се намирате по тази скала и как бихте могли да се качите по-нагоре:

  • срам – това, което съм аз не е ок. От какво ме е срам?
  • вина – това, което правя не е ок. За какво чувствам вина?
  • обвиняване – кой обвинявам за това, което се случва?
  • тъга – какво ми се искаше да бъде, за какво тъгувам?
  • страх – от какво точно ме е страх в този момент?
  • желание – ако имах магическа пръчка какво щях да създам за себе си?
  • гняв – когато желаното не се случи
  • самообладание – поемане на отговорност и осъзнаване, че мога да променя нещата.
  • неутралност – разбирам, че каквото е, Е.
  • кураж – Ако имах кураж, какво бих направил? Ако не те беше страх, че ще те отхвърлят, че ще ти се смеят, че ще се провалиш – какво щеше да направиш? Нашите ограничаващи вярвания и страхове ни пречат да се отдадем на вдъхновението. Какво би направил ако имаше повече кураж?
  • готовност, решителност – когато сме готови, когато решим наистина да действаме, когато тръгнем напред, тогава ще намерим начин да го направим! Даваш най-доброто от себе си, всеки ден, колкото и малко да е то понякога.
  • приемане – може ли да приемеш това, което се случва? Ок ли си да приемеш резултата какъвто и да е той? Ти си направил всичко по твоите сили, дал си най-доброто от теб – тогава можеш ли да приемеш, че това, което се случва е най-правилното и да приемеш резултата за правилен какъвто и да е той? Сигурен си, че ако си дал най-доброто от себе си, резултатът ще бъде най-добрия за теб.
  • пускане, потокът
  • любов
  • радост
  • просветление

Как се качваме нагоре по стълбата – като си задаваме по-вдъхновяващи въпроси. Ако си задаваме по-вдъхновяващи въпроси започвам да мислим по-различно, да се чувстваме по-различно, да действаме по-различно и следователно – да получаваме по-различни резултати. :)


Един чудесен въпрос е: Какво трябва да направя днес, за да… (получа това, което искам)?


Here’s an overview of the five steps to Energy Clearing according to Christie Sheldon:
1. Connect to a higher power
2. Identify the problem you need to solve. Find from whom did you get it – your father, mother, yourself?
3. Locate the energetic source of the problem on your body
4. Clear the „heavy“ or „stuck“ energy
5. Install a new empowering belief

The clearer you are, the more connected to life you are.


Извинявай. Моля те, прости ми. Благодаря. Обичам те.

Това е универсален начин да държим чисто пространството си. Няма значение последователността на думите.

Колко по-чист си от негативни убеждения, толкова по-бързо постигаш резултати.


Write down often about your dreams and goals. Maybe every morning.
You can write them in present tense.
Write down what needs to HAPPEN in order for you to achieve your dreams.
Write down your plans and strategies.
Write down people you need to meet who will help you along your way.
Write down the knowledge, skills, and abilities you’ll need to develop to make it happen.


Създаваш си яснота какво искаш. И работиш по това да махаш вярванията, които те спират да действаш. Всеки път когато нещо те спира – това е мястото, в което е нужно да се вгледаш. Знаеш какво искаш. Не си измисляй причини защо не го правиш.


Продължаваш да следваш целите си и своята истина когато другите се съмняват в теб. Продължаваш да следваш целите си и когато ти самия се съмняваш в себе си.


Какво прави Джо Витале, за да генерира успехи постоянно?

  1. Активна благодарност.  Хубаво е да се отделя по един час на ден за благодарност. Също така през целия ден съзнателно спираме, за да изразим благодарност за всеки момент. „Активна благодарност“ значи, че наблюдаваш, забелязваш и изразяваш благодарност за различни моменти през целия ден. Благодариш преди да си получил. Защото осъзнаваш, че ти вече живееш чудото. Всичко е ок. И от тази позиция, че всичко е наред се молим, а не умоляваме;
  2. Молим, но не се вкопчваме. Пускаме, защото Бог може да ти донесе нещо по-подходящо – не се вкопчваш, ти психологически си спокоен, благодарен;
  3. Осигуряваме си време насаме – отваряме се за получаване на идеи, иначе не ги забелязваме. От целия шум идеите не могат да стигнат до нас, не може да ги различим. Затова трябва целенасочено да създадем време и пространство за това. Създаваме време, за да получаваме идеи – далеч от хора, от телефон, от интернет. Време, в което не говориш с друг, не си говориш сам, не си пееш, просто позволяваш идеите да дойдат. Може да дойде идея за книга, за музика, за статия, за програма, за лекция, за продукт, за услуга, за сайт…
  4. Вдъхновено действие ВЕДНАГА. Когато имаме подтик да направим нещо – да го направим – то идва от вдъхновението. Веднага щом получим идеята – правим някакво действие по нея, защото идеите са подарък. Третираме ги като свещено нещо, като съобщение от Вселената за нас. Когато действаме веднага – по този начин се качваме на енергийната вълна, която е дошла с идеята, за да бъде тя изпълнена. Ако оставим идеята за после – тя губи от енергията си. Затова задължително правим първата крачка – за да хванем енергията, иначе се ако я оставим за после ще се усеща като усилена работа;
  5. Учим се да сме ОК с това да поискаме помощ от видими и невидими сили. Молим от позиция на благодарност. Не ни е срам да поискаме помощ от други хора. Казваме и молитва към онова, в което вярваме – насочете ме, помогнете ми.

Ако знаеш, ако вярваш, ако си убеден, че няма нищо невъзможно – започваш да гледаш на света по съвсем различен начин.


Опитвай се да усещаш кога вълната на живота е нагоре и кога надолу. Когато е нагоре – давай всичко от себе си, сърфирай. Когато е надолу – изчакай спокойно.


За част 2 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК.

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :)

Какво е това „духовна практика“ и има ли тя почва у вас?

Какво е това „духовна практика“ и има ли тя почва у вас?

Другари, иска ми се да се опитам да обясня значението на понятието „духовна практика”, защото имам чувството, че се предава/приема не много ясно.

Духовната практика не е нещо анормално или хипер езотерично. Духовна практика е най-вече практика свързана с дъха. Инструментът на тази практика е кислород, енергия, прана… както искате го наречете. Цел на тази практика е да внесе по-голяма „будност”, осъзнатост, щастие в ежедневието ни.

В този смисъл всяко вдишване и издишване сами по себе си са духовна практика, която всеки извършва постоянно. Колко дълбока е духовната практика, зависи от това колко дълбоко човек обръща внимание на дъха си. И колко добре може да приеме и канализира кислорода, енергията, праната…

Всичко е свързано с дъха ни.

На начина на дишане се основава ефекта от наркотиците (при прием, се променя начина на дишане), ефекта на някои добавки като клемботерол (ползван преди от плувци за по-добри резултати при състезания), на ефективните методи ребъртинг и холотропно дишане в психологията, на йога дишанията, на медитацията и т.н. Дори пристрастеността към цигарите в много голяма степен е резултат от ефекта на дишане при пушене – дърпаш си (вдишваш), леко задържаш, издишваш, леко задържаш – именно това е едно от основните циклични дишания в йога за успокояване на нервната система (пушила съм, знам какво е). Всеки вид дишане отговаря на някакво наше емоционално, ментално състояние. По един начин дишаме когато сме забързани, по-друг, когато сме спокойни, по трети – когато ни е страх, по четвърти когато сме влюбени и т.н. Всичко е свързано с дъха. И това не е нещо имагинерно, това е научно доказано сигурно милиони пъти.

Та в крайна сметка искам да кажа, че не трябва да правите смеси от пера на сова, кориандър и леблебия, да се мъчите в поза лотус или да медитирате по 2 часа, за да се каже, че вие правите духовни практики за по-голяма будност в ежедневието си. Да, тези неща може и да помагат, но вие дишайки и издишайки вече практикувате. И колкото увеличавате осъзнатостта и качеството на дъха си, толкова увеличавате осъзнатостта и качеството на духовната си практика. Изобщо, едно от най-неосъзнатите действия, който прави човек – дишането, е всъщност пътя към най-голяма будност за всеки от нас. И е въпрос на навик да обръщаме по-голямо внимание на дъха си. Така, че … просто дишайте and keep it simple. Може да се упражнявате ТУК. :)

А ако искате заедно с нас да изграждате по-голяма осъзнатост в ежедневието си – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)