Умението да минаваш през предизвикателствата на живота с усмивка

Умението да минаваш през предизвикателствата на живота с усмивка

 

Наскоро попитах една приятелка, на която истински се възхищавам, как успява да поддържа живота си на такова високо ниво с толкова подреденост и спокойствие.

Тя ми каза, че просто прави всичко с усмивка. Прави нещата, които харесва с усмивка. Прави нещата, които не харесва с усмивка. И прави нещата, които брутално няма желание да прави… с усмивка.

Повечето от нас сме свикнали да мислим, че „свобода“ е да правим това, което искаме, когато искаме. Проблемът е, че от ниско ниво на съзнателност, нашите искания и неискания отразяват нашия оцеляващ начина на мислене, базиран единствено на „бягане от болка“ и „бягане към удоволствия“. Искаме това, което свързваме с удоволствие и не искаме това, което свързваме с болка – двете неща, които изграждат рамките на нашия ментален затвор. От друга страна, когато сме на високо ниво на съзнателност, ние отваряме себе си за взаимодействие с Живота и тогава преминаваме от „това, което искам да правя“ към „това, което е нужно да бъде направено“. Т.е. тук пускаме рамките на индивидуалността (егото – моите искания и неискания) и излизаме на терена на безкрайността (живота), където вече истинската свобода живее.

Може би, а може би не, от горното става ясно следното: истинска „свобода“ не е да правиш каквото искаш, а да правиш това, което е нужно да бъде направено. Животът обикновено има много по-голяма интелигентност от нашият индивидуален ум.

Нека създадем по-ясно разграничение между това, което искам и това, което е нужно да бъде направено.

Помислете за едно важно решение, което е нужно да вземете.

.

.

.

Наистина, помислете – кое е едно важно решение, за което силно мислите и трябва да вземете?

.

.

.

Ако пуснете драмите си, фантазиите си, желанието си да се доказвате, мисленето как „трябва“ да бъде, как „не трябва“ да бъде, неудобството кой какво ще си помисли за вас, страхът, че може да се провалите, вкопчеността в това, което искате или не искате да се случи – ако пуснете всичко това (което формира нашите искания и не искания), ще забележите, че вие знаете какво е нужно да се направи. Обикновено хората знаем какво е нужно да направим, но не го виждаме, просто защото това, което е нужно да направим е по някакъв начин дискомфортно за нас. Така ние започваме да рационализираме, да мислим как да го направим по-комфортно, по-„както го искаме“, по-„както трябва да е“. И малко по малко изцяло се изгубваме.

Моята приятелка не се изгубва често. Защото има смелостта ясно да вижда какво е нужно да се направи (отвъд това, което тя или някой друг иска да се направи) и го прави с усмивка (дори, когато не й се усмихва).

Усмивката значи просто „приемане“ на това, което е нужно да бъде направено.

Несигурността, хаосът, неудобството, стресът, срещнати с усмивка (приемане) се трансфорнират в присъствие. A присъствието е мястото, в което знаеш със сигурност, че си в най-доброто си състояние, взимаш най-добрите си решения и получаваш най-добрите си резултати (дори и да не са тези, които си искал).

Моята приятелка има едно от най-вдъхновяващите и сплотени семейства, които някога съм срещала. Имат огромен успешен бизнес, който скоро ще стигне 1 милиард. Ежедневно са от полза на хиляди хора по света. И това не е просто маска за тези, които ги наблюдаваме овън. Това е начинът, по който тя наистина живее и успява да поддържа живота си на такова високо ниво с толкова подреденост и спокойствие. Не защото всичко в живота й е подредено и спокойно, а защото тя приема това, което Е и прави това, което е нужно да бъде направено с усмивка.

Нищо не коства. Усмихни се и ти. Създай истинско приемане в себе си на това, което Е за теб в този момент. И усети как това веднага намалява тежестта от предизвикатекствата в живота ти. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Имаш много идеи, но не действаш по нито една от тях?

Имаш много идеи, но не действаш по нито една от тях?

Имаш много идеи, но не действаш по нито една от тях?

 

Едно от основните неща, които ми казват хората, с които работя е:

„Имам супер много идеи и заедно с това не правя нищо по тях. Не знам откъде да започна. Не знам коя е по-важна. Не мога да се концентрирам да започна, апък дори и да започна – нямам постоянтсво да продължа.“

Ок! 

Нека разгледаме какво всъщност се случва тук.

Има два начина, по които може да подходим. Първият – аз мога да ви дам чудесни, изпитани, работещи стратегии как да започнете, какви стъпки да предприемете, как да имате постоянство в действията си напред и т.н. Но истината е, че всичко това, колкото е мега добро до е – то никога няма да проработи, ако вие нямате съзнателност какво се случва в главата ви. 

Ето какво имам предвид.

Причината за нашата неспосоност да се концентрираме и да изпълняваме целите си последователно, НЕ е това, че имаме много идеи или че нямаме правилната стратегия. Причината за нашата неспособност да се концентрираме и да действаме е продукт на един прекалено хаотичен и неспокоен ум. Когато умът ни е спокоен, това което следва да направим изплува на повърхността и ние имаме естествен подтик да го направим, без да се чудим дълго какво да правим и без някой да ни „мотивира“ да го правим.

Т.е. ние често си мисли, че проблемът ни идва от това, че имаме търде много идеи и това ни обърква кое да подхванем, какво да правим, но реално проблемът е нашият неспокоен ум. Нещо повече – многото идеи са резултат от нашия неспокоен ум!

Това шокира хората, защото… Не е ли супер да имаш много идеи?!?

Ами, всъщност не е супер!

Особено ако не можеш да действаш по никоя от тях!

Многото идеи са просто резултат от много мислене, that’s it!

От друга страна – когато умът ни е спокоен, най-съществената за нас идея и действие възникват на повърхността. Тогава ние не се чудим, маем, премисляме как, какво, кога, къде, а то е усещането сякаш е ясно, сякаш знаеш, сякаш няма смисъл дори да го мислиш. Нещо като: „Да, точно от тук започвам!“

В момента, в който задържим спокойствието на своя ум – нашата естествена вътрешна мъдрост възниква и ние знаем кое е нужно да направим в този момент. И всичко останало сякаш изведнъж остава на заден план, без да размива идеята, към която пристъпваме сега. Така и нашият капацитет за фокус, постоянство и креативност се отваря. И ние имаме достъп до енергипта и вътрешния ресурс да случим това, което искаме.

Основният начин да успокояваме ума си и да си създаваме този спокоен, но продуктивен вътрешен климат е практиката на медитация. Тя ни учи да се откъсваме от милионния поток на мисленето си, от хаотичността на ума си и така да даваме пространство на яснотата да възникне за нас и да ни придвижи към действие. Медитацията ни помага да не преследваме всяка мисъл, само защото е възникнала в главата ни. Тя ни помага да отсяваме само тези идеи, които изплуват на повърхността. И да се ангажираме с много малко от тях, за да имаме ресурса и капацитета реално да действаме. Защото това, което наистина има значение и наистина носи резултати е действието. :)

Та, вторият подход, който за мен е важно да споделям с хората е именно това – да имат практика,с която да успокояват ума си. Практика, която не ги въвлича в много идеи, а ни дава възможност да видим коя е нашата най-добра следваща стъпка и да имаме вътрешен подтик да я направим. Съзнавайки, че както живота, така и нашите идеи се реализират в действието.

Регистрирай се да получаваш други мои статии ТУК. През май месец започваме да практикуваме навика за ежедневна медитация и ако искате за един месец да попрактикувате заедно с нас – очаквам ви ТУК. Да се научим да създаваме спокойствие и яснота в главата си е едно от най-съществените неща, в които може да инвестираме и вярвам, че този модул определено може да ви бъде от полза. Започваме в петък, 01.05.! :))) Програмата е изцяло он-лайн, така че може да се включите отвсякъде и да се упражнявате в удобно за вас време! :) Цената за целия месец участие е 40лв. Очаквам ви заедно да създаваме пространство за своята лична яснота и своя естествен подтик да действаме ТУК! :)

23 въпроса и отговора за навика на ежедневна медитация

23 въпроса и отговора за навика на ежедневна медитация

23 въпроса и отговора за навика на ежедневна медитация

От първи май в Програмата за полезни навици започнахме модула за медитация и фокусът ни този месец е да задобреем във взаимодействието с ума си. :) Тези дни се сетих, че имам готини насоки за практиката на медитация от Лео Бабаута (човекът, от който аз съм се учила) и за допълнителна мотивация днес реших да споделя тези съвети заедно с вас. Те са във форма на въпроси и отговори, и смятам, че някои от тях може да са ви наистина полезни за поддържане на по-постоянна практика на медитация в ежедневието ви. :)

Обикновено когато започнем някакъв навик, в началото сме мотивирани и не е нужно да полагаме кой знае какво усилие да спазваме навика. В дългосрочен план обаче, съпротивлението винаги възниква и тогава, за да продължим мотивирано практиката си е добре да задълбочим разбирането си за ползите от конкретния навик, за различните начини на изпълнение в нашето си ежедневие, триковете за преодоляване на спънките по пътя и т.н. По този начин, понякога ще отпадаме от навика, но в дългосрочен план – винаги ще се приравняваме към него и така ще получаваме ползите му за нашето здраве и будно състояние. 

По-долу са 23 въпроса и отговора относно навика за ежедневна медитация. Разгледайте ги, експериментирайте ги и намерете кои са работещите лично за вас стратегии, които ви помагат да поддържате ежедневната си практика на медитация в дългосрочен план. :)

 

Постоянно забравям когато трябва да медитирам – как мога да си спомням?

Най-доброто решение е да поставите медитацията в графика си като отделна задача и да започнете да гледате на нея като на важен ангажимент. Ако не използвате график – може да си направите напомняне на телефона за всеки ден или да си направите някакви физически напомняния. Например, ако използвате възглавничка за медитация – сложете я някъде където със сигурност ще я видите през деня – посредата на хола ви или кухнята може би. :) Друг начин е да си сложите писмена бележка на място, където със сигурност ще я видите и ще се сетите да си направите медитацията – огледалото в банята, до кафе машината, на лаптопа, на масата където закусвате или някъде другаде удобно за вас. Лично за мен е най-подходящо да се сложи в графика, за да не отнема прекалено много внимание, но изберете кой подход работи за вас (или комбинация от подходи). :)

 

Не мога да медитирам, защото постоянно пътувам (или имам нещо друго, което постоянно нарушава рутината ми)?

Ние може да медитираме навсякъде, дори когато пътуваме. Пътуването определено прави нещата по-хаотични и заети, и е трудно да се създава нов навик в тези условия. Въпреки това, реално медитацията е един от навиците, които са най-удобни за изпълнение по време на пътуване. Просто сядаш на дивана (на леглото, на стола или където и да си) и медитираш за 2 минути. Това е. :)

 

Трудно ми е да се фокусирам върху дъха си – това подобрява ли се с практиката?

Да. Това е една от най-големите ползи на медитацията – с практиката задобряваме в това да поддържаме фокуса и вниманието си във важната за нас посока. В началото на практиката разбираш, че не си добър във фокусирането и насочване на вниманието си, и това може да е малко неприятно за осъзнаване. Но ние никога не сме добри в нещо когато започваме да го упражняваме. Затова практикуваме и постепенно задобряваме все повече. :)

 

10 минути практика на ден достатъчно ли е или е нужно времето да се увеличи до към половин час?

Да, 10 минути са достатъчни. Това е практика. Повече практика може би ще ни помогне да напреднем по-бързо, но малко практика е по-добре от нищо. :) Ако практикуваме нула минути, ще ставаме все по-зле в практиката си. Затова по-добре да практикуваме, пък било то и за много малко. :)

 

Много ми е трудно да потискам постоянния поток от мисли, който възниква в главата ми по време на медитация. Знам, че това предизвикателство винаги ще присъства, но кога мога да очаквам да стане малко по-лесно?

Не се опитвай да потискаш мислите си. Те просто възникват и си отиват, точно както някакъв звук възниква в средата около нас и после изчезва. Те са временни. Реално – това, в което задобряваме е не да потискаме мислите си, а да започнем да ги забелязваме и да се научим да не реагираме на тях. Учим се да гледаме на мислите си като на нещо, което се случва и което ние наблюдаваме, но не участваме. След като забележим някоя мисъл, оставяме я да си мине и връщаме фокуса си към дъха или тялото ни.

 

Не съм сигурен какво точно е нужно да правя по време на медитация – какво да очаквам, как да задълбоча практиката си?

Основната ни практика е да започнем да забелязваме когато умът се разсее с някаква мисъл, емоция, усещане, история. Когато това се случи, просто се усмихваме и връщаме вниманието си към дъха ни. Опитваме да забележим съпротивлението, което може би ще ни възникне докато стоим и практикуваме. Да забележим подтиците си да станем и да правим нещо друго. Да забележим дискомфорта, който може да ни се появи. И просто не реагираме на всички тези импулси, а оставаме да практикуваме. Нашата практика в този момент е най-важното нещо на света за нас. Затова каквото и да се случва – ние се връщаме към практиката си и продължаваме. 

 

Каква е разликата между водена медитация и медитация в тишина? Има ли значение какво ще избера? Едната по-ефективна ли е от другата?

Водената медитация е добър избор за хората, които имат нужда от структура. Понякога, когато навлизаме в непозната територия е хубаво някой с повече опит да ни води. И двете медитации са добри, но реално след като сме медитирали за известно време, най-вероятно вече няма да имаме нужда от водене. Тогава може да практикуваме и експериментираме самостоятелно. По-скоро това е препоръчително в дългосрочен план. 

 

При медитация правя 5 секунди вдишване и 5 секунди издишване за около 2 минути. Това ок ли е?

За обикновената практика по медитация не е необходимо да се диша в определена структура. Може да дишаш нормално, без нуждата да контролираш дъха си. Не е нужно да дишаш по-бавно от обикновено, просто фокусираш вниманието си в усещането, което дъхът ни създава. 

 

Ако сега медитирам за 2-3 минути на ден, кога е ок увелича практиката си до 20-30 минути на ден?

2-3 минути е ок за един месец, но ако усетиш, че можеш малко повече – може да увеличиш практиката си постепенно. Идеята не е да имаме по-дълга практика, а да формираме навик за практика. Когато формираш навик – постоянството е по-важно от продължителността. 

Ако искаш да медитираш за 20 минути – ок, направи го. Но ако усетиш, че става трудно – върни се към 5 минутна практика или дори 2 минутна практика. Продължителността не е важна в началото.

 

Как да държим умът си далеч от разсейванията?

Ние не можем да държим умът си далеч от разсейванията. Той ще се разсейва постоянно. Това, което ние правим е да забележим когато разсейването се случи. Ето защо броенето на дъха може да бъде полезно – то ни помага по-лесно да забележим разсейването. 

Когато разсейването възникне, просто го отбелязваме. Усмихваме се. И се връщаме към дъха си. Това ще става постоянно. Реално ние практикуваме – т.е. повтаряме едно и също нещо много, много пъти. В случая повтаряме това да забелязваме разсейването и да се връщаме към дъха си (към практиката си, към важното за нас в този момент).

 

Никога не съм медитирал с отворени очи. Може ли да ме насочиш как е най-добре да се случи това? Нужно ли е да се фокусирам в нещо или ако се фокусирам прекалено много ще навредя на практиката си?

Ако медитираш с отворени очи не е нужно да се фокусираш върху нищо. Просто остави погледа си пред теб. Вместо да насочваш внимание върху това, което виждаш, насочи вниманието към себе си – към дъха и тялото си.

 

Докато медитирам обикновено започвам да мисля за самата медитация. Например ако броя вдишванията и издишванията, се фокусирам върху броенето. Също така мисля за това как ще след медитацията ще опиша как се чувствам. Въпросът ми е – мисленето за медитацията, за процеса на учене по време на медитация, ок ли е?

Нормално е когато правим нещо да ни възникнат мисли за това как го правим. Всички го правим постоянно. :) Мисленето за медитацията е същото като мисленето за всяко друго нещо – това е нашият ум, който се е разсеял от дъха ни. В този случай отново – просто забелязваме разсейването и се връщаме към дъха си. Мислите за медитацията ще дойдат отново и ние пак практикуваме – забелязваме разсейването и връщаме вниманието си към дъха. 

 

Имам чувството, че не мога да медитирам с отворени очи.

Да си с отворени очи по време на медитация не е съществено важно – това просто един от начините за медитация. Чувствай се свободен да затвориш очи или докато си с отворени очи – леко се концентрирай върху клепачите си и нека това бъде твоята медитация – да държиш вниманието си върху клепачите и да държиш очите си отворени. :)

 

Опитвам да се фокусирам върху дъха си, да броя вдишванията и издишванията си, но стигам най-много до 10 и трябва да започна отначало, защото умът ми се разсейва. Как да се справя с това?

Първо – умът винаги се разсейва, това е нормално, всичко го правим. И второ – това, което медитацията ни показва е, че това разсейване се случва. Нашият ум винаги се разсейва, независимо дали медитираме, работим, водим разговор с някого или каквото и друго да правим. Но обикновено ние ние не забелязваме това разсейване. Медитацията ни помага да забелязваме по-ясно когато се разсейваме, да забелязваме какво точно ни разсейва, да забелязваме какво точно правим когато се разсеяме. Реално ние практикуваме да забелязваме когато разсейването се случва. Т.е. – това, че забелязваш разсейването си е чудесно.

Как се справяме с това? Първо – просто забелязваме, че разсейването се случва. Това е съществено. Просто наблюдаваме какво се случва, без да се въвличаме в разсейването. Може да си кажем: „О, умът ми пак се разсея – интересно. Мислих за това какво е нужно да купя от магазина довечера.“ След това се усмихваме и се връщаме към дъха си. Отново, отново и отново. :)

Това е нашата практика и това е феноменално умение, в което да задобряваме всеки ден. :)

 

Ок ли е да медитираме с релаксираща инструментална музика или е по-добре да сме в тишина?

Ок е да медитираме по начина, по който ни харесва. Няма „правилен“ начин за медитация. Ако музиката те вдъхновява да медитираш – ползвай я. Макар че, за дългосрочна медитация препоръчвам да сме без музика, ако не ни е много наложително. Медитацията не винаги е време за релаксация, а е по-скоро време, в което практикуваме да забелязваме и съзнателно да насочваме своето внимание.

 

Правя медитацията си очно преди лягане. Това ок ли е?

Да, разбира се. Щом това време за медитация работи за теб – чудесно. :)

 

За колко минути е най-добре да медитираме и колко пъти на ден?

Когато започваме е добре да са 2 минути на ден, един път. След около месец може да увеличите практиката си до 5-10 минути на ден. После 15 минути, после 20. 

Най-добре е ако можем да медитираме през целия ден. :) Не седяща медитация, но практикуване на съзнателност през целия ден. Забелязваме разсейванията си, не реагираме, а просто просължаваме с важните за нас задачи. 

 

Кога всъщност можем да усетим реални ефекти от медитацията?

Представи си, че практикуваш пиано – в началото практикуваш много лесни комбинации и после започваш да практикуваш по-трудни. С медитацията е същото – ние постепенно задобряваме в умението си да бъдем съзнателни. Когато станем добри в това умение, ние можем да пренесем тази съзнателност във всички останали сфери на нашия живот. Нещата се случва с надграждане – първо задобряваме в своята съзнателност, после започваме да я използваме може би в работата си, после задобряваме още повече и започваме да я ползваме и във взаимоотношенията си. Ползите от медитацията и от увеличената съзнателност стават все по-големи по-големи с всяка наша практика. :)

 

По-добре ли е да ползваме таймер за медитацията си?

Не е необходимо, но ако се хванеш, че постоянно се чудиш колко време остава за медитацията ти – по-добре е да ползваш таймер. Просто да премахнеш чуденето за времето. 

 

Искам да променя начина, по който гледам на света и да не се асоциирам толкова много с егоистичния ум. Седящата медитация ще ми помогне ли?

Мястото, от където можеш да започнеш е именно седящата медитация. Когато задобреем в медитацията, ние започваме да виждаме по-ясно какво точно се случва с ума ни, защото вече сме доста по-съзнателни за това, което се случва. Едно от нещата, които умът прави е да ни поставя (егото) в центъра на всичко. Когато забележим това, за нас вече възниква възможност да променим гледната си точка и да изберем друга перспектива. С постоянната промяна на перспективата ни, ние започваме да създаваме промяна в начина, по който умът ни вижда света около нас.

 

Не обичам да ставам рано сутрин. Усещам, че умът ми не е достатъчно събуден за медитация и не ми харесва да медитирам веднага след събуждане. Да продължавам ли да опитвам или да променя нещо?

Опитай да медитираш следобяд или вечерта, или в друго време и открий кое е най-подходящото време за теб за медитация. Ако практиката ни е две минути, реално ние може да медитираме навсякъде, по всяко време – така че експериментирай и открий кой е твоят личен най-подходящ момент, когато медитацията е най-приятна за теб. :)

 

Нужно ли е да практикуваме срещу бяла стена?

Не е нужно да се практикува срещу яла стена. На мен ми помага, защото визуално няма разсейвания, но може да медитираш и на дивана, без значение какво е пред теб. Това, което има значение е да следим къде е вниманието ни и да връщаме фокуса към дъха си.

 

Медитациите с мантра по-добри ли са от медитациите с фокус към дъха?

И двете са ок. Реалната практика е тренираме вниманието си, така че обектът на внимание няма важно значение. Може да е мантра, дъхът, звук или нещо друго. 

След известно време, може да опиташ и медитация без обект или както в зен се нарича „просто седяща медитация“. В началото обаче е важно да тренираме вниманието си с някакъв обект. 

 

Ок, другари, Това бяха насоките за медитация, които исках да споделя с вас. Надявам се те да са създали повече разбиране и вдъхновение да продължите своята лична практика на медитация и да я поддържате в дългосрочен план. :) 

Ако пък искате за един месец да се поупражнявате в практиката на медитация заедно с нас – може да се включите ТУК. Започнахме от сряда, 01.05., но вие може да се включите днес, да наваксате първите дни и довършите месеца с нас. :) Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. Цената е 30лв. за целия месец и може да се регистрирате днес ТУК. :)

Умението да се сприятелим с настоящия момент

Умението да се сприятелим с настоящия момент

Умението да се сприятелим с настоящия момент

Понякога (дори често) в живота ни възникват моменти на нестабилност, тъга, тревожност, безпокойство, паника, скука, самота, незнание какво да правим и какви ли не други видове душевна обърканост. И ние хората, имаме заложена концепция в ума си, че тези неща са неприятни, че не е ок да ги изпитваме, че ние трябва да се борим с тях, да бягаме от тях, да не допускаме те да се случат.

В днешната статия искам да обърна внимание на това, че тази концепция е остаряла и изобщо не ни помага да живеем добре, а напротив – тя ни пречи да живеем истински, автентично и спокойно живота си такъв, какъвто е – нестабилен. Ние имаме нужда да възприемем нова концепция, която да е наистина работеща – т.е. наистина да ни помага да вървим спокойно и уверено по пътя си напред, дори и в най-хаотичните и в най-болезнените ни моменти. И новата концепция, която ви предлагам да прегърнем от тук насетне се нарича: „да се сприятелим с настоящия момент„. :)

Да се сприятелим с настоящия момент означава да започнем да се упражняваме да сме Ок с каквото и да възниква в настоящия момент. Не да сме Ок само с хубавите неща, само с радостта и веселите моменти, но да започнем да се упражняваме да сме Ок и с дискомфорта, с хаоса, с нестабилността, с паниката, с тъгата, със самотата и т.н., когато те се случват. 

Някои от вас може да помисли, че тази нова концепция е глупава. Защо трябва да се учим да сме ок и да приемаме тези неприятни неща? Не трябва ли просто да намерим начин да ги изхвърлим от живота си? Да ги няма?!

Подобни въпроси са много релевантни и важни да се обсъдят.

Години и поколения наред ние живеем с парадигмата, че моментите, в които се чувстваме зле не са ок. Дори понякога се чувстваме виновни когато те се случат. Мислим си, че това не е нормално. Че на нас нещо ни има щом се чувстваме зле.

Истината е, че идеята за живот изпълнен само с радост и удоволствия е просто една глупава фантазия. В реалния живот постоянно, понякога всеки ден, понякога много пъти на ден в нас възниква тъга, страх, самота, нестабилност, не знание какво да правим и т.н. Със или без причина, няма значение – тези усещания със сигурност възникват в абсолютно всеки от нас. И вместо да се държим сякаш това е нещо ужасно, сякаш сме болни и нещо ни има, е най-добре най-накрая да осъзнаем, че това е съвсем нормално да се случва. Вместо да се държим като деца, които плачат, защото им изникват зъби, с които да се хранят, ние може да се държим като възрастни, които позволяват на болката да се случи, за да имат с какво да се хранят. Вместо да се държим здраво за някаква си фантазия, илюзия, че животът трябва да е цветя и рози, може ясно да осъзнаем, че в реалността животът освен цветя и рози има кактуси и бодили. И това е ОК! Не е нужно да бягаме от тези моменти, не е нужно да се паникьосваме, не е нужно да си създаваме някакви страшни сценарии в главата. Нужно е единствено да ги приемем като нещо естествено, да позволим на това, което е дошло с настоящия момент, да се случи. Да се отворим за него. Да му позволим да бъде. И да премине.

Ако например настоящия момент ни донесе тъга и ние не я прием, не искаме да ни се случва, искаме да избягаме от нея – тогава ние блокираме настоящия момент да се случи. Спираме движението на живота, защото не позволяваме на тъгата да се случи.

Защо?

Защото някой ни е казал, че тъгата не е хубаво нещо, че не трябва да я позволяваме.

Но какво ако това не е истина?

Какво ако тъгата е чувство като всяко друго. Какво ако я поканим при нас и опитаме да й се насладим така както бихме се насладили на най-вкусното капучино в света? :) Какво ако опитаме просто да се отпуснем в тъгата, ако й позволим да бъде?

Ако направим това, ако вместо да искаме да избягаме от тъгата, всъщност й позволим да ни се случи – първото, което ще установим е, че по този начин тъгата отминава много по-бързо отколкото ако й се съпротивляваме. И второто, което ще установим е, че тъгата не е никак лошо чувство. На нас някой ни е инсталирал в главата вярването, че тъгата, страхът, усилието, самотата, паниката са нещо лошо. Но ако ние останем за малко с тях, ако проявим любопитство към тях, ако им позволим да бъдат в живота ни, ако си позволим да ги усетим с тялото си, ще установим, че това, което са ни казали не е истина. Всъщност тъгата, страха, самотата, паниката и т.н. са усещания като всяко друго и ние вместо да бягаме от тях, можем да минем съвсем спокойно през тях. Всъщност това са усещанията, които много добре заземяват и уравновесяват живота си. Балансират състоянията ни. Те не са нещо, от което да бягаме. Те са нещо, през което да минем, за да се уравновесим, за да израстнем и да се придвижим по-мъдри напред.

Ето защо за нас е изключително важно да се научим да сме Ок с настоящия момент, независимо какво той носи. Ако се научим да бъдем приятели с настоящия момент – това ще ни донесе успокоение и възможност да се придвижваме по-лесно напред. :)

Ето как практикуваме да се сприятелим с настоящия момент. :)

  1. Забелязваме когато в настоящия момент възникне нещо, което не харесваме – страх, тъга, паника, тревожност или друг дискомфорт. Както знаете, при съзнателността, първата стъпка винаги е да забележим какво се случва в настоящия момент. Ако не забележим какво се случва – ние веднага влизаме в автоматичните си заучени реакции, стресираме се и навлизаме още повече в дискомфорта. Затова нашата първа цел е да започнем да забелязваме когато някакво дискомфортно чувство възникне в нас или може би да забележим, че вече от известно време това чувство присъства за нас.
  2. Паузираме. След като забележим, че някакво дискомфортно чувство се случва в настоящия момент за нас –  втората най-важна стъпка е паузата. Вместо да реагираме както сме реагирали до сега, т.е. вместо да се шашкаме, паникьосваме, самосъжаляваме, вместо да си разказваме истории как не трябва да е така и т.н., ние паузираме за няколко секунди. Може да вдишаме и издишаме няколко пъти, може да сложим ръце на сърцето си. В тези няколко секунди пауза опитваме да си спомним, че това, което се случва е нормално да се случва. Ок е да имаме тъга, ок е ни възникне страх, ок е да ни възникне тревожност, ок е да имаме моменти, в които не знаем какво правим и т.н. Когато си спомним, че дискомфорта е ок да се случва, ние вече можем да се успокоим и да действаме по нов начин – вместо да бягаме от тъгата, ние всъщност можем да й позволим да ни се случи. Т.е. тези няколко секунди пауза отварят за нас възможността да започнем да упражняваме своята нова концепция, която е да се сприятелим с настоящия момент. :)
  3. Сприятеляваме се с настоящия момент. Усмихваме се и приемаме това, което се случва, каквото и да е то. Хубаво, лошо, няма значение – то се случва и ние му позволяваме да се случи. Пускаме историята, която си разказваме за това, което се случва (колко е лошо, колко е стресиращо, как не искаме да го има и т.н.) и просто опитваме да усетим какво е физическото усещане. Какво е всъщност усещането да те е страх? Какво е усещането да ти е тъжно, да си в паника, да не знаеш какво става? Как го чувстваш с тялото си? Ако вместо да искаме да избягаме от дискомфорта, проявим любопитство към него – ще установим, че физическото усещане хич не е чак толкова лошо. Даже напротив – то е доста разбуждащо! Плюс това то е интензивно само за няколко секунди или минути и след това отшумява. И така – ако вместо да избягаме, останем с тъгата (или с което и да е друго трудно чувство) ще установим, че ние всъщност можем да се отпуснем в нея. Да се отворим за нея. Дори да се почувстваме добре в нея. И тук се случва магията! Тук се случва едно от най трансформиращите неща, които могат да ни се случат в целия ни живот и то е да разберем, че в страха, в хаоса, в безнадеждността, в паниката си – ние вместо да бягаме, може да останем с тях. Да се отпуснем в тях. Да се свържем в мир с тях. Да им позволим да ни случат. Да преминат през нас. И да се успокоим. Когато дискомфорта възникне в настоящия момент – колкото по-бързо му позволим да ни се случи, толкова по-бързо влизаме отново в спокойно състояние. А само от спокойното си състояния ние можем да взимаме адекватни, смислени, творчески решения, с които уверено, бързо и вдъхновено да продължим напред. Ние всъщност правим всичко това, за да съумеем, каквито и да са условията, каквото и да се случва – да сме спокойни и да продължаваме напред, да действаме, да правим следващата си крачка. :)
  4. Усмихваме се и продължаваме с деня си напред. :) Усмивката не е задължителна, но помага. Тя винаги помага. Затова – усмихваме се и правим следващата си малка крачка напред. Вътрешната работа със себе си е чудесна дейност, но действията са тези, които носят резултати. :)

Целта на тези стъпки е да ни помогнат да разберем, че е нормално да имаме неприятни моменти, че те са толкова ок да се случват, колкото и приятните моменти и най-важното – че ние можем да минем през тях спокойно. Те са част от опитността на живота и всъщност го правят по-цялостен. Дават ни възможност да преживеем повече неща, целия спектър емоции. И вместо да им се съпротивляваме, може да ги позволим да ни се случат. Това не означава да стоим постоянно в тях и постоянно да се чувстваме зле. Не. Това означава просто да им позволим да ни се случат, когато дойдат с настоящия момент, да им позволим да ни научат на нещо, да ни заземят, да ни разтърсят, да ни обърнат внимание на нещо… и да продължим напред. Всяко нещо, което има начало, има и край.

Да се сприятелиш с настоящия момент, какъвто и да е той, е трансформираща практика. Тя ни дава възможност каквото и да възникне в деня ни, и хубаво, и лошо, ние да можем да се отпуснем в него и да продължим напред. Така започваме с все по-голямо спокойствие да преминаваме дори и през много трудни и сложни ситуации. :)

Не е ли това една чудесна възможност за нас? :)

Със сигурност е! :)

Обобщавам:

  1. Забелязваме когато имаме някакъв дискомфорт.
  2. Паузираме. Спомняме си, че това е ок да се случва. Успокояваме се там където сме.
  3. Сприятеляваме се с настоящия момент. Вместо да бягаме, опитваме се да се отпуснем в дискомфорта. Позволяваме му да ни се случи.
  4. Усмихваме се и продължаваме напред. :)
Тренираме тези стъпки колкото се може по-често и забелязваме как това променя целия ни живот. Към по-добро! :)
Ако тази статия ви е била полезна, запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се включете заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където ежедневно си създаваме яснота и вървим съзнателно напред – регистрирай се ТУК. :)
Какво е това „духовна практика“ и има ли тя почва у вас?

Какво е това „духовна практика“ и има ли тя почва у вас?

dishaite

Другари, иска ми се да се опитам да обясня значението на понятието „духовна практика”, защото имам чувството, че се предава/приема не много ясно.

Духовната практика не е нещо анормално или хипер езотерично. Духовна практика е най-вече практика свързана с дъха. Инструментът на тази практика е кислород, енергия, прана… както искате го наречете. Цел на тази практика е да внесе по-голяма „будност”, осъзнатост, щастие в ежедневието ни.

В този смисъл всяко вдишване и издишване сами по себе си са духовна практика, която всеки извършва постоянно. Колко дълбока е духовната практика, зависи от това колко дълбоко човек обръща внимание на дъха си. И колко добре може да приеме и канализира кислорода, енергията, праната…

Всичко е свързано с дъха ни.

На начина на дишане се основава ефекта от наркотиците (при прием, се променя начина на дишане), ефекта на някои добавки като клемботерол (ползван преди от плувци за по-добри резултати при състезания), на ефективните методи ребъртинг и холотропно дишане в психологията, на йога дишанията, на медитацията и т.н. Дори пристрастеността към цигарите в много голяма степен е резултат от ефекта на дишане при пушене – дърпаш си (вдишваш), леко задържаш, издишваш, леко задържаш – именно това е едно от основните циклични дишания в йога за успокояване на нервната система (пушила съм, знам какво е). Всеки вид дишане отговаря на някакво наше емоционално, ментално състояние. По един начин дишаме когато сме забързани, по-друг, когато сме спокойни, по трети – когато ни е страх, по четвърти когато сме влюбени и т.н. Всичко е свързано с дъха. И това не е нещо имагинерно, това е научно доказано сигурно милиони пъти.

Та в крайна сметка искам да кажа, че не трябва да правите смеси от пера на сова, кориандър и леблебия, да се мъчите в поза лотус или да медитирате по 2 часа, за да се каже, че вие правите духовни практики за по-голяма будност в ежедневието си. Да, тези неща може и да помагат, но вие дишайки и издишайки вече практикувате. И колкото увеличавате осъзнатостта и качеството на дъха си, толкова увеличавате осъзнатостта и качеството на духовната си практика. Изобщо, едно от най-неосъзнатите действия, който прави човек – дишането, е всъщност пътя към най-голяма будност за всеки от нас. И е въпрос на навик да обръщаме по-голямо внимание на дъха си. Така, че … просто дишайте and keep it simple. Може да се упражнявате ТУК. :)

А ако искате заедно с нас да изграждате по-голяма осъзнатост в ежедневието си – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)