My rules are my game changers #3

My rules are my game changers #3

Aerowaves

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)


Бъди естествен в бизнеса, в това, което правиш и в начина, по който го правиш – сякаш говориш с близък приятел.


Мисли в 10х размер! If you have a 10-year plan of how to get [somewhere], you should ask: Why can’t I do this in 6 months?


Take a deep breath. Enjoy life. You are never gonna be perfect.


Тренирай да бъдеш куражлия! Дори хората да ти се смеят на това, което опитваш, какво от това? След 100 години нищо няма да има значение освен дали си се веселил и дали създал нещо стойностно.


Тренирай умението си да се доверяваш. Довери, че Вселената ще се погрижи за теб. Ако ти дадеш най-доброто от себе си и тя ще направи същото за теб.


Поддържай висок стандарт! Ако приемеш нещо по-малко от най-доброто, най-вероятно ще го получиш. Внимавай мислите, думите и действията ти да са в съответствие с високия стандарт, който искаш да поддържаш.


Когато страдаш спомни си формулата: Болка + Съпротивление = Голяма болка. И тогава опитай да махнеш съпротивлението от уравнението. Опитай да се отвориш за болката. Опитай да я оставиш да мине през теб. Когато съпротивлението го няма, болката не е толкова голяма.


Когато имаш труден период – грижи се повече за себе си. Умението да живееш добре е да живееш не въпреки болката, а заедно с нея.


If you are not on the scene, in the discomfort, sweating with me – then I am NOT interested in your feedback!


Рамките, критериите и правилата не просто ограничават възможностите ти. Те ти пречат изобщо да ги видиш.


Усмивката не е задължителна. Но много помага.


Приемаш, че другите са прави, дори и да не са прави. Харесваш другите, дори и да не ги харесваш. Те са част от историята, в която играеш.


Няма правила. Правилата се създават в действие и се променят според ситуацията.


Не е проблем да не знам какво се случва, защото знам, че каквото и да се случва аз мога да го превърна в добра история.


Аз мога да съм всякакъв. Ако не знам кой съм – просто започвам да правя нещо и в правенето откривам кой съм.


Не съществува такова нещо като блокаж. Съществува единствено мисълта, че съм блокирал.


Ти си на сцената, за да помагаш и да се радваш заедно с другия.


Хората са Богове, които спят и сънуват, че не са Богове. Събудете се.


Не е нужно да делим, не е нужно да се борим един друг – има ресурси за всички нас. Има за всички!


Живей живота си с ясно и категорично намерение. Живей деня си с ясно и категорично намерение. Например, кажи си „Днес възнамерявам да бъда радостна!“. И всеки път когато в деня намериш 1 свободна секунда – спомняй си това намерение.  Казвай си го отново. Ще познаете кое е правилното намерение за вашия ден ако то създава ентусиазъм, енергия и трепет във вас – тогава ум и сърце се синхронизират в едно.


Не споделяме своите намерения с другите хора! Това хаби от енергията ни и после нямаме енергия за изпълнение, за докарване на нещата до край. Споделяме единствено когато вече е станало.


Щастието изисква дисциплина на ума. Изисква се увереност, категоричност, решителност. Чуденето разклаща енергията ни.


Всеки човек има вграден механизъм за щастие. Нарича се съвест.


Не давайте прекалено голям кредит на щастието. Не е нужно винаги да си щастлив, за да живееш добре. Нещастието е неразделна част от живота ни. И нашата работа е просто да се научим да го преживяваме по-здравословно.


При времето всяка една минута е ценна минута. Ти как прекарваш минутите си?


Фокус към целта. Към теб самия. За останалото бъди кон с капаци. Никой друг и нищо друго не те интересува. За да бъдеш успешен трябват жертви. Една от тези важни жертви е да се освободиш от реакцията си към това какво ще кажат другите.


Човекът с харизма е ярък, слънчев, знае какво иска и го постига с любов. Заразява другите с ентусиазъм. Не се обижда, не се доказва, не оставя неща, за които да се обръща назад. Просто върви напред.


You are working hard 20% and rest 80% ot the time. This 80% is time for leaning and active rest. When you dedicate 80 percent of your energy to rest and self-improvement, then you have a lot of fodder and a very sharp saw to use during the time you’re actually working. You’re thinking 10X bigger than everyone else. You’re operating under short timelines and high pressure. You can tax yourself to extremes while you work because you spend lots and lots of time resting and preparing.


You need to rest when thing are bad AND when things are good. Because something will always come NEXT if you let it. Be very intentional about building rest into your business. If needed – take one week off every month and don’t accept calls on Fridays.


When you show up for yourself, success will show up for you.


If you want healthy relationships, you need to become the kind of person that has healthy relationships.


In a world you can be anything, be king.


Ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. Ти какво искаш да създадеш? Направи си план и започвай още сега!


Хората по целия свят гледат нагоре и чакат Бог.

А Бог чака нас.


Концентрирай се върху това, което можеш да направиш и дай най-доброто от себе си. Ако ние изпълним нашата част и Бог ще изпълни неговата. Бог не прави грешки.


Умението да се доверяваш, да си взаимодействаш с живота. С нулева гаранция. Можеш ли го? Упражняваш ли го?


When you are wondeing how to act ask these:

  1. How will I feel about my decision in 10 minutes?
  2. How will I feel about my decision in 10 months?
  3. How will I feel about my decision in 10 years?

Уязвимост означава да имаме интелигентността да останем в сърцето си. Отварянето от сърцето е плавно, бавно движение. Интелекта обаче изисква бързо движение. Умът и сърцето действат в различен ритъм. Нашата работа е от тези два различни ритъма да създадем увличаща и мелодична песен. :)


Ако искаме да задълбочим, но в сърцето ни има прекалено много гордост, прекалено много доказване, правота, защита – връзката няма как да се задълбочи. Няма значение дали другия е уязвим – ти самият трябва да си уязвим. Свързването на ниво ум (доказване, правота, его) е готино за интелекта, но свързването на ниво сърце (уязвимост) е великолепно, тогава е истинска интимност. Всичко това – да го кажеш е едно нещо, но да го позволиш в себе си – съвсем друго.


„Vision“ is the ability to talk about the future with such clarity it is as if we are talking about the past.


So, my suggestion as a tool to help you move forward, is to get clear — What are you trying to do, broadly in your whole life? Then reduce it down to this year… This month… This week… This day… This hour… And right now.


Целите трябва да събуждат сетивата – ресурсите ни. Целите оздравяват тялото когато са силни, когато са лично твои, когато те събуждат.


Каквото и да правиш – внедри удоволствие в деня си. Това следва да е задължителна част от твоя ден. Задължителна част от графика ти. Още от сутринта да знаеш – какво удоволствие ще имам днес – любима музика, масаж, игра с котката, спорт или… какво?


Вселената е изобилна, а ако ти не си – колко точно си свързан с Вселената?


Ако мисленето ти е, че финансовата част е решена, тогава може да правиш каквото искаш.


Get clear on your priorities.


Говорим на себе си като на приятел, без автоматичен негативен диалог! Вярваме в себе си! Не се саботираме, а се подкрепяме. Откачаме се от историите, които си разказваме за себе си и които не ни служат.


Създаваме си образ на себе си, който е приятен, горд, успешен. Харесваме си се! Чувстваме, че заслужаваме да бъдем обичани, да реализираме целите си. Вярваме в себе си. Нищо друго не ни интересува.


Когато се хванем с негативна мисъл – веднага я заменяме веднага с нещо приятно, окуражващо. Съзнателно отделяме време за това да имаме приятен вътрешен диалог!


Забелязвам негативните си вярвания (придобити от семейството, хората около нас, обществото, от нас самите).

И не им вярвам!


Когато говорим – обръщаме внимание да използваме приятни, свежи, спокойни думи. Думите въздействат върху емоционалното и физическото ни тяло.


Поддържаме неутралност – нещо хубаво се случва – ок! Нещо лошо се случва – пак ок! намаляваме важност за исканото. Имаш или нямаш – хубаво ти е! Независимо от килограми, от това или онова, имам или нямам – хубаво ми е. Ако аз давам най-доброто от себе си  вярвам, че Вселената е мъдра и прави най-доброто.


Животът е красив в своята неочакваност и постоянни промени.
Обичам го за студ, обичам го за топлина.
Обичам приятелите си и неприятелите също.
Обичам да обичам. Това право е моето и на никой не го давам.


За част 3 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК. Втора част ТУК.

Ако тази статия ви допада – харесайте страницата ми във Фейсбук ТУК и се запишете да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :) Традиционно в началото на декември ще пусна промоционална цена за записване в Програмата за 2018-та година. За мен е важно натрупването, което се получава от всички модули, затова ако имате желание да се включите е най-добре да преминете през всички навици. Очаквам ви заедно с нас да създаваме живот, който си струва да бъде изживян! :)

My rules are my game changers #2

My rules are my game changers #2

inspirational-quote-hd-wallpaper-1920x1080-9128

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)


Всяко вдъхновение идва с енергията, която ни е необходима да го реализираме. За да грабнем и запазим тази енергия обаче е нужно да действаме ВЕДНАГА по изпълнението. И след това да правим последващи, ако ще и малки крачки напред. В другия случай – ако вдъхновението дойде и ние отложим – например запишем си някъде идеята и нищо не правим по нея – енергията нужна ни за изпълнение се губи. И ако някой ден се върнем да прочетем написаното и искаме да го изпълним – ще се усеща като „трудна работа“ :)

Ако едно вдъхновение дойде и вие не реагирате веднага, това вдъхновение ще иде при друг човек. Вдъхновението търси хора с вдигната ръка, готови веднага да действат по реализацията. Живота няма време да се бави и да ни чака. Той иска да се случва.

Have long term vision, but focus on immediate action.


Личностното развитие се състои само в две последователни стъпки:
  1. Поемане на лична отговорност – че твоя живот зависи от теб, че можеш да правиш това, което искаш и можеш да променяш света около теб. И е твоя отговорност да го правиш;
  2. Обединяване с други хора, за да създавате по-големи неща.

Само желание да правиш нещо не стига. Трябва да можеш да преодоляваш гравитацията. Трябва да можеш да преодоляваш естествената склонност на нещата да падат, да се разрушават, да деградират. Трябва да умееш да преодоляваш граници – своите собствени и тези, които светът ти поставя регулярно.


Човек е своето най-голямо ограничение – за бизнеса си, за връзките си, за приятелствата си, за приключенията си. Ако искаме да получим повече – ние самите трябва да станем повече. Tова понякога значи да изхвърлиш старите си дрехи, да изоставиш старата си среда, да идеш на места, на които до сега не си ходил и т.н. Да започнеш да мисли като човека, който искаш да бъдеш.

Ако искаш да печелиш 6 цифрена сума на месец, мислиш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Държиш ли се като човек, който печели 6 цифрена сума на месец? Обличаш ли се като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Говориш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец?


Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си? Отговаряш ли на поканите за танц от живота? Правиш ли своите крачки танцът да продължи?


333 – 3 неща за благодарност, 3 неща, които трябва да направиш днес, за да си успешен, 3 неща, които искаш деня да ти предостави. :)


Отпусни се, наслаждавай се на всичко и запомни: което на теб не ти харесва, на подсъзнанието ти му харесва! Подсъзнанието е невинно.


Аз съм ОК такава каквато съм. Да се пуснеш не означава да се примириш. Означава да се успокоиш там където си и от тази позиция на спокойствие да действаш смело и с кураж напред.


Ако нещо спре да ми доставя радост, започвам да мисля за промяна. Животът е твърде кратък, за да го живеем с кисела физиономия.

Моето мото е: Живей весело, а парите ще дойдат.

Ричард Брансън


Вижте къде се намирате по тази скала и как бихте могли да се качите по-нагоре:

  • срам – това, което съм аз не е ок. От какво ме е срам?
  • вина – това, което правя не е ок. За какво чувствам вина?
  • обвиняване – кой обвинявам за това, което се случва?
  • тъга – какво ми се искаше да бъде, за какво тъгувам?
  • страх – от какво точно ме е страх в този момент?
  • желание – ако имах магическа пръчка какво щях да създам за себе си?
  • гняв – когато желаното не се случи
  • самообладание – поемане на отговорност и осъзнаване, че мога да променя нещата.
  • неутралност – разбирам, че каквото е, Е.
  • кураж – Ако имах кураж, какво бих направил? Ако не те беше страх, че ще те отхвърлят, че ще ти се смеят, че ще се провалиш – какво щеше да направиш? Нашите ограничаващи вярвания и страхове ни пречат да се отдадем на вдъхновението. Какво би направил ако имаше повече кураж?
  • готовност, решителност – когато сме готови, когато решим наистина да действаме, когато тръгнем напред, тогава ще намерим начин да го направим! Даваш най-доброто от себе си, всеки ден, колкото и малко да е то понякога.
  • приемане – може ли да приемеш това, което се случва? Ок ли си да приемеш резултата какъвто и да е той? Ти си направил всичко по твоите сили, дал си най-доброто от теб – тогава можеш ли да приемеш, че това, което се случва е най-правилното и да приемеш резултата за правилен какъвто и да е той? Сигурен си, че ако си дал най-доброто от себе си, резултатът ще бъде най-добрия за теб.
  • пускане, потокът
  • любов
  • радост
  • просветление

Как се качваме нагоре по стълбата – като си задаваме по-вдъхновяващи въпроси. Ако си задаваме по-вдъхновяващи въпроси започвам да мислим по-различно, да се чувстваме по-различно, да действаме по-различно и следователно – да получаваме по-различни резултати. :)


Един чудесен въпрос е: Какво трябва да направя днес, за да… (получа това, което искам)?


Here’s an overview of the five steps to Energy Clearing according to Christie Sheldon:
1. Connect to a higher power
2. Identify the problem you need to solve. Find from whom did you get it – your father, mother, yourself?
3. Locate the energetic source of the problem on your body
4. Clear the „heavy“ or „stuck“ energy
5. Install a new empowering belief

The clearer you are, the more connected to life you are.


Извинявай. Моля те, прости ми. Благодаря. Обичам те.

Това е универсален начин да държим чисто пространството си. Няма значение последователността на думите.

Колко по-чист си от негативни убеждения, толкова по-бързо постигаш резултати.


Write down often about your dreams and goals. Maybe every morning.
You can write them in present tense.
Write down what needs to HAPPEN in order for you to achieve your dreams.
Write down your plans and strategies.
Write down people you need to meet who will help you along your way.
Write down the knowledge, skills, and abilities you’ll need to develop to make it happen.


Създаваш си яснота какво искаш. И работиш по това да махаш вярванията, които те спират да действаш. Всеки път когато нещо те спира – това е мястото, в което е нужно да се вгледаш. Знаеш какво искаш. Не си измисляй причини защо не го правиш.


Продължаваш да следваш целите си и своята истина когато другите се съмняват в теб. Продължаваш да следваш целите си и когато ти самия се съмняваш в себе си.


Какво прави Джо Витале, за да генерира успехи постоянно?

  1. Активна благодарност.  Хубаво е да се отделя по един час на ден за благодарност. Също така през целия ден съзнателно спираме, за да изразим благодарност за всеки момент. „Активна благодарност“ значи, че наблюдаваш, забелязваш и изразяваш благодарност за различни моменти през целия ден. Благодариш преди да си получил. Защото осъзнаваш, че ти вече живееш чудото. Всичко е ок. И от тази позиция, че всичко е наред се молим, а не умоляваме;
  2. Молим, но не се вкопчваме. Пускаме, защото Бог може да ти донесе нещо по-подходящо – не се вкопчваш, ти психологически си спокоен, благодарен;
  3. Осигуряваме си време насаме – отваряме се за получаване на идеи, иначе не ги забелязваме. От целия шум идеите не могат да стигнат до нас, не може да ги различим. Затова трябва целенасочено да създадем време и пространство за това. Създаваме време, за да получаваме идеи – далеч от хора, от телефон, от интернет. Време, в което не говориш с друг, не си говориш сам, не си пееш, просто позволяваш идеите да дойдат. Може да дойде идея за книга, за музика, за статия, за програма, за лекция, за продукт, за услуга, за сайт…
  4. Вдъхновено действие ВЕДНАГА. Когато имаме подтик да направим нещо – да го направим – то идва от вдъхновението. Веднага щом получим идеята – правим някакво действие по нея, защото идеите са подарък. Третираме ги като свещено нещо, като съобщение от Вселената за нас. Когато действаме веднага – по този начин се качваме на енергийната вълна, която е дошла с идеята, за да бъде тя изпълнена. Ако оставим идеята за после – тя губи от енергията си. Затова задължително правим първата крачка – за да хванем енергията, иначе се ако я оставим за после ще се усеща като усилена работа;
  5. Учим се да сме ОК с това да поискаме помощ от видими и невидими сили. Молим от позиция на благодарност. Не ни е срам да поискаме помощ от други хора. Казваме и молитва към онова, в което вярваме – насочете ме, помогнете ми.

Ако знаеш, ако вярваш, ако си убеден, че няма нищо невъзможно – започваш да гледаш на света по съвсем различен начин.


Опитвай се да усещаш кога вълната на живота е нагоре и кога надолу. Когато е нагоре – давай всичко от себе си, сърфирай. Когато е надолу – изчакай спокойно.


За част 2 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК.

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :)

3-те причини, заради които не постигаме заложените си цели.

3-те причини, заради които не постигаме заложените си цели.

systems-vs-goals-700x467

Започваш важен за теб проект, пълен с ентусиазъм и желание да го изпълниш, но след известно време постепенно го отлагаш и накрая нямаш желание дори да мислиш за него.

Това се е случвало на повечето от нас. Но защо се получава така?

Един от възможните отговори е, че нашето поведение е контролирано от заложени в нас програми, които изпълняваме несъзнателно.

Марк Уалдман е изследовател в невронауката и посочва три причини, заради които нашият мозък ни саботира в успешното завършване на проектите ни. По-долу посочвам кои са те и как бихме могли да ги преодолеем.

1. Липса на конкретна награда, която да е асоциирана с изпълнението на задачите ни. Мозъкът ни тласка към дейности, които ни носят удоволствие и се съпротивлява да изпълнява дейности, които са трудни и сложни. Целта, която сме си поставили трябва да ни носи реална награда, която да донесе допамин на мозъка ни и той да е щастлив. Когато мозъкът ни свързва една цел с доставянето на удоволствие, той ще намери начини да я изпълни. Но ако не сме си заложили ясна награда за изпълнението на проекта и отделните си задачи, мозъкът ни не е заинтересуван да ни помага да довършим целта си и постоянно ще ни заставя да отлагаме, да намираме „големи“ пречки и „сериозни“ оправдания да не изпълним проекта/задачата си.

Сами си направете проверка – когато мислите за целите си, гадно ли ви става от цялата купчина трудни и досадни задачи, които има да вършите? Или фокусът ви е насочен върху това какви ползи ще получите при изпълнението?

В първият случай очевидно нямате ясна и зададена система за изпълнение-подарък, която да кара умът ви да изпълнява задачите и той постоянно намира причини да отлагате.

Първо – задайте си награда за всяка завършена задача от проекта си. Наградите трябва да са нещо наистина мотивиращо и ценно за вас, за да ви придвижват напред. Давайте си дневна награда всеки път когато се придвижите напред в изпълнението на проекта си. Ако усетите, че енергията ви пада по време на изпълнението – започнете всеки ден да визуализирате ползи, които ще получите при изпълнение на проекта си.

Колкото повече асоциирате проекта си с позитивни емоции и ползи, които ще получите, толкова по-малко ще трябва да се накарате да изпълнявате задачите си, а ще ги правите с лекота.

Асоциирането на задачите ни с удоволствие и награди е процес на изследване кое и как работи за нас, така че тествайте различни подходи на награждаване и вижте кое действа за вас. Ежедневната визуализация на крайните ползи от проекта е винаги от помощ!

2. Несъзнателен негативен вътрешен диалог. Ако по една или друга причина не може да се накараме да довършим дадена задача или проект може би е защото несъзнателно въртим в главата си негативен диалог относно този проект. Мозъкът ни е устроен така, че винаги да търси какво не е наред и какво може да се обърка. По този начин той често ни вкарва в една картина, в която започваме да си мислим, че май няма смисъл да го изпълняваме този проект.

Ако смятате, че нещо подобно се случва и във вашата глава – напишете всички причини, заради които не искате да изпълните проекта си. След това направете втори списък с всички причини защо искате да изпълните проекта си. Вижте двата листа и се запитайте: „Какво наистина искам да направя? Искам ли да изпълня този проект? Ще бъде ли съществено за моя живот да го довърша?“. Запитайте се: „Тези негативни мисли и усещания, които имам към проекта си истински ли са. Наистина ли е толкова трудно или преувеличавам?

В повечето случаи, след като опишем всичко и видим какво мислим, хората осъзнаваме, че тези негативни мисли всъщност не са валидни. Когато ги изкараме от главата си и ги запишем на лист хартия те вече не ни занимават с такъв интензитет. А когато не въртим постоянно тези негативни мисли, че не искаме да си изпълняваме проекта, умът ни вече е свободен да търси варианти как всъщност да реализираме задачите си и да си получим наградата, и ползите от това. :)

Всеки път когато усетите, че някакъв черен облак е надвиснал над вас и нямате желание да направите и една крачка по изпълнение на проекта си, проверете какви точно са мислите в главата ви. Ако въртите някакви негативни мисли без основание, напишете ги на лист хартия и освободете ума си от тях.

3. Липса на дисциплина и ангажираност. Ако изпълнението беше лесно, казва Джим Рон, до сега всички да сме успели да постигнем целите си. :) Очевидно се изисква да поддържаме постоянство и упоритост. Някои хора мислят, че само като си мислят и визуализират целите си те ще се случат. Това обаче е мечтаене, а не реализиране и често също е продиктувано от несъзнателни негативни вярвания. Често хората на повърхността казват, че искат да постигнат нещо, но истината е, че на тях просто им харесва да си мечтаят и да стоят в мечтаенето, а не в действието. По този начин те винаги намират големи и непреодолими пречки пред изпълнението на проекта си.

Важно е да визуализираш целите си, за да ги поддържаш живи в съзнанието си и така да се държиш фокусиран, но е много важно и да действаш. Нужно е да седнеш и да си напишеш детайлен план за постигане на тази цел. Да определиш първите си стъпки и да им заложиш конкретни срокове за изпълнение. Когато стане трудно, а то ще стане – продължаваш напред. За да не влезем прекалено в усилието е важно да има награда и освен изпълнение да си планираме и дейности за игра, учене, любопитство, удоволствия. :) Така по-лесно се минава през трудното.

Ако работим с партньор, на който имаме доверие – това увеличава ангажираността ни с 50 до 70%. Също така всяка вечер може да си записвате 3 малки успеха, които сте случили през деня, за да поддържате мотивацията на мозъка си и да му показвате, че вече получавате награди от труда си. :)

От 01.08. започваме изграждането на навика за управление на времето, енергията и продуктивността си. Това е един от най-важните, но и интензивни модули. Ще съставим свой цялостен план – с довършване на недовършеното, с визия напред и с фокус към това да освободим ума си не да отлага, а да действа. :) Ще работим всеки ден по малко и ще имаме чудесен гост за месечния уебинар! Таксата за целия месец е само 25лв. :) Очаквам ви заедно с нас ТУК. :)

6 навика, които Илон Мъск споделя, че му помагат да се поддържа в продуктивно състояние.

6 навика, които Илон Мъск споделя, че му помагат да се поддържа в продуктивно състояние.

3052889-poster-p-2-the-issue-with-existing-batteries-is-that-they-suck

1. Ограничаване говоренето по телефона до минимум. Мейлите и съобщенията ни позволяват ние сами да управляваме времето си и да решаваме кога и на кого да отговаряме.
 
2. Поддържане на недостъпност. Спрете да бъдете „на линия“ за всеки, който иска да ви сподели какво е ял, пил, какви обувки си е харесал или да ви разисква кой, какво, кога. Разтребете всички small talks от графика си.
 
3. Не бягайте толкова бясно от мултитаскинга. Ако развиете добро ниво на концентрация и ако не се разсейвате с безсмислени неща – мултитаскинга не е толкова страшно чудовище.
 
4. Работа със стриктно подготвен график, разделен на блокове със задачи. Най-добре ако е максимално еднакъв за всеки ден, за да се изгради рутина, с която ума да свикне и да не се губи време в чудене, а всичко да следва категорично и автоматично.
 
5. Следване на принципа: Не се опитвай да запомниш, а се опитвай да разбереш. Когато разбереш, ще го запомниш автоматично. Първо разбираме фундаменталните принципи, корените и тогава започваме да опознаваме детайлите, листата. Това спестява много време когато учиш нови неща.
 
6. Спане колкото е нужно. Прекалено малкото спане и прекалено много спане намаляват драстично продуктивността. Ако имате възможност експериментирайте и вижте в колко часа ще се събуждате без аларма (и без снуузване!) за няколко поредни дни. В първите дни може би ще спите повече, но след 3-тия, 4-тия ден организма се напасва и човек много добре се ориентира колко часа са му достатъчни. Обикновено са между 6 и 8. Илон Мъск спи по средно 6 часа и пие по две кафета на ден. :)
Източник: INC.COM
Как ще обясните Бог на 7 годишно дете? :)

Как ще обясните Бог на 7 годишно дете? :)

Image processed by CodeCarvings Piczard ### FREE Community Edition ### on 2016-04-14 17:33:39Z | http://piczard.com | http://codecarvings.com

Вярващи, но не религиозни. Това е трендът, който все повече от нас започват да следват. И в него вместо да следваме конкретна религия по скоро всеки обяснява, интерпретира и преживява Бог по свой начин. Въпреки това всички сме обединени от вярването, че има нещо повече от нас

По-долу ви споделям моята интерпретация за Бог и насърчавам всеки да конструира този образ по негов си начин, който да го кара да се чувства подкрепен, вдъхновен и насърчен да живее живота по свои собствени правила! Защото над всички религии, концепции и философии, Бог е свобода! Свобода, която е дадена на нас. :)

За мен Бог е знанието, вдъхновението и подкрепящото присъствие, което е навсякъде – вътре в нас, извън нас, около нас. Навсякъде и във всичко. Това присъствие притежава абсолютно знание и ако се свържем с него – то прави живота ни по-уверен, по-смел, по-рискован понякога, но много цветен и щастлив. :)

Накратко го наричам Шефа! Защото смятам, че всички тук сме като в една организация, в която постоянно нещо се произвежда и създава. Но тази организация не е с йерархична структура, а е чрез самоорганизиращи се екипи – всеки има свобода какъв проект да избере да изпълни и как да го направи. Шефа пак си е шеф, но това, което ти казва не е задължително, а пожелателно – ако ти желаеш. И той помага или пречи за изпълнението на проекти до толкова, до колкото човек сам си помага или пречи в изпълнението им. :)

Fair enough, a? :)

Та, Шефа знае всичко. Освен едно. Не знае какво е да не знаеш. Затова сме ние. Чрез нас Бог преживява своето незнание. Телата ни са нашите решетки от цялостното знание, което е около нас, а ние сме в постоянен процес на спомняне на това знание. В постоянен процес на спомняне, че сме Бог. :) И понеже Бог не е глупав – той иска да изпита всичко. Той иска да знае какво е да си милиардер, какво е да си готвачка, какво е да си президент, какво е да си клошар, какво е да си поп, какво е да си проститутка. Той Е всичко тези хора. И всички тези хора СА Бог. Просто не си спомнят. Защото сме тук да преживеем незнанието. И малко по малко да си спомняме, че сме Бог.

Евентуално. Ако не си спомним – в другия живот е следващия ни шанс. :)

И така играта продължава. :) До момента, в който съзнанието ни е вече толкова възприемчиво за информацията извън телата ни, че може да се дематериалира, точно както във филма Люси (който всъщност е на няколко пъти научно доказван). Тогава пространството най-вероятно няма да издържи на потенциала на енергията и ще с случи … втория голям взрив. Или може би … поредният голям взрив. Който ще разшири още Вселената и ще създаде нови цивилизации. :) Иначе как има толкова планети и галактики според вас, ако е имало само един взрив?

Не знам! Ако не вярвате в моята – измислете си ваша истина. Създайте света в своето съзнание! :) Създайте своя теория, която да ви вдъхновява и води напред. :)

Във видеото по-долу споделям обяснението на Бог според един от хората, на които истински се възхищавам – Майкъл Бекуит. Неговото присъствие, начин на изразяване, харизма – той Е. :) Споделям го с вас освен за малко размисъл как вие да си изградите своя теория за Бог и заради още нещо, което ми направи силно впечатление – начинът, по който Вишен Лакхиани обяснява във видеото на сина си защо го споменава и колко е горд с начина му на мислене. Едно от най-интересните обучения, които съм гледала на Вишен Лакхиани е свързано с това как инсталираме вярвания в главата си, които след това това формират начина, по който виждаме, мислим е преживяваме света. Един от главните фактори за формиращи вярвания в нас са родителите и начина, по който те комуникират с нас. От възрастта 3 до 7 години – кажи речи всяко едно изречение, което детето чуе го перефразира като убеждение за себе си и на база на него си установява дадено вярване. На тази възраст децата са с мисленето, че те са център на света и каквото и да се случи – то е свързано с тях. Например ако им се скарате, дори и лекичко или ако след работа откажете да играете с тях ако те поискат – за тях това автоматично значи „Не правя родителите си щастливи. Аз не ставам. Аз не съм достатъчно добър“. Детето няма как да разбере, че вие сте имали лош ден, някой клиент ви е изнервил или сте загубил 20лв и не сте на кеф. И че това няма абсолютно нищо общо с тях. Не. Те приемат всичко казано буквално и директно свързано с тях. Защото в техния свят сте само вие и те, и ако вие се държите по някакъв начин лош с тях – те дори не могат да си представят, че нещо друго освен тях може да е причинита за това отношение.

В обучението за вярвания, за което ви споменах, Вишен Лакхиани сподели, че силно държи да обяснява на децата си какво точно значи това, което казва и то да е в тяхна похвала, за да не си създават те погрешния вярвания, който да съботират живота им за напред.

Предизвикателно, нали? :)

Още една част от играта!

Обърнете внимание на тези детайли в краткото видео, което ви споделям. И създайте своята теория за Бог. :)

 

Тишината в думите.

Тишината в думите.

tishinata-v-dumite

В средата на 2015-та година „случайно“ се озовах в Communication Academy сред няколко човека подредени в кръг. Не беше замислено такова събитие, но такова се получи.

Правилата бяха следните: Емилия, главен обучаващ и основател на Communication Academy задава въпрос на групата и всеки трябваше да отговори на него по неговия си начин. Уловката беше, че имаше компас. И само, който държеше компаса имаше право да говори. Всички останали трябваше само да слушат, без да го прекъсват. И чак когато човека прецени, че няма какво повече да каже по дадения въпрос – чак тогава предава компаса на следващия човек, който придобива правото да говори. Ако пък Еми удари малкия гонг след нечие споделяне – това значи, че е време да помълчим и да поразмишляваме малко върху това, което сме чули.

За човек със сравнително голямо его като мен, в началото това беше доста досадно и … безсмислено упражнение. Не съм от хората, които имат търпение да изслушват всеки. Но поставена в тези условия и тези правила – в един момент мълчанието, слушането и тишината си свършиха работата. Те винаги, винаги си вършат добре работата!

Това, което разбираш когато оставиш тишина в думите е, че да замълчиш след като някой е казал нещо – много често е хиляди пъти по-ценно и важно от това да отговориш веднага на казаното. Когато запазиш кратък момент на тишина – имаш време да осмислиш думите на другия, да се успокоиш, да се опиташ да го разбереш, да помислиш как е най-добре да реагираш. Запазването на малко тишина в думите ти дава право на избор. Дава ти време да избереш кой искаш да бъдеш тук и сега в тази ситуация, в този разговор. Тишината помага да разберем по-добре себе си, чрез думите на другия. Разбираш, че егото, което изисква от теб да се изразиш пред другия, може да спечели много повече ако оставиш него да се изрази пред теб, а не ти пред него! Велико усещане, казвам ви! Особено за хора като мен, които са свикнали в по-голямата част от времето да бързат да се изкажат. :)

Една толкова проста, а всъщност гениална практика. в 21 век, когато почти всичко е проблем в комуникацията – тази практика може да спаси брака ви, бизнеса ви, връзката с децата ви! Като просто решите, че ще изпробвате какво може да откриете в тишината на думите. :) Задаваме тема на разговор, подготвяме компас (символ на вътрешния ни учител, който ни помага да бъдем искрени и автентични в думите си) и от там насетне – в който е компаса казва всичко, което мисли по темата, като другия няма право да го прекъсва, осмива или осъжда. Просто слуша и чува. След като първият свърши – даваме тишина за осмисляне на казаното и другия поема компаса.

Когато имате предизвикателен въпрос, който искате да обсъдите с важен за вас човек – опитайте тази практика. Отделете 30 минути и седнете с него. Ще видите, че мълчанието, слушането и тишината ще си свършат работата. Защото те винаги, винаги си вършат добре работата! :)

Съгласна съм – трудно е това да се практикува винаги. Често не ти е до слушане. Не ти е и до мълчане. Искаме да си кажем нашето си! Нормално е! Но за важните въпроси и за важните хора в живота ви – отделяйте от време на време по 30 минути за тази практика. Когато веднъж си усетил силата на тишината в думите, тя винаги ще ти напомня за себе си и ще те предизвиква да се връщаш към нея все по-често и по-често. Защото там е място за голямо израстване. А човек винаги има вътрешна потребност от израстване.

Ако на някой му е интересно – може да разгледа събитията и блога на Communication Academy, кито се занимават с различни и доста вдъхновяващи теми. Вярвам, че всеки ще намери нещо за себе си, защото както обичам да казвам, Емилия, основателката на Communication Academy се занимава с много неща – от справяне с трудни деца до справяне с трудни шефове :) така или иначе разликата между тези два образа не е голяма :D

Борец срещу падането.

Борец срещу падането.

9405_10151493775041374_206269424_n

Един физик би ни обяснил, че всичко на тоя свят се стреми да падне, всичко на тоя свят се стреми да изстине, всичко на тоя свят се стреми да угасне. Така е устроен светът – гравитацията тегли всичко надолу. Енергиите деградират, губят се и редът се превръща в хаос.

Затова и омразата е толкова лесна – защото е част от естествения заход на нещата, от естествената им склонност да се разпадат и да деградират. Част от хаоса.

Но Човекът – със своята смелост и воля – е създаден да бъде борец срещу хаоса и ентропията. Той взима паднали на земята неща и ги вдига на високо. Пали свещи и осветява в мрака. Подрежда нещата и се бори срещу разрухата. И точно по същия начин, човекът, с усилие на волята може да се пребори с лесната и увличаща омраза и презрение, и да ги замени с любов.

Лесно е, казвам си тия дни, да мразя България. Лесно е да падна в омразата. Лесно е да се отдам на отчаяние, малодушие, презрение и отрицание. Хаосът и естественият стремеж към разруха на нещата искат така от мен. Както казах – нищо на тоя свят не иска да стои на високо. Всяко нещо иска да падне. Само Човекът прави така, че да има вдигнати високо неща. На пук на всеобщата съсипия. Къщите падат. Човек пак ги въздига. Царствата падат. Човек пак ги въздига. Човек е другото име на Борец срещу падането. Срещу омразата.

И аз съм човек.

И си казвам. Оф, България не е богата! Ще я намразя!

Но веднага се сещам, че съм човек и тоест – борец срещу лесната и подхлъзваща малодушна омраза. И се възпротивявам! И казвам – но България хич даже пък не е и бедна, по дяволите!

А и не е ли срамота да обичаме само богатите?

България е по-богата от две трети от страните по света! Но аз – смелият и истинският човек – бих ли си позволил да я мразя, даже да беше и най-бедна? Бих ли се отдал на това жалко чувство, което отива само на нагло и разглезено хлапе? Та нима не мрази майка си, защото е бедна, само едно безкрайно нагло и глезено хлапе? Което няма сила, ум и воля, за да я заобича въпреки бедността?

И казвам си: България не е чиста! Оф, ще я намразя!

Но после си казвам: А аз – силният и смелият човек, борец срещу падането и срещу хаоса – нямам ли две ръце, нямам ли две очи и два крака? За да я обиколя, да я огледам и да я почистя?

И накрая си казвам: Как искам да живея аз, в края на краищата, по дяволите? Като мразещ човек – цял живот? Или като обичащ човек?

Хубаво – лесно е да мразя цял живот. Знам – удава ми се и даже съм майстор в това. Всички ние сме майстори в това. Майстори сме на лесното и на безволевото. Да обичаш се иска воля. Нас ни мързи да я покажем.

Но като вземе да свършва тоя проклет живот, тогава какво ще си кажа? Добре ли живях – цял живот – мразейки? Не – ще си отговоря аз. Не живях добре цял живот, защото си отрових живота с омраза. Защото ми беше лесно да мразя и аз не направих никакво усилие да заобичам.

И тогава ще ми се иска да си хвана тъпата глава и да я извия. Задето съм си пропилял живота. Но няма да има никаква полза от това.

И ето защо аз, като човек, като борец срещу падането – ще направя така, още сега – да не мразя мястото, на което живея. България. А да го обичам. 

Ще променям с любов по равно и него, и себе си.

За това се иска воля. Така е. Но човек и воля са едно и също нещо. А аз съм човек. Значи мога. Затова ще успея. Така мисля.

Текстът е съставен по „Есе на един ученик за часа му по физика“ от Калин Терзийски.

Как залагането на критични точки ни помага да поддържаме полезните си навици на достатъчно високо ниво.

Как залагането на критични точки ни помага да поддържаме полезните си навици на достатъчно високо ниво.

frog-in-water

Предполагам доста от вас са запознати с експеримента, при който когато пускат една жаба в съд с вряла вода – тя веднага изскача от съда с водата. Когато обаче сложим жабата в съд със стайна температура и включим котлона бавнично – жабата си остава вътре и после се сварява без да се усети какво й се случва. Този експеримент може да послужи като обяснение за много неща, но днес го споделям във връзка с поддържането на полезните навици. :)

Например ако вземем здравословното хранене – представете си, че ако днес го нарушите – утре сутрин ще се събудите с 25кг повече – това ще ви направи голямо впечатление – все едно жабата скача във вряла вода. :) Но ако всеки ден не спазваме полезни хранителни навици – то след 5 години ще изглежда сякаш „неусетно“ сме ги качили тези 25 кг. Демек, в този случай сме пуснали бавния котлон и жабата (ние) се вари без да усети. :)

Та, искам да кажа, че за да поддържаме полезните си навици е добра идея да си монтираме термостати в печката. :D Т.е. както сме се разбрали, хубаво е да си чийтваме за един, два дни, дори седмица, но за да не стане така, че да се пуснем по течението и бавно, и неусетно да пътуваме в посока, която не ни харесва, е добре да си заложим някаква граница, която когато стигнем – да ни алармира, че трябва да се върнем към спазването на съответния навик. :)

Видеото по долу дава една идея как да си заложим термостати, от която може да ви хрумне какво вие бихте могли да правите. Аз правя нещо подобно – например ако не тренирам 3 поредни дни – това ми е аларма, че трябва да се върна към физическата си активност. Ако съгрешавам с храната 3 дни – това ми е аларма, че трябва да се върна към чистото хранене веднага от следващия ден. Ако не си пиша благодарностите и утвържденията 3 дни – на следващия ден трябва да го направя без уговорки. Ако видя, че 3 поредни дни поддържам супер ниска продуктивност – на следващия ден правя всичко по учебник (в нашия случай по Програма) за работа по график и спринтове за продуктивност. Или дори за парите – заложила съм си всеки месец да си вкарвам пари в спестявания и ако един месец нещо стане и не мога да отделя пари – другия месец слагам това в приоритетите без коментар. И т.н. Реално за всеки полезен навик може да се приложи тази идея със залагане на граница за съгрешения – задаваме си една стойност, която ние искаме да поддържаме в даден навик и ако видим, че преминаваме границата – без компромиси, без умствени уговорки, без оправдания, независимо от условията – връщаме си се към следване на навика. :)

На мен лично това много ми помага, защото ако нямам заложени термостати, водата ми бързо преварява и без тези опорни точки е възможно да се пусна по течението без да усетя. :D Залагането на критични точки ми помага винаги да се движа точно в посоката, която искам, а не обстоятелствата на живота да ме подхвърлят във всички страни. Защото идеята не е да следваме потока на живота, а да следваме потока на нашия автентичен живот. Със зададени критични точки дори и да се отклониш от личния си път (или по-скоро когато се отклониш от личния си път) – веднага имаш какво да ти сигнализира, за да се коригираш навреме и да се синхронизираш със себе си.

Ако и на вас ви харесва тази идея може днес да си заложите за всеки важен за вас навик граница и да си обещаете, че ако я преминете – веднага се връщате към спазване на навика, който ви носи полезност в живота. :)

Ако желаете осъзнато, дългосрочно и вдъхновено да изградите полезни навици в ежедневието си – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

:)

My rules are my game changers. Make your own rules and change your game.

My rules are my game changers. Make your own rules and change your game.

smart-bath

Everything that surround us is made by people no smarter than us. So every person should start question everything around him and make his own rules for better living. Here are mine:

Make sure you understand that you do not have a soul. You are a soul. You have a body. A body has limitations. The soul doesn’t.

Don’t worry about bastards – karma will get them anyway. Instead – go make something thrilling happen.

Stop complaining. Complaining is a prayer to the Devil. You don’t want this. Look for what’s right. Feel it. And expand from there.

Even if there is only 0,000001% possibility something great to happen to you – choose to live exactly in this 0,000001% space.

Say thank you to everyone and everything. God sent you nothing but angels and signs for growing.

There is no original sin. There is only original blessing.

Travel lighter – pack fewer fears and hate.

See discomfort and problems as no big deal.

When you’re thinking about giving up – do it. Give up for 5 minutes. Cry if needed. Then come back stronger.

Forgive anything to anyone. Forgiveness is a way to give a second chance. But not to the person in front of you. Forgiveness is giving a second chance to yourself…to be free. Practise radical forgiveness every day.

Give to others. Holding on to anything is like holding on to your breath. If it’s too tight and for too long – you are actually dying. Instead – breath out. Give fully – live fully.

Go to a worry free diet. Breakfast – gratitute. Lunch – acceptance. Dinner – instead of watching television, tell a vison about yourself. A powerful one. Then make it happen.

Get out of the pursuit of happiness and go into the happiness of pursuit. Have a vision and a plan for yourself. Persue them.

Be aware. Pay attention to yourself and the moment. Thoughts, words, emotions, reactions. Choise is a function of awareness. If you are not aware – you do not have a choise! Nor about yourself, nor about your life.

Stop hurting as an answer when someone is hurting you. Hurt people, hurts people – an endless chain, dragging us down. You can break this chain as you just stop hurting as an answer to someone hurting you. This is not a way to step back. It is a way to undertand. If you stop hurting others, the hurt will stop from itself.

Take care of yourself and build inner strenght. When an insight comes to your life if you are not strong enough to hold it – it becomes a memory. That means a piece of you died. Your power run down. You need to be prepared to hold the energy of the insights, that come to you and make them happen. So take care of yourself – eat clean, train your body, align words with actions, find people that inspire you, have fun, don’t spend to much time on wondering, doubts, complains and worries, be specific, certain, present, greatful, positive, confident, actionable. That is how you build inner strenght.

Find something to celebrate from time to time. Then go celebrate it. Louder.

Listen to you favoite music often. And dance sometimes! :)

Find ways to give every day your best. And allow „your best“ not to be perfect every day. It also needs a rest.

Learn to see chaos as a certain order.

Remember that a delay is not a denial. It only meen you need to learn something in order to handle what is comming.

Learn to question everything around you. We need to be like children asking „why, why, why“. And then asking „Are you sure?“, „How can be better?“. That is how we bend reality.

Be creator. Not consumator.

Build trust in life. Start with yourself. If you say you will do something – actually do it.

Stop pretending. Be yourself. That is the easiest way to free yourself from all unnecessary things, people, circumstances. They will be gone for good.

Let go of what is killing you, even if is killing you to let go.

Practice what you preach. If you want to gain inner consistency – not just say words, demonstrate their truth.

When something bad happen – don’t ask „Why me?“. Ask „How can I grow?“

Trust the Universe and it’s ways to autocorrect and direct us. Whenever there is a discomfort, hurt or a problem – there is an important answer lying on the other side. But in order to get the answer – you need to go through. So stop running when things get difficult.

Listen closely for your intuition voice. Don not think too much about what you hear. But act on it immediatelly.

Totally forget about the question how. This is not in our job discription. Our main job is to figure out the what.  The when is known – NOW. Do your job.

Use only kind words. Your words are roads to your mind. They shape our reality.

Get rid of doubts. Doubts are your worst enemy. Luck destroyers. If you catch yourself doubting for too long – take decision, assume that you are right and go fo it. Then you will get not a feedback. You will get feedforward and you will know how to proceed properly.

Imagine a world without worries and doubts. Only opportunities. How would you look like? What would you do? What would you say? Where would you go? Feel this world entirely. Now, when you have it – start living there.

Do not follow bullshet rules! If you feel like it stops you to live better – then this is a bullshet rule. Make your own rules – ones, that scares you a little, but excites you more to live by.

Act like rejection doesn’t matter. Ask, cry for what you want till you get it. Like a baby. Babies sometimes cry, but they always get what they want.

Be a good friend to yourself. A good friend will help you pick up the pieces when things fall apart. And they will. Be there with compassion when that happens.

And if you are wondering why the hell there is a bath on the picture of this smart blog post – the final rule for you is – do sometimes things without any rational reason. It helps to get out of your mind. Eventually. And who knows – that could be the smartest bath you’ll ever see in you life. Isn’t that amazing? :)

Паулу Коелю за писането на книги или как дисциплината не спира вдъхновението – тя го създава!

Паулу Коелю за писането на книги или как дисциплината не спира вдъхновението – тя го създава!

 

2014-12-16-christina_oiticica_paulo_coelho

Kато оставим на страна снимките със смешни цитати ала Паулу Коелю, всъщност Коелю има доста завладяваща лична история, а това, че успява да преразкаже на изключително достъпен език сложните теми на духовността го прави наистина гениален. :)

От ученик Коелю развива любов към поезията и писането, но родителите му не одобряват тези влеченията на сина си. Така постепенно той се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.

„Вразумен“ от родителите си започва да училище по право в Рио де Жанейро. Напуска го съвсем малко след започването. :) Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода, но го арестуват за кратко заради поезията му, в която бразилската диктатура вижда заплаха. :) След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.

Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км и след това събитие той намира сили да напише първата си книга – „Дневникът на един маг“, където описва преживяното. Година и половина след това Коелю издава „Алхимикът“, която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена. :)

През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България в началото на 21-ви век. :)

Вижте сега малко откровения от Коелю за трудностите му по отношение писането. :) Или как дисциплината не спира вдъхновението. Тя всъщност го създава! :)

https://www.youtube.com/watch?v=vbgjnshl77g

 

Ако искаш да разбереш нещо – потопи се в него

Ако искаш да разбереш нещо – потопи се в него

girl see life

Бяха на плажа с баща й и той я помоли да провери дали водата е достатъчно топла. Тя беше на пет години и се почувства доволна, че може да бъде полезна. Отиде до водата и си намокри краката.

– Намокрих си краката, много е студена – каза тя на баща си.

Той я гушна и я отнесе до брега. После, без никакво предупреждение я хвърли във водата. Тя се стресна, но след това се зарадва на шегата.

– Как е водата? – попита баща й.

– Приятна е – отвърна тя.

– В такъв случай, когато занапред искаш да разбереш нещо – потопи се в него! :)


Откъс от „Брида“ на Паулу Коелю.

Селин Дион за празнуването на живота и смъртта :)

Селин Дион за празнуването на живота и смъртта :)

celine-dion-rene

Преди около петнайсет години гледах едно интервю със Салин Дион, където журналиста я попита как така поддържа тялото си винаги във форма – без строги диети и без кой знае какъв спорт. Каза, че повечето звезди от нейното ниво почти винаги изпадат в разни дупки, в които или започват да взимат наркотици, или алкохол, цигари, имат проблеми с храната и прочие, а тя никога не е изпадала в подобни крайности.

Тогава Селин Дион отговори, че се чувства вътрешно изцяло щастлива и не усеща необходимост от някакви външни стимули. :) Това й беше единствения отговор. Помня го добре, защото и аз все се чудех как да му се невиди тя винаги е в толкова перфектна форма. И тя определено си го живее цял живот този отговор – и с визията си, и с изказа си, и с действията си, с таланта си, с движенията си дори – всичко е финес и хармония. Изключително балансирана личност!

И сега, когато мъжът й, с когото са заедно от най-ранните й години, почина – тя отново е такава. Истинска. Щастлива. Кой в наши дни превръща едно погребение в спектакъл с музика? Никой, освен може би няколко народа от изтока! Свикнали сме да мислим, че смъртта е нещо лошо и толкоз. Вярвам обаче, че ако човек е наистина щастлив и празнува живота – той знае и как да празнува смъртта. Точно както нея. Да си я изстрада, да, но все пак да я отпразнува.

Евала, уникална, уникална жена!

Някой ден бих искала на погребението ми музиката да е още по-силна. :)

Bee Gees и Селин Дион изпълняват песента „Immortality“ (Безсмъртие) – Лас Вегас, 1997. We do not say goodbye! :)

 

Проблемът не е в религиите и философиите. Проблемът е в човека! Решението също е в него.

Проблемът не е в религиите и философиите. Проблемът е в човека! Решението също е в него.

Religii i filosofii

Юни месец 2015-та в къщи дойде един много интересен каучсърфинг гост – Жан. :) Той е французин, живял по малко в САЩ, Германия и Израел, където става съавтор на книга, която се обявява срещу будизма и застава изцяло зад християнството като единствена правилна религия. Много начетен и умен човек, който също така успя да посети всички държави в цяла Европа, без изключение, в период само на една година. :)

И така, в рамките на около две седмици, докато той беше у нас, почти всеки ден обсъждахме на дълго и широко темата за Бог. :)
Той, като бурен защитник на християнството вярва, че Бог е фигура извън нас и ние трябва да търсим опрощение на своите грехове от него. Аз от своя страна не поддържам крайно никоя религия и вярвам, че Бог (Вселената, висшия разум или каквото и да е) е във всеки от нас, че той се изразява и живее чрез нас, и че не сме чак толкова греховни. Това са две тотално различни концепции. Все едно левскар и цскар да се убеждават кой отбор е по-добър. :D Хубавото е, че въпреки различните си убеждения заедно много се забавлявахме на тях и не се скарахме нито веднъж. :)

Попадайки на долния филм, отново се замислих, че определено не поддържам никоя религия или философия в крайна степен, защото всяка от тях и ми е помогнала, и ме е отблъсквала по някакъв начин. Например и до момента, въпреки че правя почти всеки ден ащанга йога, началната песен на практиката с почит към основателя Патанджали ми изглежда странно – изглежда ми все едно да рецитираме похвали към хан Аспарух всеки път когато влизаме в България. Да, тези личности са важни и определено заслужават уважението на всеки от нас, но не и да ги издигаме в култ по някакъв фанатичен начин и да призоваваме имената им…Хората според мен имаме нужда от идеи, а не от кумири, за да се чувстваме пълноценни.

Трябва и да призная, че въпреки любовта ми към дихателните техники и йога в хиндуизма, в зали за дишане съм виждала хора, които тотално губят самообладание и контрол и са абсолютно отворени, без никаква критика, за възприятия от страна на водещия, който не винаги е настроен да даде свобода на човека от среща. Също така съм си тръгвала от зали за будистки медитации, в които доста целенасочено те карат да правиш неща, които не ти обясняват, за да им разбереш смисъла и сам да прецениш дали са полезни за теб или не. Имам и доста познати, практикуващи йога, които супер отричат материалното, докато аз приемам духовното и материалното за едно общо и неделимо нещо.

От друга страна обаче и будизма, и хиндуизма имат сууупер яки практики, които много, ама много помагат и на тялото, и на ума, и на душата. Има хора, които са постигнали чудеса с тях.

В този смисъл йогата и дишането са силни практики и за тях важи същия принцип като навсякъде: „Дозата прави отровата“. Могат да бъдат много полезни, могат и да се превърнат в робство. Затова преди да се впуснем в някоя религия, философия, практика, може би първо е добре да си изградим критично мислене и да развием усещането си да правим разлика между това кое е полезно лично за нас и кое не е.

Защото, в крайна сметка и в християнството, и в будизма, и в хиндуизма, и навсякъде може да се изпадне в крайности. Но това зависи от човека, не от конкретната философия. Всяка философия би могла да бъде полезна, ако човек може да подбере какво да вземе за себе си от нея!

Филмът, който споделям по-долу е доста краен и е срещу йога, и срещу хиндуизма. И въпреки, че аз подкрепям и двете е добре да се види, че каквото и да се практикува – крайностите все пак могат да доведат до нездравословни резултати.
Но пак казвам…това според мен си зависи от човека.

Ако някой реши да гледа филма, може да гледа само първите 30 мин….другото е кажи речи преповтаряне.

https://www.youtube.com/watch?v=rX9gNqylqlw&feature=youtu.be

Експериментът на Полгар или защо не е нужно да си талантлив, за да станеш супер успешен

Експериментът на Полгар или защо не е нужно да си талантлив, за да станеш супер успешен

VelinKoychev

Това е гост статия на Велин Койчев – софтуерени инженер, лектор, предприемач, пътешественик, който беше част от хората помогнали да се създаде Програмата за полезни навици Alephia. :) 

Чрез тази статия може да се запознаете малко повече с него, с неговите успехи и с изключително интересния експеримент на Полгар, който доказва, че таланта наистина няма никакво значение за това дали ще бъдеш успешен или не! Eдинствено правилните навици, тренировките и действието, ежедневното малко действие  напред, водят до успех!

Ето я и статията:

Много често слушаме по телевизията за някой нов супер талантлив младеж, от който се очаква да стане следващия много успешен футболист на отбор Х. С най-голяма радост споделяме новините за успехите на талантливите български ученици, които са спечелили поредни златни медали от международните олимпиади по физика, математика или информатика. Тези истории са популярни не само в областта на спорта и науката, но и във всякакви други области, като изкуство, финанси, музика…

Всичко това винаги ме е карало да считам, че за да стана наистина добър в дадена област, аз задължително трябва да притежавам талант в съответната сфера.

Какво обаче да правя ако не се чувствам талантлив? Истината е, че съм успявал да постигна успехи в най-различни, често напълно противоположни области, в които съм смятал, че нямам абсолютно никакъв талант, което все повече ме караше да се съмнявам в силата на таланта. С времето установих, че основната причина за успехите ми, а вярвам и за успехите на много други хора, стои не в друго, а в постоянството и отдаването на нужното време и внимание, за да успея да развия точните умения и навици, които да ме отведат до успех!

За пример мога да дам своите успехи в областта на бягането. Почти без каквито и да е усилия, само в рамките на месец и половина, аз успях да се подготвя за планинския супермаратон Обиколка на Витоша 100 км  и да го завърша успешно. Малко след това успях да завърша и Софийския Маратон. За да дам малко перспектива – до 12 клас в училище изпитвах истински страх от бягането и буквално сънувах кошмари, че ще ни изпитват на бягане 600 метра на следващия ден. Една от причините за този страх беше нежеланието ми да се проваля и да завърша с твърде слаб резултат. Няколко години по-късно, когато вече не се налагаше да се доказвам пред другите хора, че мога да тичам бързо, преодолях този страх от бягането като постепенно започнах да го практикувам за удоволствие. Дългото ходене и бягането се превърнаха в навик, който ежедневно изпълнявах. Започнах да си следя какво разстояние изминавам среднодневно и се стараех то да е винаги над 10 километра на ден. Ако мога да вярвам на приложението си на телефона S Health, както и на fitbit устройството ми, през последните 4-5 години изминавам средно по над 11 километра на ден.  Капка по капка, ден след ден, само за 1-2 години, успях да постигна нещо, което преди това считах за абсолютно невъзможно – в рамките само на 1 ден да измина 100 километра!

Оказа се, че областта, в която съм мислел, че най-много ми липсва талант, мога да я развия до толкова, че всички хора около мен да ме наричат талантлив в нея.

Всички тези неща ме накараха да се замисля какво е това талант и има ли той наистина толкова решаващо значение за нашия успех? Прочетох много и най-различни книги за таланта и за хората, които считаме за гении. Някои от най-интересни сред тях бих посочил, че са Talent is Overrated: What Really Separates World-Class Performers from Everybody Else, както и  The Genius in All of Us: New Insights into Genetics, Talent, and IQВсяка една от тези книги и истории все повече разколебаваше увереността ми относно това колко важно е да си талантлив.

Може би най-доброто доказателство за това колко малко значение има талантът е експериментът на Полгар, започнал през 1987. В този експеримент Унгарският педагог Ласло Полгар решава да докаже на света, че за да постигнеш върхови успехи, е необходимо само и единствено да си здрав и да използваш правилната методика на обучение и възпитание, и правилни навици. Той пуска национална обява, че си търси жена, която да му роди деца, с които да проведе емпиричен експеримент относно тази нова методика за обучение. Една жена отговаря на обявата на Полгар, Клара, която в крайна сметка го дарява с три дъщери – Сюзън, София и Юдит. Двамата родители могат да изберат която и да е област на развитие на дъщерите си, за да проведат експеримента, но се спират върху шаха – игра, която по това време се е считала за изцяло мъжки спорт, а в същото време лесно може да се проследи нивото на развитие на съответния играч, използвайки световната шахматна класация.

Няколко години по-късно, с постоянно обучение върху философията на шахматната игра, формиране на постоянство и непрекъснато ежедневно осъвършенстване – и трите дъщери стават изключително успешни шахматистки! Сюзън става международен гросмайстор и световна шампионка, а Юдит става най-силната шахматистка в света за всички времена и първата жена в десетката на световния рейтинг.

Как ви се струва това като постижения за хора, за които е било най-малко вероятно да успеят в тази област?

За мен лично експериментът на Полгар е поредното доказателство, че талантът е нещо, което има наистина минимално значение и единствено и само от нас самите зависи най-силно дали ще бъдем успешни в живота си или не. А едни от най-важните неща, които са в основата на нашия успех са нашите навици. Защото именно те “създават таланта”. Те предопределят дали ние ще отделяме нужното време и внимание да се самообучаваме, дали ще прилагаме най-добрите методи за обучение, дали ще сме достатъчно организирани, последователни, целенасочени и в крайна сметка… успешни!

Надявам се експериментът на Полгар да ви е замислил и впечатлил, и никога повече да не мислите, че липсата на талант е нещо, което може да ви спре. Единственото, което е необходимо за успех е да бъдем наблюдателни, постоянни и целенасочени. Ако искате да изграждате тези качества заедно с нас – очаквам ви в Програмата за изграждане на полезни навици, където изграждаме 12 от най-вдъхновяващите навици, които са в основата на успеха на всеки един от нас. Цената за целия месец участие е 40лв! Очаквам ви заедно с мен ТУК! :)

Ким Уайли от Google за това как се създава и поддържа култура на сплотеност и иновации в една огромна компания

Ким Уайли от Google за това как се създава и поддържа култура на сплотеност и иновации в една огромна компания

Kim

Въпреки, че в момента съм малко далеч от корпоративната среда на големите компании, eдна от темите, които винаги ще ми остане присърце е създаването на наистина сплотена и подкрепяща иновациите организационна култура в големите корпорации. Аз имам опит в наистина готини големи компании, но е имало и неща в изградената им култура, които на моменти толкова са ескалирали…толкова са ме дразнили, че понякога съм се прибирала у нас и съм почвала да плача от яд. Яд, защото в много случаи, дори и да си най-добрия служител, има моменти, в които усещаш, че никой не те е*ва за нищо и никой не се съобразява с теб. И ако вие сте мениджър или изпълнителен директор – имайте предвид, че вероятността някой или даже много от вашите служители да са в същата ситуация, е доста голяма!

Знам, че повечето ръководители са абсолютно наясно, че изграждането на добра културата в компанията им е изключително важна предпоставка за успех и екипна работа, но много от тях просто не успяват да я създадат. Това и като цяло си е изключително трудно начинание. Може би само един мениджър, който постоянно обучава лидерските и емпатичните си умения би могъл да го постигне. Останалите, ударили на камък в създаването на силна култура, обикновено започват да правят организационни промени или да оптимизират процесите си. А понякога правят всичко накуп и тотално объркват хората си. По този начин обаче, мениджърите, най-вероятно без да го осъзнават, бавно преместват вниманието, времето и енергията си към изграждане на несъществени процеси и структури и така реално се отказват от това да вложат вниманието, времето и енергията си в създаване на една наистина здравословна и балансирана култура в компанията си, колкото и усилия и време да изисква нещо подобно от тях. Всичко това от своя страна води бавно и сигурно до момента, в който служителите културно се отказват от компанията и просто спират да влагат ума, сърцето и потенциала си в това, което правят. А това предполагам сте наясно, че е по-лошо от молба за напускане!

Към настоящия момент аз се занимавам с проекти, в които работя с около 10-тина човека и с всеки един от тях смея да кажа, че винаги и навсякъде прилагам принципите на прозрачност, свобода, печеля-печелиш, слушане, емпатия и пълна подкрепа. Дали ще успея да запазя този модел с разрастването си – не знам! Това обаче, което знам със сигурност е, че каквото и да се случва, аз от тези принципи няма да се откажа, защото почти всеки ден се сещам за ония тъпи моменти, в които даваш всичко от себе си и няма кой да дойде да те похвали и потупа по рамото или както казваше един от бившите ми шефове: „Увеличение на заплатата заслужава само този, който може да дойде и да си поиска това.“ Дали? Вие как мислите?

Един от хората, които изключително ми е повлиял на погледа и разбирането върху изграждане на една истински здрава и подпомагаща култура в голяма компания е Ким Уайли от Google. Тя се води нещо като ръководител на организационните промени и трансформации в бизнеса в Google for Work (не съм сигурна как точно да преведа длъжността й, затова може и да не съм уцелила точното определение. :) ). Нейните публикации във Forbs винаги са ме вдъхновявали и вдъхвали надежда, че културата на една огромна компания все някак си може да запази сърцето и духа, които са характерни най-вече за една малка компания. Всъщност тази моя надежда не е само моя. Не е и само имагинерна. В НПО-то, което създадохме през 2014 STOOS Network Bulgariq обединяваме именно хора вярващи, че компаниите и хората наистина има как да се управляват по един по-добър, по-щастлив и по-продуктивен начин. В СТООС даваме примери, споделяме мнение, общуваме, разсъждаваме…изобщо не само си мислим, но и създаваме тази промяна вече 2 години!

И за да покажа и на вас, че тази промяна е възможна по-долу ще преразкажа думите именно на Ким Уайли, която на 25.02.2016 беше в София и изнесе лекция на тема „Как се създава и поддържа култура на иновации и сътрудничество в Google“, представена на най-големия форум за иновации в България – Innovation Explorer 2016.

Лично за мен беше една сбъдната мечта да слушам Ким на живо и съвсем явно, без да се крия, попивах от нейния визионерски поглед, за има още едно нещо, което да ме води напред! :)

Ето и нейната лекция:

3 начина да създадете култура на сътрудничество и иновации във вашата компания:

  1. Уверете се, че вашите служители са технически осигурени и имат достъп до всичко необходимо, за да си свършат добре работата. Уверете се обаче и че няма техника или инструменти, които пречат на идейното мислене на служителите и споделянето между тях;
  2. Използвайте гъвкавост, когато искате да въведете някаква промяна в организацията. Много мениджъри, събират група от 5 човека на ръководни позиции, решават как да организират работата на служителите си до най-ниско ниво, правят събиране с тях, спускат им промяната, а когато служителите не са доволни казват: „Да се съпротивляваш на промяната е естествена човешка реакция! Продължаваме напред!“. Не. Тази теза е вече отживелица и ако служителите не приемат една промяна това значи, че тази промяна или не е комуникирана с хората добре, или те не са достатъчно въвлечени в нея, или промяната не е полезна за тях (а би трябвало, защото те са вашите вътрешни клиенти), или че не усещат достатъчно съдействие, за да я изпълнят, или не й е времето сега, или чисто и просто тази промяна не е правилна. За мен не е нормална реакция, когато 100 души не приемат една промяна, мениджърът да каже: „Спокойно, това е естествена човешка реакция!“ Промяната изисква гъвкавост. А ръководителят е този, който трябва да я осигури чрез съдействието и предложенията на самите служители, а не на управителния съвет;
  3. Овластяване. Точно така! Овластяването е основен принцип за създаване на една наистина здравословна и силна организационна и иновативна култура във всяка компания. Мисленето тип: „Дай да не му казвам всичко на тоя, че ще ми вземе работата“ е повече от глупаво. Единствения начин за създаване на сплотен и мотивиран екип е като делегираш, дадеш значими отговорности на хората си и поддържаш пълна прозрачност между вас. Именно тези са предпоставките, които предизвикват споделяне, подкрепа и вдъхновение между хората в екипа. Давайте свобода на хората си, вслушвайте се повече в тях и винаги имайте едно на ум, че може вие да не сте прав, а те да са.

The story of innovation has not changed. It has always been a small team of people who have a new idea, typically not understood by people around them and their executives.

В добавка на тези 3 начина за създаване и поддържане на сплотена и иновативна корпоративна среда, Ким даде и още 6 принципа, които им помагат да задържат тази среда на достатъчно добро ниво, независимо от това до каква степен скалира бизнеса им. А за техния мащаб – „скалиране“ е дори малка дума. :)

Ето ги и добавките:

1.Избирайте какви нови хората да назначите, според това дали се вписват в изградената култура, а не според това дали имат необходимите умения.  Е, разбира се, че и специализираните умения са важни, но когато наемате служител по-важно е той да има:

  • базови умения за изпълнение на задълженията си;
  • лидерски умения до толкова, че този човек, ако се наложи да може да се изправи и да застане зад своите идеите, дори и когато останалите не вярват в тях;
  • когнитивни умения – желание и способност да учи нови неща;
  • да е човек, който със сигурност се вписва в изградената до момента култура. Да е човек, който е готов да споделя и помага на другите. И човек, който не се страхува да греши и да опитва пак и пак, и пак.

Ким сподели, че се е случвало и да наемат хора, които нямат абсолютно никакви начални умения да вършат работата си, но имат изградени всички останали качества, пасват на културата им и те просто ги наемат.

2. Фокус върху служителите. Ако мислите и се отдадете със сърцето и ума на вашите служители, ако успеете да им предадете вашия смисъл и ентусиазъм, и ако им дадете правото да бъдат себе си – те ще ви последват!

3. Бъдете отворени към всеки служител, независимо на каква позиция е той. Хората трябва наистина да усещат, че имат пряка връзка с вас като ръководител. Да усещат, че имат достъп до вас и да не се притесняват да ви задават трудни въпроси. Ако всеки път, когато те дойдат при вас с въпрос, вие изпъчите своето его и ги накарате да се чувстват незначителни или глупави от техния въпрос – те ще избягват да комуникират с вас за напред. Ако всеки път отхвърляте идеите на своите служители, без дори да им дадете времето да поработят по тях и да видят дали ще излезе нещо стойностно за компанията – те ще спрат да мислят нови идеи за развитие на компанията ви. Ако не дадете поле за изява на своите служители – те просто няма да се изявят!

4. Окуражавайте идеите да идват отвсякъде! Тук Ким сподели, че в Google 20% от времето на всеки служител през седмицата е заделено той да си изследва неговите луди идеи. Което значи, че ако някой служител има идея и смята, че тя може да израсте в някакъв готин продукт, то той има правото да работи по тази идея в 1 цял ден от седмицата. Съответно ако с времето се окаже, че наистина тази идея има потенциал – тя получава съдействие и финансиране от мениджмънта. Именно по този начин е сътворен познатия на всички ни Gmail. :)

5. Опитвайте отново и отново. Но се проваляйте бързо! :) Преди да решите да реализирате изцяло някоя щура идея на свой служител, първо я пуснете веднага тестово на пазара, съберете обратна връзка дали тази идея наистина е добра и преценете дали ще навлезете по-надълбоко с нея. Ако не стане – опитвайте пак! И пак! Създайте усещане в хората си, че провалът трябва единствено и само да служи като вдъхновение да се опита пак, така че да се създаде нещо по-добро.

6. Създайте среда, в която служителите ви да процъфтяват! Еми да! Направете готин офис, отделете специално място само за почивка, достатъчно място за игри, място където хората да могат да седнат и да обядват. Всичко това са места, в които хората се срещат, общуват си, обменят идеи, размишляват, смеят се. За поддържането на сплотен, здрав и иновативен дух в една компания тези пространства са изключително важни. Защото в тях се изгражда обществото на компанията ви. Защото в тях се обменят идеи, а значение има само колко добре хората успяват да комуникират техните идеи и колко добре си сътрудничат, а не колко умни са отделните индивиди. Обмяната на идеи, срещата и чифтосването на идеи между тях е това, което води до прогрес!

Дори и след тази статия да се вдъхновите и да започнете да прилагате принципите посочени в нея, трябва да знаете, че това е едно приключение, което може и да не се осъществи толкова добре, колкото в момента си го мислите и представяте. Но това приключение си струва, защото вие ще научите изключително много по този път, не само за компанията и служителите си, но и за самия себе си. И тогава ще разберете, че една компания не е просто съвкупност от хора, събрали се да свършат „една работа там“, ами компанията е жив организъм, в който всеки един човек е необходимо да бъде уверен и щастлив, за да може този организъм да бъде наистина здрав!

einstein

Ким завърши презентацията си с това, че иновативните хора са навсякъде. Независимо от това дали имат по-развито дясно полукълбо на мозъка или ляво полукълбо на мозъка, независимо дали са на токчета или с кецове, дали са с бради или обръснати, дали са слаби или дебели, с костюми или развлечени, високи или ниски….всичко това няма абсолютно никакво значение за иновациите. Защото иновациите могат да се намерят навсякъде, където има изградена среда и атмосфера, която да ги стимулира. Именно в такава среда и атмосфера всеки един служител може да бъде креативен!

И накрая, за десерт, ви оставям с видеото, което показва какъв начин на мислене се стремят да поддържат в Google – казват му „Moonshot thinking„. Този начин на мислене отразява желанието на Google да предизвиква всичките си служители да мислят за идеи, които могат да решат проблем поне на 5 милиона човека. Не по-малко! :) Това е начин на мислене, който показва, че в икономиката на идеите, в която се намираме в момента, абсолютно всеки един човек може да промени света.

Накратко казано: Think BIG! And dare to ACT! :)

https://www.youtube.com/watch?v=0uaquGZKx_0

Ернесто Че Гевара за свободата, любовта и какво значи да си истински революционер

Ернесто Че Гевара за свободата, любовта и какво значи да си истински революционер

Ernesto che

Аз не съм освободител. Освободители не съществуват. Хората сами освобождават себе си!

С риск да прозвуча смешно и нелепо, ще ви кажа, че истинският революционер се ръководи единствено и само от чувството на Любов. Невъзможно е да посочиш някой велик революционер, на който да му липсва тази характеристика. Именно затова една от най-големите драми на всеки лидер е, че той или тя трябва да успее да съчетае своя страстен дух със своята студена интелигентност, така че да е способен да взема наистина болезнени решения без дори да му трепне окото.

Всеки революционер трябва да може да идеализира своята любов към хората, любовта към най-съкровените каузи на обществото и да я превръщат в нещо единно, неделимо и безкрайно. Истинският революционер не се задоволява с малки дози Любов и никога не си позволява да принизи чувството на Любов до нивото, в което останалите хора я изживяват на ежедневна база.

За да постигне това обаче, истинският революционер трябва да притежава в себе си огромна хуманност и изключително силно изразено чувство за справедливост и честност, защото иначе би изпаднал в краен догматизъм и изолация от хората…

Всеки един от нас трябва да бъде революционер!

Всеки един от нас, във всеки един свой ден трябва да се стреми да държи жива тази любов и да я претворява в реални и конкретни действия. В действия, които да служат за пример на всички нас. В действия, който да поддържат двигателната сила на Любовта!

За някои хора всичко това изглежда невъзможно. Но нека бъдем реалисти и да изискваме невъзможното да се случи!“

Ернесто Че Гевара, изнесена реч през 1958г, Мексико.

Всеки, ама всеки път като чета тези думи на Че Гевара ми изтръпват чак петите. Велик е. Гениален. Истински. И четейки го, намирам още една причина да се занимавам с Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици. Защото всеки един модул в тази програма е създаден с идеята да увеличи любовта и свободата в нас, около нас, сред нас. Но не любовта и свободата, които сме виждаме по телевизията. Не любовта и свободата, за които четем в книгите. А онези истинските, които ги усещаме в сърцето си, в моментите когато сме наистина влюбени…..в себе си, в друг човек или в живота. Нали знаете…когато ви изтръпват чак петите :) Еми това е, заповядайте и вие в Любовта и Свободата. Заповядайте в Програмата ни!

ernesto quote