Стратегията ‘само още един път’

Стратегията ‘само още един път’

Когато сме мотивирани, вдъхновени и енергични, има много стратегии, които могат да ни помогнат да успяваме и постигаме целите си.

Днес обаче искам да ви споделя една стратегия, която може да използваме в моментите, когато нищо не ни върви, когато за пореден път се проваляме в някаква насока и вече ни е трудно да направим дори една крачка напред.

Стратегията се казва „само още един път“ и се изпълнява така – забравяш за всичките си неуспехи, за всичко, което е било до сега и се концентрираш единствено върху това да опиташ само още един път.

Т.е, забравяш за голямата цел, която преследваш. Забравяш за резултата, който искаш. Забравяш всички истории как трябва да бъде, как не трябва да бъде. Забравяш за неприятностните свързани с това, което искаш. Ако щеш, забравяш, че изобщо го искаш. И се концентрираш само в едно единствено нещо – да опиташ още един път.

Не изискваш от себе си да успееш. Не си готов да се осъждаш ако не успееш. Единствено се концентрираш върху това да опиташ само още един път.

Поддържаш тази стратегия докато усетиш, че може да държиш нещо по-голямо от нея в сърцето и в ума си. Но дори и по някое време да преминеш към някоя по-голяма стратегия, истината е, че успехът ти винаги стои в това да пробваш само още един път. А ти със сигурност можеш да направиш това! :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

💪 Как да накараш проблемите ти да изглеждат малки

💪 Как да накараш проблемите ти да изглеждат малки

💪 Как да накараш проблемите ти да изглеждат малки

Другари, има само един начин, по който може да накараме проблемите ни да изглеждат малки и той е: ние като хора да станем по-големи – емоцилано, ментално, физически и духовно.

Когато ние се чувстваме физически, емоционално и ментално слаби, какъвто и проблем да възникне в работата ни, във взаимоотношенията ни, в света ни – ние чувстваме сякаш този проблем веднага може да ни изкара извън баланс. Не защото този проблем е голям, а просто защото ние се чувстваме прекалено слаби да се справим с него.

Обратното. Когато сме физически, емоционално и ментално силни, каквито и проблеми да възникнат на пътя ни – ние усещаме своята вътрешна сила, че може да се справим с тях. Тогава проблемите не ни изглеждат толкова непреодолими. Не ни изглеждат толкова големи. Не защото тези проблеми не са големи, а просто защото ние се чувстваме достатъчно силни, за да се справим спокойно и лесно с тях.

Нещо повече – ако излезем от пространството на проблемите в живота и погледнем в пространството на възможностите в живота – идеята да бъдем по-силни хора (физически, емоционални, ментално и духовно силни) става още по-значима задача за нас. Защото когато на нас ни дойде някаква идея, някакъв проект, някакво вдъхновение, ние трябва да сме физически, емоционално и ментално здрави и стабилни, за да можем да грабнем тази идея, да имаме смелостта да я започнем и да имаме постоянството да я реализираме до край. Ако сме слаби – тази идея ще мине през живота ни и ще се превърне в поредния спомен, по който нищо не сме успели да направим.

Тогава важният въпрос за нас не е: „Как да накарам проблемите ми изглеждат малки“. Правилният въпрос е: „Как да бъда физически, емоционално, ментално и духовно силен?“ И отговорът е, че ние може да използваме най-различни практики, които ни помагат да изградим и поддържаме тази сила в себе си. Колкото и да се опитват да ни продават универсални рецепти – такива просто няма. Идеята е да изберем тези практики, който са най-приятни за нас и знаем, че ние ще се чувстваме ок да ги изпълняваме дългосрочно. И да си създадем ежедневна рутина около тях, в която ги практикуваме регулярно, за да получаваме ползите от тях.

Ето няколко насоки от мен, които вие може да вземете и нагодите за себе си, така че да е най-лесно, приятно и вдъхновяващо за вас:

  • За физическа сила може да използваме какъвто и да е спорт, който ние харемсваме и който изгражда гъвкавост и сила в нас.
  • За емоционална сила може да тренираме неутралност и да не се въвличаме в излишни драми, негативно взаимоотношения и ситуации. Или може да тренираме да не приемаме твърде лично това, което се случва около нас (или дори с нас!). Може също да тренираме да оставаме спокойни и да не обявяваме апокалипсис всеки път когато нещо не се получи както сме го искали.
  • За ментална сила може да тренираме съзнателност – просто тренираме да забелязвамепсихологическите драми на своя ум и тренираме да не се въвличаме в тях, а да ги пускаме. Разбираме, че те са просто истории, че не са задължително истина и изираме да ги пуснем и да си разказваме истории, които ни карат да се чувстваме по-силни. Позитивни утвърждения, благодарност, прошка – тези са също чудесни инструменти както за ментална, така и за емоционална сила.
  • За духовна сила може да тренираме каквото и да е, което ни помага да чувстваме свързаност с Бог (Вселената, Живота…) и вътрешен мир. Ученето на нови, интересни за нас неща също много силно запалва вдъхновението и божествената искра в нас. Има изследвания, че изграждането само на един единствен нов полезен навик например увеличава с 60-70% усещането ни за вдъхновение и радост. Просто защото учим нещо ново, създаваме раздвиженост в ежедневието си и това генерира нова енергия в живота ни.

Разбира се, може да използвате всяко друго нещо, което не е описано тук, но вие сте забелязали, че ви вдъхновява и създава енергия, и сила във вас. :)

Като бонус практики споменавам и три, според мен изключително важни насоки за нашето емоционално, ментално и духовно здраве:

  1. Почивка. Тук имам предвид регулярна почивка, в която изцяло се откъсваме от работата си, от ангажиментите си и от всички активиращи стресовата ни система тригери. Истински жизненият живот е невъзможен без истинска регулярна почивка, в която да даваме на тялото, умът си и преспективата си достатъчно време да осимилират всичко, което се случва около нас. Ако сте от хората, които не могат да почиват, започнете да гледате на почивката като на „задача за изпънение в графика ви“. Гледайте на нея като на една от най-важните задачи в графика ви. А ако не ви се отдава „просто да почивате“ – тренирате да почивате, докато задобреете в тази задача. ;) Нормално е да се чувстваме изморени. Даже е нормално понякога да се чувстваме изморени без никаква видима причина. Това е просто начинът, по който тялото ни кани да му дадем пространство за истинска почивка. В най-добрият случай това е седмица за тримесечие + 3-4 седмици за година.
  2. Минимализъм. Ако се опитваш да обърнеш внимание и направиш всичко, което умът ти каже, че трябва да направиш – ти ще бъдеш перманентно уморен и слаб. Във живота на всеки един от нас изключително малко неща са наистина важни. И ако искаш да бъдеш истински жизнен следва да дефинираш кое е наистина важно и да елиминираш, автоматизираш или делегираш всичко останало. Тук най-ценно е да имаш ясна дефиниция какво точно означава „наистина важно“ за теб и да се придържаш към тази дефиниция. За мен например „наистина важно“ е всичко, което директно ми носи истинска радост или пари. Всичко останало е в графата несъществено и => го изтривам, автоматизирам или делегирам. Изберете вашата дефиниция за „наистина важно“ и започнате да елимирате, автоматизирате и делегирате всичко останало, за да имате ресурсите да създадете и поддържате истинска вътрешна сила в себе си.
  3. Създаване на смела визия и предприемане на стъпки по реализирането й. Когато имаме заложено едно огромно нещо пред себе си, всичко останало започва да ни изглежда малко (включително проблемите ни). Хората, които имат „големи“ проблеми обикновено са хора, които имат малки визии и това ги кара да издребнпват във всеки детайл, което не прави нищо друго освен да ги изморява. Имането на смела визия и действането по нея е лекарство не по-малко от аспирина, който може би взимате регулярно за главоболие. Имам предвид – визията Е универсално, ефективно лекарство, което ни помага да живеем по-смислено, по-жизнено и да бъдем по-силни в живота.

Всичко това са насоки, по които работим с хората в моите мастърмайнд групи, за които ще споделя повече другата година, ако имате желание да работим заедно. :) За сега – изберете си по една насока от посочените по-горе и тренирайте с нея поне 1-2 седмици. Ако прецените след това – надградете като добавите още една практика от описаните по-горе. И се наслъждавай на процеса на развитие на вашата собствена вътрешна сила, която ви помага да карате проблемите ви да изглеждат мнооого по-малки. :)

Другари, напомням, че годишната промоция с -50% намаление на Програмата за полезни навици е само една седмица тази година. В Програмата работим по основополагащите полезни навици, които създават вътрешна сила и капацитет в нас. Само до неделя, 20.12. може да се запишете както следва:

                👉  40лв  20лв. за един модул.

               👉 480лв 210лв. за всички модули, за една година вълнуващо обучение по изграждане на полезни навици в ежедневието ви. В опцията за година получавате огромна колекция от допълнителни уебинари, видеа, статии и книги за всеки един полезен навик (а те мега много си заслужават, уверявам ви! 😉)

Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите отвсякъде. Всеки месец, за всеки навик получавате ежедневни кратки и вдъхновяващи насоки от мен, 5-6 статии по най-важните теми за всеки навик, един видео уебинар с гост лектор за задълбчаване на практиката ни + допълнителни уебинари, видеа, статии и книги с опцията при записване за година.

В последните 5 години Програмата за полезни навици е нещото, което постоянно ми напомня да поддържам ежедневната си рутина и ми помага бързо да се връщам към нея, когато неминуемо се случи нещо и отпадна. Така вместо да оставам извън играта (което е толкова лесно да се случи!) аз имам инструмент, който регулярно ме подкрепя отново да се подравнявам към това, което създава сила и вдъхновение в мен. Намалението от – 50% с 20лв. на месец и 210лв. за година е валидно само до неделя, 20.12. Регистрирайте се днес  ТУК! :)

6 принципа за АБСОЛЮТНА продуктивност

6 принципа за АБСОЛЮТНА продуктивност

6 принципа за АБСОЛЮТНА продуктивност

Всяка сутрин се будя твърдо решен да променя света и едновременно с това да си изкарам дяволски добре. Това понякога прави трудно планирането на деня.
Елвин Брукс Уайт

Хората, които са утремени да реализират важен за тях проект или такива, които са натурално абициозни в работата си, много често натискат педала до такава степен, че просто не забелязват как малко по малко започват да се блъскат в стената на пълното изтощение. Умората обаче и изтощението са обратното на това, което ни трябва, за да постигаме по приятен начин истински значимите за нас цели и да живеем живота си с усещане за истинско присъствие, радост и вдъхновение да вървим напред.

 

Когато изтощението дойде – всичко започва да изглежда като неистово бутане нещата да се случат. Нищо не може истински да ни зарадва. Ефективността ни драстично намалява. Да се концентрираме става нещо почти невъзможно. Целите, които преди са ни вдъхновявали, сега ни създават негативност защото сме с усещането, че изобщо не сме способни да ги постигнем. Съответно мотивацията ни да върви напред започва да се изпарява.

Ключът към това да НЕ стигаме до това състояние е да имаме такава ежедневна рутина и планиране на времето ни, което ни осигурява превантивно справяне с изтощението и поддържане на абсолютна продуктивност, която ни помага да постигаме целите си и заедно с това да чувстваме радост, мир, креативност и вдъхновение да вървим напред.

По-долу споделям 6 принципа, които може да приложите веднага в ежедневието си и да повишат в пъти продуктивността и най-доборото ви състояние.

1. Отдаване сериозно внимание на времето за почивка. Нужно е да приемаме почивката си толкова сериозно, колкото приемаме и работата си. Когато сме истински фокусирани и работим по целите си с пълен капацитет – това е много таксуващо за нашата нервна система и физически за тялото ни. Затова е необходимо да си осигуряваме нужната почивка, която да възстанови ресурсите, които сме използвали. А не да продължаваме, напъвайки се да наливаме вода от празна кофа. Дълбоката работа е невъзможна без дълбоко възстановяване. Това означава, че е нужно да добавим почивката в графика си и да поемем пълна отговорност тя наистина да се случи. И под почивка се има предвид активна почивка. Т.е. правене на неща, които ви харесва да правите и които ви помагат да се върнете в състоянието си на истински мир, вдъхновение и красиво състояние. Това може да е разходка, освежаващ душ, разтягане, масаж, сауна, йога, природа и т.н.  За да може да вършим най-добрата си работа следва да сме в най-добрата си енергия и състояние.

2. Направете живота си бинарен. Това означава да сме 100% посветени на работата си, когато работим и 100% откъснати от нея, когато приключим работата си за деня. Във всеки един момент ти или следва да работиш на 100% с пълен капацитет, или следва да си 100% отдаден на пълно възстановяване от работата си. Всичко посредата е сива зона. Зона, в която нито си напълно фокусиран да вършиш адекватно работата си, нито си напълно отпуснат и може да си почивеш, наслъждавайки се на себе си и времето си без работа. Нашата цел е максимално да елиминираме тази сива зона и или да сме изцяло фокусирани в работата си, или да сме изцяло във възстановяване. Никой никога няма да се обърне назад и да съжалява, че не е прекарал повече време скролвайки Инстанграм, докато отговаря на важни за работата му мейли. Определете си ясен и точен прозорец в графика, който ще е 100% отдаден за работа. И си заложете ясен и точен час, в който искате да приключвате работа. Когато този час дойде, може да си имате нещо като ритуал, с който да приключвате деня и да покажете на мозъка си, че е време да превключи от режим на работа към режим възстановяваме, а не той да продължава да мисли за работа часове след приключването й. Дори само да поемете дъх, да издишате и да си кажете: „Край със задачите за днес!„, това може да е достатъчно ментално да приключите работната си част от деня и да преминете към по-отпуснат, възстановителен режим.

3. Направете си план за идеалния ден, който е изцяло подравнен и автентичен за вас. В колко часа искате да се събуждате? Какво ви създава вдъхновение да правите след събуждане? Колко време искате да работите на ден? Колко време искате да почивате на ден? Какво трябва да се случи в деня ви, за да е наистина хубав ден за вас? В каква последователност трябва да се случат дейностите в деня ви, за да са най-много съобразени с вас и ежедневието ви? Какви са нещата, които внасят истинско мир, присъствие, смисъл и напредък в деня ви. Опишете как изглежда един перфектен ден за вас по часове, съобразено с вашата енергия, с нещата, които вас ви карат да се чувствате добре, с времето за работа, което е най-оптимално за вас. И след това всеки ден следете да живеете дните си максимално съобразено с този ден. Аз например ползвам една изключително опростена таблиза за график и там имам описан перфектния ден за мен, където е описано всичко, което е важно за мен да се случи в деня, за да поддържам енергията си в максимално добро състояние, да се движа напред в изпълнение на важните за мен проекти и заедно с това да имам присъствие и радост в живеенето на живота си. Ако нямам много ясен и точен ориентир как искам да изглежда деня ми, за да е наистина удеовлетворяващ за мен, резултатът е, че винаги нещо остава на заден план и това нещо, колкото и малко да е, може да срине цялата ни продуктивност. Например важна част от моя ден е учене на нещо ново. Може да не е учене свързано с работата, а просто научаване на нещо ново и интересно за мен. Затова имам специално отделен час и половина всеки ден само и единствено за учене. И знам, че ако пропусна това време за няколко дни или няколко седмици, защото си разказвам, че през това време трябва да работя, или някой ме е поканил да ида на кафе, или съм решила, че е нужно да върша някаква друга работа – това веднага се отразява на по-малко вдъхновение в деня ми => по-ниска продуктивност => по=бавен прогрес => повече неудовлетворение… и т.н. Т.е. ако аз искам да съм максимално продуктивна (дългосрочно), ученето следва да е част от този ден. Друг пример е с времето ми за работа – знам, че ако работя 8 часа на ден това ми създаваусещане за изтощение и дългосрочно не съм продуктивна. Затова съм си заложила 4-5 часа дълбока фокусирана работа на ден и 1-2 повърхностна работа. И това работи чудесно за мен. Т.е. нужно е да знаете какво прави ВАШИЯ ден наистина продуктивен и наистина вдъхновяващ ден и как е нужно да е организиран по ВАШИЯ си начин. След това да живеете дните си максимално подравнени към този ориентир. Много е изморяващо да не правим нещата по нашия си автентичен начин, съобразен с нашата персоналност и ежедневие. Обратното – когато денят ни е съобразен с последователността, която е приятна за нас, по начина, който е приятен за нас – ние си създаваме достатъчно комфорт, който е стабилна основа за нас след това по-смело и спокойно да стъпваме в дискомфорта, който предизивикателните цели ни създават!

4. Прозорец за дълбока работа всеки ден. Когато не отделяме време да помислим кое е наистина важна за нас работа, тогава може да намерим себе си вършейки хиляди неща, никое от които да няма кой знае каква стойност. Дълбока работа означава работа по наистина вдъхновяваща, наистина важна и създаваща най-голямо въздействие/принос дейност. Работата, която би донесла максимално висок смисъл и резултат за вас. Един прозорец за истински дълбока работа обикновено е около 3 до 5 часа. Повече време започва да отива към изтощение на мозъка, заради интезивния фокус, който е таксуващ за организма ни. И вършим тази работа без разсейвания. Без компулсивно хвърляне в дейности просто защото има нещо за вършене. Отделяме този прозорец и си залагаме намерение, че това е нашата най-важна и съяествена част от работния ни ден. След като този прозорец свърши – може да се заемете с по-несъществените и повърхностни задачи. За мен например дълбока работа е работа по автоматизиране и делегиране на максимално много процеси, за да имам максимално малко участие за в бъдеще. Създаване на съдържание. Създаване на курсове. Създаване на презентации. Работа с клиентите ми. Това е моята зона на гениалност и моята дълбока работа е изцяло отразява това. Много е важно през тези 3 – 5 часа да нямаме никакво разсейване през това време. Колкото повече тренираме разсейване през денп си, толкова повече се отучаваме да вършим истински дълбока и фокусирана работа!

5. Ясна дефиниция какво е нужно да се случи в деня, за да е успешен ден + дефиниране на ясни и прости задачи за деня. Когато нямаме ясна дефиниция какво е нужно да се случи в рамките на този ден, за да бъде той успешен – тогава колкото и неща да сме свършили, те никога не ни изглеждат достатъчно! И това ни създава усещане за проваленост. Ето защо to do листите просто не работят и ВИНАГИ е по-добре да се работи с график, които ясно показва задачите само за деня! Дан Съливан например казва, че при планиране на деня е нужно задачите да отнемат максимум 60-70% от времето ни за работа. По този начин ако се окаже, че тези задачи изискват повече време за изпълнение, ние имаме достатъчно време, за да ги приключим и да се чувстваме успешни за деня. А ако наистина ги приключим в планираното време – ние ще сме си свършили задачите и ще имаме даже време да отговарим на спонтанните вдъхновения, които ни възникват през деня. Така отново се чувстваме успешни! А както може би сте забелязали, има огромна разлика да си лягаш вечер с усещането, че си успял този ден вместо с усещането, че пак не си свършил всичко планирано за деня и се чувстваш провален. Ако нямаме ясна дефиниция какво е нужно да се случи в деня, за да е успешен – всичко изглежда като едно безкрайно бутане на списък със задачи към някаква далечна крайна цел, което е много изморяващо. Важно е и задачите ни за деня да са много ясно и просто описани. Т.е. като си видиш задачата да знаеш какво и как е нужно да се направи, а не да прекарваш време в чудене, да трябва да търсиш допълнително информация, да недоволстваш, че задачата е тверде неясна или твърде обща, или твърде сложна. Преди да започнаеш седмицата си не трябва да се чудиш какво ще правиш, кога ще го правиш и как ще го направиш. Ако се чудиш – нужно е първо да организираш и дефинираш задачите си. Например аз всяка неделя планирам следващата седмица и целта е да имам много ясен план кой ден какво правя и задачите ми да са описани много просто и ясно, така че когато дойде време за тях, директно да започна работа по тях. Т.е. аз отделям специално време, за да организирам хаоса и да си създам опростен и ясен път напред, което брутално силно намалява стреса и неудовлетворението през седмицата. Ако погледнете графика си и няма нужда да мислите какво, как, кога и т.н. трябва да правите, а всичко е подредено, ясно, просто и сте говори да действате – това е признак за добре подготвен и описан график.

6. Спринт на работни сесии. Почивката е важна не само за една/две седмици или след работа, но и ПО време на работа. За да си осигурим почивка по време на работа най-добрата стратегия е да работим на спринтове за работа редувани със спринтове за почивка. Да речем преценили сте, че работиния ви ден ще е 6 часа. Залагате си таймер за тези 6 часа: 50 минути работна сесия и 10 минути почивка. По време на работната сесия не правите нищо друго освен да работите по задачата заложена в графика ви. Задавате си намерение, че това време е изцяло посветено на тази задача и през тези 50 минути се фокусирате само и единствено върху нея. През тези 50 минути не отваряте ФБ, не отваряте инстаграм, не отваряте мейла си, нищо. Само работите по задачата си. Когато алармата в края на 50-те минути звънне – имате 10 минути почивка, в които може да правите каквото си искате. Фб, инстаграм, мейла, танцуване, разтягане, хапване, нещо забавно, каквото ви дойде на ум. Разбира се – една от тези почивки може да е не 10, а 20-30 минути за обяд. Ползвайте тези спринтове както за дълбоката си работа, така и за повърхностните си задачи. Тези регулярни 10 минути почивка са изключително ценни и решаващи за нивото на енергията ни през деня. Ако на края на деня се чувствате изморени и без желание да правите каквото и да е – това 90% е защото не сте имали достатъчно кратки почивки през деня, които да поемат стреса от фокусирана работа и в които да можете да се подравните към продуктивно то си състояние. Ако на всеки 50 минути, вие много сериозно и отдадено си спазвате 10 минутната почивка, ще забелжите, че имате доста повече енергия и каппацитет за следработните си ангажименти. Знам, че някой хора казват как този принцип на 50/10 спринтова не може да пасне за тяхната работа, но… проявете малко креативност и нагласете този принцип така, че да работи за вас според вашето ежедневие и естество на работа. :)

Ок, другари! Нещата стоят така: ако не планирате ежедневието и рутината си да помагат на продуктивността ви, да ви създават вдъхновение, енергия, смисъл и радост – не очаквайте, че това ще се случи „естествено“. Естествената природа на живота е ХАОС! И ако в този хаос вие искате да имате свой собствен ред – трябва да имате план как ще го създадете. Един идиот с план, може да победи дори и най-талантливия гений, който подценява планирането.

 

Използвайте тези 6 принципа, за да планирате ежедневието и работата си и ви гарантирам, че продуктивността ви ще се подобри в пъти повече. Ще сте по-вдъхновени. Усещането ви за смисъл и цел в живота ще се увеличи. Ще се поддавате по-малко на дребни разсейвания. Ще напредвате по важните за вас проекти. И едновременно с това ще може да усетите радостта от това да си настоящ и наистина да живееш и радваш на живота. 
Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)
3-те най-ценни насоки за ДЪЛГОСРОЧНИ полезни навици в ежедневието ти

3-те най-ценни насоки за ДЪЛГОСРОЧНИ полезни навици в ежедневието ти

3-те най-ценни насоки за ДЪЛГОСРОЧНИ полезни навици в ежедневието ти

Когато става дума за изграждане на полезни навици обикновено чуваме неща като това да започнем с малки стъпки, да обвържем новия навик с някой стар навик, да си направим конкретен план за изпълнение и т.н. И, разбира се, тези стратегии работят! Особено това да имаме ясен и конкретен план! Но за моите вече над 10 години близък достъп с изграждане на полезни навици с над 800 човека, искам да ви споделя 3-те най-ценни насоки, които съм забелязала, че създават истинската разлика в дългосрочното изграждане на полезни навици. Наблягам на „дългосрочно“, защото за мен са безинтересни стратегиите, които ти дават краткосрочен резултат. Ако искаш краткосрочен резултата, каквото и сратегия да ти дадат – ще я избуташ и ще стане (за малко). Това обаче, което има значение за мен е как оставаш в играта дългосрочно. :)

ОК!

Ето и 3-те най-ценни насоки, които ти помагат да поддържаш полезни навици дългосрочно:

  • Направи го да ти е наистина приятно. След една лекция, която водих, при мен дойде една дама и ме попита: Как мога да изградя навика да не ям от 5 часа на обяд до 11-12ч на другия ден? Като човек, който яде доста често през деня направо настъхнах от този въпрос. Попитах я дали го прави с цел модерния фастинг или е нещо друго. Тя каза, че просто иска да яде по-малко, защото се чувства по-добре. Прочела някъде, че е хубаво да не се яде вечер, заедно с това усетила, че сутрин й е лесно да не яде и е решила да си заложи тази стратегия. Обаче започнало да й става много трудно, започнала често да нарушава стратегията и това я тревожи. Другари, ако с вас ще играем дългосрочно в поддържането на полезни навици, целта не е просто да постигнем някакъв резултат. Целта е да го направим така, че да ни е наистина приятно. Да ни е готино от процеса. Когато тичам аз истински харесвам и се наслаждавам на мястото, на което тичам. Когато вървя, аз наистина нямам търпение на чуя книгата, която съм си приготвила да слушам. Когато правя тренировки вкъщи, аз наистина се кефя на мацката, която води клипчето и нейния личен подход. Та – не следвай сляпо кой какво ти е казал. Жземи стартегията и я направи така, че да ти е наистина приятно лично за теб! В Програмата за полезни навици абсолютно всяка седмица имаме преглед на навика, който упражняваме с цел да видим как да го направим максимално лесен, приятен и удобен за нас. Защото това, което ти е наистина приятно да правиш е това, което ще можеш и искаш да правиш за дълго време напред. Направи така, че изпълнението на навика да бъде очаквана, красива част от деня ти, а не като още едно задъхващо, неприятно задължение в графика (и в главата) ти. Попитах жената кое би й било наистина приятно да направи в посока на храненето си. Тя каза, че с удоволствие би заменила някои джънк храни, които яде със салата. Уау, казах си аз, не е ли чудесно, когато не усложняваме нещата и избираме промените, които ще ни е наистина приятно и вдъхновяващо да създадем?
  • Заложи си дни да нарушаваш навика. Полезните навици не са тези, които изпълняваш винаги, а тези които изпълняваш в по-голямата част от времето си. Не ти трябват полезни навици ако ще подхранват повече неврозата ти, отколкото здравето ти. В моята Програма за полезни навици, неспазването на навиците не е просто пожелателно, то е задължително! 80% от времето спазваме навика. 20% от времето НЕ спазваме навика. И го правим с удоволствие. Неспазването на полезните навици има 2 основни, брутално съществени ползи. Едно – учим се да живеем в мир с начина, по който сме създадени – несъвършенни. Все пак, прекален светец и Богу не е угоден. И две – дългосрочните полезни навици включва две стъпки: 1. изграждане на полезния навик и 2. връщане към изпълнението на полезния навик, когато отпаднем от него. Хората обикновено мислят, че най-важно е изграждането на навика, но в реалността най-важно е умението да се върнеш към изпълнение на навика, когато (не „ако“, а „когато“) отпаднеш от него. Нарушайки навика, ние изкуствено създаваме „провал“ и след това тренираме да се подравняваме към полезната си рутина. Това тренира в нас умението, когато нещо непланирано се случи и отпаднем от навика, да можем след това лесно да започнем отново, дори да е след седмици или месеци. Моята Програма за полезни навици е 12 месеца. За тези 12 месеца е невъзможно да не отпаднеш. И това е една от най-големите ползи! Да отпаднеш. Да вкусиш от провала. Да чуеш рационализациите на ума си, че е по-добре да се откажеш. И въпреки това да избереш да продължиш. Да намериш следващия удобен момент за теб и просто да започнеш полезния навик отново. Така се изграждат дългосрочни полезни навици. Това няма как да ти се случи в обучение за 3 дни. Нито в обучение за седмица. Нито дори за месец. Но в Програмата имаш 12 месеца, в които да отпадаш постоянно. И това е с цел да изградиш в себе си умението да се връщаш обратно в играта отново, отново и отново. Хората минават 2-3 месеца в Програмата и започват да се отказват, защото не се чувстват добре като отпадат. Аз ги очаквам да стигнат до този момент с моята красива усмивка и им казвам: Добре дошъл. Това е целта! Някой си тръгват, защото не обичат провала. Други пускат вкопчеността си в перфекционизма, поизтупват се малко и започват отново. Наблюдавайки този процес, човек лесно може да каже защо едни хора успяват в живота, а други не. Тренирайки умението да се възстановяваме бързо от провала в Програмата за полезни навици, след това това умение става ваш актив за всичко останали сфери в живота ви.
  • Създай си нова идентичност. Всеки може да ви даде какви ли не стратегии, чрез които да изграждате полезни навици. Но ако вие нямата вашата глава като съотборник в тази игра – от сега ви казвам, дългосрочно ще се провалите. Няма как да се събуждаш сутрин, разказвайки си колко мразиш ранното ставане, как това изобщо не ти харесва и да очакваш, че някога от теб ще излезе ранобудник. Виж, ако се събуждаш и си казваш, че ти обичаш ранното ставане и това е нещо нормално за теб – тогава и най-тъпата стратегия за ранно събуждане да ти дам, тя ще проработи. Каквото и да си разказваш в главата за себе си е лъжа, така че по-добре избери да си разказваш продуктивни за теб лъжи. Защото това, което си разказваш в главата ще ти донесе 80% от резултата, които искаш да постигнеш. В Програмата ми за полезни навици давам огромна тежест върху това да ви създам вдъхновение от изпълнението на навика, да видим неговите ползи и да го заобичаме, а не просто автоматично да изпълняваме някаква стратегия, без тя да създава генерални промени в начина ни на мислене и идентичността ни.

Приятели, само до петък 31.07.2020г. Програмата за изграждане на полезни навици е с – 50% намаление! Цената в момента е 20лв на месец и 210лв за цяла една година, за всички 12 полезни навика!!! :) Всеки месец изграждаме по един полезен навик и след това продължаваме напред. Очаквам ви заедно да упражняваме 12 от най-ценните и въздействащи навици, които подобряват в пъти качеството ни на живот. Регистриракте се днес ТУК. Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да я изпълнявате в удобно за вас време. Всеки ден получавате кратка вдъхновяваща и информативна насока на своя мейл за изпълнение на навика, а в рамките на месеца имате 5-6 статии, които ви насочват за техниката на изпълнение и различни интересни, и полезни насоки за конкретния навик. Заедно с това имате и един видео уебинар, тематичен за всеки навик. :) Ще се проваляте, ще започвате отново, ще се отчайвате, ще се вдъхновявате, но най-вече – ще продължавате напред, ще ставате по-силни и ще тренирате да създавате живот, който си струва да бъде изживян. По една крачка напред всеки ден. Само до петък 31.07. има – 50% намаление и цената е 20лв на месец и 210лв за цялата година! Регистриракте се днес ТУК. Намалението за месец и година е валидно за нови участници, а съществуващите могат да се възползват от намалението за година! :)

Как да накараш живота да ти харесва?

Как да накараш живота да ти харесва?

Как да накараш живота да ти харесва?

В този свят има само едно единствено нещо, което притежава интелигентност по-голяма от всеки човек, група, корпорация или каквото и да било друго на планетата. И това е Животът сам по себе си.

Животът съществува вече над 13,8 билиона години. От просто празно пространство, газове и вода в момента около нас има хора, сгради, паркове, коли, самолети, небостъргачи, райски острови, шумни градове, тихи улици. Всичко.

Всичко.

Наскоро една дама ми каза: „Не харесвам реалността такава каквато е.

Всички сме си мислили за това, нали? Че реалността не отговаря на това, което искаме да е. И това ни дразни. Разстройва ни.

Ето обаче как изглеждат нещата отстрани – на настоящия момент му е било необходимо 13,8 билиона години да се случи за нас днес, в този момент, а единственото, което ние правим с него е да го осъждаме през своята малка перспектива. Харесва ми. Не ми харесва.

Все едно хората сме се събрали като някакво жури, което нон стоп оценява дали Животът си върши добре работата или не. И сме толкова заети да осъждаме живота, че вече дори не знаем как да го живеем. Камо ли пък – как да му се наслаждаваме.

Разбирате, че в една такава ситуация, няма как животът да ти харесва, нали?

Та, как тогава да накараш живота да ти харесва?

Първо – спри да осъждаш живота. Той е тук много преди теб и ще бъда много след теб. За цялото това време той е доказал, че се справя повече от перфектно, дори и когато ние не можем да видим това през нашата тясна перспектива. Така че, когато нещо „лошо“ се случи или нещо не е според твоите очаквания, не бързай да съдиш. Не бързай да реагираш. Не бързай да си създаваш проблеми. Не драматизирай. Животът не ти е давал обещание, че ще прави всичко по твоя начин, веднага, на секундата, както ти го искаш. Ако нещо не се получава, пробвай пак. Пробвай по друг начин. Пробвай нещо друго. Намери какво работи. Единственото, което ти гарантирам, че не работи е да се бориш с реалността. Защото тя е такава, какво е. И когато се бориш с нея, ти губиш в 100% от случаите.

Второ – гледай си работа. Всеки от нас има само няколко основни задължения и ако се концентрираме върху тях ние ще се чувстваме добре. Това са:

  • да се грижим за себе си – адекватна храна, движение, сън, почивка, медитация и т.н. – основните полезни навици. Ако физиологията ти страда, животът не е приятен. И ако на 20 години си могъл да си позволиш да подлагаш тялото си на амортизиращи неща и то да се възстановява бързо, то след 30тата ти година – това започва да става трудна задача.
  • да вършим нещата, които обичаме. Дали като основна работа или като хоби, няма значение. Както си го направиш. Но да отделяш време да правиш нещата, които истински обичаш е основна насока, която прави живота докосващ душата ни и удовлетворяващ. В момента, в който си кажеш, че имаш по-важни неща от нещата, които обичаш да правиш е моментът, в който животът ти започва да става неприятен. Ти не е нужно да страдаш, но ако избереш това за себе си, животът няма как да ти противоречи.
  • дисциплина. Може би сте забелязали, че да се грижиш за себе си, да поддържаш полезни навици и да вършиш нещата, които обичаш изисква дисциплина. Гравитацията, която при нас хората се проявява като „мързел“, ежедневно иска да ни смали, да ни накара да сведем глава, да останем малки и дребни, да не реализираме това, което искаме да реализираме. В един така устроен свят – ако нямаш достатъчно дисциплина си „чао“. Животът е тук от 13,8 билиона години. Това е играч на високо ниво. Ако искаш да играеш с него, ще трябва да проявиш фокус и дисциплина в това, което правиш. А не да се водиш по лесната и увличаща гравитация надолу. Дали можеш да го направиш – разбира се! Дали ще избереш да го направиш – не знам. Само ти можеш да решиш това.

Хората понякога наричат нещата, които им харесва да се случват „синхроничности“. Това не са синхроничности, другари. Това е интелигентността на живота в действие. Късметът е функция на живота, която достъпваш, когато спреш да осъждаш реалността и започнеш да си гледаш работа.

И ако го направиш – обещавам ти, че ти ще накараш живота да ти харесва. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Венета

3 причини защо сме постоянно уморени

3 причини защо сме постоянно уморени

3 причини защо сме постоянно уморени

Естественото състояние на хората е да сме в приятното си, усмихнато състояние (поне в по-голямата част от времето си). Това обаче, което се забелязва е, че хората сме все по-изморени. Цял ден, всеки ден. Което веднага сваля състоянието ни и ние преживяваме света от една много по-ниска, стеснена, безинтересна перспектива. И ние започваме да свикваме с това положение толкова много, че го приемаме за „нормално“ и може да прекараме години там.

Днес искам да ви споделя 3 насоки, които съм забелязала, че създават (и натрупват) голяма умора и ако не обърнем внимание на тези насоки, то тази наша умора и ниско състояние може да продължи много дълго.

Ето и 3 от основните насоки, които силно ни изморяват:

1. Постоянно реагираме на несигурностите ни, неадекватностите ни и страховете ни. Ние искаме да сме перфектни, да изглеждаме перфектно, искаме да се докажем пред другите, че заслужаваме, искаме те да ни одобрят, крием частите от нас, които мислим, че не са наред и от които се срамуваме. Носим маски, хабим енергия да се правим на някой който не сме, от страх че може да ни изоставят, уволнят, наранят, подиграват. Бъхтим, искаме да се справим с всичко сами от неспособност да помолим за по мощ. От страх, че ще ни помислят за слаби. Въртим, реагираме, циклим върху негативните си истории за нашата недостатъчност, неспособност, незначителност, неадекватност. Събуждаме се вечер от тези истории. Задълбаваме в тях ежедневно. Отдаваме им времето и енергията си. И т.н и т.н. И всичко това безумно ни изморява. Без дори да забележим!

Решението тук е първо съзнателност – изобщо да забележим, че всичко това се случва с нас. Не да го живеем, а да го забележим, да го видим отстрани. Да забележим как се случва и как ни изморява. И второ – след като забележим, да се отпуснем. Да си спомним, че всички имаме своите несигурности и неадекватности, и че това е ок. Това е нещото, което ни прави хора. Да си спомним, че не е нужно да се доказваме на който и да било за каквото и да било. Да си спомним, че не е нужно да се сравняваме. Да си спомним да бъдем автентични и да си позволим да бъдем такива. Да не ни е срам от себе си, а да се гордеем със себе си. Да бъдем нищо по-малко от най-добрия и най-подкрепящия приятел за себе си, който бихме могли да имаме. И, разбира се, поставяне на граници с всеки и за всичко, което сметнем, че е под това което искаме да толерираме в живота си.

2. Не правим това, което ни носи радост. Ние дори може би не знаем какво точно ни носи радост, защото постоянно правим това, което трябва да правим и почти не си позволяваме да правим това, което искаме да правим. Защо това се случва? За всеки е различно и вие може да изследвате сам за себе си. Идеята тук е да осъзнаем, че сме изморени от всичкото трябва в живота ни. И съзнателно да си позволим, съзнателно да създадем време да правим неща, които искрено искаме, които биха ни създали радост и ни карат да се усещаме естествено усмихнати, живи. Това създава енергия, усещане за живот в нас!

Тук може да се включи и умора от това, че не работим по вдъхновяващи за нас проекти. И умора, когато не учим нови интересни за нас неща, умения. Развитието е основна, много важна нужда за нас хората и ако не учим нови неща, и не работим по вдъхновяващи за нас проекти – душата ни започва да атрофира и създава апатия в нас. Ако в момента работите по проект, който смятате за важен, но твърде много ви сваля състоянието – опитайте да вкарате повече радост в останала част от деня си. Или паузирайте малко този проект, докато се подравните към жизнеността си и тогава преценете дали наистина искате да продължите, дали има нужда да се промени в изпълнението, да е по друг начин.

3. Тялото ни е във възпаление. Ако приемем мисленето, състоянието и психологията ни като софтуер, то този софтуер няма как да работи адекватно ако хардуера е на издъхване. Нездравословна храна, пушене, пиене, липса на достатъчно и различно движение, недостатъчен или недобър сън, липса на адекватна и достатъчна почивка, пиене на хапчета, хранителни нетолерантности, дефицити на витамини и минерали. Всичко това създава силно възпаление в тялото ни и брутално съсипва биологията ни. А когато биологията ни не е ок, нервната ни система почти няма шанс да се саморегулира и да се справя добре със стреса. Не ме интересува колко ви е все тая за здравословния начин на живот. Ако искате да имате усещане за живот – тогава следва да подобрите храненето, движението, спането и почивката си. Кодовите думи, както винаги тук са: полезни навици.

Другари, не знам за какво си мечтаете в този живот. Но знам, че за каквото и да си мечтаете, ако сте постоянно изморени – то ще се случи много бавно и трудно, ако изобщо се случи. Затова – всеки път, когато се почувствате изморени за твърде дълго време – обърнете внимание на това. Дефинирайте откъде идва. И си набележете стъпки как отново да се подравните към по-жизненото си състояние. Не просто, за да изпълните проекта, който сърцето ви привива да случите, а за да усещате живот в себе си, докато вървите напред!

И не забравяйте, че всички сме заедно по този път напред. :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. :)  Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

Да поддържаме „продуктивно състояние“ е едно от нещата, на които почти никой не обръща достатъчно внимание.

Хората, които живеят наистина спокойно и продуктивно са тези, които са дисциплинирани в това да забелязват, когато са извън доброто си състояние. Забелязването и контролирането на състоянието ни е #1 инструментът, който ни помага (или ни пречи) да имаме успех в това, което сме тръгнали да правим. Никоя стратегия на света няма да ни помогне ако не сме в доброто си състояние.

Има огромна разлика, когато човек е в своето най-хубаво състояние. С енергия. С много увереност. С усещане за мир, благодарност, силен фокус и т.н. Сравнено когато този човек е в състояние на страх, мозъчна мъгла, разсейвания, депресия и т.н.

Всеки от нас постоянно е в някакво състояние. И ако вие намерите себе си в ниско, безпокойно, тревожно, неприятно състояние – то най-вероятно е започнало или защото не сте си движили тялото скоро, или защото си повтаряте едни и същи негативни мисли отново, отново и отново.

За да променим състоянието си, може да направим две неща:

  • Раздвижваме тялото си. Съзнателно ставаме и се раздвижваме по някакъв начин. Дишане, тренировка, разходка, джъмпинг джакс, стречинг – всяко нещо, което ни раздвижва може да се използва.
  • Съзнателност за това какво мислим. Забележете негативните мисли, които въртите в главата си. Вместо да се сграбчваме в тях и да се повличаме по тях – какво ако не им вярваме? Какво ако това, което си мислите не е истина? Какво ако има други възможности за вас? Ако не вярвате че това, което мислите е истина – какво става възможно за вас?

Ние следва да сме много съзнателни за тези две насоки, които определят състоянието ни. Особено в „неприятна“ ситуация като сегашната. Пътят към промяна на нашата негативност е в промяната в нашето състояние. 

Запитайте се сега – Как е моето физическо състояние? Как е моето ментално състояние? И след това станете и раздвижете тялото си. Когато раздвижваме тялото си, умът ни следва това и променя състоянието си. А когато сме в по-добро ментално състояние – ние започваме да виждаме нещата различно. Започваме да виждаме нови опции за себе си, нови пътища, които ни харесват. Започваме да имаме увереност в себе си и отпимизъм занапред. Това е безценно, другари!

Промяната на състоянието ни е #1 инструментът, който ни помага да подобряваме живота си. Никоя стратегия на света няма да ни помогне ако не сме в доброто си състояние. И за да променим състоянието си не се нуждаем от нищо извън нас. Само това да движим тялото си и да сме съзнателни за мисленето си. 

Let’s do this. ❤️

7 сковаващи навика, които тотално ни блокират

7 сковаващи навика, които тотално ни блокират

7 сковаващи навика, които тотално ни блокират

Обикновено пиша и говоря за полезни навици, които ни помагат да бъдем по-будни, по-активни и по-живи. От другата страна на уравнението обаче стоят лошите ни навици, някои от които ежедневно сриват самочувствието, потенциала и представянето ни. Днес искам с вас да обърнем внимание именно на тези лоши навици, защото посочването им ни помага по-ясно да ги забележим в себе си и следователно по-лесно да ги преодоляваме, за да може във важни за нас ситуации да продължаваме по-бързо и уверено напред.

Ок!

Ето 7 от най-сковаващите навика, които тотално ни блокират:

  1. Перфекционизъм. Знам, че всички сте усещали сковаването от перфекционизма си и въпреки това в следващи ситуации отново се хващате за него, сякаш не си спомняте вредността му. Вярването, че когато правим нещо то трябва да е перфектно и всеки детайл трябва да е изпипан иначе няма смисъл да го правим. Това е един от най-блокиращите начини на мислене. Всички, които си разнасят перфекционизма на пиадестал или изобщо не започват това, което искат да правят или си създават толкова много вътрешен стрес, че губят време, нерви и енергия, които правят живота им безрадостен, бавен и труден. Когато създадох Програмата за полезни навици, моят перфекционизъм ме накара да я редактирам цялата, защото трябваше да е… перфектна. След като изгубих цяла една година в редакции, намерих себе си на място, в което моят перфекционизъм ми каза, че е добре пак да я редактирам, защото имам нови идеи как да стане още по-перфектна! Тук вече осезаемо усетих напрежението и спирачките от перфекционизма си. Осъзнах, че влизам в цикъл и съзнателно го прекратих. Прекратих и всички редакции. Нещо повече – обещах си, че никога повече няма да редактирам нищо, а просто ще продължавам напред. Като резултат от това решение – вместо да губя още време и да цикля на едно място в безкрайни редакции, аз създадох още два брутално готини курса по минимализъм и съзнателност. Сега, когато хората споделят колко добре им действат тези курсове, на мен ми става ясно едно нещо – никой няма нужда от нашия перфекционизъм, другари! Единственото, което има нужда е да реализираме това, което сърцето ни насочва и правейки го – да бъдем от полза на хората около нас. Да, ще има хора, които ще предизвикват перфекционизма ви отново, но вас ви интересуват хората, на които може да помогнете, а не хората, които ви критикуват за всяка малка грешка. Помислете сега – къде перфекционизмът ви блокира във вашата работа, във вашата връзка, във живеенето ви? Усещате ли напрежението в себе си – от желанието всичко да е перфектно, да се представите перфектно, да бъдете перфектни? И усещате ли как идеята да изхвърлите перфекционизма и да бъдете истински ви отпуска и създава спокойствие?
  2. Постоянно съмнение в себе си. Какво ако не се справя? Какво ако не се получи? Сигурно ще изглеждам тъпо в очите на другите. Малък е шанса да се справя. Аз дори не знам как да започна. Ако нямаме съзнателност какво си разказваме в главата – ние се отказваме още преди да сме се зарадвали, че някаква красива идея ни е навестила! Целият този негативен вътрешен диалог със себе си е изключително обезсърчаващ! Изпълнението на една идея и дори изпълнението на едно действие изисква от нас енергия. И ако ние вкарваме 80% от енергията си в съмнения и истории, че няма да се справим – как очаквате да случите тази идея? Как очаквате да изпълните това действие? Другари, как излизаме от този навик на обезсърчаващо съмнение? Като започнем да си казваме: „Да, мога да го направя!“ Дори и когато не знаем как ще го направим! Ние просто вярваме, че ще намерим начин. Защото вярваме в себе си. Развиваме брутална, непокталима, стоманена вяра в себе си. Ако нещо не се получи – коригираме действията си, подхода си, плана си и  опитваме пак. Ако напълним мозъка си с мисли и вярвания, че можем – съмнението намалява, самоувереността ни се увеличава и от това състояние ние действаме и получаваме резултати.
  3. Отлагане. На повърхността ние може да имаме хиляди причини за отлагане, но в реалността основната причина за отлагането е страх, че няма да се справим с нещо, което ние възприемаме като трудно. А страхът е химична реакция в тялото ни, с която несъзнателният ни ум ни държи в комфортната зона, защото смята, че ако излезем извън нея – ще бъдем наранени. That’s it. Отлагането се преодолява в две стъпки. 1 – създаваме ясен план и график за изпълнение на това, което искаме да изпълним. 2 – когато дойде време за изпълнение според графика ни – просто сядаме и го изпълняваме. Не се борим със страха, не се борим с мислите, че искаме да отложим, не се борим, че „изведнъж“ са възникнали други „важни“ неща за вършене. Не се борим с нищо. Само си казваме: „Да, страх ме… да, усещам, че искам да отложа отново… да, забелязвам, че нещо друго иска да открадне вниманието ми – но аз мога да седна и да изпълня планираната си стъпка. Аз избирам да изпълня графика си. Това е важно за мен.“ И започваме. 
  4. Сравняване с другите хора. Всеки от нас има различен начин, по който реализира това, което иска. Някои хора са по-бързи в едно, по-бавни в друго. За някои хора е добре да действат веднага, за други е важно да си дадат време за размисъл. Безсмислено е да се сравняваме, защото сме различни. Ако гледаме някой успешен човек и си казваме „Кой съм аз, че да се меря с него?“ – това е изключително потискащо и омаловажаващо нас. Ние имаме други предимства, друг начин на представяне, друга харизма, друга очарователност. И вместо да омаловажаваме и блокираме себе си, разказвайки си, че никога няма да сме като този или онзи човек, по-добре да се фокусираме върху това да реализираме себе си, по своя си начин. Друг начин да шифтнем блокиращото сравняване е като видим някой успешен – вместо да се сравняваме и блокираме, да си кажем, че щом той е постигнал този успех – значи това е възможно и за нас. Експериментирайте и вижте кой е вашия начин да неутрализирате парализиращото сравняване!
  5. Натоварване с прекалено много задачи. Аз съм огромен фен на работата с график и първото, което правя с хората, с които работя е да организираме графика им. Един от най-големите проблеми, които виждам е, че хората си слагат твърде голям списък със задачи в графика и понеже съвсем естествено няма как да изпълнят всички задачи, накрая на деня те се чувстват като провалени, неуспешни хора. Хайде сега станете на другия ден, натоварени с усещането, че нямате никакви успехи и опитайте да имате успешен ден. Не става! Увеличете този цикъл за една година и ще имате един отчаян от себе си човек, който постоянно се чувства провален, независимо колко много върши! Просто, защото той вижда само това, което не е направил и тотално не осъзнава какво Е направил. Както казва Дан Съливън от Strategic coach – това не е игра на продуктивност, колкото е игра на това да знаем как да накараме графика си да ни помага да се чувстваме успешни. Започваме ли деня с усещането, че сме успешни и имаме прогрес – това е състоянието, което ни помага да вървим напред и да не се огъваме лесно пред проблемите.
  6. Прибързани предположения и решения. Важно е винаги да вярваме В себе си, но е важно не винаги да вярваме НА себе си. Всеки от нас гледа на света през призмата на своя опит, ограничаващи вярвания, страхове и потиснатости, които често ни карат да правим бързи заключения и да взимаме бързи решения, които ни създават още повече проблеми и сковавания. Ок е да взимаме бързи, инстинктивни решения в области, в които сме добри и се усещаме в силата си. Но в областите, в които усещаме, че имаме някакви спънки или когато сме в нова територия – независимо какво ни казва инстинкта, е добре да си дадем време за размисъл. Защото това, което ни казва инстинкта в тези по-слаби за нас области, много често идва от страха и ограниченията ни, а не от интуицията, която ни насочва. Преспете една вечер. Ако е нужно преспете повече вечери. Кажете на другите, че искате малко време да си помислите и тогава ще им дадете отговор. Даваме си достатъчно време, в което да погледнем на ситуацията от различни ъгли, за да може да вземем адекватно решение, за което след това да не съжаляваме. 
  7. Неспазване на навиците, които ни правят успешни. Това се случва много често и обикновено съвсем без да забележим. Някой започва рутина от полезни навици, в него се заражда усещане за будност, за енергичност, за живот. Започва да действа. Започва да получава добри резултати и… по някое време спира да изпълнява полезните си навици, защото си мисли, че тези навици вече на него не му трябват. Малко по малко будността, яснотата напред и успехите намаляват. Защо? Защото сме спрели да правим това, което ни дава живот. Самата дума „навик“ означава нещо, което правим регулярно. Може би не всеки ден, но достатъчно пъти, за да получим полезния ефект от него. А когато спрем този навик, съвсем естествено полезния ефект от него също изчезва. Аз няколко пъти съм отпадала от полезната си рутина за по-дълго време и от първа ръка знам колко неприятни са последствията. В момента, в който осъзнаем, че това се е случило – просто започваме полезните си навици отново. Описваме какво, как и къде искаме да изпълняваме като зареждаща рутина, слагаме си го в графика и с малки стъпки действаме в посока отново да си изградим зареждащата и вдъхновяващата за нас рутина. Знам, че е неприятно отново да започваме отново, но в крайна сметка животът е приключение, а не организирана екскурзия. :)

Важно е да се фокусираме върху това да изграждаме полезни навици и да поддържаме рутината, която ни дава будност, яснота и усещане за живот. Но понякога е наистина полезно да посочим поведенията, които ни дърпат назад (както 7-те посочени по-горе), за да може да ги забележим по-ясно в себе си и съзнателно да се откачаме от тях, за да продължаваме по-бързо и жизнено напред! :)

Това е другари! :) Запишете се да получавате мои статии ТУК. За всичко останало – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК, където всеки месец упражняваме по един полезен навик, който създава в нас будност, енергичност и вдъхновение да правим това, което искаме да правим, без да се поддаваме толкова много на страховете и съмненията си. С натрупването на всички навици – те създават в нас много красиво усещане за смелост и дейност в живота ни. Тази Програма всеки ден ми напомня да поддържам своята полезна рутина и да имам куража да продължавам напред дори в трудните и объркани моменти. :) Включете се заедно с мен днес ТУК. :)

2 насоки да разберем и взаимодействаме по-добре със стреса

2 насоки да разберем и взаимодействаме по-добре със стреса

2 насоки да разберем и взаимодействаме по-добре със стреса

Последните две години доста задълбах в това да разбера по-добре стреса и днес искам да ви споделя обобщено най-важното, което знам до този момент.

Ние обикновено мислим, че стресът е нещо свързано единствено с психологията ни, но реално стресът е физиологична реакция на организма, която възниква в следствие на нещо, което правим с тялото си или интерпретациите, които задаваме на това, което се случва. Както знаем, този стрес може да бъде полезен или вреден. Когато става дума за вреден стрес (дистрес), става дума най-общо за стрес, който ни създава неспокойство, тревожност, свиване, паника, контракция в тялото, твърде голяма умора или нещо подобно. Т.е. в този момент ние се намираме в т.нар. „бягай или се бий“ режим на нервната система. Ако за дълго време пребиваваме предимно в този режим: първо – нашето тяло и мозък запаметяват това състояние и все по-често ни вкарват в него дори без реална причина. И второ – ние малко по малко физиологично изчерпваме запасите на витамини и минерали от организма си, тъй като той трябва да се справя с извънредни състояния, а чисто психологично – започваме да чувстваме, че трябва да полагаме специални усилия да се успокоим, и че дори и нещо малко може да ни разклати и да ни трябва повече време да „дойдем на себе си“.

Както може би става ясно, двете насоки, на които е нужно да обърнем внимание, за да разберем по-добре стреса и да си взаимодействаме по-добре с него са физиология и психология.

Обикновено, дори когато кажа на хората, че стреса е физиологична реакция, те отново не възприемат физиологията като ключов фактор по темата за стрес. Реално обаче ако вие имате някакво възпаление в тялото си, за което знаете или не знаете, вашият организъм ще хаби изключително много ресурси и енергия да се справя с това възпаление и вие на повърхността ще сте изморени, раздразнителни, неспособни да контролирате достатъчно добре реакциите си в стресови ситуации. Най-вероятно и постоянно ще отлагате задачите си, просто защото тялото комуникира на мозъка, че вие нямате енергия и трябва да си почивате, а не да използвате малкото ресурс, който имате за изпълнение на цели. Изключително трудно е да се бориш с физиологията си. Това е нещо, което може да измени дори идентичността ти. Ако например вземем един радостен екстроверт, който с лекота и без никакво отлагане изпълнява целите си, и изчерпим запасите му на витамин Д и магнезий, този човек ще се превърне в тотален интроверт, който постоянно отлага важните за него задачи, чувства се раздразнен от всяко малко подхвърляне и не може адекватно да отговаря на ситуации, които му създават дори и минимално количество стрес. Или пък ако вземем един спокоен и радостен човек, който не знае че има непоносимост към кофеин, но много обича да пие кафе и го прави два, три пъти на ден, с натрупването на това възпаление от кофеина в организма му и с идването на по-напрегнати дни на работата му, той може да започне да изпитва паник атаки, тревожност, да започне да мисли стеснено и дребнаво, което тотално да го депресира. И това може да се случи единствено и само от кофеина, който за доста хора създава осезаеми психологични ефекти, особено когато се прекалява с него.

Та, ако нашето тяло (хардуера ни) не е оптимизирано, то няма как да поеме майндсета (софтуера), който ние искаме, за да сме оптимистични, дейни, категорични, постигащи целите си. И, разбира се, справящи се адекватно със стреса, който идва от средата около нас и който идва при реализиране на важните за нас проекти.

Физиологичния стрес възниква най-общо, когато в организма ни има някакъв вид възпаление. То може да е от хранителни дефицити на витамини и минерали, от непоносимост към някаква храна, от недобро състояние на микробиома ни, може да е страничен ефект от прием на лекарства, от липса на движение или твърде много движение, от некачествен или недостатъчен сън.

За да намалим стреса, който идва от физиологията ни препоръчвам пет основни неща, които разбира се са банални, но… както казах – брутално трудно е да се бориш с биологията си, затова по-добре да играем по правилата и да уважаваме тялото си, за да може и то да ни подкрепи в живеенето на живот, който си струва да бъде живян:

  • здравословно хранене и добавки. Няма най-добър или най-лош режим на хранене. Може би е най-добре човек да си направи тест за хранителни непоносимости и да започне да се храни с храните, които индивидуално неговият организъм най-добре обработва. Относно добавките – това е личен избор (или наложително ако откриете с изследване, че имате дефицит). Някой хора ще ви кажат, че няма нужда от добавки, но аз лично смятам, че ако можеш да си оптимизираш хардуера и можеш да помогнеш на тялото си да работи по-добре за по-дълго време (което да помогне на мозъка ти да работи по-добре за по-дълго време), направи го. Да, има хора, които природно са супер здрави и издръжливи, и нямат нужда от добавки, но аз не съм от тях и затова си взимам добавките. 
  • подходящо движение. Ако вие сте в по-стресов период, по-добре заложете на по-ниско интензивно физическо натоварване. Защото спорта създава стрес в тялото, а ако вие вече имате достатъчно – многото и интензивен спорт ще влоши състоянието ви. Освен, разбира се, ако не се възстановявате с достатъчно почивка, добра храна и сън, което обаче е почти невъзможно да се случи, когато имаме наистина натоварен период. От друга страна, ако сте в по-спокоен период – може да си позволите повече физическа дейност, за да държи мозъка по-буден. Биохакерът Дейв Аспри препоръчва всеки ден по-бързо ходенето за 20 минути на ден, 1 път на седмица нещо интензивно като спринтове, 1 път упражнения с тежести и в останалите дни стречинг. Ако сте на заседнало работно място – може да използвате таймер като marinaratimer.com, за да ви подсеща на всеки 50 минути да взимате 10 минути за раздвижване.
  • качествен сън. Тъмна спалня, ниска температура, никаква светлина и уреди в стаята, кафе до 14ч, без храна около 2 часа преди лягане, използване на спалнята само за сън и секс. И поддържане на еднакви часове за лягане и ставане (защото тялото и умът обичат рутината). Това са основните неща, с които може да подобрите качеството на спането си.
  • достатъчно време за възстановяване. Почивка, разбира се. Която следва да се планира и да се спазва! Ежедневно това е време за центриране и размисъл, а в по-големите ваканции е време за отдалечаване, размисъл, нови перспективи. 
  • дишане. Хората, които могат адекватно да управляват стреса са хора, които са добри в дишането. Основното тук е да свикнем да дишаме повече с корема (включва „rest and difest“ режима на нервната система), а не с гърдите (включва „fight or flight“). И като цяло… да дишаме. В моя курс по съзнателност, почти във всяка статия има напомняне: „вдишваме, издишваме„. За да свикнем да дишаме в трудните си секунди време, а не да държим дъха си, ченето си и тялото си в контракция, без да забелязваме, че го правим.

За да добиете представа за състоянието на организма си може да си свалите приложението Welltory, което мери сърдечния ритъм и неговите вариации, и на тази база ви дава информация за състоянието на физиологията и нервната ви система. Ако видите, че имате преобладаващи добри резултати – супер! Но ако видите, че имате преобладаващо лоши резултати – направете си изследвания и се погрижете за тялото си, защото иначе няма как да очаквате да сте спокойни и продуктивни, и да се справяте адекватно със стреса.

Ок!

Втората насока за по-добро взаимодействие със стреса е психологията ни. Интерпретациите ни, начинът ни на мислене. Психологическият стрес възниква най-общо в отговор на неизвестността и автоматичните негативни мисли, емоции и поведения, които незабелязано въртим. 

Реалността се създава момент за момент. Неизвестността е същинската природа на живота. Проблемът е, че когато мозъка усети неизвестност (несигурност, нестабилност), той веднага я запълва със страх. И ако ние нямаме достатъчно съзнателност да забележим какво се случва в главата ни и стратегия как да се справим, ние навлизаме в автоматични негативни сценарии, които генерират негативни емоции и следователно – създават контракция, стрес в тялото. Разбира се, цялото това време, в което ние реагираме на неизвестността, разказваме си истории, справяме се с мислите, емоциите и поведенията си, е доста време. И често на повърхността ние сме с усещането, че нямаме време, че закъсняваме да свършим всичко друго.

Основните начини да се справим с неизвестността са:

  • Приемането й. :) Звучи очевидно, но повечето от нас имаме проблем с приемането на несигурността и липсата на гаранции от живота. Лично за мен да приема неизвестността значи да развия доверие в живота, че ако давам най-доброто от себе си, получавам най-доброто за мен. 
  • Създаване на дългосрочна визия занапред. Имането на дългосрочна визия занапред не е полезно, просто защото е модерно. Когато мозъкът ни има картина занапред, това му дава яснота и следователно му създава спокойствие. Бъдещето вече не е толкова неизвестно и тъмно. Това помага да изключим режима „бягай или се бий“ и да включим режима „спокойствие“. Истината е, че дори да имате най-добрия седмичен график на света, ако нямате дългосрочна визия, вие ще изпитвате стрес. Просто защото на бекраунд мозъкът ви е вцепенен от неизвестността на бъдещето, за която няма никаква картина. Да, разбира се, може би не всичко от визията ви ще се осъществи, но това няма значение. Фактът, че имате някаква картина занапред, това, че имате някаква яснота, някакъв път е достатъчно, за да даде спокойствие на мозъка. 
  • План график с приоритизация и адекватно разпределение на времето. Когато това, което искаме и имаме да правим стои само в главата ни – всичко ни изглежда хаотично, голямо, объркано. Съответно – създава ни стрес. Ето защо е нужно да имаме график, в който ясно да приоритизираме кое е наистина важно да се прави и да определим конкретно време за изпълнението му. Оставяйки буфери от време, в които да може да реагираме на нещо непредвидено или когато дадена задача ни отнема повече време. След това действаме по плана без много да се чудим (дългото чудене създава огромен стрес), правим си регулярна саморефлексия и оптимизираме плана си, когато има нужда. Работата с график отново създава спокойствие в нас, което увеличава способността ни да се справяме по-бързо и по-лесно със стреса от средата и от изпълнението на целите си. Може да ползвате моя темплейт за визия, график и бюджет тук (хаосът във финансите създава също стрес ако не седне човек да въведе яснота за приходи, разходи, спестявания и начини за оптимизация).

Начинът да се справим с автоматичните негативни мисли, емоции, поведения е чрез подходяща среда и съзнателност.

  • Средата около нас. Ако средата около теб (града, в който живееш, квартала, блока, дома ти, офиса ти, съседите ти, приятелите ти, партньора) те дразни, ти по цял ден незабелязано тренираш гняв, дразнение и неприятни мисли. Тялото ти запомня тези мисли и емоции, и с времето започва да ги предизвиква, дори когато си в съвсем спокойна ситуация и няма изобщо защо да се дразниш или стресираш. Ето защо е изключително важно съзнателно да избираме и създаваме средата, в която пребиваваме. Ако тя е вдъхновяваща, спокойна, подредена, чиста, красива, усмихваща – такива ще са и нашите мисли. Какъвто е input-a такъв е и output-a.
  • Съзнателност. Да бъдем съзнателни най-вече означава да забелязваме мислите, емоциите и поведенията си и съзнателно да правим избор кое ни е полезно от тях и кое не. В този свят реалността е фикция. Тя е 10% факти и 90% интерпретации. Ако нямаме съзнателност ние навлизаме в автоматични негативни спирали без изобщо да разберем какво ни се случва, заради склонността на мозъка да мисли негативно. Но ако имаме съзнателност, ние може да забележим какво се случва в главата ни, да вдишаме, издишаме и да направим съзнателен избор каква история да продължим да си разказваме. Зрелите, съзнателни хора в 80% от времето си избират да изпитват качествени емоции и да си разказват окуражаващи, подкрепящи истории. А в останалите 20% е ок да теглиш една на някой, защото все пак сме хора и това също влиза в all inclusive пакета на Земята. :)

Колкото повече неща от горните правим, които ни държат в режим „спокойствие“ на нервната система, толкова по-устойчиви ще сме на стреса от вън и вместо да отдаваме енергията си на вътрешни възпаления в тялото или на негативни истории в главата, ние ще използваме тази енергия за по-мащабно мислене и създаване на живот, който си струва да бъде изживян. :)

И ще забележите, че неща, които преди са ви създавали стрес, сега ги подминавате с лекота и оптимистично отношение. А в крайна сметка – това е единственото, което има значение, нали? :)

Ако сте готови за ъпгейд на физиологията и психологията си, очаквам ви в Програмата за изграждане на полезни навици. От 06 до 29.12.2019г. може да се включите на намалена с 33% цена от 20лв. за един модул или 210лв. за всички модули, за цялата година! Може да се възползвате от намалението днес ТУК. :)

Не оставяй нищо, за което да съжаляваш – стратегия за удовлетворяващ живот

Не оставяй нищо, за което да съжаляваш – стратегия за удовлетворяващ живот

Не оставяй нищо, за което да съжаляваш - стратегия за удовлетворяващ живот

Преди около година гледах видео с Джеф Безос, който разказваше за процесът, по който той е взел решение дали да създаде Амазон или не. Когато го чух осъзнах, че аз доста често използвам абсолютно същия процес за взимане на решения, просто до тогава не бях му дала наименование и не бях го използвала съзнателно. Този процес се състои само от един въпрос, но този един въпрос е достатъчен, за да направи изборът ни изключително лесен.

Процесът се нарича: „Минимизиране на нещата, за които бих съжалявал в живота си“ и въпросът, който си задаваш когато се чудиш дали да направиш нещо или не, е: „След години (20-30-50), бих ли съжалявал ако не опитам да направя това?

Обикновено хората имаме хиляди посоки, които искаме да опитаме. Сто неща, които искаме да започнем тук и сега, веднага. Дори аз, като върл минималист, който се старае да бъде фокусиран само върху най-важното, имам шийт в графика си, в който описвам всички насоки, които са ми интересни и с които искам да експериментирам. И постоянно го допълвам с още и още, и още неща. Така, на повърхността, въпросът „За какво бих съжалявал ако не опитам да го направя или не опитам да го реализирам?“ изглежда много труден. Но истината е, че ако постоим за малко по-дълго с този въпрос в себе си, в съзнанието ни ще се откроят само няколко неща. Може би само две-три. Само тези, за които сърцето ни е наистина любопитно. И всички останали насоки някак ще изглеждат бледи до тях. 

В момента, в който пиша тази статия започват да текат моите последни 2 месеца в Индонезия. През това време тук имам възможност да направя хиляди интересни и вдъхновяващи неща. Хиляди неща, за които хората постоянно ме съветват, че е „хубаво“ да опитам. Но когато сутрин се събудя, отворя си дневника и подравнено към себе си се попитам: „За какво наистина ще съжаляваш ако не го направиш през тези два месеца?“ – в съзнанието ми изникват само две неща. Само две. И всичко останало ми изглежда незначително спрямо тях. 

Тези две неща не са най-приятните и най-лесните, които мога да избера да правя на красив тропически остров на края на света. Ако трябва да съм честна – мързи ме и до последно избягвах да си задам важния въпрос, и да застана лице в лице реалността. Но тези две неща са нещата, за които наистина не бих си простила ако поне не опитам да направя през тези два месеца. Затова в този момент, те се превръщат моя мисия. Не е задължително да успея, но е задължително да опитам. Направих каквото е необходимо – освободих графика си почти изцяло за тях, заделих си необходимите пари, както казва Брене Браун: „Избрах куражът пред комфортът“ и започвам да ги изпълнявам. :)

Да живееш със съжаление, че не си казал или не си направил това, което наистина си искал да кажеш и направиш е ужасяващо. То е усещане, което смалява и сгърчва живота ти.

Обичах този човек, но никога не му казах, че го обичам. След това цял живот съжалявах и се чудих какво ли щеше да бъде ако бях му го казала.

Никога не направих първата крачка, защото твърде много ме беше страх. 

Наистина исках да реализирам идеята си, но все отлагах да го направя.

Никога не потърсих работа, която наистина да ми харесва, защото ме беше страх да пусна сигурното.

Винаги исках да опитам какво е да свиря на пиано, но никога не се записах за уроци, защото мислех, че са твърде скъпи за мен. Сега наистина ми се иска да бях опитал. 

Съжалението е сковаващо. Мисълта, че не си опитал нещо, което системно е присъствало като идея в теб ще те преследва цял живот. Затова, когато нещо излезе на повърхността като важно – по-добре съзнателно да направим така, че страхът от съжалението да не го направим, да е по-голям от страха да опитаме.

За мен 34 години отлетяха брутално бързо. Следващите 30г. са на около 60 секунди разстояние от сега. Дали да живееш живот пълен със съжаление или не, е въпрос на избор. Аз избирам да минимизирам максимално нещата, за които бих съжалявала. Ти може да избереш същото за себе си!

За какво наистина ще съжаляваш, че поне не опиташ да го направиш? Кои са думите, идеите, преживяванията, за които най-много би съжалявал, че не си казал и не си направил в твоя живот?

Ако искаш – използвай дневник, за да изкараш хаоса от главата си и да добиеш повече яснота. Ще видиш, че ако останеш за малко повече време с този въпрос – за теб, за този момент, ще се откроят само няколко неща, които наистина искаш да направиш. Приеми тези неща като своя мисия. И действай. :)

От 01.08.2019г. започнахме модула за управление на времето и ако искате за един месец малко по-целенасочено да поработите върху създаване на ваш план за изпълнение на това, което искате да направите – очаквам ви заедно с нас ТУК. През целия август ще работим върху създаването на свой цялостен план – с довършване на всичко, което имаме недовършено и изграждане на визия занапред. Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите от всякъде и по всяко време. Цената за целия месец, за всички материали е 30лв. и може да се запишете ТУК.

Как да бъдеш 10 пъти по-фокусиран и отдаден в работата си

Как да бъдеш 10 пъти по-фокусиран и отдаден в работата си

Как да бъдеш 10 пъти по-фокусиран и отдаден в работата си

Когато става дума за количество време в деня – всички сме равни. И все пак, умението да вършим повече в рамките на едно и също време – е това, което повишава стойността ни пред клиентите ни, пред шефа ни, пред колегите ни и всеки друг, който по един или друг начин е свързан с нас.

Как тогава правим така, че да оползотворяваме времето си по най-добрия начин?

В своята книга „Промени навиците си, промени живота си„, Том Корли интервюира 177 self-made милионера и открива, че тези успешни хора използват конкретни стратегии, които им позволяват да могат да се фокусират за продължителни периоди от време, понякога до 10 часа на ден, без да се изморяват и без това да им създава мозъчна мъгла. Тази способност да се фокусират и работят отдадено позволява на тези хора да вършат доста повече работа отколкото другите хора, за същото количество работни часове.

Според Корли, способността ни да се фокусираме зависи от начина, по който използваме два вида енергия: енергията на волята и енергията на емоциите. :)

Енергия на волята.

Волята е съзнателно усилие, което е нужно да положим, за да се накараме да направим нещо. За волята ни отговаря предната, най-млада и най-неразвита част на нашия мозък, неокортекса.

Съзнателното усилие, наречено воля, изчерпва запасите на глюкоза в организма ни в рамките на два до три часа. Това е важно, защото всяка клетка в човешкото тяло се подхранва главно от глюкоза и мозъкът е основният консуматор, за който са необходими около 20% от цялото гориво, което се произвежда в тялото ни през деня. Когато резервите на глюкоза започнат да се изчерпват – мозъкът ни започва да праща сигнали, че му е нужно да спре да бъде фокусиран в дейността, която изпълнява. Ние физически усещаме това като вид мозъчна умора/мъгла, което като резултат намалява способността ни да взимаме бързи и категорични решения.

Когато това се случи, повечето хора започват да се разсейват и спират да правят каквото са започнали да правят. Други хора обаче, са способни да игнорират първоначалния сигнал на мозъка и въпреки мозъчната мъгла да завършат задачата си. Когато се опитаме да преборим мозъчната мъгла, мозъкът праща друг сигнал към черния дроб да произведе допълнително глюкоза и така нашите запаси се възстановяват за още два до три допълнителни часа, което ни позволява да останем фокусирани за още малко време.

Енергия на емоциите.

Несъзнателната част на нашия мозък, която отговаря за нашите емоции е еволюирала няколко милиона години и е доста по-силна от съзнателната част на мозъка (неокортекса). Следователно, тя е доста по-ефективна когато става дума за продуктивност и изпълнение на задачите в графика ни.

 

Несъзнателната част на мозъка може да мултитаксва – точно както например ние можем едновременно да дишаме, възпроизвеждаме нови клетки, храносмиламе, чуваме, сърцето ни да работи и т.н. по едно и също време. Това е нещо, което съзнателната част на мозъка не може да прави – неокортекса (поне докато е все още неразвит) може да се концентрира само и единствено върху едно нещо. 

 

Когато човек включи енергията на емоциите, той реално се свързва с огромният потенциал на несъзнателната част на мозъка ни.

 

Енергията, която носят емоциите ни позволява да потънем в изпълнението на една задача не просто за два, три часа, а понякога за цял ден. Без изобщо да се изморим или да усетим мозъчна мъгла. Използвайки емоционална енергия, нашата способност да се фокусираме се удължава и така имаме възможност да изпълним много повече задачи от графика си. И може да правим това всеки ден, за много години, без мозъкът ни да праща каквито и да е сигнали да спрем.

 

Ок. Става ясно, че въпросът, който ни интересува тук е: „По какъв начин се свързваме с енергията, която емоциите ни дават?
Отговорът е един.

Свързваме се с енергията на емоциите си и така имаме възможност да я използваме, за да бъдем 10 пъти по-фокусирани и отдадени в работата си, всеки път като преследваме нещо, което много ни харесва и вълнува. Ето защо, да имаме мечти, да ги дефинираме като дългосрочни цели и да ги преследваме е критично за нашия успех. Това автоматично генерира в нас енергия, която съществува във всеки от нас. Защото всеки от нас има емоции. :)

Том Корли споделя в книгата си, че по-голямата част от self-made, които е интервюирал са били способни да да постигнат своя успех именно, защото са използвали емоционална енергия, тъй като преследвали своя мечта – нещо, което много са харесвали и в което много са вярвали. 

Освен това обаче, тези хора са имали полезни навици в ежедневието си, които са помагали да подобрят тяхната енергията, която идва от волята. Такива навици са били:

  • Дрямки през деня. Кратките дрямки помагат да възстановим част от волята си. Томас Единсън е известен със своите дрямки и категоричността, с която ги е планирал в деня си. :)
  • Здравословно хранене. И то най-вече преди важни срещи! :) Пържената храна, прекалено тежката храна, такава, която съдържа много захар или обобщено – нездравословната храна създава много работа на тялото, кръвта се съсредоточава в коремната област, за да подпомогне храносмилането, което директно повлиява кръвоснабдяването към мозъка и ние усещаме мозъчна умора. Тази мозъчна умора ни пречи да мислим бързо и аналитично, което реално срива голяма част от капацитета ни. Особено ако сме в среща където трябва да взимаме важни решения.
  • Следобедни закуски. Храната също ни помага да възстановим малко енергията на волята ни. 
  • Периодично гладуване. В книгата си, Том Корли споменава, че 59 от self-made милионерите в изследването му са използвали кетоните, които се създават от мазнини, като гориво (вместо глюкоза). Последните изследвания показват, че кетоните произвеждат около 20% повече енергия от глюкозата. 
  • Аеробни упражнения. Дори една кратка, бърза разходка може да помогне да намалим мозъчната си мъгла и да подобри способността ни да се фокусираме и работим по-отдадено след това.
  • Качествен сън. Поне 7-8 часа на ден.
  • Почивка. Мантрата тук е една и тя е: Deep work is imposible without deep recovery. :)

Освен посочените по-горе навици, Том Корли споделя, че self-made милионерите в изследването му са изпълнявали и навици за намаляване на стреса. Стресът изсмуква глюкозата от организма, защото увеличава сърдечният ритъм и кръвното налягане, което кара тялото да произвежда кортизол, което означава, че енергията се пренасочва да обслужва тези базисни за оцеляването на човек функции, а не фокусирането върху някаква задача в графика ни.

Навиците, които помагат за намаляване на стреса са физическите упражнения, медитацията, ученето, четенето, слушането или гледането на вдъхновяващо съдържание. Слушането на релаксираща музика, разходки, общуване с добри приятели и хора,които ни вдъхновяват, прекарване на качествено време със семейството и благотворителни дейности, които освен всичко подхранват и удовлетворението от живота ни. :)

Е, ако мислите, че ви е дошло време и вие съзнателно да изградите 12 от най-важните полезни навика в своето ежедневие, за да увеличите енергията, която използвате и от волята си и от емоциите си – очаквам ви заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици! ) Цената за един месец е 30лв., а Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да я изпълнявате в свое собствено темпо. Очаквам ви заедно с нас ТУК. :)

10 насоки за живеене на по-творчески живот

10 насоки за живеене на по-творчески живот

10 насоки за живеене на по-творчески живот

В крайна сметка повярвах на нещо, което се нарича физика на търсенето.

Правилото гласи нещо такова:

Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно,
което може да е всичко – от дома ти до старите ти угризения,

и тръгнеш на път в търсене на истината,

бил той вътрешен или външен,

и ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак,
и ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител,
и ако си готов да приемеш и простиш някой трудни истини за себе си,
тогава истината няма да бъде скрита от теб! 

Елизабет Гилбърт

След като 7 поредни години никой не иска да публикува и разпространява текстовете на Елизабет Гилбърт, тя пише „Яж, моли се и обичай“ и на 8-мата година покорява света. Целият свят. Не само с въздействащият си личен мемоар, но и с дълбокото смирение на човек, преглътнал хиляди неуспехи, и въпреки това избрал да продължи да живее творчески и от сърце.

Елезабет Гилбърт е един от много малкото хора, които са изучили в изключителна дълбочина творческия процес, взаимодействието на хората с вдъхновението и двигателната сила в желанието на човек да създава. Всички ние, независимо с какво се занимаваме, създаваме и участваме в творческия процес на случване на нещо. На продукт, услуга, взаимоотношение, ястие, каквото и да е. По-доброто разбиране на този творчески процес ще ни помогне да го живеем по-съзнателно и така – да постигаме по-добри крайни резултати. Затова днес споделям с вас 10 насоки за по-творчески живот, които съм научила от превъзходната Елизабет Гилбърт:

  1. Страхът е и ще бъде твоята компания по време на създаването. Има хора, които искат да създадат нещо и просто го правят. Но повечето хора са тези, които искат да създадат нещо, но не го правят. Те обикновено имат някаква много рационална и обоснована причина в главата им защо не го правят. Но ако надникнем под тази рационална причина, това което ще открием е страх. Няма значение какви са причините, рационализациите, историите, които разказваме на себе си или на другите за това защо не правим това, което искаме да правим – под всички обяснения стои страх. Страх, че нямаме таланта, който е необходим. Страх, че не знаем достатъчно по темата. Страх, че това вече е направено по-добре от някой друг. Страх, че хората ще си кажат: „Какви са тези глупости„. Страх, че хората няма да ни харесат или най-лошото – изобщо няма да ни забележат. :) Накратко – когато и да се хванем, че сме в ситуация, в която не правим това, което искаме да правим – това е знак, че пред нас има една огромна купчина страх. И докато стоим пред тази купчина страх, важното нещо, което има да осъзнаем е, че страхът не е пречка да правим това, което искаме. Страхът е компанията, с която вървим напред, докато правим това, което искаме да правим. Главната задача в длъжностната характеристика на страха е да ни държи живи. И той изпълнява чудесно своята работа в ситуации, които застрашават живота ни. Лошото е, че мозъкът ни не прави голяма разлика между истински застрашаваща ситуация и такава, в която сме само леко нервни относно създаването на нещо ново и важно за нас. И тъй като когато създаваме, ние навлизаме в несигурна, неясна и нервна територия за нас – страхът винаги възниква. И когато възникне, нашата работа е да го разпознаем не като враг, а като приятел, който се появява, за да ни предпази от евентуални застрашаващи ситуации. Когато Елизабет Гибърт усеща страхът да се надига в нея, тя започва да си говори с него като с приятел. И звучи нещо такова: „О, добре дошъл при мен Страх – това, че се появяваш е знак, че правя нещо наистина ново и смислено за живота ми. Радвам се, че си тук и че се грижиш за това нищо лошо да не ми се случи. Позволявам ти да пътуваш заедно с мен в колата. Докато пътуваме ти имаш право да ме съветваш, да ме предупреждаваш когато нещо може да се оплеска и да ме държиш будна. Но искам да знаеш, че това пътуване не застрашава живота ми, а аз просто се опитвам да напиша своята нова книга. :) Така че, ти имаш право да стоиш на задната седалка, да бараш радиото, да държиш картата или нещо такова. Но ти нямаш право да сядаш на предната седалка в колата и със сигурност не може да държиш кормилото и да управляваш посоката, в която се движим.“ Много често ни се вменява, че трябва да преодоляваме страха, да се борим с него, но другари – това е предварително загубена битка. Защото страхът винаги ще присъства за нас когато правим нещо креативно и ново. Затова нашата задача е да му позволим да върви рамо до рамо с нас, но просто да не му позволяваме да ни управлява. Ако позволим страхът, а не креативността да ни управлява – тогава животът ни би бил много по-малък и безличен, отколкото може да бъде.
  2. Нещо може би вече е създадено, но не е създадено конкретно от теб. Една от най-големите спирачки за хората да създават е мисълта, че: „Това, което искам да направя е вече създадено.“ Тук най-важното е да разберем разликата между оригиналност и автентичност. Да, в повечето случаи, някой някъде вече е направил това, което ти искаш да правиш, но то не е направено от теб. Дори голяма част от творбите на Шекспир са базирани на текстове, които са създадени преди него и той е заимствал от тях. Но той ги е разказал по начин, по който никой друг не ги е казал до тогава. И сега, 500 години след него, ние все още заимстваме идеи от него. Защото това, което всички искаме да кажем е кажи речи едно и също. И постоянно заимстваме идеи помежду си. Но ги разказваме по различен начин. И на нас ни е позволено да добавяме още начини, по които една идеи да бъде предадена. Да добавим своята автентичност в оригиналното. Човек може да прочете една изключително оригинална и новаторска идея, но тя да не го грабне, да не предизвика никакъв отклик в сърцето му. И в същото време – може да прочете една вече позната, дори банално позната идея, но казана по автентичен, искрен начин и тя да предизвика истинска трансформация в живота му. Да промени начина, по който се чувства, начинът, по който мисли. Така, че – да, оригиналността е супер, но автентичността е нещото, което в повечето случаи предизвиква истинско движение и позитивна промяна в живота ни. :) Няма значение дали това, което искаш да правиш е направено вече 100 или 10 000 пъти, ако ти не си го направил – направи го.
  3. Създавай това, което обичаш, за да помогнеш на себе си, а не за да помагаш на другите хора. Когато някой започне да създава нещо често чуваме нещо такова: „Аз искам да създам Х, за да помогна на хората да направят У.“ Виж, ако искаш да напишеш книга, единствено и само, за да помогнеш на мен… моля те, не ми помагай. Защото актът на творчество, актът на създаване има смисъл единствено и само ако носи радост на самия теб. Ако ти ще създаваш нещо, което не те кефи, само и само да донесеш радост на мен – аз няма да имам нужда от това. То не добавя стойност в твоя живот и следователно няма да добави голяма стойност и в моя живот. Когато човек е с добро сърце, често мисли, че има смисъл да създава нещо, което на него му харесва, единствено ако то е и в услуга на други хора. Така сме възпитани, така ни се казва от всички страни – че трябва да питаме хората дали това, което обичаме да правим ще има смисъл за тях. И чак тогава да решим дали да създаваме. В реалността обаче, нещата стоят така – ако аз искам да помагам на хората, аз мога да помагам с пари, с доброволчество, с хранителни продукти и т.н. Но моето творчество, моето създаване, си е мое. Дори и когато моето творчество се случи така, че наистина да помогне и промени живота на другите, то не е в резултат на това, че аз съм седнала и съм си казала: „Крайно време е да седна и да напиша нещо, което изцяло ще промени живота на хората.“ Обикновено когато човек създава нещо наистина задвижващо, то е за да трансформира и да оправи кашата в неговия личен живот, а не за да застане пред другите и да им каже: „Ок, хора, нека най-накрая аз да застана пред вас и да ви дам отговор на всичките ви житейски проблеми.“ Нашето творчество е най-задвижващо, най-вече когато то е средство за нас самите да открием малко повече радост, да открием малко повече смисъл, посока, яснота в живота… за себе си. И тогава, заради това, че аз съм позволила на себе си да следвам своето вдъхновение, да вярвам в любопитството и интуицията си, случайно – това, което съм създала, може да се окаже от полза не само на мен, но и на много други хора. Или както казва Пол Тилич: „Всичко направено с искрена любов към себе си, евентуално се превръща в помощ към другите.“ Затова – когато създаваме, нека се концентрираме повече върху това ние самите да обичаме това, което правим, отколкото върху това да помагаме на хората с това, което създаваме.
  4. Ако наистина си решил да създаваш – ти трябва да избереш кой вкус на лайн***я сандвич най-много ти харесва. Всяка идея, независимо колко приятна, красива и вдъхновяваща изглежда за теб, тя идва с един лайн*н сандвич, който ще трябва да изядеш. Така че, въпросът не е: „Какво обичам да правя?„. По-добрият въпрос е: „Какво обичам да правя толкова много, че да нямам против да изям лайн***я сандвич, който идва с тази дейност?“ Елизабет Гилбърт казва, че дейността, която обича е писането, а лайн***ят сандвич са 7-те години, през които никой не иска да издаде нейните книги. Тя споделя как се е връщала от работа (като сервитьорка, като барманка, като готвачка, като редакторка) и  миришейки на пържени картофи, сяда и започва истинската си работа – да пише, да прави това, което обича. Само, за да се събуди на следващата сутрин и да намери поредния мейл с отказ да бъде публикувана. И тогава се пита: „Ок, аз изобщо искам ли да продължавам да правя това, защото този лайн*н сандвич вече наистина е ужасяващ?“ И отговорът за нея е бил: „Да, искам да продължа.“ И нещото, което е важно да осъзнаем тук е, че – независимо на какъв етап сме, винаги ще има неща, които са трудни за преглъщане. Дори и когато Елизабет Гилбърт е известна, изведнъж се появява сриващо негативно ревю в почетен вестник – ок, това е нейния лайн*н сандвич за този ден. И тогава пак се питаш: „Искам ли да продължа да правя това? Да, все още това наистина си струва за мен.“ Разбира се, ще има много дейности, които започваш и осъзнаваш, че за теб изобщо не си заслужава да продължаваш. И когато за теб изобщо не си струва да изядеш лайн***я сандвич, значи може би това е нещо, което абсолютно няма смисъл за теб да продължаваш. Но в случаите, в които избереш да продължиш, знай, че лайн***ят сандвич никога не свършва, просто се сменят различни вкусове от него. Така, че щом чуеш някой да каже: „Когато следваш страстта си и правиш това, което наистина обичаш (бла бла), всичко ще е лесно.“ – това не означава буквално, че всичко ще е лесно, а значи, че вечер като си легнеш и се замислиш: „По дяволите, има ли изобщо смисъл да продължавам да правя това, въпреки целия този боклук, който трябва да преглътна?„, когато отговорът е: „Да! Да продължа напред си струва повече, отколкото да спра.“  – тогава имаш своето потвърждение, че си на правилния за теб път.
  5. Изгради здравословни взаимоотношения с вдъхновението си. Когато създават, много хора се оставят да бъдат погълнати и понякога дори сринати от вдъхновението си – за да създаваш ти може да решиш да заложиш апартамента си, да продадеш колата си, да вземеш много пари назаем, които изобщо не знаеш дали ще върнеш. Идеята тук е да имаме куража да създаваме, но все пак сме достатъчно съзнателни да използваме вдъхновението до момента, в който то е градивно за нас и да го пуснем, когато то започва да ни завлича. Разбира се, може да използваме част от ресурсите си за създаване, за правене на нещо, което ни кара да се чувстваме живи, но не без да мислим като зрели хора, да рискуваме абсолютно всичко, което имаме – така че ако се провалим, после да нямаме възможност да започнем нещо ново. Вдъхновението е толкова силен феномен, че без да се усетиш, то може така да те завърти, да те накара да хвърлиш всичките си ресурси в различни посоки и да стигнеш до пълно изтощение. И когато стоиш в пълно изтощение на дъното, независимо дали си на загуба или на печалба, вдъхновението ще стои точно там до теб и единственото, което ще ти каже е: „Искаш ли да пробваме пак?“ И тогава ти може да кажеш: „Не, не искам„. Това е твой избор. Но може да кажеш: „Не знам. Искам първо да си почина 2-3 месеца, да осмисля какво точно се случи и тогава да го направя по малко по-интелигентен и безболезнен за мен начин.“ Каквото и да кажеш, ако избереш да продължиш да създаваш – ти трябва да се намериш подходящия за теб начин да взаимодействаш здравословно за себе си с вдъхновението си. Ти трябва да намериш как да пуснеш товара, който носи вдъхновението и да използваш само двигателната му сила. :)
  6. Реализирането на една идея изисква от нас да бъдем порастнали деца. В създаването е добре да имаме искреността, отворения ум и любопитството на дете, но не може да си позволим да бъдем инфантилни – да се сърдим когато се сблъскаме с предизвикателства, да си разказваме постоянно истории, че не се получава, да се оплакваме, че нямаме ресурсите, времето, инструментите, връзките, за да реализираме идеята си и т.н. Да си зрял означава да осъзнаваш, че светът не е само цветя и рози, и че трудното е част от приключението. И тогава, вместо да живееш в някакви фантазии, че изпълнението на целите ти винаги трябва да е лесно и приятно, иначе се отказваш – можеш като зрял човек да прегърнеш реалния живот и да приемеш, че той ти е подготвил доста лайн**и сандвичи. Но от друга страна – да си зрял означава и да не приемаш всичко на живот и смърт. Когато започваш да реализираш някаква своя идея – не да започваш с тежката мисъл, че ти задължително трябва да успееш, а по-скоро да приемаш всичко като експеримент. Започваш нещо просто, за да видиш какво ще се случи. После пробваш друго. Или продължаваш продължаваш същото. Каквото експеримента покаже. Да си зрял, означава да можеш да държиш две изцяло противоположни идеи в главата си и да си ок, че всяка една от тях е истина. Означава едновременно да можеш да обичаш и да мразиш това, което правиш, вместо да се вкопчваш във фантазията, че само трябва да го обичаш. Също така – да си зрял означава да не гледаш на резултата от твоето творчество като на свое „дете“, защото хей – то не е човешко дете. И когато е нужно да го подмениш, коригираш и пуснеш само  в света – го правиш, без да се вкопчваш все едно е само твое. То е просто нещо, не е бебе. И когато е завършено – то е вече независимо. Хората могат да го критикуват, да го атакуват, да не го разберат – това е ок, защото това, което си създал е вече нещо независимо от теб. То започва да си има свой живот. И най-важното – да си зрял означава да можеш да се погрижиш адекватно за себе си, минавайки и през хубавите си, и през лошите си периоди, за да можеш в крайна сметка да продължаваш напред. Създавайки, с усмивка и с достойно вдигната глава. :)
  7. Това, което обичаш да правиш е твоят истински дом. Усещането да правиш нещо, което наистина ти носи смисъл и радост е като усещането да се чувстваш у дома. Когато си у дома не се преструваш на друг, не продаваш нещо на някого, не ти пука как изглеждаш докато го правиш. Ти си у дома и си си ти. Това, което обичаш да правиш е твоят дом. Затова, когато се чувстваш „далеч от дома“, изгубен в света, просто можеш да започнеш да правиш това, което обичаш и ти ще се почувстваш у дома. Ще усетиш уюта и спокойствието на дома. Независимо къде се намираш физически. И независимо с кой си. Или с кой не си. Това усещане, което творчеството дава може да бъде живото-спасяващо за хората, които нямат истински дом.
  8. Когато създаваш – предавай любовта си, а не страховете си. Когато създаваме от страх какво ли другия ще има нужда, дали ще отговорим на очакванията му, дали сме достатъчно достойни да правим това, което искаме да правим и т.н. – това не работи. Хората си имат техните собствени страхове и не е нужно ние да им натрисаме и нашите. Най-малкото нещо, което хората се нуждаят е повече страх – те си имат дори повече отколкото им трябва. Ние нямаме нужда от твоята несигурност, нямаме нужда от ниската ти самооценка, нямаме нужда да ни създаваш още чудене в главите. Всички ние много добре сме се оборудвали с всичко това и без теб. Нещото, от което едновременно и ти, и хората имаме нужда е добър пример – пример на човек, който наистина прави това, което обича да прави. Пример за достойнство, за решителност, за елегантност, за автентичност, за защитаване на това, което е истина за теб и това, в което наистина вярваш. Имаме нужда да те видим да правиш това, което те кара да се чувстваш жив. Дори и да трябва да го правиш, треперейки от страх, че никой няма да те разбере или че няма да получиш някаква очаквана награда накрая. Така че, когато създаваш – прави го от основата на любовта си, а не на страха си.
  9. Не става по-лесно, просто ти ставаш по-добър. Често може да се случи така, че някой излиза и казва на всички, че да създаваш това, което обичаш е лесно и приятно, готино, и т.н. Но този човек забравя да спомене, че преди да стане лесно, той си е скъсал гъза от работа и усилие. И сега нещата са му станали по-лесни, не защото е по-лесно, а защото той е станал по-силен. За друг човек обаче, който тепърва започва да създава, един съвет от сорта на: „всичко трябва да е лесно, за да е правилно“ е всъщност изключително объркващ и неадекватен съвет. При създаването е като при всяка друга смислена дейност – първо влагаш усилие и после, евентуално, става по-лесно. По един гениален начин, целият свят отстъпва пред онзи, които непоколебимо следва това, което иска. И това, дами и господа, е истинската магия на живота – възможността да променяме реалността само със своето непоколебимо намерение и постоянни, последователни действия.
  10. Нужно е да задобреем в изкуството да завършваме това, което започваме да създаваме. В нашите фантазии ние искаме всичко да е перфектно, преди да го споделим със света. В реалния живот обаче – за повечето хора, които ще ползват твоето творчество няма никакво значение дали е перфектно. Единственото, което има значение е дали е завършено и пуснато към света. Перфекционизмът е убиецът на смислени идеи. Той е сериен убиец, който върви около нас и убива радостта, любопитството и експериментаторския дух на всички хора! Перфекционизмът е като високите токчета – изглежда супер фенси да го имаш, но е мега неудобен и нездравословен. Перфекционизмът се представя като добродетел и те кара да се чувстваш, че си специален. Казваш си: „О, не, аз не мога да приключа това, докато не е изцяло изпипано. Аз съм перфекционист.“ Реално обаче, това което всъщност казваш е, че за теб ще бъде изключително трудно не просто да завършиш и пуснеш този проект, но и изобщо да го започнеш. Защото истинският перфекционист е наясно, че резултатът най-вероятно няма да покрие високите му стандарти и затова често решава, че няма смисъл изобщо да започва. За истинския творец обаче, това не важи. За истинския творец е важно да създава – да започва, да завършва идеите си и да ги пуска в света. Това е единствената му отговорност. И той няма отговорност за това всичко да е изпипано, да задоволява всички вкусове, на всеки човек, да бъде нещо мега, гига новаторско. Никой от нас, никъде не е подписвал договор със света, че ще бъде перфектен в това, което прави. Нашата единствена задача е да създаваме това, което създава радост в нас – независимо дали то е умопомрачаващо добро или не. Ние го правим, заради процеса на правене, който ни носи живот – процесът на създаване, на реализация е възнаграждаващ сам по себе си за нас. В този процес на създаване, единственият инструмент, който ти е необходим е прошка към себе си – прощаваш си за моментите, в които не покриваш своите очаквания, оставяш го да е неперфектно и просто продължаваш. Нали разбирате? Най-богатото място на света е гробището, заради всички започнати и недовършени идеи. И ние трябва да обещаем на себе си, че няма да сме поредният човек, който трупа в това богатство, до което никой никога няма да се докосне. Нека започваме и завършваме докрай идеите си, без да ни пука дали са перфектни или не. Защото сме тук за изключително кратко време. Защото сме създатели. А най-важното за един истински създател е просто да създава. That’s it.

Само когато започнем да създаваме, светът ни приема на сериозно и започва да играе с нас.

Елизабет Гилбърт

Бих искала да завърша тази статия със следното – обикновено мислим, че създаването е с цел ние да създадем нещо в света. И това е така. Но е половината истина. Пълната истина е, че ние създаваме едновременно, за да създадем нещо в света и да създадем самите себе си. Колкото нашето творчество е наш продукт, толкова и ние самите сме продукт на своето творчество. Ние, вече порастнали, сме креативната идея, която нашите бъдещи проекти имат за нас. :) Ние създаваме себе си, докато създаваме това, което обичаме да правим.

Е, надявам се, че горните насоки са създали във вас малко по-голямо разбиране и яснота за творческия процес. Може би някой са валидни изцяло за вас, други – не чак толкова. При всеки е различно. Единственото изцяло общо, което имаме всички помежду си е, че независимо какво работим и на какъв етап от живота си сме – да се занимаваме с нещо творческо е един от най-съществените избори, които може да направим, за да създадем качествена промяна в ежедневието си. Ако искате за един месец да се поупражнявате и да поразбудите създателското в себе си – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици. От 01.01.2020г започнахме модула за творчество и креативност, в който ще се упражняваме през целия януари. Цената за участие, за целият месец е 40лв и може да се регистрирате ТУК. :)

2-те стъпки за изграждане на наистина дългосрочни полезни навици в ежедневието ни

2-те стъпки за изграждане на наистина дългосрочни полезни навици в ежедневието ни

2-те стъпки за изграждане на наистина дългосрочни полезни навици в ежедневието ни

Обикновено първото нещо, за което хората ме поздравяват е, че съм написала книга. Все още в съзнанието ни седи, че да напишеш книга е нещо голямо и значимо. Нещо важно. И аз всъщност харесвам моята книга. В нея съм събрала цялата си любов към здравословното хранене. Но тази книга е точно 88 страници. А материалите, които съм написала в Програмата за полезни навици са над 1500 страници. :) Това за мен са над 2 години труд. И вътре е всичко, което знам за изграждането на полезни навици, събирано и експериментирано над 8 години, и представено по най-увлекателния начин, по който аз бих могла да го представя. :)

И все пак – знаете как е – хората искат шорткъта. Питат – „Добре, ако трябва да обобщиш всичко съвсем накратко, какво би казала относно изграждането на полезни навици?“

И истината е, че шорткът има! Защото реално, дълготрайното изграждане на полезни навици включва само 2 стъпки:

  1. Изграждане на навика.
  2. Връщане към навика, когато (не „ако“, а „когато“) отпаднем от навика. :)

Повечето хора мислят, че изграждането на полезни навици включва само точка 1. Но в реалността, изграждането на дълготрайни полезни навици почти изцяло зависи от точка 2. :)

За някой хора, дори само като им кажа това, им е достатъчно, за да осъзнаят какво е нужно да направят, за да поддържат по-регулярно даден полезен навик в ежедневието си.

Но ако ние с вас искаме да изградим една наистина вдъхновяващо дълготрайна връзка с полезните навици в ежедневието ни, тогава е добре да си изградим по-голяма яснота и разбиране за процеса на изграждане на полезните навици и за смисъла на всеки отделен полезен навик. Именно това разглеждаме в Програмата за полезни навици, цяла година, всеки ден по малко :), но по-долу ще опиша най-важните насоки, които правят стъпка 1 и 2 по-лесни, приятни и задвижващи. :)

Изграждане на навика

Всеки може да изгражда два или три навика едновременно, но лично за мен идеята за изграждането на полезни навици не бива да е нещо, което затормозява ежедневието ни, а нещо, което се случва естествено в ежедневието ни. Затова, вместо да се напъваме да изграждаме два, три полезни навика едновременно, е готино да си изберем само един, да му се насладим поне за един месец и чак тогава да надградим с друг. :)

След като си изберем полезен навик – има 5 основни неща, които може да направим, за да изградим този полезен навик по-лесно и приятно:

1.Създаване на план. Да имаш много ясен, предварително заложен план кога и как ще изпълняваш един навик увеличава с над 90% (над 90%!) вероятността да изпълняваш този навик. Защо? Защото ако трябва всеки ден да се чудиш и да взимаш решение кога и как да изпълняваш навика – това създава твърде голямо натоварване в и без това натоварения ни график. И когато ти всеки ден се заставяш да взимаш несъществени решения, ти просто ще се откажеш от тях. Затова е важно да имаме предварителен план. Установилият се и работещ начин за съставяне на такъв план е като просто обвържем желаният нов навик с действие, което вече изпълняваме в ежедневието си и което със сигурност правим. И си казваме така: „След като направя (действието, което вече ми е заложено), аз веднага започвам с изпълнението на (новия навик)“. След това слагаме дейноста в графика си, за да не забравим за нея. :) Например, за мен спорта е абсолютно задължителен навик и моят план за спорт е следния: „След като приключа работата си за деня, аз веднага започвам да спортувам“. В моя график след работните ми задачи за деня, следващата задача е спорт. Не мога да продължа напред ако не отметна тази задача. И така – аз приключвам работа около 15-16ч. и веднага след това започвам спорта. Не се чудя, не се питам дали да спортувам днес или не, не взимам решения, аз имам план и просто го изпълнявам. Нашият план е едно изречение – that’s it!

Е, ако сте много амбициозни за успех – може да направите плана си още по железен като го дефинирате още по-добре с информация къде точно ще изпълнявате навика, как точно ще го изпълнявате навика и за колко точно време ще го изпълнявате. Разбира се, както е ясно на всички, когато се започва – времето за изпълнение е най-добре да е малко – максимум 10 – 20 минути. Това ти помага да се набере инерция за около месец и след това времето малко може да се увеличи. Например аз имам описано какъв вид спорт правя всеки ден от седмицата и когато дойде времето за спорт не е нужно да се чудя какво точно да правя, а аз си знам. Един ден ми е 30 минути тичане, един ден ми е 20 минути клипче в youtube, един ден ми 4 часа преход в планината, един ден ми е 30 минути разтягане и т.н.

2. Изграждане на среда, която да подкрепя изпълнението на желания навик. Ние или сме жертва на средата си, или сме дизайнер на средата си. Повечето хора са с убеждението, че им трябва воля, за да изградят някой полезен навик или да се откажат от някой вреден. Това не е истина. Волята се проявява като функция в човешкото поведение само ако човек не е взел ясно и категорично решение да направи това, което иска да направи или ако средата, в която оперира, пряко или косвено не подкрепя желаното поведение. Ние не се проваляме заради липса на воля. Ние най-често се проваляме заради това, че не взимаме ясни и категорични решения и не избираме съзнателно среда, която да подкрепя желаните от нас промени.

Когато изберем какъв полезен навик ще изграждаме и си направим план, следващата най-важна стъпка е съзнателно да подредим средата си така, че да подкрепя изпълнението на полезния ни навик. Външната среда включва два основни елемента – физическата среда и хората около нас. Т.е. трябва да си подредите физическата среда и хората около вас така, че да правят изпълнението на навика лесно, приятно, удобно и най-вече „нормално“ за вас. :) Например, през последната година аз често се местя да живея на различни места, но тъй като както казах спортът е важен за мен, аз винаги гледам да наема жилище, до което има парк където да тичам и хол, достатъчно голям, че да мога да тренирам. Това ми е по-важно дори и от това наблизо да има добър хранителен магазин и пазар за плодове и зеленчуци, защото аз пазарувам веднъж в седмицата за цялата седмица, а спортувам всеки ден. Тогава за мен е важно средата около мен да прави изпълнението на спорта изключително лесно и приятно. Ако трябва да пътувам един час до някоя зала или ако трябва да тичам по някой голям оживен булевард, изпълнението на навика би ми било доста неприятно и напрягащо, вместо вдъхновяващо. Т.е. – ние трябва да дизайнем средата си така, че да подкрепя желаното ни поведение и да прави трудно изпълнението на нежелано поведение. Ако искаш да намалиш сладкото – просто не държиш сладки неща у вас. Ако искаш да си присъстваш за важните за теб хора – оставяш си телефона вечер в колата. Ако искаш да се храниш здравословно – купуваш и държиш само здравословно храна в хладилника си. Относно вторият елемент на средата – хората, смятам, че на всички ни е ясно. Ако тичаш в парка, около хора, които също тичат, това за теб ще бъде нещо нормално. Но ако тичаш по булеварда с хора, които се прибират от работа, пушат цигари и т.н., ти ще се чувстваш неприятно сред тези хора. Ако всички твои приятели пушат, тогава за теб пушенето е нормално. Но ако никой от компанията ти не пуши, тогава за теб  пушенето не би било нормално. Хората около теб са най-точния ориентир, по който може да прецениш какво за теб се включва в понятието „нормално“ и накъде точно си се запътил в живота си. :)

Отново – ако сте много амбициозни за успех, ще трябва да се погрижите освен за външната си среда, но и за вътрешната си среда – майндсета и разбирането си относно конкретния навик. Това влияе пряко върху мотивацията и желанието ни да изпълняваме един навик. За тази цел ви е нужно нещо като ментор – да четете повече информация или да се включите в Програма за изграждане на полезни навици като моята, в която аз съм събрала най-важното за всеки полезен навик. :)

3. Усъвършенстване момента на започване. Ок. Имаме навик. Имаме план. Създали сме максимално подкрепяща за нас среда. Остава само да започнем! :) В Програмата за полезни навици третираме момента на започване като най-великия момент в цялата Вселена. Някой може да се запита защо по дяволите момента на започване е най-великия момент във Вселената. Ами, защото другари, ако не започнем, след това абсолютно нищо друго няма значение. И най-добрата тактика да започнем да се отнасяме към момента на започване като най-великият момент във Вселената е като направим този момент максимално лесен. :) Т.е. – правим началото да бъде толкова лесно, че чак да бъде смешно ако не го направим. Например ако навика ни е медитация, то момента на започването ни ще бъде просто да седнем на мястото си за медитация и да стоим там една секунда. That’s it! Ако след това искаш да продължиш – ок. Но ако не искаш – може да спреш. Важното е, че си отметнал момента на започване. Ако полезният навик, който искаш да изградиш е здравословно хранене – тогава „момент на започване“ може например да се брои една салата за деня. Ако си изял салатата за деня – това е достатъчно. Преценяваш коя е най-малката стъпка свързана с желания навик и сключваш договор със себе си, че единственото, което е важно за теб е да отметнеш момента на започването. При мен, за спорта – аз имам договорка със себе си, че ако в някой ден изключително много ме мързи – трябва да спортувам само 2 минути. Ако след тези 2 минути ми се прииска още – ок. Но ако след тези 2 минути продължавам да искам да спра – спирам.

Един добър въпрос, който може да ни възникне тук е: „Колко кратък може да е моментът на започване, за да бъде значим?“

И отговорът е, че дори и най-минималното действие в изпълнението на избрания навик засилва новата идентичност, която изграждаме. Ако ти си облечеш спортните дрехи, сложиш си маратонките и започнеш да спортуваш 5 поредни дни, дори и само за 2 минути – ти вече създаваш промяна в идентичността и поведението си. Ти започваш да ставаш този, който спортува. Колкото повече тази малка промяна се натрупва в съзнанието ти, толкова по-голяма става промяната в идентичността и поведението ни. Малките стъпки в изграждането на полезни навици са същото като натрупващата се сложна лихва във финансите. В даден момент те създават наистина значима промяна. :)

Хората много бързо пренебрегваме малките стъпки, защото не ги виждаме като значими. Но, независимо колко малка е една стъпка, ако тя е част от желаната промяна, която искаме да реализираме, тя Е значима. А щом е значима, значи всъщност е „голяма работа“. :)

За по-амбициозните да успеят в изграждането на даден навик – може да си направите още една договорка със себе си за това какво ще правите ако прекалено дълго време ви домързява или отлагате цялостното изпълнение на даден навик. Например аз имам договорка със себе си е, че ако 3 последователни дни много ме мързи и правя само по 2 минути спорт, то на 4-тия ден най-важната и най-приоритетната ми задача за целия ден е да си изпълня цялата сесия на спорт, която имам за деня. И тази задача за мен става абсолютен приоритет. Без никакъв коментар!

*Бонус насока: може да си създадете ритуал за започне, който да ви вдъхновява за старт, дори и в дните, в които много ви мързи да започнете. Например, когато много ме мързи да спортувам си пукам високо музиката с някоя моя много любима песен (обикновено е песен на Марая Кери :)) и след 3-4 минути вече съм си променила състояние и си казвам: „Добре бе, това са 2 минути, мога да го направя!“ И тръгвам! А като тръгна – обикновено се увличам и стават повече от 2 минути. :) Направете си и вие ритуал с нещо, което знаете че веднага променя качествено състоянието ви и го използвайте за своя полза.

4. Намери кой е твоят начин за изпълнение на полезния навик, който ти носи удоволствие. Тук двете кодови думи са „твоят“ и „удоволствие„. В повечето книги за изпълнение на навици (и дори книги за изпълнение на цели) ще ви кажат, че е нужно да си дадете някаква награда след като изпълните навика. Т.е. формулата, която ни се набива в главата е тази: изпълняваме нещо неприятно (нов полезен навик) + даваме си приятна награда = успех. Идеята тук е все едно да се възпитаваме за добро поведение. Ако това работи за вас – правете го. Просто имайте предвид, че това в дългосрочен план обикновено води към страдание, отколкото към желание за изпълнение на навика. И лично според мен, това е доста незрял и несъзнателен подход. За дълготрайна и вдъхновяваща промяна е много по-важно да намерим нашият си начин за изпълнение на навика и да открием удоволствието в изпълнението на самия него.

Намираме нашият си начин на изпълнение на навика като си правим регулярна саморефлексия и го адаптираме за себе си и ежедневието си. Пробваме различни варианти. Виждаме кое работи за нас кое не. И подобряваме. Ако първо си си заложил да тренираш сутрин, но след това осъзнаваш, че всъщност вечер ти е по-удобно – адаптираш за себе си. Ако си си заложил да тичаш в сряда, но в момента си в период, който в сряда няма как да тичаш – адаптираш го. Ако си си заложил да медитираш вечер, но разбираш, че вечер ти е много натоварено и не ти се занимава – адаптираш го за друг подходящ за теб момент и тестваш пак. Гледаме на всеки опит не като на нещо, което да изискваме да проработи от първия път, а гледаме на всеки опит като на експеримент. В Програмата за полезни навици ние упражняваме 12 навика по 30 (или 31 дни). И има само едно нещо, което упражняваме повече от всеки полезен навик. Това е саморефлексия. На всеки 7 дни от всеки навик ние правим саморефлексия. Целта на тази саморефлексия е да адаптираме всеки полезен навик конкретно за нас и за нашето ежедневие – да експериментираме с различни начини и подходи, за да открием кой е най-приятния и най-лесния начин лично за нас за изпълнение на конкретния навик. Опитът ми показва, че повечето хора (аз включително) в началото не осъзнаваме важността на саморефлексията и я прескачаме като някаква не толкова съществена дейност. Но малко по малко, с опитите и грешките, евентуално осъзнаваме, че единственият начин да напредваме наистина бързо и наистина прогресивно е като си правим регулярна саморефлексия. :)

Превръщаме изпълнението на един полезен навик в удоволствие по 2 основни начина. Първо – като се фокусираме не върху резултата, а върху начина, по който изпълнението на навика ни кара да се чувстваме. Когато започнем да спортуваме, за да отслабнем с 5 килограма (фокус към резултата) – тези 5 килограма (тази награда) ще отнеме време и вие може да се обезкуражите. Но ако започнем да спортуваме, за да се чувстваме добре – това е моментален ефект, което ни вдъхновява да продължаваме напред. :) Да спортуваш, за да изглеждаш добре не дава устойчива мотивация, защото дневния ефект е прекалено малък. Но да спортуваш, за да се почувстваш добре – работи всеки ден! :) Най-готините навици са тези, които те карат да се чувстваш добре в момента И водят до резултатът, който искаш в дългосрочен план.

Другият начин да превърнем изпълнението на един полезен навик в удоволствие е като погледнем на навика като на дейност, която е възнаграждаваща сама по себе си. Ние не чакаме да си получим наградата след изпълнението на навика, ами започваме да осъзнаваме, че самото изпълнение на навика е всъщност нашата награда. И така започваме да си изграждаме благодарност, че този навик въобще присъства в живота ни. Например, ако си си заложил да се храниш здравословно, не е необходимо в края на седмицата за „награда“ да отидеш да се наядеш с пържени картофи и бишкотена торта. Твоята награда е да се наслаждаваш на това, че си избрал да се храниш с подхранваща тялото ти храна. Твоята награда не са пържените картофи накрая на седмицата. Твоята награда не са дори свалените килограми. Твоята награда е процесът да се храниш със здравословна храна. Ако спортуваш, твоята награда не е това, че коремът ти може би ще стане по-плосък след няколко седмици. Твоята награда е радостта от движението, което за теб е възможност да внесеш повече будност, енергия и раздвиженост в деня си. Ако изпълняваш свой проект, твоята награда не е това, че може би ще спечелиш хиляди левове. Твоята награда е възможността да изразиш себе си правейки това, което наистина те вдъхновява да правиш. Така, че – една от практиките ни занапред следва да бъде влюбването в процеса – т.е., каквато и дейност да правим, всяка минута да откриваме радостта от изпълнението на тази дейност. Да практикуваме самата дейност да бъде възнаграждаващата сама по себе си за нас. :) Дори в моментите когато тази дейност е ужасно неприятна. Тогава вече става малко по-трудно, но нас това не ни притеснява, защото ние с вас не сме хора, които бягат от трудното!

5. Задължителни регулярни дни за съгрешение. Всички ние имаме едни еротични фантазии, в които оперираме на 100%. Всичко е розово. Ние сме винаги мотивирани. Винаги енергични. Условията са винаги благоприятни. Проблемът е, че, както повечето от вас сигурно вече са забелязали – фантазиите ни нямат много общо с реалността. Формулата за дългосрочни навици, която работи в реалността, е тази: 80% спазваме навика и 20% задължително го нарушаваме. С кеф. С удоволствие, дами и господа! :)

Защо е важно да нарушаваме навика?

На първо място – защото сме хора, ние не сме перфектни и не е нужно да бъдем!  И на второ място – защото полезните и здравословни навици не са такива, които никога не нарушаваме, а такива, които живеем в по-голямата част от дните си – 70…80% от времето. В останала част – нарушаваме навика! С пълна сила! И с пълното съзнание, че това е важна част от процеса на приливи и отливи. От процес, в който се учим да плуваме. Нарушението е важна част от поддържането на навика жив в нашия живот. Ние не сме съвършени и не търсим да бъдем такива, защото да бъдем съвършени значи да спрем развитието си! Ние не искаме това. :) Повече за полезността от „съгрешения“ може да прочетете ТУК.

Ок, това са 5-те основни насоки, които да имаме предвид при изграждане на всеки полезен навик. Нека сега разгледаме стъпка номер 2.

 

Връщане към навика когато (не „ако“, а „когато“) отпаднем от него

Така. Когато си отпаднал от даден навик и в някой момент решиш да се върнеш към него, най-важното нещо е да започнеш постепенно. Основната грешка когато се връщаме към изпълнението на даден полезен навик е, че очакваме от себе си да започнем от нивото, на което сме били най-добри… преди. Това няма как да се случи. Да, най-вероятно, ти ще постигнеш най-доброто си ниво по-бързо, отколкото предния път, но когато започваш, ти започваш. Независимо дали започваш за първи, втори, пети или десети път, ти третираш започването като започване. Т.е., отново – залагаме си в плана кратко време за изпълнение и третираме момента на започване като най-великия момент във Вселената. :) Например, когато аз отпадна от спорта (обикновено ми се случва за седмица, две и няколко пъти ми се е случвало за повече време – около месец, два) и много ме мързи да започна пак – обикновено започвам вкъщи с йога видеа, които са лесни и има малки предизвикателни моменти. Като набера малко инерция, след седмица/две – включвам тичане, после по-интензивни тренировки и т.н. С всяко връщане, ние може да възвръщаме формата си все по-бързо и по-бързо. Но когато започваме – отново го правим да бъде максимално лесно, удобно и приятно за нас. :)

Ок. След като уточнихме най-важното, по-долу обръщам внимание и на някои детайли.

Преди бях голям фен на будизма. Сега също съм, но вече знам, че има течения в будизма, които никак не са ми по вкуса. И все пак в тази философия може да открием феноменално добри и изключително просто обяснени идеи. Например в будизма има вярване, че един човек може наистина да осъзнае, да разбере и най-важното – да започне да живее дадена идея, едва ако тя е минала през него поне 700 пъти. Поне! 700 пъти. Ние с вас сме свидетели на това ежедневно. Сумати хора споделят снимки във ФБ с послание: „Живей свободно. Следвай мечтите си.“ и т.н., а в реалността не го правят. Не следват мечтите си. Защо? До голяма степен е, защото нямат ясен план и стратегия (нещата, които разгледахме по-горе). Но другата причина е, че нямат натрупано достатъчно разбиране. Когато човек наистина разбира нещо, наистина го осъзнава – той започва наистина да го живее. Разбиране (в смисъла на „промяна в поведението и идентичността на човек“) се изгражда или с някаква еднократна, брутално емоционална ситуация, която ни маркира за цял живот или с многократно повторение. Повечето хора обикновено ползваме втория подход – повторение. Това повторение създава натрупване. И количественото натрупване рано или късно, но със сигурност води до качествена промяна в поведението. Това са тези минимум 700 пъти повторение. Ако една идея ни е естествено по-близка – нужните повторения са около 700, но ако даденa идея към този момент е по-далеч в нашите разбирания – тогава на нас ни е нужно повече време, за да осъзнаем, разберем и накрая – да започнем да живеем тази идея.

И докато това време на повторение и осъзнаване тече, това за нас всъщност е време за опити и грешки. За отпадане и връщане към навика. За тестове и експерименти. За откриване на най-подходящия за нас вариант в изпълнението на навика. :)

Стъпка две – „връщане към навика“ е важна, защото с нея, всеки път когато отпаднем от навика, откриваме нов начин да се върнем към него и да започнем отново. И отново. И отново. Всеки път когато отпаднем имаме възможност отново да разберем по-добре стъпките към навика. Всеки път изграждането на любовна връзка с този навик, за нас става все по-съзнателно. Все по-интересно. Всеки път имаме възможност да променим нещо, за да е по-адаптирано лично за нас и нашето ежедневие. И с всяко отпадане ние започваме да се връщаме все по-бързо и все по-лесно към нашия полезен навик. Малко по малко, ние вече имаме хиляди малки тактики, по които можем да започнем отново изпълнението на полезния си навик.

А докато тече времето на тези приливи и отливи, ние всъщност сме се научили да плуваме достатъчно добре. Ние сме стигнали 700-тния за нас път, в който една идея не е просто идея и един навик не е просто навик, а се е превърнал в наш начин на живот. :)

Може би най-голяма полза от Програмата за изграждане на полезни навици е това, че ние всеки ден, с всяко дневно послание, изграждаме в нас по-голямо разбиране за всеки навик и това количествено натрупване със сигурност ни води към нашето качествено позитивно изменение в поведението. :)

Ок!

Преди да завърша тази статия искам да внеса малко яснота относно някои неточности, свързани с полезните навици, които често съм срещата из обсъждания в интернет или в разговорите ми с хората:

  • Навиците изключват фантазията, въображението и случайността. Това е абсолютно невярно твърдение. Точно обратното е. Навиците и рутината са тези, които ти дават свобода и достатъчно пространство да мислиш, да си креативен, да анализираш, да създаваш, да действаш. Или както Рокфелер твърдо заявява: “Routine sets you free”. Рутина означава да автоматизираш максимално много решения, които е нужно да взимаш по време на деня. Ако нямаш рутина, твоят мозък всеки ден взима хиляди несъществени решения. В резултат на което се стига до т.нар. „desision fatigue“ и човек губи менталната си сила и става неспособен да взима наистина важни, качествени решения. Всяко решение означава стрес за мозъка. Когато видя един прекалено стресиран човек, който постоянно се чуди за нещо (дали да направи това, дали да направи онова, как да го направи и т.н.), веднага ми става ясно, че този човек няма никаква съзнателно изградена рутина в ежедневието си. Без рутина мозъкът е постоянно объркан, постоянно чудещ се за глупости, което създава огромен стрес и неяснота в нас. Ние буквално оперираме като в мъгла, без ясна рутина и полезни навици. Единствено когато имаме ясна градивна рутина и полезни навици – осигуряваме достатъчно пространство в мозъка си и в деня си за творчество, за идеи, за мислене, за анализ, за планиране, за визуализация. Другари, нашият живот така или иначе е автоматизиран на около 80%. Това няма как да се промени, както няма как да се промени работата на черния дроб например или няма как да променим работата на сърцето. Но ние с вас можем съзнателно да изберем дали тази автоматизация да е хаотична, деградивна за нас или съзнателно да направим този автоматизиран процес да ни води по посоката, по която искаме да вървим.
  • Навикът е инструмент само в повтаряеми, конвейрни ситуации, които са свързани с ежедневен бюрократичен или друг вид еднообразен труд. Да, навиците се използват за повтаряеми ситуации. А предвид, че около 80% от живота ни е повтаряеми ситуации, това, което със сигурност искаме е максимално да автоматизираме тези ситуации, за да не занимава съзнателната си част на мозъка с повтарящи се ситуации. Защото съзнателната част на мозъка служи за осъзнаване, за мислене, за създаване, а не за взимане на несъществени решения. Т.е. това, че навиците са инструменти за повтаряеми ситуации не е нещо негативно, а нещо, което следва да използваме в пълна сила за своя изгода! :)
  • Това, което те е довело до тук, няма да те заведе там. Повечето хора мислят за навиците като за нещо, което се изгражда и остави завинаги така, както сме го заложили в началото. Но едно от най-важните неща, които е нужно да знаем за навиците е, че те е нужно да се променят заедно с промяната на нас като личности и на нивото, което достигаме. Ако ние, заедно с нашето израстване, не променяме начина на изпълнение на нашите навици – те могат да ни доведът до атрофиране. Реално един от най-полезните навици е навикът да обновяваме начинът, по който изпълняваме навиците си. :) Рутината за спорт, която имаш сега, най-вероятно ще спре да бъде ефективна за теб в даден бъдещ момент. И ти ще трябва да я промениш. Спорта като спорт си остава като полезен навик, но съдържанието се променя. И ти трябва да си готов лесно да направиш тази промяна. Например в периодите, в които имам голям ментален стрес, тогава въпреки, че спортът ми е приоритет, аз намалявам интензивността на тренировките си. Защото когато ти е нужда много ментална енергия е глупаво да погубваш по-голямата част физически. Плюс това, след един интензивен период на спорт, в тялото често се създава едно хронично напрежение, а за да мислим по-ясно, за да сме повече в алфа мозъчни вълни – тялото ни трябва да е отпуснато. Както Дейл Карнеги казва: „Трябва да сме като отпусната котка“. :))) Та, човек е нужно според етапите и периодите си да напасва и намира кой вариант на изпълнение на даден навик е най-подходящ за него в този конкретен момент. Както промяната на сезоните идва с гарантирана честота, така и промяната в живота ни идва с гарантирана честота. И тогава – вместо да се държим здраво за това, което е било работещо предие добре да се отворим за ново ниво, нова адаптация. Всяка нужда от промяна идва със заявката, че ние сме абсолютно готови да минем на следващият си етап. От там насетне е наш избор дали ще държим здраво статуквото или ще навлезем в новото, въпреки, че то в началото ще бъде нестабилна територия за нас.
  • Промяната на идентичността е важна. Наложеното мислене е, че поведението следва идентичността. Например, че аз ще действам (поведение) когато съм уверен (идентичност). Но реално е обратното – аз съм уверен (идентичност), защото действам (поведение). Т.е. първо правим нещо, първо е поведението, с което ние сами виждаме себе си как правим желаното нещо и после идва идентичността – при която казваме „аз съм този, който прави…“ . Все пак, когато искаме да създадем някаква промяна в ежедневието си, за нас е важно да започнем чрез думи да комуникираме с мозъка си нашата нова идентичност.  Т.е. ако ти искаш да спреш да пушиш не трябва да мислиш и да говориш за себе си като „Аз съм пушач, който иска да спре да пуши„. А започваш да мислиш и говориш за себе си като „Аз съм човек, който не пуши цигари. Аз съм непушач. Това съм си аз!“. :) Или например ако искате да започнете да ставате рано, мога да ви гарантирам, че промяната ще се случи изключително бавно и неприятно, ако в главата си постоянно си разказвате нещо от сорта на: „О, аз мразя да става рано. Аз просто не мога да ставам рано. Аз съм сова, абсурд е да ми хареса ранното ставане.“ Т.е. ако вие в главата си на ниво идентичност си разказвате нещо, което е в пълно противоречие с промяната, която на съзнателно ниво искате да постигнете – о, другари, това за вас ще бъде голямо мъчение.  За да имате лесна промяна, започнете съзнателно да си разказвате нови истории, които да ви подкрепят в промяната, която искате да създадете. Например може да си кажете: „Утре ще се събудя в 7 часа и ще съм бодра и отпочинала. Обожавам ранното ставане. Точно това искам!“ :) Вие може да не чувате какво приказвате, но в главата ви има един, който много внимателно слуша всяка ваша дума и част от главните му задължение е да приведе светът да изглежда в пълно съответствие с това, което казвате. И имайте предвид, че мозъкът ви няма абсолютно никакво чувство за хумор, приема всяка дума буквално и търси всякакви начини тя да е реализирана.
  • Последното, което е нужно да знаете е, че след като започнете една промяна – независимо колко е адаптирана и удобна за вас – ще има периоди, в които ще е трудно. Но, както знаем, ние с вас не сме хора, които бягат от трудното. За нас трудното не е важно. За нас е важно единствено да имаме предвид, че трудното ще дойде. И като дойде – просто продължаваме с него, напред. :)

Ами, май това е най-важното, което има да се спомене по двете стъпки за изграждане на дългосрочни навици. :) Всичко свързано с полезните навици е много семпло и лесно. Просто на хората ни трябва малко повече време да си изградим разбиране за тези полезни навици и прегръщайки това разбиране, да започнем да ги практикуваме и да получаваме добрите резултати от това свое решение. :)

Независимо дали искате да напишете книга от 88 страници, Програма от 1500 страници, да започнете по-регулярно да спортувате, с удоволствие да се храните по-здравословно, да имате време отново да упражнявате творческото си хоби, да превърнете медитацията във вдъхновяващо преживяване, да се научите да свирите на китара или каквото и да е друго – изграждането на добра рутина и полезни навици в ежедневието ви е нещото, което ще ви даде времето, енергията и вдъхновението да го направите!

Вие още сега може да си изберете един полезен навик, да си направите план и да започнете. И аз съм сигурна, че ако спазвате точките посочени по-горе – със сигурност ще успеете. :) А ако искате – ще се радвам да се включите в нашата група на Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. Кампанията за записване за новата година започва от 09.12.2018г до 30.12.2018г, като в рамките на този период цената за един месец ще бъде намалена на 20лв за нови участници, а цената за цялата година, за цялата Програма, за всички модули е намалена на 210лв за нови и съществуващи участници. :)

7 начина да подобрим дисциплината си

7 начина да подобрим дисциплината си

7 начина да подобрим дисциплината си

„Дисциплина“ не е най-секси думата на света. Повечето хора мислят, че дисциплината ограбва свободата им и я приемат като нещо, което внася повече напрежение отколкото радост в живота им.

В реалността обаче е точно обратното. Живот, в който не развиваш качеството дисциплина обикновено е живот, в който се въртиш в кръг. Живот, който не води до никъде, защото стоиш единствено на повърхността.

Именно дисциплината е нещото, което ти помага да задълбаеш в някакви насоки и така имаш възможност да усетиш дълбочината, интензитета, наситеността, богатството на това, което присъства под повърхността. Под лесният и удобен слой на реалността, който е достъпен за всички. Дисциплината ни помага да навлезем в сърцето на нещата. Независимо за какво става дума.

Когато живеем с разбирането, че дисциплината е това, което ни помага да се докосваме и да взимаме повече от живота, тогава самото качество дисциплина се превръща само по себе си в цел за нас. А всяка цел ни помага да се чувстваме много по-будни и живи в ежедневието си.

Днес искам да споделя няколко начина, по които аз упражнявам дисциплина в моето ежедневие и с които вие може да експериментирате и да тренирате дисциплина във вашия си живот. :)

  1. Изпълнявам планираните си задачи, дори когато не съм в настроение да ги изпълнявам. Отлагането да изпълняваме заложените си цели е толкова често срещан проблем, че вече хората са го приели за нещо „нормално“. Основната рационализация, с която отлагаме обикновено е нещо от сорта на: „Точно сега не съм в подходящо състояние да свърша това.“ или „Точно сега не усещам, че е момента да започна“.  На повърхността ти имаш добро оправдание да отложиш, но това, което реално се случва е, че задачата, която си си планирал да направиш най-вероятно е трудна, прекалено неясна или неприятна за вършене, и ти без да мислиш автоматично я отлагаш и започваш да вършиш нещо друго, което е лесно и което вече ти е ясно как става. Започваш да чистиш къщата, да си лакираш ноктите, да четеш поредната „много важна“ статия в интернет и т.н. вместо просто да започнеш с това, което си си обещал да направиш. Ето как стоят нещата – ако постоянно чакаш да си в настроение или да си уверен, за да изпълниш планираните си задачи, ти никога няма да довършваш целите си до край. Даже и до средата не е ясно дали ще стигнеш. Затова, вместо да отлагаш, превърни в своя практика следното: избираш важна за теб задача, залагаш си конкретно време за изпълнението й в графика ти и когато това време дойде – веднага започваш да работиш по задачата си, независимо в какво настроение си, независимо дали нещо друго „спешно“ изисква вниманието ти, независимо дали се чувстваш уверен или не. Когато настъпи заложеното врем – твоя мисия става да изпълниш заложената ти задача. През това време – не си позволяваш да влизаш във ФБ, в мейла си, не си позволяваш да чистиш, да хапнеш нещо малко и т.н. Просто сядаш и си изпълняваш задачата. Твоята е твопта мисия. Да, трудно е, неясно е, може би дори е неприятно. И въпреки това, гарантирам ти, че ти можеш да започнеш и да изпълниш задачата си.
  2. Спортуваш дори когато изобщо не ти се спортува. Това е подобно на отлагането. Ние постоянно отлагаме спортуването поради хиляди причини (чувала съм ама наистина много добри оправдания защо човек не спортува). Движението обаче е нещо феноменално важно за менталното, емоционалното и физическото ни здраве. То е като да си миеш зъбите. Дори и да не си ги миеш всеки ден, би ли останал без да си миеш зъбите две седмици? По същия начин, ако не се упражняваш физически седмица, две – тялото ти започва да атрофира. Затова, вместо постоянно да отлагате спорта – изберете си конкретни дни от седмицата и конкретно време, и си заложете това време за спортуване. Когато това време дойде – ставаш и отиваш да спортуваш. Независимо дали се чувстваш отпаднал, независимо дали те мързи, независимо колко е лошо навън времето, независимо колко „спешни“ неща имаш за вършене. Ще видиш, че след тренировка ще се чувстваш мнооого по-добре! Но дори и да не се чувстваш осезаемо по-добре от тренировката си – ти осезаемо задобряваш в качеството си дисциплина, което ежедневно подобрява животата ти с грандиозни стойности.
  3. Оставете се да почувствате малко глад. Обикновено хората се паникьосваме когато огладнеем, ставаме като crumpy cat и веднага отиваме да си хапнем нещо, каквото и да е, за да потушим глада. Това, което мога да ти кажа със сигурност е, че ти можеш да постоиш гладен и това да не е края на света. Затова, когато ти се появи глад, паузирай за момент и прояви малко любопитство към глада. Какво е усещането да си гладен? Как точно се чувстваш? Мога да те уверя, че да си гладен не е толкова страшно. Всъщност даже, да си гладен е доста разбуждащо усещане! Разбира се, целта на тази практика не е да се умориш от глад (не го препоръчвам!). Целта е да покажеш на себе си, че малко дискомфорт няма да съсипе живота ти. А дори напротив – ще го ободри! В този смисъл – когато огладнееш и особено когато си свикнал веднага да хапнеш нещо боклучаво – нека твоя практика бъде да не консумираш тази джънк храна, а да изчакаш малко и после да хапнеш нещо качествено. Упражняваш се едновременно да си съзнателен какво слагаш в тялото си и да си ок с малки еприоди на дискомфорт.
  4. Говори с някого за нещо, за което ти е трудно да говориш. За мен последната година беше изпълнена с нуждата от провеждане на трудни разговори. През това време основна цел за мен беше не да си заравям главата в пясъка и да отбягвам тези разговори, а да поема инициативата тези разговори да се случат. Понякога ми е отнемало седмица, две докато уточня със себе си какво точно искам да кажа и какъв точно резултат искам от всеки разговор. Но аз знам, че е важно този разговор да се проведе и просто го правя. Повечето хора избягваме трудните разговори, защото те не са никак забавни. Те са си направо страшни! Особено, когато става дума за близки хора. Но, това да ги избягваш води до най-различни видове проблеми – поддържане на напрежение от дадена ситуация, неизясняване на обидни взаимоотношения, неясни договорености, оставане във връзки, които не ни развиват и т.н. Така че, вместо да си заравяме главата в пясъка, нашата практика е следната: Когато имаш проблем с нещо или някой, вместо да си разказваш този проблем в главата, да се дразниш и да си създаваш дългосрочно напрежение в себе си – покани човека да изговорите конкретния въпрос. Бъди мил и да прояви разбиране към другата страна. Да видиш ситуацията с очите на другия, спрямо неговата позиция и място, в което се намира в момента. Но проведи този разговор със сигурност, независимо колко ти е трудно. Може просто да кажеш: „Хей, имам желание да обсъдим с теб… “ и започваш. Кажи как се чувстваш, без да обвиняваш другия, без да го караш да се чувства виновен или да го караш да влиза в отбранителна позиция. Попитай как той се чувства в тази ситуация. И опитайте заедно да намерите решение, което е ок и за двете страни. Аз не съм никак добра в комуникацията и съответно често прецаквам здравата някои от тези разговори, но въпреки това опитвам да се подобрявам и виждам прогрес. Най-важното от цялата работа е, че ако наистина започнеш разговор по една наболяла за теб тема или тема, която просто искаш да изкажеш и изясниш с другия – само тази крачка вече изключително помага да намалиш напрежението в себе си по въпроси, които иначе ти създават огромна тежест. Да провеждаш трудни разговори е един чудесен начин да тренираш дискомфорт и дисциплина.
  5. Поддържайте в ежедневието си някакъв полезен навик. Едно от най-предизвикателните неща за хората е да поддържат в ежедневието си даден полезен навик дългосрочно. Лесно е да изпълняваш един полезен навик за седмица, две, дори за месец. Но какво мислите за това да поддържате един навик за 2 месеца? Или за 3? След тези три месеца реално става доста по-лесно да се поддържа този навик, но голяма част от хората се отказват прекалено рано. Вместо това, вие може да направите следното – изберете един полезен навик, който искате да изградите и поемете отговорност да го спазвате за 2 месеца. Може да е само 5 минути на ден, но го изпълнявате по едно и също време всеки ден. Когато часа за изпълнение настъпи – ставаш и изпълняваш навика, дори да е само за 5 минути. В моята Програма за изграждане на полезни навици всеки месец упражняваме по един полезен навик, но тъй като са 12 навика, обикновено хората след месец, два започват да се отказват. И именно това е идеята и една от най-голямите ползи на Програмата за полезни навици – да започнеш, да ти стане трудно, да се откажеш, но след това следейки ежедневните послания от Програмата – отново да започнеш с изпълнението на поредния полезен навик. Защото поддържането на дългосрочни полезни навици има малко общо с изграждането на навика и много общо с връщането към навика, когато неминуемо отпадаме от него. :) Именно и затова хората, които са цяла година в Програмата за полезни навици имат възможност да усетят реално как се случва този процес и да задобреят в това след като отпаднат да се връщат отново в играта и да продължат напред! Което пък отваря за тях пространство да създават хиляди други чудесни промени в живота си. :)
  6. Обръщаме се с лице към проблемите си. Когато имаме проблем, много често съвсем старателно избягваме да мислим за него. Провери дали някое от следните твърдения е валидно за теб: имаш повече излишни килограми, които все отлагаш да адресираш, протакаш работата по важен за теб проект от твърде много време, отлагаш да седнеш и най-накрая да внесеш малко повече яснота и ред във финансите си, изморен си и наистина неудовлетворен от някаква насока в твоя живот, но не ти се занимава да решиш този въпрос. Всичко това са изключително некомфортни ситуации, за които на нас изобщо не ни се мисли. Отбягвайки ги обаче, задълбаваме още повече проблемите си и животът ни става още по-неприятен. Вместо това, опитай се да прегърнеш проблема като възможност да преминеш към следващия етап от живота си. Т.е. – не се правиш, че проблема го няма, не бягаш от ситуациите, в които този проблем възниква, а се обръщаш директно лице в лице с него. Позволяваш си да видиш този проблем. Признаваш, че този проблем съществува в твоя живот. И започваш да внасяш яснота около него. Изясняваш си какво всъщност представлява този проблем? От къде точно идва? Как можеш да преодолееш този проблем? Какви са възможните опции за теб? Коя е следващата ти крачка? Когато застанеш лице в лице с проблемите си ще установиш, че това никак не е приятно. Но не е толкова неприятно колкото си си мислил, че е! После дори ще се радваш, че си го направил. И по-важното – ще развиеш сила, кураж и дисциплина да се справяш с проблемите си и занапред.
  7. Упражнявай се да обичаш процеса, а не само резултата. Да си дисциплиниран до голяма степен означава да си изградиш разбирането, че ти не се нуждаеш от някаква невероятна награда (резултат), за да си свършиш работата, която е наистина важна за теб. И да осъзнаеш, че във всяка дейност има вградена награда. Т.е. изпълнението на дейността е възнаграждаваща сама по себе си. Например, ако си си заложил да се храниш здравословно, не е необходимо в края на седмицата за „награда“ да отидеш да се наядеш с пържени картофи и бишкотена торта. Твоята реална награда е да се наслаждаваш на това, че си избрал да се храниш с подхранваща тялото ти храна. Твоята награда не са пържените картофи накрая на седмицата. Твоята награда не са дори свалените килограми. Твоята награда е процесът да се храниш със здравословна храна и така да показваш уважение към тялото си. Ако спортуваш, твоята награда не е това, че коремът ти може би ще стане по-плосък след няколко седмици. Твоята награда е радостта от движението, което за теб е възможност да внесеш повече будност и раздвиженост в тялото и ума си. Ако изпълняваш свой проект, твоята награда не е това, че може би ще спечелиш хиляди левове от този проект. Твоята истинска награда е възможността да изразиш себе си правейки това, което сърцето ти те насочва да направиш. Та, идеята е да започнем да обичаме процеса, а не само резултата. Каквато и дейност да правим, всяка минута да откриваме радостта от изпълнението на тази дейност. Да усещаме как самата дейност е възнаграждаваща сама по себе си за нас. Дори в моментите когато тази дейност е ужасно неприятна. Тогава става малко по-трудно да усетиш радостта от процеса, но нас това не ни притеснява, защото ние с вас не сме хора, които бягат от трудното! :)

Ок, другари, това са 7-те насоки, които смятам за феноменално чудесни в практикуването на повече дисциплина в ежедневието ни. В началото никоя от тях не е лесна, но в крайна сметка – нали за това практикуваме! :)

Означава ли всичко написано дотук, че животът ни трябва да бъде само дисциплина, без никакво забавление? Разбира се, че не! :) Но ако може да направим така, че животът ни да бъде по-наситен, интензивен и радостен, защо да не изберем да задобреем в нещо като дисциплината, което със сигурност ще ни се отплати в дългосрочен план? :)

Аз съм all in! :)

А ти? :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Умението да живееш с мисия всеки ден от живота си

Умението да живееш с мисия всеки ден от живота си

Умението да живееш с мисия всеки ден от живота си

Да живееш с мисия е супер. Кара те да се чувстваш като супер герой и прави живота ти много по-цветен, раздвижен и интересен. :)

Ако изхвърлим всички напудрени определения за мисия, ще установим, че да живееш с мисия означава просто да живееш с намерение. А да живееш с намерение означава просто да си определиш нещо, което искаш да направиш и наистина да го направиш.

Човек не открива своята мисия. Защото мисията не е някоя бутилка каменица, която седи в някой бар и те чака да я „откриеш“, и да си заживеете щастливо занапред. Мисията е нещо, което създаваш. Всеки ден.

Мисия означава да си поставиш намерение да направиш нещо, да поемаш отговорност да го направиш и наистина да го направиш. Да го направиш с цялата отдаденост, желание и любов, които може да откриеш в себе си в даден момент, колкото и малко да са те в някои от дните ти.

Ето няколко примера за това как човек създава своята мисия:

  • Ако отлагаш важен за теб проект повече от 6 месеца – тогава твоята мисия е да опишеш точките за изпълнение на този проект и да определиш 4 дни от седмицата, в които да отделяш по 40 минути сутрин, за да работиш по точките от твоя проект. В тези 40 минути не може да отлагаш, не може да зацикляш в перфекционизъм, не може да позволяваш да се разсейваш. Твоята най-важна мисия, твоят най-голям приоритет е в тези 4 дни от седмицата, в тези 40 минути е да работиш по този проект, докато го изпълниш до край.
  • Ако в последните седмици те е налегнала мозъчна мъгла, мързел или липса на енергия – твоята мисия е за следващите 3 месеца, да спортуваш 3 пъти в седмицата по 25 минути. В тези 3 дни, когато дойде времето ти за спорт – твоята мисия е да станеш и да изпълниш тренировката си, без каквито и да е умствени уговорки.
  • Ако в последните 6 месеца не си си почивал и усещаш, че продуктивността ти е паднала – твоята мисия е веднага да излезеш за 3 дни в отпуск, без дори да се докосваш да абсолютно никаква работа. Твоята мисия е за тези 3 дни да правиш единствено и само неща, които ти носят кеф и удоволствие.
  • Ако усещаш, че имаш нужда от по-голяма самоувереност – твоята мисия е за 1 месец да започнеш всеки ден да даваш сам на себе си много малки обещания и да полагаш много големи усилия да спазиш тези обещания към себе си. Например, ако си кажеш, че днес цял ден ще използваш стълбите, а не асансьора – твоята мисия днес е да вървиш само по стълбите и наистина да спазиш това обещание. Ако си кажеш, че ще се обади на някого за нещо – твоята мисия за днес е да звъннеш и да говориш с този човек, колкото и дискомфортен да е за теб този разговор. Ако кажеш, че днес ще вървиш 10 000 крачки – твоята мисия днес е наистина да извървиш тези 10 000 крачки. И т.н.
  • Ако отдавна мислиш, искаш, фантазираш да подобриш финансовото си състояние – твоята мисия за следващите 3 месеца е да определиш 3 дни в седмицата, в които по 30 минути да работиш по финансите си. Т.е., твоята мисия в тези 3 месеца е да описваш всички разходи, които правиш, да разгледаш детайлно къде, за какво и колко точно пари харчиш, да премахнеш всички излишни разходи, да започнеш да спестяваш, да започнеш да мислиш как да печелиш повече пари и да тестваш всеки абсурден, полуабсурден или всъщност малко по-адекватен начин да печелиш повече пари. :) Накратко – твоята мисия в следващите 3 месеца е в 3 дни от седмицата по 30 минути да добиеш кристална яснота къде се намираш по отношение на финансите си и да започнеш да експериментираш варианти за подобрение.
  • Ако се чувстваш изключително претоварен и имаш усещането, че се въртиш в кръг – твоята мисия тогава е да прегледаш и разтребиш абсолютно всички остарели и вече недобавящи стойност дейности в деня ти. Всички ангажименти, които те задъхват, изморяват, не те радват достатъчно и не ти носят достатъчно значима стойност – out. Същото може да направиш и с хората около теб. Твоята мисия е да направиш така, че 80% от дейностите в твоя ден да ти носят смисъл. Дейностите, които ти носят смисъл не винаги са най-лесните и готини за изпълняване дейности, но ние с вас сме се разбрали, че не сме хора, които бягат от трудното, така че това нас не ни интересува! Нашата мисия е да намерим начин и да си организираме графика така, че повечето дейности да ни носят смисъл, радост и движение напред. That’s it. Да разтребиш и опростиш графика си е една от най-важните мисии, които човек може да си постави!
  • Ако усещаш, че връзката с партньора ти или с близък важен за теб приятел се разваля и става все по-слаба – твоята най-важна мисия в следващия 1 месец е по един ден от всяка седмица да правиш нещо, което да зарадва този човек и да ви помага отново да се сближите! В този един ден от седмицата, твоята мисия, твоят най-голям приоритет е да накараш този човек да се почувства наистина специален!
  • Ако усещаш, че нещо от прекалено дълго отнема твоя вътрешен мир – твоята мисия е в рамките на 1 месец, абсолютно всеки ден, веднага след ставане по 15 минути да пишеш в тетрадка всичко, което мислиш, да си създаваш яснота какво точно не е наред, как би искал да бъде, какво би могъл да направиш, за да подобриш положението си. Твоята мисия в този 1 месец е докато пишеш да бъдеш брутално честен със себе си, да се освободиш от самосъжалението, негативизма, тъпите истории, които си разказваш, оправданията, обидата, гнева, вината, да разбереш каква е крачката, която трябва да направиш напред, и да я направиш.
  • Ако повече от 6 месеца искаш да създадеш някаква промяна в живота си, но не знаеш какво точно да правиш – твоята мисия е в рамките на 1 месец, всеки ден по 20 минути да създадеш някаква визия и план занапред, да започнеш да изпълняваш този план и да го донастройваш в движение (това ще правим през август в Програмата за полезни навици и тази година нямам търпение да започнем! )
  • Имай предвид, че мисията ти в някои от дните може да бъде да лежиш мързелашката цял ден и да не ти дреме за нищо и за никой! Понякога дори мисията ти може да е най-накрая да теглиш една м**на на някой, който отдавна те дразни и вгорчава живота ти! Вие знаете, че имаме право на 20% съгрешения и не забравяйте, че тези 20% са си задължителни! :)

Разбираш, нали?

Мисията не пада от небето. Нито пък я търсиш „дълбоко в себе си“. Ти създаваш своята мисия когато си заложиш да направиш нещо и когато намираш начини да останеш концентриран и наистина да изпълниш това нещо до край.

Най-трудното на това да имаш мисия е, че е прекалено лесно да се откажеш от нея. Прекалено лесно е да се поддадеш на лесната и увличаща негативност и мързел. Прекалено лесно е перфекционизмът да те блокира. Прекалено лесно е да се разсееш с нещо ново, много „важно“, което изскача, изисква вниманието ти и без да забележиш те отдалечава от твоята мисия.

Така действа гравитацията. Тя те кара да склониш глава. Да се въртиш в кръг. Да бягаш само към лесното и новото. Да не довършваш нещата до край. Да се предадеш.

Когато човек живее несъзнателно, автоматично, той много бързо се поддаваш на гравитацията, на мързела, на разсейванията си, без дори да забележи какво му се случва. И магията просто приключва. Тогава да имаш мисия става невъзможно.

Но ако ти се упражняваш да бъдеш съзнателен, ти вече умееш малко по-добре да се справяш с лесните и увличащи разсейвания. Ако ти се упражняваш да бъдеш съзнателен, значи вече малко по-добре забелязваш пречките и изкушенията, които ти възникват по пътя и вместо да им се поддаваш толкова лесно, ти всъщност започваш да откриваш начини, чрез които, каквото и да ти се случва, да оставаш подравнен към това, което си поел отговорност да направиш. Подравнен към своята мисия. Не винаги се получава, разбира се, но ние тук не търсим някаква невротична перфектност. Ние се стремим 80% да спазваме намерението си и 20% да ни е все тая. И така да продължаваме прогресивно напред.

Моята мисия за днес е да напиша тази статия. Имам два спринта по 50 минути за писане и 2 пъти по 10 минути почивка. Каквото напиша за това време – това ще е. Пише ли ми се днес статия? Не особено! Аз обичам да пиша, но точно днес умът ми изключително настойчиво се опитва да ме убеди, че има много други важни неща за вършене от писането на тази статия. Но тази статия е моята мисия за днес и аз съзнателно не позволявам на нищо, колкото и спешно да ми се струва то, да ме отдалечи от нея.

Ако четеш моя блог, значи ти също си човек, който се упражнява да бъде съзнателен. Значи ти със сигурност си човек, който още сега може да избере своята мисия за днес и да започнеш да я изпълняваш. С цялата отдаденост, желание и любов, които може да откриеш в себе си днес, колкото и малко да са те в този момент.

Затова избирай своята мисия за днес и действай! Няма кой да те чака! :)

Ако твоята мисия е да си създадеш визия занапред и да се научиш по-добре да организираш и управляваш времето си – от 01.08.2019г започваме модула за създаване на визия и управление на времето, и цял месец ще работим върху тази тема. :) Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включиш отвсякъде, а цената за целия месец участие е 30лв! Може да се регистрираш заедно с нас ТУК. :) 

Fine tuning за повече вдъхновение в мисленето ни. :)

Fine tuning за повече вдъхновение в мисленето ни. :)

Fine tuning за повече вдъхновение в мисленето ни. :)

Вече ни е ясно, че ако искаме да променим начина, по който мислим е нужно да променим средата си. Има обаче още едно по-фино следващо ниво, с което може да поработим. Нещо, което действа като fine tuning на главата ни. :) И това е съзнателното наблюдение и справяне с две от най-важните емоции – гняв и обида.

Ето какво имам предвид.

Биохакера Дейв Аспри отива малко по-далече в изследването на мозъците на успешните хора и установява, че тези хора в по-голямата част от времето си просто оперират на други мозъчни честоти – най-вече алфа честоти (алфа се свързва с креативност, интуиция, идейност, стремеж) спрямо хората, които не се представят толкова добре, които оперират най-вече от ниво бета мозъчни вълни (бета се свързва със по-голяма напрегнатост, стрес, оцеляване). След като установява това Аспри започва да изследва защо се получава тази разлика. Кое поддържа мозъка на успешните хора в алфа вълни? Разбира се, външната среда оказва влияние и това е първото нещо, на което е нужно да се обърне внимание, но след това идва именно този fine tunning и той е свързан с вътрешната ни среда. Аспри установява, че алфа вълните в мозъка на хората се потискат най-силно от две емоции – гняв и обида. Следователно, от тук нататък, нашата цел би следвало да е ограничаване на обидата и гнева в емоционалното ни състояние.

Когато стане дума за „гняв и обида“ хората обикновено мислят за големите ситуации, които са ги изкарали извън релси и са ги оставили осезаемо обидени. Истината обаче е, че камъните, които обръщат каруцата ни от алфа към бета са всъщност много дребните, ежедневни ситуации, които се случват без дори да им обърнем внимание, но много последователно се натрупват във времето и ни държат сковани в напрегнатостта, която бета вълните носят на психическо и физическо ниво.

Някой ви е пресякъл с кола на пътя, вие сте се ядосали, теглили сте му една майна, отишли сте на работа, разказали сте на няколко колеги за тъпанара, който сте срещнал по пътя. На работа продължавате да се дразните на колегата, който стои пред вас и мляска. На обяд ви е яд от тая голяма опашка, на която трябва да чакате, за да си вземете яденето. След това озверявате от мейла, с който ви уведомяват за поредното нещо, което трябва да свършите. На прибиране от работа друг тъпанар ви е ядосал и със стъпването в къщи разказвате на жена си как: „Цялата ни държава е такава!“ и така докато заспите. Разбира се, малко преувеличавам в представянето на тези епизоди от деня ни, но това е с цел да ги забележим малко по-ясно. Защото именно тези, наглед „нормални“ ситуации, са ситуациите, които генерират мини емоции на гняв в нас, а на секундата, в която усетим гняв (дори това се случва преди да сме го усетили на физическо ниво) – мозъкът ни е вече е в напрегнати бета вълни. Това повторено много пъти, всеки ден, месеци наред – ето, че вече си имаме периодично повтарящ се модел, който ни държи заковани в състояние на бета напрегнати вълни почти през целия ни ден, всеки ден. А на това ниво мозъчни вълни, каквито и стратегии на майндсет да прилагаме, вероятността да ни хрумне вдъхновяваща мисъл никак не е голяма.

Как се справяме с това?

Как се ограничаваме от моментите, които ни карат да изпитваме обида и гняв.

Първата стъпка, както ни е ясно, е да моделираме външната си среда така, че да намалим елементите й, които дори и минимално ни дразнят. Ако например някой ви дразни във Фб – дайте му unfollow. Ако се дразните на движението сутрин – станете 20 минути по-рано и пътувайте когато няма толкова коли. Ако ви дразнят приказките на някой колега – сложете си слушалки и слушайте музика докато работите. Ако ви дразни опашката на обяд – излезете на обяд в 11:30 ч и се хранете в спокойна обстановка. Ако ви дразнят многото хора и опашките в магазина – пазарувайте в ден и час, в които няма толкова хора. И т.н. Това са някои от нещата, които аз съм правила и правя, за да моделирам средата си, но вие може да измислите неща, които да са по-работещи за вас. Идеята е да разберем, че ние можем да моделираме ежедневието си така, че да намалим поне малко нещата, които ни дразнят и ни държат в бета. С времето ще забележите, че различните хора, места, музика, думи, разговори, филми и всичко около нас ни действа по различен начин – едни ни помагат да поддържаме спокойното си алфа състояние, други ни създават мини дразнения, които ни вкарват в бета. Целта ни е с времето да намаляваме дразнещите фактори и да увеличаваме тези, които ни създават будното спокойствие, което алфа носи.

Следващата стъпка в майсторлъка за справяне с гнева и обидата е да започнем да забелязваме тези емоции и вместо да им позволяваме да ни завъртат в своята спирала – да тренираме да се справяме по-адекватно с тях. Защото няма как да се ограничим на 100% от дразнещите ни елементи, нали? А и истината е, че не винаги външни елементи са виновни за нашия гняв. Често самите ние сме извор за тези емоции. :) 

Начинът, по който се справяме с обидата и гнева, независимо дали е към друг или към себе си, е като започнем да се упражняваме да прощаваме

Прошката е начинът за fine tuning на мисленето ни. :)

Прошката със сигурност не е първото нещо, за което се сеща човек когато иска да подобри продуктивността и начина си на мислене, но ако има само едно най-съществено нещо, което определя дали сме в алфа или в бета и съответно определя качеството на мислите и идеите ни – това е именно способността ни да прощаваме. Дейв Аспри определя умението да не допускаме обида и гняв в себе си като „UNFACKWITHABLE“. Той е направил и 7 дневна програма, която струва 15 000$, и в която хората се учат да прощават. :) И повярвайте ми – ако голяма част от най-големите имена в Силициевата долина намират смисъл да плащат по 15 000$ за 7 дни, в които да се научат да прощават, то може би това би било полезно и на нас, нали? :)

Прошката е нещо, което доста детайлно разглеждаме и упражняваме през декември в Програмата за полезни навици и няма да изпадам в подробности, но искам през следващата седмица с вас да си припомним и поупражняваме това умение за прошка. Напоследък усещам тази нужда за себе си и може би за вас също ще бъде полезно.

Ето как се упражняваме:

1. Забелязваме когато възникне момент на обида и гняв. Ситуациите, които описах по-горе (пресичане на пътя, опашка за обяд, допълнителна задача на работа) са базови. Опитайте да започнете да забелязвате такива и други ситуации, които предизвикват недоволство, гняв и обида във вас. Заядлива продавачка в магазина, неуважителен сервитьор, несдържан шеф, недипломатичен колега, прекалено голям трафик и т.н. Също ситуации свързани с нас самите – казали сме някоя глупост, направи ли сме тъпа грешка, не сме се представили достатъчно добре и т.н. Опитайте да забележите промяната в състоянието си когато нещо подобно се случва. В такива моменти ние дори физически се напрягаме, а психически – първото, което може да забележим е как ставаме дребнави – сякаш света ни е свит на топка, която стои в ръцете на някой друг. Ние всъщност искаме да не допускаме тази дребнавост в себе си.
2. Паузираме. Когато забележим, че нещо подобно се случва – паузираме. Спомняме си, че това недоволството, обидата, гнева не са продуктивен за нас модел. Те ни пречат да мислим креативно и мащабно. Т.е. спомняме си, че за нас е по-важно да запазим спокойствието си, отколкото да се поддадем на гнева. Така че вместо да се ядосаме, ние е нужно да направим съзнателен избор да реагираме по нов начин, а именно с разбиране. Излизаме от света на това кое е „правилно“ и „грешно“ за нас и проявяваме разбиране с цел да запазим собствения си вътрешен мир. 
3. Прощаваме. Ако си изградим достатъчно разбиране към другия (или себе си), следващата естествена стъпка е да простим. Това не винаги е лесно, понякога може да ни отнеме няколко дни да се успокоим, да намерим разбиране и да простим, а понякога дори и месеци след дадено събитие ще открием елементи на обида в нас. По-лесно е да изтупаме килима вкъщи отколкото да изтупаме обидата и гнева от себе си, но знаете – колкото повече опитваме, толкова повече ще задобряваме. Прошката е начин да дадем втори шанс. Но не на човека срещу нас, а на себе си. Прошката е начин да дадем втори, трети, пети, десети, хиляден шанс на себе си, да бъдем свободни от гнева и обидата. Тогава сме в позиция, от която може да се докоснем в дълбочина до живота и имаме възможност да създаваме себе си с елегантността на творец.
5. Продължаваме с усмивка напред. Усмивката е „котва“ за ума. В момента, в който се усмихнем за мозъка ни това значи „Всичко е наред„. Ние винаги може да използваме усмивката си, за да внесем малко повече спокойствие в това, което ни е трудно да направим. :)

Далеч съм от мисълта, че с тази или с която и да е друга техника може да изкореним обидата и гнева от живота си на 100%. Това е илюзия. Нашата цел не е да ставаме светци, а просто да живеем и мислим по-вдъхновено, по-мащабно, по-израстващо, за да създаваме по-вълнуваща реалност за себе си. Нашата цел е да вкусим от вътрешния мир и свободата, които идват като резултат от прошката. И постепенно да разширяваме това пространство на свобода в живота си. А това е постижимо.

Целта е ако до сега сме били в 80% гняв и 20% прошка – сега да обърнем тази парадигма. Да живеем 80% в разбиране, прошка и 20% гняв (за разнообразие) :).

Ок!

1. Забелязваме.
2. Паузираме.
3. Прощаваме.
4. Продължаваме с усмивка напред.

Упражняваме това колкото се може повече пъти на ден. Не винаги ще ни се получава, но нас това не ни интересува. Нас ни интересува да се упражняваме колкото се може повече. Ние с вас знаем, че ако следваме процеса, резултатът идва неизбежно.

Let’s do this! : )

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. Или директно се включи заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където всеки месец оптимизираме с различни полезни навици вътрешната си среда, за да се справяме по-адекватно с емоциите си на гняв и обида – регистрирай се ТУК. :)

Да спрем да сравняваме живота си с другите. И да започнем да го живеем.

Да спрем да сравняваме живота си с другите. И да започнем да го живеем.

Super U 005

Ако следите блога ми знаете, че темата за Благодарност е нещо, което често споменавам и което цял месец упражняваме в Програмата за полезни навици. Ако вашето намерение е съзнателно да се поддържате в по-продуктивно и творческо състояние, то навикът за благодарност не е пожелателен, той е задължителен. :) Въпросът е обаче, че изграждането и поддържането на този навик е трудно. И една от основните причини, която осезаемо пречи да култивираме благодарност в ежедневието си е това, че постоянно сравняваме себе си с другите хора. Постоянно сравняваме нашия живот с живота на другите хора и ако този процес на сравнение не е съзнателен – той обикновено ни кара да мислим как ние не сме постигнали достатъчно в този живот, как не сме достатъчно талантливи, как нашият живот не е достатъчно хубав, не е достатъчно интересен, не е достатъчно богат, няма достатъчно любов и т.н. Всички тези истории, които си разказваме възникват незабелязано в главата ни като резултат от процеса сравнение и ние без да се замислим започваме да преживяваме тези истории като истина, което в крайна сметка ни кара да се чувстваме зле.

Сравнението с другите е нормален, естествен процес – той просто се случва в някакви ситуации и всъщност може да ни служи като двигателна сила да мечтаем, да се вдъхновяваме и да вървим напред. Проблемът е обаче, че когато се сравняваме то обикновено става на несъзнателно ниво и това сравнение провокира нашите страхове. Основно засяга най-дълбокия страх, който всички имаме – че не сме достатъчни такива каквито сме. Т.е. когато се сравняваме нашата несъзнателна, автоматична реакция е да си кажем: „Той/тя е постигнал повече от мен, значи аз не ставам, аз не мога като него/нея.„, вместо да използваме логичност и съзнателност, и да си кажем: „Той/тя е постигнал повече от мен, значи и аз мога да постигна повече„.

Ето как изглежда процеса на сравняване, когато се случва несъзнателно:

  • Виждаме, че някой човек има нещо, което е хубаво, но ние го нямаме в този момент. Например аз си вървя по улицата, облечена с клин и кецове, и виждам жена, която е изключително женствено облечена с красива рокля, токчета, прическа и изглежда супер секси.
  • Започваме да се чувстваме зле заради това, че нямаме това, което искаме или заради това, че не сме като другия човек. Както споделих – най-дълбокият страх, който всеки от нас има е: „аз не съм достатъчен“ – не сме достатъчно хубави, не сме достатъчно успели, не сме достатъчно годни за обичане, не сме достатъчно можещи и т.н. Този страх не е истина, но понеже е вярване, което е наслагвано в нас чрез хиляди ситуации – ние вярваме, че е истина и преживяваме света от позицията на този страх, без да забележим, че го правим. Затова, когато в някой друг видим нещо повече от нас – автоматичната ни, несъзнателна реакция е веднага да си помислим: „значи аз не съм достатъчен, аз не ставам!“ Това автоматично и съвсем естествено ни кара да изпитваме негативни емоции. В примера от по-горе – разминавайки се с готината мацка, ако аз не съм съзнателна за това какво се случва в мислите ми – посланието, което най-вероятно ще приема за мен е: „аз не съм достатъчно женствена, аз не се обличам достатъчно добре, аз не съм достатъчно секси, аз не заслужавам да бъда забелязана, защото има много по-красиви жени от мен, срам ме е от мен…“ и т.н. Реално ако се оставя на тази негативна спирала, мозъкът ми може да придаде на тази иначе невинна ситуация милиони значения, които в основата си значат „аз не съм достатъчна“ и ще ме накарат да страдам без изобщо да разбера какво ми се случва. А най-тъпото е, че аз ще страдам заради нещо, което всъщност не е истина, а е просто история, която си разказвам. :)
  • Задълбочаване усещането ни за незначителност. Посочената по-горе ситуация може да ме накара да се почувствам зле само за няколко минути, само докато се разминавам с красивата мацка и после да забравя какво се е случило. Това обаче, което обикновено се случва е, че след като се сравним с някой друг и сме се почувствали зле, това усещане ни държи дни, а понякога и месеци напред. Т.е. аз може няколко дни след това да си разказвам истории, че не съм достатъчно хубава, че трябва да се променя, че трябва да си купя токчета и всъщност наистина да тръгна да правя това и всичките останали глупости, които мозъка ми може да измисли и аз да повярвам. И това все повече ще задълбочава усещането ми за незначителност. Така, сравнявайки се несъзнателно с другите хора и техния живот – това постепенно води до хронично усещане, че ние и животът ни, не сме достатъчно значими. Ние възприемаме и живеем живота си през тази призма. Това, разбира се, не е истина, но ние без да се замислим вярваме и преживяваме това вярване като истина. В резултат освен, че това ни пречи да сме благодарни, но и ни пречи да се поддържаме в творческо, вдъхновено и продуктивно състояние, от което състояние ние всъщност сме способни да вършим най-добрата си работа и да се свързваме най-вдъхновяващо с хората около нас. Разбира се, има хиляди други ситуации, които могат да ни накарат да се чувстваме зле, но сравняването с другите хора е едно от основните неща, които много незабелязано и постоянно внасят негативни емоции в живота ни и ни кара да мислим, че не сме достатъчно добри.

Ок! Разбрахме, че сравняване, ако се случва несъзнателно, ни създава пречки пред това да живеем с благодарност, вдъхновено и продуктивно.

Но и както споменах сравняването е нещо нормално и всъщност, ако се случва съзнателно – то може да ни служи като инструмент, чрез който да затвърждаваме своята значимост и да се мотивираме да постигаме повече. :)

За да избегнем негативните последствия от сравняването с другите хора е нужно само едно единствено нещо. :) Нужно е съзнателно да изберем кой точно искаме да бъдем, какъв точно живот искаме да живеем и да сме наясно, че всичко останало, колкото и хубаво да ни изглежда то – то не е в съответствие с теб като човек и с това, което съзнателно си избрал да правиш с живота си в този етап. 

 

Например, виждайки мацката на токчета, изглеждаща супер секси, аз вместо автоматично да се почувствам зле и да започна да си разказвам как аз не се обличам добре, как аз не съм достатъчно готина, вместо това аз мога да си спомня, че всъщност аз не обичам да нося токчета, че аз обожавам да си нося кецовете и че тези готини кецове ме правят не по-малко секси от нея! Ако аз предварително и съзнателно съм избрала, че моят стил на обличане е по-естествен и за себе си съм избрала да ми е удобно в дрехите и обувките – то аз няма за какво да съжалявам. Аз просто мога да си спомня какво съм избрала, че аз искам за себе си. Аз просто мога да си спомня, че това, което виждам отсреща… всъщност не го искам за себе си.

Или например когато видя хора лежерно да си пият по три часа кафето, три пъти седмично в кварталното барче, аз вместо автоматично да се почувствам зле, че нямам време да пия лежерни кафета всеки ден и да си разказвам как трябва да работя по-малко, аз мога да си спомня, че съм избрала да се занимавам с много други дейности, които всъщност са много по-значими за мен от това да бича айляк по кафетата всеки ден.

Или например вместо да се чувствам зле когато виждам хората да се забавляват навън в събота, аз мога да си спомня, че съм избрала да имам почивен ден в сряда и всъщност за мен сряда е по-хубав ден, защото няма толкова много хора навън.

Вместо да се сравнявам с другите и това да ме кара да се чувствам зле, аз мога да си спомня, че аз съм избрала друго за себе си и че всъщност в много от случаите аз реално изобщо не искам да съм като тези други хора и да правя това, което те правят. И тогава идва едно наистина голямо отдъхване. Едно огромно освобождаване. Един прекрасен мир. :)

Аз просто съзнателно сключвам договор със себе си каква избирам да бъда и какъв живот избирам да водя, и заставам зад този свой избор на 100%. Тогава всеки път когато се сравнявам с някого и забележа, че това ме кара да се чувствам зле – единственото, което е нужно е да си спомня коя всъщност избирам да бъда и какъв живот избирам да живея. Ако това, което виждам в другия не съответства на това, което съм избрала за себе си – усмихвам се и подминавам. А ако това, което виждам го искам за себе си – мога да се зарадвам за другия и да намеря в себе си смелост, надскачаща завистта, за да помечтая и помисля за варианти как мога и аз да постигна това.

Ето как изглежда процеса на сравнение, когато той е съзнателен:

  • Предварително се договарям със себе си какъв човек избирам да бъда и какъв живот избирам да живея на този етап от живота си. Може да имаме и различен сценарий от горните – може например в този етап от живота си една година да избера да не работя толкова много и ако това е мой осъзнат избор, аз нямам никакво основание да се сравнявам с хора, които на този етап преследват кариера или бизнес и да се чувствам зле, че аз не го правя. Просто си спомням, че в този момент аз съм избрала друго за себе си и приключвам процеса на сравнение. Единственото важно е да си наясно, съзнателно да избереш кой си и какво избираш за себе си в този момент;
  • Случва се ситуация, която провокира стартиране на процеса на сравнение – виждам в някой човек нещо, което е хубаво, но аз го нямам в този момент.
  • Забелязвам, че започва процеса на сравнение и забелязвам дали това ме кара да се чувствам зле. Ако не забележим, че процеса на сравнение се случва в главата ни, то тогава всичко става автоматично и аз ще започна да се чувствам зле, без да забележа, че това се случва. Аз просто реактивно си влизам в негативно състояние, заради заучения сценарии „аз не съм достатъчен“. Съзнателност означава да започнем да забелязваме това, което по принцип остава незабелязано. В случая съзнателност означава да забележим, че се сравняваме и да забележим какви мисли предизвиква това в нас, как се чувстваме, какви истории започваме да си разказваме;
  • Давам си стоп кадър и си спомням „кой съм избрал да бъда и какъв живот съм избрал да водя„. Какъв избирам да бъда и какъв живот избирам да водя на този етап от живота си?
  • Питам се: „Това, което виждам в съответствие ли е с това, което съм избрал за себе си?“ Да, харесва ми мацката с токчета, но аз искам ли да съм с токчета в този момент? По дяволите  – Не! Не искам.
  • Ако след проверката се окаже, че това, което виждаме всъщност не го искаме за себе си – тогава си позволяваме да се успокоим там къде сме, съзнателно пускаме негативното усещане дошло от сравнението и продължаваме с усмивка напред, заради това, че аз ясно знам коя съм и какво искам;
  • Ако това, което виждаме всъщност го искаме – опитваме да намерим мотивация, вдъхновение, пример, че щом другия го има – то ние също може да го имаме! Надскачаме лесната и увличаща завист, и позволяваме това, което другия има да ни ентусиазира, да събуди стремеж вътре в нас, да ни разбуди да сътворим този живот и за себе си. Това в основата си означава да проявим уважение и доверие към себе си, че можем и че заслужаваме да се развиваме напред. :)

Най-важният извод от тази статия е следния – за да премахнем негативните ефекти от сравняването с другите хора – ние следва да вземем категорично решение: „кой избирам да бъда в този етап от живота си и какво избирам да правя с живота си.“. Да застана изцяло зад това решение и да пусна фантазиите си за всичко останало кое „бих могъл да бъда“. Тогава негативното усещане от сравнението намалява, дори изчезва и вече се отваря пространство, в което се появява възможността наистина да преживеем благодарност затова, че съм си аз и че живея така както съм избрал да живея.

Това е и моментът, в който намираме смелост, кураж, вдъхновение да спрем да се сравняваме с другите и да започнем да живеем живота си такъв какъвто съзнателно сме избрали да бъде. :) И тогава вече всичко започва да има повече смисъл. Защото животът е пътешествие, а не конкуренция.

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) А ако искате да упражнявате съзнателност и други ключови полезни навици – елате заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Причина номер 1, заради която не изпълняваме целите си

Причина номер 1, заради която не изпълняваме целите си

croing th itanc

Независимо дали искаш да започнеш да спортуваш, да започнеш да ставаш рано сутрин, да започнеш да пишеш книгата, за която отдавна мислиш, да бъдеш по-постоянен в изпълнението на свой проект или каквото и да било друго, има само едно единствено нещо, което ти пречи да го направиш.

Това нещо е съпротивлението.

Колкото и много да искаме да реализираме плановете си, съпротивлението е нещото, което незабелязано изскача и ни отдалечава от правенето на нещата, които искаме да правим и които обикновено даже ни доставят радост да правим.

Ако в графика си имаш спорт, но не отидеш да тренираш, защото „имаш много работа“ – това е форма на съпротивление. Ако на всичките си приятели разказваш колко много се вдъхновяваш от своята идея, но не залагаш време в графика си, в което реално да седнеш и да започнеш да реализираш тази идея – това е форма на съпротивление. Ако много искаш да се развиеш в професията си, но така и не се записваш на никакво обучение – това е форма на съпротивление. Накратко – ако не поемаш ясен и категоричен ангажимент да правиш това, което искаш да правиш – това е форма на съпротивление.

Съпротивлението, в някоя от неговите форми винаги се появява и то е причина номер 1, заради която не изпълняваме целите си.

Ако полюбопитстваме малко повече и погледнем какво точно стои зад съпротивлението, това което ще открием е страх. Страхът от това „какво ли ще си кажат хората… какво ще стане ако не съм достатъчно добър… какво ако не се справя… какво ако хората не ме харесат… какво ако се проваля… какво ако… ако… ако„. Всички тези наши страхове съвсем незабелязано активират инстинктивната ни система „бягай или се бий“. Т.е. – веднага щом някой от тези страхове бъде засегнат на несъзнателно ниво, моменталната ни, автоматична реакция е да избягаме. Не в буквалния смисъл „да избягаме“, но реално правим същото – вместо да се заемем с това, което сме планирали, се захващаме да правим нещо друго, което ни е познато, удобно и лесно – отиваме да хапнем, звънкаме на приятел да си побъбрим, четем безцелно статии в интернет, решаваме, че точно сега има нужда да идем до магазин или до тоалетна, скролваме фейсбук или правим някое друго любимо наше разсейване, само и само да не започнем дейността, която активира страховете ни. Накрая сме толкова изморени от разсейванията си, че обикновено умората става нашето финално оправдание да не действаме по това, което на съзнателно ниво искаме да действаме.

Този порочен кръг може да продължи години.

Без дори да забележим какво ни се случва.

Хубавото е, че когато знаем, че съпротивлението съществува, когато го назовем и започнем да бъдем съзнателни за него, т.е. когато започнем да го забелязваме – ние можем да го преодолеем. Ние можем да създаваме, да започваме и да довършваме нещата до край, въпреки съпротивлението. :)

Днес искам да разгледаме именно това – как да преодоляваме съпротивлението така, че да започваме и да бъдем постоянни в проектите, които искаме да изпълним. :)

Ето как се упражняваме:

  1. Планираме време, в което ще работим единствено и само по проекта, по който иска да ме работим. Няма значение дали е свързано с учене, с работа по своя идея, с трениране, с творчество, с оптимизиране на някаква вече съществуваща стратегия или каквото и да е. Просто определяме конкретно време в графика си, в което ще работим само и единствено върху това. Може да е 20 минути на ден, може да е два пъти седмично по 2 часа или 4 пъти седмично по 40 минути, или друго време, което съответства на вашия график и особености на дейността. Много често преодоляваме съпротивлението и отлагането като просто поставим задачата си в графика. Лично аз толкова много съм свикнала с графика си, че ако нещо не е записано в него – 99% сигурно е, че няма да го направя, защото ако не е записано най-вероятно ще го забравя. А дори и да си го спомня – моята нагласа е, че нещата в графика ми са с приоритет и следователно всичко останало ще бъде пренебрегнато. Така че, запишете задачата в графика си и започнете да гледате на този ангажимент като на един от най-важните ангажименти за деня ви! Тренирайте да защитавате времето за тази своя важна задача от всичко останало, което изскача и изисква вашето внимание.
  2. Когато дойде време за задачата – веднага започваме изпълнението й. Не отлагаме, не се разсейваме, не си намираме нещо друго „по-важно“ за вършене. Когато дойде времето да започнем нашата задача си спомняме, че тази задача всъщност е важна за нас. Спомняме си, че това са само няколко минути и тези минути са едни от най-важните в деня ни. Учим се да третираме момента на започване като най-великият момент във Вселената и започвайки, се опитваме да потънем в това, което правим. Да му се отдадем изцяло.
  3. Когато ни възникне импулс да прекъснем/да се разсеем, вместо да последваме този импулс автоматично – паузираме! Не бягаме, а  паузираме и забелязваме какво се случва с нас в този момент! Забелязваме съпротивлението, което иска да ни отдалечи от изпълнението на нещо, което е важно за нас. Забелязваме желанието си да избягаме от изпълнението на задачата си. Забелязваме импулса да се разсеем. Ако не забележим съпротивлението и автоматично последваме импулса си за разсейване – ние оставаме в порочния кръг. Но ако забележим съпротивлението, се случва нещо велико – тогава се появява нещото наречено избор – тогава вече имаме избор дали да се поддадем на съпротивлението или да го преодолеем!
  4. Спомняме си, че можем да преодолеем съпротивлението. Спомяме си, че каквото и да правим, съпротивлението със сигурност се появява в някоя от неговите форми. То винаги присъства в дейности, които си струват да бъдат изпълнение. Особено в дейности, които са значими и важни да бъдат изпълнение. И когато се появи, когато го забележим – единственото, което е нужно да направим е да си спомним, че вместо да му се поддадем, ние всъщност може да го преодолеем. Да си спомним, че имаме още няколко планирани минути работа и можем да поработим още малко. Спомняме си, че ние искаме да изпълним своята задача. Че тя е наистина важна за нас. Казваме си: „Хей, имам още 20 минути, мога да се справя! Аз мога да продължа с изпълнението на задачата си!“ :)
  5. Продължаваме изпълнението на задачата си с усмивка. :) Връщаме се към задачата си и опитваме отново да потънем в това, което правим. Да му се отдадем изцяло. Продължаваме дейността си с благодарност за възможността в тези няколко минути да правим нещо, което ни развива, нещо което докосва сърцето ни, което ще ни донесе радост и което може би ще бъде от полза на други хора. Да работим по значим за нас проект, независимо колко е малък, е едно от най-красивите неща, които имаме възможността да ни се случи в този живот. :)

Всеки от нас е способен на доста неща, но ако постоянно се поддаваме на съпротивлението, те никога няма да се родят на този свят! Никога няма да докоснат и подобрят живота ни. Никога няма да усетим вътрешното удовлетворение, онова усещане за стойност, което ни изпълва само когато започваме и довършваме до край идеите, които ни вълнуват.

Единственото, което трябва да направим, за да реализираме тези идеи е да се упражняваме да преодоляваме съпротивлението! И с всеки път ще ставаме все по-добри в тази не лека, но вълнуваща задача! С времето и практиката преодоляването на съпротивлението става наша присъща природа, която ни помага по-смело и отдадено да изпълняваме целите си до край. Разбира се, позволени са 20% съгрешения, но както знаем – те са само за заигравка! :)

Един от най-впечатляващите ефекти на тази практика е, че когато ти започнеш да преодоляваш съпротивлението, започваш да вдъхновяващ и хората около теб да правят същото!

Домашното за следващата седмица е да поставите в графика си точно и конкретно време за изпълнение на ваш проект или промяна, която искате да направите. А когато дойде време за изпълнение – следвайте горните стъпки, спомняйки си: „Аз мога да се справя. Аз мога да изпълня задачата си за днес!“ :)

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) Или се включете в Програмата за изграждане на полезни навици където с всеки полезен навик тренираме да преодоляваме съпротивлението съзнателно и най-вече – с усмивка. :) Може да се запишете заедно с нас ТУК. :)

Живот без умствени уговорки.

Живот без умствени уговорки.

Life without compromise

Всички знаем как все повече хора чувстват, че са изгубили себе си. Не знаят какво искат, а дори и да знаят – все нещо не им достига да се мобилизират и да го реализират на практика.

Наблюдавала съм тази ситуация при доста хора и смея да твърдя, че основната причина, заради която се случва това е следната – постепенно и неусетно позволяваме на важното в живота ни да бъде задушено от незначителното. Без да усетим, позволяваме това, което ни носи енергия, радост и разнообразие да избледнее в ежедневието ни и на негово място поставяме сигурното, рутинното, познатото, несъщественото.

Когато потънем в незначителното се случва нещо много интересно – всичко в живота започва да ни се струва незначително. И тъй като всичко ни се вижда незначително – губим мотивация да се пънем за каквото и да било, дори и за нещата, които наричаме „важни“. Започваме да търсим пътя на най-малкото усилие – започваме да искаме много, но да даваме малко.

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Светът е хаос. Естествената склонност на нещата е да падат, да се разрушават, да деградират. Това е природен закон. Така действа гравитацията. И ако в този хаос ти нямаш ясна и категорична система, която да те държи на повърхността, ти със сигурност ще затънеш в посредствеността на дните, вероятно без изобщо да разбереш какво ти се случва.

Днес искам да ви разкажа за системата, която на мен ми помага да стоя на повърхността. Може би не е най-перфектната система на света и не мога да кажа, че действа винаги и на 100%, но това, което със сигурност мога да ви кажа е, че за последните 3 години това е системата, която ми помага да съм в поне 70…80% от времето си на повърхността. А това е достатъчно, за да бъда над средното ниво. Ето защо смятам, че тази система може да бъде от полза и на вас.

Системата се казва: „Живот без умствени уговорки“ и включва само две стъпки:

  1. Решаваш ясно какво е важно за теб;
  2. Изпълняваш това, което е важно за теб без умствени уговорки!

Преди да кажем няколко думи за тези две точки, искам първо да разгледаме какво значи „Живот с умствени уговорки„.

Да речем решил си, че е важно за теб да започнеш да спортуваш или да започнеш да работиш по свой личен проект, или да заделяш повече време за социален живот, или каквато друга позитивна промяна си решил да създадеш в живота си. Определяш си някакви параметри на тази промяна – например решаваш, че в понеделник, сряда и петък в 17:00ч започваш да спортуваш. Може дори да си избрал в коя зала ще ходиш и вече си спокоен, че планът ти е готов и всичко е измислено!

Първата, втората седмица всичко е наред, защото си мотивиран! Идва третата, четвъртата седмица обаче и в понеделник, малко преди 17:00ч в теб започва да се прокрадва едно чудене: „Спортува ли ми се днес? Май съм малко уморен. Чак до залата да ходя? В този студ? В тази жега? В този дъжд? Пък и тъкмо преди малко хапнах, може би не е най-удобният момент?

Стоп кадър!

Нека изследваме какво точно се случва в тези няколко минути чудене.

Нашата фантазия в този момент е, че чуденето ще ни помогне да вземем най-правилно решение за себе си. Това обаче, което се случва в реалността е, че чудене ни обърква и ни хаби енергия. Чрез чуденето умът ни се опитва да избяга от дискомфорта, усилието, което трябва да положим. В момента на чудене се случват две неща:

  • Когато се чудим дали да направим едно действие, което изисква усилие нашият ум винаги ще измисли много категорични „доказателства“, че е по-добре да не положим това усилие. Защо? Защото такава е природата на ума – той бяга от дискомфорта към удоволствията, от трудното към лесното, от работата към разсейванията;
  • Когато се чудим, това което всъщност правим е да взимаме решение за нещо, за което вече сме взели решение. Лошото е, че функцията „взимане на решение“ е стрес за психиката ни и едно 10 минутно чудене хаби доста ментална енергия, което ни създава усещане за умора и „истинска“ неспособност да положим усилие да направим това, което сме решили да направим. В реалността, мисленето дали да направиш нещо или не, често отнема повече време и ни уморява повече, отколкото ако просто станем и го направим. :)

Ако сега се върнем в горната ситуация, в която към 17 без 10ч. започваме да се чудим дали да спортуваме или не и оставим чуденето да ни омагьоса, то до 17 и 10 умът ни ще е измислил достатъчно причини да не спортуваме, а ние ще сме се изморили толкова от мислене, че ще сме със замъглено съзнание кое е наистина важно за нас да направим и кое не.

Както става ясно, ако се оставим на чуденето – ние може би ще започнем своята позитивна промяна в живота, но едва ли ще можем да я поддържаме за дълъг период от време.

Битката между Човекът и Чуденето/Умствените уговорки дали да направиш нещо, което изисква усилие е предварително решена

И единственият начин да спечелиш дългосрочно тази битка е да елиминираш изцяло чуденето!

Живот без умствени уговорки означава да вземеш решение кое е важно за теб и когато дойде време за изпълнение на важното, просто ставаш и го правиш. Не се чудиш дали имаш желание или не. Не се чудиш дали моментът е подходящ или не. Не се чудиш дали имаш вдъхновение да го направиш или не. В момента, в който си решил, просто ставаш и правиш това, което е важно за теб.  Уморен си, болен си, спи ти се, мързи те, наял си се, жена ти те е изнервила, мъжът ти те е ядосал – няма значение. Просто ставаш и го правиш.

Ето няколко примера за това как аз следвам системата: „Живот без умствени уговорки“:

  • Спорт. Движението е изключително важно за мен. Имам изкривявания по гръбнака и ако не поддържам тялото си гъвкаво, това ме сковава физически, емоционално, психически, всякак. Затова спортът е част от моя живот без умствени уговорки. Взела съм решение, че ще спортувам всеки ден в 16ч. Това е категорично решение – т.е. спортът е в графика ми като задача, която не подлежи на уговорки. Когато стане 16ч. – спирам да правя каквото и да правя, обличам се и започвам да спортувам. Не се чудя, не позволявам на друга задача да измести спорта като нещо „по-важно“, не позволявам някое увличащо разсейване да ме омагьоса и да „забравя“ за важното. Просто ставам и започвам спорта. Дали ми се спортува всеки ден? Естествено, че не! В доста случаи ме мързи, искам да правя нещо по-интересно, по-забавно, да не полагам усилие. Но аз разбирам, че това е гравитацията, мързелът, който ме подканя да склоня глава, да удавя важното в блатото на незначителното. Затова – щом забележа, че започвам да се чудя – веднага спирам умствените си уговорки и започвам да спортувам;
  • Хранене. Това да съм съзнателна с какво точно храня тялото си е нещо наистина важно за мен вече почти 20 години. Усещането за чистота и лекота, която ми създават простите и естествени храни е нещо, което ми дава будност, жизненост и гъвкавост. Затова когато отида в магазина аз не се чудя дали да си купя вафла, сникърс, меденка, някаква консерва или нещо такова. Този въпрос е предварително решен за мен и аз го следвам… без умствени уговорки;
  • Творчество. Творчеството за мен е една от най-важните дейности в този свят, защото развива мисленето ни на създател. То активира дясната част на мозъка ни, което ни помага буквално да мислим с повече умствен капацитет. Когато имаме творчество в живота си, въображението ни се събужда и започваме да забелязваме неща, които иначе изобщо не бихме видели. В моят живот творчеството се изразява основно в писане, но човек може да упражнява всяка друга творческа дейност, която му харесва. Писането е част от моя живот без умствени уговорки. Преди съм писала изключително много, но към настоящия момент пиша веднъж седмично. Дали ми се пише всяка седмица? Разбира се, че не! Понякога грам не ми се сяда! Но ако се оставя на течението, на гравитацията, на мързела – аз може да не пиша цял месец. Или два месеца. Не се знае! Когато позволиш умствените уговорки в живота ти – ти никога не знаеш дали аджаба някога ще направиш това, което е важно за теб!

Спорт, хранене, творчество – това са част от сферите в живота ми, които са в системата: „Живот без умствени уговорки“. В тази система може да сложиш всичко, което прецениш за важно за теб – отношения с партньора, с децата, социален живот, приключения, работа по личен проект, писане на книга и т.н.

Ако е важно за теб да работиш по личен проект – решаваш наример, че ще ставаш в 6:30ч, за да работиш по своя проект 30 минути преди работа и изпълняваш това свое решение без умствени уговорки до тогава докато не приключиш проекта си.

Ако е важно за теб да имаш повече социален живот – решаваш например, че работното ти време приключва в 17:00ч и изпълняваш това свое решение без умствени уговорки.

Живот без умствени уговорки означава да определиш петте или десетте неща, които са важни за теб, да определиш кога ще ги изпълняваш и когато това време дойде – просто сядаш и го правиш. За всичко останало може да си позволиш да бъдеш посредствен. Но за важното – трябва да вземеш категорично решение и да го изпълняваш в 80% от времето си. Ако следвате блога ми или сте в Програмата ми за полезни навици, знаете, че 20% съгрешения са задължителни навсякъде! :)

Та, така!

Животът без умствени уговорки е това, което ти помага да се превърнеш от мечтател в човек, който наистина постига целите си.

Животът без умствени уговорки е това, което ти помага да излезеш от мъглата на незначителното и пред себе си да видиш ярко откроени важните и смислени неща в живота ти, които да бъдат твоята пътеводна светлина занапред.

А не е ли това, което искаш – да имаш ясен ориентир кое е важно за теб и да вървиш уверено към него? :)

Ако е така – определи още сега 5-те категории, които са важни за теб и вземи решение в следващата година да ги изпълняваш без никакви умствени уговорки! :)

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Ако искате да създадете повече будност, енергичност и кураж за действие в себе си – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици! :) Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик и по този начин тренираме постоянство, доверие в себе си и кураж да създаваме живота си такъв какъвто за нас си струва да бъде изживян! :) Цената за целия месец участие, за всеки полезен навик е 40лв. на месец, а Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да я изпълнявате в свое собствено темпо. Очаквам ви заедно с мен ТУК. :)

My rules are my game changers #3

My rules are my game changers #3

Aerowaves

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)


Бъди естествен в бизнеса, в това, което правиш и в начина, по който го правиш – сякаш говориш с близък приятел.


Мисли в 10х размер! If you have a 10-year plan of how to get [somewhere], you should ask: Why can’t I do this in 6 months?


Take a deep breath. Enjoy life. You are never gonna be perfect.


Тренирай да бъдеш куражлия! Дори хората да ти се смеят на това, което опитваш, какво от това? След 100 години нищо няма да има значение освен дали си се веселил и дали създал нещо стойностно.


Тренирай умението си да се доверяваш. Довери, че Вселената ще се погрижи за теб. Ако ти дадеш най-доброто от себе си и тя ще направи същото за теб.


Поддържай висок стандарт! Ако приемеш нещо по-малко от най-доброто, най-вероятно ще го получиш. Внимавай мислите, думите и действията ти да са в съответствие с високия стандарт, който искаш да поддържаш.


Когато страдаш спомни си формулата: Болка + Съпротивление = Голяма болка. И тогава опитай да махнеш съпротивлението от уравнението. Опитай да се отвориш за болката. Опитай да я оставиш да мине през теб. Когато съпротивлението го няма, болката не е толкова голяма.


Когато имаш труден период – грижи се повече за себе си. Умението да живееш добре е да живееш не въпреки болката, а заедно с нея.


If you are not on the scene, in the discomfort, sweating with me – then I am NOT interested in your feedback!


Рамките, критериите и правилата не просто ограничават възможностите ти. Те ти пречат изобщо да ги видиш.


Усмивката не е задължителна. Но много помага.


Приемаш, че другите са прави, дори и да не са прави. Харесваш другите, дори и да не ги харесваш. Те са част от историята, в която играеш.


Няма правила. Правилата се създават в действие и се променят според ситуацията.


Не е проблем да не знам какво се случва, защото знам, че каквото и да се случва аз мога да го превърна в добра история.


Аз мога да съм всякакъв. Ако не знам кой съм – просто започвам да правя нещо и в правенето откривам кой съм.


Не съществува такова нещо като блокаж. Съществува единствено мисълта, че съм блокирал.


Ти си на сцената, за да помагаш и да се радваш заедно с другия.


Хората са Богове, които спят и сънуват, че не са Богове. Събудете се.


Не е нужно да делим, не е нужно да се борим един друг – има ресурси за всички нас. Има за всички!


Живей живота си с ясно и категорично намерение. Живей деня си с ясно и категорично намерение. Например, кажи си „Днес възнамерявам да бъда радостна!“. И всеки път когато в деня намериш 1 свободна секунда – спомняй си това намерение.  Казвай си го отново. Ще познаете кое е правилното намерение за вашия ден ако то създава ентусиазъм, енергия и трепет във вас – тогава ум и сърце се синхронизират в едно.


Не споделяме своите намерения с другите хора! Това хаби от енергията ни и после нямаме енергия за изпълнение, за докарване на нещата до край. Споделяме единствено когато вече е станало.


Щастието изисква дисциплина на ума. Изисква се увереност, категоричност, решителност. Чуденето разклаща енергията ни.


Всеки човек има вграден механизъм за щастие. Нарича се съвест.


Не давайте прекалено голям кредит на щастието. Не е нужно винаги да си щастлив, за да живееш добре. Нещастието е неразделна част от живота ни. И нашата работа е просто да се научим да го преживяваме по-здравословно.


При времето всяка една минута е ценна минута. Ти как прекарваш минутите си?


Фокус към целта. Към теб самия. За останалото бъди кон с капаци. Никой друг и нищо друго не те интересува. За да бъдеш успешен трябват жертви. Една от тези важни жертви е да се освободиш от реакцията си към това какво ще кажат другите.


Човекът с харизма е ярък, слънчев, знае какво иска и го постига с любов. Заразява другите с ентусиазъм. Не се обижда, не се доказва, не оставя неща, за които да се обръща назад. Просто върви напред.


You are working hard 20% and rest 80% ot the time. This 80% is time for leaning and active rest. When you dedicate 80 percent of your energy to rest and self-improvement, then you have a lot of fodder and a very sharp saw to use during the time you’re actually working. You’re thinking 10X bigger than everyone else. You’re operating under short timelines and high pressure. You can tax yourself to extremes while you work because you spend lots and lots of time resting and preparing.


You need to rest when thing are bad AND when things are good. Because something will always come NEXT if you let it. Be very intentional about building rest into your business. If needed – take one week off every month and don’t accept calls on Fridays.


When you show up for yourself, success will show up for you.


If you want healthy relationships, you need to become the kind of person that has healthy relationships.


In a world you can be anything, be king.


Ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. Ти какво искаш да създадеш? Направи си план и започвай още сега!


Хората по целия свят гледат нагоре и чакат Бог.

А Бог чака нас.


Концентрирай се върху това, което можеш да направиш и дай най-доброто от себе си. Ако ние изпълним нашата част и Бог ще изпълни неговата. Бог не прави грешки.


Умението да се доверяваш, да си взаимодействаш с живота. С нулева гаранция. Можеш ли го? Упражняваш ли го?


When you are wondeing how to act ask these:

  1. How will I feel about my decision in 10 minutes?
  2. How will I feel about my decision in 10 months?
  3. How will I feel about my decision in 10 years?

Уязвимост означава да имаме интелигентността да останем в сърцето си. Отварянето от сърцето е плавно, бавно движение. Интелекта обаче изисква бързо движение. Умът и сърцето действат в различен ритъм. Нашата работа е от тези два различни ритъма да създадем увличаща и мелодична песен. :)


Ако искаме да задълбочим, но в сърцето ни има прекалено много гордост, прекалено много доказване, правота, защита – връзката няма как да се задълбочи. Няма значение дали другия е уязвим – ти самият трябва да си уязвим. Свързването на ниво ум (доказване, правота, его) е готино за интелекта, но свързването на ниво сърце (уязвимост) е великолепно, тогава е истинска интимност. Всичко това – да го кажеш е едно нещо, но да го позволиш в себе си – съвсем друго.


„Vision“ is the ability to talk about the future with such clarity it is as if we are talking about the past.


So, my suggestion as a tool to help you move forward, is to get clear — What are you trying to do, broadly in your whole life? Then reduce it down to this year… This month… This week… This day… This hour… And right now.


Целите трябва да събуждат сетивата – ресурсите ни. Целите оздравяват тялото когато са силни, когато са лично твои, когато те събуждат.


Каквото и да правиш – внедри удоволствие в деня си. Това следва да е задължителна част от твоя ден. Задължителна част от графика ти. Още от сутринта да знаеш – какво удоволствие ще имам днес – любима музика, масаж, игра с котката, спорт или… какво?


Вселената е изобилна, а ако ти не си – колко точно си свързан с Вселената?


Ако мисленето ти е, че финансовата част е решена, тогава може да правиш каквото искаш.


Get clear on your priorities.


Говорим на себе си като на приятел, без автоматичен негативен диалог! Вярваме в себе си! Не се саботираме, а се подкрепяме. Откачаме се от историите, които си разказваме за себе си и които не ни служат.


Създаваме си образ на себе си, който е приятен, горд, успешен. Харесваме си се! Чувстваме, че заслужаваме да бъдем обичани, да реализираме целите си. Вярваме в себе си. Нищо друго не ни интересува.


Когато се хванем с негативна мисъл – веднага я заменяме веднага с нещо приятно, окуражващо. Съзнателно отделяме време за това да имаме приятен вътрешен диалог!


Забелязвам негативните си вярвания (придобити от семейството, хората около нас, обществото, от нас самите).

И не им вярвам!


Когато говорим – обръщаме внимание да използваме приятни, свежи, спокойни думи. Думите въздействат върху емоционалното и физическото ни тяло.


Поддържаме неутралност – нещо хубаво се случва – ок! Нещо лошо се случва – пак ок! намаляваме важност за исканото. Имаш или нямаш – хубаво ти е! Независимо от килограми, от това или онова, имам или нямам – хубаво ми е. Ако аз давам най-доброто от себе си  вярвам, че Вселената е мъдра и прави най-доброто.


Животът е красив в своята неочакваност и постоянни промени.
Обичам го за студ, обичам го за топлина.
Обичам приятелите си и неприятелите също.
Обичам да обичам. Това право е моето и на никой не го давам.


За част 3 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК. Втора част ТУК.

Ако тази статия ви допада – харесайте страницата ми във Фейсбук ТУК и се запишете да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :) Традиционно в началото на декември ще пусна промоционална цена за записване в Програмата за 2018-та година. За мен е важно натрупването, което се получава от всички модули, затова ако имате желание да се включите е най-добре да преминете през всички навици. Очаквам ви заедно с нас да създаваме живот, който си струва да бъде изживян! :)

Най-великият момент във Вселената.

Най-великият момент във Вселената.

Moments

Когато започваме да изграждаме нов навик, искаме да стартираме нещо или искаме да внесем някаква позитивна промяна в ежедневието си, единственото върху което е нужно да се концентрираме е това да започнем. Например, ако започваме навика за медитация – не ни интересува колко дълго ще медитираме, не ни интересува по какъв начин ще медитираме, даже не ни интересува дали медитираме добре или не. Нищо от това не и интересува. Всеки път, всеки ден единственото, което наистина има значение е да започнем. Да седнем на мястото си и да затворим очи. Само това. После може да изпълним дейността за 1 минута или 2 минути, или 15 минути – това няма абсолютно никакво значение. Фокусът ни следва да е изцяло и само върху започването. Ако само седнем и започнем това – броим го за успех! :) Третираме момента на започване като най-важния момент във Вселената. :)

Защо моментът на започване е толкова важно да бъде усвоен? Защо да започнем да правим нещо е по-важно от това колко дълго ще го правим?

Защото няма никакво значение от колко дълго, защо и как искаме да правим нещо, ако всъщност не започнем да го правим. :) Няма никакво значение колко дълго обмисляме една стъпка, ако не я направим. Затова трябва да се научим да третираме момента на започване като най-великият момент във Вселената. :)

И да упражняваме този момент всеки ден. :)

Ето как упражняваме започването:

  1. Определяте си тригер. Тригерът е действие веднага, след което ще започнете дейността, която искате. Например казвате си: Ще пия топла вода веднага след ставане. Хубаво е тригерът да е вече наш установен навик (ставането сутрин, миенето на зъби, пиенето на кафе, тренировката, прибирането в къщи, вечерята или каквото действие изпълнявате всеки ден, ориентировъчно по едно и също време). Веднага след като тригера се случи – започвате това, което сте си намислили;
  2. Започвате! След тригера, каквито и да са условията в конкретния момент, каквото и да се случва – направете всичко възможно, за да започнете. Нека това да започнете бъде ваш най-важен и главен приоритет. Пиете топла вода, медитирате, спортувате или каквото сте решили да внесете във вашето ежедневие. След като тригерът се случи – просто отивате на място и започвате. Ако след това решите да продължите дейността – ок, но това не е задължително и нека не е повече от 5, 10, маааксимум 15 минути и приключвате. Единственото, което има значение е да започнем. Единственото, което има значение е да се научим да третираме момента на започване като най-важния момент в цялата Вселената! :)

Сега е време за практика. Изберете каква дейност искате да започнете. Да пиете топла вода сутрин? Да медитирате? Да спортувате? Да пишете? Да четете? Най-добре да е нещо, което отлагате от много време, а всъщност искате да правите. Определете своя тригер – действие днес, след което веднага ще започнете. 

След това е лесно – когато тригерът се случи, започвате каквито и да са условията. Това е! Обърнете внимание на момента на започване. Какво е усещането да започнеш? Какво е усещането да поставиш началото на нещо. Да отвориш една нова врата за деня, през която да миеш. Усещането е разкошно! Започването е най-великият момент във Вселената. :)

Ако искате да се включите заедно с нас в изграждането на нови полезни навици в своето ежедневие – може да се включите в нашата фантастична група ТУК

Полезните навици са аксесоар на хората, които искат да имат добър живот.

Полезните навици са аксесоар на хората, които искат да имат добър живот.

polezni-navici-1200x500

Всеки иска добър живот. Но не всеки го получава.

Един от основните виновници за това е известен на всички – липсата на време. Време за семейството, време за приятелите, време за кариера, време за себе си, време за пътувания, време за годишните цели, време за печелене на странични доходи, време да се грижим всичко това да се развива. Изглежда доста, нали?

„Нямам време за всичко!“ Това е мантрата, която всеки не спира да върти в главата си. Това е вярването, което е залегнало у нас като личности, като обществото. Все повече обаче става ясно, че липсата на време е само повърхността на проблема. Тя е само видимата част на айсберга, която оставя същината скрита. Това, което наистина ни липсва е достатъчно пространство да мислим умно, енергия да действаме бързо и яснота за посоката, в която да вървим целенасочено. На тяхно място най-често отглеждаме в себе си чудене, съмнения, обърканост, недоверие и умора. Тези неща задъхват и забавят живота ни – ментално, емоционално и физически. Те поддържат в нас среда, която ни създава ежедневна мозъчна мъгла и ни кара да се чувстваме изморени, което на повърхността ни създава впечатление, че не ни стига време. Но ние сме тези, които създават тази мъгла в себе си. И съответно ние сме тези, които могат да я разсеят.

Липсата на яснота, време, енергия и фокус са резултати от начинa ни на живот – действията, които вършим всеки един ден. А действията, които повтаряме ежедневно са системата от навици, които несъзнателно сме изградили и следваме в нашия живот. За да променим резултатите, които получаваме, трябва да променим навиците, които поддържаме! Навиците ни са тези, които контролират над 40% от живота ни! Реално ние може да повлияем на тези 40% като само променим привичките си.

Само за секунда си представете какво значи съзнателно и целенасочено да може да управляваш 40% от живота си. За хората, които наблюдават как другите го правят изглежда като някаква магия. Все едно реалността се огъва в ръцете им. Късметлий – обикновено така им викат. :) Само, че както казва една приятелка – Да си Късметлия  е въпрос на навик. :)

Нали разбирате? Всеки иска добър живот. Но само тези, който създават условия за него, го получават! :)

Сигурна съм, че повечето от вас са съвсем наясно с важността и ползите на полезните навици. По-долу обаче ще ви споделя някои по-дълбоки предимства, които носят полезните навици в живота ни и които обикновено остават незабелязани на повърхността, но са фундаментално важни за увеличаване качеството ни на живот и резултатите, които постигаме. :)

□ Полезните навици ни изграждат силна вътрешна среда.


Полезните навици са аксесоар на хората, които искат да имат добър живот.

Ако една идея възникне в съзнанието ти и в този момент ти не си достатъчно силен, за да я задържиш и осъществиш – тя се превръща в спомен. Това значи, че част от теб е загинала. Част от теб не е могла да получи живот. Една светлина по-малко осветява живота ти. Знаете за какво говоря! Ако не си изградил в себе си устойчивост и силна вътрешна среда – законът на гравитацията те повлича надолу и всичко, което искаш да направиш се събаря заедно с теб.

Полезните навици не просто ни генерират повече време и енергия – те ни помагат да изградим вътре в себе си устойчива среда, така че когато една идея ни връхлети да имаме достатъчно вдъхновение, сила и доверие в себе си, за да я реализираме на практика.

□ Полезните навици поставят контрола в наши ръце


Полезните навици са аксесоар на хората, които искат да имат добър живот.

Когато ни липсва енергия да реализираме целите си или просто усещане за щастие – обикновено хората сме свикнали да си ги търсим отвън. Пием кафе да се вдигнем малко. Палим цигара да се успокоим. Сипваме си едно да се отпуснем. Това, което всъщност правим с тези неща е да развиваме модел на поведение, в който поставяме нашата енергия и нашето щастие да зависи пряко от външни фактори. Затова и тези неща не водят до устойчива позитивна промяна в живота ни, а просто замазват положението.

Шон Акхор, авторът на книгата „Предимството да бъдеш щастлив“ пише, че избирайки да изградиш един единствен полезен навик в ежедневието си, вместо да избереш да вземеш антидепресант или да поддържаш някой вреден навик – увеличава с 30% вероятността повече никога да не усетиш депресарско състояние в живота си. Когато изграждаме полезни навици ние започваме сами да генерираме енергия, време и щастие. Сами ставаме гарант да имаме тези неща в живота си. Контролът е в наши ръце, а не зависим от външни стимули. Тогава щастието и високата продуктивност не са мираж, а стават наше ежедневно поведение

□ Полезните навици тренират в нас умението да бъдем game changers!


Полезните навици са аксесоар на хората, които искат да имат добър живот.

Песимист е човек, които вижда един проблем и мисли, че той е перманентен и нерешим. И обикновено се отказва да го реши, още преди да е започнал. Оптимист е човек, който поглежда към същия проблем, но го вижда като нещо временно и преодолимо. И просто започва да го решава. Ние обикновено казваме на тези хора game changers. Защото търсят решения за подобрение, експериментират и създават промяна в себе си и света около тях.

Познайте какво – именно това е и процеса, по който се създават полезни навици – търсене на решения за подобрение, експериментиране и създаване на устойчива промяна. :) Изграждайки и поддържайки полезни навици в ежедневието си – ние всъщност всеки ден несъзнателно тренираме в себе си умението да бъдем game changers! И това умение автоматично подобрява начина, по който виждаме, интерпретираме и действаме във всяка една друга сфера на живота си.

Eй, точно в този момент животът ни наистина се превръща в игра!

□ Полезните навици ускоряват времето ни за възстановяване.


Полезните навици са аксесоар на хората, които искат да имат добър живот.

Коя мислите, че е една от най-съществените разлики между добрите спортисти и обикновените спортисти?

Давам ви джокер – не е умение. Не е начин на трениране или фитнес тактики. Не е дори мотивацията и това колко силно искат да спечелят.

Отговорът е: Времето за възстановяване – скоростта, с която те се връщат на терена след провалите и грешките, които допускат в играта си. И още по-точно – скоростта, с която се възстановяват ментално от тези провали и грешки.

Така е и при абсолютно всички хора. Всеки е потъвал надолу и знае много добре, че понякога да се изправиш коства наистина много усилия, компромиси и самотни сълзи. Ако в този момент нямаш силна вътрешна среда – времето ти възстановяване може да отнеме дълго. Дори завинаги. Защото ако след провал, половината ти ум е все още разстроен от миналата ти грешка, когато дойде следващия неминуем удар – ще бъдеш смазан – психически, физически и емоционално!

Ако не се възстановяваме достатъчно бързо, малките грешки и провали започват да се трупат, да стават големи, да ни притискат и да ни събарят.

Полезни навици в живота ни подобряват цялостното ни здраве – емоционално, ментално, духовно и физическо, и така ни помагат да се възстановяваме изключително бързо от грешките си. Те са нашия добър приятел, който идва и ти помага да събереш парчетата, когато нещата се разпаднат. А по пътя – те ще се разпаднат със сигурност. Тогава  е моментът, в който полезните ще ти помогнат да се върнеш бързо и уверено в играта.

Да паднеш десет пъти, да се изправиш единадесет – това е фундаменталната полза, която носи изграждането на полезни навици.

□ Полезните навици са концепция свързана със създаване на пълно щастие


Полезните навици са аксесоар на хората, които искат да имат добър живот.

Щастието е новата продуктивност. Нещото, което те вкарва във flow и те изкарва на върха. А по пътя ти помага да си в екстаз от пътуването, дори и когато си във влакчето на ужасите. :)

Пълно щастие има. Обаче с една особеност. Цялостното щастие е сбор от щастието тук и сега и щастието от това да имаш визия за себе си напред. Напоследък много нашумя концепцията за тук и сега, но повечето хора го четат като “живей за момента, не мисли за бъдещето”. Това обаче в дългосрочен план не те прави щастлив, а апатичен. Защото ако не мислиш за бъдещето си, ако нямаш визия за себе си – в един момент започва да ти липсва смисъл в живота, който сутрин да те вдига от леглото. Буквално да те вдига от леглото! Ако живееш само тук и сега – повече използваш мотивация,  за да живееш – буташ дните си или се пускаш по течението. Ако обаче имаш визия за себе си – тази цветна, наситена, емоционална и ентусиазираща картина в съзнанието ти, те дърпа напред и ти създаваш свое собствено течение в морето.

Каква е разликата между това да буташ и да бъдеш издърпван в реализирането на целите си?

Както се казва:  It makes ALL the difference. :)

Затова и изграждайки си полезни навици в ежедневието, които да ни осигуряват щастие тук и сега и едновременно с това да ни помагат да поддържаме в съзнанието си картината на своята визия – това ни поддържа състояние на flow и пълно щастие в достатъчно време от деня, за да създадем качествена промяна в живота си и в света.

Пълното щастие е абстрактно понятие, на което полезните навици дават конкретна форма и  инструкция за изпълнение. :)

□ Полезните навици ни правят създател на позитивна промяна света около нас


Полезните навици са аксесоар на хората, които искат да имат добър живот.

Едно от най-важните неща, които правим изграждайки си полезни навици в ежедневието е, че тази положителна промяна в живота ни, малко по малко прераства в нещо много по-голямо от нас самите. Защото всеки, създавайки позитивна промяна в собствения си живот, независимо дали го вижда или не, въздейства на хората около себе си и те да създават положителна промяна в техния живот. Това бързо може да се види при родителите, които имат малки деца. Те веднага и нагледно виждат как тяхното повeдение влияе на поведението на децата им, защото те попиват и възпроизвеждат всеки техен модел на поведение. По абсолютно същия  начин влияем и на останалите хора около нас, просто промяната не се забелязва толкова бързо.

Неминуемо е. Промяната в нас води до промяна в другите. А помагайки на другите започваме да осъзнаваме, че ние сме човек, който може да създава качествена промяна в света. Тук и сега. Веднага. С every breath you take. :)

Може да създадем качествена промяна в света около себе си като просто изберем да имаме полезни навици в ежедневието си. :)


В изграждането и поддържането на полезни навици не става дума да сме маниакално перфектни, а напротив – да си залитаме от време на време, къде планирано, къде не, но да успяваме да се връщаме към тях. Да успяваме да се връщаме към най-добрата версия на себе си, дори и ако сме се отдалечили много. Да се правим на перфектни вече е демоде. Обаче да сме естествени ни дава свобода и по-големи криле дори и от редбул. :) Това правят полезните навици – помагат ни да имаме повече енергия, да бъдем повече себе си, да развием качествата си, да постигаме успехи и да помагаме за положителната промяна в живота на хората около нас. :)

Наскоро един приятел ми каза: „Не всеки  може да си позволи твоя начин на живот, Венета“. След разговора ни се замислих, че наистина съм постигнала доста. В момента обикновено работя по четири до шест часа дневно, развивам свои проекти, мога да си позволя да почивам по 2-3 месеца в годината, живея лятото на морето, зимата в София, мога да си позволя да правя каквото искам и когато си поискам. И изглеждам като късметлийка в очите на доста хора. :) Но късметът ми идва именно от онези 40%, които полезните навици в ежедневието ми създават. :)

Преди две години, голяма част от познатите ми започнаха да ме питат – как имаш повече енергия, как си толкова целенасочена, как поддържаш яснота и категоричност? Какво правиш? В един момент, разказвайки за полезните навици на всеки по отделно и виждайки резултатите в тях, разбрах, че създаването на система от полезни навици е нещо критично важно, за да стоим изправени, да дишаме спокойно и да вървим уверено и вдъхновено напред. Затова и създадох Програмата за изграждане на полезни навици.

Полезните навици са аксесоар на хората, които искат да имат добър живот.

Това е една от най-добрите Програми за изграждане на полезни навици в света, защото създава огромна дълбочина, разбиране и вдъхновение в участниците. :) И то във всяко едно направление на живота им. Едни придобиват повече смелост да бъдат себе си, други генерират вдъхновение и започват работа по свой собствен продукт, трети отслабват с 15 килограма, четвърти подобряват взаимоотношенията с важния за тях човек, а други – подобряват връзката със себе си, изграждат повече кураж и независимост от мнението на хората. :)

Стойността на информацията, която даваме, начина на представянето й, хората, които каним за уебинарите, опитът, който споделяме – всичко е на високо ниво. Още повече, че навиците са създадени така, че да изграждат и поддържат комбинация от щастие тук и сега и визия напред, което да ни помага наистина, реално да усетим що е то flow и пълно щастие. :) Имаше хора, които в началото се притесняваха, че тази Програма е дългосрочна, но с времето разбраха, че тя се влива в тяхното ежедневие и ритъм, и от там им помага да увеличат скоростта си съвсем лесно и неусетно. Тя е като свежо вдишване и издишване, което ни снабдява с повече кислород. :)

За мен полезните навици в 21-ви век не са глезотия, а необходимост. Защото, искаме или не – всеки ден, всеки от нас се качва на сцената. Шоуто започва. С първият ни дъх за деня, дори и да е в 5 часа сутринта – светлините са ON! Завесите се вдигат. Играта започва. От там нататък едни от нас играят най-добрата версия на себе си, действат с яснота и целенасоченост и реализират идеите си, а другите нямат време, енергия и яснотата да го направят, защото не поддържат своята вътрешна среда физически, ментално, емоционално и духовно силна, и законът на гравитацията ги пречупва.

Всеки иска добър живот. Но само тези, който работят за него, го получават!

За тях въпросът не е „Дали?“, а „Кога и колко?“

Заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици?

Ако искате да изградите навици, които да подобрят физическото, емоционалното и духовното ви здраве, заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици за 2017-та. В нея всеки ден отделяме от 5 до 20 минути на ден, за да си създадем силна вътрешна среда, която да помага за експоненциално развитие на всяка сфера от живота ни, да ни направи по-фантастични, гениални, щастливи и вдъхновени. Дори и понякога да нямате няколко минути да изпълнявате практиките си, единственото нужно е да четете кратките послания за деня, който ще получавате на имейла си. Те са създадени така, че постепенно и надграждащо да се натрупват в нас като начин на мислене и така да предизвикат качествена и позитивна промяна в действията ни.

Навиците, които ще изграждаме през 2017-та година са:

  1. Януари – Творчество и креативност.
  2. Февруари – Интуиция.
  3. Март – Разтребване на непотребното. Минимализъм.
  4. Април – Благодарност и позитивни утвърждения.
  5. Май – Медитация.
  6. Юни – Здравословно хранене.
  7. Юли – Физическа активност и спортуване в ежедневието ни.
  8. Август – Управление на времето, енергията и продуктивността. Изграждане на визия и план за довършване на недовършеното.
  9. Септември – Ранно ставане.
  10. Октомври – Опознаване на себе си.
  11. Ноември – Хармонични взаимоотношения с хората около нас.
  12. Декември – Прошка, даване, креативна визуализация.

Повече за всеки модул може да прочетете ТУК.

Категоричността – навикът, който ще подобри в пъти качеството ви на живот!

Категоричността – навикът, който ще подобри в пъти качеството ви на живот!

yz4pc1ftizns8z1ehnzqocvjho7

Има едно нещо, което може да направим и веднага да подобрим с бясни темпове живота си. Моментално. На секундата. Това е да преминем от режим „чудене“ към режим „категоричност“. :)
 
Хората прекарваме безобразно много време в чудене. Това ли да кажа, онова ли. Сега ли или после. Да го направя ли или да не го направя. Така ли да го направя или по друг начин. Дали е правилно така или не. И така до безкрай. Или по скоро докато капнем от умора, енергията ни падне тотално и се откажем да мислим, казваме или правим каквото и да е. След прекалено чудене пътят напред е напълно размазан.
 
В малки дози процеса чудене е чудесно средство за решаване на проблеми, но мине ли тънката червена линия – то започва да задълбочава проблема. Ако е малък проблем – чуденето го прави голям. Ако е голям – прави го сложен.
 
Например. Седите си на бюрото сутринта, пълни с енергия, готови за работа и въпреки, че имате ясен график – изведнъж започвате да се чудите от къде да започнете. Стоп кадър! Ето го момента! Това е моментът, в който ако не сте изградили достатъчно добре умението за категоричност е много вероятно да стартират поредица от чудения, който за няколко минути могат да сринат фокуса, енергията и продуктивността ви. С това ли да започна или с онова? Да му звънна ли сега или няма да е удобно? Така ли да го направя или по друг начин? Без да разбереш, за няколко минути чуденето те е хванало на каишката си, поставило те е на колене и те кара да взимаш безброй решения, които обикновено няма абсолютно никакъв смисъл да взимаш, но резултата е налице – ти си изморен и объркан още от сутринта! Чуденето си е свършило работата. То винаги си върши добре работата.
 
Дали в подобна на горната ситуация или друга – обърнете внимание когато се чудите – всеки може съвсем осезаемо да го почувства – спада на психическа и дори физическа енергия, които чуденето мъкне със себе си. Самата дума „енергия“ значи активност, а чуденето в повечето случаи е боксуване на едно място, затова ни отнема токова много енергия и ни блокира да действаме. Обърква ни и ни кара да си мислим, че пътищата напред са затворени, което въобще не е вярно!
 
Как да променим това? Как да имаме повече яснота, енергия, фокус и скорост в живота си?
 
Като преминем от режим „чудене“ към режим „категоричност“. :)
 
Има точно 2 стъпки, чрез които тренираме умението си да бъдем категорични:
  1. Забелязване, че процеса чудене започва да завзема ума ви. Всичко започва с това да обърнеш внимание, да забележиш чуденето, а не автоматично и неосъзнато да се оставиш по неговото течение. Ума иска да странства, за него е най-лесно, комфортно и приятно да се отдаде изцяло на чуденето. Чуденето е страстната любовница на ума, за която той е готов да се бори с теб – затова може да се опита да те заблуди. Може да ти каже, че „това има нужда да се обмисли още малко“ или пък да ти каже: „виж, имам още няколко предложения – дай да ги обмислим пак преди да си решил!“, или „тук трябва да се помисли по-задълбочено“. Опитайте да забележите тази игра на ума. Обикновено най-ясно може да я забележим когато усетим, че енергията ни пада и започваме да се чувстваме изморени. Нека това бъде вашата червена лампа, която ви кара да обърнете внимание дали процеса на чудене е минал границите. Да забележим чуденето, вместо автоматично да му се отдадем, е най-важната стъпка от категоричността. :)
  2. Вземане на моментално категорично решение. Когато усетим, че чуденето е минало граници – даваме си не повече от 5 минути, в които веднага да изберем едно от възможните към настоящия момент решения. Другите избори абсолютно категорично ги забравяте! Веднага. На момента. Забравяте ги. Приемате избора, който сте направили като най-доброто възможно решение и действате спрямо него все едно е единственото правилно решение на света. Целият фокус насочвате към това как да реализирате този един избор.

Тук умът отново ще се опита да ви вкара в затвора на чуденето, защото „как да бъда сигурен, че това е най-доброто решение?“ или „може би има по-добър вариант!“ или „аз ще взема решение, но все пак ще си запазя и другите опции“. Пълни глупости. След един момент чуденето е толкова безполезно, че всяка запазена възможност я приемете като въже около врата си, което ви тегли назад и ви пречи да изпълните избора, който сте взели максимално продуктивно и ефективно. Защото … имате „едно на ум“, което пак ви дърпа назад и ви забавя. Да срежем въжетата на чуденето след като сме взели решение – това е втората най-важна стъпка на категоричността.

Че може решението да е „грешно“? Може! Но дори и така да е – ние ще поддържаме скоростта си на изпълнение достатъчно голяма, че да коригираме бързо посоката си в движение. Както се казва: По-добре със 100км/ч в грешната посока отколкото на кръстопът.

Чуденето не просто ни поставя на кръстопът. То ни кара да скръстим крака по средата на пътя, където някой ще мине и ще ни сгази. Ще ни размаже – ментално, емоционално и физически. В момента, в който забележим, че седим прекалено дълго на кръстопът – бързо трябва да вземем категорично решение, по кой път да натиснем газ. Категоричността е ускорител на успеха и щастието ни. То е навик, който ни пести време, фокус и енергия – трите най-важни валути на 21 век. Категоричността е модел на поведение, който може да спаси живота ви! Буквално! Защото ако чуденето ви е докарало да прекалена обърканост и депресия – категоричността може много бързо да ви изкара от там и да направи пътешествието ви цветно и вълнуващо!

 
Пробвайте веднага! Трябват ви 2 минути.
 
  1. Помислете за нещо, за което се чудите отдавна. Може би до толкова, че вече сте го бутнали някъде настрана в главата си да ни ви натоварва. Вземете нещо, за което се чудите прекалено дълго.
  2. Превъртете за не повече от 1 минута възможните варианти за избор и изберете един от тях. След това забравяте за всички останали избори. Забравете веднага за тях, че съществуват. Приемате, че взетото от вас решение е ЕДИНСТВЕНОТО правилно решение и погледнете към изпълнението му, макар и да ви накара да направите нещо некомфортно. В този момент – дайте си една секунда време да усетите как бремето на чуденето вече го няма, умствената мъгла я няма, вече има път напред, енергията и ентусиазма се повишават от това, че вратата е отворена и играта може да продължи! Усетете вдъхновението, което дава категоричността. Усетете отпускането на тялото! :) Тогава разбирате, че категоричността си е свършила работата. А тя винаги, винаги си върши добре работата.
След това преценявате първата стъпка, за да осъществите решението си и действате. Веднага. :)
 
Категоричността не само може да спаси живота ви, но ще го направи по-цветен, вълнуващ и светкавично бърз! :) Затова – в момента, в който се почувствате изморени – първо проверете дали не сте в режим на чудене от прекалено дълго време. Ако е така – веднага минете в режим на категоричност и се изтреляйте бързо през вратата, която то е ви отворило напред! :)))

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. А ако искате да изградите в себе си категоричност и други полезни навици – запишете се с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :) 
Твърдо „да“ или твърдо „не“? И продължаваме напред!

Твърдо „да“ или твърдо „не“? И продължаваме напред!

1-ate0h8suwtmpe_qx4fxepq

Напоследък и в себе си, и в другите забелязвам как дългото чудене „дали, ако, или“ отнема супер много време и енергия, и ни вкарва в някакви безкрайни размисли. А това, разбира се ни блокира да действаме. В обмисляне на „правилно“ решение много често изпускаме правилното време да действаме. И колкото повече се увеличава чуденето ни по даден въпрос, толкова повече намалява решителността ни като цяло. Толкова повече намаляват и резултатите, които ни движат напред. :)

Та, когато се хванете в прекален размисъл и чудене „дали, ако, или“ най-силно помага да се върнем към бързото и радикално взимане на решения, което включва само две точки:

  • Точка 1. Ако е „да“ – значи е „да“;
  • Точка 2. Ако е „може би“, „горе-долу“, „не съм сигурен“ или „все едно“ – значи е „не“. Твърдо „не“.

И продължаваме напред. Защото по-важно от правилното решение и дори от правилното времето е да продължаваме напред. 

Отлагате ли от дълго някакво решение? Чудите ли се прекалено много за нещо? Ако да – решете днес – твърдо „да“ или твърдо „не“. Бързо, моля! И продължаваме напред. :)