Живот без умствени уговорки.

Живот без умствени уговорки.

 

Всички знаем как все повече хора чувстват, че са изгубили себе си. Не знаят какво искат, а дори и да знаят – все нещо не им достига да се мобилизират и да го реализират на практика.

Наблюдавала съм тази ситуация при доста хора и смея да твърдя, че основната причина, заради която се случва това е следната – постепенно и неусетно позволяваме на важното в живота ни да бъде задушено от незначителното. Без да усетим, позволяваме това, което ни носи енергия, радост и разнообразие да избледнее в ежедневието ни и на негово място поставяме сигурното, рутинното, познатото, несъщественото.

Когато потънем в незначителното се случва нещо много интересно – всичко в живота започва да ни се струва незначително. И тъй като всичко ни се вижда незначително – губим мотивация да се пънем за каквото и да било, дори и за нещата, които наричаме „важни“. Започваме да търсим пътя на най-малкото усилие – започваме да искаме много, но да даваме малко.

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Светът е хаос. Естествената склонност на нещата е да падат, да се разрушават, да деградират. Това е природен закон. Така действа гравитацията. И ако в този хаос ти нямаш ясна и категорична система, която да те държи на повърхността, ти със сигурност ще затънеш в посредствеността на дните, вероятно без изобщо да разбереш какво ти се случва.

Днес искам да ви разкажа за системата, която на мен ми помага да стоя на повърхността. Може би не е най-перфектната система на света и не мога да кажа, че действа винаги и на 100%, но това, което със сигурност мога да ви кажа е, че за последните 3 години това е системата, която ми помага да съм в поне 70…80% от времето си на повърхността. А това е достатъчно, за да бъда над средното ниво. Ето защо смятам, че тази система може да бъде от полза и на вас.

Системата се казва: „Живот без умствени уговорки“ и включва само две стъпки:

  1. Решаваш ясно какво е важно за теб;
  2. Изпълняваш това, което е важно за теб без умствени уговорки!

Преди да кажем няколко думи за тези две точки, искам първо да разгледаме какво значи „Живот с умствени уговорки„.

Да речем решил си, че е важно за теб да започнеш да спортуваш или да започнеш да работиш по свой личен проект, или да заделяш повече време за социален живот, или каквато друга позитивна промяна си решил да създадеш в живота си. Определяш си някакви параметри на тази промяна – например решаваш, че в понеделник, сряда и петък в 17:00ч започваш да спортуваш. Може дори да си избрал в коя зала ще ходиш и вече си спокоен, че планът ти е готов и всичко е измислено!

Първата, втората седмица всичко е наред, защото си мотивиран! Идва третата, четвъртата седмица обаче и в понеделник, малко преди 17:00ч в теб започва да се прокрадва едно чудене: „Спортува ли ми се днес? Май съм малко уморен. Чак до залата да ходя? В този студ? В тази жега? В този дъжд? Пък и тъкмо преди малко хапнах, може би не е най-удобният момент?

Стоп кадър!

Нека изследваме какво точно се случва в тези няколко минути чудене.

Нашата фантазия в този момент е, че чуденето ще ни помогне да вземем най-правилно решение за себе си. Това обаче, което се случва в реалността е, че чудене ни обърква и ни хаби енергия. Чрез чуденето умът ни се опитва да избяга от дискомфорта, усилието, което трябва да положим. В момента на чудене се случват две неща:

  • Когато се чудим дали да направим едно действие, което изисква усилие нашият ум винаги ще измисли много категорични „доказателства“, че е по-добре да не положим това усилие. Защо? Защото такава е природата на ума – той бяга от дискомфорта към удоволствията, от трудното към лесното, от работата към разсейванията;
  • Когато се чудим, това което всъщност правим е да взимаме решение за нещо, за което вече сме взели решение. Лошото е, че функцията „взимане на решение“ е стрес за психиката ни и едно 10 минутно чудене хаби доста ментална енергия, което ни създава усещане за умора и „истинска“ неспособност да положим усилие да направим това, което сме решили да направим. В реалността, мисленето дали да направиш нещо или не, често отнема повече време и ни уморява повече, отколкото ако просто станем и го направим. :)

Ако сега се върнем в горната ситуация, в която към 17 без 10ч. започваме да се чудим дали да спортуваме или не и оставим чуденето да ни омагьоса, то до 17 и 10 умът ни ще е измислил достатъчно причини да не спортуваме, а ние ще сме се изморили толкова от мислене, че ще сме със замъглено съзнание кое е наистина важно за нас да направим и кое не.

Както става ясно, ако се оставим на чуденето – ние може би ще започнем своята позитивна промяна в живота, но едва ли ще можем да я поддържаме за дълъг период от време.

Битката между Човекът и Чуденето/Умствените уговорки дали да направиш нещо, което изисква усилие е предварително решена

И единственият начин да спечелиш дългосрочно тази битка е да елиминираш изцяло чуденето!

Живот без умствени уговорки означава да вземеш решение кое е важно за теб и когато дойде време за изпълнение на важното, просто ставаш и го правиш. Не се чудиш дали имаш желание или не. Не се чудиш дали моментът е подходящ или не. Не се чудиш дали имаш вдъхновение да го направиш или не. В момента, в който си решил, просто ставаш и правиш това, което е важно за теб.  Уморен си, болен си, спи ти се, мързи те, наял си се, жена ти те е изнервила, мъжът ти те е ядосал – няма значение. Просто ставаш и го правиш.

Ето няколко примера за това как аз следвам системата: „Живот без умствени уговорки“:

  • Спорт. Движението е изключително важно за мен. Имам изкривявания по гръбнака и ако не поддържам тялото си гъвкаво, това ме сковава физически, емоционално, психически, всякак. Затова спортът е част от моя живот без умствени уговорки. Взела съм решение, че ще спортувам всеки ден в 16ч. Това е категорично решение – т.е. спортът е в графика ми като задача, която не подлежи на уговорки. Когато стане 16ч. – спирам да правя каквото и да правя, обличам се и започвам да спортувам. Не се чудя, не позволявам на друга задача да измести спорта като нещо „по-важно“, не позволявам някое увличащо разсейване да ме омагьоса и да „забравя“ за важното. Просто ставам и започвам спорта. Дали ми се спортува всеки ден? Естествено, че не! В доста случаи ме мързи, искам да правя нещо по-интересно, по-забавно, да не полагам усилие. Но аз разбирам, че това е гравитацията, мързелът, който ме подканя да склоня глава, да удавя важното в блатото на незначителното. Затова – щом забележа, че започвам да се чудя – веднага спирам умствените си уговорки и започвам да спортувам;
  • Хранене. Това да съм съзнателна с какво точно храня тялото си е нещо наистина важно за мен вече почти 20 години. Усещането за чистота и лекота, която ми създават простите и естествени храни е нещо, което ми дава будност, жизненост и гъвкавост. Затова когато отида в магазина аз не се чудя дали да си купя вафла, сникърс, меденка, някаква консерва или нещо такова. Този въпрос е предварително решен за мен и аз го следвам… без умствени уговорки;
  • Творчество. Творчеството за мен е една от най-важните дейности в този свят, защото развива мисленето ни на създател. То активира дясната част на мозъка ни, което ни помага буквално да мислим с повече умствен капацитет. Когато имаме творчество в живота си, въображението ни се събужда и започваме да забелязваме неща, които иначе изобщо не бихме видели. В моят живот творчеството се изразява основно в писане, но човек може да упражнява всяка друга творческа дейност, която му харесва. Писането е част от моя живот без умствени уговорки. Преди съм писала изключително много, но към настоящия момент пиша веднъж седмично. Дали ми се пише всяка седмица? Разбира се, че не! Понякога грам не ми се сяда! Но ако се оставя на течението, на гравитацията, на мързела – аз може да не пиша цял месец. Или два месеца. Не се знае! Когато позволиш умствените уговорки в живота ти – ти никога не знаеш дали аджаба някога ще направиш това, което е важно за теб!

Спорт, хранене, творчество – това са част от сферите в живота ми, които са в системата: „Живот без умствени уговорки“. В тази система може да сложиш всичко, което прецениш за важно за теб – отношения с партньора, с децата, социален живот, приключения, работа по личен проект, писане на книга и т.н.

Ако е важно за теб да работиш по личен проект – решаваш наример, че ще ставаш в 6:30ч, за да работиш по своя проект 30 минути преди работа и изпълняваш това свое решение без умствени уговорки до тогава докато не приключиш проекта си.

Ако е важно за теб да имаш повече социален живот – решаваш например, че работното ти време приключва в 17:00ч и изпълняваш това свое решение без умствени уговорки.

Живот без умствени уговорки означава да определиш петте или десетте неща, които са важни за теб, да определиш кога ще ги изпълняваш и когато това време дойде – просто сядаш и го правиш. За всичко останало може да си позволиш да бъдеш посредствен. Но за важното – трябва да вземеш категорично решение и да го изпълняваш в 80% от времето си. Ако следвате блога ми или сте в Програмата ми за полезни навици, знаете, че 20% съгрешения са задължителни навсякъде! :)

Та, така!

Животът без умствени уговорки е това, което ти помага да се превърнеш от мечтател в човек, който наистина постига целите си.

Животът без умствени уговорки е това, което ти помага да излезеш от мъглата на незначителното и пред себе си да видиш ярко откроени важните и смислени неща в живота ти, които да бъдат твоята пътеводна светлина занапред.

А не е ли това, което искаш – да имаш ясен ориентир кое е важно за теб и да вървиш уверено към него? :)

Ако е така – определи още сега 5-те категории, които са важни за теб и вземи решение в следващата година да ги изпълняваш без никакви умствени уговорки! :)

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Ако искате да създадете повече будност, енергичност и кураж за действие в себе си – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици! :) Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик и по този начин тренираме постоянство, доверие в себе си и кураж да създаваме живота си такъв какъвто за нас си струва да бъде изживян! :) Цената за целия месец участие, за всеки полезен навик е 40лв. на месец, а Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да я изпълнявате в свое собствено темпо. Очаквам ви заедно с мен ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *