Категория: Реализиране на идеи

(част 2) Как да внесем лекота в изпълнението на важните за нас цели

(част 2) Как да внесем лекота в изпълнението на важните за нас цели

 

В предната статия за създаване на лекота в ежедневието ни, вече коментирахме, че лекотата не идва от това, че е лесно, а идва от това да сме Ок, че е такова, каквото E (лесно или трудно). След като вече сме наясно с това, днес искам да споделя една (според мен единствената най-важна) насока да създадем лекота в изпълнението на важните за нас цели.

Това, което знам със сигурност знам е, че дори да обичаме силно целите си и много да искаме да ги постигнем, в един момент може да усетим, че започваме да ги мразим заради напрежението, което ни създават. Разбира се, някой цели естествено се случват лесно и бързо (дай Боже повече такива, нали? :))), но всеки от нас сякаш има цели, които за важни за него, но се случват твърде трудно. Отнемат твърде много време. Твърде е сложно. Твърде е объркано. Твърде е неприятно. И в тези ситуации ако съзнателно изберем да НЕ се откажем от тези цели, по-добре да можем да създадем лекота в изпълнението им, защото напрежението рано или късно ще ни победи!

Аз работя по-съзнателно за изпълнение на цели със себе си и други хора от около 10 години и може да звучи крайно, но до сега това, което забелязвам е, че наистина има само едно нещо, което помага да създадем лекота в изпълнението на трудните си (а и не само трудни) цели и той е – да имаме максимално проста и ясна стратегия, която работи ЛИЧНО за нас и да изпълняваме целите си по истински ПРИЯТЕН за нас начин.

Просто, нали?

Звучи просто, но всъщност е доста трудно поради 2 основни причини:

  1. ние имаме мисленето, че има определен начин, по който „трябва“ да изпълним една цел и по който тази цел „трябва“ да изглежда. И независимо, че този начин може би ни създава напрежение, ние просто продължаваме, защото дори не мислим че може да изглежда по друг начин… евентуално докато бърнаутнем. :) Днес искам да ви кажа, че друг начин има. Но трябва да помислим за него! Всеки може да го направи сложно и с напрежение, повярвайте ми – виждам го всеки ден. Но за да стане просто и приятно – трябва да седнем и да помислим за него! Да се отворим за възможността, че една цел може да се случи по много начини. И нон стоп да се питаме: „Как се УСЕЩА това, което правя?“ и ако не се усеща приятно, да спрем и да се запитаме: „Как би било истински, истински приятно и вдъхновяващо лично за мен да реализирам тази цел?“ И бъдете отворени, че може да е по-нов, иновативен, автентичен за вас начин, който никога не сте виждали в хората около вас, но се УСЕЩА приято и ти искаш да го направиш по този начин.
  2. съмнението, че не може да е толкова приятно и лесно. Честно казано хората около нас изобщо не ни помагат да мислим по по-прост и ясен начин, а вместо това ни дават „250 стъпки докато можеш да реализираш това“ и 418 уебинара, в които да видим и отработим всичките си (съществуващи и най-вече не съществуващи) проблеми, за да имаме каквото искаме. Повечето от нас толкова сме свикнали да правим нещата по труден начин (виж т.1), че когато най-сетне мозъкът ни измисли лесен и приятен начин, ние може да не повярваме, че може да изпълним целта си по този лесен и приятен начин. Звучи смешно, но аз го виждам всеки ден. Желанието да го направиш сложно, трудно и огелпено възниква съвсем незабелязано (и е основно резултат от това, че мозъкът ни убеждава, че ние наистина трябва да направим тези 250 неща и наистина трябва да изгледаме всички 418 уебинара). Отделно ни идват мисли от сорта на: „Ако не е трудно, може би няма да получа резултата“, „Ако не е трудно няма да си заслужава“, „Някак не усещам достатъчно интензитет когато ми е лесно.“, „Ок, направил съм всичко базсино, но може би трябва да направя и тези 250 неща, които Х каза на уебинара снощи?!?!?“. Забележете – каква мисъл ви идва, когато помислите, че може да изпълните целта си по лесен и приятен начин за вас? Може би единствено тази мисъл е стената пред това да се случи? Следва да сме много съзнателни за подобни мисли, защото мозъка ни наистина лесно може да ни убеди, че тези 250 неща наистина трябва да се случат сега, веднага и непременно, и „изведнъж“ – резултати липсват, но напрежението е съвсем ескалирало. Изисква се голяма съзнателност не само, за да направиш нещата по прост и ясен начин, но и за да го поддържаш да бъде така и занапред.

Когато стане твърде трудно и неприятно, доста хора се отказват не от липса на качества, а защото не се сещат че могат да седнат и да опростят нещата + да ги направят по приятен за тях начин. Интересно, нали?

Да имаме проста и ясна стратегия + начин на мислене, който я подкрепя е нещото, което в най-голяма степен създава или отнема лекотата в живота и в изпълнението на целите ни. И което определя дали ще спрем или ще продължаваме напред.

Сега направете си експеримент с вас – вземете една ваша цел/проект/идея, която искате да изпълните, но по една или друга причина нямате мотивация и вдъхновение да работите по нея.

  • Първо помислете – това истински важна цел ли е за мен? Истински автентична цел ли е? Искам ли да се случи защото истински се УСЕЩА приятно лично за мен или защото някой друг ми е казал, че това е важно и трябва да го имам/постигна?

Ако една цел не е автентична или е автентична, но усещате, че времето й е отминало и вече нямат истински живот в нея – съзнателно се откажете от нея. Вземете ясно решение да се откажете, за да имате пространство за нещо , което е истински автентично и актуално за вас. И което наистина усещате, че вълнува сърцето ви.

  • И ворото е: запитайте се – „Как би било истински, истински приятно и вдъхновяващо за мен да реализирам тази цел?„

Оставете този въпрос да поседи в главата ви за няколко дни. Може само за 2-3 минути да мислите по него всеки ден. Но просто оставете го да поседи малко в главата ви без да искате веднага да имате ясен отговор. :) Ако имаме напрежение около една цел, то най-верояно мозъкът ни е решил, че това е много неприятно и трудно нещо, и ще има голямо съпротивление ако веднага го притиснем да ни даде отговори как да е приятно. Но ако оставим този въпрос да циркулира в главата ни, мозъкът ни се отпуска и малко по малко се отваря за различни възможности, които биха се усещали приятно за нас (дори, когато не сме виждали тези начини в никой около. нас).

След седмица, може да си заложите два часа, в който да седнете и да си разпишете с лист и химикал различните варианти как може да изпълните тази цел по наистина приятен и вдъхновяващ за вас начин. Напишеш 1-2-3-5 или повече варианта. Ще забележите, че колко повече варианти ви идват на ум, толкова повеч еумът ни се отваря за идеята, че наистина може да се случи по много и различни начини. И ние може да изберем един от тях. В този момент просто забележете изобилието от опции и почти моменталната вътрешна мотивация, която възниква в нас да изпълним тази цел, когато намерим видим, че наистина има приятен и вдъхновяващ начин за нас да го направим. :)

След като изберете начина, по който ще е най-лесно и вдъхновяващо за вас да изпълните тази цел – заложете си процесна цел, а не резултатна цел. Т.е. заложете си нещо, което ви е приятно и може да правите регулярно за дълъг период от време, което да ви отведе до желаната цел (и междувременно да се наслъждавате на процеса), а не да се фокусирате единствено в крайната цел, да предприемате хиляди разпосочни/несвързани действия, да започвате и спирате изпълнението и т.н., което е много изморяващо. Изборът на процесна цел, а не резултатна цел е второто нещо, което ни помага да внесем истинска лекота в реализирането на целите си. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред! Ако искате да работим заедно и дългосрочно по изпълнението на вашите цели – запишете се да получите информация когато отворим групите в Alive Мастърмайнд ТУК. :)

Въпросите, които ни помагат да минаваме по-лесно през етапите, в които се променяме

Въпросите, които ни помагат да минаваме по-лесно през етапите, в които се променяме

 

Когато имаме по-продължителен период от време, в който:

✔️ начина, по който живеем вече не се усеща приятен и вдъхновяващ;

✔️ целите които сме си заложили вече не се усещат толкова мотивиращи;

✔️ проектите по които работим се усещат все по-монотонни;

в тези моменти първата ни мисъл често е, че нещо с нас не е наред. Че не e Ок да не сме щастливи. Започваме и да се обвиняваме, че не се чувстваме добре там където сме, че нещо фундаментално не е наред с живота ни, че трябва да си лекуваме 10 предишни живота преди да се почувстваме пак добре и т.н. (знаете как мозъкът ни може да създаде цял латино-амеркански сериал около това, което ни се случва, нали? От почти две години живея в Латинска Америка и мога да потвърдя, че драмата тук определно е на ниво! :)))

Е, с днешният ми имейл ви предлагам да спрем сериала. :) Защото това което съм забелязала при себе си и хората с които работим е, че моментите, в които нищо вече не ни е интересно и мотивиращо са:

1)  напълно нормални и естествени да се случват (това може да го усетим чак, когато спрем да си разказваме колко не са нормални и колко не са Ок да се случват. :))

2) те просто ни показват, че е време за разширение на нас като личности, на проектите, с които се занимаваме и начина, по който живеем.

Ако вие обичате да се развивате, да научавате нови неща, да мислите за нови идеи – тогава най-нормалното нещо, което може да ви се случи е да имате моменти, в които това което преди ви е носило мотивация, щастие и двигателна сила, вече не работи. Именно това са моментите, които ни показват, че е време за следващия ъпгрейд за нас (разбира се, преди него, напълно Ок е да си дадем достатъчно време за почивка, отпускайки се приятно в немотивиращия си период :)).

Често това звучи сякаш в тези моменти „трябва“ да променим „всичко“ в живота си, НО реално в тези моменти много рядко има нужда нещо фундаментално да се промени. Обикновено има нужда просто да се ориентираме по-ясно къде се намираме, какво правим, какви малки донастройки е нужно да направим, с какво да надградим, за да може живота и работата ни отново да се усещат наистина приятно и подравнено за нас в този момент. Може би е нужно да прекратим нещо, което правим до сега и вече не се усеща добре. Или да надградим с нещо ново, което ни създава вдъхновение. Или да зададем нов смисъл на това, което сме правили до сега. За всеки е различно. Идеята е да подравним себе си и това, което правим към новия етап, който очевидно е тук за нас.

Та, ако усещате, че вие сте в такъв транзитен момент към нов етап или просто искате да създадете повече яснота и по-дълбока, вътрешна мотивация за пътя си напред, днес ви споделям няколко въпроса, които разглеждаме в Alive Мастърмайнд по време на ревизиите ни. Може да прочетете въпросите набързо, да оставите няколко дни те да се пооталожат в главата ви и след това да си заделите един ден, в който да седнете за няколко часа и да разпишете насоките, които възникват за вас от тези въпроси. Според това какво възникне за вас, може да направите промени по визията, целите и графика си занапред, така че пътят ви занапред отново да се усеща най-приятния и вдъхновяващ за вас. :)

Искам да обърна внимание на две неща относно тези въпроси:

1. те не са „единствените“ въпроси, които работят. Ако някой въпрос не се усеща добре за вас – може да го перефразирате така че да бъде по-добър за вас. Може да добавите нов въпрос, който възникне като важен за вас. Понякога не е важен въпросът, а начина по който е зададен.

2.  когато отговаряте на въпросите, не мислете как някой друг казва че трябва да изглежда живота, работата или целите ви, как някой друг е щастлив, какво той казва че работи или не работи за него, а опитайте да УСЕТИТЕ как би се усещало наистина приятно, подравнено и автентично лично за вас. :) Не как „трябва“ да е, а как се „усеща“ добре за лично за вас.

 

По-долу са въпросите, които съм разделила в две категории. :)

Начина на живот:
– Имам ли живот, който ме кара да се чувствам наистина добре? Ако нещо не се усеща добре – кое точно не се усеща добре?
– Как изглежда моят живот, така че наистина да ми бъде приятно и вдъхновяващо да живея?
– Как бих се гордял от живота си?
– От какво имам нужда, за да се чувствам истински вдъхновен в живота си?
– Какво наистина искам да правя в живота си?
– Какви са моите истински желания и мечти?

 

Работа/Бизнес:
– Имам ли работа/бизнес, който ме кара да се чувствам наистина, наистина добре?
– Как изглежда моята работа/ бизнес/ проект, така че наистина да ми бъде приятно и вдъхновяващо да работя по него? (не как „трябва“ да бъде или как някой казва, че „трябва“ да бъде)
– Какво има нужда да се промени в работата/ бизнес/ проекта ми, за да се усеща наистина приятно, подравнено и автентично за мен? Свързано ли е с това, което правя сега или имам нужда от нещо по-голямо?
– Какъв обмен на това какво давам и какво получавам от работата си, се усеща добре за мен? (а не се усеща, че давам много и не получавам достатъчно в замяна)
– Какво имам нужда работата да ми даде, за да се чувствам наистина добре? За да има силна вътрешна мотивация да работя по тези цели?
– Какво може да създаде за мен по-дълбока вътрешна връзка с работата, която върша?

Ако искате да работим заедно по вашите цели, може да се регистрирате ТУК, за да получите инфромация, когато започнем групата за визия и цели.

Най-голямата „тайна“ на успеха (и има ли изобщо тайна)

Най-голямата „тайна“ на успеха (и има ли изобщо тайна)

Хората често рекламират услугите или продуктите си с това, че само ако ги купим, те ще ни дадат „тайната“ на успеха.

Тайната на щастливите отношения.

Тайната да привлечеш и задържиш вниманието й/му.

Тайната да постигнеш финансова свобода.

Тайната за успешна кариера във всяка сфера.

Тайната за изграждане на печеливш онлайн бизнес.

Постоянно някой ни казва, че има някаква „тайна“, която ние не знаем и „само“ ако вземем това, което ни дават, ще знаем „тайната“.

Но не е ли странно как веднага след това се оказва, че има друга… нова тайна, която трябва да знаем!? :)

Разбирате на къде отивам, нали?

Тайна НЯМА.

От една страна хората използват маректингови подходи, за да ни накарат да вярваме, че имаме проблем и след това да ни продадат решението, което те продават. Няма лошо, това е маркетинг. Голяма част от маркетинга е насочен именно към работа с човешките емоции. И голяма част от креативността на хората отива в това да създават добра реклама, което е чудесно.

Но от друга страна сме ние – стоящи в едно несъзнателно, детско, пристрастено състояние да търсим „тайната“. Да мислим, че има нещо, което не знаем. Че някой друг има нещо, което ние нямаме. Така скачаме от една новина на друга, от един уебинар на друг, от една книга на друга, от един човек на друг. Търсим да намерим коя е тайната, която ще ни помогне да постигнем всичките си цели, нали?

Реално, под повърхността всъщност търсим някой друг да поеме отговорност за нас. Някой друг, който да ни каже какво да правим. Някой друг, който да накара живота, бизнеса, връзката, финансите ни да работят.

Но… тайна НЯМА.

И никой не може да ни спаси.

Тогава каква е алтернативата?

Ако наистина няма тайна (и наистина няма), какво тогава е нужно, за да постигаме целите си?

Нужно е пълно, 100% ДОВЕРИЕ в себе си.

Алтернативата е да знаеш, че може да постигнеш това, което искаш, по начина, по който го искаш, имайки пълно ДОВЕРИЕ в себе си, че твоят начин е „правилният“ начин. И че… тайни няма.

Вярвам, че от един момент натам, най-дълбокото развитие идва от това да намалим да учим нови неща и да започнем да вярваме повече в себе си и в това, което се усеща правилно за нас. Именно затова казвам, че постигането на една цел е 20% стратегия и 80% майндсет, начин на мислене. Повечето хора ни учат само стратегии, но не и начин на мислене – как да разпознаваме вътрешното си съпротивление, как да разбираме от къде идва то, как да създаваме спокойствие в себе си, за да продължаваме напред въпреки страха и съмнениета, как да се справяме с разочарованието от себе си, от другите хора и от живота, как да тренираме силно, непоклатимо доверие в себе си. А именно това са най-важните неща. Без тях никоя стратегия няма да работи дългосрочно.

Разбира се, не казвам, че е лошо да учим от другите. Самата аз съм информационно джънки и 24/7 консумирам информация. Много е ценно да учим и имаме подкрепа от другите. НО обръщам внимание, че има огромна разлика между това да се хвърлиш в един уебинар за „Тайната на…“ или „5 стъпки за… “ и после сляпо да следваш тези стъпки независимо, че може би НЕ се усещат правилните стъпки за ТЕБ. И да се чувстваш зле, че „не става“. И е съвсем друго да се запишеш в уебинара с вдъхновение да чуеш какво човека има да каже и САМ да прецениш кое от казаното е ОК лично за ТЕБ и как може да го напаснеш за СЕБЕ СИ.

Усещате ли разликата?

Едно е да се включиш в едно обучение на база страх, че на теб нещо ти липсва, че имаш проблем, че нещо с теб не е наред и трябва да се фиксираш. ИЛИ на база вдъхновение, че искаш да намериш СВОЯ начин, по който ЗА ТЕБ е най-приятно и най-вдъхновено да реализираш това, което искаш.

Да, има добри практики. Има добри стратегии. Има нужда да учим от другите. НО тайната на някой друг НЕ Е твоята тайна.

Има хиляди начини, по които едно нещо може да работи. Следователно въпросът е малко свързан с това „как НЕЩОТО работи“. Въпросът е повече свързан с това: „Как да направиш нещото да работи ЗА ТЕБ?“

Най-важната тайна другари е, че НЯМА тайни! Може да го направиш както ти харесва, по начина, по който ти харесва. И все пак да го направиш така, че наистина да работи, т.е. наистина да имаш желания резултат (пари, кариера, партньор… няма значение).

Пожелавам на всички ни често да си спомняме, че първо – няма тайна! И второ – че всеки път, когато изпаднем в съмнение кой е „правилния“ начин, да си напомним, че най-правилния начин е начинът, който се усеща най-правилно и приятно лично за нас. И ние може да имаме пълно, 100% ДОВЕРИЕ в себе си, че това е истина.

Защото това Е истината. :)

Та…

Какво е усещането да знаеш, че няма тайни? Че нямаш нужда да търсиш следващото ново нещо, което да те спаси. И може да имаш пълно, 100%-во доверие в себе си, да усетиш кое се усеща най-приятно за теб и да го направиш по твоя си начин?

Ако се чудиш за нещо (какъв цвят пердета да сложиш в спалнята, какво да правиш в неделя, как да се облечеш за събитие, дали да проведеш някакъв разговор или каквото и да е друго), какво би избрал ако напълно и 100% вярваш в себе си и това, което се усеща най-приятно и подравнено за теб?

Всеки момент на чудене и съменение е прекрасен момент за нас да тренираме и градим вярата в себе си!

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Как да оставаме щастливи, докато навигираме неприятни предизвикатества в живота си

Как да оставаме щастливи, докато навигираме неприятни предизвикатества в живота си

 

От една страна е щастието в живота. Голямо. Желано. Преследвано.

От другата страна са презвикатествата. Проблемите. Понякога дребни. А понякога големи, възникващи накуп и изнервящи те.

Да имаш и двете наведнъж изглежда невъзможно. Но днес ви предлагам да направим точно това – да изследваме какви са начините да оставаме наистина щастливи, докато едновременно с това навигираме всички неприятни предизвикателства, които понякога се струпват накуп в живота ни. :)

В днешната статия ви предлагам две стъпки да направим тази иначе „навъзможна“ задача, възможна. Ето ги и стъпките:

  1. Осъзнаване на дихотомията в живота. Когато мислим за щастие и за много неприятни неща в живота, е важно да забележим, че това не е ситуация, в която „или съм щастлив, или имам проблеми“. На повърхността се усеща странно да бъдеш щастлив докато имаш неприятни проблеми, които ти се случват в момента, но в реалността тези две неща могат да съществуват едновременно. Именно това е дихотомията на живота – да приемем, че две иначе противоречиви идеи могат да съществуват едновремнно. И че ние хората, сме достатъчно емоционално комплексни, за да може да изпитваме едновременно две противоречиви чувства в себе си.

Това, което прави опита ни да изглежда едностраннчив е нашият фокус. Ние или сме фокусирани в хубавото, което се случва или сме фокусирани в проблемите, които се случват. Другото не, че не съществува, но то не в нашия фокус и затова ние не го забелязваме => не го усещаме, че присъства интензивно за нас.

Ето защо, първата стъпка в това да имаме своето щастие докато навигираме много неприятни предизвикателства в живота си е да осъзнаем дихотомията на живота и да забележим, че заедно с нашите неприятни проблеми, тук в този момент за нас присъстват много други неща, за които се чувстваме щастливи и дори благодарни. И не само това! Ние може да забележим, че дори проблемът, който ни е възникнал е нещо, което всъщност ни помага да вървим към това, което искаме, но до сега може би ни е било страх да направим. Друг път това, което ще забележим е, че ние толкова искаме да правим това, което правим, че каквито и предизвикатествата да ни възникват по пътя, ние винаги ще сме благодарни, че правим това, което правим (и не бихме избрали друго, дори ако идва „без проблеми“).

Когато увеличим перпективата си и забележим, че заедно с проблемите, за нас присъстват и много други неща, които правят живота ни в този момент наистина красив, ние започваме да се отваряме за възможността, че заедно с предизвикателствата, за които да се ядосваме, ние имаме и красивите ситуации, за които да бъдем щастливи. Тогава дихотомията на живота, от една интелектуална концепция, се превръща в нещо реално, което започваме да живеем и което започва да създава повече спокойствие и мир вътре в нас. Чувства, които ако позволим в себе си, ни помагат да се справим с предизвикателствата си по много по-неутрален и адекватен начин. :)

      2. Гледане на предизвикателствата като на нормална част то живота ни. Когато нещо, което не искаме да се случи, се случи, ние бързо влизаме в осъждане на това, което се случва. Наричаме „проблем“ и след това започваме да си разказваме, че „не трябва“ да се случва, че „не е Ок“ да се случва или мислим, че ако проблеми се случват, значи „нещо не е наред“ с нас или с живота ни.

Но, какво ако всичко е наред?

Какво ако е тотално Ок да се случва това, което се случва?

Е един още по-предизвикателен въпрос: Какво ако това, което се случва, се случва, за да ти помогне да си създадеш по-голяма яснота и детайлност за това, какво искаш и какво не искаш? И да те придвижи напред!

Ние често мислим, че проблеми възникват само за нас и всички други хора нямат проблеми като нас. Но „проблеми“ възникват на всеки човек на света. Хората, към които гледаме за пример и вдъхновение всеки ден навигират хиляди предизвикателства в живота си. Това не значи, че те не са ок или живота им не е хубав. Това значи, че просто предизвикателства възникват всеки ден и това е тотално ок да се случва. Не значи нищо лично за теб или за живота ти. Така че спокойно може да пуснем първо съпротивлението, което имаме към това, което се случва и второ да пуснем истории, които си разказваме за това, че нещо с нас не е наред. След това може да отдъхнем и да минем през това, което живота ни предлага в този момент с присъствие и… неутралност. С разбиране, че проблеми възникват и е ок да възникват. Ние може да се справим с това!

Другата перспектива, която е изключително ценно да й обърнем внимание е, че само когато преживеем това, което не искаме, ние ставаме все по-детайлно наясно с това какво искаме. Т.е. когато една неприятна ситуация се случи, ние вместо да я използваме, за да се ядосваме, ние може да я използваме като информация какво не харесваме и така да дефинираме по-добре какво искаме. По този начин възникналия дискомфорт ни придвижва към това, което искаме! Но ако ние сме вкопчени да се борим с това, което не искаме, тогава нашето време и енергия отива в борене, а не придвижване напред.

 

Това са моите две насоки как да оставаме наистина щастливи, докато навигираме неприятни предизвикателства в живота си. Първо – осъзнаване и отпускане в дихотомията на живота. Позволяването да бъдем и да усещаме две противоречиви чувства едновременно. И второ – минаване през проблемите неутрално, използвайки ги като информация да дефинираме по-добре какво искаме и да се задвижим по-бързо в тази посока.

Разбира се, написаното по-горе не значи да не оптимизираме това, което може да оптимизираме, за да намалим вероятността проблеми да възникват. НО ако прекарваме времето си, опитвайки се да отпимизираме всичко така, че този или подобен проблем никога повече да не възникне – това е рецепта за нервна криза, а не за поддържане на щастие в трудни моменти.

Животът е хаос. Пълен е с красиви моменти. Пълен е и с хиляди неприятни проблеми. И това е изцяло Ок. Позволено ни е да се смеем, да плачем, да бъдем ядосани. И заедно с това ни е позволено бъдем истински щасливи, докато всичко това се случва. Позволено ни е да трансформираме невъзможното във възможно и каквото и да се случва, да се наслаждаваме на движението си напред.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Надеждата ни за безпроблемен живот (и 3 стъпки как да се разделим с нея)

Надеждата ни за безпроблемен живот (и 3 стъпки как да се разделим с нея)

 

Често може да забележим в себе си и в другите хора, моментна или винаги съществуваща надежда за безпроблемен живот. Ние не искаме да възникват проблеми. Не искаме да възникват грешки. Не искаме неща, които не ни харесват. И всеки път, когато това се случи, ние се напрягаме, изнервяме, разочароваме. Пак трябва да се занимаваме с нещо, което не ни харесва.

После, разбира се, прекарваме доста време изнервени, оправяйки всичко, което има нужда да се оправи. :)

Мисля, че именно това е проблемът със стратегията „надежда за безпроблемен живот“ – ние се надяваме, че проблеми няма да възникнат, а те възникват постоянно.

Животът се създава всеки момент от неизвестността, от нищото, от хаоса. Всяка минута нещо се пренарежда според намеренията на милиарди хора по света. „Проблемите“ са част от случването на живота и преминаването му от хаос в ред. Те са част от пренареждането и придвижването на света напред.

Някои от проблемите са чист хаос, който просто презентира себе си пред нас в този момент и бързо си отива. Други от тях, вярвам, са там за нас, да минем през тях и да израстем към това, което искаме да случим в живота си. Разбира се, независимо дали са просто хаос или точно за нас, някои от тези проблеми са изключително неприятни. На никой не му се занимава с подобни неща. Те обаче са част от придвижването на живота напред. И ако ние искаме също да вървим напред, следва съзнателно да им позволяваме да ни придвижват и по възможност – просто да минаваме по-лесно (а защо не и по-приятно) през тях.

Днес искам да споделя три насоки, с които може да направим именно това. :) Ето как изглежда процесът, който предлагам (както винаги – преценете кое да вземете за себе си в своя личен процес при среща с проблеми и оставете това, което не се усеща ок за вас):

  1. Задълбочаваме доверието в себе си. Може би на повърхността не го забелязваме, но истината е, че проблемите ни изнервят не само защото са „неприятни“, но и защото ние ги приемаме като препядствия, за които нямаме достатъчно доверие в себе си, че може да минем през тях. Ние често сме с усещането, че при следващото възникнало препядствие вече наистина ще се сринем и няма да издържим.  И това създава голям интензитет около всяка ситуация, която ние дефинираме като „проблем“. Усещането, че ще се сринем не е истина. То е само симптом, че нямаме достъчно доверие в себе си. Истината е, че ние не само няма да се сринем, ами ние всъщност можем много спокойно, стъпка по стъпка да минем през всичко, което се случва. Ето защо първата стъпка в умението ни да се справяме с всеки проблем е да усетим своето дълбоко, изключително силно доверие в себе си. Т.е. когато и да възникне проблем, първото нещо е да си спомним, че ние вярваме в себе си, без никакво съмнение, че можем да минем през него със спокойно отношение. Ние знаем и разбираме, че проблемите са част от хаоса, от който живота се случва и придвижва напред. И дълбоко вярваме в себе си, знаем, че може да минем през тях, каквото и да ни поднесат те. И просто опитайте да усетите отпускането и спокойствието, което възниква в нас, само като си спомним, като знаем, като изберем, че дълбоко да вярваме в себе си, знаейки, че малко по малко може да минем през всичко, което се случи. Уникално усещане за стабилност, сигурност, отпускане. Това е състоянието, в което искаме да живеем.
  2. Минаваме неутрално през проблема. Когато възникне проблем, ние обикновено автоматично влизаме в нежеланието си този проблем да се случва. Нашето нежелание създава много неприятни емоции вътре в нас, а нашата цел с вас изобщо не е да държим себе си в подобни турболентни негативни емоции. Проблемът вече е там, случва се и нашето недоволство ще ни накара не само да се чувстваме зле, но и ще направи проблема да изглежда доста по-голям и по-неприятен отколкото всъщност е. Затова, след като си спомним, че ние дълбоко вярваме в себе си, че малко по малко може да минем през всичко, което се случва – усещайки това спокойствие вътре в себе си, ние вече може да минем по-неутрално през проблема. Тогава правим каквото е нужно, за да го решим. Някои проблеми са наистина трудни и в такива случаи е нужно може би да спираме за момент, да вдишаме и издишаме няколко пъти, за да се подравняваме по-често към спокойно състояние и да си спомняме отново и отново, че можем да вярваме в себе си, и че можем да минем по-неутрално през това, което се случва. И така, малко по малко, ще намерим себе си с този проблем, вече решен и отминал. Тогава, може да си отдъхнем и да си спомним, че не си е заслужавало да се изнервяме още от началото. :)
  3. Решение как да направим проблема по-лесен за следващия път. След като сме решили проблема, е добре да помислим какво може да направим занапред, за да намалим вероятността той да се случи пак или ако е неизбежно – може би някой друг да се заеме с него, който работата му е да се занимава с такива проблеми или би му било приятно да го прави. Може да се запитаме: „Какво ми е необходимо, за да се справя по най-добрия начин за мен с този проблем занапред?“ Някой проблеми са си еднократни проблеми, без да има какво да подобрим за следващия път – това си е чистата форма на хаос и тук може просто да подходим с разбиране към живота и процеса на случването му. Но за други проблеми – ние ще има какво да направим или на кого да делегираме подобни ситуации занапред и може да го направим веднага. Каквото и да изберем, ако сме следвали тези 3 стъпки – браво!, минали сме много по-умно и много по-успешно през това, което се е случило (вместо да се изнервяме и стоим в негативно състояние, карайки проблема да изглежда твърде голям и минавайки през него твърде дълго).

 

Да стоим и да се надяваме, че даден проблем (или подобен) никога повече няма да възникне и после да се ядосваме, че е възникнал, не е добра стратегия. Затова, когато възникне проблем – първо отделяме няколко секунди да си спомним, че ние всъщност имаме силно доверие в себе си, че стъпка по стъпка, може да минем през всичко, което се случва със спокойно отношение. След това, съзнателно минаваме спокойно и правим каквото е нужно да се направи, за да се реши проблема. И накрая – ако има какво да направим занапред или на кого да делегираме този проблем – правим го. Ако не – пускаме случилото се бързо и продължаваме напред.

По този начин ние всъщност живеем в истинско сътрудничество с живота, защото съзнателно позволяваме на живота да се случва по-лесно (с неговите „хубави“ и „проблемни“ страни), и едновременно с това, позволяваме на себе си по-лесно да минаваме през него. Вместо да сме вкопчени в надеждите си или изискванията си да не възникват проблеми, всичко да е както ние го искаме и че животът трябва да ни предлага само това, което е лесно и желано. :)

Обобщено, тези три стъпки по-горе ни помагат да увеличим разбирането си към начина, по който се случва живота, да упражняваме дълбоко вярата в себе си и да оптимизираме следващия епизод от света, който сами създаваме за себе си.

Каква чудесна възможност да живеем в сътрудничество с живота и да упражняваме вярата в себе си, нали? :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Как да чувстваме чувствата си, без те да ни контролират

Как да чувстваме чувствата си, без те да ни контролират

 

Нашите чувства често са объркани, хаотични, смесени.

Понякога се променят само за няколко минути!

Те обикновено не възникват на база на това, което се случва сега, а често възникват на база на това, което се е случило в миналото ни.

Нашите чувства със сигурност е нужно да бъдат взети под внимание, но те обикновено не са базирани на реални факти и се влияят от много фактори.

⁠Те със сигурност възникват с някаква цел, но тази цел НЕ Е да управлява живота ни (проектите ни/взаимоотношенията ни/работата ни/бизнеса ни).

⁠В смисъл… току що кометирахме, че нашите чувства са объркани, хаотични, смесени, често се променят минута за минута, не са базирани на текущата реалност и обикновено не са базирани на реални факти.

Това звучи ли ви като профил на директор, който бихте наели да управлява живота ви?⁠

Ммм… не точно, нали?

⁠Това, което искам да кажа е, че нашата работа е да отчитаме и работим с чувствата си (тук може да ползваме думата „емоции“ също, тъй като в конкретния случай имам предвид едно и също) ОТДЕЛНО от това да вземаме решния и предприемаме действия по целите/ визията ни в живота. Т.е. да взимаме решения и да действаме по целите/визията си от неутрално (а не емоционално) място.

Как „работим“ с чувствата си?

Има различни начини, които работят за различните хора, но обобщено – като процесваме чувствата, които възникват в нас (щом възникват в нас, така разбираме, че има нужда някаква емоция/чувство да бъде процеснато от нас) и заедно с това съзнателно се подравняваме към неутрално състояние, вътрешен мир и култивираме повече от чувствата, които искаме да имаме (в същността си това означава да „препрограмираме нервната си система, защото „емоциите“ са езикът на тялото, а нашата нервна система в голямата си част е нашето тяло).⁠

Например, ако усетим, че имаме безкопойство по отношение на това да предприемем някаква стъпка по някаква наша цел – идеята е да забележим, че това безпокойство/страх се случва в нас. Да започнем да сме ок с него. Да му позволим да бъде в нас. Да го усетим чисто физически (без историята, която си разказваме за него). Да му позволим да мине през нас. Да забележи, че всъщност чисто физически безпокойството/страхът е усещане, което е разбуждащо тялото ни. Нещо повече – може да си спомним, че страхът е индикатор, че правим нещо наистина важно за нас, което наистина искаме да направим (защото иначе нямаше да ни е страх…). Ако чувството е недоволство, гняв, разочарование и т.н. – може да помислим какво точно желание стой зад това чувство и как бихме могли да постигнем това желание. По този начин ние позволяваме на безпокойството/страха да бъде в нас, да мине през нас, вместо да искаме да го няма. И така безпокойството постепенно намалява интензитета си. При което ние естествено се успокояваме и съзнателно може да култивираме спокойствие и усещане за безопасност около това реално да предприемем стъпката, която имаме да направим (нямайки нищо против ако страхът все още отчасти е осезаем за нас).

По същия начин може да „процеснем“ (може би няма такава дума на български, но това, което имам предвид е да позволим да бъде и мине през нас) всяка емоция. Т.е. ние може да си позволим времето и пространството изцяло да чувстваме своите чувства (защото все пак сме човешки същества) И заедно с това ние може да подравним себе си към неутралност + спокойствие и безопасност преди да вземем решение или да действаме по важни за нас цели/визия (защото освен човешки същества, сме и съзнателност, чието най-силно желание е да създава живота, без ограниченията на историите в нашия мозък и емоциите в нашето тяло).

За всеки случай, искам да уточня, че написаното по-горе не значи да избягваме негативни емоции. Не значи да не ползваме чувствата си като гид за нашата посока на действие. Не значи да затъваме с дни в процесване на чувствата си (макар, че ако усетим, че наистина имаме нужда от това, е тотално Ок). Описаното по-горе има цел единствено да изгради в нас разбирането, че ние може да взимаме умни и стратегически решения, които ни помагат да постигаме целите си по-спокойно, лесно и приятно, когато НЕ взимаме тези решения под действието на нашите чувства (а първо процеснем тези чувства и се подравним към неутралното си място на спокойствие и безопасност).

Много ми харесва едно изказване на Екхарт Толе, че да бъдеш човешко същество значи да си с единия крак в „човешкото“ (мислите и емоциите) и с другия крак в „съществуването“ (съзнателността, неутралността). Мисля, че това, което описах по горе е един практичен начин да реализираме тази ценна идея в живота си. Едновременно да чувстваме възходите и паденията на емоците си, и заедно с това да бъдем неутрални в магията на създаването на живота си. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

.

П.С. Напомням, че в четвъртък, 01.07. започнахме модула за повече физическа активност и един месец сме с фокус да направим движението по-приятно и вдъхновяващо за себе си. :) Може да се регистрирате ТУК. А ако искате да създадете и изпълнявате своя автентична визия за живота заедно с мен – може да се регистрирате ТУК, за да получите първи информация, когато отворим Мастърмайнда за нови хора (около края на тази или началото на другата година). :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Движен от любов или от гняв? [изборът да бъдеш цялостен]

Движен от любов или от гняв? [изборът да бъдеш цялостен]

 

Днес, вместо да си говорим дали е „по-добре“ да сме движени от любов или от гняв, искам да си говорим за това как може да си позволим да бъдем движени и от двете.

За повечето хора идеята да бъдеш движен от гняв звучи странно. Усеща се сякаш нещо не е наред. Защото нали… ако сме „добри“ хора, няма да сме „гневни“ хора, нали така?

Не, не е така!

Има неща, които ни разгневяват. И това е най-нормалното нещо на света. Което обаче ние сме свикнали да прикриваме, за да не навлизаме в конфликти, да не изглеждаме лоши, негативни, неприятни, твърде крайни и т.н.

Всичко започва от там, че обществото още от малки ни възпитава и очаква от нас да бъдем „политически коректни“. Т.е. да бъдем мили, дори когато отвътре никак не ни е да сме мили.

И така, познайте какво се случва?

Подтискане на гнева.

И познайте какво се случва след това?

Или избухваме навън (обикновено пред близки хора). Или избухваме на вътре (предполагам повечето от нас знаем, че ракът е една от болестите най-силно свързана с емоцията на гняв).

Та, днес искам да си говорим за това как ние гледаме на света доста поляристично – ИЛИ сме добри, ИЛИ сме гневни (лоши, неприятни, агресивни… тук може да сложите всеки опозит на „добри“ според ситуацията). Докато в реалността ние сме и двете! И ние може да си позволим да бъдем двете едновременно. И това всъщност е печелившата (и здравословна) стратегия.

Как изглежда тази стратегия на практика?

Предполaгам е ясно, че не става дума да избухваме като експлозиви всеки път, когато някой или нещо ни ядоса (макар че децата доста пъти правят точно това, когато нещо ги ядоса, нали?! Преди обществото политически коректно да им каже, че „не трябва така“ и те да започнат да се усмихват, потискайки гнева си, вместо да се учат как да го канализират и изразяват здравословно).

Когато казвам да позволим да бъдем движени от гняв, имам предвид съзнателно да използваме гнева градивно. Т.е. да го канализираме или да го изразяваме здравословно. Гневът има огромна енергия и огромна задвижваща сила. И ако ние я използваме градивно – УАУ, ние може да стигнем далеч!

  • да го канализираме означава когато се ядосаме и тази енергия възникне в нас – вместо да се развикаме на някой, да се отдадем на цигари, алкохол и хапчета за успокяване, всъщност да използваме тази енергия за създаване. Когато нещо ни ядоса, значи това нещо засяга наша дълбока ценност. И ако ние усетим каква е тази наша ценност – ние може да впрегнем тази енергия и да създадем нещо градивно. Например, наскоро бях на събитие, където лектора разказваше за човешката психология и поведение изключително повърхностно и банално, което доста ме изнерви. Защото мои много силни ценности са задълбочено разбиране и иновация. Аз усетих как гневът създава голяма енергия в мен и вместо да оставя този гняв да ме въвлече в спирала от негативни мисли, емоции и поведения (за мен или за другия човек), аз използвах тази енергия като двигателна сила да завърша по-бъзо и по-добре част от задълбоченото и ценно съдържание в моя мастърмайнд. По-мотивирана не съм се чувствала в последната година! Т.е. аз използвам градивно гнева. Давам му пространство да се случи в мен. И да ме задвижи. Вместо да си разказвам колко лош човек съм, че съм се разгневила или нещо подобно.
  • да го изразяваме здравословно означава да може да изкажем какво се случва вътре в нас на близък за нас човек (обръщам внимание да е „близък“) и той да може да валидира, разбере и създаде пространство на този гняв, без да те сочи обвинително с пръст, да ти казва, че „трябва“ да си мил или да ти казва неща от сорта на: „Няма смисъл да се ядосваш„, „Не трябва да се изнервяш на такива неща„, „Това е твърде дребно„, „Просто не му обръщай внимание“ и т.н. Негативните мисли, емоции, поведения и ситуации се превръщат в бреме за нас, най-вече когато няма с кой да ги обсъдим и кой да валидира, приеме и създаде пространство за нашия опит да премине през нашата система (вместо да засяда вътре в нас). Истински подарък е да имаме такъв близък човек, с който може да споделим и процеснем опита си. Но ако нямаме – може да потърси специалист. Разбира се, хубаво е ние самите също да тренираме да бъдем хора, които могат да валидират, разберат и създадат пространство на гнева в някой друг човек.

Та, в крайна сметка, да бъдеш човек движен от гняв означава ли, че не си движен от любов?

Не, не значи това!

Значи, че си позволяваш да бъдеш движен, от каквото възникне вътре в теб и ти създаде задвижване в този момент. И интересното е, че ако използваш гнева градивно, от една по-висока перспектива, може да видим, че ние всъщност сме движени от любов (аз, може съм мотивирана от гняв, но създавайки ценно съдържание за моя мастърмайнд е действие движено от любов към това, което правя, начина, по който го правя и хората, за които го правя).

Изисква се съзнателност да можеш да използваш гнева градивно. Изисква се да бъдем истински, когато повечето около нас ни казват, че трябва да сложим маската с усмивка. Изисква се и готовност за разбиране и прощаване, когато в някой моменти гневът може да вземе превес.

Но това е да бъдем цялостни. Това е пълнота на личността. Когато може да прегърнем всичко в себе си. Защото всичко е там, за да ни помогне да се движим напред.

Трудно е. Но ние с вас не сме хора, които се плашат от трудното. Ние с вас сме хора, които продължават напред, въпреки трудното.

Каква е ситуацията, която наскоро ви е разгневила? И как вместо да я оствяте да ви завлече в негативност, може да я използвате градивно?

Радвам се, че сме заедно по пътя напред.

Приятен и успешен ден,

Венета

3 насоки за по-ефективно учене

3 насоки за по-ефективно учене

Наскоро човек от групата за полезни навици зададе чудесен въпрос за ефективно учене и днес искамд а споделя с вас 3 насоки, които аз ползвам за по-ефективно учене, които евентуално могат да са по някакъв начин полезни и за вас. :)

1. Създаване на ясно разделение между основно и допълващо учене. За хората, които сме любопитни и искаме да учим нови неща е много лесно да се въвлечем в хиляди обучения, видеа, текстове и т.н. Всичко да ни е интересно, всичко да искаме да научим, и т.н. И тази черта на характера е много ценна! Само, че ако не я организираме – тя започва често да ни натоварва, отколкото реално да извличаме учене и вдъхновение от нея. Затова тук винаги предлагам стратегията да се създаде ясно разделение между основно и допълващо учене. Т.е. избор само на едно основно обучение, върху което се фокусираме, имаме ясно отделено време за него, вникваме в това обучение, може би имаме план за учене и дори е добре да имаме цел, която искаме от това учене. И всичко останало го приемаме като допълващо обучение – т.е. нещо, което четем/гледаме/слушаме спорадично, без да го търсим, без да изискваме детайлност, без да искаме от себе си да го разберем изцяло. То е просто странични информации, която задоволява нуждата ни от новост, от знание и го ползваме за допаминов хит, за радостта, която създава да научиш нещо ново или да прчетеш нещо вдъхновяващо.

Например в този конкретен момент за мен основно учене е слушане на един подкаст на една дама, която много харесвам. Тя има поредица от епизоди, свързани един с друг. Може би са около 40-60 епизода. И всеки ден си слушам по един подкаст. Това е моят фокус. Слушам го бавно. Присъствам за него. Спирам го като чуя нещо важно, мисля си как се отнася за мен и т.н. Всичко останало, което гледам, чета, слушам го правя, просто защото за мен ученето е голяма ценност, съзвада ми радост, но не се въвличам в него. Не го търся (само ако видя нещо случайно). Не се опитвам да разбера ако нещо пропусна. Не си разказвам как ако не се запиша на друго обучение ще пропусна нещо важно. :) Не си разказвам колко е важно да гледам поредното видео в youtube и т.н. Т.e. аз съзнателно знам кое е моето основно обучение и всичко останало го оставям да е просто като бекграунд на основното ми учене.

2. Задаване на ясен и конкретен интервал от време за учене (за основното обучение). За мен най-ценните инструменти за ефективност на време за граници и процеси. Ако нямаш граници, обикновено това води до изгубване. Т.е. ако нямаш ясно регулирано време за учене – или няма да го има и ще си разказваш цял ден как си пропуснал нещо днес, или е твърде много и си с усещане, че това трябва да изисква по-малко време. Много и малкото време са повече свързани със състоянието на ума ни (дали е спокоен или не) отколкото колко време нещо отнема. Когато няма ясни граници кога какво правиш е хаос и умът не е спокоен. Затова силно препоръчвам да си зададеш ясни граници в деня (кога точно, колко време точно) за учене.

Например в този момент работя, после имам някакво движение/спорт, после почивка около 30 минути и след тази почивка за 1 час е моето време за учене. Т.е. имам ясно дефинирано кога започва времето за учене и колко е дълго. То е съобразено с дължината на подкаста, който слушам, но 1 час мисля е добро средно време. Слушам подкаста само тогава, това е моето време за учене. не правя нищо друго, само слушам. Извън това време ако скролвам някъде и видя някое видео, статия или нещо друго – чета, но съзнателно гледам да не се въвличам толкова много, съзнателно не си разказвам колко е важно да гледам това ново видео, тази много важна статия, защото има един момент, в който от вдъхновяващо се превръща в натоварващо. И аз не искам да минавам тази граница. :)

Прецени кой момент от деня е най-подходящ за учене при теб и си създай този ясен прозорец от време за учене. Колкото минеш в него, толкова. Утре пак. :)

3. Опростяване. Тук имам предвид да виждаме общата структура/най-важните опорни точки на нещо и всичко останало да го гледаме като детайли на тази структура. Съответно – силно наблягаме да учим/разберем тази структура/опорни точки и не се изгубваме в детайлността.
Например в курса по съзнателност има 90 статии, но във всички статии има един единствен, един и същи процес, който се разглежда всеки път:
1. Забелязване.
2. Пауза.
3. Избор.
4. Действие.
Във всички статии се разглежда този процес (накрая въвеждам и „намерение“). Това са опорните точки. Във всички статии се разглежда този един единствен процес, просто е за различни ситуации и от различни гледни точки. Т.е. важното в този курс е да се упражняват тези 4 стъпки. А статиите да се четат просто за информация как може да се прилага процеса в различни ситуации. Това помага този процес да улегне в нас. Реално и главното, и общото са важни, но това опростяване, виждане на главните стълбове в едно обучени създава обща картина, контекст, в който ученето се случва по-ясно. Защото ако се гледа отделно, може да не се хване общата картина и това създава объркване, искане още да се мине материали, за да се разбере какво се има предвид, изпадане в детайли и т.н. В случая за съзнателността няма значение ако някоя статия се пропусне (даже 10 статии). Важно е тези 4 стъпки да се научат. Статиите само помагат за това. (Обяснила съм това по някакъв начин в началото, но може и да не се разбира какво имам предвид.)

По същия начин е с всяко обучение. Винаги има някакви опорни точки, който да видим в общото. И наблягаме на тях. Всичко останало обикновено е с цел да помогне на тези опорни точки да ги разберем по-добре и да работят за нас.

Това са моите 3 насоки, които ми помагат да направя доста по-подредено и некумпулсивно ученето си, но заедно с това получавам вдъхновението и задвижването от него. :) Ако ви допадат, може да ги пробвате, за да видите как биха работили за вас или да си ги напаснете по свой собствен начин. :)

Какво да правим, когато сме в обърканата/нестабилна среда на някаква промяна в живота си?

Какво да правим, когато сме в обърканата/нестабилна среда на някаква промяна в живота си?

 

Когато работим по цел във визията си, по някой свой проект, по задача, която ни е възложена – обикновено има три етапа, през които преминаваме: вдъхновяващо начало, объркана/нестабилна среда и свързан с повече отпуснатост край.

Повечето от нас нямаме проблем с вдъхновяващото начало и отпускащия край. Но имаме проблем с минаването през обърканата/нестабилна среда. Това е периодът, в който в нас възниква усещането, че не знаем какво правим. Заедно с това не знаем как да го направим. А да не говорим, че и често започваме да се чуди защо изобщо го правим.

Неприятно е. И понякога е психически натоварващо. И заедно с това е естествена част от процеса на създаване. Нищо ново не се ражда от познатото. Обърканата/нестабилна среда е периодът на иновация, през който имаме възможност да минем дори и в най-обикновените цели, проекти и задачи, които си поставяме.

 

Обърканата/нестабилна среда.

 

Този период винаги възниква за нас по пътя напред.

И единственият начин да минем спокойно и приятно през него е да се отпуснем в него. Да му позволим да бъде такъв какъвто е. Да му позволим да бъде толкова объркан, колкото е. Толкова неясен и разхвърлян колкото е. И просто да участваме в този етап с присъствие. С любопитсво. С интерес към хаотичната, но красива природа на процеса на създаване на нещо в живота ни.

Докато в един момент се обърнем назад и осъзнаем, че вече сме в отпуснатия край на тази своя промяна. И заедно с това усетим, че този път всъщност сме били отпуснати и спокойни през целия път от началото до края й. :) Прекрасно! Каква чудесна възможност сме имали да тренираме своята вътрешна стабилност, дори когато извън нас сме посредата на най-объркания си и нестабилен период в реализирането на своите цели, нали? :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

 

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. 🍀

Veneta

Стратегията ‘само още един път’

Стратегията ‘само още един път’

Когато сме мотивирани, вдъхновени и енергични, има много стратегии, които могат да ни помогнат да успяваме и постигаме целите си.

Днес обаче искам да ви споделя една стратегия, която може да използваме в моментите, когато нищо не ни върви, когато за пореден път се проваляме в някаква насока и вече ни е трудно да направим дори една крачка напред.

Стратегията се казва „само още един път“ и се изпълнява така – забравяш за всичките си неуспехи, за всичко, което е било до сега и се концентрираш единствено върху това да опиташ само още един път.

Т.е, забравяш за голямата цел, която преследваш. Забравяш за резултата, който искаш. Забравяш всички истории как трябва да бъде, как не трябва да бъде. Забравяш за неприятностните свързани с това, което искаш. Ако щеш, забравяш, че изобщо го искаш. И се концентрираш само в едно единствено нещо – да опиташ още един път.

Не изискваш от себе си да успееш. Не си готов да се осъждаш ако не успееш. Единствено се концентрираш върху това да опиташ само още един път.

Поддържаш тази стратегия докато усетиш, че може да държиш нещо по-голямо от нея в сърцето и в ума си. Но дори и по някое време да преминеш към някоя по-голяма стратегия, истината е, че успехът ти винаги стои в това да пробваш само още един път. А ти със сигурност можеш да направиш това! :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Умението, което ти гарантира израстване в работата и живота ти

Умението, което ти гарантира израстване в работата и живота ти

Преди да започна собствена дейност, последната ми работа беше като ръководител проекти в една голяма телекомуникационна компания. Работих там малко над 5 години и освен, че много ми помогна да доразвия уменията си за организиране и планиране, на тази работа развих едно от най-ценните умения на света. Това умение стана толкова ценно за мен, че когато избирам с кой да работя дългосрочно, това е единственото най-важно умение, което търся в хората.

Това е умението да търсиш решение (там където не виждаш да има решение или там, където някой ти казва, че няма решение).

Известно време след като започнах работа в тази фирма, ми дадоха проект, при който трябваше да работя с началника на продажбения отдел. Беше голям проект, аз не знаех почти нищо за него и когато възникнеше някакъв проблем, аз веднага отивах при шефа на продажбения отдел и му казвах: „Имаме този и този проблем. Какво да правя?„

И той винаги ми отговаряше едно и също нещо: „Какво е твоето решение на проблема?„

Когато той ми зададе за първи път този въпрос аз се обидих. Защото… ето ме мен, тази която съм нова и незнаеща, и ето го него, с години опит, нежелаещ да ми помогне, въпреки, че знае какво трябва да се направи!

Мина известно време, през което ми беше ужасно неприятно, когато възникнеше проблем, защото дори и да отида при него за съвет, той винаги ми казваше: „Какво е твоето решение на проблема?„ И чак, когато аз му кажех какво според мен може да се направи, чак тогава той ми казваше какво е ок и какво не е ок да се прави. Това ме изнервяше супер много. Приемах го като неглижиране на мен като човек и тотално нежелание той да ми помогне.

Работата с него в продължение на няколко месеца ми създаваше огромно вътрешно недоволство. Докато един ден, както си седях, възникна поредния проблем с проекта. Този път, преди да отида при него си казах, че дори и да ида при него да го попитам за съвет, той няма да ми помогне. Затова започнах да търся решения сама. Когато намерих няколко решения, отидох при него и му казах: „Имаме този и този проблем. Предлагам да пробваме това решение, а ако то не проработи – предлагам ето това следващо решение. Нека тестваме какво ще стане и ако не проработят и двете, ще обсъдим пак.“

Това беше един от първите пъти, в които го видях усмихнат и заинтересован в разговорите ни. От сегашната си гледна точка много добре разбирам защо. Няма много неща по-хубави от това срещу теб да седи човек, на който наистина му пука да намери решение на това, върху което се работи, да е готов да тества тези решения и да намери това, което наистина работи… без да те занимава с много глупости по пътя!

Тогава обаче не разбирах каква точно беше причината за промяната в отношението му към мен. Но несъзнателно започнах да развивам този модел: има проблем -> бъзро търся решение/решения на проблема -> казвам проблема на екипа и веднага споделям моето предложение за решение.

Не осъзнавах ценноста този модел на мислене и поведение. Докато един ден, в съвсем друг проект, около година след това, един човек дойде при мен и ми каза: „Имаме този и този проблем. Какво да правя?„

И аз съвсем автоматично отговорих: „Какво е твоето решение на проблема?„

Когато директора на продажбения отдел преди години ме попита същото, аз се обидих. Но сега виждах нещата така: човекът, който ме пита какво да прави, не си е мръднал пръста да помисли и потърси решение, и или иска отговор на готово, или иска да изгуби моето време да търся решение на задача, която той трябва да свърши. Разбира се, има неща, които някой трябва да ти ги каже как стават (въпреки, че дори и за тях може да дадеш предложение за решение), НО за повечето неща – ако помислиш логично или просто потърсиш информация как да стане в интернет, в някаква процедура или някъде другаде – ти ще намериш решение!

Преди около 5 години стартирах проект с един партньор. Още в началото не виждах истинска ангажираност от негова страна, но желанието ми да имам партньор в този проект надделя. Един ден възникна поредния проблем, аз му казах какво е нужно да се направи и той пое задачата. След около 4 часа ми писа, че в момента просто няма налично такова решение, което ни трябва. Аз казах „ок“ и въпреки това се заех да потърся и аз някакво решение. След 2 дни и половина търсене, инсталиране и тестване, открих решение. Т.е. от „няма решение“ до „има решение“ в случая стояха около 2 дни време и усилие, които някой да има желание да вложи. Това беше съвсем малък проблем, но беше поредния, който ми показа, че партньорът, който бях избрала или не е готов изцяло да се въвлече в проекта, или просто е човек, който не може да намира решения. Така, след тази ситуация прекратихме взаимоотношения.

Да намираш решения често изисква готовност да вложиш повече време и усилия, отколкото си предполагал, че нещо ще отнеме. И тук не става дума да намериш решение, за да се докажеш на някой (или дори на себе си!), че можеш да намериш решение. Тук дори не става дума да търсиш решение с надеждата, че някой ще ти плати повече за това (когато работиш за себе си така или иначе никой няма да ти плати). Тук става дума да се научиш да намираш решения, за да се превърнеш в човек, който може да решава проблеми. Тогава ти се превръщаш от обикновен пасив, в ценен актив в живота си и в компанията си. Решаването на проблеми е умение, което много малко хора имат. И още по-малко са тези, които не просто искат, а са готови да го развият.

Това е умението, което най-много ми помага да развивам собствените си проекти. Това е и единственото най-важно умение, което търся да видя, когато започвам да работя с някого. Защото, познай какво: проблеми винаги ще възникват (и в живота ти, и в работата ти) и ако ти не се обградиш с хора, при които всеки е готов да решава възникващите проблеми в неговата сфера на отговорност – тогава ти ще трябва да решаваш всички проблеми.

Та, искам да кажа следното:

Ако ти искаш да работиш работа, в която само да изпълняваш това, което някой ти казва (и няма абсолютно нищо лошо в това, ако това е което наистина искаш) – няма никакъв смисъл да се пънеш да развиваш това умение. Но ако ти искаш да израстваш в кариерата си, да качваш позицията в компанията си или искаш да се занимаваш със собствена дейност – по-добре се захващай за работа да изграждаш това умение. Защото ако ти се научиш да намираш решния там, където 95% от хората чакат на готово – ти ще се превърнеш в един от най-ценните активи както за компанията си, така и за собствения си живот! Реално това е играта на живота – преодоляване на проблемите, които възникнат и градене на живот, който си струва да бъде изживян. За напреднали играта е същата, но просто вече го правиш с усмивка. :)

Така че, следващият път, в който възникне проблем, приеми го като твоят шанс да започнеш да развиваш това умение в себе си и когато споделиш проблема на екипа си, бъди готов веднага да предложиш за одобрение поне едно решение на този проблем и готовност да тестваш това решение, за да разбереш дали наистина работи!

После може да ми пишеш какво се е случило. ;)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Как да накараш ума да ти помогне в реализиране на целите ти

Как да накараш ума да ти помогне в реализиране на целите ти

 

Често пиша за това, че когато имаме някаква неяснота в живота си – мозъкът ни автоматично запълва тази неяснота със автоматичен страх. Проблемът е, че когато си поставим някаква цел и тръгнем да я изпълняваме, пред нас винаги възникват някакви неясноти. Винаги има несигурност и винаги има моменти, в които не знаем какво точно правим. Та… тогава или блокираш и спираш да изпълняваш проекта си, или продължаваш.

Кое определя дали ти ще блокираш по пътя или ще продължаваш?

Общественото мнение е, че има хора, които просто намират начини и устремено продължават напред. И има други хора, на които просто не им се получава.

Неврологията обаче е на малко по-различно мнение! :)

От гледна точка на неврологията няма значение с какъв талант си се родил или пък какъв точно мозък имаш, а най-вече има значение в какъв режим работи мозъка ти. И тогава има само два варианта:

  1. мозък, който оперира предимно във „fight or flight“ режим и те блокира в изпълнението на целите ти, защото тук си тотално подвластен на страховете си, колкото и нерационални да са те;
  2. мозък, който оперира предимно в „rest and digest“ режим и сканира всичко около теб за варианти, по които да изпълниш максимално бързо и лесно целта си.

Как се махаме от „fight or flight“ и тренираме да стоим повече в „rest and digest“ е много интересна и доста обхватна тема, включаваща физиология, психология и среда, НО всичко започва от едно единствено място – създаването на яснота! Навикът да си създаваме яснота къде се намирам аз, какво реално ми се случва и кои са моите стъпки напред.

Докато вървим напред, ако нямаме яснота, мозъкът ни постоянно стои във „fight or flight“, просто защото той автоматично запълва всички неясноти със страх, а всичко напред по пътя ни е брутално неясно (ако не си създадем яснота). Така, бъдейки в това оцеляващо състояние, ние съвсем несъзнателно започваме да си разказваме истории колко е трудна една цел, как нас не ни бива, как точно ние не ставаме, че не е правилния момент, че няма начин, че ще ни отнеме твърде много време и всички други тъпи истории, които умът ни може да сътвори (от страх = липса на яснота).

Това, което реално се случва е, че мозъкът просто блокира от всички неясноти, които стоят пред нас и ни кара да си мислим, че няма как да продължим. Когато нямаме съзнателност, ние автоматично се ассоциираме с тези мисли, приемаме ги за верни и започваме да подравняваме поведението си в тяхната посока. Така спираме да изпълняваме целите си и се връщаме към сигурното, удобното и познатото.

От друга страна, ако ние си създадем яснота занапред – тогава ние показваме на мозъка си, че ИМА стъпки, по които да вървим напред. Показваме му с въображението си, че ние знаем пътя. Това помага на мозъка ни да се успокои и да премине в „rest and digest“ режим. Т.е. фокусът му вече не е насочен към това какви страшни неща могат да ни се случат и колко е трудно, а ние вече имаме план, имаме планирани стъпки напред, имаме яснота какво ще правим и когато има тази яснота, мозъкът ни се успокоява и започва да се фокусира върху това как да изпълни най-бързо и лесно нашият план, вместо да остава парализиран от страха и незивестността.

Другари, средата около нас е хаос. Ако ние стоим в този хаос, ние ще сме постоянно объркани и подвластни на страховете си. That’s it. Ние просто няма как да надвием 300 000 години еволюирал страх.

Алтернативата е да използваме въображението си и съзнателно да внесем яснота в живота си, за да успокоим мозъка си, че ИМА път напред и ние няма да се изгубим в неизвестността. Яснотата е тотален game changer, защото успокоява ума ни и така премахва объркването и мъглата от живота ни. Яснотата цъка лампата за пътя ни напред и така намалява страховете ни. Когато страховете ни намалеят, в нас се появява кураж да действаме по-смело. Когато действаме – имаме резултати. А вътрешната ни сила в голяма степен се създава именно от това да действаме и да постигаме резултати. Затова за всеки от нас нас е изключително важно да си създава яснота!

Как под дяволите си създаваме яснота?

Създаваме си яснота като просто си изградим дългосрочна визия и ясен план за реализиране на целите ни. Отговаряме си на въпросите какво искам занапред и какъв е плана да го постигна. Да, отговорите на тези въпроси не винаги определят посоката, по която реално ще действаме, но само това, че имаме някаква посока, някакъв план занапред, някаква яснота, успокоява мозъка ни. Така той оставя настрана страховете и започва да мисли по-адекватно и проактивно как да ни придвижва напред към целите ни.

6 принципа за АБСОЛЮТНА продуктивност

6 принципа за АБСОЛЮТНА продуктивност

 

Всяка сутрин се будя твърдо решен да променя света и едновременно с това да си изкарам дяволски добре. Това понякога прави трудно планирането на деня.
Елвин Брукс Уайт

 

Хората, които са утремени да реализират важен за тях проект или такива, които са натурално абициозни в работата си, много често натискат педала до такава степен, че просто не забелязват как малко по малко започват да се блъскат в стената на пълното изтощение. Умората обаче и изтощението са обратното на това, което ни трябва, за да постигаме по приятен начин истински значимите за нас цели и да живеем живота си с усещане за истинско присъствие, радост и вдъхновение да вървим напред.

 

Когато изтощението дойде – всичко започва да изглежда като неистово бутане нещата да се случат. Нищо не може истински да ни зарадва. Ефективността ни драстично намалява. Да се концентрираме става нещо почти невъзможно. Целите, които преди са ни вдъхновявали, сега ни създават негативност защото сме с усещането, че изобщо не сме способни да ги постигнем. Съответно мотивацията ни да върви напред започва да се изпарява.

 

Ключът към това да НЕ стигаме до това състояние е да имаме такава ежедневна рутина и планиране на времето ни, което ни осигурява превантивно справяне с изтощението и поддържане на абсолютна продуктивност, която ни помага да постигаме целите си и заедно с това да чувстваме радост, мир, креативност и вдъхновение да вървим напред.

 

По-долу споделям 6 принципа, които може да приложите веднага в ежедневието си и да повишат в пъти продуктивността и най-доборото ви състояние.

 

1. Отдаване сериозно внимание на времето за почивка. Нужно е да приемаме почивката си толкова сериозно, колкото приемаме и работата си. Когато сме истински фокусирани и работим по целите си с пълен капацитет – това е много таксуващо за нашата нервна система и физически за тялото ни. Затова е необходимо да си осигуряваме нужната почивка, която да възстанови ресурсите, които сме използвали. А не да продължаваме, напъвайки се да наливаме вода от празна кофа. Дълбоката работа е невъзможна без дълбоко възстановяване. Това означава, че е нужно да добавим почивката в графика си и да поемем пълна отговорност тя наистина да се случи. И под почивка се има предвид активна почивка. Т.е. правене на неща, които ви харесва да правите и които ви помагат да се върнете в състоянието си на истински мир, вдъхновение и красиво състояние. Това може да е разходка, освежаващ душ, разтягане, масаж, сауна, йога, природа и т.н.  За да може да вършим най-добрата си работа следва да сме в най-добрата си енергия и състояние.

2. Направете живота си бинарен. Това означава да сме 100% посветени на работата си, когато работим и 100% откъснати от нея, когато приключим работата си за деня. Във всеки един момент ти или следва да работиш на 100% с пълен капацитет, или следва да си 100% отдаден на пълно възстановяване от работата си. Всичко посредата е сива зона. Зона, в която нито си напълно фокусиран да вършиш адекватно работата си, нито си напълно отпуснат и може да си почивеш, наслъждавайки се на себе си и времето си без работа. Нашата цел е максимално да елиминираме тази сива зона и или да сме изцяло фокусирани в работата си, или да сме изцяло във възстановяване. Никой никога няма да се обърне назад и да съжалява, че не е прекарал повече време скролвайки Инстанграм, докато отговаря на важни за работата му мейли. Определете си ясен и точен прозорец в графика, който ще е 100% отдаден за работа. И си заложете ясен и точен час, в който искате да приключвате работа. Когато този час дойде, може да си имате нещо като ритуал, с който да приключвате деня и да покажете на мозъка си, че е време да превключи от режим на работа към режим възстановяваме, а не той да продължава да мисли за работа часове след приключването й. Дори само да поемете дъх, да издишате и да си кажете: „Край със задачите за днес!„, това може да е достатъчно ментално да приключите работната си част от деня и да преминете към по-отпуснат, възстановителен режим.

3. Направете си план за идеалния ден, който е изцяло подравнен и автентичен за вас. В колко часа искате да се събуждате? Какво ви създава вдъхновение да правите след събуждане? Колко време искате да работите на ден? Колко време искате да почивате на ден? Какво трябва да се случи в деня ви, за да е наистина хубав ден за вас? В каква последователност трябва да се случат дейностите в деня ви, за да са най-много съобразени с вас и ежедневието ви? Какви са нещата, които внасят истинско мир, присъствие, смисъл и напредък в деня ви. Опишете как изглежда един перфектен ден за вас по часове, съобразено с вашата енергия, с нещата, които вас ви карат да се чувствате добре, с времето за работа, което е най-оптимално за вас. И след това всеки ден следете да живеете дните си максимално съобразено с този ден. Аз например ползвам една изключително опростена таблиза за график и там имам описан перфектния ден за мен, където е описано всичко, което е важно за мен да се случи в деня, за да поддържам енергията си в максимално добро състояние, да се движа напред в изпълнение на важните за мен проекти и заедно с това да имам присъствие и радост в живеенето на живота си. Ако нямам много ясен и точен ориентир как искам да изглежда деня ми, за да е наистина удеовлетворяващ за мен, резултатът е, че винаги нещо остава на заден план и това нещо, колкото и малко да е, може да срине цялата ни продуктивност. Например важна част от моя ден е учене на нещо ново. Може да не е учене свързано с работата, а просто научаване на нещо ново и интересно за мен. Затова имам специално отделен час и половина всеки ден само и единствено за учене. И знам, че ако пропусна това време за няколко дни или няколко седмици, защото си разказвам, че през това време трябва да работя, или някой ме е поканил да ида на кафе, или съм решила, че е нужно да върша някаква друга работа – това веднага се отразява на по-малко вдъхновение в деня ми => по-ниска продуктивност => по=бавен прогрес => повече неудовлетворение… и т.н. Т.е. ако аз искам да съм максимално продуктивна (дългосрочно), ученето следва да е част от този ден. Друг пример е с времето ми за работа – знам, че ако работя 8 часа на ден това ми създаваусещане за изтощение и дългосрочно не съм продуктивна. Затова съм си заложила 4-5 часа дълбока фокусирана работа на ден и 1-2 повърхностна работа. И това работи чудесно за мен. Т.е. нужно е да знаете какво прави ВАШИЯ ден наистина продуктивен и наистина вдъхновяващ ден и как е нужно да е организиран по ВАШИЯ си начин. След това да живеете дните си максимално подравнени към този ориентир. Много е изморяващо да не правим нещата по нашия си автентичен начин, съобразен с нашата персоналност и ежедневие. Обратното – когато денят ни е съобразен с последователността, която е приятна за нас, по начина, който е приятен за нас – ние си създаваме достатъчно комфорт, който е стабилна основа за нас след това по-смело и спокойно да стъпваме в дискомфорта, който предизивикателните цели ни създават!

4. Прозорец за дълбока работа всеки ден. Когато не отделяме време да помислим кое е наистина важна за нас работа, тогава може да намерим себе си вършейки хиляди неща, никое от които да няма кой знае каква стойност. Дълбока работа означава работа по наистина вдъхновяваща, наистина важна и създаваща най-голямо въздействие/принос дейност. Работата, която би донесла максимално висок смисъл и резултат за вас. Един прозорец за истински дълбока работа обикновено е около 3 до 5 часа. Повече време започва да отива към изтощение на мозъка, заради интезивния фокус, който е таксуващ за организма ни. И вършим тази работа без разсейвания. Без компулсивно хвърляне в дейности просто защото има нещо за вършене. Отделяме този прозорец и си залагаме намерение, че това е нашата най-важна и съяествена част от работния ни ден. След като този прозорец свърши – може да се заемете с по-несъществените и повърхностни задачи. За мен например дълбока работа е работа по автоматизиране и делегиране на максимално много процеси, за да имам максимално малко участие за в бъдеще. Създаване на съдържание. Създаване на курсове. Създаване на презентации. Работа с клиентите ми. Това е моята зона на гениалност и моята дълбока работа е изцяло отразява това. Много е важно през тези 3 – 5 часа да нямаме никакво разсейване през това време. Колкото повече тренираме разсейване през денп си, толкова повече се отучаваме да вършим истински дълбока и фокусирана работа!

5. Ясна дефиниция какво е нужно да се случи в деня, за да е успешен ден + дефиниране на ясни и прости задачи за деня. Когато нямаме ясна дефиниция какво е нужно да се случи в рамките на този ден, за да бъде той успешен – тогава колкото и неща да сме свършили, те никога не ни изглеждат достатъчно! И това ни създава усещане за проваленост. Ето защо to do листите просто не работят и ВИНАГИ е по-добре да се работи с график, които ясно показва задачите само за деня! Дан Съливан например казва, че при планиране на деня е нужно задачите да отнемат максимум 60-70% от времето ни за работа. По този начин ако се окаже, че тези задачи изискват повече време за изпълнение, ние имаме достатъчно време, за да ги приключим и да се чувстваме успешни за деня. А ако наистина ги приключим в планираното време – ние ще сме си свършили задачите и ще имаме даже време да отговарим на спонтанните вдъхновения, които ни възникват през деня. Така отново се чувстваме успешни! А както може би сте забелязали, има огромна разлика да си лягаш вечер с усещането, че си успял този ден вместо с усещането, че пак не си свършил всичко планирано за деня и се чувстваш провален. Ако нямаме ясна дефиниция какво е нужно да се случи в деня, за да е успешен – всичко изглежда като едно безкрайно бутане на списък със задачи към някаква далечна крайна цел, което е много изморяващо. Важно е и задачите ни за деня да са много ясно и просто описани. Т.е. като си видиш задачата да знаеш какво и как е нужно да се направи, а не да прекарваш време в чудене, да трябва да търсиш допълнително информация, да недоволстваш, че задачата е тверде неясна или твърде обща, или твърде сложна. Преди да започнаеш седмицата си не трябва да се чудиш какво ще правиш, кога ще го правиш и как ще го направиш. Ако се чудиш – нужно е първо да организираш и дефинираш задачите си. Например аз всяка неделя планирам следващата седмица и целта е да имам много ясен план кой ден какво правя и задачите ми да са описани много просто и ясно, така че когато дойде време за тях, директно да започна работа по тях. Т.е. аз отделям специално време, за да организирам хаоса и да си създам опростен и ясен път напред, което брутално силно намалява стреса и неудовлетворението през седмицата. Ако погледнете графика си и няма нужда да мислите какво, как, кога и т.н. трябва да правите, а всичко е подредено, ясно, просто и сте говори да действате – това е признак за добре подготвен и описан график.

6. Спринт на работни сесии. Почивката е важна не само за една/две седмици или след работа, но и ПО време на работа. За да си осигурим почивка по време на работа най-добрата стратегия е да работим на спринтове за работа редувани със спринтове за почивка. Да речем преценили сте, че работиния ви ден ще е 6 часа. Залагате си таймер за тези 6 часа: 50 минути работна сесия и 10 минути почивка. По време на работната сесия не правите нищо друго освен да работите по задачата заложена в графика ви. Задавате си намерение, че това време е изцяло посветено на тази задача и през тези 50 минути се фокусирате само и единствено върху нея. През тези 50 минути не отваряте ФБ, не отваряте инстаграм, не отваряте мейла си, нищо. Само работите по задачата си. Когато алармата в края на 50-те минути звънне – имате 10 минути почивка, в които може да правите каквото си искате. Фб, инстаграм, мейла, танцуване, разтягане, хапване, нещо забавно, каквото ви дойде на ум. Разбира се – една от тези почивки може да е не 10, а 20-30 минути за обяд. Ползвайте тези спринтове както за дълбоката си работа, така и за повърхностните си задачи. Тези регулярни 10 минути почивка са изключително ценни и решаващи за нивото на енергията ни през деня. Ако на края на деня се чувствате изморени и без желание да правите каквото и да е – това 90% е защото не сте имали достатъчно кратки почивки през деня, които да поемат стреса от фокусирана работа и в които да можете да се подравните към продуктивно то си състояние. Ако на всеки 50 минути, вие много сериозно и отдадено си спазвате 10 минутната почивка, ще забелжите, че имате доста повече енергия и каппацитет за следработните си ангажименти. Знам, че някой хора казват как този принцип на 50/10 спринтова не може да пасне за тяхната работа, но… проявете малко креативност и нагласете този принцип така, че да работи за вас според вашето ежедневие и естество на работа. :)

Ок, другари! Нещата стоят така: ако не планирате ежедневието и рутината си да помагат на продуктивността ви, да ви създават вдъхновение, енергия, смисъл и радост – не очаквайте, че това ще се случи „естествено“. Естествената природа на живота е ХАОС! И ако в този хаос вие искате да имате свой собствен ред – трябва да имате план как ще го създадете. Един идиот с план, може да победи дори и най-талантливия гений, който подценява планирането.

 

Използвайте тези 6 принципа, за да планирате ежедневието и работата си и ви гарантирам, че продуктивността ви ще се подобри в пъти повече. Ще сте по-вдъхновени. Усещането ви за смисъл и цел в живота ще се увеличи. Ще се поддавате по-малко на дребни разсейвания. Ще напредвате по важните за вас проекти. И едновременно с това ще може да усетите радостта от това да си настоящ и наистина да живееш и радваш на живота. 
Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)
Най-работещата стратегия за успех в света

Най-работещата стратегия за успех в света

 

Когато работя с хора, независимо дали по изграждане на навици, създаване на визия, реализиране на идея или друга тема, ясно се разграничават два типа хора:

  • Такива, които се хвърлят на хиляди обучения и започват да следват „по учебник“ всяка стратегия, която им се даде.
  • Такива, които взимат една стратегия, която им допада и я нагласят така, че да им е приятна, удобна, вдъхновяваща и работеща за тях самите.

Без да ви бавя, директно ви казвам, че тези които успяват най-много (а и пътя им е най-приятен) са втория тип хора.

Това, което се случва с първия тип хора е следното: хващат една стратегия и като не проработи пробват друга. След това пробват трета, четвърта, пета и т.н. Влизат в една постоянна въртележка на търсене на „най-добрата“ стратегия за изграждане на полезни навици, за създаване на визия, за реализиране на идея, за отслабване, за маркетиране, за намиране на партньор, за увеличаване на парите си и т.н, и т.н. И когато не намерят тази перфектна стратегия – те решават, че нещо с тях не е наред и се отказват.

Така!

Ето как стоят нещата в реалността: много рядко някоя стратегия, която не е създадена от теб самия ще работи за теб самия на 100%! Възможно е, но се случва рядко.

Това, което обаче работи ВИНАГИ е следното: взимаш една (ЕДНА) стратегия, която ти резонира и по пътя я нагласяш така, че да ти е приятна, удобна, вдъхновяваща и работеща ЗА ТЕБ!

Защо трябва да я правиш приятна, удобна и вдъхновяваща за теб? Не трябва ли да блъскаш здраво, да доказваш, че можеш, да стоиш нон стоп в зоната си на дискомфорт? Не, не трябва. Ако стратегията не е приятна, удобна и вдъхновяваща за теб, тя ще те измори. Дългосрочно ще вземе живота от теб и ще те кара да се чувстваш супер неприятно. Което със сигурност значи, че няма да я следваш задълго и няма да работи за теб.

Как да направиш една стратегия работеща за теб? Първо – избери човек и стратегия, които усещаш приятни и наистина полезни за теб. Убеди се, че този човек е искрен, а не е просто добър маркетолог, който постоянно ти измисля нови проблеми, за да ти продава нови решения. И второ – след като си заложиш цел и следваш дадената ти стратегия, всяка неделя отдели един час и се запитай три въпроса: Кое се получи добре? Кое не се получи добре? Какво мога да променя следващата седмица, за да го направя по приятно, лесно, вдъхновяващо и работещо за мен? На база на тези 3 въпроса ти постоянно нагласяш действията си така, че да са приятни за теб и после чрез резултатите от тези действия откриваш кое е наистина работещо за теб и кое не. Следвайки този процес ти откриваш ТВОЯТА работеща стратегия, която едновременно ти е приятна и ти носи желания резултат.

В Програмата за полезни навици има само едно нещо, което упражняваме повече от всеки навик в Програмата и то е: саморефлексия. На всеки 7 дни се питаме: Кое се получи добре? Кое не се получи добре? Какво мога да променя следващата седмица, за да го направя по приятно, лесно, вдъхновяващо и работещо за мен? И по този начин ти откриваш стратегия създадена ОТ теб ЗА теб. Ето това, другари е най-работещата стратегия на света за теб.

Спри да си губиш времето и да следваш хиляди хора и хиляди стратегии! Това е супер изморяващо и обезкуражаващо!

Независимо дали искаш да изграждаш полезна рутина в деня си, дали искаш да създадеш и реализираш своя визия, дали искаш да отслабнеш, дали искаш да намериш партньор, да подобриш връзката си, да реализираш идеята си и т.н. – просто бъди от втория тип хора. Избери ЕДНА стратегия, която ти допада и я направи да работи за теб. Направи я най-добрата стратегия на света за теб! ;)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. ?

Как да накараш живота да ти харесва?

Как да накараш живота да ти харесва?

В този свят има само едно единствено нещо, което притежава интелигентност по-голяма от всеки човек, група, корпорация или каквото и да било друго на планетата. И това е Животът сам по себе си.

Животът съществува вече над 13,8 билиона години. От просто празно пространство, газове и вода в момента около нас има хора, сгради, паркове, коли, самолети, небостъргачи, райски острови, шумни градове, тихи улици. Всичко.

Всичко.

Наскоро една дама ми каза: „Не харесвам реалността такава каквато е.“

Всички сме си мислили за това, нали? Че реалността не отговаря на това, което искаме да е. И това ни дразни. Разстройва ни.

Ето обаче как изглеждат нещата отстрани – на настоящия момент му е било необходимо 13,8 билиона години да се случи за нас днес, в този момент, а единственото, което ние правим с него е да го осъждаме през своята малка перспектива. Харесва ми. Не ми харесва.

Все едно хората сме се събрали като някакво жури, което нон стоп оценява дали Животът си върши добре работата или не. И сме толкова заети да осъждаме живота, че вече дори не знаем как да го живеем. Камо ли пък – как да му се наслаждаваме.

Разбирате, че в една такава ситуация, няма как животът да ти харесва, нали?

Та, как тогава да накараш живота да ти харесва?

Първо – спри да осъждаш живота. Той е тук много преди теб и ще бъда много след теб. За цялото това време той е доказал, че се справя повече от перфектно, дори и когато ние не можем да видим това през нашата тясна перспектива. Така че, когато нещо „лошо“ се случи или нещо не е според твоите очаквания, не бързай да съдиш. Не бързай да реагираш. Не бързай да си създаваш проблеми. Не драматизирай. Животът не ти е давал обещание, че ще прави всичко по твоя начин, веднага, на секундата, както ти го искаш. Ако нещо не се получава, пробвай пак. Пробвай по друг начин. Пробвай нещо друго. Намери какво работи. Единственото, което ти гарантирам, че не работи е да се бориш с реалността. Защото тя е такава, какво е. И когато се бориш с нея, ти губиш в 100% от случаите.

Второ – гледай си работа. Всеки от нас има само няколко основни задължения и ако се концентрираме върху тях ние ще се чувстваме добре. Това са:

  • да се грижим за себе си – адекватна храна, движение, сън, почивка, медитация и т.н. – основните полезни навици. Ако физиологията ти страда, животът не е приятен. И ако на 20 години си могъл да си позволиш да подлагаш тялото си на амортизиращи неща и то да се възстановява бързо, то след 30тата ти година – това започва да става трудна задача.
  • да вършим нещата, които обичаме. Дали като основна работа или като хоби, няма значение. Както си го направиш. Но да отделяш време да правиш нещата, които истински обичаш е основна насока, която прави живота докосващ душата ни и удовлетворяващ. В момента, в който си кажеш, че имаш по-важни неща от нещата, които обичаш да правиш е моментът, в който животът ти започва да става неприятен. Ти не е нужно да страдаш, но ако избереш това за себе си, животът няма как да ти противоречи.
  • дисциплина. Може би сте забелязали, че да се грижиш за себе си, да поддържаш полезни навици и да вършиш нещата, които обичаш изисква дисциплина. Гравитацията, която при нас хората се проявява като „мързел“, ежедневно иска да ни смали, да ни накара да сведем глава, да останем малки и дребни, да не реализираме това, което искаме да реализираме. В един така устроен свят – ако нямаш достатъчно дисциплина си „чао“. Животът е тук от 13,8 билиона години. Това е играч на високо ниво. Ако искаш да играеш с него, ще трябва да проявиш фокус и дисциплина в това, което правиш. А не да се водиш по лесната и увличаща гравитация надолу. Дали можеш да го направиш – разбира се! Дали ще избереш да го направиш – не знам. Само ти можеш да решиш това.

Хората понякога наричат нещата, които им харесва да се случват „синхроничности“. Това не са синхроничности, другари. Това е интелигентността на живота в действие. Късметът е функция на живота, която достъпваш, когато спреш да осъждаш реалността и започнеш да си гледаш работа.

И ако го направиш – обещавам ти, че ти ще накараш живота да ти харесва. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Венета

Имаш много идеи, но не действаш по нито една от тях?

Имаш много идеи, но не действаш по нито една от тях?

 

Едно от основните неща, които ми казват хората, с които работя е:

„Имам супер много идеи и заедно с това не правя нищо по тях. Не знам откъде да започна. Не знам коя е по-важна. Не мога да се концентрирам да започна, апък дори и да започна – нямам постоянтсво да продължа.“

Ок! 

Нека разгледаме какво всъщност се случва тук.

Има два начина, по които може да подходим. Първият – аз мога да ви дам чудесни, изпитани, работещи стратегии как да започнете, какви стъпки да предприемете, как да имате постоянство в действията си напред и т.н. Но истината е, че всичко това, колкото е мега добро до е – то никога няма да проработи, ако вие нямате съзнателност какво се случва в главата ви. 

Ето какво имам предвид.

Причината за нашата неспосоност да се концентрираме и да изпълняваме целите си последователно, НЕ е това, че имаме много идеи или че нямаме правилната стратегия. Причината за нашата неспособност да се концентрираме и да действаме е продукт на един прекалено хаотичен и неспокоен ум. Когато умът ни е спокоен, това което следва да направим изплува на повърхността и ние имаме естествен подтик да го направим, без да се чудим дълго какво да правим и без някой да ни „мотивира“ да го правим.

Т.е. ние често си мисли, че проблемът ни идва от това, че имаме търде много идеи и това ни обърква кое да подхванем, какво да правим, но реално проблемът е нашият неспокоен ум. Нещо повече – многото идеи са резултат от нашия неспокоен ум!

Това шокира хората, защото… Не е ли супер да имаш много идеи?!?

Ами, всъщност не е супер!

Особено ако не можеш да действаш по никоя от тях!

Многото идеи са просто резултат от много мислене, that’s it!

От друга страна – когато умът ни е спокоен, най-съществената за нас идея и действие възникват на повърхността. Тогава ние не се чудим, маем, премисляме как, какво, кога, къде, а то е усещането сякаш е ясно, сякаш знаеш, сякаш няма смисъл дори да го мислиш. Нещо като: „Да, точно от тук започвам!“

В момента, в който задържим спокойствието на своя ум – нашата естествена вътрешна мъдрост възниква и ние знаем кое е нужно да направим в този момент. И всичко останало сякаш изведнъж остава на заден план, без да размива идеята, към която пристъпваме сега. Така и нашият капацитет за фокус, постоянство и креативност се отваря. И ние имаме достъп до енергипта и вътрешния ресурс да случим това, което искаме.

Основният начин да успокояваме ума си и да си създаваме този спокоен, но продуктивен вътрешен климат е практиката на медитация. Тя ни учи да се откъсваме от милионния поток на мисленето си, от хаотичността на ума си и така да даваме пространство на яснотата да възникне за нас и да ни придвижи към действие. Медитацията ни помага да не преследваме всяка мисъл, само защото е възникнала в главата ни. Тя ни помага да отсяваме само тези идеи, които изплуват на повърхността. И да се ангажираме с много малко от тях, за да имаме ресурса и капацитета реално да действаме. Защото това, което наистина има значение и наистина носи резултати е действието. :)

Та, вторият подход, който за мен е важно да споделям с хората е именно това – да имат практика,с която да успокояват ума си. Практика, която не ги въвлича в много идеи, а ни дава възможност да видим коя е нашата най-добра следваща стъпка и да имаме вътрешен подтик да я направим. Съзнавайки, че както живота, така и нашите идеи се реализират в действието.

Регистрирай се да получаваш други мои статии ТУК. През май месец започваме да практикуваме навика за ежедневна медитация и ако искате за един месец да попрактикувате заедно с нас – очаквам ви ТУК. Да се научим да създаваме спокойствие и яснота в главата си е едно от най-съществените неща, в които може да инвестираме и вярвам, че този модул определено може да ви бъде от полза. Започваме в петък, 01.05.! :))) Програмата е изцяло он-лайн, така че може да се включите отвсякъде и да се упражнявате в удобно за вас време! :) Цената за целия месец участие е 40лв. Очаквам ви заедно да създаваме пространство за своята лична яснота и своя естествен подтик да действаме ТУК! :)

Жива ли е твоята идея?

Жива ли е твоята идея?

 

Част от нещата, които правят живота ни, живот, който си струва да бъде изживян е това да реализираме идеите, които усещаме, че сърцето ни приканва да реализираме. 

Знам го, защото всеки път когато пиша дори и една статия, като тази – това е една идея, макар малка, която реализирам. И реализирайки я, това веднага осезаемо ми създава усещане за смисъл, за радост и усещане за живот. 

Вашето сърце може би не ви приканва да седите и да пишете статии, но знам… сигурна съм, че ви приканва да реализирате нещо. И то може би ви приканва да го реализирате отдавна. 

Какво да направя? Откъде да започна?

Обикновено това е един от първите въпроси, които ми задават хората, с които работим по реализиране на идеите им.

Днес няма да ви занимавам с планове, насоки, стъпки по изпълнени и т.н. Днес искам да обърнем внимание на нещо, което идва преди всичко останало. И то е въпросът: А твоята идея жива ли е?

От около 10 години реализирам свои идеи, като последните 5г. го правя като работа. И това, което все повече осъзнавам е, че идеите, които най-много са ме вдъхновявали и държали „будна“, са идеите, които са се превръщали в най-успешни проекти. Идеите обаче, които са ми били скучни или някакси времето, мястото, мотивацията ми за тях е минала – нито са ми били приятни за реализация, нито са ми донесли много в замяна.

След един такъв проект се сетих, че преди години бях гледала едно интервю с Норбеков, който разказваше как от много време има идея за някаква книга. Започнал я е, но не я довършва, просто защото… няма вдъхновение за това. Тогава си помислих, че това е голяма глупост, дори глезотия! Но с времето и с опита си разбирам, че една идея наистина има своето време, място и… капацитет за живот.

Или както Брус Липтън казва: всичко, включително идеите ни, има енергия. И всичко, включително идеите ни, търси повече от тази жизнена енергия. За да се реализират.

Ето го и АХА момента:

Идеите, които наистина те вдъхновяват търсят жизнена енергия. И те я намират в теб! Ти си този, който може да им даде живот.

Когато една идея е жива, тя резонира с теб. Т.е. ти даваш енергия на идеята, но и тя дава енергия на теб. Вие двамата сте повече, отколкото ако сте разделени!

Преди да започнете да мислите за изпълнение, за планове и т.н., запитайте се: Моята идея жива ли е?

Как разбирате дали вашата идея е жива?

Много просто! Гледате тези 4 насоки:

  • Усещане в тялото: като мислиш за тази идея те побиват тръпки или ти се свива корема сякаш имаш любовна среща… Накратко: чувстваш се добре! :)
  • Увеличена енергия: да мислиш или да говор за тази идея те събужда, ободрява, усмихва! Може да седиш и да си мислиш за нея с часове.
  • Синхроничности: животът постоянно ти праща най-различни намигвания, който отново и отново те подсещат за твоята идея. Думи в разговор, думи в песен, която слушаш, картина на билборд и т.н.
  • Не си отива: някой мисли идват и си отиват, но мисълта за тази идея сякаш просто постоянно възниква в главата ти. :)

Ако отговаряте на горните 4 насоки – значи вашата идея е жива! И най-важното нещо, което следва да направите е да предприемете вдъхновяващи действия по изпълнението й. Защото ако не го направите, ако системно не обръщате внимание на идеята си, идеята ви малко по малко ще умира! И една част от вас никога няма да живее. Едно от най-важните условия за приятно и вдъхновено реализиране на идеи е да… хванем вълната докато нашата идея е жива. Тогава всичко се случва много по-лесно, много по-приятно и много по… въздействащо както за нас самите, така и за хората, които биха се докоснали до това, което реализираме. :)

Част от нещата, които правят живота ни, живот, който си струва да бъде изживян е това да реализираме идеите, които усещаме, че сърцето ни приканва да реализираме. И ако вие сега сте разбрали, че вашата идея е жива – искам веднага да планирайте следващата си стъпка по изпълнението й! :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) В момента нямам свободни места в групата ми за реализиране на идеи, но ако имате интерес, пишете ми на info@venetadimitrova.com, за да ви имам предвид. В групата се срещаме 2 пъти в месеца, за да обсъдим спънки по реализацията, решения и планиране на задачите за следващите 2 седмици. Всеки за своята идея, според свободното си време и ангажименти. :) 

3 причини защо сме постоянно уморени

3 причини защо сме постоянно уморени

 

Естественото състояние на хората е да сме в приятното си, усмихнато състояние (поне в по-голямата част от времето си). Това обаче, което се забелязва е, че хората сме все по-изморени. Цял ден, всеки ден. Което веднага сваля състоянието ни и ние преживяваме света от една много по-ниска, стеснена, безинтересна перспектива. И ние започваме да свикваме с това положение толкова много, че го приемаме за „нормално“ и може да прекараме години там.

Днес искам да ви споделя 3 насоки, които съм забелязала, че създават (и натрупват) голяма умора и ако не обърнем внимание на тези насоки, то тази наша умора и ниско състояние може да продължи много дълго.

Ето и 3 от основните насоки, които силно ни изморяват:

1. Постоянно реагираме на несигурностите ни, неадекватностите ни и страховете ни. Ние искаме да сме перфектни, да изглеждаме перфектно, искаме да се докажем пред другите, че заслужаваме, искаме те да ни одобрят, крием частите от нас, които мислим, че не са наред и от които се срамуваме. Носим маски, хабим енергия да се правим на някой който не сме, от страх че може да ни изоставят, уволнят, наранят, подиграват. Бъхтим, искаме да се справим с всичко сами от неспособност да помолим за по мощ. От страх, че ще ни помислят за слаби. Въртим, реагираме, циклим върху негативните си истории за нашата недостатъчност, неспособност, незначителност, неадекватност. Събуждаме се вечер от тези истории. Задълбаваме в тях ежедневно. Отдаваме им времето и енергията си. И т.н и т.н. И всичко това безумно ни изморява. Без дори да забележим!

Решението тук е първо съзнателност – изобщо да забележим, че всичко това се случва с нас. Не да го живеем, а да го забележим, да го видим отстрани. Да забележим как се случва и как ни изморява. И второ – след като забележим, да се отпуснем. Да си спомним, че всички имаме своите несигурности и неадекватности, и че това е ок. Това е нещото, което ни прави хора. Да си спомним, че не е нужно да се доказваме на който и да било за каквото и да било. Да си спомним, че не е нужно да се сравняваме. Да си спомним да бъдем автентични и да си позволим да бъдем такива. Да не ни е срам от себе си, а да се гордеем със себе си. Да бъдем нищо по-малко от най-добрия и най-подкрепящия приятел за себе си, който бихме могли да имаме. И, разбира се, поставяне на граници с всеки и за всичко, което сметнем, че е под това което искаме да толерираме в живота си.

2. Не правим това, което ни носи радост. Ние дори може би не знаем какво точно ни носи радост, защото постоянно правим това, което трябва да правим и почти не си позволяваме да правим това, което искаме да правим. Защо това се случва? За всеки е различно и вие може да изследвате сам за себе си. Идеята тук е да осъзнаем, че сме изморени от всичкото трябва в живота ни. И съзнателно да си позволим, съзнателно да създадем време да правим неща, които искрено искаме, които биха ни създали радост и ни карат да се усещаме естествено усмихнати, живи. Това създава енергия, усещане за живот в нас!

Тук може да се включи и умора от това, че не работим по вдъхновяващи за нас проекти. И умора, когато не учим нови интересни за нас неща, умения. Развитието е основна, много важна нужда за нас хората и ако не учим нови неща, и не работим по вдъхновяващи за нас проекти – душата ни започва да атрофира и създава апатия в нас. Ако в момента работите по проект, който смятате за важен, но твърде много ви сваля състоянието – опитайте да вкарате повече радост в останала част от деня си. Или паузирайте малко този проект, докато се подравните към жизнеността си и тогава преценете дали наистина искате да продължите, дали има нужда да се промени в изпълнението, да е по друг начин.

3. Тялото ни е във възпаление. Ако приемем мисленето, състоянието и психологията ни като софтуер, то този софтуер няма как да работи адекватно ако хардуера е на издъхване. Нездравословна храна, пушене, пиене, липса на достатъчно и различно движение, недостатъчен или недобър сън, липса на адекватна и достатъчна почивка, пиене на хапчета, хранителни нетолерантности, дефицити на витамини и минерали. Всичко това създава силно възпаление в тялото ни и брутално съсипва биологията ни. А когато биологията ни не е ок, нервната ни система почти няма шанс да се саморегулира и да се справя добре със стреса. Не ме интересува колко ви е все тая за здравословния начин на живот. Ако искате да имате усещане за живот – тогава следва да подобрите храненето, движението, спането и почивката си. Кодовите думи, както винаги тук са: полезни навици.

Другари, не знам за какво си мечтаете в този живот. Но знам, че за каквото и да си мечтаете, ако сте постоянно изморени – то ще се случи много бавно и трудно, ако изобщо се случи. Затова – всеки път, когато се почувствате изморени за твърде дълго време – обърнете внимание на това. Дефинирайте откъде идва. И си набележете стъпки как отново да се подравните към по-жизненото си състояние. Не просто, за да изпълните проекта, който сърцето ви привива да случите, а за да усещате живот в себе си, докато вървите напред!

И не забравяйте, че всички сме заедно по този път напред. :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. :)  Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

7 сковаващи навика, които тотално ни блокират

7 сковаващи навика, които тотално ни блокират

 

Обикновено пиша и говоря за полезни навици, които ни помагат да бъдем по-будни, по-активни и по-живи. От другата страна на уравнението обаче стоят лошите ни навици, някои от които ежедневно сриват самочувствието, потенциала и представянето ни. Днес искам с вас да обърнем внимание именно на тези лоши навици, защото посочването им ни помага по-ясно да ги забележим в себе си и следователно по-лесно да ги преодоляваме, за да може във важни за нас ситуации да продължаваме по-бързо и уверено напред.

Ок!

Ето 7 от най-сковаващите навика, които тотално ни блокират:

  1. Перфекционизъм. Знам, че всички сте усещали сковаването от перфекционизма си и въпреки това в следващи ситуации отново се хващате за него, сякаш не си спомняте вредността му. Вярването, че когато правим нещо то трябва да е перфектно и всеки детайл трябва да е изпипан иначе няма смисъл да го правим. Това е един от най-блокиращите начини на мислене. Всички, които си разнасят перфекционизма на пиадестал или изобщо не започват това, което искат да правят или си създават толкова много вътрешен стрес, че губят време, нерви и енергия, които правят живота им безрадостен, бавен и труден. Когато създадох Програмата за полезни навици, моят перфекционизъм ме накара да я редактирам цялата, защото трябваше да е… перфектна. След като изгубих цяла една година в редакции, намерих себе си на място, в което моят перфекционизъм ми каза, че е добре пак да я редактирам, защото имам нови идеи как да стане още по-перфектна! Тук вече осезаемо усетих напрежението и спирачките от перфекционизма си. Осъзнах, че влизам в цикъл и съзнателно го прекратих. Прекратих и всички редакции. Нещо повече – обещах си, че никога повече няма да редактирам нищо, а просто ще продължавам напред. Като резултат от това решение – вместо да губя още време и да цикля на едно място в безкрайни редакции, аз създадох още два брутално готини курса по минимализъм и съзнателност. Сега, когато хората споделят колко добре им действат тези курсове, на мен ми става ясно едно нещо – никой няма нужда от нашия перфекционизъм, другари! Единственото, което има нужда е да реализираме това, което сърцето ни насочва и правейки го – да бъдем от полза на хората около нас. Да, ще има хора, които ще предизвикват перфекционизма ви отново, но вас ви интересуват хората, на които може да помогнете, а не хората, които ви критикуват за всяка малка грешка. Помислете сега – къде перфекционизмът ви блокира във вашата работа, във вашата връзка, във живеенето ви? Усещате ли напрежението в себе си – от желанието всичко да е перфектно, да се представите перфектно, да бъдете перфектни? И усещате ли как идеята да изхвърлите перфекционизма и да бъдете истински ви отпуска и създава спокойствие?
  2. Постоянно съмнение в себе си. Какво ако не се справя? Какво ако не се получи? Сигурно ще изглеждам тъпо в очите на другите. Малък е шанса да се справя. Аз дори не знам как да започна. Ако нямаме съзнателност какво си разказваме в главата – ние се отказваме още преди да сме се зарадвали, че някаква красива идея ни е навестила! Целият този негативен вътрешен диалог със себе си е изключително обезсърчаващ! Изпълнението на една идея и дори изпълнението на едно действие изисква от нас енергия. И ако ние вкарваме 80% от енергията си в съмнения и истории, че няма да се справим – как очаквате да случите тази идея? Как очаквате да изпълните това действие? Другари, как излизаме от този навик на обезсърчаващо съмнение? Като започнем да си казваме: „Да, мога да го направя!“ Дори и когато не знаем как ще го направим! Ние просто вярваме, че ще намерим начин. Защото вярваме в себе си. Развиваме брутална, непокталима, стоманена вяра в себе си. Ако нещо не се получи – коригираме действията си, подхода си, плана си и  опитваме пак. Ако напълним мозъка си с мисли и вярвания, че можем – съмнението намалява, самоувереността ни се увеличава и от това състояние ние действаме и получаваме резултати.
  3. Отлагане. На повърхността ние може да имаме хиляди причини за отлагане, но в реалността основната причина за отлагането е страх, че няма да се справим с нещо, което ние възприемаме като трудно. А страхът е химична реакция в тялото ни, с която несъзнателният ни ум ни държи в комфортната зона, защото смята, че ако излезем извън нея – ще бъдем наранени. That’s it. Отлагането се преодолява в две стъпки. 1 – създаваме ясен план и график за изпълнение на това, което искаме да изпълним. 2 – когато дойде време за изпълнение според графика ни – просто сядаме и го изпълняваме. Не се борим със страха, не се борим с мислите, че искаме да отложим, не се борим, че „изведнъж“ са възникнали други „важни“ неща за вършене. Не се борим с нищо. Само си казваме: „Да, страх ме… да, усещам, че искам да отложа отново… да, забелязвам, че нещо друго иска да открадне вниманието ми – но аз мога да седна и да изпълня планираната си стъпка. Аз избирам да изпълня графика си. Това е важно за мен.“ И започваме. 
  4. Сравняване с другите хора. Всеки от нас има различен начин, по който реализира това, което иска. Някои хора са по-бързи в едно, по-бавни в друго. За някои хора е добре да действат веднага, за други е важно да си дадат време за размисъл. Безсмислено е да се сравняваме, защото сме различни. Ако гледаме някой успешен човек и си казваме „Кой съм аз, че да се меря с него?“ – това е изключително потискащо и омаловажаващо нас. Ние имаме други предимства, друг начин на представяне, друга харизма, друга очарователност. И вместо да омаловажаваме и блокираме себе си, разказвайки си, че никога няма да сме като този или онзи човек, по-добре да се фокусираме върху това да реализираме себе си, по своя си начин. Друг начин да шифтнем блокиращото сравняване е като видим някой успешен – вместо да се сравняваме и блокираме, да си кажем, че щом той е постигнал този успех – значи това е възможно и за нас. Експериментирайте и вижте кой е вашия начин да неутрализирате парализиращото сравняване!
  5. Натоварване с прекалено много задачи. Аз съм огромен фен на работата с график и първото, което правя с хората, с които работя е да организираме графика им. Един от най-големите проблеми, които виждам е, че хората си слагат твърде голям списък със задачи в графика и понеже съвсем естествено няма как да изпълнят всички задачи, накрая на деня те се чувстват като провалени, неуспешни хора. Хайде сега станете на другия ден, натоварени с усещането, че нямате никакви успехи и опитайте да имате успешен ден. Не става! Увеличете този цикъл за една година и ще имате един отчаян от себе си човек, който постоянно се чувства провален, независимо колко много върши! Просто, защото той вижда само това, което не е направил и тотално не осъзнава какво Е направил. Както казва Дан Съливън от Strategic coach – това не е игра на продуктивност, колкото е игра на това да знаем как да накараме графика си да ни помага да се чувстваме успешни. Започваме ли деня с усещането, че сме успешни и имаме прогрес – това е състоянието, което ни помага да вървим напред и да не се огъваме лесно пред проблемите.
  6. Прибързани предположения и решения. Важно е винаги да вярваме В себе си, но е важно не винаги да вярваме НА себе си. Всеки от нас гледа на света през призмата на своя опит, ограничаващи вярвания, страхове и потиснатости, които често ни карат да правим бързи заключения и да взимаме бързи решения, които ни създават още повече проблеми и сковавания. Ок е да взимаме бързи, инстинктивни решения в области, в които сме добри и се усещаме в силата си. Но в областите, в които усещаме, че имаме някакви спънки или когато сме в нова територия – независимо какво ни казва инстинкта, е добре да си дадем време за размисъл. Защото това, което ни казва инстинкта в тези по-слаби за нас области, много често идва от страха и ограниченията ни, а не от интуицията, която ни насочва. Преспете една вечер. Ако е нужно преспете повече вечери. Кажете на другите, че искате малко време да си помислите и тогава ще им дадете отговор. Даваме си достатъчно време, в което да погледнем на ситуацията от различни ъгли, за да може да вземем адекватно решение, за което след това да не съжаляваме. 
  7. Неспазване на навиците, които ни правят успешни. Това се случва много често и обикновено съвсем без да забележим. Някой започва рутина от полезни навици, в него се заражда усещане за будност, за енергичност, за живот. Започва да действа. Започва да получава добри резултати и… по някое време спира да изпълнява полезните си навици, защото си мисли, че тези навици вече на него не му трябват. Малко по малко будността, яснотата напред и успехите намаляват. Защо? Защото сме спрели да правим това, което ни дава живот. Самата дума „навик“ означава нещо, което правим регулярно. Може би не всеки ден, но достатъчно пъти, за да получим полезния ефект от него. А когато спрем този навик, съвсем естествено полезния ефект от него също изчезва. Аз няколко пъти съм отпадала от полезната си рутина за по-дълго време и от първа ръка знам колко неприятни са последствията. В момента, в който осъзнаем, че това се е случило – просто започваме полезните си навици отново. Описваме какво, как и къде искаме да изпълняваме като зареждаща рутина, слагаме си го в графика и с малки стъпки действаме в посока отново да си изградим зареждащата и вдъхновяващата за нас рутина. Знам, че е неприятно отново да започваме отново, но в крайна сметка животът е приключение, а не организирана екскурзия. :)

Важно е да се фокусираме върху това да изграждаме полезни навици и да поддържаме рутината, която ни дава будност, яснота и усещане за живот. Но понякога е наистина полезно да посочим поведенията, които ни дърпат назад (както 7-те посочени по-горе), за да може да ги забележим по-ясно в себе си и съзнателно да се откачаме от тях, за да продължаваме по-бързо и жизнено напред! :)

Това е другари! :) Запишете се да получавате мои статии ТУК. За всичко останало – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК, където всеки месец упражняваме по един полезен навик, който създава в нас будност, енергичност и вдъхновение да правим това, което искаме да правим, без да се поддаваме толкова много на страховете и съмненията си. С натрупването на всички навици – те създават в нас много красиво усещане за смелост и дейност в живота ни. Тази Програма всеки ден ми напомня да поддържам своята полезна рутина и да имам куража да продължавам напред дори в трудните и объркани моменти. :) Включете се заедно с мен днес ТУК. :)

Как да стартираме по-бързо проекта си

Как да стартираме по-бързо проекта си

 

Наскоро се видях с приятел, който много отдавана иска да започне един свой проект… но се чувства блокирал.

Като много хора, които искат да започнат блог, да снимат видеа или да стартират някакъв друг творчески или бизнес проект – той се чувства блокирал от претоварването, от нуждата да взима хиляди решения, от бездействието си и какво ли още не.

По-долу ще споделя 3 стъпки, които могат да ви помогнат да преодолеете тези бариери и да стартирате по-бързо проекта си. Защото в крайна сметка единственото, което има значение е да реализирате проекта, който сърцето ви подсказва. Това е, което ще създаде смисъл и ще промени живота ви. Какво ще кажат другите, как ще изглеждате пред тях, какво някой ще си помисли и т.н. – всичко това е второстепенен булшит, който няма никакво значение.

Ок.

Нека накратко видим кои са основните бариери, които спират хората да стартират бързо  проекта си и как може да ги преодолеем:

  • Усещане за претрупаност. Ясно е, че всички имаме много неща за вършене, но ако се концентрираме върху огромната купчина, която стои пред нас – това със сигурност създава непреодолимо усещане за товар, което просто те блокира. Ключът към преодоляване на това препятствие е да вземете само една стъпка. Концентрирате се единствено върху нея. Избирате едно малко действие и започвате. Вие знаете къде искате да стигнете занапред. А може би не знаете – все едно. Важното е фокусът да е изцяло върху правенето на текущата една стъпка. После следващата. И т.н.
  • Не знаете как да започнете. Истината е, че няма значение как ще започнете. Това, което има значение е да предприемете действие и да започнете. Веднъж започнете ли – вие по всяко време може да промените посоката, ако по пътя се окаже, че нещо друго трябва да се направи. Например: Не знам как да стартирам блог – дали да започна да пиша статии, дали да си купя домейн, дали да избера тема за сайта ми, дали да чета първо статии как се блогва??? Няма значение с какво точно ще започнеш. Просто избираш едно и започваш. 
  • Нерешителност при трудни избори. За да преодолеете тази пречка – при труден избор, просто изберете опцията, която ви създава вдъхновение и вътрешен мир/отпускане, и действайте. Аз често казвам, че е по-добре със 100км/ч в грешната посока, отколкото да стоим блокирали на кръстопът. Да, вие може да вземете грешно решение (макар че ти никога не знаеш дали едно решение е наистина „грешно“), но взимайки решение и действайки – ти поне ще научиш дали това решение е правилно за теб или не и ще продължиш напред, а няма да седиш и да се чудиш, блокирайки се още повече. Ние винаги учим по-бързо чрез правене. По-късно ти винаги може да вземеш друго решение и да промениш посоката. Освен това – тренирайте да не се обвинявате толкова ожесточено за недобрите си решения и по-бързо да си прощавате за тях. Абсолютно никой друг не ви съди толкова строго за тях, колкото вие самите.
  • Нуждата да направим нещата по най-правилния начин (перфекционизъм). Перфекционизмът е просто отговор на нашето усещане за несигурност. Че може би няма да бъдем приети. Че може би ще бъдем отхвърлени. Нуждата всичко да е перфектно е фантазия. Никой няма нужда от твоя перфекционизъм. То е единствено и само еротична идея в твоя си ум. Единственото, от което имаме нужда е да започнеш и да пуснеш проекта си – след това може да доизкусуряваш колкото си искаш.
  • Чакаме подходящия момент. Това е още отлагане и несъзнателно реагиране на нашата несигурност. Ето я изненадата  (която, разбира се, не е никаква изненада) – всеки момент е едновременно неподходящ и подходящ. Всеки момент е просто… момент. Действайки, ние правим този момент подходящ. Т.е. ние не чакаме момента, ние чакаме себе си. Да действаме.
  • Страх от провал. Ние всички имаме този страх. Не знаем как ще се развият нещата, защото просто не е възможно да знаем. Ние искаме да можем да контролираме резултата. Но не можем. И честно казано – би било доста скучно ако винаги можехме да контролираме резултата от това, което правим. В реалността има нещо красиво в това да не знаем, ако прегърнем това незнание и се концентрираме върху това просто да реализираме нещото, което сърцето ни подканва да реализираме. Да започнем и да направим първата крачка. А по пътя даваме достатъчно любов и съчувствие към себе си. И доверие, че каквото и да се случи, ти ще си Ок. Дори и нещо да се обърка – ти можеш да се справиш с това. Ние винаги може да измислим нещо, да се справим и да продължим напред.
  • Не знаеш как да го направиш и дали изобщо можеш да го направиш. Това отново е следствие от несигурността. Напомни си, че никой не знае дали може или не може да направи нещо предизвикателно. Ние просто опитваме и разбираме. Просто започваме. Правим една крачка. После следващата. Това всеки може да го направи. И разбира се, потърси помощ, когато не знаеш нещо или имаш нужда от това. 
  • Отлагане на започването, за да четеш/учиш всичко за това как да започнеш. Отново несигурност, която ни кара да отлагаме. Цялото подготвяне на света не е сравнимо с действието и реалното правене. Нещо повече: колкото повече четем – толкова повече се блокираме и толкова повече бариери ни възникват. Може да се справите с тази пречка, използвайки горните съвети – просто започвате, правите първата крачка, доверявате се, че каквото и да стане – може да се справите и продължавате напред. 

Ок, това са горе-долу основните бариери, които спират повечето хора да започнах проекта си (понякога с години). Вие може дори да видите някои общи теми: основното е – усещане за страх и несигурност.

Нека видим как бихме могли да се справим с това чрез съзнателност, така че в крайна сметка да стартираме проекта си… по-бързо:

  1. Даваме си позволение да усетим страха и несигурността си. Това е като мини медитация. Когато усетите страх от провал или някакъв вид несигурност, която ви блокира да действате по проекта си (обикновено се усеща като стрес, нерешителност, отбягване на нещо, което уж ви е важно) – паузирайте за 2 минути и си позволете да почувствате това усещане на страх, стрес, несигурност. Не бягаме, не се разсейваме с нещо, а съзнателно оставаме в ситуацията. Не си разказваме истории за това колко лошо се чувстваме, колко сме натоварени, колко е несигурно всичко и т.н., а просто опитваме да усетим как се чувстваме физически в този момент на страх и несигурност. Наблюдаваме какво се случва с тялото ни. С любопитство. Това, което ще забележим за тези 2 минути е, че нашето усещане за страх и несигурност, ако му дадем малко пространство – то постепенно намалява. Ще забележим, че ние сме абсолютно Ок в тази ситуация на страх и несигурност, и вместо да отлагаме и бягаме – ние можем да предприемем стъпка напред. 
  2. Избираме една стъпка, която да направим. Даваме си 1 минута, за да изберем една стъпка: да напишем структурата с няколко точни на курса си, да се обадим на 2-ма, 3-ма човека, които знаем, че могат да ни съдействат, да купим материалите, които са ни необходими или каквото и да е по вашия проект. Вие може да имате 10 неща за правене по този проект (или 100). Това няма значение – просто изберете едно. Което и да е. Дори и да е „грешно“ няма значение. Просто изберете. Съзнателно не позволяваме на страхът и несигурността ни, да ни спират. Осъзнаваме, че може да чувстваме страх и несигурност и да сме тотално Ок с това. Затова просто избираме стъпката, която да направим. 
  3. Действаме. Залагаме си на таймера 20 минути и действаме. Изцяло потъваме в изпълнението на стъпката, която сме избрали. За тези 20 минути не си позволявайте да се разсеете с Фб, мейла или нещо друго. За тези 20 минути единственото, което има значение за вас е вашата стъпка. Фокус единствено върху изпълнението на вашата стъпка с уважение, с потъване в дейността, с усмивка. Това са само 20 минути, така че всичко е наред, може да се справим.

След като 20-те минути свършат – може да си дадете 5- 6 минути почивка, да се поразтегнете, да направите няколко клека и да усетите – как беше за вас тази стъпка. Какво се получи, какво не? Какво повече научихте? Трябва ли следващата стъпка да е различна или да продължите с това? Трябва ли нещо да се адаптира за вас? Усещате ли се добре, че все пак започнахте? След това, ако имате време – може да направите още 20 минути действие. Ако не – запишете си в графика кога ще е следващият път за действие и до този момент – забравете за проекта си (т.е. не се обвинявайте, че нищо не правите, защото имате ясен план в графика си кога ще го правите).

Ето така стартирате вашия проект по-бързо. Като предприемате по една стъпка и поддържате движението си напред. Обръщайки внимание на това, че с времето – от тези уж малки стъпки, вие натрупвате прогрес! И това ви окуражава да продължавате. Всеки. Ден. Търсейки съдействие, когато имате нужда. Проявявайки разбиране и съчувствие към себе си, когато има нужда. Припомняйки си, че единственото, което е важно за вас, е да реализирате проекта, който сърцето ви подтиква да реализирате. Усещайки страха и несигурността по пътя. Но избирайки да продължите напред. С усмивка, посредата на страха и нестабилността си.

Това е една красива история. 

Това е историята за реализиране на твоя важен за теб проект. :)

Най-важната полза от изграждането на полезни навици е именно, че те създават в нас спокойно физическо, емоционално и ментално състояние, на база на което ние имаме повече будност, енергия и решителност да действаме и изпълняваме проектите си. )) Ако до сега не сте опитвали целенасочено да изграждате полезни навици в ежедневието си или искате да надградите вече започнатите – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици Alephia. :) До неделя 29.12. може да се включите на намалена цена от 20лв. за модул или 210лв. за всички модули, за цяла година обучение по изграждане на полезни навици! :))) Запиши се с мен тук: alephia.net и започваме на 01.01.2020г. :)

Най-добрият инструмент за лична самоорганизация: план-график! (включен темплейт)

Най-добрият инструмент за лична самоорганизация: план-график! (включен темплейт)

 

Една от основните насоки, за които най-често говоря е изграждане на отговорност към себе си за реализиране на промените, целите и проектите, които са важни за нас.

Т.е. – аз не вярвам в идеята да търсим някой друг да ни бута или държи отговорни да изпълняваме това, което е важно лично за нас (т.нар. accountability partner), а вярвам в това съзнателно да изградим отговорност към себе си, да създадем спешност вътре в себе си, за да реализираме важните за нас промени и проекти.

Никой наистина успешен човек в света не разчита на „accountability partner“ да постига целите си. Те всички имат силна вътрешна отговорност към себе си да случат това, което те искат. Да, може би имат нужда от съдействие да си създадт по-добра яснота и план за дадена цел, но отговорността и задвижването идва от тях.

Друго, което смятам за доста важно да му се обърне внимание е, че нещо, което Сет Годин споделя много добре, а именно: изпълнението с отговорност към друг е изпълнение на база вина, а изпълнението с отговорност към себе си е изпълнение на база на нашата вътрешна ангажираност да случим това, което е наистина важно за нас да бъде случено.

Когато правиш неща, защото някой друг те държи отговорен работи за нещо малко и кратко. Но дългосрочно води до трупане на вина и напрежение вътре в нас, и дори и да постигнеш даденото нещо, ще се усеща като провал, защото вътрешно няма да се чувстваш добре. Това, което създаваш с напрежение и вина, след това винаги се усеща неприятно.

Да правиш нещата на база отговорност лично към себе си е проява на зрялост. То е надрастване на чакането някой друг постоянно да те бута да правиш това, което ТИ искаш да правиш. То е поемане на отговорност лично към себе си (а не към Иван от отсрещния блок) да реализираш подтиците на собственото си сърцето.

 

Въпросът за минилиони тук е: Как изграждаш силна самоорганизация и отговорност към себе си?

И отговорът е (както в повечето случаи) е много прост: ясен план-график.

Има хиляди стъпки, програми, майндсет стратегии и т.н., които да ни помогнат да изпълним нещо, но истината е, че има един единствен най-важен инструмент, който помага да изградим самоорганизация и това е графика.

Ако ти нямаш ясен график кога ще изпълниш дадено нещо (например въвеждане на полезен навик или дадена твоя цел или идея, която имаш) – ами, от сега ти казвам, че най-вероятно няма да се получи. Разбира се, аз вярвам в късмета на начинаещия и знам, че може да се случи бързо и приятно, но ако нямаш ясен план – то ще е краткосрочно. Другия вариант е да се случи бавно, хаотично и толкова натоварващо, че по някое време ще започнеш да се чудиш дали изобщо искаш да правиш това, което искаш да правиш.

 

Изпълнението без график изглежда така: Искаш да изпълниш някаква стъяка/промяна/навик/проект. Чудиш се от къде да започнеш. Започваш да гледаш другите, започваш да се сравняваш с тях, губиш самоувереност. Отказваш се. По някое време гледаш някое видео или уебинар и самоувереността ти се връща. Заочваш да мислиш пак за проекта си. Искаш да направиш това и онова, и трето, и пето. Объркваш се. Не знаеш от къде да започнеш. Отлагаш. Преценяваш да разучиш/обмислиш/обсъдиш още малко нещата. Може би дори се записваш за обучение, което предлага „тайните“ на успеха. Но изневиделица ти излиза нещо „много“ спешно. Отлагаш. Започваш отново. Чудиш се отново. Не си сигурен как точно ще се случи всичко. Правиш нещо малко по изпълнението. Крачка напред! Браво! Но нещо друго важно отново възниква.  Разсейваш се. Отлагаш.

И така нататък. Когато всичко е в главата ти, без да е разписано ясно и видимо в график лично за теб, това винаги създава хаос и обърканост. И по-важното: почти никакъв резултат.

Но ти, разбира се, си разказваш, че ще го „измислиш“. Че графика не е за теб, защото ти си творчески човек, ти не искаш да се „ограничаваш“ с графици и тем подобни. Може би след следващия уебинар вече със сигурност ще знаеш „тайната“ как и какво да направиш и всичко ще е наред…

 

Изпълнението с график изглежда така: Имаш ясен график с описано всичко важно, което искаш да направиш. Като дойде времето, го изпълняваш.

Това е.

Да, може нещо да не се получи от първия път. Може да установиш, че ти е трябвало повече време отколкото си мислел за изпълнение на някой навик/стъпка. Може да е възникнало нещо непредвидено. Може много неща да се случат. Но ти знаеш кое е наистина важно за теб и имаш график, който лесно може да пренаредиш. Твоята важна стъпка е там. Ти я виждаш всеки ден. Самият факт, че работиш с график и всеки ден вътре виждаш, че имаш написана важна за теб задача, те кара ако ще и бавно, но със сигурност да я изпълниш.

 

Когато нямаш график всичко е в главата ти, всичко ти изглежда важно и спешно, и в паниката си да правиш всичко спешно (а не толкова спешно, но мозъка те е убедил, че е спешно), ти отлагаш важното. Графикът внася силна яснота във фокусът и времето ти, и така осезаемо създава спокойствие за теб.

Когато нямаш график, ти казваш на всичко „Да“ и се заемаш с несъществени неща без изобщо да разбереш, че това се случва. Когато знаеш какво е важно за теб и имаш график ти съзнателно може да прецениш какво да сложиш в него, вместо да се поддаваш на моментните си паники за спешност или рационализациите на ума си. Когато нещо ново се появи или някой те помоли за нещо: ти първо отваряш графика си и виждаш дали наистина имаш време за това или не. Така започваш да се учиш не само да приоритизираш и да уважаваш времето си (и караш другите да го уважават), но изграждаш голямо доверие в себе си!

 

Един от най-ценните инструменти, които споделям с хората е моя план-график. Това е много прост ексел файл, в който може да опишете и следите всичко на едно място. В темплейта освен седмичен график ще намерите място за определяне на ценности, създаване на ясна визия, план за годината и всеки месец, като и ясен бюджет. Това е единственият инструмент, от който имате нужда за самоорганизация, защото в него има всичко най-бажно, от което имате нужда.

Може да изтеглите темплейта от ТУК и да си го ползвате. Ако темплейта изцяло ви допада: чудесно! Ако има части или организация, които не ви допадат: променете я, нагодете я, така че да пасне лично за вас и начина, по който ще ви е наистинаприятно да го ползвате. :)

А ако искате да работим заедно по създаването на вашата лчина ясна визия и ясен план за живота, целите и идеите ви напред – очаквам ви заедно с нас в Alive Мастърмайнд®️ ТУК – това е най-добрата платформа за създаване на лична визия и изпълнение на цели и идеи, и аз ще съм изключително щастлива да бъда ваш партньор в стъпките, които искате да направите занапред. :)

Как да се справим с разсейванията и отлагането при изпълнение на важен за нас проект

Как да се справим с разсейванията и отлагането при изпълнение на важен за нас проект

 

Всеки от нас има проект, за който знае, че е наистина важно да бъде изпълнен или идея, която трябва да започне, за да разбере поне какво може да излезе от нея. И истината е, че ние не сме на Земята, за да си клатим краката. Ние сме ко-създатели на света. И част от главните ни задължения е да превръщаме идеите си в реалност , за да помагаме на света да се придвижва дори и с минимални крачки напред.

В един идеален свят, всички ние, всяка сутрин щяхме да се събуждаме, постоянно мотивирани да работим по своите важни проекти, да преодоляваме с лекота всяко обстоятелство, да не се поддаваме на съмненията и разсейванията си, да знаем с пълна убеденост правилните за нас решения и да отмятаме тасковете в графика си както Чък Норис отмята дните в календара си – с размах. :)

Само че, реалността е малко по-различна. В реалността ние сме бомбардирани от постоянни разсейвания,  несъзнателни жертви сме на инстинктивните си желания да се хвърляме във всяка посока, в която възникне следващата ни нотификация, без да забележим се въвличаме в хиляди ниско стойностни задачи, които сякаш безконтролно се увеличават в графика ни, и така постоянно намираме следващата изключително важна причина (рационализация), че точно днес е „наистина невъзможно“ да работим по важния за нас проект, който сме планирали. И така всеки ден. Докато животът ни започне да се усеща твърде тежък, изморяващ, объркан. И разбира се – безсмислен. Защото когато не работим по важните за сърцето си проекти – ние всъщност не работим по реализацията на самите себе си и душата ни започва постепенно да атрофира.

Пиша тази статия, за да напомня на себе си и на вас, че е безкомпромисно важно, с много голяма съзнателност и с много голяма дисциплина да блокираме за себе си време, в което да работим по изпълнението на важните за нас проекти. Тези, за които усещаме ясен повик да реализираме. Защото ако не го направим – една светлина в нас няма да бъде запалена. Една част от нас ще спре да живее. Но по-важното – една част от живота на много други хора няма да намери това, от което истински има нужда… защото ние сме били прекалено заети с разсейванията и отлагането си, вместо да се фокусираме и от любовта си да създадем качествената промяна, която знаем, че е нужно да създадем. 

Разбирате за какво говоря, нали?

Нужно е да спрем да използваме времето си само за ежедневни, ниско-стойностни, не носещи дълбоко удовлетворение задачи. И да отворим пространство в графика си за това, което наистина има смисъл.

Ок.

По-долу ви споделям стратегията, която да ни помогне да започнем (или да продължим) да работим по важните за нас проекти, дори в условия да огромни разсейвания и голямо вътрешно желание за отлагане. Използвайте тези стъпки като гайдлайн – тествайте, адаптирайте за себе си и намерете коя е последователността, която придвижва лично вас по-бързо и безкомпромисно напред. Това, което мога да ви кажа със сигурност е, че ние сме достатъчно силни и можещи, за да преодолеем разсейванията и отлаганията си. :)

  1. Избираме ден от седмицата, в който си залагаме да работим по своя важен проект. Умът ни има най-голяма мотивация за действие, когато има най-категорични граници. Категорични граници означава да изберем конкретен ден, конкретен час и конкретна продължителност за работа по проекта ни. Затова – първата стъпка е просто да изберете един ден от седмицата (или ако можете – заложете си два или три дни в седмицата), в които ще работите по проекта си.
  2. Избираме конкретен час за работа по важния за нас проект. Може да заложите конкретен час или да си изберете тригер, веднага след който да започнете работа по вашия важен проект. Важното е да има яснота кога точно започвате изпълнението.
  3. Избираме конкретна продължителност за сесията, в която ще работим по важния за нас проект. Отново – границите дават свобода и спокойствие на ума ни, затова е важно още в началото да определим ясна и конкретна продължителност за времето, в което ще работим по проекта си в избрания ден и час. Най-добре е да си заложим сесия от 40 или максимум 50 минути работа, като задължително използваме таймер (например този ТУК). Ако за един ден може да си заложите две сесии по 50 минути с 10 минути почивка между тях – супер, ако не – залагате си една сесия от 40/50 минути за деня и маркирате в графика си (и в главата си) това време като абсолютен топ приоритет за деня. Все едно имате огромна болка в зъба и ангажимента е да отидете на зъболекар. :) 
  4. Когато денят и часът за работа дойдат – пускаш таймера и започваш работа. That’s it. Избраният ден, час и продължителност не подлежат на договорки. Те стават закон за нас. Това означава, че когато избраното от нас време дойде – за нас всичко останало спира да съществува! Eдинственото, което има значение е да седнем на мястото си, да пуснем таймера и да започнем работа по важния за нас проект. В този момент, изпълнението на тази сесия от 50 минути се превръща за нас в мисия. Няма нищо по-важно на света от това да седнем и да започнем сесията си. Защитаваме изпълнението на тази сесия от всяко разсейване и трудност, които може да ни възникнат. И просто започваме.
  5. Потъваме в дейността, в изпълнението на задачата си. :) След като започнем изпълнението – опитваме да потънем в изпълнението на своята задача. Да усетим радостта, енергията, която носи – усещането да правиш това, което наистина искаш да правиш и което е наистина важно за теб. Тотално присъстваме в изпълнението на този важен за сърцето ни проект. :)
  6. Когато ни възникне желание за разсейване или отлагане – практикуваме съзнателност. Ние още в началото сме наясно, че докато изпълняваме важния за нас проект ще ни възникне желание да се разсеем, да се откажем, да отложим. Но ние вече уточнихме, че може да преодолеем това. И всъщност единственото, което е нужно да направим е следното – когато ни възникне желание да се разсеем, вместо автоматично да отворим любимото си разсейване, е нужно да си спомним, че ние всъщност може да не последваме желанието си за разсейване и може да продължим с изпълнението на проекта си. Просто забелязваме желанието си за разсейване,  за трудност да продължим, за желание да спрем – вдишваме, издишваме и избираме да не му се поддадем. Спомняме си кое е наистина важно за нас. Спомняме си, че имаме още може би само 20 минути и че със сигурност може да продължим. Ако умът ни се е хванал за идеята, че точно в момента трябва да провери нещо спешно – запишете го на лист за проверка след сесията и се върнете към работата по проекта си. Ако усетим, че боксуваме на едно място и това и стресира – повтаряме си мантрата „По-добре свършено, отколкото перфектно“ и продължаваме напред. Ако усетим, че твърде усложняваме изпълнението и това ни напряга – спомняме си да поддържаме нещата прости и се придържаме само към основното. Ако усетим, че ни е трудно изпълнението – казваме си с категоричен тон: „Аз мога да се справя!“ и продължаваме напред. Ако усетим, че искаме да се откажем – казваме си: „Аз мога да продължа. Имам само още 20 минути. Мога да се справя.“ и се връщаме към изпълнението на проекта си. :) Най-важното в тази точка е да забележим когато нещо (мисъл, усещане, емоция) възникне и иска да открадне вниманието от нашия важен проект и да не му се поддадем автоматично. А съзнателно да си спомним, че може да продължим.
  7. Потъваме отново в изпълнението на задачата си. След като сме забелязали желанието си за разсейване или отлагане и не сме му се поддали – може да се усмихнем. Всеки момент на съзнателност за нас е момента на победа. На важното над посредственото. Вдишваме, издишваме и продължаваме с изпълнението на важния за нас проект. Връщаме се към мисията си. Към изпълнението на задачата си. Имаме още малко време – затова потъваме отново в дейността. Изгубваме се в нея. Това се превръща в нашата медитация. :)
  8. Когато таймерът даде сигнал за край – приключваме сесията си. След края може да си дадем 20-30 секунди време, в които отново да осъзнаем, че за тези 50 минути ние всъщност наистина може да преодолеем разсейванията си и че за нас е наистина усмихващо и удовлетворяващо да го направим. И да изберем да работим по важния за нас проект. Да изпълним тази задача. Позволяваме си да почувстваме щастието от това да присъстваме за нещо, което е наистина важно за нас. Да му дадем времето и вниманието си. За 50 минути. :) Какво е усещането да напредваш по важен за теб проект? Какво е усещането да бъдеш господар на разсейванията си. Какво е усещането да чувстваш желание да отложиш, но да вземеш съзнателно и категорично решение да продължиш? Не защото трябва да го направиш. А защото искаш да го направиш. :)

Може да направиш една сесия от 50 минути или ако случайно имаш време – може да направиш и втора сесия за деня. В началото може би някое разсейване ще е твърде силно и въпреки съзнателността – ще го последваме. Няма проблем – просто се върнете към изпълнението на проекта си. Гарантирам ви, че с практиката ще задобряваме. Нужно е само да следваме плана си – в деня, в часа – пускаме таймера, започваме изпълнението и всичко друго спира да съществува за нас, освен изпълнението на нашата 50 минутна сесия. Малко по малко тази 50 минутна сесия ще се превърне в наистина свещено пространство за нас, в което ще бъдем напълно и изцяло отдадени на реализацията на своя проект. Докато вкусим тържеството на завършека му. :)

И тогава ще разберем, че наистина е имало смисъл да го направим. Че ние реално можем да го направим. :)

Много са причините (оправданията), които поставяме пред изпълнението на важните за сърцето ни проекти. Но изпълнението на важните за сърцето ни проекти е основното нещо, което превръща живота ни в живот, който наистина си струва да бъде изживян. И аз знам със сигурност, че ние с вас не само заслужаваме, но и на 100% можем да живеем точно такъв живот. Нужно е само да спрем да играем на дребно и да вземем категорично решение да реализираме тези проекти. :)

Най-гениалното нещо, което направихме беше – да не се отказваме да продължаваме напред.

Дей З

Пуснете си любимата музика и да започваме с плана! :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :) А ако искате да започнете по-съзнателно и целенасочено да създавате живот, който си струва да бъде изживян – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици ТУК. :) 

10 насоки за живеене на по-творчески живот

10 насоки за живеене на по-творчески живот

 

В крайна сметка повярвах на нещо, което се нарича физика на търсенето.

Правилото гласи нещо такова:

Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно,
което може да е всичко – от дома ти до старите ти угризения,
и тръгнеш на път в търсене на истината,
бил той вътрешен или външен,
и ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак,
и ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител,
и ако си готов да приемеш и простиш някой трудни истини за себе си,
тогава истината няма да бъде скрита от теб! 

Елизабет Гилбърт

След като 7 поредни години никой не иска да публикува и разпространява текстовете на Елизабет Гилбърт, тя пише „Яж, моли се и обичай“ и на 8-мата година покорява света. Целият свят. Не само с въздействащият си личен мемоар, но и с дълбокото смирение на човек, преглътнал хиляди неуспехи, и въпреки това избрал да продължи да живее творчески и от сърце.

Елезабет Гилбърт е един от много малкото хора, които са изучили в изключителна дълбочина творческия процес, взаимодействието на хората с вдъхновението и двигателната сила в желанието на човек да създава. Всички ние, независимо с какво се занимаваме, създаваме и участваме в творческия процес на случване на нещо. На продукт, услуга, взаимоотношение, ястие, каквото и да е. По-доброто разбиране на този творчески процес ще ни помогне да го живеем по-съзнателно и така – да постигаме по-добри крайни резултати. Затова днес споделям с вас 10 насоки за по-творчески живот, които съм научила от превъзходната Елизабет Гилбърт:

  1. Страхът е и ще бъде твоята компания по време на създаването. Има хора, които искат да създадат нещо и просто го правят. Но повечето хора са тези, които искат да създадат нещо, но не го правят. Те обикновено имат някаква много рационална и обоснована причина в главата им защо не го правят. Но ако надникнем под тази рационална причина, това което ще открием е страх. Няма значение какви са причините, рационализациите, историите, които разказваме на себе си или на другите за това защо не правим това, което искаме да правим – под всички обяснения стои страх. Страх, че нямаме таланта, който е необходим. Страх, че не знаем достатъчно по темата. Страх, че това вече е направено по-добре от някой друг. Страх, че хората ще си кажат: „Какви са тези глупости„. Страх, че хората няма да ни харесат или най-лошото – изобщо няма да ни забележат. :) Накратко – когато и да се хванем, че сме в ситуация, в която не правим това, което искаме да правим – това е знак, че пред нас има една огромна купчина страх. И докато стоим пред тази купчина страх, важното нещо, което има да осъзнаем е, че страхът не е пречка да правим това, което искаме. Страхът е компанията, с която вървим напред, докато правим това, което искаме да правим. Главната задача в длъжностната характеристика на страха е да ни държи живи. И той изпълнява чудесно своята работа в ситуации, които застрашават живота ни. Лошото е, че мозъкът ни не прави голяма разлика между истински застрашаваща ситуация и такава, в която сме само леко нервни относно създаването на нещо ново и важно за нас. И тъй като когато създаваме, ние навлизаме в несигурна, неясна и нервна територия за нас – страхът винаги възниква. И когато възникне, нашата работа е да го разпознаем не като враг, а като приятел, който се появява, за да ни предпази от евентуални застрашаващи ситуации. Когато Елизабет Гибърт усеща страхът да се надига в нея, тя започва да си говори с него като с приятел. И звучи нещо такова: „О, добре дошъл при мен Страх – това, че се появяваш е знак, че правя нещо наистина ново и смислено за живота ми. Радвам се, че си тук и че се грижиш за това нищо лошо да не ми се случи. Позволявам ти да пътуваш заедно с мен в колата. Докато пътуваме ти имаш право да ме съветваш, да ме предупреждаваш когато нещо може да се оплеска и да ме държиш будна. Но искам да знаеш, че това пътуване не застрашава живота ми, а аз просто се опитвам да напиша своята нова книга. :) Така че, ти имаш право да стоиш на задната седалка, да бараш радиото, да държиш картата или нещо такова. Но ти нямаш право да сядаш на предната седалка в колата и със сигурност не може да държиш кормилото и да управляваш посоката, в която се движим.“ Много често ни се вменява, че трябва да преодоляваме страха, да се борим с него, но другари – това е предварително загубена битка. Защото страхът винаги ще присъства за нас когато правим нещо креативно и ново. Затова нашата задача е да му позволим да върви рамо до рамо с нас, но просто да не му позволяваме да ни управлява. Ако позволим страхът, а не креативността да ни управлява – тогава животът ни би бил много по-малък и безличен, отколкото може да бъде.
  2. Нещо може би вече е създадено, но не е създадено конкретно от теб. Една от най-големите спирачки за хората да създават е мисълта, че: „Това, което искам да направя е вече създадено.“ Тук най-важното е да разберем разликата между оригиналност и автентичност. Да, в повечето случаи, някой някъде вече е направил това, което ти искаш да правиш, но то не е направено от теб. Дори голяма част от творбите на Шекспир са базирани на текстове, които са създадени преди него и той е заимствал от тях. Но той ги е разказал по начин, по който никой друг не ги е казал до тогава. И сега, 500 години след него, ние все още заимстваме идеи от него. Защото това, което всички искаме да кажем е кажи речи едно и също. И постоянно заимстваме идеи помежду си. Но ги разказваме по различен начин. И на нас ни е позволено да добавяме още начини, по които една идеи да бъде предадена. Да добавим своята автентичност в оригиналното. Човек може да прочете една изключително оригинална и новаторска идея, но тя да не го грабне, да не предизвика никакъв отклик в сърцето му. И в същото време – може да прочете една вече позната, дори банално позната идея, но казана по автентичен, искрен начин и тя да предизвика истинска трансформация в живота му. Да промени начина, по който се чувства, начинът, по който мисли. Така, че – да, оригиналността е супер, но автентичността е нещото, което в повечето случаи предизвиква истинско движение и позитивна промяна в живота ни. :) Няма значение дали това, което искаш да правиш е направено вече 100 или 10 000 пъти, ако ти не си го направил – направи го.
  3. Създавай това, което обичаш, за да помогнеш на себе си, а не за да помагаш на другите хора. Когато някой започне да създава нещо често чуваме нещо такова: „Аз искам да създам Х, за да помогна на хората да направят У.“ Виж, ако искаш да напишеш книга, единствено и само, за да помогнеш на мен… моля те, не ми помагай. Защото актът на творчество, актът на създаване има смисъл единствено и само ако носи радост на самия теб. Ако ти ще създаваш нещо, което не те кефи, само и само да донесеш радост на мен – аз няма да имам нужда от това. То не добавя стойност в твоя живот и следователно няма да добави голяма стойност и в моя живот. Когато човек е с добро сърце, често мисли, че има смисъл да създава нещо, което на него му харесва, единствено ако то е и в услуга на други хора. Така сме възпитани, така ни се казва от всички страни – че трябва да питаме хората дали това, което обичаме да правим ще има смисъл за тях. И чак тогава да решим дали да създаваме. В реалността обаче, нещата стоят така – ако аз искам да помагам на хората, аз мога да помагам с пари, с доброволчество, с хранителни продукти и т.н. Но моето творчество, моето създаване, си е мое. Дори и когато моето творчество се случи така, че наистина да помогне и промени живота на другите, то не е в резултат на това, че аз съм седнала и съм си казала: „Крайно време е да седна и да напиша нещо, което изцяло ще промени живота на хората.“ Обикновено когато човек създава нещо наистина задвижващо, то е за да трансформира и да оправи кашата в неговия личен живот, а не за да застане пред другите и да им каже: „Ок, хора, нека най-накрая аз да застана пред вас и да ви дам отговор на всичките ви житейски проблеми.“ Нашето творчество е най-задвижващо, най-вече когато то е средство за нас самите да открием малко повече радост, да открием малко повече смисъл, посока, яснота в живота… за себе си. И тогава, заради това, че аз съм позволила на себе си да следвам своето вдъхновение, да вярвам в любопитството и интуицията си, случайно – това, което съм създала, може да се окаже от полза не само на мен, но и на много други хора. Или както казва Пол Тилич: „Всичко направено с искрена любов към себе си, евентуално се превръща в помощ към другите.“ Затова – когато създаваме, нека се концентрираме повече върху това ние самите да обичаме това, което правим, отколкото върху това да помагаме на хората с това, което създаваме.
  4. Ако наистина си решил да създаваш – ти трябва да избереш кой вкус на лайн***я сандвич най-много ти харесва. Всяка идея, независимо колко приятна, красива и вдъхновяваща изглежда за теб, тя идва с един лайн*н сандвич, който ще трябва да изядеш. Така че, въпросът не е: „Какво обичам да правя?„. По-добрият въпрос е: „Какво обичам да правя толкова много, че да нямам против да изям лайн***я сандвич, който идва с тази дейност?“ Елизабет Гилбърт казва, че дейността, която обича е писането, а лайн***ят сандвич са 7-те години, през които никой не иска да издаде нейните книги. Тя споделя как се е връщала от работа (като сервитьорка, като барманка, като готвачка, като редакторка) и  миришейки на пържени картофи, сяда и започва истинската си работа – да пише, да прави това, което обича. Само, за да се събуди на следващата сутрин и да намери поредния мейл с отказ да бъде публикувана. И тогава се пита: „Ок, аз изобщо искам ли да продължавам да правя това, защото този лайн*н сандвич вече наистина е ужасяващ?“ И отговорът за нея е бил: „Да, искам да продължа.“ И нещото, което е важно да осъзнаем тук е, че – независимо на какъв етап сме, винаги ще има неща, които са трудни за преглъщане. Дори и когато Елизабет Гилбърт е известна, изведнъж се появява сриващо негативно ревю в почетен вестник – ок, това е нейния лайн*н сандвич за този ден. И тогава пак се питаш: „Искам ли да продължа да правя това? Да, все още това наистина си струва за мен.“ Разбира се, ще има много дейности, които започваш и осъзнаваш, че за теб изобщо не си заслужава да продължаваш. И когато за теб изобщо не си струва да изядеш лайн***я сандвич, значи може би това е нещо, което абсолютно няма смисъл за теб да продължаваш. Но в случаите, в които избереш да продължиш, знай, че лайн***ят сандвич никога не свършва, просто се сменят различни вкусове от него. Така, че щом чуеш някой да каже: „Когато следваш страстта си и правиш това, което наистина обичаш (бла бла), всичко ще е лесно.“ – това не означава буквално, че всичко ще е лесно, а значи, че вечер като си легнеш и се замислиш: „По дяволите, има ли изобщо смисъл да продължавам да правя това, въпреки целия този боклук, който трябва да преглътна?„, когато отговорът е: „Да! Да продължа напред си струва повече, отколкото да спра.“  – тогава имаш своето потвърждение, че си на правилния за теб път.
  5. Изгради здравословни взаимоотношения с вдъхновението си. Когато създават, много хора се оставят да бъдат погълнати и понякога дори сринати от вдъхновението си – за да създаваш ти може да решиш да заложиш апартамента си, да продадеш колата си, да вземеш много пари назаем, които изобщо не знаеш дали ще върнеш. Идеята тук е да имаме куража да създаваме, но все пак сме достатъчно съзнателни да използваме вдъхновението до момента, в който то е градивно за нас и да го пуснем, когато то започва да ни завлича. Разбира се, може да използваме част от ресурсите си за създаване, за правене на нещо, което ни кара да се чувстваме живи, но не без да мислим като зрели хора, да рискуваме абсолютно всичко, което имаме – така че ако се провалим, после да нямаме възможност да започнем нещо ново. Вдъхновението е толкова силен феномен, че без да се усетиш, то може така да те завърти, да те накара да хвърлиш всичките си ресурси в различни посоки и да стигнеш до пълно изтощение. И когато стоиш в пълно изтощение на дъното, независимо дали си на загуба или на печалба, вдъхновението ще стои точно там до теб и единственото, което ще ти каже е: „Искаш ли да пробваме пак?“ И тогава ти може да кажеш: „Не, не искам„. Това е твой избор. Но може да кажеш: „Не знам. Искам първо да си почина 2-3 месеца, да осмисля какво точно се случи и тогава да го направя по малко по-интелигентен и безболезнен за мен начин.“ Каквото и да кажеш, ако избереш да продължиш да създаваш – ти трябва да се намериш подходящия за теб начин да взаимодействаш здравословно за себе си с вдъхновението си. Ти трябва да намериш как да пуснеш товара, който носи вдъхновението и да използваш само двигателната му сила. :)
  6. Реализирането на една идея изисква от нас да бъдем порастнали деца. В създаването е добре да имаме искреността, отворения ум и любопитството на дете, но не може да си позволим да бъдем инфантилни – да се сърдим когато се сблъскаме с предизвикателства, да си разказваме постоянно истории, че не се получава, да се оплакваме, че нямаме ресурсите, времето, инструментите, връзките, за да реализираме идеята си и т.н. Да си зрял означава да осъзнаваш, че светът не е само цветя и рози, и че трудното е част от приключението. И тогава, вместо да живееш в някакви фантазии, че изпълнението на целите ти винаги трябва да е лесно и приятно, иначе се отказваш – можеш като зрял човек да прегърнеш реалния живот и да приемеш, че той ти е подготвил доста лайн**и сандвичи. Но от друга страна – да си зрял означава и да не приемаш всичко на живот и смърт. Когато започваш да реализираш някаква своя идея – не да започваш с тежката мисъл, че ти задължително трябва да успееш, а по-скоро да приемаш всичко като експеримент. Започваш нещо просто, за да видиш какво ще се случи. После пробваш друго. Или продължаваш продължаваш същото. Каквото експеримента покаже. Да си зрял, означава да можеш да държиш две изцяло противоположни идеи в главата си и да си ок, че всяка една от тях е истина. Означава едновременно да можеш да обичаш и да мразиш това, което правиш, вместо да се вкопчваш във фантазията, че само трябва да го обичаш. Също така – да си зрял означава да не гледаш на резултата от твоето творчество като на свое „дете“, защото хей – то не е човешко дете. И когато е нужно да го подмениш, коригираш и пуснеш само  в света – го правиш, без да се вкопчваш все едно е само твое. То е просто нещо, не е бебе. И когато е завършено – то е вече независимо. Хората могат да го критикуват, да го атакуват, да не го разберат – това е ок, защото това, което си създал е вече нещо независимо от теб. То започва да си има свой живот. И най-важното – да си зрял означава да можеш да се погрижиш адекватно за себе си, минавайки и през хубавите си, и през лошите си периоди, за да можеш в крайна сметка да продължаваш напред. Създавайки, с усмивка и с достойно вдигната глава. :)
  7. Това, което обичаш да правиш е твоят истински дом. Усещането да правиш нещо, което наистина ти носи смисъл и радост е като усещането да се чувстваш у дома. Когато си у дома не се преструваш на друг, не продаваш нещо на някого, не ти пука как изглеждаш докато го правиш. Ти си у дома и си си ти. Това, което обичаш да правиш е твоят дом. Затова, когато се чувстваш „далеч от дома“, изгубен в света, просто можеш да започнеш да правиш това, което обичаш и ти ще се почувстваш у дома. Ще усетиш уюта и спокойствието на дома. Независимо къде се намираш физически. И независимо с кой си. Или с кой не си. Това усещане, което творчеството дава може да бъде живото-спасяващо за хората, които нямат истински дом.
  8. Когато създаваш – предавай любовта си, а не страховете си. Когато създаваме от страх какво ли другия ще има нужда, дали ще отговорим на очакванията му, дали сме достатъчно достойни да правим това, което искаме да правим и т.н. – това не работи. Хората си имат техните собствени страхове и не е нужно ние да им натрисаме и нашите. Най-малкото нещо, което хората се нуждаят е повече страх – те си имат дори повече отколкото им трябва. Ние нямаме нужда от твоята несигурност, нямаме нужда от ниската ти самооценка, нямаме нужда да ни създаваш още чудене в главите. Всички ние много добре сме се оборудвали с всичко това и без теб. Нещото, от което едновременно и ти, и хората имаме нужда е добър пример – пример на човек, който наистина прави това, което обича да прави. Пример за достойнство, за решителност, за елегантност, за автентичност, за защитаване на това, което е истина за теб и това, в което наистина вярваш. Имаме нужда да те видим да правиш това, което те кара да се чувстваш жив. Дори и да трябва да го правиш, треперейки от страх, че никой няма да те разбере или че няма да получиш някаква очаквана награда накрая. Така че, когато създаваш – прави го от основата на любовта си, а не на страха си.
  9. Не става по-лесно, просто ти ставаш по-добър. Често може да се случи така, че някой излиза и казва на всички, че да създаваш това, което обичаш е лесно и приятно, готино, и т.н. Но този човек забравя да спомене, че преди да стане лесно, той си е скъсал гъза от работа и усилие. И сега нещата са му станали по-лесни, не защото е по-лесно, а защото той е станал по-силен. За друг човек обаче, който тепърва започва да създава, един съвет от сорта на: „всичко трябва да е лесно, за да е правилно“ е всъщност изключително объркващ и неадекватен съвет. При създаването е като при всяка друга смислена дейност – първо влагаш усилие и после, евентуално, става по-лесно. По един гениален начин, целият свят отстъпва пред онзи, които непоколебимо следва това, което иска. И това, дами и господа, е истинската магия на живота – възможността да променяме реалността само със своето непоколебимо намерение и постоянни, последователни действия.
  10. Нужно е да задобреем в изкуството да завършваме това, което започваме да създаваме. В нашите фантазии ние искаме всичко да е перфектно, преди да го споделим със света. В реалния живот обаче – за повечето хора, които ще ползват твоето творчество няма никакво значение дали е перфектно. Единственото, което има значение е дали е завършено и пуснато към света. Перфекционизмът е убиецът на смислени идеи. Той е сериен убиец, който върви около нас и убива радостта, любопитството и експериментаторския дух на всички хора! Перфекционизмът е като високите токчета – изглежда супер фенси да го имаш, но е мега неудобен и нездравословен. Перфекционизмът се представя като добродетел и те кара да се чувстваш, че си специален. Казваш си: „О, не, аз не мога да приключа това, докато не е изцяло изпипано. Аз съм перфекционист.“ Реално обаче, това което всъщност казваш е, че за теб ще бъде изключително трудно не просто да завършиш и пуснеш този проект, но и изобщо да го започнеш. Защото истинският перфекционист е наясно, че резултатът най-вероятно няма да покрие високите му стандарти и затова често решава, че няма смисъл изобщо да започва. За истинския творец обаче, това не важи. За истинския творец е важно да създава – да започва, да завършва идеите си и да ги пуска в света. Това е единствената му отговорност. И той няма отговорност за това всичко да е изпипано, да задоволява всички вкусове, на всеки човек, да бъде нещо мега, гига новаторско. Никой от нас, никъде не е подписвал договор със света, че ще бъде перфектен в това, което прави. Нашата единствена задача е да създаваме това, което създава радост в нас – независимо дали то е умопомрачаващо добро или не. Ние го правим, заради процеса на правене, който ни носи живот – процесът на създаване, на реализация е възнаграждаващ сам по себе си за нас. В този процес на създаване, единственият инструмент, който ти е необходим е прошка към себе си – прощаваш си за моментите, в които не покриваш своите очаквания, оставяш го да е неперфектно и просто продължаваш. Нали разбирате? Най-богатото място на света е гробището, заради всички започнати и недовършени идеи. И ние трябва да обещаем на себе си, че няма да сме поредният човек, който трупа в това богатство, до което никой никога няма да се докосне. Нека започваме и завършваме докрай идеите си, без да ни пука дали са перфектни или не. Защото сме тук за изключително кратко време. Защото сме създатели. А най-важното за един истински създател е просто да създава. That’s it.

Само когато започнем да създаваме, светът ни приема на сериозно и започва да играе с нас.

Елизабет Гилбърт

Бих искала да завърша тази статия със следното – обикновено мислим, че създаването е с цел ние да създадем нещо в света. И това е така. Но е половината истина. Пълната истина е, че ние създаваме едновременно, за да създадем нещо в света и да създадем самите себе си. Колкото нашето творчество е наш продукт, толкова и ние самите сме продукт на своето творчество. Ние, вече порастнали, сме креативната идея, която нашите бъдещи проекти имат за нас. :) Ние създаваме себе си, докато създаваме това, което обичаме да правим.

Е, надявам се, че горните насоки са създали във вас малко по-голямо разбиране и яснота за творческия процес. Може би някой са валидни изцяло за вас, други – не чак толкова. При всеки е различно. Единственото изцяло общо, което имаме всички помежду си е, че независимо какво работим и на какъв етап от живота си сме – да се занимаваме с нещо творческо е един от най-съществените избори, които може да направим, за да създадем качествена промяна в ежедневието си. Ако искате за един месец да се поупражнявате и да поразбудите създателското в себе си – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици. От 01.01.2020г започнахме модула за творчество и креативност, в който ще се упражняваме през целия януари. Цената за участие, за целият месец е 40лв и може да се регистрирате ТУК. :)

Най-важният навик за повече креативност в живота ни

Най-важният навик за повече креативност в живота ни

 

За да бъде отворен за креативността, човек трябва да умее да използва усамотението си. Той трябва да може да преодолява страха от това да бъде сам.

Роло Мей, писхолог и философ

Креативността е изключително интересна тема. Всеки, който се занимава с нещо творческо (а всяка дейност съдържа нещо творчество) най-вероятно понякога се е питал – как точно работи вдъхновението? Как точно се случва? Как най-въздестващите създатели, които ние познаваме създават значимите си творби?

Разбира се, ние няма как да изследваме живота на абсолютно всички велики творчески личности. Но дори и да вземем някаква извадка от тези създатели, на които най-много се възхищаваме, можем от техният живот да изведем някои общи принципи, някои навици, повтарящи се модели, които да ни помогнат да разберем кои са най-преките пътища, които могат да ни отведат до креативността.

И ако го направим, ако изследваме навиците на някаква група креативни хора – това, което ще открием е, че има един навик, който се откроява повече от всеки друг. Независимо дали става дума за предишни или настоящи творчески личности – има един навик, който най-много се откроява в живота им, в цитатите им, в споделянията им.

Този навик е усамотението.

Времето за усамотение е най-важният навик, който подхранва креативност в живота ни. Това е №1 навик на всички изразено творчески личности.

По-долу ви каня да разгледаме малко по-подробно този навик, а след това ще разгледаме и втория по важност навик № 2 за подхранване на креативността ни. :) Ще забележите, че тези два навика на пръв поглед изглеждат противоречиви, но всъщност човек не би могъл дългосрочно да поддържа будна и свежа креативността си ако не намери начин да вплете тези два навика едновременно в ежедневието си. :)

Ок, нека първо разгледаме малко по-подробно навик № 1 – усамотението.

Креативността, другари, процъфтява в усамотение. В тишината човек може да чуе мислите си, може да изследва по-задълбочено хрумванията си, може да се фокусира, може да прави връзки и да осъзнава по-бързо.

Ето какво казват някои творчески личности относно това свещено за тях време:

Креативността понякога ме връхлита по време на интензивен фокус и много работа, но по-често се случва когато имам свободно време в графика си. И тъй като графикът ми е изключително зает, това което правя е да си заделям малки отпуски за тишина. По време на тези ваканции се презареждам и фокусирано мисля за креативните проблеми, които имам да решавам. Затова и съзнателно отделям време за такива ваканции. С намерение създавам в главата си пространство за креативността. Най-добрият пример за такава ваканция е уикенд в колибката на родителите ми. Намира се на 90 минути от дома ми. Имам съвсем малко неща за правене там. Един каменист плаж и нашата малка, стара къща. Разхождам се, катеря се, подремвам, чета. Имам и интернет, в случай че ми потрябва, но идеята е да остана в тишина. Да освободя пространство в мозъка ми, което креативността да запълни.

 

Чейс Жарвин, фотограф
Любимият навик, който предизивква креативността ми е да бягам сам по нанагорнища. :)

 

Матей Цегловски – художник, автор

Когато съм напълно себе си, напълно сам и в добро настроение – например когато пътувам в някоя карета, когато се разхождам след като добре съм си хапнал или вечер, когато не мога да заспя – ето в такива случаи идеите ми идват най-често и най-изобилно.

Волфганг Амадеус Моцарт 

Въпреки, че имам стриктен работен график, отделям време за дълги разходки покрай брега, за да мога да чуя какво точно се случва в главата ми. Ако работата не ми върви добре, лягам по средата на работния ден и гледам втренчено в тавана, докато слушам и визуализирам това, което се случва в главата и въображението ми. Аз живея в самота, която е болезнена за младите, но е блажена за зрелите.

Алберт Айнщайн

Нужно е да се махнете от стаята, в която работите. Просто седнете някъде и слушайте. Всъщност дори не е нужно да слушате, а просто да изчакате. Научете се да бъдете тихи, спокойни, усамотени. Светът съвсем свободно ще ви се разкрие. Той няма друг избор – просто ще се падне от екстаз в краката ви.

Франц Кафка

Умът е по-остър и по-интензивен в уединение и ненарушено усамотение. Оригиналността процъфтява в пространство, свободно от външните влияния, които осакатяват творческия ни ум. Да бъдеш сам – това е тайната на всички открития. Тогава се раждат идеите.

Никола Тесла

Човек е машинален в обществото и е вдъхновен в уединение.

Гьоте

Без добро усамотяване, никаква сериозна и велика работа не е възможна да се случи.

Пабло Пикасо

Креативността в същността си е самотно занимание. За някои е благословия. За други – проклятие. В реалността, тя е просто умението да достигнем най-дълбоко в душата си и да изтръгнем една своя идея от там.

Лу Дорфсман

Йоузеф Хайдн, един от най-известните музиканти на Австрия, е бил известен с това, че не просто се е изолирал от обществото, но се е изолирал дори и от други композитори, и трендове в музиката. По този начин, както той пише, е бил „принуден да бъде оригинален„. :)

Едни от най-завладяващите творчески произведения, идеи, бизнеси, проекти са създадени в усамотение. Когато сме сами най-силно можем да усетим истинския себе си, да се докоснем да своята лична истина, до своите истински стремежи. Някои от най-великите философи са известни с дългите разходки, които са правили ежедневно и по време на които са достигали до едни от най-големите си прозрения.

Времето за усамотение е изключително полезен навик за ежедневието ни, затова и през целия месец октомври, в Програмата за полезни навици, единствената ни практика е кръг на усамотение, поне за 10 минути на ден. Някои от ползите да оставаме насаме са:

  • време за размисъл;
  • време за саморефлексия – време за анализ относно това какво сме направили, кое е проработило за нас, кое не, как продължаваме;
  • време, в което имаме възможност да застанем лице в лице с вътрешните си демони и да намираме начини да се справяме с тях;
  • време за разпускане, за тишина;
  • време, в което създаваме пространство в главата си, така че да може да забележим по-ясно личните си хрумвания и идеи;
  • време, в което се изолираме от въздействието на другите хора, техните думи, техните мисли, техните вярвания, техните насоки и имаме възможност да чуем, да осъзнаем нашите лични мисли, думи, вярвания, насоки;
  • времето насаме помага по-лесно да си спомним малките детайли от деня си, за които сме благодарни и които детайли се изгубват във въртележката на ежедневието ако не спрем и съзнателно не ги потърсим;
  • времето насаме е време, в което можем да канализираме по-добре емоциите си със съзнателност, с неутралност, с прошка.

Времето насаме, уединението е навик №1, който подхранва креативността ни и ние следва съзнателно, и с намерение да планираме и отделяме това време за себе си. :)

Нека сега обърнем внимание и на втория по важност навик за нашата креативност. :)

На пръв поглед изглежда противоречиво, но навик №2, който подхранва креативността ни е: свързаност. :) Това означава време за свързване с други хора – четенето на това, което са писали вдъхновяващи личности, общуването с интересни хора, взаимодействието ни с тях.

Очевидно, уединението и свързването са два тотално различни навика. Ключът обаче, които ние с вас търсим, е намиране на най-доброто съотношение, лично за нас самите, за изпълнение и на двата навика. :) И обикновено изисква съзнателност да се наблюдаваме и да забележим добре по колко ориентировъчно време от всеки навик е пълноценно за нас да изпълняваме. Колко време е градивно и красиво за нас да бъдем насаме и колко време ни се отразява добре да имаме свързаност в някое от нейните форми. И след това съзнателно да разделим, планираме и изпълним тези навици. Да си кажем „това е време за усамотение, това е време за свързване„.

И двата навика са съществено важни за нас, защото ние обикновено се вдъхновяваме отвън, но създаваме отвътре. Ето какво споделят някои от творческите личности относно времето за свързване:

Да разглеждам работата на други фотографи ме вдъхновява. И не става дума да разглеждам само за музеи и сгради. Говоря за списания, книги, улично изкуство, музика и т.н. Всичко, което ме кара да мисля критично и новаторски за света. Вдъхновението може да дойде отвсякъде.

Чейс Жарвин

Изградила съм си навик да се отдалечавам от креативната си работа. Това ми дава доста голямо презареждане. През това време не правя нищо друго освен да съм майка, съпруга и да съм си себе си. Това време на отдалечаване ми помага да събирам и обмислям какво е наистина важно в живота ми и в работата ми, и ми дава изключително вдъхновение. Когато после се върна към работата си, много по-ясно и бързо забелязвам и премахвам недобавящите стойност задачи, и се фокусирам само върху онова, което най-много искам и което най-много ми е важно. 

 

Али Едуърдс, автор, дизайнер

Усамотението и свързването са двата най-важни навика за подхранване на креативността ни. И нашата работа е да открием и да си осигурим правилната за нас пропорция за изпълнение на тези два навика.

:)

Освен тях, разбира се, има и други полезни навици, които подпомагат креативния ни гении. Ето някои от тях:

Фелисия Дей: Планирам си така графика, че първото нещо, което правя за деня да е със сигурност нещо креативно, а не нещо, което правя за външния свят. Това ми дава усещане, че аз съм създател, а не човек, който само отговаря на мейли.

Най-продуктивна съм когато съм безкомпромисна с графика си. Буквално всичко е по часове – един час тренировка, 30 минути търсене на информация в интернет и т.н. По някаква причина, когато съм по този начин дисциплинирана, придобивам чувство за контрол, което чувство иначе нямам, предвид, че сама организирам графика си.

 

Али Едуърдс: Постоянно си водя бележки. Много съм добра в това. Изключително е важно за мен да записвам идеите си когато ми дойдат на ум. Иначе, доказано е, те изчезват мнооого бързо. Използвам телефона си, компютъра и тефтер да записвам мисли и идеи веднага когато ми хрумнат. После ги прехвърлям в графика си.

Чейс Жарвин:

  • Живейте креативен живот всеки ден. Аз например снимам няколко снимки или видео почти всеки ден. Няма значение камерата. Обикновено даже използвам телефона си. Да снимам ме кара да се чувствам креативен.
  • Намалете си очакванията. Не се критикувайте за резултатите от креативните ви начинания. Понякога креативността ви е на макс – чудесно! В други случаи обаче не е. Когато се занимаваш професионално с творчество понякога е трудно, защото ти се плаща да си креативен, но ще си спестиш доста самосъжаление ако се научиш да си ок с моментите, в които не си чак толкова креативен.
  • Когато започна да се чувствам изхабен, знам, че ми е време за някакво приключение. Време да прекъсна за малко рутината. Например започвам да карам по различен път от работа до вкъщи.  Променям нещо в ежедневието си. Пробвам някакъв нов спорт.
  • Търся начини, по които да се забавлявам. Забавлението ни вдъхновява. Само работа и никакво забавление ме прави доста скучен човек.
  • Важно е живеене на креативен живот като цяло. Очаквайте от себе си да имате такъв живот. Вярвайте, че сте креативен човек. Бъдете сигурен, че сте! Направете това убеждение важно убеждение за вас. :)

Е, другари, това са двете важни насоки, които искам да споделя с вас относно творчеството. Ако искате за един месец да поупражнявате малко повече творчество в ежедневието си, да си изградите по-добро разбиране за вдъхновението и креативния процес във вашия личен живот – заповядайте заедно с нас в модула за творчество и креативност. :) Започваме на 01.01., цената за всички ежеднвени послания, статии по най-важните теми и чудесен уебинар е 30лв. Програма се изпълнява онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. :) Включете се заедно с нас ТУК. :)