Как да чувстваме чувствата си, без те да ни контролират

Как да чувстваме чувствата си, без те да ни контролират

 

Нашите чувства често са объркани, хаотични, смесени.

Понякога се променят само за няколко минути!

Те обикновено не възникват на база на това, което се случва сега, а често възникват на база на това, което се е случило в миналото ни.

Нашите чувства със сигурност е нужно да бъдат взети под внимание, но те обикновено не са базирани на реални факти и се влияят от много фактори.

⁠Те със сигурност възникват с някаква цел, но тази цел НЕ Е да управлява живота ни (проектите ни/взаимоотношенията ни/работата ни/бизнеса ни).

⁠В смисъл… току що кометирахме, че нашите чувства са объркани, хаотични, смесени, често се променят минута за минута, не са базирани на текущата реалност и обикновено не са базирани на реални факти.

Това звучи ли ви като профил на директор, който бихте наели да управлява живота ви?⁠

Ммм… не точно, нали?

⁠Това, което искам да кажа е, че нашата работа е да отчитаме и работим с чувствата си (тук може да ползваме думата „емоции“ също, тъй като в конкретния случай имам предвид едно и също) ОТДЕЛНО от това да вземаме решния и предприемаме действия по целите/ визията ни в живота. Т.е. да взимаме решения и да действаме по целите/визията си от неутрално (а не емоционално) място.

Как „работим“ с чувствата си?

Има различни начини, които работят за различните хора, но обобщено – като процесваме чувствата, които възникват в нас (щом възникват в нас, така разбираме, че има нужда някаква емоция/чувство да бъде процеснато от нас) и заедно с това съзнателно се подравняваме към неутрално състояние, вътрешен мир и култивираме повече от чувствата, които искаме да имаме (в същността си това означава да „препрограмираме нервната си система, защото „емоциите“ са езикът на тялото, а нашата нервна система в голямата си част е нашето тяло).⁠

Например, ако усетим, че имаме безкопойство по отношение на това да предприемем някаква стъпка по някаква наша цел – идеята е да забележим, че това безпокойство/страх се случва в нас. Да започнем да сме ок с него. Да му позволим да бъде в нас. Да го усетим чисто физически (без историята, която си разказваме за него). Да му позволим да мине през нас. Да забележи, че всъщност чисто физически безпокойството/страхът е усещане, което е разбуждащо тялото ни. Нещо повече – може да си спомним, че страхът е индикатор, че правим нещо наистина важно за нас, което наистина искаме да направим (защото иначе нямаше да ни е страх…). Ако чувството е недоволство, гняв, разочарование и т.н. – може да помислим какво точно желание стой зад това чувство и как бихме могли да постигнем това желание. По този начин ние позволяваме на безпокойството/страха да бъде в нас, да мине през нас, вместо да искаме да го няма. И така безпокойството постепенно намалява интензитета си. При което ние естествено се успокояваме и съзнателно може да култивираме спокойствие и усещане за безопасност около това реално да предприемем стъпката, която имаме да направим (нямайки нищо против ако страхът все още отчасти е осезаем за нас).

По същия начин може да „процеснем“ (може би няма такава дума на български, но това, което имам предвид е да позволим да бъде и мине през нас) всяка емоция. Т.е. ние може да си позволим времето и пространството изцяло да чувстваме своите чувства (защото все пак сме човешки същества) И заедно с това ние може да подравним себе си към неутралност + спокойствие и безопасност преди да вземем решение или да действаме по важни за нас цели/визия (защото освен човешки същества, сме и съзнателност, чието най-силно желание е да създава живота, без ограниченията на историите в нашия мозък и емоциите в нашето тяло).

За всеки случай, искам да уточня, че написаното по-горе не значи да избягваме негативни емоции. Не значи да не ползваме чувствата си като гид за нашата посока на действие. Не значи да затъваме с дни в процесване на чувствата си (макар, че ако усетим, че наистина имаме нужда от това, е тотално Ок). Описаното по-горе има цел единствено да изгради в нас разбирането, че ние може да взимаме умни и стратегически решения, които ни помагат да постигаме целите си по-спокойно, лесно и приятно, когато НЕ взимаме тези решения под действието на нашите чувства (а първо процеснем тези чувства и се подравним към неутралното си място на спокойствие и безопасност).

Много ми харесва едно изказване на Екхарт Толе, че да бъдеш човешко същество значи да си с единия крак в „човешкото“ (мислите и емоциите) и с другия крак в „съществуването“ (съзнателността, неутралността). Мисля, че това, което описах по горе е един практичен начин да реализираме тази ценна идея в живота си. Едновременно да чувстваме възходите и паденията на емоците си, и заедно с това да бъдем неутрални в магията на създаването на живота си. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

.

П.С. Напомням, че в четвъртък, 01.07. започнахме модула за повече физическа активност и един месец сме с фокус да направим движението по-приятно и вдъхновяващо за себе си. :) Може да се регистрирате ТУК. А ако искате да създадете и изпълнявате своя автентична визия за живота заедно с мен – може да се регистрирате ТУК, за да получите първи информация, когато отворим Мастърмайнда за нови хора (около края на тази или началото на другата година). :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Движен от любов или от гняв? [изборът да бъдеш цялостен]

Движен от любов или от гняв? [изборът да бъдеш цялостен]

 

Днес, вместо да си говорим дали е „по-добре“ да сме движени от любов или от гняв, искам да си говорим за това как може да си позволим да бъдем движени и от двете.

За повечето хора идеята да бъдеш движен от гняв звучи странно. Усеща се сякаш нещо не е наред. Защото нали… ако сме „добри“ хора, няма да сме „гневни“ хора, нали така?

Не, не е така!

Има неща, които ни разгневяват. И това е най-нормалното нещо на света. Което обаче ние сме свикнали да прикриваме, за да не навлизаме в конфликти, да не изглеждаме лоши, негативни, неприятни, твърде крайни и т.н.

Всичко започва от там, че обществото още от малки ни възпитава и очаква от нас да бъдем „политически коректни“. Т.е. да бъдем мили, дори когато отвътре никак не ни е да сме мили.

И така, познайте какво се случва?

Подтискане на гнева.

И познайте какво се случва след това?

Или избухваме навън (обикновено пред близки хора). Или избухваме на вътре (предполагам повечето от нас знаем, че ракът е една от болестите най-силно свързана с емоцията на гняв).

Та, днес искам да си говорим за това как ние гледаме на света доста поляристично – ИЛИ сме добри, ИЛИ сме гневни (лоши, неприятни, агресивни… тук може да сложите всеки опозит на „добри“ според ситуацията). Докато в реалността ние сме и двете! И ние може да си позволим да бъдем двете едновременно. И това всъщност е печелившата (и здравословна) стратегия.

Как изглежда тази стратегия на практика?

Предполaгам е ясно, че не става дума да избухваме като експлозиви всеки път, когато някой или нещо ни ядоса (макар че децата доста пъти правят точно това, когато нещо ги ядоса, нали?! Преди обществото политически коректно да им каже, че „не трябва така“ и те да започнат да се усмихват, потискайки гнева си, вместо да се учат как да го канализират и изразяват здравословно).

Когато казвам да позволим да бъдем движени от гняв, имам предвид съзнателно да използваме гнева градивно. Т.е. да го канализираме или да го изразяваме здравословно. Гневът има огромна енергия и огромна задвижваща сила. И ако ние я използваме градивно – УАУ, ние може да стигнем далеч!

  • да го канализираме означава когато се ядосаме и тази енергия възникне в нас – вместо да се развикаме на някой, да се отдадем на цигари, алкохол и хапчета за успокяване, всъщност да използваме тази енергия за създаване. Когато нещо ни ядоса, значи това нещо засяга наша дълбока ценност. И ако ние усетим каква е тази наша ценност – ние може да впрегнем тази енергия и да създадем нещо градивно. Например, наскоро бях на събитие, където лектора разказваше за човешката психология и поведение изключително повърхностно и банално, което доста ме изнерви. Защото мои много силни ценности са задълбочено разбиране и иновация. Аз усетих как гневът създава голяма енергия в мен и вместо да оставя този гняв да ме въвлече в спирала от негативни мисли, емоции и поведения (за мен или за другия човек), аз използвах тази енергия като двигателна сила да завърша по-бъзо и по-добре част от задълбоченото и ценно съдържание в моя мастърмайнд. По-мотивирана не съм се чувствала в последната година! Т.е. аз използвам градивно гнева. Давам му пространство да се случи в мен. И да ме задвижи. Вместо да си разказвам колко лош човек съм, че съм се разгневила или нещо подобно.
  • да го изразяваме здравословно означава да може да изкажем какво се случва вътре в нас на близък за нас човек (обръщам внимание да е „близък“) и той да може да валидира, разбере и създаде пространство на този гняв, без да те сочи обвинително с пръст, да ти казва, че „трябва“ да си мил или да ти казва неща от сорта на: „Няма смисъл да се ядосваш„, „Не трябва да се изнервяш на такива неща„, „Това е твърде дребно„, „Просто не му обръщай внимание“ и т.н. Негативните мисли, емоции, поведения и ситуации се превръщат в бреме за нас, най-вече когато няма с кой да ги обсъдим и кой да валидира, приеме и създаде пространство за нашия опит да премине през нашата система (вместо да засяда вътре в нас). Истински подарък е да имаме такъв близък човек, с който може да споделим и процеснем опита си. Но ако нямаме – може да потърси специалист. Разбира се, хубаво е ние самите също да тренираме да бъдем хора, които могат да валидират, разберат и създадат пространство на гнева в някой друг човек.

Та, в крайна сметка, да бъдеш човек движен от гняв означава ли, че не си движен от любов?

Не, не значи това!

Значи, че си позволяваш да бъдеш движен, от каквото възникне вътре в теб и ти създаде задвижване в този момент. И интересното е, че ако използваш гнева градивно, от една по-висока перспектива, може да видим, че ние всъщност сме движени от любов (аз, може съм мотивирана от гняв, но създавайки ценно съдържание за моя мастърмайнд е действие движено от любов към това, което правя, начина, по който го правя и хората, за които го правя).

Изисква се съзнателност да можеш да използваш гнева градивно. Изисква се да бъдем истински, когато повечето около нас ни казват, че трябва да сложим маската с усмивка. Изисква се и готовност за разбиране и прощаване, когато в някой моменти гневът може да вземе превес.

Но това е да бъдем цялостни. Това е пълнота на личността. Когато може да прегърнем всичко в себе си. Защото всичко е там, за да ни помогне да се движим напред.

Трудно е. Но ние с вас не сме хора, които се плашат от трудното. Ние с вас сме хора, които продължават напред, въпреки трудното.

Каква е ситуацията, която наскоро ви е разгневила? И как вместо да я оствяте да ви завлече в негативност, може да я използвате градивно?

Радвам се, че сме заедно по пътя напред.

Приятен и успешен ден,

Венета

3 насоки за по-ефективно учене

3 насоки за по-ефективно учене

Наскоро човек от групата за полезни навици зададе чудесен въпрос за ефективно учене и днес искамд а споделя с вас 3 насоки, които аз ползвам за по-ефективно учене, които евентуално могат да са по някакъв начин полезни и за вас. :)

1. Създаване на ясно разделение между основно и допълващо учене. За хората, които сме любопитни и искаме да учим нови неща е много лесно да се въвлечем в хиляди обучения, видеа, текстове и т.н. Всичко да ни е интересно, всичко да искаме да научим, и т.н. И тази черта на характера е много ценна! Само, че ако не я организираме – тя започва често да ни натоварва, отколкото реално да извличаме учене и вдъхновение от нея. Затова тук винаги предлагам стратегията да се създаде ясно разделение между основно и допълващо учене. Т.е. избор само на едно основно обучение, върху което се фокусираме, имаме ясно отделено време за него, вникваме в това обучение, може би имаме план за учене и дори е добре да имаме цел, която искаме от това учене. И всичко останало го приемаме като допълващо обучение – т.е. нещо, което четем/гледаме/слушаме спорадично, без да го търсим, без да изискваме детайлност, без да искаме от себе си да го разберем изцяло. То е просто странични информации, която задоволява нуждата ни от новост, от знание и го ползваме за допаминов хит, за радостта, която създава да научиш нещо ново или да прчетеш нещо вдъхновяващо.

Например в този конкретен момент за мен основно учене е слушане на един подкаст на една дама, която много харесвам. Тя има поредица от епизоди, свързани един с друг. Може би са около 40-60 епизода. И всеки ден си слушам по един подкаст. Това е моят фокус. Слушам го бавно. Присъствам за него. Спирам го като чуя нещо важно, мисля си как се отнася за мен и т.н. Всичко останало, което гледам, чета, слушам го правя, просто защото за мен ученето е голяма ценност, съзвада ми радост, но не се въвличам в него. Не го търся (само ако видя нещо случайно). Не се опитвам да разбера ако нещо пропусна. Не си разказвам как ако не се запиша на друго обучение ще пропусна нещо важно. :) Не си разказвам колко е важно да гледам поредното видео в youtube и т.н. Т.e. аз съзнателно знам кое е моето основно обучение и всичко останало го оставям да е просто като бекграунд на основното ми учене.

2. Задаване на ясен и конкретен интервал от време за учене (за основното обучение). За мен най-ценните инструменти за ефективност на време за граници и процеси. Ако нямаш граници, обикновено това води до изгубване. Т.е. ако нямаш ясно регулирано време за учене – или няма да го има и ще си разказваш цял ден как си пропуснал нещо днес, или е твърде много и си с усещане, че това трябва да изисква по-малко време. Много и малкото време са повече свързани със състоянието на ума ни (дали е спокоен или не) отколкото колко време нещо отнема. Когато няма ясни граници кога какво правиш е хаос и умът не е спокоен. Затова силно препоръчвам да си зададеш ясни граници в деня (кога точно, колко време точно) за учене.

Например в този момент работя, после имам някакво движение/спорт, после почивка около 30 минути и след тази почивка за 1 час е моето време за учене. Т.е. имам ясно дефинирано кога започва времето за учене и колко е дълго. То е съобразено с дължината на подкаста, който слушам, но 1 час мисля е добро средно време. Слушам подкаста само тогава, това е моето време за учене. не правя нищо друго, само слушам. Извън това време ако скролвам някъде и видя някое видео, статия или нещо друго – чета, но съзнателно гледам да не се въвличам толкова много, съзнателно не си разказвам колко е важно да гледам това ново видео, тази много важна статия, защото има един момент, в който от вдъхновяващо се превръща в натоварващо. И аз не искам да минавам тази граница. :)

Прецени кой момент от деня е най-подходящ за учене при теб и си създай този ясен прозорец от време за учене. Колкото минеш в него, толкова. Утре пак. :)

3. Опростяване. Тук имам предвид да виждаме общата структура/най-важните опорни точки на нещо и всичко останало да го гледаме като детайли на тази структура. Съответно – силно наблягаме да учим/разберем тази структура/опорни точки и не се изгубваме в детайлността.
Например в курса по съзнателност има 90 статии, но във всички статии има един единствен, един и същи процес, който се разглежда всеки път:
1. Забелязване.
2. Пауза.
3. Избор.
4. Действие.
Във всички статии се разглежда този процес (накрая въвеждам и „намерение“). Това са опорните точки. Във всички статии се разглежда този един единствен процес, просто е за различни ситуации и от различни гледни точки. Т.е. важното в този курс е да се упражняват тези 4 стъпки. А статиите да се четат просто за информация как може да се прилага процеса в различни ситуации. Това помага този процес да улегне в нас. Реално и главното, и общото са важни, но това опростяване, виждане на главните стълбове в едно обучени създава обща картина, контекст, в който ученето се случва по-ясно. Защото ако се гледа отделно, може да не се хване общата картина и това създава объркване, искане още да се мине материали, за да се разбере какво се има предвид, изпадане в детайли и т.н. В случая за съзнателността няма значение ако някоя статия се пропусне (даже 10 статии). Важно е тези 4 стъпки да се научат. Статиите само помагат за това. (Обяснила съм това по някакъв начин в началото, но може и да не се разбира какво имам предвид.)

По същия начин е с всяко обучение. Винаги има някакви опорни точки, който да видим в общото. И наблягаме на тях. Всичко останало обикновено е с цел да помогне на тези опорни точки да ги разберем по-добре и да работят за нас.

Това са моите 3 насоки, които ми помагат да направя доста по-подредено и некумпулсивно ученето си, но заедно с това получавам вдъхновението и задвижването от него. :) Ако ви допадат, може да ги пробвате, за да видите как биха работили за вас или да си ги напаснете по свой собствен начин. :)

Какво да правим, когато сме в обърканата/нестабилна среда на някаква промяна в живота си?

Какво да правим, когато сме в обърканата/нестабилна среда на някаква промяна в живота си?

 

Когато работим по цел във визията си, по някой свой проект, по задача, която ни е възложена – обикновено има три етапа, през които преминаваме: вдъхновяващо начало, объркана/нестабилна среда и свързан с повече отпуснатост край.

Повечето от нас нямаме проблем с вдъхновяващото начало и отпускащия край. Но имаме проблем с минаването през обърканата/нестабилна среда. Това е периодът, в който в нас възниква усещането, че не знаем какво правим. Заедно с това не знаем как да го направим. А да не говорим, че и често започваме да се чуди защо изобщо го правим.

Неприятно е. И понякога е психически натоварващо. И заедно с това е естествена част от процеса на създаване. Нищо ново не се ражда от познатото. Обърканата/нестабилна среда е периодът на иновация, през който имаме възможност да минем дори и в най-обикновените цели, проекти и задачи, които си поставяме.

 

Обърканата/нестабилна среда.

 

Този период винаги възниква за нас по пътя напред.

И единственият начин да минем спокойно и приятно през него е да се отпуснем в него. Да му позволим да бъде такъв какъвто е. Да му позволим да бъде толкова объркан, колкото е. Толкова неясен и разхвърлян колкото е. И просто да участваме в този етап с присъствие. С любопитсво. С интерес към хаотичната, но красива природа на процеса на създаване на нещо в живота ни.

Докато в един момент се обърнем назад и осъзнаем, че вече сме в отпуснатия край на тази своя промяна. И заедно с това усетим, че този път всъщност сме били отпуснати и спокойни през целия път от началото до края й. :) Прекрасно! Каква чудесна възможност сме имали да тренираме своята вътрешна стабилност, дори когато извън нас сме посредата на най-объркания си и нестабилен период в реализирането на своите цели, нали? :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

 

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК🍀

Veneta

Стратегията ‘само още един път’

Стратегията ‘само още един път’

Когато сме мотивирани, вдъхновени и енергични, има много стратегии, които могат да ни помогнат да успяваме и постигаме целите си.

Днес обаче искам да ви споделя една стратегия, която може да използваме в моментите, когато нищо не ни върви, когато за пореден път се проваляме в някаква насока и вече ни е трудно да направим дори една крачка напред.

Стратегията се казва „само още един път“ и се изпълнява така – забравяш за всичките си неуспехи, за всичко, което е било до сега и се концентрираш единствено върху това да опиташ само още един път.

Т.е, забравяш за голямата цел, която преследваш. Забравяш за резултата, който искаш. Забравяш всички истории как трябва да бъде, как не трябва да бъде. Забравяш за неприятностните свързани с това, което искаш. Ако щеш, забравяш, че изобщо го искаш. И се концентрираш само в едно единствено нещо – да опиташ още един път.

Не изискваш от себе си да успееш. Не си готов да се осъждаш ако не успееш. Единствено се концентрираш върху това да опиташ само още един път.

Поддържаш тази стратегия докато усетиш, че може да държиш нещо по-голямо от нея в сърцето и в ума си. Но дори и по някое време да преминеш към някоя по-голяма стратегия, истината е, че успехът ти винаги стои в това да пробваш само още един път. А ти със сигурност можеш да направиш това! :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Умението, което ти гарантира израстване в работата и живота ти

Умението, което ти гарантира израстване в работата и живота ти

Преди да започна собствена дейност, последната ми работа беше като ръководител проекти в една голяма телекомуникационна компания. Работих там малко над 5 години и освен, че много ми помогна да доразвия уменията си за организиране и планиране, на тази работа развих едно от най-ценните умения на света. Това умение стана толкова ценно за мен, че когато избирам с кой да работя дългосрочно, това е единственото най-важно умение, което търся в хората.

Това е умението да търсиш решение (там където не виждаш да има решение или там, където някой ти казва, че няма решение).

Известно време след като започнах работа в тази фирма, ми дадоха проект, при който трябваше да работя с началника на продажбения отдел. Беше голям проект, аз не знаех почти нищо за него и когато възникнеше някакъв проблем, аз веднага отивах при шефа на продажбения отдел и му казвах: „Имаме този и този проблем. Какво да правя?

И той винаги ми отговаряше едно и също нещо: „Какво е твоето решение на проблема?

Когато той ми зададе за първи път този въпрос аз се обидих. Защото… ето ме мен, тази която съм нова и незнаеща, и ето го него, с години опит, нежелаещ да ми помогне, въпреки, че знае какво трябва да се направи!

Мина известно време, през което ми беше ужасно неприятно, когато възникнеше проблем, защото дори и да отида при него за съвет, той винаги ми казваше: Какво е твоето решение на проблема? И чак, когато аз му кажех какво според мен може да се направи, чак тогава той ми казваше какво е ок и какво не е ок да се прави. Това ме изнервяше супер много. Приемах го като неглижиране на мен като човек и тотално нежелание той да ми помогне.

Работата с него в продължение на няколко месеца ми създаваше огромно вътрешно недоволство. Докато един ден, както си седях, възникна поредния проблем с проекта. Този път, преди да отида при него си казах, че дори и да ида при него да го попитам за съвет, той няма да ми помогне. Затова започнах да търся решения сама. Когато намерих няколко решения, отидох при него и му казах: „Имаме този и този проблем. Предлагам да пробваме това решение, а ако то не проработи – предлагам ето това следващо решение. Нека тестваме какво ще стане и ако не проработят и двете, ще обсъдим пак.“

Това беше един от първите пъти, в които го видях усмихнат и заинтересован в разговорите ни. От сегашната си гледна точка много добре разбирам защо. Няма много неща по-хубави от това срещу теб да седи човек, на който наистина му пука да намери решение на това, върху което се работи, да е готов да тества тези решения и да намери това, което наистина работи… без да те занимава с много глупости по пътя!

Тогава обаче не разбирах каква точно беше причината за промяната в отношението му към мен. Но несъзнателно започнах да развивам този модел: има проблем -> бъзро търся решение/решения на проблема -> казвам проблема на екипа и веднага споделям моето предложение за решение.

Не осъзнавах ценноста този модел на мислене и поведение. Докато един ден, в съвсем друг проект, около година след това, един човек дойде при мен и ми каза: „Имаме този и този проблем. Какво да правя?

И аз съвсем автоматично отговорих: „Какво е твоето решение на проблема?

Когато директора на продажбения отдел преди години ме попита същото, аз се обидих. Но сега виждах нещата така: човекът, който ме пита какво да прави, не си е мръднал пръста да помисли и потърси решение, и или иска отговор на готово, или иска да изгуби моето време да търся решение на задача, която той трябва да свърши. Разбира се, има неща, които някой трябва да ти ги каже как стават (въпреки, че дори и за тях може да дадеш предложение за решение), НО за повечето неща – ако помислиш логично или просто потърсиш информация как да стане в интернет, в някаква процедура или някъде другаде – ти ще намериш решение!

Преди около 5 години стартирах проект с един партньор. Още в началото не виждах истинска ангажираност от негова страна, но желанието ми да имам партньор в този проект надделя. Един ден възникна поредния проблем, аз му казах какво е нужно да се направи и той пое задачата. След около 4 часа ми писа, че в момента просто няма налично такова решение, което ни трябва. Аз казах „ок“ и въпреки това се заех да потърся и аз някакво решение. След 2 дни и половина търсене, инсталиране и тестване, открих решение. Т.е. от „няма решение“ до „има решение“ в случая стояха около 2 дни време и усилие, които някой да има желание да вложи. Това беше съвсем малък проблем, но беше поредния, който ми показа, че партньорът, който бях избрала или не е готов изцяло да се въвлече в проекта, или просто е човек, който не може да намира решения. Така, след тази ситуация прекратихме взаимоотношения.

Да намираш решения често изисква готовност да вложиш повече време и усилия, отколкото си предполагал, че нещо ще отнеме. И тук не става дума да намериш решение, за да се докажеш на някой (или дори на себе си!), че можеш да намериш решение. Тук дори не става дума да търсиш решение с надеждата, че някой ще ти плати повече за това (когато работиш за себе си така или иначе никой няма да ти плати). Тук става дума да се научиш да намираш решения, за да се превърнеш в човек, който може да решава проблеми. Тогава ти се превръщаш от обикновен пасив, в ценен актив в живота си и в компанията си. Решаването на проблеми е умение, което много малко хора имат. И още по-малко са тези, които не просто искат, а са готови да го развият.

Това е умението, което най-много ми помага да развивам собствените си проекти. Това е и единственото най-важно умение, което търся да видя, когато започвам да работя с някого. Защото, познай какво: проблеми винаги ще възникват (и в живота ти, и в работата ти) и ако ти не се обградиш с хора, при които всеки е готов да решава възникващите проблеми в неговата сфера на отговорност – тогава ти ще трябва да решаваш всички проблеми.

Та, искам да кажа следното:

Ако ти искаш да работиш работа, в която само да изпълняваш това, което някой ти казва (и няма абсолютно нищо лошо в това, ако това е което наистина искаш) – няма никакъв смисъл да се пънеш да развиваш това умение. Но ако ти искаш да израстваш в кариерата си, да качваш позицията в компанията си или искаш да се занимаваш със собствена дейност – по-добре се захващай за работа да изграждаш това умение. Защото ако ти се научиш да намираш решния там, където 95% от хората чакат на готово – ти ще се превърнеш в един от най-ценните активи както за компанията си, така и за собствения си живот! Реално това е играта на живота – преодоляване на проблемите, които възникнат и градене на живот, който си струва да бъде изживян. За напреднали играта е същата, но просто вече го правиш с усмивка. :)

Така че, следващият път, в който възникне проблем, приеми го като твоят шанс да започнеш да развиваш това умение в себе си и когато споделиш проблема на екипа си, бъди готов веднага да предложиш за одобрение поне едно решение на този проблем и готовност да тестваш това решение, за да разбереш дали наистина работи!

После може да ми пишеш какво се е случило. ;)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Как да накараш ума да ти помогне в реализиране на целите ти

Как да накараш ума да ти помогне в реализиране на целите ти

 

Често пиша за това, че когато имаме някаква неяснота в живота си – мозъкът ни автоматично запълва тази неяснота със автоматичен страх. Проблемът е, че когато си поставим някаква цел и тръгнем да я изпълняваме, пред нас винаги възникват някакви неясноти. Винаги има несигурност и винаги има моменти, в които не знаем какво точно правим. Та… тогава или блокираш и спираш да изпълняваш проекта си, или продължаваш.

Кое определя дали ти ще блокираш по пътя или ще продължаваш?

Общественото мнение е, че има хора, които просто намират начини и устремено продължават напред. И има други хора, на които просто не им се получава.

Неврологията обаче е на малко по-различно мнение! :)

От гледна точка на неврологията няма значение с какъв талант си се родил или пък какъв точно мозък имаш, а най-вече има значение в какъв режим работи мозъка ти. И тогава има само два варианта:

  1. мозък, който оперира предимно във „fight or flight“ режим и те блокира в изпълнението на целите ти, защото тук си тотално подвластен на страховете си, колкото и нерационални да са те;
  2. мозък, който оперира предимно в „rest and digest“ режим и сканира всичко около теб за варианти, по които да изпълниш максимално бързо и лесно целта си.

Как се махаме от „fight or flight“ и тренираме да стоим повече в „rest and digest“ е много интересна и доста обхватна тема, включаваща физиология, психология и среда, НО всичко започва от едно единствено място – създаването на яснота! Навикът да си създаваме яснота къде се намирам аз, какво реално ми се случва и кои са моите стъпки напред.

Докато вървим напред, ако нямаме яснота, мозъкът ни постоянно стои във „fight or flight“, просто защото той автоматично запълва всички неясноти със страх, а всичко напред по пътя ни е брутално неясно (ако не си създадем яснота). Така, бъдейки в това оцеляващо състояние, ние съвсем несъзнателно започваме да си разказваме истории колко е трудна една цел, как нас не ни бива, как точно ние не ставаме, че не е правилния момент, че няма начин, че ще ни отнеме твърде много време и всички други тъпи истории, които умът ни може да сътвори (от страх = липса на яснота).

Това, което реално се случва е, че мозъкът просто блокира от всички неясноти, които стоят пред нас и ни кара да си мислим, че няма как да продължим. Когато нямаме съзнателност, ние автоматично се ассоциираме с тези мисли, приемаме ги за верни и започваме да подравняваме поведението си в тяхната посока. Така спираме да изпълняваме целите си и се връщаме към сигурното, удобното и познатото.

От друга страна, ако ние си създадем яснота занапред – тогава ние показваме на мозъка си, че ИМА стъпки, по които да вървим напред. Показваме му с въображението си, че ние знаем пътя. Това помага на мозъка ни да се успокои и да премине в „rest and digest“ режим. Т.е. фокусът му вече не е насочен към това какви страшни неща могат да ни се случат и колко е трудно, а ние вече имаме план, имаме планирани стъпки напред, имаме яснота какво ще правим и когато има тази яснота, мозъкът ни се успокоява и започва да се фокусира върху това как да изпълни най-бързо и лесно нашият план, вместо да остава парализиран от страха и незивестността.

Другари, средата около нас е хаос. Ако ние стоим в този хаос, ние ще сме постоянно объркани и подвластни на страховете си. That’s it. Ние просто няма как да надвием 300 000 години еволюирал страх.

Алтернативата е да използваме въображението си и съзнателно да внесем яснота в живота си, за да успокоим мозъка си, че ИМА път напред и ние няма да се изгубим в неизвестността. Яснотата е тотален game changer, защото успокоява ума ни и така премахва объркването и мъглата от живота ни. Яснотата цъка лампата за пътя ни напред и така намалява страховете ни. Когато страховете ни намалеят, в нас се появява кураж да действаме по-смело. Когато действаме – имаме резултати. А вътрешната ни сила в голяма степен се създава именно от това да действаме и да постигаме резултати. Затова за всеки от нас нас е изключително важно да си създава яснота!

Как под дяволите си създаваме яснота?

Създаваме си яснота като просто си изградим дългосрочна визия и ясен план за реализиране на целите ни. Отговаряме си на въпросите какво искам занапред и какъв е плана да го постигна. Да, отговорите на тези въпроси не винаги определят посоката, по която реално ще действаме, но само това, че имаме някаква посока, някакъв план занапред, някаква яснота, успокоява мозъка ни. Така той оставя настрана страховете и започва да мисли по-адекватно и проактивно как да ни придвижва напред към целите ни.

6 принципа за АБСОЛЮТНА продуктивност

6 принципа за АБСОЛЮТНА продуктивност

 

Всяка сутрин се будя твърдо решен да променя света и едновременно с това да си изкарам дяволски добре. Това понякога прави трудно планирането на деня.
Елвин Брукс Уайт

 

Хората, които са утремени да реализират важен за тях проект или такива, които са натурално абициозни в работата си, много често натискат педала до такава степен, че просто не забелязват как малко по малко започват да се блъскат в стената на пълното изтощение. Умората обаче и изтощението са обратното на това, което ни трябва, за да постигаме по приятен начин истински значимите за нас цели и да живеем живота си с усещане за истинско присъствие, радост и вдъхновение да вървим напред.

 

Когато изтощението дойде – всичко започва да изглежда като неистово бутане нещата да се случат. Нищо не може истински да ни зарадва. Ефективността ни драстично намалява. Да се концентрираме става нещо почти невъзможно. Целите, които преди са ни вдъхновявали, сега ни създават негативност защото сме с усещането, че изобщо не сме способни да ги постигнем. Съответно мотивацията ни да върви напред започва да се изпарява.

 

Ключът към това да НЕ стигаме до това състояние е да имаме такава ежедневна рутина и планиране на времето ни, което ни осигурява превантивно справяне с изтощението и поддържане на абсолютна продуктивност, която ни помага да постигаме целите си и заедно с това да чувстваме радост, мир, креативност и вдъхновение да вървим напред.

 

По-долу споделям 6 принципа, които може да приложите веднага в ежедневието си и да повишат в пъти продуктивността и най-доборото ви състояние.

 

1. Отдаване сериозно внимание на времето за почивка. Нужно е да приемаме почивката си толкова сериозно, колкото приемаме и работата си. Когато сме истински фокусирани и работим по целите си с пълен капацитет – това е много таксуващо за нашата нервна система и физически за тялото ни. Затова е необходимо да си осигуряваме нужната почивка, която да възстанови ресурсите, които сме използвали. А не да продължаваме, напъвайки се да наливаме вода от празна кофа. Дълбоката работа е невъзможна без дълбоко възстановяване. Това означава, че е нужно да добавим почивката в графика си и да поемем пълна отговорност тя наистина да се случи. И под почивка се има предвид активна почивка. Т.е. правене на неща, които ви харесва да правите и които ви помагат да се върнете в състоянието си на истински мир, вдъхновение и красиво състояние. Това може да е разходка, освежаващ душ, разтягане, масаж, сауна, йога, природа и т.н.  За да може да вършим най-добрата си работа следва да сме в най-добрата си енергия и състояние.

2. Направете живота си бинарен. Това означава да сме 100% посветени на работата си, когато работим и 100% откъснати от нея, когато приключим работата си за деня. Във всеки един момент ти или следва да работиш на 100% с пълен капацитет, или следва да си 100% отдаден на пълно възстановяване от работата си. Всичко посредата е сива зона. Зона, в която нито си напълно фокусиран да вършиш адекватно работата си, нито си напълно отпуснат и може да си почивеш, наслъждавайки се на себе си и времето си без работа. Нашата цел е максимално да елиминираме тази сива зона и или да сме изцяло фокусирани в работата си, или да сме изцяло във възстановяване. Никой никога няма да се обърне назад и да съжалява, че не е прекарал повече време скролвайки Инстанграм, докато отговаря на важни за работата му мейли. Определете си ясен и точен прозорец в графика, който ще е 100% отдаден за работа. И си заложете ясен и точен час, в който искате да приключвате работа. Когато този час дойде, може да си имате нещо като ритуал, с който да приключвате деня и да покажете на мозъка си, че е време да превключи от режим на работа към режим възстановяваме, а не той да продължава да мисли за работа часове след приключването й. Дори само да поемете дъх, да издишате и да си кажете: „Край със задачите за днес!„, това може да е достатъчно ментално да приключите работната си част от деня и да преминете към по-отпуснат, възстановителен режим.

3. Направете си план за идеалния ден, който е изцяло подравнен и автентичен за вас. В колко часа искате да се събуждате? Какво ви създава вдъхновение да правите след събуждане? Колко време искате да работите на ден? Колко време искате да почивате на ден? Какво трябва да се случи в деня ви, за да е наистина хубав ден за вас? В каква последователност трябва да се случат дейностите в деня ви, за да са най-много съобразени с вас и ежедневието ви? Какви са нещата, които внасят истинско мир, присъствие, смисъл и напредък в деня ви. Опишете как изглежда един перфектен ден за вас по часове, съобразено с вашата енергия, с нещата, които вас ви карат да се чувствате добре, с времето за работа, което е най-оптимално за вас. И след това всеки ден следете да живеете дните си максимално съобразено с този ден. Аз например ползвам една изключително опростена таблиза за график и там имам описан перфектния ден за мен, където е описано всичко, което е важно за мен да се случи в деня, за да поддържам енергията си в максимално добро състояние, да се движа напред в изпълнение на важните за мен проекти и заедно с това да имам присъствие и радост в живеенето на живота си. Ако нямам много ясен и точен ориентир как искам да изглежда деня ми, за да е наистина удеовлетворяващ за мен, резултатът е, че винаги нещо остава на заден план и това нещо, колкото и малко да е, може да срине цялата ни продуктивност. Например важна част от моя ден е учене на нещо ново. Може да не е учене свързано с работата, а просто научаване на нещо ново и интересно за мен. Затова имам специално отделен час и половина всеки ден само и единствено за учене. И знам, че ако пропусна това време за няколко дни или няколко седмици, защото си разказвам, че през това време трябва да работя, или някой ме е поканил да ида на кафе, или съм решила, че е нужно да върша някаква друга работа – това веднага се отразява на по-малко вдъхновение в деня ми => по-ниска продуктивност => по=бавен прогрес => повече неудовлетворение… и т.н. Т.е. ако аз искам да съм максимално продуктивна (дългосрочно), ученето следва да е част от този ден. Друг пример е с времето ми за работа – знам, че ако работя 8 часа на ден това ми създаваусещане за изтощение и дългосрочно не съм продуктивна. Затова съм си заложила 4-5 часа дълбока фокусирана работа на ден и 1-2 повърхностна работа. И това работи чудесно за мен. Т.е. нужно е да знаете какво прави ВАШИЯ ден наистина продуктивен и наистина вдъхновяващ ден и как е нужно да е организиран по ВАШИЯ си начин. След това да живеете дните си максимално подравнени към този ориентир. Много е изморяващо да не правим нещата по нашия си автентичен начин, съобразен с нашата персоналност и ежедневие. Обратното – когато денят ни е съобразен с последователността, която е приятна за нас, по начина, който е приятен за нас – ние си създаваме достатъчно комфорт, който е стабилна основа за нас след това по-смело и спокойно да стъпваме в дискомфорта, който предизивикателните цели ни създават!

4. Прозорец за дълбока работа всеки ден. Когато не отделяме време да помислим кое е наистина важна за нас работа, тогава може да намерим себе си вършейки хиляди неща, никое от които да няма кой знае каква стойност. Дълбока работа означава работа по наистина вдъхновяваща, наистина важна и създаваща най-голямо въздействие/принос дейност. Работата, която би донесла максимално висок смисъл и резултат за вас. Един прозорец за истински дълбока работа обикновено е около 3 до 5 часа. Повече време започва да отива към изтощение на мозъка, заради интезивния фокус, който е таксуващ за организма ни. И вършим тази работа без разсейвания. Без компулсивно хвърляне в дейности просто защото има нещо за вършене. Отделяме този прозорец и си залагаме намерение, че това е нашата най-важна и съяествена част от работния ни ден. След като този прозорец свърши – може да се заемете с по-несъществените и повърхностни задачи. За мен например дълбока работа е работа по автоматизиране и делегиране на максимално много процеси, за да имам максимално малко участие за в бъдеще. Създаване на съдържание. Създаване на курсове. Създаване на презентации. Работа с клиентите ми. Това е моята зона на гениалност и моята дълбока работа е изцяло отразява това. Много е важно през тези 3 – 5 часа да нямаме никакво разсейване през това време. Колкото повече тренираме разсейване през денп си, толкова повече се отучаваме да вършим истински дълбока и фокусирана работа!

5. Ясна дефиниция какво е нужно да се случи в деня, за да е успешен ден + дефиниране на ясни и прости задачи за деня. Когато нямаме ясна дефиниция какво е нужно да се случи в рамките на този ден, за да бъде той успешен – тогава колкото и неща да сме свършили, те никога не ни изглеждат достатъчно! И това ни създава усещане за проваленост. Ето защо to do листите просто не работят и ВИНАГИ е по-добре да се работи с график, които ясно показва задачите само за деня! Дан Съливан например казва, че при планиране на деня е нужно задачите да отнемат максимум 60-70% от времето ни за работа. По този начин ако се окаже, че тези задачи изискват повече време за изпълнение, ние имаме достатъчно време, за да ги приключим и да се чувстваме успешни за деня. А ако наистина ги приключим в планираното време – ние ще сме си свършили задачите и ще имаме даже време да отговарим на спонтанните вдъхновения, които ни възникват през деня. Така отново се чувстваме успешни! А както може би сте забелязали, има огромна разлика да си лягаш вечер с усещането, че си успял този ден вместо с усещането, че пак не си свършил всичко планирано за деня и се чувстваш провален. Ако нямаме ясна дефиниция какво е нужно да се случи в деня, за да е успешен – всичко изглежда като едно безкрайно бутане на списък със задачи към някаква далечна крайна цел, което е много изморяващо. Важно е и задачите ни за деня да са много ясно и просто описани. Т.е. като си видиш задачата да знаеш какво и как е нужно да се направи, а не да прекарваш време в чудене, да трябва да търсиш допълнително информация, да недоволстваш, че задачата е тверде неясна или твърде обща, или твърде сложна. Преди да започнаеш седмицата си не трябва да се чудиш какво ще правиш, кога ще го правиш и как ще го направиш. Ако се чудиш – нужно е първо да организираш и дефинираш задачите си. Например аз всяка неделя планирам следващата седмица и целта е да имам много ясен план кой ден какво правя и задачите ми да са описани много просто и ясно, така че когато дойде време за тях, директно да започна работа по тях. Т.е. аз отделям специално време, за да организирам хаоса и да си създам опростен и ясен път напред, което брутално силно намалява стреса и неудовлетворението през седмицата. Ако погледнете графика си и няма нужда да мислите какво, как, кога и т.н. трябва да правите, а всичко е подредено, ясно, просто и сте говори да действате – това е признак за добре подготвен и описан график.

6. Спринт на работни сесии. Почивката е важна не само за една/две седмици или след работа, но и ПО време на работа. За да си осигурим почивка по време на работа най-добрата стратегия е да работим на спринтове за работа редувани със спринтове за почивка. Да речем преценили сте, че работиния ви ден ще е 6 часа. Залагате си таймер за тези 6 часа: 50 минути работна сесия и 10 минути почивка. По време на работната сесия не правите нищо друго освен да работите по задачата заложена в графика ви. Задавате си намерение, че това време е изцяло посветено на тази задача и през тези 50 минути се фокусирате само и единствено върху нея. През тези 50 минути не отваряте ФБ, не отваряте инстаграм, не отваряте мейла си, нищо. Само работите по задачата си. Когато алармата в края на 50-те минути звънне – имате 10 минути почивка, в които може да правите каквото си искате. Фб, инстаграм, мейла, танцуване, разтягане, хапване, нещо забавно, каквото ви дойде на ум. Разбира се – една от тези почивки може да е не 10, а 20-30 минути за обяд. Ползвайте тези спринтове както за дълбоката си работа, така и за повърхностните си задачи. Тези регулярни 10 минути почивка са изключително ценни и решаващи за нивото на енергията ни през деня. Ако на края на деня се чувствате изморени и без желание да правите каквото и да е – това 90% е защото не сте имали достатъчно кратки почивки през деня, които да поемат стреса от фокусирана работа и в които да можете да се подравните към продуктивно то си състояние. Ако на всеки 50 минути, вие много сериозно и отдадено си спазвате 10 минутната почивка, ще забелжите, че имате доста повече енергия и каппацитет за следработните си ангажименти. Знам, че някой хора казват как този принцип на 50/10 спринтова не може да пасне за тяхната работа, но… проявете малко креативност и нагласете този принцип така, че да работи за вас според вашето ежедневие и естество на работа. :)

Ок, другари! Нещата стоят така: ако не планирате ежедневието и рутината си да помагат на продуктивността ви, да ви създават вдъхновение, енергия, смисъл и радост – не очаквайте, че това ще се случи „естествено“. Естествената природа на живота е ХАОС! И ако в този хаос вие искате да имате свой собствен ред – трябва да имате план как ще го създадете. Един идиот с план, може да победи дори и най-талантливия гений, който подценява планирането.

 

Използвайте тези 6 принципа, за да планирате ежедневието и работата си и ви гарантирам, че продуктивността ви ще се подобри в пъти повече. Ще сте по-вдъхновени. Усещането ви за смисъл и цел в живота ще се увеличи. Ще се поддавате по-малко на дребни разсейвания. Ще напредвате по важните за вас проекти. И едновременно с това ще може да усетите радостта от това да си настоящ и наистина да живееш и радваш на живота. 
Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)
Най-работещата стратегия за успех в света

Най-работещата стратегия за успех в света

 

Когато работя с хора, независимо дали по изграждане на навици, създаване на визия, реализиране на идея или друга тема, ясно се разграничават два типа хора:

  • Такива, които се хвърлят на хиляди обучения и започват да следват „по учебник“ всяка стратегия, която им се даде.
  • Такива, които взимат една стратегия, която им допада и я нагласят така, че да им е приятна, удобна, вдъхновяваща и работеща за тях самите.

Без да ви бавя, директно ви казвам, че тези които успяват най-много (а и пътя им е най-приятен) са втория тип хора.

Това, което се случва с първия тип хора е следното: хващат една стратегия и като не проработи пробват друга. След това пробват трета, четвърта, пета и т.н. Влизат в една постоянна въртележка на търсене на „най-добрата“ стратегия за изграждане на полезни навици, за създаване на визия, за реализиране на идея, за отслабване, за маркетиране, за намиране на партньор, за увеличаване на парите си и т.н, и т.н. И когато не намерят тази перфектна стратегия – те решават, че нещо с тях не е наред и се отказват.

Така!

Ето как стоят нещата в реалността: много рядко някоя стратегия, която не е създадена от теб самия ще работи за теб самия на 100%! Възможно е, но се случва рядко.

Това, което обаче работи ВИНАГИ е следното: взимаш една (ЕДНА) стратегия, която ти резонира и по пътя я нагласяш така, че да ти е приятна, удобна, вдъхновяваща и работеща ЗА ТЕБ!

Защо трябва да я правиш приятна, удобна и вдъхновяваща за теб? Не трябва ли да блъскаш здраво, да доказваш, че можеш, да стоиш нон стоп в зоната си на дискомфорт? Не, не трябва. Ако стратегията не е приятна, удобна и вдъхновяваща за теб, тя ще те измори. Дългосрочно ще вземе живота от теб и ще те кара да се чувстваш супер неприятно. Което със сигурност значи, че няма да я следваш задълго и няма да работи за теб.

Как да направиш една стратегия работеща за теб? Първо – избери човек и стратегия, които усещаш приятни и наистина полезни за теб. Убеди се, че този човек е искрен, а не е просто добър маркетолог, който постоянно ти измисля нови проблеми, за да ти продава нови решения. И второ – след като си заложиш цел и следваш дадената ти стратегия, всяка неделя отдели един час и се запитай три въпроса: Кое се получи добре? Кое не се получи добре? Какво мога да променя следващата седмица, за да го направя по приятно, лесно, вдъхновяващо и работещо за мен? На база на тези 3 въпроса ти постоянно нагласяш действията си така, че да са приятни за теб и после чрез резултатите от тези действия откриваш кое е наистина работещо за теб и кое не. Следвайки този процес ти откриваш ТВОЯТА работеща стратегия, която едновременно ти е приятна и ти носи желания резултат.

В Програмата за полезни навици има само едно нещо, което упражняваме повече от всеки навик в Програмата и то е: саморефлексия. На всеки 7 дни се питаме: Кое се получи добре? Кое не се получи добре? Какво мога да променя следващата седмица, за да го направя по приятно, лесно, вдъхновяващо и работещо за мен? И по този начин ти откриваш стратегия създадена ОТ теб ЗА теб. Ето това, другари е най-работещата стратегия на света за теб.

Спри да си губиш времето и да следваш хиляди хора и хиляди стратегии! Това е супер изморяващо и обезкуражаващо!

Независимо дали искаш да изграждаш полезна рутина в деня си, дали искаш да създадеш и реализираш своя визия, дали искаш да отслабнеш, дали искаш да намериш партньор, да подобриш връзката си, да реализираш идеята си и т.н. – просто бъди от втория тип хора. Избери ЕДНА стратегия, която ти допада и я направи да работи за теб. Направи я най-добрата стратегия на света за теб! ;)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. ?

Как да накараш живота да ти харесва?

Как да накараш живота да ти харесва?

В този свят има само едно единствено нещо, което притежава интелигентност по-голяма от всеки човек, група, корпорация или каквото и да било друго на планетата. И това е Животът сам по себе си.

Животът съществува вече над 13,8 билиона години. От просто празно пространство, газове и вода в момента около нас има хора, сгради, паркове, коли, самолети, небостъргачи, райски острови, шумни градове, тихи улици. Всичко.

Всичко.

Наскоро една дама ми каза: „Не харесвам реалността такава каквато е.

Всички сме си мислили за това, нали? Че реалността не отговаря на това, което искаме да е. И това ни дразни. Разстройва ни.

Ето обаче как изглеждат нещата отстрани – на настоящия момент му е било необходимо 13,8 билиона години да се случи за нас днес, в този момент, а единственото, което ние правим с него е да го осъждаме през своята малка перспектива. Харесва ми. Не ми харесва.

Все едно хората сме се събрали като някакво жури, което нон стоп оценява дали Животът си върши добре работата или не. И сме толкова заети да осъждаме живота, че вече дори не знаем как да го живеем. Камо ли пък – как да му се наслаждаваме.

Разбирате, че в една такава ситуация, няма как животът да ти харесва, нали?

Та, как тогава да накараш живота да ти харесва?

Първо – спри да осъждаш живота. Той е тук много преди теб и ще бъда много след теб. За цялото това време той е доказал, че се справя повече от перфектно, дори и когато ние не можем да видим това през нашата тясна перспектива. Така че, когато нещо „лошо“ се случи или нещо не е според твоите очаквания, не бързай да съдиш. Не бързай да реагираш. Не бързай да си създаваш проблеми. Не драматизирай. Животът не ти е давал обещание, че ще прави всичко по твоя начин, веднага, на секундата, както ти го искаш. Ако нещо не се получава, пробвай пак. Пробвай по друг начин. Пробвай нещо друго. Намери какво работи. Единственото, което ти гарантирам, че не работи е да се бориш с реалността. Защото тя е такава, какво е. И когато се бориш с нея, ти губиш в 100% от случаите.

Второ – гледай си работа. Всеки от нас има само няколко основни задължения и ако се концентрираме върху тях ние ще се чувстваме добре. Това са:

  • да се грижим за себе си – адекватна храна, движение, сън, почивка, медитация и т.н. – основните полезни навици. Ако физиологията ти страда, животът не е приятен. И ако на 20 години си могъл да си позволиш да подлагаш тялото си на амортизиращи неща и то да се възстановява бързо, то след 30тата ти година – това започва да става трудна задача.
  • да вършим нещата, които обичаме. Дали като основна работа или като хоби, няма значение. Както си го направиш. Но да отделяш време да правиш нещата, които истински обичаш е основна насока, която прави живота докосващ душата ни и удовлетворяващ. В момента, в който си кажеш, че имаш по-важни неща от нещата, които обичаш да правиш е моментът, в който животът ти започва да става неприятен. Ти не е нужно да страдаш, но ако избереш това за себе си, животът няма как да ти противоречи.
  • дисциплина. Може би сте забелязали, че да се грижиш за себе си, да поддържаш полезни навици и да вършиш нещата, които обичаш изисква дисциплина. Гравитацията, която при нас хората се проявява като „мързел“, ежедневно иска да ни смали, да ни накара да сведем глава, да останем малки и дребни, да не реализираме това, което искаме да реализираме. В един така устроен свят – ако нямаш достатъчно дисциплина си „чао“. Животът е тук от 13,8 билиона години. Това е играч на високо ниво. Ако искаш да играеш с него, ще трябва да проявиш фокус и дисциплина в това, което правиш. А не да се водиш по лесната и увличаща гравитация надолу. Дали можеш да го направиш – разбира се! Дали ще избереш да го направиш – не знам. Само ти можеш да решиш това.

Хората понякога наричат нещата, които им харесва да се случват „синхроничности“. Това не са синхроничности, другари. Това е интелигентността на живота в действие. Късметът е функция на живота, която достъпваш, когато спреш да осъждаш реалността и започнеш да си гледаш работа.

И ако го направиш – обещавам ти, че ти ще накараш живота да ти харесва. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Венета

Имаш много идеи, но не действаш по нито една от тях?

Имаш много идеи, но не действаш по нито една от тях?

 

Едно от основните неща, които ми казват хората, с които работя е:

„Имам супер много идеи и заедно с това не правя нищо по тях. Не знам откъде да започна. Не знам коя е по-важна. Не мога да се концентрирам да започна, апък дори и да започна – нямам постоянтсво да продължа.“

Ок! 

Нека разгледаме какво всъщност се случва тук.

Има два начина, по които може да подходим. Първият – аз мога да ви дам чудесни, изпитани, работещи стратегии как да започнете, какви стъпки да предприемете, как да имате постоянство в действията си напред и т.н. Но истината е, че всичко това, колкото е мега добро до е – то никога няма да проработи, ако вие нямате съзнателност какво се случва в главата ви. 

Ето какво имам предвид.

Причината за нашата неспосоност да се концентрираме и да изпълняваме целите си последователно, НЕ е това, че имаме много идеи или че нямаме правилната стратегия. Причината за нашата неспособност да се концентрираме и да действаме е продукт на един прекалено хаотичен и неспокоен ум. Когато умът ни е спокоен, това което следва да направим изплува на повърхността и ние имаме естествен подтик да го направим, без да се чудим дълго какво да правим и без някой да ни „мотивира“ да го правим.

Т.е. ние често си мисли, че проблемът ни идва от това, че имаме търде много идеи и това ни обърква кое да подхванем, какво да правим, но реално проблемът е нашият неспокоен ум. Нещо повече – многото идеи са резултат от нашия неспокоен ум!

Това шокира хората, защото… Не е ли супер да имаш много идеи?!?

Ами, всъщност не е супер!

Особено ако не можеш да действаш по никоя от тях!

Многото идеи са просто резултат от много мислене, that’s it!

От друга страна – когато умът ни е спокоен, най-съществената за нас идея и действие възникват на повърхността. Тогава ние не се чудим, маем, премисляме как, какво, кога, къде, а то е усещането сякаш е ясно, сякаш знаеш, сякаш няма смисъл дори да го мислиш. Нещо като: „Да, точно от тук започвам!“

В момента, в който задържим спокойствието на своя ум – нашата естествена вътрешна мъдрост възниква и ние знаем кое е нужно да направим в този момент. И всичко останало сякаш изведнъж остава на заден план, без да размива идеята, към която пристъпваме сега. Така и нашият капацитет за фокус, постоянство и креативност се отваря. И ние имаме достъп до енергипта и вътрешния ресурс да случим това, което искаме.

Основният начин да успокояваме ума си и да си създаваме този спокоен, но продуктивен вътрешен климат е практиката на медитация. Тя ни учи да се откъсваме от милионния поток на мисленето си, от хаотичността на ума си и така да даваме пространство на яснотата да възникне за нас и да ни придвижи към действие. Медитацията ни помага да не преследваме всяка мисъл, само защото е възникнала в главата ни. Тя ни помага да отсяваме само тези идеи, които изплуват на повърхността. И да се ангажираме с много малко от тях, за да имаме ресурса и капацитета реално да действаме. Защото това, което наистина има значение и наистина носи резултати е действието. :)

Та, вторият подход, който за мен е важно да споделям с хората е именно това – да имат практика,с която да успокояват ума си. Практика, която не ги въвлича в много идеи, а ни дава възможност да видим коя е нашата най-добра следваща стъпка и да имаме вътрешен подтик да я направим. Съзнавайки, че както живота, така и нашите идеи се реализират в действието.

Регистрирай се да получаваш други мои статии ТУК. През май месец започваме да практикуваме навика за ежедневна медитация и ако искате за един месец да попрактикувате заедно с нас – очаквам ви ТУК. Да се научим да създаваме спокойствие и яснота в главата си е едно от най-съществените неща, в които може да инвестираме и вярвам, че този модул определено може да ви бъде от полза. Започваме в петък, 01.05.! :))) Програмата е изцяло он-лайн, така че може да се включите отвсякъде и да се упражнявате в удобно за вас време! :) Цената за целия месец участие е 40лв. Очаквам ви заедно да създаваме пространство за своята лична яснота и своя естествен подтик да действаме ТУК! :)

Жива ли е твоята идея?

Жива ли е твоята идея?

 

Част от нещата, които правят живота ни, живот, който си струва да бъде изживян е това да реализираме идеите, които усещаме, че сърцето ни приканва да реализираме. 

Знам го, защото всеки път когато пиша дори и една статия, като тази – това е една идея, макар малка, която реализирам. И реализирайки я, това веднага осезаемо ми създава усещане за смисъл, за радост и усещане за живот

Вашето сърце може би не ви приканва да седите и да пишете статии, но знам… сигурна съм, че ви приканва да реализирате нещо. И то може би ви приканва да го реализирате отдавна. 

Какво да направя? Откъде да започна?

Обикновено това е един от първите въпроси, които ми задават хората, с които работим по реализиране на идеите им.

Днес няма да ви занимавам с планове, насоки, стъпки по изпълнени и т.н. Днес искам да обърнем внимание на нещо, което идва преди всичко останало. И то е въпросът: А твоята идея жива ли е?

От около 10 години реализирам свои идеи, като последните 5г. го правя като работа. И това, което все повече осъзнавам е, че идеите, които най-много са ме вдъхновявали и държали „будна“, са идеите, които са се превръщали в най-успешни проекти. Идеите обаче, които са ми били скучни или някакси времето, мястото, мотивацията ми за тях е минала – нито са ми били приятни за реализация, нито са ми донесли много в замяна.

След един такъв проект се сетих, че преди години бях гледала едно интервю с Норбеков, който разказваше как от много време има идея за някаква книга. Започнал я е, но не я довършва, просто защото… няма вдъхновение за това. Тогава си помислих, че това е голяма глупост, дори глезотия! Но с времето и с опита си разбирам, че една идея наистина има своето време, място и… капацитет за живот.

Или както Брус Липтън казва: всичко, включително идеите ни, има енергия. И всичко, включително идеите ни, търси повече от тази жизнена енергия. За да се реализират.

Ето го и АХА момента:

Идеите, които наистина те вдъхновяват търсят жизнена енергия. И те я намират в теб! Ти си този, който може да им даде живот.

Когато една идея е жива, тя резонира с теб. Т.е. ти даваш енергия на идеята, но и тя дава енергия на теб. Вие двамата сте повече, отколкото ако сте разделени!

Преди да започнете да мислите за изпълнение, за планове и т.н., запитайте се: Моята идея жива ли е?

Как разбирате дали вашата идея е жива?

Много просто! Гледате тези 4 насоки:

  • Усещане в тялото: като мислиш за тази идея те побиват тръпки или ти се свива корема сякаш имаш любовна среща… Накратко: чувстваш се добре! :)
  • Увеличена енергия: да мислиш или да говор за тази идея те събужда, ободрява, усмихва! Може да седиш и да си мислиш за нея с часове.
  • Синхроничности: животът постоянно ти праща най-различни намигвания, който отново и отново те подсещат за твоята идея. Думи в разговор, думи в песен, която слушаш, картина на билборд и т.н.
  • Не си отива: някой мисли идват и си отиват, но мисълта за тази идея сякаш просто постоянно възниква в главата ти. :)

Ако отговаряте на горните 4 насоки – значи вашата идея е жива! И най-важното нещо, което следва да направите е да предприемете вдъхновяващи действия по изпълнението й. Защото ако не го направите, ако системно не обръщате внимание на идеята си, идеята ви малко по малко ще умира! И една част от вас никога няма да живее. Едно от най-важните условия за приятно и вдъхновено реализиране на идеи е да… хванем вълната докато нашата идея е жива. Тогава всичко се случва много по-лесно, много по-приятно и много по… въздействащо както за нас самите, така и за хората, които биха се докоснали до това, което реализираме. :)

Част от нещата, които правят живота ни, живот, който си струва да бъде изживян е това да реализираме идеите, които усещаме, че сърцето ни приканва да реализираме. И ако вие сега сте разбрали, че вашата идея е жива – искам веднага да планирайте следващата си стъпка по изпълнението й! :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) В момента нямам свободни места в групата ми за реализиране на идеи, но ако имате интерес, пишете ми на info@venetadimitrova.com, за да ви имам предвид. В групата се срещаме 2 пъти в месеца, за да обсъдим спънки по реализацията, решения и планиране на задачите за следващите 2 седмици. Всеки за своята идея, според свободното си време и ангажименти. :) 

3 причини защо сме постоянно уморени

3 причини защо сме постоянно уморени

 

Естественото състояние на хората е да сме в приятното си, усмихнато състояние (поне в по-голямата част от времето си). Това обаче, което се забелязва е, че хората сме все по-изморени. Цял ден, всеки ден. Което веднага сваля състоянието ни и ние преживяваме света от една много по-ниска, стеснена, безинтересна перспектива. И ние започваме да свикваме с това положение толкова много, че го приемаме за „нормално“ и може да прекараме години там.

Днес искам да ви споделя 3 насоки, които съм забелязала, че създават (и натрупват) голяма умора и ако не обърнем внимание на тези насоки, то тази наша умора и ниско състояние може да продължи много дълго.

Ето и 3 от основните насоки, които силно ни изморяват:

1. Постоянно реагираме на несигурностите ни, неадекватностите ни и страховете ни. Ние искаме да сме перфектни, да изглеждаме перфектно, искаме да се докажем пред другите, че заслужаваме, искаме те да ни одобрят, крием частите от нас, които мислим, че не са наред и от които се срамуваме. Носим маски, хабим енергия да се правим на някой който не сме, от страх че може да ни изоставят, уволнят, наранят, подиграват. Бъхтим, искаме да се справим с всичко сами от неспособност да помолим за по мощ. От страх, че ще ни помислят за слаби. Въртим, реагираме, циклим върху негативните си истории за нашата недостатъчност, неспособност, незначителност, неадекватност. Събуждаме се вечер от тези истории. Задълбаваме в тях ежедневно. Отдаваме им времето и енергията си. И т.н и т.н. И всичко това безумно ни изморява. Без дори да забележим!

Решението тук е първо съзнателност – изобщо да забележим, че всичко това се случва с нас. Не да го живеем, а да го забележим, да го видим отстрани. Да забележим как се случва и как ни изморява. И второ – след като забележим, да се отпуснем. Да си спомним, че всички имаме своите несигурности и неадекватности, и че това е ок. Това е нещото, което ни прави хора. Да си спомним, че не е нужно да се доказваме на който и да било за каквото и да било. Да си спомним, че не е нужно да се сравняваме. Да си спомним да бъдем автентични и да си позволим да бъдем такива. Да не ни е срам от себе си, а да се гордеем със себе си. Да бъдем нищо по-малко от най-добрия и най-подкрепящия приятел за себе си, който бихме могли да имаме. И, разбира се, поставяне на граници с всеки и за всичко, което сметнем, че е под това което искаме да толерираме в живота си.

2. Не правим това, което ни носи радост. Ние дори може би не знаем какво точно ни носи радост, защото постоянно правим това, което трябва да правим и почти не си позволяваме да правим това, което искаме да правим. Защо това се случва? За всеки е различно и вие може да изследвате сам за себе си. Идеята тук е да осъзнаем, че сме изморени от всичкото трябва в живота ни. И съзнателно да си позволим, съзнателно да създадем време да правим неща, които искрено искаме, които биха ни създали радост и ни карат да се усещаме естествено усмихнати, живи. Това създава енергия, усещане за живот в нас!

Тук може да се включи и умора от това, че не работим по вдъхновяващи за нас проекти. И умора, когато не учим нови интересни за нас неща, умения. Развитието е основна, много важна нужда за нас хората и ако не учим нови неща, и не работим по вдъхновяващи за нас проекти – душата ни започва да атрофира и създава апатия в нас. Ако в момента работите по проект, който смятате за важен, но твърде много ви сваля състоянието – опитайте да вкарате повече радост в останала част от деня си. Или паузирайте малко този проект, докато се подравните към жизнеността си и тогава преценете дали наистина искате да продължите, дали има нужда да се промени в изпълнението, да е по друг начин.

3. Тялото ни е във възпаление. Ако приемем мисленето, състоянието и психологията ни като софтуер, то този софтуер няма как да работи адекватно ако хардуера е на издъхване. Нездравословна храна, пушене, пиене, липса на достатъчно и различно движение, недостатъчен или недобър сън, липса на адекватна и достатъчна почивка, пиене на хапчета, хранителни нетолерантности, дефицити на витамини и минерали. Всичко това създава силно възпаление в тялото ни и брутално съсипва биологията ни. А когато биологията ни не е ок, нервната ни система почти няма шанс да се саморегулира и да се справя добре със стреса. Не ме интересува колко ви е все тая за здравословния начин на живот. Ако искате да имате усещане за живот – тогава следва да подобрите храненето, движението, спането и почивката си. Кодовите думи, както винаги тук са: полезни навици.

Другари, не знам за какво си мечтаете в този живот. Но знам, че за каквото и да си мечтаете, ако сте постоянно изморени – то ще се случи много бавно и трудно, ако изобщо се случи. Затова – всеки път, когато се почувствате изморени за твърде дълго време – обърнете внимание на това. Дефинирайте откъде идва. И си набележете стъпки как отново да се подравните към по-жизненото си състояние. Не просто, за да изпълните проекта, който сърцето ви привива да случите, а за да усещате живот в себе си, докато вървите напред!

И не забравяйте, че всички сме заедно по този път напред. :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. :)  Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

7 сковаващи навика, които тотално ни блокират

7 сковаващи навика, които тотално ни блокират

 

Обикновено пиша и говоря за полезни навици, които ни помагат да бъдем по-будни, по-активни и по-живи. От другата страна на уравнението обаче стоят лошите ни навици, някои от които ежедневно сриват самочувствието, потенциала и представянето ни. Днес искам с вас да обърнем внимание именно на тези лоши навици, защото посочването им ни помага по-ясно да ги забележим в себе си и следователно по-лесно да ги преодоляваме, за да може във важни за нас ситуации да продължаваме по-бързо и уверено напред.

Ок!

Ето 7 от най-сковаващите навика, които тотално ни блокират:

  1. Перфекционизъм. Знам, че всички сте усещали сковаването от перфекционизма си и въпреки това в следващи ситуации отново се хващате за него, сякаш не си спомняте вредността му. Вярването, че когато правим нещо то трябва да е перфектно и всеки детайл трябва да е изпипан иначе няма смисъл да го правим. Това е един от най-блокиращите начини на мислене. Всички, които си разнасят перфекционизма на пиадестал или изобщо не започват това, което искат да правят или си създават толкова много вътрешен стрес, че губят време, нерви и енергия, които правят живота им безрадостен, бавен и труден. Когато създадох Програмата за полезни навици, моят перфекционизъм ме накара да я редактирам цялата, защото трябваше да е… перфектна. След като изгубих цяла една година в редакции, намерих себе си на място, в което моят перфекционизъм ми каза, че е добре пак да я редактирам, защото имам нови идеи как да стане още по-перфектна! Тук вече осезаемо усетих напрежението и спирачките от перфекционизма си. Осъзнах, че влизам в цикъл и съзнателно го прекратих. Прекратих и всички редакции. Нещо повече – обещах си, че никога повече няма да редактирам нищо, а просто ще продължавам напред. Като резултат от това решение – вместо да губя още време и да цикля на едно място в безкрайни редакции, аз създадох още два брутално готини курса по минимализъм и съзнателност. Сега, когато хората споделят колко добре им действат тези курсове, на мен ми става ясно едно нещо – никой няма нужда от нашия перфекционизъм, другари! Единственото, което има нужда е да реализираме това, което сърцето ни насочва и правейки го – да бъдем от полза на хората около нас. Да, ще има хора, които ще предизвикват перфекционизма ви отново, но вас ви интересуват хората, на които може да помогнете, а не хората, които ви критикуват за всяка малка грешка. Помислете сега – къде перфекционизмът ви блокира във вашата работа, във вашата връзка, във живеенето ви? Усещате ли напрежението в себе си – от желанието всичко да е перфектно, да се представите перфектно, да бъдете перфектни? И усещате ли как идеята да изхвърлите перфекционизма и да бъдете истински ви отпуска и създава спокойствие?
  2. Постоянно съмнение в себе си. Какво ако не се справя? Какво ако не се получи? Сигурно ще изглеждам тъпо в очите на другите. Малък е шанса да се справя. Аз дори не знам как да започна. Ако нямаме съзнателност какво си разказваме в главата – ние се отказваме още преди да сме се зарадвали, че някаква красива идея ни е навестила! Целият този негативен вътрешен диалог със себе си е изключително обезсърчаващ! Изпълнението на една идея и дори изпълнението на едно действие изисква от нас енергия. И ако ние вкарваме 80% от енергията си в съмнения и истории, че няма да се справим – как очаквате да случите тази идея? Как очаквате да изпълните това действие? Другари, как излизаме от този навик на обезсърчаващо съмнение? Като започнем да си казваме: „Да, мога да го направя!“ Дори и когато не знаем как ще го направим! Ние просто вярваме, че ще намерим начин. Защото вярваме в себе си. Развиваме брутална, непокталима, стоманена вяра в себе си. Ако нещо не се получи – коригираме действията си, подхода си, плана си и  опитваме пак. Ако напълним мозъка си с мисли и вярвания, че можем – съмнението намалява, самоувереността ни се увеличава и от това състояние ние действаме и получаваме резултати.
  3. Отлагане. На повърхността ние може да имаме хиляди причини за отлагане, но в реалността основната причина за отлагането е страх, че няма да се справим с нещо, което ние възприемаме като трудно. А страхът е химична реакция в тялото ни, с която несъзнателният ни ум ни държи в комфортната зона, защото смята, че ако излезем извън нея – ще бъдем наранени. That’s it. Отлагането се преодолява в две стъпки. 1 – създаваме ясен план и график за изпълнение на това, което искаме да изпълним. 2 – когато дойде време за изпълнение според графика ни – просто сядаме и го изпълняваме. Не се борим със страха, не се борим с мислите, че искаме да отложим, не се борим, че „изведнъж“ са възникнали други „важни“ неща за вършене. Не се борим с нищо. Само си казваме: „Да, страх ме… да, усещам, че искам да отложа отново… да, забелязвам, че нещо друго иска да открадне вниманието ми – но аз мога да седна и да изпълня планираната си стъпка. Аз избирам да изпълня графика си. Това е важно за мен.“ И започваме. 
  4. Сравняване с другите хора. Всеки от нас има различен начин, по който реализира това, което иска. Някои хора са по-бързи в едно, по-бавни в друго. За някои хора е добре да действат веднага, за други е важно да си дадат време за размисъл. Безсмислено е да се сравняваме, защото сме различни. Ако гледаме някой успешен човек и си казваме „Кой съм аз, че да се меря с него?“ – това е изключително потискащо и омаловажаващо нас. Ние имаме други предимства, друг начин на представяне, друга харизма, друга очарователност. И вместо да омаловажаваме и блокираме себе си, разказвайки си, че никога няма да сме като този или онзи човек, по-добре да се фокусираме върху това да реализираме себе си, по своя си начин. Друг начин да шифтнем блокиращото сравняване е като видим някой успешен – вместо да се сравняваме и блокираме, да си кажем, че щом той е постигнал този успех – значи това е възможно и за нас. Експериментирайте и вижте кой е вашия начин да неутрализирате парализиращото сравняване!
  5. Натоварване с прекалено много задачи. Аз съм огромен фен на работата с график и първото, което правя с хората, с които работя е да организираме графика им. Един от най-големите проблеми, които виждам е, че хората си слагат твърде голям списък със задачи в графика и понеже съвсем естествено няма как да изпълнят всички задачи, накрая на деня те се чувстват като провалени, неуспешни хора. Хайде сега станете на другия ден, натоварени с усещането, че нямате никакви успехи и опитайте да имате успешен ден. Не става! Увеличете този цикъл за една година и ще имате един отчаян от себе си човек, който постоянно се чувства провален, независимо колко много върши! Просто, защото той вижда само това, което не е направил и тотално не осъзнава какво Е направил. Както казва Дан Съливън от Strategic coach – това не е игра на продуктивност, колкото е игра на това да знаем как да накараме графика си да ни помага да се чувстваме успешни. Започваме ли деня с усещането, че сме успешни и имаме прогрес – това е състоянието, което ни помага да вървим напред и да не се огъваме лесно пред проблемите.
  6. Прибързани предположения и решения. Важно е винаги да вярваме В себе си, но е важно не винаги да вярваме НА себе си. Всеки от нас гледа на света през призмата на своя опит, ограничаващи вярвания, страхове и потиснатости, които често ни карат да правим бързи заключения и да взимаме бързи решения, които ни създават още повече проблеми и сковавания. Ок е да взимаме бързи, инстинктивни решения в области, в които сме добри и се усещаме в силата си. Но в областите, в които усещаме, че имаме някакви спънки или когато сме в нова територия – независимо какво ни казва инстинкта, е добре да си дадем време за размисъл. Защото това, което ни казва инстинкта в тези по-слаби за нас области, много често идва от страха и ограниченията ни, а не от интуицията, която ни насочва. Преспете една вечер. Ако е нужно преспете повече вечери. Кажете на другите, че искате малко време да си помислите и тогава ще им дадете отговор. Даваме си достатъчно време, в което да погледнем на ситуацията от различни ъгли, за да може да вземем адекватно решение, за което след това да не съжаляваме. 
  7. Неспазване на навиците, които ни правят успешни. Това се случва много често и обикновено съвсем без да забележим. Някой започва рутина от полезни навици, в него се заражда усещане за будност, за енергичност, за живот. Започва да действа. Започва да получава добри резултати и… по някое време спира да изпълнява полезните си навици, защото си мисли, че тези навици вече на него не му трябват. Малко по малко будността, яснотата напред и успехите намаляват. Защо? Защото сме спрели да правим това, което ни дава живот. Самата дума „навик“ означава нещо, което правим регулярно. Може би не всеки ден, но достатъчно пъти, за да получим полезния ефект от него. А когато спрем този навик, съвсем естествено полезния ефект от него също изчезва. Аз няколко пъти съм отпадала от полезната си рутина за по-дълго време и от първа ръка знам колко неприятни са последствията. В момента, в който осъзнаем, че това се е случило – просто започваме полезните си навици отново. Описваме какво, как и къде искаме да изпълняваме като зареждаща рутина, слагаме си го в графика и с малки стъпки действаме в посока отново да си изградим зареждащата и вдъхновяващата за нас рутина. Знам, че е неприятно отново да започваме отново, но в крайна сметка животът е приключение, а не организирана екскурзия. :)

Важно е да се фокусираме върху това да изграждаме полезни навици и да поддържаме рутината, която ни дава будност, яснота и усещане за живот. Но понякога е наистина полезно да посочим поведенията, които ни дърпат назад (както 7-те посочени по-горе), за да може да ги забележим по-ясно в себе си и съзнателно да се откачаме от тях, за да продължаваме по-бързо и жизнено напред! :)

Това е другари! :) Запишете се да получавате мои статии ТУК. За всичко останало – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК, където всеки месец упражняваме по един полезен навик, който създава в нас будност, енергичност и вдъхновение да правим това, което искаме да правим, без да се поддаваме толкова много на страховете и съмненията си. С натрупването на всички навици – те създават в нас много красиво усещане за смелост и дейност в живота ни. Тази Програма всеки ден ми напомня да поддържам своята полезна рутина и да имам куража да продължавам напред дори в трудните и объркани моменти. :) Включете се заедно с мен днес ТУК. :)

Как да стартираме по-бързо проекта си

Как да стартираме по-бързо проекта си

 

Наскоро се видях с приятел, който много отдавана иска да започне един свой проект… но се чувства блокирал.

Като много хора, които искат да започнат блог, да снимат видеа или да стартират някакъв друг творчески или бизнес проект – той се чувства блокирал от претоварването, от нуждата да взима хиляди решения, от бездействието си и какво ли още не.

По-долу ще споделя 3 стъпки, които могат да ви помогнат да преодолеете тези бариери и да стартирате по-бързо проекта си. Защото в крайна сметка единственото, което има значение е да реализирате проекта, който сърцето ви подсказва. Това е, което ще създаде смисъл и ще промени живота ви. Какво ще кажат другите, как ще изглеждате пред тях, какво някой ще си помисли и т.н. – всичко това е второстепенен булшит, който няма никакво значение.

Ок.

Нека накратко видим кои са основните бариери, които спират хората да стартират бързо  проекта си и как може да ги преодолеем:

  • Усещане за претрупаност. Ясно е, че всички имаме много неща за вършене, но ако се концентрираме върху огромната купчина, която стои пред нас – това със сигурност създава непреодолимо усещане за товар, което просто те блокира. Ключът към преодоляване на това препятствие е да вземете само една стъпка. Концентрирате се единствено върху нея. Избирате едно малко действие и започвате. Вие знаете къде искате да стигнете занапред. А може би не знаете – все едно. Важното е фокусът да е изцяло върху правенето на текущата една стъпка. После следващата. И т.н.
  • Не знаете как да започнете. Истината е, че няма значение как ще започнете. Това, което има значение е да предприемете действие и да започнете. Веднъж започнете ли – вие по всяко време може да промените посоката, ако по пътя се окаже, че нещо друго трябва да се направи. Например: Не знам как да стартирам блог – дали да започна да пиша статии, дали да си купя домейн, дали да избера тема за сайта ми, дали да чета първо статии как се блогва??? Няма значение с какво точно ще започнеш. Просто избираш едно и започваш. 
  • Нерешителност при трудни избори. За да преодолеете тази пречка – при труден избор, просто изберете опцията, която ви създава вдъхновение и вътрешен мир/отпускане, и действайте. Аз често казвам, че е по-добре със 100км/ч в грешната посока, отколкото да стоим блокирали на кръстопът. Да, вие може да вземете грешно решение (макар че ти никога не знаеш дали едно решение е наистина „грешно“), но взимайки решение и действайки – ти поне ще научиш дали това решение е правилно за теб или не и ще продължиш напред, а няма да седиш и да се чудиш, блокирайки се още повече. Ние винаги учим по-бързо чрез правене. По-късно ти винаги може да вземеш друго решение и да промениш посоката. Освен това – тренирайте да не се обвинявате толкова ожесточено за недобрите си решения и по-бързо да си прощавате за тях. Абсолютно никой друг не ви съди толкова строго за тях, колкото вие самите.
  • Нуждата да направим нещата по най-правилния начин (перфекционизъм). Перфекционизмът е просто отговор на нашето усещане за несигурност. Че може би няма да бъдем приети. Че може би ще бъдем отхвърлени. Нуждата всичко да е перфектно е фантазия. Никой няма нужда от твоя перфекционизъм. То е единствено и само еротична идея в твоя си ум. Единственото, от което имаме нужда е да започнеш и да пуснеш проекта си – след това може да доизкусуряваш колкото си искаш.
  • Чакаме подходящия момент. Това е още отлагане и несъзнателно реагиране на нашата несигурност. Ето я изненадата  (която, разбира се, не е никаква изненада) – всеки момент е едновременно неподходящ и подходящ. Всеки момент е просто… момент. Действайки, ние правим този момент подходящ. Т.е. ние не чакаме момента, ние чакаме себе си. Да действаме.
  • Страх от провал. Ние всички имаме този страх. Не знаем как ще се развият нещата, защото просто не е възможно да знаем. Ние искаме да можем да контролираме резултата. Но не можем. И честно казано – би било доста скучно ако винаги можехме да контролираме резултата от това, което правим. В реалността има нещо красиво в това да не знаем, ако прегърнем това незнание и се концентрираме върху това просто да реализираме нещото, което сърцето ни подканва да реализираме. Да започнем и да направим първата крачка. А по пътя даваме достатъчно любов и съчувствие към себе си. И доверие, че каквото и да се случи, ти ще си Ок. Дори и нещо да се обърка – ти можеш да се справиш с това. Ние винаги може да измислим нещо, да се справим и да продължим напред.
  • Не знаеш как да го направиш и дали изобщо можеш да го направиш. Това отново е следствие от несигурността. Напомни си, че никой не знае дали може или не може да направи нещо предизвикателно. Ние просто опитваме и разбираме. Просто започваме. Правим една крачка. После следващата. Това всеки може да го направи. И разбира се, потърси помощ, когато не знаеш нещо или имаш нужда от това. 
  • Отлагане на започването, за да четеш/учиш всичко за това как да започнеш. Отново несигурност, която ни кара да отлагаме. Цялото подготвяне на света не е сравнимо с действието и реалното правене. Нещо повече: колкото повече четем – толкова повече се блокираме и толкова повече бариери ни възникват. Може да се справите с тази пречка, използвайки горните съвети – просто започвате, правите първата крачка, доверявате се, че каквото и да стане – може да се справите и продължавате напред. 

Ок, това са горе-долу основните бариери, които спират повечето хора да започнах проекта си (понякога с години). Вие може дори да видите някои общи теми: основното е – усещане за страх и несигурност.

Нека видим как бихме могли да се справим с това чрез съзнателност, така че в крайна сметка да стартираме проекта си… по-бързо:

  1. Даваме си позволение да усетим страха и несигурността си. Това е като мини медитация. Когато усетите страх от провал или някакъв вид несигурност, която ви блокира да действате по проекта си (обикновено се усеща като стрес, нерешителност, отбягване на нещо, което уж ви е важно) – паузирайте за 2 минути и си позволете да почувствате това усещане на страх, стрес, несигурност. Не бягаме, не се разсейваме с нещо, а съзнателно оставаме в ситуацията. Не си разказваме истории за това колко лошо се чувстваме, колко сме натоварени, колко е несигурно всичко и т.н., а просто опитваме да усетим как се чувстваме физически в този момент на страх и несигурност. Наблюдаваме какво се случва с тялото ни. С любопитство. Това, което ще забележим за тези 2 минути е, че нашето усещане за страх и несигурност, ако му дадем малко пространство – то постепенно намалява. Ще забележим, че ние сме абсолютно Ок в тази ситуация на страх и несигурност, и вместо да отлагаме и бягаме – ние можем да предприемем стъпка напред. 
  2. Избираме една стъпка, която да направим. Даваме си 1 минута, за да изберем една стъпка: да напишем структурата с няколко точни на курса си, да се обадим на 2-ма, 3-ма човека, които знаем, че могат да ни съдействат, да купим материалите, които са ни необходими или каквото и да е по вашия проект. Вие може да имате 10 неща за правене по този проект (или 100). Това няма значение – просто изберете едно. Което и да е. Дори и да е „грешно“ няма значение. Просто изберете. Съзнателно не позволяваме на страхът и несигурността ни, да ни спират. Осъзнаваме, че може да чувстваме страх и несигурност и да сме тотално Ок с това. Затова просто избираме стъпката, която да направим. 
  3. Действаме. Залагаме си на таймера 20 минути и действаме. Изцяло потъваме в изпълнението на стъпката, която сме избрали. За тези 20 минути не си позволявайте да се разсеете с Фб, мейла или нещо друго. За тези 20 минути единственото, което има значение за вас е вашата стъпка. Фокус единствено върху изпълнението на вашата стъпка с уважение, с потъване в дейността, с усмивка. Това са само 20 минути, така че всичко е наред, може да се справим.

След като 20-те минути свършат – може да си дадете 5- 6 минути почивка, да се поразтегнете, да направите няколко клека и да усетите – как беше за вас тази стъпка. Какво се получи, какво не? Какво повече научихте? Трябва ли следващата стъпка да е различна или да продължите с това? Трябва ли нещо да се адаптира за вас? Усещате ли се добре, че все пак започнахте? След това, ако имате време – може да направите още 20 минути действие. Ако не – запишете си в графика кога ще е следващият път за действие и до този момент – забравете за проекта си (т.е. не се обвинявайте, че нищо не правите, защото имате ясен план в графика си кога ще го правите).

Ето така стартирате вашия проект по-бързо. Като предприемате по една стъпка и поддържате движението си напред. Обръщайки внимание на това, че с времето – от тези уж малки стъпки, вие натрупвате прогрес! И това ви окуражава да продължавате. Всеки. Ден. Търсейки съдействие, когато имате нужда. Проявявайки разбиране и съчувствие към себе си, когато има нужда. Припомняйки си, че единственото, което е важно за вас, е да реализирате проекта, който сърцето ви подтиква да реализирате. Усещайки страха и несигурността по пътя. Но избирайки да продължите напред. С усмивка, посредата на страха и нестабилността си.

Това е една красива история. 

Това е историята за реализиране на твоя важен за теб проект. :)

Най-важната полза от изграждането на полезни навици е именно, че те създават в нас спокойно физическо, емоционално и ментално състояние, на база на което ние имаме повече будност, енергия и решителност да действаме и изпълняваме проектите си. )) Ако до сега не сте опитвали целенасочено да изграждате полезни навици в ежедневието си или искате да надградите вече започнатите – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици Alephia. :) До неделя 29.12. може да се включите на намалена цена от 20лв. за модул или 210лв. за всички модули, за цяла година обучение по изграждане на полезни навици! :))) Запиши се с мен тук: alephia.net и започваме на 01.01.2020г. :)

Ключът към самоорганизацията: план-график! (включен темплейт)

Ключът към самоорганизацията: план-график! (включен темплейт)

 

Една от основните насоки, за които най-често говоря е изграждане на отговорност към себе си. И обикновено имам предвид отговорност към себе си за реализиране на промените и проектите, които са важни за нас. Т.е. – идеята е не да търсим отговорност към някой друг, за да изпълняваме това, което е важно за нас (т.нар. accountability partner), а съзнателно да изградим отговорност към себе си, да създадем спешност вътре в себе си, да реализираме важните за нас промени и проекти.

Сет Годин има едно много готино изказване по този случай, което звучи нещо такова: изпълнението с отговорността към друг е изпълнение на база вина, а изпълнението с отговорност към себе си е изпълнение на база на нашата вътрешна ангажираност да случим това, което е наистина важно за нас да бъде случено. 

Това е зрялост. Това е надрастване на чакането някой друг постоянно да те бута да правиш това, което ти искаш да правиш. Това е поемане на отговорност към себе си (а не към Иван от отсрещния блок) да реализираш подтиците на сърцето си.

Ок. Как я изграждаме тая самоорганизация?

Това ме попита една приятелка наскоро.

Другари, има хиляди майндсет стратегии и т.н., за да се случи това, но истината е, че има един единствен инструмент, който помага да изградим самоорганизация и това е графика. Ако ти нямаш ясен график кога ще изпълняваш важната за теб промяна (например полезен навик) или кога коя стъпка от проекта си ще изпълниш – ами, тази промяна или проект няма да се получи. От сега ти го казвам! Или ще се получи, но толкова бавно, толкова разточено във времето, толкова хаотично, че по някое време ще започнеш да се чудиш дали изобщо искаш да го изпълниш това нещо.

Изпълнението без график изглежда така:

Искаш да изпълниш някаква промяна/навик/проект. Чудиш се от къде да започнеш. Започваш да гледаш другите, започваш да се сравняваш с тях, губиш самоувереност. Отказваш се. По някое време самоувереността ти се връща, почваш да мислиш пак за проекта си. Искаш да направиш това и онова, и трето, и пето. Объркваш се. Не знаеш от къде да започнеш. Отлагаш. Преценяваш да разучиш/обмислиш/обсъдиш още малко нещата. Излиза нещо „много“ спешно. Отлагаш. Започваш отново. Чудиш се, не си сигурен как ще направиш всичко. Правиш нещо малко по изпълнението. Крачка напред! Браво! Но нещо друго важно е излязло пак. Отлагаш.

И така нататък. Когато всичко е в главата ти, без да е разписано ясно и видимо в график лично за теб, това винаги създава хаос и още повече обърканост. И по-важното: почти никакъв резултат.

Но ти, разбира се, си разказваш, че графика не е за теб, защото ти си творчески човек, ти не искаш да се „ограничаваш“ с графици и тем подобни мисли те налягат, които общо взето след около 1000 години човешка история, доказала, че графикът работи, са безполезни мисли.

Изпълнението с график изглежда така:

Имаш график с описани всички важни за теб дейности за деня, седмицата, месеца. Избираш полезен навик, който искаш да въведеш в деня си или си разписваш стъпките по проекта, който искаш да изпълниш. Избираш подходящо време за навика/стъпката от проекта в графика ти, съобразено с другите ти задачи. Слагаш си го в графика. Като дойде времето, го изпълняваш.

That’s it. 

Да, може нещо да не се получи от първия път. Може да установиш, че ти е трябвало повече време отколкото си мислел. Може да трябва да се направи нещо, което не си предвидил. Може много неща да се случат. Но ти имаш график, който гледаш всеки ден с твоята задача вътре. Виждаш я, следиш я, правиш някакви стъпки към нея и щом е в графика ти: ти ще я изпълниш. Ако нямаш график всичко ти е в главата, всичко ти изглежда важно и спешно, и в паниката си да покриеш имагинерно оцеляващи нужди, ти отлагаш важното. Графикът внася яснота в ден ти и следователно внася спокойствие. Когато имаш график ти съзнателно може да прецениш какво да сложиш в него, вместо да се поддаваш на моментните паники за спешност. Когато нямаш график, ти казваш на всичко „Да“ и се заемаш с несъществени неща. Но когато имаш график и когато нещо ново се появи или някой те помоли за нещо: ти първо отваря графика си и виждаш дали наистина имаш време за това. Така започваш да се учиш не само да приоретизираш, но и да уважаваш времето си! Самият факт, че работиш с график и вътре виждаш, че имаш написана важна за теб задача, те кара понякога по-бавно, но със сигурност да я изпълняваш.

Писала съм много за работата с график и в Програмата за изграждане на навици и в курсовете ми по минимализъм и съзнателност, затова сега няма да влизам в подробности. Днес си направих ъпдейт на графика, който ще ползвам за 2020-та година и го споделям с вас, защото смятам, че може да ви е полезен. Използвам обикновен опростен ексел, за да следя всичко на едно място и ми върши огромна работа. Може да изтеглите темплейта от ТУК и да си го ползвате. Ако тази форма на график ви допада: чудесно! Ако тази форма не ви допада: променете я, нагодете я, така че да ви пасне за вас и да ви върши работа. В моя темплейт, освен седмичен график ще намерите и още няколко шийта, които може да са ви полезни: визия, планиране на тримесечие и бюджет. 

Ок!

Свалете темплейта, използвайте го и ми пишете дали ви е бил полезен. :) И, разбира се, регистрирайте се за други мои статии ТУК. :)

Как да се справим с разсейванията и отлагането при изпълнение на важен за нас проект

Как да се справим с разсейванията и отлагането при изпълнение на важен за нас проект

 

Всеки от нас има проект, за който знае, че е наистина важно да бъде изпълнен или идея, която трябва да започне, за да разбере поне какво може да излезе от нея. И истината е, че ние не сме на Земята, за да си клатим краката. Ние сме ко-създатели на света. И част от главните ни задължения е да превръщаме идеите си в реалност , за да помагаме на света да се придвижва дори и с минимални крачки напред.

В един идеален свят, всички ние, всяка сутрин щяхме да се събуждаме, постоянно мотивирани да работим по своите важни проекти, да преодоляваме с лекота всяко обстоятелство, да не се поддаваме на съмненията и разсейванията си, да знаем с пълна убеденост правилните за нас решения и да отмятаме тасковете в графика си както Чък Норис отмята дните в календара си – с размах. :)

Само че, реалността е малко по-различна. В реалността ние сме бомбардирани от постоянни разсейвания,  несъзнателни жертви сме на инстинктивните си желания да се хвърляме във всяка посока, в която възникне следващата ни нотификация, без да забележим се въвличаме в хиляди ниско стойностни задачи, които сякаш безконтролно се увеличават в графика ни, и така постоянно намираме следващата изключително важна причина (рационализация), че точно днес е „наистина невъзможно“ да работим по важния за нас проект, който сме планирали. И така всеки ден. Докато животът ни започне да се усеща твърде тежък, изморяващ, объркан. И разбира се – безсмислен. Защото когато не работим по важните за сърцето си проекти – ние всъщност не работим по реализацията на самите себе си и душата ни започва постепенно да атрофира.

Пиша тази статия, за да напомня на себе си и на вас, че е безкомпромисно важно, с много голяма съзнателност и с много голяма дисциплина да блокираме за себе си време, в което да работим по изпълнението на важните за нас проекти. Тези, за които усещаме ясен повик да реализираме. Защото ако не го направим – една светлина в нас няма да бъде запалена. Една част от нас ще спре да живее. Но по-важното – една част от живота на много други хора няма да намери това, от което истински има нужда… защото ние сме били прекалено заети с разсейванията и отлагането си, вместо да се фокусираме и от любовта си да създадем качествената промяна, която знаем, че е нужно да създадем. 

Разбирате за какво говоря, нали?

Нужно е да спрем да използваме времето си само за ежедневни, ниско-стойностни, не носещи дълбоко удовлетворение задачи. И да отворим пространство в графика си за това, което наистина има смисъл.

Ок.

По-долу ви споделям стратегията, която да ни помогне да започнем (или да продължим) да работим по важните за нас проекти, дори в условия да огромни разсейвания и голямо вътрешно желание за отлагане. Използвайте тези стъпки като гайдлайн – тествайте, адаптирайте за себе си и намерете коя е последователността, която придвижва лично вас по-бързо и безкомпромисно напред. Това, което мога да ви кажа със сигурност е, че ние сме достатъчно силни и можещи, за да преодолеем разсейванията и отлаганията си. :)

  1. Избираме ден от седмицата, в който си залагаме да работим по своя важен проект. Умът ни има най-голяма мотивация за действие, когато има най-категорични граници. Категорични граници означава да изберем конкретен ден, конкретен час и конкретна продължителност за работа по проекта ни. Затова – първата стъпка е просто да изберете един ден от седмицата (или ако можете – заложете си два или три дни в седмицата), в които ще работите по проекта си.
  2. Избираме конкретен час за работа по важния за нас проект. Може да заложите конкретен час или да си изберете тригер, веднага след който да започнете работа по вашия важен проект. Важното е да има яснота кога точно започвате изпълнението.
  3. Избираме конкретна продължителност за сесията, в която ще работим по важния за нас проект. Отново – границите дават свобода и спокойствие на ума ни, затова е важно още в началото да определим ясна и конкретна продължителност за времето, в което ще работим по проекта си в избрания ден и час. Най-добре е да си заложим сесия от 40 или максимум 50 минути работа, като задължително използваме таймер (например този ТУК). Ако за един ден може да си заложите две сесии по 50 минути с 10 минути почивка между тях – супер, ако не – залагате си една сесия от 40/50 минути за деня и маркирате в графика си (и в главата си) това време като абсолютен топ приоритет за деня. Все едно имате огромна болка в зъба и ангажимента е да отидете на зъболекар. :) 
  4. Когато денят и часът за работа дойдат – пускаш таймера и започваш работа. That’s it. Избраният ден, час и продължителност не подлежат на договорки. Те стават закон за нас. Това означава, че когато избраното от нас време дойде – за нас всичко останало спира да съществува! Eдинственото, което има значение е да седнем на мястото си, да пуснем таймера и да започнем работа по важния за нас проект. В този момент, изпълнението на тази сесия от 50 минути се превръща за нас в мисия. Няма нищо по-важно на света от това да седнем и да започнем сесията си. Защитаваме изпълнението на тази сесия от всяко разсейване и трудност, които може да ни възникнат. И просто започваме.
  5. Потъваме в дейността, в изпълнението на задачата си. :) След като започнем изпълнението – опитваме да потънем в изпълнението на своята задача. Да усетим радостта, енергията, която носи – усещането да правиш това, което наистина искаш да правиш и което е наистина важно за теб. Тотално присъстваме в изпълнението на този важен за сърцето ни проект. :)
  6. Когато ни възникне желание за разсейване или отлагане – практикуваме съзнателност. Ние още в началото сме наясно, че докато изпълняваме важния за нас проект ще ни възникне желание да се разсеем, да се откажем, да отложим. Но ние вече уточнихме, че може да преодолеем това. И всъщност единственото, което е нужно да направим е следното – когато ни възникне желание да се разсеем, вместо автоматично да отворим любимото си разсейване, е нужно да си спомним, че ние всъщност може да не последваме желанието си за разсейване и може да продължим с изпълнението на проекта си. Просто забелязваме желанието си за разсейване,  за трудност да продължим, за желание да спрем – вдишваме, издишваме и избираме да не му се поддадем. Спомняме си кое е наистина важно за нас. Спомняме си, че имаме още може би само 20 минути и че със сигурност може да продължим. Ако умът ни се е хванал за идеята, че точно в момента трябва да провери нещо спешно – запишете го на лист за проверка след сесията и се върнете към работата по проекта си. Ако усетим, че боксуваме на едно място и това и стресира – повтаряме си мантрата „По-добре свършено, отколкото перфектно“ и продължаваме напред. Ако усетим, че твърде усложняваме изпълнението и това ни напряга – спомняме си да поддържаме нещата прости и се придържаме само към основното. Ако усетим, че ни е трудно изпълнението – казваме си с категоричен тон: „Аз мога да се справя!“ и продължаваме напред. Ако усетим, че искаме да се откажем – казваме си: „Аз мога да продължа. Имам само още 20 минути. Мога да се справя.“ и се връщаме към изпълнението на проекта си. :) Най-важното в тази точка е да забележим когато нещо (мисъл, усещане, емоция) възникне и иска да открадне вниманието от нашия важен проект и да не му се поддадем автоматично. А съзнателно да си спомним, че може да продължим.
  7. Потъваме отново в изпълнението на задачата си. След като сме забелязали желанието си за разсейване или отлагане и не сме му се поддали – може да се усмихнем. Всеки момент на съзнателност за нас е момента на победа. На важното над посредственото. Вдишваме, издишваме и продължаваме с изпълнението на важния за нас проект. Връщаме се към мисията си. Към изпълнението на задачата си. Имаме още малко време – затова потъваме отново в дейността. Изгубваме се в нея. Това се превръща в нашата медитация. :)
  8. Когато таймерът даде сигнал за край – приключваме сесията си. След края може да си дадем 20-30 секунди време, в които отново да осъзнаем, че за тези 50 минути ние всъщност наистина може да преодолеем разсейванията си и че за нас е наистина усмихващо и удовлетворяващо да го направим. И да изберем да работим по важния за нас проект. Да изпълним тази задача. Позволяваме си да почувстваме щастието от това да присъстваме за нещо, което е наистина важно за нас. Да му дадем времето и вниманието си. За 50 минути. :) Какво е усещането да напредваш по важен за теб проект? Какво е усещането да бъдеш господар на разсейванията си. Какво е усещането да чувстваш желание да отложиш, но да вземеш съзнателно и категорично решение да продължиш? Не защото трябва да го направиш. А защото искаш да го направиш. :)

Може да направиш една сесия от 50 минути или ако случайно имаш време – може да направиш и втора сесия за деня. В началото може би някое разсейване ще е твърде силно и въпреки съзнателността – ще го последваме. Няма проблем – просто се върнете към изпълнението на проекта си. Гарантирам ви, че с практиката ще задобряваме. Нужно е само да следваме плана си – в деня, в часа – пускаме таймера, започваме изпълнението и всичко друго спира да съществува за нас, освен изпълнението на нашата 50 минутна сесия. Малко по малко тази 50 минутна сесия ще се превърне в наистина свещено пространство за нас, в което ще бъдем напълно и изцяло отдадени на реализацията на своя проект. Докато вкусим тържеството на завършека му. :)

И тогава ще разберем, че наистина е имало смисъл да го направим. Че ние реално можем да го направим. :)

Много са причините (оправданията), които поставяме пред изпълнението на важните за сърцето ни проекти. Но изпълнението на важните за сърцето ни проекти е основното нещо, което превръща живота ни в живот, който наистина си струва да бъде изживян. И аз знам със сигурност, че ние с вас не само заслужаваме, но и на 100% можем да живеем точно такъв живот. Нужно е само да спрем да играем на дребно и да вземем категорично решение да реализираме тези проекти. :)

Най-гениалното нещо, което направихме беше – да не се отказваме да продължаваме напред.

Дей З

Пуснете си любимата музика и да започваме с плана! :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :) А ако искате да започнете по-съзнателно и целенасочено да създавате живот, който си струва да бъде изживян – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици ТУК. :) 

10 насоки за живеене на по-творчески живот

10 насоки за живеене на по-творчески живот

 

В крайна сметка повярвах на нещо, което се нарича физика на търсенето.

Правилото гласи нещо такова:

Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно,
което може да е всичко – от дома ти до старите ти угризения,

и тръгнеш на път в търсене на истината,

бил той вътрешен или външен,

и ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак,
и ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител,
и ако си готов да приемеш и простиш някой трудни истини за себе си,
тогава истината няма да бъде скрита от теб! 

Елизабет Гилбърт

След като 7 поредни години никой не иска да публикува и разпространява текстовете на Елизабет Гилбърт, тя пише „Яж, моли се и обичай“ и на 8-мата година покорява света. Целият свят. Не само с въздействащият си личен мемоар, но и с дълбокото смирение на човек, преглътнал хиляди неуспехи, и въпреки това избрал да продължи да живее творчески и от сърце.

Елезабет Гилбърт е един от много малкото хора, които са изучили в изключителна дълбочина творческия процес, взаимодействието на хората с вдъхновението и двигателната сила в желанието на човек да създава. Всички ние, независимо с какво се занимаваме, създаваме и участваме в творческия процес на случване на нещо. На продукт, услуга, взаимоотношение, ястие, каквото и да е. По-доброто разбиране на този творчески процес ще ни помогне да го живеем по-съзнателно и така – да постигаме по-добри крайни резултати. Затова днес споделям с вас 10 насоки за по-творчески живот, които съм научила от превъзходната Елизабет Гилбърт:

  1. Страхът е и ще бъде твоята компания по време на създаването. Има хора, които искат да създадат нещо и просто го правят. Но повечето хора са тези, които искат да създадат нещо, но не го правят. Те обикновено имат някаква много рационална и обоснована причина в главата им защо не го правят. Но ако надникнем под тази рационална причина, това което ще открием е страх. Няма значение какви са причините, рационализациите, историите, които разказваме на себе си или на другите за това защо не правим това, което искаме да правим – под всички обяснения стои страх. Страх, че нямаме таланта, който е необходим. Страх, че не знаем достатъчно по темата. Страх, че това вече е направено по-добре от някой друг. Страх, че хората ще си кажат: „Какви са тези глупости„. Страх, че хората няма да ни харесат или най-лошото – изобщо няма да ни забележат. :) Накратко – когато и да се хванем, че сме в ситуация, в която не правим това, което искаме да правим – това е знак, че пред нас има една огромна купчина страх. И докато стоим пред тази купчина страх, важното нещо, което има да осъзнаем е, че страхът не е пречка да правим това, което искаме. Страхът е компанията, с която вървим напред, докато правим това, което искаме да правим. Главната задача в длъжностната характеристика на страха е да ни държи живи. И той изпълнява чудесно своята работа в ситуации, които застрашават живота ни. Лошото е, че мозъкът ни не прави голяма разлика между истински застрашаваща ситуация и такава, в която сме само леко нервни относно създаването на нещо ново и важно за нас. И тъй като когато създаваме, ние навлизаме в несигурна, неясна и нервна територия за нас – страхът винаги възниква. И когато възникне, нашата работа е да го разпознаем не като враг, а като приятел, който се появява, за да ни предпази от евентуални застрашаващи ситуации. Когато Елизабет Гибърт усеща страхът да се надига в нея, тя започва да си говори с него като с приятел. И звучи нещо такова: „О, добре дошъл при мен Страх – това, че се появяваш е знак, че правя нещо наистина ново и смислено за живота ми. Радвам се, че си тук и че се грижиш за това нищо лошо да не ми се случи. Позволявам ти да пътуваш заедно с мен в колата. Докато пътуваме ти имаш право да ме съветваш, да ме предупреждаваш когато нещо може да се оплеска и да ме държиш будна. Но искам да знаеш, че това пътуване не застрашава живота ми, а аз просто се опитвам да напиша своята нова книга. :) Така че, ти имаш право да стоиш на задната седалка, да бараш радиото, да държиш картата или нещо такова. Но ти нямаш право да сядаш на предната седалка в колата и със сигурност не може да държиш кормилото и да управляваш посоката, в която се движим.“ Много често ни се вменява, че трябва да преодоляваме страха, да се борим с него, но другари – това е предварително загубена битка. Защото страхът винаги ще присъства за нас когато правим нещо креативно и ново. Затова нашата задача е да му позволим да върви рамо до рамо с нас, но просто да не му позволяваме да ни управлява. Ако позволим страхът, а не креативността да ни управлява – тогава животът ни би бил много по-малък и безличен, отколкото може да бъде.
  2. Нещо може би вече е създадено, но не е създадено конкретно от теб. Една от най-големите спирачки за хората да създават е мисълта, че: „Това, което искам да направя е вече създадено.“ Тук най-важното е да разберем разликата между оригиналност и автентичност. Да, в повечето случаи, някой някъде вече е направил това, което ти искаш да правиш, но то не е направено от теб. Дори голяма част от творбите на Шекспир са базирани на текстове, които са създадени преди него и той е заимствал от тях. Но той ги е разказал по начин, по който никой друг не ги е казал до тогава. И сега, 500 години след него, ние все още заимстваме идеи от него. Защото това, което всички искаме да кажем е кажи речи едно и също. И постоянно заимстваме идеи помежду си. Но ги разказваме по различен начин. И на нас ни е позволено да добавяме още начини, по които една идеи да бъде предадена. Да добавим своята автентичност в оригиналното. Човек може да прочете една изключително оригинална и новаторска идея, но тя да не го грабне, да не предизвика никакъв отклик в сърцето му. И в същото време – може да прочете една вече позната, дори банално позната идея, но казана по автентичен, искрен начин и тя да предизвика истинска трансформация в живота му. Да промени начина, по който се чувства, начинът, по който мисли. Така, че – да, оригиналността е супер, но автентичността е нещото, което в повечето случаи предизвиква истинско движение и позитивна промяна в живота ни. :) Няма значение дали това, което искаш да правиш е направено вече 100 или 10 000 пъти, ако ти не си го направил – направи го.
  3. Създавай това, което обичаш, за да помогнеш на себе си, а не за да помагаш на другите хора. Когато някой започне да създава нещо често чуваме нещо такова: „Аз искам да създам Х, за да помогна на хората да направят У.“ Виж, ако искаш да напишеш книга, единствено и само, за да помогнеш на мен… моля те, не ми помагай. Защото актът на творчество, актът на създаване има смисъл единствено и само ако носи радост на самия теб. Ако ти ще създаваш нещо, което не те кефи, само и само да донесеш радост на мен – аз няма да имам нужда от това. То не добавя стойност в твоя живот и следователно няма да добави голяма стойност и в моя живот. Когато човек е с добро сърце, често мисли, че има смисъл да създава нещо, което на него му харесва, единствено ако то е и в услуга на други хора. Така сме възпитани, така ни се казва от всички страни – че трябва да питаме хората дали това, което обичаме да правим ще има смисъл за тях. И чак тогава да решим дали да създаваме. В реалността обаче, нещата стоят така – ако аз искам да помагам на хората, аз мога да помагам с пари, с доброволчество, с хранителни продукти и т.н. Но моето творчество, моето създаване, си е мое. Дори и когато моето творчество се случи така, че наистина да помогне и промени живота на другите, то не е в резултат на това, че аз съм седнала и съм си казала: „Крайно време е да седна и да напиша нещо, което изцяло ще промени живота на хората.“ Обикновено когато човек създава нещо наистина задвижващо, то е за да трансформира и да оправи кашата в неговия личен живот, а не за да застане пред другите и да им каже: „Ок, хора, нека най-накрая аз да застана пред вас и да ви дам отговор на всичките ви житейски проблеми.“ Нашето творчество е най-задвижващо, най-вече когато то е средство за нас самите да открием малко повече радост, да открием малко повече смисъл, посока, яснота в живота… за себе си. И тогава, заради това, че аз съм позволила на себе си да следвам своето вдъхновение, да вярвам в любопитството и интуицията си, случайно – това, което съм създала, може да се окаже от полза не само на мен, но и на много други хора. Или както казва Пол Тилич: „Всичко направено с искрена любов към себе си, евентуално се превръща в помощ към другите.“ Затова – когато създаваме, нека се концентрираме повече върху това ние самите да обичаме това, което правим, отколкото върху това да помагаме на хората с това, което създаваме.
  4. Ако наистина си решил да създаваш – ти трябва да избереш кой вкус на лайн***я сандвич най-много ти харесва. Всяка идея, независимо колко приятна, красива и вдъхновяваща изглежда за теб, тя идва с един лайн*н сандвич, който ще трябва да изядеш. Така че, въпросът не е: „Какво обичам да правя?„. По-добрият въпрос е: „Какво обичам да правя толкова много, че да нямам против да изям лайн***я сандвич, който идва с тази дейност?“ Елизабет Гилбърт казва, че дейността, която обича е писането, а лайн***ят сандвич са 7-те години, през които никой не иска да издаде нейните книги. Тя споделя как се е връщала от работа (като сервитьорка, като барманка, като готвачка, като редакторка) и  миришейки на пържени картофи, сяда и започва истинската си работа – да пише, да прави това, което обича. Само, за да се събуди на следващата сутрин и да намери поредния мейл с отказ да бъде публикувана. И тогава се пита: „Ок, аз изобщо искам ли да продължавам да правя това, защото този лайн*н сандвич вече наистина е ужасяващ?“ И отговорът за нея е бил: „Да, искам да продължа.“ И нещото, което е важно да осъзнаем тук е, че – независимо на какъв етап сме, винаги ще има неща, които са трудни за преглъщане. Дори и когато Елизабет Гилбърт е известна, изведнъж се появява сриващо негативно ревю в почетен вестник – ок, това е нейния лайн*н сандвич за този ден. И тогава пак се питаш: „Искам ли да продължа да правя това? Да, все още това наистина си струва за мен.“ Разбира се, ще има много дейности, които започваш и осъзнаваш, че за теб изобщо не си заслужава да продължаваш. И когато за теб изобщо не си струва да изядеш лайн***я сандвич, значи може би това е нещо, което абсолютно няма смисъл за теб да продължаваш. Но в случаите, в които избереш да продължиш, знай, че лайн***ят сандвич никога не свършва, просто се сменят различни вкусове от него. Така, че щом чуеш някой да каже: „Когато следваш страстта си и правиш това, което наистина обичаш (бла бла), всичко ще е лесно.“ – това не означава буквално, че всичко ще е лесно, а значи, че вечер като си легнеш и се замислиш: „По дяволите, има ли изобщо смисъл да продължавам да правя това, въпреки целия този боклук, който трябва да преглътна?„, когато отговорът е: „Да! Да продължа напред си струва повече, отколкото да спра.“  – тогава имаш своето потвърждение, че си на правилния за теб път.
  5. Изгради здравословни взаимоотношения с вдъхновението си. Когато създават, много хора се оставят да бъдат погълнати и понякога дори сринати от вдъхновението си – за да създаваш ти може да решиш да заложиш апартамента си, да продадеш колата си, да вземеш много пари назаем, които изобщо не знаеш дали ще върнеш. Идеята тук е да имаме куража да създаваме, но все пак сме достатъчно съзнателни да използваме вдъхновението до момента, в който то е градивно за нас и да го пуснем, когато то започва да ни завлича. Разбира се, може да използваме част от ресурсите си за създаване, за правене на нещо, което ни кара да се чувстваме живи, но не без да мислим като зрели хора, да рискуваме абсолютно всичко, което имаме – така че ако се провалим, после да нямаме възможност да започнем нещо ново. Вдъхновението е толкова силен феномен, че без да се усетиш, то може така да те завърти, да те накара да хвърлиш всичките си ресурси в различни посоки и да стигнеш до пълно изтощение. И когато стоиш в пълно изтощение на дъното, независимо дали си на загуба или на печалба, вдъхновението ще стои точно там до теб и единственото, което ще ти каже е: „Искаш ли да пробваме пак?“ И тогава ти може да кажеш: „Не, не искам„. Това е твой избор. Но може да кажеш: „Не знам. Искам първо да си почина 2-3 месеца, да осмисля какво точно се случи и тогава да го направя по малко по-интелигентен и безболезнен за мен начин.“ Каквото и да кажеш, ако избереш да продължиш да създаваш – ти трябва да се намериш подходящия за теб начин да взаимодействаш здравословно за себе си с вдъхновението си. Ти трябва да намериш как да пуснеш товара, който носи вдъхновението и да използваш само двигателната му сила. :)
  6. Реализирането на една идея изисква от нас да бъдем порастнали деца. В създаването е добре да имаме искреността, отворения ум и любопитството на дете, но не може да си позволим да бъдем инфантилни – да се сърдим когато се сблъскаме с предизвикателства, да си разказваме постоянно истории, че не се получава, да се оплакваме, че нямаме ресурсите, времето, инструментите, връзките, за да реализираме идеята си и т.н. Да си зрял означава да осъзнаваш, че светът не е само цветя и рози, и че трудното е част от приключението. И тогава, вместо да живееш в някакви фантазии, че изпълнението на целите ти винаги трябва да е лесно и приятно, иначе се отказваш – можеш като зрял човек да прегърнеш реалния живот и да приемеш, че той ти е подготвил доста лайн**и сандвичи. Но от друга страна – да си зрял означава и да не приемаш всичко на живот и смърт. Когато започваш да реализираш някаква своя идея – не да започваш с тежката мисъл, че ти задължително трябва да успееш, а по-скоро да приемаш всичко като експеримент. Започваш нещо просто, за да видиш какво ще се случи. После пробваш друго. Или продължаваш продължаваш същото. Каквото експеримента покаже. Да си зрял, означава да можеш да държиш две изцяло противоположни идеи в главата си и да си ок, че всяка една от тях е истина. Означава едновременно да можеш да обичаш и да мразиш това, което правиш, вместо да се вкопчваш във фантазията, че само трябва да го обичаш. Също така – да си зрял означава да не гледаш на резултата от твоето творчество като на свое „дете“, защото хей – то не е човешко дете. И когато е нужно да го подмениш, коригираш и пуснеш само  в света – го правиш, без да се вкопчваш все едно е само твое. То е просто нещо, не е бебе. И когато е завършено – то е вече независимо. Хората могат да го критикуват, да го атакуват, да не го разберат – това е ок, защото това, което си създал е вече нещо независимо от теб. То започва да си има свой живот. И най-важното – да си зрял означава да можеш да се погрижиш адекватно за себе си, минавайки и през хубавите си, и през лошите си периоди, за да можеш в крайна сметка да продължаваш напред. Създавайки, с усмивка и с достойно вдигната глава. :)
  7. Това, което обичаш да правиш е твоят истински дом. Усещането да правиш нещо, което наистина ти носи смисъл и радост е като усещането да се чувстваш у дома. Когато си у дома не се преструваш на друг, не продаваш нещо на някого, не ти пука как изглеждаш докато го правиш. Ти си у дома и си си ти. Това, което обичаш да правиш е твоят дом. Затова, когато се чувстваш „далеч от дома“, изгубен в света, просто можеш да започнеш да правиш това, което обичаш и ти ще се почувстваш у дома. Ще усетиш уюта и спокойствието на дома. Независимо къде се намираш физически. И независимо с кой си. Или с кой не си. Това усещане, което творчеството дава може да бъде живото-спасяващо за хората, които нямат истински дом.
  8. Когато създаваш – предавай любовта си, а не страховете си. Когато създаваме от страх какво ли другия ще има нужда, дали ще отговорим на очакванията му, дали сме достатъчно достойни да правим това, което искаме да правим и т.н. – това не работи. Хората си имат техните собствени страхове и не е нужно ние да им натрисаме и нашите. Най-малкото нещо, което хората се нуждаят е повече страх – те си имат дори повече отколкото им трябва. Ние нямаме нужда от твоята несигурност, нямаме нужда от ниската ти самооценка, нямаме нужда да ни създаваш още чудене в главите. Всички ние много добре сме се оборудвали с всичко това и без теб. Нещото, от което едновременно и ти, и хората имаме нужда е добър пример – пример на човек, който наистина прави това, което обича да прави. Пример за достойнство, за решителност, за елегантност, за автентичност, за защитаване на това, което е истина за теб и това, в което наистина вярваш. Имаме нужда да те видим да правиш това, което те кара да се чувстваш жив. Дори и да трябва да го правиш, треперейки от страх, че никой няма да те разбере или че няма да получиш някаква очаквана награда накрая. Така че, когато създаваш – прави го от основата на любовта си, а не на страха си.
  9. Не става по-лесно, просто ти ставаш по-добър. Често може да се случи така, че някой излиза и казва на всички, че да създаваш това, което обичаш е лесно и приятно, готино, и т.н. Но този човек забравя да спомене, че преди да стане лесно, той си е скъсал гъза от работа и усилие. И сега нещата са му станали по-лесни, не защото е по-лесно, а защото той е станал по-силен. За друг човек обаче, който тепърва започва да създава, един съвет от сорта на: „всичко трябва да е лесно, за да е правилно“ е всъщност изключително объркващ и неадекватен съвет. При създаването е като при всяка друга смислена дейност – първо влагаш усилие и после, евентуално, става по-лесно. По един гениален начин, целият свят отстъпва пред онзи, които непоколебимо следва това, което иска. И това, дами и господа, е истинската магия на живота – възможността да променяме реалността само със своето непоколебимо намерение и постоянни, последователни действия.
  10. Нужно е да задобреем в изкуството да завършваме това, което започваме да създаваме. В нашите фантазии ние искаме всичко да е перфектно, преди да го споделим със света. В реалния живот обаче – за повечето хора, които ще ползват твоето творчество няма никакво значение дали е перфектно. Единственото, което има значение е дали е завършено и пуснато към света. Перфекционизмът е убиецът на смислени идеи. Той е сериен убиец, който върви около нас и убива радостта, любопитството и експериментаторския дух на всички хора! Перфекционизмът е като високите токчета – изглежда супер фенси да го имаш, но е мега неудобен и нездравословен. Перфекционизмът се представя като добродетел и те кара да се чувстваш, че си специален. Казваш си: „О, не, аз не мога да приключа това, докато не е изцяло изпипано. Аз съм перфекционист.“ Реално обаче, това което всъщност казваш е, че за теб ще бъде изключително трудно не просто да завършиш и пуснеш този проект, но и изобщо да го започнеш. Защото истинският перфекционист е наясно, че резултатът най-вероятно няма да покрие високите му стандарти и затова често решава, че няма смисъл изобщо да започва. За истинския творец обаче, това не важи. За истинския творец е важно да създава – да започва, да завършва идеите си и да ги пуска в света. Това е единствената му отговорност. И той няма отговорност за това всичко да е изпипано, да задоволява всички вкусове, на всеки човек, да бъде нещо мега, гига новаторско. Никой от нас, никъде не е подписвал договор със света, че ще бъде перфектен в това, което прави. Нашата единствена задача е да създаваме това, което създава радост в нас – независимо дали то е умопомрачаващо добро или не. Ние го правим, заради процеса на правене, който ни носи живот – процесът на създаване, на реализация е възнаграждаващ сам по себе си за нас. В този процес на създаване, единственият инструмент, който ти е необходим е прошка към себе си – прощаваш си за моментите, в които не покриваш своите очаквания, оставяш го да е неперфектно и просто продължаваш. Нали разбирате? Най-богатото място на света е гробището, заради всички започнати и недовършени идеи. И ние трябва да обещаем на себе си, че няма да сме поредният човек, който трупа в това богатство, до което никой никога няма да се докосне. Нека започваме и завършваме докрай идеите си, без да ни пука дали са перфектни или не. Защото сме тук за изключително кратко време. Защото сме създатели. А най-важното за един истински създател е просто да създава. That’s it.

Само когато започнем да създаваме, светът ни приема на сериозно и започва да играе с нас.

Елизабет Гилбърт

Бих искала да завърша тази статия със следното – обикновено мислим, че създаването е с цел ние да създадем нещо в света. И това е така. Но е половината истина. Пълната истина е, че ние създаваме едновременно, за да създадем нещо в света и да създадем самите себе си. Колкото нашето творчество е наш продукт, толкова и ние самите сме продукт на своето творчество. Ние, вече порастнали, сме креативната идея, която нашите бъдещи проекти имат за нас. :) Ние създаваме себе си, докато създаваме това, което обичаме да правим.

Е, надявам се, че горните насоки са създали във вас малко по-голямо разбиране и яснота за творческия процес. Може би някой са валидни изцяло за вас, други – не чак толкова. При всеки е различно. Единственото изцяло общо, което имаме всички помежду си е, че независимо какво работим и на какъв етап от живота си сме – да се занимаваме с нещо творческо е един от най-съществените избори, които може да направим, за да създадем качествена промяна в ежедневието си. Ако искате за един месец да се поупражнявате и да поразбудите създателското в себе си – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици. От 01.01.2020г започнахме модула за творчество и креативност, в който ще се упражняваме през целия януари. Цената за участие, за целият месец е 40лв и може да се регистрирате ТУК. :)

Най-важният навик за повече креативност в живота ни

Най-важният навик за повече креативност в живота ни

 

За да бъде отворен за креативността, човек трябва да умее конструктивно да използва усамотението си. Той трябва да може да преодолява страха от това да бъде сам.

Роло Мей, писхолог и философ

Креативността е изключително интересна тема. Всеки, който се занимава с нещо творческо (а всяка дейност съдържа нещо творчество) най-вероятно понякога се е питал – как точно работи вдъхновението? Как точно се случва? Как най-готините създатели, които ние познаваме създават значимите си творби?

Ние няма как да изследваме живота на абсолютно всички велики творчески личности, защото на света е имало и има толкова много вдъхновяващи създатели, че това би било непосилна задача. Но дори и да вземем някаква извадка от тези създатели, на които най-много се възхищаваме, можем от техният живот да изведем някои общи принципи, някои навици, повтарящи се модели, които да ни помогнат да разберем кои са най-преките пътища, които могат да ни отведат до креативността.

И ако го направим, ако изследваме навиците на някаква група креативни хора – това, което ще открием е, че има един навик, който се откроява повече от всеки друг навик. Независимо дали става дума за предишни или настоящи творчески личности – има един навик, който най-много се откроява в живота им, в цитатите им, в споделянията им.

Този навик е усамотението. Времето за усамотение е най-важният навик, който подхранва креативност в живота ни. Това е №1 навик на всички изразено творчески личности.

По-долу ви каня да разгледаме малко по-подробно този навик, а след това ще разгледаме и втория по важност навик – навик № 2 за подхранване на креативността ни. :) Ще забележите, че тези два навика на пръв поглед изглеждат противоречиви, но всъщност човек не би могъл дългосрочно да поддържа будна и свежа креативността си ако не намери начин да вплете тези два навика едновременно в ежедневието си. :)

Ок, нека първо разгледаме малко по-подробно навик № 1 – усамотението.

Креативността, другари, процъфтява в усамотение. В тишината човек може да чуе мислите си, може да ги изследва по-задълбочено, може да се фокусира по-лесно, може да прави връзки и да осъзнава по-бързо.

Ето какво казват някои творчески личности относно това свещено за тях време:

Търся тишина. Креативността понякога ме връхлита по време на интензивен фокус и много работа, но по-често се случва когато имам свободно време в графика си. И тъй като графикът ми е изключително зает, това което правя е да си заделям малки отпуски за тишина. По време на тези ваканции се презареждам и фокусирано мисля за креативните проблеми, които имам да решавам. Затова и съзнателно отделям време за такива ваканции. С намерение създавам в главата си пространство за креативността. Най-добрият пример за такава ваканция е уикенд в колибката на родителите ми. Намира се на 90 минути от дома ми. Имам съвсем малко неща за правене там. Един каменист плаж и нашата малка, стара къща. Разхождам се, катеря се, подремвам, чета. Имам и интернет, в случай че ми потрябва, но идеята е да остана в тишина. Да освободя пространство в мозъка ми, което креативността да запълни.

 

Чейс Жарвин, фотограф
Любимият навик, който предизивква креативността ми е да бягам сам по нанагорнища. :)

 

Матей Цегловски – художник, автор

Когато съм напълно себе си, напълно сам и в добро настроение – например когато пътувам в някоя карета, когато се разхождам след като добре съм си хапнал или вечер, когато не мога да заспя – ето в такива случаи идеите ми идват най-често и най-изобилно.

Волфганг Амадеус Моцарт 

Въпреки, че имам стриктен работен график, отделям време за дълги разходки покрай брега, за да мога да чуя какво точно се случва в главата ми. Ако работата не ми върви добре, лягам по средата на работния ден и гледам втренчено в тавана, докато слушам и визуализиран това, което се случва в главата и въображението ми. Аз живея в самота, която е болезнена за младите, но е блажена за зрелите.

Алберт Айнщайн

Нужно е да се махнете от стаята, в която работите. Просто седнете някъде и слушайте. Всъщност дори не е нужно да слушате, а просто да изчакате. Научете се да бъдете тихи, спокойни, усамотени. Светът съвсем свободно ще ви се разкрие. Той няма друг избор – просто ще се падне от екстаз в краката ви.

Франц Кафка

Умът е по-остър и по-интензивен в уединение и ненарушено усамотение. Оригиналността процъфтява в пространство, свободно от външните влияния, които осакатяват творческия ни ум. Да бъдеш сам – това е тайната на всички открития. Тогава се раждат идеите.

Никола Тесла

Човек е машинален в обществото и е вдъхновен в уединение.

Гьоте

Без добро усамотяване, никаква сериозна и велика работа не е възможна да се случи.

Пабло Пикасо

Креативността в същността си е самотно занимание. За някои е благословия. За други – проклятие. В реалността, тя е просто умението да достигнем най-дълбоко в душата си и да изтръгнем една своя идея от там.

Лу Дорфсман

Йоузеф Хайдн, един от най-известните музиканти на Австрия, е бил известен с това, че не просто се е изолирал от обществото, но се е изолирал дори и от други композитори, и трендове в музиката. По този начин, както той пише, е бил „принуден да бъде оригинален„. :)

Едни от най-завладяващите творчески произведения, идеи, бизнеси, проекти са създадени в усамотение. Когато сме сами най-силно можем да усетим истинския себе си, да се докоснем да своята лична истина, до своите истински стремежи. Някои от най-великите философи са известни с дългите разходки, които са правили ежедневно и по време на които са достигали до едни от най-големите си прозрения.

Времето за усамотение е изключително полезен навик за ежедневието ни, затова и през целия месец октомври, в Програмата за полезни навици, единствената ни практика е кръг на усамотение, поне за 10 минути на ден. Някои от ползите да оставаме насаме са:

  • време за размисъл;
  • време за саморефлексия – време за анализ относно това какво сме направили, кое е проработило за нас, кое не, как продължаваме;
  • време, в което имаме възможност да застанем лице в лице с вътрешните си демони и да намираме начини да се справяме с тях;
  • време за разпускане, за тишина;
  • време, в което създаваме пространство в главата си, така че да може да забележим по-ясно личните си мисли и идеи си;
  • време, в което се изолираме от въздействието на другите хора, техните думи, техните мисли, техните вярвания, техните насоки и имаме възможност да чуем, да осъзнаем нашите лични мисли, думи, вярвания, насоки;
  • времето насаме помага по-лесно да си спомним малките детайли от деня си, за които сме благодарни и които детайли се изгубват във въртележката на ежедневието ако не спрем и съзнателно не ги потърсим;
  • времето насаме е време, в което можем да канализираме по-добре емоциите си със съзнателност, с неутралност, с прошка.

Времето насаме, уединението е навик №1, който подхранва креативността ни и ние следва съзнателно, и с намерение да планираме и отделяме това време за себе си. :)

Нека сега обърнем внимание и на втория по важност навика за нашата креативност. :)

На пръв поглед изглежда противоречиво, но навик №2, който подхранва креативността ни е: свързаност. :) Това означава време за свързване с други хора – четенето на това, което са писали вдъхновяващи личности, общуването с интересни хора, взаимодействието с тях.

Очевидно, уединението и свързването са два тотално различни навика. Ключът обаче, които ние с вас търсим, е намиране на най-доброто съотношение, лично за нас самите, за изпълнение и на двата навика. :) И обикновено изисква съзнателност да се наблюдаваме и да забележим добре по колко ориентировъчно време от всеки навик е пълноценно за нас да изпълняваме. И след това съзнателно да разделим, планираме и изпълним тези навици. Да си кажем „това е време за усамотение, това е време за свързване„.

И двата навика са съществено важни за нас, защото ние обикновено се вдъхновяваме отвън, но създаваме отвътре. Ето какво споделят някои от творческите личности относно времето за свързване:

Да разглеждам работата на други фотографи ме вдъхновява. И не става дума да разглеждам само за музеи и сгради. Говоря за списания, книги, улично изкуство, музика и т.н. Всичко, което ме кара да мисля критично и новаторски за света. Вдъхновението може да дойде отвсякъде.

Чейс Жарвин

Изградила съм си навик да се отдалечавам от креативната си работа. Това ми дава доста голямо презареждане. През това време не правя нищо друго освен да съм майка, съпруга и да съм си себе си. Това време на отдалечаване ми помага да събирам и обмислям какво е наистина важно в живота ми и в работата ми, и ми дава изключително вдъхновение. Когато после се върна към работата си, много по-ясно и бързо забелязвам и премахвам недобавящите стойност задачи, и се фокусирам само върху онова, което най-много искам и което най-много ми е важно. 

 

Али Едуърдс, автор, дизайнер

Усамотението и свързването са двата най-важни навика за подхранване на креативността ни. И нашата работа е да открием и да си осигурим правилната за нас пропорция за изпълнение на тези два навика.

:)

Освен тях, разбира се, има и други полезни навици, които подпомагат креативния ни гении. Ето някои от тях:

Фелисия Дей: Планирам си така графика, че първото нещо, което правя за деня да е със сигурност нещо креативно, а не нещо, което правя за външния свят. Това ми дава усещане, че аз съм създател, а не човек, който само отговаря на мейли.

Най-продуктивна съм когато съм безкомпромисна с графика си. Буквално всичко е по часове – един час тренировка, 30 минути търсене на информация в интернет и т.н. По някаква причина, когато съм по този начин дисциплинирана, придобивам чувство за контрол, което чувство иначе нямам, предвид, че сама организирам графика си.

 

Али Едуърдс: Постоянно си водя бележки. Много съм добра в това. Изключително е важно за мен да записвам идеите си когато ми дойдат на ум. Иначе, доказано е, те изчезват мнооого бързо. Използвам телефона си, компютъра и тефтер да записвам мисли и идеи веднага когато ми хрумнат. После ги прехвърлям в графика си.

Чейс Жарвин:

  • Живейте креативен живот всеки ден. Аз например снимам няколко снимки или видео почти всеки ден. Няма значение камерата. Обикновено даже използвам телефона си. Да снимам ме кара да се чувствам креативен.
  • Намалете си очакванията. Не се критикувайте за резултатите от креативните ви начинания. Понякога креативността ви е на макс – чудесно! В други случаи обаче не е. Когато се занимаваш професионално с творчество понякога е трудно, защото ти се плаща да си креативен, но ще си спестиш доста самосъжаление ако се научиш да си ок с моментите, в които не си чак толкова креативен.
  • Когато започна да се чувствам изхабен, знам, че ми е време за някакво приключение. Време да прекъсна за малко рутината. Например започвам да карам по различен път от работа до вкъщи.  Променям нещо в ежедневието си. Пробвам някакъв нов спорт.
  • Търся начини, по които да се забавлявам. Забавлението ни вдъхновява. Само работа и никакво забавление ме прави доста скучен човек.
  • Важно е живеене на креативен живот като цяло. Очаквайте от себе си да имате такъв живот. Вярвайте, че сте креативен човек. Бъдете сигурен, че сте! Направете това убеждение важно убеждение за вас. :)

Е, другари, това са двете важни насоки, които искам да споделя с вас относно творчеството. Ако искате за един месец да поупражнявате малко повече творчество в ежедневието си, да си изградите по-добро разбиране за вдъхновението и креативния процес във вашия личен живот – заповядайте заедно с нас в модула за творчество и креативност. :) Цената за всички материали, за целият месец в момента е намалена на 20лв, а Програма се изпълнява онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. :)  Разгледайте и може да се запишете заедно с нас ТУК. :)

3-те качества, които са ти нужни, за да бъдеш наистина продуктивен

3-те качества, които са ти нужни, за да бъдеш наистина продуктивен

 

Продуктивността е любима тема на голяма част от нас. Отваряш google, пишеш „продуктивност“ и може да прекараш следващите 30-40 години от живота си, опитвайки се да организираш графика и ежедневието си по най-добрия възможен начин. Гледаш, анализираш, планираш, подреждаш. По някое време дори може да си помислиш, че вече наистина си подредил всичко по най-перфектния начин за теб. И точно тогава, хоп – нещо се обърква и ти отново си на опашката да търсиш как „още малко“ да подобриш продуктивността си.

Светът е пълен със системи, стратегии, тактики, софтуери, приложения и т.н., които да ни превърнат в продуктивни машини. И аз вярвам, че с учене, експерименти и адаптация всеки от нас може да създаде за себе си система, която наистина да му помага да се движи бързо и целеустремено напред.

И все пак, до момента не съществува система за продуктивност, която да може да ти инжектира вдъхновение, когато стоиш пред монитора и нямаш желание да се захванеш с абсолютно нищо от това, което те очаква. Няма система за продуктивност, която да може да се справи с чувството ти на обърканост и несигурност, за това от къде изобщо да започнеш и как да продължиш. Няма система за продуктивност, която да може да те успокои от неуспешните ти опити до сега и да може да те убеди, че всъщност си заслужава да опиташ отново.

Това, което със сигурност мога да ви кажа е, че колкото и да търсите, едва ли ще откриете най-добрата система за продуктивност, която да ви гарантира сигурен успех. Има обаче 3 качества, които всеки от нас може да развива в себе си, и които смятам, че биха могли да превърнат почти всяка една система за продуктивност, в наистина работещ инструмент за постигане на цели. Ето кои са тези 3 качества:

  1. Да се научим да работим с любов. Наложеното обществено вярване, което хората следваме без да се замислим как ни влияе е, че работата е нещо неприятно. Всеки иска да бъде айляк. Всеки иска да бъде „свободен“. Модерно е. Затова ние бягаме от работата. Чакаме да стане 17ч. да си тръгнем от работа. После чакаме да стане сряда. После чакаме да стане петък. И междувременно, докато чакаме, докато вършим работата си, дори и тя да ни харесва, ние си разказваме истории в главата и помежду си как нямаме търпение да свършим работа. Другари, ние можем да бъдем наистина продуктивни само ако правим това, което искаме да правим. Но ако постоянно си разказваме, че не искаме да работим – ние няма как да сме максимално продуктивни. Интересното е, че дори когато всъщност си харесваме работата, ние често отново си разказваме как не искаме да работим, просто защото несъзнателно следваме наложеното обществено вярване. Да, човек не е създаден да работи. Но работата е създадена за човек, за да може той да израства. За да може той да изрази себе си. Работата е основен инструмент, чрез който хората даваме своя принос и получаваме незаменимо удовлетворение. Затова за нас е важно да започнем съзнателно да си променяме отношението към работата. Как обаче да стане това? Като започнем да се упражняваме да работим с любов. Като приемем работата си като подиум, на който може да покажеш кой всъщност си ти. Като тренираме умението да работим с благодарност от възможността да изразим себе си. Да работиш с любов не значи да се напъваш да работиш нещо, което изобщо не ти харесва. Ако правиш нещо, което тотално не те кефи или вече изцяло ти е омръзнало, никой не ти е виновен. Тогава твоята задача е да се махнеш от там възможно най-скоро. Да работиш с любов не означава и да ходиш на работа винаги ентусиазиран и готов да покориш света. Защото няма как да си винаги „топ“. Да работиш с любов означава просто да можеш всеки ден да откриваш смисъл и радост в това, което работиш. Да се научиш да обичаш това, което си избрал да правиш. Един добър въпрос, който може да ни възникне е: Добре, а как да работим с любов когато имаме да изпълняваме задача, която изцяло не ни харесва? Отговорът е – като тренираме да работим с любов дори когато задачата, която изпълняваме не ни харесва. Някои хора си залагат „награди“, за да се мотивират да изпълнят някаква дейност, която не им харесва, но това не работи за новото поколение по-съзнателни хора. При минимализма например, хората търсим удовлетворение не през притежаването, а през живеенето на самия живот. И тъй като работата е много голяма част от живота ни, тогава за нас основна практика става да тренираме да работим с любов, дори когато не обичаме това, което е нужно да направим. В такива моменти нашата задача не е да изпълним това, което не ни харесва. А наша задача става да намерим смисъл и радост в това да изпълним задачата дори и тя да не ни харесва.  Изисква се зрялост, за да може човек да поддържа две изцяло противоположни идеи в главата си и да е Ок, че и двете са истина. Но с практика се получава. Тогава моята награда не е телефонът, колата, пътешествието или там каквото някой ми казва, че трябвало да си заложа. Моята награда става изпълнението на самата дейност. Уча се това, което правя да бъде възнаграждаващо само по себе си. Ако ти не се научиш да обичаш процеса, през цялото време ще страдаш. И дори да постигнеш целта си, ще го чувстваш като някакъв вид изнасилване, само и само да постигнеш някаква си награда. Ако ние с вас можем да се научим да работим с любов, ако можем да обичаме процеса на изпълнение – ние ще можем нещо, което е невъзможно за над 80% от хората – ние ще можем да изпълняваме целите си с усмивка и удовлетворение, дори когато изпълняваме задачи, които не ни харесват. Помисли тогава – как ти днес можеш да започнеш да тренираш да работиш с любов? Какво например ако днес приемеш за привилегия да изпълняваш задачите в графика си? Какво ако приемеш работата си днес като подиум да изразиш себе си? Като възможност да покажеш кой си. И обърни внимание какво за теб е усещането да даваш най-доброто от себе във всяка задача? Какво е усещането да обичаш това, което правиш? Как можеш да се влюбваш всеки ден в това, което правиш? Как от тук насетне можеш да тренираш да работиш с любов?
  2. Да тренираме вярата си. Преди около 5 години започнах да тренирам да правя стойка на ръце. За всеки, който тренира стойка на ръце идва един наистина интересен момент, когато ти вече можеш да правиш стойката на ръце, но можеш да я правиш само ако имаш стена зад себе си. Ако например си посредата на някоя стая или на поляна – не можеш да застанеш на ръце. Но ако зад теб има стена – стойката ти се получава перфектно. :) Реално, на теб стената изобщо не ти трябва, за да си направиш стойката на ръце, но самата мисъл, че имаш стена зад себе си, ти дава спокойствието и сигурността да успееш да застанеш с лекота на ръце. Известно време наблюдавах тази интересна ситуация и си казах, че ако аз намеря някакъв вид стена в живота си, която да ми дава спокойствието и сигурността както стената при стойката на ръце, тогава аз ще имам феноменално добра опора, от която да изпълнявам абсолютно всички мои цели с много повече смелост и увереност! Като помислих малко реших, че мога да имам тази стена ако си създам група от близки приятели, с които имаме общи интереси, заедно се развиваме и които ми помагат, и подкрепят. Или ако имам подходящ партньор, който наистина ме разбира и окуражава. Или ако имам повече пари, които да ми дават сигурност. В последните 5 години се опитвах да намеря стена в тези насоки, но се оказа, че никое от тях не ми дава постоянното спокойствие и стабилност, от които имам нужда. В един момент може да намериш опора в тях, но в следващия – това, на което разчиташ да те държи прав, може да се окаже нещо, което за секунди да те срине и да те накара да се чувстваш в пъти по-нестабилен, отколкото си бил преди. Истината е, че всичко, което е извън нас е плаващи пясъци. И в същото време, кой изобщо го устройва варианта, в който, както една приятелка банално каза: „да намериш стената вътре в себе си„. Защото как по дяволите да намериш стабилност в себе си, като се чувстваш тотално нестабилен? Нали именно за това търсиш стена! Тогава, вече не се сещам какво точно четох, когато изведнъж зацепих, че моята стена наистина не е нещо вътре в мен. Не е и нещо извън мен. Моята стена е моята вяра. Вярата в мен и вярата в света около мен. Вярата е онова наситено усещане, че каквото и да се случва, ти знаеш, сигурен си, убеден си, че можеш да се справиш. Това не е вярата, че всичко ще бъде напред. Това е вярата, че всичко Е наред сега, в този момент, такова каквото е. Страх те е, чувстваш се нестабилен, объркан, може би дори отчаян, но едновременно с това знаеш, че всичко е наред. Дори и да съм посредата на най-големия хаос в живота ми, ако аз вярвам, че всичко е наред, такова каквото е – това вече ми дава спокойствието да продължавам да изпълнявам моите цели, давайки най-доброто от себе си. А ако аз давам най-доброто от себе си, колкото и малко да е то в някои дни, аз имам пълното право да вярвам, че това, което получавам като резултат е най-доброто за мен. And that’s it! В един свят, построен изцяло от несигурност и хаос, вярата, колкото и ефимерно и нематериално да звучи, е единствената стабилна опора, на която човек би могъл да стъпи. Помисли само – как се чувстваш когато наистина вярваш в себе си? Как се чувстваш когато сякаш целия свят стои зад гърба ти и ти помага да реализираш себе си? Какво е усещането да се чувстваш напълно отчаян и въпреки това да знаеш, без никакво съмнение, че всичко всъщност Е напред? Какво е усещането да се отпуснеш с доверие в това, което се случва сега? Опитай съзнателно да почувстваш какво е усещането да вярваш безрезервно в себе си. И в света около теб. И опитай да запомниш това усещане на доверие, на вяра и да го използваш в ежедневието си, докато взимаш решенията си и докато правиш всяка следваща стъпка напред.
  3. Да умеем да започваме отново. Да създаваш живот, който си струва да бъде изживян не е лесно. Най-сигурното нещо по този път е, че ще се проваляш. Може би не супер брутално, може би не на 100%, но ще се проваляш. Ще измисляш нови пътища. Ще експериментираш. Ще работиш с любов. Ще вярваш в себе си. Ще даваш най-доброто от себе си. И въпреки това ще се проваляш. В момента, в който започнеш да работиш по изпълнението на целите си, ти вече си абониран за някакъв вид провал. И ако в така устроения сигурен сценарии, ти не усъвършенстваш умението си да започваш отново –  ти много бързо ще изгубиш кураж. Ако си тръгнал да постигаш нещо в живота си, но не си готов много пъти да започваш отново, по-добре се откажи още сега. Животът не дава кредит на хора, които не могат да започват отново! Често в Програмата за полезни навици обръщам внимание, че най-великият момент в цялата Вселена е започването. Защото ако не започнеш, ако не направиш първата крачка, нищо друго няма значение. Но освен започването, има и още един наравно велик момент в нашата Вселена. И вторият най-велик момент във Вселената е започването отново. Това не е започване отначало, а е започване отново. Защото то не е някакво ново начало, а е продължение. Да умееш да започваш отново, означава когато нещо не се получи – не да се критикуваш. Не да си разказваш истории колко си зле и как няма смисъл да пробваш отново. А вместо това да проявиш разбиране, че не всеки опит е успешен. И това е Ок. Тогава, без да се отчайваш, без да носиш на гърба миналите си грешки – започваш отново. Подкрепяш се така както би подкрепил най-добрия си приятел в опита му отново да бъде смел. Защото твоят най-добър приятел си си ти. Време ти е да започнеш да се държиш като такъв!

Та, накрая другари, искам да ви кажа следното: Въобще не ме интересува каква система за продуктивност ползвате. Не ме интересува дали целите, които си залагате са умопомрачително гигантски или твърде малки. Не ме интересувам колко ви е неясно, страшно или несигурно изпълнението на вашите проекти. Ако нямате горните 3 качества – всяка система за продуктивност ще бъде безполезна и най-вероятно ще се провалите. Затова моето най-искрено пожелание към себе си и към всички вас е във всеки удобен момент, в който си спомним да го правим – да тренираме да работим с любов. Да тренираме да вярваме в себе си. И когато (не ако, а когато) нещо не се получи – да тренираме с усмивка да започваме отново. Това ще изисква от нас доста съзнателност, доста вътрешна сила и доста кураж. Но ако задобреем достатъчно в тези три умения, ние с вас, другари, ще бъдем unstopabble, сигурна съм! :)

А това според мен е една наистина вълнуваща възможност за нас! :)

Нали?

Разбира се, че е!

Хайде сега да се захващаме за работа, че от много приказки полза няма! :)

Днес е последният ден, в който може да се запишете на намалена цена в 90-дневния курс по минимализъм и опростяване на ежедневието! :) Ако ви е време да разтребите непотребното от дома си и да внесете повече яснота, ред и целенасоченост в ежедневието си – очаквам ви ТУК. Днес е последния ден с 30% намаление и може да се регистрирате за 97лв. :)

7 начина да подобрим дисциплината си

7 начина да подобрим дисциплината си

 

„Дисциплина“ не е най-секси думата на света. Повечето хора мислят, че дисциплината ограбва свободата им и я приемат като нещо, което внася повече напрежение отколкото радост в живота им.

В реалността обаче е точно обратното. Живот, в който не развиваш качеството дисциплина обикновено е живот, в който се въртиш в кръг. Живот, който не води до никъде, защото стоиш единствено на повърхността.

Именно дисциплината е нещото, което ти помага да задълбаеш в някакви насоки и така имаш възможност да усетиш дълбочината, интензитета, наситеността, богатството на това, което присъства под повърхността. Под лесният и удобен слой на реалността, който е достъпен за всички. Дисциплината ни помага да навлезем в сърцето на нещата. Независимо за какво става дума.

Когато живеем с разбирането, че дисциплината е това, което ни помага да се докосваме и да взимаме повече от живота, тогава самото качество дисциплина се превръща само по себе си в цел за нас. А всяка цел ни помага да се чувстваме много по-будни и живи в ежедневието си.

Днес искам да споделя няколко начина, по които аз упражнявам дисциплина в моето ежедневие и с които вие може да експериментирате и да тренирате дисциплина във вашия си живот. :)

  1. Изпълнявам планираните си задачи, дори когато не съм в настроение да ги изпълнявам. Отлагането да изпълняваме заложените си цели е толкова често срещан проблем, че вече хората са го приели за нещо „нормално“. Основната рационализация, с която отлагаме обикновено е нещо от сорта на: „Точно сега не съм в подходящо състояние да свърша това.“ или „Точно сега не усещам, че е момента да започна“.  На повърхността ти имаш добро оправдание да отложиш, но това, което реално се случва е, че задачата, която си си планирал да направиш най-вероятно е трудна, прекалено неясна или неприятна за вършене, и ти без да мислиш автоматично я отлагаш и започваш да вършиш нещо друго, което е лесно и което вече ти е ясно как става. Започваш да чистиш къщата, да си лакираш ноктите, да четеш поредната „много важна“ статия в интернет и т.н. вместо просто да започнеш с това, което си си обещал да направиш. Ето как стоят нещата – ако постоянно чакаш да си в настроение или да си уверен, за да изпълниш планираните си задачи, ти никога няма да довършваш целите си до край. Даже и до средата не е ясно дали ще стигнеш. Затова, вместо да отлагаш, превърни в своя практика следното: избираш важна за теб задача, залагаш си конкретно време за изпълнението й в графика ти и когато това време дойде – веднага започваш да работиш по задачата си, независимо в какво настроение си, независимо дали нещо друго „спешно“ изисква вниманието ти, независимо дали се чувстваш уверен или не. Когато настъпи заложеното врем – твоя мисия става да изпълниш заложената ти задача. През това време – не си позволяваш да влизаш във ФБ, в мейла си, не си позволяваш да чистиш, да хапнеш нещо малко и т.н. Просто сядаш и си изпълняваш задачата. Твоята е твопта мисия. Да, трудно е, неясно е, може би дори е неприятно. И въпреки това, гарантирам ти, че ти можеш да започнеш и да изпълниш задачата си.
  2. Спортуваш дори когато изобщо не ти се спортува. Това е подобно на отлагането. Ние постоянно отлагаме спортуването поради хиляди причини (чувала съм ама наистина много добри оправдания защо човек не спортува). Движението обаче е нещо феноменално важно за менталното, емоционалното и физическото ни здраве. То е като да си миеш зъбите. Дори и да не си ги миеш всеки ден, би ли останал без да си миеш зъбите две седмици? По същия начин, ако не се упражняваш физически седмица, две – тялото ти започва да атрофира. Затова, вместо постоянно да отлагате спорта – изберете си конкретни дни от седмицата и конкретно време, и си заложете това време за спортуване. Когато това време дойде – ставаш и отиваш да спортуваш. Независимо дали се чувстваш отпаднал, независимо дали те мързи, независимо колко е лошо навън времето, независимо колко „спешни“ неща имаш за вършене. Ще видиш, че след тренировка ще се чувстваш мнооого по-добре! Но дори и да не се чувстваш осезаемо по-добре от тренировката си – ти осезаемо задобряваш в качеството си дисциплина, което ежедневно подобрява животата ти с грандиозни стойности.
  3. Оставете се да почувствате малко глад. Обикновено хората се паникьосваме когато огладнеем, ставаме като crumpy cat и веднага отиваме да си хапнем нещо, каквото и да е, за да потушим глада. Това, което мога да ти кажа със сигурност е, че ти можеш да постоиш гладен и това да не е края на света. Затова, когато ти се появи глад, паузирай за момент и прояви малко любопитство към глада. Какво е усещането да си гладен? Как точно се чувстваш? Мога да те уверя, че да си гладен не е толкова страшно. Всъщност даже, да си гладен е доста разбуждащо усещане! Разбира се, целта на тази практика не е да се умориш от глад (не го препоръчвам!). Целта е да покажеш на себе си, че малко дискомфорт няма да съсипе живота ти. А дори напротив – ще го ободри! В този смисъл – когато огладнееш и особено когато си свикнал веднага да хапнеш нещо боклучаво – нека твоя практика бъде да не консумираш тази джънк храна, а да изчакаш малко и после да хапнеш нещо качествено. Упражняваш се едновременно да си съзнателен какво слагаш в тялото си и да си ок с малки еприоди на дискомфорт.
  4. Говори с някого за нещо, за което ти е трудно да говориш. За мен последната година беше изпълнена с нуждата от провеждане на трудни разговори. През това време основна цел за мен беше не да си заравям главата в пясъка и да отбягвам тези разговори, а да поема инициативата тези разговори да се случат. Понякога ми е отнемало седмица, две докато уточня със себе си какво точно искам да кажа и какъв точно резултат искам от всеки разговор. Но аз знам, че е важно този разговор да се проведе и просто го правя. Повечето хора избягваме трудните разговори, защото те не са никак забавни. Те са си направо страшни! Особено, когато става дума за близки хора. Но, това да ги избягваш води до най-различни видове проблеми – поддържане на напрежение от дадена ситуация, неизясняване на обидни взаимоотношения, неясни договорености, оставане във връзки, които не ни развиват и т.н. Така че, вместо да си заравяме главата в пясъка, нашата практика е следната: Когато имаш проблем с нещо или някой, вместо да си разказваш този проблем в главата, да се дразниш и да си създаваш дългосрочно напрежение в себе си – покани човека да изговорите конкретния въпрос. Бъди мил и да прояви разбиране към другата страна. Да видиш ситуацията с очите на другия, спрямо неговата позиция и място, в което се намира в момента. Но проведи този разговор със сигурност, независимо колко ти е трудно. Може просто да кажеш: „Хей, имам желание да обсъдим с теб… “ и започваш. Кажи как се чувстваш, без да обвиняваш другия, без да го караш да се чувства виновен или да го караш да влиза в отбранителна позиция. Попитай как той се чувства в тази ситуация. И опитайте заедно да намерите решение, което е ок и за двете страни. Аз не съм никак добра в комуникацията и съответно често прецаквам здравата някои от тези разговори, но въпреки това опитвам да се подобрявам и виждам прогрес. Най-важното от цялата работа е, че ако наистина започнеш разговор по една наболяла за теб тема или тема, която просто искаш да изкажеш и изясниш с другия – само тази крачка вече изключително помага да намалиш напрежението в себе си по въпроси, които иначе ти създават огромна тежест. Да провеждаш трудни разговори е един чудесен начин да тренираш дискомфорт и дисциплина.
  5. Поддържайте в ежедневието си някакъв полезен навик. Едно от най-предизвикателните неща за хората е да поддържат в ежедневието си даден полезен навик дългосрочно. Лесно е да изпълняваш един полезен навик за седмица, две, дори за месец. Но какво мислите за това да поддържате един навик за 2 месеца? Или за 3? След тези три месеца реално става доста по-лесно да се поддържа този навик, но голяма част от хората се отказват прекалено рано. Вместо това, вие може да направите следното – изберете един полезен навик, който искате да изградите и поемете отговорност да го спазвате за 2 месеца. Може да е само 5 минути на ден, но го изпълнявате по едно и също време всеки ден. Когато часа за изпълнение настъпи – ставаш и изпълняваш навика, дори да е само за 5 минути. В моята Програма за изграждане на полезни навици всеки месец упражняваме по един полезен навик, но тъй като са 12 навика, обикновено хората след месец, два започват да се отказват. И именно това е идеята и една от най-голямите ползи на Програмата за полезни навици – да започнеш, да ти стане трудно, да се откажеш, но след това следейки ежедневните послания от Програмата – отново да започнеш с изпълнението на поредния полезен навик. Защото поддържането на дългосрочни полезни навици има малко общо с изграждането на навика и много общо с връщането към навика, когато неминуемо отпадаме от него. :) Именно и затова хората, които са цяла година в Програмата за полезни навици имат възможност да усетят реално как се случва този процес и да задобреят в това след като отпаднат да се връщат отново в играта и да продължат напред! Което пък отваря за тях пространство да създават хиляди други чудесни промени в живота си. :)
  6. Обръщаме се с лице към проблемите си. Когато имаме проблем, много често съвсем старателно избягваме да мислим за него. Провери дали някое от следните твърдения е валидно за теб: имаш повече излишни килограми, които все отлагаш да адресираш, протакаш работата по важен за теб проект от твърде много време, отлагаш да седнеш и най-накрая да внесеш малко повече яснота и ред във финансите си, изморен си и наистина неудовлетворен от някаква насока в твоя живот, но не ти се занимава да решиш този въпрос. Всичко това са изключително некомфортни ситуации, за които на нас изобщо не ни се мисли. Отбягвайки ги обаче, задълбаваме още повече проблемите си и животът ни става още по-неприятен. Вместо това, опитай се да прегърнеш проблема като възможност да преминеш към следващия етап от живота си. Т.е. – не се правиш, че проблема го няма, не бягаш от ситуациите, в които този проблем възниква, а се обръщаш директно лице в лице с него. Позволяваш си да видиш този проблем. Признаваш, че този проблем съществува в твоя живот. И започваш да внасяш яснота около него. Изясняваш си какво всъщност представлява този проблем? От къде точно идва? Как можеш да преодолееш този проблем? Какви са възможните опции за теб? Коя е следващата ти крачка? Когато застанеш лице в лице с проблемите си ще установиш, че това никак не е приятно. Но не е толкова неприятно колкото си си мислил, че е! После дори ще се радваш, че си го направил. И по-важното – ще развиеш сила, кураж и дисциплина да се справяш с проблемите си и занапред.
  7. Упражнявай се да обичаш процеса, а не само резултата. Да си дисциплиниран до голяма степен означава да си изградиш разбирането, че ти не се нуждаеш от някаква невероятна награда (резултат), за да си свършиш работата, която е наистина важна за теб. И да осъзнаеш, че във всяка дейност има вградена награда. Т.е. изпълнението на дейността е възнаграждаваща сама по себе си. Например, ако си си заложил да се храниш здравословно, не е необходимо в края на седмицата за „награда“ да отидеш да се наядеш с пържени картофи и бишкотена торта. Твоята реална награда е да се наслаждаваш на това, че си избрал да се храниш с подхранваща тялото ти храна. Твоята награда не са пържените картофи накрая на седмицата. Твоята награда не са дори свалените килограми. Твоята награда е процесът да се храниш със здравословна храна и така да показваш уважение към тялото си. Ако спортуваш, твоята награда не е това, че коремът ти може би ще стане по-плосък след няколко седмици. Твоята награда е радостта от движението, което за теб е възможност да внесеш повече будност и раздвиженост в тялото и ума си. Ако изпълняваш свой проект, твоята награда не е това, че може би ще спечелиш хиляди левове от този проект. Твоята истинска награда е възможността да изразиш себе си правейки това, което сърцето ти те насочва да направиш. Та, идеята е да започнем да обичаме процеса, а не само резултата. Каквато и дейност да правим, всяка минута да откриваме радостта от изпълнението на тази дейност. Да усещаме как самата дейност е възнаграждаваща сама по себе си за нас. Дори в моментите когато тази дейност е ужасно неприятна. Тогава става малко по-трудно да усетиш радостта от процеса, но нас това не ни притеснява, защото ние с вас не сме хора, които бягат от трудното! :)

Ок, другари, това са 7-те насоки, които смятам за феноменално чудесни в практикуването на повече дисциплина в ежедневието ни. В началото никоя от тях не е лесна, но в крайна сметка – нали за това практикуваме! :)

Означава ли всичко написано дотук, че животът ни трябва да бъде само дисциплина, без никакво забавление? Разбира се, че не! :) Но ако може да направим така, че животът ни да бъде по-наситен, интензивен и радостен, защо да не изберем да задобреем в нещо като дисциплината, което със сигурност ще ни се отплати в дългосрочен план? :)

Аз съм all in! :)

А ти? :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Какво е важно да знаем когато трудното дойде в живота ни

Какво е важно да знаем когато трудното дойде в живота ни

 

Миналата седмица споделих с вас статия относно умението да се влюбим в трудностите на живота и как това може да внесе наистина качествена и позитивна промяна в начина, по който живеем и изпълняваме целите си. :)

Тази седмица искам да продължа темата, като споделя 5 насоки, които смятам, че е важно да имаме предвид когато трудното се появи в живота ни и когато започнем да работим по него. :)

Ето кои са те:

1. Вършим трудното само ако наистина има защо да го вършим. Когато трудното се появи в живота ни, първата ни работа е да проверим дали наистина има нужда да го изпълним. Т.е. не просто дали има нужда да правим трудното, а дали наистина има нужда да го правим. :) Това на пръв поглед изглежда лесна задача, но истината е, че много често съзнанието ни е замъглено от различни фалшиви нужди, от обществени предразсъдъци, от излишен перфекционизъм и т.н., които ни карат да мислим (автоматично, а не обосновано), че има нужда трудното да бъде изпълнено. Затова нашата задача е да оставим първоначалната си автоматична оценка настрана (колкото и категорична да ни изглежда тя) и да изследваме дали наистина има нужда трудното да бъде изпълнено?

 

Как изследваме дали трудното наистина има нужда да бъде изпълнено?

 

Лесно. Чрез въпроси! :)

 

Просто си задаваме няколко въпроса и си даваме време за размисъл. Такива въпроси може да са: „Това трудно наистина ли има нужда да го изпълня или е просто израз на някакъв обществен (или на друг човек) натиск към мен да го изпълня? Това трудно наистина ли има нужда да го изпълня или е просто израз на моя излишен перфекционизъм? Защо всъщност трябва да изпълня това трудно? Какво точно ще ми донесе? Как това ще ми помогне в моя прогрес? Наистина ли ще получа достатъчно важен и ценен за мен резултат, за да влагам енергията, времето и може би парите си в тази трудна задача?“ За да разберем дали наистина има нужда да изпълним трудното – подобни са въпросите, върху които е добре да поразсъждаваме. :)

 

Това, че трудното ще е трудно за изпълнение ни е вече ясно и нас това не ни интересува, защото както разбрахме, ние не сме хора, които бягат от трудното. Но ако след по-задълбочено изследване разберем, че трудното е израз на някаква наша фалшива или чужда нужда, или на излишен перфекционизъм – зарязваме трудното. Не го приемаме. То значи не е автентично за нас трудно. Много често трудното идва просто като покана към нас да се свържем с наистина ценното за нас и да опростим – да изхвърлим ненужните си „цели“ и да се концентрираме върху наистина важното. Трудното, което наистина има нужда да бъде изпълнено е това, което би донесло истински прогрес в живота ни, а не е фантазия на нашия ум. Например, наскоро се запознах с 35 годишен мъж, който преди 10 години е изкарал само една година в университета и сега е решил да довърши образованието си. Когато го попитах защо – той каза, че е защото така е добре да се направи, защото някога може да му е от полза, защото така ще почувства вътрешно удовлетворение и т.н. Както се оказа – той няма достатъчно значима причина да изхаби 4 години от живота си, за да завърши университет. Това е фантазията, която той има поради обществения предразсъдък, че човек „е добре“ да има диплома. В същото време този мъж стартира собствен бизнес и в реалността нещото, което най-малко му трябва в този момент е да хаби време в изпълнение на нещо абсолютно ненужно за него. Времето, енергията и парите, които смята да вложи за диплома, може да са ресурси, които да вложи за компактно образование, което да му помогне да напредне по-бързо в новото си начинание.

 

В живота е като в работата – ако покажеш на Шефа, че може да вършиш всичко трудно каквото ти се подхвърли, той просто ще го включи в длъжностната ти характеристика. :) Затова много внимателно избираме битките, които да водим. Внимателно избираме трудното, което наистина да изпълним. Защото ако хабим ресурсите си за несъществени битки, няма да ни остане сила за наистина значимите битки за нас. Ако постоянно приемаме в живота си трудно, което няма нужда да бъде изпълнено, тогава животът ни се превръща в безсмислено труден.

 

2.  Ако установим, че трудното наистина има нужда да бъде изпълнено – първо търсим дали може да го делегираме на някой друг. Трудното, което наистина има смисъл да бъде изпълнено от нас е само трудното, което би донесло значим прогрес в живота ни. Всяко друго трудно е предназначено за някой друг. Затова, следващия важен въпрос, който е нужно да си зададем е: „Кое от това трудно наистина има нужда да изпълня аз и кое мога да делегирам?“ Тук най-същественото е да изхвърлим историите, които си разказваме за това, че единствено и само ние може да изпълните нещо по най-добрия начин и да се отворим за възможността, че може би друг човек може чудесно да го изпълни вместо нас. Ако някой може да изпълни трудното на 80% добре колко нас или на достатъчно задоволително ниво – делегирайте го веднага, колкото и пари да ви струва това! Ако можете да делегирате трудното, но не го направите, за да си спестите време или пари, това което ще разберете накрая е, че вие всъщност сте изгубили много повече време и пари, като не сте го делегирали. Това е урок, който в един или друг момент, всеки от нас научава.

 

Вярно е, че много от „ненужното трудно“ ни учи на важни уроци, но ако усещате, че тези уроци вече сте ги научили – пробвайте някое ново ненужно трудно. :) Такова, което поне да ви научи на нещо ново, а не да повтаряте един и същи урок. :) А ако осъзнаете, че някое трудно няма нужда да бъде изпълнено от вас – делегирайте го и наблюдавайте как делегирането ви помага да имате достатъчно енергия, за да се справите адекватно с трудното, което наистина е предназначено за вас – т.е. трудното, което носи истински, значим прогрес във вашия живот. Имайте предвид също, че за човека, на който делегирате вашето ненужно трудно – това за него може да е нещо лесно или да е трудно, от което той има нужда в този момент, за да израсте. :)
Човек не е създаден, за да работи.
Работата е създадена за човека, за да може той да израства.
Боб Проктър
3. Ако установим, че трудното наистина има нужда да бъде изпълнено лично от нас – това е моментът, в който изпълнението на трудното става не работа, а наша мисия! :) Ако установите, че изпълнението на трудното ще донесе значим прогрес в живота ви, значи вече сте сигурни, че това трудно е вашето си трудно – нещо, което е предназначено за вашето развитие. Тогава поемате 100% отговорност за трудното, съзнателно го избирате в живота си, взимате категорично решение да го изпълните и екшънът започва! И това е моментът, в който следва да стартирате процеса по влюбване в трудното. :)

 

В основата си трудното винаги е свързано с някакъв хаос (непродуктивен модел, въртене в кръг, създаване на нещо ново), който е нужно да бъде подреден (разчистване, оптимизиране на модела или процеса, създаване път напред) и в резултата да направи твоя живот (и може би живота на други хора) по-добър. Т.е. когато установиш, че трудното е твоето си трудно – тогава трудното идва с покана към теб да създадеш от хаоса ред, който да послужи като основа за прогрес. Тогава трудното се превръща в твоя мисия! В този случай нашата задача е да си направим много ясен и конкретен план-график за изпълнение на трудното и да започнем да го изпълняваме. :)

 

Когато мозъкът види, че имаме нещо трудно за изпълнение, той веднага започва да ни убеждава и да намира изключително добри аргументи защо трудното няма нужда да се изпълни, че може да се отложи и т.н., и т.н. Това е естествената природа на ума – да бяга от трудното и да тича към удоволствията. Ние следва да бъдем съзнателни за това, че  мозъкът иска да ни накара да избягаме от трудното и не просто да не му се поддаваме толкова лесно, но и да го накараме да работи в наша полза. Как става това? Като покажем много логични и обосновано на мозъка си, че трудното може да бъде изпълнено и че е важно за нас да бъде изпълнено. Как правим това? Като седнем и си създадем много ясен и конкретен план за изпълнение на трудното.

 

Всяко трудно нещо, в началото не е ясно как ще бъде изпълнено. И ако ние не създадем за мозъка си яснота, тогава той запълва неяснотата с нашите страхове, държи ни постоянно в стрес, намира все по-рационални причини да се откажем и ние най-вероятно, рано или късно, наистина ще се откажем от изпълнение на трудното. Но когато създадем много ясен и конкретен план за изпълнение на трудното (и тук не е важно да сме 100% убедени в плана си, а просто да покажем някакъв възможен път на мозъка си), тогава мозъкът ни се успокоява и вместо постоянно да ни кара да се откажем, той всъщност започва да мисли как да изпълним плана си по-бързо и по-лесно. And guess what? Ние наистина започваме да измисляме начини, по който да изпълним трудното по-лесно. Реално, влюбването в трудното, за което пиша, до голяма степен опира до умението ни да създаваме яснота/план в изпълнение на трудното и по пътя да мислим за начини, по които да помагаме на мозъка си да изпълнява по-лесно и вдъхновено трудното.

 

Ааах, скъпа когнитивна неврология – ти правиш животът ни толкова по-осъзнат и лек! :)
Как да си правим ясен и конкретен план за изпълнение на различни трудни цели разглеждаме през август в модула „Управление на времето“ от Програмата за полезни навици, затова тук няма да задълбавам. Когато имаме ясен и конкретен план, най-важното (особено при дълги проекти) е да не гледаме колко дълго ще отнеме трудното, а да живеем, както Дейл Карнеги казва – „в херметизирания участък на днешния ден“. Т.е. когато е трудно, не гледаме пътя напред, а гледаме в краката си. Интересувани ни само да изпълним плана за деня. Веднъж месечно правим по-голяма ревизия и ако трябва донастройваме плана. През останалото време следваме графика си като кон с капаци и единствено може да откриваме начини, по които да помагаме на мозъка си да изпълнява по-лесно трудното. :)
Не питай колко време ще отнеме изпълнението на една цел.
Това време така или иначе ще мине, независимо дали работиш по нея или не.

 

4. Внасяме доза удоволствие в ежедневието си. Това е една чудесна стратегия да помогнем на мозъка ни да се успокои допълнително и да изпълнява по-лесно трудното. В йога философията има една доста разпространена мантрата, че е нужно да правим асаните едновременно с усилие и с лекота. С всичко останало в живота е по същия начин. Т.е. – когато сме в прекалено лесното, когато сме се пуснали „по течението“ е нужно да приложим усилие да се задвижим и да задействаме прогрес в живота си. Но когато сме влезли прекалено в усилието (както когато работим по трудното) – тогава е добре внесем лекота. Правим дейности, които внасят удоволствие и релакс в дните ни. Такива дейности за мен например са: да гледам изгрева сутрин, да си направя фантастично вкусно капучино сутрин, да имам чудесна закуска, да хапна много вкусен обяд, да слушам вдъхновяваща музика докато работя, да потанцувам в почивките от работа, да поспортувам за 30 минути в деня, да имам поне 1 час в деня, в който уча нещо ново или гледам вдъхновяващо youtube клипче, интервю с интересен човек или отивам на такова събитие. За теб удоволствията може да са 20 минути рисуване на ден, разхождане на кучето, импровизиращ театър, пеене, свирене и т.н. В идеалния случай тези удоволствия не са свързани с пилеене на пари, за да компенсираме трудното, а просто съзнателно внасяме елегантност в деня си с нещата, които вече са на наше разположение или изискват малка инвестиция. Експериментирай и съзнателно наблюдавай кои са моментите, дейностите които внасят лекота, удоволствие, благодарност, вдъхновение в твоя ден. След това внимателно внедри тези моменти в твоя ден! :) Това са моменти, които помагат на мозъка ни да презареди и по-лесно да изпълнява трудното. :)

 

5. От време на време, бъди близо до човек с добро сърце. Това звучи малко wo-wo, но всъщност е една доста ценна насока, по която много нежно трансформираме трудното в живота си. Идеята е, поне веднъж седмично да се виждате с някой ваш приятел, който има наистина искрено и добро сърце – това е човек, който умее да обича, който е автентичен, естествен и когато говориш те чува и разбира. Вие може би не сте забелязали, но когато сме до човек, който има добро сърце, ние влизаме в едно пространство на спокойствие, в което може да си отдъхнем, да се възстановим от трудното и да почувстваме подкрепата, че може да продължим. Това е пространство, в което се отпускаме и имаме възможността да усетим, че „всичко е наред“, дори и ментално да си разказваме, че не е така. Да имаш възможността да се докоснеш до човек, който има истински добро сърце е трансформиращо. Всеки от нас има минимум един такъв човек около себе си, на който може да се обади и веднага да влезе в това спокойно пространство и да си почине. Дори един час, прекаран с човек, който има добро и мъдро сърце е време, в което се възстановяваме и събираме сили занапред. Вие може би сте били в това пространство на трансформация, но не сте забелязали, че се случва и сега, когато вече знаете за него – следващия път ще го забележите и съответно ще го преживеете по-истински. Едно такова преживяване е хиляди пъти по-ценно от всяко друго преживяване. :)  А най-красивото е, че ние също може да създадем това пространство за някой друг. Може би не винаги, но от време на време – да. Когато ние самите наистина чуем, разберем, помогнем на друг в трудна ситуация, от доброто си сърце, това отново създава същото пространство на любов и спокойствие, в което трудното се трансформира. Наистина велико усещане! :)

 

Това, което искам да кажа е, че понякога трудното е подтик да проявим уязвимост и да се сближим с някой  човек около нас.  Или подтик да бъдем от полза за някой друг. Да си спомним, че каквото и да се случва на повърхността – под нея, всеки от нас носи едно наистина добро сърце. Всеки води собствените си трудни битки и също като нас, има нужда от разбиране, и подкрепа по пътя. Може би сме забравили това и сега, чрез трудното, имаме шанс да си го припомним. :) 

 

Ами, другари, това е допълнението, което исках да направя относно влюбването и работата ни с трудното. :)

 

Не приемайте нищо от написано тук на 100%. Пробвайте, изследвайте, наблюдавайте как е при вас, във вашия живот и чак тогава изберете в кое да вярвате и в кое не. Ако някое правило, съвет или насока ви създава тревога, страх и не ви води към израстване – променете я, така че да работи за вас. Откривайте собствени си начини да работите и да се влюбвате в трудното. :)

 

Това обаче, до което съм сигурна, че всички стигаме, независимо по кой път поемем, е че трудното, ако е нашето си трудно, е всъщност възможност за качествен прогрес в нашия и може би живота на хората около нас. Или както е казал Чърчил: „Овладените трудности са спечелени възможности.

 

Ок, да действаме! План, яснота, изпълнение на трудното с благодарност и усмивка! :)

 

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. А ако искаш да се упражняваш с нас в това да заобичаш трудното – включи се в модула за повече движение от Програмата за полезни навици. Движението е един от най-лесните и ефективни начини да подобрим взаимоотношенията си с трудното – регистрирай се ТУК. :)
Влюбен в трудностите на живота

Влюбен в трудностите на живота

 

Повечето, да не кажа всичките ни проблемите са причинени от това, че бягаме от трудното. Бягаме от това да проведем труден разговор, да вземем трудно решение, да започнем труден проект, да го довършим до край, да се поставим в трудна ситуация и т.н. А понякога трудността е в това просто да съумеем да се успокоим, да намерим начин да се вдъхновим или да поседим насаме със себе си и объркаността си. Хората сме си измислили хиляди стратегии да бягаме от трудното – пушене, пиене, трева, наркотици, пазаруване, безсмислени разговори на по бира, безцелстване в интернет. Всичко това са инструменти, с които се разсейваме от трудното. Инструменти, които ни помагат да се разсеем от онова, което е твърде болезнено да преодолеем – трудното.

Стигнали сме до там, че изобщо не мислим как да преодолеем трудното. Вместо това, когато то дойде – ние автоматично бягаме от него. Проблемът е, че както повечето от нас вече знаем от опит – бягането от трудното не работи. Нито един от инструментите за разсейване от трудното не работи. Нещо повече. В дългосрочен план те правят животът ни още по-неприятен. Карат ни да се чувстваме зле по отношение на себе си и на живота като цяло.

Както разбирате, за нас с вас е важно да започнем да заменяме бягането от трудното с нова, по-адекватна и работеща стратегия.

И истината е, че има само една адекватна и работеща стратегия да преодолеем трудното. Тя е да минем през него. Тук няма shortcut. Това е shortcut-а.

За някои хора това звучи твърде усилно, неприятно и отблъскващо, но в основата си умението да минаваме през трудното е израз на умението ни да обичаме живота. Колкото по-добри са взаимоотношенията ни с трудното, толкова по-добър е животът ни.

Някой може да си помисли: „Защо пък добрият живот да е труден живот?

И аз веднага ще ви отговоря: „Защото стигаш до същността на добрия живот със задълбочаване. А задълбочаването е трудно. То изисква справяне с нестабилното, с несигурността, с хаоса.“ 

Добрият живот не е за всеки. Трябва да си го заслужиш.

Но ако решиш да подобриш взаимоотношенията си с трудното, откриваш нещо много интересно – откриваш, че когато задълбочиш, когато опознаеш трудното, то спира да е трудно. Тогава то започва да става просто поредния тик, който с увереност отмяташ в графика си. Тик, който отмяташ с любов. С благодарност, че имаш възможност да преживееш живота в неговата пълнота, а не единствено и само в повърхностната лекота. И изведнъж започваш да се увличаш по трудното. Започва да ти става хубаво в него. Да се влюбваш. Усещаш как то те кара да се чувстваш по-жив. :) Така в края на поредното трудно тикче в графика ти, добрият живот се отваря като възможност за теб. То е като магия. Или както казва един от любимците ми, Том Корли: „Асансьорът за успеха те чака на последния етаж.

:)

За да се влюбим в трудното е нужно само да подобрим взаимоотношенията си с него. След това любовта идва от самосебе си. Както и при взаимоотношенията с хората, няма един начин, по който да подобриш взаимоотношенията си с трудното, но по-долу споделям с вас примерен процес, който може да ни служи като guide line. То е нещо като „6 стъпки, чрез които да се влюбим в трудното“. :) Ето кои са те:

  1. Пишем списък с всички трудни неща, които имаме (или искаме) да свършим. Те може да са неща, които са ни актуални в момента, а може и да са неща, които сме отлагали дълго време. Разговор, който искаме да проведем, но ни е страх. Съобщение, което искаме да напишем, но се притесняваме. Проект, който искаме да довършим, но все ни липсвало вдъхновение. Книга, която искаме да напишем. И т.н.
  2. Правим ясен и конкретен план за работа с трудното. Поемаме 100% ангажимент, че в следващите 7 дни ще работим по едно нещо от списъка ни с трудности и си определяме конкретен тригер и конкретна продължителност, в която ще го изпълняваме. Планът може да изглежда така: Следващите 7 дни, всеки ден, след като сутринта си направя кафе, сядам и 40 минути работя по трудното. Или: Следващите 7 дни, всеки ден, след като се върна от обяд, сядам и 30 минути работя по трудното. Изберете кой е най-подходящия момент от деня за вас и си направете конкретен план. Сложете си тази задача в графика, направете си напомняния ако трябва и гледайте на нея като на един от най-важните ви ангажименти за следващата седмица!
  3. Когато дойде времето за сесията ни – започваме веднага. Третираме момента на започване като най-великия момент във Вселената. Учим се за нас да няма нищо по-важно на света от това просто да седнем и да започнем. Нищо друго не съществува. Усъвършенстваме максимално момента на започване. Защото, другари, ако не започнем – нищо друго няма значение.
  4. Работим по трудната задача. Когато започнем сесията си, от сега с вас се уговаряме, че думата „трудно“ спира да съществува за нас. Нашето време за работа по трудното е време, в което забравяме, че трудното е трудно и започваме директно да го правим. Понякога това ще изисква от нас просто да вдигнем телефона или да напишем някакъв мейл, а понякога ще трябва да седнем и да направим план за стъпките, по които да изпълним трудното си начинание. Каквото и да изисква от нас – гледаме на времето си за работа по трудното като на съкровено време. Не позволяваме на никой и на нищо да ни разсее. Концентрираме се единствено и само върху изпълнението на задачата си. Това за нас става мисия! За нас това е шанс, привилегия да работим по трудното. Затова, защитаваме тези 30-40 минути от всичко останало, което иска да открадне вниманието ни.
  5. Тренираме съзнателност по време на сесията си. Времето, което сме си отредили за работа по трудното, освен време за изпълнение е и време, в което да тренираме съзнателност. Както знаете – да изпълниш нещо трудно… не е лесно. :) Затова наблюдаваме с голямо любопитство какво точно се случва с нас в тази сесия. Изтръпване на крака, свит корем, желание да идем до тоалетна, да пием вода, да хапнем нещо, усещане, че спешно трябва да си проверим мейла или фейсбук – всичко това са знаци, че ние сме в трудното. Когато е трудно умът използва тялото ни, за да ни накара да избягаме. Нашата работа в тези 30-40 минути е да забележим тези подтици и да не им се поддаваме толкова лесно. Нашата работа е да забележим съзнателно как те се случват и вместо да избягаме, вместо да се разсеем – да останем. Дори и да ни е изключително трудно да работим по заложената си трудна задача, не прекъсваме сесията си, а оставаме и наблюдаваме какво се случва с нас. Питаме се: Кое точно ми създава толкова голяма трудност в тази задача? Какво предизвиква съпротивление в мен? От какво точно искам да избягам в този момент? Наистина ли е толкова трудно или това е просто историята, която си разказвам? Как мога да се успокоя? Как мога да продължа да изпълнявам трудното с любов, с отдаденост, с благодарност, че правя нещо наистина специално? Кажете си: „Това са само още 20 минути, мога да го направя!“ След това проверете дали може да продължите с изпълнението на трудното. Ако можете – продължете. Ако не – стоите си на мястото, наблюдавате какво се случва с вас, изчаквате времето на заложената сесия да мине и чак тогава ставате от мястото си. Просто стоите и наблюдавате какво се случва с вас.
  6. Когато времето свърши, приключваме. Вдишаме, издишаме и ставаме. Независимо дали сме изпълнили докрай трудното или не – ако сме седнали и сме стояли на мястото си в уреченото време – броим го за успех. Защото след една такава сесия ние вече сме променени. Ние вече сме една стъпка напред в изграждане на по-близки взаимоотношения с трудното. Започваме взаимно да се опознаваме. Започваме да се влюбваме. Започваме да ставаме професионалисти. Професионалист е човек, който кара трудното да изглежда лесно. :)

Изпълнявайки горните 6 стъпки, малко по малко започваме да се влюбваме в трудното. Не с усилие, а с любопитство. Ние хората сме родени с вътрешен стремеж за израстване, а трудностите са важен инструмент, чрез който удовлетворяваме тази нужда. Разбира се, както и при взаимоотношенията с хората, ще ви се иска понякога „да теглите една“ на трудното :) и е Ок да го направите. Знаете – 80% спазваме правилата, 20% ги нарушаваме. :) Но човек, който веднъж е заобичал трудното, никога не може да се върне за дълго към мястото, в което заспало е бягал от него.

Нали? :)

Може би ти вече знаеш всичко това.

Може би сега ти е време за малко почивка от трудното. Ако е така – не почивай дълго. Ще се измориш! :)

А може би току що си си припомнил любовта към трудното и нямаш търпение да се свържеш отново с него. Да задълбочиш. Да бъдеш професионалист. :) Ако е така – кое е следващото трудно нещо, което се ангажираш да направиш?

Ами, хайде де, действай! :)

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. А ако искаш да се упражняваш с нас в това да заобичаш трудното – включи се заедно с модула за повече движение от Програмата за изграждане на полезни навици. Движението е един от най-лесните и ефективни начини да подобрим взаимоотношенията си с трудното – регистрирай се ТУК. :)

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си

 

Когато говорим за постигане на цели, едно от първите неща, които може да чуем е „нужни са ти мотивация и воля„. Мотивацията и волята обаче са ментални ресурси, които много бързо се изчерпват. Те могат да послужат за стартиране и задвижване на една цел, но ако целта е дългосрочна – волята и мотивацията ни постепенно намаляват, докато в един момент обикновено намираме себе си в ситуация, в която трябва да полагаме прекалено големи усилия, за да правим дори и минимални крачки напред. Разбира се, ние може да продължим да бутаме нещата да се случват, дори и когато мотивацията и волята ни са много ниски, но това е сигурна рецепта да направим живота си изключително неприятен и тежък.

Излиза, че старата парадигма да разчитаме на мотивация и воля за изпълнение на целите си, не работи!

И в същото време хората продължаваме да разчитаме на тях и очакваме прогрес.

Защо се получава така? Защо разчитаме на мотивация и воля, за да постигаме целите си, при положение, че те очевидно не са оптималните инструменти за нас?

Ако изследваме малко по-задълбочено този въпрос ще забележим, че в живота ни възниква нуждата от мотивация и воля, за да изпълним една цел, само в два случая:

  • Когато не сме взели категорично решение, че искаме да постигнем конкретната цел.
  • Когато не сме създали подходяща среда, в която тази цел да се изпълнява по-естествено, бързо и лесно.

Когато човек не е взел категорично решение дали иска да постигне дадена цел или не, то в главата му постоянно присъства чудене: „Да го направя ли, да не го ли направя. Дали има смисъл. Дали е подходящо. Колко ли време ще ми отнеме, дали си заслужава.“ и т.н. Когато това чудене присъства в твоята глава, ти вместо реално да изпълняваш целта си, голяма част от твоето време и енергия се изхабява единствено и само в това да обсъждаш вътрешно със себе си дали искаш тази цел или не. Ти, най-вероятно без да разбереш, се заставяш всеки ден да взимаш едно и също решение, което е изключително изморително (всяко решение за мозъка е стрес, а когато взимаш едно и също решение всеки ден е още по-голям стрес). Ако не си взел категорично решение да постигнеш една цел, на теб постоянно ще ти трябва мотивация и воля да се убеждаваш, „че има смисъл, че можеш, че е хубаво да се случи“ и т.н. безумни неща, които идват в следствие от постоянното чудене. Това е като да работиш в голяма компания и 80% от времето ти да е заето в заседаване на глупави срещи и само 20% да е реална работа. Тъпо, нали?

Каква е алтернативата на това чудене и тегаво изпълнение на целите ни?

Алтернативата е да вземем категорично решение дали действаме към постигане една цел или не. Че не си сигурен, че имаш колебания, че не знаеш дали си заслужава – това е ок да присъства, но не е ок да се превръща в спирачка на изпълнението. Ако седиш в чуденето няма как да разбереш дали си заслужава. По-добре да действаш и в движение да решаваш колебанията си, и да откриваш дали си заслужава.

Да вземеш категорично решение означава да изхвърлиш от главата си всички уговорки „дали или“ и да приемеш, че решението е взето – действаш по изпълнение на целта без колебание, без връщане назад. И в момента, в който се хванеш, че отново се чудиш: „Дали да го направя или да не го направя?“ – спомняш си, че ти вече си взел категорично решение, моментално прекратяваш всякакви умствени уговорки и се концентрираш върху действието – правиш следващата крачка напред.

 

Паузирай за няколко секунди сега и помисли за конкретна твоя цел – постоянно се чудиш дали, или, как, кога, защо да я изпълниш, или си взел категорично решение да я изпълниш и просто действаш?

Може би си мислиш, че точно ти не си човек, който умее да взима категорични решения?

Чудесно!

Време е да разбереш, че никой от нас не е! Дефолтната настройка на всеки човешки мозък е да се чуди, да запълва неяснотата със страх, да бяга от промяната. Ако ти избираш мозъка да те контролира – продължавай да се чудиш и да си мислиш, че „ти си си такъв“. Ако обаче си решил ти да контролираш мозъка си – тогава започвай да се упражняваш да взимаш категорични решения. И на мен не ми е лесно да застана срещу 300 мил. години еволюирала негативност и чудене (демек нашия мозък), но се упражнявам и колкото повече се упражнявам, толкова повече задобрявам в това умение.

 

Ок.

Продължаваме!

Втората причина, заради която хората използваме неефективните си ресурси мотивация и воля за постигане на цели е защото не си изграждаме среда, която да подпомага изпълнението на целите ни. Дори нещо повече – обикновено, без да си даваме сметка, оставаме в среда, която всъщност доста забавя, а понякога и изцяло пречи на изпълнението на целта ни.

Писала съм подробно за фактора „среда“ в живота ни. Сега само ще обърна внимание на това как 3-те елемента на средата могат да пречат или подпомагат постигането на една цел. Трите елемента на външната среда са (1) физическата среда, (2) хората, с които общуваме и (3) менторите (хората, от които се учим и взимаме съвети):

  • Физическата среда. Ако целта ти е да спортуваш, но си избрал да тренираш в зала, която е на 20 минути с кола от твоя дом/офис, или ако трябва да пътуваш с реис до там в час пик – в началото ще си мотивиран и ще го правиш, но дългосрочно тези пречки във физическата среда, които трябва да минеш, за да стигнеш до залата най-вероятно ще те откажат да спортуваш или ще трябва да изкараш от някъде голямо количество воля, за да ходиш на тренировки въпреки препядствията, което е доста неприятно усещане. Ако обаче намериш зала, която е на минути от дома или офиса ти, или решиш да тренираш вкъщи – тогава средата около теб прави по-лесно и естествено изпълнението на твоята цел да спортуваш. Друг пример – ако искаш да създадеш повече яснота за приоритетите в живота си, но в дома ти имаш хиляди непотребни вещи и е постоянно разхвърляно – тази среда, тази външна бъркотия създава объркване и стрес на мозъка ни и на нас би ни било доста трудно да работим за яснотата си, ако умът ни хаби енергия да се бори с целия този външен хаос. На повърхността обикновено хората си мислят, че бъркотията не е кой знае какъв проблем, но истината е, че мръсотията, трупането на непотребни вещи, разхвърляността, и бъркотията не са само физически, те са просто отражение на бъркотията в менталното, емоционалното и духовното ни състояние. Когато съзнателно създаваш за себе си по-свежа, по-чиста, по-опростена и по-подредена физическа среда, това автоматично създава в главата ти ново, чисто, подредено пространство, в което приоритетите ти по-ясно и осезаемо да изпъкват и да те вдъхновят. Домът ни, офисът ни, колата ни, дрехите ни, храната ни, чашата, от която си пием кафето – ако тези „дребни“ детайлни не подкрепят ментално, емоционално и физически нашата цел да се случи, то голяма част от времето и енергията ни ще отива просто в преодоляване на пречките, които тези уж малки детайли създават. От друга страна – съзнателното подбиране на всички тези елементи на външната физическа може да помогне много за това нашата цел да се случи по-лесно и бързо.
  • Хората, с които общуваме (тук включвам книгите, които четем и видеата, които гледаме). Ако твоята цел е да постигнеш финансова свобода, но хората, с които общуваш са хора, които правят неразумни покупки, харчат пари несъзнателно, не следят финансите си,  не мислят как да оптимизират разходите си, казват, че „веднъж се живее“ и си купуват скъпи неща с различни оправдания и т.н., то по някое време и ти ще започнеш да вярваш в тези неща и да мислиш, че целта да постигнеш финансова свобода е доста трудна или дори глупава. Ще започнеш да се чудиш дали има смисъл да продължаваш, да убеждаваш наново себе си,ч е има смисъл, да полагаш големи усилия, за да направиш дори и минимална крачка по тази цел. Представи си обаче ако си смениш средата и общуваш само с хора, които вече са постигнали финансова свобода, с такива, с които е нормално да работиш за финансовата си свобода, с такива, за които е наистина важно да я постигнат. Ако си в такава среда за теб също ще бъде „нормално“ да работиш за финансовата си свобода, за теб това ще е взето категорично решение – всички около теб го правят и за теб става естествена част от ежедневието ти да мислиш и да действаш в тази посока. Всеки от нас има огледални неврони в мозъка си, чрез които само за няколко седмици, съвсем незабелязано, прихващаме мисленето, маниерите, изразяването, куража, смелостта, подхода, стратегиите на хората около себе си. Хората, с които избираме да общуваме определят какво е за нас „нормално“ и от там нататък ние виждаме и действаме в света на базата на това, което за нас е „нормално“. Ако за хората около теб не е „нормална“ целта, която си тръгнал да постигаш – ти ще трябва да ползваш мотивация и воля да се бориш (вербално или не) с възгледите на тази среда, за да оправдаваш целта си. А ако за хората около теб твоята цел е нещо нормално, постижимо, реално, ако за тях подобна цел е ежедневие – тогава за теб стъпките към тази цел ще се случват съвсем естествено и по-лесно – няма да има пред кой да защитаваш целта си, да обясняваш смисъла й, да губиш време да убеждаваш другите и себе си, че си струва и т.н. Разбирате каква огромната разлика има между двата типа приятели, нали? За повечето хора е много стресираща идеята да сменят средата си, да сменят хората с които общуват, но истината е, че за всяко изкачване на ново ниво, на нас ни трябват ново ниво хора. И ако другите са избрали да не вървят напред, то ти също трябва да направиш своя избор – да останеш с тях или да вървиш напред за реалното изпълнение на целите си.
  • Менторите – хората, от които учим (или липсата им). Забелязвам и в себе си, и в другите как прекарваме дни наред да се чудим дали да направим нещо или да не го направим, как да го направим, кое е правилното нещо да направим и т.н. Реално ние можем да си спестим всичкото това време и цялото това чудене като просто си организираме среща с двама, трима човека, които вече са по-напред от нас и могат да ни дадат конкретни насоки, по които да вземем своето решение в пъти по-бързо. Ако ние не се свързваме да черпим опит от тези, които вече са напред, това значи, че разчитаме на себе си постоянно да откриваме топлата вода, което е абсолютна загуба на време. На каквото и ниво да си, над теб винаги, винаги има поне двамата, трима човека, с които може да се свържеш, да поискаш съвет и това да те придвижи по-бързо напред. Ако сам откриваш топлата вода – ти ще се движиш бавно и ще са ти необходими доста мотивация и воля да продължаваш напред. Да откриваш сам топлата вода освен, че е тъпо, но и е много трудно и обезкуражаващо. Ако обаче се свържеш с правилните (наблягам на това „правилните!“) ментори за теб – няма да е нужно да прекарваш дни наред в чудене, няма да измисляш топлата вода, тогава много по-бързо ще се придвижваш напред и това ще подновява ентусиазма и вдъхновението ти да постигаш целта си.

Ако не искаме да разчитаме на воля и мотивация за постигане на целите си, трябва да седнем и съзнателно, с намерение да създадем среда около нас, която е подкрепяща и правеща лесно изпълнението на нашата цел. Да създадеш правилна среда за изпълнение на целта си е като да подготвиш правилната почва за покълване и израстване на едно растение. Не може да засееш лале в пясък. Това е подготовка, неподлежаща на коментар.

 

Хората често споделят „мъдростта“, че мислите създават живота ни. Но ако изследваме това послание в дълбочина ще разберем, че то не е изцяло правилно, защото би следвало да има нещо, което създава мислите ни, нали така? Има нещо, което определя дали на мен ще ми възникне качествена мисъл или тъпа мисъл? И това нещо, което е предпоставка за нашите мисли, е средата!

Ако аз съм в качествена среда на мен ще ми възникват повече качествени мисли и идеи. Ако аз съм в некачествена среда, на мен ще ми възникват повече несъздаващи стойност мисли и идеи. Логично е – какъвто е input-a, такъв е и output-a.

Ние сме продукти на средата, в която съзнателно или несъзнателно избираме да живеем.

Огледай се сега около теб. Това е твоят свят.

В каква среда покълват твоите мисли, вярвания, твоят живот?

Тази среда подходяща ли е за постигането на твоята цел?

 

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си са умението да взимаме категорични решения относно изпълнението на целите си и с намерение да създадем среда около себе си, която да прави изпълнението на тези цели по-лесно и естествено. Тези две стъпки са начин да автоматизираме изпълнението на целта си без да разчитаме на мотивация и воля. Така прогресът ни ще се случва много по-естествено и вдъхновяващо дори за нас самите. 

 

Каква е твоята цел?

Ще продължаваш ли да водиш вътрешни дебати в главата си дали ще я изпълниш или не, или взимаш категорично решение да реализираш тази цел?

Ако взимаш категорично решение – какво е нещото, което ще промениш в своята среда, за да направиш тази цел по-лесна и естествена за изпълнение? :)

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. Или директно се включи заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където всеки месец работим по това да оптимизираме вътрешната и външната си среда – регистрирай се ТУК. :)