3 причини защо сме постоянно уморени

3 причини защо сме постоянно уморени

 

Естественото състояние на хората е да сме в приятното си, усмихнато състояние (поне в по-голямата част от времето си). Това обаче, което се забелязва е, че хората сме все по-изморени. Цял ден, всеки ден. Което веднага сваля състоянието ни и ние преживяваме света от една много по-ниска, стеснена, безинтересна перспектива. И ние започваме да свикваме с това положение толкова много, че го приемаме за „нормално“ и може да прекараме години там.

Днес искам да ви споделя 3 насоки, които съм забелязала, че създават (и натрупват) голяма умора и ако не обърнем внимание на тези насоки, то тази наша умора и ниско състояние може да продължи много дълго.

Ето и 3 от основните насоки, които силно ни изморяват:

1. Постоянно реагираме на несигурностите ни, неадекватностите ни и страховете ни. Ние искаме да сме перфектни, да изглеждаме перфектно, искаме да се докажем пред другите, че заслужаваме, искаме те да ни одобрят, крием частите от нас, които мислим, че не са наред и от които се срамуваме. Носим маски, хабим енергия да се правим на някой който не сме, от страх че може да ни изоставят, уволнят, наранят, подиграват. Бъхтим, искаме да се справим с всичко сами от неспособност да помолим за по мощ. От страх, че ще ни помислят за слаби. Въртим, реагираме, циклим върху негативните си истории за нашата недостатъчност, неспособност, незначителност, неадекватност. Събуждаме се вечер от тези истории. Задълбаваме в тях ежедневно. Отдаваме им времето и енергията си. И т.н и т.н. И всичко това безумно ни изморява. Без дори да забележим!

Решението тук е първо съзнателност – изобщо да забележим, че всичко това се случва с нас. Не да го живеем, а да го забележим, да го видим отстрани. Да забележим как се случва и как ни изморява. И второ – след като забележим, да се отпуснем. Да си спомним, че всички имаме своите несигурности и неадекватности, и че това е ок. Това е нещото, което ни прави хора. Да си спомним, че не е нужно да се доказваме на който и да било за каквото и да било. Да си спомним, че не е нужно да се сравняваме. Да си спомним да бъдем автентични и да си позволим да бъдем такива. Да не ни е срам от себе си, а да се гордеем със себе си. Да бъдем нищо по-малко от най-добрия и най-подкрепящия приятел за себе си, който бихме могли да имаме. И, разбира се, поставяне на граници с всеки и за всичко, което сметнем, че е под това което искаме да толерираме в живота си.

2. Не правим това, което ни носи радост. Ние дори може би не знаем какво точно ни носи радост, защото постоянно правим това, което трябва да правим и почти не си позволяваме да правим това, което искаме да правим. Защо това се случва? За всеки е различно и вие може да изследвате сам за себе си. Идеята тук е да осъзнаем, че сме изморени от всичкото трябва в живота ни. И съзнателно да си позволим, съзнателно да създадем време да правим неща, които искрено искаме, които биха ни създали радост и ни карат да се усещаме естествено усмихнати, живи. Това създава енергия, усещане за живот в нас!

Тук може да се включи и умора от това, че не работим по вдъхновяващи за нас проекти. И умора, когато не учим нови интересни за нас неща, умения. Развитието е основна, много важна нужда за нас хората и ако не учим нови неща, и не работим по вдъхновяващи за нас проекти – душата ни започва да атрофира и създава апатия в нас. Ако в момента работите по проект, който смятате за важен, но твърде много ви сваля състоянието – опитайте да вкарате повече радост в останала част от деня си. Или паузирайте малко този проект, докато се подравните към жизнеността си и тогава преценете дали наистина искате да продължите, дали има нужда да се промени в изпълнението, да е по друг начин.

3. Тялото ни е във възпаление. Ако приемем мисленето, състоянието и психологията ни като софтуер, то този софтуер няма как да работи адекватно ако хардуера е на издъхване. Нездравословна храна, пушене, пиене, липса на достатъчно и различно движение, недостатъчен или недобър сън, липса на адекватна и достатъчна почивка, пиене на хапчета, хранителни нетолерантности, дефицити на витамини и минерали. Всичко това създава силно възпаление в тялото ни и брутално съсипва биологията ни. А когато биологията ни не е ок, нервната ни система почти няма шанс да се саморегулира и да се справя добре със стреса. Не ме интересува колко ви е все тая за здравословния начин на живот. Ако искате да имате усещане за живот – тогава следва да подобрите храненето, движението, спането и почивката си. Кодовите думи, както винаги тук са: полезни навици.

Другари, не знам за какво си мечтаете в този живот. Но знам, че за каквото и да си мечтаете, ако сте постоянно изморени – то ще се случи много бавно и трудно, ако изобщо се случи. Затова – всеки път, когато се почувствате изморени за твърде дълго време – обърнете внимание на това. Дефинирайте откъде идва. И си набележете стъпки как отново да се подравните към по-жизненото си състояние. Не просто, за да изпълните проекта, който сърцето ви привива да случите, а за да усещате живот в себе си, докато вървите напред!

И не забравяйте, че всички сме заедно по този път напред. :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. :)  Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *